Apocryphal Academy

Автор Тема: За и против хората  (Прочетена 50509 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

kipenzov

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: За и против хората
« Отговор #30 -: Септември 23, 2018, 04:45:16 pm »
Аруна, филмчето е добро, а ако те интересува статията за "Стадиите на живота", която бях линкнал в несъществуваща вече тема, и явно е вдъхновила и автора на филма - ето
http://www.spiralata.net/kratce/index.php/psihologiya/349-yung1

АРУНА

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: За и против хората
« Отговор #31 -: Септември 25, 2018, 11:02:31 pm »
Благодаря за линка. Прочетох статията и мисля че до някъде я разбрах.Предварително искам да се извиня за изразните ми средства. Причината е в мен. Много ми е трудно на дълги и многословни философски обяснения да задържам фокус над главната идея на автора.Може би затова ми допадат даоските мъдрости, където няма нищо друго освен самата идея казана с подходящите думи. А всеки си я интерпретира спрямо собствения багаж и ниво на разбиране (осъзнаване).Наистина и аз сам свързан с хората. Като не ми допада посоката на обществото, избора ми не е безкраен за действия. Променям обществото (невъзможно за сега); примирявам се ( проява на слабост); променям себе си. Другите варианти отново допират до тези. За сега съм избрал последния. Трудността ми е породена от факта, че масата към която принадлежа, всячески се стреми да ми потуши поривите. Това е разбираемо, защото принципите на които е изградено са лепкаво обвързващи, и всяка част от него, която се опита да се отдалечи, то си я притегля като желе. Смятам за правилно, че като се дистанцирам в известен смисъл, ми е по лесно да придобия сила и опит за промяна на себе си. Без това да ме кара да забравям корените си. Все пак аз съм си избрал да се родя точно в това общество. Променяйки себе си, съм сигурен, че влияя на обществото по моя начин. Дори и косвено, само с присъствието си. А човека си е такъв още от преди да е сътворен. Само декора се е (ЪПДЕИТНАЛ).
  Благодаря за вниманието.

kipenzov

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: За и против хората
« Отговор #32 -: Септември 26, 2018, 12:39:38 am »
Да си призная накратко!   Аз съм пушач!
Не мога да накарам обществото да спре да пуши, за това избрах аз да се променя.
Вече държа цигарата с другата ръка!

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: За и против хората
« Отговор #33 -: Септември 30, 2018, 12:20:19 pm »
Аруна, изгледах филма,  има различни начини за намаляване на енергийното триене, но всички те имат своите слабости... на правилен път си, просто не спирай да се трудиш / четене и практика/.... силата  идва със знанията.... да намериш и да изградиш себе си е едно и също.... когато това се случи във всеки момент ще постъпваш различно, а именно по най-добрия начин за теб.

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: За и против хората
« Отговор #34 -: Юни 29, 2019, 12:21:54 am »
В какво нищожество на емоциите, в каква ограниченост на помислите и с колко малка степен на осъзнаване се налага да живее абсолютното мнозинство от човешки същества. Свикнали сме да приемаме състоянието си за нормално и дори „правилно", макар че това е крайна степен на стесняване на съзнанието. Постоянният стандартен човек изцяло потапя собственото си внимание в мъничка област, където има три-четири или пет-шест значими смисли. Той прехвърля тази купчинка представи за себе си и малкия си свят, който смята за вселена, и значението на парченцата от картинката, изтръгната от безпределността, нараства до абсолютното и непререкаемото, до грандиозността на битието като такова. Напуснал ви е любимият (или любимата) и това е катастрофата на живота, причина за отчаяние, която може да доведе до самоубийство. Никой не ви разбира или нямате приятели – и безкрайният свят става за вас безсмислен или враждебен. Загубата на кариерата е личен апокалипсис и т. н.
Интензивността и количеството на страданията, родени от този мъничък живот ви докарват до крайно и безгранично отчаяние. Вие живеете по този начин и сериозно смятате, че това е „нормално"? На една мъничка планета живее едно мъничко същество, което може да вижда и разбира само в радиус от сто метра. В тази област на виждане и разбиране се намира и силата, която го отрича и руши – тя е също толкова нищожна, както и самата област на съзнание на съществото. И какво следва? Страдания, мъка, изпълваща целия вътрешен свят, катастрофа и гибел! В главата на това мъниче светът се руши само затова, че неговото осъзнаване не е погледнало на себе си и на това, което непосредствено го заобикаля от малко по-голямо разстояние.
Като говорим за това, тъкмо способността на човека да гледа на света широко и мащабно, в съответствие с предоставения му потенциал, е същността на „човешкия дух". Да се превърнеш в изнервено, безкрайно страдащо на дребно същество, да деградираш и да загиваш само затова, че не виждаш по-напред от обичайните си „сто метра" – това е неуважение към собственото осъзнаване, неуважение към човешкия дух.

Алексей Ксендзюк

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: За и против хората
« Отговор #35 -: Февруари 02, 2020, 12:09:02 am »
Дебилите - основната движеща сила на съвременния капитализъм

Глобалният капитализъм си поставя много по-амбициозна задача от манипулация на съзнанието. Манипулацията на съзнанието все пак е точково мошеничество, единично подхлъзване. А днес става дума за глобално формиране на идеалния потребител, напълно лишен от рационално съзнание и научни знания за света...Капитализмът не може да съществува без експанзия. На глобалният бизнес са нужни нови и нови пазари. И тези пазари бяха намерени. Но не през морета и океани, (където вече всичко е опоскано), а в душите на хората. Капитализмът вече започна не да удовлетворява, а да създава все нови и нови потребности. И триумфално да ги удовлетворява. Така например, операторите на мобилни мрежи създадоха потребността непрекъснато да се говори по телефона, фармацевтичните корпорации – потребността постоянно да се гълтат хапчета, производителите на облекло – потребността да си сменяме дрехите ако не всеки ден, то задължително всеки сезон... Как изглежда идеалният потребител? Това е абсолютно невеж, жизнерадостен глупак, живеещ с елементарни емоции и жажда за новото. Хайде, да не го наричаме точно глупак, а по-деликатно - шестгодишно дете. Но ако на трийсет имаш психиката на шестгодишен – ти все едно си глупак, както и да деликатничим. Той има загладена, необезобразена от излишни мисли физиономия, обръсната с „Жилет“, белозъба усмивка, обработена със съответната паста за зъби. Той е бодър, позитивен, динамичен и винаги готов. Да потребява. Какво именно? Каквото му кажат – това. Нали затова е идеален потребител. Няма да тръгне да мрънка: „Ама за какво ми е нов айфон, при положение, че още не съм усвоил стария? Въобще не ми трябва“. Не, на него всичко трябва да му трябва. В момента, в който му дадат нова играчка, той трябва незабавно да захвърли старата. Трябва също постоянно да си хапва изпитвайки „райско удоволствие“, като едновременно с това се бори с излишното тегло. И при това да не забелязва идиотизма на своето поведение. Длъжен е постоянно да бърбори по телефона, в изстъпление от икономичния тарифен план. Длъжен е (това се отнася по-скоро за жените) непрекъснато да брани своите близки от микроби, което въобще не се налага и даже е вредно. И главно, той трябва да вярва – да вярва на всичко, което му кажат, без да търси и да иска доказателства.

Професор Катасонов обича да задава на студентите следния въпрос: „Кой е основният ресурс на съвременната икономика?“. Отговорите са различни: петрол, пари, знания. И всичките – грешни. „Основният ресурс на съвременната икономика — тържествено провъзгласява професорът — това е глупакът. На него можеш да му пробуташ всичко“. Следва смях в залата.

Забавно, нали? Само че това не е шега, а „медицински факт“, както казва Остап Бендер. Моторът на съвременното развитие са невежеството и мракобесието.

Как се стигна дотук?

Човечеството достигна максимума на научно-техническата си мощ през 60-те години на ХХ век. След това нищо радикално в науката и техниката не се случи. Движеща сила на това развитие бе ракетно-ядрената надпревара. Символ и апотеоз на научно-техническата мощ бе излизането на човека в Космоса.

По онова време професията на учения бе най-модерната и престижна, брадатите физици бяха герои на книги и филми, тях обичаха момичетата, на тях подражаваха „юношите, размишляващи над битието“. Спомням си колко бе моден Космосът в моето детство – през 60-те години. Знаехме наизуст всички космонавти, аз дори издавах стенвестник със заглавия, от които много се гордеех: „Нов жалон на космическата ера – радиограма от далечна Венера“.

Имаше огромно търсене на инженери-физици, математици. Именно физикът бе в онези времена съвременната представа за „добро момче“. Всяка епоха ражда своя представа за герой на нашето време - тогава това бе ученият–физик. Най-добрите, най-умните постъпваха в математически училища, а после в някакъв математически или физичен институт. Очевидно, че за да стане един световен шампион, хиляди трябва да започнат да играят футбол в кварталният отбор. По същия начин, за да направи един световно откритие, милиарди трябва да застанат на старта: прилично да учат физика и математика, да бърчат чело над задачката в „Квант“, да се стремят към победа в районната олимпиада. И всички тези занятия трябва да са модни, уважавани, престижни. Както беше тогава. Да си умен беше на мода. В детството ми излизаше алманахът „Искам всичко да знам!“ (Хочу всё знать!) -  там пишеха най-вече за наука и техника. И децата наистина искаха да знаят.

Някъде през 70-те години горивото на ракетата сякаш внезапно свърши и тя излезе в балистична орбита. Всичко уж вървеше като преди, но вървеше някак по инерция, душата на света излезе от тази сфера на живот. Напрежението от ракетно-ядрената надпревара започна да спада. Постепенно ядрените свръхдържави престанаха насериозно да се боят една от друга и да очакват ядрен удар. Страхът стана по-скоро ритуален: със съветската заплаха плашеха избирателите и конгресмените в Америка, а с „козните на империализма“ - в СССР. Макар че надпреварата във въоръжаването си продължаваше: големите проекти обикновено притежават колосална инерция, никога не спират изведнъж: ето, у нас, например, съветският начин на живот и досега не е изчезнал напълно. (Имам предвид както техническата инфраструктура, така и броделевските „всекидневни структури“).
Надпреварата във въоръжаването продължаваше, но не до степен, че министърът на отбраната на САЩ да се хвърли от прозореца с вик: „Руснаците идат!“. Надпреварата във въоръжаването с времето загуби своята пасионарност, от военна работа се превърна в бюрократична.

Започнаха да се понижават научно-техническите изисквания на правителствата към научните общности. Политическото ръководство вече не говореше на учените, както др. Берия на др. Корольов, докато седи в укритието на атомния полигон: „Ако това нещо не гръмне, ще ти откъсна главата!“.

Съответно и професията на учения, макар да си оставаше все така престижна, постепенно се превърна в една от многото професии, нищо повече.

Из аналите на историята на нашето семейство. Бащата и чичото на моят съпруг в началото на 50-те постъпват в институти: свекърът в Бауманския, а неговият брат – в МГИМО. Тогава онзи, който постъпвал в Бауманския, се считал от близките си за по-успешен и, така да се каже, по-печен, отколкото този, които постъпвал в МГИМО. Вече по мое време, през 70-те, скалата на престижа се обърна.

Проявлението на този нов дух се оказа знаменитото „разведряване“, под чийто знак преминаха 70-те години. Никой вече не вярваше сериозно във военната заплаха, не строеше бункери в двора и не се запасяваше с противогази. Тогавашните възторжени певци на Разведряването тръбяха, че това е същинският край на Втората световна война и истинският преход към мир. Напълно е възможно, в духовен и психологически смисъл наистина беше така.

Съответно и модата на науката, на естествено-техническото знание, на научния начин на мислене постепенно започна да залязва. Пък и науката не може да се развива от само себе си. Трябва да й се поставят задачи отвън. И в повечето случаи тези задачи са свързани с модернизирането на военната техника. От само себе си научната общност може да постигне само онова, което наричаме „задоволяване на собственото любопитство за държавна сметка“.

През 60-70-те години научният начин на мислене (т.е. вярата в познаваемостта на света, в експеримента и логическата му интерпретация) започна да отстъпва място на всякакъв род езотерически знания, мистика, източни учения. Рационализмът и свойственият за науката позитивизъм бяха сериозно разклатени. Още повече, че в Съветския Съюз тези неща бяха забранени, което само подклаждаше интереса към тях. Великият битописец на съветското общество Юрий Трифонов запечата този преход в своите „градски“ повести. Инженери, научни работници – все герои на неговите повести — изведнъж дружно попадат в плен на мистиката, езотериката, организират спиритически сеанси. На Запад по същото време се разпространи модата на будизма, йогата и прочее учения, далечни на рационализма и научният подход към действителността.

Това бе една от предпоставките за това, което се случи после. Имаше и други мощни предпоставки.

Животът стана по-хубав, по-весел

Някъде през 60-те години прогресивното човечество бе сполетяно от своеобразна беда.
Така например, през 60-70-те години във водещите капиталистически страни се случи нещо, което човечеството не бе познало досега, от времената на изгонването от рая. Това, че никой не го разтръби до ден днешен само потвърждава правилото, че както в личния си, така и в обществения живот, хората забелязват само незначителното, а голямото и същественото им убягва. Какво се случи ли?

Случи се страшното.

Задоволени бяха базовите материални потребности на преобладаващото мнозинство от населението.

Какво ще рече „базови“ ли? Това ще рече: естествените и разумните. Като потребността от достатъчна и здрава храна, от нормално, и даже нелишено от определена красота, облекло според сезона, от достатъчно просторно и хигиенично жилище. Семействата се сдобиха с автомобили, с битова техника.

Още през 50-те и 60-те години това беше американската мечта – мечта, в смисъл че не беше достъпна за всеки. През 50-те години в Англия даже се роди такава дума subtopia – съчетание от две думи – „suburb“ (предградие) и „utopia“: мечта за собствена къщичка в предградията, снабдена с всички съвремени удобства.

Преди няколко години блогърът Divov публикува интересен материал по тази тема. Това бе превод на откъс от спомени за живота в Англия, и по-специално в едно провинциално миньорско градче през 50-те и 60-те години. Та там, за цялото градче имало една (!!!) баня, всички тоалетни били на двора, съдържанието на нощните гърнета замръзвало до сутринта, майките перели в корито, плодове се купували само когато някой се разболеел, а цветя – когато умирал.

Та значи, в края на 60-те и началото на 70-те задоволителният житейски комфорт и обезпеченост станали достъпни за около две трети от населението. Вярно, с известни трудности, с хитрости – но достъпни. Тук, разбира се, говорим за „златния един милиард“.

Никога преди не е имало такова нещо в историята и в света! Дотогава бездността е норма на живот за простолюдието. Както и всекидневната жестока борба за къшея хляб. Така е било във всички – подчертавам всички! – страни в света. Достатъчно е да препрочетете под този ъгъл реалистическата литература от Юго и Дикенс до Ремарк и Драйзер, прочетете „Римските разкази“ за 50-те години на италианския писател Алберто Моравиа – и всичко ще ви стане ясно.

 И ето, че всичко удивително се промени. Един обикновен, средностатистически гражданин получава  прилично жилище, снабдено със съвременни удобства и битова техника, започва да се храни прилично, да си купува нови дрехи.

Случвало ми се е да разговарям с възрастни европейци, които помнят този тектоничен подем, този епохален преход, този …  дори не знам как да го нарека, до такава степен е епохален. Помня, един италианец ми разказваше как след войната имал само една мечта: да изяде пълна чиния с обилно поляти с масло макарони. И ето, че към края на 60-те години този човек изведнъж открива, че „non mi manca niente“ — дословно „вече нищо не ми липсва“. А това е ужасно! Какво се получава? Човекът бута чинията и казва: „Благодаря, нахраних се“! А после какво?

С други думи, моделът на развитие, базиран върху удовлетворяването на нормалните потребности с изработените от хората пари, се изчерпа. Хората нямаха, а и не очакваха нарастване нито на наличните пари, нито на потребностите. Бизнесът можеше да расте само с прираста на населението, който също, за зла врага, започна да спада в развитите страни.

В „Юноша“ Достоевски пророкува. Ще се наяде човек и ще попита: а после какво? Дай му смисъл на живота. Или други някакви цели.

Но в реалността не човекът попита. Изпревариха го. Изпревари го глобалният бизнес. Той първи попита „Какво после?“ и първи намери отговор.

Капитализмът не може да съществува без експанзия. На глобалният бизнес са нужни нови и нови пазари. И тези пазари бяха намерени. Но не през морета и океани, (където вече всичко е  опоскано), а В ДУШИТЕ НА ХОРАТА.

Капитализмът вече започна не да удовлетворява, а да създава все нови и нови потребности. И триумфално да ги удовлетворява. Така например, операторите на мобилни мрежи създадоха потребността непрекъснато да се говори по телефона, фармацевтичните корпорации – потребността постоянно да се гълтат хапчета, производителите на облекло – потребността да си сменяме дрехите ако не всеки ден, то задължително всеки сезон.

Започнаха също да създават нови опасности – и да ни защитават от тях с помощта на съответните стоки. Защитават ни от всичко: от пърхот, от микроби в тоалетната, от вредните лъчения на мобилните телефони. Като специалист по маркетинг мога да кажа, че на руския пазар най-добре върви моделът „предотвратяване на опасността“.

На преден план излезе маркетингът. Какво е маркетингът? В същността си това е учение как да продадеш ненужното. Тоест, как да направиш така, че излишното да изглежда като нужно, така че хората да си го купят. Защо по-рано, през ХIХ век, да речем, не е имало маркетинг? Просто защото тогава са се произвеждали необходими стоки и са се удовлетворявали реални потребности. Едва когато става нужда да се измислят фалшиви потребности – тогава се появява маркетингът. Подобна е ролята на тоталната реклама.

Маркетолозите често изтъкват с професионална гордост: ние не удовлетворяваме потребности – ние ги създаваме. И това наистина е така.

За да купуват хората всичко, което им попадне, бяха отменени разумните доводи. Тъй като става дума за натрапени и лъжливи потребности – рационалното им обсъждане е опасно. Много лесно може да лъсне лъжата и да стане ясно, че това, за което ви говорят, не съществува в природата и няма как да съществува според законите на природата. Налагането на потребности се случва на чисто емоционално ниво. Рекламата се цели в емоциите – по-ниският пласт на психиката, отколкото разумът. По-ниско от емоциите са само инстинктите. Днес рекламата си прицелва все повече в тях.

За да върви процесът по-бодро, трябва да се отстранят препятствия като рационалното съзнание, способността за критично мислене и научните знания, разпространени сред масите. Още по-добре, че тези способности и знания бяха разклатени още на предишния етап. Всички те пречат на глобалната експанзия на капитализма! Пречат за продажбата на купища ненужни и безполезни вещи.

Въобще, днес няма нужда да се прибягва до критично и рационално мислене. Не е модно, не е съвременно, не е trendy. С.Г. Кара-Мурза постоянно говори за манипулация на съзнанието (впрочем, едноименната книжка му донесе голяма известност). Това не е съвсем така. Глобалният капитализъм си поставя много по-амбициозна задача от манипулация на съзнанието. Манипулацията на съзнанието все пак е точково мошеничество, единично подхлъзване. А днес става дума за глобално формиране на идеалния потребител, напълно лишен от рационално съзнание и научни знания за света. Известният философ Александър Зиновиев вярно е казал, че идеалният потребител е като тръба, от единия край на която тъпчат стоки, а от другият те със свистене изхвърчат на боклука.

Как изглежда идеалният потребител? Това е абсолютно невеж, жизнерадостен глупак, живеещ с елементарни емоции и жажда за нови продукти. Хайде, да не го наричаме точно глупак, а по-деликатно -  шестгодишно дете. Но ако на трийсет имаш психиката на шестгодишен – ти все едно си глупак, както и да деликатничим. Той има загладена, необезобразена от излишни мисли физиономия, обръсната с „Жилет“, белозъба усмивка, обработена със съответната паста за зъби. Той е бодър, позитивен, динамичен и винаги готов. Да потребява. Какво именно? Каквото му кажат – това. Нали затова е идеален потребител. Няма да тръгне да мрънка: „Ама за какво ми е нов айфон, при положение, че още не съм усвоил стария? Въобще не ми трябва“. Не, на него всичко трябва да му трябва. В момента, в който му дадат нова играчка, той трябва незабавно да захвърли старата.

Трябва също постоянно да си хапва, изпитвайки „райско удоволствие“, като едновременно с това се бори с излишното тегло. И при това да не забелязва идиотизма на своето поведение. Длъжен е постоянно да бърбори по телефона, в изстъпление от икономичния тарифен план. Длъжен е (това се отнася по-скоро за жените) непрекъснато да брани своите близки от микроби, което въобще не се налага и даже е вредно. И главно, той трябва да вярва – да вярва на всичко, което му кажат, без да търси и да иска доказателства.

Въобще, самият феномен на рационалното доказателство, който някога бе голямо достижение на античната цивилизация и оттогава е неразривно свързан с мислещото човечество, постепенно гасне и изчезва пред очите ни. Хората вече нямат нужда от него.

Медиите – виртуалният „остров на глупците“

За възпитаването на позитивния хедонист, на идеалния потребител, който непрекъснато си доставя радост с нови покупки, дебелее и в същото време активно слабее, без да забележи нелепостта на своето поведение, е необходима всекидневна целенасочена работа по оглупяване на масите.

Основна роля тук играе телевизията като най-гледана медия, но не само.

Потреблението на, да не казваме „духовен“, но „виртуален“ продукт, трябва непрекъснато да радва или, във всеки случай, да не огорчава с трудност, непонятност, сложност. Всичко трябва да е радостно и позитивно. Всяка информация за каквото и да било трябва да се свежда до ниво дъвка. Така например, всички велики люде трябва да бъдат представени като обект на долнопробни клюки, прости и глуповати като самите зрители, и даже не като зрителите, а като онези идеални потребители, в които зрителите трябва да бъдат превърнати. Потребителят никога не бива да си казва: „Това не го разбирам“ или „В това не съм компетентен“. Това би било толкова огорчаващо и непозитивно.

Някога М. Горки писа, че има два типа подход към създаването на литература и преса за народа. Буржоазният подход се опитва да принизи текста до нивото на читателя, докато съветският – да издигне читателя до нивото на литературата. Съветските писатели и журналисти, смятал Горки, са длъжни да издигат читателя до нивото на разбиране на истинската литература и въобще на сериозните текстове. Съвременните медии не просто слизат до нивото на читателя, ами активно го дърпат надолу.

Напоследък все по-често се появяват книжки с картинки, но не за тригодишни, както бе досега, а за възрастни. Сполучлив пример е последното издание на най-новата история на СССР и Русия в картинки, дело на телевизионния водещ Парфьонов.

Всъщност, съвременните медии са виртуалният „Остров на глупците“, описан така блестящо от Н. Носов в „Незнайко на Луната“. Струва ми се, че в тази сатира авторът се издига до суифтовски висоти. За тези, които са забравили, ще припомня за какво става дума в този забележителен текст. На един остров събират бездомни хлапета. Там непрекъснато ги развличат, прожектират им криминални и анимационни филми, возят ги на въртележки и пр. атракциони. След известно време, вдишвайки отровния въздух на острова, нормалните дребосъчета се превръщат в овни, които стрижат, за да печелят от продажбата на вълна.

Е, днешните медии редовно доставят на поръчителите овце за стригане.

Поръчителите в тесен смисъл – това са рекламодателите, а поръчителите в по-широк смисъл – това е глобалният бизнес, който се нуждае от големи контингенти потребители. Както едно време съветската преса имаше за цел комунистическото възпитание на трудещите се, така днешните медии имат за цел възпитанието на идеалните потребители. Само напълно оглупени граждани са способни да смятат за цел на живота си непрекъснатата смяна на телефони или непрекъснатото харчене на пари за радващи окото дрънкулки. Затова гражданите трябва да бъдат доведени до надлежното състояние, сиреч до пълно оглупяване.

Оглупяването започва още от училището, от детските списания с комикси, които могат да се купят навсякъде, докато по-разумните списания са само с абонамент и никъде не се рекламират. Самата аз бях изненадана, когато научих, че все още излизат вестниците и списанията от нашето детство „Пионерска правда“ и „Пионер“. Само че те не се разпространяват, учениците не знаят за тях, те са нещо като нелегалния вестник „Искра“. Тези издания (качеството на които също не е идеално, но поне е прилично) ги няма нито в училищните библиотеки, нито в будките, въобще ги няма в продажба. В резултат, повечето деца четат само фентъзи, което ги подготвя за възприемането на гламурната преса, дамските и детективски романи и т.н.

Резултатът от тази целенасочена политика е невъзможността и немислимостта за сериозна дискусия в медиите, въобще за сериозно обсъждане на каквото и да било. Дори и да се направи опит за подобно обсъждане, то ще остане неразбрано и неподкрепено от публиката. Американските специалисти са установили, че средностатистическият американски зрител не е способен да възприеме и проследи обсъждането на коя да е тема повече от три минути; след това губи нишката на разговора и се отвлича. За нашата аудитория няма данни. Да направим ласкателното за нашето патриотично чувство предположение, че нашите са два пъти по-умни. Тогава те могат да слушат не три, а шест минути, например. И какво от това? За какво сериозно обсъждане може въобще да става дума?

Характерно е, че даже хора с формално високо образование (т.е. имащи дипломи) не усещат необходимост от рационални доказателства на каквото и да било твърдение. Не им трябват ни факти, ни логика, стигат им шаманските викове от рода на широко разпространения напоследък универсален способ за аргументация: „Това е така!“

По време на занятията ми с продавачи на директни продажби (практически всички с висше образование, получено още в съветско време – учители, инженери, икономисти, лекари) аз многократно се убедих, че на хората не им трябва аргументация. Тя е губи-време и излишно утежнява изказването. Аргументираното изказване се възприема като досадно. "Казвате как е и край". Много по-добре от всякакви аргументи се възприемат така наречените от Русо "емоционални крясъци", приписвани на доисторическите диваци.

Навикът да се зяпат любимите водещи формира представата (може би дори несъзнателно), че не е важно какво се говори, а кой го казва. Стига да го казва уважаван, любим, симпатичен човек - значи е истина, "пийпълът схваща". Хората искат "говорящи глави" по телевизора, възприемането на какъвто и да било печатен текст ги затруднява. Неслучайно много мои читатели предпочитат да гледат изказванията ми на видеозаписи, въпреки че много по-лесно е (от традиционна гледна точка) да ги прочетат.

Какво се учи в училище?

В простотата си министър Фурсенко се изпусна, че целта на образованието е възпитаването на културен потребител. И съвременното училище – както средно, така и висше – постепенно да се доближават до тази цел. Не веднага, но натам вървят.

На какво ни учат днес? Как да се държим в социума, как да се впишем в колектива, как да направим видеопрезентация или да напишем CV. А физиката и химията – те са досада, съветщина, отживелица.

До неотдавна на шосето на Ентусиастите висеше билборд, изобразяващ симпатична „молекула на среброто“, съдържаща се вече не помня в какво – струва ми се, в дезодорант срещу изпотяване. Идиотизмът на тази реклама сред служителите на моята компания забеляза само една възрастна жена – инженер-химик с дореволюционна професия. После билбордът беше свален.

Учат ни, че не е нужно нищо да знаем, в смисъл такъв – да си обременяваме ума. Всичко може да се види в Гугъл. Това е много продуктивна гледна точка. Ако човек нищо не знае, може да му се пробута всичко. А празната глава е идеална, за да бъде натъпкана с подробности за тарифни планове или за свойствата на различните видове тоалетна хартия.

В това отношение бяха постигнати огромни успехи. От време на време ми се случва да разговарям с млади хора, които постъпват на работа при нас. Те се държат прилично, изглеждат спретнато, усвоили са навиците на селф-промоушъна (саморекламата), но въпреки това са пълни диваци: нямат представа ни за историята, ни за географията, ни за базовите закони на природата. При нас, например, работеше една учителка по история, която не знаеше какво е това „болшевики“.

Защо да си пълниш главата с глупости? Сега са нужни съвсем други знания. Веднъж си направих тест в интернет за това доколко съм запозната с разните модни неща, присъщи, според авторите, на средната класа. Провалих се, разбира се. А отговорът, който получих, гласеше: странно, че въобще имате компютър и интернет, за да проведете този тест.

Тъкмо за формирането на този род познания са пригодени съвременните учебни заведения и съвременните образователни технологии.

Мракобесието и невежеството са последното убежище на съвременния капитализъм. И това не е просто някакъв дефект на съвременното общество – това е неговият най-важен компонент. Без това съвременният пазар не може да съществува.

Възниква логичният въпрос: кой тогава ще създава новите стоки за „пробутване“ на идеалните потребители? И кой ще води човешкото стадо, кои ще са пастирите? Очевидно идеалните потребители не стават за тази цел. В днешните Съединени щати тази роля играят емигрантите от Третия свят и от бившия СССР. Как ще бъде занапред, е трудно да се каже. Съвременният капитализъм, и въобще съвременната западна цивилизация не гледа напред, главното за нея е днешната експанзия. А тя се постига чрез тотална дебилизация на населението. Защото това днес е основният ресурс.

Автор: domestic_lynx, руска блогърка 
Превод: "Гласове" (текстът е публикуван още през 2013 г., но не е изгубил нищо от своята актуалност)
Източник: https://domestic-lynx.livejournal.com/50493.html
https://glasove.com/categories/komentari/news/debilite-osnovniyat-resurs-na-syvremenniya-kapitalizym


ORENDA

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: За и против хората
« Отговор #36 -: Февруари 02, 2020, 02:47:38 am »
Веско, понеже лично се познаваме, знаеш, че не бих плещил простотии...но има нещо което, не бих казал приятно, но ме изненада:

Оказа се, че още Платон и Аристотел са писали трудове на тази тема. Че идва едно поколение, тъпо, недъгаво, не споделящо нашите ценности...., и че света ще свърши, щото тези тъпаци....и.н.
Единственото ми опование е, че ние и онези дъртите - НЕ СМЕ ПРАВИ !!!

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: За и против хората
« Отговор #37 -: Февруари 02, 2020, 08:44:47 am »
Смятай, значи, какво е било нивото тогава - по времето на Платон и Аристотел те са били обикновени граждани на полисите. Вярно - уважавани - но все пак нещо като нашия Иво Христов например (преди да стане депутат, защото те не са били политици). А пък в крайна сметка са останали като легенди в историята, почти свети примери в основата на всички науки.

Ако се направи някакъв паралел между техните опасения, и нашите опасения сега... може би ще излезе, че изтъпяването е вековно или хилядолетно устойчива тенденция.


Ти представяш ли си, ако ние сега останем като примери в историята? Подобно на Платон и Аристотел и школите им? Какъв сарказъм би било... като ни познавам колко сме обикновени и колко сме никакви. Дето имаше една приказка, че всеки е гений, когато е заобиколен от маймуни.

Или може би перспективата е обърната? Хм, дали малоумните тълпи сами произвеждат своите "големи мислители"? В крайна сметка, малоумните тълпи поставят стандарта, на който някой да изпъкне. От гледна точка на природата или на Бог да кажем, гении няма, защото природата си е природа и природните закони са си природни закони. По-скоро от гледна точка на природата би било признак на тъпота, ако някой "открие" природен закон.

Току що успях да си представя, че дъното може би е още по-надълбоко, отколкото си мислех. Възможно ли е оглупяването да продължава вечно?
« Последна редакция: Февруари 02, 2020, 08:46:36 am от λ »

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: За и против хората
« Отговор #38 -: Март 24, 2020, 09:40:09 pm »
Петте закона на глупостта

Италианският икономист и историк Карло Чипола изпитвал огромен интерес към глупостта. Дългите години научна работа му помогнали да формулира пет универсални закона, които важат за всеки и във всяко общество. Оказва се, че глупостта е много по-опасна, отколкото сме свикнали да мислим.

Чипола пише ироничното есе "Основните закони на човешката глупост", което, макар и да не е базирано на реални проучвания, ни кара да се замислим дали пък в тези изводи не се крие повече от едно зрънце истина. Публикуваме го тук с малки съкращения.

Първият закон на глупостта

Винаги подценяваме броя на идиотите, които ни заобикалят.

Звучи банално и високомерно, но животът доказва правдивостта на това твърдение. Както и да преценявате хората, непрекъснато ще се сблъсквате със следните ситуации:

- Човек, който винаги ви е изглеждал умен и рационален, във важна ситуация ще се прояви като пълен глупак.

- В най-неподходящите ситуации и моменти отнякъде винаги се появяват глупави хора, за да объркат плановете ви.

Вторият закон на глупостта

Вероятността един човек да е глупав не зависи от останалите му качества.

Години наблюдения и опити ме наведоха на мисълта, че хората не са равни – едни са глупави, други – не, и това качество е вложено у нас от природата, а не от културните фактори. Човекът е глупак точно така, както някои имат рижи коси, а други – кръвна група А. Образованието също няма нищо общо с ума или глупостта. Многобройни експерименти в университети потвърдиха това. Проучих пет групи хора: студенти, служители в офис, обслужващ персонал, администратори и преподаватели. Съотношението между умни и глупави хора се оказа едно и също както сред нискоквалифицираните, така и сред високообразованите. Това така ме порази, че реших да проуча и интелектуалния елит - нобеловите лауреати. Резултатът потвърди невероятната сила на природата: същият процент лауреати се оказаха глупаци.

Третият закон на глупостта

Глупакът е човек, чиито действия водят до загуби за някой друг и при това не носят ползи на действащия – даже могат да се обърнат срещу него.

Третият закон указва, че хората се делят на 4 групи – простаци (П), умници (У), бандити (Б) и глупаци (Г). Ако Петър прави нещо, от което той самият губи, но Иван печели, то той е простак. Ако прави нещо, от което печели и той, и Иван, то той е умник. Ако действията на Петър му носят полза, но вредят на Иван, то той е бандит. А глупакът Петър прави неща, от които страдат както той, така и Иван. И точно това прави глупака опасен – ние можем да разберем логиката на бандита, той е предсказуем. Но да прогнозираш действията на глупака е невъзможно – той действа без причина, без цел, без план, на най-неочакваното място и в най-невероятния момент. Няма начин да предскажете кога идиотът ще нанесе своя удар. Дори когато атаката стане очевидна, срещу нея няма защита, защото тя няма рационална структура. Както е писал Шилер, „Срещу глупостта са безсилни дори боговете!”.

Четвъртият закон на глупостта

Не-глупаците винаги подценяват разрушителния потенциал на глупаците.

Те винаги забравят, че да си имаш работа с глупав човек означава да направиш грешка, която ще ти излезе скъпо. Хората от типа П например трудно разпознават опасността от зона Г, което не е учудващо. Странното е, че глупците са подценявани и от умниците, и от бандитите. В присъствието на глупак те се отпускат и се наслаждават на интелектуалното си превъзходство, вместо да се мобилизират и да намалят щетите, които той ще нанесе. Според разпространения стереотип глупакът вреди само на себе си. Това не е така. Не бъркайте глупаците с безпомощните простаци. Никога не си партнирайте с тях, въобразявайки си, че можете да използвате глупостта им за собствена изгода – ако направите така, очевидно не познавате природата на глупостта. Така сами давате на глупака възможност да вилнее.

Петият закон на глупостта

Глупакът е най-опасният човек.

Глупакът е по-опасен от Бандита. Резултатът от действията на идеалния бандит е простото преминаване на блага от един човек към друг. Обществото като цяло не губи много от това. Ако всички членове на едно общество са бандити, то би било прогнило, но живо. На върха отново биха излизали най-талантливите. Когато на сцената излизат глупаци обаче, картинката се променя. Те носят вреда, без да извличат изгода от това. Така благата се унищожават и обществото обеднява.

Историята доказва, че обществата напредват тогава, когато на власт в тях има достатъчно умни хора, за да неутрализират активните глупаци и да не им позволяват да разрушат онова, което са създали умните. В регресиращите държави има същия брой глупци, но във властта се наблюдава ръст от глупави бандити, а сред останалото население – на наивни простаци. Това разпределение на силите неизменно засилва разрушителните действия на глупаците и цялата страна отива по дяволите.

AdMe.ru

ORENDA

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: За и против хората
« Отговор #39 -: Март 27, 2020, 09:31:17 am »
https://i1.helikon.bg/products/1010/22/221010/221010_b.jpg
"Психология на глупостта"
Издателство "Изток - Запад".






Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: За и против хората
« Отговор #40 -: Август 15, 2021, 12:21:34 am »
Защо някои хора поддържат тиранията, а други се опълчват?

Един фундаментален въпрос, който витае из страниците на историята, още не е получил задоволителен отговор. Има много философски школи, занимавали се с това, защо и как възниква тиранията в дадено общество, но всички те се ограничават в обясненията си, главно защото позволяват на предразсъдъците да предопределят изводите и ги заслепяват за по-дълбоките изражения на властта и заговорите. С други думи, те свалят булото само толкова, колкото им е изгодно, но и отричат, че това було изобщо съществува.

Общото схващане по въпроса за автокрацията или олигархията е, че хората са „глупави“ и лесно са манипулирани да следват обаятелни особи, които дават обещания, без да имат и най-малкото намерение да ги изпълнят. Това е нелепо и крайно опростяване. В действителност са необходими много сложни манипулации и се изисква дълбоко разбиране на човешката психология, за да бъде спечелено мнозинството хора за диктатурата.

В съвременната епоха хората не могат просто да бъдат заставени със заплаха от оръжие, поне не и веднага. Те трябва да бъдат подведени към конформизъм, но и нещо повече: да бъдат накарани да мислят, че това през цялото време е било ТЯХНА ИДЕЯ. Без процеса на самоцензура и самопоробване населението би се разбунтувало, независимо колко потиснически е режимът. Не може една тирания да просъществува хиляда години, освен ако хората не са подлъгани да я аплодират или директно да извличат ползи от нея.

Ето тук намираме истинския ключ към тоталитаризма

Диктатурата процъфтява, защото има неизменна част от всяко общество, което тайно я обича и иска тя да съществува. Такива хора ги наричаме полезни идиоти, но става дума за нещо повече. Те не действат непременно неосъзнато; те в някаква степен разбират, че съучастват в унищожението на чуждите свободи… и това им носи наслада.

Несъмнено, има елити и глобалисти, които жонглират с основните похвати за измама и се стремят към повече и повече контрол, но те не биха могли да постигнат почти нищо без помощта на армията от социопатични изчадия, живеещи сред нас.

Тази странна и разрушителна характеристика е особено видима в наши дни и в светлината на ковид локдауните и натиска за недоброволни ваксинации. Очевидно е, че има разни хора, които са прекалено загрижени за личния здравен избор на всеки друг. Науката и статистиките доказват, че те нямат повод за притеснение и от вируса, но те пренебрегват науката.

Те жадуват за вкуса на властта. Те са се превърнали в култ, който отхвърля всяка логика и изисква раболепие пред лъжливите официални версии. Те не се вълнуват от фактите, а ги е грижа само ние да се подчиним.

Е, както съм казвал отново и отново: Ние няма да се подчиним!

И ето така започва епичният конфликт; една история, която е стара като самия свят. На този свят има два вида хора: Онези, които искат да контролират другите, и онези, които искат да бъдат оставени на мира.

Но кое мотивира откачалките, вманиачени по контрола? Защо са такива, каквито са? Нека видим някои от причините…

Машината на страха

Има хора, които се мотивират от успехи, от печалба, от надежда, от стремежа да помагат, от вяра, от оптимизъм, от любов, от чест. А има и хора, управлявани от страх. Съществуват стотици разновидности на страха, но само няколко пътища, водещи към тях.

Колективистите отвръщат на страха с отчаяна нужда да управляват средата си на всяко равнище. Те вярват, че ако могат да контролират хората и събитията до определена степен, ще могат да премахнат непредвидимото и да се освободят от страха. Но животът не работи и никога няма да работи така.

Степента на влияние, което искат тези хора, е толкова далеч от тях, че то никога не може да бъде придобито. Имам предвид, че те никога няма да са задоволени и ще искат още. Техните страхове винаги ще ги измъчват, защото страховете не се борят като външни противници, а могат да се преборят само със самоусъвършенстване.

Освен това нещата, от които те се страхуват, често са свързани със собствения им нарцисизъм и сами са ги създали. Те се страхуват от провал, но рядко работят достатъчно усилено, за да успеят. Те се страхуват от изобличение, но само защото постоянно лъжат. Те се страхуват от конфликти, но само защото са слаботелесни и слабохарактерни. Те се страхуват от смъртта, защото вярват, че няма нищо по-велико от самите тях.

Те копнеят за власт над обкръжението си, защото погрешно вярват, че могат да измамят съдбата и последствията от собствените си ужасни решения.

Сигурност в тълпата

Въпросът за страха ни занимава и с обичайния мироглед на тоталитаристите и как те намират (своето чувство за) сигурност. Идеята да се защитават сами и лично да отстояват принципите си пред противници е напълно чужда за тях. Те избягват такива ситуации на всяка цена, а усещането за риск ги отвращава.

Ето защо те си търсят тълпа, с която да се слеят. Безличието ги кара да се чувстват в безопасност, но им носи и силата за колективистки действия. Могат да се чувстват могъщи, докато в същото време са жалки и слаби.

Тези хора почти винаги действат чрез големи единомислещи групи, които наказват всяко отклонение от редиците си. Обикновено няколко водачи насочват мотивацията на рояка.

Самата тълпа е оръжие. Нейната единствена цел, освен комфорта на участниците в нея, е да унищожава хората, които не изповядват вярата или ценностите на водачите. Тълпата няма отбранителна функция; тя е инструмент за покушения, тя е ядрена бомба.

И както сме виждали при всяка модерна диктатура – от болшевиките в Русия през нацистите в Германия до китайските комунисти на Мао – тоталитарната тълпа е способна да убива повече хора, отколкото всяка съществуваща ядрена бомба. Всичко в името на: „За общото благо на по-многобройните“. Лъжливи добродетели вместо себеуважение

Всички тирани си вярват, че са праведни в каузата си, даже когато знаят, че действията им са морално отблъскващи. Нагледал съм се на такива открити и дръзки прояви покрай ковид ограниченията и инициативите за ваксинални паспорти. Нека си спомним за момент, че 99.7% от населението не е реално заплашено от вируса; те няма да умрат от него, а в огромното мнозинство от случаите бързо ще се възстановят. Но ковидалният култ непрестанно твърди, че хората, които отхвърлят заповедите, локдауните и ваксините, излагали другите на риск, заради което трябвало да бъдат „принудени“ да се подчинят.

Повечето от тях знаят от данните, че ковид не е заплаха, но официалната версия им дава възможност да прилагат власт чрез „морално осъждане“, затова те лъжат и продължават да лъжат за данните с мисълта, че лъжата ще бъде приета като реалност. Това е типична характеристика на повечето култове и фанатични религии, забравили се в заблудите си – навикът на последователите им да предпочитат лъжите пред фактите и логиката, не защото опитват да защитят вярата си, а защото това им дава шанса да се чувстват благочестиви и превъзхождащи онези, на които те са решени да навредят.

Несъгласните са наричани еретици, по-долни и от най-долните, мръсни терористи. Така групата, която е против тираничните закони, е лишавана от човечност и е обрисувана като демонична. Хората, които искат да останат свободни, са наричани чудовища от тоталитарните чудовища, които се изживяват като герои, спасяващи света. Или както Робърт Антон Уилсън някога е казал:
„Покорните винаги мислят за себе си, че са благородни, а не страхливци.“

Да обичаш клетката си

В някаква степен чувствам, че разбирам този мироглед, но не преставам да се шокирам от начина, по който същите тези, драпащи и пълзящи за власт над другите хора, обичат да са роби на системата. Не съм убеден, че това е иронично, защото тоталитарните режими наистина изпълняват някои от обещанията си за „сигурност“, стига подчинените хора с готовност да се откажат от импулсите си за свобода. Ако правиш каквото ти заповядат по всяко време и служиш лоялно на системата, има приличен шанс да получиш жалките подаяния, нужни за оцеляване. Ще си живееш живота, въпреки че вероятно няма да е щастлив живот.

Онези, които се раздават, за да придвижват целите на системата, и отхвърлят всякакви лични принципи могат дори да се радват на повече материални облаги от останалите граждани. Сещате се, в едно деспотично общество хората, които са най-лишени от чест, са тези, които са най-награждавани. Те не се нуждаят от облаги, умения и заслуги, нито дори от мозък; всичко, което е нужно да направят, е да продадат душите си и да правят всичко по силите си, за да привлекат вниманието на олигархията. Не е нужно да са добри в нещо, а просто трябва да бъдат зли, като това е лесно за някои хора.

По този начин системата се превръща в удобно одеяло, в което безполезните социопати могат да се завият. Те се увиват в него и се наслаждават на топлината му. Те не се интересуват от свободата, защото свободата им е студена. Свободата може да бъде изолираща и съществуването на избор е ужасяващо. Когато всичките ви избори са направени за вас, никога нямате съмнения или вътрешен стрес. Всичко, което се изисква, е да се събуждате всеки ден и да се подчинявате.

За слабите и невежите хора покорността е дар, а не проклятие. Те вярват, че клетката трябва да се позлати, а не да се избяга от нея. И че всеки, който бяга, е луд или опасен. Ако съществуват свободни хора, тогава робите са принудени да поставят под въпрос своето състояние и собственото си подчинение, затова те искат да поробят всеки и да премахнат всяко съмнение от обществото. Единомислието в рояка се почита повече от всичко друго.

Непокорните и свободните

Дребните тирани, които инфилтрират човечеството, вероятно разглеждат правозащитниците като някакви извънземни създания от далечните мъглявини на вселената. Те просто не могат да разберат как е възможно някой да се противопоставя на системата, да застава срещу тълпата или колективизма, особено когато е превъзхождан числено и рискът за него е прекалено голям. За тях това е форма на лудост или липса на разум. Че как някой умен би помислил, че има шанс да се бори срещу диктатурата?

Обичащите свободата по природа сме индивидуалисти, но нас ни е грижа и за свободата на другите. Има едно популярно пропагандно послание, което твърди, че индивидуалистите са „егоисти“, но истината е съвсем различна. За нас не е достатъчно да избегнем робството си, но не бихме бездействали и гледали как другите са поробвани. Ние сме готови да рискуваме живота си, не само да спасим себе си, но и да опазим бъдещите поколения от тоталитаризма.

Докато натрапването на ваксинални паспорти и други репресии продължава да ескалира, и тоталитаристите ще беснеят, защото всеки нов механизъм за контрол ще води до още по-мощни основания за бунт. И честно казано, на този етап въпросът е „или ние, или те“. Те няма да спрат похода си към господство, а ние няма да се предадем, така че сме изправени пред челен сблъсък. Двете ни племена не могат да съжителстват в рамките на едно и също общество, а може би дори на една и съща планета.

Истината е, че ако доброволният принцип беше ценен идеал, тогава цялата тази битка можеше да бъде избегната. Ако колективисткият култ беше готов да приеме идеята, че те могат да изберат да живеят в силно управляема среда на всяко равнище, докато други могат да изберат да живеят независимо, тогава нямаше да има криза. Можехме лесно да тръгнем по отделните си пътища.

Но тоталитаристите не мислят така. За тях всички хора са крепостници, ние сме собственост, която трябва да бъде сломявана и превъзпитавана, докато видим светлината на тяхната вяра. И ако не видим светлината, трябва да бъдем премахнати и заличени.

Ето защо те са изцяло виновни за назряващата война

Те не могат да се спрат да мятат въжета на вратовете и умовете ни. Те са пристрастени към чувството си за превъзходство. Те са като надрусани наркомани и единствената дрога, която успокоява вените им, е пълното потисничество на всички около тях.

Виждам какво предстои и то не е приятно за никоя страна, но ще бъде особено гадно за колективистите, защото те не могат да си представят сценарий, в който губят. Те са толкова сигурни в своето надмощие и в безопасността на своите самоналожени затвори, че ще видят провала като фантом, призрак, който не може да ги докосне. Ще са необходими само шепа дребни поражения, за да ги съкрушат, но това изисква бойците за свобода да станат по-организирани, отколкото са сега.

Изводът: Тираничните системи се планират от елитарни групи и правителства, и именно те имат най-голяма полза от унищожаването на обществените свободи. Това наистина е конспирация, а пандемичните локдауни и принудителните ваксинации са част от нея. Тираничните режими обаче не могат да бъдат осъществени без помощта на голям контингент психопати от населението, а тези хора вървят на тумби, за да правят ужасни неща. Те сякаш чуват как надигащият се тоталитаризъм ги зове със свирка за кучета или надушват кръвта на невинни жертви във въздуха.

Наричайте ги левичари, наричайте ги комунисти, наричайте ги колективисти, наричайте ги както искате; но знайте, че глобалистите не са единствената ни грижа. На пътя ни се изпречва стена от самовлюбени и гладни за власт скакалци, които искат да изядат всичко, което остане от масата на големите господари. Те не са чак толкова тъпи; те не са подведени да правят нещата, които правят. Те са тъжен и жалък рояк, но все още са опасни в амбициите си и ще продължат да полазват нашето лично пространство с напредването на ковидалния план.

https://www.otizvora.com/2021/08/13910/zastho-nyakoi-hora-poddurzhat-tiraniyata-a-drugi-se-opulchvat/
« Последна редакция: Август 15, 2021, 12:28:09 am от Веско »

Тагове към темата: морал философия съзнание