Глава 11
Записано е с йероглифи
Явно за свещениците на Кхнум е възниквала възможност да поставят въпроса пред царя. Розетният камък ни информира, че в осмата година от управлението на Птолемей V, Нил създал извънредно наводнение върху всички равнини. Това довело до глад, като времето намалило продуктивната земеделска земя. Кхнум символизирал Нил, и жречеството на Кхнум отговаряло за всички нужни действия, свързани с необичайното наводнение. На остров Елефантин все още съществува нилометър, започващ от брега и стигащ до ниското водно ниво.
Жреците посетили Хермополската библиотека, вероятно около 190г пр.Хр. Там те се позовали на стари текстове, за да демонстрират как отклоненията в поведението на Нил са били лекувани в миналото. Въпреки че е имало много периоди на глад в египетската история, те търсели записи от времената на фараон Зосер и Имхотеп. Тези записи показали, че са се правели щедри приношения на Кхнум, за да се прекрати глад, и жреците могли да покажат на царя, че техният култ имал повече от 2500 години опит и ефективно се справял с ненормалното поведение на Нил.
Записите, на които се позовали, били запазени за 2500 години въпреки епизодите на граждански войни и нашествия. От тези записи те произвели драматични исторически разказ, съживявайки Кхнум, както било обичайно с египетските богове, в един епизод с цар Зосер. За тази цел те използвали писмено съобщение, изпратено до Елефантин от цар Зосер, в което се посочвали молбите му един осем годишен глад да приключи. Те се стремели да покажат, че територията, дадена на Изида, е била посветена на Кхнум от самия цар Зосер. Не само, че жреците имали данните, с които да произведат каменна плоча, която да служи като териториален маркер, но те можели и да демонстрират просперитета, осигурен на Египет от внимателното менажиране на Нил, извършвано от техния култ през вековете. Техните записи послужили и за целта да се напомни на гръцката администрация за великия завет, който алхимичната технология на Кхнум оставила на Египет.
ФИГУРА 38. Камъкът на глада на Сехел, близо до Елефантин.
Те възпроизвели надписи в камък, днес наречени Камъкът на глада, който се намира на големия остров Сехел, 3 км южно от Елефантин. Сехел, ценен заради минералните си находища, бил традиционният дом на богинята Анункис, дъщерята на Кхнум. Когато царят и неговите министри видели каменния надпис, неговата автентичност и авторитет били уважени. Гърците почитали Зосер като изключително велик цар, който, заедно с Имхотеп, бил считан за един от основателите на египетската култура. По-ранен цар, Птолемей II, бил уредил почитането на Имхотеп като божество на горното ниво на храма Деир ел-Бахари, намиращ се на Западния бряг, почти директно срещу Карнак. На остров Сехел все още седят останки от храма на Имхотеп, построен от Птолемей V през около 186г пр.Хр.
Изглежда, че жреците дали добри съвети на царя по отношение на Нил. Мъдрото менажиране на разрушителния потоп го превърнало в благословия. Розетният камък разказва, че цар Птолемей V не спестил никакви средства в построяването на бент, който да отвежда прелелия Нил в подходящи канали. Правейки това, той създал изобилен земеделски добив и си заслужил титлата Спасител на Египет. Царят също издал и нов декрет, с който осигурявал привилегии на храмовете на Кхнум. На Кхнум били дадени пълни права на суверенитет чак на разстояние 32 км от Елефантин, което включвало загубени позиции в Нубия. Всички, които ловели риба или ловували в тази територия, трябвало да плащат такса. Каменоломните на Сехел и Асван можели да се експлоатират само със съгласието на жреците на Кхнум. Лодките щели да плащат данък на вноса, който бил например метали или дърво, влизащи в Египет по Нил от юг.
ФИГУРА 39. Горната част на колони 12 до 21 (четени отдясно наляво) на Камъка на глада.
Камъкът на глада съдържа и други големи по важност елементи, които нямат нищо общо с териториалните права или глада. Всъщност, камъкът може да се наименува по-добре като Алхимическият камък на Кхнум, защото у него е ключът за метода, по който се изготвя направен от човека камък. От 2600 йероглифа, съставящи надписа, около 650 или приблизително една трета се отнасят до камъните и минералните руди и тяхната обработка.
Някои египтолози вярват, че значимите надписи върху Камъка на глада са били взети от автентични документи, датиращи от царуването на фараон Зосер (2630-2611г пр.Хр.), подсилени от жреците на Кхнум през Птолемеевия период. Камъкът на глада се състои от пет глави, направен е от тридесет и две колони йероглифи, написани отдясно наляво: 1 до 4, Описанието на глада; колони 4 до 6, (колона 7 не е от значение, затова се пропуска) Визитата в Хермополската библиотека; колони 8 до 18, Откровенията на Имхотеп; колони 18 до 22, сънят на фараон Зосер; колони 22 до 32, Царският декрет.
Три основни персонажа се описват в разказа, написан на камъка, Кхнум, фараон Зосер, и Имхотеп. Жизненоважни пасажи, свързани с приготвянето на направен от човека камък за строителни цели, се откриват в колони 6 до 22: В колони 11 до 18, Имхотеп описва на Зосер камъните и минералните руди на Елефантинския регион. Колони 18 до 20 описват един сън на фараон Зосер, в който Кхнум дава минералните руди на Зосер, за да построи свещения му паметник. Една пирамида не може да се построи с минерални руди, освен ако човек не използва минералите, за да произведе скрепител за агломериране на камък. Варовикът (транслитерирано айнр хедж), преобладаващият вид камък, откриван в пирамидите, не е в списъка. Пясъчникът (Айнр руъдт), основният минерал, използван за строежа на храмове между 1500г пр.Хр. и Римските времена, не е в списъка, нито пък Асванския гранит (мат), строителният материал за предпочитане през Птолемеевия период, особено в Александрия.
Йероглифните имена на няколко минерала в списъка никога до сега не са превеждани. Други думи са с колеблив превод. Правилният им превод е от ключово значение за смисъла на текста. Аз наричам въпросните ключови думи, и те са свързани с камъни и минерали или техния синтез. На база моите собствени археологически открития и знания в минералогията и химията, аз предприех дълбоко проучване, за да дешифрирам колкото мога повече от непреведените и криворазбрани термини.
Създадох нов превод на каменния надпис, представен тук. Той комбинира изследването ми със стандартните преводи, направени от египтолозите Карл Бругш (1891г), У. Плейт (W. Pleyte) (1891г), Жак Морган (Jacques Morgan) (1894г), Курт Сет (Kurt Sethe) (1901г), и Пол Баргет (Paul Barguet) (1953г). Преводът на Баргет отразява най-модерното знание на египтологията. Единственото сравнително скорошно проучване на надписа е направено от С. Ауфер (S. Aufere) през 1984г. Единственото подобрение, което последното може да осигури, е вероятен превод на полу-скъпоценната разновидност на камъните. Следват ключовите думи, които аз изучих:
Ари-КатПървото е прилагателно, което се транслитерира на английски като
ари-кат. Ари, когато се отнася до минерали, е глагол, който означава да работя със, придавам форма, създавам, оформям, или зачевам. Втората част от думата,
кат, значи човек. Ари-кат означава работата, извършена от човек. С други думи, ари-кат значи направен от човек, произведен, или синтетичен. Основен пример за употребата й е обозначаването на имитация на лапис лазули. Думата се среща в колони 13, 19 и 20. В колони 13 и 19, тя описва обработката на минерални руди за строеж на пирамида. В колона 20 тя се отнася до Кхнум, създаващ човечеството.
РуъдтДруга ключова дума се появява в колона 11 и се транслитерира
руъдт. Баргет превежда тази дума със значение твърд камък. Дж. Р. Харис (J. R. Harris) в “Лексисографски проучвания на древните египетски минерали”, обсъжда руъдт по-подробно и казва: “Във всеки случай, не може да има много съмнение, че
руъдт е термин, значещ твърд камък като цяло, въпреки че е трудно да се каже който точно камък спада в тази категория, особено в контекста, че алабастърът е
руъдт”.
Алабастърът е много мек камък. Руъдт, обаче, като цяло се отнася до монументалния пясъчник на южен Египет. Това е мекият камък, обсъден в Глава 3, използван за построяването на храмовете на Карнак, Луксор, Едфу, Денера и Абу-Симбел – каменният материал, който е толкова мек, че може да бъде надраскан с нокът. Този вид камък е осем пъти по-мек от Асванския гранит, и
руъдт следователно не може да означава твърд камък.
Руъдт, обаче, също така означава да покълна или да порасна. Причинителна глаголна форма,
с-руъдт, означава да втвърдя или да вържа здраво.
Руъдт също описва агрегати или чакъл от пясъчник, кварцит и гранит. Тези каменни разновидности са резултат от естественото втвърдяване на агрегати. Пясъкът в природата, например, се втвърдява отново в пясъчник.
Руъдт следователно може да посочва агрегати, които могат естествено или по друг начин да се циментират в камък и може да е определителна дума за агломериран камък.
АинДумата, транслитерирана
аинр, просто означава естествен, твърд камък. Повечето видове камък, използвани в строителството, се наричат
аинр. Когато “р” се изпуска от
аинр, за да се получи
аин, думата има малко по-различно значение. Аин е обща дума за камък, използвана просто за да го разграничи от другите видове материали като дърво или метал. Общата дума
аин се появява в колона 15, за да опише различните камъни и минерални разновидности, докато
аинр или твърд каменен блок въобще не се среща в Камъка на глада.
ТешСъставната дума,
руъдт утешуи, се появява в края на колона 11. Баргет превежда думата като “твърд камък от каменоломните”. Той отбелязва, обаче, че този превод може да е несигурен, заради чудатия начин, по който е написана думата. Аз показах, че
руъдт не може да означава твърд камък. Думата-корен
теш също се появява в два каменни материали, изброени в колона 15. Баргет превежда този корен като
шети.
Теш има общото значение разбивам, отделям, или разцепвам. Думата
бетеш обозначава действието на разтваряне или деагрегиране, или разделяне, тоест агрегат, който ще е нужен за направата на синтетичен камък. Съставната дума
руъдт утешуи може да се отнася до суровината, разбития, деагрегирания, или естествено ерозиралия природен камък. Ако това предположение е правилно, каменните материали (
аин), изброени в колона 15, са били в свободна форма или лесни за деагрегиране. В колона 15 две имена съдържат корена теш, а четири имена не го съдържат. Както се обсъжда по-късно, обаче, двата камъка (
мтай и
бекхен) спадат в категорията на деагрегираните материали.
МтайМтай изглежда съдържа думата
мат, която означава гранит. Харис е съгласен с Баргет, когато отбелязва, че е странно, че гранитът иначе не се споменава в Камъка на глада. Те са очаквали да намерят камък, годен за строителни работи. Освен това, гранитът и пясъчникът са най-обичайните разновидности камък, които се срещат в Асванския регион.
Вероятно е, тази забележителна форма на изписване да променя думата
мат (гранит). С изключение на чудатата йероглифна ортография, която се среща в Камъка на глада, гранитът винаги се изписва по стандартния начин, а именно, като сърп, който е индикация за звука “ме”, придружен от различни прилагателни.
Вместо сърп, в колона 15 се появява оскубана птица, без пера или криле. Този начин за изписване на “ме” също се появява и в думата
мут, която означава самоубивам се. Сходна дума,
мет, означава умирам. А
мат или гранит често се пише с идеограмата за сърцето на живота, намеквайки хрумването за жив гранит. Ако се предположи, че писарят е искал да подчертае, че желателният за избор гранит трябва да бъде ерозирал, слабо свързан, или деагрегиран, той би наблегнал на идеята за умиращ или изнемощял гранит.
БекхенКамъкът, наречен
бекхен, е споменат поименно също и в текстовете от Уади ел-Хамамат, което се намира в пустинята югозападно от Асван.
Бекхен се счита да е една от няколко възможности, черен базалт, диорит, пясъчна шиста, порфир, грейуак (вид черен или тъмносив пясъчник, бел.прев) или псамит. Надписите в Уади ел-Хамамат посочват, че добиването на
бекхен се е извършвало по примитивен начин. Избраните канари са били избутвани от висока скала, при което се разделяли на множество парчета. Това би означавало, че този твърд камък е бил, в крайна сметка, разбит на малки агрегати, както би било нужно за агломерацията.
АатСпоред Харис една дума, транслитерирана като
аат, се отнася до минералните руди.
Аат се появява в колони 11 и 19. В колона 19, човек наистина оценява изключителната стойност на този текст. Той разказва за действителната обработка на минералните руди, които за съвсем първи път са били използвани за строежа на пирамида и храмове. Фраза 19 е цитат на Кхнум, и гласи, “Давам ви рядка руда след рядка руда… никога преди не ги е обработвал човек [за да прави камък] за да построи храмовете на боговете…”
Кхнем, КемТози йероглиф отваря няколко дискусии. Никой от гореизброените преводачи не е предложил фонетична стойност за този изобразен йероглифен символ или идеограма. Символът свидетелства за миризма, но не приятно ухание като такова на парфюм. Вместо това, той изобразява вещества, които отдават миризма, отделяне или излъчване, което не е противно; думата, следователно, не означава смрад. От време на време символът се среща в комбинация със символа за удоволствие или гордост.
Бругш предлага, че идеограмата представлява мазило, а пък Баргет не е е опитал да я преведе. Вместо това, той останал предпазлив и констатирал, че тя означава, “продукти, свързани с онези, цитирани в Колона 11”, тоест, минерални руди.
Една от дискусиите, които тази идеограма повдига, е етимологична. Може да изглежда невероятно, но нашата модерна дума за химия произлиза от едно коренна дума, свързана с Кхнум. Определени йероглифни думи, различно транслитерирани като
кхнем,
шем, и
шнем, включват тази идеограма. Това най-вероятно означава, че думата се асоциира със или е една от миризливите продукти на Кхнум. Основата кхем станала алхимия чрез изкривяването на езика, например: на гръцки, химеиа, на арабски, алкимиа, на средновековен латински, алхемиа, на старофренски, алхими, на английски: алкеми, кемистри.
Някои египтолози поддържат тезата, че думата “алхимия” произлиза от древното име на Египет, Кемит, което означава черна земя. Други поддържат тезата, че коренът е ивритската дума за Слънце, Кемеш. Аз предлагам, че оригиналният корен за думата “алхимия” е
кхем или
Кхнум. Изкривяването на гръцки може да е породило
кхеми или
кеми; името на фараона, за когото е била построена Великата пирамида, Кхнум-Кхуфу, е било променено на гръцки до Хеопс и също Хемис. Изглежда древните гръцки, асирийски, еврейски и арамейски учени са използвали сходни фонетични стойности, за да назоват свещеното алхимично знание на Кхнум. Модерната дума химия може да се проследи до египетската коренна дума за химия или химически процеси.
Идеограмата за Кхнем е ключът за дешифриране на определени минерали, споменати в надписа. Аз предлагам, че символът може да изобразява пикочен мехур, съдържащ урина, която ще отдава миризма, но противоположна на тази от приятния парфюм. Моето предположение е, че символът обозначава изрично химическите миризми. Повечето химически продукти имат интересен мирис, с който химиците са запознати. Според Колони 11 и 12, миризливите продукти са минерални руди, използвани за построяване на пирамиди и храмове.
До сега не се е взимало предвид, че древните египтяни са използвали някои от същите методи, които ние използваме днес, за да класифицираме и определяме химическия състав на минералите. Знаем, че още от праисторически времена египтяните са нагрявали минерали, за да произвеждат емайли. Днес, за разкриването на различни феномени, които се случват по време на загряването, се ползват горелки. Някои минерали се стапят и придават цвят на пламъка, като например лилаво за калий и жълто за натрий. Някои видове минерали се разтрошават, а други се отлющтват, а пък други се раздуват и отдават мехурчета. Някои, като арсенните минерали и сулфиди, отделят дразнещи изпарения. Моето изследване на Камъка на глада разкрива, че тогава, точно както днес, имената на определени минерали са произлизали от техния химически състав. Когато трябва да се дешифрират минерални руди, точно тогава трябва да се вземат предвид мириса, вкуса, и други химически детерминанти, за да вървим в крак с техните средства за класифициране.
Английските думи за камъни, произлизащи от гръцки и латински, обикновено могат да се проследят до коренната дума за техния цвят или общ външен вид. Например, рубин идва от латинската дума
ребеус, която е свързана с латинската дума
рубер, която означава червен. Но това не е бил основният критерий за наименуването на камъните и минералите в древен Египет. Баргет, например, не е имал успех с дешифрирането на имената на камъните и минералите от Камъка на глада, като ги е сравнявал с йероглифните думи за цветовете. Понеже египтяните като цяло не са класифицирали камъните и минералите по цвета, мнозинството от техните йероглифни имена нямат съвременен еквивалент.
Никога преди не се е прилагала детерминативна минералогия, за да се дешифрира Камъка на глада. Може би основната причина за това е, че широкомащабната химическа употреба на минералите е била неизвестна. Дори и днес, основният мафкатен минерал на Египет, използван за строежа на пирамидите, хризокола, няма голяма индустриална употреба. Тюркоазът има само орнаментална стойност. Арсенните минерали, оливинит (арсенат на медта) и скородит (арсенат на желязото), са така изброени в наръчниците за камъни и минерали, сякаш са интересни единствено за минералозите и колекционерите. В древен Египет тези минерали, смесени с медни руди, се използвали за производството на добре известната мед с високо съдържание на арсен. Оливинитът и скородитът също е можело да се употребяват за рязко хидравлично втвърдяване, нужно за големите пирамидни блокове. Въпреки че арсенатите не се използват по същия начин в модерните геополимери, арсенните химически отпадъци действат като катализатори, когато се смесят с геополимери, като едно от приложенията на геополимерите е безопасното за околната среда съдържане на химически отпадъци.
Скородитът е арсенен минерал, който при нагряване отдава силна миризма на лук или чесън, и има исторически свидетелства, говорещи за използването на арсенни минерали в строежа на пирамидите. В книгата си “Евтерпа” гръцкият историк Херодот (около 485-425г пр.Хр.) отбелязва онова, което му казали египетските гидове за строежа на Великата пирамида. Египтолозите ползват разказа на Херодот в подкрепа на стандартната теория за строежа на пирамидите, и неговият пълен разказ ще бъде изследван в пълнота в следващата глава. Един пасаж твърди:
На пирамидата има надпис от египетски знаци за това колко е било похарчено за репички, лук и чесън за работниците. Човекът, разчитащ писанията, както аз добре помня, ми каза, че това се равнявало на 1600 таланта сребро.
Днес, 1600 таланта сребро представлява приблизително $100 милиона щатски долара, колосална сума, за да се хранят работниците с репички, лук и чесън. Херодот бил изненадан от голямата сума за такова ограничено хранително разнообразие. В светлината на химията на Кхнум, легендарното твърдение става ясно: сумата от $100 милиона е цената за миньорските дейности по добиването на арсенни минерали за строежа на Великата пирамида.
Камъкът на глада също подкрепя факта, че древните египтяни са ползвали арсенни минерали за строежа на пирамидите. Надписът изброява чеснови, лучени и репични камъни.
ХедшЗа минералната руда, която при нагряване мирише на лук, думата е
хедш (също
утеши). Баргет не дава превод. Харис казва, че значението остава неопределено. Бругш мисли, че думата означава бял. Според йероглифния речник на Е. А. Уолис Бъдж (E. A. Wallis Budge),
хедш означава лук. Но превод лук, в смисъла на камък, е зачудил египтолозите и те, следователно, са избегнали превода. Камъкът
хедш може да е минерална руда, която отдава бяло изпарение, което мирише на лук при нагряване.
ТемПодобно, думите
тутем и
таам, съдържащи корена
тем, се смятат за чесън. Една руда, изброена в Колона 16,
тем-икр, може да означава минерал, който отдава миризма на чесън. Последните две букви, “кр”, означават слаб. Това, следователно, може да определя значението на думата като минерал, който отдава слаба миризма на чесън.
КауКау (също
ка-т) означава репичка. Една руда в Колона 16,
ка-и, може да обозначава руда, която мирише на репички при нагряване.
Възоснова на обсъдените ключови думи, следва моят превод на значимите пасажи от Камъка на глада. За камъните и минералите, които остават непреведени, са дадени транслитерации. Малки части от надписа липсват, защото не съдържат значима информация. Тези части тук са попълнени като елипси, а на йероглифната карта са диагонални линии. Новият превод ясно изобразява минерална обработка за производство на пирамиден камък.
Откровението на Имхотеп
(Колона 11) На източната страна (на Елефантин) има многобройни планини, съдържащи всички руди, всички натрошени (деагрегирани) камъни (агрегати), подходящи за агломерация, всичките продукти (Колона 12), които хората търсят, за да построят храмове на боговете на Севера и Юга, оборите за свещените животни, пирамидата на царя, и статуите, които трябва да се издигнат в храмовете и светилищата. Още повече, всички тези химически продукти са пред Кхнум и около него… (Колона 13)… по средата на реката има великолепно място, като от двете му страни хората обработват рудите… (Колона 14)… научете имената на боговете, които са в храма на Кхнум… (Колона 15) Научете имената на каменните материали, които се откриват на изток, нагоре по течението от Елефантин:
бекхен, мтаи (мъртъв или ерозирал гранит),
мхтбтб, регс, хедш (деагрегиран лучен камък), …
прдн, …
теши (деагрегиран камък)… (Колона 16) Научете имената на редките руди, намиращи се в каменоломните нагоре по течението: злато, сребро, мед, желязо, лапис лазули, тюркоаз, хризокола, червен яспис,
ка-и (репичен камък),
мну, есмералд, тем-икр (чеснов камък), и също
нешемнет, та-мехи, хеагет (Колона 17)
ибехет, бекес-анкх, зелен грим (малахит), черен антимон, и червена охра…
Камъкът на глада. Превод на Давидовиц на колони 11, 12, 15, 16, 17, 18 и 19.
Сънят на фараон Зосер
(Колона 18) Открих бога прав. Той ми проговори, каза, “Аз съм Кхнум, твоят създател. Слагам ръцете си върху теб, за да заздравя тялото ти, за да (Колона 19) се погрижа за крайниците ти. Давам ти рядка руда след рядка руда… Никога преди човек не ги е обработвал (за да прави камък), за да построи храмовете на боговете или да построи наново съборените храмове…”
Строителни надписи, отнасящи се до Колосите на Мемнон, също съдържат език, подобен на този, открит върху Камъка на глада. Един надпис говори за погребалния храм, който бил построен зад Колосите, “Ето, сърцето на негово величество беше доволно с направата на много велик паметник, какъвто никога не е правен от началото насам”.