,,Пази Боже сляпо да прогледа'' е заглавието на едно любопитно четиво.
Дори и поколението ни, родено около 80-та година, имаше досег с едни ,,длъжности'' в училище, които се назоваваха ,,дружинни ръководители''.
Обикновено бяха едни ,,недокосвани отдавна'' лелички, които трябваше по презумпция да са стожери за културното ни развитие като учащи и да ни ,,налагат'' тяхното разбиране за морал и етични норми. Властта, която им беше делегирана/
да привикват всеки класен ръководител заради ,, провинилите'' му се ученици, да предлагат за ,,наказание'' и т.н./ явно увличаше женици с характерни черти на характера към ,,докопването'' до тази службица. Едни, толкова егоцентрични ,,мацки'', че каквото и да кажеш в своя защита за дадено поведение,възприемаха като лична нападка. Независимо, че отстояваш позиция за собствената ти свобода /
като пример мога да дам това, че не ме допускаха до училище, щото съм си изрисувал чантата с метълски надписи и рисунки на черепи/.
Най-отвращаващото ме беше, когато такива ,,лелчици'' проявят последваща реакция след признаването на голяма част от учителския колектив, че имам право /
все пак имаше и разумни хора сред учителите, които знаеха какво е педагогика/. В болшинството от случаите, реакцията им се състоеше в това да ме оплюват сред колегите си, чрез ,,лепенето на етикети'' в процеса на интригантсване. Държаха се точно като използвания често от тях самите израз ,,ощипани госпожици'' и се опитваха всячески да ме злепоставят, като дори ме изкарваха ,,малоумен''в скалъпените им тези, но не минаваше номера, щото противно на тяхното ,,охарактеризиране'' бях един от най-добрите ученици в даскалото, рисувах и продавах картините си и поне стигах до републиканския кръг на олимпиадите по математика, за разлика от ,,техните фаворити''.
Но този момент - на сблъсъкът ми с лицемерието и ,,двойните аршини'', навярно ме е белязал за цял живот. И най-вече подмолността, към която изпитвам неистова неприязън. Подмолността, на която са способни необразованите простаци, с големите претенции, вечно незадоволеното его и мизерните способностти за разбиране на малко по-големи като обем и с по-дълги логически вериги повествования.
Но пък всички хора имаме голям ,,мисловно-енергиен'' потенциал, а този на подобни ,,лелички'' е насочен в посока, коренно различаваща се от моя идеал за градивно поведение. ,,Те'' са се развили като ,,професионални изкусителки'' на ,,необлъчени'' съзнания на хора, с никакво мнение.
Изкусително представените им доводи, заклеймяващи даден човек като ,,чужд и невписващ се'' в общата кауза, повличат и дори уж интелигентни хора да ,,се замислят'' за мнението си за ,,нарочения от лелките'' човек, пък бил той и просто ученик. Даже, колкото по-слаба е ,,жертвата'' толкова по-яростна е атаката, защото ,,разрасналото се'' его изпитва непримирима жажда за мъст спрямо дръзналия да ,,противоречи'' на авторитета.
Мога да кажа, че отдавна познавам поведението на жени, асоциирали се с ,,висшестоящия мъж'' и прокламиращи необосновани твърдения, сякаш те са неоспорим факт.
Последното е част от дефиницията за жени с неинтегриран анимус/
мъжкият елемент в психиката им/.Най-странното, но не и нелогично, ми беше проявлението на този архетип, в неинтегрираната му форма при процеса на индивидуация, при множеството от фльорци, силно обладани от манията по Ню ейдж. Вече трябва да говоря в трето лице, за да не ме осъди някоя неолиберастка от ,,Джемини'' или неосъществена адвокатка от ,,Български хелзинкски комитет''.
Още по-странно и на моменти плашещо за ,,бъдещето'' съм се чувствал, когато такива агресивни ,,лелички'' виждам да ,,доукрасяват'' ню ейдж концепциите със ,,задължителната'' доза от конспиративната теория и нло-та. Все едно да сготвиш ,,манджа с грозде'' и да я ,,подправиш'' с конспиративен ,,пипер'' и извънземна ,,сол''. Пълен бълвоч!
И когато почнат да ,,плюят'' по Ню ейджа, вече тотално ми се догажда от тази простотия. Простотия, защото не само, че не знаят какво е
Ню ейдж , но и имат способността да ,,осират'' с невежеството си всичко, до което се докоснат с постоянното си преекспониране на неосъзнатите се вътрешни страхове под формата на ,,задълбочени анализи'', дълбаещи само в руслото на информационния поток, подхранващ точно тези страхове. Пълен циклаж, за което пък и едва ли не им се дължи съчувствие.
Малко, че са в ,,Сатурнова дупка'' или неква си там ню ейджърска пропагандаторска ,,дупка''/
бели, черни, бембени или розова ,,пепел от рози'', при положение, че пепелта от нещо изгоряло определено не е розова/, ами и в настоятелното им ,,пробутване'' на ,,еднодневки'' са способни без да осъзнават да омаскарят дори и продукт, в който е вложен и чужд труд и има потенциала да подпомогне в ,,търсенето'' на по-специфичен ,,поглед'' хора, като ги отблъсне с отчайващата простотия, лъхаща след тяхната намеса.
С такива ,,лелички'' е пълно не само в студията на кабелни телевизии и техните предавания за ,,врачуване''. Има ги и във каквито се сетиш духовни школи, езотерични центрове, мистични фондации. Организират курсове по какво ли не, екскурзии до ,,мистични'' дестинации, а може и виетнамски масаж с ,,щастлив край'', но това последното май наистина е полезно.
Толкова ,,негативно'' за ,,женския добитък'' можах да ,,родя'', не че ми липсват ,,оплождащи'' поводи.
И преди някоя ,,леличка'' да поиска да ни обедини в търсенето на мерки за противодействие на простотията и да създадем ,,нова инквизиция'', яростно и егоцентрично, въобразявайки си, че се обсъжда нейната личност, а не модела на поведение, нека се зачетем в този
цитат