Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 ... 44 45 46 [47] 48 49 50 ... 73
691
Всички теми / Re: Трактат за Свободната Енергия
« -: Октомври 16, 2017, 09:19:26 am »


Оливър Хевисайд (18 май 1850г - 3 февруари 1925г)

Англичанинът Хевисайд бил самоук електрически инженер, математик и физик, който прилагал сложни числа при изучаването на електрическите вериги, изобретил е математически техники за решаването на диференциални уравнения (равностойни на трансформациите на Лаплас), преформулирал полевите уравнения на Максуел по отношение на електрическите и магнитните сили и енергийни потоци и независимо съ-формулирал векторния анализ. Въпреки че цял живот бил на нож с установените научни институции на времето си, Хевисайд променил лицето на телекомуникациите, математиката и науката за много години напред.



Уравненията на Максуел се състоят от система от 20 уравнения, с общо 20 неизвестни. Хевисайд използвал извиващи и изместващи оператори във векторното пресмятане (векторна крива се нарича версор), с цел да преформулира 12 от 20те уравнения, свеждайки ги до 4 уравнения с 4 неизвестни. Оттогава насетне в историята, до ден днешен, тези 12 Максуелови уравнения се пресмятат под формата на четирите уравнения - опростяването на Хевисайд.

Тези 4 уравнения, обаче, не са съвсем еквивалентни на 12те уравнения на Максуел. Има съществени разлики, достатъчно големи, че да не е възможно да се постави знак за равенство. Разликата, обаче, е достатъчно малка, за да могат да бъдат адекватен заместител в по-големия мащаб на математическия научен модел, и най-важното е, че тези 4 уравнения, съставени от Хевисайд на база уравненията на Максуел, са съвместими с квантовата механика, където и се използват.




Хевисайд много добре е осъзнавал, че има разлика. И всъщност е осъзнавал, че частично осакатява математическия модел, но го е направил в името на това нещата да станат в известна степен по-леки за пресмятане и по-използваеми в научния модел като цяло.

Става дума за компонентана на Пойнтинг...







Джон Хенри Пойнтиг (9 септември 1852г - 30 март 1914г)

Английски физик.






Накратко, става дума за Вектора на Пойнтинг.





Както Пойнтинг изобразява векторно, енергията се движи успоредно на електрическите проводници. Енергията, която попада в самите електрически проводници, идва от онези "енергийни вектори", които съвпадат със сечението на самия проводник. Това е енергията ВЪТРЕ в проводника.

Но при самото генериране, при възбуждането на електричеството, се възбужда и голям радиус от пространството около проводника. Така че всеки път, когато се генерира електричество, много малка част от него попада в проводника - по-голямата част от всяко генерирано електричество се намира вън и протича успоредно на всеки проводник.




Хевисайд много добре е осъзнавал това, защото уравненията на Максуел всъщност изчисляват ЦЕЛИЯ енергиен обем - и този ВЪТРЕ в проводника, и този ИЗВЪН проводника. Когато Хевисайд опростявал уравненията на Максуел, той много внимавал да не се загуби този ВЪНШЕН енергиен компонент, защото повечето от уравненията - онези 12 от общо 20те, се занимавали именно с изчислението на ВЪНШНИЯ компонент на генерираната енергия.



Тоест... 12 от 20те уравнения на Максуел всъщност изчисляват Свободната Енергия при всеки един случай на енергийно възбуждане/генериране.



Някакъв си Лоренц, обаче, гледа по друг начи нна нещата...

692
Всички теми / Re: Трактат за Свободната Енергия
« -: Октомври 16, 2017, 09:18:48 am »
Зората на електричеството е занимавала хората с по-други проблеми. През 1800г хората и светът не са били същите като сега. По онова време все още е имало идеали. Все още обществата са се водели според някакви морални ценностни системи. Все още човечеството е произвеждало философи, които са останали завинаги в историята. Все още не е имало гигантски корпорации, те тепърва са били бебета-великани и са били много далече от световното си господство.

Хората са били все още близо до природата. Да, вярно е, всички тези неща са се влошавали - човечеството бодро е марширувало към днешните си робски окови, гордо и въодушевено е прерязвало връзката си с природата, било е готово и отдадено на начинанието да развие идеите, които, без да знае, са щели да доведат до унищожението на целия свят.

Само че човечеството се е намирало само в началото на този смъртоносен марш, и светлината в тунела все още е сгрявала гърбовете на маршируващите.










Джеймс Кларк Максуел (13 юни 1831г - 5 ноември 1879г) (Джон Бедини също умря на 5 ноември...починал, или убит)

Максуел е бил шотландски учен в областта на математическата физика, тоест, занимавал се е с изготвяне на математическия модел. В науката има физичен модел, и математически модел. Едно емпирично събитие, една случка от истинския свят, за да може да се изучава научно, трябва да й се изготви физичен модел и математически модел. Най-забележителното постижение на Максуел е това, че е съставил формулировката на класическата теория на електромагнитната радиация, като по този начин той е първият човек, събрал електричеството, магнетизма и светлината като проявление на същите тези феномени, в едно цяло. Уравненията на Максуел за електромагнетизма били наречени "второто велико унифициране във физиката" след първото, осъществено от Исак Нютон.

Като публикувал своята "Динамична теория за електромагнитното поле" през 1865г, Максуел демонстрирал за първи път в научния свят, че електрическите и магнитните полета се разпространяват през пространството като вълни, движещи се със скоростта на светлината. Максуел предложил идеята, че светлината е едно вълнообразно движение в същата онази среда, от която се раждат електрическите и магнитните феномени. Обединяването на светлината и електрическите феномени довело до предвиждането, че съществуват радио-вълни.

Откритията на Максуел спомогнали за идването на модерната ера във физиката и поставили основата за такива полета като теорията на относителността и квантовата механика. Много учени считат, че сред всички учени от 19ти век, Максуел е имал най-голямо влияние върху физиката на 20ти век. Смята се, че приносът му за науката е от същата величина като онзи на Исак Нютон и Алберт Айнщайн. В хилядолетното гласуване - изследване, целящо да определи стоте най-влиятелни учени - гласуването постави Максуел на трето място сред най-великите учени на всички времена, като преди него са само Нютон и Айнщайн. На сто-годишнината от рождението на Максуел, Айнщайн описва работата на Максуел като "най-основополагащата и най-плодотворната, която физиката е преживявала от времената на Нютон насам".

Ясно ви е, че Максуел е един от няколкото бащи на модерната електромагнитна теория.





И знаете ли кой е първият човек, който математически описва и математически доказва безкрайното изобилие на енергия, тоест, Свободната Енергия? - Самият Максуел.


Максуел съставя 20 математически уравнения, които изразяват на алгебричен език всичко онова, което се случва при генерирането и протичането на електричеството. Те са публикувани в развитата си форма в неговия авторски учебник "Трактат за електричеството и магнетизма", издаден през 1873г.

Проблемът с тези уравнения е, че са изключително сложни. В действителност, това представлява алгебрична система уравнения, от общо 20 уравнения, с голям брой неизвестни. Не че са били чак толкова сложни, всъщност, а са били трудоемки за развиване и много времеотнемащи. В началото, когато се патентовали първите електроуреди, за да опишат на алгебричен език случванията във всеки уред, трябвало множество пъти неизвестните в уравненията да се заместват със специфичните показатели на уреда, и уравненията да се развиват до край, за да се получи крайната стойност, която да се декларира в патента.

Развиването на една система от 20те уравнения обикновено означавало изписването на една малка тетрадка. Така че, за да се патентова обикновен и елементарен електрически уред в онзи век, това било свързано с изписването на цяла купчина тетрадки, само за да може алгебрически да се опишат всички случвания с електрическата енергия.



И тогава на помощ идва Оливър Хевисайд...

693
Всички теми / Трактат за Свободната Енергия
« -: Октомври 16, 2017, 09:18:14 am »
Що е то "Свободна Енергия"?


Свещената аксиома

В модерните дни сме свикнали, че енергията е една единствена форма - електрическа. Това, разбира се, е устойчива заблуда, защото ако повтаряш една полуистина достатъчно дълго време, толкова дълго, докато онези поколения, които помнят цялата истина, отмрат, тогава тази полуистина се превръща в устойчива обществена аксиома, която никога повече няма да бъде поставена под въпрос. Корпорациите, фирмите и другите видове бизнес-интереси никога повече няма да позволят една полуистина да бъде поставяна под въпрос и ще полагат всичките си сили, финансови богатства и политическа власт, за да поддържат свещенността на осакатената, половинчата истина, превърната в полуистинна аксиома.

Да - финансова и политическа власт. Защото всяка една държава на света, всяка една община на света - и дори пресветата църква - са търговски дружества. Институцията на всяка съдебна система по света е търговско дружество. Можете да се уверите в това, като намерите имената на съответите тела в стандартния търговски регистър. Те са там.

Както вече добре знаем в днешно време, понеже в днешно време всеки е гледал филма "Духът на времето", или "Zeitgeist", илюзорната монетарна стойност произлиза от липсата и недоимъка. И цената на всяка пара - и оттам финансовата, монетарна печалба на всеки един бизнес и търговско дружество - се генерира чрез насърчаването и произвеждането на недостиг, недоимък, нищета, липса и бедност.

Когато нещо е в достатъчно голямо изобилие, то не може да се продава. Защото няма смисъл да бъде продавано. Никой не продава въздух, защото е в изобилие, и е навсякъде.

Никой не продава и вода, защото водата също е в изобилие и е навсякъде. Обърнете внимание, обаче, на нюансите: Вярно е - вода наистина никой не продава. Продава се обаче услугата по доставката й, тоест, продава се логистичната услуга. А не самата вода, като материал, тя няма цена за единица материален обем.

Защо? - Защото за разлика от въздуха, водата не е равномерно разпространена навсякъде. Тя е в огромни количества, и не може да се продава, защото не липсва. Липсва обаче равномерното й разпределение. Следователно, там където липсва разпространението на вода, човек плаща, за да се сдобие със снабдяване.

Цивилизованият свят на Северното полу-кълбо, където се намират всички центрове на световната култура и материална мощ - САЩ, Европа, Русия, Индия и Китай - дължи настоящото си състояние не защото е произвел нещо в повече... а защото всичко онова, което има като изобилие, е заграбено от Южното полу-кълбо. Северното полу-кълбо има точно толкова в изобилие, колкото Южното полу-кълбо чувства като недостиг на критични ресурси. За да имаме ние минимални заплати от 420лв (в България), негрите в Южното полу-кълбо трябва да имат по 10лв на месец. Отнякъде трябва да се вземе, за да може някъде другаде да има повече, отколкото има по начало.





И това е моделът на модерния свят.

И този модел трябва да се поддържа - с всички сили, всички средства и на всяка цена. Защото ако този модел се смени, световните фирми и корпорации ще загубят властта над робските човешки популации и вече няма да има осезаема разлика между бедни и богати. Следователно няма да бъде възможно едните да са богове, а другите - роби. Няма да може едните да са еволюционно напреднали, а другите - еволюционно изостанали. Няма да може, следователно, да има разделение на достойни и недостойни. На качествени и некачествени. Няма да е обосновано едните да се насърчават да се размножават и да живеят, а другите да се насърчават да се стопяват и отмират.



И... този модел на света ни е научил... че електрическата енергия, бидейки единствената форма на енергия, е във вечен недостиг, не е неизчерпаема, вечно струва повече от реалната си себестойност и ентропията на материята е вездесъща и необратима. Смъртта владее. И смъртта - това е вечният енергиен недостиг, който обуславя невъзможността на чието и да е безсмъртие. Освен на бизнес-елита, естествено.

Тази аксиома е полу-истина.



Половината от истината

Половината истинност в тази добре позната аксиома се състои в това, че ентропията действително е един факт. Ентропията е обективен факт - научен факт. Тя е последствие от физичните закони във Вселената.

Цялата истина, обаче, е че ентропията е просто посока на случване на нещата. Закономерна посока, която налага себе си в следствие от редица закономерности. Посока, която не е необходимо да следваме.
Защото както ентропията е само една посока на нещата... негентропията е друга посока на нещата. Произвеждането на изобилие, произвеждането на безкрайно роящо се разнообразие, произвеждането на вечна наличност е също една закономерност, както ентропията е закономерност. И тази посока на нещата винаги е факт, който се случва, когато се спазва правилното поведение, когато са налице правилните условия и когато волята се полага в правилната посока. Точно както ентропията.




Разликата, обаче, е в това, че използвайки културна и медийна пропаганда, и социално инженерство и индоктриниране, Търговските дружества са превърнали ентропията в наша култура. Ние се раждаме в тази култура и сме отглеждани и възпитавани в тази култура, като през целия ни живот Търговските дружества се стараят да премахват от погледа ни всичко онова, което би могло да ни послужи за сравнение. Което би могло да ни наведе на мисълта, че има и нещо друго, че ние сме само един вариант на общество, един вариант на цивилизация, а не сме нито върховното постижение, нито пък сме пример за здрав разум.

Търговските дружества се стремят да живеем с мисълта за един тотален свят - свят без прозорци, без изходи, един свят който съдържа всико в себе си и извън който няма нищо. Един Абсолютен свят. Мнението на народите се провъзгласява за Абсолютно и се нарича "мъдрост". Мнението на академиците се провъзгласява за Абсолютно и се нарича "неотменима наука". Властта на парите се провъзгласява за Абсолютна и монетаризмът става религия.

Негентропията е факт, за който сме невежи и неуки.

Неуки, защото Търговските дружества на този свят унищожават повечето възможности знанието за Пълноценната истина да достигне до нас, и невежи, защото ние самите се страхуваме от пълноценната истина. Вменен ни е страх от неизвестната половина на истината и той дълбоко се е вкоренил в нашето автоматично мислене, навици, първични реакции, предразсъдъци и усещане за принадлежност и сигурност.





Свободната Енергия се нарича "свободна", защото знаенето на тази истина се свързва с освобождение - освобождение от умствения и телесен затвор, в който световната човешка популация робува на Търговските дружества. Да се осъществи и да се приложи на практика Свободната Енергия в живота на човек, означава, че този човек ще трябва да напусне познатия свят - ще трябва да напусне познатото робско общество, ще трябва да скъса веригите си към Глобалната Система за Контрол и ще трябва да преоткрие света по съвсем нов начин.

Човек може или да поеме по пътя на Негентропията, или по пътя на Ентропията. В ситуацията, създадена от световните Търговски дружества, няма друг, половинчат вариант.





Осакатяването на пълноценната истина и установяването на господството на невярната полу-истинна "аксиома"


Всичко започва от себеусещането - това как човек се чувства в света, който обитава - и ключовата дума е Затворена Система.

Само в една Затворена Система може да се направи разделение на изобилие от едната страна и недостиг от другата страна. В една Отворена Система недостигът би създал вакуум, и този вакуум би набавил съдържимото, което не достига, взимайки от околната среда, в която се намира Отворената Система. Така че в една Отворена Система не е възможно да се създаде феодално крепостно общество. А без феодално крепостно общество не може да има господари и не може да има роби.

Земята трябва да бъде една Затворена Система, ако Търговските дружества искат да продължат да бъдат господари на своите роби. Не бива да гледаме към небето, защото колкото повече мислим за звездите, толкова повече разваляме това внушение, което Търговските дружества искат да внедрят в нас, че Земята е Затворена система. Трябва да вярваме, че космосът е едно напълно недостъпно и много смъртоносно място, в което няма никакъв смисъл, нищо интересно и нищо важно.

Защото, ако ние робите се сетим, че космосът е неизчерпаем източник на каквито си искаме ресурси... тогава ние ще започнем да взимаме тези ресурси, ние ще ги внесем от вън, Южното полу-кълбо ще се изравни по притежания със Северното полу-кълбо, и тогава разделението между богати и бедни ще изчезне. А заедно с това ще изчезне и господстването на Търговските дружества.

В космоса има цели астероиди от платина. Само преди година покрай Земята премина астероид, който представляваше 50 кубични километра платина. Представяте ли си какво ще се случи с пазара на платината, ако ние можехме да усвоим този астероид? Всяко нещо има цена и се продава, само когато има недостиг от него. Колкото повече са магазините наоколо, толкова повече неща са в недостиг на обществото ни. Ако ние можехме да усвоим този астероид, тотагва за платина щеше да се плаща само незначителна логистична цена - както плащаме за минерална вода например.

И след като имате това осъзнаване... мслите ли, че наистина е вярно, че не можем да усвоим този астероид? Аз мисля, че ние ТРЯБВА да сме убедени, че не можем. Защото Търговските дружества не могат да си позволят ние да си мислим, че такива астероиди са достъпни за нас - това би ни направило по-свободни в мисленето ни, а оттам и в поведението ни. От друга страна, Търговските дружества имат нужда от този астероид, за да го пратят в Северното полу-кълбо, и така да обострят пропастта на недоимъка и разделението между Северното и Южното полу-кълбо.

Аз казвам, че да - ние МОЖЕМ да усвояваме такива астероиди, и го ПРАВИМ. В този ден и час. Аз твърдя, че да - Земните недра са МНОГО ПО-НЕДОСТЪПНИ в сравнение с космоса над атмосферата. Аз твърдя, че голяма част от най-скъпите материали на цивилизацията ни не идват от Земната миньорска дейност. Но ние не знаем за това. Само Търговските дружества знаят, че внасят външни ресурси в нашата "Затворена Система".




Както казах в друга тема... тази дамаджана е била херметически затапена преди 40 години. Растението поема водата от влажната пръст, в което е било посадено, изпарява я през листата, и тя се стича на конденз по бутилката обратно в корените. През деня растението произвежда кислород, който диша във вечерния си цикъл. Въглеродният диоксид, който диша в дневния си цикъл, идва от разлагащата се листна маса от собствените му окапали листа. Собствените му окапали листа също така служат за тор и създаване на допълнителна пръст.

Това е възможно само поради един факт - системата е Отворена за слънчевата светлина, защото стъклото е прозрачно. Ако системата беше Затворена, и стъклото беше непрозрачно, всичко това нямаше да се случи и тази еко-система нямаше да може да развие живот в себе си и да увеличи материалния си обем.



Затова въпросът за нашите вярвания относно Земята е много важен. Ако ВЯРВАМЕ, че тя е Затворена Система, тогава това означава, че ние имаме религиозно вярване в Глобалната Система за Контрол чрез Смъртта (ентропията).

В действителност, обаче, Земята е отворена по множество начини и без непрестанен разнообразен обмен между Земята и околната й космическа среда нашата планета би била една невъзможност и не би съществувала.




Свободната Енергия освобождава. Знаенето на пълноценната истина е равнозначно с това да бъдеш свободен. Да се познават и изучават принципите на Свободната Енергия, означава, да търсиш Бог. За човека, който разсъждава от позиция на Отворените Системи, не е проблем да вярва в истинския Бог, защото всъщност за такъв човек не съществува разделение между религия и наука. За такъв човек няма разлика между това да си религиозен и научно образован. За онзи, който познава и усеща истинския Бог, няма никакъв проблем да разбира и да проумява технологията на Свободната Енергия, защото за него не съществуват разделения в Сътворението - самата дума Отворена Система подсказва за свят с безкрайни взаимовръзки, в една взаимо-обвързана цялост.

Онези, които проповядват разделения, инвестират религиозната си вяра в Затворения Модел на разсъждаване. Следователно в ума си, те са роби, и следователно човек не може да им се довери никога, тъй като робството винаги се стреми да се разпространява.



Тесла си е давал сметка за това надолнище, по което закономерно се търкалят нещата. В писанията си винаги е прокарвал на глед странични въпроси, питайки, Не идва ли цялото електричество всъщност от Слънцето?, Как се е формирала почвата на нашата планета, за да може да се развият растения?, Как се генерира атмосферата?...




Eлектрон

От латинското "електрикус" - ēlectricus - "идващ от кехлибара".

Латинското "електрум" - electrum - "кехлибар".


От древно-гръцкото "електор" - ἠλέκτωρ, ēléktōr - означава "искрящо слънце".


Според митовете, когато Фаетон, син на Хелиос (Слънцето), загинал, скърбящите му сестри се превърнали в тополи, а сълзите им падали на земята като електрони (кехлибари).




Следва цялостно и пълноценно да ви разкажа историята за голямата лъжа в зората на електричеството и как половината от истината е била скрита и изтрита от знанието на човешките маси.

694
Само че човек върви заедно с времето и мястото. Неотделим е от тях. Промениш ли себе си, ще се разделиш с мястото, на което се намираш, и ще излезеш от времето, в което вече не се вписваш.

695
Глава 3

Да махнеш “психо”-то от психологията


Едни от най-основните проучвания, консултирани от финансирани от Рокфелер учени и други, заинтересувани от социалния контрол в началото на този век, са проучванията на официалния пруски държавен психолог Вилхелм Максимилиан Вунд (Wilhelm Maximilian Wundt), професор по психология в университета в Хайделберг. Много е интересно, че дядото на Вунд е споменат в Илюминатския Провинциален доклад за Утика (Хайделберг) от септември 1782г, където е споменат като член на илюминати с псевдоним “Рафаел”.[1]

През периода преди Вунд да се издигне в това поле, психологията била считана, чисто и просто, за изучаване на душата и съзнанието (психиката). Вунд щял да промени всичко това, дефинира и пропагандира в полза на материалистичната гледна точка, която щяла да дезинформира трудовете на неговите наследници като Павлов, Скинър (Skinner) и Уотсън (Watson).

Вунд получил катедра по философия в университета в Лайпциг през 1875г, основавайки първата в света психологическа лаборатория, и създавайки психологическото списание “Философски проучвания”, и давайки нова дефиниция на психологията за своя век. Вунд констатирал с характерна скромност, “Трудът, който тук представям на обществеността, е опит да очертая нов клон на науката”. Вунд щял да остане в университета в Лайпциг до смъртта си през 1920г.

Доктрината на Вунд може да се характеризира като наука, която се среща с Хегеловото sturm und drang ("буря и желание", бел.прев). Една от основните опорни точки на Новия Световен Ред е че неговата стратегия за завладяване на света произлиза от философията на Хегел. Хегел бил професор по философия в университета в Берлин, и неговите трудове формирали основата както за Марксисткия диалектичен материализъм, така и за фашисткия Статизъм.

Хегеловото констатирано вярване било, че човекът е подчинен на Държавата, и намира предназначението си единствено в подчинението на диктатите на Държавата. Както е казал, “държавата е абсолютната действителност, а самият индивид има обективно съществуване, истина и моралност единствено в качеството си на член на Държавата”. Тази философия може и е била използвана за оправдаването на безброй зверства, извършвани срещу човешката раса, и придава неизследвани под-слоеве на философиите на много политици днес. Ако само омлетът е важен (Държавата), какво значение има, ако изхабим няколко милиона яйца (хора) в процеса по приготвянето му?

Хегел бил авторът на теорията за “диалектичното”, идеята, че конфликтът определя историята. Според Хегел, една сила (теза) диктува собствената си противоположна сила (антитеза). Тези сили в конфликт водят до създаването на трета сила: синтез. От този синтез процесът започва отначало. Маркс по-късно преразглежда теорията за диалектичното, настоявайки, че само материалните събития били от значение, и че диалектното било присъщо на материята, като по този начин развел тази идея с метафизиката, поне доколкото го задоволявало.

От теорията за диалектичното идва осъзнаването, че създаването на конфликти може да създаде предвидими резултати, или синтези. Онези, които поощряват Новия Световен Ред, отново и отново, показно използват теорията на Хегеловата диалектика, за да го доведат нещата до него. Те манипулират събитията, създавайки конфликти, създавайки войни, и унищожавайки животите на несметни милиони в процеса на тези сделки. Новият Световен Ред е желаният синтез на контролиращите сили, действащи в света днес.

Естествено, Хегеловата система е напълно на въпреки на повечето хора, особено на Запад, които смятат индивида за истинския суверен. Така истинските врагове не са Америка срещу Съветците, или политическото Ляво срещу Дясното, а онези, които искат да манипулират Ина и Яна на историята.

Да се върнем на Вунд: Като Маркс, той поддържал мнението, че освен ако нещо не може да бъде научно количествено изразено, не било от значение да се взима предвид или да се счита за фактор в научното изследване. Всички психологически изследвания трябвало да се основават на физиологията: телесни реакции. Вунд на практика предефинирал психологическите проучвания като проучвания на мозъка и нервната система, и предефинирал човека като животно без душа, легитимирайки по този начин, поне за колегите си и техните работодатели, третирането на човека като животно. Това, без съмнение, била приветствана от контрольорите рационализация, които вече можели с усмивка да заколят всеки, когото пожелаели, без страх от духовно възмездие накрая.

Вунд казал, “наистина изглежда като безполезно прахосване на енергия да продължаваме да се връщаме към такива безцелни дискусии за природата на психиката, които бяха модерни за известно време, и на практика все още са, вместо по-скоро да влагаме енергията си там, където би довела до някакви резултати”.

Според изследователя Паоло Лиони (Paolo Lionni), “За Вунд волята била директен резултат от комбинацията на възприемани стимули, а не независимо, индивидуално намерение, както с някои известни изключения се схващало в психологията и философията дотогава”.

Вундското отхвърляне на невеществените неща в живота, като душата, ума и свободната воля, повлияло на психиатрията и психологията до ден днешен. И сега знаете защо психиатрите изглеждат толкова странно и често имат нервни тикове. Тях са ги учили, че нямат душа.[2]

Според един хроникьор на историята на психологията, след като теориите на Вунд станали популярни,
“На практика Лайпциг станал Меката на студентите, които искали да изучават “новата” психология – една психология, която вече не била разклонение от спекулативната философия, вече не била фрагмент от науката на физиологията, а нов и смел и вълнуващ опит да се изучават менталните процеси чрез експериментни и количествени методи, общи за всички науки. Защото психологията на Лайпциг била, през осемдесетте и деветдесетте, най-новото нещо под слънцето. Това била психологията за смелите млади радикалисти, които вярвали, че методите на ума можело да се измерват и да се третират експериментално – и които вероятно мислели себе си, в личните си възгледи, за пионери в най-новия авангард на науката, протягайки ръцете й до полета на опита, в които тя никога преди не била навлизала. Във всеки случай, те се хвърлили в тези си задачи с предприемчив дух и увлечение. Те станали обучени интроспекционисти и, добавяйки интроспекцията към ресурсите на физиологичните лаборатории, те се пробвали да извършват моментни анализи на усещанията и възприятията. Те измервали времената за реакция, проследявайки тези задачки до многобройни и разнообразни последствия. Те разследвали вербалните реакции, като по този начин разширявали изследванията си до полето на асоциацията. Те измервали широчината на флуктуациите на вниманието и отбелязали някои от по-сложните му характеристики в “експеримента на усложнението”, един лабораторен метод, изготвен по шаблона на ситуацията, която повдига проблема на астрономията относно “личното уравнение”. В своите проучвания на чувствата и емоциите те записвали честотите на пулса, честотите на дишането, и флуктуациите в мускулната сила, и в същата връзка те разработили методи за системно записване и статистическо третиране на впечатленията, наблюдавани чрез интроспекция. Те също така разработили психо-физичните методи и в допълнение постоянно използвали ресурсите на физиологичната лаборатория. И из всичките си предприятия те били водени от концепцията на една психология, която трябвало да бъде научна, а не спекулативна; те винаги се опитвали да разчитат на точни наблюдения, експериментиране, и измервания. Най-накрая, когато напускали Лайпциг и работели в собствени лаборатории – най-вече в американски и германски университети – повечето от тях запазвали достатъчно от впечатленията си от Лайпциг, за да преподават такава психология, че каквото и да било последващото развитие на индивидуалната мисъл, тя да носи следи от ортодоксалната Лайпцигова система”.[3]

Есенцията на изследването на Вунд била, че човекът бил машина, дори и да била мека машина. Вунд също вървял по аксиомата на Хегел, че човек бил просто зъбно колело в един по-висш механизъм или Държавата. Било ли е просто случайност, че Вунд и отрядите му, финансирани от и работещи за пруското военно и политическо статукво, осигурили оправданието за това човечеството да се третира като индивидуални части от почти безстойностни машинарии, които може да се бъзикат или унищожават когато ти скимне?

Вунд, заедно с други хегелианци, отхвърлил моралното уравнение в отношението към човечеството – по този начин поставяйки човека в епруветка – и с това отворил вратите за много от зверствата, които последвали в това столетие, включително и ужасиите на контрола над ума. Друго устойчиво оръжие в арсенала за елитарно изследване на контрола над ума бил труда на Иван Петрович Павлов, който учил психология в Лайпциг през 1884г, пет години след като Вунд отворил лаборатория там, и първо работел във Военно-медицинската академия в Петербург в Русия. През 1906г Павлов изрязвал дупки в бузите на кучета, точно преди да им бъде дадена храна, и след един период от време било наблюдавано, че даже само звънчето да звъняло, това щяло да увеличи слюноотделянето на кучетата.

После това наблюдение, че реакциите могат да са толкова прецизно кондиционирани, било интелектуално атакувано, за да се приложат тези ментални процеси и върху хора – и наследниците на Павлов, психолозите и социалните контрольори, са продължили да звънят звънчетата си, с което избирателно активират лигите ни оттогава насам.[4]

Не след дълго, след като Павлов подлудявал кучета в Русия, Джон Уотсън (John B. Watson) в университета Джон Хопкинс – сборният пункт на хегелианците в САЩ – правел същото с хора. Уотсън, основателят на онова, което е известно като поведенческия дял от психологията – но всъщност е просто едно изследване, следващо в тъмната сянка на Вунд – вярвал, че в хората можело да се програмират сложни форми на поведение. Той извършил един експеримент, в който на едно младо момче, “Малкият Алберт”, му дали бял плъх, с който да си играе. След като момчето свикнало с плъха, Уотсън всеки път удрял по пода с метален прът, когато плъха бил вкарван в стаята. Момчето разбираемо било ужасено от такова лунатично поведение, и в крайна сметка започнало да реагира с ужас всеки път, когато му подавали плъха, и накрая започнало да се ужасява всеки път, когато около него имало малко космато животно.

Самият д-р Уотсън отделял лиги при мисълта за възможностите, които следват от такъв вид механично кондициониране на човешките същества: “Дайте ми бебето, и аз ще го накарам да се катери и да използва ръцете си, за да строи сгради от камък и дърво... Ще го направя крадец, стрелец или наркозависим. Възможностите за оформяне в каквато и да е посока са почти безкрайни... Хората се изграждат, а не се раждат”. Уотсън по-късно станал много успешен рекламен агент, въпреки че няма данни за това какво се е случило с Малкия Алберт.[5]

В края на 30-те години, харвардския психолог Бурус Фредерик Скинър (Burrhus Frederick Skinner), безсрамен ученик на Вундувите теории, и член на Военното разузнаване на САЩ, направил фини настройки в занаята да се контролират човешките умове, и това той нарекъл “оперативно кондициониране”, с което станал гуру за цели поколения оформители на съзнанието, които го последвали. Неговото просто (и доста познато през съответното време) хрумване било, че утвърждаването на повтарящ се негативен стимул (наказание) или положителен стимул (награда), е основата на всяко заучено поведение.

Ранните експерименти на Скинър създали гълъби, които можели да танцуват, да правят фигурни осморки, и да играят тенис на маса. Неговите експерименти не приключили с гълъбите.

Най-известното изобретение на Скинър, целящо да произведе “социализирано дете”, била “кутията на Скинър” с контролирана вътрешна среда, контейнер с размерите на детско креватче, в което поставял цифра деца, включително и своите собствени. Неговата крайна цел била не само да контролира поведението на изолираната личност, но и да се сдобие с прозрения за това как да контролира обществото като цяло.[6]

Изказването на Скинър, което най-добре определя неговата философия, която в крайна сметка е философията на контрола, се съдържа в книгата му “Walden Two”, написана през 1948г. Книгата описва една съвършена комунистическа утопия, управлявана по директивите на поведенческата философия.

В “Walden Two” обществото се управлява от Фразир – сламен човек, измислен така, че да драматизира вярванията на Скинър за човешкото кондициониране. Под Фразира в произволен ред седят шест Планирачи, които на своя ред командват Мениджъри, които пък са отговорни за “контролираните” (игра на думи, използваната дума в английския оригинал има почти сходно изписване като думата за “нает работник”, тоест, вместо шеф и работник, има контрольор и контролиран, бел.прев), които извършват умствените задачи на всекидневния живот. Членовете на обществото в “Walden Two” следват един пуритански “Код на поведение”, който се прилага на практика във всеки аспект на всекидневния живот, в което влиза и забраната на среднощните закуски. Образованието е подразделение на “човешкото инженерство”, а родителите предават децата на групата. “Домът не е място за отглеждане на деца”, отсича Фразира, неговата философия е такава, сякаш е копирана от множество съвременни психолози и социални работници.

Есенцията на “Walden Two” е прилагането на положителни и отрицателни поощрения, за да се създаде една гладко функционираща държава, освободена от такова нежелано бреме като престъпление и избор.

Скинър последвал визията си в “Walden Two” през 1971г с една много рекламирана не-фантастична книга, наречена “Отвъд свободата и достойнството”, удостоена с честта да бъде най-важната книга на годината според Ню-Йорк Таймс. “Това, което е нужно, е повече контрол, а не по-малко”, напомня ни Скинър.[7]

Може да е изобличително, че през целия си живот Скинър се е интересувал от механичните устройства, дори с години е работил върху машина тип перпето-мобиле. Неговата гледна точка за строежа на човешките същества е била не по-малко механична – една визия, която характеризира философиите на повечето психиатри до ден днешен. Тази атеистична/материалистична гледна точка, отново, служи за оправдание за зверствата, които всеки ден се извършват в името на науката: Как може да е неетично да си играеш със, или дори да унищожиш едно човешко същество, ако в действителност то е просто една машина?

С Б. Ф. Скинър философията на психологическия контрол била фино наточена. Въпреки че много психолози днес настояват, че поведенческата визия за един контролиран свят е груба и остаряла, и че науката не може да инженира едно послушно общество, те протестират твърде много. Поведенческата доктрина – предсказана от Хегел, изобретена от Вунд, и отгледана от легион последователи в науката и образованието – е стабилно посадена в академичните зали и в офисите за оформяне на популацията по света, и тези възгледи се прилагат на всяко едно ниво в обществото. Елитът не би могъл да бъде по-щастлив, ако целият свят можеше да се постави в една кутия на Скинър.





Бележки:

1. Antony C. Sutton: America’s Secret Establishment (1986г) (Тайното правителство на Америка);
    Paolo Lionni: The Leipzig Connection (1988г) (Лайпциговата връзка)
2. Lionni: “Georg Wilhelm Friedrich Hegel” (1973г)
3. Edna Heidbreder: Seven Psychologies (1933г) (Седем психологии)
4. Lionni, Walter Bowart: Operation Mind Control (1977г) (Операция Майндконтрол);
    Енциклопедия Американа: “Иван Петрович Павлов” (1963г)
5. John B. Watson, цитиран от Bowart: The People Shapers (1977г) (Оформителите на хора)
6. John Judge, Packard, Bowart: The Secret Government (Тайното правителство)
7. Packard, B. F. Skinner: Walden Two



Полковник сър Клауд Данси (Claude Dansey), майстор-шпионин на Рокфелерови.





Алдос Хъксли (Aldous Huxley)





Джон Роулингс Рийс (John Rawlings Reese), контрольор от Тависток

696
Глава 2

Ложни братя и малки хитлерчета


Докато елитистите на единния свят в Англия заговорничели за контрол над планетата, и за потискането и елиминирането на “масите” чрез едно или друго средство, американските им събратя – а те събратя са били, станали са такива с една сделка, за която се твърди че е сключена през 1897г, и обект на която била подялбата на световния бизнес – разсъждавали върху същото нещо. [1]

В тези ранни години на двадесети век контрольорите от британската Кръгла маса и – действащи на командно ниво в САЩ – членове на пръкналото се от германците общество Череп и кости работели в синхрон с Рокфелерите и другите, за да налеят огромни суми пари в американските и германските ковчежета за изследвания в областта на психиатрията, психиатричната генетика, евгениката, евтаназията, и други начини за контролиране и “усъвършенстване” на онова, което възприемали като иначе несъвършена човешка раса, поне спрямо условията, приемливи за елита.

Въпреки че може да изглежда очевидно, икономическите и политическите империализми почти винаги са свързани с един империализъм в ума. В началото на 20-ти век, ембрионалните изследвания в биологията, евгениката, и човешкият ум били масивно финансирани с цел да бъдат утилизирани, не за цялостното подобрение на човешкото състояние, а с цел малцината да доминират над мнозинството, за “доброто” на държавата.

Череп и кости е базирано в Йейл (Yale) американско разклонение на едно германско тайно общество, което по всяка вероятност е свързано с известното Илюминати, основано на 1 май 1776г от Адам Вайсхаупт, професор по каноничния закон в университета Инголщад (University of Ingolstadt), и вътрешно наричано “Орденът”.

Самюел Ръсел (Samuel Russell) бил основателят на фирмата Ръсел и компания, която прекарвала опиум от Турция до Китай през 19ти век.

Множество от доминиращите фамилии на “Източната власт” в американските афери в днешно време са натрупали състоянието си от прекарване на опиум. Ръсел изкупил Синдиката на Пъркинс през 1830г, който дотогава доминирал пазара на американските опиумни канали. Сред работниците на ръсел били Уорън Делано младши (Warren Delano) (дядото на Франклин Делано Рузвелт), Джон Клив Грийн (John Cleve Greene) (който финансирал университета Принстън), и Йозеф Кулидж (Joseph Coolidge) (неговият син бил организаторът на Обединената Плодова Компания, за която се твърди, че е свързана с мафията и замесена в разпространението на наркотици, а пък внукът му бил един от съоснователите на Съвета по външни отношения).

Американската група Череп и кости била основана през 1833г в Йейлския университет от братовчеда на Самюел Ръсел, генерал Уилям Хънтингтън Ръсел (William Huntington Russell), и Алфонсо Тафт (Alphonso Taft). През 1831-32г Ръсел учел в Германия, през онова време това било горещото място за Хегеловата/Пруската система, която обявила държавата на военщината за върховна, а индивида просто за клетка от един по-висш организъм.

Докато бил в Германия, Ръсел явно бил потърсен от Баварските илюминати или от разклонение на тяхната група. Череп и кости било интегрирано в САЩ през 1856г, под името Ръселовият тръст, и както илюминати също е познато като “Орденът”. Вътрешната документация на Череп и кости твърди, че началото на германския й предшественик било някъде по времето, когато групата на илюминати била потисната от Баварския Електорат. [2]

“Орденът [Череп и кости]”, според историка Антъни Сътън (Antony C. Sutton), “или е основал, или е проникнал почти всяко едно значима изследователска, политическа, или влияеща на общественото мнение организация в САЩ, както и църквата, бизнеса, закона, правителството и политиката. Не всички едновременно и по едно и също време, но упорито и достатъчно последователно, за да доминира посоката, в която се движи американското общество. Еволюцията на американското общество в своя корен не е, и от един век не е била, волево развитие, отразяващо мнението, идеите и решенията на индивида. Тъкмо обратното, основната посока е била създавана изкуствено и е била стимулирана от Ордена”.[3]

Част от плана за Новия Световен Ред, отразен във възгледите на хората, които го поощряват, винаги е била евгениката: елиминирането на “безполезните ядящи” и “некачествените раси”, на които се гледа единствено като на спънка по пътя на всемогъщата Държава. Тяхната цел е един нов синтез, в който единственото решение за онова, което те считат за пренаселване на Земята, е институционализирането на масови програми за депопулация, като повечето хора, които останат на планетата, трябва да съществуват в едно практически пред-индустриално състояние. Аборигени, но аборигени с лаптопи. Контрольорите, естествено, няма да са толкова обременени от трудностите на живота, а спокойно и безоблачно ще се реят над обществото като членове на Уелсовата технокрация, обираща каймака.

Евгениката като въпрос е била разпространена от английския психолог Франсис Галтън (Francis Galton), започвайки през 1883г. Отново виждайки Държавата като върховното мерило за човека, а не самия индивид, и заемайки от Дарвиновата теория за естествения подбор, Галтън предлага, че с избирателна намеса чрез развъждащи програми и чрез потискане на по-нежелания развъден материал, обществото може да се доведе до едно цялостно по-добро състояние.

През 1904г Университетския колеж в Лондон създава първите катедри по евгеника и евгеника на работническото общество в Лондон. Това довело до създаването на Лаборатория за национална евгеника “Галтън” през 1907г. Идеите на евгениката, евтаназията и стерилизацията за онези, преценени като по-некачествени, били сърдечно поддържани в Лондон, особено от “висшата класа” на популацията, която нямала търпение да направи нещо по въпроса с досадните нисши класи. Само че евгенната философия и програми скоро били приети с одобрение и навсякъде по света, включително и в Америка.

През 1911г, когато съдия Кенесоу Маунтин Ландис (Kenesaw Mountain Landis) наредил Стандарт Ойл да бъде разцепена, Джон Рокфелер (John D. Rockefeller), първият американец, натрупал един милиард долара в авоари – което се равнява горе-долу на сто милиарда долара в днешно време – отвърнал, като основал Фондация Рокфелер. Астрономическата по онова време сума от $300 милиона била прехвърлена на сметката на фондацията, и била управлявана от доверени лица, които били роднини или работници на фамилията.

Джон Д. Рокфелер, през 1860-те години, поел по пътя си в петролния бизнес с тласък от британския капитал. Рокфелер скоро се сдобил с лошата слава, че използвал агресивни методи за увеличение на богатството си. В “Бароните обирджии” Матю Джоузефсън (Matthew Josephson) обсъжда тези методи:

“Там където Стандарт Ойл не могла да продължи разширението си с мирни средства, била готова да упражнява агресия; верните й слуги дори знаели как да прилагат модерното оръжие динамит. В Бъфало, корпорацията Вакум Ойл, едно от чучелата на системата Стандарт Ойл, един ден била обезпокоена от появата на жизнен съперник, който построил голяма рафинерия на добре избрано място близо до брега. Първоначално офисите на Вакум извършили скришна пропагандна кампания с цел сплашване. След това добили повече дързост, или станали по-отчаяни, те се свързали с главния механик на вражеската рафинерия, шепнешком провеждали конференции с него в една гребна лодка в езерото Ери. Той бил помолен “да направи нещо”. Бил подтикнат “да се върнеш в Бъфало и да изградиш машинарията така, че да се взриви... или да се разбие, така да монтираш тръбите и дестилаторите така, че да не могат да произвеждат добър петрол... А след това може да им създадеш малко уплах, че не разбират нищо от този бизнес. Знаеш как...” Наградата за техническия ръководител щяла да бъде пожизнена лихва, и “в скоро време се случила малка експлозия в независимата рафинерия”.[4]

Рокфелерови също така използвали и по-сложни методи на шпионаж. Братът на Джон Д., Уилям Рокфелер, наел в бизнеса си един британски офицер от разузнаването на име Клауд Данси (Cloude Dansey), който, допреди Първата Световна война, се занимавал с реорганизирането на армията на САЩ. Служба във военното разузнаване. На протежето на Данси генерал Марлборо Чърчил (Marlborough Churchill), роднина на Уинстън Чърчил, било наредено да реорганизира и да управлява американските разузнавателни служби. След войната, Чърчил оглавил “Черната стая”, една група за шпионаж със заявена вярност към държавното министерство и армията на САЩ, но с подразбираща се служба на монетарния елит на Ню-Йорк. Генерал Чърчил бил отговорен и за създаването на фондация Манси, която по-късно щяла да бъде основен канал за финансирането на изследователския проект на ЦРУ по контрол над ума МК-Ултра през 50-те години и нататък.

С цел да промени имиджа си на най-презирания подлец на своята ера, Джон Д. Рокфелер използвал услугите на Айви Лий (Ivy Lee), най-добрия рекламодател на времето си. Лий предложил Рокфелер да започне да раздава големи суми пари. Лий все още бил нает от Рокфелер, когато, през 1930-те години, президентът на Стандарт Ойл Уолтър Тийгъл (Walter C. Teagle) и Херман Шмиц (Hermann Schmitz) от германското I. G. Farben му дали специфичната задача да им предоставя разузнавателна информация за това как Америка реагира на нацистите, и да извършва и разпространява про-германска пропаганда сред американците. Това не било случайност. Холдингите на Рокфелер, включително Стандарт Ойл,  били силно преплетени с холдингите на нацистите, и контактите и стокообмена им – включително петролните доставки – продължили през цялата Втора Световна война.[5]

Отношенията с Германия не били толкова възпалени, когато кинтите на Рокфелер финансирали института по психиатрия Кайзер Вилхелм в Мюнхен, Германия (отначало захранван от фамилията заводи за муниции Круп, и от Джеймс Лоуб (James Loeb), баджанак на Пол Варбург и архитект на Федералния резерв в Америка), със суми от рода на 11 милиона марки. Фондация Рокфелер, през 1925г, осигурила също и дарение от $2.5 милиона на Института, и продължила да прави огромни дарения на тази институция през целия Хитлеров период.

Финансиран от Рокфелерови бил също така и института Кайзер Вилхелм по антропология, евгеника и човешка наследственост. Тези институции били управлявани от швейцарския психиатър Ернст Рудин (Ernst Rudin), с асистирането на Отмар Фраер фон Фершуер (Otmar Freiherr von Verschuer) и Франц Калман (Franz J. Kallmann).[6]

Джеймс Лоуб бил роднина на банкерското семейство Варбург, ключово сред елитните контрольори в Лондон, и бизнес партньор на Уилям Рокфелер. Рокфелерови и Варбургови първоначално захранвали с пари предприятията на американската фамилия с осево значение Хариман, като насочвали към тях парични потоци, осигурени от сър Ернст Касел (Ernst Cassell), банкер на британските царски особи. Рокфелерови, Варбургови и Хариманови са познати лица, появяващи се отново и отново по време на възникването на основните механизми за обществен контрол през този век, включително евгениката и психиатричния контрол над ума.

Тези фамилии действали според тайно споразумение с групите от Кръглата маса, основана от Сесил Роудс, като той самият бил фримасон и действащ агент на банкерската фамилия Ротшилд, както и член на обществото Череп и кости в Америка.

Въпреки че групите от Кръглата маса на Роудс първоначално били финансирани основно от Роудс Тръст, от 1925г нататък значителното финансиране било осигурявано от Карнеги Тръст от Обединеното Кралство, чиито първи президент (1902-5г) бил костника (член на Череп и кости, бел.прев) Даниел Койт Гилман (Daniel Coit Gilman) – ключова личност в подчиняването на американската образователна система – и организации, свързани с Дж. П. Морган (J. P. Morgan), Рокфелерови, фамилията Уитни (Whitney), и фамилията Лазард (Lazard).

Фактически, един от ранните проекти на Новия Световен Ред било създаването на Третия Райх. Нацизмът, всъщност, много малко се различава от философията на Новия Световен Ред, освен че набляга на германския национализъм.

След като Адолф Хитлер се издигнал до поста канцлер през 1933г, спонсориран от много от хората, които жадували за Нов Световен Ред, психиатричните институти, контролирани от Ернст Рудин, били интегрирани в нацистката машина. Рудин оглавил Обществото за Расова Хигиена, и Рудин и екипът му, като част от Изпълнителния Отдел по Наследствеността, на който директор бил шефа на SS Химлер, прокарали германския закон за стерилизацията, основаващ се на съществуващите американски закони на щатна република Вирджиния.

Далеч от това да са някаква аномалия на нацисткия режим, ужасяващите евгенни и психиатрични програми, институционализирани в Германия през онова време, били само отражение на проучванията и предложенията, които били на мода в Европа и Америка. Едва наскоро беше разкрито, че след Втората Световна война се продължило със стерилизирането на хиляди хора, счетени за физически или морално негодни – това продължило до средата на 70-те – в Швеция, Франция, Дания, Финландия, и други европейски държави. Райхът на Хитлер, обаче, осигурил политически климат, в който евгенните планове можели да постигнат особено противни плодове.

Отмар Фершуер, асистент на Ернст Рудин и директор на Кайзер Вилхелмовия институт по антропология, евгеника и човешка наследственост в Берлин, на свой ред получавал асистенция от едно име, което на нас ни е по-познато: Джоузеф Менгеле (Josef Mengele). Фершуер намирал финансиране за нечовешките програми на Менгеле в Аушвиц. Там, много от пристигащите в лагера попълвали въпросници и лексикони от института Кайзер Вилхелм, преди върху тях да се извършат разнообразни франкенщайнови експерименти. Хиляди били измъчвани и убити, като частите от телата им се пращали във финансирания от Рокфелер институт Кайзер Вилхелм.

Менгеле бил заловен и идентифициран в един Съюзнически лагер за военнопленници през 1945г, и въпреки че заловилите го знаели от какво естество били престъпленията му в Аушвиц, той бил освободен. Неговият старши организатор Фершуер също избегнал наказанието; той просто бил нает от финансираната от Рокфелер евгенна организация Бюро по Човешка Наследственост в Дания. Асистентът на Рудин Калман дал показания от името на Рудин в де-нацистиращите процедури, и по-късно двамата взели участие в създаването на Американското Общество за Човешка Генетика, което по-късно организирало високоприоритетния и силно разслоен проект по Човешкия Геном, който може да превърне човешкото нарицателно “овце” в нещо повече от метафора.

 През 1936г друг играч излязъл на сцената на психиатричната генетика и експериментиране с контрол над ума, име, което едва се прошепва в други експозета по този въпрос: Шотландската Фримасонска школа. Лоялистите на Шотландската школа са и винаги са били закърмени с визията на Новия Световен Ред за единно световно правителство, и лоялистите поне на една фракция от поощрителите на Новия Световен Ред винаги са били фримасони. Проблясъците на стратегията на Новия Световен Ред всъщност могат да се проследят чак до неговия предшественик Розенкройцерите – без да се бърка с абревиатурата AMORC, която днес се среща в списанията за уфология и психика – и до ранни трудове като “Новата Атлантида” на Бейкън.

През 1936г д-р Нолан Люис (Nolan D. C. Lewis), полевият представител на Шотландската школа по въпроса с изследванията на деменциалния прекокс (demential praecox) (нелечима лудост), и директор на Държавния Психиатричен Институт на Ню-Йорк, ръководел 14 проекта, финансирани от Върховния Северен Съвет на Шотландската школа. По времето на тези фримасонски психиатрични проекти, дукът на Коноут, син на германския кобургски принц Алберт и царица Виктория, и брат на нацисткия симпатизант крал Едуард VII, бил великия майстор на “Великата майчина ложа” (Mother Grand Lodge) в Англия. Той бил свързан и с расистко “сенчесто правителство”, наречено Братството, което, според Филаделфия Инкуайрър, управлявало Южна Африка до скорошните времена, и било разкрито едва през 90-те години.

Въпреки че е налична много малко информация за тези фримасонски психиатрични проекти, подробностите за един от тях предоставят очевидна свързаност между фримасоните и нацистите. Едно протеже на главата на нацистката евгеника Ернст Родин, психиатърът Франц Калман, бил изгонен от работното си място в Германия, когато разкрили, че бил наполовина евреин. Характерът на Калман може да се обобщи от факта, че през 1935г настоявал пред Международния конгрес за Популационна наука в Берлин, че не само шизофрениците трябвало да бъдат стерилизирани, но същото осакатяване трябвало да се извърши и върху на глед здравите им роднини.

Калман се преместил в Ню-Йорк и без сътресения станал директор в Държавния Психиатричен институт на Ню-Йорк, една институция, която се оглавявала от фримасона д-р Люис. Шотландската фримасонска ложа платила на Калман да направи проучване върху 1000 шизофреника, за да докаже, че умствените заболявания се наследявали по генетичен път. Проучването било публикувано в САЩ и в Германия през 1938г. Предисловието към проучването изразявало благодарност към Шотландската школа и Рудин. Докладът на Калман бил използван като част от научното оправдание за една програма, стартирана от презряното Поделение T4, наименувано на адреса си, Tiergartenstrasse 4, Берлин. Агентите на Т4 били докладвани като виновни за убийството на над 200 000 човека с умствени отклонения.[7]





Бележки:

1. E. C. Knuth: The Empire of the City (1983г) (Империята на града)
2. Antony C. Sutton: America’s Secret Establishment (1986г) (Тайното правителство на Америка)
    Анонимен автор: Skull & Bones: The Very Heart of the Shadow Government (Май, 1996г), намира се в интернет, авторът притежава копие от нея. (Череп и кости: Самото сърце на Правителството в сянка)
3. Сютън
4. Knuth; Anton Chaitkin: Британска психиатрия: От евгеника до поръчкови убийства, 7 октомври 1994г;
    Mattew Josephson: Бароните обирджии. Цитат на Гари Алън. Папката Рокфелер .
5. Christopher Andrew: Secret Service: The Making of the British Intelligence Community (1986г) (Тайни служби: Създаването на Обществото на британското разузнаване);
    Charles Higham Allen, Chaitkin: Trading With the Enemy (1983г) (Да търгуваш с врага)
    Hillel and Henry: Of Pure Blood (1976г) (С чиста кръв)
6.  Bernard Schrieber: The Men Behind Hitler (Хората зд Хитлер)
    Chaitkin, Paul Weindling: The Rockefeller Foundation and German Bio-medical Sciences, 1920-1940 (1988г) (Фондация Рокфелер и германските био-медицински науки в периода 1920-1940г)
7. Anton Chaitkin: Treason in America (1984г) (Държавна измяна в Америка);
    Carl Oglesby: The Yankee and Cowboy War (1977г) (Войната на янките и каубоите);
    Anton Chaitkin, Sutton: Британска психиатрия: От евгеника до поръчкови убийства (24 юли 1990г);
    Hillel and Henry, James Perloff: The Shadows of Power (1990г) (Сенките на властта)



Адам Вайсхаупт (Adam Weishaupt), основателят на Баварските илюминати през 1776г

697
Глава 1

Какво предстои


Било е първото десетилетие след навършването на века, в затишието преди бурята на Първата Световна война, и много, които са живели тогава, си спомнят нещо подобно на златни, необезпокоени времена. Уилям Хауард Тафт (William Howard Taft) встъпил в длъжност като 27-ми президент на САЩ. Мери Пикфорд (Mary Pickford), първата филмова звезда, участвала в неозвучени филми на Д. У. Грифит (D. W. Griffith). Пикасо рисувал неговия “Арлекин”, а Матис наложил термина “кубизъм”. Красавиците носели първите постоянни къдрици, докато се разхождали по улиците на Лондон.

Зад световните кулиси, в индустриалните заседателни зали, натруфените чертожни зали, и в правителствените офиси, били в ход други, не толкова идилични дейности. Понеже това било време на масивно, скришно консолидиране на властта на монетарния елит, и на задействане на дългосрочни планове за контрол, които щели да повлияят на света до ден днешен.

Това било времето на създаването на Федералния резерв, ФБР, институцията на федералния данък върху приходите в САЩ, и, при Обществото на Народите (ОН), първите интриги в посока едно глобално правителство. Властни хора били обсебени от идеята да увеличат властта си и да развият технологията за контрол, за да могат да постигнат каквото искат, и изгаряли среднощния петрол, за да направят тези мечти реалност.

Това било време на срещи, провеждани от групи като Кръглата маса, Клуба на коефициентите, Фабианите, и Череп и кости, целящи да родят идеологията на Новия Световен Ред. Новият Световен Ред, толкова често подмятан от политици и от писатели на конспирацията, е дългосрочният план за създаването на всеобщо световно олигархично правителство на тази планета. В действителност въобще не е под въпрос дали съществува такъв план – освен сред онези, които не са отделили време да проучат документацията, или сред онези, чиито интереси диктуват това да се отрича.

Кръглата маса/Лондонски финансов фокус е една от групите зад Новия Световен Ред – определено не са царете на необразованите лумпени, на каквито се правят – и техните планове за световен контрол се изпълняват от университетите, от банкерите, от политиците – владеещи сплетня от международни разузнавателни агенции и психиатрични говорители, които по-късно щели да бъдат мобилизирани в групи като Тависток и Националния Институт за Ментално Здраве (NIMH). През годините на този век членовете на Отворената конспирация били заети с разпространяването на Новия Световен Ред навсякъде по света като вирус, все в интерес на доминирането на елита.

Достатъчно удивително е, че бойният план за Новия Световен Ред може ясно да се прочете в трудовете на един писател на научна фантастика, човек със скромен произход от Англия, който в по-зрялата част на живота си станал дружка с основните движещи фигури в елита. Хърбърт Джордж Уелс (Herbert George Wells), който бил повече от съвременния Жул Верн на съвремието, както е представян в историческите книги, оглавявал английското разузнаване през Втората Световна война, а неговата любовница била Маура Бенкендорф (Maura Benckendorff), жена, която е била наричана “може би най-ефективният влиятелен агент на СССР, който се е появявал на лондонската политическа и интелектуална сцена”.  Х. Г. Уелс знаел за какво говори, когато величаел плановете за Новия Световен ред.

Уелс се държал като публицист на истинските плановници, работещи зад кулисите. Той бил фронтмен на елитисткото тайно общество на Сесил Роудс (Cecil Rhodes) Кръглата маса – самият Роудс бил агент на банковия конгломерат на Ротшилд, който в третото си завещание оставил богатството си на Лорд Ротшилд. Кръглата маса по-късно пуснала разклонения, раждайки влиятелния Съвет по външни отношения (Council on Foreign Relations) и други групи, може би не толкова влиятелни като него, но по-добре известни в наше време. Уелс бил вътрешен човек при съюзниците на Ротшилд – Сасоните (Sassoons), които натрупали богатството си от превоз на опиум, и често го виждали на празненствата на Сасоните, посещавани от особи като Едуард VII, Джордж Бърнард Шоу, и младият Уинстън Чърчил.

Роудс казва, през 1890г в едно писмо до У. Т. Стед (W. T. Stead), “Каква ужасна мисъл е, че ако не бяхме загубили Америка, или дори ако сега уредим нещата с президента и между членовете на събранието на САЩ и нашата Камара на общините, Световният Мир би бил подсигурен за вечни времена. Без проблеми можем да задържим пет години вашия федерален парламент във Вашингтон и пет години в Лондон. Единственото нещо, с което е възможно да се изпълни тази идея, е едно (тайно) общество, което постепенно да погълне световното богатство, и което да бъде посветено на такъв план...”

На друго място, Роудс го казва дори по-прямо. Неговата цел била: “Разпространението на британската власт по света, усъвършенстването на миграционна система от Обединеното Кралство и колонизирането на британски поданици по всички земи, на които битовият живот е възможен чрез енергия, труд и предприемачество... и пълното възстановяване на САЩ като интегрална част от Британската империя”.

Роудс се заел с реализирането на този план и, чрез собствените си усилия и усилията на своите наследници, почти успял. [1]

Изключително странен въпрос е, че между страниците на книги, написани от Х. Г. Уелс в Англия през 20-те и 30-те години – едната от тях е научна фантастика – действително бъдещите бойни планове на контролиращите летят по страниците с кристална прозрачност. Една безпогрешно ясна картина на Новия Световен Ред, заедно с ясно констатиране на плановете.

Въпреки че Х. Г. Уелс е известен основно с научната си фантастика, като “Машина на времето” (1895г), “Невидимият човек” (1898г), и “Война на световете” (1898г), той също така е автор на писания, които открито пропагандират за отхвърлянето на националните държави и за създаването на единно световно правителство. Тези книги включват “Отворената конспирация: Чертежите на една световна революция” (1928г), “Новият Световен Ред” (1940г), и “Какви неща предстоят: Абсолютната революция” (1933г) (The Shape of Things to Come: The Ultimate Revolution).

Всички от горните книги отварят очите ни за това какво бъдеще планират контрольорите за нас, но именно романът на Уелс “Какви неща предстоят” (И филмът, основан на него, на който Уелс е сценарист, и чието заглавие е съкратеното “The Shape of Things to Come”), дава най-добрата цялостна картина – минало, настояще, и бъдеще – на Новия Световен Ред.

Отново: Интересно, измамно, книгата е представена като научна фантастика, но сред страниците й се откриват най-добрите предположения на Уелс за това как може да се осъществи Новият Световен Ред, от гледната точка на 30-те години.

Книгата е предимно пропаганда, прокарваща идеята за единното световно правителство на Уелс и на други интернационалисти от първата половина на този век, но книгата също така разобличава и много от стратегиите, които се прилагат.

Въведението на Уелс към книгата е озаглавено, “Книгата-сън на д-р Филип Рейвън”. В познатия дух на типичните лудории на научната фантастика за времето си, книгата се представя като фактологичен труд на някой си д-р Рейвън, починал приятел на Уелс, и член на Женевския секретариат, за който сдържано се казва, че му се отваряли “необичайни възможности да си формира преценки, възоснова на тенденциите”. Уелс казва, че Рейвън написал книгата през будните си часове, използвайки любопитната техника да преразказва една бъдеща историческа книга, която бил прочел в нощните си сънища. Това е фантастичният носител, от който Уелс надува бойната тръба за Новия Световен Ред.

Сънуваната книга има претенцията да е историческа книга, написана от позицията на гражданин на бъдещата Утопична световна държава. Уелс определя книгата като “една Кратка история на света за следващия век и половина” и като “Щрихиране на бъдещето”.

Той подема своята обратна история с преразказа на действителни събития от своето собствено време, описвайки как еволюцията на комуникациите и транспорта довела човешката раса до един по-близък вътрешен контакт – разни приказки за глобалното село – въпреки че коментарите за “Разпределението на стоките, снабдяването с хартия, и новинарските услуги били попаднали в ръцете на властни групи хора, способни и искащи да смажат всякакви... вредни обществени говорители”.

Не е изненадващо, че Уелс счита град Лондон – интернационалният център на банковата култура – и финансовият му кредит за отговорника за изтъкаването на световния икономически живот през последните сто години. С тези иновации в комуникациите и финансите, но също и с неудовлетвореността и войните, присъщи (казва той) на съществуването на националните държави и суверенитетите, дошъл в крайна сметка изгревът на идеята за Свят-Държава.

Уелс замечтано пише, “До това време (1919г) наистина имало доста внушителен брой интелигентни хора по света, които осъзнали натрупващата се необходимост от световно правителство, и дори още по-голямо множество... което възприемало идеята инстинктивно и сантиментално, но все още нямало човек с нужната интелектуална жизненост, който открито да атакува проблема по заменянето на съществуващите правителства с една световна система”. Той също описва и едно световно правителство като “очевидно единственото възможно решение на човешкия проблем”.

Като много други богати индивиди, проповядващи за световна държава в името на “общото благо”, Уелс също не вярвал, че обикновените хора били способни да управляват тази световна държава. Той описва демокрациите като “упражняващи политическа фантастика от много необикновен вид: че всеки поданик... бил еднакво способен да взима каквито и да е групови решения, които трябвало да се направят”. И така този Нов Световен Ред ще бъде управляван от малцината, от онези бели английски расисти и техните англофилски американски приятели, хората които Уелс виждал като единствените способни да управляват.

Говорейки за Версайската мирна конференция (Versailles Peace Conference) в книгата си, която се провела след Първата Световна война, Уелс сочи американския президент Удроу Уилсън като “най-податлив на внушенията за бъдещето... Но е съмнително дали в някой момент е осъзнал, че световен мир означава световен контрол върху всички жизнени обществени интереси на човечеството.”

В цяло молебствие от светли идеи, водещи до приемането на единния свят-държава, Уелс споменава несполучливата Лига на на нациите, прекурсорът на ООН, но оплаква провалите й и съжалява, че Лигата, където “Светът-държава се появил мъгляво и убягващо, само като едно вдъхновение, като далечна възможност... нямала изпълнителни правомощия, никакви гарантирани парични приходи, никаква армия, никаква полиция, и на практика никакъв авторитет, за да направи каквото и да е”. Уелс предупреждава строителите на светът-държава да не правят тази грешка отново. И те не я повтарят.

Уелс дори отбелязва присъствието на конспираторни фракции, замесени в създаването на обединения световен ред през двадесети век, тъкмо онзи тип хора, с които в истинския живот се е сгушвал в ексклузивните барове на Лондон. Уелс казва, че “странни Мистериозници едва се забелязват през мъгла от объркващи усуквания и криво-изразени изказвания, манипулиращи цените и обменянето на стоки. Видни сред тези Мистериозници беше някой си г-н Монтагю Норман, управител на Английската банка от 1920 до 1935г”.

Не е изненадващо, че това е същия Монтагю Норман, който бил бесен предвоенен партизанин на Хитлер, и който участвал заедно с Хялмар Шахт, американското разузнаване, Уолстрийт и с банките на Ротшилд/Варбург/Шиф в създаването на Адолф Хитлер и Третия Райх. “Друга голяма и мъглява финансова сила във военния и предвоенния период”, продължава Уелс, “бил комплексът на големия ганглий от частни банки, сред които Морган и приятели, заедно със свързаните с тях фирми, са най-централните и най-типичните лица”.

Уелс описва транзицията от датата на фактическото написване на книгата си, началото на 30-те години, до елитарната си, технократска визия за бъдещето с една глава, посветена на идващата война – Втората Световна война, тоест – и на ужасното последствие от нея, озаглавена “Дните след утре: Ерата на неудовлетвореността”.

Х. Г. Уелс не бил единствения човек през следвоенния период (след Първата Световна война), който виждал, че друга унищожаваща световна война била почти неизбежна. Уелс предвиждал, че Втората Световна война щяла да започне през 1940г в Полша, заради измислената причина, че нацист отправил обида към поляк от еврейски произход. Той охарактеризирал Втората Война точно такава, каквато била, като оргия от световно насилие, и предвидил, че войната ще приключи през 1949г – приближавайки се удивително близо до действителните дати на конфликта – само за да бъде последвана от нова напаст, тази на ширещите се болести, “Нападението на микробите”. (Тук има игра на думи. Germ на английски означава “микроб”, но също така е и коренът на всички думи, свързани с германския произход или принадлежност. Така germs на английски означава от една страна микроби, а от друга е съкратено диалектно нарицателно за германците, бел.прев)

Предвид съвременния климат, обусловен от СПИН, ебола, луда крава, и други устойчиви вирусни заболявания – и устойчивите слухове за това, че военните инженират същите тези болести – може би датировката на Уелс е трябвало да бъде изместена по-напред с няколко години.

В сценария на Уелс, годините на ужасни войни и болести довеждат до почти тоталното разложение на обществото. Уелс поставя финалното разпадане на националните държави през 1966г, когато “големият кърпеж от империи и националистически държави, основани през Ерата на Европейското доминиране, загуби дефиниращите си линии, загуби контрастиращите си култури и подробните си традиции, и престана да дели съюзите и отдадеността на хората от божията воля”.

Уелс не е бил пророк по отношение на датите, просто един писател на научна фантастика, който бил на ти с плановете на хора, заинтересувани от пропагандирането на една наближаваща диктаторска световна държава. Кристалната му топка е някак си заоблачена за някои подробности. Очевидно предвиждането му за рухването на цивилизацията като директно последствие от Втората Световна война не се е сбъднало, но пък е лесно да се види, че Уелс е нямало как Уелс да предвиди идващата ядрена патова ситуация, която доведе до пропагандираната “студена война” между САЩ и СССР.

Уелс поставя отговорността за създаването на Новия Световен Ред в скута на учените от бъдещето, групата, която нарича “Технокрацията”. Цитирайки една измислена бъдеща книга, написана от автор на име ДеУинт, той казва, че Новият Световен Ред, “подхранван от множество ядра по модела на ДеУинт, разпръснати по целия свят, много подобно на болшевишките политически организации, поддържани от комунистическата партия, се превърнал във факт и разпространил постоянно растящата си мрежа по планетата без да среща съпротива. Революционната му природа била проумявана от малцина, освен самите поощрители”.

Уелс датира формалната институция на Технокрацията – Новият Световен Ред, друго негово име – от “Втората конференция на Басра” през годината 1978. Въпреки че времевата му линия е погрешна, тактиката на постепенното идеологическо асимилиране, която описва, е уважена и увековечена в слогъна на Социалистическото Фабианско общество, в което членувал Уелс: “Напредвай бавно”, а пък тезата-антитезата-синтеза, което кулминира в Технокрацията, е продукт на Хегелското мислене. Това е философията, както и метода, по който Уелската визия за Новия Световен Ред се е случила в нашето собствено време – сбъднала се е на практика във всичките си качества, освен като формална институция и планетарните “замитащи” операции.

 Откъде по-точно се е сдобил Уелс с информацията за плановете на елита? Интересно е, че Уелс особено си пада по прилагателното “илюминиращ” (на български “просветляващ”, бел.прев), когато описва дадена идея, която определено харесва, в “Какво предстои” (The Shape of Things to Come). Той описва световната идеология на президента Уилсън като “едно от най-илюминиращите събития в началото на двадесети век”. Преди да може да се формира Новият Световен Ред, “разпръснати проблясъци на разбиране трябвало да разпалят по-устойчиво илюминиране”.

Дали това е доказателство за членството му група, свързана с позорното тайно общество Илюминати, основано от германеца Вайсхаупт, което както много хора твърдят, е силата зад институционализирането на Новия Световен Ред? Едва ли. Но би било грешка напълно да се пренебрегнат такива следи. Илюминати, фримасоните, членовете на Череп и кости и свързаните и разклонените групи винаги са си падали по това, което наричат “откровение на метода”, тайни здрависвания, вътрешно групови обръщения и жаргонен език, за да разкрият присъствието пред съучастниците си, и за да объркат “профанските” маси. Има твърди връзки между групи на илюминати, Кръглата маса на Роудс, нацистите, британското разузнаване... и, ами, Уелс. Не е невъзможно Уелс да прави точно това.

Друго категорично заявяване на намеренията на Новия Световен Ред може да се прочете в не-фантастичната книга на Уелс “Отворената конспирация”, публикувана през 1928г. Специфичните директиви на предлаганата от Уелс Програма за отворена конспирация, отново идентична с това, което по-късно станало познато като Нов Световен Ред, били:

“1. Пълното отстояване, практическо както и теоретично, на разбирането за временната природа на съществуващите правителства и неохотното ни съгласие с тях;
2. Решителността с всички налични средства да се доведат до минимум конфликтите на тези правителства, употребата им на индивиди за военни цели и намесата им в установената икономическа система;
3. Устремеността частната местна собственост в транспорта, заемите и производството на зърнени храни да бъде заменена от отговорен световен директорат, служещ на обществените интереси на расата;
4. Практическото разпознаване на нуждата от световен биологичен контрол, например, на популацията и болестите;
5. Поддържането на минимални стандарти на индивидуалната свобода и добруване в света;
6. Върховният дълг личният живот да се подчини на делото да се създаде световен директорат, способен да върши тези неща, както и на цялостния напредък на човешкото знание, капацитет и власт.”

Това е многостранната схема на Новия Световен Ред в черно и бяло, и докато от една страна звучи много добре на хартия, това, което не се споменава, е от първостепенно значение: това е план за разрушаване на националните граници, и за консолидиране на контрола – тотален контрол – в миниатюрно аристократично управленско тяло. Завинаги ще изчезнат конституционните предпазни клаузи, които американците са започнали да приемат за даденост – ще изчезнат завинаги каквито и да е предпазни мерки, каквито и да е предпазители за човешките зъбни колела, подчинени на тази мащабна тоталитарна схема.

Планът за Новия Световен Ред по-късно ще бъде удължен от такива разклонили се групи като Council on Foreign Relations , Трилатералната комисия, Римският клуб, институтът Тависток, и Билдербергите, и ще бъде реализиран под формата на такива институции като Обединените Нации, Международния Валутен Фонд, и Световната банка. Никоя от тези групи или индивидуалните им членове не са действали от лично име, а вместо това еволюират като хидра с много глави. Действията им винаги са били координирани по един унифициран начин, и споделената им цел винаги е била тотален контрол над целия свят. [2]




Бележки:

1. Knuth; Lockhart, Robin Bruce, Reilly: The First Man (1987г) (Първият човек)
    Neal Wilgus: The Illuminoids (1986г) (Илюминоидите)
    Anton Chaitkin: British Psychiatry: From Eugenics to Assassination (1994г) (Британска психиатрия: От евгениката до поръчковите убийства)
    Carol White: The New Dark Ages Conspiracy (1984г) (Конспирацията на Новата тъмна епоха)
    Zygmund Dobbs: Keynes at Harvard (1969г)(Кайнс в Харвард)
    Pat Robertson: The New World Order (1991г) (Новият Световен Ред)

2. H. G. Wells: The Open Conspiracy: Blueprints for a World Revolution (1928г) (Отворената световна конспирация: Чертежи за една Световна революция)
    Charles Higham White: Trading With the Enemy (1983г) (Да търгуваш с врага)

698
Всички теми / За енергийния вампиризъм
« -: Септември 23, 2017, 08:02:47 pm »
Любопитно ми е,  λ, ти какво би могъл да кажеш по въпроса, след като явно имаш наблюдения.

Правилно, така е, всъщност е обсебване. Не е нещо, което правя волево, просто се случва отсамосебе си заради нещо в характера ми. Но въпреки че никога не съм успявал да го направя волево, цял живот събирам наблюдения за това при кои хора се получава отсамосебе си, и при кои хора не се получава, дори и при целенасочени волеви намерения от моя страна.

Убедил съм се, че всичко това е подчинено на личната воля и зависи от нея. Обсебват се само онези хора, които вътрешно се изкушават да бъдат обсебени. Те могат да го осъзнават, или да не го осъзнават, в зависимост от това доколко познават себе си. От осъзнаващите го има както съпротивляващи се (влизащи в безсмислена война със себе си), така и смело впускащи се в това да се обсебят от мен, добре осъзнавайки какви емоционални турбуленции ще последват някой ден, когато ефектът се износи.

Аз може да съм обсебващ по природа, по характер, може да има завишен брой хора, чието поведение се влияе от въпросната ми харизма (негативно чрез възбуждане на страхове и опасения, или позитивно чрез възбуждане на любопитство)... но винаги има такива, които в никаква степен не се влияят от това, каквото и да е.

И тези хора си приличат по определени фактори - те са или по-умни от всички останали, или още по-тъпи и прости от всички останали. Като се замислиш, така е с всяко нещо - винаги си има диапазон, в който дадено нещо влияе. И тук този диапазон се отнася до затвореността на отсрещния човек, по един или друг начин. Той е или свръх-възприемчив и има волята ефективно да не ми обръща внимание, или е страхотно невъзприемчив и няма капацитета да забележи особеността ми.

Тоест отсрещния човек или е прекалено умен, така че почти нищо да не може да го впечатли, или е прекалено тъп, и не се впечатлява от нищо.




И е така и с така наречения "вампиризъм". Всичко зависи от фактора дали отсрещния човек желае да комуникира.

Той може да желае да комуникира, но да не го осъзнава, или да желае да комуникира и да го осъзнава. И в двата случая неговата енергийна система ще се опитва да се свърже дори и с нещата, които не влизат във вниманието му.

Ако отсрещният човек не желае да комуникира, той няма да обърне внимание на нищо, а енергията, както знаем, следва вниманието.



Енергията на човек се излъчва подобно на уредите за нощно виждане. Уредите за нощно виждане виждат образи от отразената инфрачервена светлина. Но инфрачервената светлина през нощта е твърде малко, за да се види каквото и да е. Затова уредите за нощно виждане са снабдени с инфра-червени светлини - това са на практика инфра-червени фенери - които облъчват с инфрачервена светлина нощния обект, за да стане видим от уреда. Просто инфрачервената светлина не нарушава нощния мрак, така както го разбира органа на нашето човешко око.

Но в случая с Бигфут обаче, както може да се прочете от Енох: Историята на един Бигфут от Оутъм Уилямс, не е така, защото техните очи виждат инфрачервената светлина и за тях нашите уреди за нощно виждане приличат на фенери и са точно обратното на дискретни. Котките също виждат лъчите от инфрачервените светодиоди на охранителните камери. Така е и с много други животни.


Когато насочваме вниманието си към нещо, ние на практика го облъчваме с нашата енергия, за да го "видим", но с окото на съзнанието си.

Както знаем, правят се и такива повърхности, които да не отразяват насочените към тях енергии. Такива са например анти-радарните повърхности, които не връщат обратен сигнал към радара, технически незапознатите могат да прочетат за такива неща в статията Военни тайни с хиляди, както и в Райх на Черното слънце на Джоузеф Фарел.

Вампиризмът на практика е такова енергийно поведение, или такива енергийни действия, че енергийната система на "вампира" да поглъща насочената от чуждото внимание енергия, без да й позволява да се върне отразена обратно до отсрещния човек, откъдето е дошла.



Но за това нещо е нужна взаимност. Тоест и при "вампиризма" става дума за едно манипулиране на слабите хора. А слабите хора, както добре знаем, са онези, които нямат знания. Бившият жрец в църквата на Сатана Марк Пасио добре описва законите, по които се случват тези последствия, в лекцията си Естествения закон.

Тоест "вампиризма" не е нещо, което има някаква "успеваемост" зад гърбовете ни и не е нещо, което е отвъд контрола на всеки човек. "Вампиризъм" означава чисто и просто да манипулираш умствено слабите хора (хората без знания) така, че да привлечеш вниманието им, след което да ги поддържаш в състояние на неудовлетвореност.

Истина е и че "вампиризмът" е страшно неблагодарна работа. Енергийната възвръщаемост след инвестицията за отварянето и поддържането на това неравенство в комуникацията едва-едва си заслужава отделеното време. Когато човек се сдобие със знания, той получава много повече сила, която на всичкото отгоре идва от постоянен източник, защото той не може просто ей така да спре да знае каквото е научил.




Това да не позволяваш на насочената към теб енергия да се върне обратно до отсрещния човек, от който е дошла, чисто и просто означава, да не позволяваш на човека, който е насочил вниманието си към теб, да получи каквито и да е знания или възприятия за теб от подсъзнателните си факултети и осезания. Това, в техниката и науката, е дефиниция за "невидимост" (радарна невидимост). Точно като митологичната подробност, че вампирите нямат отражения в огледалото.

699
Всички теми / Re: Виждане на аурата на другите.
« -: Септември 21, 2017, 07:09:45 pm »
Преди години бях попаднал на форум на осъзнати енергийни вампири   /може да се научи много от тях по отношение на визуализацията, мисловното сливане../ .. когато си набележат жертва / първия път трябва и да я виждат, обикновено в градския транспорт/ си представят нишка която свързва третото око на жертвата с тяхното и започват да визуализират поток на енергия /от жертвата към тях/. За съжаление им се получава.

Абе, форумите настрана... там единственото, което се наблюдава, е това как в класическата психология на тълпата се развива масова психоза на база групово самовнушение.

По-интересно ще е дали има някаква сериозна литература, която да дефинира какво в контекста на случая се счита за "успешно", и която се занимава с емпирични изследвания на тази успеваемост, която се твърди?

Аз самият имам някаква теза... понеже имам тежък характер, който винаги оставя някакви впечатления у хората, с които влизам в контакт, и имам все пак някакви наблюдения за тези неща, тоест за поставяне на други хора в зависимост чрез траен ментален образ, което се прави чрез осъществено общуване. И... това ми мнение за тези неща, като се опитвам да го вкарвам, все пак, в релсите на вече установените психологически закони на съответните човекоопознавателни дисциплини или науки... не съвпада съвсем с начина, по който се описва осъществяването на този "енергиен" вампиризъм.



Определено, АКО такива неща се правят както се описва (което не е малък въпрос сам по себе си), то виждането на това, с което се борави (в някакъв план, дори и чрез косвено зрение), според мен е задължително.

Но пълноценна основа за сериозни разговори биха били евентуално нечии изследвания по научния метод. Тва с форумите... нали от там избягахме... знаеме до къде стига.

700
Всички теми / Re: Виждане на аурата на другите.
« -: Септември 20, 2017, 12:24:48 pm »
Мен ме няма по тези неща, както знаете. Но като такъв, който не прави тези неща, или смята че не ги прави, имам въпроси.


Специално по горния коментар, kipenzov, правил ли си някакви опити за доказване на обективността, като цяло или дори само за себе си и своя лична увереност? Например... можеш ли да виждаш нечии чужди енергийни пръстови отпечатъци? Долавяш индикации за принадлежност, или просто знаеш че наблюдаваните са твои, защото знаеш че си ги наравил като контролирано действие?

Предполагам, че тези и подобни въпроси ще се изяснят, ако разкажеш повече за всичко това  :)




Аз също вижам рояка от бели точки на фона на небето. Но не бързам да обвързвам наблюдавания свят с поддържаните от мен вярвания за момента.

И се зачудих - след като ВСИЧКИ ги виждаме, както излиза, тогава защо не съм срещал никъде това да се споменава в античността? Древните философи, които са обръщали внимание на наглед незначителни неща в античната история, да не би да не са ги виждали? Нима китайските източници и школи не споменават тези "енергийни" частици във въздуха?



Това, което намирам в нета, е "феноменът на Шеерер", германски офталмолог, който обърнал клинично внимание на това нещо през 1924г. Нарича се и "ентоптичен феномен на син фон" ("ентоптичен" е дума, която се отнася за случвания вътре в органа на окото).

https://en.wikipedia.org/wiki/Blue_field_entoptic_phenomenon

Може да е полезна отправна точка при следващи сърфирания.

701
Няма да си трия темата, но спирам с компромисите. Ще обясня, защото искам на всеки да му е ясно.

Няма да я трия поради единствената причина, че ако изтрия всичко в нея, във форума няма да остане нищо, тоест нефункционалните дискусии са единственото, с което форумът разполага като съдържание. Малцинство са коментарите, който се занимават с идеята, която е заглавна за темата, тоест моят първи коментар и конструкцията на неговата теза.

Повечето коментари до сега съм ги одобрил не за друго, а като компромис - компромисът е, че аз искам да кажа едно, но аудиторията иска да слуша за друго (което мен не би трябвало да ме интересува, но в момента имаме нужда от аудитория).





През цялото време до сега одобрявам в темите си коментари, характерни за всички онези форуми на езо-сайтовете под път и над път. Този сайт не обслужва принципа "абе нещо ми хрумна, влизам и го пиша ей така за да не го забравя, вход свободен". Направихме превъзходна система, която да обслужва писането на структурирани съчинения и повествования, която система адресира хората, които имат и желаят да изнесат публично определена информация от първа или непърва ръка в един сериозен вид. Това е пределно ясно описано в раздел Апокрифна Академия.

Веско знае, че до сега и аз и той се опитвахме да раздвижим форума, като одобряваме коментари безогледно, само и само да се насърчава писането. Аз си признавам, че според мен тази политика беше грешка. И понеже продължаването на това поведение ми трупа напрежение и ме изнервя, го преустановявам - тъй като съм автор като всички останали (които са поискали да бъдат такива, както е описано в правилата), в моите теми не очаквайте да одобрявам коментари, освен най-сериозните и градивните.

Няма да трия темата, но ще бъде почистена.





702
Ето какво:

В петък (което е 22.09), вечерта, изтривам тази тема. Съжалявам, че въобще влизам в разговорите в последно време и не искам името ми да се свързва с начина, по който протичат тези псевдо дискусии.

Времевият диапазон се дава, за да може всеки, който си държи на коментарите, да си ги копира, за да не се загубят, и за да може да си ги пейстне някъде другаде след това. Бих си изтрил само своите коментари, но това няма да смени авторството на темата... Затова който предпочита може да отвори тема по въпроса със свое авторство. Аз нямам желание да казвам каквото и да е (даже и ако имах какво повече да кажа от онова, което е вече написано).

703
Ако не може някой да цитира дзен истории, да познава Сефиротическата традиция или да споменава Кабала отделно от Талмуда не си струва да говориш с него ли?

Именно. Това са най-добрите извори на информацията, която обсъждаме в тази тема, и ако не се познават, това просто означава, че всеки си говори за нещо "свое си" и не разбира останалите за какво говорят, не знае и термините и правилните думи, и на практика комуникация няма.

Тебе, kipenzov, кое те вълнува повече - да има комуникация, която да позволи да си разменяме знания и идеи, или да си подаваме комплименти като пенсионери?

704
Вижте (обръщам се към всички и читателите като цяло), трябва да се чете.

Просто трябва да се чете.



От началото ни до сега, човечеството не е открило нищо ново. Идеите, които някои хора днес считат за много напреднали, от историческа гледна точка са пра-дърти и банални. Мнозинството хора се държат така, сякаш преди техния опит не е имало друг, и сякаш преди техния живот не са живели други хора. Хората като цяло днес са отвикнали постоянно да имат тази идея наум, че поне писмената история на човечеството е на около 10 000 години (може би с леко преувеличение).

Това са 10 000 години, през които въпросите за ума, личността, живота след смъртта и прочие са разглеждани постоянно и в не по-малко сложна светлина, точно обратното - през хилядолетията разсъжденията и опита за тези неща прогресивно се замъгляват, объркват и отклоняват. Мисълта на най-древните ни прадеди по тези въпроси е била значително по-рафинирана от нашата днес.



Ситуацията е просто абсурдна. Направихме този сайт именно за това - за да се чете. Не може всеки да си говори каквото си поиска по тези въпроси, мислейки си, че казва нещо ново или че открива нещо ново, и с нагласата и дори с настървението, че всичко ще се преоткрива отново и отново всеки ден.

Без човек да е изчел каквото може за Кабала и други източници, или пък без да е изчел каквото може от научното познание на днешния ден, а и на миналите епохи... за какво да говорим? Разговорите с хора, които нямат достатъчно знания, за да участват в разговори, са губене на време.

Ако целта е да си губим времето в разговори, за които не сме готови, тогава проектът, който представлява този сайт, отдавна е задминат от множество телевизионни предавания и идиотските обикновени форуми в нета, пълни с гамени, говорещи за забавление.





Тия неща, които се обсъждат в тази тема, са майсторски и ненадминато обяснени и предадени от много по-светли умове от нашите още преди много стотици години. И за тези неща, за които говорим, си има правилни думи, установени във времената, в които са се поставяли основите на всяка наука.

Ако тук има възможността за водене на някакви разговори, БИ ТРЯБВАЛО те да са с цел разясняване и обсъждане на вече натрупаните от човечеството знания. Обяснение и доизясняване чрез комуникация.

Всичко останало е просто ненужно и безпочвено.

705
Разбирам, че имаш мнение. Но къде са доказателствата, за да бъде наречено обективно?



Без представяне на аргументи и истински факти, това мнение представлява просто поредното демонизиране на някаква типична човешка черта и оневиняване на истинските виновници. Кога ще се спре най-накрая? Ту се демонизират долните чакри, ту се демонизира физическото тяло, ту се демонизират книгите, ту се демонизира астрала, ту се демонизира интелекта, ума, и какво ли не.

Естествено, без никаква логика, без дори да се знаят правилните думи. Всъщност, ако се каже с правилните думи, звучи абсурдно, мисля си че точно това е причината да се ползват евфемезми. Само чрез евфемизми и чрез прокарването на тезата, че не е възможно нещата да се назовават с истинските думи и имена, може да се лобира за абсурдни твърдения.

Без ум, човек и дух да е, е малоумен. "Немислещ, но просто знаещ" е евфемизъм за малоумен в случая.




Ти явно говориш за автопилота на материалното тяло. Не виждам какъв е зора това, за което говориш, да бъде на всяка цена разпознато не като друго, а именно като ума на хората.

Не виждам къде има конфликт в притихването на ума. Не виждам къде е логиката УМЪТ да е виновен за вътрешния шум, а не самия човек. Не виждам къде е логиката УМЪТ да е виновен за това, че самия човек се интересува и вълнува от глупости. Аз виждам само, че умът се подчинява на онзи, на когото принадлежи.

Не виждам къде е логиката умът да се демонизира, заради това, че неговият собственик няма желание или воля да установи тишина.


Страници: 1 ... 44 45 46 [47] 48 49 50 ... 73