Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 [2] 3 4 5 ... 52
16
Тези материали, представящи една от най-известните исторически личности в световната уфология - Боб Лазар - подпомагат разсъжденията по "Извънземния казус" във форума на Апокрифна Академия. Поради интересните скорошни развития, свързани с неговото име, много е вероятно броят на изложените тук материали в скоро време да се увеличи.





Пет неща, които Боб Лазар никога не е трябвало да знае... но знаеше...





17
Всички теми / Re: Новини за нашето общество
« -: Декември 29, 2018, 09:07:27 pm »
Призоваха германците да се откажат от фойерверките в новогодишната нощ заради замърсяването

29 декември 2018



Източник: OFFNews.bg


Германската Федерална агенция за защита на околната среда призова хората да се откажат от фойерверките в новогодишната нощ заради замърсяването, съобщи ДПА, цитирана от БТА.

Според изчисленията на агенцията около 4500 тона фин прах се издигат във въздуха над Германия в новогодишната нощ.

"Това се равнява на около 15,5 процента от количеството твърди частици, отделяни от пътния трафик всяка година", посочва ръководителката на агенцията Мария Крауцбергер пред в. "Райнише пост".

По думите ѝ, ако хората използват по-малко фойерверки или се откажат от тях, ще намалят замърсяването с фини прахови частици, което ще е от полза за здравето им и ще намали отпадъците по пътищата.

Твърдите частици се образуват в процеса на горене. Те могат да достигнат белите дробове и да влязат в кръвообращението, да причинят възпаления на дихателните пътища, тромбози и сърдечни заболявания.

Високи нива на прахови частици в новогодишната нощ се измерват в градове като Берлин, Мюнхен и Хамбург. Миналата година германците са купили фойерверки за около 137 млн. евро.







Аз през живота си съм запалил две пиратки, когато бях непълнолетен и то защото бях накаран от родителите си. Нямам разбиране за този вид адреналин, при положение, че видео-игрите на ден днешен са достъпни за всеки.



Не се опитвам да се налагам върху другите хора, а искам просто да кажа следното: Когато хобито ти е свързано с нарушаване на чуждото лично пространство (замърсяване на визуалната, екологичната и звуковата околна среда, върху която нямаш еднолична собсвеност), тогава носиш бремето да се съобразяваш с по-големите проблеми на обществото.

След като малкия и средния бизнес в София остави града без врабчета заради непоносимо замърсения въздух (новата норма е между 4 и 12 пъти над допустимия минимум на замърсяване, всеки ден), единственият фактор, който спасява града от комари лятно време, са прилепите. Замисляли ли сте се въобще защо няма комари в София? - Защото в панелните квартали на София буквално е фрашкано с колонии на прилепи. Не ги виждате, защото не сте свикнали да забелязвате летящи неща нощно време. Всеки един прилеп изяжда около 2000 комара на нощ. Всяка нощ. За сравнение - аз лятно време убивам по два на вечер. (повече за прилепите разберете оттук -> https://greenbalkans.org/prilepi/indexdetails.php?menu_id=41)

За сметка на това, няколко човека на Нова година са достатъчни, за да изселят цяла колония прилепи от близките блокове.



Това не е централен акцент, а просто пример. Един от многото примери за това по какъв начин нормалният делничен глупак унищожава всичко около себе си - и най вече хората около себе си - заради типично малоумните си, неадекватни и инфантилни традиции. За които той самият няма никакво обяснение.


Целият този коментар го пиша като обръщение към Софийската Община - напомням й да пусне зелен билет за метрото на 31ви, защото предвиждам, без помощ от експерти на НИМХ, че въздухът в София в онази вечер ще бъде с код лилав "Вредно".

18
Ако все още е останал някой, който не си дава сметка защо Фрийдман, в горното си резюме на Глобалния форум по конкурентоспособност, толкова се опитва да наблегне върху липсата на нужда от често презареждане на гориво при ядрените превозни средства...

...става дума за това, че една ядрена космическа ракета може не само да стигне много далеч с много бърза скорост в космоса... но може и да пътува много дълго време.

И не става дума за това, че ще пътува много дълго време, за да достигне отдалечена слънчева система. Става дума за това, че ще може да стигне до Марс и да има предостатъчно гориво, за да се върне обратно.

19
И пак междувременно... още една интересна статия, докато не обсъдим следващото ниво, което се занимава вече с реалната конспирация:





"Простосмъртните предприемачи", които ще преобразят космоса

29 дек 18


Източник: ДНЕВНИК, Ангел Петров




Ако държавите се купуваха, Джеф Безос, Илън Мъск и Ричард Брансън биха могли да притежават не една на Балканите или в Африка. Критиците им ги обвиняват, че "посягат" и към Луната и Марс.

Те обаче вече не са сами в надпреварата, която ще оформи индустрия на стойност 1.1 трлн. долара към 2040 г. (според "Морган Стенли") или дори 2.7 трлн. (според "Банк ъф Америка").

"Космическите предприемачи", натрупали милиарди в други бизнеси, някога засенчиха НАСА, Европейската космическа агенция и "Роскосмос".

Днес в играта са и други - т.нар. "простосмъртни" предприемачи. Те нямат империи зад гърба си, нямат и ресурсите на утвърдени подизпълнители като "Боинг" и "Локхийд Мартин". Затова гледат единствено към звездите и към бъдещето, а за по-практични цели - и към Луната. Ресурсите им са ограничени, но те търсят трескаво решения, които вече създават нови хоризонти.



"Две класи" в космоса

"Възможностите на милиардерите като предприемачи са различни от тези на обикновените простосмъртни предприемачи," казва в интервю за "Политико" Шон Кейси, който управлява компания, свързваща учени и инженери с източници на рисково финансиране. "Новият" космос не е като "стария", продължава той: класите в него са две.

Някои от "простосмъртните" започват от нула и се превръщат в имена за броени години - като Planet Labs и Spire Global - създадени в началото на десетилетието, вече са известни със сателитите си. През 2013 г. Spire Global събира с платформата Kickstarter 106 хил. долара за първия си наносателит - 3 пъти повече от желаното. Пет години по-късно, освен в САЩ, тя има офиси в Люксембург, Глазгоу и Сингапур. "Технологията за малки сателити снижи бариерата за влизане" в бизнеса, а компании като "Планет" успяха да обяснят колко полезни са малките сателити и какви способности могат да имат, смята Кейси.


Преди месец колорадската "Лунар аутпост", създадена едва миналата година, показа за пръв път в Минното училище в Колорадо 10-килограмов луноход, който ще изследва повърхността и скалите за ресурси и който ще може да поеме 5 кг товар (за сравнение изследващият Марс "Кюриосити" тежи колкото автомобил, близо 900 кг) и да е първият от бъдещи автономни "рояци", които да изследват повърхността бързо и без човешка намеса след кацане.

Подробности за първата тестова мисия се очакват едва през лятото, но на теория полетът ѝ за пръв път може да не е свързан с правителства като тези на САЩ, Индия или Китай. "По-старата" от нея (основана през 2010 г.) "Муун експрес" пък стана през 2016 г. първата, получила разрешение да напусне земната орбита по път към отрития космос. Прецедентът създава много нови възможности за космически апарати като този на "Лунар аутпост", когато човечеството започне да търси ресурси другаде - Луната е едва първата спирка.
Други тепърва си пробиват път.

Малко след като получи разрешението, "Муун експрес" вече бе сред общо петте компании финалисти в състезанието Google Lunar XPrize - награда от 30 млн. долара за мисия с кацане на Луната, придвижване на определено разстояние и изпращане на снимки и видео до Земята. Първият срок бе 2014 г., впоследствие бе удължаван поне 4 пъти.




Провал или трамплин

За пръв път през януари Xprize призна, че крайният срок, 31 март 2018 г., няма да бъде изпълнен скоро. Причината - нито една компания не може да се справи. Наградата бе отменена, а експерти обявиха край на илюзията, че връщането на Луната е близо. "Гугъл" опита да окуражи финалистите (компании от САЩ, Израел, Япония и Индия) и всички останали (сред тях - първите космически компании на Унгария и Малайзия, създадени за надпреварата) да продължат усилията си, без да се борят за наградата.

За стандартния, "професионален" предприемач това послание може да звучи като формален опит за утеха. За лунните мечтатели провалът се оказа трамплин.

В началото на ноември на международно космическо изложение в Калифорния индийската "Тийм индъс" (Team Indus) и германската "Пи Ти сайънтистс" (PTScientists) обявиха, че работят по собствени луноходи. "Тийм индъс" твърди, че товароподемността на техния е 50 кг - под нуждите на бъдещия космически бизнес (по признание на основателя Рахул Нараян), но компанията работи и по нова версия с 10 пъти по-големи възможности и съвместим с ракети като тези на "Спейс Екс".

Германският конкурент Part-Time Scientists смята, че в края на 2019-а и началото на 2020 г. ще може да кацне в район, който ще ѝ даде достъп и до изоставения от "Аполо 17" луноход отпреди половин век. Търговският директор Торстен Крининг обещава, че ще следват мисии на всеки 18-24 месеца. "Малки сме и не можем сами," казва той, а разработката на апаратите става с поддръжката на партньори като "Ауди" (луноходът носи марката ѝ), "Водафон" и дъщерна компания на "Ред бул". Именно за PTScientists "Водафон" смятат да изградят на Луната първата 4G мрежа; ползата от нея обаче, обяснява телекомът, е и за следващите мисии. Целта на компанията е "да демократизира достъпа до Луната," казват германците в описанието на мисията си.

Израелската "Спейс Ай Ел" (също финалист, отказал се седмици преди края) пък получи по същото време дарение от 5 млн. долара от канадско-израелския милиардер Силван Адамс. След края на състезанието стартъпът работи, за да превърне Израел в следващата държава, извършила контролирано кацане на Луната. Други 2 млн. дойдоха от израелската космическа агенция и министерството на науката.

Японската компания "Айспейс" (ispace) избра друг път и работи със "Спейс Екс", за да изстрелва собствени луноходи (един през 2020 г. и още два - през 2021-а). Компанията твърди, че е събрала близо 90 млн. долара от частни и държавни фондове. Тя обаче разчиташе на технология на "Тийм индъс", за да стигне до Луната.

Вероятно заради тези усилия две от тези компании са сред общо 9 обединения, които НАСА избра броени седмици по-късно за изпращане на апарати на Луната в следващите 10 години. Това е първата стъпка в програма за пилотирани мисии и заедно с "Локхийд Мартин" и американският стартъп "Муун експрес" се оказаха други две американски компании - "Дрейпър" и "Орбит бийонд", чиито партньори в изграждането на апаратите са именно двата стартъпа от Япония и Индия. Сега деветте обединения трябва да намерят собствени ракети за изстрелване на товара, когато (или ако) бъдат избрани от НАСА за мисията и да могат да осигурят място за изследователско оборудване.

"Забележимо е отсъствието на няколко компании, включително "Спейс Екс" и "Блу Ориджин" - и двете проявиха интерес към програмата," пише технологичното издание The Verge. Комппанията на Мъск на практика участва, но е с поддържащи функции - чрез нея обединението на "Дрейпър" и японската "Айспейс" разполага с ракета. Чрез "Муун експрес" пък НАСА се доближава и до друга заявена отдавна мисия - американската компания иска някой ден да добива ресурси на Луната.

Американската космическа агенция не очаква непременно и деветте компании да успеят. Ръководителят на агенцията Джим Брайдънстайн каза, че това е първата стъпка от плана на президента Доналд Тръмп за присъствие на Луната. "Искаме да успеят... Това не е гаранция, защото това, което правят, не прилича на нищо, което ние сме правили."





Кокошката и яйцето

За американската космическа агенция залогът е по-висок. Новата програма за Луната е и увертюра към създаване на бъдещата орбитална лунна станция, и стъпка към добива на ресурси - една от дейностите, които ще оправдаят постоянното човешко присъствие.

Заради конфликт между "лобито за Луната" и "лобито за Марс", НАСА се отказа от ресурсната си мисия през април, за да започне нова месеци по-късно.

Проблемът е финансов, смята Филип Мецгър от Университета в Централна Флорида. Има 12-годишен опит като изследовател на планетите в НАСА, а преди това посвещава десетилетие на работата на американските совалки и на Международната космическа станция. "Знаем как да добиваме ресурси на Луната и на астероиди. Но в момента няма никакви клиенти, които да купуват продуктите. За да правите ракетно гориво от лунния лед или този на астероидите, трябва да има как да го съхранявате в космоса. Трябва ви презареждаем кораб, който да го купува. Но в момента няма такъв," каза той в разговор с "Дневник".

Така усилието е двойно и често нерентабилно - "опитвате да работите за създаването на клиенти и харчите парите на инвеститорите си без клиенти. А ако останете без инвеститори, преди да имате клиенти, компанията ви трябва да бъде затворена. Всички разбират че космическите ресурси ще са революция за космическата цивилизация. Но първо трябва да решим проблема с "кокошката и яйцето". Кое е първо: добивът на ресурси или клиентите, които купуват продуктите му?"

Мецгър смята, че знае как да реши "проблема с кокошката и яйцето в космическата индустрия". Заедно с колеги в университета изпробва идеите в работата си, а ако пазарните тестове преминат както очакват, може да премине на следващата стъпка.




Експерименти

Други компании знаят кои са клиентите им и търсят нови методи за придвижване, описвани от някои като рисковани, от други - като ексцентрични. Калифорнийската "Аполо фюжън", издействала 10 млн. долара рисково фиансиране по-рано тази година, според източници на "Блумбърг" ще разчита на не особено безопасната живачна технология за задвижване на следващото поколение сателити. Руски специалисти пък опитват да сбъднат мечтата на хиляди почитатели на научната фантастика. В интервю с в. "Российская газета" Владимир Кошлаков обяви, че центърът му създава нов тип ракета с ядрен двигател. По-късно научният ръководител на "Келдиш" Анатолий Коротеев каза, че екипът му е готов да работи по изпитания на охладителни системи в открития космос.

Докато в сектора има големи и смели идеи, изненадите тепърва ще предстоят. Контурите на космическия бизнес модел едва се очертават.







Ако проверите последния линк, ще видите, че екипът на Анатолий Коротеев няма да работи просто върху "охладителни системи" в открития космос, както ДНЕВНИК отразяват, сякаш едното няма връзка с другото. Заглавието на линкнатата статия гласи - Русия ще тества в космоса ЯДРЕНА ЕНЕРГОДВИГАТЕЛНА ИНСТАЛАЦИЯ.

Сиреч, Коротеев и екипът му няма да се занимават с хладилници в космоса... а със системи за охлаждане за ЯДРЕНИ РАКЕТНИ ДВИГАТЕЛИ.



Може би някои от читателите вече са се сетили защо Стантън Фрийдман по-горе говори за ядрената физика и ядрените ракетни двигатели. Не само, че Марс явно е полето на отминала ядрена война (защото една катастрофа с естествен произход не може да е толкова изчерпателна в разрушителния си ефект), но става дума и за това, че с обикновени химически двигатели пътуването до Марс отнема една година, и то като се употребяват ужасно дългите и неефективни заходни орбити за използване на гравитационната инерция.

Но с ЯДРЕНИ ракетни двигатели Марс може да бъде достигнат в рамките на часове. В комбинация с магнито-аеродинамика, разбира се, Стантън Фрийдман изрично включва този втори елемент в резюмето си. (Магнито-аеродинамиката може да предпази ядрената ракета от сблъсъка с непредвидени миниатюрни астероидни тела по пътя.)



20
Всички теми / Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« -: Декември 28, 2018, 10:20:33 pm »
Само че такъв, който никой никога да не поставя под съмнение, защото се усеща "по-истински от истински", с цветове "по-цветни от цвета" и тн. Така че... как е възможно да е илюзия.

Както е приказката, че "най великите открития са онези на ума", така също е вярно и че "най-великите построения са онези на ума".

Но през годините много хора заложиха всичко на тези твърдения (които са техен опит), идентифицираха целите си личности с това, уверени, че залагат на печелившата карта. Сега няма как някой да каже, че всичко това е в крайна сметка невярно. Мълчанието и времето на пръв поглед им изглеждат по-добра стратегия. Точно както преминава една типична 2012 година.

21
Всички теми / Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« -: Декември 26, 2018, 09:08:26 pm »
Аз предлагам да поиграем на игра за материалисти! :)


Знам, че нацистите са правили такива експерименти и знам, че е ужасно, но няма как да не споделям същия този интерес! Нима вие не споделяте същия интерес?

Да кажем, че Пациент 1 лежи на маса 1 и Пациент 2 лежи на маса 2. Те са живи и здрави.

По оперативен път започваме да ампутираме и да имплантираме - разменяме техните ръце, крака, органи и прочие. Ръцете и краката на Пациент 2 отиват у Пациент 1 и обратно, и така и с органите. Знаем, че човек живее дълго и със сърце от прасе (Рокфелер е имал 15 сърдечни трансплантации, от хора разбира се, преди гадта да се гътне).

Въпросът е:

Ще настъпи ли такъв момент - и кога ще настъпи този момент - когато Пациент 1 ще се събуди на маса 2? И обратното?



Друг въпрос е:

ЩЕ ли почувства Пациент 1 или 2 - и кога ще го почувства - че... душата му е подменена? :o



За жалост, с главите все още е трудно, и не можем да отговорим. Но за сега имаме вече успешна трансплантация на глава на куче (мисля че беше в Русия)... и ако не ме лъже паметта, мисля че поне се говореше за трансплантация на глава (или на тяло? има ли правилен изказ тук?) в Турция преди години.

Може би, от нАучна гледна точка, единственото жалко в руския експеримент е, че става дума за куче? Така че едва ли ще разберем отговора.


Но пък в бази и зони като 51 вероятно вече са провели всички тези процедури и знаят...



22
Всички теми / Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« -: Декември 26, 2018, 08:11:22 pm »

...когато човек умре, той може да се "едини отново с Единството, със Съвкупността", да се "влее в Абсолюта", по този начин, нормално, губейки своята идентичност. Сливане с Бога.


Вливането в Абсолюта или сливането с Бога аз го разбирам като смърт, истинска смърт и абсолютен край.

Да. Единствената "истинска смърт", тоест, както се схваща съвременното суеверие, е рециклирането.

23
Всички теми / Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« -: Декември 26, 2018, 07:52:04 pm »
В програмирането това представлява процеса на криптиране.


Когато се регистрирате някъде, форум или имейл, вашата парола се криптира. Фирмата (форума или имейла) разполага с вашия криптиран код. когато въведете паролата си отново, тя отново ще даде същия криптиран код, и така Фирмата знае, че сте написали паролата правилно.

Само че Фирмата не може да ДЕ-криптира този код, за да види паролата ви. Веднъж щом редът от символи е криптиран и преведен в криптиран вид от нов низ от символи, този криптиран запис не може да се проследи обратно, за да доведе до оригиналния запис.


Защото процесът на криптиране е НЕЛИНЕЕН.

Това означава, че всяка стъпка от криптирането е хаотична. Представете си, че ходите в снежно поле. Вашата походка е линеен процес. Затова можете да го проследите наобратно - това е един обратим процес - и можете да се върнете в началото, БЕЗ НОВИ СЛЕДИ.


Но ако вашата походка беше хаотичен процес, тогава опитът да го извървите обратно НЕ БИ СЪВПАДНАЛ с онези стъпки, които сте направили преди това, защото ги правите хаотично, а не линейно.

Така, ако походката ви е нелинеен процес, вие можете да се върнете в началото само ако направите обратен завой и намерите нов път до началото. А ако не знаете къде е то, никога няма да стигнете до него.





Инкарнирането представлява КРИПТИРАНЕ - нелинеен процес.

Той не може да се проследи наобратно, неговото минало е незаличимо.

Личността се СЪДЪРЖА в Абсолюта. Личността НЕ МОЖЕ ДА АДРЕСИРА Абсолюта, защото тя не може да го възприеме. Както инстинктът не може да обясни ума, но ума може да обясни инстинкта... както ума не може да обясни интуицията, но интуицията може да разбере ума... По същия начин личността НЕ МОЖЕ да схване своята душа.

Тоест - това е необратим (криптиран) процес, и ние НЕ ЗНАЕМ къде е началото (Абсолютът съдържа нас, а не обратното) и поради това не можем да направим обратен завой и да се върнем.

Необратимостта на процеса скрива източника на процеса.


Поради което смъртта не води до загуба на идентичността. Не води до излизане от времето и пространството. И не води до сливане с Абсолюта.

Води единствено по-нататък.

24
Всички теми / Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« -: Декември 26, 2018, 07:23:38 pm »
Вече другата особеност е... че параметрите на времето и пространството приключват, щом Битието се напусне.

Без време и без пространство няма локалност. Няма обособеност. Така че става дума или за една Съвкупност, или за нищо.

Става дума, че когато нещо навлезе в съществуване, то се дефинира. Сдобиването с локализация е самият процес по "влизане в съществуване". Инкарниране на обект, ако повече ви харесва така, означава, процес по локализиране.

Когато даден обект излиза от същестувване, той губи локалността си, и по този начин той престава да бъде обект. Той вече представлява самата Съвкупност, неделима.



НО!


Тук 99% от хората се объркват, мислейки си, че този процес е обратим. Тоест, че инкарнирането е обратим процес. Че Битието може действително да се напусне. И така се заблуждават, че когато човек умре, той може да се "едини отново с Единството, със Съвкупността", да се "влее в Абсолюта", по този начин, нормално, губейки своята идентичност. Сливане с Бога.

Това, обаче, не е вярно, поне според квантовата физика. Инкарнирането, според физиците, НЕ Е обратим процес. С други думи - хората бъркат посоката.

Защото смъртта не представлява обратния път на инкарнирането, а представлява ЗАДЪЛБОЧАВАНЕ на инкарнирането. Тоест... следва следващо инкарниране... в по-фини светове ако така ви по-харесва... но не и "сливане с Абсолюта".

Необратимостта на инкарнирането като процес е именно причината, поради която идентичността не се губи след смъртта. Да, идентичността може да доведе самата себе си до едно жалко състояние, и поради собствената си воля да се доведе до несъщественост. Но това представлява затихване на един иначе необратим процес, който не може да проследи стъпките си наобратно.



Това е много устойчива заблуда, особено в Ню-ейджа. Че инкарнирането в същестуване е обратим процес, и че смъртта е някакъв момент, в който душата почва да върви в обратна посока по стъпките си, докато не стигне "отново до Източника". Не. Просто животът продължаа, на едно по-дълбоко ниво. Но това ниво продължава да има локация, свое време и пространство.


Времето и пространството могат да се напуснат - да. Но не като част от процес, извървяван наобратно. Миналото на кой да е процес, с други думи, не може да се заличи.

Поради това, една идентичност не може да се обезсмисли, сякаш не е била, губейки своята локалност.

Сътворението продължава, винаги навътре. То не върви наобратно.

25
Всички теми / Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« -: Декември 26, 2018, 06:58:48 pm »
Между другото, думата "съществуване" идва от латинската дума exsistere, която означава "да се появи", "да стане", или "да бъде", но буквално означава "да стоиш отвън" / "to stand out" (латинският префикс ex означава "out"/"отвън", добавен към глагола "stare", който означава "стои").

В технически смисъл, това означава да стоиш извън битието.


Само че - трябва да се уточни, за да не се бъркат по-случайните на тази тема читатели - практически, означава да стоиш "навън около нас".


Защото, в действителност, Небитието се намира вътре. До Небитието се стига по пътя на задълбочаването отвъд физическия свят.

По този начин, да излезеш из небитието (навлизайки в битието), означава да се поеме един път на изплуване, отвътре-навън.

Затова [екз-] (ex) на латински, за [екзо-] (наставка, която означава нещо отвън), в думата existere, обозначава Битието, защото то е "над". По същия метафоричен начин, както един концентричен кръг е "под" външния си кръг. И по същия начин, по който едно под-съзнание се възприема като по-дълбоко, тоест стоящо под съзнанието.


НО... в квантово физичен смисъл, Битието е вътрешно за Небитието, по такъв начин... че Небитието, в квантов смисъл, СЪДЪРЖА Битието. От тази гледна точка човек може да усвои такава лексика, сякаш Небитието е екзосфера за Битието.




В действителност, Битието се съдържа в Небитието. Но нещата "изплуват" от Небитието към Битието. Това е едно "изплуване навътре" от съзидателна гледна точка. От несъзидателна, разформироваща и разграждаща гледна точка, пътят към Небитието е едно "потапяне навън".

ИЛИ... казано и с друг научен термин, така нареченият във физиката Event Horizon, или Хоризонт на физичните събития (метафоричният хоризонт, на който изгрява едно наблюдаемо физично събитие), не е като безкрайна линия... а е с формата на кръг.



Спомнете си добрата екранизация от Карибски пирати:




26
Всички теми / Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« -: Декември 26, 2018, 06:26:27 pm »


Човекът съществува в пространство-времето, но неговата душа, понеже е безсмъртна, е извън времето. Всичко, което съществува в пространството и времето, има начало и край, т.е. е смъртно.



Няма такъв филм..Душата е време(Времето е енергия) .Душата е пространство.Душата е и форма.
И като всяка форма,се сформира по установени модели.Микро = Макро и обратното


Когато заместя с Х подлога, и кажа, че Х е пространството, Х е и формата, и като всяка форма Х се сформира по установени модели, микро = макро и обратното, не мисля, че става дума за душа въобще.

Ти наистина ли би заместила Х с "душата"?

27
Всички теми / Re: Трактат за Свободната Енергия
« -: Декември 25, 2018, 10:53:15 pm »
Говоря за това - експеримента на 4:25:

28
Всички теми / Re: Трактат за Свободната Енергия
« -: Декември 25, 2018, 10:27:45 pm »
Но може и да не стане.

Какво пречи и двата края на сърцевината (на ротора, по схемите) да се намагнетизира с S. N ще е в средата. Питър Линдеман посочва в своите лекции, че единствените ефикасни електромотори са онези, в които няма постоянни магнити. Причината е, че постоянния магнит винаги ще привлича желязото, и това винаги ще е пречка. Ефикасни са онези мотори, които разчитат на ефекта, че соленоид (с въздушно ядро) ще привлече в себе си частично вкарано желязно бутало. Тогава има чист превод на магнитното привличане в механично действие. А постоянния магнит никога няма да допусне на желязо да си отиде от него безнаказано.

В действителност, ако желязната сърцевина (върху ротора) НЕ Е плътно залепена за магнит в единия си край, в другия си край тя няма да отблъсне магнит. Ако няма директен контакт, и двата магнита ще прехвърлят борбата си в средата на сърцевината, оцветявайки двата края на сърцевината еднакво.

Виж и тази тема -> Динамо на Фигуера

29
Всички теми / Re: Трактат за Свободната Енергия
« -: Декември 25, 2018, 08:41:51 pm »
И евентуално триенето от събирането на тока през четките, ако е в показания на чертежите вид (когато статорът съдържа постоянните магнити).

Мислиш ли, че е осъществимо да се репликира?

30
Междувременно, докато ние тук обсъждаме НАСА, Европейската Космическа Агенция продължава в собствен ритъм:


Зашеметяващи снимки показват огромен кратер на Марс
пълен догоре с воден лед

21 декември 2018г

Снимка: Европейската Космическа Агенция (ESA/DLR/FU Berlin, CC BY-SA 3.0 IGO)

Източник: sciencealert.com


Докато присъствието на течна вода на Марс продължава да е отворен въпрос от силен интерес, ние знаем, че има много воден лед, който краси Червената планета - и, о Боже, нима не изглежда удивително, както свидетелстват новите снимки от Марс Експрес на Европейската Космическа Агеция.

Марсианският орбитър се е сдобил със зашеметяващ изглед на забележителност, наречена кратер на Королев, това е кратер с диаметър 81.4 км тъкмо на юг от дюните Olympia Undae, обграждащи северната полярна шапка. Кратерът е пълен почти до ръба с девствен лед, целогодишно.

Както Земята, Марс също има сезони. И като Земята, по-топлите сезони водят до оттегляне на леда. Но кратерът Королев, създаден от масивен метеоритен удар някога в далечното минало на Марс, и наименуван на съветския ракетен инженер Сергей Королев, е малко странна забележителност.

Това е вид геологично образувание, познато като "студен капан" и точно такова е всъщност. Дъното на кратера е много дълбоко, малко над 2 км под ръба. От дъното на кратера се надига купол от воден лед, дебел 1.8 км и достига до 60 км в диаметър.


(ESA/DLR/FU Berlin, CC BY-SA 3.0 IGO)


Относно обема, той съдържа около 2 200 кубични километра лед (въпреки че неизвестна пропорция от него вероятно е марсианска прах).

Когато въздухът преминава над леда (да, Марс има въздух - не е готен за дишане и е "тънък", но го има), въздухът се охлажда и се свива, образува се слой от студен въздух, който седи директно над леда. Тъй като въздухът е лош проводник на топлина, този студен въздух действа като изолатор, който предпазва леда от по-топлия въздух, и така му пречи да се стопи.

Същата динамика се разиграва в много по-малкия 36-километров кратер Лаут (Louth), също в северния полярен регион на Марс.


Топографска карта на кратера Королев (ESA/DLR/FU Berlin, CC BY-SA 3.0 IGO)


Марс Експрес - който празнува 15-тата си годишнина в Марсианска орбита на 25 декември - направи няколко прехода над кратера Королев миналата година, заснемайки снимкови мозайки с неговата DSLR High Resolution Stereo Camera (HRSC).

Пет от тези мозайки бяха съшити в едно цяло, за да се създаде невероятния колаж, който видяхте в началото на тази статия, показващ кратера в пълната му прелест, с резолюция близо 21 метра за пиксел.

Мозайките също така бяха използвани, за да се създаде цветово-кодираната топографска карта (горе), която показва възвишенията на кратера и околната му долина.







Ледът се "оттеглял"? И как се "оттегля" лед? Ние, тук на Земята, имаме стотици примери, как, когато един лед на сушата се оттегля, след него се образуват цели издълбани каньони заради реките, които образува.

И не че искам някой да ми вярва, това си е мое мнение, не съм тръгнал да представям доказателства и да убеждавам който и да е, нито пък смятам да отклонявам темата в тази посока, само че доколкото аз съм запознат с уфологията и конспирацията като цяло, Марс не само, че има ниска атмосфера, не само, че си има климат и сезони, както разбираме от Европейската Космическа Агенция, но и въздухът му става за дишане. Негодната атмосфера е пропаганда на JPL, които още от първия апарат на онази планета много добре знаят всичко за атмосферата й.


И знаете ли какво! И ще ви кажа още нещо! Въздухът на скапания Марс е много по-годен за дишане от въздуха на проклетата София през зимата!!!







Откъс... за малкото останали ценители на художествения подход в пропагандата - Франк Хърбърт, "Дюн", 1965г:


Цитат
Неочаквано дукът осъзна кога точно се бе променило отношението на Кайнс — това стана, когато Джесика заговори за съхраняването на растенията за народа на Аракис.

— Какво ще е необходимо за създаването на тази самоиздържаща се система, доктор Кайнс? — запита Лито.

— Ако успеем да направим така, че три процента от зеления елемент на растенията на Аракис да вземат участие в преработването на въглеродните съединения в хранителни продукти, ние ще сме сложили началото на кръговратната система — отвърна Кайнс.

— Водата ли е единствената трудност? — попита дукът. Той долови вълнението на Кайнс и почувствува, че то обзема и него.

— Водата засенчва останалите трудности — отвърна Кайнс. — Тази планета разполага с много кислород, без обичайните за него примеси, с изобилие от растителен живот и огромни запаси от свободен въглероден двуокис от такива явления като вулканите. Тук се осъществяват необикновени химически обмени над огромни по повърхност площи.

— Имате ли контролни проекти? — запита дукът.

— Ние имахме на разположение много време, през което построихме „Ефекта Тансли“ — малка експериментална база на любителска основа, от която моята наука може да черпи сега своите работни данни — обясни Кайнс.

— Няма достатъчно вода — рече Бют. — Просто няма достатъчно вода.

— Маестро Бют е експерт по въпроса за водата — отбеляза Кайнс. Той се усмихна и се залови отново за вечерята си.

Дукът замахна рязко с дясната си ръка и изрева:

— Не! Искам отговор! Има ли достатъчно вода, д-р Кайнс!

Кайнс се вторачи в чинията си.

Джесика наблюдаваше борбата на чувства в изражението му. „Той се прикрива добре“ — помисли си тя, „ала този път тя го бе засякла и бе разбрала, че той съжалява за думите си.“

— Има ли достатъчно вода? — повтори дукът.

— Им… може би — отвърна Кайнс.

Преструва се на несигурен — помисли си Джесика. С по-дълбокия си усет за искреност Пол схвана лежащия в основата мотив и трябваше да употреби цялото си умение, за да прикрие вълнението си. „Има достатъчно вода! Ала Кайнс не желае да се узнае за това.“

— Нашият планетолог има твърде интересни мечти — рече Бют. — Той мечтае заедно със свободните… за предсказания и спасители.

От различни места по масата се разнесе смях. Джесика ги засече — контрабандиста, фабриканта, Дънкан Айдахо и жената със загадъчните придружителски услуги.

„Тази вечер напрегнатите мигове тук се разпределят твърде странно“ — помисли си Джесика. — „Стават толкова много неща, които не мога да проумея. Ще трябва да си подсигуря нови източници на информация.“

Дукът премести поглед от Кайнс към Бют и към Джесика. Чувствуваше се някак си разочарован, сякаш тук, сега, се беше разминал с нещо жизнено важно.


Страници: 1 [2] 3 4 5 ... 52