Този въпрос винаги ми е бил интересен
Много ще ми е любопитно, ако си изградим някаква условна теза в рамките на темата.
Винаги ми е било любопитно, как в Библията не се говори за Америките. Това е сложно обстоятелство, защото Старият Завет се занимава с такива основни неща и има претенцията за всеобхватност, Ной се представя като общия корен на всички народи. Как обаче можеш хем да се стремиш към корена на всички неща, хем да пропускаш два големи континента и техните народи?
Това може да показва единствено незнание. Разбира се, демонстрира се огромно знание, защото си е доста голяма работа да познаваш почти целия свят на толкова ранен етап и това буди въпроси като този, как е възможно да е била известна цялата тази ориентация тогава? Но също показва и незнание, защото на фона на това огромно знание изпъква липсата на Америките.
Както, впрочем, и на Антарктида.Интересното е и друго - митът за оцеляването от Потопа именно на пропуснатите американски народи коренно се различава от останалите митове.
Джеймс Нийнхюис, известен креационист (научен застъпник за сценария, в който един Бог създава света) в книгата си
Старата Земя? Защо Не!, споменава следния мит за Потопа:
Аз съм Гранд Каньон
История на Хавасупайския народ
от Стефан Хирст (Stephen Hirst)
Хавасупайските индианци от Гранд Каньон си спомнят формирането на този каньон в последствията от Великия Потоп в една от своите легенди:
Преди да има много хора на земята, имаше двама бога.
Точапа (Tochapa) на добротата и Хокомата (Hokomata) на злото.
Точапа имаше дъщеря на име Пу-ке-е (Pu-keh-eh), за която се надяваше, че ще стане майка на всички живи.
Хокомата злият беше решен да не позволи да се случи такова нещо, и покри света с голям потоп.
Точапа добрият повали голямо дърво и издълба дънера му.
Той положи Пу-ке-е в кухия дънер и когато водата се надигна и наводни земята, тя беше в безопасност в измислената й лодка.
Накрая потопните води се оттеглиха и върховете на планини се показаха.
Реките бяха създадени; и една от тях преряза голямото зейнало разкъсване, което стана Гранд Каньон.
Пу-ке-е и нейният дънер легнаха върху новата земя. Тя пристъпи навън, и съзря един празен свят.
Естествено,
не може да се твърди, че този мит е обобщителен за всички американски народи, той може да се разглежда в контекста на хавасупайската култура. И все пак, въпреки липсата на писменост и устното предаване на историята, има два прекалено важни елемента, които няма как да се изкривят по "разваления телефон" на поколенията, защото са фундаментални за легендата.
1) Пу-ке-е е жена, а не мъж като Ной, и оцелява сама. Дори и на най-първите хора им е било известно, че една сама жена не може да засели света. Това е много красноречиво и поражда редица спекулативни въпроси, например - Дали това е намек, че на други места по света са оцелели други хора, които Пу-ке-е би могла да срещне? Отговорът на този спекулативен въпрос, евентуално, би издал една по-голяма осведоменост на американските народи. Дали, евентуално, те са знаели, че в земите на библейския Ной е имало други оцелели?
Втори спекулативен въпрос може да прави връзка с библейското непорочно зачатие. Ами ако древният разказвач намеква, че Пу-ке-е ще засели света отново с помощта на покровителстващите я божества, както Дева Мария зачева непорочно Спасителя? Дали у американските народи може да се търси тяхно собствено разбиране и осъзнаване за Исус Христос?
2) В древната памет на хевасупайските индианци е залегнала представата за две божества, на доброто излото. Естествено, това изразява дуалността на тварния свят, индийската "Мая", която християнството не отрича. За сега обаче всичко това се приема като "ограниченост", сякаш духовното проникновение на християнството се простира до единийт Бог, а духовното осъзнаване на американските народи се ограничава до осъзнаването за тварния свят.
Само че, дали е коректно да се представят нещата по този начин (да се дискриминират народите по задълбочеността на осъзнаването им), при положение, че има толкова много християнски книги, които самото християнство отказва да приеме за канонични?
Например Книга на Енох.
В Уикипедия четем:
Книга на Енох е древен еврейски апокалиптичен религиозен текст, приписван по традиция на Енох, прадядото на Ной. Енох съдържа уникален материал относно произпода на демоните и великаните, защо някои ангели паднали от Небесата, обяснение защо Великият Потоп е бил морално необходим, и пророческа експозиция за хилядолетното властване на Месията.
https://en.wikipedia.org/wiki/Book_of_Enoch
В Юдаизма Книга на Енох е отлъчена и се смята за некаконична поради ред причини, но най-вече поради факта, че юдаизмът отхвърля възможността светите ангели да се възпротивят и въстанат против волята на Бог.
Християнството не приема Книга на Енох за канонична поради много проста причина - няма доказателства, че е канонична, защото в преводите на Библията от гръцки и от иврит има разминаване в предлозите. В никой превод не е ясно дали "Енох проповядва
на" хората, или "проповядва
от/из" хората. Сиреч, не е ясно, заради несигурния превод на предлозите, дали проповедите на Енох идват от Бога или имат човешки произход.
И така, в днешното съвремие Книга на Енох се приема за канонична единствено от етиопската юдейска общност Бета Израел и от Правосвалната Етиопска църква, сиреч, само в Етиопия.
И все пак... Книга на Енох също представя тази дуалност на "добрия и лошия бог", в някакъв свой контекст, приближавайки се много повече до митовете за Потопа на американските народи, които пък не се споменават от библейския Ной, създавайки впечатлението, че Америките са били непознати земи в момента на написване на каноничните книги за Ной о Потопа.
Отделно седи въпроса на опита и логиката: Да, при условие, че Потопът е Божие дело и чудо, естествено че имаме основания да вярваме, че е оцеляла само една и една единствена група хора по лицето на целия свят - групата на Ной.
Но тварната, ако щете, практика и обикновената логика по принцип ни учи на друго - едва ли е възможно, по лицето на целия възможен свят да оцелее само една група хора. Тоест,
щом като на едно място едни хора са го направили, то поради човешката природа най-вероятно и на друго място по света други хора също са го направили.Намеквам, един вид, за това... доколко Божията намеса в света е директна, и доколко Божията воля в света се изразява индиректно, под формата на естествено стечение на обстоятелствата, съдбовност. Тоест - доколко светът се развива независимо от Бог (и възможно ли е това?), и доколко Сътворението и Бог са в корена си неделими и единни.
Откъдето и да се погледне, тук, в този изключително важен момент (
защото Великият Потоп е отправната точка в координатната система на нашия свят), има някаква разделителна линия под формата на
или/или, която е трудна за разплитане.
Ще следя темата с интерес
П.П.
Книга на Енох в PDF на български може да се свали оттук -
https://rado76.files.wordpress.com/2008/04/d0b5d0bdd0bed185-d0b5d182d0b8d0bed0bfd181d0bad0b0-d0b8-d181d0bbd0b0d0b2d18fd0bdd181d0bad0b0-d0b2d0b5d180d181d0b8d0b8-d0b8d0b7d0b4.pdfПо-прегледна е онлайн версията ето в този блог -
http://enoh.blog.bg/