АЗ НЯМАМ ДУША
Загубените учения на древно-гръцката и монистичната метафизика
https://www.youtube.com/watch?v=gCfzL9ncbKo
Нека поразсъждаваме върху твърдението „Аз нямам Душа“.
Да, тялото няма душа. Да твърдим, че тялото има душа е толкова абсурдно и смехотворно твърдение, колкото твърдението, че вътре в радиото има/притежава сигнал. Но сигналът съществува и радиото е настроено на този сигнал.
Т.е. сигналът е единосъщ (consubstantial) с радиото / телевизора / физическото тяло / психо-физическия екзистенциален Аз.
Бележка от екипа: Consubstantiality или coessentiality (латински: coessentialitas), е понятие в християнската теология, отнасящо се до общите свойства на божествените личности на християнската Троица, и означава, че Бог Отец, Бог Син и Бог Светият Духът е "от една и съща субстанция" или "от същата същност" (ко-есенция).
Влезте в една църква и погледнете всички красиви цветове и светлината, преминаща през цветните стъкълца на прозорците. Тези прозорци не притежават светлина.
Със сигурност психо-физичният и телесен Аз не притежава Spiritus Sanctus. Тялото няма душа. Нещо, което е психо-физично не може притежава нещо, което не е психо-физично. Никой не притежава душа. ”Имам” означава притежание. В това отношение обективното притежание е логически абсурд и то приложен рефлективно.
Този сорт прикрит материализъм е интелектуална перверзия и базисно невежество.
Също така в телевизора ви няма малки човечета. Но сигнал има.
Т.е. това не е отричане на сигнала. Ако се опитате да претърсите радиото и телевизора, със сигурност няма да намерите сигнала.
Ако претърсите тялото, няма да немерите душата. Но това не е негация / отричане на душата.
Отричането на душата е заблудата на субективната негация, или пък опит да се измери мярката.
В случая субектът предхожда обекта на отричане. Това е себе-отричащ парадокс, който никога не може да бъде логически издържан. Това е ретроградна заблуда.
Най-добрият подход за самопознание не е дедукция или индукция, а ретродукция / абдукция, т.е. древният гръцки термин hypothesis (хипотеза). Древните индийци го наричат ”нети нети” (neti neti (नेति नेति)), т.е. via negativa.
Пример за различните подходи: Как ще намерите игла в купа сено?
Глупаците, естествено, ще тръгнат да претърсват купата сено. Малко по-умните ще използват индукция, а не дедукция: ”Хм...последното място, на което е била видяна иглата...и последно била видяна преди 2 дни, което подсказва, че е потънала с около 2 инча в сеното...”.
Онези, които използват ретродукция / абдукция, която е древно-гръцката методология на Платон и Питагор, ще си кажат: ”Хм...иглата е направена от метал” :D
Това е забравената древно-гръцка методология за философско монистично и метафизично изследване на причинно-следствените принципи и природата на нещата – и екзистенциалната природа на нещата, и не-телесната природа на нещата, т.е. ретродуктивен анализ.
Да, няма сигнал в радиото, нито в телевизора, но сигналът не може да бъде отречен. Сигналът е неопровержим и съществува повече в абсолютния смисъл на думата, а не толкова в екзистенциалния смисъл на думата (, защото exo означава отвън).
Сигналът е Animus, Spiritus Sanctus, Атман.
Бележка от екипа: Āтман (Санскрит: आत्मन्) е философски термин използван в индуизма и Веданта за идентификация на душата. Това е истинското „Себе“ на човека (обикновено на Английски се превежда като „Аза“) отвъд отъждествяването с осезаемата реалност на материалното съществуване. Атман е нашето най-съкровено вътрешно Аз, скрито така надълбоко в нашето съзнание, че повечето от нас така и никога не го откриват.
Думата āтман е звързана с Индо-европейския корен *ēt-men (Дъх) и е сроден със Старо-английското æþm, с Гръцкото „астма“, и Немското Atem (дъх) и atmen (дишам).
"Големият Лош Вълк". Или „Защо Модерният „будизъм” се страхува толкова много от Душата (http://web.archive.org/web/20111018120159/http://aryan-buddhism.blogspot.com/2010/05/big-bad-wolf-or-why-modern-buddhism.html)
"Знаменитият" Теравада материалист Nyanatiloka е казал: "С доктрината за Себеотрицанието, или Аната, ЦЯЛАТА структура на Будизма ще издържи или ще рухне.".
Информация от Уикипедия:
Терава́да (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B4%D0%B0), Тхерава́да, Ставиравада, Стхавиравада (пали: theravāda, на санскрит: थेरवाद, theravāda; स्थाविरवाद, sthāviravāda – „Учение на най-старите в ордена“) е най-старият клон на будизма, оцелял до днес.
В Будизма терминът аната (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0) (на (пали) или Анатман, на санскрит: अनात्मन्) се отнася до понятието за "не-аз" или илюзията за "аз". В най-първите будистки ръкописи е записано, че Буда често е използвал тази дума в контекста на учението, че всички неща са възприемани от сетивата (вкл. умствените сетива) и не са реално "аз" и "мое" и затова човек не трябва да се вкопчва в тях или привързва към тях.
Точно така. Теравада се страхува и пази в тайна смисъла и „тълкуването“ на Аната, както глутница бесни кучета пази прясната си плячка. Страхуват се и пазят в тайна значението на Аната по-силно, отколкото християните защитават позицията си, че Мария е била девица и че Исус „е възкръснал от мъртвите“. Nyanatiloka заявява очевидното, а именно, че ВСИЧКО в Теравада ще рухне при разкриване на истинския смисъл на Аната. Обаче, това няма да означава "разгром на Будизма", а на Теравада и на други погрешни схващания. Теравада, голяма част от Ваджраяна и много от Дзен се страхуват от Душата така, както благочестив монах се бои от промъкването на дявола при него.
Върху истинската дефиниция за Аната е натрупана много софистика и вековни сектантски фекалии, за да може Будизмът да прилича на нищо повече от най-долна форма на материализъм, и само малко на брой изключителни независими учени, които се ровят дълбоко в пред-сектантските Nikāya текстове, написани на Пали, могат да разберат, че Будизмът никога не е отричал Атман (бел.прев. Āтман (Санскрит: आत्मन्) е философски термин използван в индуизма и Веданта за идентификация на душата), и че Аната (अनात्मन्, "не-аз" или илюзията за "аз") не отрича Атман, нито пък е „доктрина” (т.е. доктрината за Аната, както често я наричат Терите (от Теравада)), и че самите Упанишади казват, че „Атман не е нито това, нито онова (нети нети)”.
Бел.прев.:
Похвати на софистиката са откъсването на събитията от тяхната връзка, прилагане на закономерности за една група явления към явления от друга група, на една историческа епоха – към събития от друга епоха и т.н. „Софизми“ се наричат всевъзможните уловки, които са замаскирани с външна, формална правилност. Но те се прилагат съзнателно в спор или в доказателството, а в същността си са неправилни доводи.
Упанишадите (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%B0%D0%B4%D0%B8) са около 150 на брой индуистки философски трактата, 11 от които се считат за основни, създадени в поезия и в проза за периода между около 600 г. пр.н.е. и 200 г. пр.н.е. Поставят началото на индуистката философия и религия.
”Нети нети” = neti neti (नेति नेति) е израз на санскрит, който означава "нито това, нито това", или "нито това, нито онова". Среща се в Упанишадите и Авадхута Гита и представлява аналитична медитация, помагаща на човек да разбере природата на Брахман, като първо разбере какво не е Брахман.
Колкото по-повърхностно се изучава Будизмът, толкова повече той изглежда, че се различава от Брахманизма, от който е възникнал; колкото по-задълбочено е изследването, толкова по-трудно става разграничаването на Будизма от Брахманизма, или толкова по-трудно е да се каже, в какво отношение, ако има такова, будизмът е наистина не-ортодоксален. Разграничението се крие във факта, че Будистката доктрина е създадена от един, както изглежда, исторически основател, който е живял и преподавал през VI в. пр.н.е. Като се остави това настрана, всъщност са налице само различия в акцента.
Можем да предположим, че Будизмът е бил предимно адмириран/почитан заради това, което не е. Един добре известен съвременен писател отбелязва, че "Будизмът в своята чистота игнорира съществуването на Бог; отрича съществуването на душа; не е толкова религия, колкото е етичен кодекс" (Winifred Stephens, Легенди за Индийския Будизъм / Legends of Indian Buddhism, 1911, стр. 7.).
По същия начин, M.V Bhattacharya твърди, че Буда учи, че "няма Аз, или Атман" (Културното Наследство на Индия / Cultural Heritage of India, стр. 259).
Дори през 1925 г. един Будистки учен успя да напише „Душата… е описана в Упанишадите като малко същество във форма като човек… Будизмът отхвърля всички такива теории“ (PTS Dictionary, s.v. attan).
Бихме могли да кажем, че християнството е материалистично, защото говори за "вътрешен човек" (бел.прев. ”inner self”, Коринтяни 4:16, ”inner being” / ”вътрешен човек”, Ефесяни 3:16, „вътрешно естество“, Римляни 7:22). Малцина учени биха написали подобно нещо днес, но колкото и смехотворно подобни изявления да звучат (и би означавало точно толкова голямо невежество за Християнската доктрина, колкото е за брахманизма), те все още съществуват във всички популярни документи за "будизма".
Например в ”Будистката Логика 1” на TH Scherbatsky / Buddhist Logic 1. 1932, стр. 2) се казва, че будизмът "отрече Бог, отрече Душата, отрече вечността"!
Вярно е, че Буда отрича съществуването на "душа" или на "аз" в тесния смисъл на думата (може да се каже, в съответствие с повелята deneget seipsum (отрече себе си) (Марк, VIII.341)), но това не е онова, което нашите автори искат да кажат, или техните читатели са разбрали, че казват. Това, което те се опитват да кажат е, че Буда отрича безсмъртното, нероденото и Върховното Аз от Упанишадите.
Защото той често говори за това Аз или този Дух, но никъде по-ясно, отколкото в повтарящото се ‘na me so atta’, т.е. „Това не е моето Аз“, изключвайки тялото и компонентите на емпиричното съзнание. Това е фраза, на която думите на Sankaracharya са особено подходящи: "Когато отричаме нещо нереално, то е с референция към нещо реално" (нети-нети Брахма Сутра III.2.22 / neti-neti Brahma Sutra III.2.22).
‘Na me so atta’ не е по-голямо отричане на Аз-а от Сократовото отричане на Човека чрез "тялото не е човекът"!
Една от „великите“ книги, адмирирани от невежите хора, които днес наричат себе си ”будисти” и които отричат Атман, е „Безкористните Личности“ ("Selfless Persons") на Стивън Колинс (Steven Collins), в която той самият никога не прави заключение за отричането на Атман в Будистката доктрина, а казва, макар и не много интелигентно, че "будистката метафизика може да бъде сведена до някакъв прагматичен агностицизъм, в който Аз-ът не се отрича толкова много, колкото се говори. Аната просто съветва да не се правят безполезни опити да се схване (Аз-ът)" [Страница 10, Безкористни Хора, Стивън Колинс / Selfless Persons, Steven Collins]. По-смешна, отколкото може да се предполага, цялата книга, макар и голяма, съдържа само три страници в главата „Доказателство за Аната“ (т.е. отричането на Душите), и въпреки това същите тези три страници не съдържат абсолютно никакви доказателства от доктрината.
Терите (от Теравада) се страхуват от неизбежния хлъзгав склон (slippery slope), в който Будизъм ще пропадне, ако приеме истинския смисъл на Аната, защото „ако Аната не отрича Атман, тогава по какъв начин Будизмът е различен от Веданта?”. Те ще пазят Аната като своето собствено бебе в люлката, ще предадат истинското й значение и дефиниция само с цената на живота си. Те разпространяват лъжа, която е вече на 1700 години. Единствената причина, поради която не са могли да смажат опозицията, е, че Nikayas са били написани и разпространени дълго преди да се появи Sarvastivada (Теравада), за да ги унищожи.
Бел.прев. Веданта (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0) (на санскрит: वेदान्त; от веда, „знание“ и анта, „край“, „Кулминацията на знанието“; „Краят на Ведите“), също Утара миманса, е древна индийска духовна традиция произлизаща от Упанишадите, философски книги прибавени към Ведите.