Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Теми - λ

Страници: [1] 2 3 4 ... 6
1
БИБЛИОТЕКА / МАТЕРИАЛИ: Геополимери
« -: Януари 07, 2019, 09:26:37 pm »
Какво е геополимер?

През 1950-те години Виктор Глуковски, от Киев, СССР, разработил бетонни материали, които първоначално били познати под името "почвени силикатни бетони" и "почвен цимент". Но след като Джоузеф Давидовиц въвежда концепцията за геополимерите, терминологията и дефинициите за "геополимери" ста станали по-разнообразни и често противоречиви.

Геополимерите са неорганични, типично керамични материали, които формират далекообхватни, ковалентно свързани, не-кристални (аморфни) мрежи. Обсидианът е пример за естествено срещащ се геополимер. Геополимерите са част от полимерната наука, химията и технологията, с което представляват основна част от материалната наука (материалознанието). Полимерите са или органичен материал, тоест на въглеродна основа, или неорганичен полимер, например на силиконова основа.

Суровините, използвани в синтеза на полимерите със силиконова основа са основно скалообразуващи минерали с геологичен произход, оттам и името: геополимер. Джоузеф Давидовиц дефинира термина през 1978г и създава френското учреждение с нестопанска цел Геополимерен институт.
https://en.wikipedia.org/wiki/Geopolymer

Свободният анализ на тези материали се разгръща в темата Алтернативно строителство (технологии, материали и архитектура).





Свързани материали:

"Пирамидите - една разгадана енигма", Д. Давидовиц, 1988г.



Съдържание:

Скален цимент чрез растителни екстракти - Д. Давидовиц, 1981г




2
Преди да започнем да обсъждаме по-интересните неща, ще е добра идея добре да се запознаем с алтернативните строителни техники, материали и подходи, които са по-мейнстрийм и ни дават едно основно образование и представа от този вид занаяти.


За щастие, поне в това отношение на български имаме една чудесна книжка - благодарение на архитект Георги Ст. Георгиев - с която почти всички, които се интересуват от темата, сигурно са запознати. Надявам се, всички да благодарим на човека, че тази книжка се разпространява в интернет безплатно.


Четивото хем отлично обогатява общата култура, хем е добър практически наръчник за всякакви малки или пък по-големи проекти. Знанията от нея са ценна основа, чрез която можем да проумеем следващите материали, които предстои да разглеждаме тук.


3
Тези материали, представящи една от най-известните исторически личности в световната уфология - Боб Лазар - подпомагат разсъжденията по "Извънземния казус" във форума на Апокрифна Академия. Поради интересните скорошни развития, свързани с неговото име, много е вероятно броят на изложените тук материали в скоро време да се увеличи.





Пет неща, които Боб Лазар никога не е трябвало да знае... но знаеше...





4
Всички теми / Smells like MK ULTRA
« -: Декември 12, 2018, 02:51:47 am »
Към българския превод


Smells Like…MK ULTRA…
Reborn article from the original website - Project Albatross . com



I am now going to delve deep into a subject that is near and dear to my heart and it really saddens me to have to bring some of this information to you as I tarnished some heroes of mine as I researched this. I have had many long nights as I try to wade through all of the information available. Let me be clear from the beginning, I will probably tell you some things about your musical icons that you wish you never knew. Your first reaction will probably be to get angry with me and assume I hate your hero and am making these terrible things up. Next, many people will demand proof, a smoking gun, a confession or the like. Unfortunately, the entire purpose of MK ULTRA is to be undetected and if anyone gets wise to the plan, people die and witnesses disappear. When you are dealing with covert operations there are no smoking guns, only coincidence, which of course, doesn’t exist. Coincidence is simply another name for clues that point you in the right direction. Once you find a person of interest and follow their trail, the “coincidences” start popping off the charts. Everything that I am writing about has never been officially “proven” to be true and probably never will be, covert operations are rarely acknowledged publicly. If you find yourself unable to continue then just leave and Once you have moved passed this stage of anger, come on back and read this again with a more open mind. The story is amazing but unlike the lies you have been fed, all of this actually begins to make sense as the things we never knew were related start to become connected. Remember, don’t kill the messenger, I’m only here to enlighten.


We are about to embark upon a musical journey that starts in Southern California but has it’s roots in something far more sinister. After WWII the USA imported most of the top Nazi scientists (including Mengele Aka Dr. Green) into America in Operation Paperclip where they were all given new names and aliases. Following this influx of Nazi scientists, NASA was created to test the Nazi rockets and the CIA created project MK ULTRA among other projects which used Nazi techniques of brutal torture and drugs to basically fracture a person’s personality and control the multiple personalities they created. Through trial and error this technique has been perfected since the 1940′s here in America. Secretly, the CIA/FBI (et al) have created underground programs to basically infiltrate a certain part of society and drive their agenda into the minds of America. If the CIA could create and control the most popular musicians of the day, they could effectively get their message across to the youth without anyone being the wiser. In fact, only by paying close attention to the players on the periphery can you begin to see the veil of deception that has been thrown like a fishing net into the sea of humanity.




In the 1950′s we now know that MK ULTRA set up shop at Cornell University and used torture, electroshock and LSD to experiment on mostly unwilling subjects. The head of these MK ULTRA operations at Cornell University was Albert Baez. He had a daughter named Joan Baez who became a famous musician and admitted that her father ritually abused her as a child. Of course, now we know that most ritual abuse is simply the preferred method of mind control and seeing that her father was head of MK ULTRA operations at Cornell and the fact that she was abused means that more than likely she was a puppet of the CIA regime. She may remember the abuse but she remembers nothing of the many personalities that splintered off from this abuse. We know for a fact that the father of Joan Baez was involved with MK ULTRA at Cornell and we also know for a fact that she claims to have been ritually abused by her father. We also know that she went on to become a famous and very influential musician and activist in her later years.

In the late 1950′s a young psychology student was doing well at Cornell and apparently fell into the favor of Mr. Baez and his cohorts. For, you see, after graduating near the top of his class in 1959, instead of pursuing his budding career in psychology, he threw it all away and moved out west in the hopes of being a famous musician. He was Peter Yarrow of Peter, Paul and Mary and he not only went on to become a famous musician with a psychology degree from MK ULTRA university but he also wrote the children’s song “Puff the Magic Dragon” which speaks of paper, puffs and make believe lands but isn’t about drugs. Much like Joan Baez, Peter Yarrow follows up his musical career with social activism.


But there is something bigger brewing in the southern California neighborhood of Laurel Canyon which is located in the Hollywood Hills. With it’s tree covered winding roads it’s really a self contained neighborhood all to itself. Beginning in the early 1960′s, many very famous things started right here in this tiny, hidden community. Musicians from all over the USA, Canada and England moved to the Laurel Canyon area and set up shop. However, the strange thing about all of this is why they chose Southern California.

“All these folks gathered nearly simultaneously along the narrow, winding roads of Laurel Canyon. They came from across the country – although the Washington, DC area was noticeably over-represented – as well as from Canada and England. They came even though, at the time, there wasn’t much of a pop music industry in Los Angeles. They came even though, at the time, there was no live pop music scene to speak of. They came even though, in retrospect, there was no discernable reason for them to do so.

It would, of course, make sense these days for an aspiring musician to venture out to Los Angeles. But in those days, the centers of the music universe were Nashville, Detroit and New York. It wasn’t the industry that drew the Laurel Canyon crowd, you see, but rather the Laurel Canyon crowd that transformed Los Angeles into the epicenter of the music industry. To what then do we attribute this unprecedented gathering of future musical superstars in the hills above Los Angeles? What was it that inspired them all to head out west? Perhaps Neil Young said it best when he told an interviewer that he couldn’t really say why he headed out to LA circa 1966; he and others “were just going like Lemmings.”


One of the earliest on the Laurel Canyon/Sunset Strip scene is Jim Morrison, the enigmatic lead singer of The Doors. Jim will quickly become one of the most iconic, controversial, critically acclaimed, and influential figures to take up residence in Laurel Canyon. Curiously enough though, the self-proclaimed “Lizard King” has another claim to fame as well, albeit one that none of his numerous chroniclers will feel is of much relevance to his career and possible untimely death: he is the son of Admiral George Stephen Morrison.

And so it is that, even while the father is actively conspiring to fabricate an incident that will be used to massively accelerate an illegal war, the son is positioning himself to become an icon of the ‘hippie’/anti-war crowd. Nothing unusual about that, I suppose. It is, you know, a small world and all that. And it is not as if Jim Morrison’s story is in any way unique.


According to Wiki: “George Stephen Morrison (January 7, 1919 – November 17, 2008) was a Rear Admiral and naval aviator in the United States Navy. Morrison was commander of the U.S. naval forces in the Gulf of Tonkin during the Gulf of Tonkin Incident of August 1964, which set off what is known as the Vietnam War. He was the father of the late Jim Morrison, the lead singer of the rock band The Doors




During the early years of its heyday, Laurel Canyon’s father figure is the rather eccentric personality known as Frank Zappa. Though he and his various Mothers of Invention line-ups will never attain the commercial success of the band headed by the admiral’s son, Frank will be a hugely influential figure among his contemporaries. Ensconced in an abode dubbed the ‘Log Cabin’ – which sat right in the heart of Laurel Canyon, at the crossroads of Laurel Canyon Boulevard and Lookout Mountain Avenue – Zappa will play host to virtually every musician who passes through the canyon in the mid- to late-1960s. He will also discover and sign numerous acts to his various Laurel Canyon-based record labels. Many of these acts will be rather bizarre and somewhat obscure characters (think Captain Beefheart and Larry “Wild Man” Fischer), but some of them, such as psychedelic rocker cumshock-rocker Alice Cooper, will go on to superstardom.

Given that Zappa was, by numerous accounts, a rigidly authoritarian control-freak and a supporter of U.S. military actions in Southeast Asia, it is perhaps not surprising that he would not feel a kinship with the youth movement that he helped nurture. And it is probably safe to say that Frank’s dad also had little regard for the youth culture of the 1960s, given that Francis Zappa was, in case you were wondering, a chemical warfare specialist assigned to – where else? – the Edgewood Arsenal. Edgewood is, of course, the longtime home of America’s chemical warfare program, as well as a facility frequently cited as being deeply enmeshed in MK-ULTRA operations. Curiously enough, Frank Zappa literally grew up at the Edgewood Arsenal, having lived the first seven years of his life in military housing on the grounds of the facility. The family later moved to Lancaster, California, near Edwards Air Force Base, where Francis Zappa continued to busy himself with doing classified work for the military/intelligence complex. His son, meanwhile, prepped himself to become an icon of the peace & love crowd. Again, nothing unusual about that, I suppose.

Zappa’s manager, by the way, is a shadowy character by the name of Herb Cohen, who had come out to L.A. from the Bronx with his brother Mutt just before the music and club scene began heating up. Cohen, a former U.S. Marine, had spent a few years traveling the world before his arrival on the Laurel Canyon scene. Those travels, curiously, had taken him to the Congo in 1961, at the very time that leftist Prime Minister Patrice Lumumba was being tortured and killed by our very own CIA. Not to worry though; according to one of Zappa’s biographers, Cohen wasn’t in the Congo on some kind of nefarious intelligence mission. No, he was there, believe it or not, to supply arms to Lumumba“in defiance of the CIA.” Because, you know, that is the kind of thing that globetrotting ex-Marines did in those days

Making up the other half of Laurel Canyon’s First Family is Frank’s wife, Gail Zappa, known formerly as Adelaide Sloatman. Gail hails from a long line of career Naval officers, including her father, who spent his life working on classified nuclear weapons research for the U.S. Navy. Gail herself had once worked as a secretary for the Office of Naval Research and Development (she also once told an interviewer that she had “heard voices all [her] life”). Many years before their nearly simultaneous arrival in Laurel Canyon, Gail had attended a Naval kindergarten with “Mr. Mojo Risin’” himself, Jim Morrison (it is claimed that, as children, Gail once hit Jim over the head with a hammer). The very same Jim Morrison had later attended the same Alexandria, Virginia high school as two other future Laurel Canyon luminaries – John Phillips and Cass Elliott.

Anyway, let’s move on to yet another of Laurel Canyon’s earliest and brightest stars, Mr. Stephen Stills. Stills will have the distinction of being a founding member of two of Laurel Canyon’s most acclaimed and beloved bands: Buffalo Springfield, and, needless to say, Crosby, Stills & Nash. Before his arrival in Laurel Canyon, Stephen Stills was (*yawn*) the product of yet another career military family. Raised partly in Texas, young Stephen spent large swaths of his childhood in El Salvador, Costa Rica, the Panama Canal Zone, and various other parts of Central America – alongside his father, who was, we can be fairly certain, helping to spread ‘democracy’ to the unwashed masses in that endearingly American way. As with the rest of our cast of characters, Stills was educated primarily at schools on military bases and at elite military academies. Among his contemporaries in Laurel Canyon, he was widely viewed as having an abrasive, authoritarian personality. Nothing unusual about any of that, of course, as we have already seen with the rest of our cast of characters.

There is, however, an even more curious aspect to the Stephen Stills story: Stephen will later tell anyone who will sit and listen that he had served time for Uncle Sam in the jungles of Vietnam. These tales will be universally dismissed by chroniclers of the era as nothing more than drug-induced delusions. Such a thing couldn’t possibly be true, it will be claimed, since Stills arrived on the Laurel Canyon scene at the very time that the first uniformed troops began shipping out and he remained in the public eye thereafter. And it will of course be quite true that Stephen Stills could not have served with uniformed ground troops in Vietnam, but what will be ignored is the undeniable fact that the U.S. had thousands of ‘advisers’ – which is to say, CIA/Special Forces operatives – operating in the country for a good many years before the arrival of the first official ground troops. What will also be ignored is that, given his background, his age, and the timeline of events, Stephen Stills not only could indeed have seen action in Vietnam, he would seem to have been a prime candidate for such an assignment. After which, of course, he could rather quickly become – stop me if you’ve heard this one before – an icon of the peace generation.

Another of those icons, and one of Laurel Canyon’s most flamboyant residents, is a young man by the name of David Crosby, founding member of the seminal Laurel Canyon band the Byrds, as well as, of course, Crosby, Stills & Nash. Crosby is, not surprisingly, the son of an Annapolis graduate and WWII military intelligence officer, Major Floyd Delafield Crosby. Like others in this story, Floyd Crosby spent much of his post-service time traveling the world. Those travels landed him in places like Haiti, where he paid a visit in 1927, when the country just happened to be, coincidentally of course, under military occupation by the U.S. Marines.

But David Crosby is much more than just the son of Major Floyd Delafield Crosby. David Van Cortlandt Crosby, as it turns out, is a scion of the closely intertwined Van Cortlandt, Van Schuyler and Van Rensselaer families. And while you’re probably thinking, “the Van Who families?,” I can assure you that if you plug those names in over at Wikipedia, you can spend a pretty fair amount of time reading up on the power wielded by this clan for the last, oh, two-and-a-quarter centuries or so. Suffice it to say that the Crosby family tree includes a truly dizzying array of US senators and congressmen, state senators and assemblymen, governors, mayors, judges, Supreme Court justices, Revolutionary and Civil War generals, signers of the Declaration of Independence, and members of the Continental Congress. It also includes, I should hasten to add – for those of you with a taste for such things – more than a few high-ranking Masons. Stephen Van Rensselaer III, for example, reportedly served as Grand Master of Masons for New York. And if all that isn’t impressive enough, according to the New England Genealogical Society, David Van Cortlandt Crosby is also a direct descendant of ‘Founding Fathers’ and Federalist Papers’ authors Alexander Hamilton and John Jay.

Another shining star on the Laurel Canyon scene, just a few years later, will be singer-songwriter Jackson Browne, who is – are you getting as bored with this as I am? – the product of a career military family. Browne’s father was assigned to post-war ‘reconstruction’ work in Germany, which very likely means that he was in the employ of the OSS, precursor to the CIA. As readers of my “Understanding the F-Word” may recall, U.S. involvement in post-war reconstruction in Germany largely consisted of maintaining as much of the Nazi infrastructure as possible while shielding war criminals from capture and prosecution. Against that backdrop, Jackson Browne was born in a military hospital in Heidelberg, Germany. Some two decades later, he emerged as … oh, never mind.

Let’s talk instead about three other Laurel Canyon vocalists who will rise to dizzying heights of fame and fortune: Gerry Beckley, Dan Peek and Dewey Bunnell. Individually, these three names are probably unknown to virtually all readers; but collectively, as the band America, the three will score huge hits in the early ‘70s with such songs as “Ventura Highway,” “A Horse With No Name,” and the Wizard of Oz-themed “The Tin Man.” I guess I probably don’t need to add here that all three of these lads were products of the military/intelligence community. Beckley’s dad was the commander of the now-defunct West Ruislip USAF base near London, England, a facility deeply immersed in intelligence operations. Bunnell’s and Peek’s fathers were both career Air Force officers serving under Beckley’s dad at West Ruislip, which is where the three boys first met.

We could also, I suppose, discuss Mike Nesmith of the Monkees and Cory Wells of Three Dog Night (two more hugely successful Laurel Canyon bands), who both arrived in LA not long after serving time with the U.S. Air Force. Nesmith also inherited a family fortune estimated at $25 million. Gram Parsons, who would briefly replace David Crosby in The Byrds before fronting The Flying Burrito Brothers, was the son of Major Cecil Ingram “Coon Dog” Connor II, a decorated military officer and bomber pilot who reportedly flew over 50 combat missions. Parsons was also an heir, on his mother’s side, to the formidable Snively family fortune. Said to be the wealthiest family in the exclusive enclave of Winter Haven, Florida, the Snively family was the proud owner of Snively Groves, Inc., which reportedly owned as much as 1/3 of all the citrus groves in the state of Florida.


Left to right: Michael Nesmith, Cory Wells, Gram Parsons, Jackson Browne


And so it goes as one scrolls through the roster of Laurel Canyon superstars. What one finds, far more often than not, are the sons and daughters of the military/intelligence complex and the sons and daughters of extreme wealth and privilege – and oftentimes, you’ll find both rolled into one convenient package. Every once in a while, you will also stumble across a former child actor, like the aforementioned Brandon DeWilde, or Monkee Mickey Dolenz, or eccentric prodigy Van Dyke Parks. You might also encounter some former mental patients, such as James Taylor, who spent time in two different mental institutions in Massachusetts before hitting the Laurel Canyon scene, or Larry “Wild Man” Fischer, who was institutionalized repeatedly during his teen years, once for attacking his mother with a knife (an act that was gleefully mocked by Zappa on the cover of Fischer’s first album). Finally, you might find the offspring of an organized crime figure, like Warren Zevon, the son of William “Stumpy” Zevon, a lieutenant for infamous LA crimelord Mickey Cohen.”[/i]

5
Ултразвуков / звуков къртач
US 8910727 B2

Изобретатели --- --- --- --- --- --- -- - Йозеф Бар-Кохен (Yoseph Bar-Cohen); Стюарт Шерит (Stewart Sherrit); Джак Херц (Jack Herz).
Настоящ правоприемник --- --- --- --- Калифорнийски Технологичен институт
Оригинален правоприемник --- --- --- Калифорнийски Технологичен институт
Поръчител --- --- --- --- --- --- --- -- - НАСА
Дата на внасяне --- --- --- --- --- --- -- 03.02.2006г
Дата на връчване --- --- --- --- --- -- - 16.12.2014г
Гугъл-патенти --- --- --- --- --- --- - -- US 8910727 B2




Теория

Изобретението осигурява новаторски къртач, който използва ултразвукови и/или звукови вибрации като източник на мощност. Лесно е да се борави с него и не изисква продължително обучение, тъй като изисква значително по-малко физически възможности от оператора и следователно увеличава броя на потенциалните възможни оператори. Важно предимство на безопасността му е, че къртачът не наранява жилавите или отстъпчиви материали като кабели, канали, тръби и други други вложени предмети, които могат да се окажат на пътя на ударите. Докато ултразвуковият / звуковият къртач, обект на изобретението, е в състояние да среже бетон и асфалт, той същевременно генерира съвсем малко обратни шокове или вибрации в арматурата и може да бъде опериран от автоматична платформа или роботизирана система.


Описание

Констатация относно федерално спонсорираното изследване

Изобретението, описано тук, бе направено като работа по договор с НАСА и подлежи на разпоредбите от публичното право 96-517 (35 USC 202), според които Поръчителят запазва титлата си.



Поле на изобретението

Иpобретението се отнася основно до устройства, които използват ултразвукови и/или звукови вибрации, и по-специално до устройствата, които използват такива вибрации за удряне, пробиране, анализиране или изследователски цели.





История на изобретението

Къртачите често се използват, за да се отвори или да се разчупи твърда повърхност, като например бетон, цимент и скални образувания. Те се използват широко в строителството за предварителни работи, срутване или премахване на бетонени плочи, тухли и камъни, какот и за извършване на поддръжка и поправка на ВиК тръби или електрическото окабеляване на електрическите компании. Обикновените къртачи, също така наречени и пневматични къртачи, използват компресиран въздух, който задвижва метално бутало нагоре и надолу в цилиндър. Когато буталото се движи надолу, то блъска сечивото в целевата повърхност, например паваж, след което обръща посоката си и се дръпва нагоре.

Има доста недостатъци, свързани с употребата на пневматичните къртачи, които ограничават употребата им. Един от тези недостатъци е огромният акустичен шум, който прави употребата на къртачите извън работните часове в жилищните квартали почти забранена. Друг недостатък е свързан с агресивните обратни пулсации по време на работата на пневматичния къртач, които изискват големи аксиални сили и голяма задържаща сила, докато работи. В допълнение, обратните пулсации се разпространяват в ръцете и тялото на операторите, като често причиняват големи щети и представляват сериозна работна опасност. Докладвани инциденти с пневматични къртачи включват разместването и изпадането на дентални пломби и шини от устите на операторите. Режещото действие на пневматичния къртач не дискриминира различните обекти и всяко нещо на пътя му ще бъде повредено. При поддръжката на комуналните услуги, например, този недостатък става критичен, защото е задължително работниците да избягват повреждането на жици, ВиК тръбопроводи, укрепителан арматура и други вложени предмети.

Тези и други недостатъци, като високата консумация на енергия, не само ограничават конвенционалните къртачи в сектора на строителството и поддръжката на комуналните услуги, но и в медицинските операции, роботизираните операции, археологията и геологическите проучвания, включително космическите експедиции. Специално що се отнася до космическите експедиции, тъй като много планети или други космически обекти нямат толкова голямо атмосферно налягане като настоящото на Земята, ще бъде трудно да се произведат онзи вид пневматични сили, които се генерират на Земята, за да задвижват конвенционалния пневматичен къртач. Следователно, нуждата от нов вид къртач се усеща широко при много индустрии и полета на изследвания.





Резюме на изобретението

Настоящото изобретение осигурява апарат, предназначен да предостави натрошаващ удар, който щади гъвкавите структури, чрез употребата на ултразвукови и звукови вибрации. В една реализация, изобретението се отнася до апарат, който включва пиезоелектрично задвижващо устройство, конфигурирано да генерира вибрации на резонансна ултразвукова честота, и твърдо удрящо устройство, конфигурирано да се размества от вибрациите, генерирани от пиезоелектричното задвижващо устройство, за да предизвиква структурно разчупване в целта. Задвижващото устройство на апарата може да включва задна поддръжка и пиезоелектрична купчина, която е пристегната в компресия чрез механичен елемент. Апаратът освен това може да включва един или повече рога за усилване на вибрациите, генерирани от задвижващото устройство. В една реализация, поне част от удрящото устройство е заострено в далечния край.

В един отличителен вариант, удрящото устройство е твърдо свързано със задвижващото устройство, по такъв начин, че удрящото устройство вибрира на практика на същата ултразвукова честота като задвижващото устройство, например, на честота между около 20 kHz и 40 kHz. В една реализация, удрящото устройство също така е заменяемо поне с едно друго удрящо устройство.

В друг отличителен вариант, апаратът на изобретението има също и маса, конфигурирана така, че да осцилира между задвижващото устройство и удрящото устройство, така че удрящото устройство да вибрира на честота, която е по-ниска от ултразвуковата честота на задвижващото устройство, например, между около 5 kHz и около 10 kHz.

А пък в друг отличителен вариант, корпусът, който обгръща задвижващото устройство, остава до голяма степен неподвижен по време оперирането на апарата.

В друг отличителен вариант, апаратът на изобретението допълнително включва и сензор във физически контакт с удрящото устройство, сензорът е конфигуриран да измерва характеристиките на обекта, който е в контакт с удрящото устройство. В една реализация, апаратът включва и контролна система, конфигурирана да приема сигнали от сензора.

В друг отличителен вариант, изобретението се свързва с апарат, който включва задвижващо устройство, конфигурирано да генерира вибрации, удрящо устройство, конфигурирано да бъде размествано от вибрациите, генерирани от задвижващото устройство, и дръжка, конфигурирана да остане значително неподвижна по време оперирането на апарата. В една реализация, задвижващото устройство е конфигурирано да генерира вибрации на ултразвукова честота, а дръжката е твърдо свързана с възловата равнина (нодалната равнина) на задвижващото устройство.

В друг отличителен вариант, изобретението се свързва с апарат, който включва:

- пиезоелектрично задвижващо устройство за генериране на ултразвукови вибрации;
- удрящо устройство; и
- маса, конфигурирана да осцилира между задвижващото устройство и удрящото устройство, като масата има подбрана големина, такава, че да кара удрящото устройство да вибрира на честота, по-ниска от ултразвуковата честота..

В един отличителен вариант, удрящото устройство вибрира на оперативна четота, която е звукова.

Предшестващите и другите точки, варианти, реализации и предимства на изобретението ще станат по-ясни от следното описание на претенциите.




Кратко описание на рисунките

Точките и характеристиките на изобретението могат по-добре да се разберат във връзка с рисунките, описани по-долу, и с претенциите. Рисунките не е задължително да са в мащаб, вместо това се подчертава илюстрирането на принципите на изобретението. На рисунките, еднаквите номера посочват еднакви части при всички различни изгледи.

ФИГ. 1 илюстрира перспективен изглед на основната реализация на ултразвуковия / звуковия къртач според изобретението.

ФИГ. 2 илюстрира перспективен изглед на алтернативна реализация на изобретението, където дръжките са преместени на по-балансирана позиция.

ФИГ. 3 илюстрира разрез на реализацията, илюстрирана на ФИГ. 1 по линиите 3-3.

ФИГ. 4 илюстрира разрез на една реализация на ултразвуков / звуков къртач според изобретението, където се използва свободно осцилираща маса.

ФИГ. 5 е разрез на част от устройството, показващ схематично един от начините да се конфигурира рога, свободно осцилиращата маса и удрящото устройство, според една реализацията на изобретението.

ФИГ. 6 е перспективен изглед на една реализация на изобретението с множество пиезоелектрични купчини.

ФИГ. 7А е перспективен изглед на една реализация на изобретението с множество рогове.

ФИГ. 7В е перспективен изглед на една реализация на изобретението с множество вибрационни пътища за рога.

ФИГ. 8А е перспективен изглед на роботна система, екипирана с апарата на изобретението.

ФИГ. 8В е приближен изглед на част от роботната система от ФИГ. 8А, показваща къртачната система на изобретението.

ФИГ. 9 е перспективен изглед на визионерско приложение на изобретението в космическите изследвания.


6
Има ли извънземни или няма?
Пълен анализ на казуса


Казус (на латински: casus) в буквален превод от латински е куриозно произшествие, инцидент, представляващ и/или съставляващ обществен интерес.

В юриспруденцията и международното право се разбира като:

    в цивилистиката - въпросът за законосъобразното и правилно решаване на спора;
    в пеналистиката - въпросът за безвиновното причиняване на вреда;
    в международното право – въпросът за повода за изменение на международните отношения (примерно Casus belli и Casus foederis).

Научната дисциплина занимаваща се с решаването на казуси се нарича казуистика.





Въпросът с извънземните отговаря на всичко това: той е от обществен интерес; действително представлява едно произшествие; трябва да бъде правилно разрешен; би могъл да причини и вина безвиновно, ако не бъде решен правилно; и гарантирано ще доведе до изменение на международните отношения.

Много хора задават този въпрос и интригата не е малка, защото повечето от глупавите хора вярват в извънземни, а повечето от интелигентните хора не вярват в извънземни. Очевидно, за да бъде надскочена вярата, ние искаме първо да привлечем интелигентните хора, за да се въвлекат в това вярване, защото само ще имат способността да покажат пътя на по-необразованите хора. Често, в стремежа интелигентните хора да бъдат впечатлени с този въпрос и да се привлече вниманието им, се впускаме в директно отговаряне на директното "Има ли извънземни или няма". Изходът от това безплодно действие винаги е патова ситуация - интелигентните и образовани хора ще кажат "Дай ми доказателства", а по-необразованите хора ще кажат "Това е въпрос на тесноръдие", след което всяка от страните ще се оттегли в началната позиция.

Когато осъзнаем, че този въпрос е казус, става ясно, че преди да се обсъжда наличието или отсъствието на доказателства (което трябва да се случи след това), всичко трябва да се разгледа като казус.





Земята като затворена икономическа система

От гледнта точка на съвременната икономика Земята е затворена система.

Всички знаем, че Северното полукълбо е богато и развито за сметка на Южното. Всички знаем, че континента на Африка е пребогат на ресурси, но човечеството там мизерства. Сметките обаче излизат, защото, щом в Африка няма, значи на някое друго място има в повече, и това е Европа.
Всички знаем, че ако едно нещо се открива в изобилие навсякъде, то не може да се продава. Никой не продава въздух, защото е невъзможно някой да бъде ограничен от него. Вода се продава само там, където я няма (в пустинята например), а по принцип цената на водата не се образува от самата нея като ресурс, а от логистиката, която е нужна, за да бъде доставена там, където я няма, защото проблемът при водата е, че е изобилна, но е неравномерно разпространена. Следователно не липсва вода, а липса достъп. Така че това е, за което се плаща - достъпът и логистиката, а не ресурса, защото е изобилен. Продават се само онези неща, които са в недостиг.
Всички знаем, че пазарът се определя от търсенето. Без да има търсене, няма пазар (без да има предлагане, няма търговия, доколкото пазарът може да е отделен от тъгровията). Следователно, изкуството да се създава недостиг е нещото, което отваря нови пазари.
Всички знаем, че колкото по-голяма е наличността от дадена ценност, толкова повече пада стойността й. Това не важи само за парите, но важи и за стоки като диамантите - всеизвестно е, че във всяка мина за диаманти в Африка има място, където да се унищожават новодобитите диаманти от мината, за да може да се упражнява контрол над цената им по света. Всички знаем, че натрошените на прах диаманти са нещо по-евтино, въпреки че за получаването им в действителност е вложен повече труд. Има безброй примери за това, и е така, защото не трудът определя цената на дадено нещо в една затворена система, а недостигът на нещото.

В една отворена система, обаче всичко това е наобратно.

В отворената система на практика има постоянно вливане и постоянно отливане на неща. Затова, в отворената система не е нужно да се създава недостиг от вече наличното, за да се отварят нови пазари. В отворената система новите пазари се отварят сами и се отварят постоянно, защото нови и непознати неща постоянно идват отвън.
В една отворена система цената на всяко нещо не се определя от неговия недостиг, а се определя от количеството труд, което е инвестирано в неговото усвояване. Това означава много, защото на практика означава, че спекулирането с недостига и оскъдицата няма да бъде изгодна стратегия, а точно обратното - трудът ще бъде изгодната стратегия. Така най-богат ще бъде не онзи, който е унищожил най-много от даден ресурс, а онзи, който е способен да положи и да организира най-много труд.

Нека си представим какво би станало, ако изведнъж човечеството узрее за идеята, че космосът е неизчерпаем източник на каквито ресурси можем да си представим. В момента на крачки от планетата преминават астероиди, целите изградени от платина, които ние в момента със съвременната технология можем да добиваме. Нека да си представим, какво би станало с пазара на платината, ако се окаже, че съвсем близо до нас има източник, който съдържа повече платина, отколкото се открива на Земята. Същият пълен хаос в икономиката би настанал и по линия на кой да е ресурс - злато, диаманти и минерали от всякакъв вид, и прочие. Дори не обсъждаме онези вещества и елементи, които въобще не се срещат на Земята и никога не е имало пазар за тях.



Ние никога до сега не сме гледали към звездите и никога до сега не сме си въобразявали, че можем да отидем и да пребиваваме в космоса, какво остава за идеята, че можем да го експлоатираме. Ако човечеството започне да гледа към звездите и ако му хрумне, че неизчерпаемият космос е източник на всичко, което можем да експлоатираме, това означава пълен рестарт на Земната световна икономика - шахматната дъска ще бъде пометена и превърната в жертв на хаотичните събития, в които досегашните милиардери може отново да са играчи, но може и да не са, но със сигурност дъската ще се изпълни с нови, непознати и непредвидими случайни играчи, което би унищожило всички изграждани от столетия монополи.

Можете да сте сигурни, че съвкупността от големите и средните в световната Земна икономика разполагат с ОГРОМНА мотивация да възпрепятстват и по всячески начин да предотвратят всяко хрумване на планетата от консуматори, да поглежда към звездите и да се замисля какво интересно забавление може да намери в космоса.



Ако си мислите, че можете да си представите какво означава ОГРОМНА мотивация само на база до тук разгледаното, приемете, че си представяте само половината от тази мотивация да се подтиска интересът, насочван нагоре към небето.

Защото големите и средните в световната икономика, най-вече големите, далеч не са прости. Тях не ги интересува просто да подтискат осведомеността на консуматорите. Те се интересуват най-вече от това как могат ТЕ да се възползват от нещо, докато същевременно пречат на другите да стигнат до него. Така се трупат истинските богатства. Ако действително в близост до Земята има голям астероид, направен от платина, големите в икономиката няма да мислят толкова как да погасят обществения интерес, а най-вече ще мислят за това как могат ТЕ да добият тази платина, но да я продадат на консуматорите на такива цени, сякаш е добита на Земята.

Не си мислете, че това не се прави. Не си мислете и че технологията не съществува. Отдавна НАСА разполага с технология да прихваща астероиди между Земята и Луната и да извършва миньорски операции. Отдавна се говори за унизително смехотворни неща като това -> , по-сериозни неща обаче може да се прочетат в уики-страницата за ARM мисията на НАСА за прихващане и експлоатиране на астероиди. Забележете какво пише най-накрая - "Под бюджета за НАСА през 2018г, предложен от администрацията на президенат Тръмп, тази мисия беше отменена. През юни 2017 НАСА обяви "приключващата фаза", която следва дефинансирането. НАСА подчертава, че ключовите технологии, разработвани по мисията ARM, ще продължат развитието си, най-вече соларно-електрическите двигателни системи, които ще се ползват за целта".

Разбирате ли какво означава това? На практика, Тръмп (тоест държавата) орязва бюджета на НАСА, за да предотврати експлоатирането на космоса за ресурси. Само че НАСА твърди, че ключовите технологии щели да продължат да се разработват. Това означава, че държавата силово възпрепятства отварянето на Земната икономическа система, до момента, в който не добие увереност, че икономическият контрол при такова отваряне ще остане в нейни ръце.

Нека разгледаме какъв интерес може да има една държава в космоса и евентуалната космическа икономика.





Земята като затворена политическа система

Джереми Лок великолепно отбелязва в "Краят на злото":

"Картелите и монополите

На един корпоративен монопол се гледа като на зло, защото той унищожава избора на потребителите. Правителствата ни казват, че монополите насилват хората да купуват даден продукт на определена цена. Истината е, че няма принуда. Имате поне два странични избора. Първо, въобще не купувайте продукта. Второ, създайте своя собствена група, която да произвежда този продукт. При условие на предполагаемото зло на монопола, какво решение предлагат правителствата? Правителствен контрол.

Правителството е единственият истински монопол. Не можете да избирате дали да купите "услугите" на правителството или не. Да изберете да не ги купувате, се нарича държавна измяна и укриване на данъци, и тогава авторитетните институции ще дойдат пред вратата ви с оръжия. Те ще ви натикат в затвора или ще ви убият.

Правителството е единственият истински монопол, и техният монопол е монополът на агресията. Това са хората, на чиито авторитет сме научени да доверяваме стоките и услугите си. Демонизирането на корпорациите като монополисти дословно следва шаблона на тиранията. Измисли някакъв враг, и отнеми контрола.

Картел е, когато силите в една икономика сформират банда, която да пречи на който и да е друг да излезе на пазара. Както и при монопола, такова случване е възможно само в условията на правителство. Само правителството има оръжията и полицията, с които да ви спре да продавате продукт или да предлагате услуга.

Навсякъде по света има малки и големи картели. Те обикновено се фокусират върху определена индустрия в дадена държава. Например, една правителствена агенция, която контролира продажбата на дрога и услугите на здравеопазването, функционира като картел. При лицензирането, правителствените кандидатури и правителствените такси се превръщат в бариера за излизане на пазара, правителството на практика поддържа съществуването на пазара, и ви държи извън него. Ако се опитате да развивате свободна дейност, извън закона, ще бъдете вкарани в затвора или убити.

Много големи бизнеси обичат картелите, защото така правителството става техен партньор и помага в отблъскването на конкуренцията. Законите и регулациите, с които хората са научени да се съобразяват, не вредят на големия бизнес. Големите бизнеси са единствените, които могат да си позволят цената на регулациите. Някои хора си мислят, че когато се приемат "тежки" закони, те се отнасят за големия бизнес, но тези хора всъщност са марионетки на културата и всъщност те самите са онези, които страдат от "тежките" закони. Регулациите поддържат големия бизнес голям, и банкрутират всички останали. Такава е природата на правителствения картел. Не съществуват други картели."





Както видяхме току що, правителството на САЩ на практика поддържа космическата икономическа инициатива, но държи всички други извън нея. То поставя тези бариери, като ограничава финансирането на НАСА, което практически е чисто картелна дейност. Картелът около НАСА е много по-голям, както ще видим след малко.

Мотивите на правителството не са само икономически. На всички ни е известно, че на тази планета няма парче територия, която да не е окупирана от дадено правителство. Няма един камък, на който да стъпиш, без да бъдеш изнудван с данъци от някоя държава. Фактът на тази затвореност е много важен, защото всяка алтернатива, която евентуално би се появила, би била директна заплаха за всяко едно правителстов по света, за самия идеал на правителството и държавността. Единствените територии, от които правителството не се интересува, са онези, на които човешкото съществуване е невъзможно, чак и немислимо.

Всяко правителство се нуждае от консолидация чрез външния враг. Затова, в действителност, съседните територии, които са заети от чуждо правителство, са по-полезни за едно правителство, отколкото съседните територии, които не принадлежат никому. Защото в лицето на съседните правителства една държава вижда консолидиращ фактор, докато в лицето на ничията земя едан държава вижда дестабилизиращ фактор и фактор, който подрива религиозното вярване в авторитета на властта, просто защото представлява алтернатива. Много велики личности и майстори на пропагандата са ни съобщавали тези истини:


"Комунизмът не е любов. Комунизмът е чук, който използваме, за да размажем врага." --- Мао

"Ако тиранията и подтисничеството дойдат в тази земя, това ще е под маската на борбата с външен враг." --- Джеймс Мадисън, четвърти президент на САЩ, наричан от американците "бащата на конституцията"

"Най-доброто оръжие срещу един враг, е друг враг." --- Ницше


Повечето хора не вярват в извънземни, но въпреки това по цял свят се шири идеята, че извънземните ще дойдат и ще ни избавят от правителствата ни. Тази идея за месиянството е древна, разбира се, но човечеството е толкова подтиснато и толкова изтормозено, че за него всяко ново откритие има потенциала да крие в себе си месията. Без значение за какво се отнася, дали за нов сорт домати или за звездната освободителна флотилия на Бай Ганьо в космоса, първото нещо, което мнозинството винаги си мисли, е че сега вече ще се реши проблема със световния глад или ще се реши проблема с тиранията на Земните държави.

Това са толкова подсъзнателни и толкова лесно възбудими и дори възпламеними идеи, че ме изумява как успяват съвременните уфолози да пропуснат наблюдението, че евентуалното съществуване на извънземни е основната заплаха за авторитета на всяко едно правителство. Не заплаха сами по себе си, а заради вътрешните комплекси на угнетените човешки маси, които са готови да се пръснат като цирей всеки миг, щом се появи идеята, че е възможна някаква алтернатива в този живот.

Докато Земята е затворена система и докато туловището на Земята изпълва цялата Вселена от граница до граница, човечеството няма да има никаква представа за това що значи универсална нормалност. Без човечеството да може да се сравни с други цивилизации, то не може да има представа дали се справя с живота си добре или зле, дали се възползва от нещата по най-добрия начин или е жертва на излишно страдание, което за нормално в собствената си локалност. Способността за сравнение с други и за поглед отстрани играе толкова важна и централна роля в опълчването на правителството и пресичането на неговите наглости, че хората съвсем естествено го правят спрямо отделни държави. Постоянно сравняваме как са нещата в чужбина и в по-развитите държави, за да можем да оказваме натиск върху собствените си душмани, и постоянно наблюдаваме по-неразвитите държави, злорадствайки, за да не забравяме колко по-лощо може да бъде и да не го допускаме. Всички знаем, че без "желязна завеса" никой подтиснически режим не може да функционира дълго.

Много хора си мислят, че въпросът за съществуването на извънземни е много далеч от всекидневното недоволство срещу кое да е правителство, но грешат. Затова нека последният цитат бъде от Сун Дзъ, "Изкуството на войната":

"Затова, нещото, което е от най-върховно значение, е, да се атакува стратегията на врага."

Представата за Земята като отворена система атакува право в сърцето на стратегията на врага, която стратегия винаги е била, че Земята е затворена система. Всеки елемент, който подсказва, че Земята е в действителност отворена система, е опасен. Не става толкова дума за самите извънземни, колкото за фактора на тяхното наличие и за самата представа, че някъде там има втори / трети / пети вид цивилизация и втори / трети / пети начин, по който да се случват нещата.

Всички онези приказки, че не му било времето, че не сме били готови за такива неща, че технологията още не била развита, че това е нещо, което част от далечното бъдеще, са лъжа. Факт е, че Земята винаги и през цялото време е била отворена система, но ние просто не сме го осъзнавали. Това лесно се доказва с експерименти като онзи, за който говоря в началото на "Трактат за Свободната Енергия" (растението в бутилката), научни теории предвиждат, че Земята, както и всяка една друга планета, расте - в Реципрочната Система на Дюи Ларсън се обосновава идеята, че земното кълбо нараства в унисон с дискретно-квантовите промени на Слънцето. Континентите не плуват свободно в океана и мега-континентът Пангеа не е бил сред океан, а някога е представлявал цялата земна повърхност, преди планетата да разшири диаметъра си, за да може водата да се покаже отдолу. това е напълно в унисон с твърденията в "Старана Земя - Защо НЕ" на Нийнхюс.

Така че, Земята като отворена система е факт. Самата мисъл, че не сме готови да признаем тази истина, не означава, че ще я признаем в бъдещето - означава, че някой иска никога да не я признаем.

От Заветът на Фон Браун, а и от множество други неоспорими източници може да се узнае, че приоритетната цел на световното правителство и бизнес е милитаризирането на космоса. Зад това ключово словосъчетание седи начинанието, да се разработят оръжия и масивни военни установки, които да могат да се пратят в космоса и ниската околоземна орбита под формата на гигантски военни оръжейни платформи.
Предтекстът, както става ясно в посочения материал, постоянно ще еволюира, така че да се поддържа инициативата за финансиране на това развиващо се начинание - външен враг в лицето на други държави, терористи, астероиди... и накрая извънземни. Когато космическото околоземно пространство се милитаризира, планетата Земя ще се превърне в една затворена система с ефективна орбитална митническа зона.

Тогава и само тогава правителствата ще допуснат обществото да заговори за извънземни, и не по-рано. Без значение дали извънземни наистина съществуват или не, правителствата на Земята задължително ще кажат, че такива съществуват (без значение дали са открили доказателствата или не). Не защото ги интересува да ни запознаят с истината, а защото ще имат нужда от външен враг за укрепване на авторитета и вярата, че използването на космически оръжия срещу наземни цели е легитимно и оправдано.

Така че, драги читатели, без значение дали в момента го вярвате или не, извънземни със сигурност ще има.



7
Ако тя не е именно самата същност на живота и съществуването, то тя играе много важна роля... Върху химическите и метеорологичните промени силата й не е по-малко изключителна. Лесно се доказва, че е идентична с оживената и виеща се светкавица, сипещото се небесно сияние, резкият вихър, ужасяващият гейзер, галопиращите пясъчни потоци в пустинята и по всяка вероятност произвежда и падащия метеорит и опустошителното земетресение... Въпреки че единствено земята и атмосферата са подложени на нашите експериментални изследвания, все пак има достатъчно разумност в това да заключим, че тя преобладава навсякъде във вселената и в елемента на огъня, който запълва цялото пространство, и че тя е могъщата сила, използвана от Великия Създател, за да движи, ограничава и регулира милионите светове, с които е бил доволен да изпълни обширния и бляскав фирмамент.


Така пише Джордж Франсис през 1852г в книгата си "Електростатични експерименти". През по-голямата част от съзнателния си интернет живот се лашках в ужасяващото кално море на мистиката, езотериката и конспирациите с националистически контекст, трупайки всякакъв фураж и плява. Едва в последните няколко години, преди да създадем Апокрифна Академия, започнах да осъзнавам, че няма никаква езотерика, а окултизъм означава просто липса на образование или такова, което е било спестено. На много хора материята на науката, особено на най-първите книги, когато сатанизмът като бизнес още не е бил събуден за факта, че науката трябва да бъде подведена, им се струва твърде суха и безинтересна. Ето какво виждам аз в тези знания.





Много пъти съм казвал, че всичко в книжката "Личен магнетизъм" (от спиралата) работи. Разказвал съм по старите места, че докато се занимавах с практиката, изпробвах в много базова форма всички основни упражнения, които трябваше да се усъвършенстват, според насоките. Не всеки човек става за това, обаче. Без човек да има влечение към това упражнение, то се превръща в насилие, що се отнася до самата способност да се борави по този начин, човек бързо открива, че хората, които действително биха имали достатъчно дълготраен интерес, за да осъвършенстват тази дисциплина, всъщност са толкова малки и слаби, че не си заслужават вниманието. Почти никой човек не се нуждае от патерици.
Но аз видях, че това работи. На ден днешен си задавам въпроса, Наистина ли авторът успява да опише добре същността на нещата? С увеличаването на знанията по електростатика, интересно, но човек може по-добре да провиди по какъв път може да се напише книга като тази и как изводите и наблюденията следват едно от друго.

Аз знам, че в края на 17ти и през 18ти век е имало доста объркване между понятията електричество, магнетизъм и електростатика. Например, по-натам в превода на "Електричеки експерименти" се надявам да видим, че законът за реципрочния квадрат е в сила при електростатиката и експериментите го доказват. Законът, когато е приложен към електростатиката, гласи, че силата на привличане или отблъскване е реципрочно пропорционална на коренуваната стойност на разстоянието, на което се въздейства. По същото онова време това било широко разпространено вярване и дори официално научно прието вярване и по адрес на магнетизма. Но в "Електромагнитът и електромагнитният механизъм" на Томпсън (1891г) (която все още не присъства в Библиотеката), се посочва и обяснява, че това не е вярно, тъй като силата на привличане в магнетизма зависи изключително от магнитните силови линии, които подлежат на манипулация (Глава 5, "...Изчисление на магнитно изтичане").

Уилям Аткинсън, който е автор на "Личният магнетизъм", живее в периода 1862 - 1932г. Тоест, именно в периода на тези научни спорове и несъвършени наблюдения. Има голяма вероятност Аткинсън (с псевдоним Дюмонт), бидейки предимно адвокат по професия и окултист в останалото време, да е озаглавил книгата си на база свои лични вярвания, популярни на времето, но в последствие доказано неверни или поне неточни.

Дали въпросното упражнение, озаглавено "Личен магнетизъм", в действителност не крие своята същност като "Лична електростатика"? Нека вземем предвид следните наблюдения, свързани с експериментите от първа глава от енциклопедията на Франсис.







Когато едно тяло се отърка в друго, те разменят нещо, което се въобразява като течност. Дали е течност или не, няма значение, защото това всъщност идва да покаже, че е НЕЩО. Когато две тела се отъркат едно в друго, те разменят НЕЩО.

Докато са прегърнати, тези две тела са едно, спрямо гледната точка на обективния свят. Тоест - те са едно пред света. Защото докато са отъркани, но прегърнати, техният заряд е неутрален. Те са една единица, или с други думи са си омешали или разменили части от НЕЩО.


Веднага щом бъдат разделени, обаче, двете тела се превръщат в половини.

Отначало са били пълноценни, и две единици, но след отъркването едно в друго, те стават единствена единица и следователно стават непълноценни половини, когато са разделени.

Тук се описва закономерността, спрямо която цялото се превръща в половина. В средите битува древен въпрос: Защо мъдреците, просветените и прочие действителни или митични фигури на подражание нямат деца и отбягват или избират да нямат семейства? Най-малкото всеки път, във всяка една подобна история или легенда този въпрос е свързан с крайно необичайни обстоятелства. Самият този въпрос може да бъде зададен, за да се обясни основата на голямата част от азиатските духовни школи и учения. Отговорът е, защото триенето закономерно превръща две цели неща в половини.








Винаги, когато връзката след търкане се разкъса, между двете половини се пораждат искри, ако продължават да не са в контакт, но да са в зоната на влияние една на друга.

Винаги, когато връзката след търкане се разкъса, едната страна е ограбена, а другата е натоварена. Винаги у единия липсва, а у другия е в повече.

Независимо дали става дума за прекратяване на интимни отношения или на тривиални битови отношения, закономерността стои. Когато един се чувства ограбен - по какъвто и да е начин - той е всъщност загубилият: загубилият спора; загубилият инициативата; загубилият вниманието; загубилият доверието; измаменият; заблудилият се; загубилият достойнството. Когато друг се чувства победител, той е спечелилият, придобилият тези неща. Самочувствието у единия е ниско, а у дригия е приповдигнато.

Умелите психолози, които имат власт над себе си, демонстрират своя самоконтрол, когато успяват да запазят спокойствието си в такива контакти. Как го правят? Задават си въпроса, Какво изгубих, и му отговарят възможно най-първично. Не е нужно да си спечелил, за да си прав. Нито пък това, че си загубил, означава, че истината не е на твоята страна. Тогава КАКВО е загубено и КАКВО е спечелено, след като неговата размяна не определя истината?

Нарича се НЕЩО. Много хора го наричат с много имена, и преобладават имбецилните такива, но то е просто НЕЩО. Именно това нещо определя кога една единица е едно цяло, и кога е една половина.




Когато се разкъсат едни интимни взаимоотношения, се наблюдава същото. Ограбената половина търси контакт, с каквото и да е, с всевъзможни неща, за да добие от другаде онова, което е било отдадено или отнето. Препълнената половина също започва да търси контакт, с каквото и да е, за да предаде щафетата на излишъка.

Ограбената половина осъществява контакт със света, и отново става единица. Това отнема време, защото е нужно време, за да може изтеклото да се възстанови отново.

Препълнената половина осъществява контакт със света, и отново става единица. Това също отнема време, защото е нужно време, за да може натрупаното да се разнесе отново.




Когато двама осъществяват контакт, търкането вече започва. Когато две единици осъществят търкане, се превръщат в една единица. Но това не е така, ако се осъществи контакт между половина и цяло. Когато едно тяло, което е вече натъркано и притежава заряд, влезе в контакт с нуетрално тяло, то отначало го привлича и има залепване. Скоро след това неутралното тяло добива заряда на предварително натърканото тяло, и се отдалечава от него заради отблъскването на еднаквите заряди.

Този вид електростатични експерименти показват от какъв тип трябва да бъде контакта между хората, за да се получи връзка, и от какъв тип трябва да бъде контакта, за да се получат кратки, спорадични контакти без възникване на връзка.

Който разбира закономерностите и поведението на НЕЩОТО, което хората са си представяли и все още си предсатвят като течност, той се сдобива и със знанието как да изменя обстоятелствата според желанията и стремежите си.



Всички тези междучовешки взаимоотношения, завръзки и развръзки и как се борави с тях така и не са добре обяснени в "Личния магнетизъм" на Аткинсън, най-вероятно заради това, че магнетизмът не може да послужи за пълноценна аналогия на тези асоциации. Но електростатиката може.

Когато човек изпадне в терзания, се счита, че той е отдалечен от Бога. Той страда, не е блажен. А самият път към Бога е мистифициран, откакто свят светува. Пътят към Бога, или , всъщност обикаля целия свят; това е пътят, с който една половина трябва да влезе в контакт, за да се завърне. Тоест, да добие каквото е било отнето и да раздаде каквото е било натрупано.

За нас не би трябвало да е тайна, че електростатиката има отношение към възможно най-първичните неща за човека. Разглеждаме подобна информация в "Безсмъртни Сестри", преведена от Клиъри и в разговора, който обсъжда книгата --> тук.

Нямам никакво съмнение, че съществува литература, която се занимава с повлияването на електростатични заряди единствено чрез насоченото внимание. Всъщност вече очаквам да попадна на такива материали и това рано или късно ще стане. За сега забавям превода на лекцията на Харалик, с която обявих, че съм се заел, защото все още ми трябва допълнителна литература.






Друго, с което книги като тази би трябвало да са интересни, е това, че ни отварят прозорец към културата на онези времена.

Например, космогонията, която Франсис ни представя, или поне неговата лична представа за такава, всъщност ни представя само истини. Погледнато като цяло, в днешно време не сме открили кой знае каква скандална информация за космоса и другите планети, която може наистина да впечатли този философ от 19ти век.

Запознаваме се и с някои негови заблуди. Като например, че "... този самотен експеримент, без да намери обяснение през толкова много векове след това, е представлявал цялото знание, което древните са имали за електричеството; и чак в последната част на 16ти век д-р Гилберт, като открил, че други тела имат сходни качества...". Много смело твърдение и ужасен, масово разпространен културен предразсъдък, който определено е попречил експедицията на Наполеон в Египет да се оцени по своя истински принос за тогавашната модерна цивилизация.

Истината е, че нищо от Египет не може да се свърже с галваничното електричество, което така силно си въобразяват съвременните езотерици по древните цивилизации. Ако те обаче имаха някакъв интерес към електростатиката, вместо към галванизма, щяха да видят, че голяма част от всичко, което знаем за Египет, говори за прилагане на някои от най-удивителните електростатични ефекти (включително земното радио на Стъбълфийлд, за което споменава Мураками в "Електрокултура и генна експресия").


Всичко това са обширни теми, които могат да са основа на дълги дискусии, подкрепени с фактологичността на стари книги като тази. Още един пример за такъв интересен факт е, че Франсис на много места настоява, да се ползват черни котки (като в Експеримент 23). Малко по-натам в българския превод на книгата ще се окаже, че, в действителност, какъвто и предмет да се натърка в козината на жива черна котка, той винаги добива точно определен заряд. Тъй като електростатичните заряди са еднакви по всичките си признаци, но всъщност биват положителни и отрицателни, такива сигурни експерименти, които неизменно произвеждат винаги един и същи заряд, са незаменими за аматьора изследовател. (Според мен това има общо с меланина, защото засяга и черните зайци.) Нима това не възбужда любопитсвото на средностатистическия непросветен окултист, за който черната котка е всичко останало, по най-идиотския начин, но не и пособие с истински практична насоченост?

8
Това е лекцията, озаглавена "Електро-биохакване" на Арон Мураками от годишната конференция Energy Science & Technology Conference 2018.

Тъй като заглавието е абсурдно, съм го пропуснал. Личното ми мнение е, че Арон Мураками не само е съмнителна личност (както съм посочвал преди), но и не е добър презентатор. За пореден път лекцията му не е довършена, с извинението, че нямал време. Резултатът е, че е хаотична, информацията в нея не е добре структурирана и наподобява просто едно изброяване. Самата информация не е кой знае колко трудно да се намери и аз знаех за тези неща от другаде, именно - от форума на EmediaPress (на която Мураками е шеф заедно с Питър Линдеман) - EnergeticForuum.com . Всичко това, което е събрано тук, бе подхвърлено от участниците в онзи форум. Джефименко и книгите му бяха споменати първо от Lasersaber, който е също форумен участник там.

Немалко неща, които споменава, са излишни. Говоря за личните му теории за етера, които не са плод на ничии изследвания. Нещата, които показва като собствено включване, също са абсолютно излишни, защото не подобряват нищо.

Все пак, не съм спестил нищо от лекцията. Получавате на български точно онова, което купих от EmediaPress, и не по-малко. Традиционно съм отрязал въпросите накрая, защото, както може да се очаква, те отново са дебилни, а Мураками и без друго може да говори само глупости, когато се отклонява от сценария.




Абстрахирайки се от начина и средствата, по които тази информация достига до нас, тя сама по себе си е безценна :) Особено за българското интернет пространство.

Почти всички материали, на които се опира презентацията, в момента се появяват в Библиотеката и върху превеждането им се работи. Рано или късно тук, в Апокрифна Академия, този въпрос ще бъде изчерпателно и пълноценно представен.


9

Олег Димитрович Джефименко (1922 - 2009), роден в Украйна, умира в САЩ, е бил физик и професор емеритус (човек, пенсионирал се на съответния научен ранг) от Западно-Вирджинския университет (West Virginia Univercity).

През 1956г печели наградата Sigma Xi за своята Теория за електромагнитна ретардация и относителността. През 1971 и 1973г печели награди в надпреварата за технически апарати AAPT. Джефименко конструирал и оперирал електростатични генератори, задвижвани от атмосферно електричество.

Джефименко работил върху генерализацията на Нютоновата гравитационна теория при времево-зависимите системи. Неговото мнение било, че няма обективна причина да се изоставя Нютоновата теория за гравитационните силови полета (в услуга на една метрична гравитационна теория). Той се опитвал да развие и да разшири Нютоновата теория, правейки я съвместима с принципа на казуалността и правейки я годна за приложение към времево-зависимите гравитационни взаимоотношения.

Разширението, или генерализацията на Джефименко, се основава на съществуването на второ гравитационно силово поле, "съгравитационното поле, или полето на Хевисайд". Това може също да се нарече и гравимагнитно поле. То представлява един физичен подход, коренно различен от времево-пространствения геометричен подход на Теорията на относителността на Айнщайн. Оливър Хевисайд първи предвижда това поле в статията "Гравитационна и електромагнитна аналогия" (1893г).




Говорим за човек, който не е бил съгласен с в момента масово приетата парадигма на Айнщайн. Говорим за човек, чиито схващания са били сходни със схващанията на Хевисайд, който, както знаем, наред с Максуел, математически предвижда факта на така наречената Свободна Енергия или свръхединството в нормалната енергийна среда. Максуел, Хевисайд и други, наред с Тесла, са били научно убедени в съществуването на единна енергийна среда, която свързва всяка частица с цялото, наречена етер и именно това е противопоставяло по възгледи съвременниците Тесла и Айнщайн.

Може би най-стойностното последно дело на Джефименко е това, че през 2004г прави книгата "Електростатични експеримети" отново годна за масов прочит и, на практика, отново достъпна за света.

Настоящата книга "Електростатични мотори" в момента може да се свали от тук: http://rexresearch.com/jefimenko/jefimenkoesmotors.pdf

10
Именно забележителните книги като тази придават стойност на Библиотеката на Апокрифна Академия. Това е поредният превод в развитие и се надявам някой ден да бъде завършен, както и други материали в тази секция.

Ето какво мога да посоча като особени моменти, които заслужават внимание:
- Книгата е първата енциклопедия от този род и е написана десетина години след първия Наръчник по магнетизъм на Дейвис.
- Кой е Джордж Уилям Франсис: 1800-1865, английски писател по ботаника и общи науки, емигрира в Австралия, където развива кариера и се прочува като градинар, става директор на Аделайската ботаническа градина. Както знаете, към днешна дата все още предстои да представя български превод на информацията от последната Конференция "Тесла" 2018 относно приложението на електричеството в агрикултурата, или така наречената електрокултура. Повече по въпроса, освен лекцията, която още не съм представил на бългаски към днешна дата, можете да прочетете в Ефекти на ел. и магнитните полета върху живите организми.

Книгата е доста рядка и в България определено я няма. Може да се купи от Амазон, ако си уредите по някакъв начин пращането до България, например чрез втора фирма или познати. За съществуването на книгата разбрах от един известен образ в американските форуми за Свободна Енергия energeticforum.com и overunity.com с прякор Lasersaber. Има и канал в youtube, където демонстрира репликите си на различни неща. Предложи на вниманието тази книга в едно видео за 3д-принтиран корона-електростатичен мотор.

11
Презентацията бе част от програмата на ежегодната Конференция за Енергийни Науки и Технологии (Energy Science & Technology Conference) 2018г, която традиционно се организира в САЩ от EmediaPress. Компанията е собственик и на един от най-известните форуми за свободна енергия в света, Energetic Forum com. Някои от вас може да я познават под старото й име "Ежегодна Конференция Тесла".

В това стенограмно представяне съм спестил въпросите от публиката накрая и отговорите, които Гералд Полак дава. Въпреки че въпросите и отговорите продължават за около цели 30 минути, по моя преценка реших да спестя тази част в основния превод поради разнопосочността на запитванията и създаващата се атмосфера на малки парченца разпокъсана информация. Въпреки това, тъй като се споменават наистина важни неща, които ни намекват за продължаващите изследвания на групата изследователи и се споменават неща, които са публикувани в други документи и в книгите на Полак, които за сега не сме разглеждали тук, тази последна част заслужава нашето внимание и коментар. Можете да участвате заедно с мен в коментирането на цялата презентация и на въпросите и отговорите след нея в темата ми "Коментари върху "Четвъртата фаза на водата" във форума. Ако желаете сами да прегледате последната част, където Полак разговаря с аудиторията, пишете ми на лични съобщения или на пощата.

12
Нека споделя онова, което ми хрумва в контекста и във връзка с материала от Библиотеката "Гералд Полак, ESTC 2018г ---- Четвъртото състояние на водата" и лекцията на Боб Харалек за количествените изменения във водата в следствие насоченото съзнателно намерение. Знам, че сред вас има хора, които са много навътре във всичко, свързано с водата и че като цяло българската публика има стари традиции в алтернативните науки, касаещи водата като цяло. Надявам се заедно да успеем да хвърлим светлина върху много неща, касаещи тази тема.

13
Всички теми / Динамо на Фигуера
« -: Август 08, 2018, 03:04:58 pm »
Бяхме говорили с моите хора да не обсъждаме повече публично такива неща.

Но, понеже сега сърфирах едни неща и гугъл взе, че ме прати в mazeto.net, което ряко се случва, реших че това мълчание не е полезно в случая. Сърфирането беше ползотворно :)

Радвам се, че и там се обсъждат неща, които са обсъждани и тук. Аз нямам нерви повече, а и напълно споделям разочарованието на Веско от хората и няма да пиша там. Но щом все пак споделяме някаква малка обща аудитория и има макар и индиректна комуникация, радвам се че лекциите от конференцията "Тесла" ще стигнат там по един или друг начин.

Писах за динамото на Фигуера в Мазето преди... но нищо не стана. Надявах се, както всеки се надява, някой, който може, да вземе и да поеме нещата, но уви.

Затова, аз трябваше да си се захвана. В момента на онова писане бях гол и бос по тия неща, но след като стана ясно, че интерес няма и че никой не желае да се пробва с идеята, си обзаведох една стая.
Купих си всичките основни инструменти, за да мога да правя базови неща. Обзаведох си работен кът в апартамента. За изминалата година вече натрупах критична маса от всякакви подръчни неща и материали, с които да мога да действам.

Мога да се похваля, че последната ми инвестиция беше в осцилоскоп :) Не е от най-сериозните, около 1000лв е, но все пак е от по-добрите марки в своя диапазон, поинтересувах се, за да не избера някой боклук. Така че сега вече съм способен на напълно независими занимания... както и би трявало да бъде.

Ще споделя какво ново научих за динамото на Фигуера. Ако някой има желание, може да разговаряме тук, дано някой някъде вземе, че на база споделяното тук успее да направи нещо смислено.

14
Първо, увод

Това е пионерска тема в полето на философско-окултния анализ. Времената се променят. Заедно с новите времена, хората, наред с всичките си отговорности, носят на плещите си и отговорността да се осъвременяват.

Ако се огледате наоколо, ще забележите, че собствените ви деца се раждат с разбиране за модерните телефони. Навярно на всеки му се е случвало да наблюдава, как двегодишни дечица скоростно боравят с настройките на телефони с операционна система Андроид и колко умело и без никакво колебание прелистват менютата с малките си пръстчета по тъч-скрийна. Когато наблюдавате как децата работят с опирационната система, можете действително да видите, че те разбират тези абстракции - страници, които са просто виртуални, а не истински; папки, които са просто измислени, а не буквални; иконки, които са функционални символи, без да са нищо съществено, и тн. Повечето съвременни зрели хора едва-едва разбират тези абстракции и само симулират, че могат да работят с тях, демонстрирайки просто едни заучени движения, както маймуните и папагалите в клетки побутват разни ръчки и бутончета, защото знаят, че тогава пада храна в чинийката.

Когато обаче електрониката ви се развали и я занесете в сервиза, там не срещате двегодишни дечица. Там срещате специалисти, които разбират много повече от който и да е. Ако вие се допитвате до децата си, а децата ви се допитват до батковците-тинейджъри, то батковците-тинейджъри се допитват до хората в сервиза, където срещате върха на тази йерархия. Интересното е, че върха на тази йерархия - хората в сервиза - са на вашата възраст или дори по-възрастни. Ако действително технологиите се основават на някаква разлика в поколенията, тогава защо върхът и дъното на пирамидата са хора на една и съща възраст и от едно и също поколение?

Децата и подрастващите просто се намират в своя стадий на растеж. Те се осъвременяват "автоматично", всеки ден, защото все още учат основното за света. Така, вашите деца учат нещата, които в днешно време са основни за света и които вие би трябвало да познавате по-добре от тях, защото сте дошли на този свят първи. При подрастващите тези процеси са "автоматични", подхранвани от родилната инерция при навлизането им в света, но у вас, техните родители, такава инерция отдавна вече няма. Природата ви смята за завършени - затова ви наричат "узрели". При вас, осъвременяването вече е осъзната отговорност и всеки един зрял човек има избор, дали да бъде отговорен или безотговорен в това отношение.




Апокрифна Академия не може да се съобразява с нуждите и възможностите на читателите си. Ние не сме просто някаква си "медия", тъкмо обратното, казвам ви - ще дойде време, когато ще стане ясно, че АА е безпрецедентен сайт, малката на брой аудитория е признак именно на това.
Всички отдавна сме свикнали с киното и филмите, имало ги е преди всички ние да се родим. Отдавна в полето се появи тенденцията да се правят задълбочени анализи на филмови продукции (както на сайтове като Паралелна Реалност например, и много други, наши и чужди), защото колективно сме достигнали до разбирането, че киното е вид медия. То разглежда и изпраща илюстративни послания. Киното има отношение към развиването на общата интелигентност и обща култура на човека по същия начин, по който предшестващите го медии - приказки, книги и театър. Всяко едно от тези неща е било наричано илюзия и всяко едно от тях е илюзия. Само киното, обаче, във времето на появата си, е било наречено "великата".

Причината за това е директността на предаване на посланията. Книгите развиват факултетите на човешкия ум и съзнание повече, защото комуникацията между автора и читателите е по-недиректна и сложна - книгите, на всяко едно ниво, изискват абстрактно мислене. Нужна е абстракция, за да може мозъка да извлече смисъл от писмените символи (четене), след това е нужна пак абстракция, за да може мозъкът да извлече смисъл от недиректния изказ (символното говорене, смисъла между редовете), след това е нужна и интерпретация, за да може мозъкът да облече информацията в такива образи, които най-добре да подхождат на разбирането и ширината на съзнанието на субективния читател. Това е доста работа и като всеки труд води до доста плодове.
Киното, от друга страна, сервира директна информация в подсъзнанието. Всички знаем, че очите имат особена връзка с мозъка и в това отношение визуалното представяне на картините прескача едно ниво в сравнение с книгите. Там, където очите виждат букви, а въображението вижда картини, в киното не се случва нищо - очите виждат картината, която не минава през повече обработка от мозъка и стига до съзнанието в директен вид.



Киното никога не е спирало да търси начини да запази прозвището си "велика илюзия" и винаги е търсело начини да се усъвършенства. То отдавна е осъзнало, че разликата между хубавите и лошите филми е, че при едните на зрителя не му пука за героите, а при другите зрителят е загрижен за героите, проявява емпатия. Тоест - ако зрителят инвестира нещо от себе си в това, което вижда, то се възприема като хубав материал и ефектът от комуникацията между медията и зрителя е по-силен. Така, киното отначало започва да построява така филмите си, че да се въртят около някакъв образ, с когото зрителите да могат лесно да се самоидентифицират - да се вживеят в него, за да възприемат прожекцията от гледната точка на собствена съдба. Книгите правят абсолютно същото. Силата на всеки добър роман е в това, доколко читателят може да открие части от себе си у героите. Колкото по-детайлно е изложен вътрешния свят на героя в романа, толкова по-хубава е книгата, защото толкова по-голямо участие има самия читател, той влага себе си в предварително написания сюжет.

На ден днешен в кино-програмите няма лесно да намерите филми на 2D, като едно време. Всички кино-програми излъчват филми на 3D и 4D. Повече сетива се ангажират в медийната комуникация - докато гледаме филм с лодки, предната седалка ни пръска вода в лицето, докато гледаме филм със земетресения, пружини тресат седалките в целия салон. Колкото повече сетива се ангажират, толкова по-голяма част от зрителя е въвлечена и инвестирана във филма, и толкова по-силна е комуникацията.

На книгите им е невъзможно да направят това. Но те, още преди киното, са осъзнали нещо друго. Нещото, което най-силно въвлича читателя в сюжета, е упражняването на личен избор. Усещането, че читателят има власт над сюжета, е буквален механизъм, който му дава възможност да влага време, труд и внимание в онова, което чете. Тоест, дава му се възможността да инвестира себе си максимално заради усещането, че именно той "гради" сюжета, развива чувство за собственост над сюжета, защото започва да се чувства като самия автор.
Този вид книги се наричат книги-игри. Всички сте чували за тях, но, убеден, съм, почти никой зрял човек не е чел книга-игра през живота си. Това обикновено са книги, чиито абзаци са номерирани и съдържанието им не е хронологически подредено. На края на всеки абзац читателят прави избор. В зависимост от това какво действие ще избере за главния герой, му се казва да отиде на еди коя си страница и да прочете абзац номер еди кой си. Така, в зависимост от собствените избори на читателя, книгата може да завърши по множество различни начини. Освен това, в зависимост от изборите на читателя, цялата история на романа може да изглежда по няколко съвършено различни начина. С други думи - това са книги с отворен край, при които на читателя се преотстъпва част от собствеността на автора, читателят е вече участник във финалното написване на книгата. Обикновено, това са книги с много силен ефект, заради това, че читателят прави много по-голяма инвестиция от своя страна и така неимоверно покачва стойността на всяка една идея, емоция и мисъл, която преживява. Той вече не е жертва на съдбата на необратимите сценарии, не е свидетел - той има власт и я упражнява, което го кара да поеме отговорност за собственото си преживяване от комуникацията.

Ангажирането на физическите сетива при 3D и 4D киното не може да стъпи на пръста на този механизъм, за първи път появил се у книгите. Причината е, че четенето на книга винаги е било самостоятелно занимание. Киното винаги е било групово занимание. Няма как, когато всеки прави различни по вид и посока избори, едно групово занимание от такъв тип да удовлетвори всички зрители/участници.





В този развиващ се свят и променящи се времена от днес нататък ще общуваме с нови медии. Развиващите се технологии вече позволяват на киното и книгите да се допълнят, за да могат да превъзмогнат вродените си ограничения... раждайки компютърните игри.

За много хора е безспорно, че компютърните игри са изкуство. Все още, това хрумване е чуждо на почти всички хора, които, без да осъзнават личната си отговорност да се осъвременяват, са свикнали да образоват новите поколения с произведенията на класическата литература. Обществото залага на сигурно... но не защото държи на миналото, а поради боязън и дълбок страх да пристъпи в бъдещето си. Още когато аз бях малък, голяма част от децата вече не излизаха да ритат топка, в моето детство пионерчетата вече бяха част от едно напълно заличено минало (слава богу). За първи път у нас навлизаха тамагочитата. Българинът осъзнаваше факта, че докато той изостава в политическите си дилеми, най-малките деца по света вече боравеха с напреднали технологии за играчки и се грижеха за понита в телефоните си, вместо да подмятат кукли.

С напредването на десетилетията човечеството свикна с хрумването, че за да може съвременния човек да се нарича начетен, той трябва задължително да е гледал и световно известните филмови класики. По същия начин в древността запознатостта с театралните пиеси е бил белег на висока класа и лукс, който малко хора са можели да си позволят - само образованите, тъй като с образование е разполагал само елита.

Въпрос на време е компютърните игри да повторят всички тези етапи на приемане в обществената култура. Поради огромния си потенциал, обаче, компютърните игри не се отнасят единствено до културните и образователни аспекти на социума, но и до други полета, които киното и книгите никога не са засягали. Например спорта. От една-две години насам компютърните игри официално станаха част от олимпийските дисциплини. Поради особености в документалното оформяне обаче миналите Олимпийски игри не включиха в програмата си играта DOTA заради бюрократично забавяне и усложняването на традиционната откриваща церемония заради включването, което е прецедент. Но тя БЕШЕ в официалната предварителна програма и със сигурност ще бъде част от следващите или най-късно по-следващите Олимпийски игри, по думите на съдиите, защото DOTA по документи вече е официална олимпийска дисциплина и с това е първата компютърна игра, която получи най-висшето спортно признание.

Компютърните игри след много кратко време ще навлязат и в множество други полета от битовия живот, както се вижда от кратките демонстрации на авангардните технологии при игрите:



Презентацията е част от игра, която се разработва по филма The Walk (Разходката), който пък от своя страна е по истинския случай на някой си, който го е направил. В момента има истински случаи, по които са писани романи, по които романи са правени филми и по които филми са направени игри. Докато светът на зрелите хора нехае за отговорността си, това изкуство, което минава незабелязано под невинната дегезировка на развлекателно забавление, се е превърнало в основополагащо вдъхновение на всеки личен детски свят и съвсем скоро, чрез своята тиха революция, ще заеме мястото си като стожер на бъдещата цивилизация, наравно с 3D-принтирането. Не забравяйте, че това, което предстои да обсъдим тук, е оформяло съзнанията ни като млади хора много преди вие, нашите родители, да сте знаели какво е езотерика и да сте се занимавали с философски въпроси от такава сложност (както сами ще се убедите).






За нас, като изследователи, е от голямо значение, да започнем да обръщаме най-сериозно внимание на компютърните игри като информационна медия и изкуство, комуникиращо езотерично, религиозно, социо-културно и конспиративно знание и информация, в някои случаи дори по-добре известните, до сега наричани "класически", произведения. Тази нова медия е еднакво силна както в способността си да просвещава, така и в способността си да пропагандира Новия Световен Ред, с което е от голямо значение за всички видове изследователи и анализатори.


Тази публикация е първа по рода си в България и околността - със сигурност - и за първи път компютърни игри ще бъдат представени в толкова подробно разчетен и разплетен вид. Ваша и моя отговорност е, да сме способни да обсъждаме този предмет на общ, разбираем език. Постарайте се да сте сред единиците от днешните ни читатели, на които им е по силите.

15
Всички теми / Размисли за цивилизацията
« -: Август 01, 2018, 05:12:32 pm »
Читателите ни вече би трябвало да са обмислили въпроса, как образните представи за нещата, които сме възприели, влияят на поведението ни. След като Глава 13: Променящи с еобразни представи от книгата на Джим Кийт стана достъпна за вниманието на всички читатели, повечето от вас би трябвало да са запознати със сериозните инвестиции и усилия, които се полагат от световните социо-инженерни центрове, с цел широкоподдържаните образни представи на хората методически да се променят, защото това директно води до определяне посоките на поведението на хората и стремежите, които масите си развиват. Ето оригиналният документ на Станфордския институт от 1982г: http://www.global-vision.org/papers/changing-images-of-man.pdf

Човек рядко знае точно както представлява дадено нещо. За отделния човек важното е, че той си има свое МНЕНИЕ, има своя ПРЕДСТАВА какво евентуално е дадено нещо, и на база тази своя представа, той определя поведението си към нещото, намеренията си към нещото и отсъжда бъдещата съдба на въпросното нещо. Когато човек научава повече, мнението му се променя, представата му се променя, и след като представите му за това нещо се променят, променя се отношението му, поведението му и започва да отсъжда различна съдба за нещото. Действията на всеки човек се коренят в неговите образни представи за нещата. Умните хора държат образните им представи да са обосновани, глупавите хор не се интересуват дали образните им представи са реалистични, но това не променя факта, че човек отсъжда спрямо представите си. АКО образните представи се променят или преосмислят, без значение дали заради узнаването на нови факти или заради възприемането на нови лъжи и заблуди, човек ще промени и действията си спрямо обекта на своите представи.

Нека в тази тема да поразмишляваме над цивилизацията, като понятие. Всеки разбира, че образната представа за това понятие, която мнозинството от нас поддържат във впечатленията си, определя нашето отношение към цивилизацията, нашите намерения към цивилизацията, поражда идеите ни за това каква е най-подходящата посока, в която цивилизацията трябва да поеме и как трябва да изглежда. Нека направим обзор на миналото, и предимно на бъдещето на образната представа за цивилизацията, точно както SRI подхождат в горния документ по адрес на човека.






В миналото, цивилизацията е изчезвала. Глобално - вероятно няколко пъти, както твърдят някои, локално - със сигурност многократно. На много места по пламената са възниквали и напълно са изчезвали цивилизации. Това е основната завръзка в археологията и историческата наука - как да се разгадаят образните представи на хората от една цивилизация, която е изчезнала и която в най-добрия случай е оставила оскъдни следи за представите на хората от своето време? Разгадаването на образните представи на хората от даден забравен от времето период би ни дало отговорът на всички въпроси - какво са знаели и какво са вярвали, какво са постигнали и какво са искали да постигнат.

Какво означава да изчезне една цивилизация?

Една цивилизация се опира на няколко на брой неща. Тези неща, на които дадено нещо се опира, се наричат стожери. Стожер, това е кол в средата на харман, за който се връзва животното (кон, вол и др. ), за да обикаля около него при вършитба (български тълковен речник). Преносно, стожерът е колона, опорен стълб, подпора, на която почива някаква представа. Всяка образна представа се опира и зависи от стожер - тя обикаля около него и изцяло се поражда от него и той определя границите и мащабите на представата. Запомнете този израз, защото темата няма да е самостоятелна.

Няма да се впускам в анализ на това кои са истинските стожери на съвременната цивилизация. Само ще дам пример с по-малките стожери, които поддържат напредъка и развитието й, не самото й съществуване по принцип.
Вземете например лагерите. Човек не може да направи лагери на ръка:



Както чухте, топчетата на лагерите се произвеждат от тези машини няколко дни. Първите лагери, които хората са правели на ръка, са първите - тези на Леонардо да Винчи, който ги е изобретил. Ако лагерите поради някаква причина и по някакъв начин изчезнат, нивото на техническото ни развитие ще се върне в Ренесанса, когато хората са правели дървените лагери на Леонардо да Винчи (към 1500г), защото без тях не е възможно да се произвеждат прецизни механо-технически елементи. Обърнете внимание, че машините, които произвеждат лагери, зависят изцяло от лагери, защото те самите са изградени от лагери. Без лагери, машините, които произвеждат лагери, няма да могат да го правят. Това означава, че лагерите са един от стожерите на съвременната цивилизация. Ако някой бомбардира завод за лагери, той застрашава оцеляването на цивилизацията на локално ниво.

Какво означава оцеляване на цивилизацията и локалка или глобална цивилизация?

Цивилизацията, разбира се, няма да изчезне, защото дори и някой да бомбардира завод за лагери някъде, на ден днешен живеем в ерата на глобализацията. Няма такова нещо като "локална заплаха". Ако България има един единствен завод за лагери, и той бъде стратегически бомбардиран от НАТО, това няма да застраши цивилизацията в България, защото България в ерата на глобализацията има голямо количество чуждестранни търговски партньори и така или иначе лагери ще се вземат от някой, който все още има заводи за тях.

Глобализацията имунизира цивилизацията от локални заплахи. Точно затова в геополитиката е измислено ембаргото. Когато една държава бъде поставена под ембарго, тя с други думи се изважда от глобализирано състояние, което я прави подвластна на локални заплахи, локалите заплахи започват да диктуват благосъстоянието й. Затова една държава се поставя под ембарго, когато някой планира да я постави под локална заплаха.

Последното (значимо) локално изчезване на цивилизацията е било през 1177г преди Христа (така наречената късна Бронзова ера):



Обърнете внимание - това е времето на Тутанкамон, Рамзес II и III, Аменхотеп III, битката при Кадеш, Троянската война и Бягството на евреите от Египет, когато Моисей разделя морето. Всички тези неща се случват в едно и също време - при последното локално изчезване на цивилизацията. Що ни касае нас... доколкото съвременните историци предполагат, прото-траките са се заформили като етнос някъде през 1500г преди Христа, а траките са се обособили като техни наследници някъде около 1000г преди Христа (така наречената Желязна епоха), тоест по това време на Балканите и по нашите земи са живели предците на така наречените траки. Обърнете внимание, че 50% от нещата, с които се занимава езотеричното общество в България, са именно от този период.

Както се разбира от тази много интересна лекция, Средиземноморският регион е бил в състояние на относителна глобализация. Не е имало народ, който да няма връзка с друг народ, както презентаторът казва, не е имало народ, който да пропуска три стъпки от колелото на диаграмата в началото. Тоест, ако два народа не са се познавали и не са имали връзка помежду си, те задължително са имали поне един общ приятел, който е познавал и контактувал и с двата. В такова състояние никой от онези народи и държави не е бил уязвим към локални заплахи. Накрая на лекцията, когато са въпросите от публиката, презентаторът подчертава, че действително има намерени писмени доказателства, че по онова време народите са сключвали военни пактове - че ако единият е нападнат от някого, се приема, че партньорите му в пакта също са нападнати. С други думи това е била една глобалистична търговска атмосфера, която е имала и своя версия на НАТО.

Въпреки това, тази цивилизация и замесените в нея народи потъват в тъмни времена. Лекторът изтъква тезата, че за да се случи това, трябва да е имало не локална, а глобална заплаха за цивилизацията (след което се впуска в уточняване каква евентуално би могла да бъде тази глобална заплаха).

Важно е да разбираме всичко това, защото скоро след локалното затриване на цивилизацията в Средиземноморието през 1177г стартира Римската цивилизация, започвайки от италианския град Рим около 800г преди Христа. Може 400 години да ви се струват много като за онаследяване, но периода между 1200 - 800г преди Христа се нарича Тъмната епоха в Гръцката история, защото от нея и за нея не са намирани писмени данни. Разберете за какъв разпад на цивилизацията става дума.

Разберете и какво начало е това. Както всички знаем, тръгва от Италия, която е с формата на ботуш. Както всички знаем, свидетел е на рождението и разпването на Спасителя Исус. Както всички знаем, смята се за начало на Западната цивилизация и дава архитектурата на съдебните, банковите и държавните храмове на Западната цивилизация. Свидетел е на Клеопатровите египтяни и затова пази и тяхната архитектура, както и доста египетски ритуали (това също добре знаем). "Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги", е писал Джордж Оруел. Писмеността е един от стожерите на цивилизацията.





Знаем, че Египетската цивилизация многократно е губела някои от своите стожери. Всеки път, когато цивилизацията губи някой свой стожер, това е начало на нова епоха в нейната история, Древен Египет, Старо царство, Средно царство, Ново царство... винаги характеризираща се с все по-малко просветленост и проникновеност. Това кара съвременните изследователи да остават с впеатлението, че Египетската цивилизация, дори и да е част от развиващата се глобална цивилизация днес, никога да не е успяла да възстанови онези стожери, които е загубила в миналото.

Пирамидите са най-яркия пример за унищожен стожер на една цивилизация. Книгата на Давидовиц в нашата Библиотека подробно разглежда въпросният стожер. Това е техническо знание, което древните египтяни са имали и което им е позволило да направят пирамидите - знанието за геополимерните бетони. Давидовиц обръща внимание на същото, на което и SRI обръщат внимание - това знание, превърнало се в стожер на древната Египетска цивилизация, е следствие от образната представа за света, която са имали. То произлиза от техния пантеон и точно като вързано стопанско животно обикаля около техните религиозни представи, които оформят мащаба на това знание.

С това си знание те са направили паметници - техническо постижение, които съвременната ни цивилизация не може да повтори днес. Забележете как именно заради техническите постижения на тяхното знание някои от нас днес са склонни да възприемат древния египетски пантеон не като религиозна представа, а някаква конкретна представа, с физическо проявление. В крайна сметка, ако знание, което се е зародило поради религиозни вярвания, е довело до такива впечатляващи технически резултати, умът ни подсказва, че въпросните образни представи на тези народи не са били религиозни, а може би напълно практични. Точно това кара много от нас в така наречените езотерични общества да имаме различни образни представи по религиозните въпроси - ние сме по-склонни да считаме анунаките на древните шумери за конкретни, физически същества, буквално дошли от космоса, а не за умствени религиозни построения. Ние имаме различни образни представи от по-голямата част от съвременното човечество и тук се коренят много от разликите между социалните общества на нас като малцинство и на останалия свят като мнозинство, както обсъждаме в темата на Веско За и против хората.

След загубването на това знание и унищожаването на този стожер, образните представи на египтяните се променят и те никога повече не успяват да възстановят загубената си цивилизация. Древен Египет си отива и идва времето на Старото Египетско царство, но пирамидите остават. След като образните представи на хората са се променили, те вече не са в състояние да възпроизвеждат знанието, с което разполагат, а единствено да опазват колкото се може по-дълго време постоянно изчезващото и все повече забравяно старо записано знание. Когато и то се изчерпва, идва време на Средното Египетско царство, което вече не е способно на нищо от строителните технически постижения на предците си. Но пирамидите остават. И продължават да стоят и до днес. Те са постижението на хора с различни образни представи за света от нашите. Начинът, по който мислим, предопределя знанието, което можем да открием и запомним. Самият Давидовиц е добър пример за това колко е трудно да преоткрием старо знание. Той самият преди десетилетия е разгадал как са били произведени пирамидите, но е много по-лесно да промениш образните представи на един човек, отколото на всички, така че цивилизацията да се възползва от това.

Навярно нещо глобално се е случило назад в историята, защото този стожер на цивилизацията е еднакво изчезнал навсякъде и навсякъде е остави ледни и същи следи. Навсякъде по света се открива строителство с геополимерни бетони, както споменавам по-широко в темата Циклопно строителство и "митологично" каменоделие и навсякъде се забелязва същото все по-технически елементарно надграждане върху същите древни основи, маркирайки по този начин онаследяващите се все по-невежи в строително отношение епохи. Така е и на Американските континенти, и в Азия, и в Африка, както и в Европа и дори на Балканите. Библията споменава за такъв глобален катаклизъм, който не само е унищожил стожерите на цивилизацията глобално, но и почти е заличил човешката популация отново на глобално ниво. Нийнхюис разглежда този проблем по-дълбоко в Старата Земя - защо НЕ. Интересното е, че и в онзи древен глобален катаклизъм, и в локалните разрушения и амортизации на Египетската цивилизация, явно все става дума за религиозен елемент - за кардинална промяна в образните представи на хората.




Самата Римска цивилизация - Цивилизацията на ботуша - също се е разпадала заради образни представи. Смята се, че основната причина за разделянето на съвременната цивилизация на Западна и Източна е недостатъчното технологично развитие. Римската империя е била толкова добра империя именно заради образната представа на римляните - че силата на държавата е в инфраструктурата. Техническият израз на тези им представи е бил строежът на пътища, чиято идея е била, да се улесни транспорта по дължината на империята. Но най-вече - транспорта на новини.

Както се спекулир по форумите, с кон може да се минават около 40км дневно, а разстоянието между Неапол и Рим по модерни пътища е 226км. Това значи, че новините между двете дестинации пътуват за 4 дни. При това положение, новините между източната Римска империя и римските части на Британските острови отнемат страшно много време.

Днес говорим за информационни войни, хибридни войни, намеса в държавни избори чрез фейсбук-профили, фалшиви новини - неща, които биха звучали абсурдно за старите хора, които живеят в миналото. Но точно тази разлика в ритъма на осведомеността е била причината в крайна сметка в Римската империя да се обособят две зони с достатъчно различни образни представи, за да се породи идеята за държавен развод и на практика разпадане на Римската цивилизация на отломки. Днес разликите в образните представи на Източна и Западна Европа е в пълна сила, следваки разликите в образните представи на Западната Римска империя и Византия. До ден днешен тоталитарните режими използват техниката на желязната завеса, за да опазват собствените си локални образни представи и по този начин директно да опазват хегемонията на режимите си.

Затова интернет също е стожер на цивилизацията. Ако някой тактически бомбардира един от сървърите на интернет в САЩ или Европа, това ще представлява висок риск за съвременната глобална цивилизация и последствията от това може да са равни по сила на връщане в Ренесанса, ако някакъв глобален фактор възпрепятства световното производство на лагери.




Стожерите на цивилизацията са такива зависимости, които сами поддържат себе си. За пример може да послужи чдесния роман "Метро 2033" на Глуховски. В случай на такъв сценарий, в който глобална ядрена война унищожи условията за пребиваване на повърхността на планетата и човечеството се оттегли под земята, то ще използва всички налични запаси от технология и знание... докато технологията не изгние и докато помнещите знанието не умрат от старост. При наличие на такива глобални фактори, които действително да могат да застрашат глобалната цивилизация, дори и помнещите знанието да могат да го предадат на другите, учениците им никога няма да го видят наистина. Строителите на пирамидите също са предали знанията си на своите ученици, но в условията на застрашаващи цивилизацията фактори, без стожерът да бъде поставен, без нищо да бъде построено, това ще се забрави и въпреки преподадените уроци, учениците няма да могат да построят пирамидите на своите учители. И това се разглежда от Давидовиц в книгата му.

Ако възпроизвеждането на стожера е прекъснато, има много малък прозорец да бъде възстановено - годините живот, които остават на онзи, който има знанието. Ако всички заводи за лагери в глобален мащаб бъдат унищожени, и човечеството не успее да построи нов завод за лагери в рамките на оставащия живот на досегашните работници в унищожените заводи, то няма да успее да запази технологичното си ниво. В технически план, човечеството ще навлезе в цикъл на преоткриване на това достижение, който ще отнеме почти толкова време, колкото е отнело на лагерите да се развият от Ренесанса до сега. Това само при условие, че всичко друго остане непроменено - тоест само при условие, че същата глобална заплаха няма никакъв ефект върху останалата индустрия, образование, медицина и социални явления.


Така стигаме до два основни въпроса, които определят бъдещият образ на цивилизацията - образните представи на хората, и технико-производствените възможности. Образните представи определят какво ще си представят хората, а технико-производствените възможности определят как ще го постигнат. Ако представата на хората за идеалния човек е роб, те ще се стремят да бъдат роби и ще го постигнат. Затова световните социо-инженерни центрове като Тависток и SRI инвестират толкова много в оформянето на образните представи на хората. Но с това се занимава изследването на Джим Кийт.

За да обсъдим постижимите вероятности за бъдещето на цивилизацията, нека се замислим за образните си представи по отношение на космоса и нека разгледаме свързаните с тях технически възможности.

Страници: [1] 2 3 4 ... 6