Apocryphal Academy

Автор Тема: ИСТОРИЯ НА ЧОВЕШКАТА МИГРАЦИЯ  (Прочетена 46077 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ИСТОРИЯ НА ЧОВЕШКАТА МИГРАЦИЯ
« Отговор #15 -: Декември 19, 2019, 08:36:23 pm »
На какво се базират тези данни? Нечие изследване ли е, кой е източникът?

Източникът може ли да покаже доказателства за тези неща?

Повечето информация е от Уикипедия. И тъкмо щях да пиша, че данните, които са представени в нета преди края на Ледниковия период трябва да се приемат не с щипка, а с доста голямо количество сол.

Доказателствата са подобни на следното с някаква датировка:




Предлагам да използваме книгата за ДНК, за да докажем, че тази информация е нещо подобно на измислица. Има изследвания, които на 100% противоречат на представените данни.

Донякъде доверие може би може да се има на данните за миграцията на хората през Новата ера.

Какво ще кажеш?

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ИСТОРИЯ НА ЧОВЕШКАТА МИГРАЦИЯ
« Отговор #16 -: Декември 19, 2019, 09:04:44 pm »
Доколкото знам аз, доверие на историята можем да имаме в периода след появата на писмеността.

Причината са именно методите на датиране.




На практика, има един единствен сигурен метод за датиране - писменият извор. Намираш някакъв предмет на едно място. След това, на друго място, намираш писмен исторически извор, който с писменост описва вече намерения от тебе предмет. Тогава е сигурно вече кога, от кого и къде е бил направен. Или друго - имаш един писмен извор, който говори за нещо далечно; намираш и друг исторически писмен извор, който говори за същото далечно нещо. Сравняваш двата независими писмени извора и така можеш гарантирано да кажеш, че дадено нещо, което не е намерено до сега, е съществувало. По пътя на логиката, че двете писмени свидетелства трябва да са били съвременници на описваното нещо, можеш със сигурност да твърдиш, че даденото нещо е ПОНЕ на толкова години, на колкото е по-стария от двата писмени извора за него.

И това е то.

Всичко останало, като методология на датиране, е глупост (толкова голяма, че въобще не се опасявам да си спестя усилията да я описвам).



Затова разполагам с аргументирано мнение, че можем да имаме вяра на писмения исторически период. Това ще рече от Шумер и древен Египет нататък.

Но вярата в историческите данни, логично, е толкова крехка, колкото е съмнително тълкуванието ни на отдавна изчезналите писмености. - Например, още през Новото Египетско царство египтяните отдавна вече не са могли да четат йероглифите от Старото Египетско царство (защото двете са на разстояние от хиляди години). За това свидетелства самия Херодот, чиито гидове из пътешествието му през тогавашен Египет не са били сигурни как трябва да се преведат йероглифите на дедите им. Какво остава за съвремието?

Затова подчертавам, че вярата в историческата датировка е функция на твърдостта, с която разбираме най-ранните и най-първите писмености.


Но всичко останало, което като методология не се основава на писмени извори за датировка, е простотия и това никой не го отрича, а само се премълчава.

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ИСТОРИЯ НА ЧОВЕШКАТА МИГРАЦИЯ
« Отговор #17 -: Декември 19, 2019, 10:50:37 pm »
ОК, приемам, прав си.



Ето какво си откраднах от книгата "SHATTERING the MYTHS of DARWINISM":


Нещо не e наред с ортодоксалния научен възглед за методите за датировка. Установено е, че най-широко използваните методи по уран-олово и калий-аргон са сериозно сбъркани, не само на практика, но и по принцип. Освен това, методите генерират дати, които са толкова противоречиви, че ги правят абсолютно ненадеждни.

Например, Функхозер и Наутон от Хавайския институт по геофизика използват метода по калий-аргон, за да датират вулканични скали от планината Килауеа и получават възраст до 3 млрд години, при положение че е известно, че скалите са се образували при съвременно изригване през 1801 г.

McDougall в Австралийския Национален Университет получава възраст 465 000 години за лава в Нова Зеландия, за която се знае, че е на възраст под 1000 години.


И въпреки че радиоактивният разпад е най-стабилният източник на хронометрия, с който разполагаме, той е фатално компрометиран като исторически хронометър, защото не измерва скоростта на разпад, а количеството останал продукт на разпад. Поради тази причина всички радиоактивни методи на геохронометрия са дълбоко сбъркани и на тях не може изобщо да се разчита.


В миналото, науката предлага много методи за геохронометрично измерване на възрастта на Земята, които са обект на някои несигурности. Но от тези много методи само една техника - тази на радиоактивния разпад на уран и подобни елементи - генерира възраст за Земята милиарди години.

Днес почти всички са накарани да вярват, че радиоактивното датиране е единственият метод за геохронометрия  че той е почти неопровержим поради универсалната непроменливост на радиоактивния разпад. Всъщност нито едно от тези широко разпространени убеждения не е подкрепено от доказателствата.


Техниката, използвана от геолозите за установяване на огромната възраст от 4,6 млрд години за Земята, обикновено се нарича радиоактивно или радиометрично датиране. Въпросната техника обхваща група от методи, включващи радиоактивния разпад на редица различни елементи с много дълъг полуживот. Тези елементи включват уран и сестринският му елемент торий, които едновременно се разпадат в хелий и олово; рубидий, който се разпада в стронций; и калий, който се разпада в аргон и калций.



Източник: RICHARD MILTON, SHATTERING the MYTHS of DARWINISM, Park Street Press Rochester, Vermont
« Последна редакция: Декември 25, 2019, 11:37:24 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ИСТОРИЯ НА ЧОВЕШКАТА МИГРАЦИЯ
« Отговор #18 -: Декември 19, 2019, 11:28:11 pm »


Основният принцип е следният: за много дълги периоди от време уранът спонтанно се разпада в олово и хелий. Скоростта на разпад е забележително постоянна. Невъзможно е да се каже предварително кога някой конкретен атом ще се разпадне по този начин, тъй като процесът протича произволно. Но когато има много милиарди атоми и при много голям брой събития, „законът на големите числа“ действа, за да даде статистически предсказуем резултат.


Важната част на теорията е, че видът олово, в което уранът в крайна сметка се разпада, е химически отличителен от обикновеното олово, който вече присъства в скалите и се нарича радиогенно олово, дъщерен продукт на процеса на разпад. Обикновеното олово е изотоп, наречен олово 204, докато продуктът на разпад на уран 238 е олово 206. За целите на датировката на скала, се взема проба, и количеството радиоактивен уран, заедно с количеството радиогенно олово, което съдържа, се анализира в лаборатория. Тъй като скоростта на разпад е известна, е възможно да се изчисли времето на разпад на урана, а оттам възрастта на скалата по това, в колко радиогенно олово се е превърнал.


Времето на полуразпад на уран 238 (един от основните използвани изотопи) е изчислено на 4,46 милиарда години. Например, ако радиоактивният анализ показа, че даден залеж е съставен наполовина от уран 238 и наполовина от дъщерния му продукт олово 206, тогава ще бъде направено заключението, че залежът е на възраст 4,46 милиарда години. (Това е средната възраст на земната кора, въпреки че до цифрата е достигнато чрез екстраполация, а не чрез директно измерване).


Разпадът на уран изглежда идеален метод за геохронометрия и над научното подозрение. Но дали е така наистина.

« Последна редакция: Декември 20, 2019, 12:02:24 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ИСТОРИЯ НА ЧОВЕШКАТА МИГРАЦИЯ
« Отговор #19 -: Декември 20, 2019, 12:01:33 am »


Първият критерий за всеки метод на геохронометрия е, че трябва да знаем началната стойност на процеса, който измерваме; трябва да имаме отправна точка или референтна точка, от която да правим своите изчисления. Разпадът на уран отговаря на това изискване, тъй като се твърди, че видът олово, който резултира от разпада, е уникално образуван като страничен продукт на този процес.


Ако радиогенно олово, т.е. олово 206, олово 207 от уран и олово 208 от торий се образуват уникално като краен продукт на разпада, тогава е напълно разумно да се предположи, както привържениците на радиоактивното датиране, че в скалите на земната кора, при първото им образуване, е имало нула радиогенно олово, и това е нашата надеждна отправна точка за изчисленията. Същият аргумент може да бъде използван за това, че никое радиогенно олово не би могло да проникне в скалите по някакъв друг начин, като по този начин изкриви ефектите от процеса на разпад.


Но нещата в никакъв случай не са толкова прости, колкото изглеждат, когато се изследват малко по-внимателно. Cook предполага, че има друг, съвсем отделен механизъм, чрез който обикновеното олово може да се трансформира във форма, която при анализ ще бъде неразличима от "радиогенното" олово. Това превръщане може да се случи чрез улавяне на свободни неутрони-атомни частици с достатъчно енергия, за да се превърне обикновеното олово в радиогенно. А къде има източници на свободни неутрони? Отговорът е в радиоактивно находище на руди като уран, където те възникват чрез спонтанно делене!


С други думи, механизмът на превръщане на радиогенно олово от обикновено олово, би изкривил измерванията в полза на „стара“ Земя. Твърде много "радиогенно" олово би ни накарало да вярваме, че процесът е продължил много по-дълго от действителната продължителност.

Бел.ав. Вж Стара Земя?

« Последна редакция: Декември 20, 2019, 12:44:52 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ИСТОРИЯ НА ЧОВЕШКАТА МИГРАЦИЯ
« Отговор #20 -: Декември 20, 2019, 01:20:25 am »


В процеса на улавяне на неутрони, изотопните стойности на оловото биха се променяли както следва: олово 206 се превръща в олово 207, а олово 207 в олово 208. Интересното е, че олово 208 обикновено представлява повече от половината олово, присъстващо във всички утаени скали. Обикновено това се интерпретира като показващо, че торийът, източникът на олово 208, е бил в голямо количество във въпросния залеж, въпреки че може да се тълкува и като индикация, че улавянето на свободни неутрони е много по-важен процес при образуването на изотопи на оловото от радиоактивния разпад.


В книгата си "Предистория и модели на Земята" ("Prehistory and Earth Models"), Cook изследва съдържанието на олово в двете най-големи находища на уранова руда в света - в Канада и в Заир. Той установява, че те практически не съдържат торий 232. Въпреки това, те съдържат значително количества олово 208. Това олово може да бъде получено само от олово 207 чрез механизма на улавяне на свободни неутрони, казва Cook, което би означавало, че находищата, по същество, имат съвременен произход.
Досега, никой застъпник на радиоизотопното датиране не е предложил задоволително обяснение за констатацията, че, на практика, торий 232 в двете най-големи уранни находища в света, няма, но има значителни количества олово 208.


Има още нещо много важно, свързано с датирането по уран, което е от голямо значение за опитите за измерване на възрастта на Земята. Както бе споменато по-рано, крайните продукти на процеса на разпад са два - олово и хелий. Подобно на оловото, което е резултат от процеса на разпад, и хелият също е радиогенен дъщерен продукт с атомно тегло 4. Всъщност почти цялото количество хелий в земната атмосфера се смята за радиогенен хелий, образуван по време на процеса на разпад през по-голямата част от историята на Земята.


Ако техниката за датиране по уран-олово беше надеждна, тогава анализът на количеството радиогенен хелий в атмосферата щеше да генерира възраст на Земята, съответна на тази, получена чрез измерване на количеството радиогенно олово в земната кора. Всъщност датите са толкова различни, че са напълно несъвместими. Ако Земята беше на 4,6 млрд години, тогава в атмосферата ще има приблизително 10 000 млрд тона радиогенен хелий 4. Всъщност, има само около 3,5 млрд тона, т.е. само 0,035 %.
Cook казва, че геолозите опитват да обяснят това несъответствие, като приемат, че останалите 99,96 % са избягали от гравитационното поле на Земята в космоса, но този процес не се наблюдава.


Ако вземем измереното количество хелий 4 в атмосферата и приложим радиоизотопната техника за датиране, казва Cook, ще получим възраст на Земята, равна на около 175 000 години.


Единственият сигурен извод, който може да бъде направен, е, че датирането по уран-олово и уран-хелий е ненадежда форма на радиоизотопно датиране.




« Последна редакция: Декември 25, 2019, 11:38:49 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ИСТОРИЯ НА ЧОВЕШКАТА МИГРАЦИЯ
« Отговор #21 -: Декември 20, 2019, 01:41:48 am »


Ако радиоизотопното датиране е толкова сериозно сбъркано, защо се възприема толкова ентусиазирано от учените и колегите им академици?


Всъщност, радиоактивното датиране е най-точният източник на хронометрия. Най-надеждните ни часовници са атомните часовници: часовниците, регулирани чрез точно същите процеси, използвани в техниките за датиране. И тъй като радиоактивният разпад е най-стабилният известен процес, тогава изглежда, че методите на геохронометрията, основаващи се на радиоактивен разпад, сами по себе си трябва да бъдат най-точните методи.


Това широко разпространено мнение по същество погрешно представя истинската същност на геохронометрията, базирана на радиоактивен разпад. Точността на такива техники не само е критично зависима от непроменливостта на скоростта на разпад, но е още по-критично зависима от точния анализ на продукта от процеса на разпад - колко аргон 40 е останал или колко стронций 87 е останал и как този остатък се различава от нерадиогенния аргон 40 или стронций 87, който се среща естествено в същите скали.


Този проблем представлява чисто човешки проблем в измерването.


« Последна редакция: Декември 20, 2019, 12:50:09 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ИСТОРИЯ НА ЧОВЕШКАТА МИГРАЦИЯ
« Отговор #22 -: Декември 20, 2019, 02:52:54 am »
Цитат
Още от 1939 г. е установено, че космическите лъчи създават потоци неутрони при попадане в атмосферата на Земята. Атмосферният азот ги поглъща и се разпада до радиоактивния въглерод-14. Либи прави извод, че следи от въглерод-14 винаги съществуват в атмосферния въглероден диоксид. А тъй като последният непрекъснато се поглъща от растенията и става част от техните тъкани, растенията също трябва да съдържат следи от въглерод-14. Подобни разсъждения важат и за животните, хранещи се с растения. След като някой организъм умре, количеството въглерод-14 в неговите тъкани спира да нараства, а наличното количество започва да се разпада с постоянна скорост. Периодът на полуразпад на въглерод-14 е определен от Мартин Кеймън (Martin D. Kamen) на 5 730 години, което дава възможност да се определи възрастта на организмите[1].
През 1946 г., Либи предлага метода за радиовъглеродно датиране, за който е удостоен с Нобелова награда за химия през 1960 г.


Откритието на Либи e радиовъглероден метод за определяне на възрастта на органичните останки, който дава на археолозите първия практически инструмент за датиране на миналото. По време на откриването и първото му приложение в археологически обекти по света през 1949 г., се оказва, че радиовъглеродният метод потвърждава, че миналото на човечеството наистина е от голяма древност и че геолозите и еволюционистите са били напълно прави да тласкат зората на човечеството все по-назад във времето.


Прилагайки новия метод, през 50-те години на миналия век, теренните археолози уверено приписват абсолютни дати на ранните човешки праисторически селища с точност, която трябва да е изумила учителите от предишното поколение.


Оказало се, че град Йерихон е бил процъфтяващо селище още преди 11 000 години, а неолитните обекти в Русия и Африка са датирани на повече от 50 000 години.



Йерихон

« Последна редакция: Декември 24, 2019, 12:59:53 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ИСТОРИЯ НА ЧОВЕШКАТА МИГРАЦИЯ
« Отговор #23 -: Декември 20, 2019, 04:55:16 am »


Радиовъглеродът (радиоактивен въглерод-14 (14C) е форма на въглерод, създавана във високата атмосфера от бомбардирането на космически частици от космоса. Той прониква в атмосферата като радиоктивен въглероден диоксид (CO2) и преминава в телата на растенията и животните по хранителната верига. От общото количество въглерод в тъканите на растенията и животните, само една съвсем незначителна част е въглерод-14 (14C), а останалата част е обикновен въглерод (въглерод-12 (12C)), който се среща естествено на Земята, т.е растенията и животните съдържат само следи от въглерод-14 (14C). Това, което прави тази следа полезна за датирането, твърди Либи, е, че делът на радиовъглерода (14C) е еднакъв за всички живи животни и растения по света и нещо, което лесно може да бъде измерено.


Радиовъглеродът (14C) започва да се разпада, веднага щом се образува. Когато в атмосферата се произведе някакво количество радиовъглерод (14C), половината от това количество ще се разпадне (превръщайки се в азотен газ) след около 5 730 години. Половината от остатъка ще се разпадне в следващите 5 730 години и така нататък, докато остане съвсем малък остатък. След като едно растение или животно умре, то престава да приема радиовъглерод (14C) от „земния резервоар“ или от външния свят, така че количеството радиовъглерод (14C) в тялото му започва да намалява чрез разпад, докато обикновеният въглерод (12C) остава непроменен. Така, 5 730 години след като едно дърво умре, то съдържа само процентно съотношението радиовъглерод (14C) към обикновения въглерод (12C), налице при живите дървета, и в живия свят като цяло.


След общо 11 460 години, или два полуживота, дървото ще съдържа само една четвърт от пропорцията във външния свят и т.н. След около пет полуживота, или приблизително 30 000 години, остават само неизмеримо малки остатъци и затова радиовъглеродният тест е добър само за датиране на останки, по-млади от този естествен „таван“.


За датирането на органична находка е необходимо само да се измери количеството на остатъчния радиоактивен въглерод (14C) и така да се изчисли, кога образецът е престанал да приема радиовъглерод (14C), т.е. кога е умрял.


Голямото предимство на теста е, че е необходим само мъничък фрагмент от незаменим папирус или рядък череп, тъй като се мери пропорцията на радиовъглерод (14C) към обикновения въглерод (12C) и се сравнява с пропорциите, които днес са налице в земния резервоар или в живия свят. В крайна сметка цялата техника почива на донякъде прецизната информацията за това, какво е съотношението на радиовъглерода (14C) към обикновения въглерод (12C) в живите организми днес.


За радиовъглеродното датиране, в Уикипедия четем следното:


Цитат
Радиовъглеродно датиране е физически метод за радиоизотопно датиране на биологически останки, предмети и материали с биологически произход чрез измерване на съдържанието на радиоактивния изотоп на въглерода въглерод-14 (14C) в сравнение със съдържанието на стабилните му изотопи. Предложен е от Уилърд Либи през 1946 г., за което той е удостоен с Нобелова награда за химия в 1960 г.

Във всички живи организми съотношението между въглерод 14 и въглерод 12 е същото както в атмосферата, защото при жизнените процеси непрекъснато се обменя въглерод с околната среда. Когато обаче организмът умре, този обмен се прекратява и броят на ядрата въглерод 14, които са се съдържали в него, започва да намалява в съответствие със закона за радиоактивното разпадане. По броя на неразпадналите се ядра може да се определи възрастта на предмета или организма.




Цитат
Пример

В руините на древен град са намерени дървени предмети, в които концентрацията на е четири пъти по-малка, отколкото в наскоро отрязано дърво. Да се определи възрастта на предметите. Периодът на полуразпад на е години.



Решение: От закона за радиоактивното разпадане следва, че , т.е .


Следователно възрастта на предметите е години.[1]



Очевидно, тази техника може да доведе до неблагонадеждни резултати, ако, например, се определя възрастта на неолитна жена в погребална камера, и по времето, когато е живяла, е имало повече радиовъглерод (14C). В такъв случай, резултатите от анализите ще покажат по-скорошно погребение, отколкото е било в действителност. Ако през живота й е имало много по-малко радиовъглерод (14C), тогава датировката ще се измести некоректно назад във времето.




« Последна редакция: Декември 20, 2019, 01:35:25 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ИСТОРИЯ НА ЧОВЕШКАТА МИГРАЦИЯ
« Отговор #24 -: Декември 20, 2019, 11:23:21 am »


Когато през 40-те години на миналия век Либи и неговите колеги разработват новата техника, те са имали всички основания да смятат, че количеството въглерод-14 (14C) в света не би могло да варира през времето, когато човечеството е било на Земята, просто защото Земята е на огромна възраст, на около 4,6 млрд години. Тази огромна възраст отличава техниката на радиовъглерода (14C) с печат за "коректност" заради това, което Либи нарича „равновесна“ на радиовъглеродния резервоар.


След формирането на Земята и на нейната атмосфера, ще настъпи преходен период от 30 000 години, през който ще има натрупване на въглерод-14 (14C). В края на този период количеството въглерод-14 (14C), създадено от космическото излъчване, ще се разпадне и ще бъде почти равно на нула. По терминологията на Либи, в края на 30 000 години, наземният радиовъглероден резервоар ще достигне стабилно състояние.


Тъй като според официалната геология Земята е много много пъти по-стара от 30 000 години, необходими за пълнене на резервоара, тогава радиовъглеродът (14C) би трябвало, без съмнение, да е постигнал равновесие още преди милиарди години и определено би трябвало да бил в равновесие през всичките само няколко милиона години на човешката история. За да тества тази съществена част от теорията, Либи прави измервания както на скоростта на образуване, така и на скоростта на разпад на радиовъглерод (14C). Той установява значително разминаване в своите измервания, показващи, че радиовъглерод (14C) се създава в атмосферата около 25 % по-бързо, отколкото изчезва чрез разпад. Тъй като този резултат е необясним с конвенционалните научни средства, Либи счита разминаването до експериментална грешка.


През 60-те години експериментите на Либи се повтарят от химици, успели да усъвършенстват техниките си след десетилетие или повече опит. Експериментите изискват почти героични мерки, тъй като количествата на радиация са неимоверно малки (само няколко атомни разпадания в секунда) и поради необходимостта да се пресеят всички други източници на радиация, които биха замърсили резултата. Новите експерименти обаче разкриват, че наблюдаваното от Либи разминаване не е просто експериментална грешка, а съществува реално. Richard Lingenfelter установява, че съществува много убедителна индикация, въпреки големите грешки, че настоящата степен на естествено производство надвишава естествената степен на разпад с цели 25 %.


Други изследователи потвърждават тази констатация, вкл. Hans Suess от Южнокалифорнийския университет, пишещ в Journal of Geophysical Research, както и от V. R. Switzer, пишещ в Science.


« Последна редакция: Декември 20, 2019, 01:43:30 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ИСТОРИЯ НА ЧОВЕШКАТА МИГРАЦИЯ
« Отговор #25 -: Декември 20, 2019, 02:11:46 pm »


Melvin Cook, професор по металургия в Университета в Юта, анализира данните на Hans Suess и Richard Lingenfelter и стига до извода, че настоящата скорост на образуване на въглерод-14 (14C) е 18,4 атома на грам в минута и скоростта на разпад 13,3 атома на грам в минута, съотношение, показващо, че образуването надвишава разпада с около 38 %.


Смисълът на това откритие е описан по следния начин от Melvin Cook: "Този резултат има две алтернативни последици: или атмосферата е по една или друга причина в преходен етап на натрупване по отношение на въглерод-14 (14C)... или нещо не е наред с основните постулати на метода за радиовъглеродно датиране."


Melvin Cook дори отива една крачка напред, вземайки най-новите измерени данни за образуване и разпад на радиовъглерод и прави обратно изчисление, базирано на тези данни, до точката, в която би имало радиовъглерод (14C) = 0. По този начин той на практика използва радиовъглеродната техника, за да даде определи възрастта на атмосферата на Земята. Полученото изчисление показва, че използвайки собствените данни на Уилард Либи, възрастта на атмосферата е около 10 000 години!
 

Да, вярно е, че радиовъглеродното датиране е било тествано върху обекти, чиято възраст е известна независимо от археологическите източници и е постигнало някои впечатляващи ранни успехи. Един от първите тествани артефакти е дървена лодка от египетска фараонска гробница, чиято възраст - 3 750 години - е била известна. Радиовъглеродният анализ дава възраст между 3 441 и 3 801 години, т.е. минимална грешка само от 51 години. Но след този обещаващ старт, са получени редица аномални дати, които показват, че някои живи същества могат да взаимодействат с части от резервоара, които са с аномално изчерпано количество въглерод-14 (14C), и по този начин изглеждат много по-стари, отколкото са в действителност.


Един известен случай на анормална датировка, са скални бушменски рисунки, открити в Южна Африка през 1991 г., които са анализирани с радиовъглероден ускорител на Оксфордския университет, който ги датира като на около 1 200 години. Публичността на находката привлече вниманието на Joan Ahrens, жителка на Кейптаун, която разпознава картините като нарисувани от нея самата в часовете по изкуство, и по-късно откраднати от градината й от вандали. Значението на инциденти като този е, че грешките могат да бъдат открити само в онези редки случаи, когато случайността ни предоставя някакъв външен метод за проверка на благонадеждността на техниката за датиране. Когато такава външна проверка липсва, ни се налага да приемем преценката на радиовъглеродното датиране.


Позицията по отношение на аномалните резултати от тези открития е обобщена от Frank Hole и Robert Heizer в тяхното Въведение в праисторическата археология (An Introduction to Prehistoric Archaeology):


Цитат
For a number of years it was thought that the possible errors ...were of relatively minor consequence, but more recent intensive research into radiocarbon dates, compared with calendar dates, shows that the natural concentration of Carbon 14 in the atmosphere has varied sufficiently to affect dates significantly for certain periods. Because scien­tists have not been able to predict the amount of variation theoretically, it has been necessary to find a parallel dating method of absolute accuracy to assess the correlation between Carbon 14 dates and the calendar.


В продължение на няколко години се смята, че възможните грешки ... имат сравнително незначителни последици, но последващи интензивни изследвания на радиовъгледното датиране, сравнено с календарни дати, показват, че естествената концентрация на въглерод-14 (14C) в атмосферата е варирала достатъчно, за да повлияе значително датирането в рамките на определени периоди. Тъй като учените не успяват да предскажат теоретично количеството на вариациите, става необходимо да се намери паралелен метод на датиране с абсолютна точност, за да се оцени корелацията между датировката по въглерод-14 (14C) и календарните дати.



« Последна редакция: Декември 20, 2019, 03:19:16 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ИСТОРИЯ НА ЧОВЕШКАТА МИГРАЦИЯ
« Отговор #26 -: Декември 20, 2019, 04:06:17 pm »


Hans Suess от Калифорнийския университет в Сан Диего прави радиовъглеродно датиране на проби от бор (bristlecone pine) и съставя таблица на отклоненията, която, на теория, позволява да се коригират неточностите на радиовъглеродния метод допреди около 10 000 години.






Hans Suess успява да покаже, по какъв начин вариациите в количеството на космичка радиация променят количеството радиовъглерод в атмосферата, и неговата таблица показва, че до около 5000 г. пр.н.е. датирането, получено чрез радиовъглероден анализ, са с около 1000 години напред, т.е отклонението им е 1000 години в бъдещето.





В Уикипедия четем:

Цитат
Сравняването на датировки, получени чрез радиовъглеродно датиране, с тези чрез други методи показват систематично отклонение. Това довежда до разбирането, че макар и незначително, съотношението между изотопите се променя във времето, т.е. математическата зависимост не е права линия и за прецизни резултати е нужно да се отчита този факт.


За да се получи необходимата корекция, се използват точно датирани образци с други методи и се определя възрастта им с радиовъглеродно датиране. Първи извършва това Hans Suess през 1967.[2][3][4]


Неговата калибровъчна крива показва два типа отклонения от правата линия: дългосрочно отклонение с период от около 9000 години и кратки отклонения, често наричани пикове („wiggles“), с период десетилетия. Не е ясен техният произход, но днес те са общопризнати и са известни като ефект на де Врис (de Vries effects) по името на холандския учен Hessel de Vries.[5]


Калибровъчната крива се използва, като определената лабораторно с радиовъглеродно датиране дата се отчете по вертикалната ѝ ос (абсцисата) и се прекара хоризонтална линия докато се пресече с калибровъчната крива. Това дава калибрираната дата. След 1998 г. се въвеждат стандартни калибровъчни криви, чрез които „въглеродната възраст“ се преобразува в календарна дата.
Последната (за сега) калибровка INTCAL13 е публикувана в 2013 г.[6]
« Последна редакция: Декември 24, 2019, 01:00:25 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ИСТОРИЯ НА ЧОВЕШКАТА МИГРАЦИЯ
« Отговор #27 -: Декември 20, 2019, 04:31:44 pm »
Ако обърнете внимание на следните сайтове в Уикипедия на английски за старите култури в Европа:

Gravettian

Solutrean

Magdalenian

Azilian

ще забележите, че в горната част на сайта се изписва следното предупреждение:


« Последна редакция: Декември 25, 2019, 07:57:10 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ИСТОРИЯ НА ЧОВЕШКАТА МИГРАЦИЯ
« Отговор #28 -: Декември 20, 2019, 04:54:57 pm »


Ето това е актуализирана през 2017 г. калибрационна крива за северното полукълбо:





Но калибрационната таблица на Hans Suess е за корекции на неточности на радиовъглеродното датиране допреди около 10 000 години.


« Последна редакция: Декември 24, 2019, 01:00:50 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ИСТОРИЯ НА ЧОВЕШКАТА МИГРАЦИЯ
« Отговор #29 -: Декември 20, 2019, 05:01:04 pm »


Радиовъглеродното датиране генерира "радиовъглеродни години", които трябва да бъдат превърнати в календарна възраст чрез процес, наречен калибриране. Калибрирането е необходимо, защото съотношението атмосферният въглерод-14/въглерод-12 (14C/12C), което е ключов елемент в изчисляването на радиовъглердна възраст, не е исторически постоянна величина.[1]


Уилард Либи, изобретателят на радиовъглеродното датиране, посочва още през 1955 г. вероятността, съотношението да варира в течение на времето. В един момент започват да се забелязват отклонения между възрастта, изчислена посредством радиовъгредното датиране, и възрастта на артефакти, чиято възраст се знае, и става ясно, че е необходима корекция на радиовъглеродните години, за да се получат календарни години.[2] Некоригираното датиране се означава като "преди X радиовъглеродни години", съкратено "14Cya.[3]


Терминът Before Present (BP) ("преди настоящето") се използва за представяне на датиране, изчислено посредством радиовъглероден анализ ("настояще" = 1950 г.). Некоригирани датирания се представят като "uncal BP",[4], а калибрирани (коригирани) датирания са "cal BP". Използван самостоятелно, терминът BP е двусмислен.

« Последна редакция: Декември 20, 2019, 05:42:09 pm от Glasberg »

Тагове към темата: история