Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 2 3 [4] 5 6 7 ... 56
46
Всички теми / Re: Новини за нашето общество
« -: Януари 19, 2019, 05:56:53 pm »
Иван Таков: В София не можем да дишаме от два дни

19 януари 2019



Източник: OFFNews.bg


В София от два дни не можем да дишаме, а къде са мерките на Столична община срещу мръсния въздух?

Това попита общинският съветник от БСП Иван Таков, който е член на Комисията по опазване на околната среда, земеделие и гори. Според него пълното бездействие на управляващите в Столична община в последните дни по проблема с чистотата на въздуха в града отново показва, че системата за ранно предупреждение не работи.

"С колегите от групата на БСП в СОС отдавна говорим, че тази толкова рекламирана система не работи. И за пореден път имаме доказателство за това, заяви Иван Таков. - Два дни в София виждаме какво дишаме, измервателните станции показват много притеснителни стойности за замърсеност на въздуха, а управляващите в Столична община демонстрират арогантно мълчание и бездействие. Нали в края на миналата година гласувахме кметът Йорданка Фандъкова да има възможност да въвежда мярката "Зелен билет" още при прогноза за замърсяване на въздуха. Къде е този "Зелен билет"? Защо вчера и днес в София не е въведен зеленият билет - единствената що-годе прилична мярка срещу замърсяването на въздуха?! Ясно е, че тази прословута система за ранно предупреждение изобщо не работи".

Според Иван Таков, управляващите в Столична община са напълно безсилни да се справят с проблема със замърсяването на въздуха в града. "От години говорим за него, България беше осъдена от Европейската комисия заради мръсния въздух, а ефективни действия от страна на управляващите в СО няма. Вече е съвсем очевиден този факт, коментира той. - Има само имитация на действия и мерки, които са с цел замитане на пробема под килима, за да не руши имиджа на кмета. А здравето на гражданите отново остава на произвола на съдбата".

47
БИБЛИОТЕКА / Re: МАТЕРИАЛИ: Геополимери
« -: Януари 18, 2019, 11:31:22 am »

Отворен проект за разработване на строителство с геополимерни отливки





Относно

Този блог бе стартиран от Оуен Гайгър (Owen Geiger) като отговор на огромния интерес към финансово поносимото, самоделно строителство с геополимерни отливки. Този блог е отворен проект за разработване на такова строителство за употреба от човечеството и за разпространение на информация, с цел достигане до колкото се може по-широка публика. Всичко това се предлага с добра воля към онези, които могат да впрегнат идеите и да продължат развитието на този много изгоден подход в строителството.



Професор Оуен Гайгър (социално и икономическо развитие) е бивш директор на Строители без граници (Builders Without Borders) и основател и директор на Институт за изследване на икономичното строителство "Гайгър" (Geiger Research Institute of Sustainable Building). Той е автор, инженер и лицензиран предприемач, специализиран в строенето със сламени бали, чували с пръст и други видове икономическо и изгодно строителство. Той е съавтор на "Наръчниците на Строители без граници за строене със сламени бали; и допринася за "Строителство без граници: Икономично строителство за Глобалното село". Най-новата му книга е "Наръчник за строене с чували с пръст: Вертикалните стени, стъпка по стъпка". Д-р Гайгър е консултирал множесво интернационални строителни проекти за обитаеми сгради и е работил в тясно сътрудничество с "Хабитат за човечеството" (Habitat for Humanity) седем години. Той също така е кореспондент за списание "Последната сламка" (The Last Straw Journal) и е експерт по зелените домове в новинарското списание "Майката Природа".

Негов и-мейл:  strawhouses@yahoo.com



Тук ще разгледаме интересна информация от този източник.

48
БИБЛИОТЕКА / Re: МАТЕРИАЛИ: Геополимери
« -: Януари 17, 2019, 04:33:06 am »

Бележки по гаражно приготвяне на геополимери


"Геополимерите" са изкуствени скални материали, които приличат на цимент и имат интересни приложения в множество от въпросните области. Има, обаче, някои важни разлики, както практични, така и теоретични, между геополимер и, да кажем, мазилка или бетон на база Портланд-цимент. В практически смисъл, геополимерите демонстрират впечатляващо представяне в някои тестове, много над и отвъд способностите на всекидневните циментови и бетонни смеси. В теоретичен смисъл, геополимерите са страшно различни от цимента, защото те не зависят от хидрацията на варта (CaO), за да се получат. Варта се прави чрез силно нагряване на варовик, за да се изгони въглеродния диоксид, един процес, при който, предвид нуждата от огромните количества вар заради огромните количества Портланд.цимент, които консумира нашия свят, е основен фактор за СО2 емисиите в атмосферата. Поради това има много възбуда около геополимерите, което, отделно от техните високи качества и приложения, се дължи и на идеята да замърсим колективния си отпечатък в замърсяването.

Както и да е, да се върнем на въпроса: Един къс от отлят геополимер е много различно нещо от къс отлят цимент. Ако сте от онзи вид хора, които мислят с ръцете си, като мен, първият ви въпрос, когато чуете за това или за какъвто и да е екзотичен материал, вероятно ще бъе "Как да се сдобия с някакво количество?" Данните, теорията и официалната наука си имат своите ползи, но в крайна сметка за мен това е най-добрия начин за мен да науча нещо ново: Да го държа в ръцете си, може би да го разръчкам с клечка. Най-добре е, разбира се, ако мога да си го направя сам.

Така че започнах да ровя за практически напътствия и за протоколите, по които лабораторните хора правят малки блокове геополимерни камъни, върху които да провеждат тестове за натиск. Този вид неща винаги са изнервящи, защото много от практическите напътствия са блокирани зад дебели и скъпоплатени стени на патентното право, а аз нямам никакво намерение да хвърлям $39.95, за да си сваля от нета едно документче от шест странички от преди десет години, много благодаря. Както и да е, упоритостта ми се отблагодари и в крайна сметка открих една статия, публикувана в Списание за материалознание (2008) от австралийския изследовател Дж. Дейвис и екип, публикувана (може би нелегално) в scribd.

Бележка от преводача: Тук има линк, който води до съобщението, че статията е вече изтрита (именно защото е нарушила патентно право).

Таблица 2 е особено полезна с инструкциите си. Тя включва четири формули за геополимерни композиции, една от които ("SGP") е едновременно най-добре представяща се на тестовете и най-проста да се направи. Кило за кило, тя може би е и най-скъпата, което би било проблем, ако исках да построя виадукт с него. Но всичко, което аз искам, е да отлея няколко малки блокчета. Така че няма проблем.

Това, което следва, са моите бележки по адаптирането на протокола за "SGP" от тази статия за гаражно изпълнение. Формулата е проста е праволинейна и повечето от търчането в нея, както често е случаят с теци неща, се състои в издирване на източници за материалите по такъв начин, който да не минава през някой от големите, скъпи складове за лабораторни консумативи, които въобще не обичат да се занимават с граждански учени. Важно е да се отбележи, че аз всъщност не съм го правил, все още, така че не мога да гласувам за ефикасността или безопасността. Но исках да публикувам препратката и размислите си относно "направи си сам"-версията, преди ентусиазмът да ме напусне. Ако се интересувате, прочетете нататък, и моля, коментирайте, ако забележите нещо гнило; ако не, очаквайте и още публикации за това как се е реализирал проекта.





Стартови материали

 
Натриев хидроксид (NaOH) - по прякор луга. Продава се във всяка железария като препарат за отпушване на канали. Това е силна основа и трябва да разберете, как да работите безопасно с нея.

Метакаолин - Това е форма на каолин, обикновена глина, която е била химически променена чрез нагряване до 750оС за няколко часа. Това е обичайният начин за приготвянето му в литературата, но повечето хора нямат пещ с контрол на температурата в гаража, за да извършат тази операция. За късмет, така-нареченият "високо реактивен метакаолин" и достъпен за купуване от интернет (поне в САЩ) за употреба в циментови плотове. Една 12 килограмова торба ще е повече от достатъчно. Ако този процес работи, може да разделя остатъците ми на малки, евтини порции за продан на онези, които искат да си поиграят вкъщи. Предписанията за безопасност казват, че метакаолина не е особено опасен, но като с всички фини пудри, носенето на маска против прах е добра идея.

Разтвор на натриев силикат - Вероятон е възможно да се приготви домашно направен разтвор на натриев силикат, който ще сработи в геополимерния процес, чрез процедура като тази, описана от NurdRage, при която добре натрошен силикагелен изсушител се разтваря в силен лугов разтвор.



В литературата, обаче, геополимерните проби явно винаги се приготвят от индустриален готов за употреба търговски разтвор на натриев силикат във вода. За нещастие, посочваният търговски разтвор на натриев силикат "клас О" е достъпен единствено от специализирани доставчици; обаче, аз мисля, че мога да го скалъпя, като барна малко състава на обикновения разтвор "клас N", който се използва, например, за поправка на музикални заглушители, като му добавя малко настъргана луга. Значи ще ни трябва малко натриев силикат "клас N", като за старт. "Клас N" се нарича и "Клас 40", както и "водно стъкло" и ако се порови в гугъл, се появяват няколко онлайн източника.


Стъпка 1: Да се приготви разтвор на натриев силикат

Най-лесният начин да се измерят съставките за този процес, е по тегло. Ще ви трябва везна с капацитет поне 1000 грама. Сложете стъкленица 250 мл на везната, запишете теглото й и, като вземете подходящите мерки за работа със силни основи, добавете 4.5 грама настъргана луга. Сега добавете допълнително 62 грама разтвор "клас N" на натриев силикат. Махнете от везната и разбърквайте, докато не се разтвори лугата. След като този разтвор е добре смесен, покрийте го и го оставете, на стайна температура, за 24 часа преди употребата. Забележете, че сега този разтвор е малко по-разводнен от търговския "клас О" натриев силикат, но рецептата на Дейвис "SGP" всъщност изисква малко разводняване на търговския разтвор, така че математиката на нещата много се доближава.


Стъпка 2: Добавяне на метакаолин

Премахнете покритието, сложете стъкленицата обратно на везната и докарайте общото тегло на разтвора до 1000 грама, като добавяте суха метакаолинова пудра. Може би ще искате да я добавяте на порции с разбъркване помежду им. Метакаолинът няма да се разтвори; трябва да получите каша или паста. Полимеризиращата реакция ще започне веднага, след като започнете да добавяте метакаолина, но би трябвало да имате поне около час време. Ако работи, смета трябва да започне да отдава топлина.


Стъпка 3: Отливане

Прехвърлете сместа в малка метална формичка. Аз вероятно ще използвам стоманена формичка за мъфини - те са евтини, горе-долу с правилния размер, и ако искам, ще мога да отлея множество проби само в един тиган. Запечатайте ги добре с алуминиево фолио. Идеята е, да се попречи на водата да избяга, докато "зрее".


Стъпка 4: Зреене

"SGP" сместа трябва да полимеризира на стайна температура, но по принцип геополимерните проби зреят при лека температура и ако искате да експериментирате с други алуминосиликати, и/или в допълнение към метакаолина (например горивна пепел), стъпката на зреенето прилича, като да е нужна. Като цяло, протоколите изискват загряване до 60 оС за 24 часа. Това ми е удобно да го направя във фурната в кухнята си и няма да излизам от вкъщи през това време.


Финални мисли

Изваждането на отлетите проби от формичките може да е проблем, който евентуално ще иска употреба на някакъв метод за отделяне на двете. Но това не се обяснява в литературните протоколи, които съм виждал, така че ще започна без такъв метод. Вероятно ще искам да експериментирам с добавяне на агрегати, и пясъкът е удобен и конвенционален. Публикацията на Дейвис описва смеси с 40 % от теглото и 60 % от теглото пясъчно включение във формулата "SGP".

49
Геополимеризацията представлява, чисто и просто, да се вземе скален материал, да се разтвори до консистенцията на каша, след което да се отлее във форма, какот се отлива цимент.

Само че има една основна разлика между скалния геополимер и Портланд цимента.
(За първи път циментът е патентован от агличанина Джоузеф Аспдин, а името "портландцимент" се дължи на неговия сив цвят, който силно наподобявал цвета на скалите край британския град Портланд. - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82)


Разликата между цимента на древните и изобретението на Аспдин е, че телата, направени с прахта на Аспдин, с времето деградират, ерозират и се разпадат отново до консистенцията на пясъка и прахта, от който са били направени.

За разлика от това, циментът на древните е бил скала. И след като изкуственото тяло бъде оформено, колкото повече време минава, формата толкова повече се превръща отново в скала.

За тях, тези паметници са изглеждали доста "циментово". Но за нас - 4000 години по-късно - те изглеждат скално, защото вече са скали отново.

Като мостове към бъдещето, реализацията на тези велики градежи е била именно в бъдещето. Те не са изглеждали толкова велики в древността, колкото велики изглеждат днес, хиляди години по-късно, защото ИМЕННО ДНЕС тези паметници постигат непреходния дух, с който са били изковани - духа на вечните скали на планината. Тези паметници са били поводи за празненства в древността, защото чрез тези празненства и ритуалности около тях човечеството на древността ги е изпращало на дългото им пътешествие през времето. А днес, когато тези мостове през времето достигат дестинацията си, те вече не са обекти на празненства, а обекти на съзерцание.

В контраст - всичко, направено от прахта на Аспдин, ще стане на прах отново много преди да минат 4000 години.




Методът е прост, но алхимията е била забравена.

  • Агрегат.    Нужен е агрегат, тоест скален материал. Това може да е чакъл, счукани на ситно скали или скална прах. Колкото по-малки са частиците, толкова по-лесна ще е процедурата и толкова по-изящен и зашеметяващ ще е крайният продукт. Както Давидовиц описва в книгата си, в древността, разбира се, се е предпочитало да се намерят естествено раздробени находища на скали или да се ползват скали, които са били лесно раздробими. На ден днешен разполагаме с изобретения като Ултразвуковият къртач на НАСА, които лесно могат да правят много фина прах практически от всяка скала.

  • Разтворител.    Нужен е химически разтворител, който временно да разтвори агрегата до консистенцията на каша. Според трупащите се материали в Библиотеката, Давидовиц разкрива, че алхимията за тези разтворители въобще не е нещо свръх-напреднало и въобще не е нужна химическа индустрия. Става дума за растителни екстракти. И не става дума за никакви екзотични растения - става дума за познаване на най-обичайните ядивни растения и на фурментацията с кулинарно приложение. Това са единствените нужни материали, за да се приготви, ако се знае правилната рецепта за определения вид скала, разтворител, който да превърне скалния агрегат в глиноподобна, приличаща на цимент паста, от която човек може да вае каквото си иска. В тази тема ще спомена и някои подробности, които съм открил.

  • Отливане и зреене.    След като се направи подходящ калъп, отлятата или изваяна форма се превръща в скала, когато изсъхне. Процесът на "зреене" или съхнене може да е разнообразен. Както Давидовиц открива, главозамайващите глазури, които хората на най-древното превъплъщение на Египет са правели, всъщност сами са избивали навън от скалните форми, нещо като изпотяване. Това не е нищо ново, от хилядолетия е известен самоглазуращия се порцелан, какот и самоглазиращата се глина и това е процес, при който минералите мигрират от дълбочината на материала към повърхността по време на съхненето. Понякога се налага при обратното втвърдяване да няма въздух и калъпът да бъде запечатан с асфалт, понякога се налага да се добави втвърдител, който да неутрализира действието на разтворителя в кашата, много подробности могат да се разберат от геополимеризацията. За жалост, развитието на тази наука се извършва в доста голямо мълчание. Извършва се от корпорации и това развитие е защитено от всички възможни бариери на частната интелектуална собственост. Обществото знае много повече за извънземните, отколкото за геополимеризацията и това е нещо, за което се опитвам да алармирам и да обърна внимание.



Представете си, например, че по ултразвуков метод (използвайки някакъв вариант на ултразвуково устройство, като къртача на НАСА), например вибрираща, тежка, метална маса, например бутало, седи върху дребна чакъл от някаква скала. Сравнително бързо ще се произведе фина прах.

Например, нека си представим, че от някоя строителна борса купуваме прола хубав, фасаден гранит. Чрез споменатите ултразвикови методи можем да го направим на прах.

Чрез една от рецептите за растителни разтворители, които ще разгледаме в МАТЕРИАЛИ: Геополимери, правим геополимерна каша от този материал.

След това взимаме, например, реплика на някаква известна дърворезба, да кажем. Трябва просто да направим хубав калъп, за да отлеем същото произведение, реализирано от материала на този красив, фасаден гранит.

Да си представим, например, че вграждаме всякакви видове електроника в много грациозни скални отливки на красиви камъни.

Може би някой би искал да има в хола си цяло бюро, направено изключително от полиран кварцов диорит, включително чекмеджетата и всичко по него? Не е нужно човек да е супер нарко-бос, за да се сдобие с това. Нужните знания са направата му са много малко като обем и много прости в действителност.

Може би пък искате да си построите дом по този начин? Това определено би било най-умното приложение на тези знаниня. Има и хора, които вече ги прилагат с такива цели и ще разгледаме какво правят аматьорите и изследователите по света.





На тези две снимки се наблюдава преломната граница между древните и наследилите ги общества. Вляво, новите общества са запазили знанието за геополимеризацията с естествени материали, но са подхождали по различен архитектурен начин, строейки върху основите на древните. На дясната снимка, по-новите общества са загубили знанието на древните и са надграждали върху наследените основи както средствата са им позволявали.






50
Говоря, разбира се, за начина, по който са строили най-най-древните общества в нашата история.

За начина, по който е построено всяко велико нещо на нашия свят.

Човечеството вече е около 7 милиарда, ако се вярва на масмедийната информация. Най-вероятно наистина никога не е било толкова многобройно. Всякога в миналото хората са битували под постоянния страх от гибелта, че общността им може да изчезне, защото действително миналото от древността до наши дни е белязано от възникващи и изчезващи държави и от образуващи се и изчезващи племена. Цивилизацията в миналото е била нещо доста преходно. Днес има цивилизация на местно, локално ниво, а утре се случва наводнение, случва се суша и глад, случва се епидемия и земетресение, в по-редки случаи изригва вулкан. А в най-честите случаи просто идва едно пълчище тогавашни талибани, разграбват всичко, избиват и поробват всички и от цивилизацията не остава следа, защото нашественикът не може нито да пише, нито да чете. Ако късметът за цивилизацията се усмихне, местната, локална цивилизация ще бъде пометена от съседна империя и ще бъде погълната и храносмелена от нея, но самата цивилизованост няма да изчезне, тя ще бъде усвоена в един по-голям конгломерат от различни по произход цивилизовани елементи.

Затова и империите са запомнени като велики неща, затова и общностите са се стремели да орбитират около тях - те са били стожери, които съхраняват постиженията на човечеството. Но дори и империите изчезват в историята. Може би не Китайската и не Римската, но например империята на инките, ацтеките, маите, толтеките (Южна Америка бие рекордите по изчезнали и затрили се империи), множество индийски империи, Египет, Шумер и Акад... Така че империите не са били достатъчна застрохавка за цивилизацията.
Човечеството съвсем нормално е възприемало идеята, че, ако човек иска да надскочи Времената, постиженията му да се запазят, той е трябвало да построи Вавилонска кула - хората са чувствали по онова време, че цивилизацията е нещо толкова преходно и толкова застрашено, че сякаш сами Бог мрази опитите на хората да обезсмъртят постиженията си, веднъж отнемайки от досега им Дървото на живота и после още веднъж осуетявайки строежа на Вавилонската кула.

Но хората не са се отказали и са продължили да чувстват, че трябва да правят велики неща - велики градежи - като мост към най-далечното бъдеще. Замислете се, че днес ние считаме пирамидите на Египет и пирамидите на Южна Америка като мост към миналото. Но, хората, които са ги строили не са ги строи с мисълта, че са мост към миналото. За тях, тези градежи са били мост към бъдещето - те са вярвали, че чрез тези велики структури ще могат да пренесат себе си в бъдещето. ОТВЪД отчаянието на този свят. Чувствали са, че взимат нещата в свои ръце, че с труда си и библейската скръб, с която са прокълнати, ще успеят да победят трагедията на живота.

В днешно време, ние сме склонни да мислим, че репродуктивната способност на човека е нещото, което го обезсмъртява. Но дали? Децата обезсмъртяват човешкото същестуване, но поколенията не гарантират нито благородството, нито достойнството, нито висотата на човешкия дух. По никой начин поколенията не могат завинаги да спечелят вечна памет за човешките постижения. Човек почти няма контрол върху това дали неговото поколение ще бъде велико духом или нищо духом. Нима на този свят има поколения, които са по-стари от пирамидите? Нима има на света човек, който може да проследи родословието си до някой, който е градил пирамидите? Не децата и не човешките поколения са нещото, което опазва човешките постижения, за да могат бъдещите хора да се учат от тях и да повдигат духа си от нищетата - човешките постижения сами опазват себе си, заради духовитостта на своя замисъл.

Ние вече не строим велики неща. Основно защото вече не се страхуваме за изчезването на цивилизацията си. Веднъж щом цивилизацията стане глобална, когато всички хора по земята общуват безпрепятствено един с друг, нейното унищожение е почти невъзможно. Трябва да се случат изключителни обстоятелства (изключителни в космически план), за да изчезне цяла една глобална цивилизация.

Но в най-дълбоката древност, когато този свят все още е бил сравнително празен от хора, древните са се опитвали да станат част от света, като се разпишат върху него. Затова са се вдъхновявали от планините. Каква по-добра и по-достоверна интеграция на човешкия дух в безсмъртния дух на света от това, да направиш своя собствена планина, редом до планините на земята?
Всички велики паметници, които обезсмъртяват постиженията на дадена цивилизация, подражават на планините. Всички пирамиди представляват стилизация на планина, както и всички индийски, китайски и прочие храмове на човешкия дух. Или сами по себе си се опитват да бъдат планини, или са вградени и издълбани в планини, като печатно свидетелство, че човешкият дух заслужава същата непреходност, заради достойнствата си.

И действително... тези паметници СА планини. Всеки най-древен мегалитен паметник Е планина - част от планината, която древните са взели и променили по форма. Те са взели материала на планината, и с този материал, който са считали за "духовен материал", са осъществили една човешка форма, направена от хора форма, носеща своето послание за човешките възможности.



На ден днешен вече ЗНАЕМ, че всички тези неща са били направени от хора. Тоест от хората, с които нямаме нищо общо, освен духа, който носим и ние.

Днес този свещен за древните процес е изучен и е наречен геополимеризация.


51
БИБЛИОТЕКА / Re: МАТЕРИАЛИ: Геополимери
« -: Януари 15, 2019, 01:40:49 pm »
Източник: Геополимерен институт

Геополимер в южно-американски паметници: първи научен документ вече публикуван

28 октомври 2018г



Геополимерният лагер 2018, в Сесията: Древни технологии, проф. Дж. Давидовиц представя резултатите от съвместната изследователска програма, проведена от Геополимерен институт и Католическия университет Сан Пабло, Арекипа, Перу, върху мегалитни паметници в Тихуанако/Пумапунку (Тиванако), Боливия (езеро Титикака). Вижте кратко резюме на лекцията в последните 7 минути от видеото GPCAMP-2018.




Портата на Слънцето в Тиванако (Tiwanaku Gate of the Sun) и мегалитните геополимерни плочи от пясъчник на Пумапунку


Платформата на върха на стъпаловидната пирамида на 4 нива в Пумапунку се състои от 4 мегалитни плочи от червен пясъчник, тежащи между 130 и 180 тона всяка, това са най-големите монументи от Новия свят. Нашето проучване показва, че плочите са вид геополимерен бетон от пясъчник, отлят намясто. Това беше публикувано наскоро в Писма за материалите 235 (2019) 120-124, онлайн на 8 октомври 2018 <https://doi.org/10.1016/j.matlet.2018.10.033>достъп със следния линк: Materials Letters. (този линк е, обаче, изтекъл, и статията е достъпна срещу 35 долара, бел.прев)



Строежът на мегалитните блокове от пясъчник, тежащи между 130-180 тона всеки, от Пумапунку, Тиванаку, Боливия, беше сравнен с геодезичния пясъчник от три находища в областта. Резултатите от SEM/EDS, XRD и от тънките разрези сочат, че мегалитните блокове от пясъчник се състоят от зърна пясъчник от геологичното находище Каламарка, циментирани с аморфна феро-сиалатна геополимерна матрица (ferro-sialate matrix), формирана от човешка намеса, заради добавянето на екстра-алкална сол (натрон) от Лагуна Калчи в Алтипано, Боливия.


Втори научен документ, занимаваща се с поразителните каменни артефакти, направени от андезитен геополимерен камък (скулптури с формата H и подобни) беше разгледан и одобрен за публикуване в списание "Интернационална керамика" (Ceramics International) (3 януари, 2019г) със заглавие: "Древен органо-минерален геополимер в южно-американските паметници: органична материя в андезитен камък. SEM и петрографски доказателства". Наличието на органична материя посочва направен от човека камък. Това проучване е свързано с нашето изследване, проведено преди 36 години (през 1980-те години), озаглавено "Правене на цименти чрез растителни екстракти".


52
БИБЛИОТЕКА / Re: МАТЕРИАЛИ: Геополимери
« -: Януари 15, 2019, 01:32:30 pm »
Следната статия е от екологичната уикипедия   Open Source Ecology



История

Геополимеризацията е  процесът на полимеризиране на минерали, съдържащи силициев диоксид и алуминиев оксид, чрез алкални разтворители. Открити (или преоткрити) от Джоузеф Давидовиц във Франция, геополимерните цименти най-вероятно са сходни с материалите, които са използвани в античността. Въпреки че циментите са най-честото приложение на геополимеризацията, произведени са също така е цяла гама неподатливи и структурни продукти.

Широкото множество минерали на земната повърхност съществуват като алумино-силикатни кристали (например: глини, фелдшпати, кварцове). Когато тези се разтворят и когато после им се позволи да рекондензират, се формират материали с по-дълга кристална структура от онази на първоначалната суровина.

Най-основния неорганичен полимеризационен процес използва глини, изобилстващи на каолин и отпадни води и утайки, богати на силициев диоксид, за да се получи силен цимент. Разтвор на прости алумино-силикати, разтворен в алкален разтворител, действа като скрепител, поликондензиращ при дехидролизация в микрокристална структура, която се формира в пространството между богатите на силициев диоксид частици. С малко технология и при ниски температури се произвеждат тухли и цименти, които са много пъти по-силни от обикновения Портланд-цимент. С по-интензивна технология (изкуствени атмосфери, високи налягания, контролирани температури) и на стотици до хиляди градуси Целзий, може да се произведат много по-структурирани молимери, които никога няма да се подпалят при каквато и да е температура (поради липса на въглерод, който да реагира с кислород), и които също така имат много ниски коефициенти на термално разширение (тези им показатели в момента се изследват за дълговременно съхранение на изхабено ядрено гориво).

Понастоящем, голяма част от тези изследвания се извършват на закрити врата и в напълно частни условия. Сред продуктите, които се изследват, са циментите, втвърдяващи се на стайна температура, неподатливите видове минерална пяна и не-възпламенимите панели за самолети и вероятно към днешна дата са в широко производство. С напредването на това поле е вероятно да се появят и по-напреднали геополимери и геополимеризиращи процеси.

Геополимерният институт разполага с множество полезни технически документи по въпроса и е публикувал и няколко колекции от документи от геополимерни конференции във Франция.




Енергийни изисквания

Следната графика показва взаимовръзката между тепрепатурите на печене на геополимерните тухли и якостта при натиск. Графиката показва, че при температура на печене 85 градуса Целзий, геополимерите стават силни като бетонени блокове, а при по-високи температури на печене, те могат да станат около два пъти по-силни от бетон.

Предупреждение: за да се случи това, е нужна наличност от около 2% стабилизатор (основни соли).






Оценка

Това може да е нискоенергийна технология за производство на силни тухли, която също така дава възможност за тотално децентрализирана продукция и е широкодостъпна на много континенти.




Източници на материали

  • даден източник на силициев двуокис може да се разтвори в алкален разтворител. Това може да е "каолинова" глина от подпочва (нужни са методи за анализ дали е адекватна), съдържаща диатомит пръст от вулканична пепел. (Забележете, че шепа каолинова глина може да се смеси с чаша вода и да се остави да изсъхне напълно, това ще произведе отличителен твърд диск, приличащ на бял чип за покер. Ако се напука и/или се залепя за стените на чашата, глината не е каолитна.)
  • източник на алкален разтворител (NaOH),- най-обичайният начин е чрез електролиза на саламура или "солена вода" (тоест натриев хлорид във вода). Ценни вторични продукти, които се получават, са хлорния и водородния газ. Друг източник е твърдата дървесна пепел (виж страницата: луга), която в исторически план се е използвала за правене на сапун (разтворете пепел в дъждовна вода, филтрирайте големите частици, после изварете водата. Или провесете твърдата пепел в марля над някакъв съд и оставете дъждовната вода да се прецеди.)
  • източник на калциев карбонат (варовик, варовита подпочва, и тн.) по принцип също се използва.



Проста рецепта

Приготвянето на алкалния разтвор, 12 часа преди смесването, бавно! разтворете 320 гр натриев хидроксид (чиста луга, като в препарат за отпушване на канали) в 1 литър вода. Това трябва да се разбърква бавно, с грижа, като се носят ръкавици и очила, защото е много каустично. Тази смес ще генерира малко топлина, докато се разтваря.
  • След като лугата е напълно разтворена (12 часа), смесете една част разтвор на луга с две и половина части натриев силикат. (продава се в грънчарските магазини)
  • Основна рецепта #8
4.5 части метакаолин; 0.5 части вар (тип s), 8 части агрегат (пясъчен микс); алкален разтвор както е нужно (около 1/3 от количеството на метакаолина и пепелта, спрямо теглото)
  • смесете сухите съставки, след това разбъркайте достатъчно алкален разтвор, за да стане гъста смес. Поддържайте водното съдържание колкото се може по-ниско. Изсушете като бетон, на топло и влажно.
  • Клас С горивна пепел може да замени метакаолина и варта, а тип Fгоривната пепел може да замени само метакаолина.



Ето една формула на д-р Микел Барсум (Michel Barsoum) за направен от човека варовик. Добавете варовикова пудра, съдържаща диатомит почва и много малко количество вар към обем вода с високо pH. Оформете сместа и я изсушете на 90 градуса Целзий. Това ще доведе до камък със сила на натиск > 20 MPa  и способност да издържи 2 месеца на потапяне във вода. Той силно подчертава, че един от ключовете за геополимеризацията е скоростното разтваряне на силициевия двуокис и че това се постига най-добре чрез съдържаща диатомит пръст като източник на силициев двуокис, а не глина. Понеже естествените земни материали варират, за разлика от стандартизираните комерсиални продукти, формулите и характеристиките на финалните полимеризирани скални строителни продукти може широко да варират от регион до регион.

Някои описват геополимерите като направени от човека зеолити; други като направени от човека варовици. Могат също така да са свързани и с направен от човека дурипан, особено ако се използва вулканична пепел като източник на аморфен силициев двуокис. Ясно е, че успешно може да се използва цяла гама от местни естествени земни материали, но е нужно време за тестване на формули.

Бележка от преводача: Дурипан е диагностичен почвен преход (хоризонт).




53
Ако уфологията имаше своя Библия, то, определено, най-древните истории в нея, които поставят модерното начало на тази конспиративна изследователска дисциплина, са инцидентът Розуел и разгласяването на Зона 51.

Както вече знаем, заслугата за последното е на Боб Лазар. Преди месец и нещо, на 3 декември 2018г, излезе първият сериозен филм за него от 30 години насам. Това е голямо събитие. От моя гледна точка, тъй като аз съм на 30 години и съм закърмен с уфология от малък, неговите преживявания са се били реализирали и вече ги е оповестявал, тъкмо когато съм се раждал, а след това е мълчал през целия ми живот. От гледна точка на моето поколение, това е нещо като преродена легенда, която се завръща, за да говори отново. Цял живот аз и моите набори сме черпели информация по заобиколни пътища - разкази и преразкази за онова, което Боб Лазар вече е бил казал, докато все още не сме разполагали с изграден разум.

Радвам се да обявя, че това, към днешна дата, са първите и единствени български субтитри на филма. Докато са единствените, трябва да им се прости грозотата и грешките тук-таме.

Надявам се, че в бъдеще някой ще направи по-добри от тези. Препоръчвам да се сваля и разпространява, докато все още има възможност за това.




54


Боб Лазар - Зона 51 и летящите чинии
български субтитри

55
Та, би трябвало да е ясна мотивацията на тези начинания и изследвания. Достатъчно казахме вече за това.


Вече по същество, в книжката на Георгиев само замалко се споменава строителството с чували с пръст. Не е лесно всичко да се събере накуп и той се е справил много добре, а и действително, чувалите с пръст не е като да са 100% строителство с естествени материали. Това е голяма тема (всяко от изброените неща в книжката е голяма тема), която може дълго да се разглежда. Едни от най-известните книги за този вид строителство са:

Строене с чували с пръст - инструментите, трикове и техники

Основи на строителството с чували с пръст

Не са на български, но дори само преглеждането на картинките е достатъчно описателно.




Какви са предимствата, които аз виждам в тези постройки:
  • Страхотна изолация и енергийна ефективност. Това е чиста пръст, а стените са винаги дебели и могат да бъдат наистина много дебели, ако целенасочено се преследва това.
  • Страхотна стабилност. Разбира се, едва ли по якост може да се сравни с панелна клетка, укрепена с арматура, или с каменен зид, но след камъните и бетона това е следващото най-здраво нещо, защото не е крехко като тухлите например.
  • Страхотна практичност! Земя има навсякъде, освен в планините. Този вид строителство ни освобождава от нуждата да ползваме дървен материал - а това е огромно предимство. Освен това, в повечето случаи, ако постройката е добре вкопана, обемът на пръстта от самия изкоп за вкопаването е достатъчен за стените и купола на едноетажните постройки.
  • Безопасност. Опасността от пожар не съществува, такава постройка не може да изгори. Доколкото ми е известно, едноетажните постройки минават всички проверки за стабилност при земетресения (въпреки че в България този вид градежи още не са регламентирани, доколкото ми е известно). В Африка повсеместно се строи с чували с пръст, защото е бързо, практично и страшно евтино. Африканците се ползват от много програми за изграждане на бежански жилищни комплекси или за бързо настаняване след бедствия. Този тип постройки са страшно устойчиви на каквито и да е наводнения.
  • Страхотно евтини. Това вече го споменах. Без значение дали ще се изберат отделни чували, или заготовки (макарите с още ненарязани чували, с които се строи като една дълга и увита змия), това практически е единственото нещо, което се купува. Всичко останало е само труд.
  • Арковата архитектура. Именно арковата архитектура е факторът, който ни освобождава от дървения материал. Не са нужни греди, скеле или подпори, които да са от други материали и да не представляват просто колони от още чували с пръст. Арковата архитектура е най-здравият тип архитектура, който ни е познат до сега. Тови вид архитектура гарантира, че сводът и стените, на които се опира, ще оцелеят през хилядолетията. Това е архитектура, при която сводът и подпорните му стени имат постоянна взаимна връзка и участват заедно, тактически комбинирайки силите си във войната срещу гравитацията.
  • Невзрачност! Така изградени помещения могат да бъдат великолепно скрити където си искате. Те са идеален избор за "временна постройка" (по нормативен акт), която възнамерява да остане вечна в българската държавна действителност. Идеален избор за селскостопанска постройка, където има предимно и само пръст, а камъните и дървесината са винаги скъпи и излизат скъпо и за транспорт и поддръжка (доста голяма квадратура може да се застрои по този начин, с цел да служи като идеално изолиран склад, стига да има вътрешни колони или долепени правоъгълни и сводести, но дълги стаи). Ако имате ловна дружинка и обичате убийствата в гората, това е по-добрият вариант на землянката. Не е нужно да се транспортират други материали, освен торби с празни чували. Една малка квадратура, стига да е вкопана, може лесно да се построи в гората и заради огромната гъвкавост и разнообразие на формите, които може да се реализират. След това може да прилича на естествен хълм отвън, това е идеално и за отшелници или за хора, които се крият от закона и прочие.



Много може да се говори по тази тема. Но аз по-скоро я споменавам просто като една практична прелюдия към действително най-съвършените постройки. Това, разбира се, са каменните постройки.

Масовият човек от векове е свикнал да се абстрахира от камъка като материал и от каменните постройки, защото възприема този тип строителство като някаква екзотика. Каменните градежи са характерни елементи за големите империи. За древността. За романтичните времена на царете, рицарите и героите. За постиженията на различните култове от античността, които впечатляват с внушителност и с изящество, вдъхновяват с представата за своето постижение и служат за паметници, които имат общо повече с наследството на човешките добродетели през времената, отколкото със... мизерните, жалки интереси и стремежи на дребната душица с някакво селско име, която никаква личност просто иска да си построи нещо хем практично, хем здраво.

Затова ние не сме свикнали да даваме по-висок приоритет на каменния материал и каменното строителство пред дървото и тухлата например. Само че, всички на ден днешен сме на мнение, че ако в един градеж някъде няма бетон, и ако поне някъде няма циментец, тоя градеж няма да мине в наследство на внуците.

Идеята на тази тема, която правя, е най-вече именно този въпрос - ненужното ограничаване в строителството и ненужното ни робуване на едни в действителност непълноценни, малоценни фактори, до които сме опрели поради липсата на знания или по-скоро, поради загубването на древните знания.


56
Всички тези видове строителство, на които арх. Г. Георгиев прави общ преглед, се характеризират с едно нещо - те са независими от индустрията. Няма индустрия в нито един от тези стилове и материали. И точно така е озаглавена книжката - ЕСТЕСТВЕНИ материали. Тоест строене без да се ползва индустрията.

Индустрията - това са всички технологични достижения на човека, които са впрегнати и вложени в битовото съществуване за осъществяване на човешките стремежи. Индустрията не е нещо лошо и не е нещо, което автоматично трябва да се избягва. Напратив - едно от уменията на човека е, че може да превърне всичко в индустрия! Индустрия на български се превежда като промишленост и като термин означава просто масово трудолюбие. Индустрията се основава на добродетелта на труда.

Проблемът в днешно време са посоката и стремежите. Както казва Михайло Пупин, един от най-известните изобретатели в историята (и съосновател на НАСА, между другото), "невежеството и предразсъдъците победиха в началото на 90те години, защото капитаните на индустрията обръщаха малко внимание на високо квалифицираните учени". Индустрията е бизнес, защото трудът е търговия. Човечеството все още се бори с това по пътя на развитието си - как да осъзнае истинските си нужди и приоритети, как човек да проумее какво е добро за човека, за да превърне екологията в индустрия, хигиената в индустрия, здравето в индустрия, добруването си в индустрия.

Всеки иска да печели. Бизнесът е нещо хубаво, парите също са нещо хубаво, защото парите значат труд, нищо повече и нищо по-малко.

Но обръщането на посоките не е лесна работа. Всички могат да печелят от здраве, екология, хигиена и добруване. Не е нужно първо да създаваме проблема - да произвеждаме болести и болни, замърсяване и разрушение, за да продаваме решението - здравеопазване, почистване и строителство. Самият факт, че в днешно време първо трябва да създадем нищетата, за да развиваме търговия и индустрия, говори, че се намираме в една изкуствена и контролирана среда.

Когато си бизнес, за който няма пазар, и първо трябва собственоръчно да създадеш собствения си пазар, за да можеш да упражняваш собствения си бизнес, това е достатъчно доказателство за тоталната липса на свобода. Както знаете, не веднъж повдигам въпроса, че всичко това е така, заради съществуването на правителства. (Джеръми Лок - "Краят на Злото")

Там, където има правителство, държава и власт на човека над хората, Злото винаги ще е в основата на нещата, включително то ще бъде единствената посока, която капитаните на индустрията ще следват.



Така че, по замисъла си, книжката на арх. Г. Георгиев е един поглед и обзор на всички онези методи, материали и технологии, които можем да използваме, за да направим нещата много по-добри.

57
БИБЛИОТЕКА / Re: МАТЕРИАЛИ: Геополимери
« -: Януари 07, 2019, 10:02:56 pm »
Правене на цимент
чрез
растителни екстракти

Препечатка на документи, публикувани през 1981/82г
представени на
Интернационалния Симпозиум по Археометрия
Брукхевън, Ню Йорк / Брадфорд U.K.





Геополимерен институт 1997г

Изработване на каменни предмети чрез геополимерен синтез
в предшестващата инките цивилизация на народа Хуанка, Перу
от
Джоузеф Давидовиц (Joseph Davidovits)* и Франциско Ал Яга (Francisco Al Iaga)**

* Геополимерен институт, F-02100 Saint-Quentin (France)
** Министерство на фолклора, Instituto Nacional de Cultura, Хуанкайо (Перу)






Вече е прието, че цивилизацията Тихуанако е моделирана от предшестващата инките цивилизация Хуанка, разкрита заради забележителната способност да се изработват каменни предмети. Скорошно етнологическо откритие показва, че някои знахари в традицията Хуанка не използвали сечива, за да правят малките си каменни предмети, но все пак са използвали химическо разтваряне на каменния материал чрез растителни извлеци. Стартовият каменен материал (силикат или силико-алуминат) се разтваря от органичните екстракти и вискозната каша след това се отлива във формичка, където се втвърдява. Вече са известни примери за изработване на предмети от твърд камък като се отлива геополимерно вещество от вида Na-, К-поли(сиалат)(силико-оксо-алуминат). В този случай се използват алкални минерални реагенти като алкалната фрита (frit), сода каустик, сода (солта натрон на древните египтяни) [1]. От друга страна, в случая с предшестващата инките цивилизация Хуанка, геополимерната реакция се случва чрез органо-минерални комплекси като посредници (растения). Тези химически механизми са познати в геохимичната, минералогичната и геополимерната науки, особено при определени синтези на зеолити от вида поли(сиалати) (sialates) [2].

Органо-минералните комплекси се добиват чрез посредничеството на оксалати, тартарити, сукцинати (succinates), фулвати (fulvates) и тн. [3]; Известно е също, че органо-минералните комплекси имат много силно разтварящо действие върху естествените силико-алуминати (фелдшпат, хорнбленда, латерит, хлорит...), разтварящото им действие е 2-3 пъти по-силно от това на сярната киселина и хлороводородната киселина [4]. Най-силно активнияте органо-минерални комплекси са онези, добити с оксалатова киселина, която се открива в големи количества в безброй растения [5]. Открито е, че у статуи, които може да са направени по техниката на предшестващата инките Хаунка, чрез разтваряне, последвано от геополимерна агломерация, се съдържа Са-оксалат в камъка [6].

Тази техника, когато се овладее, позволява да се изготви един вид цимент чрез разтваряне на скали; този скален цимент след това служи за агломериране на агрегати и/или пясъци. Геополимерите, добити чрез тези методи за органо-минерален синтез са или от зеолитен, фелтшпатоиден или амфиболен тип.

Техниката на народа Хаунка е илюстрирана на множество предмети, открити на археологическия обект Кузко (Cuzco). Всички каменни предмети, направени по тази технология, носят следи, които сочат, че се е използвало отливане.



Препратки

1) J. Davidovits, 2 International Congress of Egyptologists, Grenoble, 1979 – session 12: “La fabrication des vases de pierre dure aux V et IV millenaire avant J.C.”.
2) D.W. Breck: “Les offrandes de Natron et le symbole de l’incarnation divine dans la pierre”.
3) G.H. Kuehl, US Patent 3.386.801, (1968).
4) D.G. Sapozhnikov: “on the substraction of aluminum by organic acids from minerals and rocks in the course of weathering” Symposium  Bauxite, Aluminum  Oxyde and Hydroxyde, Zagreb (1963).
5) H. Erhardt: “Itineraires geochimiques et cycle geologique de l’aluminium” Doin Edit. Paris (1973).
6) G. Hyvert: “The Statues of Rapa Nui”, UNESCO Report n 2868/RMO/CLP;Paris 1973.







Дисагрегацията на каменни материали
с органични киселини от растителни екстракти,
древна и универсална техника

Й. Давидовиц (Davidovits)
Геополимерен институт
02100 Saint-Quentin, France.
и
А. Бонет (Bonett) и А. М. Мариот (Mariotte)
Lab. de Pharmacognosie, Univ. de Grenobe I
33 700 La Tronche, France.



На XXI Симпозиум по Археометрия [1], представихме хипотезата, че големите камъни в пред-колумбовите паметници, са изкуствени, били са агломерирани със скрепител, получен чрез дисагрегация на определени скали (в съответствие с местните легенди и традиции).

Тук представяме първите резултати върху растителните екстракти за разтваряне или дисагрегация на камъни, съдържащи калциев карбонат (действие с био-сечива). Изучено е, че е постижимо калциевият карбонат да се обработва химически със силни киселини (хлороводородна и мравчена киселина) и различни карбоксилни киселини, откривани в растенията (оцетна, оксалатна и цитрусова киселини).


Експериментални данни

Използваният калциев карбонат е добит от хомогенно местно находище, раздробен на буци. Техниката представляваше, да се изстърже хлътнатина в повърхността, 2 см в диаметър и 0.2 см дълбока, после да се добавят 0.5 мл от киселинния разтвор. След това се работеше с гъвкава, пластмасова шпакла, избрана така, че да намали драскането и стърженето. Пастата, която се получаваше, бе премахвана, когато беше явно, че действието е приключило. Добавяха се допълнителни 0.5 мл от всяка киселина и процесът се повтаряше, докато не се извършиха общо осем добавяния на по 0.5 мл от всяка киселина, тоест 4 мл общо. После бе измерен обема Vh на получилата се дупка. Стържещото действие на сечивото бе измерено с чиста вода (осем добавяния по 0.5 мл всяко, тоест общо 4 мл). Обемът Vh на получилата се дупка беше 3.5 мл. Без вода, (тоест сухо), обемът на дупката, изстъргана за същото време (около 15 минути), беше 0.7 мл. Целта беше, да се проведе количествено разследване, докато същевременно се направи опит да се ползват условия, при които стържещото действие на инструмента е сведено до минимум. Поради тази причина избрахме да действаме с пластмасова шпакла (полиетилен) и постоянно да премахваме пастата. Очевидно е, че работата с твърдо сечиво значително увеличава резултата.


Фигура 1: Обем Vh, добит с мравчена и хлороводородна киселина

Действието на силни киселинни разтвори във вода (мравчена и хлороводородна киселина) е по-слабо от очакваното (Фиг.1). Няма увеличение на дисагрегацията при концентрации по-високи от 2 мола/литър. Оцетната киселина (Фиг.2) показва по-добър ефект при обработката с био-сечива. Оцетната киселина е основен компонент от естествения оцет (1М до 2М концентрация).


Вляво: Фигура 2: Обем Vh, добит с оцетна киселина (оцет)
Вдясно: Фигура 3: Обем Vh, добит с цитрусова и оксалатова киселина

Оксалатовата киселина (Фиг.3) формира неразтворим, много твърд, калциев оксалат, който се утаява и възпрепятства действието на био-сечивото. Цитрусовата киселина (Фиг.3) показва максимум между 1М и 1.5М концентрация. Забавянето при пи-високите концентрации е заради дисоциацията на киселината. Цитрусовата киселина присъства в големи количества в цитрусовите плодове (1М концентрация на цитрусова киселина) и в сока на сочните растения: агава и опунтия.


Вляво: Фигура 4: Обем Vh добит с разтвор на оцет 1М оцетна киселина, съдържаща цитрусова и оксалатова киселини
Вдясно: Фигура 5: Обем Vh добит с разтвори на мравчена киселина 0.5М съдържащи: (А) цитрусова киселина, оцет 1М, оксалатова киселина 1.2М;  (В): Цитрусова киселина, оцет 1М, оксалатова киселина 0.4М


С добавянето на оксалатова киселина към оцета (1М) (Фиг.4) се достига максимална степен на разтваряне, след което по-висока концентрация на оксалатова киселина, освен забавянето заради намалена дисоциация на киселината, калциевият оксалат се утаява и завабя действието. Добавянето на цитрусова киселина подобрява резултата (Фиг.4), което, отделно от собственото й разтварящо действие, формира разтворим комплекс с калциевия оксалат и прави оксалатовата киселина по-ефикасна за дисагрегацията. Максималното действие на био-сечивото се достига с разтвор, съдържащ:
  • оцет (1М) (оцетна киселина)
  • оксалатова киселина (0.9М)
  • цитрусова киселина (0.78М)

Добавянето на мравчена киселина (Фиг.5) забавя действието на цитрусовата киселина. Високото pH на разтвора намаля дисоциацията на киселините и в последствие и ефекта от био-сечивото.

Успоредно с тези експерименти хроматографически сме идентифицирали киселините, които се откриват в различни растения и ще повторим горните експерименти с действителни растителни извлеци, основавайки избора си на микс от растителни екстракти върху най-добрите резултати, получени по-долу (Таблица 1).



Таблица 1: идентифициране на карбоксилната киселина в различните растения






Дискусия

Оцетната киселина може лесно да се произведе в индустриални количества. Простата ферментация на захарта, от плодове, растения и корени, се е използвала в античността за произвеждане на огромни количества оцет (1М и 2М) (концентрация на оцетна киселина).

Голямата изненада всъщност беше откритието на много древни споменавания за употребата на киселините в неолитни времена за обработване на материали, които са много твърди, но много лесно атакувани от киселини, като варовика. Така, един ба-релеф от гробницата в Мера (Mera), в Сахара (VI династия, 3 хилядолетие Пр. Хр., Египет) (Фиг.6) показва издълбаването на вази от „египетски алабастър“ (СаСО3) с помощта на течност, съдържаща се в кожен мех или мехур.


Фигура 6: Ба-релеф от гробницата в Мера (Mera), в Сахара (VI династия, 3 хилядолетие Пр. Хр., Египет) (Фиг.6) показва издълбаването на вази от „египетски алабастър“ (СаСО3) с помощта на течност, съдържаща се в кожен мех или мехур. Йероглифен текст: wni ‘trf I’ w pnnwrt (За теб е, Оуни, този съд е най-добрият).

Плини [2] споменава употребата на оцет (оцетна киселина) в дисагрегацията на варовикови камъни, а за Ханибал (219 Пр.Хр.) се знае, че е използвал техниката, за да пробива дупки във и после да раздробява камъните, препречвали пътя му през Алпите, в опита си да завладее Рим. Можем да предположим, че тази техника е била отчасти използвана за кръговата канавка на Авербъри (Averbury) (Англия), защото, “Канавката... дъно толкова гладко... толкова добре одялано... без следи от сечива по стените, вертикални и гладки лица... най-изящния пример за дялан варовик... най-твърдият варовик вероятно е бил разхлабен...” [3] (Фиг.7 и Фиг.8).

Фигура 7/8: Работата в твърд варовик с рогови, костни и дървени сечива, с помощта на оцет / екстракт от лапад. Можем да предположим, че тази техника ще да е използвана за кръговата канавка в Авербъри, Англия.

Алифатичните дикарбоксилни киселини (оксалатова, винена, сукцинатна,) имат по-специализирана употреба във формирането на органо-минерални комплекси, нужни за определени геополимеризации. Оксалатовата киселина вече е част от металургичните техники, използвани навсякъде по света: коринтски бронз [4], пред-колумбово позлатяване, японското шаку-до. Оксалатова киселина в свободно състояние се открива в малки количества само в растенията: ревен, трънка, киселец (лапад), оксалис-пубесенс (oxalis-pubescens), и тн... тъй като тези растения съдържат предимно солта калциев оксалат, която трябва да се преобразува в оксалатова киселина. За да стане това, се използва друга органична киселина: цитрусова киселина, налична в големи количества в цитрусовите плодове и до 70% от сока на такива сочни растения като: Opuntia Ficus Indica, Agave Americana, растения, които се откриват в голямо изобилие в средиземноморските държави, Австралия, Северна и Южна Америка. Когато киселецът (лападът) се смеси със сока на опунтията, цитрусовата киселина в опунтията променя оксалатовото равновесие в киселеца в посока оксалатова киселина; така се добива важна смес от киселини: оксалатова, цитрусова, винена, ябълчна, мравчена...

Пред-колумбовите земеделци са били доста вещи в производството на големи количества киселини от такива често срещани растения в региона им, като:
плодове, картофи, царевица, ревен, лапад, агаве американа, опунтия, фикус индика, оксалис пубесенс.


Един интересен експеримент беше, да се сравни техниката с био-сечиво и със стоманено сечиво при оформянето на дупка, както и техниката с кварцов пясък, препоръчвана от праисториците. Тестът бе проведен за 15 минути и бе измерен обемът Vh за всяка техника.

Vh след 15 минути работа:
стоманено сечиво   -   12 мл (изгребваща шпакла)
кварцов пясък   -   8.5 мл
бео-сечиво (точка В. Т.) на Фиг.4   -   9.5 мл

Дупката, получена от пясъчния абразив, има груби стени, докато дупката от био-сечивото има гладка полировка.




Препратки

1) J. Davidovits and F. Alaaga: “Fabrication of Stone Objects by Geopolymeric Synthesis, in the Pre-Incan Huanka Civilisation/Peru”. XXI Archaemetry Symposium, Brookhaven 1981.
2) C. Pliny, Hist. Nat. Liber XXII, chap. 27.
3) H. ST. G. Gray, “The Averbury Excavations 1908-1922” , Archaeologia, 84 (1935), 99-152.
4) P. T. CRADDCCK, “Shakudo alloys from Imperial Rome, a link with Corinthian Bronze”, XXI Archaeometry Symposium Brookhaven 1981.


58
БИБЛИОТЕКА / МАТЕРИАЛИ: Геополимери
« -: Януари 07, 2019, 09:26:37 pm »
Какво е геополимер?

През 1950-те години Виктор Глуковски, от Киев, СССР, разработил бетонни материали, които първоначално били познати под името "почвени силикатни бетони" и "почвен цимент". Но след като Джоузеф Давидовиц въвежда концепцията за геополимерите, терминологията и дефинициите за "геополимери" ста станали по-разнообразни и често противоречиви.

Геополимерите са неорганични, типично керамични материали, които формират далекообхватни, ковалентно свързани, не-кристални (аморфни) мрежи. Обсидианът е пример за естествено срещащ се геополимер. Геополимерите са част от полимерната наука, химията и технологията, с което представляват основна част от материалната наука (материалознанието). Полимерите са или органичен материал, тоест на въглеродна основа, или неорганичен полимер, например на силиконова основа.

Суровините, използвани в синтеза на полимерите със силиконова основа са основно скалообразуващи минерали с геологичен произход, оттам и името: геополимер. Джоузеф Давидовиц дефинира термина през 1978г и създава френското учреждение с нестопанска цел Геополимерен институт.
https://en.wikipedia.org/wiki/Geopolymer

Свободният анализ на тези материали се разгръща в темата Алтернативно строителство (технологии, материали и архитектура).





Свързани материали:

"Пирамидите - една разгадана енигма", Д. Давидовиц, 1988г.



Съдържание:

Скален цимент чрез растителни екстракти - Д. Давидовиц, 1981г




59
Преди да започнем да обсъждаме по-интересните неща, ще е добра идея добре да се запознаем с алтернативните строителни техники, материали и подходи, които са по-мейнстрийм и ни дават едно основно образование и представа от този вид занаяти.


За щастие, поне в това отношение на български имаме една чудесна книжка - благодарение на архитект Георги Ст. Георгиев - с която почти всички, които се интересуват от темата, сигурно са запознати. Надявам се, всички да благодарим на човека, че тази книжка се разпространява в интернет безплатно.


Четивото хем отлично обогатява общата култура, хем е добър практически наръчник за всякакви малки или пък по-големи проекти. Знанията от нея са ценна основа, чрез която можем да проумеем следващите материали, които предстои да разглеждаме тук.


60
Китай го направи: Прати апарат на обратната страна на Луната

03 януари 2019



Източник: OFFNews.bg


Китайският космически апарат „Чанъе-4” кацна на обратната страна на Луната. Това е първата подобна мисия в историята на човечеството.

Успешното приземяване е било осъществено в 10.26 ч. местно време (4.26 ч. българско) в четвърътък, се казва в официално съобщение от Пекин.

Апаратът изпратил снимка от "тъмната страна" към сателита, който поддържа комуникацията между диспечерите на Земята и сондата. Китайските държавни медии съобщиха, че мястото, където е кацнал „Чанъе-4”, се нарича Ейткън и е кратер на Южния полюс.

По време на мисията ще бъдат направени 10 експеримента – шест от Китай и четири от други държави. Сред тестовете ще бъдат засаждане на картофи и други семена.

Обратната страна на Луната почти не е изследвана, а комуникацията с нея е трудна, защото винаги е обърната в противоположна на Земята посока. Районът от близката страна има много равни терени, на които може да се кацне, докато далечната й страна е неравна и планинска.




Ай сиктииир... Пък аз си мислех, че съм видял всичко, което има да се види при картофите, с бръмбарите и с всичко :o

Хора. Разбирате ли как ни се подиграват? Докога ще е така? Утре трябва ли да се прави отделна тема по въпроса има ли атмосфера на Луната или няма?


Страници: 1 2 3 [4] 5 6 7 ... 56