Apocryphal Academy

Автор Тема: Дигитално програмиране и Астралното преживяване  (Прочетена 32689 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Темата е в тясно сътрудничетво с темата на Веско "Опитност извън тялото /ОИТ/"













Полето на моята експертиза

Задължително посочвам още в началото на коментара си:

Аз нямам "Опитности Извън Тялото" и не съм имал осъзнати сънища, никога. Имал съм сънища със завишена сетивност - достоверно реалистични усещания в дланите, пръстите и цялото тяло. Но осъзнато сънуване не. Никога не съм бил осъзнат в съня си, както съм сега, или поне това, което АЗ наричам осъзнатост на личността, осъзнато съществуване и усещане за собственото си аз, както в момента, както в един делничен ден - такова нещо не съм преживявал.
Имал съм няколко спорадични случки, тоест сънища, отличаващи се от останалите сънища. От тях след това имах тлеещи физически усещания във физическото си тяло след събуждане. Ще спомена накратко за тези отделни случаи чак на края на коментара си.
За протокола - сънувам абсолютно всеки път, когато заспя (дори и за 15мин, дори и да е на бюро или на стол), винаги цветно, и помня всичко, но нарочно позволявам да го забравя в първите няколко часа след събуждане.


Полето на моите интереси засяга материалния свят, който по принцип се нарича реалност, действителност. Мога да бъда полезен с мнението си най-вече с гледната точка на психологията; програмирането на съзнанието; депрограмирането на съзнанието; това което наричам авто-програмиране; създаването на Монарх-роби в програмата МК-Ултра; метода на хипнозата (но не съм нито потърпевш, нито практикуващ) и научния метод (опознаването на действителния свят чрез познатите науки, в това спада и програмирането на машини с дигитални програми).

Винаги съм имал проблеми с терминологията в сферата на ОИТ теорията и практиката.

И винаги съм смятал този въпрос за важен, защото е от голям обществен интерес. Благодарение на Холивуд (тоест благодарение на ЦРУ, която стои зад проекта Холивуд) в световен мащаб се разпространява усилена дезинформация, която пропагандира заблуди. Когато неподготвени хора развият любопитство към въпросното поле, те почти винаги стават жертва на разпространяваните заблуди, след което, вместо да задълбочават знанията и опита си, те се заемат с един дълъг период на разубеждаване от погълнатите лъжи, преди да продължат по-нататък. Това е от една страна полезно, защото прави любопитните хора по-мъдри по този начин, но в комбинация с други фронтове на световната пропаганда, това създава реална и страшна опасност за човешките свободи в модерния свят.




Първият ми проблем е терминът "излизане от тялото".

Доколкото съм се интересувал от въпроса, аз в момента нямам знанието за съществуващи доказателства, които по един категоричен и непоколебим начин да доказват, че ОИТ като преживяване има някаква връзка с действителността - тоест с фзическия свят. Доколкото е мое знание, до сега няма никакви физически доказателства, че съзнанието напуска тялото.
Не казвам че не съществуват. Казвам само, че до сега не съм успял да открия описанието на такива доказателства в широката литература, която съм разучил.

Веско например казва нещо много интересно. Първо казва:

Цитат
При мен има ясно отделяне /някои твърдят, че е вътрешно преживяване – не е/

Но след това казва:

Цитат
Астрала е копие на материалните светове или обратното.  Там има всичко градове села, съзнанията които срещаме живеят в свят подобен на своите разбирания. Разбира се може да попаднем и на места които нямат нищо общо с нашия свят / причината е, че материалните светове от нашата плътност захранват енергийно следващата и тя на практика им се явява естествено продължение/.

Това означава, че все пак ОИТ като преживяване няма директна, а само индиректна връзка с действителния свят. От гледна точка на изследванията, правени върху тялото на човека, изпаднал във фазата на ОИТ, промени няма, тоест не личи съзнанието да напуска тялото по някакъв начин. ИЛИ, за сега не могат да се добият недвусмислени директни физически доказателства за такова разделяне.
ТРЯБВА да се отбележи, в тази връзка, че по принцип никой никога не е успявал да се сдобие с физически доказателства за разделянето на съзнанието от тялото. Клиничните състояния на безсъзнание и кома се разглеждат като състояния на съзнанието, а не като отсъствие на съзнание. Впрочем, има доказателства тъкмо за обратното - има изобилни доказателства, че в различните състояния на привидно "отсъствие" на съзнанието, то винаги присъства, но в особени състояния, които са способни на възприемане, просто не по стандартните методи на възприемане.

Един от резултатите от мащабните спекулации с фантастинчи представи, в комбинация с терминологични неточности, е масово внедрената илюзия, например, че докато човек е в ОИТ, в тялото му може да влезе друга същност, и човек после да не може да се върне. Този процес е отдавна изучен и подробно описан, и няма нищо общо с масовата представа за него - че излизаш от едно нещо, че друго го запълва и че не те пуска да си влезеш. Това са суеверия, които имат тенденцията да стават все по-масови.

Второто твърдение на Веско е много по-акуратно - "Астралният свят е копие на материалния свят". Има КУПИЩА аналогии, които нагледно и практически демонстрират, че такава посочна връзка е възможна. Докато за обратното аз не съм срещал нагледни аналогии.

Всеки може да вярва в каквото си иска, разбира се, но що се отнася до физическите доказателства, нека разгледаме някои съществуващи практически аналогии на астралния свят, които подлежат на демонстрация.




Дигиталният свят

Интересно е, и не може с лека ръка да се заобиколи факта, че програмирането на човешкото съзнание е ДОСУЩ идентично с методологията, по която се програмира машина. Двете програмирания - на истинско съзнание, и на софтуер върху хардуер - са в такава степен идентични, че самата лексика подтиква човек да използва една и съща, единна дума - програмиране. В историята на програмирането на съзнанието (която на практика се развива от хилядолетия, преди да успеем да изработим машинен макет в последните векове) се е доказало и наложило, че програмирането на машина със софтуер може съвсем задоволително и пълноценно да служи за ФИЗИЧЕН МОДЕЛ на човешкото съзнание. Програмирането в сферата на носещите софтуер машини безпроблемно може да изпълнява ролята на модел за изучаване на човешкото съзнание така, както опитните мишки, морски свинчета и шимпанзета в момента служат за изследване на други неща за приложение върху хората - от медикаменти, до космическата околна среда.

Толкова е отчетлива тази идентичност в двете прояви на програмирането, че в последствие това породи цяла една тематика в научно-фантастичната литература (почти веднага с развиването на по-умните технологии в цивилизацията ни) - мотивът на машините/роботите, които превземат света; технически вируси, които превземат съзнанията на хората; гигантска извънземна машина със собствено изкуствено съзнание, харнещо се с душите на хората, и прочие.

Този културен мотив, този литературен жанр, не е просто фантазия. Зад него стоят реални впечатления и действителни прилики между съзнанието и софтуера, които са вдъхновили съответните автори на романи. И това се знае. Не е плод на фантазия. Любопитната идентичност в поведението на човешкото съзнание и дигиталните софтуерни машини е толкова ясна, че често се поражда въпросът "Дали някой не е измислил компютрите по образ и модел на човека?".

Във видео-игрите елемента на "инкарниране" и на "излизане от тялото" е на практика повсеместно застъпен. Всяка успяла компютърна игра, всеки успешен франчайз, разчита на тези две концепции.

В интерес на истината, много пъти съм се опитвал да подходя към въпроса с компютърните игри. На практика, те са най-сложният мултимедиен продукт, който съществува в момента, и като такива, те носят и възможно най-сложната пропаганда и послания в наше време. Проблемът обаче е, че компютърни игри играят само младите поколения. Всички ние знаем, че те като цяло не стават за чеп, така че едва ли твърде много млади хора биха се интересували от всичко онова, което стои зад една компютърна игра (и жалко, защото изследователите на окултното губят много от това). От друга страна, предните поколения все още имат много стойностни представители, но на тях цялата тематика им е много чужда. Не веднъж съм обсъждал въпроса дори и като съвместна дейност с други отявлени публицисти (например Н. от Паралелна Реалност и Ключарят от keygiver.blogspot.bg), но мнението ни е единодиушно - има твърде много материал, има твърде голям потенциал за труд в областта, но няма никаква заинтересувана аудитория, която да осмисли този труд.

Надявам се, че на "Апокрифна Академия" това няма да остане така.




Моята визия за нещата



Излиза ли съзнанието, или не

Според мен, така нареченото "излизане" от тялото, е изпадане в изменено състояние на съзнанието. Има такъв термин. В цялата литература, която се занимава с феномените на съзнанието, изразът "изменени състояния на съзнанието" на практика дефинира цялото поле на тази информация. "Излизането от тялото" никога не се е ползвало в буквален смисъл, никога не е ставало дума за действително излизане. Думата "излизане" винаги се е ползвала в контекста на изменените състояния на съзнанието, и тя е описателна на самото преживяване. А не се опитва да го дефинира.

С други думи - винаги е ставало дума за едно дигитално излизане на тялото. Това е видео-игра, която играете в собствения си ум.

Факт е, например, че не е нужно "излизането от тялото" да представлява изхлузване или да прилича на излизане. Много хора всъщност потъват в себе си, и "излизат" навътре, вглъбявайки се в същността си, постигайки същото - тоест, зареждат се някъде, както казва Веско. Именно защото става дума за изпадане в изменено състояние на съзнанието.

Дори самата дума, която Веско използва, е "зареждане". Това е много акуратна дума. Веско не я използва, за да оприличава или свързва случката с дигиталното програмиране или компютърните игри, той го прави в опита си да бъде колкото се може по-точен и същевременно образен и ясен. Това, че думата "зареждане" е термин и от дигиталното програмиране, е естествено последствие от това, че програмирането си е програмиране - независимо дали на съзнание в тяло или на софтуер върху машина.




Когато съзнанието изпадне в измененото състояние, то обикновено вижда тялото. Тези показания от практикуващите са факт. Но едно и също ли е с действителността?

АКО Веско е прав, и ако Астралният свят е копие на действителния... а аз мисля, че Веско е прав... то тогава това, което преживяващият вижда, НЕ Е неговото действително тяло. Това би следвало да е астралното копие на неговото физиеско тяло. Преживяващият не е "навън" в някаква друга действителност. В действителност, преживяващият е в тялото си. Но той преживява себе си в едно дигитално копие на действителността - фоайето или преддверието на една дигитална (астрална) видео-игра.

В компютърните игри, когато си пуснете играта, преди да започнете да я играете, вие разглеждате образа, с който ще я играете.






Играта World of Warcraft, играчът избира с кой от всичките си герои да играе преди играта да започне.





Играта Elder Scrolls Online, играчът избира с кой от всичките си герои да играе преди играта да започне. Списъкът с героите е вдясно. Този потребител има два героя.





Играга Guild Wars, този потребител е създал 6 подобни героини... или по-точно 6 сходни инкарнации, на една героиня.




По същия начин, когато изпаднете в измененото състояние на съзнанието, вие всъщност не виждате своето физическо тяло... а астралното копие на своето... Его.

Много от вас знаят с какво се занимават науките на френологията и физиогномиката - тези дисциплини изучават чертите на характера ви, съдейки по физическите черти на тялото и лицето.

Много от вас знаят, че така нареченото "подсъзнание" не работи с информацията последователно, а картинно. Мисля, че всички сте чували, че "подсъзнанието" не разпознава частицата "не", например, именно защото то възприема информацията картинно, а при картинното възприемане на информацията не съществува отрицание (само контриране, но не огледално).

Следователно... без да говоря от личен опит, но боравейки с наличните и известните на всички ни факти... бих казал, че преживяващият измененото състояние на съзнанието не вижда своето действително физическо тяло, а вижда... астралният запис на своето его. ВИЕ - практикуващите - сте тези, които следва по някакъв начин да се опитате да проверите моя извод. Той е направен възоснова на фактите от известните изследвания на съзнанието по научния метод.




След това, когато изберете своя герой, с който да преживеете предварително програмираната дигитална реалност... следва ЗАРЕЖДАНЕТО, на игровия ЕКРАН.

След като изграчът "попадне" в игровия свят (без да е ходил никъде в действителност, това е само едно настолно преживяване), за случките му там има множество механизми, които да индикират промените около него и върху него. Точно както в реалния свят, тези индикации се подават на възприятията.




Играта World of Warcraft. Его-образът, с който играчът играе, е близо до смъртта. Индикаторът за интелекта е изчерпаният зелен стълб до портрета му, който символизира здравето му. Индикаторът за визуалните сетива е червеното осветяване по ръба на екрана. По този начин играта подава информация на играча, ангажирайки сетивата му.




Играта Counter-Strike. Играчът, който гледа през погледа си, е под обстрел. Играта му праща информация за това откъде идват пораженията на здравето му, като заангажира визуалните му сетива с червени, кърваво стилизирани показатели. Те означават, че обстрелът идва отгоре и отдясно.




Ако ировите платформи бяха съвършени (игрови платформи са PC компютрите, тоест персоналните компютри, игровите конзоли като PlayStation и прочие), те щяха да подават информация на ВСИЧКИ телесни сетива. И индустрията се движи натам:



Както виждате, тази роботска ръка е направена така, че да връща обратна информация на Мелиса. Тя има усещане за допир с роботската си ръка.



С това просто искам да напомня на всики ни, че това, че имаме силно ангажирани сетива, не означава, че нещо е по-действително от друго, или че нещо дигитално (или астрално) е действително.

Има много датчици в света на техниката. Можете да управлявате контраста на телевизора си така, че да създава по-остра картина, която да ангажира окото повече. Това не означава, че става по-действителна. Можете да изгорите на слънцето и да накарате любимия човек да ви докосне по изгорялата кожа - това не означава, че ноктите му са пораснали и са по-остри, нито че ви пипа по-силно.

В програмата на проект МК-Ултра, когато се създават роби по технологията Монарх, човешки компютри, жертвите се дрогират с множество специално разработени вещества, които да засилват не само физическите сетива, но и да засилват емоционалните преживявания. Когато в жертвата трябва да се инсталира определена програма, жертвата първо се докарва на прага на болката, за да изпадне в състояние на транс. Често, за да се пестят усилия и време, жертвата се дрогира с препарати, засилващи усещанията за болка. След това жертвата се хипнотизира, и пред нея се прожектира филм. Докато тече прожекцията, хипнотизираната жертва (изпаднала в изменени състояния на съзнанието), се дрогира с различни синтетични наркотици, засилващи всички усещания и сетива. Резултатът от това е, че след като жертвата излезе от изменените състояния на съзнанието, тя има ясен спомен, че е преживяла всичко онова, което й е било прожектирано.

Ясен спомен, но недействителен. Спомен за преживяване на нещо, което никога не е било преживявано физически. Настолно преживяване. Спомен, за фалшива памет. И всичко това се прави чрез изкуствено изостряне на всички сетива, в комбинация с изменено състояние на съзнанието.



Изострянето на сетивата може да се направи и от самия човек, когато действието е доброволно, тоест когато не е жертва. От тази много по-практична позиция (за която има модел за демонстрация, както и физически доказателства), изострените сетива по време на така наречено "излизане" от тялото са един логичен етап.

Когато компютърната игра World of Warcraft за първи път излезе на пазара, имаше множество случаи на смъртни индиценти на деца. Децата са толкова впечатлителни, че много често някое дете по света оставаше да играе играта повече от 48 часа, без да спи и да се храни, получавайки сърдечен удар пред монитора. В някои редки случаи, обаче, децата не успяваха да излязат от впечатлението за своето алтернативно его, дори и след като спрат да играят. Едно корейче, което можеше да лети в играта, продължи да вярва, че може да лети, и се метна от 6 етаж. Този и много други инциденти бяха причината компанията Blizzard да вземе ограничителни мерки за продукта си.



За сега не са ми известни твърди, физически доказателства, че съзнанието напуска тялото. Известна ми е позицията на най-древните философи - че човек, това е дух в тяло. Дух без тяло, и тяло без дух, не е човек. Ако трябва да се опираме на най-древните и класически окултни традиции, съвременната разпространена представа, че съзнанието "излиза" от тялото, би означавала, че за този интервал човек спира да бъде човек. Което е очевидно невярно.

От друга страна съществува цяла планина от изследвания на изменените състояния на съзнанието, които доказват огромна част от свързаните феномени в светлината на вътрепребиваването, оставяйки настрана само все още необяснените мистерии.






Къде се зарежда съзнанието


За да си отговоря на този въпрос, аз избирам да следвам напълно доказуемия и съответстващ на събитието дигитален модел.

Всички горни примери за игри са игри от семейството на Масовите Онлайн Ролеви Игри за Много играчи (MMORPG).

За да преживява играча една консенсусна вселена... тоест, за да може играчът да споделя свързани преживявания с други играчи в една споделена вселена... това очевидно трябва да се случва на СЪРВЪР.

Сървърът е физическото тяло на онова нещо, което наричаме ИНТЕРНЕТ. Без сървър, няма интернет. Ако някой реши да бомбардира определена сграда в САЩ, половината от интернета ще изчезне.





Така изглежда световната сървърна мрежа. Схемата е взета от Уикипедия.



Вие виждате, че така изглежда и мозъчната невронна мрежа. И нищо чудно, защото както човек може да носи съзнание върху невронната си мрежа, по същия начин и световната сървърна мрежа може да носи форма на дигитално съзнание. Тази тема е много дълга.






Моето мнение е... след като взема предвид всички физически доказателства, които съм успял да разгледам през годините... че техниката е модел на природата. А не обратното. Позицията ми може да се изброи в точки, както следва:


  • В природата съществува естествена взаимосвързаност, част от нея, определен слой от нея, е наречена Астрал.
  • Интернет е техника, която е дословен модел (но разбира се несъвършен, за разлика от Природата) на същия слой от природната взаимосвързаност.
  • Природното, естествено образувание, се нарича Астрал.
  • Изкуственото, синтетично образувание, се нарича интернет.

Естествено е да се язди кон.
Изкуствено е да се язди автомобил.
И двете работят по еднакъв начин.

Естествено е да се "излиза" от тялото в Астралния свят.
Изкуствено е да се ползва интернет.

Колкото съзнанието "излиза" в Астрала...
...толкова и Операционната Система "излиза" в интернет.

За да "излезе" в Астрала, съзнанието трябва да измени състоянието си. Нужно е да преживява нещата по определен начин.
Когато Операционната Система иска да "излезе" в интернет, тя използва БРАУЗЪР - един друг вид мини-операционна система, чрез която се преживява интернет.


Астралът е толкова недействителен спрямо истинския свят, колкото интернет е недействителен спрямо сървърното помещение.



А съм на мнение, че няма нещо от феноменологията на ОИТ, така нареченото "излизане" от тялото, което да не може да се обясни със софтуерно-хардуерния модел, интернет и компютрите.

В науката този процес - използването на нещо сходно и видимо, за да се обясни нещо сходно и невидимо - се нарича аналогия.

Аналогията с компютрите може да онагледи всичко, което се случва по време на "излизане" от тялото, и ако аналогията се следва правилно и уместно, тя може да демонстрира всичко, което практиците са докладвали до сега.

Програмирането е един и същи процес - и когато се прилага спрямо човешкото съзнание, и когато се прилага спрямо дигитален софтуер.


« Последна редакция: Юни 23, 2017, 06:35:29 pm от λ »

Атос

  • Гост
Здравейте!
Полезен пост...но е малко уморителен за цялостно осъзнаване от повечето читатели!

Съвпада с моите виждания на около 75-80%, ще се опитам да бъда лаконичен и конкретен:
(подчертавам - това са мои, лични схващания и далеч не претендирам за абсолютност)

1.Всички и всичко (познато нам) е в "матрицата"!

2. Матрицата далеч не е само това, което се интерпретира в едноименния филм, понеже там все пак се появява и "реалната действителност", а аз мисля, че тази действителност не съществува (поне в разбираем за нас аспект)!

3.Матрицата е проектирана и изпълнена незнайно от кого и с каква цел (от супер сериозен експеримент, до подарък-игра за малко дете, примерно), но прозрението, че е факт, вече е налице при най-силните умове на планетата ни!

4.Ние живеем в "симулирана реалност", подобна на свръх сложна компютърна игра (аналогията с компютър е уместна, но далеч по-слаба, просто е извън нещата, които може да си представи ограниченият ни мозък)!
Ако се вземе под внимание Холограмната същност на Вселената (съвременна теория, която няма опровержение до момента), може да се каже, че "играта", в която съществува нашата Вселена е проектирана върху "екрана"
 на чистия ЕТЕР!
Както всеки екран и етерът е "N" пъти по-плътен от самата проекция върху него(по-точно е във него, понеже става дума за 3D).
По същия начин, по който екрана на монитора ви е по-плътен от човечетата по него (но те и идея си нямат за това).

5.Правилата на "играта" са зададени софтуерно - гравитация, физични и химични зависимости (човечетата са ги формулирали като "закони"), среда на обитание и други открити (от човечетата) "константни" величини...

6. Всичко е ИНФОРМАЦИЯ!!! Това поне са го установили най-напредналите ни квантови физици - енергия, материя, вълни и...каквото се сетите още. Дори има (необорена) теория, че по "повърхността" на Черна Дупка остава цялата информация за всеки "потънал" в нея обект, която е в състояние (информацията)да синтезира същата материя или енергия, в състоянието и отпреди прехода!

7.ЕТЕРЪТ Е "ПЛАТНО" за проекция на материята и среда за движение на чистите етерни енергии в неговата "тъкан". Материята се проектира чрез торсионните вихри на етерната енергия (мюони), които определят електростатичните полета в "границите" на материята! Тези полета създават у нас усещане за "ТВЪРД" на материята!
В същност, ако погледнем под електронен микроскоп някаква материя, ще видим, че междуатомните пространства са толкова големи, сравнени с ядро и електрони, че на практика са като разстоянието между Земята, Луната и Слънцето...Извод? Следвайки логиката на "правата лопата", насадена ни от конвенционалната физика, логично е да предположим, че не би трябвало да има проблем един твърд предмет да проникне в друг без особена трудност?
По същия начин, по който друга Слънчева Система би проникнала в нашата, нали?
Явно има тук софтуерни алгоритми и те са със строго зададени ПАРАМЕТРИ!

7.Където има проекция на материя - има и по-ниска етерна/екранна енергийна плътност, понеже материята си дърпа енергия, за да съществува (торсионните вихри са си милиарди х"N" двигателчета). Ниската енергийна плътност в етера на тези места предизвиква НИСКО ЕНЕРГИЙНО налягане! В резултат на това следва устремяване на енергийното етерно налягане на етерната среда към тези "материйни" участъци - имаме етерно налягане върху материята - има ГРАВИТАЦИЯ!

8.АСТРАЛ???
Астралът (според мен) е като "браузър", от който може да "се линкнем" към други реалности и измерения!
Не трябва да се бърка интернет с браузър, нали :D
Той не е "място" не е и време! В астрала, понятието "време" губи смисъла си! То е като заглавието на книга, по-точно - библиотека от книги, а някоя конкретна страница от някоя книга, може да се оприличи на даден времеви момент от някоя "реалност"/измерение!
Могъщи екстрасенси умеят да навигират (понякога и насочвани от вън, без да осъзнават цялостната картина) в тази библиотека (някои я наричат АКАША)и да видят определен стадий на даден процес, но...САМО в гледаната от тях за момента "реалност"! Ако индивидът(или събитието) прескочат в друго разклонение на паралелността, предвиждането няма да е точно(за нас)!

9. Прераждане-инкарнация?
Това е (както спомена Ламбда)като да избереш с кой герой да играеш в следващото ниво!
Ясно е, че най-голямото предизвикателство е да играеш с "онеправдан" герой, родил се при кофти обстоятелства (среда) и малко "ресурси"! Затова най-опитните играчи (или които се мислят неоправдано за такива) се инкарнират в най-неблагоприятната среда!
Друг е въпросът, КОЙТО ОСТАВА ОТВОРЕН ЗА МЕН, дали въпросните инкарнации са вътре в самата матрица или са инплантират отвън в нея?
 
10. Дух, душа...?
Духът е...БЪГ в програмата, според мен! Отпаднал играч, който се опитва все пак да продължи да играе...призрачен остатък от информационно тяло...и само на енергийно ниво-загубил е привилегията на МАТЕРИЯ!

П.П.Стана дълъг пост, макар и конкретностен, друг път може да продължа, надявам се да не съм уморил никого... :D

Душа? Тук е по-сложно...това е "същността" на играча, която израства със всяко следващо ниво!
Не напразно в следващия си "живот" не помним предишния, но ДУШАТА (ИГРАЧЪТ) ги помни всичките и...опитът от тях! Има и бъгове, разбира се...някои "човечета" си спомнят места и събития от предходни "игри"...



« Последна редакция: Юни 23, 2017, 09:39:26 pm от Атос »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Множество сложни въпроси!  :) Разгеле, най-накрая ще можем да ги обсъдим в каквато си дълбочина искаме и до каквато дълбочина успеем да стигнем, без постоянно да ни бомбардират вмешателства, провокации и всякакви други простотии!



Аз съм склонен да разглеждам тези въпроси именно през призмата на компютърните игри, всеки аспект от тях. Да, сравнението с компютрите наистина просто не отговаря на мащаба на сложност... но и не е нужно. Важното е, че е великолепен модел, който до сега поне не се е провалял в това да предостави аналогия.

Тъкмо обратното. В днешно време наблюдаваме, как модерните, съвременни философи (които тепърва очакват историческото си безсмъртие, след като починат) постоянно ги тегли да сравняват живота с компютрите. Всеки модерен учен, философ, публична личност, днес се стреми да проявява остроумие, като сравнява екзистенциалните ситуации с някоя проява на модерните технологии.

И това не е просто защото е модерно... а защото напредналите съвременни технологии никога не се провалят да ни предоставят акуратни и уместни аналогии, и създават едно чувство на сигурност, че ако сравниш някоя функция на живота с някоя дигитална функция от съвременния софтуер, никога няма да си далеч от истината.

И ако се придържаме към този вид аналогии, ще видим, че този физичен модел за съзнанието наистина е успешен.





Аз съм част от поколенията, които израснаха с компютърните игри. Аз бях второ дете в класа с компютър, във втори клас, а първото дете с компютър беше най-добрият ми приятел тогава, и му го купиха в първи клас. Висях у тях по цели дни. Майка му ме хранеше и переше, само дето не ме къпеше. Бях се превърнал в част от семейния живот на това чуждо семейство... и нон-стоп седях на компютъра и гледах приятеля ми - как клика, как шатка по копчетата, как играе някакви неразбираеми за мен неща. Просто седях и гледах.

Интересното е, че между нас се породи и нещо като конкуренция. Той целенасочено слагаше пръсти върху повече клавиши, отколкото щеше да ползва, за да ме заблуди за клавишните комбинации (като Alt + Tab например), да не би да ги науча и аз. Тривиална историйка... но ако заговорим за живота в малко по-голям мащаб, е много интересен психологически момент.

Така, когато на мен ми купиха компютър във втори клас... просто седнах, и почнах. Нямах представа какво правя, но го правех, защото го бях наизустил с гледане, въпреки че моя приятел не ми даваше да пипам каквото и да е. Без да знаех защо, знаех къде трябва да отида, кога и при какви обстоятелства.



И това оформи мисленето ни по различен начин.

Нашите поколения на ден днешен казват:

Къде си? - Ела в скайпа.

Там ли си? - Ела онлайн.

Отиди на този линк.

Свали си приложението.

Качи си снимката.


И още всякакви примери. Характерното е, че този "свят", светът на модерните технологии, ползва една особена лексика. Тази особена лексика се върти около насоченоста на вниманието. Този вид лексика предполага, че човек е просто едно насочено внимание, което няма тяло.

И когато новите поколения използват този вид лексика, и мислят по този начин, те нямат проблем бързо да схващат представата за "Извънтелесните преживявания". Как хем отиваш, идваш, качваш се, слизаш, и прочие неща, свързани с местонахождението... и едновременно с това да не променяш реалното си местонахождение.

Тези поколения нямат проблем с идеята да имат преживявания на друго място... без да напускат действителното си място.

Единственото лошо нещо е, че не стават за чеп, и не са кадърни нито да се изразяват така, че да направят моста между начина, по който е окабелено тяхното самоосъзнаване в света и парадигмите на старите поколения, нито въобще да се интересуват от екзистенциални теми. Това е трагедията.



А ако трябва да говорим за игрите, които тези поколения играят... тогава вече ще останем напълно неразбрани от хората, които в момента са между 40-60 години.

А точно както и Веско намекна (той каза, че е нужно истинско желание), нужна е нагласа. Вярванията... или ПРОГРАМИТЕ, с които човек се е оборудвал... имат ключова роля в това по какъв начин протичат този вид преживявания.




П.П.
Забравих да опиша някои особени преживявания, за които споменах по-горе.


На два-три пъти ми се е случвало да съм в междинна фаза между будуване и заспиване, и между край на съня и събуждане. Имам пълно самоосъзнаване в тези моменти, но никаква памет. Имам само функционална памет, или в компютрите това се нарича RAM.

Без памет, човек не знае кой е, какво е, къде се намира, какво прави, и прочие. Той има единствено достатъчно краткотрайно запомняне, колкото да не забравя какво прави точно в определения момент. Има... "отсъствие на регистъра", нещо като програма, която не е преминала през инсталация, която да я вкорени.

И бидейки в това състояние, успявам да виждам техническата страна на нещата.



Два пъти ми се случва да чувам технически шумове. Както лежа в междинно състояние, чувам пронизителен шум. Страхотно силен шум, който осъзнавам в дадения момент, че ако е истински, най-вероятно ще оглушея или ще ме болят ушите. Но този шум е електро-магнитен - аз го чувам в мозъка си, а не чрез ушите. Той напълно заобикаля ушите, точно както мозъчните импланти за глухите заобикалят слуховия апарат и директно произвеждат магнитни вълни в мозъка, които той дешифрира.

Тези звуци са металически. С технически, роботски оттенък. Съвършено същото, както когато държите магнит, и го влачите по медната намотка на тон-колона - чува се... стържещ, металически звук, от триенето на магнитното поле по устройството на бобината. Но когато няма движение - няма и звук.

Осъзнавах това, и си играех. Клатех главата си (със затворени очи) напред и назад и наляво и надясно, и при тези движения слушах пронизителното пращене, точно като от магнит по намотка.

Когато се събудих обаче, установих веднага, че не е възможно да съм си клатил главата наникъде. Защото лежейки просто не е имало начин (защото спях по корем). Така че явно съм бил "на друга честота", и тази глава, която съм клател, не е била физическата ми глава. Което потвърждаваше заключението ми, докато бях в състоянието, че шумът не е истински, тоест чувам го в главата си (но тогава си мислех, че е физическа).



Друг път се е случвало да се случи онзи спусък, който ме "осъзнава" насън. Обикновено, когато нещо, някаква ситуация, се опита да ми вмени чувство за вина насън, това ме кара да започна да осмислям ситуацията и бързо достигам до заключението, че не е възможно и сънувам.

В един от тези пъти не се събудих, а останах в междинно състояние. Тогава усетих съня като сфера (срещал съм и други хора да споменават нещо такова), и тя имаше тотална пространствена ориентация. Различните посоки, в които можех да я въртя (тя беше като глобус, висящ в пространството), бяха различните посоки, в които можеше да поеме сюжета. Завъртах я в една посока, например по диагонал нагоре, и вътре като в кристално кълбо виждах продължаването на сюжета в тази посока, като на филм. Ако преместех сферата наляво или надясно, без да я въртя, чувах онзи пронизителен и металически шум, като генериран от магнит по бобина.

Не виждах сферата, висяща в пространството, като картинка. По-скоро я знаех, като постоянно обновяваща се информация. Това не бяха визуални данни, а просто данни. Усещане за нещата, а не виждане като изображение. "Виждане" в преносен смисъл. Затова и не мога да кажа какъв цвят беше това пространство, в което висеше сферата. Усещането ми за него беше, че е по-скоро тъмно, и леко замъглено, но не равномерно замъглено, а с нещо като съзвездия от дим.
« Последна редакция: Юни 23, 2017, 11:05:59 pm от λ »

Б.Х.

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Не знам дали това е точното място на въпроса ми, то как РАБОТИ ВРЕМЕТО, какво го създава, от какво зависи скоростта му. На няколко места срещам думи на ясновидци че "там време няма" и т.н.

Атос

  • Гост
Доста абстрактно стана...
Нека се придържаме към някаква конкретика, която би помогнала на по-голяма аудитория потребители да добият представа и мисъл за идеята, вложена в тази тема?

СЪНЯТ!!!
Какво е?

Хайде всеки да помисли, изхождайки от СОБСТВЕНАТА си опитност, не от моята...или нечия друга...
Това е...ДРУГА РЕАЛНОСТ!
И без значение дали е вторичен продукт на матрицата или е дело на собствения мозък (или съзнание).
Когато сънуваме, може да изпитаме оргазъм или да се напикаем от страх - това е продукт на част от мозъка - ИСТИНСКО ПРЕЖИВЯВАНЕ!!!
В този момент, казва ли ни нещо, че сънуваме?
Не!
Логика в съня - НИКАКВА (дори и да летите над планини), дори да плувате в лава - мозъкът не търси ЛОГИКА, не го обявява за НЕВЪЗМОЖНО, понеже...спи ;D
Да, тривиално е, но...спи, поне тази част, която отговаря за аналитичното мислене!

Тогава...?
Онази част от мозъка, която е "временна квартира" на СЪЗНАНИЕТО...работи!!!
Всичко е толкова реално, колкото го възприемаме! Тогава...кое е реално и кое - не?

Някои изследователи в тази област, допускат преминаване на съзнанието в друго измерение, дотолкова, доколкото понятието "реалност" може да се отъждестви с моментното самоосъзнаване за съпричастност към ВРЕМЕ и събития!

Няма логика, няма анализ...има само ПРЕЖИВЯВАНЕ!!!
Не е ли вълнуваща подобна мисъл?
В този ред на мисли - какво е "реалност"?
По време на сън, съзнанието (освободено от оковите на аналитичната, мозъчна мисъл, достига до други измерения и реалности! Сега...дали те са изкуствено проектирани и доколко реални... вече понятието "реалност" избледнява като смисъл, забелязвате ли?
Междинното състояние (миг преди заспиване) е преходна зона - един вид портал, в който се срещат "сегашна реалност" и "симулирана реалност" (понятията са все пак абстрактни, понеже нищо не пречи и реалната да се разглежда като "симулирана", но на друго ниво), дава възможност за среща на "двата свята" заедно в съзнание и ПОДСЪЗНАНИЕ!
Именно тогава, тази част от хората, които не са екстрасенси (средностатистичния човек)може да получат видения, прозрения или напътствия...и т.н.(формулирането на тълкуванието не е важно, важен е фактът, че ги има), въпреки, че повечето от тях не ги разграничават от обикновения сън.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Всичко е толкова реално, колкото го възприемаме! Тогава...кое е реално и кое - не?

Не и според дефиницията на думата.

https://en.wiktionary.org/wiki/real

Реално идва от латински - reālis, което означава "материя, нещо".

Означава действително битие, съществуване (не фантастично или въобажаемо); обективно, физическо съществуване.



Така, сънищата не са реални не само по логиката на будното съзнание... а те не са реални най-вече по дефиниция. Дори и логиката на будното съзнание да отпадне, дефиницията на думата остава. Думата "сън" е смисловата концепция, която се използва за адресиране на всичко онова, което е не-реално.

Ако твърдим, че сънищата са по някакъв начин реални, тогава автоматично твърдим, че сънищата са по някакъв начин веществени. Тоест съществени (съществуващи вещи). А те не са.

Освен ако някой не защитава обратната теза, което би било интересно да се прочете.

Интересно ще е как ще се развие такава теза... защото тя на практика би означавала, че всеки сън е истина. Истината на практика е реалност, действителност. Ако всеки сън е реалност, това означава, че той е не само нещо веществено и съществуващо, но и че е истина.

Ако има има истинни и неистинни реалности, значи неистинните реалности са дефакто илюзии, а не реалности. Тоест, ако има истинни и неистинни сънища, значи едните - онези, които са верни - просто не са сънища.



Но аз специално не виждам как може сънищата да са реалност. В речника винаги ще има място за дефинициите на тези думи.



П.П.

Б.Х., след дни тук ще се появят материали за времето, които биха ти били интересни :) Имам доста неща за подготвяне и съм малко претрупан, но следи Библиотеката.
« Последна редакция: Юни 24, 2017, 11:26:09 pm от λ »

Атос

  • Гост
Не съм съгласен с подобна категоричност!
Дефиницията за "реалност" губи смисъла си, когато я прави някой, който е вътре, в същата тази реалност!
Няма сила в света, която да докаже, че сегашната ни "РЕАЛНОСТ" е по-различна от един дълъг (и това е относително) сън!
Кое е материално? Как да го разберем?
 Пример - ти си "буден" и си в "тази реалност", нали така? Всички доказателства за каквато и да е "материалност" се базират на сетивните ти възприятия, на нищо друго! Но сетивните възприятия ХАРАКТЕРНИ за това състояние, за този "сън"!

Хайде сега да помислим какво става в "истинския" сън? Пак сетивни възприятия, пак усещане за материя и т.н...които имат характеристиките пак на съответното състояние!
Няма гаранция, че просто това не са сънища на различно ниво, нали?
За да съществува някаква обективност, трябва да се оцени сегашната "реалност" от състояние на съзнанието, намиращо се ИЗВЪН нея, което обаче би я обявило за нереална! Стигаме до парадокс - ако си вътре в "съня", не знаеш, че сънуваш (без значение дали става дума за "нашата реалност" или за съня (който познаваме като такъв)! Ако не си вътре, обявяваш го за нереален! И всякакви дефиниции тук губят своята меродавност, понеже са продукт на самият съответен "сън"...

В будистките учения се говори, че животът на човек наистина е сън, а смъртта - пробуждане!

Psyhea

  • Гост


В този ред на мисли - какво е "реалност"?
По време на сън, съзнанието (освободено от оковите на аналитичната, мозъчна мисъл, достига до други измерения и реалности! Сега...дали те са изкуствено проектирани и доколко реални...


Човешкият мозък може да създаде структури до 11 измерения

http://www.obekti.bg/nauka/choveshkiyat-mozk-mozhe-da-szdade-strukturi-do-11-izmereniya



Геометрията на мозъчните невронни мрежи се простира в множество измерения

http://snauka.com/geometriyata-na-mozachnite-nevronni-mrezhi-se-prostira-v-mnozhestvo-izmereniya/



Psyhea

  • Гост

Б.Х.

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Атос, местоположението ти е реалността. Няма значение къде си, съществуващото около теб е реалност. Реалността е просто  твоята отправна точка. Все едно точка на картата на джи пи еса, ето ме тук съм. 

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Дефиницията за "реалност" губи смисъла си, когато я прави някой, който е вътре, в същата тази реалност!

Значението на думата "реалност" не е дефинирано от нас с теб, а от други. Който и да е дефинирал за първи път думата "реалност", тя значи каквото значи. Никой не е казал, че ние с теб сме в реалността или че не сме в реалността. Никой не е казал къде сме. Но някой, някога, е имал идея. И тази идея си има дефинирано име - реалност.

Думите сън и реалност са противоположни по дефиниция. А ти искаш да кажеш, че едната трябва да изчезне.

Но аз се съмнявам, че можеш да докажеш, че реалността не съществува. Ако реалността не съществува, тогава не съществува ли тя някъде там? Можеш ли да докажеш, че реалността е невъзможна концепция?


А можеш ли да докажеш, че думата "сън" е невъзможна концепция?

Какво се опитваш да направиш? Да кажеш, че всичко е сън, или да кажеш, че всичко е реалност?

В тази вселена има нещо, което е реалност. Освен това, тази вселена не е бедна, и в нея има неща, които не са реалност, и се наричат сънища.

И това може да се докаже. Но не може да се докаже, според мен, че всичко е реалност (включително и сънищата) или че реалност не съществува (че дори и реалността е сън).

Тук не говорим за това дали концепцията за някоя дума е уместна. Говорим за това, че има измислени думи, и те са точно дефинирани. Ако ти имаш НОВА КОНЦЕПЦИЯ, аз оставам с впечатление, че тя се нужда е от свое име... а не от пре-дефиниране на вече дефинирани думи.








В будистките учения се говори, че животът на човек наистина е сън, а смъртта - пробуждане!

Това е така. Но будистките текстове са комплексна литература, и на всички е известно, че нейният прочит ИЗИСКВА специална нагласа.

Будистките текстове не са направени да се четат от изходната позиция на предварително усвоена западна култура и Аристотелова логика, както например го правиш по-горе.


Факт е, че не можеш да бъдеш събуден от действителността. Факт е, че не можеш дълго да останеш в който и да е сън. От съня се събуждаш за щяло и не щяло, но от ействителността не можеш да се събудиш до смърт.



П.П.

Освен това, не забравяй за всииииииички останали проблеми от пре-дефинирането на думата реалност. Съмнявам се, че имаш отговор за тях. Ако пипнеш тази дефиниция, те чака цял живот на предефиниране на цялата човешка лексика.

Думата реалност е свързана с истината. По този въпрос, например, мислил ли си какво ще се случи, ако сънищата са реалности, тоест ако всички сънища са истина... или ако реалността не съществува, тогава къде се измества референтната точка за дефиницията на думата истина?
« Последна редакция: Юни 25, 2017, 08:22:41 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Да напомня също как се казва темата ми - Дигитално програмиране и Астралното преживяване

От ключово значение е, да е ясно на каква основа стоим, за да говорим по този въпрос.



И ЕТО го въпроса: Съзнанието, реалност ли е, или е сън?

Тук става дума за програмиране на съзнанието, както се програмира софтуер на машина. Аз си мисля, че няма как всичко да е реално. Къде тогава са разликите - аз си мисля например, но мисълта НЕ Е реалност. Мисълта ми Е реалност... но това, за което си мисля, НЕ Е, то е само идея.

И когато говорим за реално и нереално... ти Атосе, твърдиш, доколкото разбирам, че каквото и да програмираш в нечие съзнание, то е реалност? Правилно ли те разбирам?

Атос

  • Гост
Да,λ, правилно ме разбираш!
За самото съзнание то е РЕАЛНОСТ!
За да го обяви за нереално, самото това съзнание трябва да има отправна точка "извън себе си" (самото си съществуване в контекста - СЕГА), което, както споменах е парадокс на "истинността".
А когато то самото е програмирано, как ще разбере, дали е реално?
Да се върнем на компютърния модел - все едно да очакваш някой герой от "Кънтърстрайк" да се самообяви за нереален в играта?

Атос, местоположението ти е реалността. Няма значение къде си, съществуващото около теб е реалност. Реалността е просто  твоята отправна точка. Все едно точка на картата на джи пи еса, ето ме тук съм. 

Именно!
Когато си в една реалност-тя ти е отправната точка, но ЗА МОМЕНТА!

Но будистките текстове са комплексна литература
Не, ако се разглеждат източните учения просто като "литература", разбирането е невъзможно!
Трябва човек да ги "усети" с някое лично съпреживяване, медитация, например...иначе е невъзможно да се вникне в смисъла им...

Дефиницията за "реалност" губи смисъла си, когато я прави някой, който е вътре, в същата тази реалност!

Значението на думата "реалност" не е дефинирано от нас с теб, а от други. Който и да е дефинирал за първи път думата "реалност", тя значи каквото значи. Никой не е казал, че ние с теб сме в реалността или че не сме в реалността. Никой не е казал къде сме. Но някой, някога, е имал идея. И тази идея си има дефинирано име - реалност.

Именно! Дефиниралите тези понятия са го направили, намирайки се в този "сън", който по презумпция считаме за РЕАЛНОСТ! Приеми, че сънят, в който сега с теб си пишем, някой, някога е именувал "РЕАЛНОСТ"!

Думите сън и реалност са противоположни по дефиниция. А ти искаш да кажеш, че едната трябва да изчезне.
Не, искам да кажа, че са различни понятия, за различни "видове сън", в зависимост от състоянието на съзнанието! Ние по "дефолт" приемаме, че будейки се от "класическия" сън, попадаме в реалността?! Дали е така? Не ти ли се е случвало да сънуваш, че сънуваш, наистина?

Но аз се съмнявам, че можеш да докажеш, че реалността не съществува. Ако реалността не съществува, тогава не съществува ли тя някъде там? Можеш ли да докажеш, че реалността е невъзможна концепция?


А можеш ли да докажеш, че думата "сън" е невъзможна концепция?
Нямам намерение да доказвам нещо! Опитвам се да обясня собствените си схващания, доколкото лексиката, интелектът и познатите ни понятия го позволяват...

Какво се опитваш да направиш? Да кажеш, че всичко е сън, или да кажеш, че всичко е реалност?

В тази вселена има нещо, което е реалност. Освен това, тази вселена не е бедна, и в нея има неща, които не са реалност, и се наричат сънища.

И това може да се докаже. Но не може да се докаже, според мен, че всичко е реалност (включително и сънищата) или че реалност не съществува (че дори и реалността е сън).
Как може да се докаже, че ми стана интересно?
Мисля, че не приемаш на сериозно вероятността наистина да сме холограмна проекция в сложна симулация...направи усилие и много от изложените мои аргументи, ще станат по-разбираеми!
 
Факт е, че не можеш да бъдеш събуден от действителността. Факт е, че не можеш дълго да останеш в който и да е сън. От съня се събуждаш за щяло и не щяло, но от действителността не можеш да се събудиш до смърт.
ФАКТ? От коя реалност? Мен ме гони бик насън и това е факт за мен в съня!
Точно казано - до смърт (следващото пробуждане)!
Какво значи "дълго"? Толкова сме свикнали да разсъждаваме чрез понятието ВРЕМЕ, съотнасяйки го към всяка своя мисъл (в сегашната ни "реалност"), че ако го пренебрегнем, ще се почувстваме адски глупаво, нали?
Мисълта ми Е реалност... но това, за което си мисля, НЕ Е, то е само идея.
Само идея е в "сегашния ти сън", в друго измерение, вече е "материализиран ФАКТ" :D

И какво значение има дали си усещаш живота (съня) като 100 години?
За "програмиста" това може да са 5 минути от неговия живот...


Искам да кажа, че докато не допуснем вероятността сегашното ни съществуване да е симулация, все така ще твърдим, че живеем в "реалността"...и разбирането на всичко, което съм искал да изложа като концепция отива на...майната си :D

П.П. Питай Веско дали някои изживявания в друг сън(друга реалност) не бият по сила и усещания изживяванията в "сегашната" ни реалност (или това, което сме приели, че е)?

Атос

  • Гост
Забравих да отговоря на ВЪПРОСА (както аз го разбирам):

Съзнанието има ограничено проявление в сегашната ни реалност - все едно да имаш потребителски опции, ограничени от админа.
В по-горен пост го изложих с пример:
Човечето от играта трупа опит в самата игра или ниво, но истинският играч помни опитът от всичките нива и игри...
Затова говорим за "пробуждане" на съзнанието - спомняне на предишни животи и опитът от тях...
Съзнанието не е нито реалност, нито сън!
То е същността ни, която ги преживява!

Psyhea

  • Гост
Аз "реалност" наричам фокусът на съзнанието "тук и сега"
Всичко което е извън този фокус е потенциална реалност.
Т.е.ще бъде реалност ако му отдадеш вниманието си.
Ако не го сториш,то няма как да бъде реалност за теб.

Сега в някоя точка на света живее г-н У,който има три байпаса,две ипотеки,амнайсет деца и грозна жена с диабет.

Аз обаче,нито знам за него,нито мога да го видя,нито мога да го почувствам.
Е ли неговото съществуване моя реалност,при условие,че нямам информация за събитието, върху която да се концетрирам и преживея/почувствам?

И това,че аз нямам фокус(осезание) върху неговия живот,значи ли,че лицето У,не е реално?