Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: [1] 2 3 4 ... 41
1
Всички теми / Re: Мизериите на църквата
« -: Юни 20, 2018, 12:21:51 pm »
Има разлика между взимане на пример и почит.

Когато взимаме някой за пример, обикновено се стремим към постиженията им, но ако са провалили се личности (като Ботев), винаги можем да кажем, че взимаме пример и от грешките им, както и от стремежите им. В крайна сметка, Ботев е прекалено много човек, за да бъде почитан. Има прекалено много човешки недостатъци и прекалено много човешки слабости. Всичко това го приобщава към нас, и към всички останали хора... но почитта се противопоставя на тази инерция, защото почитта отдалечава субекта от всички останали, тя поставя на пиадестал. Всичко, което се почита, е на някакъв пиадестал.

А Ботев не е правил това, той винаги е слизал от всички пиадестали, на които някой евентуално би го качил.

Аз си мисля, че ако Ботев можеше да види последствията от примера си днес, щеше да нарече българския народ с всякакви думи, които дори аз не си позволявам, за да не си загубя аудиторията (въпреки че и малкото хора, които още ме четат, са доказали през времето, че го правят въпреки обидите, защото знаят какво търсят). Мисля, че тези сирени на ден днешен, биха хвърлили Ботев в потрес. Не е трудно човек да му влезе в положението и да погледне през неговата призма за нещата. Нима някой мисли, че Ботев няма да се възпламени като динамит, като види тази почит към обикновената му човешка личност на фона на цялата лицемерна мизерия, в която се намира народа? Както Левски прокълна българите преди да умре, така би го направил и Ботев, ако чуе сирените в деня на смъртта си.

Аз лично, бидейки анархист по виждания и поведение, взимам Ботев за пример в много неща. Но точно както и другите хора, които взимам за пример, като Тесла, Шаубергер, Райх, Лийдскалнин и други, аз взимам за пример общите им грешки, общите им провали и неправилни действия и избори, довели до провала им. В провала си те всичките са еднакви и си приличат, защото ако тези исторически личности се познаваха едни други, щяха да видят, че всички допускат сравнително еднакви грешки. И провалите им сравнително си приличат.

Но в моментите на трудност, когато някое предизвикателство ми идва твърде нагорно, мисля за тези личности като примери за успех - как те са се справяли със своите трудности и се опитвам да повтарям каквото те са показали.



Но почит? Както сега ще почитаме бронзовия Свети Добри на пиадестала пред Александър Невски? Не... Добри е от онези хора, които преди всичко им се услажда почитта към тях. Добри просто беше идеалист - след като си убеден, че Бог ще те почита заради разграждането на личния живот, за какво ти е почитта на пълзящите хора или институции-подизпълнители? Добри минаваше за скромен само пред най-ниско пълзящите хора. Но това беше единствено заради убеждението му, че си е уредил почит и признание от самия Господ.

И какво може да се очаква от един обикновен червей? Обикновените червеи винаги можеш да ги купиш с почит, уважение, признание и другите его-форми на ухажване. Може би е по-добра идея да се направи огромен бронзов червей, навит и изправен като змия, на пиадестал пред Св. Александър Невски, и да пускаме стотинките в кутия пред него.


Ботев винаги е искал да даде пример, поне така твърди в творчеството си. Наистина, да се самоубиеш по най-безсмисления начин, защото си се отчаял и обезверил в успеха на каквото и да е, е негативен пример, но все пак е пример. Не знам по какъв друг начин щеше да се самоубие Ботев, ако знаеше, че ще го почитат след това. Сигурно щеше да се удави в кофа с вода на борда на Радецки, само за да спаси безсмъртната си душа от омаскаряването, което ще му тегли простия народ завинаги след това.


2
Mermaids: The Body Found

Този филм е художествена научна фантастика, стилизарана като документален филм. Както Вещицата от Блеър е стилизиран като кадри на очевидци. Казвам го, за да не се обърка някой. Имаше доста шум и драма от заблудени хора около него като излезе.

https://en.wikipedia.org/wiki/Mermaids:_The_Body_Found

3
Всички теми / Re: Мизериите на църквата
« -: Юни 19, 2018, 12:58:36 am »
Чудесно. Точно три дена след Видовден БПЦ ще направи огромен кумир на Добри, баш пред Светия храм, за да може да продължи да се облагодетелства постмортем. На това му се вика лихви. Може би някой ден всяка селска църква ще започне да си отглежда бездомници, това е чудесен бизнес план.

В днешния несигурен свят е най-добре да се живее от лихви и проценти. И от наеми върху лични имена и образи на починали.

4
Всички теми / Микроферма за кълнове
« -: Юни 19, 2018, 12:25:08 am »
От няколко седмици вече съм притежател на известната самоделна Микроферма за кълнове :)

Както повечето от настоящите участници и читатели знаят, имам богат опит с гладуването и храненето по всевъзможни начини, от самостоятелно излекуване на лични болести до застрашаване на личния живот, мога да говоря за почти всичко в тази област. Определено имам и богат опит с покълването. Никога обаче не съм имал възможността да проведа диета на поници - това е онзи стадий на поникване, когато кълнът разлисти зелени листенца.
Основната пречка беше, че винаги съм работил на смени по 12 часа, но за разлика от ферментациите кълновете искат да им се обръща внимание по няколко пъти на ден. Когато съм си вкъщи всичко е наред, но на всеки два-три дена кълновете ми остават сами за 12 часа, а това е прозорец за загниване и плесенясване. Нужна е само една възможност за сговняване на атмосферата да бъде успешна, за да отиде в кофата цялата реколта в дадения съд.

Аз самият до сега съм си правил няколко инструмента за по-лесно системно отглеждане на кълнове. Така и не успях обаче да направя подходящ съд и система, която да създава нужния климат за семената. Възможно е да се направи автоматична механична система, ако човек се зарови в античните изобретения и изкуството на Да Винчи например, но заради света в който живеем днес, тези усилия ще доведат до нещо не чак толкова задоволително. Винаги съм си мечтал за автоматичен електронен контролер за тези неща.





От сайта на човека можете да разберете всичко, ако ви интересува това устройство.



Защо на мен ми харесва? Ето какво значи това за МЕН.

Харесва ми заради човека. Този човек отговаря на повечето ми вярвания и на много от нещата, към които се стремя. По мои преценки и предположения (без неоспорими доказателства) и по мнение на мои приятели, това е същият онзи Людмил, който разпространи в интернет отглеждането на децата без пелени.

Без пелени - Естествена Бебешка Хигиена (ЕБХ)

Както всички настоящи читатели и участници знаят, ненавиждам медиците и лекарите, които практикуват в институционализираните медицински учреждения. Поради това, определено и с две ръце съм застъпник за надомното раждане на деца. Не само че информацията за гледане на бебета без пелени е на 100% вярна и работеща, но имам и приятелско семейство, които наскоро посрещнаха първото си дете и изпробват всички тези алтернативни подходи с чудесни резултати. Те самите подготвят интернет портал за такива неща, така че няма смисъл сега да говоря с подробности за това. Ще му дойде времето.

Отдаден поддръжник съм на идеята, че градовете трябва да се напуснат, ако човек иска да вземе контрола на живота си в свои ръце. Някои от вас знаят колко много думи сме изписали по въпроса с децентрализацията - децентрализация на образованието, децентрализация на медицинското обслужване, децентрализация на енерго- и водоснабдяването... Това е практиеският начин да си възвърнем свободата.
Само че, за да може човек да напусне града и Системата на робството и контрола, той има нужда от ЗНАНИЕ. Това знание се изразява в знаенето и умеенето да се намират и изработват ОРЪДИЯ НА ТРУДА и способи, които да работят ВМЕСТО човека. Да излезеш от добър стандарт на живот и да се набиеш в лош стандарт на живот, само защото единият носи етикега "град", а другият - "село", озвачава от роб на Системата и технологиите да се превърнеш в роб на примитивизма. Това няма нищо общо със стремежа към свобода. Групите, които повтарят редовните грешки на родовите имения и системните глупости на екоселищата, са болшинство в България. Те за жалост произвеждат единствено отчаяни хора и помагат на непречупените да се пречупят, превръщайки мечтите им в илюзии.

Но хора като Людмил са безценни за всички нас. Този род хора осъзнават, че за да победиш Системата, ти е нужна информация. След информацията, ти е нужен способ.

За да избегнеш намесата на медиците в живота на детето си, ти е нужна информацията, че е възможно да става по друг начин. След това ти е нужно някой смел човек да разработи способа, за да можеш да го повториш и ти.
За да можеш да вземеш под контрол здравето и храненето си, ти е нужна информацията за най-чистите и подходящи храни. След това ти е нужно някой смел човек да разработи способа или инструмента, за да го повториш или за да го купиш и ти. И тук идва ред на парите.



Както изглежда, явно съм напълно самоосъзнал се анархист. Не защото се числя към българските малоумни тинейджъри, за които анархизъм значи урок по полит-история и не защото съм захлебен с някакви тинейджърски манифести. За мен е достатъчно да разгледам описаното от Ларкън Роуз и Джереми Лок, за да видя че това са естествените закони и корените на всички неща.

Човек може да бъде свободен на пазара, само когато има пазарно осъзнаване. Моето пазарно осъзнаване ми казва, че в никакъв случай не бива да посещавам верижните магазини, когато търся хранителни стоки. Ако търся нещо за ядене, купувам единствено от сергиите на пазара. Когато ходя на пазара, избягвам да пазарувам от дъртаци и пенсионери. Причината е, че на моя пазар поне има много сергии, на които продават млади момичета и момчета, мои връстници или по-малки или по-големи от мен, както и млади семейства. Нямам никакъв интерес, при това положение, да бъда клиент на някой пенсионер. Винаги, когато ходя на пазара, купувам от едни и същи хора - защото това е начина винаги да получавам най-доброто и винаги да получавам повече като отношение, а не минимума като отношение, който получават неприятните хора.

И по този начин имам контрол над онова, което намирам и получавам на пазара - никога не бих могъл да имам контрол над онова, което получавам във верижен магазин.

И в този ред на мисли... никога не бих си купил някакъв уред за правене на кълнове от какъвто и да е производител, при положение, че Людмил продава самоделни апарати.

Първо, Людмил разбира какво прави и защо го прави и го показва. Така че аз знам, че този самоделен уред е правен с много неща наум и с много съображения, за които аз сега не се сещам, защото никога не съм се опитвал да го направя.
Аз самият се занимавам с разни изобретения (както може би знаете). Не говоря за тях поради съображения за бъдещето. Защото аз съм човек, който с изобретенията си се цели в бъдещето. Правя ги, за да изпълняват някаква роля, с изпълняването на тази роля целя да постигна определен ефект върху нещо по-голямо и по-широко и успехът на изобретението е само началото на начинанието. Знам какво означава да се стигне до този етап на дадена машина.

Един-двама човека вече ми отправиха очаквания коментар, "Двеста кинта за кутия с вентилаторче за компютър? Дето мога сам/сама да си я направя за левче?". Ако и вие мислите по този начин, тогава покажете ми, че можете да го направите. Ще ви дам левчетата, които искате, може дори да поискате и повече и пак ще ви ги дам, не съм беден. Единственото, което аз искам, е да ми дадете способ, който работи, и средство, което да ми помогне да се противопоставя на централизираната Система. Аз искам този уред. Каквото поискате, ще ви го дам, искам само да го направите - да купите тия материали и да ги сглобите по този начин, за да мога да ползвам машината.

Истината е обаче, че ако можехте, щяхте вече да сте си я направили. Истината е, тоест, че вие НЕ МОЖЕТЕ.

Е... след като не можете, тогава защо въобще става дума за парите? Ако мислите по този начин, значи никога не сте се опитвали да излезете от Системата. Никога не сте се изправяли пред проблем, не защото няма пари, а защото няма РЕШЕНИЕ. Аз бих казал, че ако някой не се е изправял пред проблем, който не може да се реши с пари, значи не знае какво означава отчаяние.
Нищо не опира до пари, и вашите господари разбират това по-добре от вас!

Самият факт, че Людмил е успял да организира продаването на тези машини ВЪПРЕКИ Системата на правителството, е великолепен успех. Всеки човек трябва да е свободен да търгува с когото и с каквото пожелае, след като нищо не е откраднал (материално и нематериално). Подчинението на търговските закони обаче е точно обратното дело - никой не е свободен да прави каквото и да е и всеки подлежи на изнудване.
След като тези машини все пак се продават, по каквито и да е начини, аз се радвам.




Относно опита ми, критика и забележки

Определено е вложено голямо старание, това го казвам като самоук шлосер ;D Микрофермата идва и с подарък книжка, която може да се купи отделно за 5 кинта. Представлява изпринтирани листа и един цветно принтиран ламиниран лист А4 като за корица отпред и отзад, всичко хванато с телбод. Евтино... но се е получило много сполучливо и е много практична идея. Забелязват се и други практични и сполучливи решения по уреда...


Има обаче забележими недостатъци.

Вторият етаж според мен не работи. Всяка кутия идва с чиниики за окачване като втори етаж, на едни телове, които определено са единственото лошо изпълнение, което съм открил, намразих ги на минутата. Но вторият етаж не получава достатъчно влага от пръскачката, освен това прави завет на долния етаж и това се забелязва в растежа на пониците.

И със и без втори етаж, кълновете на първия не се развиват еднакво. Порастват много големи откъм пръскачката, и остават много по-малки под вентилатора. Мислено може тавичката да се раздели на три равни части по дължина, като онази една трета, която е срещу вентилатора, трябва в даден момент да се завърти наобратно, така че да отиде под пръскачката, защото кълновете никога не се развиват до поници.

Става дума за един и същи проблем (неравномерното порастване на първия етаж и недостига на влага и заветът, който прави втория етаж) и това е, че вентилатора просто издухва влагата от пръскачката в другия край.

Проблемът не е критичен, нека не звучи така, защото определено произвеждам доста добив на кълнове, и на един и на два етажа. На око бих го оценил, че ако предположим, че машината трябва да е 100% ефикасна, тя на практика е 70-80% ефикасна, като резултат измерен в големи зелени поници.

Но каквато и да е ефикасността, за мен тази машина е отворена врата :) За първи път в живота си мога да ям поници всеки ден и в желаните от мен количества - по друг начин, без автоматичен контролер, който да поддържа контролирана среда, този вариант би бил недостъпен за мен.



Възможни решения

Аз бих проектирал друг дизайн, бих ползвал овален съд и бих изнесъл вентилатора странично, така че въздухът да влиза под ъгъл в овалния съд, тоест бих се опитал да наподобя някои от известните чертежи на Шаубергер.

Човек веднага осъзнава обаче, че това е доста непрактично, защото продуктът би се усложнил. Да, ако човек си прави микроферма САМ, той би трябвало да заложи на дизайн, базиран на Шаубергер и прочие... но това е предимството на знаещия и можещия. Тук става дума за пласирането на прост уред - колкото по-опростен дизайн, толкова по-широка публика. Защото все пак целта не е само и единствено някой да се натъпче с кълнове - целта е простите и невежи българи (както пише в историята си  Петър Бакшев) да си отворят очите. За това говори и цялата информационна кампания и информационни материали, които Людмил трябва да подготвя - не за да създаде бъдещите купувачи на тези машини, а за да създаде различни животи от тези, които невежите българи в момента водят.

Затова, според мен може да се направи и друго - програматорът може да се настрои така, че пръскачката и вентилаторът да не работят едновременно. Според мен така ефикасността би трябвало да достигне 100% от капацитета на дизайна, поне за този модел.

Но може би това е означавало оскъпяване в известна степен. Както казах вече, за хората като нас това не би трябвало да има значение. За другите хора, които за нещастие са повече, може би ще е прекалено за крехката им воля.


5
Тъкмо навреме идва едно журналистическо интервю, за да подкрепи и допълнително да обоснове горните ми думи... и послание.

Балканите в момента са фронтова линия в нова Студена война



Нима ние като аудитория не помним "случайните за професията", некомпетентни хора, управлявали редица форуми, в които сме участвали до сега?

Нима ние като аудитория не помним "компетентните по всичко лица, за които е болезнено важно да бъдат харесвани"? Които през годините постоянно ни заливат с разкази за живота си, за които не личат доказателства?

Нима ние като аудитория не сме свидетели на липсата на защитен механизъм у форумните общества, от които в миналото сме били част?

Нима някой от нас ще отрече, че видиотяването е многогодишен процес, продължаващ и сега с пълна сила?



Журналистът Иван Георгиев споделя прогнозата на предния ми коментар. Предупреждението накратко звучи така: Българите са на път да загубят и телевизията си. Скорошна е ситуацията, в която на незнаещите английски и неможещите да ползват интернет българи няма да им остава никаква друга алтернатива за осведомяване. Това в скоро време ще означава, че който не знае английски и/или не може да ползва интернет, вече няма да може да оказва влияние вълху процесите по взимане на решения за собственото му социално положение.

Затова места като "Апокрифна Академия" може би ще са ключови за множество съдби.

6
Иван Георгиев от bTV: Балканите в момента са фронтова линия в нова Студена война

В нюзрумите и редакциите се инсталират случайни за професията хора на ключови позиции, казва журналистът

18 юни 2018

Източник: OFFNews.bg




Иван Георгиев е част от екипа на bTV вече 12 години. Зрителите го познават и като водещ на новините, и от репортажите и преките му включвания в емисиите и сутрешния блок. Автор е и на множество документални филми, излъчени в bTV Репортерите, последните от които бяха посветени на Западните Балкани.
Завършил в журналистика в Софийския университет, а през 2012 г. е избран за Fellow на Световния прес институт. През 2011 Иван е избран от колегите си в bTV за репортер на годината, а година по-късно получава първата голяма награда за разследваща журналистика на фондация "Радостина Константинова” за разследванията си за манипулиране на изборите.

- Правил сте доста журналистически материали за Македония, а съвсем наскоро bTV показа Ваши филми за Косово и Македония в светлината на Срещата на върха на ЕС за Западните Балкани. Откъде се породи интересът Ви към тази тема?

- Естествено, предполагам в резултат на натрупвания.

- Пътувате ли често до страните от Балканите? Какви разлики забелязахте при сегашните си посещения, в каква посока са промените?

- Пътувам толкова често, колкото го налага работата ми. Навсякъде промените, ако въобще ги има, са в различни посоки. Но почти навсякъде се строи усилено. Зад забързания стремеж да се създаде или подмени остарялата инфраструктура прозират форсираните опити за налагане на геополитическо влияние. В Косово, например, мащабът на строителството е впечатляващ. Държавните поръчки се изпълняват основно от турски компании. Често детайлите около финансовите условия по тези мега проекти (магистрали, летище, жилищни комплекси и т.н.) не са публични, което пък е доказателство, че едно от малкото неща, които бързо се променят на Балканите, е джобът, в който отива „бакшишът”.

А иначе, както ми каза игуменът на манастира Високи Дечани – отец Сава Янич: “Лесно е да смениш военната униформа с костюм Армани”. Неслучилата се промяна зад фасадната е тази, която тормози хората в региона. И е причина толкова много от тях да търсят бъдеще някъде другаде.

От известно време усещам умора у хората в Западните Балкани – от вече безвкусната дъвка, която се дъвче десетилетия – на националистическата пропаганда, великодържавническите идеи, популизма, корупцията и безпътицата, която остава след тях. Хората искат да живеят в демократични общества, основани преди всичко върху върховенството на закона. Работа и елементарна справедливост, с по-прости думи. А това все още е недостижим връх на Балканите. И примерите са болезнено много. Не бива да забравяме и товара на пренаситеното със събития минало.

Излъганите очаквания за цивилизоване на обществените отношения, за спазване на социалния договор води до резигнация и опасни разпади. Паралелно те водят със себе си процеси на капсулиране, които създават благодатни условия за радикализация и екстремизъм. На този фон, мислещите хора, преяли с пропагандата на местните, провинциални демагози, все повече се чувстват предадени и сами.

- Усещате ли нюанси в отношението към българите в различните балкански страни?

- Различно отношението към нас има не просто в различните страни, но и в различните им етнически общности, региони на държавите, социални прослойки и т.н. И всички те са исторически обосновани. Случайности не съществуват. Познаването на тези нюанси и натрупванията, довели до появата им, е задължително, преди да започне фактическата работа „на терен”, както журналистите обичат да казват.

- Кои са най-трудните въпроси за задаване там?

- Това с трудните въпроси е клише, което за разлика от повечето други не е истина. Има въпроси, на които трудно се отговаря. Но те са най-лесни за задаване, защото обикновено са най-важните.

- Личното Ви мнение – ще се присъединят ли към ЕС? Как си представяте ЕС със Западните Балкани и след Брекзит?

- Това е един и същ въпрос. И отговорът е “не”. И не мисля, че всички тези срещи с политическите лидери на шестте страни от групата на Западните Балкани, също както и с Ердоган, през изминалите няколко месеца, имаха за цел присъединяване или слагане на фактическо начало на истински преговорни процеси за това. Западните Балкани се превърнаха в политическо и медийно клише заради форсираните опити за вземане на по-добри геополитически позиции в региона. Балканите в момента са фронтова линия в нова Студена война, по която Русия и западните съюзи се опитвам да чертаят собствените си политически, военни и икономически проекции. В това число попада и контролът върху енергийните потоци, които минават или ще минават през региона.

За какъв Европейски съюз можем да говорим, след като половината от страните в групата са на практика нефункциониращи държави. Най-ярки примери са Косово и Босна и Херцеговина, които се превърнаха в точно обратното на онова, заложено поне на хартия в Куманово и Дейтън. Компания им прави и Македония, която все още е парализирана от задушаващата схватка, в която са се хванали официалните власти и бившите югославски (настоящи сръбски) служби, изпълняващи задачите си, проводени по оста Москва – Белград – Скопие. В тази линия попада и София, между другото.

Целта на това непрекъснато вкарване на Западните Балкани в дневния ред беше регионът да се обърне към НАТО и ЕС, в опит да се откъсне поне частично от зоната влияние на Русия. А провинциалните демагози наоколо с охота запяха този рефрен, първо, защото знаят, че популистките им режими се крепят на изчерпващо се външно благоволение. А в последствие, и защото образът на изпечени геополитици, миротворци и европейци, който сами нарисуваха за себе си, особено много им хареса. Това обаче е криво огледало.

Представям си приемане най-много на Македония в НАТО в обозримо бъдеще, което така или иначе минава пред споразумение с Атина за името. Без моркова на евроатлантическата интеграция, македонците няма да преглътнат това, без значение какви словесни еквилибристики ще използва Зоран Заев. И начало на преговорни процеси за присъединяване към ЕС, които спокойно могат да се проточат до следващото българско европредседателство.

- По какви други теми работите?

- В момента по няколко различни. Първа ще стане видима за зрителите работата ни с оператора Борис Пинтев в Нагорни Карабах. След изострянето на конфликта през 2016 година Деси Ризова и операторът Евгени Генов влязоха през Армения, за да разкажат за събитията там. Сега ще покажем войната от страната на Азербайджан. По т.нар. „линия на контакт” записахме вълнуващи разкази от това окървавено парче земя. Ще ги видите в „бТВ Репортерите” и Новините.

- Занимавате се с журналистика над десет години. Как се промени професията през това време според Вас? И как виждате работата си след още 10?

- Най-видимата промяна е, че печатните медии бяха докарани до състояние на съществувание “проформа”, а след това евтаназирани. Мисля, че хората, които го направиха, сега ще съсредоточат целия си финансов, политически и логистичен ресурс върху електронните медии и в частност – телевизиите. По простата причина, че организациите, които в момента мимикрират като вестници, като печатна журналистика, загубиха напълно социалните си валенции.

С други думи, няма никакво значение какво ще напишат ‘жълто-кафявите’. Докато с телевизиите ситуацията все още не е такава. Обществото показа, че няма защитен механизъм. Напротив – видиотяването е продължаващ с пълна сила процес.

Онзи ден бях в една софийска поликлиника. В коридора, в който чакаха хората пред кабинетите, имаше включен телевизор – “Тази сутрин”, бТВ. Водещата тема беше убийството на рецидивиста Владимир Пелов. И пациенти и персонал не спряха да се възмущават, че “ги занимават с тоя”, без да си дадат нито за секунда сметка, че случката с избягалия от Централния софийски затвор, а след това застрелян в РОДНИЯ МУ му Ботевград, е доказателство за абсолютния разпад на държавността и абдикиране на държавата от основните й функции. При това поредно доказателство. На тези хора какво точно да им разказваме за Западните Балкани?! За репресиите в Турция, за етническата дискриминация и религиозната радикализация в Косово, за невидимите социални процеси в Македония, за раните в Босна и югоносталгията в Сърбия...?

В този ред на мисли, това, което се опитваме да правим с колегите, скоро ще се превърне в прекалено скъпо телевизионно удоволствие, предназначено за бутикова публика, която няма влияние върху процесите на взимане на решения в комерсиалните телевизии.

През изминалите 12 години, откакто съм в телевизията и имам наблюдение върху медийната среда отвътре, прави впечатление инсталирането на дълбоко некомпетентни и случайни за професията хора на ключови позиции в редакции и нюзруми. Целта винаги е била една и съща – контрол. Един талантлив журналист с идея за мисията на професията не може да бъде заставян да взима решения, в които не вярва, защото отговаря единствено пред собствената си съвест. Професията целенасочено се наводни със свръхамбициозни и крайно неспособни хора. Такива, на които им е по-важно да разказват за себе си, отколкото чуждите истории. Компетентни по всичко “лица”, които са възприели като свой принципа “не е важно как живееш, а как разказваш за живота си”. И разказват собствените си легенди. Защото им е болезнено важно да бъдат харесвани.

След 10 години сигурно ще съм в позицията на сегашните си колеги, които се чудят дали телевизията няма да им благодари финално за дългогодишната работа, заради появилите се на челата им бръчки. Защото, нека бъдем реалисти, и изброим възрастните колеги в гилдията, работещи на върха на медийната пирамида. Но това е част от света на медиите и съм го приел. Учен съм, че журналистът трябва винаги да си носи молбата за напускане в джоба. Моята съм я написал още преди години, за да знам, че съм я свършил и тази работа. А междувременно ще се наслаждавам на срещите, пътуванията, снимането, писането, разказването, приятелството и таланта на колегите си.

- Съветът ви към хората, които се чудят дали да изберат журналистиката за професия?

- Тези, които се чудят, дали да изберат журналистиката, по-добре изобщо да не я избират.

7
Видовден беше вчера, 15 юни. Апокрифна Академия официално започна да функционира някъде тия дни и е факт вече от една година. За тази една година аз самият не научих нищо ново по отношение на интернет осведомяването, но за пореден път, този път категорично, си потвърдих всичко, което съм научил през последното десетилетие.

Нека започна разказа за моята равносметка, като опиша данните, на които лежи.






Към 20 април 2018 ползвателите на интернет наброяват 4.16 милиарда души. Това е съвсем малко повече от половината свят (по официалните данни за броя на населението) и представлява почти изцяло страните от първия и втория свят, и съвсем нищожен процент от обществата от третия свят. Такива общества са например Монголия, Бразилия, Индия, Африка като цяло и Мала Азия като цяло, и други.


От първия 1 милион най-посещавани сайтове в интернет:
  • 55% са на английски
  • езиците, които държат поне по 2% от оставащите сайтове в този един милион, са руски, немски, японски, испански, френски, китайски и португалски.

Това означава, че ако сърфирате в интернет на някакъв друг език, различен от английски, събирате информацията си от около 2% от обема на интернет, в добрия случай. В лошия случай, ако сърфирате на език, който не попада в горния списък, това означава, че посещавате интернет сайтове, които не получават внимание от цивилизования свят.



Спрямо 2011г, този един милион най-посещавани сайтове в интернет представлява 0.27% от всички сайтове в интернет. Това означава, че 99.73% от сайтовете в интернет не получават вниманието на цивилизования свят. Причината да не получават вниманието на цивилизования свят е езикова.
  • към днешна дата средностатистическият американец говори 1.18 езика, като вторият език най-често е един от горната група, който има поне 2% участие в първия милион най-посещавани сайтове в интернет
  • 46% от европейците говорят втори език, а 16% говорят повече, като великобританците като цяло не говорят втори език

Среден брой езици, които хората в Европа говорят, по държави

Най-често говореният втори език в Европа е английският.

Това, че повече от 99% от сайтовете в интернет не получават внимание от най-цивилизования свят има две последствия.
  • Първо последствие - повече от 99% от сайтовете в интернет не получават контрол от цивилизования свят, в смисъла, че тези сайтове могат да съдържат напълно погрешна информация, пропаганда, заблуждаващи твърдения и да са пълни с глупости, но на никой не би му пукало за това и почти никой не би извикал, че "царят е гол", защото поради ниската популярност на такива сайтове, тези усилия биха били безсмислени
  • Второ последствие - в случай, че в някой от тези сайтове все пак се съдържа някаква много малко известна истина или информация, има голяма трудност тя да си пробие път до обществата, които са от съществено значение за цивилизацията... Защото обществата в Сомалия, Азербайджан и Филипините на практика нямат роля в цивилизацията и информацията, която се съдържа зад техните граници, е безсмислена и от нея няма никакъв ефект, докато не напусне местната културна капсула.


От 2001 до 2011г степента на разпространение на английските интернет сайтове е нарастнала с 281%, на испанските - 743%, на китайските - 1277%, на руските - 1826%, на арабските - 2501%. Това означава, че руските и арабските общества в момента стремглаво увеличават присъствието си в интернет и това е свързано с постепеното цивилизоване на съответните региони и приобщаването им към световното семейство на човешката раса. Нещо, с което 90% от индийските села например не могат да се похвалят, въпреки че Индия е един от световните интернет центрове. Този контраст се създава само от един фактор - за разлика от другите споменати общества, индийското общество не прави никакви усилия да разгради кастовата си система, а тъкмо обратното - кастовото разделение и културен контрол чрез тактиката "разделяй и владей" е стабилна и дълбоко вкоренена в тяхното мислене.


25% от хората по света, които използват интернет, са англоговорящи. 19.4% говорят китайски, а всички станали са под 10%.


От първите 10 милиона сайтове в интернет, които съдържат многоезично съдържание, българските сайтове са в топ 39. Българските сайтове, съдържащи информация на повече от един език, са на 27мо място в света (0.2% от 10-те милиона най-посещавани сайтове в интернет).

Ползвани материали:
Usage of content languages for websites
The World Languages Statistics
NET.LANG: Towards a multilingual cyberspace
Estimation of English and non-English Language Use on the WWW





Какво говори това за информираността на българина?

Тези данни потвърждават онова, което съм усетил и забелязал в личния си опит през последното десетилетие. Българите ползват за своето информиране няколко процента от интернет, които са част от онези общо 99.73% от интернет, които слънце не ги огрява. Логично, информираността на българите отразява това положение - сведенията на българите като цяло са неверни и нерядко са напълно измислени. Това се получава, защото, когато българинът е притиснат да намери информация, максималното което може да направи, е да се забие в някой екзотичен сайт, който никой в света не посещава (най-вероятно руски) и да попие абсолютно безкритично тази информация, за която почти никой не си е дал мнението. Дори и да му хрумне да проверява информацията си за автентичност и достоверност, какво може да направи? Ако не знае английски, което е почти по презумпция, българинът няма пътечки и инструменти за проверка на онова, което му стига до ушите.

Той, българинът, често си дава сметка, че му се говорят глупости. Затова прибягва до отчаяната мярка, да разчита на местния, български, роден информационен ресурс. Тоест търси информатори, които са българи и разпространяват информация на родния му език. Това той го прави като компромис в самото начало. И понеже вече е направил един компромис, много му е трудно да критикува собствените си родни информатори и да прави втори компромис в опит да се отърве и от тях.

Българският народ не е способен да генерира каквато и да е информация, защото у този народ вече няма никакви знания.




Тъй като опазването на качеството е женствен принцип, нека използвам аналогия, за да подчертая как се опазва и как се губи знанието, като разгледаме оцеляването и смъртта на един народ.

От дълбоката древност на всички старейшини им е станало ясно, че що се отнася до мъжете и жените в едно общество, важните са жените. Мъжете са похарчими. Дори и почти всички мъже да бъдат избити, те са слаб фактор по отношение оцеляването на общността, защото ако бройката на жените е запазена, племето в кратки срокове ще достигне до предишната си популация.
Една общност винаги попада под ударите на природата, в лицето на климата и бедствията, под ударите на превратностите, в лицето на дивите зверове, инцидентите и нещастните случаи, и под ударите на времето, в лицето на самата старост и отмиране. Затова всяка общност има своя долен праг на популация, на население, който се смята за здравословен. Ако населението като бройка падне под този долен праг, оцеляването на общността се поставя на кантар и общността става уязвима за случайностите - катаклизми и нещастия. Колкото по-дълго време общността седи под този долен праг, толкова повече се увеличава риска за нейното просъщестувване, така че бързината, с която общността ще възстанови числеността си, е много важна за снемане на риска от изчезване. Ако бройката на жените не се променя, но бройката на мъжете драстично спадне, дори това да означава изчезване на почти половината от общността, това представлява сравнително нисък риск.
Нещата не стоят така обаче, ако повечето от жените бъдат избити. В такъв случай скоростта, с която общността ще може да възстанови числеността си, е изключително бавна. Дотолкова, че отмирането на общността е почти гарантирана, дори и почти всички мъже да останат живи, тъй като възстановяването на числеността трябва да се помести в ограничен период от време - защото всички остаряват и ще умрат от старост след определен брой дни и без достатъчно жени, това означава, че достигането на безопасния праг на численост е невъзможно, следователно общността ще се затрие при следващия непредвиден катаклизъм, нещастно засушаване, наводнение или пък непредвидена епидемия.

Старейшините в най-дълбока древност бързо си дали сметка, че следователно контролът над общността е в ръцете на жените и който контролира жените, контролира и цялата общност.

Същото е и със знанието. Който контролира знанието, контролира бъдещето на цялата общност.

Знанието трябва да се опазва по същия начин, и отново по същия начин, то има един безопасен долен праг. Ако знанието намалее под безопасния долен праг, се надига сериозен риск, който застрашава и малкото останало знание от затриване, защото знанието само опазва себе си, стига да е в достатъчно количество. Ако не е налице достатъчно количество, знанието има навика само да саботира и малкото от себе си, което остава налично. У нас отдавна няма общества, чиято цел е да опазват знанието, всички такива са били системно физически унищожавани точно така, както се избиват и отнемат жените от една общност, за да бъде заличена. А дори и да има общности, опитващи се да опазват знанието, по тези земи и по тези хора вече не се открива знание, тук няма информация, ние сме народ, който не знае и няма сведения за почти нищо. Това го знае всеки, това е история, която все още се учи.

Напълно според тези закономерности, този народ ражда единствено саботьори, които втълпяват на малоумните и непросветени маси, че генерират информация. Всъщност те генерират само лайна, благодарение на множество модерни имена думата езотерика в България в момента е мръсна дума, която не заслужава никакво уважение. Няма такъв закон, според който количествените натрупвания водят до качествени изменения. За всяко едно качествено изменение е нужна критична маса и катализатор - без катализатор, критичната маса ще си остане просто една купчина от долна маса, която само расте. По същия начин растат и лайната, които българите приемат и задържат в себе си, мислейки ги за езотерика или някакъв вид качествена информация. Никога една лъжа не може да стане истина чрез количествено натрупване.



Апокрифна Академия е отлично конструирана, така че да функционира спрямо тези закономерности. За изминалата една година сайтът ни съвършено доказа своята ефективност, точно както бе замислен, и аз не мога да съм по-доволен от това :) Развитието на съдържанието тук е по-бавно, отколкото ми се иска, но често като се връщам назад всъщност си давам сметка колко голям напредък е всичко това. Предвид описаните закономерности, няма как да се очаква бърз растеж на съдържанието. Апокрифна Академия има за цел култивиране и опазване, и това е колкото тежък, толкова и сложен процес, така че това, което до момента е налице, всъщност е впечатляващо :) Това не означава, че се абстрахирам от високите си очаквания и изисквания към нашия труд - запазвам ги, защото знам какви развития всъщност се случват зад кулисите, за да може някой ден да станат част от съдържанието тук.

8
Всички теми / Re: Мизериите на църквата
« -: Май 31, 2018, 09:28:23 pm »
Хахаааа... позабравихме темата, но църквата не е забравила за нас, драги читатели! :)

Напоследък много се забавлявам, като гледам епизодите на Джон Оливър. Той е сред популярните телевизионни личности в САЩ, според мен е превъзходен комик (и не само). Води популярно телевизионно шоу в Америка, което се концентрира върху сериозни обществени теми, които са се обсъждали в обществото през последната седмица, като им прави задълбочен анализ, но на хорски и лесен за разбиране език, примесен с много хумор.

Много ще ми е трудно да преведа нещо за българския интернет, защото става дума за доста уличен език, където всеки израз е натоварен с много обществено значение. Това е все едно някой чужденец да се опита да преведе на английски нашият обществен израз "Кой?" и всички онези игри на думи, в които го вплитаме... просто няма да може, камо ли пък да запази хумора. Затова дебна да попадна на някой епизод, който е по-лесен за превеждане, за да запозная по-широката аудитория с това чудесно шоу :)



Епизодът в този пост е на английски, за съжаление, и който не се справя много добре с езика, може да си включи вградените английски субтитри в ютуб, за да е по-ясно какво говори, защото говори бързо. Убеден съм, че онези от вас, които се справят с езика, ще оценят клипчето :)





Оказва се, че на Запад, в отвъдокеанската Америка... майка на нашето морално разложение... хората са по-директни в своите вярвания, по-отворени, по-открити от нас и въобще не е нужно да лицемерничат, двуличничат и да избягват истинските имена на нещата.

Когато става дума за църквата, те си имат теле-евангелисти! Да, точно така, телевизионни проповедници! Които проповядват какво? Проповядват мантрата "Дайте ни парите си!"

Точно както ние с вас тук разобличихме жалкия, успешен опит на БПЦ да ни изнудва за нашите пари, но не искрено и отворено, ами по подлизурския начин с миене на ръце и произвеждане на дрипави светии и просещи мъченици. Как да не отдадем уважение към западните ценности.



В този епизод комикът Джон Оливър отразява американското явление теле-евангелисти, които молят хората да им дарят парите си, възоснова на христовата вяра и с претекста, че ако посеят благотворителност, ще пожънат благоразположението на Всевишния, който ще им донесе повече пари. Проповедниците изтъкват, че материалното благополучие е свидетелство за благоразположението на Всевишния към всеки човек. Теле-евангелистите лекуват тумори, лупус и рак, призовавайки Христовото име по телевизора, в замяна на което хората им даряват пари на траншове - действие, което се нарича "посяване", тоест паричните дарения в тези евангелистки църкви се наричат "семена", и когато бъдат направени в искрена и силна вяра, водят до получаване на божествената помощ и благоразположение, както и замогване...

Теле-евангелистките проповедници си купуват частни самолети, хвалят се с това и използват показността на своето богатство (от даренията на вярващите), като демонстрация на Божията благоразположеност и сила... и с това вдъхновяват зрителите за нови и нови дарения.

Накрая на епизода Джон Оливър и екипът му регистрират своя собствена теле-евангелистка църква, само за да покажат колко лесно и бързо се узаконява тази дейност в САЩ.

Изгледайте този епизод на "Последната седмица тази вечер, с Джон Оливър".

След това, нека се замислим за Св. дядо Добри и БПЦ. Хммм... Всички елементи ми се струват намясто - вдъхновеният, умопобъркан дарител; пребогатата БПЦ, която смята паричното дарение към себе си за БОЖЕСТВЕН АКТ, възоснова на който човек може да бъде обявен за СВЕТЕЦ; телевизионно и медийно предадената интрига, вдъхновяаща още хора да участват в подобни пирамиди на БПЦ, подражавайки на Западните евангелистки тенденции...

Все пак, нека не отнемам правото на лично критично мислене на който и да е. Но от друга страна, ако някой от вас, чиатели, е писал някъде по медийните платформи "поклон на дядо Добри", когато се разиграваше голямата "фалшива новина" (така наричат социално-инженерната пропаганда в днешно време), нека се опита отново да го напише или каже, след като види как се случват същите тези неща в нашата Западна духовна майка.

9
Психо, всичко това идва от двама души - бащата на цялата така наречена теория за "древните космонавти" е Ерик фон Деникен (Erich von Däniken). Роден е през 1935г и няма никакво научно образование, има католическо образование и през живота си няколко пъти е арестуван за кражба на бижута. Единственото друго нещо, с което е известен, е че е запалянко по летящите чинии и още докато бил в католическото училище не бил съгласен с тълкуванията на Библията и тогава за първи път започнал да оформя хрумването си, че човешката поява се дължи на извънземни посещения в древността (уикипедия).

От самото си начало това е хрумка на един запалянко по летящи чинии за времето, които тогава тъкмо са се появявали в общественото внимание (Розуел е 48ма, тогава той е бил на 13 години).

Следващия по важност в теорията за древните космонавти е Захарая Сичин. Защо? Защото това е първия учен човек, който е привърженик на измислената от Деникен теория. Само че Захарая няма никакви приятели в научните среди.

Сичин е роден през 1920г. Отдели време да се запознаеш с критиката на тези двама човека.




Оттам насетне теорията за древните космонавти служи за раздумка в ню-ейдж средите и на практика е тема, която просто пишман езотериците по света си подават от човек на човек и просто цикли в безсмислени обороти, добивайки все повече популярност, но откакто е създадена до ден днешен не се е сдобила с повече веществени доказателства и достоверност. Единствено с повече слава (което е просто функция на развитието и разпространението на средствата за комуникация, а не на разследването в посока доказателства).

Робърт Морнинг Скай е последния, при който аз бих отишъл за информация, знаейки че теорията за древните космонавти на Деникен и Сичин просто е преразказана от неговата уста в своята индианска (псевдо-индианска) интерпретация. Да, аз самият години наред обмислям цялата тази информация и постоянно я имам на заден план в мислите си, докато увеличавам знанията си. На ден днешен съм се отказал от това. Приближавайки се към 30-та си годишнина, осъзнавам, че трябва да съм все по отговорен за мненията и думите си. Нямам представа какво се случва с хората в Паралелна Реалност, защото вече не поддържаме контакт, но всички ние бяхме много млади, когато чрез тях тази информация навлезе най-силно на българска почва.

Не мога да говоря от ничие име, но на ден днешен, след тези години, прекарани в тези среди, аз за себе си мога да кажа, че имам съвършено различна позиция от разказа на Морнинг Скай, която може да не е много обемна и подробна, но за сметка на това почива на доста солидни факти, подкрепяни от науката. Нито Деникен, нито Сичин, нито Морнинг Скай могат да се похвалят с това и никога не са го твърдели впрочем. Ако те е грижа, можеш сама да попиташ Паралелна Реалност за тяхното съвременно мнение.


10
Кой казва, че хората преди 2000г са втъкавали чужди митологии в земната? Те самите ли го казват? Доколкото на мен ми е известно, за древните Орион и Сириус са съзвездия и не съм чувал да са считали символите си за идващи от други цивилизации. На първо време, съмнявам се концепцията за цивилизация да е съществувала в древността. Тогава са гледали на нещата по друг начин.

11
И тези ще да са чели Р.М.Скай.. 8)

Психея, хрумвало ли ти е някога да се запознаеш с критиката на Робърт Морнинг Скай в интернет? Или просто повтаряме стереотипа, да считаме за добра информация първото и единствено нещо, което чуваме по даден въпрос? Способна ли си да разкритикуваш материала на този индианец, опитвала ли си се да вербализираш нещата, които той е оставил неизказани?

Доста самоуверено стъпваш на тази основа от сведения. Аз не мисля, че някой в Сирия е чел Морнинг Скай. Съмнавям се и седесарите от българския преход да са чели Морнинг Скай. Мисля че Морнинг Скай използва един от най-разпространените символи по света, за да си напише материала.

12
Само че голословен е меко казано, когато става дума за Робърт Утринно Небе. Той не разполага с нито едно доказателство за разказите си, освен факта на логическата вероятност.

Нека отново си спомним (сигурно ставам досаден с това), че логиката сама по себе си е просто една причинно-следствена подреденост, самостоятелно тя не може да свидетелства за истинността на дадено нещо. Отсъствието й е достатъчна причина да се отхвърли истинността на дадено нещо, но наличността й не е достатъчна причина нещо да се приеме за истинно. Освен логика са нужни и доказателства.



Виждал съм това поне още веднъж. Данте Сантори например също дава своя напълно издържана логика за нещата и въобще не се позовава на опорните точки на индианеца Робърт. Сантори представя свой логически издържан пантеон и сценарий, и също не предоставя нито едно доказателство. Окончателно спрях да се интересувам от него, когато той самия разкри себе си като лъжец и манипулатор, с оправданието че "било нужно" да бъде такъв, за да каже истината...

Елементарно е да се направи такова логическо напасване на пълни измислици. Освен това, индианците си имат и лоши социо-културни черти, те не са абсолютно онеправдано малцинство в Америка. Една от лошите им социо-културни черти е именно злоупотребата с небивалици и измислени истории, като гледат на разпространението на такива истории като на някакво сериозно поприще, свързано със забавлението и развлечението. Робърт Морнинг Скай освен това си е един шоумен - той това работи и пътува из света точно като цирков шоумен. Един вид не е по-индианец от онези "индианци", които продават индиански сувенирчета на преносими сергии из София понякога.

В най-най-добрия случай приказките на Робърт се основават на работата на Сичин... А кой за бога е Сичин? На първо място, Сичин е човек, който няма подкрепата на нито един свой колега и чието тълкуване на шумерските и акадските текстове не съвпада с тълкуването на нито един друг човек по света. Казано с прости думи - самия Сичин е свой собствен източник, в своето разбиране на древните шумерски думи той се опира на собствените си хрумвания и на една логическа издържаност без доказателства. Точно както правят Робърт Морнинг Скай и Данте Сантори, които са всъщност едни плямпачи, неотстъпващи по нищо на Дейвид Уилкок.



От друга страна има действително научни теории, които не само се противопоставят на ортодоксалната наука, но отхвърлят и невероятните версии на хора като Морнинг Скай и Сантори. Давидовиц пресъздава пирамидния камък, превръща го в продуктова марка и го произвежда в момента, и прави това без нито едно от пособията, описани в Документите Тера на Робърт Морнинг Скай.

В края на деня... ние като читатели просто нямаме такъв вариант, в който да сме съгласни и с Давидовиц, и с Робърт Морнинг Скай едновременно. Двата източника си противоречат коренно. Единият се опира на научния метод и предоставя доказателства. Другият изисква безпрекусловно доверие в нещо, което нарича свой "дядо" и неговите устни разкази.

Това на кого ще изберем да се доверим не е просто въпрос на вкус, а и на нещо повече. Преди да инвестираме толкова психологически усилия, не бива да забравяме, че твърденията на Робърт Морнинг Скай са нещо, което във всеки един момент може да се окаже просто една дива измислица.

И други хора на науката противоречат на Морнинг Скай. Ловецът на извънземни Дерел Симс също сериозно се разминава с парадигмата на индианеца, и предоставя също толкова здрава логика, много по-земна и много по-директна, която по-често се свързва с фактите от действителността, вървейки по класическия път на един разследващ полицай. Списъкът с хора и по-доказани версии, които се разминават с разказите на Морнинг Скай, е и по-голям. Можем да прибавим и още доста материали, които не го подкрепят.

13
Всички теми / Re: Списъкът с таговете
« -: Май 03, 2018, 03:35:22 pm »
Но са твърде конкретни неща. За да има тагове за мистика и мистицизъм, те трябва да са отделни от окултизъм, защото няма "под-тагове". Може ли някой да обясни по какъв точно начин мистика и мистицизъм е различно от окултизъм?

От такова действие би следвало, че приемаме контекста на мистиката и мистицизма за популярна даденост, която всеки приема без да се замисля, но случаят не е такъв. Мистиката и мистицизма са окултизъм в религиозен контекст, където съществуването на бог се приема за даденост. От това на свой ред би следвало, че под окултизъм трябва да се разбират неща на окултна тематика, които не приемат съществуването на бог за даденост по подразбиране. Това е фин начин съществуването или несъществуването на бог да се вложи като делителен маркер и този дебат да се вложи като общ знаменател в категоризирането на информацията.

Както няма таг езотерика, защото никой не може да каже по какъв начин езотериката не е окултизъм (двете думи са синоними от два различни езика, съответно латински и гръцки), по същия начин не би следвало да има отделни тагове окултизъм и мистика (защото мистиката е просто окултизма на религиозните общества).

Не виждам и защо даден текст да присъства в таг херменевтика, без да присъства в таг анализ. Обратното е възможно.

14
Всички теми / Re: Списъкът с таговете
« -: Април 30, 2018, 11:36:41 pm »
В следствие от неговото предложение в онзи момент добавихме таг "видения" и други. Относно това, което си търсила, може да се ползват тагове "видения" + "анализ".

Херменевтиката е форма на анализ и анализът е по-общият таг, който дава повече гъвкавост. Същото е с мистиката и мистицизма - те са форми на окултизъм и направо синоними на окултизъм, когато не се ползват в терминологичен контекст. Когато теми с таг окултизъм носят думата "херменевтика" или "мистика" в заглавието си, ако държиш тези думи да присъстват на видимо място, за онзи който сърфира във форума под таг "окултизъм" ще е пределно ясна рамката на съдържанието им.

15
В "Изпълняване на практиката" се говори за гръмотевици или за ефектите от гръмотевици.



Има достатъчно информация както за истински гръмотевици, така и в случай, че става дума за ефектите от гръмотевици, появяващи се в сетивата по-скоро, каквато е и позицията на Чен Ингнинг.

Вилхелм Райх щателно изучава ефектите от сексуалната енергия върху климата и разработва технологии за един вид боравене с нея във външния свят. Той нарича енергията "оргон", идващо от оргазъм. В бъдеще със сигурност в Библиотеката ще има много повече за работата на Вилхелм Райх, но на този етап читателите могат да се запознаят с един кракък материал за технологиите му в статията "Оргономия и демонстрация на клаудбъстър".

С две думи, контролът на климата се свежда до наличието или отсъствието на сексуална енергия в атмосферата. Чрез наличието или липсата й могат да се управляват въздушните потоци, като от това следват повечето климатични ефекти, които познаваме.

Освен оргон обаче д-р Райх разпознава и така наречената от него дор-енергия, "мъртва" сексуална енергия, като дор е просто негова абревиатура, означаваща "мъртъв оргон". Неговото определение за тази енергия напълно съвпада с описваното в "Безсмъртни сестри" и в книгите си д-р Райх пояснява, че това е просто същата сексуална енергия, но застояла и следователно болестотворна.

С оргонна енергия могат да се управляват въздушните маси. Това МОЖЕ да доведе до дъждовна буря, МОЖЕ да доведе и до ураган, но не може да създаде гръмотевици. Само застоялата оргонна енергия води до появата на гръмотевици, гръмотевични бури и гръмотевични урагани. Причината е, както описва Райх, че когато атмосферата се насити със застояла сексуална енергия, тя се опитва да се заземи и в даден момент това заземяване се реализира в гръмотевичен удар от атмосферата към земята.

Това той доказва с вдъхновената от неговия труд и изобретена от ЦРУ климатична сонда. Това е просто един радио-излъчвател, който лети на балон в атмосферата, но вместо да борави с електрически сигнали, тя е на принципа на оргонния акумулатор на Вилхелм Райх. Така измислена е, че или да излъчва оргон в атмосферата, или да излъчва застоял оргон, което съответно води до разведряване на времето или сформиране на гръмотевична буря. Една малка сонда е достатъчна, за да манипулира много големи спрямо нея региони.

Безкрайно интересна е използваната лексика на английския перводач Томас Клиъри, че енергията се "индуцира" нагоре по гръбнака. Не мога да предполагам каква дума е използвана в китайския оригинал, защото не знам китайски (за огромно съжаление), но смислово, използваната дума "индукция" може би е много намясто, защото дава великолепно обяснение на цялостния смисъл на стихотворението.

В науката индукция в общи линии означава причиняване на енергопоява. Когато магнит минава пред медна намотка, той предизвиква протичането на електричество по телта и се казва, че магнитът индуцира ток в проводника. Когато ток потече по една намотка, това предизвиква появата на магнитно поле около нея и се казва, че намотката индуцира магнитно поле около себе си, заради тока в нея. Странно е, че на български думата ток е просто думата поток, но на електрическа енергия. Токът или потокът и напрежението са двете неща, с които се характеризира електрическата енергия на български.

Сун Бу-ер описва в предното си стихотворение, "Питателна енергия", как човек за първи път попада под контрола на външния свят - с първото си дихание, когато спре вътреутробното дишане и започне белодробното дишане. Въпросът с това кое какво контролира е потънал в неразбиране в съвременното общество. В темата ми "Астрологията и номерологията" се опитвам да разясня на заинтересуваните читатели какъв е истинския принцип на взаимоотношенията между човешката съдба и вселената на външните феномени. Разяснявам, че планетите, звездите и останалите обекти нямат никакво директно влияние върху човека, както повечето хора си мислят. Астрологията, номерологията и подобните им системи са просто едни сметала, чиято функция е да онагледят в подробности сложните движения на енергията в нашата вселена, защото тези течения са нещото, което всъщност контролира човешката съдба. Точно както Сун Бу-ер апокрифно обяснява в своите стихотворения в "Безсмъртни сестри".

Тя говори и за обръщане. Става дума, както обяснява Чен Игнинг, за обръщане на тази верига от следствия. Това се постига, когато първичната енергия бъде извадена от "пещерата на сътворението" (виж "Тълковен речник на окултни символи в културата" и как се представя тази пещера в окултизма на масонството), после "индуцирана" нагоре по гръбнака, и след това смъкната отново надолу, или "прибрана обратно в тъмнината", където уляга.

Тоест, тук става дума за заземяване на сексуалната енергия обратно там, откъдето е била индуцирана. Тук става дума за енергиен кръговрат в тялото на адепта. Всичката тази лексика и всички тези символични смисли се обединяват в много кохерентен контекст, в който става дума за това, че енергийната циркулация в адепта увлича по себе си кръговрата на енергиите в заобикалящото го пространство. Вероятно може да се каже, че адептът индуцира движението на сексуалната енергия в атмосферата около себе си. Точно както се описва в стихотворенията и коментарите в "Безсмъртни сестри", адептът постига първичната енергия тогава, когато я уталожи обратно в "тъмнината". Звучи логично в резултат на това в околния климат да се появяват гръмотевици, в следствие на индуцирано сходно движение на енергията в заобикалящото го пространство - заземяващ се от атмосферата оргон.

Това "индукционно увличане", което едно тяло или една среда упражнява на друга, лесно се демонстрира в науката, с магнит и дебела медна или алуминиева плоча:

Това се нарича "постигане", защото адептът постига отново утробно състояние, състоянието, в което съдбата му не се контролира от "въздуха" на външната атмосфера.

Чувал съм, че утробното дишане, или изключването на белодробното дишане, е постижимо и че в Русия има определени секти или групи, които учат на това, и съм общувал с хора наживо от техните среди. Според тези практики, между другото, скоро след изключването на белодробното дишане би трябвало да последва дематериализиране на физическото тяло, но на това не съм бил свидетел лично, разговарял съм обаче с хора, които твърдят, че са свидетели.





Що се отнася до сетивните ефекти от гръмотевици, които се преживяват в тялото, това се твърди и на други места.

Маите например вярват, че в кръвта има електричество, наричат го койопа, "светкавица в кръвта" и го изобразяват като крилата змия, Чикчан, което при маите е астрологичен знак за божеството им Кецалкоатъл. Крилатата змия е стар символ, за който съм споменал повече в "Тълковен речник на окултни символи в културата", като символично отново всичко си е на мястото.

В кигата "Астрология по календара на маите - Картографиране на вътрешния космос" на Кенет Джонсън (Mayan Calendar Astrology - Mapping Your Inner Cosmos, Kenneth Johnson) се споменава, че койопа, светкавицата в кръвта, понякога се вижда в очите. Всъщност, аз съм я виждал. Това беше по времето, когато се занимавах с практика по книгата "Личният магнетизъм" на Терон Дюмонт (линк на български от спиралата). Имам добър опит с описаното и я препоръчвам на всеки, защото мога да свидетелствам, че всичко от нея работи.

Виждането на светкавицата става при рязко движение на очите, когато са затворени, когато тялото е в състояние на повишена енергия. В моя случай това означаваше "добре обдишано" по метода, описан в книгата. Самите светкавички приличат досущ на светкавички, виждат се две, предполагам по една за всяко око, и присветват с чисто бяла светлина. Доста мигновени и доста ярки са, когато се появят, но не оставят "белези". Всяка външна светлина с такива характеристики би оставила отпечатък в ретината за известно време след това, но това, не бих го нарекъл "виждане", има нещо по-особено, бих използвал думите... "много пресен визуален спомен за светкавички", не в смисъла, че действителният момент на случването им не се усеща като настояще, усеща се като настояще, а в смисъла че това е сякаш визуална информация, която обаче се поражда в самия ум. Не ми се е случвало да ги видя два поредни пъти в един сеанс и общо ми се е случвало само два пъти.

Навярно позицията на Чен Ингнинг, която клони към сетивни ефекти от гръмотевици, се дължи на това, че сетивните ефекти са много по-известни, защото явно са лесно постижими. Много от практикуващите излизания от тялото могат да свидетелстват за всякакви тътени и подобни звуци и усещания за вибрации, които не идват отвън. В трите тома на Монро също се описва разтрисане и тътен. Но в днешно време има съвсем научна основа за описваните външи климатични гръмотевици, които, както твърдят древните източници, съвпадат с момента на практиката на някой адепт. Трудовете на Вилхелм Райх са доста изчерпателни по този въпрос и въпреки мащаба на феномена, аз мисля, че намеците за това са напълно основателни. Още повече, че в предисловията на книгата се разказва за това как братът на една безсмъртна сестра я дочул инструкции за създаване на дъжд. Това следва да покаже, че даоистките адепти действително владеят климатични промени и това, както ни показва д-р Вилхелм Райх, се осъществява точно със сексуалната енергия, която те се научават да управляват.


Страници: [1] 2 3 4 ... 41