Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 2 [3] 4 5 6 ... 41
31
Няма как да не се забележи и това, че повечето хора, които по една или друга причина успяват да открият спомените си за извънтелесното си ежедневие, използват това стечение на обстоятелствата, за да отхвърлят колкото се може по-голяма част от отговорността си във времево-пространственото си ежедневие.

Вие, които се интересувате от тези теми, може да се запитате - колко хора сте виждали, които използват спомените си за излизане от тялото за оправдание, че водят безотговорен живот? При мен са доста, всъщност почти всеки един с редки изключения. Може би е лично, вероятно просто аз все на такива попадам, но от моя опит с такива контакти и общуване възстановяването на спомените за този успореден живот върви ръка за ръка с развита неморалност, и с пороци, които винаги са били налице, но в даден момент за нещастие са получили свое оправдание, а самият индивид се самопровъзгласява за герой, който няма от какво да се срамува.

Колко пъти човек със спомени за извънтелесното си ежедневие нехае за начина, по който води времево-пространствения си живот, развивайки тезата, че уж енергията или съзнанието било вездесъщото нещо, и един вид, няма значение какви боклуци ядем например, с какви отрови се дрогираме или какви неморални действия си позволяваме, защото вече се мислим за полу-богове, след като сме си спомнили свое излизане от тялото?



Парадоксално, но според института на Робърт Монро и позицията на ЦРУ физиологичното състояние на тялото е ключа към фокуса, който съзнанието има. Самото излизане от тялото е ежедневие за всеки човешки ум. Но фокусът на съзнанието всъщност се влияе основно от честоти, генерирани от телесната физиология... сиреч... от доброто здраве и дисциплина.

Как, тогава, можем да коментираме твърденията на повечето наши сънародници, които са преоткрили спомените за втория си живот? Какво мнение можем да имаме за тяхната благонадеждност като информационни източници и качеството на опита им? Моят коментар е ясен.

32
Не мисля, че преражданията и спомените за повече инкарнации са игра на ума - това са истински данни, не илюзии тоест... Просто аз поне за сега съм попаднал на два варианта за сдобиване с тези данни, както казах, генетичен път И умствен. В литературата като цяло не се обръща конкретно внимание на различните начини, по които човек може да се сдобие с памет за минали животи в това измерение. Просто исках да кажа, че не всеки такъв спомен говори за един и същи ум, защото генетичното онаследяване също е смислоносеща линия.

Получава се така, горе-долу, че паметта ни като личности в този живот, тук и сега (тоест във време-пространството), се формира от два информационни потока - телесно онаследения, и багажът от опит, който върви с ума и неговите превъплъщения. В твоя случай, мисля че става дума за умствен багаж. Но в нечий друг случай трябва да се прецени и възможността паметта да идва по телесна линия от предците.



Очевидно е физиологично необходимо за нас, но не всеки има ясен спомен за случилото се. Няма да е лошо, имащите тези умения да споделят някаква техника как поне да запазваме спомена за преживяното.

Разсекретеният документ за "Гейтуей" изрично обяснява, че точно това е заключението след проведените научни изследвания на феномена - абсолютно всеки човек излиза от тялото си, по време на сън най-вече. Паметта, обаче, работи по следния начин:

  • лявата половина на мозъка е волевата половина; волевото извикване на спомен, когато се опитваме да се сетим нещо, активира лявата половина
  • лявата половина праща допитване до дясната половина, за да се провери адреса на данните и те да бъдат възпроизведени в ума; извикването на паметта ни представлява повторно преживяване на нещо, което вече се е случило... но в по-слаба степен (това е доста добре изследвано и самата практика по програмиране на ума доказва, че паметта е форма на повторно преживяване на обстоятелства, за повече инфрмация - "Формулата на илюминати..." на Фриц Шпрингмаер)
  • нормално е всички данни да минават през лявата половина за филтриране, преди да отидат в дясната; така лявата половина знае пътя, тоест адреса на спомена
  • ако при определени обстоятелства лявата половина е извън играта и информацията се поеме директно от дясната половина, будното съзнание не знае за приемането на такава информация и следователно не знае за съществуването на адреса й; това означава, че волеви опит за присещане няма да има никакъв отговор и... ефектът от това е, че ще живеем живота си без да ни хрумва, че нещо се е случило
  • в почти всички случаи естественият път, по който излизаме от телата си, е когато лявата половина не участва в процеса на филтриране на информацията и следователно това се случва зад гърба й; поради това, в будно волево състояние ние не знаем, че имаме такива спомени, и не знаем как да си ги спомним, не знаем пътя до тях

Това е заключението на изследванията, проведени от института "Монро" и проверени от ЦРУ. Това твърди и психотерапевта и депрограматор Фриц Шпрингмаер, жертвата на майндконтрола Циско Уийлър, и други, и на този ефект се опира размножаването на личността при програмирането на ума.

Освен това, тази механика на нещата се потвърждава и от друг известен практик на извънтелесните излизания - Уилям Булман (книга на български). Той също твърди, че всеки човек излиза всеки път по време на сън и живее нещо като свой втори живот не в това измерение, но в нормални обстоятелства не познаваме пътя към спомените си за тези събития.

Дори и да не съм от онези, които помнят, има достатъчно достоверна информация, според която е факт, че излизането от тялото не е нещо, което се "учи", то е естествена функция и поведение. "Учи" се единствено как да запазим спомена си за това, нищо повече. В крайна сметка подобен спомен би бил маловажен за курса на будното ни съществуване във времево-пространствения ни живот, освен ако не се преследват някакви специални мисии и цели, както в ЦРУ например.

Освен това има и други научни парадигми, които по естествен начин предвиждат, че нашето естествено поведение, по пътя на логиката, би било да живеем едновременно и във време-пространственото измерени и в нещо като огледално, "пространствено-времево" измерение. Така се предвижда в Реципрочната система на теорията на Дюи Ларсън.

Затова всички онези, които говорят и действат от гледна точка "умение, което се учи", или пък нещо само за "избрани" и едва ли не го превръщат в някаква житейска парадигма, по която всички се сравняват, просто говори за проблеми с егото и тривиални дребнави проблеми на ниво характер. Всъщност всичко това е доста средновековно и само показва колко сме изостанали, в България, но и на места по света.

33
Тази смехотворност идва както от простите нужди на егото на повечето практици, така и от широко разпространеното объркване, че умът е продукт на съзнанието.


Всъщност доклада на ЦРУ се опира на факта, че съзнанието е функция на ума.

Това означава, че умът идва преди съзнанието.

Повечето комплексари в нашата интернет информационна среда и книжен пазар вървят по обратната логика, че "който може да си излиза от тялото, има по-развит ум". Честно казано, аз до сега не съм срещал тези думи изтъкнати по директен начин от някого. Но е факт - и съм сигурен, че и вие много добре си давате сметка за това - че, именно това твърдение... че който си излиза от тялото има по-развит ум... е заложено в голямо множество лични мнения, на практици предимно, но и на много от въодушевените запалянковци.

В средите ни като цяло не се прави почти никаква разлика между ум и съзнание. Като типичен народ с чалга в кръвта в последните години обожавамде да смесваме и думи като дух, и манджата става още по-мазна. Никой не знае за какво говори, просто се опитва да го чуят.



В разсекретения документ на ЦРУ, изпратен до командира на операционната група на армията на САЩ, се прави изричното проверено дефиниране - съзнанието е една от функциите на ума. За да бъде една енергия съзнателна, тя първо трябва да бъде интелигентна.

Може да се зададе въпроса... не значи ли това, че който може да си излиза от тялото, следователно има по-развит ум, защото може да настрои функцията си отвъд време-пространственото измерение?

Аз също си задавам този въпрос. Но си задавам и друг - Познавам хора, които умеят да си излизат от тялото, и при това са едновременно и глупави, и наивни. Значи ли това, че умът им е по-развит?

В документа всъщност се дава отговор на този въпрос - ВСЕКИ излиза от тялото си, защото всеки човешки ум е способен да проектира функцията съзнание извън време-пространственото измерение. Целият въпрос е в наличието на памет за събитието - дали е станало със знанието или зад гърба на определена част на ума. Което означава, че тук дори не става въпрос за силна или слаба памет, а за правилно подреждане на обстоятелства.

Интересното е, че повечето български запалянковци се опитват да постигнат спомен за своите ежедневни излизания, защото считат, че това е свързано със засилването на ума или каквото и да е...





Исках и много бързо да обърна внимание на концепцията за прераждането.

Аз самият не съм сигурен дали има прераждане. Има добра информация за това... например Живот, смърт, реинкарнация и възнесение на Хомо Сапиенс Етикус... между другото информацията в тази статия е добита именно по начин, подобен на "Гейтуей", разказвачът твърди, че е бил участник в това... но също така има и добра информация за друг сценарий - книгата на Фриц Шпрингмаер и Циско Уийлър.

В книгата до сега се спомена, че причината за наименуването на тази техника "Монарх" е видът пеперуди "Монарх", които са едни от малко видове животни, които прехвърлят памет от поколение на поколение по генетичен път. Все още превеждам книгата и това може още да го няма в Библиотеката, но по-натам в съдържанието се обяснява, че програмите от "Монарх" програмирането ще се предадат от майката на децата й. По генетичен път, майката предава програми на децата си, и когато те възприемат спусъците за определени команди, изпълняват командите, без въобще някой да ги е програмирал за тях или за спусъците. И пеперудите "Монарх" са само един от няколко животински вида с тази черта, която явно и човекът притежава.

На практика, това поставя под съмнение спомените за минали животи. Очертават се два варианта - или определен ум не се намира във време-пространственото измерение за първи път, или спомените за такова минало съществуване са дошли от генетична връзка по родовата верига индивидите, а умът е тук за първи път и ползва тези спомени.

Джим Кийт в книгата си дава достатъчно примери как вярванията на фанатиците от Новия Световен Ред се изливат в световните култури през различни романи и авторска литература. Романът "Дюн" например е сага, в която се описват и двата варианта на спомени от предишни съществувания - спомени, приети по генетичен път, и спомени от минало идване на същия ум във време-пространственото измерение. Това е една от най-известните и силни саги в историята на фантастиката, а авторът й е бил военен фотограф и работата му е била да фотографира строежите на американските подземни бази по света, преди да се пенсионира от армията заради раково заболяване и да стане автор.

Възможно ли е да има повече от един начин човек да има спомени от различен живот? Все още изследвам въпроса за себе си... но наличието на подобна информация определено ми говори, че концепцията за "висш аз" лесно може да загуби една от характеризиращите я логически черти. Ако бях сляпо вярващ в нея, със сигурност щях да се посъветвам да преразгледам убежденията си на база разсекретената информация.


34
Понеже всичко това стана дълго, загубих нишката за каквото исках още да кажа за сега. Като се сетя по-късно, ще обърна внимание, а сега мога да завърша само с още нещо накратко - сдобиването с информация по този начин и разказите на героите.


За да попаднете на този сайт, сигурно сърфирате за такава информация и това не е първото място, което откривате, нали, едва ли сте дошли тук случайно. Колко пъти ви се е случвало да четете разказите на хора, излезли от тялото си, или пък хора, които са се срещнали в извънтелесно състояние и са общували и взаимодействали по някакъв начин?

И колко пъти ви се е случвало разказите им да съвпадат? На мен никога не ми се е случвало да срещна такива съвпадащи разкази. В най-добрия случай разказите съвпадат само като обща сюжетна рамка, а всичко останало е смехотворно различно. В доста от случаите дори и съвпадението на общата сюжетна рамка е под въпрос заради особените отношения и пристрастия между участниците, които се познават или имат лични слабости и его-проблеми и гонят точно определен изход от размяната на информация.

Тези неща през годините ми създадоха впечатление, че излизане от тялото всъщност няма. Много често споделям това си мнение с близки и далечни познати... и това ми твърдение винаги пречи на всички. Никой до сега не е пожелал да се замисли, защото пряко се засягат чувствителни негови интереси.



Този документ само потвърждава впечатлението ми от всичките разкази през годините - че излизането от тялото е като интернет, не се ходи никъде. Определението "пътуване" винаги е било метафорично, но поради някаква причина съвременните българи възприемат буквално винаги погрешните неща.

Излизането от тялото означава напускане на време-пространственото измерение. Тялото е подчинено на времево и пространствено измерение. Това означава, че съзнанието не може да се сравнява или да има база за сравнение с тялото... следователно изразът "излизане" и "пътуване" има дефиниция единствено като МЕТАФОРА, защото така му се струва на човек.

В скорошен разговор направих сравнението, че ако човек застане в зала с огледала, или огледална зала, той без проблем ще види собствения си гъз навсякъде. Когато човек излезе от тялото си, и гледа отстрани собствения си гъз в леглото, това какво по-точно трябва да означава? Че наистина е "отвън до тялото си"? В разсекретения документ на ЦРУ се говори за тези селения като за холограми. В зала с огледала ще видим собствените си задници, а какво ако влезем в някаква сложна холограма? Няма ли да си видим задниците под какъвто ъгъл искаме и на което място от холограмата искаме?



Смехотворно е ностроението на българския аматьор, че истината се намира извън тялото! И че ако си излезе от тялото, ще застане лице в лице с истината!

Онова, което съзнанието възприема в извънтелесно състояние, е много далеч от истината. Възприеманото извън тялото не е по-различно от онова, което възприемаме и със сетивата си - това е сетивна информация в единия случай, и предварителни ментални очаквания в другия случай, които могат да се доближават или да не се доближават до истината.

Забележете по какъв метод се събират данни в програмата на ЦРУ, използваща "Гейтуей" - особено когато се касае за информация от физическата реалност - поне трима души излизат от телата си едновременно, за да е сигурно че ще са в синхрон, всички са в различна степен на фокус - Фокус 12, Фокус 15 и Фокус 21, които са на голямо разстояние от тренировки и практика един от друг - за да наблюдават обекта от най-основните му аспекти и после видяното да се АНАЛИЗИРА, тоест система за преценка и извличане на истината, подобно на тривиума (логическият метод на римските мислители), за който говори Марк Пасио, а не се ползват сетивни или "извънтелесно сетивни" данни.

Някога срещали ли сте подобно отношение или дори хрумване за подобно отношение за преценка валидността на преживяванията в българското интернет пространство? Или българския книжен пазар? Аз за 14 години не съм срещал.

И в документа се подчертава, че всички тези усилия са необходими, защото нито един човек до сега не е схванал нещо право в десетката от извънтелесно състояние.

Всичко това прави тенденциите в нашите информационни среди по въпроса все по-жалки...

35
Никъде в целия документ на ЦРУ не се споменава хрумването, че доброто и злото са "нисша дуалност" (от което следва да се предполага, че са пренебрежими).

В документа се говори единствено за измерението на време-пространството. Че то е част от спектрален диапазон измерения; и че то не съдържа в себе си цялата дължина на вълната.

Иначе казано... в документа се казва, че време-пространството съдържа част от амплитудата на вълната.

С други думи тезата на документа е... че физическата реалност е истинска и незаменима, а от външните на нея измерения не може да се избяга.

Този вариант на изказ не се среща често, нали...




Прави остро впечатление, че дуалността не е запазена марка на време-пространственото измерение, което се напуска при излизане от тялото, но е всъщност основния принцип на Сътворението - на всичко, което се намира във физическата реалност или кое да е друго измерение.

Единственият начин да се говори за "отвъд дуалност" е, да се говори за Абсолюта, защото според разсекретения документ това е енергията в покой. Прави впечатление също така, че отвъд дуалното състояние на съзнанието се характеризира със загуба на волята и способността за избор (в замяна на други промени).

А на мен, както и на вас, на всички нас, през повечето време на тази тема ни повтарят тези празни словосъчетания "отвъд добро и зло" и "отвъд дуалност", сякаш някой е способен да си представи какво означава това. Очевидно никой не е бил там (не се е сливал с Абсолюта в този си живот, нито пък има такива спомени), за да си въобразява, че говори смислено.

Нека кажем и това по по-добър начин:

В разсекретения документ на ЦРУ, който представлява оценка на техниките на института на Робърт Монро - пионерът в излизането от тялото, поръчана за да се прецени по какъв начин може цялата Агенция (ЦРУ) да развие такъв отдел и какви са перспективите и ползите от техниката... се твърди, че излизането от тялото въобще не се доближава до евентуално "отвъд дуално" състояние.

Защо някои в България си въобразяват нещо различно, е непонятно.

36
Занимавам се с тази информация от 2004г, тоест една година след като е бил разсекретен проекта "Гейтуей". В тези среди съм вече 14 години към днешна дата и в началото на това още дори не бях пълнолетен. За цялото това време около мен се изграждаха личности, които в бъдещите години щяха все повече да се включват в общата за всички ни информационна среда по тези теми. За това време много хора наговориха много неща, и една основна част от тях не са верни.

Може би това е причината, заради която ми останаха толкова малко приятели, повечето са просто познати на ден днешен. Колкото повече време минава, толкова по-очевидно ще става, че основни неща от вярванията на българското "астрално" общество не са верни. Аз самият не съм практик на тези техники и не ги владея... но може би именно това ми позволява да имам максимална смелост, когато изследвам докладите на по-авторитетни източници на информация - например разсекретеният документ на "Гейтуей", вместо изкуствено да подхранвам доверието си към сам аматьор, колкото и близък да ми е. Това е причината никога да не съм станал част от някакъв кръг близки хора, които в името на съвсем странични причини подхранват илюзиите си един на друг, възползвайки се от факта, че всеки се страми да бъде специален и да яхне вълната на нещо по-неповторимо.



И през годините многократно съм ставал свидетел, как метафората за слона се използва за подхранването на лични и тясно групови илюзии.

Метафората за слона май беше индийска или източна, и в нея се разказва за това как няколко човека със завързани очи опипват различните части на един слон. Всеки от тях бърза да опише слона като онова, което опипва - един описва слона подобно на змия, защото слепешката опипва хобота му, друг го описва като дънер, защото опипва краката му, трети възприема слона само като балон, друг като чаршаф, защото опипва ухото му. Поуката от това е, че всеки такъв човек, който няма поглед за цялото, описва несъществуващи неща и напълно пропуска да осъзнае онова, което е пред него.

Никога не съм виждал тази метафора да се използва истинно. Всеки път в нашите български среди тя се използва от хора със силни лични илюзии, които се опитват да наложат мнението си, че реалността не съществува.

Точно това словосъчетание, че реалността не съществува, много често се използва от хората, които искат да наложат тезата, че материалният свят не съществува (че физическите ни тела са илюзия), че моралът не съществува (тоест че не съществуват духовни закони, свързани с физическото съществуване) или иначе казано - че доброто и злото или не съществуват, или че са "плитки", тоест има измерения отвъд доброто и злото и заедно с това, ако доброто и злото се разгледа в по-генерализирана метафора под формата на дуалност - че дуалността може да се надскочи. Разбира се, винаги именно онези, които се опитват да наложат това си мнение за вярно, са хората, които или са надскочили дуалността и доброто и злото, или могат поне временно да го правят. Така те самите дават себе си като единствено доказателство, поради липсата на други.

Всички тези неверни неща, когато се сумират, създават картината, че реалността не съществува... и ако на всичкото отгоре съответния индивид, който говори тези неща, умее да излиза от тялото си, той използва този факт, за да подкрепи самозаблуждението си.

Другият случай е, когато човекът, който говори тези неща, не умее подобни техники. На него му се харесва моралния релативизъм (несъществуването на морал, тоест несъществуването на добро и зло и следователно на физическа реалност) поради причини, които много добре са описани от Марк Пасио в лекцията "Естествен закон".

(Отварям скобата, защо Марк Пасио е авторитетен източник на информация? Първо, трябва да се вземе предвид, че Пасио е бил жрец в църквата на Сатана, като е бил лично поканен от Антон Лавей да се присъедини към култа заради това, че социалните му действия са направили добро впечатление на сатанистите и е бил забелязан. Второ, аргументите на Пасио нямат вътрешни противоречия, и също така се потвърждават от други източници, като Фриц Шпрингмаер и Циско Уийлър, за които можете да разберете повече от материалите в Библиотеката.)

И тъй като въпросния човек, имащ проблеми с добродетелите, иска хем да нарушава моралните и духовни закони, хем да бъде прав (по някакъв невъзможен начин), той започва да се стреми да се научи да излиза от тялото си, защото го убеждават, че това е нещо като магия, която никой не разбира и следователно с нея може да се аргументира всяко налудничаво хрумване (че знаеш повече от другите или че доказано знае шистината).

Както виждаме, това съвсем не е така, защото нещата са отдавна обяснени. Учудващо за някои хора, в по-научните и сериозни обяснения на тази част от науката техните илюзии и хрумвания отсъстват.





В основния разсекретен документ от проект "Гейтуей" изрично се подчертава, че реалността съществува.

И вие ли сте чували абсурдната серия мисли, че атомите в крайна сметка са "почти нищо" и следователно твърдата материя (физическият свят) е на практика също "нищо"? От години обръщам внимание на хората, да се научат да говорят и да научат значенията на думите. Самото словосъчетание "реалността съществува" е тавтология, защото реалност е синоним на съществуване. И агентът на ЦРУ, натоварен със задачата, да извърши авторитетна оценка на техниката "Гейтуей", разработена от института "Монро", е категоричен в доклада си - реалността е факт, а не илюзия.

Докладът му изрично подчертава, че всичко, което съществува, се нарича реалност (за нас това е чуждица и може би затова повечето хора не схващат тавтологията). Другото словосъчетание - "реалността е илюзия" - е израз на още по-голяма обърканост, защото това е същото, като да се каже "доброто е зло, черното е бяло", или... каквато е ключовата лъжа при програмирането на Монарх роби... "удоволствието е болка".

Разсекретеният доклад защитава тезата, че физическата реалност е също толкова истинска, колкото са и нещата отвъд нея. Положението, както изглежда, е такова, че вселената е разслоена, така да се каже, и се сравнява с океан с различин дълбочини. Физическото съществуване е част от този океан и това, че е само област от него и не може да се счита за всеобхватността на океана, не означава, че физическото съществуване е илюзия.

Логическото следствие от това е, че физическата реалност оказва също толкова силно въздействие върху измеренията отвъд нея, колкото измеренията отвъд нея също й влияят. Всъщност цялата техника "Гейтуей"... разработена от института на Робърт Монро, който е сред пионерите на излизането от тялото... зависи и се основава точно на този факт - че физическата реалност е съвсем истинска.

Какво голямо Добрутро.



Колко често ви се случва, да срещнете сравнението, че физическата реалност е като филма "Матрицата"?

А колко често ви се случва да срещнете наистина задълбочен и логически анализ на филма "Матрицата"? Озадачаващо е, че този филм се използва за намек колко е несъществена физическата действителност... въпреки че в самия филм въпросната физическа действителност има много по-силно влияние върху онези, които са извън нея, отколкото те имат върху онова, над което уж са се издигнали.

Защо е този двоен аршин?




Защото, чисто и просто, повечето хора, чието хоби и интереси са свързани с излизане от тялото, искат да избягат. В крайна сметка може да се каже, че ако проследим индивидуалните причини на всеки, винаги се стига до желанието да се избяга от отговорност. АКО физическата реалност не съществува, тогава, мислят си те, и отговорност не съществува. Следователно няма добро и зло, и правда и неправда - какво значат тези думи, ако никой не носи отговорност за нищо?

Само че нито един от тази обособена група не е успял да отхвърли истината - че физическата реалност и извънтелесните среди са еднакво истински неща. И така се раждат представите за "Матрицата" като затвор, физическата реалност като затвор - като нещо, което не е истинско, но в което насила ни карат да пребиваваме и не можем да отхвърлим.

С други думи, от една страна ни се казва, че повечето от нас мислят слона за нещо несъществуващо. После, обаче, ни описват нещо, което в своята цялост не съществува, тяхна измислица, но понеже било цяла измислица, а не част от измислица, било истина. За разлика от онова, което ни описват, хобота, краката, ушите и всички части на слона съществуват. Те може да не са цялата истина, но определено не са измислица. За разлика от онова, което някои хора и групи ни описват, твърдейки, че ТО е истинското, а че слона заедно с отделните му части не съществуват.

37
Каква е причината да вярваме на определена външна информация?

Естествено, не става въпрос да вярваме сляпо в каквото и да е. Сляпата вяра и приемането на доверие е признак за наивност. Но нека се замислим, от друга страна, че да не се вярва на доказани неща, е признак за глупост. Обърнете внимание, че всеки човек има право на наивност; много често човек може да си позволи да бъде наивен, защото наивността е свързана с невинността и тъй като всеки от нас таи едно дете в себе си, да бъдем наивни понякога дори може да ни помогне в трудни ситуации, външни или вътрешни. Човек има свободата, но не и моралното право да бъде глупав - глупостта е порок, а не наша вродена черта, независичо за каква дълбочина говорим. Човек се ражда дете, следователно се ражда наивен, но не се ражда глупав. Глупостта е умствен недъг, който се развива и прихваща заради лоши навици на ума или тялото.

Разликата между наивността и глупостта е, че наивността се доказва в момента, когато някой бъде лесно излъган, а глупостта се доказва в момента, в който човек не желае да повярва в истината, когато му бъде съобщена в лицето. Виждате, че наивността и глупостта всъщност са свързани с неправилно насочената вяра... но тези качества стоят на срещуположни страни, като истината е помежду им. Истината се намира между наивността и глупостта - замислете се над това.

Без вяра човек е нищо - човек живее чрез вяра, и живее заради вярата. За да се придържа към истината, човек вярва в себе си, и в доказателствата. Ако вярва в нещо друго, каквото и да е то, или ако не вярва в едното от двете, поради каквато и да е причина, тогава такъв човек не се придържа към истината - той е или наивен, или глупак в различни степени.

Ако човек не се придържа към истината, тогава защо да се занимаваме с него? Защо да общуваме с човек, който нито се старае да говори истината, нито се старае да знае истината? Може би всеки от нас е бил привързан към хора, които нямат никаква подобна хигиена в живота си - да се придържат към истината. Нека се замислим, обаче, че всички такива случаи са били заради някаква форма на любов, като между мъж и жена или като между родител и дете, или като между братя и сестри. Любовта, преди всичко друго, е форма на слепота; не съществува любов, която да отваря очите за каквото и да е. Тя винаги ги затваря.

Мъдростта гласи, че човек не може и не бива да знае всичко. Мъдрият човек желае да ограничи знанията си, за да може да ги понесе. Следователно мъдър е единствено онзи, който има знания и знае кога да спре да се стреми към повече... а не онзи, който няма никакви знания, защото никога не ги е търсил. Така любовта има една единствена полезна форма - онази любов, която затваря очите ни по такъв начин, че да сложи разумна граница на знанията ни. Такава е само любовта към свободата, или любовта към Бог, ако щете.

Уточнявам тези неща, за да можем да разграничим хората от тълпата. Интернет е преизпълнен от глупави тълпи, които приказват какво ли не за излизането от тялото, за астрала, "висшия аз" и прочие. България както винаги предпочита да обира утайката на всяка класация и на нашия книжен пазар и интернет се срещат предимно най-големите светски простотии по въпроса. Каймака на утайката. Много хора говорят за любов от най-нисш и отровен вид, приложена към знанията - тоест унищожаваща всяко знание. Навсякъде из България пълзят официални и неофициални гурута, които си играят с наивността и глупостта, обвинавяйки всеки в едното от двете, така че да се обградят с наивници и глупаци, а те самите да се изживяват като ментори на маймуни.





Нека първо подчертая въпроса, защо трябва и каква е причината да считаме документа на ЦРУ "проект "Гейтуей" за авторитетна информация.

Първо, ЦРУ е един от най-сериозните авангардни играчи на световната сцена, които целят да наложат Новия Световен Ред и да поробят цялото човечество. Това са грандиозни стремежи и те са посрещнати от също толкова грандиозни усилия - огромен финансов ресурс и огромен човешки ресурс с осигурен огромен чадър от политическа власт. Това са факти и всеки може да ги проследи в историята, за да добие впечатление за сериозността на тази институция. "Контрол над Света - Контрол над Ума" на Джим Кийт е добър исторически сборник на тези факти.

Това, че "Гейтуей" е проект на ЦРУ, който е бил секретен 20 години, показва какви усилия са впрегнати в него и с какви възможности се е действало. В съдържанието на документа можете да видите колко далеч са се целили намеренията на тези хора.

Второ, 20 години не са твърде много време за разсекретяване на секретна информация, но нека вземем предвид в какъв исторически отрязък се случва това. Очевидно е, че тази информация е отсъствала от случайното обществено пространство преди 1983г. Към тази година тя определено се е увеличавала и множала - например Марко Родин говори за тороиди и нов вид математика, построена върху вортексна матрица, в началото на 70-те години, да не говорим всичко онова, което се е нароило покрай хипи движението в САЩ и създаването на LSD (дори и информацията от тогава да е подвеждаща и долнопробна, тя все пак е културна информация, а не просто сухи данни, а това има специфична тежест, когато се разглежда едно засекретяване). Това само може да покаже всъщност колко популярно е трябвало да стане всичко това, за да реши ЦРУ да го разсекрети през 2003г. Продължаването на тази секретност през 2003г наистина е излишно, ако питате мен, било е излишно още през 83-та. Така че според мен се забелязва дори едно упорство във въздържанието от разсекретяване. Това не е било направено с лека ръка, просто през 2003та това са вече толкова обществени идеи, че секретността на документа е абсурдна.

Трето, екип от хора, и то професионалисти, винаги ще имат по-голям капацитет да узнаят истината, в сравнение с един сам човек аматьор. Вие, читателят, може дори и да бъдете практик на тези неща и да имате опит. Въпреки тази ситуация, ако вашите открития или убеждения сериозно се разминават с данните в подобни документи, това като минимум би трябвало да ви смути. Всички ние знаем, че е най-лесно да бъдем подведени от самите себе си. Ако сте аматьор и смятате себе си за авторитет пред някой професионален екип с толкова болестно силни интереси, това определено е глупаво и най-вероятно говори зле и за самата ви практика; разумно би било отново да преразгледате посоката, в която е насочена вярата ви.

Какво да правим, когато вярата в себе си се разминава с вярата в доказателствата?

В такъв случай, човек трябва или да намали вярата в себе си, или да намали вярата в доказателствата, защото едното от двете го води съответно или към глупост, или към наивност. Човек винаги преценява това сам.

Затова първото нещо, което искам да кажа по цялостния въпрос, касае моралния релативизъм и метафората със слона.


38
Имам да кажа няколко неща, след като вече заглавният документ на ЦРУ за проект "Гейтуей" е достъпен за всички ни.

Знаете - тези, с които си общуваме отдавна, още преди да създадем този сайт, и които ме познават - че винаги съм имал особено мнение за феноменологията, свързана с излизането от тялото, астрала, концепцията за "висш аз" и сродните й концепции, както и за информацията, добита по тези начини. Особеността на мнението ми винаги се е състояла в това, че като цяло никога не съм бил съгласен с тези неща. В повечето пъти съм бил тактично несъгласен, и немалко пъти съм бил и нетактично несъгласен, множество пъти съм опитвал да засегна някои неща в разговорите на такива теми, които другите намират за смущаващи и реагират различно на тях.

В този момент, мисля, вече е подходящо да обсъдим нещата както подобава, с някаква доза ерудираност и по-професионално, защото разликата с миналото е, че сега за първи път имаме сериозна платформа, където може да се осъществяват такива разговори - "Апокрифна Академия", и сега за първи път всички ние разполагаме с авторитетна и качествена информация, еднакво достъпна за всички нас, а не само за някои - Библиотеката на сайта вече започва да добива вид, дори и да е само в началото си.

Така че сега аз също мога за първи път да кажа всички онези неща, които до сега не е имало възможност и най-вече смисъл да говоря.

39
31. Движението извън тялото. Този забележителен феномен е запазен за подробно обсъждане на последно място заради интереса, който събужда, и специалните обстоятелства при постигането му. Институтът “Монро” подчертава, че програмата Гейтуей не е била разработена единствено с целта участниците да добият извънтелесно състояние, нито пък програмата гарантира, че повечето участници ще успеят да го направят в рамките на курса в института. Само един звуков запис, от много, които представляват Гейтуей преживяването, е посветен на техниката за извънтелесно движение. На практика, тези техники са така разработени, че просто да улеснят индивида в постигането на извънтелесно състояние, когато шаблонът на мозъчните му вълни и личните му енергийни нива достигнат точка на изразена хармония със заобикалящата го електромагнитна среда по такъв начин, че да почувства, че е достигнал границата, в която отделянето е възможно. За да спомогне постигането на извънтелесното състояние, Боб Монро, основателят на института “Монро”, казва в една скорошна статия, че за да се асистира на участника, един точно определен запис за синхронизиране, занимаващ се с тази техника, използва Бета сигнали от “около 2877.3 CPS” (цикъла в секунда). Тъй като се счита, че 30 до 40 CPS са нормален диапазон за Бета мозъчните вълнови сигнали (онези, свързани с будното състояние), явно е, че от института “Монро” са убедени, че същото завишено ниво на мозъчната честота, която подпомага изменените състояния на съзнанието, е и важно обстоятелство, спомагащо състоянията извън тялото. Действително употребяваните техники за отделяне от тялото включват такива прости маневри като изтъркалване навън, повдигане като телефонен стълб в случай, че индивидът се отдели по груб и директен начин (изведнъж озовавайки се в поза мирно при краката на физическото си тяло) и пързулване навън през някой от двата края на тялото.

32. Ролята REM-съня. (от rapid eye movement, дълбочина на съня, характеризираща се с резки очни движения, бел.прев) Интересно е да се отбележи, че Боб Монро информира Гейтуей випуска, който завърши на 7 май 1983г, че един негов бивш треньор, действащ в Шарлотсвил (Charlottesville), Вирджиния, открил, че може да гарантира извънтелесни движения, като доведе участниците до състояние на резки очни движения (REM) по време на сън, и след това приложи звуковия запис от техниката за синхронизация на мозъчните половини. Това може и да е функция на факта, че повечето, ако не и всички хора, считат, че навлизат в извънтелесно състояние по време на REM-съня. REM-сънят е възможно най-дълбокото състояние на обикновен сън и се характеризира с пълно изключване на функциите на моторната мозъчна кора на тялото от врата надолу и с почти пълно потискане на съзнанието в лявата мозъчна половина. Ефектът от това е, че тялото се поставя в пълен покой по отношение на скелетно-мускулната структура, с това още повече се подпомага състоянието на дълбок покой, нужен за премахване на раздвоеното ехо. В допълнение, така дясната половина на мозъка е свободна да се отзове на инструкциите и сугестиите, съдържащи се в Гейтуей записите. Само че, употребата на записите за синхронизация на мозъка в това състояние може да не играе голяма роля в действителното постигане на извънтелесно състояние, като факторът по-скоро е достатъчното фокусиране на мозъка, така че остатъчната памет от естественото постигане на извънтелесното състояние да се пренесе в будното състояние. Наистина, може дори да се каже, че някои сънища, свързвани с дълбоките нива на съня, всъщност са функции на същия вид изменено състояние на съзнанието, в което се взаимодейства с вселената, и което съзнание именно играе роля във всичките състояния Фокус 12, 15 и 21, описани по-горе. Разликата между онези състояния и състоянието на ума в REM-съня изглежда е, че лявата мозъчна половина е почти тотално изключена във втория случай, дотолкова, че паметта за постигнатото в изменените състояния на съзнанието обикновено не може да се извлече чрез съзнателно желание, защото лявата половина на мозъка няма знание за съществуването на тази памет, нито пък за местонахождението й в дясната половина. Има данни, че някои хора могат да бъдат тренирани да помнят сънищата си по време на REM-съня чрез интензивно кондициониране в будно състояние, но дори и това може да е по-скоро функция на изграждането на нервни пътища в дясната половина на мозъка, до които лявата половина може да се добере след навлизане в будно състояние, отколкото функция на някакво съзнателно включване на лявата половина по време на REM-съня. Във всеки случай, трите очевидни условия, нужни за волевото предизвикване на извънтелесно състояние у повечето хора, са: (1) постигане на състояние на дълбока тишина в тялото, така че раздвоеното ехо да избледнее и да се установи резонанс от около 7 херца, (2) синхронизация на вълновите шаблони на двете мозъчни половини, и (3) последваща стимулация на дясната половина на ума, за да се достигне състояние на повишено внимание (което, разбира се, се намесва в синхронизацията на двете половини, но не преди да се установи увеличен честотен диапазон, с което да се помогне на извънтелесното състояние).

33. Потенциал за събиране на информация. Потенциалът за сдобиване с информация, свързан с извънтелесното състояние, явно привлича най-много внимание, в смисъла на развиването на практически приложения за техниката Гейтеуей. За нещастие, въпреки че извънтелесното състояние явно може да се постигне от много хора без голям разход на време и усилия, целите, на които може да послужи, понастоящем са ограничени от факта, че въпреки че индивидите в това състояние могат да пътуват където и да е по един мигновен начин, както в земната, така и в други сфери, информационните смущения остават основна грижа. Към днешна дата, според един от треньорите в института “Монро”, са извършени множество експерименти, в които хора се предвижват от единия бряг (на САЩ, бел.прев) до другия в извънтелесно състояние, за да прочетат серия компютърно генерирани числа в дадена университетска лаборатория. Въпреки че повечето хора се сдобиват с достатъчен брой от цифрите, за да е ясно, че съзнанието им е присъствало, нито един човек до сега не е успял да види или схване всичките десет числа правилно. Това изглежда е функция от факта, че физическата реалност в настоящето не е единственото холографско влияние, с което индивидът може да се сблъска в състояние извън тялото. Има също така енергийни шаблони, оставени от хора или събития, случващи се на същото физическо място, което се разглежда, но в миналото, вместо в настоящето. Освен това, тъй като мислите са продукт на енергийни шаблони, а енергийните шаблони са реалност, може също така да е възможно индивидите да срещат мисъл-форми, докато са в извънтелесно състояние, които се омешват с физическата реалност и не е лесно да се различат от нея. Най-накрая, както пише Мелиса Джагър, има друг потенциален проблем, и той е, че холограмите могат да се разглеждат и псевдоскопно, тоест това означава наопаки отвътре-навън или назад, също толкова ясно и лесно, както когато се гледат в правилна перспектива. Някои от случващите се смущения може в крайна сметка да се проследят до тази причина, защото в извънтелесното състояние индивидът може да възприеме холографските енергийни шаблони, излъчвани от хора или неща, взаимодействащи във време-пространствената реалност, в една някак си изопачена форма.

34. Съображения относно системата от вярвания. През 1967г Александра Давид-Нийл (Alexandra David-Neel) и Лама Йонгден (Llama Yongden) написаха книга, озаглавена “Тайните устни учения в тибетските будистки секти” (Secret Oral Teachings in Tibetan Buddhist Sects), от която е взет следният цитат:

“Осезаемият свят е движение, казват Майсторите, не сбор от движещи се обекти, а сам по себе си движение. Няма обекти “м движение”, движението е това, което изгражда обектите, явяващи се пред нас: Те не са нищо друго, освен движение.
Това движение е продължителна и безкрайно бърза поредица от проблясъци на енергията (на тибетски “тсал” или “шуг”). Всички обекти, доловими от нашите сетива, всички феномени от какъвто и да е вид и какъвто и аспект да възприемат, са изградени от бърза поредица мигновени събития.”

Класическото описание на вселенската холограма се открива в една хинди сутра, която казва:

“Говори се, че в небесата на Индра има мрежа от перли, така подредени, че ако погледнеш една, ще видиш всички останали, отразени в нея.”

Цитирам тези извадки, защото показват, че концепцията за вселената, която поне някои физици най-сетне започват да приемат, е в основните си аспекти е идентична с онази, известна на учения елит на определени цивилизации и култури с големи постижения в древния свят. Концепцията за космическото яйце, например, е добре известна на учените, запознати с древните писания на източните религии. Нито пък теориите, представени в този документ, се разминават с основните постулати на юдео-християнската поточна мисъл. Концепцията за видима реалност (тоест “създаденият” свят) като еманация на едно всемогъщо и всезнаещо божество, което е напълно непознаваемо в своето първично състояние. Абсолютът в безкраен покой е концепция, извадена направо от еврейската мистична философия. Дори и християнската концепция на Триединството блести през описанието на Абсолюта, както е представен в този документ. Описанието на енергията в тотален покой, в безкрайност, пасва на християнската метафизична концепция за Бащата, докато ограниченото себе-съзнание, лежащо в тази енергия, осигурящаво движещата сила на волята, за да приведе част от тази енергия в движение, за да бъде породена реалността, отговаря на Сина. Това е така, защото, за да се добие себе-съзнание, съзнанието на Абсолютът трябва да проектира холограма на себе си и след това да я възприеме. Тази холограма е огледално изображение на Абсолюта в безкрайност, все още съществуваща извън времето и пространството, но е с една крачка отдалечена от Абсолюта и е действителният агент на цялото сътворение (цялата реалност). И, вечната мисъл или концепция за себе си, която е резултат от това себе-съзнание, служи на

[липсва в оригинала]

37. Мотивиращият аспект. Това е последователна стъпкова процедура, която включва практикуване и повтаряне на въпросните техники, като всяко новопридобито прозрение се използва за по-дълбоко проникване по време на следващата практическа сесия. Но скоростта на напредъка е толкова по-голяма с Гейтуей подхода, отколкото с трансцедентната медитация или другите форми на ментална самодисциплина и хоризонтите при този подход изглежда са толкова по-широки, че нужната за практикуването му дисциплина явно се вписва дори във възможностите на нетърпеливите, ориентираните към резултата и скептичните прагматици от нашето общество. За разлика от йогата и другите форми на източната ментална дисциплина, Гейтуей не се нуждае от безкрайното търпение и тоталното лично раболепие и вяра в една дисциплинирана система, направена, за да погълне всичката енергия на индивида през по-голямата част от живота му. Вместо това, този подход ще започне да дава поне минимални резултати за сравнително кратко време, така че да е налице достатъчно за мотивацията и енергетизирането на индивида, за да продължи да работи с него. Действително, бързината, с която индивидът може да очаква да напредне, сякаш е по-малко функция на броя часове, прекарани в практика, отколкото е въпрос на скоростта, с която той или тя е в състояние да се възползва от придобитите прозрения, чрез които да освободи тревогите и стреса както от ума, така и от тялото. Тези точки на енергиен блокаж явно създават принципните бариери, пречещи на постигането на състояния на повишена енергия и фокус на ума, нужни за бързия напредък. Колкото по-напрегнат, колкото “по-стегнат” е индивидът в началото, толкова повече бариери ще срещне първоначално той или тя пред постигането на дълбоко или незабавно преживяване, но когато прозренията започнат да идват, блокажите започват да се разтварят, пътят напред става все по-ясен и стойността на Гейтуей се променя от едно просто интелектуално оценяване до едно лично преживяване.

38. Заключение. Налице е твърда, рационална основа под формата на научни параметри, която изтъква Гейтуей като правдоподобен и приемлив подход за постигане на основните му цели. Интуитивните прозрения от не само лична, но и практическа и професионална природа изглежда са в рамките на разумните очаквания. Само че, за навлизането в Гейтуей преживяването в ускорен режим явно се изисква фазиран подход, ако трябва времето за достигане на напреднали състояния на изменено съзнание да се сведе до по-управляеми рамки, от гледна точка на експлоатирането на Гейтуей в мащаба на цяла организация. Най-обещаващият подход, предложен в продължаващото проучване, се състои от следните стъпки:

А. Започнете с употребата на звуковите записи Гейтуей за синхронизиране на мозъчните половини, за да се постигне усилен мозъчен фокус и да се индуцира синхронизация на мозъчните половини.

Б. Тогава добавете силни честоти за REM-сън, за да се индуцира бездействие на левия мозък и дълбоко физическо отпускане.

В. Осигурете хипнотични сугестии, така измислени, че индивидът да индуцира дълбоко авто-хипнотично състояние по свое желание.

Г. Използвайте авто-хипнотични сугестии, за да добиете много засилен фокус или концентрация и мотивация, докато бележите бърз напредък през упражненията от Фокус 12.

Д. След това повторете стъпки А и Б след употребата на авто-хипнотична сугестия за това, че ще се случи извънтелесно движение и че ще бъде запомнено.

Е. Повторете стъпка Д, за да добиете умелост в постигането на извънтелесно състояние под съзнателен контрол. Променете хипнотичната сугестия така, че да подчертае способността за съзнателно контролиране на извънтелесното движение и за поддържането му дори и след като състоянието на REM-сън приключи.

Ж. Приближете се към целите на Фокус 15 и 21 (бягство от време-пространството и взаимодействие в нови измерения) от извънтелесна перспектива.

И. Използвайте мулти-фокусен подход, за да разрешите проблема с изопачаването при мисиите за събиране на земна информация. Този подход се състои в употребата на три индивида в едно извънтелесно състояние, един гледащ целевият обект тук, във време-пространството, един гледащ целевия обект от Фокус 15, когато обектът се изплъзва в непосредственото минало, и един гледащ обекта от Фокус 21, когато обектът се изплъзва в непосредственото бъдеще. Разпитайте всичките трима и сравнете данните, събрани от трите гледни точки. Ако се положат внимателни грижи, за да се подсигури, че и тримата ще излязат от тялото заедно, в същата среда, енергийните системи на техните съзнания би трябвало да резонират в симпатични осцилации. Те могат да се настроят на същия целеви обект в различни равнини (измерения) с по-голяма ефективност.

К. Насърчавайте преследването на пълно себепознание за всички индивиди, участващи в експериментите, за да повишите обективността на извънтелесните наблюдения и мислене, и за да премахнете личните енергийни блокажи, които най-вероятно забавят напредъка.

Л. Бъдете интелектуално подготвени да реагирате на възможни срещи с интелигентни, не-телесни енергийни форми, когато надхвърлите време-пространствените граници.

М. Уредете така нещата, че да разполагате с група хора в състояние Фокус 12, които да обединят измененото си съзнание, за да изградят холографни шаблони около чувствителните зони и така да отблъснат евентуално нежелано извънтелесно присъствие.

Н. Насърчете по-напредналите Гейтуей практици да изградят холографни шаблони на успешно постигане и бърз напредък за напредналите колеги и така да си асистират един друг в напредъка през системата Гейтуей.
Ако се проведат тези експерименти, надеждата е, че действително ще открием врата към Гейтуей и към света на практическото приложение на цялата система от техники, които изграждат метода.





БИБЛИОГРАФИЯ:



40
27. Съзнанието в перспектива. Вече потвърдили факта, че човешкото съзнание е способно да се отдели от физическата реалност и да взаимодейства с други интелигентности в други измерения в границите на вселената, и че е едновременно вечно и предзнаменувано завинаги да се върне в Абсолюта, пред нас стои въпросът:  “Какво се случва след това?” Тъй като паметта е функция на съзнанието и следователно споделя същия вечен характер като съзнанието, което е отговорно за нейното съществуване, трябва да се признае, че когато съзнанието се върне в Абсолюта, то носи със себе си всичките спомени, които е събрало чрез опит в реалността. Връщането на съзнанието в Абсолюта не говори за изчезване на отделната същност, която съзнанието е организирало и поддържало в реалността. По-скоро, това говори за разграничено съзнание, което се слива със и участва във вселенското съзнание и безкрайност на Абсолюта, без да губи отделната идентичност и натрупано себе-познание, с които го удостояват спомените му. Това, което то наистина губи, е способността за генериране на независими мисловни холограми, тъй като това може да се направи единствено чрез енергия в движение. С други думи, то запазва способността да възприема, но губи способността на воля и избор. В замяна, обаче, това съзнание участва във всезнаещия безкраен континуум на съзнанието, което е характеристика на енергията в състояние на вечно всеприсъствие. Като последствие, правилно е да се забележи, че когато човек преживее извънтелесното състояние, той, всъщност, прожектира тази вечна искра на съзнание и памет, която представлява истинският източник на неговата идентичност, за да може чрез нея да взаимодейства и учи от измерения както вътре, така и вън от време-пространствения сват, в който физическият му компонент изпитва кратък период на реалност.



28. Гейтуей методът.  След като представихме контекста на Гейтуей преживяването, като дефинирахме структурните му черти относно как и защо работи, и след като показахме какво е проектиран да постига, време е да изследваме специфичните техники, които съставляват тренировъчния процес Гейтуей. Тези техники са проектирани така, че да позволят на потребителя на звуковите Гейтуей записи да манипулира високоенергийните състояния, които могат да бъдат постигнати, ако потребителят продължи да работи със записите за определен период от време. Нужното време за достигане на напреднали енергийни нива и за цялостно експлоатиране на техниките е различно за всеки индивид. Чувствителността на нервната му система, цялостното състояние на ума му, и това каква вещина е развил в предишния си опит със свързаните техники като например трансцедентната медитация, всичко това са важни фактори, влияещи на скоростта, с която индивидът може да очаква да постига напредък. Гейтуей процесът започва с научаване на отделния участник да изолира външните грижи в едно устройство за визуализиране, наречено “кутия за преобразуване на енергията”. След това, участникът се запознава с метод за поощряване на ума и тялото си, така че да се устреми към постигането на състояние на резонанс чрез вербалното произнасяне на единствен тон, един монотонен, удължен хъмкащ звук, който създава усещане за вибрация, особено в главата. Той се ангажира в това “резонантно настройване”, както се нарича, като хъмка заедно с хор от такива звуци, които се съдържат на звуковите Гейтуей записи. След това участникът се подлага на Гейтуей потвърждаването, и е насърчаван да си го повтаря на себе си, като едновременно слуша как се повтаря и на записа. Това потвърждение представлява твърдение, че индивидът осъзнава, че е нещо повече от физическо тяло и че дълбоко желае да разшири съзнанието си.

29. Запознаване със синхронизацията на мозъчните половини. След това, той за първи път се запознава със звуковите честоти за синхронизиране на мозъчните половини, и се насърчава да се фокусира върху и да развие възприятие и осезание за чувствата, съпътстващи синхронизирането на мозъчните вълни, които се получават. След това идва ред на техниката за прогресивно и системно физическо отпускане на фона на разширяващите се честоти за мозъчно синхронизиране, които започват да включват допълнителни форми на “розов и бял” шум, така проектиран, че да постави физическото тяло на виртуалната граница на съня, както да успокои лявата половина на ума, повдигайки дясната половина до състояние на повишено внимание. След като се постигне всичко това, участникът се приканва да визуализира създаването на “енергиен балон”, съставен от енергиен поток, започващ от центъра на върха на главата и удължаващ се надолу във всички посоки до краката. Енергията, участваща в този поток, след това поема нагоре по тялото и отново навън в балонния шаблон. “Енергийният балон”, който представлява шаблон, много сходен с космическото яйце, обсъдено по-рано, не само усилва телесното енергийно протичане и насърчава бързото постигане на подходящо състояние на резонанс, но също така има за цел да осигури защита срещу съзнателни същности, имащи по-ниски енергийни нива, които участникът може да срещне в случай, че постигне извънтелесно състояние. Той има за цел да е предпазна мяра срещу малко вероятния случай, в който първото извънтелесно преживяване на участника е директна проекция извън земната сфера.

30. Напреднали техники. След като е достигнал Фокус 10, участникът вече е готов за опита да постигне състояние на достатъчно разширено самосъзание, за да започне действително да взаимодейства с измерения отвъд онези, свързани с опита във физическата реалност. Това състояние се нарича Фокус 12 и включва съзнателни усилия от негова страна, докато в звуковия поток на Гейтуей записите, насочен към ушите му, навлизат допълнителни форми на “розови и бели шумове”. След като участникът постигне това състояние на значително разширено самосъзнание, той е готов да започне да използва серия специфични техники или “инструменти”, както ги описва институтът “Монро”, които му позволяват да манипулира новооткритото си разширено самосъзнание с цел да се сдобие с практичен, полезен отговор и стойност за насърчаване на себе-откриването и личното израстване. Специфичните техники, които се използват, са описани една по една по-долу.

А. Решаване на проблеми. Техниката включва идентифицирането на фундаментални проблеми, които индивидът иска да разреши, той изпълва разширеното си самосъзнание с възприятието за тези проблеми и след това проектира тези възприятия навън във вселената. По този начин, индивидът си осигурява помощ от, както институтът “Монро” го нарича, своя “по-висш аз”, с други думи – разширеното му съзнание, за да взаимодейства с вселенската холограма и да добие нужната информация за разрешаване на проблема. Този подход може да се използва за разрешаване на личните трудности, технически проблеми в областта на физиката, математиката, и тн, практически административни проблеми, и прочие. Откликът на техниката за решаване на проблеми може да се приеме почти веднага, но често откликът идва на база развиващата се интуиция през следващите два до три дни. Често откликът идва под формата на спонтанно, холистично възприятие, в което индивидът ненадейно открива, че просто знае отговора с всичките му последствия и напълно в контекст, понякога дори без да е способен да изрази новопридобитото си възприятие с думи, поне първоначално. В някои случаи, откликът може да дойде дори под формата на визуални символи, които индивидът ще “види” с ума си, докато е в състояние Фокус 12 и които след това ще трябва да интерпретира, след като се върне в нормално съзнание.

Б. Шаблониране (“патерниране”, бел.прев).Тази техника впряга в употреба съзнанието за постигане на желани цели във физическата, емоционалната или интелектуалната сфери. Техниката включва концентриране върху желаната цел, докато участникът е в състояние Фокус 12; индивидът разпростира възприятието си за целта върху цялото разширено съзнание и го проектира във вселената с намерението, че желаната цел вече е въпрос на установено постижение, което е предзнаменувано да се реализира в посочените времеви рамки. Тази конкретна методология се основава на вярването, че мисловните шаблони, генерирани от съзнанието ни в състояние на разширено самосъзнание, създават холограми, които представляват ситуацията, която желаем да осъществим и, по този начин, да поставим основата за действително реализиране на тази цел. Веднъж след като мисловно генерираната холограма за преследваната цел е установена във вселената, тя се превръща в аспект от действителността, който взаимодейства с вселенската холограма, за да осъществи желаната цел, която, при други обстоятелства, може никога да не се случи. С други думи, техниката на шаблонирането разпознава факта, че, тъй като съзнанието е източникът на цялата реалност, нашите мисли имат силата да влияят на развитието на реалността във време-пространството, така както се прилага спрямо нас, ако въпросните мисли могат да се прожектират с адекватен интензитет. Само че, колкото е по-сложна преследваната цел и колкото по-радикално се отклонява от настоящата ни реалност, толкова повече време ще е нужно на вселенската холограма да преориентира сферата на реалността ни, за да възприеме желанията ни. Треньорите от “Монро” предупреждават, да не се опитва да се насилва скоростта на този процес, защото индивидът може да успее да дислоцира неговата съществуваща реалност с драстични последствия.

В. Цветно дишане. Следващата техника се нарича цветно дишане и цели да използва разширеното самосъзнание и силно фокусирано внимание, свързани със състоянието Фокус 12, за въобразяването на различни цветове по един особено интензивен и наситено жив начин, така че да може да се резонира с цветовете и като резултат, да се активират собствените енергии на тялото. В основата си, по отношение на практическото си приложение, това е техника за лечение, която е разработена, за да възстановява тялото и да подсилва физическите му възможности чрез уравновесяване, ревитализиране и пренастройване на телесните енергийни потоци. Опира се на принципа, че електромагнитното поле на тялото е способно да променя резонансния си шаблон така, че да поеме енергия от електростатичното поле на земята за собствена употреба. Разнообразните цветове, визуализирани във въображението като част от техническата наставляват ума кои честоти и какви специфични амплитуди са желателни във връзка с това скачане на полетата и последващото изменение на енергийните шаблони на потоците в тялото. Това, че цветът има капацитета да влияе а човешкия ум, е добре известно, и цветовото афектиране в определени видове лечение е факт, който може да се демонстрира. Например, прилагането на интензивна синя светлина върху област на физически оток води до сравнително рязко и наблюдаемо спадане на подуването, докато червеното, и в по-малка степен жълтото имат точно обратния ефект. Само че, в начина, по който тази техника се прилага като част от техниката за мозъчна синхронизация, не се използва прилагане на външни светлинни източници, а, вместо това, умът е единственият агент на лечението и ревитализацията.

Г. Енергийни пособия. Магическите пръчки и чудодейните жезли са част от фолклора и окултните практики на много култури. Жезлите и тоягите, носени от монарсите и висшите жреци, се срещат толкова често в историята на отминалите епохи, сякаш намекват, че като минимум тези предмети са поне архетипни символи, които човешкият ум явно уважава, може би по доста подсъзнателен начин. Във всеки случай, техниката на енергийните пособия представлява визуализиране на малка, интензивно пулсираща точка светлина, която участникът, в своето въображение, зарежда с огромна енергия, докато тя виртуално не запулсира. След това участникът разтегля точката във формата на блещукащ, вибриращ цилиндър от енергия, който след това ползва за канализиране  на сила от вселената до избрани части от своето тяло с цел лечение и ревитализиране.

Д. Далечно виждане. В допълнение, техниката за енергийни пособия се използва като врата към задействането на последваща техника, наречена “далечно виждане”. В този контекст, участникът превръща своя стълб от енергия в енергиен вортекс, през който праща въображението си в търсене на нови и просветляващи прозрения. Очевидната цел на използвания символизъм на вортекса явно е, да подтикне подсъзнанието и да му подаде инструкции за нещата, които участникът иска да направи, посредством невербални символи, които дясната половина на ума е способна да разбере.

Е. Карта на живото тяло. Тази техника осигурява усилено приложение на техниката за енергийни пособия като средство за лечение на специфични области или системи от човешкото тяло. Конфигурацията на тялото на участника първо се въобразява във въображението, и след това различните основни системи, като например нервната и кръвоносната системи, се визуализират в подходящите цветове в контурите на тялото, поддържани от въображението. После се прилага техниката на енергийните пособия за енергетизиране, уравновесяване и лечение по какъвто начин желае участника. В процеса, участникът визуализира различни потоци цветна енергия, бликаща от пособието към системата от органи или областта, върху която се извършва енергетизирането или лечението. Тъй като цветовете са резултат от различни дължини на светлинната вълна, което ще рече енергия на различни честоти, тази техника оперира на предположението, че, тъй като човешкото тяло е изградено от енергия, то може да бъде витализирано и излекувано чрез натрупващото се приложение на допълнително енергия, при условие, че енергията е приложена в правилната форма.

Ж. Фокус 15: Пътуване в миналото. Всички до сега описани техники се извършват на ниво разширено самоосъзнаване, познато като Фокус 12. Само че, техниката за пътуване в миналото време включва по-нататъшно разширяване на съзнанието чрез включването на допълнителни звукови нива в записите за синхронизиране на мозъчните половини. Част от звука може би е просто усилване на основните честоти от техниката за синхронизация, така предвидено, че още повече да измени честотата и амплитудата на мозъчните вълни. Други аспекти на добавените звуци изглежда са замислени така, че да осигурят прикрити, почти подсъзнателни сугестии към ума, целящи да информират какво още се иска за по-нататъшното разширяване на съзнанието, така че да подкрепят и вербалните сугестии и инструкции, които също се съдържат в записите. Дори и инструкциите са силно символични, като времето се визуализира като огромно колело във вселената с различни спици, всяка от които дава достъп до различна чат от миналото на участника. Фокус 15 е много напреднало състояние и е екстремно трудно да се постигне. Може би по-малко от 5% от участниците в едно Гейтуей преживяване всъщност напълно постигат състоянието Фокус 15 за период от приблизително 7 дни тренировки. Въпреки това, треньорите от института “Монро” потвърждават, че с достатъчно практика, в крайна сметка Фокус 15 е постижим. Те също така твърдят, че за онзи, който постигне Фокус 15, не само личната му минала история е достъпна за изследване, но може да се получи достъп и до други аспекти от миналото, с които самият индивид няма връзка.

И. Фокус 21: Бъдещето. Последното и най-напредналото от всичките фокусни състояния, свързани с тренировъчната програма Гейтуей, включва движение извън пределите на време-пространството като при Фокус 15, но се обръща внимание на разкриването на бъдещето, вместо на миналото. Индивидът, който е постигнал това състояние, е постигнал едно наистина напреднало ниво. Освен при необикновени обстоятелства, това ниво вероятно не е постижимо от никой, освен от онези, които са се упражнявали дълго и упорито чрез записите за мозъчна синхронизация месеци наред, ако не и години.

41
21. Междинни измерения. Сега след като изразихме валидността на твърдението, че енергийните форми, които изграждат съзнанието, могат да се движат отвъд време-пространственото измерение, трябва да насочим вниманието си към енергийните форми, които обитават онези измерения между време-пространството и Абсолюта. Така можем по-добре да възприемем формата, която “реалността” приема, когато се сблъскаме с нея в онези междинни измерения. В този контекст, Бентов ни казва, че:

“Казуалните взаимоотношения (причинно-следствените взаимоотношения, бел.прев) между събитията се разпадат; движенията стават отривисти, вместо плавни. Времето и пространството може да станат “зърнести” или “на буци”. Може би единица пространство може да се измине от материална частица в коя да е посока, без това да е задължително обвързано с единица време. Накратко, двойка събития ще се случат или във времето, или в пространството, двойката няма да е свързана причинно-следствено, а на база произволна флуктуация.”

Бентов иска да каже, че вътре в измерението на време-пространството, където важат и двете концепции, по един като цяло униформен начин между тях има пропорционални взаимоотношения.  Определено пространство може да се прекоси от енергия, която е или под формата на частица, или под формата на вълна, за определено време, като възприема специфична скорост на практика където и да е във време-пространствената вселена. Тази взаимовръзка е удобна и предвидима. Само че, в междинните измерения отвъд време-пространството, наложените върху енергията ограничения, които я поставят в състояние на осцилиращо движение, не са униформени така, както са в нашата физическа вселена. По този начин е възможно да се случат цяла палитра различни смущения и нелепости, така че удобните ни, спретнати очаквания относно отношенията между времето и пространството, каквито ги познаваме в това измерение, не важат. Но нещо дори по-важно, когато измерението на настоящото време-пространство се напусне, се отваря достъп както до миналото, така и до бъдещето.




22. Специално положение, преживяването извън тялото. Въпреки че човешкото съзнание може, с достатъчно практика, да се движи отвъд измерението на време-пространството и да се намесва в други енергийни системи в други измерения, целият процес значително се усилва, ако може това съзнание да се откъсне в голяма степен от физическото тяло, преди да се опита такова намесване. Веднъж след като индивидът стане вещ в техниката на извънтелесното движение и след това достигне момента, в който може да се откъсне от време-пространството, докато е извън тялото си, той добива предимството да “прищрака” част от усиленото си съзнание, стартирайки от изходна позиция, намираща се много по-близо до измеренията, с които иска да комуникира. С други думи, ако трябва да ползвам аналогия от време-пространствения контекст, тъй като индивидът стартира от много “по-висока” точка, тази част от съзнанието му, която “прищраква”, ще има толкова повече време да взаимодейства с измеренията отвъд време-пространството, защото така е нужно по-малко време за пресичане на междинните слоеве. Още повече, веднъж след като индивидът стане способен да проектира съзнанието си отвъд време-пространството, логично е това съзнание да се опита да скачи честотното си излъчване с новата енергийна среда, на която е изложено, по този начин значително увеличавайки степента, в която измененото съзнание на индивида може допълнително да се променя, за да постигне много по-силно фокусиране и много по-изчистен шаблон на осцилиране. Като резултат, би трябвало да се получи един самоподдържащ се процес, в който колкото по-далеч отвъд време-пространственото измерение може да се проектира съзнанието в извънтелесно състояние, толкова по-засилено ще е енергийното му излъчване, като така се насърчава потенциала за още по-далечно пътуване. Прави се временното заключение, че извънтелесното състояние може да се счита за екстремно ефективен начин за ускоряване на процеса по усилване на съзнанието и взаимодействане с измерения отвъд време-пространството. Ако практикуващият техниката Гейтуей има избора да се концентрира върху постигането и експлоатирането на извънтелесното преживяване, вместо да концентрира всичките си усилия върху това да разширява съзнанието си от физическа база, то той много по-бързо ще стане обещаващ и ще постигне по-впечатляващи успехи.

23. Абсолютът в перспектива. В този момент може да е полезно да се направи пауза и да се преговорят основните аспекти на интелектуалното ни пътуване от време-пространството до царството на Абсолюта. Говорихме малко за невероятно сложната холограма, която се създава от пресичането на енергийни шаблони, генерирани от тоталността на всички измерения на вселената, включително време-пространството. Отбелязахме, че умовете ни изграждат енергийни полета, които си взаимодействат с различни аспекти от тази холограма, за да извлекат информация, която в крайна сметка се обработва от лявата мозъчна половина, за да бъде редуцирана до форма, използвана в процеса, който наричаме мислене. Намекнахме, че тази холограма е ограниченото въплъщение на безкрайния съзнателен Абсолют в активна, енергийна форма. Това е името, което дадохме на този широк океан от енергия в състояние на съвършен покой, върху който е наслоена физическата вселена, и откъдето произлиза. Случайно, за да опише това, Бентов използва аналогията с едно много дълбоко море, сравнявайки неподвижните дълбини на морето с измерението на Абсолюта, а мятаните от бурята вълни на повърхността представляват физическата вселена, с която сме запознати. Леко развълнуваните течения на морето, намиращи се между турбулентната повърхност и напълно неподвижните дълбочини представляват енергия в процес или на успокояване (тоест приближаваща безкрайност), или излизаща от покой.

24. От Големият взрив до тороид. Работейки от широко известната теория за “Големия взрив”, Бентов представя концептуален модел, за да изобрази процеса на време-пространствената еволюция на относителната позиция на универсалната холограма. Тази холограма често се нарича “Тороид”, защото се смята, че има цялостната форма на една огромна, себе-съдържаща се спирала. Като базира тезата си на скорошни проучвания относно разпределението на квазарите (квази-звездни обекти), и като действа въз основа на схващането, че във вселената по-малките процеси обикновено са огледални изображения на по-големите (тоест шаблонът на електрона около ядрото на атом отразява начина, по който планетите орбитират слънцата си, и тн.), Бентов постулира следния сценарий. Тръгвайки от наблюдаваната способност на квазарите да изхвърлят огромни, концентрирани фунии материя от вътрешността си като една контролирана, не-концентрична версия на “Големия взрив”, той си представя, че при генерирането на вселената се случва сходен процес (виж изображение 4, следващата страница). Отбелязвайки, че онези галактики, намиращи се на север от нашата собствена галактика, се отдалечават по-бързо, отколкото онези, намиращи се на юг, и че онези на изток и запад са видимо по-отдалечени, Бентов взима това като солидно доказателство, че фунията от материя, която е била изхвърлена в нашата вселена, се е завила обратно в себе си, и така в крайна сметка е оформила овална, яйцевидна форма. Той вижда как “материята” в нашата вселена навлиза в овалния шаблон, следвайки пътя на концентрираното изхвърляне от едно ядро, съставено от екстремно компресирана енергия, през “бяла дупка”. В края на пътешествието й до далечния край на празнотата, той вижда как тя си отива през “черна дупка”.  В един такъв модел, времето прилича на мярка за промяната, която се разгръща, докато енергията еволюира в нови, по-сложни форми, напредвайки по разстоянието от страната на ядрото, където е бялата дупка, обикаляйки по черупката на “космическото яйце”, докато не влезе в черната дупка. С други думи, докато енергията – изхвърлена от безкрайността и поставена в ограничения от съзнателния Абсолют – постига форма и движение, следвайки пътеката на изхвърляне от бялата дупка на върха на яйцето, времето стартира като мярка за ритъма на това еволюционно движение, като “реалността” обикаля по черупката на яйцето, на път към черната дупка в далечния край.

25. Нашето място във времето. Наблюдаваното разпределение на галактиките говори, че специално нашата вселена се намира близо до върха на яйцето в точката, където материята започва да се обръща върху себе си, което обяснява причината защо галактиките на север се вижда, че се отдалечават по-бързо, хванати от въртопа на потока от материя към далечния край на космическото яйце (виж изображение 5, следващата страница). Върху това космическо яйце е наслоен Абсолютът, който поддържа излъчващото ядро, от който струи оригиналната струя материя. Движейки се около яйцевидната форма към дестинацията си при черната дупка, в която ще бъде отново погълната в излъчващото ядро и след това в Абсолюта, потокът на материята генерира интерферентния шаблон вътре в космическото яйце, който изгражда вселенската Тороидна холограма.  Тъй като Тороидът е едновременно генериран от материя във всичките различни фази на “времето”, той отразява развитието на вселената в миналото, настоящето и бъдещето (както ще бъде видяно от нашата лична перспектива в една фаза от времето). Мислейки върху този модел, вече е възможно да се “види” как човешкото съзнание, доведено до достатъчно изменено (фокусирано) състояние може да добие информация за миналото, настоящето и бъдещето, тъй като всичко това съществува във вселенската холограма едновременно (в случая с бъдещето, всички последствия от миналото и настоящето може да се види как се събират в холограмата, така че бъдещето да може да се предвиди или да се “види” с абсолютна точност). Още повече, възможно е да се види как имплозията на енергийните шаблони ще се пресече отново и отново, създавайки невероятно сложна четириизмерна холограма или Тороид, в спирална форма като отражение на мулти-измерния развиващ се шаблон на еволюцията. Всички движения на енергиите, които изграждат вселената, оставят белега си и така разказват историята си през времето.



Фигура А. Фотография на квазер, излъчващ насочена струя материя



Фигура Б. Диаграма на Космичното яйце



Фигура В. Стилизирана интерпретация на просто тороид

26. Качеството на съзнанието.  По-рано отбелязахме, че извънтелесното състояние е проекция на голяма част от енергийния шаблон, който представлява човешкото съзнание, така че да може да се движи свободно през земната сфера с цел сдобиване с информация или в други измерения извън време-пространството, може би за да взаимодейства с други форми на съзнание във вселената. Съзнанието е организиращият и поддържащ принцип, който осигурява устрема и водачеството, които да доведат и да поддържат енергията в движение в рамките на даден набор параметри, така че в резултат да се получи специфична реалност. Когато съзнанието достигне степен на софистикация, в която може да възприеме себе си (собствената си холограма), то достига точката на себе-когниция. Човешките същества имат тази форма на издигнато съзнание, както и Абсолютът, но в неговия случай, това е функция на енергията и асоциираното с нея качество на съзнанието в безкрайността (всезнаене и вездесъщност в постоянно единство). Когато енергията се върне в състояние на тотален покой в Абсолюта, тя се връща до континуума на съзнанието в океана на неограниченото, безвремево възприятие, което пребивава там. По този начин, колкото е по-сложна една система в “материалното” състояние, толкова повече съзнание притежава тя, за да поддържа реалността си. Нашето съзнание, следователно, е онзи разграничен аспект от вселенското съзнание, което пребивава в Абсолюта. То отговаря за организирането на енергийните шаблони, които изграждат физическото ни тяло, но е ясно разграничено от него и го превъзхожда. Тъй като съзнанието съществува доста отделено от и извън реалността, отвъд пределите на време-пространството, то, като Абсолюта, няма нито начало, нито край. Реалността има както начало, така и край, защото е в пределите на време-пространството, но фундаменталното количество енергия и асоциираното с нея съзнание е вечно. Когато реалността свърши, изграждащата я енергия просто се връща в безкрайността в Абсолюта.

42
12. Холограми. Енергията създава, съхранява и извлича смисъл във вселената, като се проектира или се разширява на определени честоти по триизмерен начин, което създава един жив шаблон, наречен холограма. Концепцията за холограмата може най-лесно да се разбере, като се ползва пример, цитиран от Бентов, в който той моли читателя да визуализира купа, пълна с вода, в която се пускат три камъчета. Когато вълните от едновременното пускане на трите камъчета се излъчват навън към периметъра на купата, Бентов моли читателя да визуализира, че повърхността на водата изведнъж замръзва в кадър, като лед, така че шаблонът на вълните да остане вечно неподвижен. Ледът се премахва, и трите камъчета все още са на дъното на купата. След това ледът се излага на мощен, кохерентен източник на светлина, като например лазер. Резултатът ще бъде триизмерен модел или репрезентация на позицията на трите камъчета, увиснали посред нищото във въздуха. Холограмите са способни да кодират в себе си толкова много детайли, че, например, възможно е да се вземе една холограмна проекция на чаша с блатна вода и да се разгледа под оптично увеличение, докато в нея не се видят малки организми, невидими за невъоръженото око, когато се изследва самата чаша с вода. Цялата концепция на холографията, въпреки научните си намеци, е известна на физиците едва след като математическите й принципи бяха обработени от Денис Габор (Dennis Gabor) през 1947г (по-късно той спечели Нобелова награда за работата си). Лабораторни демонстрации на труда на Габор били проведени чак години по-късно, след изобретяването на лазера. Както обяснява биологът Лайъл Уотсън (Lyall Watson):

“Най-чистият вид светлина, който е достъпен за нас, е тази, произвеждана от лазер, който изпраща лъч, в който всички вълни са с една и съща честота, като онези, направени от идеално камъче в съвършено езеро. Когато два лазерни лъча се докоснат, те създават интерферентна шарка от светли и тъмни вълни, които могат да се запишат на фотографска плака. И ако един от лъчите, вместо да идва директно от лазера, преди това е отразен от някакъв обект, като например човешко лице, получената шарка ще е наистина сложна, но тя все пак може да се запише. Записът ще бъде холограма на лице”.

13. Частта съдържа кода на цялото. Много е важен и фактът, че дори и да изпуснем замръзналата си холограма на вълновия шаблон на пода и го счупим на парчета, всяко индивидуално парче ще пресъздаде цялата холографско изображение, сам само. Колкото по-малко е парчето, толкова по-рошава и развалена ще е холографската проекция от него, но фактът остава, че въпреки всичко ще бъде възпроизведена цялостна проекция. Ключът за създаването на каква да е холограма е, че енергията в движение трябва да взаимодейства с енергия в състояние на покоя (недвижение). В предния пример, камъчетата представляват енергия в движение, а водата (преди възбуждането й от камъчетата) представлява енергия, която е в състояние на покой. За да се активира или, фактически, да се “възприеме” смисъла на една холограма, енергия (в този случай, кохерентен източник на светлина, като лазерния лъч) трябва да бъде прекарана през интерферентния шаблон, генериран от взаимодействието между движещата се енергия и енергията в покой. В простия пример, даден от Бентов, това изискване се изпълнява като се замръзналия интерферентен шаблон се държи пред кохерентната светлина, за да се проектира триизмерно холографско изображение (“смисълът” му) в пространството. Както казва Мерилин Фъргюсън (Marilyn Ferguson), редактор на “Бюлетин мозък/ум” (Brain/Mind Bulletin):

“Друга черта на една холограма е ефикасността й. Милиарди битове информация могат да бъдат съхранени в едно миниатюрно пространство. Шаблонът на холографската [фотография]... е съхранен навсякъде върху повърхността.”

14. Матрицата на съзнанието. Вселената е съставена от взаимодействащи си полета, някои в покои и някои в движение. Това е, сама по себе си, една гигантска холограма с невъобразима сложност. Според теориите на Карл Прибрам (Karl Pribram), невро-учен от Станфордския университет и Дейвид Бом (David Bohm), физик в Лондонския университет, човешкият ум също е холограма, която се нагажда към вселенската холограма чрез посредника на енергийната размяна, като по този начин извлича смисъл и постига състоянието, което ние наричаме съзнание. По отношение състоянията на разширеното или измененото съзнание, които Гейтуей използва, процесът оперира по следния начин. С преминаването на енергията през различните аспекти на вселенската холограма и с възприемането й от електростатичните полета, които съставляват човешкия ум, предаваните холографски изображения се проектират върху тези електростатични полета на ума и се възприемат или проумяват до такава степен, че електростатичното поле оперира на честота и амплитуда, които могат да хармонират със и следователно да “четат” енергоносещия вълнов шаблон, преминаващ през тях. Промените в честотата и амплитудата на електростатичното поле, което съставлява човешкия ум, определят конфигурацията и следователно характера на холографската енергийна матрица, която умът проектира, за да улови смисъл директно от холографските трансмисии на вселената. Тогава, за да осмисли какво му “казват” холографските изображения, умът се заема да сравнява току що приетото изображение със самия себе си.  По-точно, той прави това, като сравнява приетото изображение с онази част от собствената си холограма, на която се основава паметта. Като регистрира разлики в геометрична форма и енергийна честота, съзнанието възприема (виж изображение 2, следващата страница). Както се изразява психологът Кийт Флойд (Keith Floyd):

“Противно на онова, което всеки знае, че е така, може би не мозъкът произвежда съзнанието – а по-скоро, съзнанието създава образа на мозъка...”

15. Мозък във фаза: Процесът на съзнателността се онагледява най-лесно, ако си представим, че върху холографската информация е насложена триизмерна координационна система по такъв начин, че всички енергийни шаблони, съдържащи се в нея, могат да се опишат на езика на триизмерната геометрия, ползвайки математика, за да се редуцират данните до двуизмерни форми. Бентов казва, че учените подозират, че човешкият ум оперира на проста двоична система “действай / не действай”, като всички видове дигитални компютри. Следователно, веднъж след като насложи триизмерна матрица върху холографска информация, която иска да интерпретира и след като редуцира тази информация математически до двуизмерна форма, той може напълно да я обработи, като използва фундаменталната си двоична система, точно както всеки компютър, направен човешка ръка, може да обработва обеми данни и да прави различни сравнения между данните и информацията, съхранена в дигиталната му памет. Умовете ни оперират по същия начин, възприемайки единствено чрез сравняването. Бентов изказва тази идея по следния начин: “Цялата ни реалност е конструирана като постоянно се правят такива сравнения... Всеки път когато възприемаме нещо, ние възприемаме единствено разликите”. В състоянията на разширеното съзнание, дясната половина от човешкия мозък, в холистичния му, нелинеен и невербален режим на функциониране, действа като основната матрица или приемник за тази входяща холографска информация, докато, като оперира във фаза или кохерентно с десния мозък, лявата половина осигурява вторичната матрица чрез двоичния си, компютъроподобен метод на функциониране, за допълнително екранизиране на данните чрез сравнение и редукция до дискретна, двуизмерна форма.

16. Оценяване. Като казваме, че Гейтуей успява да доведе до пречистване на енергийната матрица на ума, това означава, че Гейтуей успява да разшири или да измени човешкото съзнание, така че то да може да възприема без да прибягва до посредничеството на физическите сетива, така че все повече от вселенската холограма (която, разбира се, не е достъпна за сетивно възприемане) в крайна сметка да може да се възприеме и проумее. Мерилин Фъргюсън пише, че теориите на Прибрам и Бом “явно могат да обяснят всички трансцедентни преживявания, паранормални събития и дори “нормални” странности на възприятието...”. Тя продължава относно Прибрам:
“В момента той предлага един стряскащ, всеобхватен модел, който събужда значителен интерес сред онези, които се вълнуват от мистериите на човешкото съзнание. Неговият “холографски модел” обвързва мозъчните изследвания с теоретичната физика; той обяснява нормалното възприемане и едновременно с това изважда паранормалните и трансцедентни преживявания извън свръхестественото, като ги обяснява като част от природата.

Като определени странни открития в квантовата физика, радикалната реориентация на тази теория изведнъж започва да осмисля парадоксалните думи на мистиците през вековете.”

17. Себе-когниция (себепознаване). За да завършим щрихирането на процеса, по който умът постига и упражнява съзнаване, ние трябва да опишем също и механизма, който обяснява аспектите на човешката мисъл и я разграничава от съзнанието на растенията и животните, тоест когницията (познанието). Хората не само знаят, но знаят, че знаят. Те са способни да следят процеса на собственото си мислене и да поддържат осъзнаването си за това. Още повече, те могат да извършват сравнително оценяване, преценявайки функционирането на мисловните си процеси спрямо различни “обективни” стандарти, които са усвоили. Човешкото съзнание може да прави това, защото има капацитета да дубликира аспекти от собствената си холограма, да ги проектира навън, да “възприема” тези проекции, да ги подложи на сравнение с аспекта на паметта (където се съхраняват стандартите, според които преценява и мери) на собствената си холограма, и да премерват или “усещат” разликите между това да се използва триизмерна геометрия и след това двоичен пулс “действай / не действай”, за да получат вербално познание за аза.




18. Време-пространствено измерение. До този момент обсъждането на процеса Гейтуей беше относително просто и лесно за следване. Сега започва забавната част. Гейтуей включва повече от просто възприятие на аспектите на вселенската холограма, до която може да се получи достъп в измерението на време-пространството, както го познаваме. Следващата задача е, да се обясни как и защо човешкото съзнание може да се доведе до състояние да се възнесе над ограниченията на време-пространството. За целта, първо трябва да оценим какво всъщност са времето и пространството, за да разберем как може да се надскочи измерението, което изграждат. Физиката дефинира времето като измерване на енергията на силата в движение. С други думи, това е измерване на промяната. Само че, за да бъде енергията в движение, тя първо трябва да бъде ограничена по някакъв начин в рамките на някакъв вид вибрационен шаблон, по такъв начин, че ограничението й да й дава капацитета да се съдържа в специфична локация, която се отличава от другите локации (пространството). Енергия, която не е ограничена е сила без лимит, без измерение, без ограничения на формата. Тя е безкрайност, не може да се движи, защото няма нищо отвъд безкрайността, и следователно е отвъд измерението на времето. Тя е също така отвъд пространството, тъй като тази концепция намеква, че някаква специфична енергийна форма е ограничена до специфична локация, и отсъства от другите локации.  Но ако енергията е в състояние на безкрайност, тогава няма ограничения, няма “тук”, което да е различно от “там”, няма смислена област. Енергия в безкрайност означава енергия, равномерно разпростряна без лимит. Тя няма начало, няма край, няма локация. Тя е съзнателна сила, , фундаменталната, първична мощ за съществуване без форма, състояние на безкрайно битие. Твърди се, че енергията в безкрайност е в пълен покой и, следователно, не може да генерира холограми, докато продължава да бъде абсолютно неактивна. Тя запазва вродения си капацитет за съзнание, в смисъла, че тя може да приема и пасивно да възприема холограми, генерирани от енергия в движение в разнообразните измерения, които изграждат сътворената вселена, но не могат да бъдат възприети от съзнание, опериращо в активната вселена. Физиците определят тази енергия в състояние на неактивна безкрайност като енергия в абсолютното й състояние, или просто като “Абсолютът”. Между Абсолюта и “материалната” вселена, в която ние преживяваме нашето физическо съществуване, има разнообразни намесващи се измерения, до които човешкото съзнание в изменени състояния може да получи достъп. Теоретично, човешкото съзнание може да продължи да разширява хоризонтите на възприемческите си способности, докато достигне измерението на Абсолюта, в който момент възприятието спира, защото Абсолютът не генерира холограми от или за себе си.

19. Намесващи се измерения. Тъй като Абсолютът е съзнателна енергия в безкрайност (тоест без ограничения), тя заема всяко измерение, включително време-пространственото измерение, в което водим физическото си съществуване, но не можем да я възприемем. Тя лежи под всичко, както и много от пресечните градиенти или измерения, чрез които енергиите на вселената се променят от фаза във фаза по пътя си към и от техния дом – състоянието на безкрайност (Абсолютът). За да се влезе в тези намесващи се, пресечни измерения, човешкото съзнание трябва да се фокусира с толкова интензивна кохерентност, че честотата на енергийния шаблон, който изгражда това съзнание (тоест мозъчното вълново излъчване), може да развие скорост до точката, в която получилия се честотен шаблон, ако се изобрази на осцилоскоп, на практика ще прилича на плътна, непрекъсната линия. Постигането на това състояние на изменено съзнание е сцената, на която се възприемат невремево-пространствени измерения, заради оперирането на един принцип във физиката, познат като Дистанция на Планк (Planck’s Distance). Това е аспект от квантовата механика, който се занимава с факта, че осцилиращата честота (като например мозъчна вълна) достига две точки на пълен покой, които представляват границите на всяка индивидуална осцилация (движение нагоре или надолу). Без тези точки на покой, един осцилиращ вълнови шаблон би бил невъзможен, тъй като точките на покой са нужни, за да позволят на енергията да промени посоката си и по този начин да продължи да вибрира между твърдите си ограничения. Но също така е вярно, че, когато, за един изключително кратък миг, тази енергия достигне една от двете си точки на покой, тя “прищраква” извън време-пространството и се слива с безкрайността (виж изображение 3, следващата страница). Това критично пристъпване извън време-пространството се случва, когато скоростта на осцилацията спадне под 10-33 сантиметра в секунда (Дистанцията на Планк). Думите на Бентов са: “...квантовата механика ни казва, че когато разстоянието спадне под дистанцията на Планк, която е 10-33 см, ние навлизаме, фактически, в един нов свят”. Да се върнем на нашия въпрос, вълновият шаблон на човешкото съзнание достига толкова високи честоти, че шаблонът на “прищракванията” толкова се учестява, че на практика има някаква продължителност. Тогава, част от това съзнание всъщност, както се твърди, установява и поддържа функцията си да събира информация в онези измерения, намиращи се между време-пространството и Абсолюта. Така, когато почти продължителният шаблон на “прищракванията” се закрепи в една продължителна фаза при скорости под дистанцията на Планк, но преди да се достигне състояние на пълен покой, човешкото съзнание преминава през далекогледа на време-пространството подобно на Алиса, която започва пътешествието си в Страната на чудесата. Гейтуей преживяването, заедно със свързаната техника за синхронизация на мозъчните половини, очевидно е разработено така, че ако се използва системно и търпеливо, да позволи на човешкото съзнание да установи кохерентен шаблон на възприятията в онези измерения, където се прилагат скорости под дистанцията на Планк. Това остава вярно независимо дали индивидът упражнява съзнанието си докато е във физическото си тяло или го прави след като е отделил съзнанието си от физическото тяло (тоест така нареченото извън-телесно състояние, споменато по-рано).

20. Субатомни частици. Поведението на субатомните частици ни дава интересен пример за феномена на “прищракване”, обсъден в предните параграфи. В една статия, подготвена за списание “Science Digest”, д-р Джон Глийдман (John Gliedman) споменава начина, по който субатомните частици комуникират една с друга, след като енергийните им полета се скачат като резултат от сблъсъка им една с друга. Твърди се, разбира се, че въпросната комуникация се случва по време на “прищракването извън фаза” в осцилирането на енергийните полета, изграждащи въпросните субатомни частици. Това е причината, която обяснява кръстосаната комуникация, която, в контекста на време-пространствените скорости, изглежда се случва със свръх-светлинна скорост. В действителност Теорията на относителността на Айнщайн не се нарушава, а по-скоро, въпросната комуникация се случва извън измерението на време-пространството, за което стриктно се отнася Теорията на относителността. По-точно, д-р Глийдман ни казва: “Квантовата теория постулира, че се случва ефект “Сиамски близнаци” на дълго разстояние винаги, когато две субатомни частици се сблъскат и след това продължат по различни пътища. Дори когато частиците се намират на разстояние половин вселена една от друга, теорията казва, че те реагират мигновено на действията една на друга. И правейки така, те нарушават забраната за свръх-светлинни скорости, налагана от Относителността”. Наистина, по отношение опитите количествено да се изрази онова, което се знае за поведението на енергията в измеренията, очевидно намиращи се извън време-пространството, Бентов казва: “...смели физици, които работят върху хипотетични частици, наречени “такиони”, които могат да се движат със скорости по-високи от тази на светлината. Скоростта на такионите започва от точно над скоростта на светлината и продължава чак до безкрайните скорости”.

43
Гейтуей преживяването: Синхронизирането на мозъчните половини в перспектива.

1.  Въведение. За да се опише техниката за постигане на изменени състояния на съзнанието на института “Монро” (Monroe Institute), занимаваща се със синхронизиране на мозъчните половини, най-ефективният начин да се започне е като се накратко се опишат основните механизми, залегнали в методи като хипнозата, трансцедентната медитация и биологичния отговор. Най-лесно е да се опише какво е Гейтуей, като се започне с кратко описание на онези свързани техники, които споделят някои общи черти с Гейтуей преживяването, но които все пак са различни. По този начин можем да развием база за сравнение още отначало, която ще осигури концепции, които са полезни за обясняването и разбирането на Гейтуей чрез съпоставяне, в крачка.

2. Хипноза. Според теориите на психолога Роналд Стоун (Ronald Stone) и биомедицинските инженерни методи на Ицхак Бентов (Itshak Bentov), хипнозата на практика е техника, която позволява сдобиване с директен достъп до сензорната моторна кора (sensory motor cortex) и центровете на удоволствието, и долните мозъчни (емоционални) части (и свързаните центрове на удоволствието) от дясната страна на човешкия мозък, с последващо изключване на ляво-мозъчната функция за следене на външните стимули. Лявата половина на мозъка е себе-когнитивната, вербална и линейно разсъждаваща компонента на ума. Тя изпълнява дейността да следи прииждащите външни стимули чрез категоризиране, оценяване и приписване на значение, преди да разреши на сигналите да преминат към дясната мозъчна половина на ума. Дясната половина, която действа като безкритичната, холистична, невербална и шаблонно-ориентирана компонента на мозъка, явно приема всичко, което лявата половина й подава, без да го поставя под въпрос. В последствие, ако лявата половина бъде разсеяна или чрез скука, или чрез редукция на сънното и полу-сънното състояние, на външните стимули, включително хипнотичните сугестии, им се позволява да преминат без преценяване и задръжки към дясната половина, където се приемат директно и въз основа на тях се предприемат действия без въпросиране.  Резултатът може да включва емоционална реакция, идваща от долната мозъчна част, сензорните / моторните реакции, изискващи задействане на кората, и тн. И сензорната кора и моторната кора на дясната мозъчна половина на мозъка съдържат серия точки, познати като “хомункулус”, което отговаря на точки в тялото (виж изображение 1, следващата страница). Стимулирането на съответната област в кората предизвиква междинна реакция в съответната част от тялото. В последствие, внасянето на сугестията, че левият крак е вдървен, ако достигне до дясната половина без препятствия и се отнесе до подходящата зона в сензорната кора, това ще доведе до генерирането на електрическа реакция, която ще индуцира усещането за вдървеност. По подобен начин, сугестията, че човекът изпитва общо усещане за щастие и добруване, ще се отнесе до подходящите центрове за удоволствие, намиращи се в долната мозъчна част на кората на дясната половина, следователно индуцирайки сугестираното усещане за еуфория. Най-накрая, сугестии, които информират хипнотизирания субект, че той се радва на увеличена концентрация или сила на паметта, ще получат отклик от дясната половина и тя ще задейства неизползвания капацитет за съхранение на информация, който в нормални условия се пази за резерв, за да удовлетвори натоварването от избиращите и контролиращите процеси на лявата мозъчна половина. Всичко това ще добие голямо значение в контекста на Гейтуей процеса, когато се обръща внимание на това как хипнозата може да се използва за ускоряване напредъка в ранните етапи на Гейтуей преживяването.



Фигура А. Хомункулусът



Фигура Б. Моторната и Сензорната кори и Третата и Страничните кухини



Фигура В. Изглед към Третата и Страничните кухини в контекста на асоциираната мозъчна структура


3.  Трансцедентна медитация. От друга страна, трансцедентната медитация работи по отчетливо различен начин. В тази техника, интензивната и удължена целенасочена концентрация върху процеса по извличане на енергията нагоре по гръбначния стълб в крайна сметка води до нещо, което прилича на създаване на акустични стоящи вълни в мозъчните кухини, които вълни после се провеждат до сивото вещество в мозъчната кора в дясната половина на мозъка. В резултат, според Бентов, тези вълни “ще стимулират и в крайна сметка ще “поляризират” кората по такъв начин, че тя ще започне да провежда сигнал по хомункулуса, започвайки от пръстите и нагоре”.Био-медицинският модел на Бентов, както е описан в една книга на Лий Санела (Lee Sannella), озаглавена: Кундалини – психоза или възнесение, постулира, че стоящите акустични вълни са резултат от изменен ритъм на сърдечните звуци, което изменение понякога се случва в следствие от продължително медитиране; това изменение създава симпатични вибрации в стените на изпълнените с течност кухини, които са третата и страничните мозъчни камери. Освен това, според Бентов: “състоянията на блаженство, описвани от онези, чиито Кундалини симптоми са завършили пълен кръг по мозъчните половини, може да се обяснят като себе-стимулация на центровете на удоволствието в мозъка, причинена от протичането на “ток” по сензорната кора”. Бентов отбелязва също, че “това, че повечето от описаните симптоми започват от лявата страна на тялото, означава, че това е едно развитие, което започва в дясната мозъчна половина”. Въпреки че за да се “повдигне Кундалини” е нужен един период от интензивно медитиране и практика около пет години и повече, Бентов твърди, че излагането на механични или акустични вибрации в обвхвата на 4-7 херца (цикъла в сенкунда) за дълги периоди от време може да доведе до същия ефект. Бентов цитира като пример “честото пътуване в кола, вибрациите на чиято седалка и шаси се комбинират така, че да попадат в този честотен диапазон, или продължителното излагане на тези честоти, създавани, например от вентилационна въздушна шахта ”. Той също така отбелязва, че: “Натрупващият се ефект от тези вибрации може да е в състояние да задейства спонтанна психо-Кундалини последователност у податливите хора, които имат особено чувствителна нервна система”.

4. Биологичен отговор. Третият метод за изменение на съзнанието, който ще бъде кратко описан, е биологичният отговор. Биологичният отговор е някак си уникален заради това, че той всъщност впряга в действие себе-когнитивните и познавателни сили на лявата мозъчна половина, за да се получи достъп до такива зони от дясната половина като долния мозък, моторната и сензорната кори и центровете за болка или удоволствие. Вместо да потиска лявата мозъчна половина, както се прави в хипнозата, или като цяло прескачайки и игнорирайки я, както се прави в трансцедентната медитация, биологичният отговор учи лявата половина първо да визуализира желания резултат, и след това да разпознае чувствата, свързани с преживяването от успешния достъп до специфичната област от дясната половина – долен мозък, кора, център за болка или удоволствие или други зони – по нужния за постигането на резултата начин. Използват се специални устройства за себе-наблюдение, като например дигитален термометър, с които лявата мозъчна половина да се информира дали постига успех в задействането на дясната половина и правилната зона от нея. След като това се постигне, левият мозък може отново и отново да инструктира десния мозък да възстанови нужните пътеки, за да възпроизведе същите външни, обективни доказателства за успех. По този начин пътеките се подсилват и подчертават до такава степен, че умът на лявата половина се сдобива с достъп до зоните в десния мозък, използвайки съзнателно изискваща команда. Например, ако субектът желае да увеличи кръвоснабдяването на левия крак, за да ускори излекуването, той може да се концентрира върху постигането на този резултат с левия си мозък, докато внимателно следи дигитален термометър, свързан с левия крак. Когато концентрираното усилие започне да постига успех, дигиталният термометър ще регистрира покачване на температурата на левия крак. В този момент, субектът може умствено (ляв мозък) да асоциира преживените усещания с постигнатите резултати и може да започне да подчертава, чрез умствено спомняне, същия процес, за да го подсили чрез потвърждение и повторение. По този начин може да се блокира болката, да се усили излекуването, да се потиснат и в последствие да се унищожат злокачествени тумори, може да се стимулират центровете за удоволствие на тялото и може да се постигне разнообразие от физиологични резултати. В допълнение, биологичният отговор може да се използва за голямо ускорение на изпадането в дълбоки медитативни състояния, особено при начинаещите, които нямат опит с медитативните техники и чиито напредък в тази методология е подпомогнат чрез ефективно визуализиране и външно, обективно потвърждение. Изобразяването на мозъчните вълни на субекта на електроннолъчева тръба е доказало се средство за лабораторно потвърждение, чрез което субектите могат бързо да се научат да навлизат в дълбоко отпуснати състояния, характеризиращи се с онзи вид тишина и единство на умствения фокус, асоциирани с напредналата медитация.

5. Гейтуей и синхронизацията на мозъчните половини. След като накратко разгледахме основната механика на принципните техники за изменение и разширение на съзнанието, които споделят някои от целите и/или методите, прилагани в Гейтуей преживяването, можем да продължим, като се фокусираме върху същината на тази техника. В основата си, Преживяването Гейтуей е тренировъчна система, измислена с цел да доведе до увеличена сила, съсредоточеност и кохерентност на амплитудата и честотата на мозъчните вълни, излъчвани от лявата и дясната мозъчни половини, така че да се измени съзнанието, и то да се премести извън физическата сфера, така че в крайна сметка да избяга дори от ограниченията на времето и пространството. Тогава участникът добива достъп до различните нива интуитивно знание, което вселената предлага. Това, което различава Гейтуей преживяването от формите на медитация, е това, че то използва техниката за синхронизиране на двете мозъчни половини, която е описана в един монограф от треньорката в института “Монро” Мелиса Джагър (Melissa Jager) като, “състояние на съзнанието, дефиниращо се с това, че графиките от електроенцефалограмите (ЕЕГ) на двете мозъчни половини са едновременно равни по амплитуда и честота”. Въпреки че синхронизацията на мозъчните половини е някак си рядка и продължава само кратко време в обикновения човешки ум, Мелиса Джагър твърди, че: “Аудио-техники, разработени от Боб Монро (Bob Monroe), могат да индуцират и да поддържат мозъчна синхронизация чрез аудио-записите “Фокус 3” на института...”. Тя също отбелязва, че: “Проучвания, извършени от Елмър и Алис Грийн (Elmer, Alyce Greene) във фондация “Менингер” (Menninger Foundation), показват, че субект с 20 годишно обучение в зен медитация може да установява мозъчна синхронизация волево, поддържайки я за повече от 15 минути”. Д-р Стюарт Туемлоу (Stuart Twemlow), психиатър и изследовател към института “Монро”, докладва, че: “В проучванията ни върху ефекта от записите на системата “Монро” върху мозъчните вълни открихме, че записите насърчават фокусирането на мозъчната енергия (тя може да се измери както крушка, във вата) във все по-тесен и по-тесен честотен “диапазон”. Това фокусиране на енергията не е по-различно от концепцията в йога за съсредоточаването в точка, което на западен език можем да преведем като целеустременост”. Д-р Туемлоу продължава с наблюденията си, че когато индивидът продължи със записите отвъд Фокус 3, “... има постепенно увеличение на размера на мозъчните вълни, което е мерило за мозъчната енергия или мощност”.

6. Лампа срещу лазер. Мелиса Джагър използва метафора, за да изясни процеса с употребата на техниката за синхронизиране на мозъка в Гейтуей преживяването. Тя посочва, че човешкият ум в обичайното си състояние може да се оприличи на обикновена лампа, която харчи енергия под формите на топлина и светлина, но по хаотичен, некохерентен начин, което разпръсква енергията му в голяма област с ограничена дълбочина. От друга страна, човешкият ум под дисциплината на мозъчната синхронизация действа по подобие на лазерния лъч, който създава дисциплиниран поток светлина. Енергийният поток се проектира с пълна кохерентност и в амплитуда и в честота, така че повърхността на лазера съдържа милиарди пъти концентрираната енергия от подобно лице от повърхнината на слънцето. Гейтуей предполага, че след като честотата и амплитудата на човешкия мозък станат кохерентни, тогава ще е възможно и двете да започнат да се ускоряват, така че човешкият ум скоро да започне да резонира на все по-високи вибрационни нива. След това умът ще може да се приведе в синхронизация с по-сложни и рядко срещани енергийни нива във вселената. Предполага се, че когато умът оперира на тези все по-рядко срещани нива, би трябвало да е способно да обработва така получената информация чрез същата фундаментална матрица, чрез която осмисля обикновените физически сетивни сигнали, за да постигне смисъл в когнитивен контекст. Такъв смисъл обикновено се възприема визуално под формата на символи, но може и да се възприема като удивителни просветвания на холистична интуиция или дори под формата на сценарии, включващи както визуално, така и слухово възприятие. Механиката, по която умът упражнява съзнателната функция, ще бъде описана по-подробно по-нататък в този документ.

7. Реакцията Следване на честота. За да постигне синхронизация на мозъчните половини, техниката за синхронизация се възползва от феномен, познат като реакция “Следване на честота” (FFR, Frequency Following Response), което означава, че ако субектът чуе звук, произведен на честота, която пресъздава една от онези честоти, асоциирани с оперирането на човешкия мозък, мозъкът ще се опита да имитира същата честота, като настрои мозъчното си излъчване. Следователно, ако субектът е в напълно будно състояние, но чуе звукови честоти, които се приближават до мозъчното излъчване на ниво Тета, мозъкът на субекта ще се заеме с това да промени мозъчното си излъчване от нормалното Бета към ниво Тета. Тъй като ниво Тета се асоциира със съня, въпросният субект може да от напълно будно състояние да навлезе в сънно състояние (но при условие, че не се съпротивлява съзнателно), тъй като мозъкът се опитва да скачи честотното си излъчване с онова, което човекът чува отвън. Тъй като тези мозъчни честоти са извън диапазона от звучи, които могат да се чуят в чиста форма от човешкото ухо, техниката за синхронизация трябва да ги възпроизведе на база друг феномен, познат като способността на мозъка да извлича “туптящи” честоти. Ако човешкият мозък е изложен на една честота в лявото ухо, която е 10 херца по-ниска от друга чуваема честота, пусната в дясното ухо, вместо да чува която и да е от двете чуваеми честоти, мозъкът избира да “чува” разликата между тях, “пулсиращата” или “туптящата” честота. Така, възползвайки се от феномена FFR, и използвайки техниката за “туптящите” честоти, системата Гейтуей използва техниката за синхронизация на мозъчните половини и други аудио техники, включващи феномена FFR, за да въведе разнообразие от честоти, които на практика се пускат на подсъзнателно, нечуваемо ниво. Целта е да се отпусне лявата половина на мозъка, физическото тяло да се постави във виртуално спящо състояние, и да се установи кохерентност между лявата и дясната половини под условия, които са измислени така, че да насърчават все по-високи аплитуди и честоти на мозъчното излъчване. Звуковите и може би подсъзнателните сугестии на Боб Монро съпътстват различните мозъчни честоти, които понякога се пускат заедно с други звуци, като например сърфиране в океана, за да се маскират звуковите честоти там, където е желателно. По този начин, Гейтуей се стреми да осигури на субекта инструментите, чрез които той може с времето да измени съзнанието си на база собствената си воля чрез честа употреба на записите с цел да получи достъп, чрез интуитивни средства, до нови категории информация, която не е достъпна за обикновеното съзнание.

8. Ролята на резонанса. Само че, мозъчната кохерентност, скачена с “туптящи” честоти, приложени чрез стерео-слушалки, е само една част от причината, поради която системата Гейтуей работи. Тя също така е проектирана да постигне физическата тишина, характерна за дълбоките състояния на трансцедентна медитация, което създава пълна промяна на основния резонансен ритъм, свързан със звуковите честоти, произвеждани от човешкото тяло. Йогата, зен или трансцедентната медитация, ако се практикуват достатъчно дълго време, ще произведат промяна в звуковата честота, в която човешкото сърце резонира из цялото тяло. Според Бентов, тази промяна в резонанса е резултат от елиминиране на онова, което в медицинската професия се нарича “раздвоено ехо”, така че звукът от сърцебиенето може да се движи синхронно нагоре и надолу по кръвоносната система в хармоничен резонанс приблизително седем пъти в секунда. Бентов описва ролята, която играе раздвоеното ехо, по следния начин: “Когато лявата камера на сърцето изпомпва кръв, аортата, тъй като е еластична, се издува навън точно след клапана и предизвиква импулс от налягане, който пътува надолу по аортата. Когато тази вълна достигне раздвояването в ниския корем (това е където аортата се разклонява на две, за да премине в краката), част от импулсът от налягане се отразява и започва да пътува нагоре по аортата. Ако през това време сърцето изпомпи още кръв, и надолу пътува нов импулс от налягане, тези две вълни в крайна сметка ще се сблъскат някъде по аортата и ще създадат интерференция”. Поставяйки тялото в съноподобно състояние, Гейтуей записите постигат същата цел като медитацията, в смисъл, че тялото се поставя в толкова дълбоко отпуснато състояние, че раздвоеното ехо постепенно изчезва, тъй като сърцето намаля силата и честотата, с която изпомпва кръв в аортата. Резултатът е редовна, ритмична синусоидна вълна от звук, който създава ехо навсякъде из тялото и се издига до главата в поддържан резонанс. Амплитудата на тази синусоидна вълна, когато се измери с чувствителен инструмент, подобен на сеизмограф, е с около три пъти по-голям звуков обем в сравнение със звука, създаван от сърцето, когато функционира нормално.

9. Мозъчна стимулация. Био-медицинския модел на Бентов показва, че този резонанс е от значителна важност, тъй като той директно се предава към мозъка и има ефект върху него. Получената вибрация се приема и предава в самия мозък чрез изпълнените с течност трета и лява кухини, намиращи се над мозъчния ствол. Тогава се генерира електромагнитен пулс, който стимулира мозъка да повдигне амплитудата и честотата на мозъчното излъчване, точно както д-р Туемлоу наблюдава в изследването си върху ефектите от записите за синхронизиране на мозъчните половини. Също така, мозъкът се съдържа в стегната мембрана, наречена дура, която е, на свой ред, омекотено подпирана от течност, която се намира между нея и черепа. Когато кохерентният резонанс, произвеждан от човешкото сърце в състояние на дълбоко отпускане, достига течностния слой, обграждащ мозъка, той създава продължителен ритъм, при който мозъкът се движи нагоре и надолу приблизително 0.005 до 0.010 милиметра. Самоподсилващия се характер на резонантното поведение демонстрира способността на тялото да поддържа това движение въпреки минималната енергия за него. По този начин, цялото тяло, на база собственото му микро-движение, функционира като настроена вибрационна система, която провежда енергия в обхват между 6.8 и 7.5 херца в земната йоносферна кухина, като самата тя резонира на около 7-7.5 херца. За този процес, Бентов констатира:

“Това се случва на много ниска дължина на вълната, около 40 000км, или точно около периметъра на планетата. С други думи, сигналът от движението на телата ни ще обиколи света за около една седма от секундата през електростатичното поле, в което сме потопени. Такава дълга дължина на вълната не познава препятствия, и силата й не се губи много на дълги разстояния. Принципно, тя ще премине през всичко: метал, бетон, вода, и полетата, които изглаждат телата ни. Тя е идеалната среда за провеждане на телепатичен сигнал.”

В последствие, процесът Гейтуей е разработен сравнително бързо да създава състояние на дълбоко спокойствие из нервната система и значително да понижи кръвното налягане, за да накара кръвоносната система, скелета и всички други органи и системи да започнат да вибрират кохерентно с приблизително 7-7.5 повторения в секунда. Полученият резонанс установява редовна, повтаряща се звукова вълна, която се разпространява в съзвучие с електромагнитното поле на земята.

10. Енергийно скачване. Когато тялото се превърне в кохерентен осцилатор, вибриращ в хармония със заобикалящата електростатична среда, специфичните упражнения, включени в аудио записите на Гейтуей, карат участника да изгради енергийното поле, обграждащо тялото му, предполага се, като ползва енергия от земното поле, с което тялото сега е скачено заради способността си да резонира с него. Това поставя телесното енергийно поле в хомогенност със заобикалящата го среда и подтиква към движение на седалището на съзнанието в посока към заобикалящата среда, отчасти като реакция от факта, че двете електромагнитни среди сега представляват един енергиен континуум. По този начин, същият процес, който вкарва мозъка във фокусирана кохерентност с постоянно растящи нива на честота и амплитуда, за да го скачи със сходни честоти във вселената с цел събиране на информация, също така подтиква покачване на енергийните нива на тялото до адекватна степен, която ще позволи на субекта да преживее извънтелесно движение, когато е готов да го направи (повече по този въпрос по-късно). В допълнение, резонирайки с електромагнитната сфера на земята, човешкото тяло създава удивително мощна носеща вълна, за да улесни ума в комуникацията му с други подобно настроени умове.

11. Съзнание и енергия. Преди обяснението ни да може да продължи нататък, от съществено значение е, да се дефинира механизма, по който човешкият ум упражнява функцията, позната като съзнание, и да се опише начина, по който това съзнание оперира, за да изведе смисъл от стимулите, които получава. За да направим това, ние първо ще вземем предвид фундаменталния характер на материалния свят, в който водим физическото си съществуване, за да можем точно да възприемем суровата материя, с която съзнанието ни трябва да работи. Първото, което трябва да се каже е, че двата термина, материя и енергия, са подвеждащи, ако трябва да се приемат като две подчертано различни сътояния на съществуване във физическия свят, който познаваме. Действително, ако терминът материя се приеме, че означава твърдо вещество, в противовес на енергия, което се разбира като някакъв вид сила, тогава употребата им е напълно подвеждаща. Днес науката знае, че както електроните, които се въртят в енергийното поле около ядрата на атома, така и самите ядра не са направени от нищо повече, освен осцилиращи енергийни решетки. Твърдата материя, в строгото построение на термина, просто не съществува. Вместо това, атомната структура е изградена от осцилиращи енергийни решетки, заобиколени от други осцилиращи енергийни решетки, които орбитират с изключително високи скорости. В тази книга, “Дебнене на дивото махало” (Stalking the Wild Pendulum), Ицхак Бентов дава следните фигури. Енергийната решетка, която изгражда ядрото на атома, вибрира на честота приблизително 1022 херца (което означава 10, последвано от 22 нули).  При 21 градуса Целзий един атом осцилира с честота 1015 херца. Цяла една молекула, съставена от някакъв брой атоми, скрепени заедно в единно енергийно поле, вибрира в рамките на 109 херца. Една жива човешка клетка вибрира на приблизително 103 херца. Доводът тук е, че цялото човешко същество, мозък, съзнание и тн, точно както вселената, която го заобикаля, не е нищо повече и нищо по-малко от една изключително сложна система от енергийни полета. Така наречените състояния на материята са всъщност варирания в състоянието на енергията, и човешкото съзнание е функция на взаимодействието на енергията в две противоположни състояния (движение срещу покой) по начин, описан в следния параграф.

44

Одобрено за разсекретяване 10.09.2003: CIA – RDP96 – 00788R001700210016-5

Операционна група на армията на САЩ
Управление на разузнаването и сигурността на армията на САЩ
Форт “Джордж Г. Мийд” (Fort George G. Mead), Мериленд 20755


9 юни 1983г

ПРЕДМЕТ:  Анализ и оценка на процеса “Гейтуей” (Gateway Process)
ДО:  Командир
Армейска операционна група на САЩ
Форт “Мийд”, MD 20755






1. Възложихте ми задачата да осигуря оценка на Гейтуей преживяването по отношение механиката и крайната му практичност. Заемайки се да изпълня тази задача, скоро стана ясно, че, за да оценя валидността и практичността на процеса, трябва да извърша достатъчно допълнителни изследвания и анализи, за да мога в пълнота да разбера как и защо работи този процес. Честно казано, сър, това се оказа една екстремно ангажираща и трудна работа. Първоначално, възоснова разговори с лекар, който премина Гейтуей тренировката заедно с мен, за да се сдобия с информация относно квантовата механика, за да съм в състояние да опиша природата и функционирането на човешкото съзнание, прибегнах до био-медицинските модели, развити от Ицхак Бентов (Itzhak Bentov). Трябваше да съм в състояние да построя един научно валиден и сравнително ясен модел за това как функционира съзнанието под влияние на техниката за синхронизация на мозъчните половини, прилагана в Гейтуей. След като приключих с това, следващата стъпка включваше прибягване до теоретичната физика, за да мога да обясня характера на време-пространственото измерение и средствата, чрез които разширеното човешко съзнание се издига над него, постигайки целите на Гейтуей. Най-накрая, отново счетох за нужно да се позова на физиката, за да преведа целия феномен на “състоянията извън тялото” на езика на физическата наука, за да премахна стигмата на окултните намеци и да го представя в светлина, годна за обективна оценка.

2. Започнах изложението с кратко описание на фундаменталните био-медицински фактори, влияещи на подобни техники и хипнозата, био-отговора и трансцедентната медитация, така че целите им и режимът им на функциониране да бъдат сравними, в съзнанието на читателя, с Гейтуей преживяването, докато се изграждаше модела на неговото собствено функциониране. В допълнение, този въвеждащ материал е полезен като подкрепа за заключенията на документа. Посочвам, че в определени моменти тези свързани техники могат да дадат полезни входящи точки за ускорено навлизане в Гейтуей преживяването.

3. Когато синът на прочутия физик Нийлс Бор (Niels Bohr) му се оплакал от неясната природа на определени концепции във физиката, той му отговорил така: “Ти не мислиш, просто се придържаш към логиката”. Физиката на измененото човешко съзнание се занимава с определени концептуализации, които трудно се схващат или визуализират в строгия контекст на линейното мислене на “левия мозък”. Затова, вземайки назаем начина на изразяване на д-р Бор, части от този документ ще изискват не само логика, но и докосване до интуитивното прозрение на десния мозък, за да се добие завършено удобно схващане на въпросните концепции. Въпреки всичко, щом се приключи с това, аз съм уверен, че строежа и приложението им ще издържи на рационалната критика.

4. Парадоксално, стигайки толкова далеч в стремежа си да избягвам оценките, основаващи се на окултни или догматични гледни точки, накрая счетох за нужно да се върна, поне накратко, на въпроса за въздействието, което Гейтуей процеса ще окаже върху нормалните системи от вярвания. Направих го, защото, въпреки че беше съществено да се избягва поставянето на оценката в такива рамки, почувствах, че беше нужно, след като завърша анализа, да посоча, че изведените заключения не са агресивни спрямо основните линии на източните или западните системи от вярвания. Докато ясно не се подчертае това, ще съществува опасност някои хора да отхвърлят цялата концепция на Гейтуей преживяването поради грешното вярване, че то противоречи и следователно е чуждо на всичко, което считат за вярно и истинно.

5. Това проучване определено не цели да бъде последната дума по въпроса, но се надявам, че валидността на основната му структура и на фундаменталните концепции, на които се основава, ще го превърне в полезен наръчник за други от персонала на USAINSCOM (Управление на разузнаването и сигурността на армията на САЩ), които трябва да преминат тренировка по Гейтуей, за да работят с Гейтуей материали.



45
Всички теми / Re: Мизериите на църквата
« -: Април 02, 2018, 07:29:32 am »
Охоо! Велики Понеделник е! Оттук насетне може да започне обратното преброяване до следващата гигантска мизерия на църквата - благодатният огън.

В последните дни съм доста зает с подготвяне на материали... и чудесно протичащи изследвания, между другото :)... и нямам много време да обърна внимание на тази мизерия както подобава. Може би по-късно.

За владеещите английския горният линк към уикипедия дава достатъчно следи за запознаване с мизерията. За владеещите руски (в България почти всеки владее едно от двете), Игор Доброхотов е добър изследовател на измамата: http://razumru.ru/humanism/journal/49/dobrokhotov.htm


Представяте ли си глупавото лице на патриарха, докато носи запалената свещичка? Мисля че пътуването му оттам до тука може да е основа за чудесен комедиен сериал.

А представяте ли си колко глупаво ще да се чувстват държавните глави вътрешно, докато театралничат в цялата тази простотия пред целия свят?

Има странно пропорционално съответствие мужду глупавото вътрешно чувство на измамниците, докато играят пиесата, и състоянието на вътрешна и външна тъпота на участващите маси от простолюдие.

Страници: 1 2 [3] 4 5 6 ... 41