Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Теми - λ

Страници: [1] 2 3 4 ... 7
1
Конференция за енергийни науки и технологии (ESTC) 2019

Темата за миналогодишната конференция: http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=388.0



Знам, че за миналогодишната конференция направих повече обещания, отколкото изпълних. Тоест, от всичко, което смятах да преведа, преведох единствено лекциите за Четвъртото състояние на водата и за Електрокултурата и генната експресия. Разполагам с останалите неща, които споменах, но се оказа, че или са тъпи (на мен са ми тъпи, защото преди всичко превеждам за себе си, както всеки би трябвало да очаква), или просто не са с толкова висок приоритет спрямо това, от което ние тук в България се интересуваме. В България нещата от света идват с голямо закъснение, освен това има теми, по които все пак водим останалия свят и не е нужна допълнителан информация. В трети случаи пък сме водещи в света, ама не го знаем - както в случая с Полак и Четвъртото състояние например, традиционно неговите семинари се провеждат в България и работата му е свързана с нашата страна, само че на български няма нищо, пореден и типичен абсурд, който се нуждаеше от някакви постъпки.

Но вече сме 2019г и новата конференция наближава. По традиция дигиталният формат на лекциите се пускат за продажба през август, а самата конференция се състои през юли в САЩ.

Тазгодишната ESTC 2019 до сега привлече вниманието ми с тези материали (за сега)...


2
400-600% свръхединна охлаждаща машина





Един университетски проект създаде охлаждаща система, която създава около 600% повече работа, отколкото е нужно, за да се привежда системата в действие, като ползва помнещ метал.



Бележка от преводача: Помнеща формата си сплав (memory metal) е сплав, която може да бъде деформирана, докато е студена, но се връща в първоначалната си форма (която си "спомня"), когато се нагрее. Може да се нарича и помнещ метал, помнеща сплав, умен метал, умна сплав или мускулна жица.
Частите, направени от помнещи формата си сплави могат да са леки, твърди алтернативи на конвенционалните актуатори като хидравличните, пневматичните и моторните системи. Това може да се използва и за създаването на херметически изолирани сглобки и стави при металните тръбопроводи.
https://en.wikipedia.org/wiki/Shape-memory_alloy


Нитинолът е сред най-известните помнещи сплави, създаден е от Никел и Титан във Флотската Артилерийна Лаборатория (NiTiNOL):






В тази кратка статия ще научите, как нещо може лесно да произведе много повече работа, отколкото е нужно за задвижването му и при това няма нарушаване на законите на физиката.

В тази кратка статия ще научите, как нещо може лесно да произведе много повече работа, отколкото е нужно за задвижването му и при това няма нарушаване на законите на физиката.

Нагревателите, направени чрез електрически нагряващи се елементи (нагревателни резистори, бел.прев), са големи гладници за енергия с цел топлината, която произвеждат, но въпреки това, че са 100% ефикасни. И няма нищо магическо или специално около тази 100% ефикасна нагревателна система.

Защо? Защото се смята, че жицата от никел-хром или някой друг нагревателен елемент разхищава или прахосва целия електрически ток, който минава през нея. Това дори не е близо до реалността, но именно в това вярва конвенционалната наука, така че и ние просто ще си въобразим същото за целите на тази статия, за да държим нещата прости. При нормални обстоятелства, топлината се счита за отпадък в не-нагревателните системи, но ако захранвате нагревателен елемент и той "разхищава" цялото електричество, то тогава той е 100% ефикасен, тъй като целевата работа е именно топлина.

Ефикасността е чудата тема, защото колкото и абсолютна да звучи, в действителност е субективно мерило, защото ефикасността се променя в зависимост от гледната точка и каква работа целим да постигнем.

Една крушка с нагреваема жичка се счита за 10% ефикасна, тъй като желаната работа е светлина, докато 90% от енергията се "разхищава" като топлина. Само че, ако искаме да ползваме тези крушки като нагреватели, тогава те, магически, ще се считат за 90% ефикасни, като 10% се разхищава като светлина. Но ако искаме малко топлина И малко светлина, тогава крушките, магически, стават 100% ефикасни, защото 100% от онова, което използваме като захранване, създава както топлина, така и светлина.

Топлинните помпи създават стотици проценти повече топлина/охлаждане от нужното за захранването им електричество - геотермалната енергия, хладилниците, климатиците, топлинно-помпените сушилници с въздушен източник и водните нагреватели и тн., обаче, все пак са по-малко ефикасни от електрическите нагревателни елементи.

Ефикасността е пропорция на ТОТАЛНОТО вложение към ТОТАЛНИЯ добив. Нагревателният елемент произвежда толкова топлина, колкото ватове му се осигуряват. Той е 100% ефикасен.

Но има и друго мерило, КПД или Коефициент на Полезно Действие, който е пропорция САМО НА ТОВА, КОЕТО НИЕ ОСИГУРЯВАМЕ като вложение, спрямо ТОТАЛНИЯ добив. С нагревателен елемент, ние осигуряваме цялото вложение, така че тоталният добив, разделен на нашето вложение ще даде 1.0 или КПД 1.0.

При топлинните помпи историята е много различна. Ако са нужни 200 вата електричество, за да се задвижи компресор, който да циркулира хладилна течност през свиващи и разширяващи цикли (което създава високи и ниски потенциали в системата), топлината се движи безплатно към по-студените зони, така че тоталното количество топлина в топлинната помпа може лесно да бъде 300, 400, 500 или 600 вата електрически еквивалент на свършена работа - като плащаме вложение само 200.

Ако вложим 200, но добиваме 600 вата топлинно движение, тоталната желана работа е 600 вата, разделено само на нашето вложение (без да броим безплатното вложение, направено от околната среда) от 200 вата = 3.0 или КПД 3.0. Това е производство на 300% НЕТЕН ДОБИВ в тотална енергия (работа), в сравнение с онова, за което трябва да плащаме. Но ако разгледаме цялото вложение, включително онова от околната среда, добивът ще е под 100%, защото ще има загуби. По този начин може да имаме система, която е произвела стотици процента повече работа в сравнение с онова, за което сме платили, въпреки че все още е 100% ефикасна или по-малко.




Методологията на системата за охлаждане, създадена от екип, воден от професорите Стефан Сийлек (Stefan Seelecke) и АНдреас Шутце (Andreas  Schütze) от Сарландския университет (Saarland University), технически не е нова като концепция, но е най-добрият пример за това как да се възползваме от един интересен помнещ метал, наречен Нитинол и познаните му ефекти да поглъща топлина, докато се огъва и да отделя топлината, когато се изправя.

Охладителната система е направена от цилиндрична камера с ротор, който има метални нишки от нитинол, монтирани по дължината. Има палец, който огъва жицата, докато тя се върти за половин оборот. По време на този половин оборот, жиците попиват топлина в това отделение, което води до охлаждането му. Когато жиците отидат от другата страна на камерата, на тях им се позволява да се изправят и те отделят много топлина, което загрява това отделение.

През устройствата има движещ се въздух, който да задвижва както топлия, така и студения въздух. Твърденията от университета са, че това е около два пъти по-ефикасно от топлинна помпа. Както знаем от примерите по-горе, една топлинна помпа с лекота може да има КПД 2.0 или 3.0. Това означава, че тази нова нитинолова охладителна система би имала КПД 4.0 - 6.0 или 400-600% повече свършена работа, отколкото мотора изисква, за да завърти цилиндъра!

Въпреки че последните клюки говорят за това развитие така, все едно е ново, университетът разработва този проект от няколко години. Порчетете това, за да видите откъде се е зародил мисловният им процес, както и финансирането им: https://www.asminternational.org/web/smst/newswire/-/journal_content/56/10180/26145309/

Също така предоставят тази графика, която илюстрира начина на работа - това не се показва на никоя от скорошните медийни презентации.





Ето PDF на германския патент: http://emediapress.com/wp-content/uploads/2019/04/DE102016118776A12.pdf
Ето PDF с нискокачествен превод на английски - достатъчно добър, за да се разбере какво се случва: http://emediapress.com/wp-content/uploads/2019/04/DE102016118776A11.de_.en_.pdf

Кой първи ще репликира тези твърдения и ще публикува резултатите си на форума? http://energeticforum.com

Разберете повече за Нитиноа тук: Нитинолови двигатели

3
Ричард Долан (Richard Dolan) е американски историк и анализатор на световната конспирация, който се специализира във феноменологията около НЛО, националната сигурност на САЩ и Студената война. Бих добавил - един от най-уважаваните журналисти в полето на уфологията.
https://en.wikipedia.org/wiki/Richard_M._Dolan





Гари Маккинън (Gary McKinnon) – роден на 10 февруари 1966 е шотландски системен администратор и хакер обвинен в извършването на „едно от най-сериозните хаквания на военни системи“ през 2002 г.
Самият Маккинън заявява, че просто се е опитвал да намери доказателства за прикриването на съществуването на „свободна енергия“ и НЛО и други технологии, които биха били полезни на човечеството. На 16 октомври 2012 след поредица от съдебни дела във Великобритания, министърът на вътрешните работи (Home Secretary) Тереза Мей отхвърля заповедта за екстрадирането на Маккинън в САЩ.
от българската уикипедия - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B0%D1%80%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D0%BD


Материалът се публикува като част от темата "Има ли извънземни или няма? - пълен анализ на казуса".

4
Множество проекти се събраха под заглавието "Разкритието Сириус" (Sirius Disclosure Project).

Нашите цели определено хвърчат в облаците.

Ние се интересуваме от развиването на мирни взаимоотношения с извънземния интелект (ETI, Extraterrestrial Intelligence), който посещава планетата Земя от десетилетия, ако не и от векове.

Част от причината, поради която извънземният интелект е бил пазен в тайна, е че един от първите въпроси ще бъде, "Как успяват да дойдат до нас?" Те не използват твърди изкопаеми горива. Постигат го чрез използване на енергия от нулевото пространство и квантовия вакуум. И точно тези енергийни системи ние искаме да развием и да разкрием пред масовото човечество, за да можем да имаме свят, свободен от замърсители, и да постигнем трайно изобилие.







Това се казва на сайта на Sirius Disclosure Project. Както много от нас знаят, всичко това се води от д-р Стивън Грийър - една крайно противоречива личност. Много от професионалните уфолози директно и публично обвиняват Грийър, че е част от дезинформационната програма на правителството на САЩ. Самият Грийър като цяло защитава позиции, които са смехотворни и неотговарящи на доказателствата, фактите и свидетелите. Водейки се от терминологията на уфолози като Дерел Симс, може да се каже, че екипът на Грийър прокарва "фасадна информация" - прокарва онези внушения, в които извънземните искат да вярваме.

Но проектът "Сириус" има едно безспорно достойнство - Грийър, бидейки доста вътрешен за Системата, има уникални възможности и контакти в правителството, военните, индустрията, и различни организации и агенции. В резултат, той успява да убеди внушителен брой високопоставени лица да дадат свидетелски показания пред камера, под формата на интервюта, като всяко авторитетно в средите лице споделя какво знае по въпроса с извънземните, както и личното си участие, ако има такова. Ако питате мен - определено интервютата на проект "Сириус" си заслужават много повече от противоречивите и съмнителни интервюта на проекти като "Камелот" например.

Трябва да се подчертае, че свидетелите, които Грийър интервюира, са истински. Те са все още живи и уважавани личности, които действително заемат постовете които заемат. Но това, че са се съгласили на интервю, съвсем не означава, че те споделят гледната точка на Грийър, която доминира проект "Сириус". Те са обикновени хора. Някои от тях вярват в правителството на САЩ (и на други държави), а у други по-скоро се долавя огорчение и разочарование. Колкото и да са подбрани според критерия на Грийър, много малко вероятно е тези хора да лъжесвидетелстват, участвайки съзнателно в неговата предполагаема конспирация.



Нека този път разгледаме показанията на:

5
Тайните за направата
на
ГЕНЕРАТОРИ НА СВЕТКАВИЦИ



Включително високоволтова тестова техника, експерименти, мотори и още!

от
Уолт Нуун
(Walt Noon)

1992г



Посветено на мама и тати,
които винаги отделяха време, за да отговарят на въпросите ми





ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

АВторът на тази книга не е професионален инженер, нито е имал формално обучение в дизайна и оперирането на високоволтови устройства. АВторът е аматьор, но е имал успех в конструирането и оперирането на обсъжданите тук устройства.

Методите, които той използва и описва, са представени просто като напътствия за други аматьори за разработването на сходни устройства. Тези устройства могат да бъдат опасни, вероятно дори смъртоносни, и опасностите са посочени, където е възможно. Тъй като авторът не е професионалист в това поле, много е вероятно да има и други съществуващи опасности при конструирането и оперирането на описаните устройства.

Затова авторът отхвърля всяка отговорност за вреда върху хора или собственост, която може да е в следствие от използването на тази проектна книга и авторът не възнамерява с тази публикация да обясни всички опасности, познати и непознати, които може да съществуват при построяването и оперирането на тези проекти.

Lindsay Publications Inc. не са провеждали тези проекти, нито потвърждават описаните методи. Lindsay Publications Inc. не приема отговорност за вреда върху хора или собственост, която може да е в следствие от използването на тази информация.



СЪДЪРЖАНИЕ:

1. Електрофор
2. Ротостатичен генератор
3. "Котко-Статик" генератор
4. Моторен контрол
5. Външен Ван де Грааф генератор
6. Класически Ван де Грааф генератор
7. Ексремно високоволтов Ван де Грааф генератор
8. ИНдукционен електростатичен генератор
9. Високоволтови измервания
10. FET електроскоп
11. Механичен електроскоп
12. Празна неонова лампа
13. Искрово разстояние
14. Лайденов буркан
15. Воден кондензатор
16. Плочков кондензатор
17. ЕКсперименти
18. Йонова духачка
19. Мотор на Франклин
20. Корона мотор
21. Атмосферно електричество
81. Библиография
86. Терминали за галванопластика


6


Ерик Долард е единственият човек, за който е известно, че е в състояние точно да възпроизведе много от експериментите на Тесла с лъчиста енергия и безжични трансмии на енергия. Това е защото той разбира, че конвенционалната електрическа теория е само половината от истината.


Ерик Долард (Eric Dollard) е електроинженер, който е "жива легенда" в полето на електрическите изследвания. Много хора го считат за най-знаещия експерт по истинската природа на електричеството, жив днес. Автор на бележитите математически публикации "Символно репрезентиране на променливотоковите вълни" и "Символна репрезентация на генерализираната електрическа вълна", Ерик показва как всички електрически феномени могат да бъдат математически измерени и инженирани БЕЗ да се използват клонове на висшата математика или "уравненията на Максуел". Автор на "Концентрирано въведение в Тесловите трансформатори и Теорията за безжичното захранване", той също така е единственият човек от смъртта на Тесла насам, който успешно е построил истински увеличаващ предавател (Magnifying Transmitter).



7
БИБЛИОТЕКА / МАТЕРИАЛИ: Геополимери
« -: Януари 07, 2019, 09:26:37 pm »
Какво е геополимер?

През 1950-те години Виктор Глуковски, от Киев, СССР, разработил бетонни материали, които първоначално били познати под името "почвени силикатни бетони" и "почвен цимент". Но след като Джоузеф Давидовиц въвежда концепцията за геополимерите, терминологията и дефинициите за "геополимери" ста станали по-разнообразни и често противоречиви.

Геополимерите са неорганични, типично керамични материали, които формират далекообхватни, ковалентно свързани, не-кристални (аморфни) мрежи. Обсидианът е пример за естествено срещащ се геополимер. Геополимерите са част от полимерната наука, химията и технологията, с което представляват основна част от материалната наука (материалознанието). Полимерите са или органичен материал, тоест на въглеродна основа, или неорганичен полимер, например на силиконова основа.

Суровините, използвани в синтеза на полимерите със силиконова основа са основно скалообразуващи минерали с геологичен произход, оттам и името: геополимер. Джоузеф Давидовиц дефинира термина през 1978г и създава френското учреждение с нестопанска цел Геополимерен институт.
https://en.wikipedia.org/wiki/Geopolymer

Свободният анализ на тези материали се разгръща в темата Алтернативно строителство (технологии, материали и архитектура).





Свързани материали:

"Пирамидите - една разгадана енигма", Д. Давидовиц, 1988г.



Съдържание:

Скален цимент чрез растителни екстракти - Д. Давидовиц, 1981г




8
Преди да започнем да обсъждаме по-интересните неща, ще е добра идея добре да се запознаем с алтернативните строителни техники, материали и подходи, които са по-мейнстрийм и ни дават едно основно образование и представа от този вид занаяти.


За щастие, поне в това отношение на български имаме една чудесна книжка - благодарение на архитект Георги Ст. Георгиев - с която почти всички, които се интересуват от темата, сигурно са запознати. Надявам се, всички да благодарим на човека, че тази книжка се разпространява в интернет безплатно.


Четивото хем отлично обогатява общата култура, хем е добър практически наръчник за всякакви малки или пък по-големи проекти. Знанията от нея са ценна основа, чрез която можем да проумеем следващите материали, които предстои да разглеждаме тук.


9
Тези материали, представящи една от най-известните исторически личности в световната уфология - Боб Лазар - подпомагат разсъжденията по "Извънземния казус" във форума на Апокрифна Академия. Поради интересните скорошни развития, свързани с неговото име, много е вероятно броят на изложените тук материали в скоро време да се увеличи.





Пет неща, които Боб Лазар никога не е трябвало да знае... но знаеше...





10
Всички теми / Smells like MK ULTRA
« -: Декември 12, 2018, 02:51:47 am »
Към българския превод


Smells Like…MK ULTRA…
Reborn article from the original website - Project Albatross . com



I am now going to delve deep into a subject that is near and dear to my heart and it really saddens me to have to bring some of this information to you as I tarnished some heroes of mine as I researched this. I have had many long nights as I try to wade through all of the information available. Let me be clear from the beginning, I will probably tell you some things about your musical icons that you wish you never knew. Your first reaction will probably be to get angry with me and assume I hate your hero and am making these terrible things up. Next, many people will demand proof, a smoking gun, a confession or the like. Unfortunately, the entire purpose of MK ULTRA is to be undetected and if anyone gets wise to the plan, people die and witnesses disappear. When you are dealing with covert operations there are no smoking guns, only coincidence, which of course, doesn’t exist. Coincidence is simply another name for clues that point you in the right direction. Once you find a person of interest and follow their trail, the “coincidences” start popping off the charts. Everything that I am writing about has never been officially “proven” to be true and probably never will be, covert operations are rarely acknowledged publicly. If you find yourself unable to continue then just leave and Once you have moved passed this stage of anger, come on back and read this again with a more open mind. The story is amazing but unlike the lies you have been fed, all of this actually begins to make sense as the things we never knew were related start to become connected. Remember, don’t kill the messenger, I’m only here to enlighten.


We are about to embark upon a musical journey that starts in Southern California but has it’s roots in something far more sinister. After WWII the USA imported most of the top Nazi scientists (including Mengele Aka Dr. Green) into America in Operation Paperclip where they were all given new names and aliases. Following this influx of Nazi scientists, NASA was created to test the Nazi rockets and the CIA created project MK ULTRA among other projects which used Nazi techniques of brutal torture and drugs to basically fracture a person’s personality and control the multiple personalities they created. Through trial and error this technique has been perfected since the 1940′s here in America. Secretly, the CIA/FBI (et al) have created underground programs to basically infiltrate a certain part of society and drive their agenda into the minds of America. If the CIA could create and control the most popular musicians of the day, they could effectively get their message across to the youth without anyone being the wiser. In fact, only by paying close attention to the players on the periphery can you begin to see the veil of deception that has been thrown like a fishing net into the sea of humanity.




In the 1950′s we now know that MK ULTRA set up shop at Cornell University and used torture, electroshock and LSD to experiment on mostly unwilling subjects. The head of these MK ULTRA operations at Cornell University was Albert Baez. He had a daughter named Joan Baez who became a famous musician and admitted that her father ritually abused her as a child. Of course, now we know that most ritual abuse is simply the preferred method of mind control and seeing that her father was head of MK ULTRA operations at Cornell and the fact that she was abused means that more than likely she was a puppet of the CIA regime. She may remember the abuse but she remembers nothing of the many personalities that splintered off from this abuse. We know for a fact that the father of Joan Baez was involved with MK ULTRA at Cornell and we also know for a fact that she claims to have been ritually abused by her father. We also know that she went on to become a famous and very influential musician and activist in her later years.

In the late 1950′s a young psychology student was doing well at Cornell and apparently fell into the favor of Mr. Baez and his cohorts. For, you see, after graduating near the top of his class in 1959, instead of pursuing his budding career in psychology, he threw it all away and moved out west in the hopes of being a famous musician. He was Peter Yarrow of Peter, Paul and Mary and he not only went on to become a famous musician with a psychology degree from MK ULTRA university but he also wrote the children’s song “Puff the Magic Dragon” which speaks of paper, puffs and make believe lands but isn’t about drugs. Much like Joan Baez, Peter Yarrow follows up his musical career with social activism.


But there is something bigger brewing in the southern California neighborhood of Laurel Canyon which is located in the Hollywood Hills. With it’s tree covered winding roads it’s really a self contained neighborhood all to itself. Beginning in the early 1960′s, many very famous things started right here in this tiny, hidden community. Musicians from all over the USA, Canada and England moved to the Laurel Canyon area and set up shop. However, the strange thing about all of this is why they chose Southern California.

“All these folks gathered nearly simultaneously along the narrow, winding roads of Laurel Canyon. They came from across the country – although the Washington, DC area was noticeably over-represented – as well as from Canada and England. They came even though, at the time, there wasn’t much of a pop music industry in Los Angeles. They came even though, at the time, there was no live pop music scene to speak of. They came even though, in retrospect, there was no discernable reason for them to do so.

It would, of course, make sense these days for an aspiring musician to venture out to Los Angeles. But in those days, the centers of the music universe were Nashville, Detroit and New York. It wasn’t the industry that drew the Laurel Canyon crowd, you see, but rather the Laurel Canyon crowd that transformed Los Angeles into the epicenter of the music industry. To what then do we attribute this unprecedented gathering of future musical superstars in the hills above Los Angeles? What was it that inspired them all to head out west? Perhaps Neil Young said it best when he told an interviewer that he couldn’t really say why he headed out to LA circa 1966; he and others “were just going like Lemmings.”


One of the earliest on the Laurel Canyon/Sunset Strip scene is Jim Morrison, the enigmatic lead singer of The Doors. Jim will quickly become one of the most iconic, controversial, critically acclaimed, and influential figures to take up residence in Laurel Canyon. Curiously enough though, the self-proclaimed “Lizard King” has another claim to fame as well, albeit one that none of his numerous chroniclers will feel is of much relevance to his career and possible untimely death: he is the son of Admiral George Stephen Morrison.

And so it is that, even while the father is actively conspiring to fabricate an incident that will be used to massively accelerate an illegal war, the son is positioning himself to become an icon of the ‘hippie’/anti-war crowd. Nothing unusual about that, I suppose. It is, you know, a small world and all that. And it is not as if Jim Morrison’s story is in any way unique.


According to Wiki: “George Stephen Morrison (January 7, 1919 – November 17, 2008) was a Rear Admiral and naval aviator in the United States Navy. Morrison was commander of the U.S. naval forces in the Gulf of Tonkin during the Gulf of Tonkin Incident of August 1964, which set off what is known as the Vietnam War. He was the father of the late Jim Morrison, the lead singer of the rock band The Doors




During the early years of its heyday, Laurel Canyon’s father figure is the rather eccentric personality known as Frank Zappa. Though he and his various Mothers of Invention line-ups will never attain the commercial success of the band headed by the admiral’s son, Frank will be a hugely influential figure among his contemporaries. Ensconced in an abode dubbed the ‘Log Cabin’ – which sat right in the heart of Laurel Canyon, at the crossroads of Laurel Canyon Boulevard and Lookout Mountain Avenue – Zappa will play host to virtually every musician who passes through the canyon in the mid- to late-1960s. He will also discover and sign numerous acts to his various Laurel Canyon-based record labels. Many of these acts will be rather bizarre and somewhat obscure characters (think Captain Beefheart and Larry “Wild Man” Fischer), but some of them, such as psychedelic rocker cumshock-rocker Alice Cooper, will go on to superstardom.

Given that Zappa was, by numerous accounts, a rigidly authoritarian control-freak and a supporter of U.S. military actions in Southeast Asia, it is perhaps not surprising that he would not feel a kinship with the youth movement that he helped nurture. And it is probably safe to say that Frank’s dad also had little regard for the youth culture of the 1960s, given that Francis Zappa was, in case you were wondering, a chemical warfare specialist assigned to – where else? – the Edgewood Arsenal. Edgewood is, of course, the longtime home of America’s chemical warfare program, as well as a facility frequently cited as being deeply enmeshed in MK-ULTRA operations. Curiously enough, Frank Zappa literally grew up at the Edgewood Arsenal, having lived the first seven years of his life in military housing on the grounds of the facility. The family later moved to Lancaster, California, near Edwards Air Force Base, where Francis Zappa continued to busy himself with doing classified work for the military/intelligence complex. His son, meanwhile, prepped himself to become an icon of the peace & love crowd. Again, nothing unusual about that, I suppose.

Zappa’s manager, by the way, is a shadowy character by the name of Herb Cohen, who had come out to L.A. from the Bronx with his brother Mutt just before the music and club scene began heating up. Cohen, a former U.S. Marine, had spent a few years traveling the world before his arrival on the Laurel Canyon scene. Those travels, curiously, had taken him to the Congo in 1961, at the very time that leftist Prime Minister Patrice Lumumba was being tortured and killed by our very own CIA. Not to worry though; according to one of Zappa’s biographers, Cohen wasn’t in the Congo on some kind of nefarious intelligence mission. No, he was there, believe it or not, to supply arms to Lumumba“in defiance of the CIA.” Because, you know, that is the kind of thing that globetrotting ex-Marines did in those days

Making up the other half of Laurel Canyon’s First Family is Frank’s wife, Gail Zappa, known formerly as Adelaide Sloatman. Gail hails from a long line of career Naval officers, including her father, who spent his life working on classified nuclear weapons research for the U.S. Navy. Gail herself had once worked as a secretary for the Office of Naval Research and Development (she also once told an interviewer that she had “heard voices all [her] life”). Many years before their nearly simultaneous arrival in Laurel Canyon, Gail had attended a Naval kindergarten with “Mr. Mojo Risin’” himself, Jim Morrison (it is claimed that, as children, Gail once hit Jim over the head with a hammer). The very same Jim Morrison had later attended the same Alexandria, Virginia high school as two other future Laurel Canyon luminaries – John Phillips and Cass Elliott.

Anyway, let’s move on to yet another of Laurel Canyon’s earliest and brightest stars, Mr. Stephen Stills. Stills will have the distinction of being a founding member of two of Laurel Canyon’s most acclaimed and beloved bands: Buffalo Springfield, and, needless to say, Crosby, Stills & Nash. Before his arrival in Laurel Canyon, Stephen Stills was (*yawn*) the product of yet another career military family. Raised partly in Texas, young Stephen spent large swaths of his childhood in El Salvador, Costa Rica, the Panama Canal Zone, and various other parts of Central America – alongside his father, who was, we can be fairly certain, helping to spread ‘democracy’ to the unwashed masses in that endearingly American way. As with the rest of our cast of characters, Stills was educated primarily at schools on military bases and at elite military academies. Among his contemporaries in Laurel Canyon, he was widely viewed as having an abrasive, authoritarian personality. Nothing unusual about any of that, of course, as we have already seen with the rest of our cast of characters.

There is, however, an even more curious aspect to the Stephen Stills story: Stephen will later tell anyone who will sit and listen that he had served time for Uncle Sam in the jungles of Vietnam. These tales will be universally dismissed by chroniclers of the era as nothing more than drug-induced delusions. Such a thing couldn’t possibly be true, it will be claimed, since Stills arrived on the Laurel Canyon scene at the very time that the first uniformed troops began shipping out and he remained in the public eye thereafter. And it will of course be quite true that Stephen Stills could not have served with uniformed ground troops in Vietnam, but what will be ignored is the undeniable fact that the U.S. had thousands of ‘advisers’ – which is to say, CIA/Special Forces operatives – operating in the country for a good many years before the arrival of the first official ground troops. What will also be ignored is that, given his background, his age, and the timeline of events, Stephen Stills not only could indeed have seen action in Vietnam, he would seem to have been a prime candidate for such an assignment. After which, of course, he could rather quickly become – stop me if you’ve heard this one before – an icon of the peace generation.

Another of those icons, and one of Laurel Canyon’s most flamboyant residents, is a young man by the name of David Crosby, founding member of the seminal Laurel Canyon band the Byrds, as well as, of course, Crosby, Stills & Nash. Crosby is, not surprisingly, the son of an Annapolis graduate and WWII military intelligence officer, Major Floyd Delafield Crosby. Like others in this story, Floyd Crosby spent much of his post-service time traveling the world. Those travels landed him in places like Haiti, where he paid a visit in 1927, when the country just happened to be, coincidentally of course, under military occupation by the U.S. Marines.

But David Crosby is much more than just the son of Major Floyd Delafield Crosby. David Van Cortlandt Crosby, as it turns out, is a scion of the closely intertwined Van Cortlandt, Van Schuyler and Van Rensselaer families. And while you’re probably thinking, “the Van Who families?,” I can assure you that if you plug those names in over at Wikipedia, you can spend a pretty fair amount of time reading up on the power wielded by this clan for the last, oh, two-and-a-quarter centuries or so. Suffice it to say that the Crosby family tree includes a truly dizzying array of US senators and congressmen, state senators and assemblymen, governors, mayors, judges, Supreme Court justices, Revolutionary and Civil War generals, signers of the Declaration of Independence, and members of the Continental Congress. It also includes, I should hasten to add – for those of you with a taste for such things – more than a few high-ranking Masons. Stephen Van Rensselaer III, for example, reportedly served as Grand Master of Masons for New York. And if all that isn’t impressive enough, according to the New England Genealogical Society, David Van Cortlandt Crosby is also a direct descendant of ‘Founding Fathers’ and Federalist Papers’ authors Alexander Hamilton and John Jay.

Another shining star on the Laurel Canyon scene, just a few years later, will be singer-songwriter Jackson Browne, who is – are you getting as bored with this as I am? – the product of a career military family. Browne’s father was assigned to post-war ‘reconstruction’ work in Germany, which very likely means that he was in the employ of the OSS, precursor to the CIA. As readers of my “Understanding the F-Word” may recall, U.S. involvement in post-war reconstruction in Germany largely consisted of maintaining as much of the Nazi infrastructure as possible while shielding war criminals from capture and prosecution. Against that backdrop, Jackson Browne was born in a military hospital in Heidelberg, Germany. Some two decades later, he emerged as … oh, never mind.

Let’s talk instead about three other Laurel Canyon vocalists who will rise to dizzying heights of fame and fortune: Gerry Beckley, Dan Peek and Dewey Bunnell. Individually, these three names are probably unknown to virtually all readers; but collectively, as the band America, the three will score huge hits in the early ‘70s with such songs as “Ventura Highway,” “A Horse With No Name,” and the Wizard of Oz-themed “The Tin Man.” I guess I probably don’t need to add here that all three of these lads were products of the military/intelligence community. Beckley’s dad was the commander of the now-defunct West Ruislip USAF base near London, England, a facility deeply immersed in intelligence operations. Bunnell’s and Peek’s fathers were both career Air Force officers serving under Beckley’s dad at West Ruislip, which is where the three boys first met.

We could also, I suppose, discuss Mike Nesmith of the Monkees and Cory Wells of Three Dog Night (two more hugely successful Laurel Canyon bands), who both arrived in LA not long after serving time with the U.S. Air Force. Nesmith also inherited a family fortune estimated at $25 million. Gram Parsons, who would briefly replace David Crosby in The Byrds before fronting The Flying Burrito Brothers, was the son of Major Cecil Ingram “Coon Dog” Connor II, a decorated military officer and bomber pilot who reportedly flew over 50 combat missions. Parsons was also an heir, on his mother’s side, to the formidable Snively family fortune. Said to be the wealthiest family in the exclusive enclave of Winter Haven, Florida, the Snively family was the proud owner of Snively Groves, Inc., which reportedly owned as much as 1/3 of all the citrus groves in the state of Florida.


Left to right: Michael Nesmith, Cory Wells, Gram Parsons, Jackson Browne


And so it goes as one scrolls through the roster of Laurel Canyon superstars. What one finds, far more often than not, are the sons and daughters of the military/intelligence complex and the sons and daughters of extreme wealth and privilege – and oftentimes, you’ll find both rolled into one convenient package. Every once in a while, you will also stumble across a former child actor, like the aforementioned Brandon DeWilde, or Monkee Mickey Dolenz, or eccentric prodigy Van Dyke Parks. You might also encounter some former mental patients, such as James Taylor, who spent time in two different mental institutions in Massachusetts before hitting the Laurel Canyon scene, or Larry “Wild Man” Fischer, who was institutionalized repeatedly during his teen years, once for attacking his mother with a knife (an act that was gleefully mocked by Zappa on the cover of Fischer’s first album). Finally, you might find the offspring of an organized crime figure, like Warren Zevon, the son of William “Stumpy” Zevon, a lieutenant for infamous LA crimelord Mickey Cohen.”[/i]

11
Ултразвуков / звуков къртач
US 8910727 B2

Изобретатели --- --- --- --- --- --- -- - Йозеф Бар-Кохен (Yoseph Bar-Cohen); Стюарт Шерит (Stewart Sherrit); Джак Херц (Jack Herz).
Настоящ правоприемник --- --- --- --- Калифорнийски Технологичен институт
Оригинален правоприемник --- --- --- Калифорнийски Технологичен институт
Поръчител --- --- --- --- --- --- --- -- - НАСА
Дата на внасяне --- --- --- --- --- --- -- 03.02.2006г
Дата на връчване --- --- --- --- --- -- - 16.12.2014г
Гугъл-патенти --- --- --- --- --- --- - -- US 8910727 B2




Теория

Изобретението осигурява новаторски къртач, който използва ултразвукови и/или звукови вибрации като източник на мощност. Лесно е да се борави с него и не изисква продължително обучение, тъй като изисква значително по-малко физически възможности от оператора и следователно увеличава броя на потенциалните възможни оператори. Важно предимство на безопасността му е, че къртачът не наранява жилавите или отстъпчиви материали като кабели, канали, тръби и други други вложени предмети, които могат да се окажат на пътя на ударите. Докато ултразвуковият / звуковият къртач, обект на изобретението, е в състояние да среже бетон и асфалт, той същевременно генерира съвсем малко обратни шокове или вибрации в арматурата и може да бъде опериран от автоматична платформа или роботизирана система.


Описание

Констатация относно федерално спонсорираното изследване

Изобретението, описано тук, бе направено като работа по договор с НАСА и подлежи на разпоредбите от публичното право 96-517 (35 USC 202), според които Поръчителят запазва титлата си.



Поле на изобретението

Иpобретението се отнася основно до устройства, които използват ултразвукови и/или звукови вибрации, и по-специално до устройствата, които използват такива вибрации за удряне, пробиране, анализиране или изследователски цели.





История на изобретението

Къртачите често се използват, за да се отвори или да се разчупи твърда повърхност, като например бетон, цимент и скални образувания. Те се използват широко в строителството за предварителни работи, срутване или премахване на бетонени плочи, тухли и камъни, какот и за извършване на поддръжка и поправка на ВиК тръби или електрическото окабеляване на електрическите компании. Обикновените къртачи, също така наречени и пневматични къртачи, използват компресиран въздух, който задвижва метално бутало нагоре и надолу в цилиндър. Когато буталото се движи надолу, то блъска сечивото в целевата повърхност, например паваж, след което обръща посоката си и се дръпва нагоре.

Има доста недостатъци, свързани с употребата на пневматичните къртачи, които ограничават употребата им. Един от тези недостатъци е огромният акустичен шум, който прави употребата на къртачите извън работните часове в жилищните квартали почти забранена. Друг недостатък е свързан с агресивните обратни пулсации по време на работата на пневматичния къртач, които изискват големи аксиални сили и голяма задържаща сила, докато работи. В допълнение, обратните пулсации се разпространяват в ръцете и тялото на операторите, като често причиняват големи щети и представляват сериозна работна опасност. Докладвани инциденти с пневматични къртачи включват разместването и изпадането на дентални пломби и шини от устите на операторите. Режещото действие на пневматичния къртач не дискриминира различните обекти и всяко нещо на пътя му ще бъде повредено. При поддръжката на комуналните услуги, например, този недостатък става критичен, защото е задължително работниците да избягват повреждането на жици, ВиК тръбопроводи, укрепителан арматура и други вложени предмети.

Тези и други недостатъци, като високата консумация на енергия, не само ограничават конвенционалните къртачи в сектора на строителството и поддръжката на комуналните услуги, но и в медицинските операции, роботизираните операции, археологията и геологическите проучвания, включително космическите експедиции. Специално що се отнася до космическите експедиции, тъй като много планети или други космически обекти нямат толкова голямо атмосферно налягане като настоящото на Земята, ще бъде трудно да се произведат онзи вид пневматични сили, които се генерират на Земята, за да задвижват конвенционалния пневматичен къртач. Следователно, нуждата от нов вид къртач се усеща широко при много индустрии и полета на изследвания.





Резюме на изобретението

Настоящото изобретение осигурява апарат, предназначен да предостави натрошаващ удар, който щади гъвкавите структури, чрез употребата на ултразвукови и звукови вибрации. В една реализация, изобретението се отнася до апарат, който включва пиезоелектрично задвижващо устройство, конфигурирано да генерира вибрации на резонансна ултразвукова честота, и твърдо удрящо устройство, конфигурирано да се размества от вибрациите, генерирани от пиезоелектричното задвижващо устройство, за да предизвиква структурно разчупване в целта. Задвижващото устройство на апарата може да включва задна поддръжка и пиезоелектрична купчина, която е пристегната в компресия чрез механичен елемент. Апаратът освен това може да включва един или повече рога за усилване на вибрациите, генерирани от задвижващото устройство. В една реализация, поне част от удрящото устройство е заострено в далечния край.

В един отличителен вариант, удрящото устройство е твърдо свързано със задвижващото устройство, по такъв начин, че удрящото устройство вибрира на практика на същата ултразвукова честота като задвижващото устройство, например, на честота между около 20 kHz и 40 kHz. В една реализация, удрящото устройство също така е заменяемо поне с едно друго удрящо устройство.

В друг отличителен вариант, апаратът на изобретението има също и маса, конфигурирана така, че да осцилира между задвижващото устройство и удрящото устройство, така че удрящото устройство да вибрира на честота, която е по-ниска от ултразвуковата честота на задвижващото устройство, например, между около 5 kHz и около 10 kHz.

А пък в друг отличителен вариант, корпусът, който обгръща задвижващото устройство, остава до голяма степен неподвижен по време оперирането на апарата.

В друг отличителен вариант, апаратът на изобретението допълнително включва и сензор във физически контакт с удрящото устройство, сензорът е конфигуриран да измерва характеристиките на обекта, който е в контакт с удрящото устройство. В една реализация, апаратът включва и контролна система, конфигурирана да приема сигнали от сензора.

В друг отличителен вариант, изобретението се свързва с апарат, който включва задвижващо устройство, конфигурирано да генерира вибрации, удрящо устройство, конфигурирано да бъде размествано от вибрациите, генерирани от задвижващото устройство, и дръжка, конфигурирана да остане значително неподвижна по време оперирането на апарата. В една реализация, задвижващото устройство е конфигурирано да генерира вибрации на ултразвукова честота, а дръжката е твърдо свързана с възловата равнина (нодалната равнина) на задвижващото устройство.

В друг отличителен вариант, изобретението се свързва с апарат, който включва:

- пиезоелектрично задвижващо устройство за генериране на ултразвукови вибрации;
- удрящо устройство; и
- маса, конфигурирана да осцилира между задвижващото устройство и удрящото устройство, като масата има подбрана големина, такава, че да кара удрящото устройство да вибрира на честота, по-ниска от ултразвуковата честота..

В един отличителен вариант, удрящото устройство вибрира на оперативна четота, която е звукова.

Предшестващите и другите точки, варианти, реализации и предимства на изобретението ще станат по-ясни от следното описание на претенциите.




Кратко описание на рисунките

Точките и характеристиките на изобретението могат по-добре да се разберат във връзка с рисунките, описани по-долу, и с претенциите. Рисунките не е задължително да са в мащаб, вместо това се подчертава илюстрирането на принципите на изобретението. На рисунките, еднаквите номера посочват еднакви части при всички различни изгледи.

ФИГ. 1 илюстрира перспективен изглед на основната реализация на ултразвуковия / звуковия къртач според изобретението.

ФИГ. 2 илюстрира перспективен изглед на алтернативна реализация на изобретението, където дръжките са преместени на по-балансирана позиция.

ФИГ. 3 илюстрира разрез на реализацията, илюстрирана на ФИГ. 1 по линиите 3-3.

ФИГ. 4 илюстрира разрез на една реализация на ултразвуков / звуков къртач според изобретението, където се използва свободно осцилираща маса.

ФИГ. 5 е разрез на част от устройството, показващ схематично един от начините да се конфигурира рога, свободно осцилиращата маса и удрящото устройство, според една реализацията на изобретението.

ФИГ. 6 е перспективен изглед на една реализация на изобретението с множество пиезоелектрични купчини.

ФИГ. 7А е перспективен изглед на една реализация на изобретението с множество рогове.

ФИГ. 7В е перспективен изглед на една реализация на изобретението с множество вибрационни пътища за рога.

ФИГ. 8А е перспективен изглед на роботна система, екипирана с апарата на изобретението.

ФИГ. 8В е приближен изглед на част от роботната система от ФИГ. 8А, показваща къртачната система на изобретението.

ФИГ. 9 е перспективен изглед на визионерско приложение на изобретението в космическите изследвания.


12
Има ли извънземни или няма?
Пълен анализ на казуса


Казус (на латински: casus) в буквален превод от латински е куриозно произшествие, инцидент, представляващ и/или съставляващ обществен интерес.

В юриспруденцията и международното право се разбира като:

    в цивилистиката - въпросът за законосъобразното и правилно решаване на спора;
    в пеналистиката - въпросът за безвиновното причиняване на вреда;
    в международното право – въпросът за повода за изменение на международните отношения (примерно Casus belli и Casus foederis).

Научната дисциплина занимаваща се с решаването на казуси се нарича казуистика.





Въпросът с извънземните отговаря на всичко това: той е от обществен интерес; действително представлява едно произшествие; трябва да бъде правилно разрешен; би могъл да причини и вина безвиновно, ако не бъде решен правилно; и гарантирано ще доведе до изменение на международните отношения.

Много хора задават този въпрос и интригата не е малка, защото повечето от глупавите хора вярват в извънземни, а повечето от интелигентните хора не вярват в извънземни. Очевидно, за да бъде надскочена вярата, ние искаме първо да привлечем интелигентните хора, за да се въвлекат в това вярване, защото само ще имат способността да покажат пътя на по-необразованите хора. Често, в стремежа интелигентните хора да бъдат впечатлени с този въпрос и да се привлече вниманието им, се впускаме в директно отговаряне на директното "Има ли извънземни или няма". Изходът от това безплодно действие винаги е патова ситуация - интелигентните и образовани хора ще кажат "Дай ми доказателства", а по-необразованите хора ще кажат "Това е въпрос на тесноръдие", след което всяка от страните ще се оттегли в началната позиция.

Когато осъзнаем, че този въпрос е казус, става ясно, че преди да се обсъжда наличието или отсъствието на доказателства (което трябва да се случи след това), всичко трябва да се разгледа като казус.





Земята като затворена икономическа система

От гледнта точка на съвременната икономика Земята е затворена система.

Всички знаем, че Северното полукълбо е богато и развито за сметка на Южното. Всички знаем, че континента на Африка е пребогат на ресурси, но човечеството там мизерства. Сметките обаче излизат, защото, щом в Африка няма, значи на някое друго място има в повече, и това е Европа.
Всички знаем, че ако едно нещо се открива в изобилие навсякъде, то не може да се продава. Никой не продава въздух, защото е невъзможно някой да бъде ограничен от него. Вода се продава само там, където я няма (в пустинята например), а по принцип цената на водата не се образува от самата нея като ресурс, а от логистиката, която е нужна, за да бъде доставена там, където я няма, защото проблемът при водата е, че е изобилна, но е неравномерно разпространена. Следователно не липсва вода, а липса достъп. Така че това е, за което се плаща - достъпът и логистиката, а не ресурса, защото е изобилен. Продават се само онези неща, които са в недостиг.
Всички знаем, че пазарът се определя от търсенето. Без да има търсене, няма пазар (без да има предлагане, няма търговия, доколкото пазарът може да е отделен от тъгровията). Следователно, изкуството да се създава недостиг е нещото, което отваря нови пазари.
Всички знаем, че колкото по-голяма е наличността от дадена ценност, толкова повече пада стойността й. Това не важи само за парите, но важи и за стоки като диамантите - всеизвестно е, че във всяка мина за диаманти в Африка има място, където да се унищожават новодобитите диаманти от мината, за да може да се упражнява контрол над цената им по света. Всички знаем, че натрошените на прах диаманти са нещо по-евтино, въпреки че за получаването им в действителност е вложен повече труд. Има безброй примери за това, и е така, защото не трудът определя цената на дадено нещо в една затворена система, а недостигът на нещото.

В една отворена система, обаче всичко това е наобратно.

В отворената система на практика има постоянно вливане и постоянно отливане на неща. Затова, в отворената система не е нужно да се създава недостиг от вече наличното, за да се отварят нови пазари. В отворената система новите пазари се отварят сами и се отварят постоянно, защото нови и непознати неща постоянно идват отвън.
В една отворена система цената на всяко нещо не се определя от неговия недостиг, а се определя от количеството труд, което е инвестирано в неговото усвояване. Това означава много, защото на практика означава, че спекулирането с недостига и оскъдицата няма да бъде изгодна стратегия, а точно обратното - трудът ще бъде изгодната стратегия. Така най-богат ще бъде не онзи, който е унищожил най-много от даден ресурс, а онзи, който е способен да положи и да организира най-много труд.

Нека си представим какво би станало, ако изведнъж човечеството узрее за идеята, че космосът е неизчерпаем източник на каквито ресурси можем да си представим. В момента на крачки от планетата преминават астероиди, целите изградени от платина, които ние в момента със съвременната технология можем да добиваме. Нека да си представим, какво би станало с пазара на платината, ако се окаже, че съвсем близо до нас има източник, който съдържа повече платина, отколкото се открива на Земята. Същият пълен хаос в икономиката би настанал и по линия на кой да е ресурс - злато, диаманти и минерали от всякакъв вид, и прочие. Дори не обсъждаме онези вещества и елементи, които въобще не се срещат на Земята и никога не е имало пазар за тях.



Ние никога до сега не сме гледали към звездите и никога до сега не сме си въобразявали, че можем да отидем и да пребиваваме в космоса, какво остава за идеята, че можем да го експлоатираме. Ако човечеството започне да гледа към звездите и ако му хрумне, че неизчерпаемият космос е източник на всичко, което можем да експлоатираме, това означава пълен рестарт на Земната световна икономика - шахматната дъска ще бъде пометена и превърната в жертв на хаотичните събития, в които досегашните милиардери може отново да са играчи, но може и да не са, но със сигурност дъската ще се изпълни с нови, непознати и непредвидими случайни играчи, което би унищожило всички изграждани от столетия монополи.

Можете да сте сигурни, че съвкупността от големите и средните в световната Земна икономика разполагат с ОГРОМНА мотивация да възпрепятстват и по всячески начин да предотвратят всяко хрумване на планетата от консуматори, да поглежда към звездите и да се замисля какво интересно забавление може да намери в космоса.



Ако си мислите, че можете да си представите какво означава ОГРОМНА мотивация само на база до тук разгледаното, приемете, че си представяте само половината от тази мотивация да се подтиска интересът, насочван нагоре към небето.

Защото големите и средните в световната икономика, най-вече големите, далеч не са прости. Тях не ги интересува просто да подтискат осведомеността на консуматорите. Те се интересуват най-вече от това как могат ТЕ да се възползват от нещо, докато същевременно пречат на другите да стигнат до него. Така се трупат истинските богатства. Ако действително в близост до Земята има голям астероид, направен от платина, големите в икономиката няма да мислят толкова как да погасят обществения интерес, а най-вече ще мислят за това как могат ТЕ да добият тази платина, но да я продадат на консуматорите на такива цени, сякаш е добита на Земята.

Не си мислете, че това не се прави. Не си мислете и че технологията не съществува. Отдавна НАСА разполага с технология да прихваща астероиди между Земята и Луната и да извършва миньорски операции. Отдавна се говори за унизително смехотворни неща като това -> , по-сериозни неща обаче може да се прочетат в уики-страницата за ARM мисията на НАСА за прихващане и експлоатиране на астероиди. Забележете какво пише най-накрая - "Под бюджета за НАСА през 2018г, предложен от администрацията на президенат Тръмп, тази мисия беше отменена. През юни 2017 НАСА обяви "приключващата фаза", която следва дефинансирането. НАСА подчертава, че ключовите технологии, разработвани по мисията ARM, ще продължат развитието си, най-вече соларно-електрическите двигателни системи, които ще се ползват за целта".

Разбирате ли какво означава това? На практика, Тръмп (тоест държавата) орязва бюджета на НАСА, за да предотврати експлоатирането на космоса за ресурси. Само че НАСА твърди, че ключовите технологии щели да продължат да се разработват. Това означава, че държавата силово възпрепятства отварянето на Земната икономическа система, до момента, в който не добие увереност, че икономическият контрол при такова отваряне ще остане в нейни ръце.

Нека разгледаме какъв интерес може да има една държава в космоса и евентуалната космическа икономика.





Земята като затворена политическа система

Джереми Лок великолепно отбелязва в "Краят на злото":

"Картелите и монополите

На един корпоративен монопол се гледа като на зло, защото той унищожава избора на потребителите. Правителствата ни казват, че монополите насилват хората да купуват даден продукт на определена цена. Истината е, че няма принуда. Имате поне два странични избора. Първо, въобще не купувайте продукта. Второ, създайте своя собствена група, която да произвежда този продукт. При условие на предполагаемото зло на монопола, какво решение предлагат правителствата? Правителствен контрол.

Правителството е единственият истински монопол. Не можете да избирате дали да купите "услугите" на правителството или не. Да изберете да не ги купувате, се нарича държавна измяна и укриване на данъци, и тогава авторитетните институции ще дойдат пред вратата ви с оръжия. Те ще ви натикат в затвора или ще ви убият.

Правителството е единственият истински монопол, и техният монопол е монополът на агресията. Това са хората, на чиито авторитет сме научени да доверяваме стоките и услугите си. Демонизирането на корпорациите като монополисти дословно следва шаблона на тиранията. Измисли някакъв враг, и отнеми контрола.

Картел е, когато силите в една икономика сформират банда, която да пречи на който и да е друг да излезе на пазара. Както и при монопола, такова случване е възможно само в условията на правителство. Само правителството има оръжията и полицията, с които да ви спре да продавате продукт или да предлагате услуга.

Навсякъде по света има малки и големи картели. Те обикновено се фокусират върху определена индустрия в дадена държава. Например, една правителствена агенция, която контролира продажбата на дрога и услугите на здравеопазването, функционира като картел. При лицензирането, правителствените кандидатури и правителствените такси се превръщат в бариера за излизане на пазара, правителството на практика поддържа съществуването на пазара, и ви държи извън него. Ако се опитате да развивате свободна дейност, извън закона, ще бъдете вкарани в затвора или убити.

Много големи бизнеси обичат картелите, защото така правителството става техен партньор и помага в отблъскването на конкуренцията. Законите и регулациите, с които хората са научени да се съобразяват, не вредят на големия бизнес. Големите бизнеси са единствените, които могат да си позволят цената на регулациите. Някои хора си мислят, че когато се приемат "тежки" закони, те се отнасят за големия бизнес, но тези хора всъщност са марионетки на културата и всъщност те самите са онези, които страдат от "тежките" закони. Регулациите поддържат големия бизнес голям, и банкрутират всички останали. Такава е природата на правителствения картел. Не съществуват други картели."





Както видяхме току що, правителството на САЩ на практика поддържа космическата икономическа инициатива, но държи всички други извън нея. То поставя тези бариери, като ограничава финансирането на НАСА, което практически е чисто картелна дейност. Картелът около НАСА е много по-голям, както ще видим след малко.

Мотивите на правителството не са само икономически. На всички ни е известно, че на тази планета няма парче територия, която да не е окупирана от дадено правителство. Няма един камък, на който да стъпиш, без да бъдеш изнудван с данъци от някоя държава. Фактът на тази затвореност е много важен, защото всяка алтернатива, която евентуално би се появила, би била директна заплаха за всяко едно правителстов по света, за самия идеал на правителството и държавността. Единствените територии, от които правителството не се интересува, са онези, на които човешкото съществуване е невъзможно, чак и немислимо.

Всяко правителство се нуждае от консолидация чрез външния враг. Затова, в действителност, съседните територии, които са заети от чуждо правителство, са по-полезни за едно правителство, отколкото съседните територии, които не принадлежат никому. Защото в лицето на съседните правителства една държава вижда консолидиращ фактор, докато в лицето на ничията земя едан държава вижда дестабилизиращ фактор и фактор, който подрива религиозното вярване в авторитета на властта, просто защото представлява алтернатива. Много велики личности и майстори на пропагандата са ни съобщавали тези истини:


"Комунизмът не е любов. Комунизмът е чук, който използваме, за да размажем врага." --- Мао

"Ако тиранията и подтисничеството дойдат в тази земя, това ще е под маската на борбата с външен враг." --- Джеймс Мадисън, четвърти президент на САЩ, наричан от американците "бащата на конституцията"

"Най-доброто оръжие срещу един враг, е друг враг." --- Ницше


Повечето хора не вярват в извънземни, но въпреки това по цял свят се шири идеята, че извънземните ще дойдат и ще ни избавят от правителствата ни. Тази идея за месиянството е древна, разбира се, но човечеството е толкова подтиснато и толкова изтормозено, че за него всяко ново откритие има потенциала да крие в себе си месията. Без значение за какво се отнася, дали за нов сорт домати или за звездната освободителна флотилия на Бай Ганьо в космоса, първото нещо, което мнозинството винаги си мисли, е че сега вече ще се реши проблема със световния глад или ще се реши проблема с тиранията на Земните държави.

Това са толкова подсъзнателни и толкова лесно възбудими и дори възпламеними идеи, че ме изумява как успяват съвременните уфолози да пропуснат наблюдението, че евентуалното съществуване на извънземни е основната заплаха за авторитета на всяко едно правителство. Не заплаха сами по себе си, а заради вътрешните комплекси на угнетените човешки маси, които са готови да се пръснат като цирей всеки миг, щом се появи идеята, че е възможна някаква алтернатива в този живот.

Докато Земята е затворена система и докато туловището на Земята изпълва цялата Вселена от граница до граница, човечеството няма да има никаква представа за това що значи универсална нормалност. Без човечеството да може да се сравни с други цивилизации, то не може да има представа дали се справя с живота си добре или зле, дали се възползва от нещата по най-добрия начин или е жертва на излишно страдание, което за нормално в собствената си локалност. Способността за сравнение с други и за поглед отстрани играе толкова важна и централна роля в опълчването на правителството и пресичането на неговите наглости, че хората съвсем естествено го правят спрямо отделни държави. Постоянно сравняваме как са нещата в чужбина и в по-развитите държави, за да можем да оказваме натиск върху собствените си душмани, и постоянно наблюдаваме по-неразвитите държави, злорадствайки, за да не забравяме колко по-лощо може да бъде и да не го допускаме. Всички знаем, че без "желязна завеса" никой подтиснически режим не може да функционира дълго.

Много хора си мислят, че въпросът за съществуването на извънземни е много далеч от всекидневното недоволство срещу кое да е правителство, но грешат. Затова нека последният цитат бъде от Сун Дзъ, "Изкуството на войната":

"Затова, нещото, което е от най-върховно значение, е, да се атакува стратегията на врага."

Представата за Земята като отворена система атакува право в сърцето на стратегията на врага, която стратегия винаги е била, че Земята е затворена система. Всеки елемент, който подсказва, че Земята е в действителност отворена система, е опасен. Не става толкова дума за самите извънземни, колкото за фактора на тяхното наличие и за самата представа, че някъде там има втори / трети / пети вид цивилизация и втори / трети / пети начин, по който да се случват нещата.

Всички онези приказки, че не му било времето, че не сме били готови за такива неща, че технологията още не била развита, че това е нещо, което част от далечното бъдеще, са лъжа. Факт е, че Земята винаги и през цялото време е била отворена система, но ние просто не сме го осъзнавали. Това лесно се доказва с експерименти като онзи, за който говоря в началото на "Трактат за Свободната Енергия" (растението в бутилката), научни теории предвиждат, че Земята, както и всяка една друга планета, расте - в Реципрочната Система на Дюи Ларсън се обосновава идеята, че земното кълбо нараства в унисон с дискретно-квантовите промени на Слънцето. Континентите не плуват свободно в океана и мега-континентът Пангеа не е бил сред океан, а някога е представлявал цялата земна повърхност, преди планетата да разшири диаметъра си, за да може водата да се покаже отдолу. това е напълно в унисон с твърденията в "Старана Земя - Защо НЕ" на Нийнхюс.

Така че, Земята като отворена система е факт. Самата мисъл, че не сме готови да признаем тази истина, не означава, че ще я признаем в бъдещето - означава, че някой иска никога да не я признаем.

От Заветът на Фон Браун, а и от множество други неоспорими източници може да се узнае, че приоритетната цел на световното правителство и бизнес е милитаризирането на космоса. Зад това ключово словосъчетание седи начинанието, да се разработят оръжия и масивни военни установки, които да могат да се пратят в космоса и ниската околоземна орбита под формата на гигантски военни оръжейни платформи.
Предтекстът, както става ясно в посочения материал, постоянно ще еволюира, така че да се поддържа инициативата за финансиране на това развиващо се начинание - външен враг в лицето на други държави, терористи, астероиди... и накрая извънземни. Когато космическото околоземно пространство се милитаризира, планетата Земя ще се превърне в една затворена система с ефективна орбитална митническа зона.

Тогава и само тогава правителствата ще допуснат обществото да заговори за извънземни, и не по-рано. Без значение дали извънземни наистина съществуват или не, правителствата на Земята задължително ще кажат, че такива съществуват (без значение дали са открили доказателствата или не). Не защото ги интересува да ни запознаят с истината, а защото ще имат нужда от външен враг за укрепване на авторитета и вярата, че използването на космически оръжия срещу наземни цели е легитимно и оправдано.

Така че, драги читатели, без значение дали в момента го вярвате или не, извънземни със сигурност ще има.



13
Ако тя не е именно самата същност на живота и съществуването, то тя играе много важна роля... Върху химическите и метеорологичните промени силата й не е по-малко изключителна. Лесно се доказва, че е идентична с оживената и виеща се светкавица, сипещото се небесно сияние, резкият вихър, ужасяващият гейзер, галопиращите пясъчни потоци в пустинята и по всяка вероятност произвежда и падащия метеорит и опустошителното земетресение... Въпреки че единствено земята и атмосферата са подложени на нашите експериментални изследвания, все пак има достатъчно разумност в това да заключим, че тя преобладава навсякъде във вселената и в елемента на огъня, който запълва цялото пространство, и че тя е могъщата сила, използвана от Великия Създател, за да движи, ограничава и регулира милионите светове, с които е бил доволен да изпълни обширния и бляскав фирмамент.


Така пише Джордж Франсис през 1852г в книгата си "Електростатични експерименти". През по-голямата част от съзнателния си интернет живот се лашках в ужасяващото кално море на мистиката, езотериката и конспирациите с националистически контекст, трупайки всякакъв фураж и плява. Едва в последните няколко години, преди да създадем Апокрифна Академия, започнах да осъзнавам, че няма никаква езотерика, а окултизъм означава просто липса на образование или такова, което е било спестено. На много хора материята на науката, особено на най-първите книги, когато сатанизмът като бизнес още не е бил събуден за факта, че науката трябва да бъде подведена, им се струва твърде суха и безинтересна. Ето какво виждам аз в тези знания.





Много пъти съм казвал, че всичко в книжката "Личен магнетизъм" (от спиралата) работи. Разказвал съм по старите места, че докато се занимавах с практиката, изпробвах в много базова форма всички основни упражнения, които трябваше да се усъвършенстват, според насоките. Не всеки човек става за това, обаче. Без човек да има влечение към това упражнение, то се превръща в насилие, що се отнася до самата способност да се борави по този начин, човек бързо открива, че хората, които действително биха имали достатъчно дълготраен интерес, за да осъвършенстват тази дисциплина, всъщност са толкова малки и слаби, че не си заслужават вниманието. Почти никой човек не се нуждае от патерици.
Но аз видях, че това работи. На ден днешен си задавам въпроса, Наистина ли авторът успява да опише добре същността на нещата? С увеличаването на знанията по електростатика, интересно, но човек може по-добре да провиди по какъв път може да се напише книга като тази и как изводите и наблюденията следват едно от друго.

Аз знам, че в края на 17ти и през 18ти век е имало доста объркване между понятията електричество, магнетизъм и електростатика. Например, по-натам в превода на "Електричеки експерименти" се надявам да видим, че законът за реципрочния квадрат е в сила при електростатиката и експериментите го доказват. Законът, когато е приложен към електростатиката, гласи, че силата на привличане или отблъскване е реципрочно пропорционална на коренуваната стойност на разстоянието, на което се въздейства. По същото онова време това било широко разпространено вярване и дори официално научно прието вярване и по адрес на магнетизма. Но в "Електромагнитът и електромагнитният механизъм" на Томпсън (1891г) (която все още не присъства в Библиотеката), се посочва и обяснява, че това не е вярно, тъй като силата на привличане в магнетизма зависи изключително от магнитните силови линии, които подлежат на манипулация (Глава 5, "...Изчисление на магнитно изтичане").

Уилям Аткинсън, който е автор на "Личният магнетизъм", живее в периода 1862 - 1932г. Тоест, именно в периода на тези научни спорове и несъвършени наблюдения. Има голяма вероятност Аткинсън (с псевдоним Дюмонт), бидейки предимно адвокат по професия и окултист в останалото време, да е озаглавил книгата си на база свои лични вярвания, популярни на времето, но в последствие доказано неверни или поне неточни.

Дали въпросното упражнение, озаглавено "Личен магнетизъм", в действителност не крие своята същност като "Лична електростатика"? Нека вземем предвид следните наблюдения, свързани с експериментите от първа глава от енциклопедията на Франсис.







Когато едно тяло се отърка в друго, те разменят нещо, което се въобразява като течност. Дали е течност или не, няма значение, защото това всъщност идва да покаже, че е НЕЩО. Когато две тела се отъркат едно в друго, те разменят НЕЩО.

Докато са прегърнати, тези две тела са едно, спрямо гледната точка на обективния свят. Тоест - те са едно пред света. Защото докато са отъркани, но прегърнати, техният заряд е неутрален. Те са една единица, или с други думи са си омешали или разменили части от НЕЩО.


Веднага щом бъдат разделени, обаче, двете тела се превръщат в половини.

Отначало са били пълноценни, и две единици, но след отъркването едно в друго, те стават единствена единица и следователно стават непълноценни половини, когато са разделени.

Тук се описва закономерността, спрямо която цялото се превръща в половина. В средите битува древен въпрос: Защо мъдреците, просветените и прочие действителни или митични фигури на подражание нямат деца и отбягват или избират да нямат семейства? Най-малкото всеки път, във всяка една подобна история или легенда този въпрос е свързан с крайно необичайни обстоятелства. Самият този въпрос може да бъде зададен, за да се обясни основата на голямата част от азиатските духовни школи и учения. Отговорът е, защото триенето закономерно превръща две цели неща в половини.








Винаги, когато връзката след търкане се разкъса, между двете половини се пораждат искри, ако продължават да не са в контакт, но да са в зоната на влияние една на друга.

Винаги, когато връзката след търкане се разкъса, едната страна е ограбена, а другата е натоварена. Винаги у единия липсва, а у другия е в повече.

Независимо дали става дума за прекратяване на интимни отношения или на тривиални битови отношения, закономерността стои. Когато един се чувства ограбен - по какъвто и да е начин - той е всъщност загубилият: загубилият спора; загубилият инициативата; загубилият вниманието; загубилият доверието; измаменият; заблудилият се; загубилият достойнството. Когато друг се чувства победител, той е спечелилият, придобилият тези неща. Самочувствието у единия е ниско, а у дригия е приповдигнато.

Умелите психолози, които имат власт над себе си, демонстрират своя самоконтрол, когато успяват да запазят спокойствието си в такива контакти. Как го правят? Задават си въпроса, Какво изгубих, и му отговарят възможно най-първично. Не е нужно да си спечелил, за да си прав. Нито пък това, че си загубил, означава, че истината не е на твоята страна. Тогава КАКВО е загубено и КАКВО е спечелено, след като неговата размяна не определя истината?

Нарича се НЕЩО. Много хора го наричат с много имена, и преобладават имбецилните такива, но то е просто НЕЩО. Именно това нещо определя кога една единица е едно цяло, и кога е една половина.




Когато се разкъсат едни интимни взаимоотношения, се наблюдава същото. Ограбената половина търси контакт, с каквото и да е, с всевъзможни неща, за да добие от другаде онова, което е било отдадено или отнето. Препълнената половина също започва да търси контакт, с каквото и да е, за да предаде щафетата на излишъка.

Ограбената половина осъществява контакт със света, и отново става единица. Това отнема време, защото е нужно време, за да може изтеклото да се възстанови отново.

Препълнената половина осъществява контакт със света, и отново става единица. Това също отнема време, защото е нужно време, за да може натрупаното да се разнесе отново.




Когато двама осъществяват контакт, търкането вече започва. Когато две единици осъществят търкане, се превръщат в една единица. Но това не е така, ако се осъществи контакт между половина и цяло. Когато едно тяло, което е вече натъркано и притежава заряд, влезе в контакт с нуетрално тяло, то отначало го привлича и има залепване. Скоро след това неутралното тяло добива заряда на предварително натърканото тяло, и се отдалечава от него заради отблъскването на еднаквите заряди.

Този вид електростатични експерименти показват от какъв тип трябва да бъде контакта между хората, за да се получи връзка, и от какъв тип трябва да бъде контакта, за да се получат кратки, спорадични контакти без възникване на връзка.

Който разбира закономерностите и поведението на НЕЩОТО, което хората са си представяли и все още си предсатвят като течност, той се сдобива и със знанието как да изменя обстоятелствата според желанията и стремежите си.



Всички тези междучовешки взаимоотношения, завръзки и развръзки и как се борави с тях така и не са добре обяснени в "Личния магнетизъм" на Аткинсън, най-вероятно заради това, че магнетизмът не може да послужи за пълноценна аналогия на тези асоциации. Но електростатиката може.

Когато човек изпадне в терзания, се счита, че той е отдалечен от Бога. Той страда, не е блажен. А самият път към Бога е мистифициран, откакто свят светува. Пътят към Бога, или , всъщност обикаля целия свят; това е пътят, с който една половина трябва да влезе в контакт, за да се завърне. Тоест, да добие каквото е било отнето и да раздаде каквото е било натрупано.

За нас не би трябвало да е тайна, че електростатиката има отношение към възможно най-първичните неща за човека. Разглеждаме подобна информация в "Безсмъртни Сестри", преведена от Клиъри и в разговора, който обсъжда книгата --> тук.

Нямам никакво съмнение, че съществува литература, която се занимава с повлияването на електростатични заряди единствено чрез насоченото внимание. Всъщност вече очаквам да попадна на такива материали и това рано или късно ще стане. За сега забавям превода на лекцията на Харалик, с която обявих, че съм се заел, защото все още ми трябва допълнителна литература.






Друго, с което книги като тази би трябвало да са интересни, е това, че ни отварят прозорец към културата на онези времена.

Например, космогонията, която Франсис ни представя, или поне неговата лична представа за такава, всъщност ни представя само истини. Погледнато като цяло, в днешно време не сме открили кой знае каква скандална информация за космоса и другите планети, която може наистина да впечатли този философ от 19ти век.

Запознаваме се и с някои негови заблуди. Като например, че "... този самотен експеримент, без да намери обяснение през толкова много векове след това, е представлявал цялото знание, което древните са имали за електричеството; и чак в последната част на 16ти век д-р Гилберт, като открил, че други тела имат сходни качества...". Много смело твърдение и ужасен, масово разпространен културен предразсъдък, който определено е попречил експедицията на Наполеон в Египет да се оцени по своя истински принос за тогавашната модерна цивилизация.

Истината е, че нищо от Египет не може да се свърже с галваничното електричество, което така силно си въобразяват съвременните езотерици по древните цивилизации. Ако те обаче имаха някакъв интерес към електростатиката, вместо към галванизма, щяха да видят, че голяма част от всичко, което знаем за Египет, говори за прилагане на някои от най-удивителните електростатични ефекти (включително земното радио на Стъбълфийлд, за което споменава Мураками в "Електрокултура и генна експресия").


Всичко това са обширни теми, които могат да са основа на дълги дискусии, подкрепени с фактологичността на стари книги като тази. Още един пример за такъв интересен факт е, че Франсис на много места настоява, да се ползват черни котки (като в Експеримент 23). Малко по-натам в българския превод на книгата ще се окаже, че, в действителност, какъвто и предмет да се натърка в козината на жива черна котка, той винаги добива точно определен заряд. Тъй като електростатичните заряди са еднакви по всичките си признаци, но всъщност биват положителни и отрицателни, такива сигурни експерименти, които неизменно произвеждат винаги един и същи заряд, са незаменими за аматьора изследовател. (Според мен това има общо с меланина, защото засяга и черните зайци.) Нима това не възбужда любопитсвото на средностатистическия непросветен окултист, за който черната котка е всичко останало, по най-идиотския начин, но не и пособие с истински практична насоченост?

14
Това е лекцията, озаглавена "Електро-биохакване" на Арон Мураками от годишната конференция Energy Science & Technology Conference 2018.

Тъй като заглавието е абсурдно, съм го пропуснал. Личното ми мнение е, че Арон Мураками не само е съмнителна личност (както съм посочвал преди), но и не е добър презентатор. За пореден път лекцията му не е довършена, с извинението, че нямал време. Резултатът е, че е хаотична, информацията в нея не е добре структурирана и наподобява просто едно изброяване. Самата информация не е кой знае колко трудно да се намери и аз знаех за тези неща от другаде, именно - от форума на EmediaPress (на която Мураками е шеф заедно с Питър Линдеман) - EnergeticForuum.com . Всичко това, което е събрано тук, бе подхвърлено от участниците в онзи форум. Джефименко и книгите му бяха споменати първо от Lasersaber, който е също форумен участник там.

Немалко неща, които споменава, са излишни. Говоря за личните му теории за етера, които не са плод на ничии изследвания. Нещата, които показва като собствено включване, също са абсолютно излишни, защото не подобряват нищо.

Все пак, не съм спестил нищо от лекцията. Получавате на български точно онова, което купих от EmediaPress, и не по-малко. Традиционно съм отрязал въпросите накрая, защото, както може да се очаква, те отново са дебилни, а Мураками и без друго може да говори само глупости, когато се отклонява от сценария.




Абстрахирайки се от начина и средствата, по които тази информация достига до нас, тя сама по себе си е безценна :) Особено за българското интернет пространство.

Почти всички материали, на които се опира презентацията, в момента се появяват в Библиотеката и върху превеждането им се работи. Рано или късно тук, в Апокрифна Академия, този въпрос ще бъде изчерпателно и пълноценно представен.


15

Олег Димитрович Джефименко (1922 - 2009), роден в Украйна, умира в САЩ, е бил физик и професор емеритус (човек, пенсионирал се на съответния научен ранг) от Западно-Вирджинския университет (West Virginia Univercity).

През 1956г печели наградата Sigma Xi за своята Теория за електромагнитна ретардация и относителността. През 1971 и 1973г печели награди в надпреварата за технически апарати AAPT. Джефименко конструирал и оперирал електростатични генератори, задвижвани от атмосферно електричество.

Джефименко работил върху генерализацията на Нютоновата гравитационна теория при времево-зависимите системи. Неговото мнение било, че няма обективна причина да се изоставя Нютоновата теория за гравитационните силови полета (в услуга на една метрична гравитационна теория). Той се опитвал да развие и да разшири Нютоновата теория, правейки я съвместима с принципа на казуалността и правейки я годна за приложение към времево-зависимите гравитационни взаимоотношения.

Разширението, или генерализацията на Джефименко, се основава на съществуването на второ гравитационно силово поле, "съгравитационното поле, или полето на Хевисайд". Това може също да се нарече и гравимагнитно поле. То представлява един физичен подход, коренно различен от времево-пространствения геометричен подход на Теорията на относителността на Айнщайн. Оливър Хевисайд първи предвижда това поле в статията "Гравитационна и електромагнитна аналогия" (1893г).




Говорим за човек, който не е бил съгласен с в момента масово приетата парадигма на Айнщайн. Говорим за човек, чиито схващания са били сходни със схващанията на Хевисайд, който, както знаем, наред с Максуел, математически предвижда факта на така наречената Свободна Енергия или свръхединството в нормалната енергийна среда. Максуел, Хевисайд и други, наред с Тесла, са били научно убедени в съществуването на единна енергийна среда, която свързва всяка частица с цялото, наречена етер и именно това е противопоставяло по възгледи съвременниците Тесла и Айнщайн.

Може би най-стойностното последно дело на Джефименко е това, че през 2004г прави книгата "Електростатични експеримети" отново годна за масов прочит и, на практика, отново достъпна за света.

Настоящата книга "Електростатични мотори" в момента може да се свали от тук: http://rexresearch.com/jefimenko/jefimenkoesmotors.pdf

Страници: [1] 2 3 4 ... 7