Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 2 [3] 4 5 6 ... 46
31
Всички теми / Re: Конференция "Тесла 2018"
« -: Август 03, 2018, 08:52:27 pm »
02.08.2018

Здравей, *****

Джим Мъри (Jim Murray) е легенда в полето на Тесла и науките за Свободната Енергия. Той е демонстрирал някои от системите с най-високите КПД (ниво на свръхединство), които някога са били демонстрирани публично, като демонстрацията на SERPS, която направи с Пол Бабкок, където системата произвежда 50 пъти повече от нетните загуби на външното захранване. Когато той споделя нещо, това е защото смята, че е важно да се знае и това е първият път, в който презентира на тази тема.

Причината тази лекция да е толкова важна, е защото тя ви учи на ТОЧНИЯ метод, който Джим е разработвал много години, чрез който акуратно да се определи какъв е истинският коефициент на полезно действие на една система. Знаехте ли, че е твърде възможно да разполагате със свръхединство (КПД>1, бел прев.), дори и в една система с ниска ефикасност!? Прочетете това последно изречение и си задайте въпроса, дали това съвпада с разпространеното вярване. Ако не се сещате как може това да е вярно, тогава тази презентация е задължителна, защото вероятно използвате грешни набор правила за установяване какво произвеждат вашите машини или други енергийни устройства.

Нужно е да се проумее една важна разлика - разликата между ефективността при преобразуването на енергията, и ефективността на системата. Също така е важно и полезно да се разбере историческата завръзка, как идеите за изчисление на ефикасностите са направили погрешен завой и защо не е чудно, че повечето инженери си нямат представа как акуратно да измерят случващото се.

Може да се купи оттук: http://www.emediapress.com/go.php?offer=&pid=119




Все още не съм сигурен дали бих взел тази лекция (по-скоро има други, които бих взел преди нея), затова нека да направя опит да насоча мислите в посоката, в която най-вероятно ще презентира Мъри.









Това е петролна помпа. Тя се захранва от мотор, чието въртеливо движение по механичен път се преобразува в линейно. Буталото й изпомпва петрол от недрата на земята към повърхността.

Нека прочетем внимателно какво пише в уикипедия за петролните помпи: https://en.wikipedia.org/wiki/Pumpjack
  • Задвижват се от електромотори;
  • от двигатели с вътрешно горене, когато кладенците са извън цивилизацията и няма достъп до електричество;
  • обикновено двигателите на помпите са на газ, често газта за тях се бутилира от самия кладенец;
  • петролните помпи извличат, в зависимост от размера си, между 5-40 литра течност за един ход.

С цел да си улесним сметките и да не усложняваме излишно разговора, нека си представим една петролна помпа, която се задвижва от двигател с ВЪНШНО горене - сиреч, двигател на Стърлинг.

Представяме си го така, защото сега ще сравним колко петрол харчи помпата и колко петрол изпомпва помпата за единица време. Тъй като ще стане ясно, че реалното КПД на петролните помпи е нещо от типа на 1000%, 1 000 000% или нещо такова, веднага ще се появи някой, който да започне да изчислява колко енергия е вложена в преработването на петрола до бензин... защото както знаем двигателите с вътрешно горене не работят с петрол, а с рафинирано гориво, и ще започнат да се правят теории как няма Свободна Енергия тук и всичко се компенсира.

Суровият петрол си гори идеално, ако се запали без обработка и двигателят с външно горене не иска нищо повече от постоянен пламък. Петролната помпа пък дняма претенции какво я задвижва, затова си представяме двигател с външно горене.



Нека сега вземем една пръчка и един парцал и да направим с тях факла. Потапяме факлата в кофа с петрол, така че парцалът напълно да се напои. Колко петрол ще извадим от кофата с факлата? 300мл? 500мл? Вижда ми се малко много, но нега завишим нещата и да предположим, че 500мл петрол попиват във факлата.

Палим факлата.

Факлата гори с немалък пламък и аз по моя преценка предполагам, че факлата ще гори продължително минимум 10 минути.

Това е доста свободно съчинение и има значение колко ще е голям двигателя с външно горене, колко топлина ще е нужно да се натрупа, за да се задвижи буталото първоначално и прочие...

Но нека зададем въпроса по друг начин - представяте ли си 5 или 40 литра петрол да изгорят за 30 секунди? Помпите, в зависимост от размера си, изпомпват между 5 и 40 литра петрол НА ЕДИН ХОД на буталото. Въпросът е Колко хода ще направи буталото, преди двигателят да изхарчи 5 или 40 литра? Като гледам по Ютуб работата на помпите, един ход на буталото отнема няколко секунди.

Отговорът е очевиден. Помпите за петрол са самозахранващи се системи, с КПД много по-голямо от 1 (много по-повече от стотици дори).

Информацията също е директна - в отдалечени райони, които са диви и без индустрия, помпите се задвижват с газта, изпомпана от самия кладенец.

Освен това, примерът не е изолиран. Говорили сме вече и би трябвало да знаете за хидравлично ударните помпи, при които вода изпомпва вода. Говорил съм за това на две места - в Моята самоделка с КПД>1 и в Трактат за Свободната Енергия.

Методът за втечняване на кислород също ес КПД>1, където кислород охлажда кислород.




Излиза, че при добива на петрол, петролният магнат трябва само да си донесе със себе си една кофа с 5л петрол, за да направи първо зареждане на двигателя на помпата. След това тя ще работи сама, докато не изчерпи цяяялото подземно петролно море.

Това означава, че петролният магнат добива целия петролен басейн срещу вложението от 5л петрол. Колко % КПД е това?



Джон Мъри просто ще обясни защо не би трябвало да е чудно, че можем да ползваме електричество, за да произвеждаме електричество, в системи, чиито КПД е много над единица. Това електричество си има произход. Тесла си е представял, че Земята е резервоар за електричество, по същия начин, по който е резервоар и за петрол. Защо когато става дума за петрол, инженерите сляпо приемат, че е факт, а когато става дума за електричество, обявяват, че е невъзможно?

Ако попитате един обикновен инженер със сумати титли, какво е КПДто на една помпа за петрол, той навярно ще каже някаква стойност по-малка от 1. Целият свят противоречи на такова мнение.

Къде е еквивалентният труд на целия петрол, който консумираме в глобален мащаб? Не съществува. Никога не сме полагали трудовия еквивалент на петрола, който харчим. Целият този петрол, на който се опира цивилизацията, е безплатен. Фрий.




Относно разликата между ефективността на преобразуването на енергията и ефективността на цялата система, според мен Мъри би трябвало да обясни същото, което Том Биърден обяснява в "Енергия от вакуума: концепции и принципи", 2004г.

В книгата, Биърден обяснява следното:

Нека си представим, че един джаул енергия влиза в една система.

Според Закона за запазване на енергията, "енергията не се създава и разрушава, а преминава от едно състояние в друго".

Така, според ЗЗЕ, този един джаул енергия ще се преобразува, да кажем, в един джаул светлинна енергия (запазва се, но променя формата си), при което в системата ще бъде извършена един джаул работа.

В следващият момент, този един джаул топлинна енергия се преобразува в един джаул светлинна енергия. При това, в системата се извършва един джаул работа.

Да кажем, че този един джаул светлинна енергия се преобразува отново, и се превръща в един джаул химическа енергия (хлорофил примерно, или каквото и да е). При това преобразуване се извършва един джаул работа.



До тук, в системата влезе 1 джаул енергия, но се произведоха 3 джаула работа. Енергията не е разрушена, тя още е в системата, защото не може да бъде разрушена. Докато този 1 джаул енергия се намира в системата, той няма да спре да променя формата си, което означава, че няма да спре да извършва постоянна, вечна работа.

Това е само при условие, че този 1 джаул енергия никога не успее да напусне системата.

С други думи, ако една система е така конструирана, че да не позволява енергията да я напуска веднага, в нея ще се извършва безплатна работа.

За пример може да се вземе човешкото тяло. когато 1 джаул енергия влезе в човешкото тяло, този джаул има много възможности да промени формата си, при което да свърши много джаула работа, преди да напусне тялото, защото в човешкото тяло има голям брой системи, които могат да усвоят преобразуванията на енергията в най-разнообразните й форми.

Точно затова сме способни да живеем толкова много десетилетия, поглъщайки толкова малко енергия дневно.




Според мен това са двете направления, които ще обясни Джон Мъри. Със сигурност, ще го направи по-добре от мен :) така че препоръчвам да си купите лекцията. За онези от вас, които нямат желание - опитах се в общи линии повърхностно да задоволя евентуалното любопитство.

Все пак, ако останат пари и вече сме взели всички важни лекции, ще вземем и тази (за да може недоволните от мен да получат нещо по-добро :P).

32
Първо, увод

Това е пионерска тема в полето на философско-окултния анализ. Времената се променят. Заедно с новите времена, хората, наред с всичките си отговорности, носят на плещите си и отговорността да се осъвременяват.

Ако се огледате наоколо, ще забележите, че собствените ви деца се раждат с разбиране за модерните телефони. Навярно на всеки му се е случвало да наблюдава, как двегодишни дечица скоростно боравят с настройките на телефони с операционна система Андроид и колко умело и без никакво колебание прелистват менютата с малките си пръстчета по тъч-скрийна. Когато наблюдавате как децата работят с опирационната система, можете действително да видите, че те разбират тези абстракции - страници, които са просто виртуални, а не истински; папки, които са просто измислени, а не буквални; иконки, които са функционални символи, без да са нищо съществено, и тн. Повечето съвременни зрели хора едва-едва разбират тези абстракции и само симулират, че могат да работят с тях, демонстрирайки просто едни заучени движения, както маймуните и папагалите в клетки побутват разни ръчки и бутончета, защото знаят, че тогава пада храна в чинийката.

Когато обаче електрониката ви се развали и я занесете в сервиза, там не срещате двегодишни дечица. Там срещате специалисти, които разбират много повече от който и да е. Ако вие се допитвате до децата си, а децата ви се допитват до батковците-тинейджъри, то батковците-тинейджъри се допитват до хората в сервиза, където срещате върха на тази йерархия. Интересното е, че върха на тази йерархия - хората в сервиза - са на вашата възраст или дори по-възрастни. Ако действително технологиите се основават на някаква разлика в поколенията, тогава защо върхът и дъното на пирамидата са хора на една и съща възраст и от едно и също поколение?

Децата и подрастващите просто се намират в своя стадий на растеж. Те се осъвременяват "автоматично", всеки ден, защото все още учат основното за света. Така, вашите деца учат нещата, които в днешно време са основни за света и които вие би трябвало да познавате по-добре от тях, защото сте дошли на този свят първи. При подрастващите тези процеси са "автоматични", подхранвани от родилната инерция при навлизането им в света, но у вас, техните родители, такава инерция отдавна вече няма. Природата ви смята за завършени - затова ви наричат "узрели". При вас, осъвременяването вече е осъзната отговорност и всеки един зрял човек има избор, дали да бъде отговорен или безотговорен в това отношение.




Апокрифна Академия не може да се съобразява с нуждите и възможностите на читателите си. Ние не сме просто някаква си "медия", тъкмо обратното, казвам ви - ще дойде време, когато ще стане ясно, че АА е безпрецедентен сайт, малката на брой аудитория е признак именно на това.
Всички отдавна сме свикнали с киното и филмите, имало ги е преди всички ние да се родим. Отдавна в полето се появи тенденцията да се правят задълбочени анализи на филмови продукции (както на сайтове като Паралелна Реалност например, и много други, наши и чужди), защото колективно сме достигнали до разбирането, че киното е вид медия. То разглежда и изпраща илюстративни послания. Киното има отношение към развиването на общата интелигентност и обща култура на човека по същия начин, по който предшестващите го медии - приказки, книги и театър. Всяко едно от тези неща е било наричано илюзия и всяко едно от тях е илюзия. Само киното, обаче, във времето на появата си, е било наречено "великата".

Причината за това е директността на предаване на посланията. Книгите развиват факултетите на човешкия ум и съзнание повече, защото комуникацията между автора и читателите е по-недиректна и сложна - книгите, на всяко едно ниво, изискват абстрактно мислене. Нужна е абстракция, за да може мозъка да извлече смисъл от писмените символи (четене), след това е нужна пак абстракция, за да може мозъкът да извлече смисъл от недиректния изказ (символното говорене, смисъла между редовете), след това е нужна и интерпретация, за да може мозъкът да облече информацията в такива образи, които най-добре да подхождат на разбирането и ширината на съзнанието на субективния читател. Това е доста работа и като всеки труд води до доста плодове.
Киното, от друга страна, сервира директна информация в подсъзнанието. Всички знаем, че очите имат особена връзка с мозъка и в това отношение визуалното представяне на картините прескача едно ниво в сравнение с книгите. Там, където очите виждат букви, а въображението вижда картини, в киното не се случва нищо - очите виждат картината, която не минава през повече обработка от мозъка и стига до съзнанието в директен вид.



Киното никога не е спирало да търси начини да запази прозвището си "велика илюзия" и винаги е търсело начини да се усъвършенства. То отдавна е осъзнало, че разликата между хубавите и лошите филми е, че при едните на зрителя не му пука за героите, а при другите зрителят е загрижен за героите, проявява емпатия. Тоест - ако зрителят инвестира нещо от себе си в това, което вижда, то се възприема като хубав материал и ефектът от комуникацията между медията и зрителя е по-силен. Така, киното отначало започва да построява така филмите си, че да се въртят около някакъв образ, с когото зрителите да могат лесно да се самоидентифицират - да се вживеят в него, за да възприемат прожекцията от гледната точка на собствена съдба. Книгите правят абсолютно същото. Силата на всеки добър роман е в това, доколко читателят може да открие части от себе си у героите. Колкото по-детайлно е изложен вътрешния свят на героя в романа, толкова по-хубава е книгата, защото толкова по-голямо участие има самия читател, той влага себе си в предварително написания сюжет.

На ден днешен в кино-програмите няма лесно да намерите филми на 2D, като едно време. Всички кино-програми излъчват филми на 3D и 4D. Повече сетива се ангажират в медийната комуникация - докато гледаме филм с лодки, предната седалка ни пръска вода в лицето, докато гледаме филм със земетресения, пружини тресат седалките в целия салон. Колкото повече сетива се ангажират, толкова по-голяма част от зрителя е въвлечена и инвестирана във филма, и толкова по-силна е комуникацията.

На книгите им е невъзможно да направят това. Но те, още преди киното, са осъзнали нещо друго. Нещото, което най-силно въвлича читателя в сюжета, е упражняването на личен избор. Усещането, че читателят има власт над сюжета, е буквален механизъм, който му дава възможност да влага време, труд и внимание в онова, което чете. Тоест, дава му се възможността да инвестира себе си максимално заради усещането, че именно той "гради" сюжета, развива чувство за собственост над сюжета, защото започва да се чувства като самия автор.
Този вид книги се наричат книги-игри. Всички сте чували за тях, но, убеден, съм, почти никой зрял човек не е чел книга-игра през живота си. Това обикновено са книги, чиито абзаци са номерирани и съдържанието им не е хронологически подредено. На края на всеки абзац читателят прави избор. В зависимост от това какво действие ще избере за главния герой, му се казва да отиде на еди коя си страница и да прочете абзац номер еди кой си. Така, в зависимост от собствените избори на читателя, книгата може да завърши по множество различни начини. Освен това, в зависимост от изборите на читателя, цялата история на романа може да изглежда по няколко съвършено различни начина. С други думи - това са книги с отворен край, при които на читателя се преотстъпва част от собствеността на автора, читателят е вече участник във финалното написване на книгата. Обикновено, това са книги с много силен ефект, заради това, че читателят прави много по-голяма инвестиция от своя страна и така неимоверно покачва стойността на всяка една идея, емоция и мисъл, която преживява. Той вече не е жертва на съдбата на необратимите сценарии, не е свидетел - той има власт и я упражнява, което го кара да поеме отговорност за собственото си преживяване от комуникацията.

Ангажирането на физическите сетива при 3D и 4D киното не може да стъпи на пръста на този механизъм, за първи път появил се у книгите. Причината е, че четенето на книга винаги е било самостоятелно занимание. Киното винаги е било групово занимание. Няма как, когато всеки прави различни по вид и посока избори, едно групово занимание от такъв тип да удовлетвори всички зрители/участници.





В този развиващ се свят и променящи се времена от днес нататък ще общуваме с нови медии. Развиващите се технологии вече позволяват на киното и книгите да се допълнят, за да могат да превъзмогнат вродените си ограничения... раждайки компютърните игри.

За много хора е безспорно, че компютърните игри са изкуство. Все още, това хрумване е чуждо на почти всички хора, които, без да осъзнават личната си отговорност да се осъвременяват, са свикнали да образоват новите поколения с произведенията на класическата литература. Обществото залага на сигурно... но не защото държи на миналото, а поради боязън и дълбок страх да пристъпи в бъдещето си. Още когато аз бях малък, голяма част от децата вече не излизаха да ритат топка, в моето детство пионерчетата вече бяха част от едно напълно заличено минало (слава богу). За първи път у нас навлизаха тамагочитата. Българинът осъзнаваше факта, че докато той изостава в политическите си дилеми, най-малките деца по света вече боравеха с напреднали технологии за играчки и се грижеха за понита в телефоните си, вместо да подмятат кукли.

С напредването на десетилетията човечеството свикна с хрумването, че за да може съвременния човек да се нарича начетен, той трябва задължително да е гледал и световно известните филмови класики. По същия начин в древността запознатостта с театралните пиеси е бил белег на висока класа и лукс, който малко хора са можели да си позволят - само образованите, тъй като с образование е разполагал само елита.

Въпрос на време е компютърните игри да повторят всички тези етапи на приемане в обществената култура. Поради огромния си потенциал, обаче, компютърните игри не се отнасят единствено до културните и образователни аспекти на социума, но и до други полета, които киното и книгите никога не са засягали. Например спорта. От една-две години насам компютърните игри официално станаха част от олимпийските дисциплини. Поради особености в документалното оформяне обаче миналите Олимпийски игри не включиха в програмата си играта DOTA заради бюрократично забавяне и усложняването на традиционната откриваща церемония заради включването, което е прецедент. Но тя БЕШЕ в официалната предварителна програма и със сигурност ще бъде част от следващите или най-късно по-следващите Олимпийски игри, по думите на съдиите, защото DOTA по документи вече е официална олимпийска дисциплина и с това е първата компютърна игра, която получи най-висшето спортно признание.

Компютърните игри след много кратко време ще навлязат и в множество други полета от битовия живот, както се вижда от кратките демонстрации на авангардните технологии при игрите:


Презентацията е част от игра, която се разработва по филма The Walk (Разходката), който пък от своя страна е по истинския случай на някой си, който го е направил. В момента има истински случаи, по които са писани романи, по които романи са правени филми и по които филми са направени игри. Докато светът на зрелите хора нехае за отговорността си, това изкуство, което минава незабелязано под невинната дегезировка на развлекателно забавление, се е превърнало в основополагащо вдъхновение на всеки личен детски свят и съвсем скоро, чрез своята тиха революция, ще заеме мястото си като стожер на бъдещата цивилизация, наравно с 3D-принтирането. Не забравяйте, че това, което предстои да обсъдим тук, е оформяло съзнанията ни като млади хора много преди вие, нашите родители, да сте знаели какво е езотерика и да сте се занимавали с философски въпроси от такава сложност (както сами ще се убедите).






За нас, като изследователи, е от голямо значение, да започнем да обръщаме най-сериозно внимание на компютърните игри като информационна медия и изкуство, комуникиращо езотерично, религиозно, социо-културно и конспиративно знание и информация, в някои случаи дори по-добре известните, до сега наричани "класически", произведения. Тази нова медия е еднакво силна както в способността си да просвещава, така и в способността си да пропагандира Новия Световен Ред, с което е от голямо значение за всички видове изследователи и анализатори.


Тази публикация е първа по рода си в България и околността - със сигурност - и за първи път компютърни игри ще бъдат представени в толкова подробно разчетен и разплетен вид. Ваша и моя отговорност е, да сме способни да обсъждаме този предмет на общ, разбираем език. Постарайте се да сте сред единиците от днешните ни читатели, на които им е по силите.

33
Всички теми / Re: Размисли за цивилизацията
« -: Август 01, 2018, 11:24:32 pm »
Току що изяснихме, че на ден днешен разполагаме с прото-технологиите, които ще ни позволят да затворим цялата ни цивилизация в една кутия и да я завържем за балон, който да я прати в космоса.

Ясно е, че при това положение цивилизацията очевидно ще стане мобилна. Откакто човекът съществува, винаги се е опитвал да вземе цивилизацията си със себе си, когато пътува. Това е особено изострен стремеж на цивилизацията в последните векове, който постоянно се засилва, днес повече от всякога. В съвсем скоро бъдеще образната ни представа за Земята ще се промени и хората вече няма да я наричат свой "дом", а завинаги ще я запомнят като своя родна планета, от която всички сме произлезли.

При една мобилна цивилизация, в наш дом ще се превърне океана. Имаме множество исторически примери за това, в случай най-уместен е примера с пиратите от средновековието (или може би най-вече от романтичните филми на Холивуд), които са ползвали за нуждите си много пристанища, но без да живеят на нито едно от тях.

Кой тогава ще може да каже къде точно се намира нашата цивилизация, без да описва широки кръгове с ръце?







Ако аз бях капитана на един такъв кораб, поведението ми щеше да се диктува от това от какви външни материали се нуждая.

Ако съм капитан на такъв ядрен кораб, първото нещо, което ще искам да си осигуря, е ядрено гориво. Няма да имам нужда от ядрена рафинерия, защото, както вече знаем, когато ядрените рафинерии произвеждат ядрено гориво, остатъчният продукт е електричество, което аз мога да използвам на кораба си. Така че, достатъчно е да разполагам с малка версия на ядрена рафинерия на борда на кораба, която хем да ми произведе бъдещото гориво, хем през това време да ми даде още електричество, което ще ми е безплатно.

Ще имам нужда само от суровината - от ядрен материал, било то уран, плутоний или друго. (Плутоният е създаден от хората от уран, но кой знае дали неизследваните дълбини на океана не предлагат залежи от него, тъй като елементът е предвиден в Периодичната таблица преди създаването си.)

АКО имам нужда от уран... Аз бих обикалял островите в океана и бих търсил уранови жили. Когато намеря уранова жила на някой остров, ясно е, че някак си трябва да го усвоя.
  • Единият вариант е, екипажът да усвои колкото може или колкото е нужно, и да продължим мореплаването си.
  • Другият вариант е, да убедим или по някакъв начин са зарибим местните туземци да разработват урановата мина и да складират суровината, докато отново се върнем, за да презаредим след 18 години.



Разбира се, както знаем, има го и въпроса с така наречената Свободна Енергия. До сега говорихме за неща, които никой не може да отрече. Нека обаче предположим, че корабът ни с размерите на самолетоносач не ползва ядрен двигател, а акумулира Свободна Енергия. Това ще промени поведението ми, ако бях капитан на такъв кораб, защото нямаше да ми е нужно да търся гориво от заобикалящата ме външна среда, а от "отвъдната" среда, която не е точно външна и не е точно вътрешна, и следователно може да се приеме, че е на борда на кораба ми по всяко време.
(А и колко според вас е реалното КПД на една АЕЦ? Ако се абстрахираме от идиотско окастрените статистики на тясно специализираните компартментализирани доклади по специфични параметри, можем да се позамислим, защото, както Стантън Фрийдман отбелязва в представянето си в горната публикация... ядрените ракети (синтезните ракети) изстрелват частици, които съдържат 10 000 000 пъти повече енергия от частиците, които изстрелват обикновените химически реактивни ракети. Кой може да изчисли КПД на един АЕЦ спрямо този факт?)

Тогава не бих посещавал никакви острови и най-вероятно не бих имал каквато и да е причина да напускам дълбоките води на океана, освен за да задоволявам някакви ефимерни и субективни заблуди да ги наречем от типа на любопитството и прочие.




Освен ако не беше нуждата от материали. Все пак със сигурност ще ми трябва желязо, мед, калай, и множество други елементи, в прахова форма... Но пък това също е под въпрос, защото, както споменаха във видеото за графена по-горе, чрез влагане на графен в различни други материали се получават продукти с много изменени свойства. От въглерод се правят много неща и кой знае до каква степен може да се стеснят нуждите от външни материали, ако се разработи цялото разнообразие продукти, които можем да направим само от един елемент.

НАСА например отдавна използва филтри от аерогел, за да прихваща прахови частици от космоса за изследване на Земята. Океаните, както всички знаем, са богати на всякакви неща и мнозинството безгръбначни животни в океана разчитат за изхранването си на филтриране на водите около себе си. Ако се разработи достатъчно широко многообразие от синтетични материали на тясна база от само няколко основни елемента, може би като капитан на такъв кораб няма да ми се налага да акустирам където и да е дори и за строителен материал. Може би бих откривал всичко в околните води.

Нещо повече - правили сме го в историята.

В първа глава от книгата си Давидовиц споменава техниката, с която древните египтяни са си осигурявали достатъчно прясна вода за продължително плаване през океана - делвите им, направени от геополимерен бетон, са събирали прясна вода в себе си, когато ги завръзвали под водната линия за корпуса на корабите си. Едно от свойствата на геополимерния бетон е, че действа като филтър в този случай и преминаващата през него вода се десалинира, като солта остава отвън и след почистване и изпразване, делвата отново се потапя в океана.

На ден днешен, след като Давидовиц преоткрива геополимерната химия, тя е доста гореща тема в модерното строителство. Ако се разтърсите в интернет, ще видите, че едно от най-големите преимущества на строителството с геополимерни бетони е локалността.
Днешната доктрина в строителството изисква строителните материали да се добиват от едно единствено място и да снабдяват голямо множество строителни площадки. С други думи, както винаги, секторът страда от централизацията на метода. Така, строителния тматериал не само излиза много икономически скъп и неудачен, но излиза и страхотно екологично скъп, защото, например, за да се задоволят нуждите на централизирания тип строителство в модерен Китай, ще трябва да се премахне горния почвен слой на огромна плодородна територия земя, заради глината в нея. Това ще създаде локална екологична катастрофа... но в екологията по принцип не съществува такъв термин "локални последствия". Бездарното, неудачно световно строителство продължава по този централизиран модел, но геополимерите постепенно променят картинката.
Редица строителни компании (и собственици на имоти) започват да оценяват факта, че геополимерното строителство дава възможност всичко да се произведе намясто, в самата околия на строителната площадка, вместо цимента да идва от циментов възел на майната си и тухлите да идват чак от Турция, като и двете идват от тотално съсипани местни екологични зони. Сложният момент е, че изпълнението на геополимерния строителен проект изисква предварително проучване - какви растения, скали, почвни и води са достъпни в самата строителна площадка и в близката й околия. Има множество рецепти за устойчиви геополимерни бетони (всичките са по-добри от бетона на база Портландовия цимент) и всички имат проста рамка: нужен е някакъв силикат, някакъв силен основен агент, и някакво съединение, богато на алуминий, от който почвата по принцип изобилства. След като се направи проучването, може да се изберат удачните рецепти за геополимерен бетон и всичко да се организира намясто. Без осезаеми последствия за околната среда (защото няма концентрирано изземване на елементи от околната среда, което да изхранва строежите на цели квартали и държави), без самосвали, транспортни фирми и други посредници.

С други думи - геополимерното строителство е технологичен фактор, който прави една цивилизация мобилна.

Ако древните египтяни са успели да стъпят на друг континент, не е било нужно да организират жива верига от кораби, за да пренасят камъни от Египет за нови пирамиди в Америка. Знанието им за геополимерите им е позволявало да носят цивилизацията си със себе си, правейки пирамиди където успеят да стъпят, без да ги носят в раница през океана. Този стожер на тяхната цивилизация им е позволявал и да генерират ежедневни нужни по пътя си, като прясната вода например в геополимерните делви. Предвид тези мобилни фактори на тяхната цивилизация, не е чудно, че по целия свят има толкова много следи, които водят към Египет. (Заради пътуванията си египтяните са първите, които са устаноливи, че Земята е всъщност с формата на кълбо.)

Иронично е как сме загубили именно такава една опора на цивилизацията, която прави цивилизацията ни мобилна. От друга гледна точка, образните представи на крепостната феодална средновековна Европа и без друго не биха довели до откриването на подобно знание, което прави цивилизацията независима от закрепостената локалност.




Следващият въпрос, който възниква, е дали ЩЕ се върна въпросния остров, на който съм убедил туземците да поддържат урановата мина?

Телепортационните технологии са друга тема, която не ми се ще да засягам, защото е твърде спорна и не е нищо, на което човек може да разчита като факт, въпреки множеството индикации и споменавания тук-там, че военно-индустриалният комплекс разполага с такава.

В името на въображението обаче, нека си представим, че открием как се прави. В такъв случай аз, като капитан на описания вече кораб, който съдържа цялата цивилизация в себе си, не бих имал нужда да се връщам на острова с урановата жила.

Достатъчно би било да поставя телепортационен портал там, подобно на фантастичния филм "Старгейт". По този начин, корабът ми, където и да се намира в океана и където и да странства, ще има хем директна, хем индиректна връзка с урановия остров, защото постоянно ще получавам суровината си направо на борда, без да се връщам на пристанището.

Мога да си представя, в такъв случай, че мога да си намеря множество разнообразни острови с нужни за мен материали, за гориво и строителство. Бих могъл да ги скрия добре под земята (защото всичките материали, които ми трябват, са именно и най-вече под земята и без това), така че да не се набиват на очи. По този начин винаги мога да пращам миньорски екипи направо намясто на урановата мина винаги, когато ми потрябва, без никой да разбере, защото тя не би имала какъвто и да е изход към повърхността, не е нужен такъв.
Операторът на борда просто би виждал един списък с всички разработени мини, с които порталът на кораба има връзка, и по това би се преценявала материалната и горивната ни задоволеност, без въобще да имаме географска близост с локациите, съдбата на които слабо би ни интересувала.


34
Всички теми / Re: Размисли за цивилизацията
« -: Август 01, 2018, 09:58:44 pm »
Както е ясно от фалшивите изображения на НАСА и от другите измами на НАСА, по-добре е да не говорим за космоса, защото е почти сто процента вероятно, че не знаем нищо за него. Какво да кажем за руската и китайската космичеки агенции? По мое мнение, аз по-скоро бих се доверил на нещо от НАСА, отколкото на другите две агенции, само заради империалистическата история на Русия и китайското комунистическо потисничество над собствения народ и всичките долни лъжи, изнудване и терор, които доказано са упражнявали и продължават да упражняват върху хората, само за да запазят господството на елита си.

В разсъжденията си винаги се опитват да изхождам от позицията, че никой никога не би ни казал нищо вярно за космоса.

Предпочитам да се вслушвам в разсъжденията и разкритията на сериозните уфолози. Един от истинските сериозни лица в уфологията е Стантън Фрийдман. В това кратко свое кратко представяне на Глобалния съревнователен форум (GCF) 2011, на който бяха поканени и други известни лица в полета като Жак Вале от SRI, Фрийдман споменава много важни опорни точки:


(Стантън Фрийдман има една скорошна нова лекция и едно ново гостуване, които задължително предстои да изгледам, защото са важни)

Фрийдман отбелязва, че флотовете на държавите по света разполагат с ядрени самолетоносачи, които могат да плават цели 18 години без да презаредят гориво. Не само да плават, но са способни и на постоянна война в продължение на това време, стига да им стигнат мунициите за това. За още по-добро онагледяване, може да си представите, че ако ядреният самолетоносач спре да презареди на някое пристанище, и някой от моряците без да иска вземе че направи дете и то бъде качено на борда, следващото презареждане на самолетоносача с гориво ще бъде, когато дете стане пълнолетен гражданин на Океания, докато корабът обикаля света.

Стремежът да се направят свръх-практични ядрени двигатели (не само бомби) е още от зората на ядрената ера. Още на първите нацистки ядрени учени им е било ясно, че бъдещето принадлежи на урановия двигател ("Райх на Черното слънце", Глава 9). Можете да си представите коли, кораби, самолети, косачки за трева ако щете, които се презареждат веднъж на 18 години.

Тук искам да вметна, за обща култура на читателя, че атомните електроцентрали нямат за цел да произвеждат ток. Те дори не се и опитват да произвеждат електричество. Ако някой искаше да произвежда електричество с ядрена енергия, той просто щеше да използва ядрен двигател (каквито ползват ядрените самолетоносачи, но по-малък, каквито са разработвали нацистите едно време), който задвижва стандартен електрогенератор. На пазара в момента се продават дизелови и бензинови генератори, които произвеждат най-различни мощности, за бита, както и за различни полеви дейности. Представете си, че такъв генератор трябва да се зареди с гориво веднъж на 18 години, като през цялото това време произвежда ток.
Атомните така наречени "електроцентрали" произвеждат радиоактивни изотопи за военно-индустриалния комплекс (за създаване на ядрени оръжия и горива за ядрени двигатели). Страничен, остатъчен продукт, като ефект от производството на изотопи, е отделянето на електричество (което не е толкова голямо количество, колкото се афишира). Поради нуждата тези социално неприемливи неща да бъдат скрити под черджето, обаче, тези заводи за радиоактивни изотопи за военната промишленост се скриват сред обществото под образа и названието "атомни електроцентрали". Другата причина тези заводи да бъдат внедрени в обществото е, че по този начин разходите за тези военно-индустриални мощности се поемат от данъкоплатците, на чиито гръб се върши всичко. По този начин, въпросът с построяването или закриването на атомни електроцентрали по света е геополитически въпрос. Важно е кой осигурява реакторите и кой горивото, защото това, логично, определя за кого ще се произвеждат и изнасят радиоактивните изотопи. В случая с малка България, която няма ядрена военна промишленост, въпросът е чии ядрени самолетоносачи ще снабдяваме с гориво - тези на САЩ, тези на Русия или тези на Китай.



С други думи - отдавна разполагаме с технологията. Цивилизацията ни разполага с ядрения двигател, и с ядреното гориво за него. Това означава, че ние с вас трябва лесно да си представим един свят - една световна цивилизация - която изцяло зависи от добива на уран или други основни елемнти за ядрената индустрия. Няма нужда вече от въглища, няма нужда вече от никакъв петрол или каквито и да е други неефективни горива.

Няма нужда дори от централизирано електроснабдяване, тъй като при положение, че всяко домакинство може да разполага със собствен генератор, който ще се презареди за половин час, когато децата станат на 18, АЕЦ-ите могат вече да не се наричат "електроцентрали", а точно това, което са - рафинерии (за ядрено гориво). Петролните рафинерии изчезват от нашите представи.




Нека погледнем с какви технологии разполагаме от гледна точка на машиностроенето, металургията и останалата индустрия:


3D-принтер принтира друг 3D-принтер. Глупака от видеото прави смотан опит да каже, че това все още не може наистина да стане, защото 3D-принтера не можел да принтира моторите и електрониката си. Аз по-скоро бих казал, че 3D-принтерите все още не могат да изпринтират лагерите си, иначе отдавна могат да изпринтират всичко останало. Това е метално принтиране:


Както виждате, принтирането на метални части всъщност може да се каже, че е клон на праховата металургия. Мощен лазер облъчва слой прахови метални частици, като ги споява. След това машината нанася нов слой, така че стария отпечатък да се покрие, и лазерът повтаря следващия отпечатък от горния разрез на модела, който трябва да се получи. Това е абсолютно същото като един от методите в праховата металургия, само че там вместо да се ползва мощен лазер, се ползва силен електрически ток, който се пуска по прахта, натъпкана в калъп, при което прахта се споява. Както знаете, праховата металургия произвежда някои от най-здравите сплави, които се ползват в индустрията (и във военната индустрия, разбира се).

Значи един 3D-принтер може без проблеми да изпринтира сам себе си от метал, включително и лагерите си. Работата е там, че не е нужно да изпринтира съвършени лагери. Нужно е само да може да изпринтира заготовките, а те ще си преминат през друга машина, както видяхме във видеото от предната публикация.

Принтиране на електроника:


Хората от видеото казват нещо много важно: До сега, ние създавахме двуизмерни, плоски електронни платки, и ги слагахме в триизмерни, обемисти кутии. Но след като вече можем да принтираме електроника, можем да правим електронните платки триизмерни и обемисти.

Вече няма нужда да затваряме електронните платки в пластмасови кутии. Електрониката вече може да е ВЪТРЕ в самата пластмаса. Обърнете внимание, например, че цялата електроника на телефона ви е толкова малка по обем, че тя може да се побере в обема на самия пластмасох корпус на телефона. По този начин в телефона си ще можете да си държите например стотинките, защото самият той ще представлява само една кутия.

Всички ние изгледахме много филми за киборзи и човекоподобни роботи, на които им се виждат кабелите, отвсякъде са опасани със снопове проводници и на гърбовете си носят метални раници, където са им електронните части, в стил Робокоп. Всъщност, това е много далече от реалността, която е постижима днес. Всичките тези проводници и електроника може да се намират ВЪТРЕ в металните части на машината!

Например... цялата електроника на един 3D-принтер може да е вградена, зазидана в самата му метално-механична конструкция. Чрез Wi-Fi или блутут 3D-принтера е напълно комуникативен и функционален, но прилича само на едно голо метално скеле.



Всичко това означава, че 3D-принтерът е стожер на бъдещата цивилизация.

  • може да репликира себе си
  • може да създаде различни машини като свои допълнителни инструменти за производството на невъзможни за принтиране части

Това означава, че на ден днешен, ние можем да имаме един кораб (голям като самолетоносач), който се презарежда с гориво веднъж на 18 години, който на борда си може да произведе всяка позната на науката и индустрията машина (стига да бъде снабден с нужните суровини в прахово състояние), и който може сам да поддържа собствения си индустриален производствен капацитет, защото 3D-принтерите на борда могат сами да създават други 3D-принтери.

Единственият оставащ въпрос е, може ли този голям кораб да създаде друг еднакъв такъв голям кораб?

Това е въпрос единствено на дизайн. Както Давидовиц подчертава, древен Египет никога не е бил източник на качествена дървесина. Египет винаги е внасял дървесина от съседните държави за нуждите си. Само че точно това е била причината древен Египет да е бил източника на най-напредналите продукти от дървесина. Поради липсата на местна качествена дървесина, египтяните са изобретили шперплата, който е чудесен продукт и го използваме и до днес.

Още нещо, още в Първа глава четем за лодката на фараон Куфу, която е направена по много иновативен начин. Египтяните използвали факта, че когато дървесината се намокри, се раздува, а кожато въжетата се намокрят, се скъсяват. По този начин може да се построи лодка от малки дървени елементи, сплетени един с друг като пъзел и обтегнати с нанизани през тях въжета с голяма дължина. Така, когато плавателният съд се постави във водата, поради развудането си дървените елементи се уплътняват и поради скъсяването на въжетата се пристягат един към друг. Тези египетски плавателни съдове са били способни на безпроблемно прекосяване на океана, без самата държава да разполага с качествена дървесина или да изисква такава от някой друг, много преди съвременниците на Древен Египет да са правели плавателни съдове с подобни възможности.

Това означава, че е само въпрос на подходящ дизайн един 3D-принтер да може да изпринтира частите за цял самолетоносач. В такъв случай, към всички изброени неща можем да добавим, че такъв един кораб ще е в състояние не само да поправя собствените си повреди и да подменя собствените си части, но и да пресъздава нови кораби.

Какво можем да кажем за новите материали?:


Във видеото се обяснява защо графинът (graphene) все още не е превзел света... но се обяснява и че ЩЕ го превземе, в крайна сметка. Общо казано, графинът ще се отрази на цивилизацията ни така, както се отрази откриването на пластмасата след Първата Световна война.

За графена всеки може да си сърфира, пълно е с информация и с видеота в Ютуб, но сега е важно да забележим, че това е материал със свръх-потенциал, който попада точно в обсега на работа на 3D-принтерите.

С други думи, към представата за бъдещето на цивилизацията можем да добавим, че корабът ще може да произвежда на борда си материали от изкуствени диаманти, до моливи за писане и стотици иновативни и незаменими материали... стига да има наличен въглерод от външната среда, един от най-често срещаните елементи в тази вселена.


Как ще се отрази това на цивилизацията като стремежи и поведение?

35
Всички теми / Размисли за цивилизацията
« -: Август 01, 2018, 05:12:32 pm »
Читателите ни вече би трябвало да са обмислили въпроса, как образните представи за нещата, които сме възприели, влияят на поведението ни. След като Глава 13: Променящи с еобразни представи от книгата на Джим Кийт стана достъпна за вниманието на всички читатели, повечето от вас би трябвало да са запознати със сериозните инвестиции и усилия, които се полагат от световните социо-инженерни центрове, с цел широкоподдържаните образни представи на хората методически да се променят, защото това директно води до определяне посоките на поведението на хората и стремежите, които масите си развиват. Ето оригиналният документ на Станфордския институт от 1982г: http://www.global-vision.org/papers/changing-images-of-man.pdf

Човек рядко знае точно както представлява дадено нещо. За отделния човек важното е, че той си има свое МНЕНИЕ, има своя ПРЕДСТАВА какво евентуално е дадено нещо, и на база тази своя представа, той определя поведението си към нещото, намеренията си към нещото и отсъжда бъдещата съдба на въпросното нещо. Когато човек научава повече, мнението му се променя, представата му се променя, и след като представите му за това нещо се променят, променя се отношението му, поведението му и започва да отсъжда различна съдба за нещото. Действията на всеки човек се коренят в неговите образни представи за нещата. Умните хора държат образните им представи да са обосновани, глупавите хор не се интересуват дали образните им представи са реалистични, но това не променя факта, че човек отсъжда спрямо представите си. АКО образните представи се променят или преосмислят, без значение дали заради узнаването на нови факти или заради възприемането на нови лъжи и заблуди, човек ще промени и действията си спрямо обекта на своите представи.

Нека в тази тема да поразмишляваме над цивилизацията, като понятие. Всеки разбира, че образната представа за това понятие, която мнозинството от нас поддържат във впечатленията си, определя нашето отношение към цивилизацията, нашите намерения към цивилизацията, поражда идеите ни за това каква е най-подходящата посока, в която цивилизацията трябва да поеме и как трябва да изглежда. Нека направим обзор на миналото, и предимно на бъдещето на образната представа за цивилизацията, точно както SRI подхождат в горния документ по адрес на човека.






В миналото, цивилизацията е изчезвала. Глобално - вероятно няколко пъти, както твърдят някои, локално - със сигурност многократно. На много места по пламената са възниквали и напълно са изчезвали цивилизации. Това е основната завръзка в археологията и историческата наука - как да се разгадаят образните представи на хората от една цивилизация, която е изчезнала и която в най-добрия случай е оставила оскъдни следи за представите на хората от своето време? Разгадаването на образните представи на хората от даден забравен от времето период би ни дало отговорът на всички въпроси - какво са знаели и какво са вярвали, какво са постигнали и какво са искали да постигнат.

Какво означава да изчезне една цивилизация?

Една цивилизация се опира на няколко на брой неща. Тези неща, на които дадено нещо се опира, се наричат стожери. Стожер, това е кол в средата на харман, за който се връзва животното (кон, вол и др. ), за да обикаля около него при вършитба (български тълковен речник). Преносно, стожерът е колона, опорен стълб, подпора, на която почива някаква представа. Всяка образна представа се опира и зависи от стожер - тя обикаля около него и изцяло се поражда от него и той определя границите и мащабите на представата. Запомнете този израз, защото темата няма да е самостоятелна.

Няма да се впускам в анализ на това кои са истинските стожери на съвременната цивилизация. Само ще дам пример с по-малките стожери, които поддържат напредъка и развитието й, не самото й съществуване по принцип.
Вземете например лагерите. Човек не може да направи лагери на ръка:


Както чухте, топчетата на лагерите се произвеждат от тези машини няколко дни. Първите лагери, които хората са правели на ръка, са първите - тези на Леонардо да Винчи, който ги е изобретил. Ако лагерите поради някаква причина и по някакъв начин изчезнат, нивото на техническото ни развитие ще се върне в Ренесанса, когато хората са правели дървените лагери на Леонардо да Винчи (към 1500г), защото без тях не е възможно да се произвеждат прецизни механо-технически елементи. Обърнете внимание, че машините, които произвеждат лагери, зависят изцяло от лагери, защото те самите са изградени от лагери. Без лагери, машините, които произвеждат лагери, няма да могат да го правят. Това означава, че лагерите са един от стожерите на съвременната цивилизация. Ако някой бомбардира завод за лагери, той застрашава оцеляването на цивилизацията на локално ниво.

Какво означава оцеляване на цивилизацията и локалка или глобална цивилизация?

Цивилизацията, разбира се, няма да изчезне, защото дори и някой да бомбардира завод за лагери някъде, на ден днешен живеем в ерата на глобализацията. Няма такова нещо като "локална заплаха". Ако България има един единствен завод за лагери, и той бъде стратегически бомбардиран от НАТО, това няма да застраши цивилизацията в България, защото България в ерата на глобализацията има голямо количество чуждестранни търговски партньори и така или иначе лагери ще се вземат от някой, който все още има заводи за тях.

Глобализацията имунизира цивилизацията от локални заплахи. Точно затова в геополитиката е измислено ембаргото. Когато една държава бъде поставена под ембарго, тя с други думи се изважда от глобализирано състояние, което я прави подвластна на локални заплахи, локалите заплахи започват да диктуват благосъстоянието й. Затова една държава се поставя под ембарго, когато някой планира да я постави под локална заплаха.

Последното (значимо) локално изчезване на цивилизацията е било през 1177г преди Христа (така наречената късна Бронзова ера):


Обърнете внимание - това е времето на Тутанкамон, Рамзес II и III, Аменхотеп III, битката при Кадеш, Троянската война и Бягството на евреите от Египет, когато Моисей разделя морето. Всички тези неща се случват в едно и също време - при последното локално изчезване на цивилизацията. Що ни касае нас... доколкото съвременните историци предполагат, прото-траките са се заформили като етнос някъде през 1500г преди Христа, а траките са се обособили като техни наследници някъде около 1000г преди Христа (така наречената Желязна епоха), тоест по това време на Балканите и по нашите земи са живели предците на така наречените траки. Обърнете внимание, че 50% от нещата, с които се занимава езотеричното общество в България, са именно от този период.

Както се разбира от тази много интересна лекция, Средиземноморският регион е бил в състояние на относителна глобализация. Не е имало народ, който да няма връзка с друг народ, както презентаторът казва, не е имало народ, който да пропуска три стъпки от колелото на диаграмата в началото. Тоест, ако два народа не са се познавали и не са имали връзка помежду си, те задължително са имали поне един общ приятел, който е познавал и контактувал и с двата. В такова състояние никой от онези народи и държави не е бил уязвим към локални заплахи. Накрая на лекцията, когато са въпросите от публиката, презентаторът подчертава, че действително има намерени писмени доказателства, че по онова време народите са сключвали военни пактове - че ако единият е нападнат от някого, се приема, че партньорите му в пакта също са нападнати. С други думи това е била една глобалистична търговска атмосфера, която е имала и своя версия на НАТО.

Въпреки това, тази цивилизация и замесените в нея народи потъват в тъмни времена. Лекторът изтъква тезата, че за да се случи това, трябва да е имало не локална, а глобална заплаха за цивилизацията (след което се впуска в уточняване каква евентуално би могла да бъде тази глобална заплаха).

Важно е да разбираме всичко това, защото скоро след локалното затриване на цивилизацията в Средиземноморието през 1177г стартира Римската цивилизация, започвайки от италианския град Рим около 800г преди Христа. Може 400 години да ви се струват много като за онаследяване, но периода между 1200 - 800г преди Христа се нарича Тъмната епоха в Гръцката история, защото от нея и за нея не са намирани писмени данни. Разберете за какъв разпад на цивилизацията става дума.

Разберете и какво начало е това. Както всички знаем, тръгва от Италия, която е с формата на ботуш. Както всички знаем, свидетел е на рождението и разпването на Спасителя Исус. Както всички знаем, смята се за начало на Западната цивилизация и дава архитектурата на съдебните, банковите и държавните храмове на Западната цивилизация. Свидетел е на Клеопатровите египтяни и затова пази и тяхната архитектура, както и доста египетски ритуали (това също добре знаем). "Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги", е писал Джордж Оруел. Писмеността е един от стожерите на цивилизацията.





Знаем, че Египетската цивилизация многократно е губела някои от своите стожери. Всеки път, когато цивилизацията губи някой свой стожер, това е начало на нова епоха в нейната история, Древен Египет, Старо царство, Средно царство, Ново царство... винаги характеризираща се с все по-малко просветленост и проникновеност. Това кара съвременните изследователи да остават с впеатлението, че Египетската цивилизация, дори и да е част от развиващата се глобална цивилизация днес, никога да не е успяла да възстанови онези стожери, които е загубила в миналото.

Пирамидите са най-яркия пример за унищожен стожер на една цивилизация. Книгата на Давидовиц в нашата Библиотека подробно разглежда въпросният стожер. Това е техническо знание, което древните египтяни са имали и което им е позволило да направят пирамидите - знанието за геополимерните бетони. Давидовиц обръща внимание на същото, на което и SRI обръщат внимание - това знание, превърнало се в стожер на древната Египетска цивилизация, е следствие от образната представа за света, която са имали. То произлиза от техния пантеон и точно като вързано стопанско животно обикаля около техните религиозни представи, които оформят мащаба на това знание.

С това си знание те са направили паметници - техническо постижение, които съвременната ни цивилизация не може да повтори днес. Забележете как именно заради техническите постижения на тяхното знание някои от нас днес са склонни да възприемат древния египетски пантеон не като религиозна представа, а някаква конкретна представа, с физическо проявление. В крайна сметка, ако знание, което се е зародило поради религиозни вярвания, е довело до такива впечатляващи технически резултати, умът ни подсказва, че въпросните образни представи на тези народи не са били религиозни, а може би напълно практични. Точно това кара много от нас в така наречените езотерични общества да имаме различни образни представи по религиозните въпроси - ние сме по-склонни да считаме анунаките на древните шумери за конкретни, физически същества, буквално дошли от космоса, а не за умствени религиозни построения. Ние имаме различни образни представи от по-голямата част от съвременното човечество и тук се коренят много от разликите между социалните общества на нас като малцинство и на останалия свят като мнозинство, както обсъждаме в темата на Веско За и против хората.

След загубването на това знание и унищожаването на този стожер, образните представи на египтяните се променят и те никога повече не успяват да възстановят загубената си цивилизация. Древен Египет си отива и идва времето на Старото Египетско царство, но пирамидите остават. След като образните представи на хората са се променили, те вече не са в състояние да възпроизвеждат знанието, с което разполагат, а единствено да опазват колкото се може по-дълго време постоянно изчезващото и все повече забравяно старо записано знание. Когато и то се изчерпва, идва време на Средното Египетско царство, което вече не е способно на нищо от строителните технически постижения на предците си. Но пирамидите остават. И продължават да стоят и до днес. Те са постижението на хора с различни образни представи за света от нашите. Начинът, по който мислим, предопределя знанието, което можем да открием и запомним. Самият Давидовиц е добър пример за това колко е трудно да преоткрием старо знание. Той самият преди десетилетия е разгадал как са били произведени пирамидите, но е много по-лесно да промениш образните представи на един човек, отколото на всички, така че цивилизацията да се възползва от това.

Навярно нещо глобално се е случило назад в историята, защото този стожер на цивилизацията е еднакво изчезнал навсякъде и навсякъде е остави ледни и същи следи. Навсякъде по света се открива строителство с геополимерни бетони, както споменавам по-широко в темата Циклопно строителство и "митологично" каменоделие и навсякъде се забелязва същото все по-технически елементарно надграждане върху същите древни основи, маркирайки по този начин онаследяващите се все по-невежи в строително отношение епохи. Така е и на Американските континенти, и в Азия, и в Африка, както и в Европа и дори на Балканите. Библията споменава за такъв глобален катаклизъм, който не само е унищожил стожерите на цивилизацията глобално, но и почти е заличил човешката популация отново на глобално ниво. Нийнхюис разглежда този проблем по-дълбоко в Старата Земя - защо НЕ. Интересното е, че и в онзи древен глобален катаклизъм, и в локалните разрушения и амортизации на Египетската цивилизация, явно все става дума за религиозен елемент - за кардинална промяна в образните представи на хората.




Самата Римска цивилизация - Цивилизацията на ботуша - също се е разпадала заради образни представи. Смята се, че основната причина за разделянето на съвременната цивилизация на Западна и Източна е недостатъчното технологично развитие. Римската империя е била толкова добра империя именно заради образната представа на римляните - че силата на държавата е в инфраструктурата. Техническият израз на тези им представи е бил строежът на пътища, чиято идея е била, да се улесни транспорта по дължината на империята. Но най-вече - транспорта на новини.

Както се спекулир по форумите, с кон може да се минават около 40км дневно, а разстоянието между Неапол и Рим по модерни пътища е 226км. Това значи, че новините между двете дестинации пътуват за 4 дни. При това положение, новините между източната Римска империя и римските части на Британските острови отнемат страшно много време.

Днес говорим за информационни войни, хибридни войни, намеса в държавни избори чрез фейсбук-профили, фалшиви новини - неща, които биха звучали абсурдно за старите хора, които живеят в миналото. Но точно тази разлика в ритъма на осведомеността е била причината в крайна сметка в Римската империя да се обособят две зони с достатъчно различни образни представи, за да се породи идеята за държавен развод и на практика разпадане на Римската цивилизация на отломки. Днес разликите в образните представи на Източна и Западна Европа е в пълна сила, следваки разликите в образните представи на Западната Римска империя и Византия. До ден днешен тоталитарните режими използват техниката на желязната завеса, за да опазват собствените си локални образни представи и по този начин директно да опазват хегемонията на режимите си.

Затова интернет също е стожер на цивилизацията. Ако някой тактически бомбардира един от сървърите на интернет в САЩ или Европа, това ще представлява висок риск за съвременната глобална цивилизация и последствията от това може да са равни по сила на връщане в Ренесанса, ако някакъв глобален фактор възпрепятства световното производство на лагери.




Стожерите на цивилизацията са такива зависимости, които сами поддържат себе си. За пример може да послужи чдесния роман "Метро 2033" на Глуховски. В случай на такъв сценарий, в който глобална ядрена война унищожи условията за пребиваване на повърхността на планетата и човечеството се оттегли под земята, то ще използва всички налични запаси от технология и знание... докато технологията не изгние и докато помнещите знанието не умрат от старост. При наличие на такива глобални фактори, които действително да могат да застрашат глобалната цивилизация, дори и помнещите знанието да могат да го предадат на другите, учениците им никога няма да го видят наистина. Строителите на пирамидите също са предали знанията си на своите ученици, но в условията на застрашаващи цивилизацията фактори, без стожерът да бъде поставен, без нищо да бъде построено, това ще се забрави и въпреки преподадените уроци, учениците няма да могат да построят пирамидите на своите учители. И това се разглежда от Давидовиц в книгата му.

Ако възпроизвеждането на стожера е прекъснато, има много малък прозорец да бъде възстановено - годините живот, които остават на онзи, който има знанието. Ако всички заводи за лагери в глобален мащаб бъдат унищожени, и човечеството не успее да построи нов завод за лагери в рамките на оставащия живот на досегашните работници в унищожените заводи, то няма да успее да запази технологичното си ниво. В технически план, човечеството ще навлезе в цикъл на преоткриване на това достижение, който ще отнеме почти толкова време, колкото е отнело на лагерите да се развият от Ренесанса до сега. Това само при условие, че всичко друго остане непроменено - тоест само при условие, че същата глобална заплаха няма никакъв ефект върху останалата индустрия, образование, медицина и социални явления.


Така стигаме до два основни въпроса, които определят бъдещият образ на цивилизацията - образните представи на хората, и технико-производствените възможности. Образните представи определят какво ще си представят хората, а технико-производствените възможности определят как ще го постигнат. Ако представата на хората за идеалния човек е роб, те ще се стремят да бъдат роби и ще го постигнат. Затова световните социо-инженерни центрове като Тависток и SRI инвестират толкова много в оформянето на образните представи на хората. Но с това се занимава изследването на Джим Кийт.

За да обсъдим постижимите вероятности за бъдещето на цивилизацията, нека се замислим за образните си представи по отношение на космоса и нека разгледаме свързаните с тях технически възможности.

36
Всички теми / Re: Конференция "Тесла 2018"
« -: Август 01, 2018, 11:54:17 am »
31.07.2018

Здрасти, *****

Винаги се вълнуваме, когато на годишната ни конференция за първи път гостуват презентатори, които имат нещо наистина стойностно за споделяне с публиката и за нас е чест да сме първата платформа за някои публикации.

Въпреки че Кен Уийлър е пуснал книгата си в интернет вече от няколко години, една видео-презентация много ще улесни разбирането на хората, които не са технически ориентирани. Той е направил множество кратки видео-презентации в Ютуб, но сега за първи път ще даде изчерпателен преглед на работата си, което ще отнеме близо 2 часа!

Ето някои от въпросите, на които се спира Кен - някои въпроси са наистина дълбоки:
  • Той разглежда природата на магнетизма, което никога няма да го откриете в учебник, защото като цяло академичният свят си няма идея какво е магнетизма и дори си го признават.
  • Впуска се в разнообразните геометрии, свързани с различните проявления на магнетизма.
  • Разликата между малките и големите магнитни полета и защо много хора се разочароват, когато научат за тази разлика.
  • Резултатите от собствените му експерименти, когато прилага магнити върху семена и др.
  • Малко речникови понятия, които на повърхността приличат просто на някакъв жаргон, но ще научите, че определени думи се използват много специфично, за да се подчертаят важни разлики.
  • Как да си направите усъвършенстваните феро-флуидни лещи, които са изобретени от приятелите му. Това може би е първото отворено представяне на метода, правено някога.
  • Как е използвал някои от тези методи за много специфичен вид кръвен анализ.
  • и много повече...

Повече информация и купуване тук: http://www.emediapress.com/go.php?offer=&pid=118






Да, заради метода за лещите поне може и да взема лекцията. Говорел е преди за разликата между малките и големите магнитни полета, но само като загатване, това е втората причина да взема презентацията. Само се надявам разликата да не е точно това, което си мисля (КПД>1 при динамото на Клементе Фигуера идва от тази разлика, за която аз си мисля) >:( Но ще дам пари на Кен Уийлър.

Колкото до останалото, Апокрифна Академия реши да се възползва от намаленията, които Мураками скоро ще оттегли. Така че лекции ще има :) Търсят им се преводачи или ентусиасти да им направят субтитри, понеже аз съм зарит с неща.


37
Всички теми / Re: За и против хората
« -: Юли 31, 2018, 10:25:51 am »
Цял живот се опитвам да разплета този въпрос. Споделям мнението, че от хората не става абсолютно нищо. Както вероятно почти всички тук до сега изказали се в темата, контактувам само с двама-трима човека, а с останалото човечество се държа като с предмети и съм принуден от оцеляването да го правя.

Продължавам обаче да чувствам, че не съм напреднал и сантиметър в разплитането на въпроса. Настроението ми към хората беше такова от самото начало и до днес то продължава да е едно и също. Няма как да нямам усещането, че може би не успявам да пробия отвъд очевидното. Минава все повече време и ставам все по-информиран, трупам и все повече житейски опит, остарявам също така, възрастта променя мисленето, но мнението ми не се променя.

През годините се опитвах да си обясня явлението "човешки добитък" по няколко начина.

  • Метафизично: Има хора, така наречени "любимци" или "животински инкарнации" и те са страшно много. Това обаче е мнението на една силно дискредитирана прослойка, чието основно верую е Ню-Ейдж културата на ЦРУ. Освен това, въпреки че познавам много хора, които смятат така, все още не съм чул за никакви доказателства в такава посока. Всичко, което тази прослойка може да предложи като източници или доказателства, са ченълинги и точно тук толерантността ми свършва.
  • Конспиративно: Ясно е какъв огромен ресурс и труд е впрегнат в целта човечеството целенасочено да се извращава до това, което наричаме "добитък". Доктрините на Новия Световен Ред не крият искрената си мотивация елитът да постигне именно това. Но въпросът тук е - дали всичко това наистина се постига от елита, или е напълно естествен процес, който просто удовлетворява желанията на елита? Има и достатъчно индикации за провалите на НСР, тези машинации са под силен въпрос, защото стремежите им, колкото и да са грандиозни, няма как да се реализират на фона на 8 милиарда души. Независимо какво си мислят разни псевдо-конспиратори по долнопробни форуми, в литературата на сериозните изследователи на конспирацията няма индикации планът за намаляне на световната популация чрез световна война или каквито и да е други методи да изглежда възможен. Няма как да не си задавам въпроса, дали наистина този "добитък" навсякъде е постижение на Новия Световен Ред, или е просто едно от многото неща, които елитът си приписва като свой успех.
  • Психологически: Може би проблемът е в мен? В хората като нас, които се мислят за различни? В тази посока стигнах до един действително верен извод: Всеки човек е свободен да бъде какъвто поиска. Тъй като е вярна закономерността, че човек мрази другите заради онези черти, които мрази в себе си, се получава така, че аз мразя другите заради това, че си позволяват да бъдат такива, какъвто аз никога не си позволявам да бъда. Тоест мразя другите заради това, че си дават свободата, която аз не си давам (в определени направления). Това със сигурност е интересна завръзка, която отговаря на въпроса КАК, но определено не отговаря на ЗАЩО, защо хората избират да бъдат добитък, а аз не. Аз виждам само негативи, до какво се опира, какво обославя техния избор?
  • Житейско: Може би така е било винаги? Може би живеем в безпрецедентно време, никога преди в историята човек не е бил подложен и не е имал достъп до толкова много информация. Поради това със сигурност човекът от миналото не се е ангажирал с толкова много проблеми, колкото ние се ангажираме, просто защото хоризонтът му е бил много по-тесен от нашия днес. Може би сме изправени пред нуждата да увеличим капацитета си, защото твърде много глобални проблеми са отвъд нас и не можем да ги решим поединично? Хората в античността са можели да решат всичките си проблеми, защото те са засягали предимно тях и проблемите им са били разрешими от един човек. Светът не е бил глобализиран както днес и следователно не е имало проблеми, глобални, разрешими само от широк колектив, каквито ангажират нас сега. Може би един живот е твърде кратък за проблемите, които са ни интересни на нас днес? Може би в днешно време човек за първи път има възможността да се занимава с количества информация, която няма как да реализира в един живот и която твърде много надхвърля жизнения му път, създавайки усещането за безпомощност, безсмислие, вътрешна самота, вътрешна изолация от останалия социум и тн? Може би хората винаги, през цялото си съществуване са били "добитък" и просто съвременната информационна околна среда, която сме изградили днес, особено остро подчертава точно това, който факт може би се е размивал в примитивизма на миналото?

Никакъв конкретен отговор през всичките тези години разследване по въпроса.



Факт е, че хората се интересуват само от сетивни удоволствия, нямат разбиране за изпитване на духовно удоволствие, което не е свързано със сетивното блаженство. Хората се интересуват единствено от плитки забавления. Само сложните забавления, които искат повече инвестиране и са по-разтеглени във времето, осигуряват душевно удоволствие. Духовните придобивки винаги изискват време и посвещаване и точно тук е въпросът - тъй като хората са убедени, че се живее само веднъж и масово не вярват в задгробния живот, както е вярвал човека от древното минало, те се опитват да имат всичко в един живот.

Така, те се опитват да имат колкото се може повече в рамките на един живот. Това означава, че ще се стремят само към материални и сетивни неща, защото само тези неща се побират в рамката на един житейски път.

Няма духовна ценност, която да се побира в един единствен живот. Затова на масовото стадо философските идеи, дългосрочните морални постижения, духовните придобивки и въобще всичко, което е по-голямо от живота, който им остава, те знаят за него, но се абстрахират съзнателно.

Според мен хората заслужават пълно презрение. Те така го искат! Това е сделката, на която са съгласни - те са съгласни да получат пълното презрение на шепа хора, един на милион, за да вярват в своята измислица (че няма задгробен живот). Справедливо е да получат своята част от сделката, след като ние всеки ден търпим тяхната. Би било безотговорно от наша страна, ако не ги презираме. Как беше приказката... "да презираме порока у хората".

Такова е мнението ми за сега. Нормално е, когато човек разглежда живота си отвъд рамките на физическите метаморфози, да се грижи за бесмрътната си душа и да инвестира в бъдещето си след този живот по същия начин, както постоянно и настървено инвестира в бъдещето си до изтичането на този му физически живот. С други думи, основната разлика между нас и тях е далечината на погледа.


Но как мога да съм сигурен дали това е наистина така, без да имам един исторически поглед над времената? От малката ни перспектива всичко това си остават само доста обобщени предположения.

Единственото сигурно за мен е, че докато мен ме има, и докато стадото го има, враждата помежду ни няма да спре.

38
Всички теми / Re: Конференция "Тесла 2018"
« -: Юли 28, 2018, 12:12:45 pm »
Пуснаха и отварящата презентация. Обикновено правят по едно общо появяване с всички гости, където всички от тях или само някои от тях обясняват предварителните неща - историята на своя труд, предисторията на идването си на конференцията, предистория на полето с което се занимават и тн. И обикновено е безплатна.




Още не съм я изгледал цялата, но мисля че първата една трета е интересна.

Панелната (както се казва) презентация включва следните презентатори: Анупам Тевари (Anupam Tewari), Джейн Манинг (Jeane Manning), д-р Гералд Полак (Gerald Pollack), Арон Мураками (Aaron Murakami) (това е единствения с черна коса, обикновено той е организатора), проф. Робърт Харалик (Robert Haralick), Карен Елкинс (Karen Elkins) и Пол Бабкок (Paul Babcock).

За другите нямам представа, но Бабкок и ентересен, Полак мисля че ще е интересен, Тевари е известен, на Харалик до сега никога не съм взимал лекция, полето му ми се струва малко отнесено, за другите не знам.









В писмото пише и че другия вторник ще пуснат за продажба презентацията на Кен Уийлър (Ken Wheeler) за магнетизма.

Учуден съм, че са поканили Кен Уийлър и че някой въобще му е обърнал внимание. Много се надявам това да не е знак, че тази ежегодна конференция вече си губи потенциала... въпреки че най-вероятно наистина са го поканили от отчаяние, защото всяка година презентаторите са треперещи беловласи величия, на които не им остава много. Ерик Долард вече не присъства на панелните презентации, за да си пази силите.

Уийлър е известен със своята обратна теория на магнетизма - той твърди, че НЯМА такова нещо като магнетизъм. Според него всъщност има единствено "диамагнитна инерция". Тоест, той смята, че онова, което в науката се разпознава като стена на Блох (средината на всеки магнит), е един вортекс от диамагнитни сили, които манипулират пространството.

Така, той обяснява, че привличането на два разноименни магнитни полюса всъщност представлява "стесняване и анулиране" на пространството помежду им, и че свиващото се пространство помежду им е нещото, което ги събира един към друг, а не че те си влияят с директни сили. Отблъскването според него е обратното - разгръщане и набъбване на пространството между двата полюса, което ги раздалечава.

Кен Уийлър е написал една доста илюстративна книга, която лесно се намира в нета - Разкриване тайните на магнетизма

Изчел съм я буква по буква, и мога да заявя, че НИЩО СЪЩЕСТВЕНО не успях да открия в онези 200 страници (буквите не са чак толкова много).



Уийлър е известен и с това, че не уважава никой от колегите си, скаран е с всички хора от това поле, които са още живи, и повечето му време отива в това да плюе наред по останалите хора. Той също така се занимава и с фотография и трябва да му се признае, че има много добро техническо разбиране за качествената техника в света на фотографията, професионалист е.

Трябва да му се признае също така, че той, заедно и съвместно с други хора, изобрети нещо много интересно. Твърди се, че са направили първите в света лещи, които изобразяват реалните силови линии на магнитните полета. Лещите представляват много тънък филм от нано-магнитни частици или люспички (каквито се използват в магнитно-проявителното фолио, обикновено е зелено, сигурно сте го виждали), стиснат между две стъкла. По периферията на този сандвич има разположени светодиоди, като всеки свети в различен цвят.

Когато под тази леща се постави източник на магнитно поле, лещата изобразява усукани светлинни потоци, като тенденцията е, че определени цветове (дължини на вълната на светлината) се концентрират там, където магнитното поле е най-силно, а други цветни снопове се концентрират само там, където е по-слабо, въпреки че светодиодите са разположени по цялата обиколка на сандвича и всеки цвят присъства в осемте посоки на света около кръглата леща.

Преди възнамерявах да се сдобия с такава леща, в момента ги продават, в книгата има информация мисля, има и доста снимки там направени с тези лещи... но реших да изчакам по-добри времена, за да стане по-ясно какво точно се случва в тези изобретения. Кен Уийлър не е човек, който буди доверие.



Уийлър се счита за ренегат в средите (които и без това ги наричаме "алтернативни") и като цяло няма нито добра репутация, нито някой му има доверие и повечето хора не му се връзват. Отношението му само влошава тези тенденции. Понеже тази конференция е едно от най-сериозните събирания в алтернативното поле вече седем години, много ми е интересно как ще протече презентацията на Уийлър.

39
Всички теми / Re: Мизериите на църквата
« -: Юли 27, 2018, 02:30:46 pm »
Дядо Добри муфти от отвъдното и преследва вашите деца...

40
Всички теми / Re: Конференция "Тесла 2018"
« -: Юли 27, 2018, 02:17:03 pm »
Здравейте, *****

Опенхаймер (Oppenheimer), Бом (Bohm) и други бащици на атомната епоха лично са обучавали един много светъл ум на име д-р Фредерик Алзофон (Frederick Azolfon), който се посветил на разработването на метод за контролиране на гравитацията, който метод беше експериментално доказан през 1994г. Аз имах честта и привилегията да прекарам известно време с него в лична среща през 2004г в Корвалис, Орегон и той ми сподели много прозрения, които просто ме зашеметиха. Винаги си спомнях за него и го имах предвид, но се отдалечихме и загубих контакт с него, докато, за нещастие, не почина през 2012г. Добре че успях да се свържа със сина му, Дейвид Алзофон, който се съгласи да изнесе презентация на тазгодишната конференция и оттогава е едно интересно пътешествие.

През 1994 д-р Алзофон експериментално доказва, че предвижданията у, на база неговата Теория за Обединеното поле, са верни и успял да намали масата на алуминй с 80%!!! Говорим за някой, който е работил като учен в Локхийд и Бойнг, така че качеството на работата му не е на някакъв домашен метод-самоделка и с много раздувки - получавате първото някога разкриване на нещо, което е направено с мисълта за широката публика. Презентацията е с подзаглавие "с настоящата технология", защото може да се направи с техника, която е лесно достъпна и не е някаква футуристична фантазия.

Ако искате да знаете начин за контролиране на гравитацията, който анулира инерцията и може би отваря вратата до някаква свободна енергия, прегърнете този рядък и безценен подарък!

От тук можете да купите лекцията: http://www.emediapress.com/go.php?offer=&pid=117




Аз съм скептичен към тази лекция, най-вероятно няма да я взема. Много от лекциите, които взимам от тези, не ми казват нищо твърде особено, но традиционно го правя, защото от време на време уцелвам по някоя, която за мен се оказва много градивна.

Точно за гравитация обаче... не бих рискувал с петдесе долара или колкото е там. До сега, никога никъде не съм гледал лекция за антигравитация, която да казва нещо съществено. От който и да е и където и да е. В света на антигравитацията за нас, цивилните, има две опорни точки:
  • Таунсенд Браун (T. Townsend Brown), който е пионерът на електрогравитиката през 1929г, оттогава НАСА има няколко патента за електрогравитна тяга в космоса,
  • и Хъчисън, с ефекта, за който всички знаем - летящите гюлета и сладоледа, излитащ нагоре без да вдига чашката със себе си.

Какво повече може да каже този Алзофон? През късната 94-та? След като нито Браун, нито Хъчисън казват нещо съществено и само си траят, този ли да ме накара да дам близо 100 леа? Не мисля.

Това са просто моите размишления. Лекцията иначе може и да е интересна, кой знае :)

41
Всички теми / Re: Конференция "Тесла 2018"
« -: Юли 24, 2018, 09:01:16 pm »
Като направихме сайта първо си помислих, че сега най-сетне ще имам време за всички неща... а се оказа точно обратното. Някак си, когато всичко се изчисти и всеки вече може да пише свободно, всъщност времето започна да не ми стига. Бях в отпуска до сега, и от двата си живота, но скоро продължавам, и смятат да продължа с преводите, в Библиотеката трябва да има повече завършени неща.


За сърцето може да се намери доста материал вече. Може в Ютуб да се напише "The Helical Heart", или "Спиралното сърце", убеден съм че и на руски ще го има. Филмчето е към 40-50мин, става дума за истинската мускулна структура на сърцето - че е един цял, дълъг мускул, увит спирално точно като чалма. Обсъждат се последствията от това.

На ден днешен за сърцето в медицината все още има спорове за основните моменти и лекарите са единодушни по много по-малко въпроси, отколкото необразованите в това хора смятат.

Интересните моменти са няколко, доколкото знам:

  • Сърцето няма как да изпомпва кръв, първо защото не е способно на такова налягане, и второ, ако се упражни нужното налягане, за да се нагнете кръв във всички капилярчета на тялото, кръвоносните съдове ще гръмнат. Сърцето най-веве СМУЧЕ кръв, чрез вакуум.
  • Тогава кое изпомпва, ако сърцето смуче? Теоретично се смята, че кръвта сама се изпомпва. Теоретично се предполага, че кръвта се движи сама... подобно на онова, което предполагам ще демонстрират на горната презентация... когато самата кръв има здравословно съдържание или съотношение в смисъла на хомеостаза. На практика, обаче, доколкото знам, не можем да възпоизведем самозадвижване на кръвта, най-вероятно защото все още не разбираме и други важни неща.
  • Не бива да се забравя за дробовете - кръвоносната система от капиляри, сърцето и белите дробове са единна система, която действа в синхрон. Едва ли можем да говорим за някое от тези поотделно.
  • Но трябва да се отбележи, че във всеки ембрион кръвта циркулира сама, преди сърцето или дробовете да работят. И няма хидравлична връзка с кръвното налягане на майката. Това обаче не дава отговор на въпроса каква е ролята на туптенето на сърцето по-късно.
  • На всичкото отгоре трябва да се обясни и защо изкуствените сърца могат да поддържат живота на пациентите, при условие, че са проектирани според популярното разбиране. Рядко някой си прави труда да опише разликите в себеусещането между човек със здраво и с изкуствено (механично) сърце, би трябвало да има такива.

На всеки сърдечен хирург е известно, че по тези въпроси учените не са постигнали никакъв консенсус до сега. (Разговарял съм с проф. Чирков на няколко пъти, фриволно и неангажиращо, понеже преди години той живееше на горния етаж, а аз работех на долния. Никога не ползваше асансьора.)


От гледна точка на енергетиката на сърцето, нямам никаква представа. Най-лошото е, че се съмнявам, че по въпроса може да се намери авторитетна информация в нета, или може би е трудно.
От електромагнитна гледна точка, сърцето е толкова силен биологичен излъчвател на магнитни вълни, че това е първото нещо, което чувствителните уреди засичат от присъствието на човека, на доста метри разстояние. Освен това знам за изследвания, които безспорно доказват, че мигове преди дадена информация да стане факт, сърцето реагира. Например, сърцето реагира мигове преди човек да разбере, че е спечелил от тотото до кажем, това означава, че сърцето със сигурност разбира инфомацията преди мозъка, защото тя още не е факт, тоест разбира я преди да бъде изкомуникирана (от електронен източник, генерирана от компютър) и това се засича от уредите.

Нищо повече не знам. Това са следите, които съм отсял, ако някой иска да си проведе сърфиране :) Разбира се, че когато неведомото стечение на обстоятелствата обърне вниманието натам, ще има тема във форума или материал в Библиотеката за сърцето :)



42
Всички теми / Re: Конференция "Тесла 2018"
« -: Юли 24, 2018, 07:35:11 pm »
24.07.2018г

Здравейте, *****,

Радваме се, че пускаме всичко по график и следващото направо ще ви събори от стола!

В другиден пускаме друга презентация, която е много важна и не можем да кажем нищо за нея, преди да я предложим официално - екстремно смущаваща е.

Прегледайте няколко от откровенията, които ще научите от презентацията на д-р Гералд Полак - 2 часа и 10 минути чудеса:

  • Ще видите 4-та фаза, която е различна от твърдо, течно и газообразно.
  • Ще видите как водата може да се раздели на два вида в един и същи съдържател и как по този начин може да действа като батерия - вече е доказано, че може да захранва LED-светлини - във водата няма електролит, нито нееднакви метали, само 100% вода в две различни форми.
  • Ще можете да видите ТВЪРДА ВОДА НА СТАЙНА ТЕМПЕРАТУРА - точно така, лесно е да си дадем сметка, че почти всичко, което някой знае за водата, вероятно е грешно.
  • Ще видите как водата може сама да се обезсоли (десалинира), както и сама да отдели други частици.
  • Ще видите откритие, което показва как водата в действителност тече през капилярите и помага за изпомпването на кръвта, тъй като сърцето не е способно да изпомпва цялата кръв, както е прието да се вярва.
(в старите форуми, които изоставихме, вече съм обръщал сериозно внимание на това, че сърцето не може да се нарече помпа, на други места съм споменавал мнението на Виктор Шаубергер, че кръвта като течност сама върши тази работа, а ролята на сърцето е друга)
  • Свободно изпомпващо действие на водата през тръба с безкраен КПД (коефициент на полезно действие), тъй като ние като оператори не осигуряваме никаква входяща енергия и която и да е входяща енергия идва от външни източници.
  • И много повече...



Ако искате да видите истинска свободна енергия в действие, ще видите няколко примера като допълнение към други поразителни открития, които ни разкриват цял нов хоризонт!

Снабдете се с копие на презентацията сега: http://www.emediapress.com/go.php?offer=&pid=116


Искрено ваши,
Emediapress.com

2018 ENERGY SCIENCE & TECHNOLOGY CONFERENCE




Това определено ще го прегледам и ако съдържанието действително отговаря на описанието в този и-мейл, презентацията ще си намери място в Апокрифна Академия :)


43
Всички теми / Re: Конференция "Тесла 2018"
« -: Юли 24, 2018, 04:08:46 am »
Интересните новини от последното писмо (24.07.2018г):



...

Презентацията на  д-р Гералд Полак (Gerald Pollack) идва утре!

За нас е чест да сме домакини на д-р Полак, световно-известният учен, който откри Четвъртата фаза на водата. Много хора в академичния свят считат това за най-важното откритие от последното столетие.

Ако искате да видите ТВЪРДА ВОДА на СТАЙНА ТЕМПЕРАТУРА, или как водна батерия без електролити или несходни метали захранва LED-светлини и други удивителни феномени, само почакайте да видите това!

Д-р Полак е тазгодишната изненада сред гостите ни и презентацията му е много проста, така че всички да могат да я разберат, но въпреки това остава крайно проникновена.

ЛЕКЦИЯТА ЩЕ Е ДОСТЪПНА ЗА КУПУВАНЕ В ЧЕТВЪРТЪК! (26.07)



...

Дейвид Алзофон (David Alzofon) по "От бряг до бряг" (Coast to Coast) този петък

Дейвид изнесе презентация относно баща си, д-р Фредерик Алзофон (Frederick Alzofon), и неговият метод за Гравитационен контрол при нас, на тазгодишната конференция 2018 ESTC, преди няколко уикенда. Д-р Алзофон е разработил модел на унифицирано поле, който предвидил експерименталните им резултати през 1994г, които резултати доказали намалянето на масата на алуминиева сфера с 80%! Така че, това не е теоретично, беше доказано. За това ще става дума в радио-предаването Coast to Coast AM в петък (27.07), вероятно в полунощ по тихоокеанско време. Точният час все още не е посочен на уебсайта им, така че го очаквайте.







44
Само 10% от хората, които ровят в кофите в София, са клошари

23 юли 2018

Източник: OFFNews.bg


Едва 10% от хората, които ровят в контейнерите за отпадъци в София, са социално слаби клошари.

Уличните събирачи на отпадъци са делят на две категории – много бедни хора, търсещи храна по кофите, и други, сортиращи ценни материали, годни за рециклиране, според организациите по оползотворяване на отпадъците. Една част от хората във втората група са добре организирани, дейността им е териториално разпределена, използват автомобили и имат най-висок дял на събрани отпадъци от съдовете за разделно събиране.

Това става ясно от доклад на Визия за София на тема "Бедност и отпадъци". Според организациите по оползотворяване на отпадъците от опаковки годишните им загуби от дейността на уличните събирачи са между 7 и 9 милиона лв.

От Визия за София цитират изследване на Фондация “Отворено общество”, проведено през 2017 и 2018 г., данните в което показват, че около 80% от уличните събирачи работят ежедневно - по-голямата част от мъжете между 6 и 8 часа на ден, а жените – до 5 часа дневно. За мъжете в изследваната група е много характерен фактът, че са в трудоспособна възраст – между 40- и 50-годишни.

С цел по-бърза и лесна печалба уличните събирачи се насочват и към материали, които все още не са отпадъци, но имат висока стойност като вторична суровина. Например през 2012 г. в столицата са били подменени над 1900 откраднати капаци на шахти. Има много други случаи на откраднати релси от ЖП линии, отстранени високоволтови кабели, телекомуникационна мрежа, пътни знаци и други метални елементи. Тежестта за възстановяване на загубите е върху данъкоплатците и компаниите, с което те пряко финансират уличните събирачи. С промени в Закона за управление на отпадъците се въведе като мярка забрана за физически лица да предават скрап с небитов произход в пунктовете за вторични суровини, с което през последните 2 – 3 години случаите на кражби намаляха, отчитат от Визия за София.

Според тях най-доброто решение за справяне с проблема е интегрираният подход за временно включване на уличните събирачи в системата за управление на отпадъците, като те и семействата им бъдат включени своевременно и в образователни програми с цел по-добра реализация на пазара на труда и отклоняване от незаконното събиране на боклуци.

След множество изследвания на възможните решения на същия проблем в Южна Африка например стигат до заключението, че единственият начин, по който могат да повлияят положително на този проблем, е да помогнат на хората, ангажирани с нерегламентирано събиране на отпадъци по начин, по който те самите искат и могат да продължат. Това се налага, защото самите хора не искат дейността им да бъде регламентирана, което е сходно със ситуацията на Балканите. Затова в Южна Африка чрез различни грантови схеми се подпомага създаването на кооперативи на събирачи на отпадъци. Смята се, че чрез такова финансиране и насърчаване на обединението на хората в нерегламентирания сектор на отпадъците, те могат да подпомагат останалите хора да събират отпадъците си разделно и да се договарят с тях за изхвърлянето на отпадъка им, пише в анализа на Визия за София.

Подобно нещо се случва в Румъния, където често уличните събирачи се договарят директно с хората и прибират отпадъците от жилищата им. Така те имат възможност за събиране на по-големи количества отпадък, за коопериране помежду си, а средата се поддържала по-чиста. От друга страна, така уличните събирачи могат да имат oрганизация, която да ги представлява при необходимост. Като кооператив те могат да имат достъп до по-добро оборудване, с което да подпомагат работата си, а и до по-добра възможност за образование и развитие и реализация в системата. В Южна Африка осигуряването на автомобили за събиране на отпадъци е един от начините да се насърчи регламентирането на дейността на хората, събиращи отпадъци, така че тя да стане по-безопасна, както за тях, така и за всички хора. Пак там, след реализирането на споменатите мерки се оказва, че регламентирането на тази дейност увеличава доверието в нея и повече хора започват да разчитат на услугите на събирачите на отпадъци, става ясно още от доклада на Визия за София.

45
Отвориха мистериозния черен саркофаг в Египет

20 юли 2018


Източник: OFFNews.bg


Египетски археолози отвориха мистериозния 30-тонен саркофаг, който откриха наскоро при ремонт на улица.

В него учените открили останките на трима души.

"Саркофагът е отворен, не ни застигна проклятие", каза Мустафа Уазирай, директор на Върховния съвет за антики в Египет.

Уазирай и екипът му открили останките, плуващи в червена течност, която най-вероятно е канализационна вода. Тя е нахлула в ковчега през пукнатина и е причинила разлагането на мумиите.


Саркофагът беше намерен на 5 м под земята в Александрия и бе отворен с помощта на военни инженери, които успяха да повдигнат 15-тонния капак. Експертите вярваха, че в него е погребана видна фигура, а сред най-смелите предположения бе, че в него може почива Александър Велики.

Ковчегът е направен от черен гранит, а до него бе открит бюст на човек. Находката е датирана от 305 до 30 г. пр. Хр. - от епохата на Птолемеите.


Черепите на трите скелета, намерени вътре, ще бъдат анализирани, за да се идентифицират възрастта им и причината за смъртта, съобщава "Гардиън".

Специалистите споделят, че липсата на смъртни маски и благородни метали, амулети и статуетки означава, че телата не са на птолемейски или римски знатни особи.







Подробности около новооткрития и неотварян саркофаг (най-големия, намиран до сега в Александрия), които не се споменават в международните новинарски емисии.




Още снимки на тази находка и подобните й.

Страници: 1 2 [3] 4 5 6 ... 46