Apocryphal Academy

Автор Тема: За и против хората  (Прочетена 50514 пъти)

0 Потребители и 2 Гости преглежда(т) тази тема.

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
За и против хората
« -: Юли 30, 2018, 07:24:26 pm »
Отварям тази тема с ясното съзнание, че нищо не става от човешкия род.  При един прост анализ лесно се установява, че стадото е най-големия враг на всеки буден и търсещ  човек. Лично ми  е трудно да разбера хората влизащи в различни видове взаимоотношения с добичетата. Резултата винаги е един и същ, загуба на време и най-лошото  забавяне процеса на развитие на направилия грешката .  За моя радост имам някаква странна ”имунна” система която се включва и без значение на цената ме спасява от грешки в тази посока.

Темата е провокирана от поредната човешка постъпка за която не намирам логично обяснение. За съжаление, някое двукрако циганско животно вчера е отровило кучето ми / петдесет  килограмова каракачанка /.. която пази къщата ни на село.. до нас е само фермата на братовчедите ми и с лай или каквото и да било не е пречела на никой.. .. вече имаме ново куче пазач / ако е подготовка за кражба, нищо не са направили/ ... От цялата работа племеницата ми плаче втори ден и като знам как си играеха само се надявам да забрави по-бързо.

Коментарите против хората ще са за предпочитане.

Целта ми е всеки отново да се замисли за взаимоотношенията си със стадото и да постави напред единствено и само себе се!
« Последна редакция: Юли 30, 2018, 08:00:35 pm от Веско »

Psyhea

  • Гост
Re: За и против хората
« Отговор #1 -: Юли 30, 2018, 08:21:15 pm »
Веско,на същото мнение и съм и аз.
Слава на Бога,обаче,поставил е и няколко истински Човеци на пътя ми,та да знам че има надежда,инак живота би бил непоносим за мен.

Мила

  • Гост
Re: За и против хората
« Отговор #2 -: Юли 30, 2018, 10:42:35 pm »

 Някаква ирония...
 Първия път в живота ми, в който атакувах човек физически... изпитвайки желание да чуе, да отговаря за делата си веднага... бе убиеца на кученцата на Лиза... бяха се родили съвсем скоро в дъждовната нощ. Не бях изпитвала ненавист, не бях изпитвала подобно безсилие и омерзение. Не разбирах защо възрастните мълчат! Скочих върху му и нададох боен вик забивайки дълбоко нокти и зъби в плътта му, едва го отърваха. Бях на осем и възневидях човешкото безумие и мълчание след стореното... Те, възрастните се покриха, а труповете останаха навън неприбрани... Помолих баща ми да ги погребем, едно от кученцата оцеля. Бе най-отдолу в купчината от кученца, които човека уби с лопата... с тях живеех... Остана само едно... живо.

...Тогава се запитах в какво е опората във възрастните, щом убиват някой, който не може да се защити и да бъде защитен и възмезден! Дълго сърцето ми туптеше с ненавист към този човек! Той апропо бил някакъв случайно дошъл на гости на ново-настаняващите се съседи..., който никога повече не дойде... на гости, и кучетата го подразнили... С какво ли? Не знам. Не разбирах и не исках да го разбирам, за мен нямаше нищо каквото да разбирам, исках той да разбере. Той да види и той да отговори. Не аз да разбера и да го оставя него на мира..., както искаха от мен, да ме обуздаят... Защо? За да забравят удобно и да се приберат по домовете си...

 Погребахме и оплакахме не едно убито куче от тогава, но още ме гнети спомена как един човек замахва с лопата връз скимтящи бебета кучета.
Защо приемаме това? И защо възнегодуваме при убийство на човек, а кучето имаме за по-мало стойностно... или другите видове, другите, които имаме за нищожни!? Не знам. По-силния не биваше ли да защити, а не да отнема животи умишлено?

Боли ме, Веско от случилото се!
 Мир на всички Ви!

Мила

  • Гост
Re: За и против хората
« Отговор #3 -: Юли 30, 2018, 11:22:15 pm »



Лекция #9 Человеческое поведение. Часть 1. - Жак Фреско - Проект Венера

Току що загледах лекцията. Не съм запозната с "Проект Венера". Не знам как приключва този цикъл от лекции. Сега се запознавам. Но от началото става въпрос за човешкото поведение и средата, (още не съм приключила с гледането). Присетих се, че темата и без друго е за хората, или против тях. Не знам дали опознанието би довело до приемане и обич, както вярвах някога. Възможно е и противността към нещо или някого да е поради наслагване на насадена изкуствено, принудена възприемчивост, вид гранична непоносимост, подобно алергията. Четох наскоро за битката при Литъл Биг Хорн... Седящия бик предрекъл успешна битка, но заръчал никой от убитите да не бъде закачан, обиран и обруган. Но на индианците им избила  ненавистта към белия човек и обезобразили труповете... Последвала загуба. Някак човека има избор до последно да вземе да прояви разумност ако не сърдечност или човечност... или да се самозатрие от лицето на земята, което явно по скоро се старае да прави.


wild flower

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: За и против хората
« Отговор #4 -: Юли 31, 2018, 01:30:45 am »
Разбирам те, случвало се е и на мен, с 4 месечното ми кученце, убиха го по жесток начин. Тежко го приживях, беше много трудно.
Според мен това не са хора, не знам какво са, животински инкарнаций биха ли убивали животни?

И да, все по-трудно ми е сред тълпата добичета! Ограничила съм си контактите до абсолютен минимум.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: За и против хората
« Отговор #5 -: Юли 31, 2018, 10:25:51 am »
Цял живот се опитвам да разплета този въпрос. Споделям мнението, че от хората не става абсолютно нищо. Както вероятно почти всички тук до сега изказали се в темата, контактувам само с двама-трима човека, а с останалото човечество се държа като с предмети и съм принуден от оцеляването да го правя.

Продължавам обаче да чувствам, че не съм напреднал и сантиметър в разплитането на въпроса. Настроението ми към хората беше такова от самото начало и до днес то продължава да е едно и също. Няма как да нямам усещането, че може би не успявам да пробия отвъд очевидното. Минава все повече време и ставам все по-информиран, трупам и все повече житейски опит, остарявам също така, възрастта променя мисленето, но мнението ми не се променя.

През годините се опитвах да си обясня явлението "човешки добитък" по няколко начина.

  • Метафизично: Има хора, така наречени "любимци" или "животински инкарнации" и те са страшно много. Това обаче е мнението на една силно дискредитирана прослойка, чието основно верую е Ню-Ейдж културата на ЦРУ. Освен това, въпреки че познавам много хора, които смятат така, все още не съм чул за никакви доказателства в такава посока. Всичко, което тази прослойка може да предложи като източници или доказателства, са ченълинги и точно тук толерантността ми свършва.
  • Конспиративно: Ясно е какъв огромен ресурс и труд е впрегнат в целта човечеството целенасочено да се извращава до това, което наричаме "добитък". Доктрините на Новия Световен Ред не крият искрената си мотивация елитът да постигне именно това. Но въпросът тук е - дали всичко това наистина се постига от елита, или е напълно естествен процес, който просто удовлетворява желанията на елита? Има и достатъчно индикации за провалите на НСР, тези машинации са под силен въпрос, защото стремежите им, колкото и да са грандиозни, няма как да се реализират на фона на 8 милиарда души. Независимо какво си мислят разни псевдо-конспиратори по долнопробни форуми, в литературата на сериозните изследователи на конспирацията няма индикации планът за намаляне на световната популация чрез световна война или каквито и да е други методи да изглежда възможен. Няма как да не си задавам въпроса, дали наистина този "добитък" навсякъде е постижение на Новия Световен Ред, или е просто едно от многото неща, които елитът си приписва като свой успех.
  • Психологически: Може би проблемът е в мен? В хората като нас, които се мислят за различни? В тази посока стигнах до един действително верен извод: Всеки човек е свободен да бъде какъвто поиска. Тъй като е вярна закономерността, че човек мрази другите заради онези черти, които мрази в себе си, се получава така, че аз мразя другите заради това, че си позволяват да бъдат такива, какъвто аз никога не си позволявам да бъда. Тоест мразя другите заради това, че си дават свободата, която аз не си давам (в определени направления). Това със сигурност е интересна завръзка, която отговаря на въпроса КАК, но определено не отговаря на ЗАЩО, защо хората избират да бъдат добитък, а аз не. Аз виждам само негативи, до какво се опира, какво обославя техния избор?
  • Житейско: Може би така е било винаги? Може би живеем в безпрецедентно време, никога преди в историята човек не е бил подложен и не е имал достъп до толкова много информация. Поради това със сигурност човекът от миналото не се е ангажирал с толкова много проблеми, колкото ние се ангажираме, просто защото хоризонтът му е бил много по-тесен от нашия днес. Може би сме изправени пред нуждата да увеличим капацитета си, защото твърде много глобални проблеми са отвъд нас и не можем да ги решим поединично? Хората в античността са можели да решат всичките си проблеми, защото те са засягали предимно тях и проблемите им са били разрешими от един човек. Светът не е бил глобализиран както днес и следователно не е имало проблеми, глобални, разрешими само от широк колектив, каквито ангажират нас сега. Може би един живот е твърде кратък за проблемите, които са ни интересни на нас днес? Може би в днешно време човек за първи път има възможността да се занимава с количества информация, която няма как да реализира в един живот и която твърде много надхвърля жизнения му път, създавайки усещането за безпомощност, безсмислие, вътрешна самота, вътрешна изолация от останалия социум и тн? Може би хората винаги, през цялото си съществуване са били "добитък" и просто съвременната информационна околна среда, която сме изградили днес, особено остро подчертава точно това, който факт може би се е размивал в примитивизма на миналото?

Никакъв конкретен отговор през всичките тези години разследване по въпроса.



Факт е, че хората се интересуват само от сетивни удоволствия, нямат разбиране за изпитване на духовно удоволствие, което не е свързано със сетивното блаженство. Хората се интересуват единствено от плитки забавления. Само сложните забавления, които искат повече инвестиране и са по-разтеглени във времето, осигуряват душевно удоволствие. Духовните придобивки винаги изискват време и посвещаване и точно тук е въпросът - тъй като хората са убедени, че се живее само веднъж и масово не вярват в задгробния живот, както е вярвал човека от древното минало, те се опитват да имат всичко в един живот.

Така, те се опитват да имат колкото се може повече в рамките на един живот. Това означава, че ще се стремят само към материални и сетивни неща, защото само тези неща се побират в рамката на един житейски път.

Няма духовна ценност, която да се побира в един единствен живот. Затова на масовото стадо философските идеи, дългосрочните морални постижения, духовните придобивки и въобще всичко, което е по-голямо от живота, който им остава, те знаят за него, но се абстрахират съзнателно.

Според мен хората заслужават пълно презрение. Те така го искат! Това е сделката, на която са съгласни - те са съгласни да получат пълното презрение на шепа хора, един на милион, за да вярват в своята измислица (че няма задгробен живот). Справедливо е да получат своята част от сделката, след като ние всеки ден търпим тяхната. Би било безотговорно от наша страна, ако не ги презираме. Как беше приказката... "да презираме порока у хората".

Такова е мнението ми за сега. Нормално е, когато човек разглежда живота си отвъд рамките на физическите метаморфози, да се грижи за бесмрътната си душа и да инвестира в бъдещето си след този живот по същия начин, както постоянно и настървено инвестира в бъдещето си до изтичането на този му физически живот. С други думи, основната разлика между нас и тях е далечината на погледа.


Но как мога да съм сигурен дали това е наистина така, без да имам един исторически поглед над времената? От малката ни перспектива всичко това си остават само доста обобщени предположения.

Единственото сигурно за мен е, че докато мен ме има, и докато стадото го има, враждата помежду ни няма да спре.
« Последна редакция: Юли 31, 2018, 10:52:59 am от λ »

kipenzov

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: За и против хората
« Отговор #6 -: Юли 31, 2018, 02:43:05 pm »
Тъй като темата позволява да задоволя Нарцисизма си чрез споделяне на лична история, ще се възползвам максимално. Още повече, че на по-дълбоко ниво на комуникация моето его ще има възможността да зареди с енерджи и Месианския комплекс, който "тормози" не само мен от пишещите, както гледам. Макар че последното не е добре, щото после колкото повече си пребивавал в това ниво на перцепция толкова повече труд е нужен, за да се абстрахираш и да се "върнеш в баланса на НЕоценката".


Още от пубертета винаги съм се чудел защо "другите се държат като животни", докато не погледнах отстрани и своето поведение.
Естествено, импулсът за проявата на подобно поведение винаги идва след известна доза страдание. Колкото в по-ранен етап се случи тази "промяна на светогледа" толкова по-лесно се преживява този цикъл/ и не е "единствен" - просто е един от множеството които формират пътя на съзряването и достигането до емоционалната интелигентност/. Да не говоря, че от наблюденията си съм стигнал до извода, че по-дълбоките нива на осъзнаване и сетивност винаги идват след преживяването на по-дълбоки психологически травми, но това е или инцидентно или когато независимо от знаците на подсъзнанието продължаваме да поддържаме изградената си себепредстава.
В същността си, тази промяна се предизвиква от кумулиране на псих.енергия под формата на гняв и самосъжаление предизвикани от разминаването на вътрешния идеал и реалното положение в обществото / обаче "от моята перспектива на наблюдение и оценка"/.
Защо твърдя, че по-рано е по-лесно? Защото, когато капакът на тенджерата под налягане стои затворен дълго време, неминуемо се стига и до "бум-тряс". И тогава се стига до ненавист към обществото като цяло и резонното "затваряне в себе си", защото "каквото ти е отношението към света това е и отношението на света към теб".
Да, често съм си мислил, наистина това общество е съставено от индивиди с индивидуалност. Често, при анализирането на отделните хора, съм наблюдавал "пълното оправдаване" на безсмислените им действия и то по доста правдоподобен за тях си начин, който отразява морално-ценностната им система. А защо тя е такава и защо пък аз съм с негативно отношение?
За мен е лесно да анализирам отношението си - просто техните идеали се разминават с моите!
Но защо техните идеали са това, което определя и действията-поведението им?
Не за първи път ще се "опра" на теорията на Жан Пиаже и надграждането й от Колберг, тъй като основният момент, който предопределя поведението на повечето хора в съвременното ни общество, се състои в личния им избор на интерпретация при Петият стадий на моралното развитие. А именно.
След разбирането на индивида, че обществените закони са относителни и се поддържат на база обществената договореност за спазването им, в Шестият стадий на морално развитие избрания Идеал вече е продукт на почти пълна морална деградация, защото от този момент нататък водещото кредую на болшинството от хората е задоволяването на Егото. Това включва дивият индивидуализъм, несъобразяването с общите правила, преследването на користните цели, водещи до заграбване от "общото" / за да не те изпревари някой друг/, почти пълно неприемане на обществените ценности / почти пълно, щото все пак трябва да има нещо и за поддръжка на Маската на съпричастност пред обществото/ и т.н.
От тук вече се влиза и в социологическия "поглед", който дава известна представа Защо е така.
Защото имаме налице едно тотално "подкрепяно", консуматорско общество с непрестанно захранване на илюзиите, които го формират. Основните от тях са нагнетяването на страх от загуба и липсата. Общество, в което "Новият бог" - парите, има неограничена сила да превръща всичко духовно в ограничено материално копие. Техническите достижения и маркетинговите насоки в производството са в основата за по-пълно задоволяване на материалните стремежи на Егото, за което единствено се иска да си "хищник" в набавянето на ресурса - проявление на Новия бог- парите.
При "незапален огън" на любопитството за самопознание, това инертно движение в предначертаната от Новия бог "посока" отвежда индивида в рамките на специфичното консуматорско поведение. В тези рамки не е нужно да се мисли чак толкова. Или следваш правилата или си "вън" от "новото модерно". Хората биват хипнотизирани в транса на "съвременния кич", в който усилията за "вникване" са излишни, щото всичко вече е "измислено". Всяко избягване на наказание за обществено-престъпна проява си има своята цена. Единствено е нужно да имаш възможността да си позволиш тази цена или да си част от група, която да може да блокира правораздаването. Това го споменавам като "описание", а не давам методика "как да ни се размине". Далеч съм от желанието да направлявам престъпници, но хората четат избирателно, за съжаление.
Въпреки, че проявлението на този инжениран социален процес е "от скоро" спрямо времевите диапазони за изследване в Социалната антропология, все пак неминуемо стигаме и да този "поглед".
В развиващото се западно общество, към което ни "зачислиха", отдавна циркулират идеите на рационализма и детерминизма, които пренасочиха обществената енергия в търсене не в духовното, а в материалното. Материалните блага, кумулирани в процеса на техническо развитие и развитието на икономическите дисциплини са основата на сегашното състояние на обществото. Но не са малко съвременните и не до там съвременни философи и психолози, които отбелязват трагедията на задаващия се резултат от това дисбалансирано състояние на обществото от психологическа гледна точка. Кофти е, щото за да съм по-аргументиран  в тези ми твърдения, ще се наложи тепърва, едва ли не, да споменавам "основата" в лицето на юнгианската анализа, през чиято призма могат да се разберат някои тези / Ницше, Ю.Евола, М.Хайдегер или пък Трансцендентализмът, Хуманизмът, Екзистенциализмът и за съжаление налагащият се Трансхуманизъм със съпътстващата го Евгеника/.
От този "поглед" и "конспиративния поглед" вече се ражда конфликта на дилемата, че целият обществено-политически процес през вековете е контролиран.
За мен лично  има достатъчно доказателства в подкрепа на конспиративната теория, но пък любопитството ме кара да обърна внимание и на другата идея, че няма "външен контрол" в тези процеси, и че проявлението им е причинно-следствения резултат от развитието на психичните процеси в Колективно несъзнавания ни слой като цивилизация.
Защото от изборът, ако изобщо трябва да се прави такъв, дали съм "контролиран" или съм част от саморегулиращо се общество/ което наистина може и да е просто "завоалиране" на контролиращия център/, зависи и разбирането ми на заобикалящия свят.
Последното може и да ме приближи, може и да ме отдалечи от Истината, но може и изобщо да няма общо с Моята истина, щото тя е просто индивидуален поглед към Универсалната истина. А като такъв поглед, неминуемо той е и субективен.
От последното ми твърдение и в синхрон с изложените ми аргументи мога да излезна с двусмислената позиция :


За смъртта на Весковото куче са виновни Илюминати!

А в отдаването на енергия към нарцистичния или месианския комплекс, най-важно е да получиш внимание, за евентуалното Ви отдаване на което Ви предупредих още в първия абзац.
И специални поздрави за Веско - отново. Защото да "излееш" "таеното" си огорчение в писмен вид е прекрасна стъпка към опознаването на това, което си "неизказал" и което си "изтласкал" като "проекция" и "виждаш" в другите.

Psyhea

  • Гост
Re: За и против хората
« Отговор #7 -: Август 01, 2018, 04:14:47 pm »
Целият ми ден минава заобиколена от тълпи..паплач на всеки милиметър,а да не говорим за разрухата и мизерията, която добитъка оставя след себе си.


И докато се опитвам да не ги забелязвам и да си уплътнявам работния ден по начин полезен за мен самата,се зачетох в темите тук..


И си мисля....Някъв нискоразряден получовешки боклук е убил невинно животно[size=78%]..[/size]
Криво-ляво..разбирам положението..


Но това,убийството на 13 годишно момче и то на ел .стол!!!!
Извършено от бели образовани и цивилизовани хора!?!
Ето това ме потресе до дъното на душата..Плаках като идиот ,първия път когато четох и сега пак на рев ме избива..
И злоба и агресия и болка..и честно ви казвам..Все по труден става живота ми сред хората... :'(




http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=359.msg2871#msg2871

kipenzov

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: За и против хората
« Отговор #8 -: Август 02, 2018, 08:12:25 pm »
Психея, при положение, че съм с бяла кожа, тъмно руса коса и наситено сини очи, излиза че едва ли не съм рептил?! А пък аз си мислех, че съм излишно скромен нарцисист. И се чудя що се опитвам да ,,влезна'' в главата на всеки, а то си е бая просто - като рептил, не мога да изпитвам емоции и за това ,,точа'' от другите. До оставим самоиронията, обаче...


Принципно, сигурен съм, че си запозната с ножа или меча на Окам, не помня кво беше.
Имам предвид основния метод за научно изследване, който гласи, че най-простото от всички обяснения се взима за достатъчно. Всичко е с цел да не се усложнява излишно. Макар, че от другата страна ,,стои'' - Най-простите неща са най-сложни!. За това и умът фрагментира ли, раздробява ли, за да може да разбере. И така сам си плете ,,плитката на Шива'' или т.н. в адвайта веданта Майа


От тази гледна точка, вече мога да задам и въпрос: Е, от чий па, трябва животът да е само щастие и блаженство. И кой казва, че не трябва да съдиш? Ти или някой външен за теб авторитет?
Виж за заклеймяването съм съгласен, щото е целеносочено его усилие на индивидуалния Аз да ,,разпростре'' собствената си субективна оценка в социалната средата.
А под ,,ти'' в предния въпрос имах предвид Сърцето ти. Щото ако сърцето ти излъчва импулса на присъдата, значи ума ще намери начин да опосредства намерението с нужното и приемливо за теб ,,оправдаване'' на действията.
Но от къде ,,идва'' импулсът и защо е в тази му фаза? Можеш да дълбаеш до ,,Ану'' и ,,Монада'', а пък ,,другаде'' не можеш?
Лао Дзъ е казал: Всички са прозрачни, Аз съм мъгла.
Виждам, че най-накрая реши да проявиш и женското в себе си, и да си позволиш да признаеш, отвъд ,,горделивостта'', че не можеш Всичко. И че си ,,трошиш'' главата в стената на  собствената ти ,,мъгла''. Това сме хората - същества ,,разчекнати'' от противоречия. За тва сме Тук - за да се ,,пържим'' в собствен сос, та белким ,,вденем''.
И тук вече мога да ти споделя, че откакто спрях да се тревожа за ,,глада и терористите в Сомалия'', за ,,правата на жените в Иран'' или други проблеми на човечеството, ми изчезнаха болките в рамото и плешката.
А по отношение на ,,щраусовото завиране на главата в пясъка''.
Каква е разликата ,,между детето убито на ел.стол'' и ,,нашамарения от теб посерко''?
Май е реалното присъствие в живота ти.
Едното е ,,външна информация'', а другото е реална ситуация в Твоя живот.
Когато в заобикалящия те свят възниква ситуация, ти действаш, воден от собствената си страст. ,,На всички няма угодия!''
,,Избирам, следователно съществувам.''
Решила си - набила си го. Той несъзнавано си е търсил незадоволения ,,контакт'' със собствените си лайна, а ти си била инструмента за ,,задоволяването'' на желанието му.
Ти си имала неосъзната нужда ,,да сбухаш'' някой и се е появил той, за да ти ,,се сбъдне''.
,,Това е толкоз просто и логично... Какво тук значи някаква си личност'', евала Вапцаров, нищо, че си банскалия.
И той се е борил с ,,демоните на несъвършенството в човечеството''. Трагично, но красиво. Живял е живота си и е почерпил собствената си, неповторима опитност. Неправилно е според мен да ,,съдя'' трагично ли е, красиво ли е. Но го направих/ups I did it aggain/.
 Значи съм един обикновен човек. Несъвършен, изгарян от противоречия.
Така си се притесних, че съм рептил!
Не го прави и ти!


 Готови решения могат да дойдат само ,,отвън'', но това Ти ли си?

Psyhea

  • Гост
Re: За и против хората
« Отговор #9 -: Август 03, 2018, 09:49:55 am »

Психея, при положение, че съм с бяла кожа, тъмно руса коса и наситено сини очи, излиза че едва ли не съм рептил?! А пък аз си мислех, че съм излишно скромен нарцисист. И се чудя що се опитвам да ,,влезна'' в главата на всеки, а то си е бая просто - като рептил, не мога да изпитвам емоции и за това ,,точа'' от другите.

Достигаш до някакви прозрения за себе си ли kipenzov?
Ми похвално,бравос,но защо си мислиш,че на някой тук му пука дали си обикновен перко или класифициран нарцисист?


Не го прави и ти!



Не ми казвай какво да правя,за да не ти кажа къде да отидеш!


п.п.Признак на много ниска култура е раздаването на непоискани съвети.. И ..Нарцисимът не е  обяснението за подобна потребност

kipenzov

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: За и против хората
« Отговор #10 -: Август 03, 2018, 11:58:00 am »
От реакцията ти мога да достигна до прозрения за твоята същност.
Човек винаги има Избор. Ти си свободна да ,,ме пратиш'' където пожелаеш. Свободна си да избереш да пратиш Всички където пожелаеш, като преди това ги ,,осъдиш'' или ако не го направиш - те трябва да са ти благодарни ,,до гроб'' за снизхождението. Но всичко това се ,,случва'' в ,,твоя свят''. И е отражение на твоята Независимост.
Когато поведението ти е сходно с поведението, от което се оплакваш, за какво изобщо го правиш? Преекспонираш НЕЗАВИСИМОСТТА си ли?
Да, моя грешка е, че си помислих, че ще ,,оцениш подобаващо'' това, което съм написал, независимо, че от описанието на ,,ситуацията в живота ти'' да е ясно, че ни би го и не би могла да го направиш. Реакция като твоята, би следвало, по установените етични норми да ме ,,откаже'' да влизам изобщо в този форум, но смятам да си те сложа на ,,онази ми работа''.
Но пък твоята реакция ми е поредното доказателство защо Илюминати управляват света - защото знаят и познават себе си и собствените си възможности. И знаят каква е животинската част от същността ни като хора и как да ,,подават моркова'' на ,,магарето''.


Ето ти и още нещо от Джон Кофи и една негова книга:
,,В процеса на съзряване и развитие ние осъзнаваме, че всичко в природата е взаимосвързано и взаимозависимо и че същото се отнася и за човешкото общество. Откриваме, че най-високите постижения на човека са свързани с постигнатото от другите хора и това показва, че човешкият живот също е взаимозависим.
Нашето развитие от детството до зрелостта е естествен процес, в който има различни измерения на израстването. Например, достигането до пълна физическа зрелост не означава непременно и достигането на емоционална и умствена зрелост. От друга страна, физическата зависимост на човек не означава умствена или емоционална незрелост.
В континуума на зрелостта, зависимостта е парадигмата на „вие" - вие се грижите за мен, вие трябва да ми помогнете, вие не го направихте, следователно вината е ваша.
Независимостта е парадигмата на ,Аз" - аз мога да го направя, аз съм отговорен, аз разчитам само на себе си, аз мога да избирам.
Взаимозависимостта е парадигмата на „Hиe" - ние можем да го направим, ние можем да съчетаем способностите и талантите си и да създадем заедно нещо по-добро.
Зависимите хора се нуждаят от другите, за да получат това, което искат. Независимите хора могат да постигнат това, което искат, със собствено усилие, а взаимозависимите хора съчетават своите усилия с усилията на другите, за да постигнат по-голям успех.
Ако съм физически зависим - парализиран или ограничен в движенията си, аз ще се нуждая от чужда помощ. Ако съм емоционално зависим, чувството ми за собст¬вена стойност и сигурност ще зависи от мнението на другите за мен. Ще бъда потиснат, ако те не ме харесват. Ако съм интелектуално зависим, ще оставя другите да мислят заради мен, те да решават проблемите и въпросите в моя живот.
Ако съм независим физически, ще мога да се справям добре самостоятелно. Ако съм интелектуално независим, ще мога да мисля самостоятелно и да се придвижвам от едно ниво на абстракция към друго. Ще мога да мисля творчески и аналитично, да организирам и изразявам мислите си разбираемо. Ако съм емоционално независим, ще бъда вътрешно обоснован. Чувството ми за собствена стойност няма да се определя от това дали съм харесван и дали другите се отнасят добре с мен
Лесно е да се види, че независимостта е по-висок стадий от зависимостта. Да бъдеш независим, значи да си постигнал много, но независимостта не е най-високото постижение.
Днешната социална парадигма поставя независимостта на трон. Тя е бленуваната цел на много индивиди и социални движения. Много от публикуваните материали за самоусъвършенстване поставят независимостта на пиедестал, превръщат я в самоцел, като че ли общуването или това да работиш с другите са по-маловажни ценности.
Но акцентирането върху независимостта е реакция срещу зависимостта - срещу контрола, използването, манипулирането и определянето ни от страна на другите.
Неразбирайки добре концепцията за взаимозависимостта, някои мислят, че това е връщане към зависимостта.
Този тип реакция е характерна за „освободени" личности, които „доказват себе си" и „правят това, което искат", но същевременно е показател за принципната им зависимост, от която те не могат да избягат, защото е вътрешна, а не външна - например, позволяват слабостите на други хора да рушат емоционалния им живот или пък се чувстват жертва на хора и събития извън техния контрол.
Разбира се, може би е наложително да се променят външните обстоятелства, но проблемът за зависимостта е въпрос на лична зрелост, който не зависи много от външните обстоятелства. Дори при по-благоприятни външни обстоятелства незрелостта и зависимостта съществуват. Истинската независимост на характера ни позволява да действаме, а не да бъдем манипулирани. Тя ни освобождава от зависимостта от обстоятелствата и другите хора и е достойна, но не и крайна цел на ефективния живот.
Независимото мислене, само по себе си, не подхожда на взаимозависимата действителност. Независими хора, които не са узрели да мислят и действат взаимозависимо, са добри индивидуалисти, но не могат да бъдат добри водачи или да работят в екип. Те не изхождат от парадигмата на взаимозависимостта.''

kipenzov

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: За и против хората
« Отговор #11 -: Август 03, 2018, 12:05:52 pm »
Ето и един прекрасен ,,преглед'' на ,,поведението на добитъка'' :

Psyhea

  • Гост
Re: За и против хората
« Отговор #12 -: Август 03, 2018, 04:26:51 pm »
От реакцията ти мога да достигна до прозрения за твоята същност.



Понеже явно нямаш никакво усещане за пространтво и локация,ще ти посоча естеството на темата и нейното заглавие.


За всички е виден стремежа ти,всяка една тема да завъртиш около собствената си персона или личността на някой потребител,и всички се отнасят с разбиране,и за другите не зная,ала у мен будиш и жал..


Но,не разбирам..Щом толкова те влече подбна дейност и нуждата ти за внимание е тъй отчайващо крещяща,ми направи си една отделна тема и там дай воля на логореята си и спри да спамиш в другите теми.Толкова ли е сложно?


В крайна сметка този форум не е тоалетна където всеки да си изхвърля душевните отпадъци и несмлените емоции..




kipenzov

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: За и против хората
« Отговор #13 -: Август 03, 2018, 08:30:10 pm »
Психея, не знам как да ти го обясня без да те засегна. Не за друго, а защото вече мога да кажа, че много добре познавам обобщения мисловен модел, чието резултатно поведение вече недвусмислено доказваш, че проявяваш.
Ще си спестя обясненията какво написах/ и без това не си разбрала идеята/, след като сама предложи ,,да го обсъдим''', но явно аз не трябва да коментирам. Ако ти, с твоята ,,териториалност'', си определящия фактор, който ,,дава думата'' и определя мястото кой къде да пише, аз наистина не съм за тук. През цялото време си мисля, че споделям, а то било ,,натрапване''!
За всички е виден стремежа ти,всяка една тема да завъртиш около собствената си персона или личността на някой потребител,и всички се отнасят с разбиране,и за другите не зная,ала у мен будиш и жал..

Явно за сметка на теб, другите разбират самоиронията ми.
А пък, пак за сметка на теб, другите явно знаят какво е диалектично представяне на информация, т.е. в разговора между двама души, третият може да черпи избирателно и ненатрапчиво информация за негово ползване. Така си дадох пример за Взаимозависимостта...
А защо го приемаш лично? си е твой проблем.
От реакцията ти мога да достигна до прозрения САМО за твоята същност, а не че достигам до ,,прозрения за себе си''. Това с буквалното разбиране на ,,огледалото'' го правят Ню ейджърите, при които всичко е ,,манджа с грозде'', ,,сготвена'' с огромна доза ,,самочувствие без покритие'' и фантасмагорични интерпретации на неразбрана експериментална информация.

И накрая ОТНОВО ПО ТЕМАТА, ще поясня и за Психея, че аз съм за хората.
И за това си направих труда да обясня защо хората се държат като животни.
И най-вече да споделя, че взаимоотношенията с околните са продукт на общ труд между човека и околните, а не са виновни единствено другите. Всъщност ,,на крива ракета, космосът и е виновен''.
А справянето с предизвикателството е добре да дойде от самия човек.
 За това, подчертавам го и за Психея, написах ,,Готови решения могат да дойдат само ,,отвън'', но това Ти ли си?''

Psyhea

  • Гост
Re: За и против хората
« Отговор #14 -: Август 04, 2018, 12:03:38 am »
Уж по темата да се изкажеш ,ама все персоната ми ме те терзае..hahaha


Но щом Веско няма против да му спамим темата,нося си Popcornsmile, и сядам на първия ред..Петък вечер е все пак..

Ще си спестя обясненията какво написах/ и без това не си разбрала идеята/, след като сама предложи ,,да го обсъдим''', но явно аз не трябва да коментирам. Ако ти, с твоята ,,териториалност'', си определящия фактор, който ,,дава думата'' и определя мястото кой къде да пише, аз наистина не съм за тук. През цялото време си мисля, че споделям, а то било ,,натрапване''!



Неведнъж ти признах таланта да играеш ролята на ощипана госпожица...




п.п. Предложих да обсъдим границата и вземането на решения за противодействие на простотията,а не да обсъждаме персоната ми, ...

Нерде Ямбол,нерде Стамбул..

Тагове към темата: морал философия съзнание