Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 ... 52 53 54 [55] 56 57 58 ... 73
811
Обем без повърхност, означава БЕЗКРАЙНОСТ!
А ти сам твърдиш, че пространството има граници! Самата идея за повърхност, означава ГРАНИЦА - е, не е ли противоречие?
Относно "предварителната позиция" - обясних ти го по-горе!

Защо да е безкрайност? Аз мисля, че по този начин индиректно твърдиш, че всяка граница е материална. Поне, по дефиниция, всяка повърхност е материална.

Но не всяка граница е материална. Мислите например. Нима няма "ограничени" мисли, както ги наричат? Нима няма "културни" ограничения, както ги наричат? Ами моралните въздържания? Да ограничаваш поведението си чрез съображения и преценки, тоест да ограничаваш поведението си чрез мисли, това нима не е факт?

Освен, разбира се, ако не твърдиш, че мислите са материални. Така ли е според теб?





Да! "Истината" далеч не е обективна и още по-малко - абсолютна!


Оттук насетне няма никакъв смисъл да разговаряме по принцип :) Защото не можеш да мислиш трезво, докато не преодолееш тази широкоразпространена заблуда. Затова прекъсвам разговора едностранно (ти разбира се можеш да го продължиш чрез архитектурата на сайта, както е описано), но все пак ще довърша тази публикация с ответните си забележки.




Точно обратното е - съзнанието е отвъд логиката и...някак си смесваш нещата?

Твърдиш, тогава, че съзнанието е нелогично. Така ли мислиш?


Да, съзнанието е отвъд природата (тази, която познаваме)!

Твърдиш, тогава, че съзнанието е неестествено. Така ли мислиш?


Какво друго са тези "веществени доказателства", ако не ПРОДУКТ на материалния свят?

Тоест, разгледано в контекста на цялостния разговор, за теб материалният свят е онзи, който е нереален. Така ли мислиш?




Нека обобщя как те разбирам до тук:

  • Истината не е обективна.
  • Съзнанието е нелогично.
  • Съзнанието е неестествено.
  • Материята е недействителна.
  • Мислите са материални.


Ако правилно разбирам твоята логика... в такъв случай от горните точки би следвало, че за теб сетивата са действителността. Понеже, ако не бъркам някъде, от твоята позиция излиза, че това, което наричаме реалност, е всъщност съня, а онова, което наричаме сън, е реалността. Следователно, тъй като в съня доминират усещанията и сетивата, а не логиката, всичко това би трябвало да означава, че твоята позиция е, че сетивата са онова, което е реално.

Може и да бъркам някъде, защото тъкмо онзи ден пусна една кратка видео-лекция, с която си съгласен, и където обясняваха, че сетивата НЕ СА действителността.


Аз се обявявам точно на обратната позиция. Според мен:
  • Истината е бективна.
  • Логиката е природен закон, и е път към истината.
  • Съзнанието е естествено.
  • Съзнанието се подчинява на истината, и на логиката.
  • Материята е тъканта на действителността.
  • Мислите са безплътни.



Не виждам как бих могъл да се съглася с теб, или да възприема част от твоите позиции, без да видя доказателствата за това, че твоята позиция е по-истинна от моята.


Не разбирам защо ти не си съгласен с мен, след като истината не е обективна :)

812
Освен това, светът е изграден от дуалности. За всяка истина, например, може да има безброй лъжи.

Всички сме чували рефрена, че "недуалните" са отвъд доброто и злото. Това е доста... странно, така да кажа, твърдение. Но аз поне никога не съм чувал приказката, че "недуалните са отвъд истината и лъжата".


И аз си мисля, че няма как някой да е "отвъд истината за нещата". И понеже няма как, значи все пак дуалността истина-лъжа е над него, нали така.

И щом няма някой, който да може да се провъзгласи "над истината за нещата", то тогава по-логичното заключение е, че някой има сериозни проблеми с проумяването на дефенициите на думите и понятията, откъдето следват и определения като "недуален".


Понеже истината, в крайна сметка, лежи в основата на всички неща... и няма как думите "добро" и "зло" да се дефинират без понятието "истина", можем да кажем, че добото и злото, както всички други неща, са проявления на истината за нещата.

Нека напомня, освен това, че единственото кохерентно, тоест единно нещо, това е обективността, като концепция. Да си НЕ-дуален, би трябвало да означава, че си обективен. А не че си "над истината за нещата", сиреч, да твърдиш, че доброто и злото са илюзии.




Моля да изчистите тези противоречия, преди да обсъждаме задълбочена логика и абстрактно логическо мислене, иначе ще се въртим в кръг завинаги.

813
И все пак, понеже и без друго започнахме да сравняваме гледните си точки, нека да засиля контрастите помежду ни, за да може всеки от нас по-добре да огледа цялостното положение.


Атос, ти изследваш възможността сънищата ни да са отделни, пълноценни реалности (аз така те разбирам). Свързано с това е идеята дали човешкото съзнание може, по същата сила по която и Бог може, да създава самото пространство за дадена реалност.

kipenzov, ти приятелю защитаваш тезата, че интелигентността на човека в будно състояние е ограничена (аз така те разбирам). Ясно ми е, че в тъканта на тази парадигма има специализирани термини, будното съществуване на човека например се нарича "дуално", а "специалното" съществуване на човека, така нареченото "извън-телесно преживяване", в тази парадигма се нарича "недуално". ...Най-общо казано разбира се, самата парадигма е известна с това, че няма никакви твърдо установени положения, така че множество изкази са валидни. Поправи ме, ако греша.



Вие и двамата, следователно, споделяте едно и също схващане: схващането, че отсъствието на логика е по-близо до истината, отколкото логическото мислене.


Вие и двамата изтъквате едно и също положение: онзи момент, в който човек преминава от едно амплоа в друго, като от позицията на всяко от амплоатата си смята другото си превъплъщение за нелогично. На всеки се е случвало да е убеден в нещо насън, но да си дава сметка колко е нелогично веднага щом се събуди. От гледна точка на чувствата му, и двете убедености са еднакво валидни и категорични преживявания.





Казваш - мисленето да обясни, когато опитът не е "мислещ"?
Хайде, опитай да обясниш на някого, който никога не е изпитвал физическа болка, какво представлява болката от изгаряне, например?


И ти си прав. Ти казваш, "как ще обясниш сетивен опит на някого, който има опит единствено с мисленето?" Логиката не е способна да обясни и предаде сетивен опит на друг.





Има, обаче, и друго. Означава ли това, че ако имаш засилени усещания от превъзбудени сетива, значи има РЕАЛНО събитие?

Опит е например някой да навреди на тялото ти и да изпиташ болка. Но ако се надрусаш с наркотик, и си въобразиш, че изпитваш силна болка, това опит ли ще бъде?

(онлайн тълковен речник) Опит:

1. Само ед. Съвкупност от практически усвоени знания и умения. Жизнен опит.
2. Възпроизвеждане на някакво явление с цел да се провери твърдение или предположение или да се илюстрира процес. Химически опити.
3. Пробно осъществяване на нещо; проверка (за годност, здравина и др. ). Първи творчески опити.
4. Действие за осъществяване на нещо. Щангистите имат право на три опита в движение.


В дефиницията за опит е заложено СЪБИТИЕ. Ако няма събитие - няма опит. Сетивата не са единствено и достатъчно доказателство за факта на дадено събитие.




Доказването на истината се осъществява на ТРИ етапа:
  • Нужен е свидетел - той предоставя сетивен опит.
  • Нужен е мотив - той предоставя логическа подкрепа.
  • Нужни са ВЕЩЕСТВЕНИ доказателства - те предоставят реалното събитие.



Ако отсъствието на логика е по-близо до истината, отколкото логическото мислене... тогава вие казвате, че всеки, срещу когото има свидетел, и срещу когото има веществени доказателства, е следователно виновен, макар и да няма мотив.

Вие, например, не можете ли да си представите ситуация, в която сетивата на свидетеля го заблуждават, веществените доказателства от обвиняемия са се получили по съвсем друг начин, но той е набеден за виновен, въпреки че няма никакъв интерес от деянието?

Е... тогава, влезте ми в положение, когато аз твърдя в отговор на вашите тези... че само със сетивна информация, при положение, че не можете да предоставите веществени доказателства, и при положение че отхвърляте достойнствата на логиката като цяло... не можете да докажете твърденията си. Аз следователно отказвам да ви вярвам. Отказвам да ви вярвам по същия начин, по който отказвам да вярвам в митове и суеверия.


И не задължавам и вие да ми вярвате за каквото и да е.

Изтъквам само факта - че никой не може да търди, че отсъствието на логика приближава към истината, без да бъде или луд, или объркан и заблуден.

814
Всички теми / Re: Мисъл формите
« -: Юли 10, 2017, 11:44:40 pm »
[/size]Ламбда, бих се радвал на жеста да отделиш време за анализ на един модел, който още преди да излезне Матрицата си фантазирах, че може и да описва структурата на реалността /тогава изобщо не бях зацепил, че от гледна точка на енергийните измерения времето няма значение/.
[/size]В общи линии е следния : Време-пространството е статично. Съзнанието ни /вече съм сигурен че е солитонна вълна - мисловен модел/ като енергиен сноп преминава през индивидуални ситуации / или както С.Хокинг използва термина елементарни събития/ и в този процес преживява или може би по-правилно - генерира, определени емоции- енергии, т.е. вибрации. Изборът коя да е следващата разположена във време-пространството ситуация е личен и неприкосновен, за сметка на това и лична отговорност ;)  . Време-пространството е четиримерно и си фантазирах, че ако се вземат само два от параметрите на материалния свят, съответно оформят равнина, третия параметър ще бъде времето и така като "светлинен конус" / обърнат с върха надолу конус - Хокинг, Кратка история на времето/ ще бъде ограничен във време-пространството целият потенциално възможен жизнен път в този инкарнационен цикъл./ това поне за мен ми се потвърди от http://megavselena.bg/syzdadoha-nova-teoriya-na-vremeto/, както и http://megavselena.bg/zhivotyt-e-plitka-v-prostranstvo-vremeto/  Обаче всяко едно елементарно събитие е с характерна енергийна наситеност. Тогава си пофантазирах, че на същия принцип може да се вземе само 1 параметър на пространството, а другия в равнината да е времето и тогава третия параметър /или 5-то измерение/ ще е енергията. т.е. енергийният свят е от 5-мерен нагоре. На същия принцип време-пространството може да бъде редуцирано до едномерно пространство- линия, изразавяща индивидуален инкарнационен цикъл между две енергийни полярности / и хоп наскоро гледам избражение на Вишну как направлява линиите на съдбата :-\  баси/ и тази линия, ако както си фантазирам почне да вибрира в 11 измерения ма много ще прилича на струна от движението на струните или от течението М / от M-teory, проф.Б.Грийн, Елегантната вселена/, както и ще е в съзвучие с песента за фракталната природа на реалността. Доста си поиграх да търся нещо, което да е в разрез с този модел и дори и да го обориш ще съм ти благодарен, щото така ще ми отвориш очите за истината, поне моята.


Едва ли можем да говорим за оборване, при положение, че такава дискусия като цяло е извън обсега на работата с факти и доказателства. Самият Хокинг недолюбва да се занимава с доказуеми неща :P Аз лично, когато си мисля по този въпрос, предпочитам да изхождам от древните окултни школи, защото специално що се отнася за работа без твърде убедителни доказателства, имам повече доверие на тайните окултни ордени и техните доктрини, отколкото на науката. И така и би трябвало да бъде - присъствието на наука в отсъствието на доказателства само по себе си е една невъзможна дефиниция. Затова предпочитам Кабала пред Хокинг.

В Сефиротическата традиция съдбините на съзнанието се разглеждат и изобразяват чрез свещената геометрия. По-точно - чрез свещеността на геометрията. Ето това е едно чудесно видео за еволюцията на формите:



Видеото може да се разгърне в много по-голяма дискусия с много повече обяснения, където всяко действие следва математическите възможности от всяка предна ситуация.

Тази тема "Мисъл формите" горе-долу става... Може тук да напиша какво АЗ си мисля по въпроса. Но това ще стане тези дни, сега точно вече няма време :)

815
Твърдение 19

Земята е на милиарди години и човечеството е на милиони години


Староземците вярват, че Земята, дори и континентите и океаните, са на милиарди години. Това не може да бъде, тъй като континентите трябваше да са ерозирали до морското равнище само в рамките на 15 милиона години. Океаните имат около 5 пъти обема на континенталните скали, които са над морското равнище. Така че, океаните е трябвало да са изцяло запълнени от утайки в рамките на 80 милиона години. Следователно, ако океаните и континентите са на поне 80 милиона години, океаните е трябвало да са запълнени от утайки и континентите е трябвало да се изравнят до морското равнище, и после да се преизградят отново и така общо пет пъти. (Или пък трябва да повярваме, че планините някога са били 100 пъти по-високи от сега и са ерозирали до настоящата си височина?) Всички вкаменелости в континенталните скали е трябвало да са ерозирали в рамките на 15 милиона години от формирането си, но въпреки това разполагаме с вкаменелости и скали, за които се твърди, че са на по 500 милиона години.

Океанът (солена вода) има известна концентрация на сол. И ние можем да предвидим количеството сол, което навлиза в океана всяка година, поради ерозията от континентите. Ако предположим нулева наличност на сол в първоначалния океан, може да се изчисли, че цялата сол в океана е трябвало да се натрупа в него само за 62 милиона години. И въпреки това, океаните са на милиарди години?
[Джон Д. Морис, "Младата Земя" (Грийн Форест, Арканзас: изателство Мастър Букс, 1999г), стр. 87... John D. Morris, The Young Earth (Green Forest, Arkansas: Master Books, 1999), 87]

По същия начин, други материали също ерозират в океана и се разтварят в океанските води. Концентрациите на желязо, мед, никел, манган, натрий и други в океанските води, са измерени; и при настоящите нива на ерозия, тези концентрации е трябвало да бъдат достигнати в рамките на хиляди години, а не за милиард плюс години, както предполагат староземците.
[Хенри М. Морис, "Научно Сътворенчество" (Грийн Форест, Арканзас: издателство Мастър Букс, 1998г), стр. 154... Henry M. Morris, Scientific Creationism (Green Forest, Arkansas: Master Books, 1998), 154]

Имайте предвид, че агресивната ерозия по време на Великия Потоп е откъртила множество тонове минерали в Потопните води. Следователно, големи концентрации на сол и други минерали вече са били в След-потопния океан, така че няма абсолютно никаква причина да се мисли, че Потопът се е случил по-отдавна от около 5 000 години. (Библията предполага, че Потопът се е случил преди около 4 400 години.)

Радиоактивният уран в скалите с времето се разпада до стабилен материал (както обсъдихме в Глава 7), последствие от което е хелият. Този хелиев газ прониква нагоре през частично порестите надлежащи скални слоеве и бяга в атмосферата. Понеже сме измерили количествата хелий, който напуска скалните слоеве е навлиза в атмосферата всяка година, и защото ни е известна концентрацията на хелий в атмосферата, изчислено е, че целият хелий в атмосферата е трябвало да се натрупа в нея само в рамките на 3 милиона години, което е много по-малко време, отколкото е според сценария на староземците за атмосфера на милиарди години.

Силата на Земното магнитно поле спада с такава скорост, че само преди 20 000 години магнитното поле е трябвало да бъде толкова много по-силно от днес, че Земната кора е щяла да се стопи. Староземците продължават да твърдят, че Земното магнитно поле по някакъв начин се възстановява (чрез някакъв мистериозен и незнаен механизъм, създаващ магнетизъм), така че силата му в действителност не била отслабнала. Само че магнитното поле наистина, всъщност, е отслабнало със 7% през последните 150 години (и следователно е спаднало със 100% през последните 1400 години).

Това отслабване на силата на магнитното поле е предвидимо, според Втория закон на Термодинамиката, който по същество казва, че всички физически системи естествено деградират до пълна ентропия (хаотичност). Радиоактивният материал се разпада, планините ерозират, организмите остаряват и умират, металите корозират, магнитите губят магнетизма си, както Земното магнитно поле губи силата си през вековете.

Целият обем на изчислените световни въглищни резерви разполага със същото количество съхранена в себе си енергия, колкото е еквивалента съхранена енергия в обема на акумулираната растителна маса в последните 128 години. Следователно, световните въглищни жили трябва да са 30 милиона метра дебели (това ще изхрани доста камини), защото се предполага, че повечето въглища са започнали да се формират преди 300 милиона години и се твърди, че са продължили да се формират през тази времева рамка. Предположете, че въглищните слоеве съставляват 1% от утаечната геоложка колона; средната дълбочина на утаечните скали е 1524 метра; следователно, около 15 метра от нея са въглищни слоеве. Тъй като 128 години развитие на глобалната растителност са представени в 15 метра средна дебелина на глобалните въглищни залежи, то 300 милиона години развитие на глобалната растителност би трябвало да са предоставили биомасата за въглищни легла с дебелина приблизително 35 милиона метра (тъй като 300 милиона години, умножено по 15 метра / 128 години, е равно на 35 милиона метра).
[Андрю Снелинг, "Въглищни легла и Ноевия Потоп", Криейшън Екс Нихило, том 8, No. 3, 20-21... Andrew Snelling, “Coal Beds and Noah’s Flood,” Creation Ex Nihilo, vol. 8, no. 3, 20-21]

Сега прибавете към това обстоятелството на цялата допълнителна биомаса, която ще да се е натрупала от умирането на животните през тези 300 милиона години. Представете си всички животни, живи днес, и умножете броя им (трилиони) по 300 милиона години. Крайният резултат (безброй) от този хипотетичен сценарий отразява масивния обем мъртва животинска материя, която трябва да е помежду утаечните слоеве под формата на вкаменелости или въглеродни находища (петрол, газ). Животните и растенията, очевидно, не са живели и умирали стотици милиони години.

Има обаче много вкаменелости и въглеродни находища, които пасват в сценария за глобален потоп, в който случай животните от няколко поколения са били пометени от потопните води, някои са били загробени в утаечните слоеве, а останалите са изгнили. Също така, нужното количество растителна материя за формирането на въглищата, които очакваме, че се намират в земята в днешно време, е само около три пъти настоящия обем жива растителна материя по целия свят. Така че, Пред-Потопния свят вероятно е имал три пъти повече растителност от нашия съвременен свят; не е трудно да си представим такъв сценарий, вземайки предвид обширните безплодни райони на След-Потопния ни свят, които са пустини, тундра или сухи планини.

Предположете, че първите напълно хора са еволюирали от маймуно-хора преди около един милион години. Днешната световна популация е 6.5 милиарда, докато преди 2000 години, световната популация се очаква да е била 250 милиона души. Така че може да се каже, че световната популация е била средно 10 милиона души през единия милион години, откакто първите "напълно хора" се предполага че са еволюирали. Ако се предположат 10 милиона средно, 250 милиарда души би трябвало да са живели и да са умирали през онзи един милион години (предполагайки поколение от 40 години).

Повечето хора, включително и "Хомо Еректус" и "Неандерталските" хора (Голямата стъпка, бел.прев) (за много от които се твърди, че са живели преди повече от един милион години), погребвали мъртвите си в ритуално положение, често заедно с особените им принадлежности (флейти, цветя и предмети на изкуството). Следователно, би трябвало да има много повече от 250 милиарда погрeбални места и гробници по света. Къде са?

Староземците признават, че световната популация е била много по-малко, между 2000г пр. Хр. и 1000г пр. Хр., от грубата цифра 250 милиона души по времето на Исус Христос. Следователно, спекулативните изчисления на световната популация в историята подкрепят Библейската история, като популацията на света започва в 2400г пр. Хр., когато осемте души и около 16 000 дишащи въздух животни слезли от Ноевия Ковчег (както се обсъжда в Глава 15).

Ако се предполага, че поколенията след Ной са имали шест рожби за двойка (много консервативно число, тъй като хората живели от 600 години до 150 години през първите десет поколения след Ной), тогава световната популация е била поне 100 000 души около 200 години след Потопа, и много милиони души около 400 години след Потопа (около 2000г пр. Хр.); тоест, стотици хиляди, ако не милиони души до времето на Вавилонската кула на Нимрод (2200г пр. Хр.). Така, проспериращата цивилизация на древния свят е била изградена от милиони души в периода от първите 200 до първите 400 години след Потопа.

Данните очевидно са в подкрепа на Билейската история, а не в подкрепа на теориите, основани на Дарвиновата еволюция и на схващането, че Земята е на милиарди години. Захранени сме с пропагандата на модерните земни и биологични науки, а не с истината, но староземските Дарвинови предразсъдъци очевидно създават колосални статистически кошмари на привържениците на версията за стара Земна история.


816
Твърдение 18
Динозаврите измрели преди 65 милиона години, заради вулкани и/или метеоритни удари

Тъй като орбитиращите тела (комети и метеори) трябваше да са се сблъскали с планета, да са изгорели, или да са напуснали Слънчевата система в първите 10 000 години, малко вероятно е да са бомбардирали катастрофално Земята преди 65 милиона години и да са създали задушаващи прашни облаци, които да доведат до измирането на динозаврите. Също така, ако космическа бомбардировка наистина е причинила задушаването на динозаврите, другите животни защо не са били избити? И защо динозаврите са образували вкаменелости в утайки от наводнение, често струпани в общи фосилни гробища, в които стотици динозаври са обезобразени и струпани заедно в огромни утаечни депозити?

Задушени динозаври биха измрели на суха земя, щели са да бъдат нападнати от мършояди и са щели да се разложат и в рамките на месеци е нямало да остане и следа от останките на съществата и, по този начин, нямаше да има никакво формиране на вкаменелости. Но ние имаме хиляди динозавърски вкаменелости. Те са били наводнени и загробени в утайки, като другите животни, които не са се качили на Ковчега.

Ако комети и метеори са удряли Земята за поне 65 милиона години, би трябвало да видим доказателства за тях в утаечните вкаменели слоеве; метеоритните кратери би трябвало значително да са изкопали утаечните слоеве, и тези огромни вдлъбнатини в утаечните слоеве е щяло да се запълнят с последващи утаявания от цикличните навлизания на океана навътре в континентите. Обаче няма следи от метеоритни кратери в утаечната колона, която уж бавно се е натрупала за 500 милиона години. (Метеоритните кратери на повърхността на Земята са след Потопа.)
[Том Ван Фландерн, "Тъмна материя, липсващи планети и нови комети", (Бъркли, Калифорния: издателство Норт Атлантик букс, 1993г), стр. 235... Tom Van Flandern, Dark Matter Missing Planets and New Comets (Berkley, California: North Atlantic Books, 203 1993), 235]

На повърхността на Луната има много метеоритни кратери, а на повърхността на Земята са много малко; така че или Луната е много по-стара от Земята (малко вероятно), или утаечните и вулканичните скали на Земята са се формирали след метеоритните удари по Земята и Луната. (В края на краищата, метеоритна бомбардировка, удряща Луната, вероятно ще удари и близката й съседка, Земята.) Всъщност, единствената твърда планета в Слънчевата система без множество кратери по себе си е Земята; следователно, Земните утаечни и вулканични скали ще да са се формирали и уталожили след почти всички метеоритни удари по планетите. Тъй като Слънчевата ни система е млада, почти всички удари по планетите (включително Земята) са се случили само преди хиляди години, последвани (на Земята) от катастрофалното седиментиране и вулканизъм от ноевия Потоп, който е ерозирал и покрил кратерите.

Интересно е, че равин Раши (Rabbi Rashi) констатира, че кима (комета) е предизвикала Ноевия Потоп, както се споменава в Талмуда. Древните вавилонци вярвали, че техният бог Мардук разрушил планетата "Тиамат" (което означава водно чудовище) и "очите" на Тиамат станали източника на реките Тигър и Ефрат (тъй като Потопът е бил предизвикан от "Тиамат", която се ударила в Земята), и че половината й "кожа" била използвана, за да се "покрие небето като с навес". Интересно е, че замръзналата вода е значителна съставна част (близо 20%) на кометите.
[Енума Елиш, Вавилонският мит за Сътворението, плоча IV... Enuma Elish, The Babylonian Creation Epic, Tablet IV] и ["Мазаротът или Зодиакът"... “The Mazzaroth or Zodiac"]

Бел.прев: Работещ линк към Енума Елиш, плоча IV, на английски



Много астрофизици, като например Том Ван Фландерн, мислят, че планета като "Тиамат" наистина е съществувала, някъде между Марс и Юпитер. Орбитите на кометите и метеоритите в Слънчевата система подсказват, че са дошли от експлозия в центъра на орбитите им, който е между Марс и Юпитер. Наличието на диаманти в някои метеорити говори, че са формирани от висока температура и налягане, каквито биха били условията при една избухваща планета. Кометите съдържат сяра, оливин и желязо, които също индикират останки от избухнала планета. Парчетата от експлозията на Тиамат са се отдалечили във всички посоки, след което са възприели орбитите си; някои са ударили планетите, някои са изгорели, други са избягали от гравитацията на Слънчевата система, а други са били задържани от гравитацията вътре в нашата Слънчева система, оформяйки орбити.

Луната и твърдите, бавно въртящи се планети (Меркурий, Земята, Венера и Марс) на нашата Слънчева система изглежда да са удряни от метеорити от една и съща посока, което подсказва, че са били бомбардирани от много отломки в кратък период време, от една посока. Експлодиралата планета ("Тиамат") осигурява научно валидно обяснение за този кратерен феномен, и вероятно е причинила тектоничното надигане, което е включвало и Ноевия Потоп, докато другите планети вероятно са били бомбардирани от отломки от експлозията. После, масивната ерозия от Ноевия Потоп е заличила следите от кратерите по Земята.

В древният индийски запис за Брахма и последователите му се споменава пристигането на много малко бяло тяло в небето, което в рамките на час нараснало и било голямо колкото слон, преди да удари Земята и да предизвика световен потоп. Китайските легенди разказват как при управлението на император Я-хоу (Ya-hou), ярка звезда дошла от съзвездието "Ин" ("Yin"), точно преди голямо планетарно надигане. В древно Перу героят, който оцелял от потопа, като се изкачил на една планина, успял да извърши тези дела, чрез внимателно предвиждане на необичайното поведение на "звездите".
[Д. С. Алън и Дж. Б. Делейр, "Когато Земята почти умря"... D. S. Allan and J. B. Delair, “When the Earth Nearly Died”]

Вулканите се формирали по време и след Потопа заради силно движение на Земните плочи (както говорихме в Глава 9). 50 000 угаснали вулкани по цял свят са свидетелства за това тектонично надигане, защото в днешно време не се формират вулкани. Изгасналите вулкани не се различават много от спящите или активните вулкани. За много от днешните изгаснали вулкани се знае, че са изригвали в запомнената от хората история.

Вулканите са млади. И спомнете си отново, че при днешните нива на ерозия, континентите ще се изравнят с морското равнище в следващите 15 милиона години. Вулканичните планини, и планините като цяло, ще са първите да ерозират, в рамките на тези 15 милиона години, защото са стръмни и са най-изложени на ерозиращи метеорологични условия; така че няма начин интензивната вулканична активност да е обгазила динозаврите до измиране преди 65 милиона години, както предполагат староземците.

Но представете си, че динозаврите всъщност наистина са били избити от газове и отломки от масивен вулканизъм или метеорити. Тогава те щяха да са измрели на сушата, щяха да са изядени от мършояди и да са се разградили до нищо в рамките на месеци, и по този начин нямаше да е останало нищо, което да вкаменява. А ако динозаврите са измрели по този начин, тогава защо другите животни не са измрели? Другите видове животни, както и динозаврите, се откриват в утаечни скали под формата на вкаменелости (загробени същества), които са били сразени от масивни притоци вода и кал, залели континентите по време на Ноевия Потоп.



817
Твърдение 17
"Големият взрив" породил Вселената преди милиарди години

Староземците обикновено са симпатизанти и на старата Вселена и вярват, че и Земята и космосът са създадени преди милиарди години. Те казват, че щом звездите са на много трилиони километри разстояние, на светлината са й необходими милиарди години, за да стигне до нас (за да можем да видим звездата); следователно, далечните звезди и галактики ще да са на милиарди години. (Предстоящото по-долу обяснение на модел, който обгръща и обяснява всички астрономически наблюдения, се основава на д-р Ръсел Хъмфри и книгата му "Звездната светлина и времето". Моля, консултирайте се с нея за повече подробности.)
[Ръсел Хъмфри, "Звездната светлина и времето", (Грийн Форуст, Арканзас: издателство Мастър Букс, 2002г)... Russell Humphreys, Starlight and Time (Green Forest, Arkansas: Master Books, 2002)]

Обичайната логика за стара Вселена е сериозно необоснована, защото предполага, че Вселената е формирана от космическа експлозия, един "Голям взрив", който накарал материята да започне да се разширява навън. Само че, да се каже "разширява навън" означава, че възниква нужда от нещо вътрешно, център, ако щете. Следователно, при разширяването на материята (дори и в момента) навън, остава все пак един център, и следователно, очевидно, получава се също и ръб на разширената навън (и вероятно все още разширяваща се) материя. Старовселенците извеждат това заключение за "Голям взрив" от допускането, че Вселената е безкрайна, директно противоречие на току що подчертаната нужда от център, и следователно, и от външен ръб на материята (ръб на вселената), така че, ограничена вселена, а не безгранична.
[Ръсел Хъмфри, "Релативистична космология спрямо една млада Земя"... Russell Humphrey, “A Young Earth Relativistic Cosmology”]

Бел.прев: Това, че вселената има точно определен обем и точно определени граници е логически изведено и в Кабала.

Привържениците на Големия взрив трябва да използват това тяхно допускане за една трудно въобразима (и противоречива) безгранична Вселена, защото ако бяха казали, че има външен ръб на материята (ограничена Вселена), тогава с това признават, че има и център. Ако има център, тогава съществува възможността за гравитационно влияние върху разширяващата се материя, както и върху скоростта на светлината, и по този начин, възможност за много по-малко време, отколкото милиарди години, за да ни достигне звездната светлина.

Един часовник на морското равнище тиктака по-бавно, отколкото часовник на върха на планината. Това е заради по-силното гравитационно придърпване върху часовника на морското равнище, за разлика от онзи на върха на планината, който е по-далече от центъра на масата на Земята. Предположете сега, че Вселената е крайна, както говорят доказателствата, и се е разширила навън от един център. Според Теорията на относителността на Айнщайн, гравитационното времево разширяване значително е ускорило степента на образуване на звездите (като при стареенето; тоест по-бързо тиктакащи часовници, по-далеч от гравитацията), и ускорило скоростта на светлината. Това хрумване за ускорение е противоположно на забавянето на скоростта на светлината и на стареенето на материята, доближавайки теоретична "черна дупка" (учените мислят, че са открити три такива във Вселената), където материята и светлината са привлечени от гравитационен вортекс.

Съществува една разширяваща се невидима гравитационна сфера, обгръщаща черна дупка; тази сфера се нарича Хоризонтът на събитията (Event Horizon, това е научен термин и от официалната наука, бел.прев). Когато светлината и материята се привличат към черната дупка, те навлизат в Хоризонта, в който момент скоростта на светлината и степента на стареене на материята драстично се смаляват. Колкото повече материя навлиза в Хоризонта на събитията, той се разширява, защото гравитационното притегляне, упражнявано от черната дупка, се увеличава с натрупването на материя в него (маса).

По подобен начин, ако Земната материална плътност мистериозно се преполови (по този начин намаляйки масата й на половина), часовникът на върха на планината ще се забърза, защото ще има по-малко гравитация. (Така че, часовникът ще трябва да се спусне до по-ниско положение, за да се забави отново.) В следствие, ако Земната материална плътност (маса) мистериозно се увеличи два пъти, часовникът на върха на планината ще се забави, защото ще е под влияние на повече гравитационно притегляне, така че часовникът ще има нужда "да се разшири навън", по-далеч от Земния център, за да ускори отново. Следователно, когато материята се отдалечава от гравитацията, се състарява (предвижва се към ентропията, към хаотичността), с по-голяма степен.

Това е аналогично на това, което може да се е случило при формирането на Вселената. Материята и светлината се разширили навън, така че "бялата дупка" (в противовес на черна дупка) загубила маса, и по този начин, Хоризонтът на събитията й се е сринал, защото все повече и повече материя избягала навън от този сриващ се Хоризонт. Следователно, докато скоростта на светлината и на стареенето рязко намаляват при приближаването им до Хоризонта на черна дупка, те рязко се забързали, когато избягали от Хоризонта на бялата дупка, по време на Сътворяването. Драстичното ускоряване на светлина и стареенето продължило, докато Хоризонтът на събитията не се сринал до нулата, и по този начин цялата материя и светлина били вън от него, в който момент, скоростта на светлината и и на стареенето се нормализирали.

Когато Хоризонтът на събитията се сринал до нулата, страствания на разширена материя предизвикали термоядрен синтез в новоформираните звезди; те се състарили с милиарди години, и светлината от тях пътувала с много повишена скорост (според Теорията на относителността на Айнщайн), докато Хоризонтът не се сринал до нула. Д-р Ръсел Хъмфри, признат астрофизик, който изтъква тази теория за бялата дупка, предвиди показанията на магнитните полета на планетите Нептун и Уран, снети от пробата на Вояджър.

Предвижданията му са възоснова на неговата теория, че бяла дупка, в момента на Сътворението, е била водна топка две светлинни години в диаметър; при Сътворението, Бог се замисля над "Дълбокото" (дълбокото се превежда като бездънна вода), както е записано в Сътворение 1:2. Тогава тази водна материя се е разширила рязко, сраснала се е в звезди, които се състарили милиарди "Земни години", изпращайки светлина с хипер-скорост към Земята, всичко това в рамките на чосове (няколко дни, както твърди Библията). Термоядреният синтез обърнал водната материя в минералогията на планетите. Строежите на планетите са резултат от вода, преминала термоядрен синтез, и по този начин Хъмфри точно предвидил строежа им и силата на магнитните им полета.

Според теорията на Айнщайн, и голямата вероятност, че Вселената е ограничена, далечните звезди може да са се оформили и да са остарели с милиарди години в рамките на часове, и светлината от тях дошла до Земята също в рамките на часове. На звездната светлина не са й трябвали милиарди години, за да стигне до нас, защото скоростта на светлината е била ултра-ускорена по време на разширяването на материята и последващото формиране на Вселената. По този начин една теория, от може би най-уважавания физик в историята, осигурява чудесна рамка, с която да се обясни развитието и младата възраст на Вселената.



видеото има български субтитри, пуснете си ги от първия бутон долу вдясно

Суперновите са звезди, които експлодират, изхвърляйки отломки във всички посоки в пространството. Колкото по-отдавна се е случила една супернова, толкова по-далече от точката на взрива ще се намират отломките. Това вечно разширяващо се поле от парчета и отломки се нарича Остатък от супернова. Ако Вселената е на милиарди години, трябва да очакваме Остатъците от суперновите да са с огромни диаметри, което да свидетелства, че супернови са се случили преди милиони години. Само че, всички наблюдавани Остатъци от супернова са толкова малки, че суперновите изглежда като да са експлодирали само преди няколко хиляди години, а не милиони.
[Джонатан Сафарти, "Експлодиращи звезди сочат една млада Вселена", Криейшън Екс Нихило, том 9, No. 3 (1997г), стр. 46-48... Jonathan Safarti, “Exploding Stars Point to a Young Universe,” Creation Ex Nihilo, vol. 9, no. 3 (1997), 46-48]

Ако Слънчевата система и галактиките наистина са на милиарди години, не би трябвало да има никакви спираловидни галактики. Различните скорости на звездите на тези спирали от звезди щяха да са причина за прекъсването на спиралната формация преди милиарди години. Спиралите от звезди (галактики) не са се разпръснали, така че спиралите трябва да са млади.
[Дани Фолкнър, "Кометите и възрастта на Слънчевата система", Криейшън Екс Нихило, Техническо списание, том 11, No. 3 (1997г), 264-273... Danny Faulkner, “Comets and the Age of the Solar System,” Creation Ex Nihilo Technical Journal, vol. 11, no. 3 (1997), 264-273]

Повечето астрофизици мислят, че огънят на Слънцето е топлина, която идва от термоядрено преобразуване на водорода в хелий. Суб-атомни частици, наречени неутрони, се излъчват от Слънцето, докато се случва това термоядрено преобразуване. Някои от тези неутрони удрят Земята. Тези неутрино удари могат да се измерят в кобалтовите скали. Учените използват кобалт, за да преценят количествата неутрони, които са били излъчени от Слънцето. Ако Слънцето е старо, много неутрони са били излъчени. Както се оказва обаче, удивително малко неутрони са излъчени от Слънцето до сега, защото преобразуването на водорода в хелий се случва само от скоро време, само от хиляди години.

Земята се върти около една секунда по-бавно всяка година. При тази степен на забавяне, само преди 30 милиона години Земята трябва да се е въртяла толкова бързо, че един ден е щял да бъде дълъг четири часа.

Ако Слънчевата ни система е на милиарди години, не би трябвало да има метеори или комети, които да я обикалят. Известната комета Хейл-Боб, кометата на Хейли (Haley), и "стрелкащите се звезди" ("shooting stars"), всички тези са обекти, които орбитират в нашата Слънчева система, но които би трябвало отдавна да ги няма, ако Слънчевата система беше на милиарди или на милиони години. Тези орбитиращи тела е трябвало да се сблъскат с планети, достатъчно пъти, за да изгорят, или да са достигнали достатъчна скорост, за да избягат от орбитите си и да се изстрелят извън Слънчевата система. Всъщност, всички тези орбитиращи обекти трябваше да са изчезнали от Слънчевата ни система в първите 10 000 години. (Староземците и старовселенците казват, че мистериозният и ненаблюдаван "Облак на Орт" някак си постоянно ни снабдява с комети.)

Наблюдаемите доказателства абсолютно не се нуждаят от модел за стара Вселена, за да бъдат рационализирани. Тъкмо обратното, те доста добре се вписват в рамката, описвана от Библията, също като геологичните и биологичните доказателства за млада Земя, както и антропологическите и културните доказателства, които ще обсъдим по-късно. Нищо от Библията не е било оспорено, а доказателствата, поддържащи Библейските тези, изобилстват.



818





Твърдение 16
Каменната ера започнала преди около един милион години, а Бронзовата и Желязната епохи последвали много по-късно

Маймуните започнали да стават хора преди около два милиона години, според еволюционната хронология на Дарвинистите; маймуно-хората започнали да използват камъни и пръчки като оръдия и започнали да стоят изправени и започнала да им опада цялата онази гадна маймунска козина. Този сценарий е съставен на база Дарвинистичен светоглед и на база надеждността на радиогенното датиране (въглерод 14) на органични материали, асоциирани с "пещерни хора" от преди "30 000 години" и по-скоро. (Разпадът на 14С е около 5000 години, така че количествата на 14С в органичния материал, на възраст "50 000 години", са толкова малки, че са трудни за измерване.)

Отвъд "преди 30 000 години" староземците разчитат на своите "преходни вкаменелости" (полу маймуна, полу човек, както беше обсъдено в Глава 13), които уж отразяват един или два милиона предполагана еволюция чрез постепенно подсилване на генетичния басейн с мутации, които, според Дарвинистите, довели до повече човешки характеристики у тези по-човекоподобни същества, и, по този начин, изчезване на по-нисшите им братовчеди, по-нееволюиралите. Предполага се, че така еволюирали пълните хора и по този начин било осъществено изчезването на маймуно-хората.

Повечето останки на "пещерняци" (Неандерталският човек и Хомо Еректус) са намерени из централна и южна Европа, северна Месопотамия (Близкия Изток) и централна Азия. Староземците асоциират Ледниковата епоха с последните фази на "човешката еволюция". "Пещерняците" (в действителност, много стари, страдащи от недостиг на витамин Д, хора) живели около южната граница на Ледниковата шапка през горе-долу 800-те години след Великия Потоп (започвайки от около 2400 пр. Хр., както се отбелязва в Глава 11), а не по време на Ледникова епоха, траеща стотици хиляди години, както си мислят староземците.
[Марвин Л. Любнау, "Костите на раздора", (Гранд Рапидс, Мичиган: издателство Бейкър букс, 1994г), Глава 12... Marvin L. Lubenow, Bones of Contention (Grand Rapids, Michigan: Baker Books, 1994), Chapter 12]




Тези "пещерняци", с техните груби сечива, погрeбални практики, изкуство, прости музикални инструменти и употрeба на огън, очевидно са живели, както живеят хората в съвременните "каменнокултурни" общества. Някои народностни групи са запазили прост начин на живот за много поколения наред в по-отдалечените зони на света. Или по избор, или заради липса на контакт с по-"цивилизовани", технологично напреднали пришълци, тези народи имат култури, които са съпоставими с тези на "пещерняците". Единствената голяма разлика са по-набитите крайници и лицеви кости на "пещерняците". Както вече обсъдихме, тези много стари, пълноценни хора, старадали от патологии (рахит, артрит), които са били свързани с буреносния, много облачен климат на Ледниковата епоха. Те не са били хуманоиди в еволюционна крачка.
[Хенри М. Морис, "Научно Сътворенчество", (Грийн Форест, Арканзас: издателство Мастър Букс, 1998г), стр. 175 ... Henry M. Morris, Scientific Creationism (Green Forest, Arkansas: Master Books, 1998), 175]

Бел.прев: Били са тъмнокожи изродени племена с хронични рахити и артрити, развили генетични увреждания и затъпели от студ, недоимък и примитивизъм.




Откакто Ковчегът акостирал в "Планините на Арарат" (източна Турция) и в това време започнала Ледниковата епоха, може да се очаква вкаменелостите на "пещерняци" да преобладават по ръба на Ледниковата шапка и в зоните в обхвата на планините Арарат, което да подчертае, че човешката миграция се е развивала само в рамките на стотици години, отдалечавайки се от източна Турция. И точно това отразява фосилната история. Почти всички вкаменелости на "пещерняци" са радиус от няколко хиляди километра от източна Турция, и близо до ръба на (сега значително намалена) Ледникова шапка.
[Майкъл Дж. Оард, "Ледникова епоха, предизвикан от Потопа от Сътворението", (Ел Кайон, Калифорния: ИНститут за изследване на Сътворението, 1990г), стр. 94... Michael J. Oard, And Ice Age Caused by the Genesis Flood (El Cajon, California: Institute for Creation Research, 1990), 94]

Някои кланове, обаче, като Толтеките от южно Мексико, имали страст към пътешествията и прекосили Азия и Беринговия сухоземен мост (както се обсъжда в Глава 11), влезли в Северна Америка и се отправили на юг към Мексико, пристигайки там 104 години след объркването на езиците и 520 години след Потопа.
[Дуейн Т. Гиш, "Динозаври в замисъла си", (Грийн Форест, Арканзас: издателство Мастър Букс, 1996г), стр. 75... Duane T. Gish, Dinosaurs by Design (Green Forest, Arkansas: Master Books, 1996), 75]

"Маймуно-човешките", както се твърди, вкаменелости са по-приматни и се откриват в различни части на света. Те са се доказали или като изфабрикувани, или като напълно маймунски вкаменелости (както е отбелязано в Глава 13).

Значителен факт е, че твърде малко вкаменелости на "пещерняци" са открити по местата, където някога се развивали великите първоначални цивилизации на След-Потопния свят. Областите на древните Вавилонска, Египетска и Харапска цивилизации (северозападна Индия, където градове като Мохеньо-Даро са имали напреднала канализация) са чисти от "пещерняшки" вкаменелости. Човек би си помислил, че "пещерняшките" предшественици са еволюирали в технологично напреднали строители на тези велики начални цивилизации; и все пак, вкаменелости на пещерняци не се откриват по тези земи.

След като осемте човека с животните излезли от Ковчега и започнали да заселват земята, онези кланове, които били запазили много знание от До-Потопния свят (света на Атлантида и Му, бел.прев) и които били по-организирани и агресивни обявили най-добрите земи за свои и започнали да строят силно напредналите най-ранни култури.


По-неефективните кланове били принудени да се изнесат. По-елементарните в технологичен и организационен смисъл кланове били прогресивно изтиквани по-далеч и по-далеч, надалеч по Европа и Азия в отвратителните условия на Ледниковата пустош, както и на юг и на изток. Те често живеели в пещери (лесни подслони) и се справяли с прости сечива и прости облекла. С приключването на Ледниковата епоха патологиите, свързани с Ледниковата околна среда (както и голямата продължителност на живота) изчезнали. В тази връзка, физическите израждания на "пещерняците" също изчезнали.

Бел.прев: Не забравяйте, че според Йоб по онова време на изток е имало адски виелици, както и динозаври.

"Бронзовата ера" всъщност се е развила докато тази "Каменна ера" се е разигравала по границата с Ледниковите снегове. Потомството на оцелелите в Ковчега, които изградили ранните цивилизации в Близкия Изток, са били опазили металургично и математическо познание. Така че бързо си присвоили рудните жили в областта и започнали производство на метал. Впечатляващите инженерни чудеса като пирамидите в Египет, зигуратите (кулите) на Вавилон и напредналата канализация на Харапа били построени скоро след това. Тези най-ранни цивилизации имали техническа грамотност, на която никой нямало да започне да съперничи в следващите хиляда години.



Така че, както виждате, по-знаещите и по-добре организирани кланове доминирали Месопотамия, Египет и Харапа, докато по технологически невежите и по-малко сплотените кланове били изтикани към вътрешността на снеговете на Ледниковата епоха, и на юг и изток.

През вековете, докато популацията на напредналите цивилизации набъбвала, някои технологично напреднали кланове също се отдалечили, в търсене на по-малко населени райони. Миграционни вълни навлезли в след-Ледниковите земи, в които "пещерняците" едва оцелявали. "Пещерняци" вече нямало, защото условията за патологиите на онези хора и скъсяващата се продължителност на живота (в приблизително десетте поколения след Потопа) вече ги нямало.

Близо до завършека на Ледниковата епоха и успоредната на нея Бронзова епоха, племената от Кавказките планини (югозападна Русия), тъкмо на север от Месопотамия, изнамерили метода за правене на желязо. Хетите (потомци на Хет, един от Ноевите внуци) (произлизащи от Хам, който Ной проклел приживе, същите хети, дали толкова много на илюминати, бел.прев) от този регион залели Ханаан (съвременен Израел) около 1500г пр. Хр. в първите железни колесници и с железни оръжия. Те държали това голямо военно предимство няколко века, докато и други кланове не се сдобили със знанието за правене на желязо.


Кавказките планини били, и все още са, минерално богати. Това било известно на древните вавилонци, елини и египтяни, тъй като те търгували в този регион. Древните източници пишат, че областта е била много по-богата на дървесина и разнообразие на дивите животни, отколкото сега, и вулканите били активни.
[Робърт Бедросиян, "Източна Мала Азия и Кавказ в древните митологии"... Robert Bedrosian, “Eastern Asia Minor and the Caucasus in Ancient Mythologies"]
Звучи като нещо, което може да се очаква в края на Потопа. Високите нива на валежите по време на Ледниковата епоха довели до изобилен растителен и животински живот в тази относителна гола в днешно време част на света (както се споменава в Глава 10). Вулканите били предвидимо активни, защото бързата тектоника на плочите от годината на Потопа тъкмо намалила скоростта, и Земната кора се е намествала след тектоничното надигане.

Древните племена са имали легенди за световен потоп и са проследили родствения си произход до оцелелите в Ковчега и техните потомства. Древните елини казват, че техният предшественик бил Яван (Javan), който по случайност е правнук на Ной. Финикийската столица е била Сидон (в днешно време Ливан), а Сидон е бил пра-правник на Ной. Вавилонците проследили рода си до първия си император, Нимрод, който е бил пра-правнук на Ной. Египет, до ден днешен, се нарича Мизр (Misr) от арабите, а мизраимите се споменават в Библията като трето поколение от Ной. Древните асирийци (северен Иран и Ирак, северен Вавилон) почитали първия си предшественик, Ашур, и включили името му в много от имената на царете си (като Пушер-Ашур I). Той е бил правнук на Ной. Африка, до ден днешен, е известна като земята на Хам (син на Ной) и Етиопия, до ден днешен, се нарича земя на Куш (син на Хам).
[Н. Г. Хамънд, "История на Гърция", (Оксфорд, Англия: Кларендонска печатница, 1967г), стр. 87... N. G. L. Hammond, A History of Greece (Oxford, England: Clarendon Press, 1967), 87]

Тези нации не са имали интерес да копират еврейската история, защото са били съперници на Израел. Следователно, историите на предците им не са били копирани от историята на Стария Завет, така че Библейските имена в историите им съвпадат по независим начин със същите имена в Библията, като по този начин представляват външен паралел на имената и местата от Библията.

Тъй като тези древни култури са процъфтявали в един по-влажен Ледников период (както е записано в историята, и както е потвърдено от сателитни снимки), ясно е, че основателите им са били След-Потопните поколения на Ной. Някои от тях се отдалечили и са се превърнали в пещерняци от "каменната ера", други са заселили най-добрите местни земи и са построили напредналите ранни цивилизации (Бронзовата ера), докато други мигрирали в посока юг и изток. Тогава, около 1500г пр.Хр., желязото започнало да се произвежда комерсиално, и по този начин настъпила Желязната епоха.



819
Твърдение 15
Ноевият Ковчег не може да е поместил милиони "видове" животни

Предположението, че всички типове дишащи въздух животни са били поддържани на Ноевия Ковчег е нелепа според староземните еволюционисти. В края на краищата, милионите "видове" животни никога не биха могли да се поберат на примитивен шлеп. Както беше показано в предната глава, всички "видове" са се развили чрез делене на генетичен басейн и последващо адаптиране на някои от по-малките генетични басейни към определени околни среди; така, броят на оригиналните предци е бил много по-малко от милиони, защото генетичните им басейни са били големи и способни да предоставят достатъчно гени за силно разнообразните наследници на своето поколение. Следователно, броят на животните в Ковчега е бил много по-малък от милионите "видове".

Учените, подкрепящи Сътворението, очакват, че около 16 000 животни от всички животински видове е възможно да са били оригиналните предшественици на всички настоящи милиони "видове". Повечето от животните са били с размерите на овца или по-малки, така че 16 000 животни биха запълнили само 15% от Ковчега! Ковчегът е бил около 134 м на 24 м на 13 м височина. За спасяване вероятно са били подбрани динозаври "тинейджъри" и други "тинейджъри" от големите животни, понеже те биха се нуждаели от по-малко пространство и храна. Освен това, според изчисленията за адекватната приложимост на Ковчега, само 12% от пространството на Ковчега е трябвало да са заети с храна, и само 9% за вода. Имало е предостатъчно място, за да се посрещнат всички нужди на едни 16 000 хиляди животни и осем човека, които се грижели за тях.
[Джон Удморейп, "Ковчегът на Ной: Изучаване на адекватностите" (Ел Кайон, Калифорния: Институт за изучаване на Сътворението, 1996г), стр. 10... John Woodmorappe, Noah’s Ark: A Feasibility Study (El Cajon, California: Institute for Creation Research, 1996), 10]

Нужната технология, за да се построи такъв плавателен съд и ефективно да се поддържат животните на борда, е била налична за древните. Елините са строили масивни бойни кораби, като например "Леонтифера" (Leontifera) около 300г пр. Хр. Имал е осем нива гребци с по 100 гребци на ниво, което прави общо 1600 гребци. Предвижданата му дължина е 150 - 180 метра (по-голям от Ноевия Ковчег). Народът на Мохеньо-Даро построили сложна канализация и санитарна система, заедно с тоалетни и топла и студена вода в северозападна Индия около 2000г пр. Хр.
[Лари Пиърс, "Най-горлемите кораби от Античността", Криейшън Екс Нихило, том 22, No. 3 (2000г), стр. 46... Larry Pierce, “The Largest Ships of Antiquity,” Creation Ex Nihilo, vol. 22, no. 3 (2000), 46]

Голямата баня в Мохеньо Даро

Бел.прев: Леонтифера е само исторически запис, описана е в описанието на корабите, участвали в битка в Егейско море през 280г пр. Хр.

От около 2000г пр. Хр., според Лотал (Lothal), Индия е имала построено пристанище за акустиране на кораби; представлявало е трапецовиден басейн с размери 180 м на 30 м с входящ дебит и преливник с поддържащо устройство. Имало е материални бази за товарене и разтоварване на стоки. Най-ранните китайци показват напреднали умения по свързването на елементите на различни крайводни постройки.

Древните са ползвали и пролагали почти всички инструменти на модерното дърводелство: брадви, тесли, чукове, дървени чукове, клинове, длета, бургии, стругове, Т-линеали, отвеси, компаси, равнини и пили. Почти всички модерни дърводелски техники също са се прилагали: дълбане, фрезоване, коване на пирони, скосяване, лепене и сложно свързване и инкрустиране.
["Дърво", Оксфордска енциклопедия по археология в Близкия Изток, Ерик М. Майерс, (Ню Йорк, Ню Йорк: издателство на Оксфордския университет, 1997г), 347-349... “Wood,” The Oxford Encyclopedia of Archaeology in the Near East, Eric M. Meyers, ed., (New York, New York: Oxford, University Press, 1997), 347-349]

След-Потопните капитани мореплавали по цялото Земно кълбо, както сочат сложните карти, разкриващи брегови линии преди Ледниковата епоха и геоморфологични структури, които едва наскоро бяха открити чрез специализирана чувствителна техника за проникване под полярните региони от разстояние (както се говори в Глава 11). Точността на дължините и ширините на тези карти изисква силна технологична схватливост. Това, че древните са имали практическите познания как да навигират през моретата с модерна точност, се потвърждава от скорошното откритие на инструмент за астрономически измервания, състоящ се от колело, монтирано върху кръст, който се ориентира чрез отвес. Строителите на пирамидите от най-ранен Египет и строителите на зигуратите от Асирия и Вавилон, и Маите, и Инките, демонстрират невероятно напреднала инженерна проницателност, и вероятно са употребявали този "келтски кръст" за инженерните си проучвания.
["Работещият Келтски кръст", Е. М. Кричтън, този линк е жив: http://www.world-mysteries.com/sar_5.htm ... “The Working Celtic Cross,” E. M. Crichton]


Има исторически потвърждения за акостирането на Ковчега в източна Турция (в планините Арарат, според Библията). Следното е написано от Йозефий (Josephus), преди около 2000 години:

"Сега всички писатели на варварски истории потопа и този ковчег; сред тях е Беросий (Berosus) Калдееца (Вавилонец); и когато той описва обстоятелствата на потопа, твърди така: "Говори се, че все още има останала част от кораба в Армения в планината Кордиея (част от Арарат, бел.прев); и че някои хора отнасят парчета от битума (асфалта, бел.прев), които си присвояват и използват главно като амулети за отблъскване на злото."
Хиеронимус Египтянина, който написа и "Финикийски античности", и "Мнасас" (Mnaseas) и още много, споменава същото. Николаус от Дамаск, в неговата деветдесет и шеста книга, прави особено споменаване на тези неща и говори така: "Има голяма планина в Армения, над Минас (Minyas), наречена Барис (Baris), върху която, както се говори, много от хората, живели по времето на Наводнението, се спасили; и че един, който бил носен от ковчег, акостирал на върха й; и че останките от дървесината отдавна са запазени. Това може да е човекът, който Моисей, законодателят на евреите, е писал."
[Делата на Йозефий, преведени от Уилям Уистън (Пийбоди, Мериленд: издателство Хендриксън, 1996г), стр. 34... The Works of Josephus, translated by William Whiston (Peabody, Maryland: Hendrickson Publishers, 1996), 34]




Областта, за която тези древни историци говорят, се намира в модерна източна Турция, в "Планините Арарат". Тези езически историци, без да имат интерес да копират еврейски писания, говорят за исторически глобален потоп и за ковчег, на който били спасени оцелелите.

Една персийска експедиция до тези планини около 600г сл. Хр. докладва, че е отрила "Глинената къща на Варуна (varuna)". Варуна е персийският и индийският "Ной". Този плавателен съд бил открит в кално свлачище, и както твърди експедицията, имал много помещения.
["Измерване на Ноевия Ковчег", още жив линк: http://brians_annex_ii.tripod.com/noahsarkmeasured.html ... “Measuring Noah’s Ark”]

Много от документираните 270 племена по света, които имат познанието за глобалния Потоп в легендите си, разказват, че оцелелите са плавали в кутия, или сандък, или издълбано дърво, или кану или лодка; като всички дават обобщително описание за едни и същи средста за оцеляване от потоп. Целият свят знае за Ноевия Потоп, освен модерните и "просветлени" староземни еволюционисти.

Най-изхвърлената религиозна фантастична приказка за някои хора изглежда, че има научна правдоподобност и историческо документиране. Нищо от историята за Ноевия Ковчег не е доказано невярно, а геологичните доказателства за глобален потоп са непреодолими, каквито са и историческите потвърждения от древните езически хроники. Логистичните изисквания за Ковчега са задоволени, вземайки предвид напредналите технологии на древните и нуждата само 16 000 животни да се вземат в Ковчега, а не милионите "видове", които, както староземците невежо си въобразяват, трябвало да се поместят вътре.


820
Твърдение 14
Човешките "раси" еволюират, точно както животинските "видове" еволюират

Растящата популярност на Дарвиновата еволюция в късния 19ти век (1800г) окуражила един начин на мислене, който позволил дехуманизирането на много хора. Мислело се, че определени народностни групи били по-малко еволюирали и не били напълно хора. Африкански пигмей бил демонстриран редом до орангутан в клетка в зоологическата градина в Бронкс.
[Кен Хам, Карл Уийланд и Дон Батън, "Една кръв" (Гриън Форест, Арканзас: издателство Мастър Букс, 2001), Глава 10...  Ken Ham, Carl Wieland, and Don Batten, One Blood (Green Forest, Arkansas: Master Books, 2001), Chapter 10]




Австралийските аборигени били считани за от части маймуна и отчасти човек, и били ловувани и убивани като дивеч. Белите европейци занасяли мъртвите тела до местния препаратор, след което гордо показвали препарираните хора.



През Гражданската война в Америка е било разпространено схващане, че чернилките не са изоставили съвсем маймунските си навици, следователно не заслужавали  да се отнасят с тях много по-добре, отколкото с маймуните. Някои японци смятат, че по-косматите хора са отчасти маймуни. Социалните разриви в резултат от Дарвинистката философия със сигурност са продукт на научния расизъм - научната "зелена светлина" за това "расовите" различия да се считат за резултат от Дарвинова, основаваща се на мутации, еволюция.
["Статии под внимание", Криейшън Екс Нихило, том 18, No. 2 (1995-1996г), 7-9... “Focus Articles,” Creation Ex Nihilo, vol. 18, no. 2, (1995-1996), 7-9]

Омекотявайки расистките последствия от еволюционната теория, староземците еволюционисти допускат схващането, че щом пълноправните човеци са еволюирали от същества частично маймуни и частично хора, в рамките на милиони години, само някои се били облагодетелствали от финалната произволна мутация, която изстреляла тези няколко късметлии директно в пълната хуманност. Така че, само малко на брой станали напълно хора, другите останали мъничко маймуни; следователно, тези първи пълни хора доминирали, и се намножили, и така предали техната нова и напълно човешка генетична структура на техните по-висши наследници. По този начин, еволюционистите могат да кажат, че "расите" еволюират от оригиналните пълни хора, а не от маймуно-човеците.

Въпреки всичко, различните характеристики на разнообразните групи хора (раси) трябва все пак да бъдат рационализирани под правилото на Дарвиновата догма. Следователно, следвайки логиката, някои "раси" в крайна сметка ще се окажат висши спрямо други, и ще доминират и ще се намножат, предавайки техните "висши" гени на изобилното си потомство. Ясно е, че тази смегчена версия на човешката еволюция все още предполага генетично превъзходство на някои народностни групи върху други (както се демонстрира от дарвинистите, избиващи аборигени, за да ги изучават). Адолф Хитлер е бил добре запознат с тази "по-мека и нежна" версия за еволюцията; какво ли щеше да направи от позицията само на оригиналната версия?
[Джак Кузо, "Заровени живи" (Грийн Форест, Арканзас: издателство Мастър Букс, 1999г), стр 251...Jack Cuozzo, Buried Alive (Green Forest, Arkansas: Master Books, 1999), 251] и [Дейвид Т. Мур, Пет лъжи на века (Уийтън, Илинойс: издателство Тиндейл Хаус, 1995г), стр. 105...  David T. Moore, Five Lies of the Century (Wheaton, Illinois: Tyndale House, 1995), 105]

Първите пълни хора, които се облагодетелствали от споменатата финална мутация, която ги катапултирала отвъд частичната маймунност, били малка група. По този начин, генетичният басейн (обем от генетично разнообразие) на тези няколко човека бил малък. Така че, за да се е развило човешко разнообразие (раси), някакви мутации е трябвало да добавят генетична информация към този начален малък генетичен басейн. Което е невъзможно, обаче, защото мутациите винаги унищожават или пренареждат генетичната информация и никога не добавят информация (олсъдено е в Глава 8 ). Мутантните същества (като късокрилите мухи на ветровитите острови) понякога процъфтяват, но само защото мутацията е по късмет ползотворна, а не защото съществата се "адаптират" към определена околна среда чрез генетично подсилване. Пуделите са крайния продукт на селективното развъждане през множество поколения. Пуделите имат по-малък генетичен басейн в сравнение с дивите си предшественици, защото кучетата, които са били развъдени през поколенията са били онези, които са показали повече характеристики от визираната порода (пудел). Кучетата, които не са изглеждали сходно с новата порода предвид, не били развъждани, така че през развъжданите поколения е била премахната генетична информация от генетичния басейн, чрез неразвъждане на кучетата с нежелани черти. Следователно, крайните резултати на това селективно развъждане имат много по-малък генетичен басейн, отколкото дивите си предшественици. В следствие, заради ограничения си генетичен басейн, когато пуделите се сношават, излизат само пудели; но диви кучета, заради техния по-голям генетичен басейн, могат да се сношават и да раждат различно изглеждащи кучета.
["Една кръв", Глава 2... Ham, Wieland, and Batten, One Blood, Chapter 2]

Бел.прев: Което е толкова по-полезно за ветеринарната индустрия, защото изкуствените породи, заради мижавия си ДНК басейн, не могат без изкуствена кучешка храна, инжекции, хапчета, мазила и интервенции по ректумите. Знаете ли, че грухтенето на мопсовете не е нормално? Мопсовете се задушават, защото заради мутрата, която трябва да имат, за да заслужат правото да живеят, дихателните им пътища са непроходими.


Тъй като разнообразието в потомството е резултат от сношаването в относително голям генетичен басейн, възможно ли е човешките "раси" да са произлезли от предшественици с по-голям генетичен басейн? Изглежда така, в директно противоречие с Дарвинистичния каприз. Пуделите, които се сношават с пудели, имат кученца пудели, но дивите кучета (пумярите), които се сношават заедно, могат да имат различно изглеждащи кученца. Аналогично, белите хора, които се сношават с бели хора, имат бели бебета, докато мулатите (отчасти бели, отчасти черни), които се сношават с мулати, може да имат бебета с различаващи се цветове. Мулатите имат по-голям генетичен басейн от белите хора и от черните хора, така че по-голямо разнообразие от черти е възможно при потомството им. Изглежда, че оригиналните хора трябва да са имали по-голям генетичен басейн, така че да е било възможно да се прояви разнообразие (раси) в последващите им поколения.. Дарвиновата теория директно противоречи на този афоризъм в генетичната наука.

Списание "Наука" докладва, че "безполезни" ДНК сегменти (интрони) от хора от различни части на света, учудващо за Дарвинистите, нямат мутационни вариации. От това "потресаващо" разкритие последвало заключението, че човешкият вид е съществувал само от хиляди години, а не от няколко милиона. Учени от Медицинския университет в Орегон, които изучавали вариациите на човешкия хемоглобин, заключили, че човечеството е преминало през заприщтване на популацията в скорошното минало и дори докладвали, че Ноевият Потоп (със само осем души в Ковчега)  може да е било това историческо заприщтване на човешката популация.
[Дон Батън: "Лигъри и делкоси" Какво следва?, Криейшън ЕКст Нихило, том 2, No. 3 (2000г), стр. 29... Don Batten, “Ligers and Wolphins” What Next?, Creation Ex Nihilo, vol. 22, no. 3 (2000), 29]
Бел.прев: Лигърите са потомство на лъвове с тигри, а делкосите (wholphin) са потомство на делфини с косатки.

Възможно ли е огириналните котки да са били от по-голям генетичен басейн, както хората, оцелели от Потопа и както оригиналните До-Потопни кучета (и други животински видове), така че да е възможно изолирано, на малки групи, интра-сношаване, което да е довело до по-малки генетични басейни (така наречените видове)? Институтът по Много застрашени и редки видове, Миртъл Бийч, Южна Каролина, отгледали лъв и тигрица заедно. Въпреки че са естествени врагове в дивата природа, те станали приятели и се сношили и ето, появил се "лигър" (отчасти лъв и отчасти тигър). Тъй като тези два вида котки могат да създадат потомство, те трябва да са дошли от общи предшественици.

Зебрите и магаретата създават "магебри" (zeedonk), косатките и делфините създават "делкоси" (wholphin), самилите и ламите създават "калами" (cama) а кравите и бизоните създават "кразони" (cattalo); всички те показват, че сношените двойки са от едно и също животно; следователно, имали са общи предшественици, те са от един и същи "вид". Така че, хората по света са дошли от няколко предшественика с по-голям генетичен басейн, всички кучета са дошли от няколко кучета с по-голям генетичен басейн; същото за котките и тн. Изглежда милионите "видове" на света идват от далеч по-малобройно разнообразие предшественици. Това така наречено "разновидяване" (еволюционистки термин) (образуване на видове, бел.прев) се получава, когато генетичните басейни се изчерпват, а не когато генетичните басейни се увеличават (както еволюционистите смятат помежду си).

Някои "видове", които са от един и същи животински вид, са репродуктивно изолирани едни от други, като зебрите и магаретата (zeedonk). Те могат да се сношават и да създават потомство (при положение, че са от едни и същи предци); само че поколението е стерилно, така че не може да се размножава. Протеиновото отпечатване върху генетичния материал, причинено от мутации, може да доведе до това изменение в репродуктивния капацитет на потомството. Само защото еднакво изглеждащи "видове" създават стерилно потомство не означава, че имат различни предшественици. Гените на един от видовете са били отпечатани, така че масово сношаване с другия "вид" вече не е било генетично продуктивно (защото поколението от такова сношаване са били стерилни), но сношаването вътре в съответните им "видови" групи все още и било осъществимо. Това протеиново отпечатване е един от механизмите, чрез които животинските видове се разделят на различни "видове" през поколенията.

Относително малкото оригинални животински видове (които са имали големи генетични босейни) се сношавали, и потомството им се отдалечавало в изолирани кланове. Тези кланове имали по-малки генетични басейни, защото носели само част от генетичния багаж на родителите си. В изолирани сношаващи се групи като тези, рецесивните гени можели да станат доминиращи гени, и по този начин, произвели нови физически черти (както при селектирането на пуделите, ако щете). Някои от тези характеристики, като например дебела козина, позволявали дълъг живот за някое същество на север, така че то имало повече потомства от свой късокосмест брат, който би замръзнал в по-ранна възраст в студа (Ледената епоха). По-косматият брат предал дългокосместия си ген на потомството си, а късокосместият брат умрял рано, без да има потомство, и така, генът за дълга козина станал доминантен в студените климати. Обратното мажи за топлите климати.

Тъй като потомствените кланове на оригиналните предци наследили само част от големия генетичен басейн на предшествениците си, по всяка вероятност един клан е щял да има повече гени за дебела козина, или по-къси крака, или по-големи лапи, и тн. от друг. От това следва, че е имало предразположеност потомствените кланове да станат различни на външен вид едни от други, вграден механизъм за "азвидяване".

Различното поведение и размер на индивидите вътре в съответните кланове също е довело до "разновидяване". Лъвовете и тигрите станали естествени врагове, въпреки че имат еднакви предшественици; на един гепард ще му е трудно да се сноши с домашна котка, както и на Клейдсдейл коня (тежка и масивна порода кон, бел.прев) ще му е трудно с някое пони, или на ламата с камила, и тн. Колкото по-физически различни станали клановете, толкова по-малко вероятно станало кръстосаното им сношаване.

Климатът на Земята е бил много по-различен след Великия Потоп. Ледниковата епоха е развивала повече валежи, както от сняг, така и от дъжд (дъжд в по-ниските ширини). И планините се надигнали, така че имало нови екологични зони, към които животните е трябвало да се адаптират. Някои животински черти работели добре в някои зони на света, и не толкова добре в други. Гените на успешните животни продължили нататък към потомството им, а зле-справящите се животни отмрели.

Когато човешките кланове се пръснали по Земното кълбо, те също променили физическия си облик, както и клановете на различните животни, по този начин довеждайки до различните групи хора (расите). Уникалните черти на човешките групи се развили в отговор на много от същите фактори, които предизвикали "разновидяване" в животинските кланове.

Предразположеността на генетичния басейн към определени черти (резултат от разделението на оригиналния генетичен басейн на по-малките кланови генетични басейни) е явна при туземните, светлокожи Южно Американци. Те живеят в слънчев климат, така че са по-податливи на рак на кожата заради светлата си кожа; по-тъмнокожите хора са по-добре пригодени за този климат. Тези светлокожи туземци не са се адаптирали към слънчевия климат (не са станали, чрез Дарвинова еволюция, по-тъмни). Те са имали генетична предразположеност за светла кожа в ранния си генетичен басейн, така че са станали светлокожи, и просто се е случило да мигрират в слънчевия си климат, където те оцеляват, въпреки зле пригодените си генетични характеристики.

Планинското племе на Аляска са тъмнокожи, а пък живеят във ветровита околна среда. Тъмната кожа свежда проникването на UV от Слънцето до минимум. UV проникването генерира повечето от нашия витамин Д, така че тъмнокожите хора не са пригодени за облачни зони, защото могат да развият рахит. Планинският генетичен басейн на предшествениците им е предразположен към тъмна кожа, и просто се е случило така, че са мигрилали към облачна околна среда, и оцеляват там въпреки зле пригодения цвят на кожата си.


Бел.прев: Може би се сещате вече, че ако неандерталците са обитавали зони, поразени от снеговете на Ледниковата епоха, то значи те са били и с тъмна кожа, за да са толкова изродени. Затова във фолклора изродите от древното минало се свързват едновременно с тъмнина/студ и с обезформена стойка и дентална линия, както и тъпоумие. А пък изродите от фолклора на тъмнокожите племена се свързват с бяла кожа, светлина ("демонична") и лудост (свръхактивност и бълнуване).


Помните ли Неандерталския човек от Глава 13? Той вероятно е бил тъмнокож човек, който мигрирал близо до снежната шапка през Ледниковата епоха в една много облачна среда. Тъмната му кожа довела до недостиг на витамин Д; така че костите му се уплътнили и се извили, и развил симптоми на рахит. Планинското племе от Аляска, обаче, ядели много риба, чудесен източник на витамин Д, и по този начин избегнали рахита.

Бел.прев: Съвсем вярно. Книгата на Уестън А. Прайс (Weston A. Price) за дентално здраве е нещото, което реже главата на съвременната зъбоминьорщина. Този линк води до Фондация Уестън Прайс, която на ден днешен се занимава с развиване на труда му и популяризиране на холистичната дентология. Абсолютно всичко в устата е обратимо и лечимо без никакви механични интервенции, когато се приложи правилна месоядна диета.
http://www.westonaprice.org/holistic-healthcare/guide-to-holistic-dentistry/

Дарвинизмът предвижда, че животинските "видове" и човешките "раси" разклоняват еволюцията си чрез мутации, които добавят информация към генетичните им басейни. В действителност, "видовете" и "расите" са развили разлики помежду си чрез генетични вариации от големите генетични басейни на своите оригинални предци към по-малките генетични басейни на по-разновидените потомци.

Само че, генетичните вариации между "расите" е изненадващо малка. Вземете кои да е двама души, на произволен принцип, от популацията на Земята. Генетичната разлика между тези двамата всъщност е по-малка от средната генетична разлика между хората от една и съща "раса".
[Хам, Уийланд и Батън, "Една кръв", стр. 54... Ham, Wieland, and Batten, One Blood, 54]
Следователно, ние сме едно; човечеството биологически се е разклонило (както са направили и животинските видове) заради различни генетични басейни в различни климати и терени, а не заради еволюционно "адаптиране" към вариации в околната среда чрез уж ползотворни мутации за милион години.



821
Твърдение 13
Маймуните еволюирали в хора преди около 3 милиона години

Някои от най-дръзките измами в историята на науката са извършени, за да предоставят "доказателства" за това, че маймуните (или някакъв незнаен маймунски предшественик) еволюирали в хора. Страстта, която някои староземци изпитали към еволюционните си въображения, ги подбудила да изработят "доказателства" за еволюцията. Някои от тези доказано измамни доказателства дари все още са крайъгълни камъни в главите за еволюцията в учебниците. В защита на Дарвинизма (който е анализиран в Глава 14) се извършват измами от най-високи интелектуални висини .

"Човекът от Пилтдаун" (Piltdown Man) е натрапван като основен пример за преходно същество, отчасти маймуна и отчасти човек. Само че, преди много години беше открито, че някаква маймунска челюст е била изпилена, за да пасне на човешки череп; после били направени гипсови отливки на измамната кост и били разпратени на музеи по целия свят като достоверно доказателство за еволюция. Дори и днес, Човекът от Пилтдаун е представян като легитимен в някои учебници.
[Марвин Л. Любнау, "Кости на раздора" (Гранд Рапидс, Мичиган: издателство Бейкър Букс, 1994г), стр. 39... Marvin L. Lubenow, Bones of Contention (Grand Rapids, Michigan: Baker Books, 1994), 39]

За "Човека от Небраска" се твърдеше, че е преходно същество между маймуни и хора, докато не се уточни, че художествената възстановка на този "маймуночовек" била интерпретирана от един единствен свински зъб! От един свински зъб, "учените" измислили маймуна-човек. Удивителното е, че този Човек от Небраска също се среща в някои учебници като доказателство, подкрепящо еволюционната "теория".

Малката "Люси", висока един метър, беше открита в Африка, и за нея се твърди, че е млада маймуно-жена, еволюционно преходно същество. Тя е маймуноподобно същество с извити бедрени кости, каквито имат хората. На нея следователно се гледа като еволюционен предшественик на хората. Учените не вземат предвид факта, че три маймуни имат бедрени кости, извити по този начин, така "Люси" навярно е била просто едно шимпанзе. Тази вкаменелост също се счита за основен пример за еволюционна преходност.
["Люси е ходела като маймуна", Криейшън Екс Нихило, том 22, No. 3 (2000г), стр. 7... “Lucy Was a Knuckle-Walker,” Creation Ex Nihilo, vol. 22, no. 3, (2000), 7]

"Човекът от Ява" е комбинация от кости, които са били открити на разстояние 15 метра едни от други от Евгени Дъбойс (Eugene Dubois) през 90-те години на 19-ти век (>1890). Натяква се, че Човекът от Ява бил "Хомо Еректус", но в действителност е съставен от маймунска глава и човешки крака, комбинирани по изобретателен начин, за да се изработи "липсващата връзка".
[Мур, "Пет лъжи", стр. 138... Moore, Five Lies, 138]

"Неандерталецът" е шампионът на преходните същества между маймуни и хора. Той има по-плътни черепни вежди, дръпната назад челюст, прегърбена стойка, лъковидни крака и ръце, които са по-плътни от нашите. Той е бил нисък и набит, съвършен кандидат за маймуно-човек.

Когато Робърт Вирчнау (Robert Virchnow) открил Неандерталеца, той теоретизирал, че необичайните физически черти на този индивид били следствие от рахит и артрит. Вирчау през цялото време е мислел, че това е човек, който просто е страдал от няколко патологии. После староземските еволюционисти грабнали индивида и обявили, че е отчасти маймуна и отчасти човек и, разбира се, официално известили, че това е най-новото "доказателство" за еволюцията. Само че, най-вероятно рахитът и артритът са причинили обезформянето на костите при Неандерталеца, защото по време на Ледената епоха след Потопа тежката облачна покривка предпазвала земята от Слънцето.

Повечето от витамин Д, който използваме, се създава от UV лъчите, които проникват в кожата ни. По време на екстремно студената Ледена епоха, хората са произвеждали твърде малко витамин Д, така че част от хората са страдали от рахит, който изкривява растежа на костите, както личи при Неандерталеца. Хората в Европа, по време на Индустриалната революция през 19ти век, са страдали от рахит поради почти постоянната облачна покривка, образувала се от пушеците на всичките въглищни фабрики на континента. Хората Неандерталци са били хора, които също не са имали достатъчно витамин Д, и, следователно, са страдали от рахит.




Те били напълно хора, но разядени от болести и стари обитатели на снеговете от Ледниковата епоха. Вероятно са живели значително над 100 години, тъй като Библията казва, че продължителността на живота на хората спаднала стремглаво в десетте поколения след Потопа. По-голямата продължителност на живота на древния човек се потвърждава от много древни историци, като например Беросус (Berosus), Николаус (Nicolaus), Хезиод (Hesiod), Хекатеус (Hecateus), Мохус (Mohus), Хиеронимус (Hieronymus) и Мането (manetho). Екстремно старите преклонни граждани често са превити и лицевата им форма е изменена; това може да е смекчена представа за нещото, помогнало за този външен вид на Неандерталците.
[Джак Кузо, "Заровени живи" (Грийн Форест, Арканзас, издателство Мастър Букс, 1999г), Глава 27... Jack Cuozzo, Buried Alive (Green Forest, Arkansas: Master Books, 1999), Chapter 27] и [Деянията на Йозефус, превод на Уилям Уистън (Пийбоди, Мериленд, издателска къща Хендриксън, 1996г), стр. 35... The Works of Josephus, translated by William Whiston (Peabody, Maryland: Hendrickson Publishers, 1996), 35]

Ако маймуните наистина са еволюирали в хора, бихте си помислили, че староземците еволюционисти биха имали някакви легитимни доказателства за преходни хуманоиди. Всичките "доказателствени вкаменелости" на тази предполагана еволюция са фалшификации, или са груба дезинформация. Отчаянието, с което Дарвинистите се боричкат за легитимност, със сигурност е умопомрачително.

822
Твърдение 12
Вълнестите мамути изчезнали преди около 10 000 години през Ледниковата епоха, според въглеродното датиране

Вълнестите мамути се откриват в плитките слоеве от тундра и лед в далечния Север, така че са били замръзнали в края на Ледниковата епоха (а не рано в Ледниковата епоха, понеже щяха да са надълбоко в леда). Тези слонове явно са измрели ненадейно от удавяне или задушаване, след което са били заровени в кални потоци, продънени речни корита, или срутили се дерета". Други мамути били загробени в чист лед, което явно е стопена вода, която е бликнала и е удавила тези мамути, и по-студеното пост-Ледниково време след това е замразило удавените им трупове.
[Михаил Дж. Оард: Ледникова епоха, причинена от Потопа от Сътворението (Ел Кайон, Калифорния: Институт за изследване на Сътворението, 1990г), стр. 87... Michael J. Oard, An Ice Age Caused by the Genesis Flood (El Cajon, California: Institute for Creation Research, 1990), 87] и [Г. Х. Хайнс, "Мамути, мастодонти и слонове: Биология, поведение и фосилната история" (Кембридж, Англия: издателство на университета Кембридж, 1991г), стр. 48... G. Haynes, Mammoths, Mastadonts and Elephants: Biology, Behavior and the Fossil Record (Cambridge, England: Cambridge University Press, 1991), 48]

Повечето от съществата, погребани в чист лед, се откриват склоновете на хълмове или по протежението на реки. Масивният приток стопена вода е бликнал надолу по тези речни долини и е издавил животните, след което, остатъчните води от това наводнение и утайките са замръзнали, погребвайки мамутите. Това вероятно се е случило през есента, когато един ден, температурите така и не се покачили над нулата; сняг, лед и навята от вятъра пръст започнали да покриват замръзналите трупове за зимата.

През пролетта, още по-смалената облачна покривка на Ледниковата епоха създала още по-арктични условия, така че погребаните вълнести мамути останали замръзнали, докато не били открити в модерни времена. (Не забравяйте, смалената облачна покривка в завършека на Ледниковата епоха създали по-остри температурни екстремуми във всички сезони, както и във всяко денонощие. Арктичните зими станали по-дълги и много по-студени, а летата - по-кратки.) Много други мамути били замръзнали на острови в арктическите води, защото морското равнище се покачило със 60 метра заради стопената Ледникова вода, по този начин изолирайки високата крайбрежна суша и превръщайки я в нови острови, на които животните замръзнали.





Предполага се, че вълнестите мамути измрели преди около 10 000 години, според датирането на труповете с въглерод 14. Само че, методът въглерод 14 е силно съмнителен, най-малкото заради уникалните атмосферни условия по време на Ледниковата епоха.
["Учени говорят за радиовъглеродното датиране"... “Scientists Speak About Radiocarbon Dating”] мъртъв линк... мъртъв като изкопаемо... Знаете ли, че ако умрете на закрито, са нужни само 4 месеца, за да останат единствено бели кости и нищо повече? Ако умрете на открито, ще изчезнете безследно. Като този линк.

Радиоактивният въглерод 14 представлява малка част от въглеродните атоми, които са свързани с кислородни атоми, което е въглеродният диоксид в атмосферата ни. Останалият въглерод, във въглеродния диоксид, е стабилен въглерод 12. Въглерод 14 в атмосферата се създава от ултравиолетовата радиация от слънцето, поразяваща атомите на атмосферния азот 14, при което те се променят в радиоактивен въглерод 14, и се свързват с кислорода, за да формират малък процент от молекулите на въглеродния диоксид в света.
[Джон Д. Морис: Младата Земя (Грийн Форест, Арканзас, издателство Мастър Букс, 1999г), стр.65... John D. Morris, The Young Earth (Green Forest, Arkansas: Master Books, 1999), 65]

Въглеродният диоксид се поглъща и се синтезира от растенията, които после отделят кислород като метаболитен продукт. Когато едно растение умре, в растителните останки има фиксирано количество въглерод 14. С времето, остатъчния радиоактивен въглерод 14 се разпада отново до стабилен азот 14 . Така че датировчиците с въглерод 14 казват, че повече азот 14 означава по-голяма възраст за мъртвата растителна тъкан.

Само че датировчиците предполагат, че отношението на относително малкото количество атоми радиоактивен въглерод 14 към относително изобилното количество атоми стабилен въглерод 12 не се е променяло много в атмосферата през столетията; следователно, те могат да измерят количеството стабилен азот 14 в тъканта и да изчислят времето, което е отнело част от оригиналния въглерод 14 (14С) да се разпадне до измереното количество азот 14 (N14). Това време ще бъде възрастта на растителната тъкан. (Почти целия 14С в тъканната проба ще се промени в N14 в рамките на 50 000 години, следователно, достатъчни количества въглерод 14 съществуват само в проби, които "сигурно" са на около 30 000 години.)
[Хенри М. Морис, Научно Сътворенчество (Грийн Форест, Арканзас: издателство Мастър Букс, 1998г), стр. 161... Henry M. Morris, Scientific Creationism (Green Forest, Arkansas: Master Books, 1998), 161]

Само че, датировчиците в действителност не знаят дали отношението на въглерод 14 към въглерод 12 не се е променяло много през столетията. Всъщност, отношението между въглерод 14 и въглерод 12 трябва да е било по-малко в миналото, поради няколко причини, което прави датировките с въглерод 14 прекалено стари.

Неистовата вулканична активност в След-Потопните години е изхвърлила тонове стабилен въглерод 12 (С12) в небесата под формата на молекули въглероден диоксид. Този допълнителен въглерод 12 е намалил отношението на 14С към С12, така че растителните останки от онези години ще дадат по-стари стойности при датировката, отколкото действително са, защото е имало повече въглерод 12 в атмосферата, когато растението е живяло и умряло, отколкото датировчиците с въглерод 14 предвиждат.


Не забравяйте, че въглерод 14 се формира в атмосферата от UV лъчите на Слънцето, които поразяват азот 14. Плътната облачна покривка в ранните След-Потопни векове е възпрепятствала образуването на въглерод 14 в ниската атмосфера, като е предпазила Земята от UV радиацията, променяща N14 в 14С. Следователно, гъстата облачна покривка също е намалила отношението на 14C/C12; така че, растителната тъкан, която е живяла и умряла в онези векове, ще има изкуствена възраст при датирането с въглерод 14.

Земното магнитно поле отблъсква част от ултравиолетовата (UV) радиация от Слънцето. Така че, тъй като Земното магнитно поле е било много пъти по-силно преди няколко хиляди години (както се обсъжда в Глава 9), много повече UV радиация е била отблъсквана тогава, и това е още една причина, заради която се е формирал по-малко 14С.

Количеството на 14С се е увеличило през вековете заради намаляващата сила на магнитното поле, и все още се увеличава, и ще достигне равновесие с атмосферния N14 след около 30 000 години. Това настоящо 14С "настигане", устремено да се оравновеси с N14, сочи, че нивото на 14С преди няколко хиляди години е било много по-ниско от днешното. Следователно, отношението 14С/С12, преди хиляди години, трябва да е било много по-малко заради този фактор, както и заради предните два. Следователно, когато става дума за проби от времето на Ледниковата епоха, датировките с 14С със почти сигурност са силно преувеличени.

Животните ядат растенията, които съдържат радиоактивен 14С, така че тези същества, както и растенията, съдържат 14С, който с времето се разпада до N14. Следователно, животинските останки (като тези на мамутите) също могат да бъдат датирани с въглерод 14, и действително дават изключително състарени стойности поради същите причини, поради които и растенията го правят.
[Списание "Наука", 29 юни 2001г...Science, 29 June 2001, 2443-2444, 2453-2458]

Мамутите, които са умрели в столетията точно след Потопа, се датират като изключително стари с въглерод 14, както и растителната материя. Преобладаващите условия в След-Потопния свят са създали по-ниско съотношение между 14С/С12, така че труповете дават по-стари датировки, отколкото е действителната им възраст. Мамутите всъщност са измрели преди около 3 500 години, при стопяването на континенталните ледени шапки, а не преди 10 000 години, както индикира несъвършеното датиране с въглерод 14. ИНтересното е, че в Непал е бил идентифициран тип слон, който има форма на главата като тази на мамутите. Може би това е потомък на мамутите, който е оцелял края на Ледниковата епоха само преди 3 500 години.
[Джонатан Сафарти, "Мамутът, ганатката на Ледниковата епоха"... Jonathan Safarti, “Mammoth, Riddle of the Ice Age,” Creation Ex Nihilo, vol. 22, no.2 (2000), 14-15]

Спомнете си от Глава 3: дърво от утаечна скала, по принцип смятано да е на 250 милиона години, при датиране с 14С се е окзало на 30 000 години (както се оказват и останките на мамутите). Това сочи, че Потопните отлагания и погребването на мамутите са се случили горе-долу по едно и също време, преди около 4000 години, както е според всички доказателства, след като се отхвърли преувеличението, което е вродено на метода за датиране с въглерод 14.


823
Твърдение 11
Ледената епоха сковала света от 200 000 до преди около 10 000 години







Има много геологични доказателства, потвърждаващи, че обширни ледени шапки са покривали части от северна Европа, северозападна Азия и Северна Америка, както и цяла Антарктида. [Майкъл Дж. Оард, "Ледена епоха, предизвикана от Потопа от Сътворението" (ЕЛ Кайон, Калифорния: Институт за изследване на Сътворението, 1990г), стр. 94... Michael J. Oard, An Ice Age Caused by the Genesis Flood (El Cajon, California: Institute for Creation Research, 1990), 94]
Причината за развитието на тези ледени шапки остава мистерия за староземците; те обаче имат впечатлението, че Земята ще да е била по-студена в онези дни. Само че това е погрешно хрумване, тъй като атмосферата може да държи повече водни молекули (които формират снежинки), когато температурата на въздуха е тъкмо под точката на замръзване на водата, 0 Целзий. Полярните региони днес технически са пустини, защото супер студените им температури водят до минимум снеговалеж. Следователно, разпространената идея за по-студен климат през Ледникова епоха е необосновано натяквана както от лаиците, така и от учените.
Истините на хидрологията диктуват, че зимните Ледникови температури всъщност са били по-топли от днешните, много по-близо до 0 Целзий., което води до максимум снеговалеж през зимата; а през лятото, температурите са били по-студени от днешните (заради сянката от плътните, буреносни облаци), по този начин водещи до минимално топене на снеговете. Тези условия са били абсолютно необходими, за да се развият масивни снежни натрупвания.

Бел.прев: Всичко това се твърди и от легендарния изобретател, горски инженер и хидролог Виктор Шаубергер.

Водата навлиза в атмосферата чрез изпарение от океаните, езерата и реките. Тази изпарена вода се издига и се превръща в дъждовни или снежни облаци. За да се развият обширните и плътни снежни облаци от Ледниковата епоха, трябва да е било налице увеличено водно изпарение, което да захранва нарастващата облачна покривка. Тъй като водите от Великия Потоп са дошли от топлата вътрешност на Земята, водата, която покрила Земното кълбо и която после се оттекла в задълбочените океански басейни, е била по-топла от днешната, така че е имало повече изпарения, които предизвикали по изобилно образуване на облаци.

Какво може да е причинило по-топли зими заедно с по-студени лета? Тези две условия на пръв поглед си противоречат; с по-топли зими човек очаква и по-топли лета, и обратно. Тъй като трябва да е имало гъста облачна покривка през Ледниковата ера, зимите са били по-топли, защото облачната покривка (която е била още по-гъста и заради вулканичната пепел, изригната в атмосферата в края на Потопа) задържала топлия въздух под себе си; а летата били по-хладни, защото облаците предпазвали земята от Слънцето. Следователно през зимите са се натрупвали огромни количества сняг, и много малко от този сняг се е стапял през летата.

Днес средната температура на океана е около 10 Целзий; младоземците предвиждат, че Потопните води са били около 26 Целзий. После температурата на водата бавно се понижила през следващите векове. Това изстудяване на След-Потопния океан е отразено в изчерпаните концентрации на кислородните изотопи, колкото по-плитко се измерва в полярния лед. [Лари Вардиман, "Ледени ядра и възрастта на Земята" (Ел Кайон, Калифорния: Институт за изследване на Сътворението, 1993г), стр. 51... Larry Vardiman, Ice Cores and the Age of the Earth (El Cajon, California: Institute for Creation Research, 1993), 51]
По-малко от изотопа кислород 18 (свързан във водни молекули) е влизал в атмосферата чрез изпарение от океаните в течение на времето заради столетията на изстиване на След-Потопните води. Следователно, с течение на времето, все по-малко кислородни изотопи са се натрупвали в Ледниковите навалявания.

Староземците казват, че океанската вода е изстивала още от Креда (преди около 65 милиона години), когато, казват те, атмосферата и океаните били много по-топли, и така, това помогнало за изобилието на динозаври и растителност навсякъде по света. Те не успяват да разберат, че един по-топъл океан през Креда би отдал по-големи изпарения и така би създал предпоставки за ледников период в "тропичната Креда". Очевидно, тогава не е имало ледникова ера, тъй като са открити тропически флора и фауна в Кредовите геоложки слоеве (които в действителност са утаечни отлагания от края на Потопа) точно под полярните ледени шапки и тундрата. [С. Л. Вартанян, К. А. Х. Арсланов, Т. В. Тертичная и С. Б. Чернов, "Радиовъглеродно датиране на мамути от остров Рангел, Арктичен океан, преди 2000 пр. Хр.", Списание по палеонтология, том 61, No. 6 (1986-87г), стр. 198-200... S.L. Vartanyan, Kh.A.H. Arslanov, T.V. Tertychnaya, and S.B. Chernov, “Radiocarbon Dating Evidence for Mammoths on Wrangel Island, Arctic Ocean, Until 2000 B.C.,” Journal of Paleontology, vol. 61, no. 6 (1986-87), 198-200]
Изстиването на Потопната вода е отразено и от спада в нивата на кислородните изотопи с прогресивното по-плитко замерване на ледовете от ледените шапки, така че изстиването на океаните се е случило по време на образуването на ледените шапки, тоест по време на Ледниковата епоха, точно след Потопа.
Тъй като условията за Ледниковата ера били идеални точно след Потопа, тогава и започнали да се образуват ледените шапки. Това е започнало точно след Потопа, и е започнало да приключва около 1500г пр. Хр., когато ледените шапки са се стопили до настоящите си размери. [Майкъл Дж. Оард, "Ледена епоха, предизвикана от Потопа от Сътворението", стр. 117]

Бел.прев: Обърнете внимание на това. До сега не само стана ясно, че обръщане на полюсите за постоянно по принцип няма, а се случва многократно само в момента на цикличните нараствания на планетата, но сега става ясно, че полярните шапки ВИНАГИ са се топяли, малко по малко. Просто някой се е сетил да наблюдава този процес съвсем наскоро, и е останал с впечатлението, че това е нещо ненормално и е резултат от "глобално затопляне". Те са последните остатъци от съвсем скорошната Ледникова епоха, които все още се топят, и не са характерни за нашата планета, която все още се възстановява от това събитие.
Това не означава, че няма глобално затопляне. Такова има, но полярните шапки ще се стопят така или иначе, със или без него.

Преди снежните шапки от Ледниковата ера да достигнат максималния си размери дълбочина в няколкото столетия след Потопа, мореплавателите плавали по световните океани и съставили блестящо точни и подробни карти на земните маси, преди тази суша да бъде покрита от снега и леда. Тези древни карти били използвани от картографите от "Стария свят" през 1500-та година, и техните карти били компилации на тези древни карти.




Бел.прев: Картата на Оронс Фине (Oronce Finé), френски математик и картограф. Обърнете внимание, че тази карта изобразява едно по-малко Земно кълбо - Антарктида допира Южна Америка. Така че информацията за тази карта е била събрана много рано след Потопа, когато плочите още не са били намалили скоростта си. Което означава, че океанските води са били 26 градуса, защото Ледената епоха още не е била ударила. Представяте ли си колко по-различни са били нещата? Ами ако всички онези рисунки на морски чудовища са верни? А ако са верни, тогава какво може да се каже за библейския Левитан?
Оронс Фине само е използвал друга информация, за да я компилира в тази карта.


На Гренландия и на Антарктика също са направени точни карти, разкриващи тези земни маси в детайли, които едва наскоро бяха преоткрити чрез използване на модерни устройства, способни от далечина да изследват и да проникнат под дебелата километър и половина ледена шапка, покриваща тази суша още от Ледниковата епоха. Тези карти описват в подробности бреговите линии, речните корита, планините и пустините на пред-ледниковата Антарктика, както и двата големи острова, съставящи пред-ледниковата Гренландия. Антарктика дори не беше "открита" допреди 1818г, а двойната островна геоморфология на Гренландия беше "непозната" чак до изобретяването на модерните сензорни устройства за далечно разстояние, и въпреки това, древните мореплаватели са видели тези пред-ледникови земни форми и са ги картографирали с точност на дължините и ширините, за която модерните картографи могат само да завиждат.


Бел.прев: Не искам да ви разсейвам от контекста на темата... но повечето от нас все пак са свикнали с мисълта за древни мореплаватели и древни картографи. Свикнали сме с мисълта за древни карти - още нацистите са преследвали тези забележителни документи по цял свят, и са ги заграбили за свое стратегическо предимство. Но, има мисъл, с която не всички сме свикнали. Разбираме, че е имало древни мореплаватели. Ами ако е имало и древни астронавти? Ами ако и тези хипотетични древни астронавти са били картографи?
Ами ако Ледниковата епоха в крайна сметка в даден момент е възпрепятствала древните картографи... тогава какво може в крайна сметка да е възпрепятствало древните астронавти? Може ли това да е етерният лед?
Ами ако нацистите освен картите на древните мореплаватели са преследвали и картите на други древни плаватели? Ако и тях са използвали за свое стратегическо предимство? Теорията на Световния лед, на Ханс Хьорбигер - Welteislehre


Партолон (Partholon), пътешественик от елинско и египетско родословие (източно Средиземноморие) плавал до Ирландия през 1485г пр. Хр., предвождайки предшествениците на ирландците. [Джон Фърдюн: "Шотландския хроникон" (Хроника на шотландската нация), Глава XII... John of Fordun, The Scottichronicon (Chronicle of the Scottish Nation), Chapter XII]
(Форморийците, племе на гиганти, произлезли от Хам, били премахнати от Ирландия от хората на Партолон.) Тази група пионери докладвала за три езера и девет реки в онези земи. Когато пристигнала втора група в Ирландия, около 50 години по-късно, те докладвали, че били бликвали много повече езера и реки. [Бил Купър, "След Потопа" (Западен Съсекс, Англия: издателство Ню Уинд, 1995г), стр. 251... Bill Cooper, After The Flood (West Sussex, England: New Wind Press, 1995), 251]
Това е било стопяването на ледената шапка.

Древната ведическа литература (Венидадата) на Индия сочи, че Арийските племена се оттегляли от постоянно увеличаваща се ледена шапка на север и мигрирали на юг в Индия, избутвайки Дравидийските племена към южна Индия. [Венидад, Глава Трета: Настъплението на Злия, стр. 199... The Venidad, Chapter Three: Onslaught of the Evil One, 199]
Това се е случило по време на последствията от Великия Потоп, потоп, познат на индийските племена, и познат на цял свят (както се обсъжда в Глава 5).
В Библията, Йоб говори за брутални ледени бури в неговата част на света (Близкия Изток) [Хенри М. Морис, "Забележителният доклад на Йоб" (Гранд Рапидс, Мичиган: издателство Бейкър Букс, 1996г), стр. 29-30... Henry M. Morris, The Remarkable Record of Job (Grand Rapids, Michigan: Baker Books, 1996), 29-30]
Йоб е живял около 2000г пр. Хр., когато Ледниковата епоха е била във вихъра си. Не забравяйте, че Йоб говори за динозаври, обитаващи онези земи (както се обсъжда в Глава 1). Твърде очевидно е, че Ледниковата епоха се е случила след Потопа, някъде преди около 4000 години, когато племената са се разпръсквали от Близкия Изток по останалия свят.


При такава част от световната вода, хваната в полярните ледени шапки, морското равнище е било около 60 метра по-ниско, отколкото е днес. [Майкъл Дж. Оард, "Ледена епоха, предизвикана от Потопа от Сътворението", стр.84]
Това се потвърждава от наличието на древни селища на морското дъно, далеч от брега на Ливан (Ярмута) и Индия (Камбейски залив), и други. [Дан Вергано, "Потънали градове изплуват след време", USA Тудей, 27 юни 2001г (Светска секция)... Dan Vergano, “Sunken Cities Surface in Time,” USA Today, 27 June 2001 (World Section)]
Морското дъно между Сиберия и Аляска е била суха земя през Ледената епоха. Този днес потопен сухоземен мост, между Аляска и Сиберия, има останки от тундра по себе си. Тундрата расте върху земя; следователно, това настоящо океанско дъно някога е било суша. Също така, има и подводни каньони, които някога отвеждали водата от този Берингов земен мост, докато е бил изложен на атмосферните условия през Ледниковата епоха. Този земен мост е позволил миграцията на хора и животни от Близкия Изток, където е започнала цивилизацията, към цялото Западно полукълбо.

Ледниковата ера се е развила в Аляска и Сиберия, докато Беринговия земен мост помежду им е бил над морското равнище. Само че, един коридор по океанския му бряг е останал чист от сняг и лед заради близостта му до топлата океанска вода. Така че хората и животните мигрирали по този океански бряг от Сиберия (Азия) до Аляска (Америките).
Високо усъвършенстваните мореплаватели от След-Потопните години също са плавали в областта на Берингия, защото са картографирали този земен мост, преди да е бил потопен в края на Ледниковата ера, и разкриват, че е широк хиляди километри. (И е набразден от понастоящем потопените каньони на дъното на Берингово море, които споменахме по-горе.)
Северният полюс в момента има ледена шапка от сладка вода, плаваща върху соления океан. С изстиването на След-Потопната океанска вода в региона на Северния полюс изпарението се е понижило и така образуването на облаци също е спаднало, допускайки слънчевите лъчи през лятото, и така ледената шапка, покриваща континенталните маси на Северното полукълбо, е започнала да се топи. По стечение на обстоятелствата, тази намалена облачна покривка понижила и изолацията на Земната атмосфера, така че и зимните температури спаднали, което пък довело до по-малко снеговалежи. В резултат, северната полярна шапка значително се стопила и се оттекла в Северния ледовит океан, заради по-топлите лета и по-студените зими.
Тази прясна вода после замръзнала на повърхността на океана, защото тази по-малко плътна прясна вода е плавала върху по-плътната солена вода. Ако прясната вода не се е оттекла на големи приливи в Северния ледовит океан, тази ледена шапка е нямало да се развие, защото малък прилив прясна вода, за разлика от големия прилив, щеше постепенно да се смеси със солената вода, и по този начин нямаше да има разслояване между прясната вода отгоре и солената вода отдолу.

Обстоятелствата, довели до максимално образуване на ледени шапки (вероятно в рамките на няколко стотици години), и после до скоростно стопяване (може би в рамките на 50 години), са били налице в края на Потопа. Този След-Потопен сценарий, единствено този, може да рационализира скорошната Ледена епоха. Староземните учени не могат да обяснят причината за Ледниковата епоха, защото много по-топлите океани се асоциират с по-топъл климат, както се предполага за "ерата на динозаврите" (преди около 65 милиона години). Беше демонстрирано обаче, че по-топлият океан значително ще увеличи облачната покривка и изпарението, и по този начин, според законите на хидрологията, щеше да се случи Ледена епоха по време на тропическата "ера на динозаврите". Без знанието, че топла вода от "фонтаните на дълбините" е изригнала по време на Потопа, причината за Ледниковата епоха не може да бъде логически изведена.

824

(спестил съм доста от литературата на тази глава, защото повечето от нея са линкове към списания и документи, които линкове отдавна не работят)



Твърдение 10
Гранд Каньон е бил формиран за милиони години

Староземците ни предлагат идеята, Гранд Каньон в Аризона е бил издълбан от река Колорадо, като постепенно ерозирала утаечните скални слоеве на Северна Аризона в течение на милиони години. Те казват, че каменните слоеве били постепенно издигани в период от милиони години в същата степен, в която реката ерозирала онези слоеве в дълбочина. Ако слоевете не са се издигали със същата скорост, с която реката се е вкопавала, този сценарий би бил невъзможен. Степента на потъване на реката диктува, че скалните слоеве се издигат бавно, докато реката реципрочно изтърква бавно надигащия се камък, в продължение на милиони години.




Ако скалните слоеве не са се надигали, стотиците вертикални метри речна ерозия, задълбала в скалните напластявания, е нямало да се случи. Каква е вероятността надигането на местния камък (което се предполага, че е предизвикано от плутонична активност на мантията) да поддържа постоянна степен на надигане в течение на милиони години, именно нужната степен на надигане, за да се позволи формирането на този дълбок каньон? Човек може да заключи, че вероятността е много, много малка. И ако това всъщност се е случило, защо такъв сценарий не се е разиграл и в други части на света? Това е абсурдно изхвърлен сценарий, който се нуждае от много невероятната случайност, скоростта на речната ерозия да съвпада със скоростта на издигане на утаечните скали, в течение на невероятно продължителен период от време.

Следователно, друг сценарий трябва по-добре да опише развитието на Гранд Каньон. Каньонът, в сечение, е с много плоска V-образна форма. Ако реката наистина е ерозирала каньона за милиони години, каньонът, в сечението си, трябва да е много по-неплоско V, и не много по-широко от широчината на реката. Каньонът, обаче, е около 20 пъти по-широк, отколкото трябва, според схемата на староземците. Очевидно, някакъв придошъл изблик на вода, много по-голям от настоящия речен поток, трябва да е бил причината за издълбаването на този каньон.

Тъй като утаечните слоеве са били уталожени от един глобален Потоп, вероятно е утаечните слоеве да са били още мокри и меки, когато водният прилив е разкъсал път през тях. Ако слоевете са били твърд камък, водата е нямало да издълбае каньон със стотици вертикални метри дълбочина на около 320 хоризонтални километра по време на един катастрофален воден прилив. Този воден прилив е трябвало да бъде около 16 километра широк, за да е издълбал този каньон, много по-широк от настоящия поток на река Колорадо.



Бел.прев: И наистина, ако сте чували за града Велико Зимбабве, и ви е любопитно как така негрите там са строили нещо от камък, и ако се поинтересувате и сърфирате повече за това Велико Зимбабве, ще попаднете на легендата за неговия произход - било е построено, казват негрите, "много отдавна, когато камъните били меки".



И така, гигантско водно тяло, по течението нагоре от каньона, трябва да е било източника на издълбалия го прилив. Тогава, това огромно езеро се е пробило заради ерозията на утаечна бариера или заради земетресение, или и двете. Както може да се предвиди, по скалите на бреговата линия се откриват доказателства за наличието на древно езеро, което е покривало части от Юта, Аризона и Колорадо (по течението нагоре от каньона). Староземците не асоциират това масивно и изчезнало древно езеро с формирането на каньона, защото в техните очи, езерото се е оформило и после се е източило, след като река Колорадо постепенно, както предполагат, е ерозирала каньона. Те смятат, че древното езеро или се е изпарило, или се е източило през вече оформения каньон.

Но доказателствата силно говорят за огромен воден прилив (защото езерото не се е изпарило, тъй като твърде малко от минералния халит е останал върху изсушеното водно езеро) през все още мокрите и меки утаечни слоеве. Доста очевидно, това голямо водно тяло по течението нагоре от каньона е било огромна локва, останала след оттеклите се от континентите води в края на Потопа. В пустинята близо до Сан Диего, Калифорния, в подземната геология на местността, се открива утаечен депозит с дълбочина 5200 метра, съставен от глина, пясък и шисти. Тъй като в долния край на Гранд Каньон няма делта, високоскоростният воден прилив, който е формирал каньона, е пренесъл утайките много по-далеч надолу по течението, отколкото нормална река е щяла да го направи. Приливът е пренесъл утайките на няколкостотин километра на запад, близо до Сан Диего.




Други доказателства по скалите, говорещи за изчезнали "локви", могат да се намерят на множество места по света. Също така, някои "локви" все още съществуват, например Голямото солено езеро в Юта. Това езеро се захранва от ограничено количество входящ поток и няма изходящи потоци, но изпарението от езерото много надхвърля дебита на приливите; така че в момента езерото е в процес на изсъхване. Според доказателства от скалите по хълмовете близо до езерото, то е било над 17 пъти по-голямо и 250 метра по-дълбоко преди няколко хиляди години.

Езерото Чад, в Африка, изсъхва по подобен начин. [Майкъл Дж. Оард, "Ледникова епоха, предизвикана от Потопа от сътворението" (Ел Кайон, Калифорния: Институт за изследване на Сътворението, 1990г), стр. 78... Michael J. Oard, An Ice Age Caused by the  enesis Flood (El Cajon, California: Institute for Creation Research, 1990), 78]
Тези езера са в басейни, така че няма изтичане на вода. Други части на света имат басейни като техните, където са пресъхвали множество езера, или са в процес на изсъхване. Големият басейн в Невада покрива повечето от щата, и в него има стотици изсъхнали езера. Голяма част от Близкия Изток е басейн със стотици пресъхнали езера, Австралия и Западна Централна Азия също имат огромни басейни с множество пресъхнали езера. Тези езера са били останки от водата, която е покривала Земното кълбо, уталожила е утайки, и после се е оттеглила в задълбочените океански басейни.

Добре известно е, че пустинните зони на света някога са били доста по-мокри. Снимки, направени от сателити, разкриват древни езера и речни корита под подвижните пустинни пясъци на Сахара и Близкия Изток. [Лари Вардиман, "Ледени ядра и възрастта на Земята" (Ел Кайон, Калифорния: Институт за изследване на Сътворението, 1993г), стр.28... Larry Vardiman, Ice Cores and the Age of the Earth (El Cajon, California: Institute for Creation Research, 1993), 28]
В пустинния югозапад на Америка се откриват доказателства от пакратите (това са тамошни дребни гризачи, "packrat middens", бел.прев), според които по онези места е преобладавала дребната иглолистна и горска растителност и иглолистните дървета са процъфтявали във високите пустини, чак до Мексико.

Древните истории на старите Източни цивилизации обрисуват изобилен растителен живот и много по-широко разнообразие животни, отколкото днес се среща в Близкия Изток. Записано е в хрониките, че Саргон, цар на Асирия (аколо 2000 пр.Хр.) е трябвало да си сече през джунгли, изобилстващи с диви животни, по време на експедиция в (сега безплодната) централна област на Турция. [Робърт Бедросайн, "ИЗточна Мала Азия и Кавказ в древните митологии"... Robert Bedrosian, “Eastern Asia Minor and the Caucasus in Ancient Mythologies”]
Еврейската история казва, че областта на Мъртво море е била богата селскостопанска зона, "земя на мляко и мед". Каменни рисунки и каменни фигури в източна Сахара показват слон, хипопотам, бизон, жираф, антилопа, носорог и крокодили. Някои от тези крокодили все още съществуват в изолирани и пресъхващи езера в региона.


Бел.прев: Когато си представяте и размишлявате за Асирия и всички свързани култури в онези времена, правилно е да си представяте, че това са народи, които са изглеждали повече като Южно-Американски индианци, като маи и ацтеки например, защото всъщност са живели в джунгли.


По-високата степен на валежите, които са резултат от световния ефект на След-Потопната Ледникова ера (която ще се обсъжда в следващата глава) преди около 4 300 години, довела до увеличение на "локвите", останали след Потопа. Тогава, когато степента на валежите спаднала до настоящите си нива в края на Ледниковата епоха (преди около 3 500 години), изпаренията на тази "локвена" вода доминирали в хидрологичната динамика.

Както виждате, доказателствата сочат в посока на скорошното формиране на каньоните и езерните легла. Не са нужни милиони и милиони години време, за да се формират характеристиките на Земната повърхност, която наблюдаваме. Всъщност, доказателствата, и историческите и геологичните, доказва скорошното формиране на тези черти като последствие от Великия Потоп.




Аз съм Гранд Каньон
История на Хавасупайския народ
от Стефан Хирст (Stephen Hirst)



Хавасупайските индианци от Гранд Каньон си спомнят формирането на този каньон в последствията от Великия Потоп в една от своите легенди:


Преди да има много хора на земята, имаше двама бога.
Точапа (Tochapa) на добротата и Хокомата (Hokomata) на злото.
Точапа имаше дъщеря на име Пу-ке-е (Pu-keh-eh), за която се надяваше, че ще стане майка на всички живи.
Хокомата злият беше решен да не позволи да се случи такова нещо, и покри света с голям потоп.
Точапа добрият повали голямо дърво и издълба дънера му.
Той положи Пу-ке-е в кухия дънер и когато водата се надигна и наводни земята, тя беше в безопасност в измислената й лодка.
Накрая потопните води се оттеглиха и върховете на планини се показаха.
Реките бяха създадени; и една от тях преряза голямото зейнало разкъсване, което стана Гранд Каньон.

Пу-ке-е и нейният дънер легнаха върху новата земя. Тя пристъпи навън, и съзря един празен свят.



825
Твърдение 9
Движението на Земната кора винаги е било бавно и за милиони години

Земната кора се състои от континентална кора (по-малко плътен гранитен камък) и океанска кора (по-плътен базалтов камък). Океанската кора бавно се гмурка под континенталната кора в някои зони на света, бавно се разделя от други океански кори в някои части на света, или натиска срещу други океански площи на различни места из света. По-леката континентална гранитна кора натиска срещу други континентални кори в някои области на света.

Континенталната кора е съставена от "плочи", които бавно се движат върху мантията (полу-стопената магмена зона под налягане между кората и земното ядро). По-тежката базалтова кора се състои от плочи, които също бавно се движат върху мантията. Тези плочи от кората са като черупките на добре начупено твърдо-сварено яйце. Тези "черупки" плават върху мантията, някои се раздалечават една от друга, други се натискат една в друга, а трети се гмуркат една под друга.

Там, където океанските плочи се гмуркат под континенталните плочи, гмуркащите се плочи се загряват дълбоко в мантията, стопяват се и се издигат до континенталната кора като вулкани или плутони. (Плутоните са магми, които са се издигнали от кората, но не са изригнали на повърхността; магмата се нарича лава, ако избие над земната повърхноста.) Там, където океанските плочи се бутат една в друга, тези свиващи се океански плочи правят гънка в дълбочина надолу, формирайки по този начин океанските канавки, които могат да достигнат близо 10 км дълбочина. (По подобен начин, когато континенталните плочи се блъскат една в друга, те се нагъват нагоре, формирайки планините.)

А там, където океанските плочи се разделят, лава от Земната мантия се надига, за да заеме мястото на разделената океанска кора. Когато погледнете един земно кълбо, тези зони на разделение на океанската кора са явни и приличат на шевовете на бейсболна топка. Тези рифтове (разделяния) тенденциозно се простират на север и на юг в Атлантическия и Тихия океан и се събират заедно под Южна Америка и Африка.


Вижте световната карта и забележете как Северна и Южна Америка са като "трион-пъзел" и удобно се сглобяват с Европа и Африка, ако ги приплъзнете едни до други. Староземците и новоземците са съгласни, че Американските континентални плочи бавно се раздалечават от континенталните плочи на Европа и Африка, и че тези континентални плочи някога са били заедно в един супер-континент, наречен Пангея.

Тогава рифтовите зони започнали да се разширяват, бутайки Америките настрана от Европа и Африка в Атлантическия океан.В Тихия океан, океанските плочи се гмурнали под континенталните плочи (формирайки "Огненият пръстен", зона на плочово раздалечаване, което довело до вулканичната активност около периметъра на Тихия океан) и океанските плочи се сбутали заедно, формирайки океански канавки, при което Америка и Азия се предвижили една към друга.

Староземците си мислят, че това се е случвало бавно за милиони години. Само че, феномените на магнитното поле, отразени в скалите, силно показват рязка ненадейна тектоника (движение), и то не много отдавна. [Ръсел Хъмфрис, "Доказателство за млад свят"... Russell Humphreys, “Evidence for a Young World”]
Настоящото бавно движение на кората е едва инерционен остатък от спонтанното движение на плочите.

Младоземците и староземците са съгласни, че в миналото Земното магнитно поле е демонстрирало флуктуации и магнитните полюси са разменяли местата си много пъти; много (учените не са единодушни относно бройката) магнитни преобръщания са се случвали по време на образуването на утаечните скални слоеве. Според староземеца, първото магнитно обръщане се е случило преди милиони години, и се е повтаряло веднъж на около 500 хиляди години. [Джон Удморейп, "Митологията на модерните датировъчни методи" (Ел Кайон, Калифорния: Институт за изследване на Сътворението, 1999г), стр. 54... John Woodmorappe, The Mythology of Modern Dating Methods (El Cajon, California: Institute for Creation Research, 1999), 54]
Богати на желязо минерали, които са се утаили между утаечните пластове са се ориентирали спрямо магнитното привличане на Земята във времето на отлагането; така че, богатите на желязо минерали в утайките, ориентирани на север преди много милиони години, и после се ориентирали на юг около 500 хиляди години по-късно, хиляди години след това, и така нататък. [Дж. У. Холт и Дж. Л. Киршвинк, "Горно Олдувайското геомагнитно обръщане от Долината на смъртта", Калифорния: 197... J.W. Holt and J.L. Kirschvink, The Upper Olduvai Geomagnetic Field Reversal from Death Valley, California: 197]

При тази теория крайно проблематичен е фактът, че Земното магнитно поле ще да е било толкова силно, само преди 20 000 години, че Земната кора би се стопила от вътрешната жега, развита поради много по-високата сила на магнитното поле. Земното магнитно поле отслабва с по 7% на всеки 150 години (това е било измерено). Прилагайки този ефект на отслабване към миналото, силата на Земното магнитно поле ще да е била много пъти по-голяма само до преди 20 000 години, и полето би генерирало невероятно количество жега, достатъчна, за да разтопи Земната кора. Следователно, невъзможно е магнитните обръщания да са се случили в период от милиони години, а по-скоро само в един кратък отрязък от време, именно във времето, в което са се отлагали утайките от глобания Потоп. [Джон Д. Морис, "Младата Земя" (Грийн Форест, Арканзас: издателство Мастър Букс, 1999г), стр. 80... John D. Morris, The Young Earth (Green Forest, Arkansas: Master Books, 1999), 80]

Това може да се докаже от минералните ориентации във вулканичните скали на океанското дъно, които са по протежение на разделните зони на плочите (рифтовите зони). Този лавен материал се е издигнал от мантията и е запълнил зейналите празнини в следствие скоростното разделяне на океанските плочи. На лавата й отнема около 15 дни, за да изстине до камък, и все пак няколко обръщания на магнитните полюси са отразени в богатите на желязо минерали в този камък. Следователно, древните обръщания на полюсите са се случили в рамките на дни, а не на хиляди години.

Тъй като магнитните обръщания са се случили в рамките на дни, както свидетелстват вулканичните скали при рифтовите зони, можем да заключим, че магнитните обръщания, отразени в утаечните слоеве върху континентите, също са се случили в рамките на дни. Следователно, утаечните слоеве са били положени в рамките на дни, около 370 дни, както е описано в библейския доклад за Потопа, а не за милиони години. (Всичко общо, средната дебелина на утаечната колона е километър и половина, което се изчислява на около 15 см за час при отлагането на утайките по време на едногодишния глобален Потоп.)

Съществуват около 50 000 изгаснали вулкана в света днес. Ако повечето от тези вулкани са на възраст 65 до 100 милиона години, както се рекламира от староземците, до сега е трябвало отдавна да са ерозирали до пълно изчезване. (Не забравяйте, че при настоящите нива на ерозия, всички континенти ще бъдат изравнени с морското равнище след 15 милиона години.) Следователно, тези вулкани са много по-млади от 15 милиона години. Тъй като вулканите са много млади, повечето са били формирани горе-долу по едно и също време, по време и след Потопа, когато океанските плочи от кората рязко са се гмуркали под континентите, нагрявайки се и стапяйки се в мантията, и надигайки се през кората като вулкани и плутони.

Сега, по въпроса за "джакпота": откъде са дошли Потопните води? Спомнете си за рифтовите зони, които са по протежение на цепките между океанските плочи. По време на скоростното раздвижване на плочите в момента на Потопа, вода и лава са изригнали през процепите, докато Пангея бързо се е разцепвала (по разделителните рифтови зони) и океанските плочи на Тихия океан се гмуркали под континентите с висока скорост, подобно на конвейерен колан.

Грубо около 70% от вулканичните емисии са водна пара; ["Ноевият ковчег - Откъде е дошла водата?"... “Noah’s Ark—Where Did the Water Come From”]
следователно лавата, която е изригнала от рифтовите зони по време на Потопа, вероятно е била около 70% вода. Това е бил произходът на повечето Потопна вода, а останалата малка част е била от четиридесетте дни дъжд (което може и да е било резултат от метеоритен удар в океана, както се обсъжда в Глава 18, и "фонтаните на дълбините", изригващи вода свръхзвуково в стратосферата, докато Потопните води не са се надигнали достатъчно, за да сподавят височината на изригването на тези подземни води.)

Планините са се надигнали в завършителния етап от Потопа (както се обсъжда в Глава 4): така че, да кажем един пред-Потопен океан, дълбок километър и половина (в днешно време средната дълбочина на океаните е 3 км) с лекота е можел да удвои дълбочината си, заради водата и магмата, които са извирали от недрата на Земята и заради четиридесетте дни дъжд, и да е покрил, да кажем, с километър и половина отгоре, пред-Потопните континенти. В древната китайска "Книга на цялото познание", заради греха на човека, "земята се разпадна на парчета и водата в гръдта й се втурна нагоре с ярост и заля земята." [К. Берлиц: Изгубеният кораб на Ной (Лондон, Англия: издателство У. Х. Алън, 1987г), стр. 126... C. Berlitz, The Lost Ship of Noah (London, England: W.H. Allen, 1987), 126]



Бел.прев: Холивуд имат един филм, който предоставя видео-онагледяване на тази физика, с един от любимите ни илюминатски родословници Ръсел Кроу:








При приключването на Потопа, континентите станали по-плътни заради натрупването на утайки, сблъсъци на континентални плочи (както Индийската плоча се е блъснала в Азиатската плоча, образувайки Хималаите) и вулканичното надигане. Едновременно с това, океанското дъно потънало в празнините, освободени от избягалата вода и магма. Така, при края на Потопа, континентите станали по-плътни, докато океанското дъно потънало, и Потопните води се оттекли в задълбочените (понастоящем средно 3 км дълбоки) океански басейни. Феноменът е описан в Книга на Псалмите (не съм сигурен как точно се превежда това, не съм прочитал Библията, бел.прев) 104:5 от Библията.

Тевтонските племена на Скандинавия помнят този катаклизъм във фолклора си:


"Пламъци бликнаха от разкъсвания в скалите;
навсякъде се чуваше свистене на пара.
Всички живи неща, целия растителен живот беше заличен.

...И сега всички реки, всички морета се надигнаха, и преляха.
От всички страни вълни се блъскаха във вълни.
Вряха, и кипяха, и бавно покриха всички неща.
Земята потъна под морето... После бавно земята се показа изпод вълните.
Планините се издигнаха наново... Хората също се появиха пак.
Затворени в самата дървесина на дървото Игдрасил... предшествениците на бъдещата човешка раса бяха избегнали смъртта."

[Енциклопедия на митологията Ларус (Лондон, Англия: Канцлерска печатница, 1996г), стр. 275-277... The Larouse Encyclopedia of Mythology (London, England: Chancellor Press, 1996), 275-277.]



Както помните, континентите ще ерозират до морското равнище, при настоящите степени на ерозия, само след 15 милиона години. Ерозиралата суша в крайна сметка свършва в океана, и напълно ще е запълнила с утайки дълбокия 3 километра океан само за 80 милиона години. А 80 милиона години е само 5% от възрастта, на която се твърди, че са океаните и континенталните утаечни скали; така, в рамките на 1.6 милиарда години (твърди се, че океаните са поне толкова стари), океаните трябваше да са напълно запълнени с утайки над 20 пъти. В действителност, океанските дъна имат наслагвания от този вид утайка (повечето от която се е развила към края на Потопа, при делтите), която е само около 300 метра дебела; така че, очевидно, в океаните са ерозирали утайки много малко време до сега. [Лари Вардиман, Утайки на морското дъно и възрастта на Земята (Ел Кайон, Калифорния: Институт за изследване на Сътворението, 1996г), 12... Larry Vardiman, Sea-Floor Sediment and the Age of the Earth (El Cajon, California: Institute for Creation Research, 1996), 12]

Варовикът е третият основен вид утаечен камък в Земните слоеве, заедно с пясъчника и шистите (втвърдена глина). Варовикът се среща в обособени слоеве, както и смесен с пясъчници и шисти. Съставен е предимно от калциев карбонат (CaCO3), който се е формирал от комбинирането на калция с въглероден диоксид (CO2) в Потопните води. Когато водата и магмата са изригвали от рифтовите зони, предизвиквайки Потопа, изобилни количества CO2 също са били изстреляни от мантията и са започнали да се смесват с калция в Потопните води, за да се образува CaCO3 (варовик).

На определени места и в определено време по време на Потопа, се формирали големи количества CaCO3 заради оптимални концентрации на Ca и CO2 във водата и заради оптималната температура на водата. Това засилено образуване на варовик довело до образуването на дебел, чист варовиков утаечен слой в геологичната колона. На други места и по друго време по време на Потопа, пясък и глина са се отлагали заедно с CaCO3, така че CaCO3 се е уталожил на дъното сред тези други утаечни материали и е действал като циментиращ агент, когато утайките съхнели след Потопа.

Варовикът (CaCO3) се открива в повечето пясъчници и шисти, като по този начин доказва, че слоевете са се уталожили във вода, която е била наситена с Ca и CO2, като калцият е дошъл от масивната ерозия в следствие на Потопа, а въглеродният диоксид е бил изхвърлен навън през рифтовите зони по време на Потопа. Този калциев карбонат се е смесил като цимент с утайките, помагайки много по този начин за литификацията (вкаменяването).

Геологичната история показва, че плочите на Земната кора са имали голяма скорост и бързи движения по време на глобялния Потоп, което е било неотдавна. Резките обръщания на магнитните полюси по време на Потопа са "замръзнали във времето", както личи в ориентацията на богатите на желязо минерали в лавовите надигания и оформилите се едновременно с тях утаечни слоеве. Геологията и минералогията  на утаечните отлагания, и тяхното скорошно ерозиране в океаните, могат да се рационализират най-добре с внезапно и скорошно катастрофално наводнение.

Страници: 1 ... 52 53 54 [55] 56 57 58 ... 73