Apocryphal Academy

Автор Тема: СТАТИЯ: Списание Харпър, 1946г---- Военни тайни с хиляди  (Прочетена 5382 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
НАЦИСТКА ТЕХНОЛОГИЯ
Секретна нацистка военна технология, докладвана в списание Харпър [Harper`s Magazine]

По-долу е пълният текст на една удивителна статия, публикувана в издание на списание Харпър от Октомври 1946г, само малко повече от година след края на Втората Световна война. Тази силно интригуваща статия разкрива, че правителството на САЩ прибрало много тонове секретни документи от нацистите. Тези учудващи документи показват, без никакво съмнение, че нацистите са били много по-далеч от останалия свят в почти всички области на науката - нацистите често са били по-напред от силите на Алианса с поне 10 години.

Как е било възможно това? Със сходни финансови ресурси и сходна мозъчна сила с тази на Алианса, как са направили такива огромни скокове в технологията за такъв кратък период от време? Всичко това наистина не звучи логично, освен ако не разгледаме възможността да са имали достъп до технология от някоя напреднала цивилизация. Възможно ли е да са се сдобили с едно или повече разбили се НЛОта и да са приложили обратно инженерство? Звучи прекалено изхвърлено? Можете ли да измислите по-добро обяснение? За твърди доказателства на тази възможност, кликнете тук.
« Последна редакция: Юли 09, 2017, 10:35:54 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Военни тайни с хиляди
Списание Харпър
Октомври 1946г, страница 329





Тайни с хиляди
от C. Lester Walker


Читателите на Харпър познават статиите на гн. Уолкър [Walker] и вещите машинации на Алианса във войната. Сега, той ни предлага да разгледаме смущаващо ефективните трикове на врага.

Наскоро някой писа до Райт Фийлд [Wright Field] (военновъздушно американско поделение през Първата Световна война, бел.прев) писмо, в което казваше, че доколкото разбира, държавата е събрала доста голяма колекция от военни тайни на врага, много от които в момента са в публична продажба, и дали било възможно, той да получи всичко по темата за немските реактивни двигатели. От отделението за Въздушна документация на Военновъздушните сили му отговорили:

"Съжаляваме - но това означава 50 тона документация."



Бележка от преводача: Нацистите са изобретателите на реактивния двигател и първите изтребители са техни - легендарните Месершмит 262. Освен това, нацистите са изобретателите и на модерните балистични ракети (първите ракети са направени от китайците).



Още повече, онези 50 тона били само малка част от онова, което днес е най-голямата колекция от пленени вражески тайни, съставяна някога. Ако някога сте си мислели за военните тайни - и кой не е? - че идват по шест-седем на кюп, като няколко документа, наготово предавани като пакет към заинтересуваните институции, може да ви се стори интересно да научите, че военните тайни от тази точно колекция идват като пакет от хиляди, че масата на документите е планинообразна , и че никога преди не е имало нещо сравнимо с този масив.

Цялата колекция в днешно време се съхранява на три места: Райт Фийлд (Охайо), Конгресната Библиотека, и Министерството на Търговията. Райт Фийлд работи с гигантски архив тайни от 1500 тона. Във Вашингтон, Бюрото по техническите услуги (което е погълнало Борда на директорите на публикуването, федералната агенция която отначало се занимаваше с тази колекция) докладва, че става дума за десетки хиляди тона документални материали. Предварителните преценки са, че повече от милион отделни документа трябва да се обработят ръчно, и че те са, най-вероятно, практически всички научни, индустриални и военни тайни на Нацистка Германия.

Едно официално лице от Вашингтон нарече архива "най-големия единичен източник на този вид материал в света, първото подредено изследване на умствения капацитет на цяла държава".

Началото на тази колекция се поставя един ден през 1944г, когато началник щаба на обединените сили на Алианса предприема колосално търсене на военни тайни в териториите на окупирана Германия. Създали група от военно-цивилни отряди, кръстили ги Комитет на Съвместното разузнаване, чиято цел била да следва инвазията на армиите в Германия и да разкрива всички военни, научни, и индустриални тайни за навременна употреба срещу Япония.

Тези екипи се състезавали с времето, за да могат да извлекат най-критичната информация преди да бъде унищожена и с нейното изнамиране се занимавали гении на изобретателността и упоритостта.

Например, в една оптическа фирма във Вeстлав, близо до Франкфурт, разследващият там американски полковник бил уверен, че висшето ръководство му спестявали нещо. Но били непреклонни в доклада си: били му предали всичко. На следващия ден се върнал с официален документ и ги помолил всички да подпишат. В документа се твърдяло, че "са предали цялата научна и търговска информация, а ако не, понасят последствията". Два дни по-късно мрачно подписали документа, след това завели полковника до скривалище в един склад. От един сейф там извадили документи относно оптически инструменти, микроскопия и устройства за прицелване.

Друг претърсващ екип от двама души бил в пълна безизходица. Записи, които те трябвало да открият, били напълно изчезнали. Имало слух, че е възможно да са били скрити в планина. Двамата обходили региона с един джип. Нищо. Но бидейки упорити, един ден се натъкнали на малък горски път, и на захода към него имало табела:

"Achtung! Minen!"

Предпазливо и бавно, сантиметър по сантиметър започнали да навлизат с джипа си. Нищо не се случило. Но бетонна землянка, вкопана в хълм, ги поставила пред нов надпис: "Отварянето ще доведе до експлозия".

"Хвърляхме чоп", казал по-късно единия от двамата, "и загубилия закрепи въжето от макарата на джипа за вратата на землянката, пое си дъх! и настъпи газта".

Нямало експлозия. Вратата се откъснала от пантите. Търсените тайни документи били вътре.

Германското патентно бюро пуснало най-секретните си патенти в шахта, дълбока 500 метра, в Херинген. След това върху тях натрупали цилиндри с течен кислород. Когато американското Съвместно разузнаване ги открило, всички се съмнявали, че документите могат да бъдат спасени. Били четливи, но в такова лошо състояние, че пътуването им до повърхността щяло да ги разтвори.

(Бележка от преводача: от английската уикипедия: Заради криогенните си характеристики течният кислород има свойството да прави материалите, до които се докосне, екстремно чупливи. Течният кислород е също така много мощен оксидиращ агент - органичните материали горят бързо и енергично в течен кислород. И още, някои материали, като например въглищни брикети, когато са напоени с течен кислород, могат да се детонират неочаквано от източници на огън като пламъци, искри или леки удари. Петрохимикалите, тоест от нефто-химическата промишленост, включително асфалта, често демонстрират същото поведение.)

Затова, в шахтата били спуснати снимачни екипи с фото-техника и бил изготвен изчерпателен микрофилм на секретните патенти.

Вероятно едно от най-вълнуващите търсения е и едно от най-мрачните. Това било усилието да се изнамерят скрити тайни документи, които евентуално щели да разкрият, че нацистките учени замразявали живи хора до смърт, за да се опитат след това да ги съживят. Интервюирайки четирима нацистки доктора един ден през юни 1945г, в нацисткия Институт за авиационна медицина, при Gut Hirschau, Бавария, военния медик Лео Александър, бил поразен от осъзнаването, въпреки постоянните отричания, че това се е извършвало.

Подозрението му било възбудено от три неща. Цялата лабораторна техника за малки животни била внимателно изповядана; а цялата лабораторна техника за големи животни - разрушена. Един от лекарите там искал да разформирова изследователския институт и да разпусне екипа си. И никой от учените не могъл въобще да намери каквито и да е данни за човешки същества, дори на такива, извадени от водите на Северно море и спасени от новите медицински техники. Означавало ли това, че всичко от този род било скрито някъде заедно с друга информация, която докторите не искали да покажат?

Понеже не искал да подтиква четиримата немски доктори да унищожат документите си, американецът прикрил подозрението си, и, за момента, прехвърлил вниманието си другаде.

Внезапно шансът му се усмихнал. Една вечер Алианското радио излъчило мрачната история на концентрационния лагер Dachau. Върху затворниците се извършвало изследване на смъртта от и третиране на шока от излагане на екстремен студ. Предаването споменало името на водещия експериментатор, някакъв д-р Рашер [Rascher], и го нарекло член на медицинския екип на SS.

За Александър това било следа. Той тъкмо бил научил, че американската Седма армия била пленила огромно количество особено секретни SS документи. Затова се отправил към Документния център на Седма армия, за да види какво имат там.

Имало повече, отколкото очаквал. Открил дори завършения и финален документ - личното копие на Химлер, с характерните за него анотации със зелен молив - с имената на Рашер и всички други свързани с това, съдържащ всички изобличаващи подробности за този почти невъобразим експеримент.

Жертвите били потапяни голи в ледена вода, докато не загубели съзнание. През цялото време били правени подробни измервания: ректални, кожни, вътрешно-стомашни измервания на температурата, пулс, кръвна захар, кръвни хлориди, брой кръвни телца и кръвни утайки, тестове на урината, гръбначна течност. Апендикс 7, фигура 5 показва, че 7 субекта били замразени до смърт отвъд точката на съживяване за между 53 и 106 минути.

"Тази таблица", коментира Александър в собствения си доклад, "със сигурност е най-лаконичното признание за седем убийства, което съществува".

Била е при останалите документи - в личната пещера на Химлер в планината Халайн [Halein]. Въпреки че това лице на планината било срутено чрез динамит, за да затрупа входа на пещерата, американските претърсващи я открили.

Ранните екипи на Съвместното разузнаване били последвани от други, чиято специфична цел била да изровят индустриални и научни тайни. Комитетът по Индустриално техническо разузнаване бил една от тези групи, състоящ се от 380 цивилни, представляващи 17 американски индустрии. По-късно дошли лично екипите на Бюрото по публикациите и множество групи, представители на частната индустрия. От последните - наречени в Германия Агенции за полево разузнаване, техническо (FIAT, това им е абревиатурата, бел.прев) - имало над 500; от по един до десет члена всяка, действащи по покана и под закрилата на Бюрото по публикациите.
Днес търсенето все още продължава (към 1946г, бел.прев). Бюрото по Техническите услуги има европейски екип от 400 до 500 члена в Hoechst, има 100 резюмиращи, които трескаво се борят да останат начело пред 40те документиращи камери на БТУ, които всеки месец им предават по над 30 000 метра микрофилм.


« Последна редакция: Юли 09, 2017, 10:35:32 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
II

Какво намерихме? Бихте искали няколко отличителни примера от колекцията военни тайни?
Завеждащия комуникационния сектор на Техническото индустриално разузнаване отвори чекмеджето на бюрото си и извади най-миниатюрната вакумна тръбичка, която съм виждал. Беше голяма колкото половин палец.

"Забележете, че това е тежък порцелан - не стъкло - и следователно на практика е неразрушима. Хиляда вата е - и е една десета от размера на подобна американска тръба. Днес нашите производители вече знаят тайната за изработването й... И има нещо..."

Той дръпна някаква кафява, сякаш хартиена, панделка от една макаричка. Беше широка половин сантиметър, с една матова и една лъскава страна.
"Това е магнетофонна лента", каза той. "Пластмасова е, метализирана от едната страна с железен оксид. В Германия това е изместило фонографските записи. Целия ден на една радио-програма може да се магнетизира на една намотка. Можеш да го демагнетизираш, да го изтриеш и да сложиш нова програма по всяко време. Няма игла; така че няма абсолютно никакъв шум или износване на лентата. Един час дълга лента струва 50 цента."

След това той ми показа неща, които са били две от най-добре пазените технически тайни на войната: инфрачервеното устройство, което Германците изобретили за виждане в тъмното и удивително малкият генератор, с който работеше. Германските коли можели да карат с каквато и да е скорост в условия на пълен мрак, виждайки предметите ясно като ден 200 метра напред. Танкове с това устройство могли да виждат цели на повече от 3км. Като снайперистки телескоп то позволявало на Германските стрелци да отстрелят човек в тотален мрак.

Имаше и тръба за гледане, и селенов екран пред нея. Екранът улавяше идващата инфрачервена светлина, която провеждаше електрони от селения по протежението на тръбата до друг екран, който беше електрически зареден и флуоресциращ. Видимо изображение се появи на екрана. Чистотата и точността му за целите на прицела бяха феноменални. Вътре в тръбата, изкривяването на потока електрони, причинено от земното магнитно поле, дори беше позволено!

Миниатюрният генератор - десетина сантиметра в диаметър - повдигаше електрическия ток на една обикновена батерия за фенерче до 15 000 волта. Имаше мотор с размера на орех, който въртеше ротор с 10 000 rpm (оборота в минута) - толкова бързо, че в началото унищожавал всички лубриканти заради голямото количество озон, което произвеждал. Германците разработили нова грес: хлоринирано парафиново масло. Генераторът след това започнал да работи 3000 часа без да спира!

Апаратът се носел в брезентна торба на гърба на снайпериста. Пушката му имала два спусъка. Натискал единия, за да работи с генератора и телескопа... После другия, за д убие мишената си в тъмното. "Тази пленена тайна", обяви обясняващия, "за първи път използвахме при Окинава - за озадачение на Японците".

Взехме, в добавка на тези върхови тайни, техниката и машината за направата на най-удивителния електрически кондензатор в света. Милиони кондензатори са присъщи за радио и радарната индустрия. Нашите кондензатори винаги бяха направени от метално фолио. Този е направен от хартия, покрит с 1/500 000 част от сантиметъра слой изпарен цинк. 40% по-малък, 20% по-евтин от нашите кондензатори, и също така се самовъзстановява. Тоест, ако се случи срив (например ако гръмне бушон), цинковият филм се изпарява, хартията моментално изолира, и кондензатора отново е жив и здрав. Продължава да работи след многократни сривове - 50% по-висок волтаж от нашите кондензатори! За повечето американски радио-експерти - това е магия, двойно дестилирана.

Слюдата е друго нещо. Никаква слюда не се копае в Германия, затова по време на войната Сигналният ни корпус били озадачени. Откъде я взимаха Германците?
Един ден, едно парче слюда беше подадено на един от експертите ни в Американското Бюро на минните дейности за анализ и мнение. "Естествена слюда" , докладва той, "и няма примеси".
Но слюдата беше синтетична. Институтът Кайзер Вилхелм за Силикатни изследвания бил открил как да я прави и - нещо, което винаги убягваше на учените - под формата на големи листове.

Днес вече знаем, благодарение на екипите на FIAT, че съставките на естествената слюда са били стопявани в тигели от въглерод, способни да поемат 1290 градуса Целзий, и след това - това беше истинската тайна - охладени по специален начин. Първото важно условие беше абсолютното отсъствие на вибрации. След това се прилагали две сили, перпендикулярни по насоченост. Едната, вертикално, се изразяваше в контролирането на охлаждането, трябваше да става постепенно. Под прав ъгъл на това, хоризонтално, се въвеждаше магнитно поле. Това предизвикваше формирането на кристалите в голям, ламиниран лист в тази конкретна равнина.

"Виждаш ли това...", попита ме завеждащият отдел Комуникации. Беше метално, и приличаше на усложнена куклена къща без покрив. "Това е шасито или рамката за радио. За да направят същото нещо, американците ще трябва да режат машинно, да издълбават, да оформят, да напасват - дузина различни дейности. Това е направена на преса, чрез единствена операция. Нарича се "студено пресоване". Ние го правим с някои меки метали. Но Германците го прилагат върху студена стомана! Хиляди части, които сега се правят като отливки, или с капково коване, или от ковко желязо, сега вече могат да се правят по този начин. Увеличението на производствената скорост е нищожните 1000%."

Много от стоманените мъже на Америка вярват, че само тази единствена военна тайна ще доведе до революция в дузина металообработващи индустрии.

В текстила колекцията от военни тайни е произвела толкова много откровения, че американските текстилари са леко замаяни. Преди година американският "Тъкачен" екип разкри германска машина за тъкане от коприна, която увеличава продукцията спрямо мястото, което машината заема, със 150%. Техните "Links-Links" тъкачни станове произвеждат безбримчен трикотаж, без засичане. Смята се, че новото германско машинно оборудване за производство на игли ще доведе до революция в този бизнес както в Щатите, така и в Обединеното кралство. Има Германски метод за дърпане на вълната от овчата кожа без нараняване на кожата, нито на влакното, чрез употр*бата на ензим. Опаковащите складове в Америка преди наричаха това "дърпача" - търговска тайна - и се правеше от животински панкреас. По време на войната нацистите го правели от плесен, наречена aspergil paraciticus, която отглеждали в трици. Тя води не само до по-добра вълна, но и до 10% по-голям добив.

Друго откритие е начинът, по който да се вложи къдрица във влакната от вискозна коприна, която им придава вида, топлината, устойчивостта на износване и податливостта на оцветяване, които има вълната. Тайната тук, както открили нашите разследващи, било добавката на 25% рибешки протеин към целулозата.

Но от всички военни тайни на нацистите, може би най-голямата бомба дошла от лабораториите и заводите на Великия германски картел I.G. Farbenindustrie. Никога до сега, както се твърди, не е имало такъв склад със секретна информация. От там идват тайни за течни и твърди горива, металургия, синтетична гума, текстили, химикали, пластмаси, лекарства, оцветители. Един авторитет в германската промишленост на оцветители твърди:

"Този масив покрива информацията за похватите в продукцията и секретните формули за над 50 000 оцветителя. Много от тях са цветове, които никога не сме могли да правим. Американската индустрия в оцветителите ще скочи с поне 10 години напред."


λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
III


По отношение на храната, медицината и разклоненията на военното изкуство откритията на претърсващите екипи въобще не били по-малко впечатляващи. А в аеронавтиката и ракетите с насочване разкритията се доказали направо алармиращи. Една от хранителните тайни, които нацистите разкрили, била, как да стерилизират плодов сок без загряване. Сокът се филтрирал, след това се охлаждал, след това се газирал и се съхранявал под 8 атмосфери въглеродо-диоксидно налягане. По-късно, въглеродният диоксид се премахвал; сокът преминавал през друг филтър - който, този път, го проверявал за микроби - след което го бутилирали. Едно нещо, върху което американските бутилировчици могат да поразмишляват.

Млечната пастьоризация чрез ултравиолетови лъчи винаги се е проваляла в други държави, но германците открили как да го направят, като използват светлинни тръби с голяма дължина, и едновременно с това как да обогатят млякото с витамин Д.

В един завод в Кийл, британски претърсвачи от Комитета по съвместно разузнаване открили, че сирене се правело - "висококачествени Hollander и Tilsiter" (класики в жанра на гастронома, бел.прев) - по нов метод с нечувана бързина. "80 минути от ренетирането до изгребването на изварата", докладват разследващите. Сирищната индустрия по света никога не е могла да покаже нещо равностойно на това.

Маслото (в мандра близо до Хамбург) се произвеждало от нещо, за което американските мандраджии дълго са мечтали: машина за масло, която дава поточна линия продукция. Изобретение на инженерите на млекопроизводителна техника в Щутгард, то отнемало по-малко пространство от американските гюмове и давало продукция 680кг на час. Машината бързо била транспортирана до нашата държава, за да бъде тествана от Американския маслен институт.

Една от другите хранителни иновации на германците бил начин да се произвеждат дрожди в почти неограничени количества. Отпадъчния сулфатен ликьор от буковото дърво, ползвано за производството на целулоза, бил третиран с организъм, познат на бактериолозите като candida arborea, това се вършело в температури, по-високи от когато и да било в практиката на производство на дрожди. Финалният продукт служел както за човешка, така и за животинска храна. Калоричната й стойност е 4 пъти по-висока от червено месо, и съдържа два пъти повече протеин.

Германците също така развили нови методи за запазване на храната чрез пластмаса и нови, напреднали хладилни техники. Хладилната техника и климатиците на германските U-лодки станали толкова ефикасни, че подводниците можели да пътуват от Германия до Тихия океан, да извършват операции там два месеца, и после да се върнат до Германия, без да презареждат прясна вода за екипажа.


Бележка от преводача: У-лодките са легендарните нацистки подводници - първите по рода си подводници, незабавно използвани с военна насоченост. Успехът им срещу допотопния флот на останалия свят дал на нацистите абсолютен морски контрол.


Била използвана тайна пластмасова смес (сред съставките й били поливинилов ацетат, тeбешир и талк) с която обличали хляба и сиренето. Филия, прясно извадена от фурната, била потапяна, изсушавана, повторно потапяна, след това загрявана за половин час на 140 градуса Целзий. Осем месеца по-късно няма да е развалена и ще е добра за ядене.

"А колкото до медицинските тайни от тази колекция", отбеляза един армейски хирург, "някои от тях ще спестят на американската медицина години изследвания; някои от тях са революционни - като например германската техника за третиране на пациента след дълго и обикновено фатално излагане на студ." Това откритие - извадено наяве от претърсването на майор Александър, което вече споменахме - обърна наопаки всичко, което медицинската наука мислеше по въпроса. Във всеки един от страховитите експерименти субектите били най-успешно съживени, и временно и постоянно, чрез незабавно потапяне в гореща вода. В два случая на пълно застиване на сърцето и прекратяване на дишането, гореща баня от 50 градуса Целзий върнала и двата субекта към живот. Преди войната ни с Япония да свърши, този метод бил възприет от всички американски спасителни служби Въздух-вода, и като цяло е приет от медицината днес.

Германски медицински научни изследователи открили начин да произведат синтетична кръвна плазма. Наречена капаин, била произвеждана на комерсиално равнище и по резултати била равна на естествената плазма. Друго откритие било перистон, заместител на кръвната течност. Оксидацията на адреналина (адренохром) е произвеждана успешно в големи количества единствено от нацистите и е използвана с добри резултати в борбата срещу високото кръвно налягане (от което 750 000 души умират годишно в САЩ) (към 1946г, бел прев). Днес разполагаме с тайната на това производство и със значителен запас.

Също от такава голяма медицинска важност са някои научни изследвания от д-р Борис Ройевски от института по биофизика Кайзер Вилхелм във Франкфурт. Те били върху йонизирането на въздуха във връзка със здравето. Било открито, че положително йонизирания въздух заличавал благосъстоянието на човека и бил свързан с дискомфорта и депресията, които понякога се появяват със спада в атмосферното налягане. При много хора, било открито, наличността му довеждала до астма, сенна хрема и нервно напрежение. Повишавал високото налягане, понякога до опасната зона. Предизвиквал симптоми, подобни на планинска болест - усилено и учестено дишане, виене на свят, умора, безсъние.

Отрицателно йонизирания въздух, обаче, правел обратното на изброените неща. Бил възбуждащ, създавайки усещане за висок дух и добро здраве. Напълно изтривал умствената депресия. В патологичните случаи стабилизирал дишането, смъквал повишеното кръвно налягане, предпазвал от алергии и астма. Важността на наличието му навсякъде, където човешки същества живеят, работят и се възстановяват от болести може някой ден да направи производството му една от основните функции на климатиците.





IV



Но от най-голямо значение за бъдещето били нацистките тайни на авиацията и различните видове ракети.

"Ракетите V-2, които бомбардираха Лондон", докладва една публикация от военновъздушните сили, "е била просто играчка в сравнение с онова, което германците пазели като свой коз".


Образец от легендарните V-2 на известната в цял свят експериментална площадка Пинамунде


Когато войната свършила, сега вече знаем, те имали 138 типа ракети с насочване в различни стадии на производство или развитие, които използвали всеки известен вид дистанционно управление и спусък: радио, радар, жица, продължителна вълна, акустика, инфрачервени, светлинни лъчи, и магнетизми, всичко това са само няколко примера; а за мощност били използвани всички методи на реактивното оттласкване и за подзвукови и свръхзвукови скорости. Реактивното оттласкване било използвано дори при хеликоптерното летене. Горивото било завеждано през тръби до възпламенителни камери при върховете на роторните перки, където експлодирало, завъртайки перките като поливна помпа за градина. Колкото до ракетното оттласкване, техните А-4 ракети, които тъкмо влизаха в масово производство, когато войната приключваше, бяха 14м дълги, тежаха повече от 10 000кг, и летяха 370км. Издигаха се на 96км над земята и имаха максимална скорост от 6010км в час - три пъти скоростта на въртене на Земята при екватора. Тайната на свръхзвуковата им скорост, както днес вече знаем, е в ракетния им мотор, който използвал за гориво течен кислород и алкохол. Контролирали ги или чрез радио или чрез самонасочване към целта им чрез гироскопични средства. Тъй като скоростта им беше свръхзвукова, не можеше да се чуят преди да ударят.

Друга германска ракета, която щяла да дойде скоро, била А-9. Тази била още по-голяма - над 13 000кг - и имала крила, които й давали летателен обсег от близо 5000км. Била произвеждана в прочутата военна експериментална площадка Пинамунде [Peenemunde] и постигала невероятната скорост от 9500км в час.

Един бомбардировач на дълги разстояния с ракетен мотор, както посочват заловените документи, който така и не бил завършен само заради бързия край на войната, щял да бъде способен на полет от Германия до Ню Йорк за 40 минути. Пилотно управляван от пилотна кабина под налягане, щял да тели на височина 250км. Евакуацията щяла да става чрез катапулт със скорост 850км в час, а самолетът щял да достига максималната си височина за не повече от 4 минути. Там, след като изхарчел горивото, щял да лети безмоторно във външната атмосфера, връхлитайки целта си. Със 100 бомбардировача от този тип германците се надявали да разрушат който и да е град на Земята в няколкодневни операции.

Не е учудващо, тогава, че днес експертите от военновъздушните сили публично заявяват, че що се касае до ракетните мощности и ракетите с насочване нацистите са били по-напред от нас с поне 10 години.

Германците дори имали готови устройства, които да се погрижат за пилотите, принудени да катапултират по време на свръхзвуков полет. При нормални обстоятелства, всеки пилот, който си покаже главата навън при такива скорости, ще си я загуби. Парашутът му при отваряне би се пръснал във въздуха. За да избегнат тези пагубни случвания, изобретили евакуационна седалка, който мигновено изхвърляла пилота. Парашутът му бил вече разтворен, тоест направен от решетъчни панделки, и поемал падането му само след като тялото му започнело да тежи директно вертикално надолу, за да затвори дупките.

Нацистка вариация на въздушната ракета с насочване била торпедо за подводна работа, което без грешка достигало целта си, привлечено от звука на витлото на маркирания кораб от разстояние 17км. Ракетата плувала 10м под водата, със 70км в час, без да оставя диря. Когато била директно под целта си, експлодирала.

Всички тези разкрития естествено повдигат въпроса: беше ли Германия толкова напреднала във въздушните, ракетните и торпедните изследвания, че, ако е имала още малко време, е щяла да спечели войната? Военните й тайни, както са разкрити сега, изглежда намекват тази вероятност. И заместник-командващия генерал на Военновъздушното разузнаване, Въздушно-техничесите служби, каза на Обществото на аеронавтските инженери преди няколко месеца:

"Германците са подготвяли ракетни изненади за целия свят като цяло и особено за Англия, което, предполага се, щеше да промени курса на войната, ако инвазията се беше отложила дори и само с шест месеца."




V


За публикуването и разпространяването на всички тези неповторими тайни беше основано Бюрото по публикациите, с нареждане на президента Труман, 10 дни след капитулацията на Япония. Заповедта гласеше, че не само вражеските военни тайни трябва да бъдат публикувани, но и (с някои изключения) всички американски тайни, научни и технически, по всички правителствени военни таблоиди (Бюрото по Научите изследвания и развитие, Националния съвет за научни изследвания и други подобни). И така беше създадено онова, което сега се определя като най-големия публицистки проблем, с който на държавна агенция й се е налагало да се справя.
Защото военните тайни, които преди се брояха с чертички, ще запълнят три-четвърти от общо милион отделни хартиени документа (две трети от това засяга аеронавтиката) и ще отнеме няколко години и няколко стотици души да ги прегледат и подготвят за широка публична употреба.

Днес преводачи и резюмиращи от Бюрото по техническите услуги, наследник на Бюрото по публикациите, ги обработват със скорост около хиляда седмично. Индексирането и завеждането в каталог на онези части от колекцията, които ще се запазят за постоянно, може да изиска повече от два милиона картички, а при Райт Фийлд заданието е толкова сложно, че ще инсталират електрическа машина за картографиране. Трябваше да се състави цял нов Немско-английски речник за специализирани термини - нещо с около 40 000 думи за нов технически и научен език.

С толкова много документи е било невъзможно до сега, разбира се, заради времеви и парични средства, да се направят нови копия и нов печат на повече от само няколко от тези военни тайни. Следователно, за да се каже на публиката какво е достъпно, БТУ издава библиография всяка седмица. Там се съдържа информация за най-новите военни тайни, издадена до сега - със заглавия, частични копия, налични за момента или предстоящи да са в наличност, и резюме на съдържанието.

Оригиналният документ, или микрофилмното копие, след това се изпраща на Конгресната библиотека, която за сега е най-голямото хранилище. За да бъдат по-лесно достъпни за публиката, Библиотеката изпраща копия, когато достатъчен брой са налични, на около 125 "хранилищни" библиотеки из Щатите.

А публиката прави ли въобще нещо с тези уникални военни тайни? Прави - направо ги изяжда. За месец са извършени повече от 20 хиляди поръчки, а в момента поръчките са нараснали до хиляда дневно. Учените и инженерите обявяват, че информацията "им спестява години посвещение върху проблеми, които вече са научно изследвани ". А американските бизнесмени ...! Бърз преглед на писмата на Бюрото по публикациите показва следното:

Компанията Bendix в Южен Бенд, Индиана, пише за германски патент върху сменянето на магнетофонните записи, нещо за "записи, натрупани един над друг върху въртяща се основа". Мелници Pillsbury иска да да прегледа какво е налично относно германските методи за производство на брашно и хляб. Кендалска Производствена Компания ("Soapine") иска информация за вещества, отблъскващи насекоми. Пионерската царевична компания Hi-Bred, Айова, пита за "разпита на работници-изследователи във висшето земеделско училище в Хоненхайм". Мелници Pacific иска водо-отблъскващото гънко-устойчиво вещество за обработване на въртяна вълна на I.G. Farbenindustrie. Полароидната компания би искала нещо за "положението с експлоатирането на фотографията и оптиката в Германия". (Има, между другото, 10 до 20 000 германски патента, които тепърва предстои да бъдат заснети на микрофилм.)

Най-ненаситния клиент е Amtorg, организацията за чужда търговия на СССР. Един от представителите й влязъл в Бюрото по публикациите с библиографията под ръка и казал, "Искам копия на всичко". Руснаците изпратиха една заявка през Май на стойност $5 594 - военни тайни в 2 000 отделни доклада. Като цяло, те купуват всеки един публикуван доклад. Американците също смятат, че има невероятно добра перспектива в жилката на военните тайни. На прага на Бюрото паркират най-често изпълнителните директори на компании, искайки първи да се доберат до определен доклад на някаква тема. Някои неща са толкова ценни, че за да се доберат ден по-рано пред своя конкурент, може да им струва хиляди долари. Но Бюрото по техническите услуги взима добри мерки, за да се подсигури, че никой доклад да не е достъпен за някого, преди да бъде достъпен за широката публика.

След като една определена компания за самолети беше поръчала един определен пленен военен документ, беше попитана дали информацията от него й беше донесла или пък спестила някакви пари. Цената на доклада беше няколко долара. Компанията отговори: "Да - поне 100 000 долара".

Един ден, завеждащия научно-изследователския отдел на друга бизнес-компания си водеше бележки три часа в БТУ. "Много благодаря", каза тоя и се изправи да си ходи, "бележките от тези документи струват на компанията ми поне 500 000 долара".

А след като видя пълния доклад върху германската индустрия за синтетични влакна, един американски производител отбеляза:

"Този доклад би струвал на компанията ми 20 милиона долара, ако можехме да имаме изключителни права над него".

Разбира се вие, и всеки друг, можете да ги имате сега, и голямо количество друга до скоро секретна информация, срещу няколко долара. Всички военни тайни в момента се публикуват и са напълно в публичния сектор.

Бележка: Как е възможно нацистката технология да е била толкова далеч по-добра от онази на Съюзниците? За заковаващите свидетелства на множество военни офицери относно обратно инженерство върху НЛО технологии, кликнете тук.


Тагове към темата: