Apocryphal Academy

Автор Тема: Дигитално програмиране и Астралното преживяване  (Прочетена 32975 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Като каза да се върнем на аналогията с дигиталната реалност (игрите), едно време имах следните разсъждения.


Да кажем, сядам да играя някоя игра.
- избирам си инкарнация (избирам си его, от чието име ще действам)
- играя известно време, известно време минава на моя стол и огладнявам и тн. В играта може да минава повече време, или по-малко време, от гледна точка на егото, което съм оживил.
- решавам да сложа играта на пауза, за да стана да отида да ям. Цялата действителност в играта, включително и моя его-образ, спира. При мен времето продължава да си тече.
- връщам се, сядам, и пускам паузата. Цялата дигитална действителност тръгва мигновено, така сякаш не е спирала.

Въпросът е, ще усети ли моя его-образ нещо? Според мен не. Без моето съзнание, той е... просто информация. Когато вниманието на моето съзнание се фокусира върху него, тогава той е жив. По-скоро - АЗ съм жив, в НЕГОВАТА реалност (дигиталната), ЧРЕЗ него... и онова, което другите разглеждат като негов живот, е всъщност МОЯ живот. И без моето присъствие, неговата действителност замръзва.

Или... геймърите, които се връщат в играта след кратка пауза, често са объркани. Влизаш пак в играта, първото нещо, което правиш, е да се огледаш на всички осоки, за да си припомниш инерцията на моментите и действията... тоест, за да "влезеш в играта", както се казва. После няколко мига на бездействие, за да огледаш всичките цифрови данни и прочие, да си СПОМНИШ къде беше спрял да играеш, и после с две-три неуверени крачки в играта продължаваш, и влизаш в роля отново.

Нима това понякога не се случва на разни хора в реалния живот? Дали можем да кажем, че това е добра аналогия на нещо, което се случва със съзнанието, което оживява личността като его-самоосъзнаване? Интересни въпроси, които съм си ги запазил в тефтерчето с въпроси.


Да кажем друга ситуация.

- играеш играта, но стигаш до непреодолимо препятствие.
- включваш пауза.
- праскаш Alt + Tab, минимизираш, и отиваш в Гугъл. Сърфираш в Гугъл за решение на ситуацията. Намираш го, прочиташ го (може би дори гледаш как някой друг е минал препятствието в YouTube).
- връщаш се в играта, и го правиш.

За егото, което оживяваш, нищо не сее случило.
За теб - съзнанието, което го оживява, са минали минути, може би дори часове.

Не казваме ли тогава, в реалния свят, че някой "е получил мигновено прозрение"? Не може ли това да бъде аналогия за онова, което наричаме интуиция? Друг интересен въпрос от тефтерчето.


Играещият зад клавиатурата се явява съзнание от по-следващ мащаб, спрямо егото в дигиталната реалност.

АКО ТЕЗИ АНАЛОГИИ СА ПРАВИЛНО ПРИЛОЖЕНИ... от това би трябвало да следва, по пътя на същите аналогии... че истинското ни съзнание обитава реалност, която се отнася към нашата реалност така, както реалността на геймъра се отнася към дигиталната реалност на героя му.

Но нека не забравяме, че в игрите също има игри. Наричат се мини-игри - човечето, с което играеш, също може да играе игри.

По този начин аналогията може да изобрази "тунела" от градирани по мащаб игри. Да кажем, както казва Атос, ако съзнанието седи ИЗВЪН Матрицата, и играе с човече, което играе с човече, което играе с човече, и тн...

Като за всяко "по-далечно" човече времето е все по-кратко нещо. Всяко човече прави реално-времеви паузи, които не се отчитат от подчиненото му по мащаб човече. Така че най-далечното чъвече преживява най-кратко време (живее най-бързо), най-първото живее най-дълго време (преживява най-горния разряд паузи, без никакви пропуски).

А за истинското съзнание, извън Матрицата, време може би няма, най-вероятно.



П.П.
Сега видях, че Психото говори нещо подобно на тази аналогия.
« Последна редакция: Юни 26, 2017, 09:51:50 am от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Как може да се докаже, че ми стана интересно?

Ами, мисля че програмирането на съзнанието предоставя интересни аргументи. Дали са доказателства... не се наемам все още да коментирам, но е факт, че тази информация са улики, и на база тези улики могат да се оформят силни аргументи.



Още от едно време ми е цел да преведа на български книгата "Формулата на илюминати за създаване на съвършен, неуловим майндконтрол роб" на Фриц Шпрингмаер и Циско Уийлър. Превел съм няколко глави, почти половината всъщност, но замразих проекта в интерес на други проекти. Сега след като сайтът ни е завършен, много искам скоро отново да се заема с този материал.

В тази книга двама професионалисти описват КАК се програмира и депрограмира съзнанието на един майндконтрол-роб.






- Първо, човек трябва да бъде докаран до прага на болката.

- Тогава, пред съзнанието има два избора:
      - да умре (от болка)
      - или да се раздвои (да получиш раздвоение на личността), така че вторичната личност да запази целия спомен за преживяната болка, с цел да се спаси другата личност (да се избегне смъртта)

- Колкото по-развито е егото, толкова повече са смъртните случаи. И колкото по-неразвито е егото, толкова е по-голяма вероятността да се образува вторична личност.


Заради тази основа на нещата, най-добре се програмират новородени деца, и програмирането на най-съвършените роби започва веднага след излизане от утробата. Естествено, ползват се специални родилки, които са също майндконтрол-роби, това е цяла индустрия, и има цели "заводи" за роби. Плодовете на тези родилки се обработват още докато се развиват, и тези техники се наричат "вътре-утробно травмиране". И тн. Това са подробности.



Да кажем, получава се човек с раздвоена личност.

- Вторичната личност е изолирана от първата, посредством нещо, наречено "амнезийни стени" - бели зони в паметта (наречи го (Атосе), повредени адреси в регистъра, стена от повредени клъстери памет).

- Вторичната памет помни болката, първоначалната болка, довела до разцепването на Ядрото. В този занаят оригиналното съзнание се нарича "Ядрото".

- Тази вторична личност е САМО болка. Тя няма самоличност, няма спомени, няма нищо. Единственото, което знае за себе си, е болката, която помни, и затова самоидентифицира себе си с тази единствена информация - тази личност се мисли за самата болка.

- По време на първоначалното разцепване, в жертвата се влага спусък. Този спусък е информационен - звук, думи, образ... миризма, допир, на практика всичко, което е информация за мозъка.

- Спусъкът има за цел лесно да превключва коя от двете личности да излезе на преден план.

- Когато на жертвата се подаде спусъка, на преден план излиза Болката (това е името й, затова е с главна буква, Пепи отстъпва на заден план, и Болка излиза на преден).

- Когато Болката излезе на преден план, жертвата отново изживява спомена за болката.




И това е много любопитно. Жертвата започва да се гърчи и да се мята, точно така, както е било първия път, усещайки същата болка, която е довела до разцепването на Ядрото й.

Ясно е, че това не е реалност. Това е СПОМЕН, за нещо, което е било реалност, и което сега е минало. Но СЪЗНАНИЕТО го прави реалност за себе си (абсолютен факт, тялото отделя хормоните и всичко, тялото реагира физиологически по същия начин на спомена за болката, както и в действителната ситуация, когато се е случвала).

Това води до ново разцепване на Ядрото... и до появата на ТРЕТА личност. В жертвата вече има три личности - едната нарича себе си Пепи, другата нарича себе си Болка, а третата личност не знае какво е.

Третата личност е нещо като... празен партишън от паметта. Тя е просто това - един партишън от сноп вакантни адреси. Програмистите й казват "Ти се казваш" еди как си. "Миналото ти е" еди какво си. И чрез хипноза и наркотици, вкарват Третата личност в транс, прожектират й видео-филм... благодарение на наркотиците тялото съпреживява кадрите от филма, усеща ги физически и образува спомени... а благодарение на хипнотичния транс тези спомени се сдобиват с времево разслояване.



Самият филм, който се прожектира, трае минута. Кадрите на него направо хвърчат, в една минута е наблъскан филм, дълъг цели дни. Но за съзнанието не е проблем да поеме визуалната информация.

Наркотиците създават сетивните спомени.

Хипнотичният транс придава времевата компонента на всеки спомен.

И накрая се получава една Трета личност, която има спомени за целия си живот. Сдобила се е с идентичност, име, минало... дори с различни умения и таланти (които са вменени).



И така... в жертвата вече има три личности - две пълноценни и една функционална. Двете пълноценни са Пепи Георгиев и да кажем Майкъл Сандърс - бъдещ шпионин за внедряване в социалните служби на САЩ - и личността Болка, която е само функционална.

Казва се, че тя е личност-функция. На практика, тя служи само за причиняване на максимална болка на жертвата - личност-функция. И служи за създаване на нови личности, нови партишъни памет, достъпът до нея се осъществява чрез вложения спусък.



Установено е, че в един човек може да има до 256 личности. МАКСИМУМ.

Това е много любопитно, защото 256 е степен на двойката, и както знаем, 256 е определен стандарт в чиповете RAM-памет, които следват еволюцията на степента на двойката.



Та... в този контекст... интересно е да обсъдим, къде е тук реалността, и къде е фантазията, или съня?
« Последна редакция: Юни 26, 2017, 10:29:36 am от λ »

Psyhea

  • Гост
Ама разбира се!
Без оператор,тая дигитална реалност си остава просто "нещо"си без явна дефиниция дори..
Та нали оператора(имам предвид лицето зад компа) кънектва компа към мрежата,пак оператора избира какъв трафик ще ползва(респективно и ще подава към компа си),какъв ще бъде самия комп и с колко и какви параметри ще бъде?С каква операционна система,какви програми и т.н.
То това вече зависи и от уменията на оператора и стремежите/целите му.
Един си купува комп.само за да джитка игри,друг за да сърфира и да се обогатява информационно,трети и двете накуп,четвърти пък само заради "социалните контакти" дето се вика...Вариации бол...:)



И в този ред на мисли,се зачудих има Инжинерите-Търговци, които поддържат нета,при какви ли цени "продават" и какви са договорите им?
Или е фрий?
Че ако са като М-тел..Лоша работа..Умиране има,отърване няма:)

Атос

  • Гост
Аз "реалност" наричам фокусът на съзнанието "тук и сега"
Всичко което е извън този фокус е потенциална реалност.
Т.е.ще бъде реалност ако му отдадеш вниманието си.
Ако не го сториш,то няма как да бъде реалност за теб.
Този "фокус на съзнанието" се самоопределя от самото съзнание, поради това не може да се абсолютизира сравнението толкова чак..
А според мен, не е точно "отдаване на внимание", а...по-скоро "среда на проявление" на съзнанието. Тъй като самото съзнание, проявявайки се в "моментната си среда"(например-сън), няма идея за другата среда, която наричаме реалност, това става в по-горната степен, както и в живота си нямаме идея за средата, която обитава съзнанието след смъртта, събудено от по-висшия си сън. Това по принцип, нали.

Разбира се, че има хора, които "сънуват осъзнато", както и такива, които могат да надникват извън живота..
Това са прозренията, излизания извън тялото,изобщо всичко, което може да се класифицира като "пътуване в отвъдното"...



Сега в някоя точка на света живее г-н У,който има три байпаса,две ипотеки,амнайсет деца и грозна жена с диабет.

Аз обаче,нито знам за него,нито мога да го видя,нито мога да го почувствам.
Е ли неговото съществуване моя реалност,при условие,че нямам информация за събитието, върху която да се концетрирам и преживея/почувствам?

И това,че аз нямам фокус(осезание) върху неговия живот,значи ли,че лицето У,не е реално?

Реално е дотолкова, доколкото приемаш тази реалност за истинска! г-н У е "друго човече", в другия край на картата и ако твоята игра не се преплита с неговата, той е част от декора, имащ влияние върху теб само чрез косвени фактори, но си го има.

Пост 15 на λ няма да цитирам, пиша по него:
Да, "паузите" не бихме ги усетили! Можем само да предположим, че е имало такава, когато се случи рязка промяна, която не можем да си обясним с "естествения" (за нас) ход на нещата! Но нито можем да кажем колко секунди или века са траяли, нито-дали ги е имало наистина?
Да, виждам, че ме разбираш, явно компютърния модел помага много за аналогиите :D

П.П.на следващия ти пост не мога да отговоря сега, нямам време ;)

Psyhea

  • Гост
А това с човечетата ми напомня модела на матрьошките и Висшите Азове

От по Висши Души/Азове,прегрупиране в по-нисши и по-нисши и по-нисши.
И така една много висша душа/Аз анимира множество "човечета"

Ако имахме ителекта и способността да играем няколко различни игри ендовременно,през няколко компютъра/монитора,аналогията щеше да е перфектна си мисля..


В едната си смел войн и водиш космически битки,в същото време на другия монитор си млък хобит който се грижи за педя земя,а на третия си блондинка със собствен фризьорски салон:)

П.п.Висши/нисши са условности,сега да не се закачи някой за думата
Но е факт,че аз като Аз мога да дам любов и грижа на единици,максимум десетки души а слънцето като Аз дава живот на цели планети..
Кой е "по-висш и по-нисш"между мен и слънцето,мисля,че е ясно,при все,че и аз и слънцето сме обособени форми на съзнание:)

Psyhea

  • Гост


Сега в някоя точка на света живее г-н У,който има три байпаса,две ипотеки,амнайсет деца и грозна жена с диабет.

Аз обаче,нито знам за него,нито мога да го видя,нито мога да го почувствам.
Е ли неговото съществуване моя реалност,при условие,че нямам информация за събитието, върху която да се концетрирам и преживея/почувствам?

И това,че аз нямам фокус(осезание) върху неговия живот,значи ли,че лицето У,не е реално?

Реално е дотолкова, доколкото приемаш тази реалност за истинска! г-н У е "друго човече", в другия край на картата и ако твоята игра не се преплита с неговата, той е част от декора, имащ влияние върху теб само чрез косвени фактори, но си го има.


Тц..
Ще го приемеш,ако имаш и най-бегла информация за г-н. У.
Тогава евентуално започва приемане
Но ако аз не бях формулирала примера като "г-н У",тогава какво?Т.е.аз ти подадох идеята/някаквото инфо
Ако не бях,как дори ще се позовеш на него?

Не..Не е това отговорът според мен

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
А това с човечетата ми напомня модела на матрьошките и Висшите Азове

От по Висши Души/Азове,прегрупиране в по-нисши и по-нисши и по-нисши.
И така една много висша душа/Аз анимира множество "човечета"

Ако имахме ителекта и способността да играем няколко различни игри ендовременно,през няколко компютъра/монитора,аналогията щеше да е перфектна си мисля..


В едната си смел войн и водиш космически битки,в същото време на другия монитор си млък хобит който се грижи за педя земя,а на третия си блондинка със собствен фризьорски салон:)

П.п.Висши/нисши са условности,сега да не се закачи някой за думата
Но е факт,че аз като Аз мога да дам любов и грижа на единици,максимум десетки души а слънцето като Аз дава живот на цели планети..
Кой е "по-висш и по-нисш"между мен и слънцето,мисля,че е ясно,при все,че и аз и слънцето сме обособени форми на съзнание:)


Да, Психо, но забележи разликата между пропагандата за концепцията "Висш Аз", и аналогията, за която говорим.

Човечетата в игрите - те нямат свое осъзнаване. Моята душа не се пръска на парчета. Аз съм си аз. И в нито един момент не говоря през устата на "по-нисик аз".



Ето я и кореспондиращата аналогия:

Влизам в една игра, избирам си герой (инкарнация), и започвам да играя.

Има чат-прозорец, в който комуникирам с другите играчи.

Но моят герой няма самоосъзнаване. Той не може да говори самостоятелно. Той е МЪРТЪВ, сам по себе си. Във всеки един момент, всеки един миг, говоря аз. И във всеки един момент съм точно толкова "висш", колкото съм наистина.



Това, че човек говори със себе си, е илюзия. То е удобна рацонализация на едно силно преживяване - преживяването на абсолютна чистота на мислите и искреност към самия себе си. Това представляват "разговорите с Висшия Аз".

Разговорите с "Висшия Аз" НЕ означават, че инкарнациите имат самоосъзнаване. Самоосъзнаването идва от аза, винаги. С други думи - самият преживяващ, самият човек е източника на илюзията, че разговаря с "по-висш вариант на себе си". Това просто означава, че има някаква психологическа преграда да повярва в собствената си истинска стойност и я екстернализира във външен образ-построение.

Иначе преживяването може да е колкото си иска силно и впечатлително. Това зависи от възприятията, а те зависят от сетивата. Действителността няма общо с този процес.

« Последна редакция: Юни 26, 2017, 02:13:30 pm от λ »

Psyhea

  • Гост
Да,така е.
Ако няма намеса на съзнание от по-висш порядък,не става..
Дори телата в които няма инкарнирано съзнание от нашия тип,животинските например,в тях ако не цилкулира енергията/съзнанието на Планетарния Висш Аз,то това организиранена материята във форми,няма да го бъде..

Атос

  • Гост

Тц..
Ще го приемеш,ако имаш и най-бегла информация за г-н. У.
Тогава евентуално започва приемане
Но ако аз не бях формулирала примера като "г-н У",тогава какво?Т.е.аз ти подадох идеята/някаквото инфо
Ако не бях,как дори ще се позовеш на него?

Не..Не е това отговорът според мен

Защо изместваш фокуса на въпроса? Не е ставало дума за ПРИЕМАНЕ, такова ще е, ако съм поканил бай "У.." на гости (ма аз не съм)!
Та...този "У" е само друг КОМПОНЕНТ на играта, дали аз знам за него или не - няма, ама НИКАКВО значение!
Не разбирам и защо трябва да се "позовавам" на нещо или някого? Защо?
Матрицата си е...матрица, тя СЪДЪРЖА всички свои компоненти, без значение дали се познават или не!

Сега...усещам как и защо разсъждаваш така - смяташ, че имам в предвид (казвайки, че животът е вид сън)е едва ли не ПЛОД на съзнанието ми (сътворен от съзнанието ми), това ли разбираш?
Не, нямам това в предвид! Това може да има в предвид само някой, който има дързостта да заяви, че всички реалности са само НЕГОВО ЛИЧНО творение!
Просто е "сън от по-висш порядък", в който сме вкарани доброволно или не...това не мога да кажа, понеже като "човече" в този живот, не мога да имам спомените и да знам изборите на истинското си съзнание от предишните ми прераждания (игрови нива).


А това с човечетата ми напомня модела на матрьошките и Висшите Азове

От по Висши Души/Азове,прегрупиране в по-нисши и по-нисши и по-нисши.
И така една много висша душа/Аз анимира множество "човечета"

Ако имахме ителекта и способността да играем няколко различни игри ендовременно,през няколко компютъра/монитора,аналогията щеше да е перфектна си мисля..


В едната си смел войн и водиш космически битки,в същото време на другия монитор си млък хобит който се грижи за педя земя,а на третия си блондинка със собствен фризьорски салон:)
Определено - НЕ!
Не става дума за паралелни "няколко игри", а за "игра в играта, която е в...играта". Това е подредбата и степенуването на висш и по-висш! Поне това аз искам да кажа! То е като пирамида и всяко ниво знае всичко под себе си и НИЩО за това над себе си!

 



Човечетата в игрите - те нямат свое осъзнаване. Моята душа не се пръска на парчета. Аз съм си аз. И в нито един момент не говоря през устата на "по-нисик аз".

Не можеш да го знаеш! Ти ги "гледаш отгоре", не говориш техния език и предполагаш, че не са живи, откъде знаеш? ;)
Доста арогантно, мисля?
 

Ето я и кореспондиращата аналогия:

Влизам в една игра, избирам си герой (инкарнация), и започвам да играя.

Има чат-прозорец, в който комуникирам с другите играчи.

Но моят герой няма самоосъзнаване. Той не може да говори самостоятелно. Той е МЪРТЪВ, сам по себе си. Във всеки един момент, всеки един миг, говоря аз. И във всеки един момент съм точно толкова "висш", колкото съм наистина.

В нашата игра не е задължително да има и други играчи, камо ли пък...ЧАТ???
Прекалено буквализираш аналогията! Да, тя дава добър модел на представа, но това е само аналогия, не е нужно да е 1:1, нали?

Откъде знаеш ти, "смъртният", дали същностите под теб (с които ти играеш) нямат чувства, болки или радости?
 Грешката в разбирането тук е, че автоматично се поставяш в позицията на ИГРАЧ и за миг дори не допускаш, че може да си просто пионка в огромен симулиран свят! Пионка, на която е разрешено да си симулира по-низши игрички и същности? Приемаш се за БОГ и над теб няма друго?


П.П.знаеш ли...преди години имах колега (иначе много точно и свястно момче), който в един момент ми сподели, че като деца са си правили "експеримент" с котка - залепили и бирени капачки на лапичките, сложили я във фурната и я включили...забавлявали се как котката "танцувала степ", тракайки с капачките...
Моето възприемане на това събитие няма да коментирам, но на въпроса ми - "Как можахте да мъчите така животното, представи си колко го е боляло?" - той отвърна - Откъде да съм сигурен, че го е боляло?
..........
РАЗБИРАШ ЛИ идеята, която влагам тук?
Ако ти нарисуваш човече на лист хартия, не може да си сигурен, че ако го скъсаш на две, няма да го боли, понеже няма как да се "смъкнеш" до неговото ниво, за да го съпреживееш!
Може примерът да ти изглежда тъп и краен, но то ще е ако наистина не успееш да надскочиш ограничеността на мисленето си!

Как не ме разбирате, бе...напразно ли се хабих...


λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Нее, нямах това предвид :)


Имах предвид, че всичко, което преживява "човечето" от играта, го преживявам АЗ - който играе с него - а не то самото. Не съм казал, че болка няма, например. Казвам, че това "човече" не е живо. Ако се държи като живо, то е, защото аз се изразявам с него.

То е кукла.

Куклите, както знаем (за Бога :P) не ги боли, защото те са неодушевени предмети. Но те се държат кати живи, когато ние се изразяваме с тях. Животът в тях е нашият живот, а не техния.

Та... това исках да кажа - "човечето" в играта е дигитална кукла. То е МОЯ проекция. И то не може да чувства нищо - неговите сетива се пренасочват към мен. Защото то няма процесъор - то е функция на МОЯ процесор.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
"Човечето" е скафандър.

Онова, което се е натикало в скафандъра, съм АЗ. Ако скафандъра го боли, това значи, че МЕН ме боли. Скафандърът е вещ.


Казвам, един вид, че инкарнации не съществуват така, както са описани в Матрицата 5. Аз съм аз, и като съм тук, значи съм тук, в скафандър или не. И този скафандър - аз изпитвам НЕГОВАТА болка.

И когато игрите ги направят наистина хай-тек, когато те застрелят в Контрастрайк, ще те тресне електрошок :P Тогава аналогията ще е още по-близо до действителността.





Освен това, точно на каквото мнение си и ти, Атосе, и аз мисля, че няма "паралелни реалности". Те са една в друга! И това напълно би съвпаднало с наблюденията на Веско от първа ръка в неговата тема за ОИТ.

Psyhea

  • Гост
Разбира се,че са една в друга реалностите.
То няма как да не са,при условие, че всичко което наблюдаваме е по един модел.Този на матрьошката.

Аз реалностите ги виждам така

Цялото пространство - време е като един лист хартия смачкан на топка.
Най-външните гънки които виждаме в топката смачкана хартия,крият вътрешните които са се получили като сме смачкали листа








Атос,не измествам фокуса,ти се омеша нещо..
Аз първо казах "концентрация/фокус" върху нещо..Ти избра да се хванеш за думата "внимание"
Нищо не може да бъде реалност за теб,ако ти нямаш дори бегла идея за съществуването му

За това ако никой никога не ти каже,че еди къде си живее някой си г-н У,то не само г-н У,ами и знанието че той съществува,няма да бъде част от твоята реалност.Никога.



λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
За това ако никой никога не ти каже,че еди къде си живее някой си г-н У,то не само г-н У,ами и знанието че той съществува,няма да бъде част от твоята реалност.Никога.

Да де, Психо... но реалността по дефиниция е ЕДНА. Една за всички и отвъд всички. Няма такова нещо като "твоя реалност". Има такова нещо като "твое лично пространство", "твоя илюзия", "твое възприятие". Г-н У няма да бъде част от твоето възприятие. Което не означава, че не е част от реалността. Реалността е факт, без значение дали ти знаеш за този факт или не. Дървото прави шум като пада, без значение дали ти си там да го чуеш. Това искаше да каже Атос  :)


Наистина е крайно време да работим с дефинициите на думите. Търсейки начини, по които да се изразим, трябва да отделим едни 15 минути, за да проверим, дали използваме правилните думи за всяко нещо.





Мисля, че имаме чудесна аналогия. Тя ни служи добре като инструмент, и трябва да я използваме.

Но трябва да използваме и опита на полевите работници. Например, хакерите на сънища са едни такива полеви работници... които определено разбират от сънища. И определено, от името им личи, добре се вписват точно в нашата аналогия, която работи добре за нас.

Хакерите на сънища идват от Русия. Вече имаме тема за тях ТУК, надявам се да се появят и още теми за тях, защото историята на тази малка група е много интересна!  :) Аз лично не разбирам много от материатя им, но когато имам време, определено ще се запозная повече.


Та исках да кажа - хакерите на сънища КАРТОГРАФИРАТ сънищата. Те ползват ЕДНА ОБЩА ЗА ВСИЧКИ КАРТА. Тоест - те един вид твърдят, че всеки, който сънува, на практика посещава едно и също място, и когато всеки започне да картографира сънищата си, картите на отделните хора могат да се сглобят, и се разкрива един истински, логически издържан "континент". Поне... дотолкова съм разбрал... не съм спец по тях, все още.

Само че на хакерите на сънища им е ясно - има варианти на взаимно сънуване... но те в повечето пъти са илюзия, а когато изглежда факт, той все още не е бил доказван, така че при тях този въпрос все още е на етап "ВЕРОЯТНО".



Този момент го има и в нашата аналогия - когато се играят MMO игри (масови онлайн игри), няма паузи  :)


Та идва следващия въпрос - може ли да има времеви паузи в една консенсусна вселена, тоест в едно споделено преживяване?

Нека ползваме емпиричните факти и улики от хакерите на сънища, и да се опитаме да открием, дали имат еквивалент в дигиталната асоциация.
« Последна редакция: Юни 26, 2017, 11:55:58 pm от λ »

Атос

  • Гост
Най-после...усещам, че има разбиране за някои от схващанията, които излагам...
Пак повтарям - това са мои схващания, не ги натрапвам, само искам да бъда разбран ;)
"Та исках да кажа - хакерите на сънища КАРТОГРАФИРАТ сънищата. Те ползват ЕДНА ОБЩА ЗА ВСИЧКИ КАРТА. Тоест - те един вид твърдят, че всеки, който сънува, на практика посещава едно и също място, и когато всеки започне да картографира сънищата си, картите на отделните хора могат да се сглобят, и се разкрива един истински, логически издържан "континент". Поне... дотолкова съм разбрал... не съм спец по тях, все още.
"
Това само подкрепя идеята, че сънят е друга (малко по-низша)реалност и това, че аз, ти и Психея още не сме се срещнали там (или не сме се познали), не означава, че тази 'реалност' не е една "подматрица".

Относно това твое убеждение:
Имах предвид, че всичко, което преживява "човечето" от играта, го преживявам АЗ - който играе с него - а не то самото. Не съм казал, че болка няма, например. Казвам, че това "човече" не е живо. Ако се държи като живо, то е, защото аз се изразявам с него.

То е кукла.

Куклите, както знаем (за Бога :P) не ги боли, защото те са неодушевени предмети. Но те се държат кати живи, когато ние се изразяваме с тях. Животът в тях е нашият живот, а не техния.

Та... това исках да кажа - "човечето" в играта е дигитална кукла. То е МОЯ проекция. И то не може да чувства нищо - неговите сетива се пренасочват към мен. Защото то няма процесор - то е функция на МОЯ процесор.

Сега, представи си, че точно ТИ си въпросното "човече" и сегашният ти живот е въпросната игра на твоето СЪЗНАНИЕ, обитаващо по-висше измерение!
Да, кукла, която..."побира" тази част от съзнанието ти, само която е нужна за НАШЕТО ниво на играта БИОЛОГИЧЕН ЖИВОТ.
Повтарям се, но не видях разсъждения от подобна позиция?

Да разгледаме понятието "физическа болка"?
Представи си, че твоето СЪЗНАНИЕ (съществувайки в по-висше измерение) е в процес на избиране на герой и следваща инкарнация!
То не се интересува, когато се прероди във въпросната "кукла", дали тази кукла ще я боли физически, понеже тази болка е продукт на реалността на нивото, функция на "скафандъра" (както го наричаш)!
Защо не се интересува? Защото то има други приоритети! За него е много по-важно резултатът от страданието в духовен аспект и натрупаната опитност в този аспект, не физическото му измерение! Предизвикателството да оцелееш и да се развиваш въпреки трудностите на физическото съществуване!
Та...висшето ти СЪЗНАНИЕ в своя "обитаем свят" (избирайки си следваща инкарнация), не му дреме дали човечето (ТИ), ще страдаш физически, понеже в този момент то самото не притежава въпросния "скафандър"(физическото тяло) и физическата болка му е чужда като усещане!
Да, може да има спомен за нея от "предишни нива", но не притежавайки за момента "физика", това усещане за него избледнява (както за теб емоциите, преживени насън) и на преден план излиза духовното преживяване/спомен/опитност!

Колкото и пъти да съм си мислил за инкарнирането, подобна безцеремонност на избора ме е ужасявала...

Сега...разбираш ли какво искам да кажа?


П.П.Идеята ти за уеднаквяване на понятия е добра, но неприложима...с годините всеки от нас си е изградил собствена мисловна матрица, изкривявайки един или друг термин така, че да успее да обясни собствените си представи...карай!
Повече обяснения му е майката, без това не може да се мине ;D
 


Атос

  • Гост
Този момент го има и в нашата аналогия - когато се играят MMO игри (масови онлайн игри), няма паузи  :)


Та идва следващия въпрос - може ли да има времеви паузи в една консенсусна вселена, тоест в едно споделено преживяване?

Нека ползваме емпиричните факти и улики от хакерите на сънища, и да се опитаме да открием, дали имат еквивалент в дигиталната асоциация.

Няма паузи на..."сървърно" ниво, но на по-високо...може и да има, кой знае?
Та така и в "консенсусната вселена", би имало пауза, ако е "дръпнат шалтера" от по-високо ниво...
Ако "архитектът" на въпросната вселена реши да натисне "спейс", ние няма как да го разберем, за нас е все тая :D