Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Теми - Glasberg

Страници: [1] 2
1
Всички теми / Wolgang Eggert Статии
« -: Февруари 13, 2023, 02:24:46 pm »
https://www.compact-online.de/staatsstreich-in-london-gruende-drahtzieher-folgen-1/


Staatsstreich in London: Gründe, Drahtzieher, Folgen


Coup in London: Reasons, Masterminds, Consequences


Превратът в Лондон: причини, организатори, последствия





Онова, което обществеността трябва да знае за интронизацията на новия министър-председател Риши Сунак, е в мейнстрийм-медиите. Много по-интересно обаче е онова, което го няма във вестниците.


Можем да озаглавим тази статия също по следния начин: „Какво знаем и какво не знаем“ – или по-добре: „Какво виждаме и какво не виждаме“. Системните медии използват това заглавие, когато става дума за тъмна материя... не, не за да хвърлят светлина върху въпроса, а напротив - за да направят нещата още по-тъмни.


Нека се съсредоточим върху някои от онези големи играчи (които, по собствено признание, не искат да имат нищо общо с властта) – с оглед на текущите събития във Великобритания, където на Даунинг стрийт 10 се нанесе нов министър-председател.


Новокоронованият Риши Сунак е вторият по ред, чиято демократична легитимност е изключително ограничена: той никога не е представял предизборна програма. И защо му да го прави? На него не му бе нужно да си прави кампания, защото назначението му не бе направено от британския електорат, а в задните стаи на Парламента.



Превратът на глобалистите

Бившият консерватор Найджъл Фараж, който обърна гръб на партията си преди много години, за да инициира излизането на Великобритания от ЕС, нарича това „глобалистки преврат“, „преврат на NWO“.

Като оставим настрана автоголовете, които отборът на Европа в Брюксел сам си вкара, ефективните връзки с обществеността на Фараж доведоха до анти-ЕС вируса, който бързо проникна в редиците на утвърдените партии на Острова и доведе привърженика на Брекзит, Борис Джонсън, на власт.



Но след това Джонсън бе изоставен от собствените си хора. Той бе свален - той е аут. Уж, защото бил излъгал, или по-точно, защото бил изкривил истината според нуждите си.

Но това не е нищо ново - той го бе правил поне 1000 пъти преди това - като журналист и като политик.


Нещо повече, точността на истината, която никога не може да бъде определена при Джонсън (и 99% от всички политици по света), в този случай, в случая с екзекуцията на този специален човек, може да бъде описана като шега на историята. Защото действителният инструмент, с който Джонсън бе закаран до бесилото, ме напълно абсурден.


От самото начало бе ясно, че британците, които винаги са били известни като големи купонджии, няма да приемат сериозно Covid ограниченията, наложени им от 2020 г.

От тази гледна точка хоумофисът в офисите на Даунинг Стрийт прилича на купон: Разбира се, служителят на народа седи на бюрото си. И на същото това бюро има напитки с чадърчета, които, разбира се, човек не обича да пие сам. На всеки 10 минути идва състрадателен колега, вдига наздравица, дърдори нещо, докато ръката му на задника на секретарката, прави непристойни шеги. Самият министър-председател, въоръжен с с пълна чаша с шампанско, попада в капан и някой го снима.


Няколко дни по-късно таблоид, олекнал със £100 000, но обогатен с експлозивно заглавие, крещи: „Колко шокиращо!“.

И кариерата му е в кофата. Това се случи с Джонсън. Наследницата му нямаше по-добра съдба.


Дотук добре. Но кой му устрои този капан?

2
Всички теми / Препоръчвам!
« -: Февруари 21, 2022, 03:44:10 am »



3
Всички теми / БИБЛИЯ: РАЗМИШЛЕНИЯ И КОМЕНТАРИ
« -: Октомври 31, 2021, 10:59:49 am »


Първото въстание в Библията е описано в Битие 3: историята за падението на човечеството.


Цитат
Първият грях

1 А Сияйният (Прорицателят)* бе по-умен от всички полски животни, които Господ Бог беше създал. Той попита жената: „Бог наистина ли каза да не ядете от никое дърво в градината?“
2 „Можем да ядем от дърветата в градината.“, отговори жената на Сияйният (Прорицателя)*.
3 „Но що се отнася до плода на дървото, което е по средата на градината, Бог каза: ‘Не яжте от него и не се докосвайте до него. Иначе ще умрете!’“
4 „Със сигурност няма да умрете!“, каза Сияйният (Прорицателят)* на жената.
5 „Дори Бог знае, че когато ядете от него, очите ви ще се отворят и ще станете като богове, които познават добро и зло.“
6 И жената видя, че дървото е добро за храна, наслада за очите, а също, че е желано, защото дава мъдрост, тя взе от плода му и яде. След това даде също и на съпруга си, който бе с нея, та яде и той.
7 В резултат на това очите на двамата се отвориха и те разбраха, че са голи. Затова съшиха смокинови листа и си направиха препасници.



* נָחָשׁ = nachash в случая е прилагателно и означава сияен, блестящ (The Shining One).


Битие 3 поставя много въпроси за тълкуване:

Защо Ева не се плаши, когато змията (Сияйният) я е заговорила?

Всъщност древният читател не би очаквал Ева да се уплаши. Тя се намира в Едем, царството на Бог и неговия божествен съвет, и разговаря с божествено същество.


Целта на Битие 3 не е да ни информира за древната зоология. Битие 3 съобщава, че:

1. Светът, в който живеете, е създаден от всемогъщ Бог.
2. Хората са създадени от Него представители.
3. Едем е бил негова обител.
4. Той е придружаван от свръхестествено войнство.
5. Един от членовете на обкръжението на Бог не е доволен от решенията на Бог да създаде хората и да им даде доминион и власт.

Всичко това ни води до това, че човечеството попадна в неразбория с космически размери.

"Змията" не е член на животинското царство.

Когато Новият Завет говори за змията, се има предвид свръхестествено същество, а не член на животинското царство [2 Коринтяни 11:3, 14; 1 Солунци 3:5].


Цитат
3 Въпреки това се опасявам, че, както змията измами Ева с хитростта си, вашите умове могат по някакъв начин да бъдат примамени поради чистата и искрена преданост към Месията.

...
14 И нищо чудно, защото сам Сатаната се маскира като ангел на светлината.
Цитат
5 Но когато вече не издържах, изпратих Тимотей, за да се осведомя за вярата ви. Страхувах се, че изкусителят да ви е изкусил по някакъв начин и трудът ни е отишъл на вятъра.

4
Понеже забелязах, че на много места в нета цари абсолютно невежество относно тълкуването на Библията, в това число и интерпретации на самата Царква, реших да споделя някои прозрения от най-големия критик на Зекария Сичин, Майкъл Хайзер.


Искам изрично да отбележа, че Хайзер е противник на теорията, че Сичин е имал някаква специална адженда. По-скоро, според Хайзер, Сичин, поради недобро владенее на езика, некоректно е тълкувал някои текстове.






ПРЕКОСЯВАНЕТО НА "ЧЕРВЕНО МОРЕ"


(Информацията е от книгата на Майкъл Хайзер "The Bible Unfiltered: Approaching Scripture on Its Own Terms" от 2018 г.)






„Червеното море“ най-вероятно не е онова, което ние наричаме Червено море.


Проблемът се дължи на библейската фраза на Иврит Yam Suph, която обикновено се превежда като „Червено море“.

Фразата всъщност означава „море от тръстика“ или „тръстиково море“.

Думата yam се отнася до вода, и, разбира се, може да означава нещо голямо като море. Но suph не означава "червен". "Червен" на иврит е ʾadom (Битие 25:30) или ʾadmoni (Битие 25:25).


Цитат
30 И Исав каза на Якова: Я ми дай да ям от червеното, това червено вариво, защото съм изнемощял;
Цитат
25 Първият излезе червен, цял космат, като кожена дреха; и наименуваха го Исав.




Т.е. евреите прекосяват „морето от тръстика“, което е вода с тръстика в нея, най-вероятно папирусна тръстика.


Това не може да е Червено море, тъй като тръстика може да расте на много малко места в Червено море, защото е много солено.





Фразата Yam Suph допълнително усложнява идентифицирането на мястото, където са пресекли, тъй като тази фраза се използва в Библията за вода близо до двата залива на Червено море, Суецкия залив (отляво, т.е. западен) и залива Акаба (отдясно, т.е. източен).






Някои стихове в Библията описват източния залив, т.е. залива Акаба (3 Царе 9:26; Изход 23:31; Числа 21:4; Съдии 11:16):


Цитат
26 Цар Соломон построи и кораби в Есион-гавер (Ezion-Geber), който е при Елот (Elath), на брега на Червеното море, в едомската земя.





Но Числа 33:8–10 описва Yam Suph като географски ориентиран към западния залив на Червено море, Суецкия залив, на няколко дни път от Египет:

Цитат
8 А когато отпътуваха от Пиаирот (Pi-HaHiroth), преминаха през морето в пустинята (passed through the midst of the sea into the wilderness), та пътуваха тридневен път през пустинята Етам (Etham) и разположиха стан в Мера (Marah).
9 А като отпътуваха от Мера (Marah), дойдоха в Елим (Elim); а в Елим (Elim) имаше дванадесет водни извори и седемдесет палмови дървета, и там разположиха стан.
10 Като отпътуваха от Елим (Elim), разположиха стан при Червеното море (Yam Suph).






Тук евреите също минават „през средата на морето (yam)“, преди да стигнат до Yam Suph („Червено море“).



Много е възможно, когато евреите са излезли от Египет, да са прекосили по-малка "вода" в непосредствена близост до Червено море – вероятно едно от Горчивите езера (Bitter Lakes) или езерото Тимса (Lake Timsah) – вместо самото Червено море.







Но има и друг вариант.

Тъй като библейските думи на иврит първоначално са били написани без гласни, фразата Yam Suph може всъщност да е yam soph.

Това би означавало „морето на края“ или „морето на измирането“ – фраза, която се отнася до древна космологична представа, че земята е плоска и заобиколена от вода.

От тази гледна точка, евреите може и да са вярвали, че се приближават към края на света, навлизайки в пустинята и направо в най-старите води, където никой не може да живее.







Смятам да пиша също за т.нар. Нефилими, защото те са по-интересната и мистериозна част от историята.

5
Цитат
Because there is a law such as gravity, the universe can and will create itself from nothing. Spontaneous creation is the reason there is something rather than nothing, why the universe exists, why we exist. It is not necessary to invoke God to light the blue touch paper and set the universe going.

Тъй като има закон като гравитацията, Вселената може и ще създаде себе си от нищото. Спонтанното сътворение е причината за това, че има нещо, вместо да няма нищо, за това, че Вселената съществува, за това, ние съществуваме. Бог не е необходим за създаването на Вселената.


??? ??? ??? ??? ??? ???

6

Каква е разликата между Човек и Субект на правото (persona/лице)?

Темата е много комплексна, но в АА ще се опитаме да открехнем малко вратата към тоя сложен лабиринт в света, в който живеем.




7


Поствам още едно предаване на Франк Стоунър, в което става въпрос за възникването на мита за извънземните.




На английски:



На немски:





Първата рисунка на извънземно: Лам на Алисър Кроули:


8


Имах намерение да превеждам от немски някои от предаванията на моя любим Франк Стоунър (почти толкова любим колкото Джордън Питърсън), но открих едно от видеотата на английски език и реших да го постна.

Препоръчвам горещо това предаване, защото се казват важни и забележителни неща.





9


В тази тема ще се опитам да проследя потеклото на Българските владетели.


Моля, имайте предвид, че в първите постове ще намерите информация, която впоследствие ще бъде актуализирана, особено, когато открия нови, по-добри източници.





ХУНИТЕ


11
Всички теми / ИСТОРИЯ НА ЧОВЕШКАТА МИГРАЦИЯ
« -: Декември 17, 2019, 06:18:34 pm »


ИСТОРИЯ НА ЧОВЕШКАТА МИГРАЦИЯ



ВИЗУАЛИЗИРАНА ИСТОРИЯ НА ЧОВЕШКАТА МИГРАЦИЯ



МИГРАЦИЯ В ЕВРОПА







Референция: "A new radiocarbon revolution and the dispersal of modern humans in Eurasia", by Mellars, Nature 2006
"Rapid ecological turnover and its impact on Neanderthal and other human populations" by Finlayson et al., TRENDS in Ecology and Evolution, 2007



Според статията на Mellars в Nature от 2006 г., "A new radiocarbon revolution and the dispersal of modern humans in Eurasia", ново радиовъглеродно изследване потвърджава, че съвременните хора за първи път идват в Европа преди около 47 000 години, споделяйки я с неандерталците за 10 000 или повече години, преди неандерталците да изчезнат преди около 30 000 години.


12
В тази тема в Библиотеката ми се иска да привлека вниманието на читателите и потребителите в АА към едно много популярно име в световната виртулна общност, а именно Джордан Питърсън (Jordan Peterson).
Джордън Питърсън е мейнстрийм, но е изключително интересен и за алтернативната общност.

 

Джордан Питърсън е канадски клиничен психолог, критик и професор по психология в университета на Торонто. Изучава политически науки в Университета на Алберта през 1982 г., а през 1984 г. придобива диплома по психология. Става доктор по клинична психология в Университета McGill през 1991 година. След две години се мести в Масачузетс, където работи като асистент и доцент в катедрата по психология към Харвардския университет. През 1997 г. се премества в университета в Торонто като професор.

Често е обвиняван в анти-феминистки, анти-левичарски, анти-джендър самоопределението (много ясно, той е все пак психиатър!) и в откровено десни убеждения. Често прави скандални изказвания като ”Фактите не се интересуват от вашите чувства”.

През 2016 г. Питърсън публикува серия от видеоклипове в YouTube, които критикуват политическата коректност и законопроекта В-16 на канадското правителство. В-16 добави полова идентичност като забранено основание за дискриминация. B-16 (An Act to amend the Canadian Human Rights Act and the Criminal Code (Bill C-16, 2016)) добавя гендерното изразяване и половата идентичност като защитни основи на канадския Закон за правата на човека, както и на разпоредбите на Наказателния кодекс, които се отнасят до пропаганда на омраза, подбуждане към геноцид и утежняващи обстоятелства при присъда. Питерсън характеризира закона като въвеждане на принудителна реч (принудителна реч е конкретно изразяване, изисквано от закона).


На 27 септември 2016 г. Питърсън публикува първата от три части лекции, озаглавена "Професор срещу политическата коректност: Част I: Страхът и законът".  Във видеото той заявява, че няма да използва предпочитаните местоимения на половете на студенти и преподаватели, защото това е принудителна реч.
Той твърди, че неговото възражение срещу законопроекта се основава на потенциални последици за свободата на словото и че може да бъде преследван и съден за нарушаване на човешките права, ако откаже да се обърне към студент или преподавател по предпочитаното от него местоимение.


В "National Post" Питърсън пише:

Никога няма да използвам думи, които мразя – като модните и изкуствено конструирани думи "zhe" и "zher". Тези думи са авангардът на една радикална левическа идеология, която ненавиждам и която по мое професионално мнение е страшно подобна на марксистките доктрини, които убиха най-малко 100 милиона души през 20-ти век.

Изучавам авторитаризма отдясно и отляво в продължение на 35 години. Написах книга по темата, която изследва как идеологиите изземват и завладяват езика и вярванията. В резултат на моите проучвания, аз вярвам, че марксизмът е убийствена идеология. Смятам, че преподавателите в съвременните университети трябва да се срамуват от това, че продължават да насърчават такива порочни, неприемливи и античовешки идеи, както и да индоктринират студентите с такива убеждения. Ето защо аз няма да изрека марксистките думи. Това ще ме направи марионетка на радикалното ляво, а това няма да се случи. Точка!


В резултат на това са предприети дисциплинарни мерки към него от Университета в Торонто.
През април 2017 г. на Питърсън му бяха отказани средства от Съвета за Изследвания в Областта на Социалните Науки и Хуманитарните Изследнания (SSHRC) за първи път в кариерата му, което той интерпретира като отмъщение за изявленията му.

През ноември 2017 г. асистент в университетския курс по комуникации в Университета Уилфрид Лауриър (Wilfrid Laurier University) беше санкциониран от преподавателите си за показване на сегмент от клип, в който Питърсън обсъжда законопроект В-16 с друг професор, по време на учебна дискусия за местоименията. Причината, изтъкната за санкцията, е клип, създаващ "токсичен климат", сравняван с "реч на Хитлер" и, естествено, нарушение на законопроект В-16. По-късно санкцията бе оттеглена и както професорите, така и университетът официално се извиниха. Събитията бяха критикувани от Питърсън, както и от пресата като пример за нарушаване на свободата на словото в университските кампуси.



Според Питърсън, постмодерните философи и социолози от 60-те години на миналия век градят теориите си върху основните принципи на марксизма и комунизма, като в същото време само изглежда така, че отхвърлят и двете идеологии.


Известен е с това, че отрича Глобалното затопляне.  Казва, че е ”много скептичен по отношение на моделите, които се използват за прогнозиране на изменението на климата”.  Той също така казва: "Не можете да се доверите на данните, защото тука идеологията играе много важна роля".


Криците му го наричат Хитлер, защото интерпретират думите му като подкрепа на Хитлер. На въпроса, дали вярва в Бог, отговаря ”Живея живота си така, все едно Бог съществува.”.


Питърсън подчертава, че концепцията му за християнството вероятно е по-различна от конвенционалната, заявявайки, че етичната отговорност на християнина е да подражава на Христос, а това означава „да поемеш отговорност за злото в света, сякаш това е наистина твоя отговорност и да разбереш, че ти ​​определяш посоката на света, независимо дали е към небето или ада”.


Питърсън черпи вдъхновение от философията на Юнг за религията и има възгледи, подобни на християнския екзистенциализъм на Сьорен Киркегор (Søren Kierkegaard) и Пол Тилих (Paul Tillich). В ” The Spectator”,  журналистът Тим Лот (Tim Lott) разказва, че Питърсън изпитва уважение към даоизма, тъй като разглежда природата като борба между реда и хаоса, и твърди, че животът не би имал смисъл без тази двойственост.

От 2000 г. Питърсън започва да събира картини от съветската епоха, които стоят в къщата му, за да му напомнят за връзката между тоталитарната пропаганда и изкуството и като пример за това как идеалистичните видения могат да се превърнат в тоталитарно потисничество и ужас.

През 2016 г. Питърсън стана почетен член на разширеното семейство на Чарлз Джоузеф, художник от индианското племе Kwakiutl, и получава името Алесталаги (Alestalagie) ("Голям търсач").






Планът ми е да обърна внимание на най-важните от неговите лекции, публикувани в YouTube, като резюмирам онова, което ме е впечатлило най-много в контретната лекция. Клиповете са много дълги, но се радват на голяма аудитория. Интересното е, че 91% от почитателите му са мъже, а на месец около 15 млн. души гледат негови клипове в YouTube.


13
Майкъл Царион за Конспирациите и Психологията







Мисля, че е много важно да се осъзнае, колко персоналната психология (науката за човек) е свързана с конспирациите. В края на крайщата, това е есенцията на всичко, което наблюдаваме – контролът на човека от човека. Хората, които се занимават с ”конспиративни теории”, винаги говорят за някакъв скрит елит, за някаква агенда на глобалистите, за илюминатите, за кралските особи. Това може да ви остави с грешно впечатление за онова, което в действителност се случва. Ако се отдалечите и погледнете на цялата ситуация от метафизична гледна точка, ще установите нещо изключително впечатляващо, а именно, че тиранията всъщност идва от хората – човек тиранизира/подтиска човека. Няма значение, дали е Кралицата, Черният Папа или който и да е било. Това, което виждате е един психологически феномен. Тиранията е ”човек или група от хора, подтискащи други”.


Всичко води към корените на съзнанието. Най-важното е да погледнем човека и да разберем, какво е човекът и защо той създава обществото, което наблюдаваме днес. Принципът всъщност е елементарен. Малко вероятно е човек да формира справедливо общество за себе си и за братята си, ако не притежава собствен вътрешен психичен суверенитет. Псевдо ”здравият разум”, псевдо ”нормалната психика”, злокачественият нарцисизъм и невроза карат хората да проектират собственото си насилие върху света и им пречи да преживяват истинска връзка с други хора и със света като цяло.
Човекът създава правителствата и обществата от типа ”the master and the slave” (master–slave dialectic) / ”господарят и робът”.  В повечето случаи тиранията и подтисничеството не са резултат от насилие и принуда, а от съучастничество. Не казвам, че правителството не е институция на насилието. Толстой казва, че правителството не е нищо друго, освен хора, които упражняват насилие върху останалите. 


Томас Пейн казва, че колкото по-съвършена е една цивилизация, толкова по-малко нужда има тя от правителство/управление. Но виждате ли, когато няма себе-познание, когато човекът е осакатен, и колкото по-голяма е фасадата на псевдо ”здравия разум”, толкова по-голяма е тази нужда. Именно затова Питагор казва, че ако има нещо деструктивно и покварено на този свят, то то е направено от човека.

"Thou shalt know (You should know / Трябва да знаеш, че);
Self-chosen are the woes that fall on men – (неволите на човека са въпрос на избор)
How wretched, for they see not good so near,
Nor hearken to its voice - few only know
The pathway of deliverance from ill."


Софокъл говори за същото, както и други велики мистици.


Точно за това говори Шекспир в Хамлет и в Крал Лир.
 




Всички големи мислители знаят това.

За това се говори и в Евангелието от Тома:

Царството е във вас и без вас. Когато познаете себе си, ще знаете.
Тогава ще знаете, че сте Синове на Живия Отец.
Но ако не познавате себе си, вие сте в бедност, и сте бедност.



За същото говори и Карл Юнг, както и Климент Александрийски:

...the greatest of all lessons is to know yourself.
For if one knows himself, he will know God.



"Затова изглежда, че най-великото от всички учения е себепознанието. Защото когато един човек познава себе си, той ще познае и Бога" ("Педагог", гл.3).


Бенжамин Франклин:
Only a virtuous people are capable of freedom. As nations become corrupt and vicious, they have more need of masters.

― Benjamin Franklin

Само добродетелни хора са способни на свобода. Когато нациите стават покварени и порочни, те имат повече нужда от господари.



Всъщност, не можем да обвиняваме елита, който идва и ни казва ”Ние ще ви помогнем, ние знаем, че сте разстроени, знаем, че се разболявате, знаем, че сте в капан. Ние ще ви отворим портите и ще ви заведем на друго пасбище, ще ви дадем повече храна, повече забавления (бел.прев. ”хляб и зрелища”), ще ви сберем на едно място, което ви дава чувство за сигурност и безопасност, от което имате нужда.”


Въпросът за идентификацията също е много важен. Идентификацията е базирана или на Любов, или на Омраза.  От гледна точка на психологията, идентификацията по-често се генерира чрез омраза, а не чрез любов. Обикновено асоциираме идентификацията с героите/иконите си, с моделите си, с обожаването/преклонението, с възхищението, уважението и с любовта. В действителност, обаче, от гледна точка на психологията, идентификацията по-често се създава от противополжните емоции и чувства. Ти се идентифицираш с обекта на своята омраза.

И системата знае много добре, как да използва тази слабост. Когато казвам системата или ТЕ, имам предвид например такива като Бъртранд Ръсел, но и много институции и организации, свързани с Франкфуртската школа, Club of the Isles, Chatham House (Чатъм Хаус Тинк Танк , Кралски институт за международни отношения, който представлява НПО бел.прев.), Паневропейския Съюз и т.н.
 
Роналд Рейгън, Маргарет Татчър, Тони Блеър и т.н. – всички тези хора са предани на философските и социологическите идеи на такива като Джон Мейнард Кейнс, Фридрих Хайек, и представляват инструменти за имплементация на социологически теории за контрол. Причината за това, че тези лобисти ви водят като Хамелнския ловец на плъхове, е, че те не искат вие да знаете за идеолозите и идеологиите, които стоят зад всичко това. Затова се работи ”на тъмно”. Тези идеолози са инженери на ”съгласяването”.

Бел. прев.: Хамелнският ловец на плъхове (на немски: Rattenfänger von Hameln) е немска народна приказка, разказваща за извеждането или смъртта на много деца от град Хамелн, Германия. Най-ранните разказвачи описват флейтист, облечен в шарени дрехи, който извежда децата от града и те никога не се завръщат. Към XVI век историята бива разширена, достигайки пълния си вариант, в който се разказва, че град Хамелн наел флейтиста като ловец на плъхове, които той мамел с вълшебната си флейта далече от града. Когато жителите на Хамелн отказват да платят за услугата, ловецът подлъгва децата към бреговете на река Везер, в която те се давят.





Тези традиции не са нови, но повечето от нас не знаят, на какви философии е базирано всичко онова, което наблюдаваме. Всички тези философии и идеологии са базирани на знанието за ”древната травма” и на знанието, че част от Его-то иска да създава хаос. Човекът обича тревогите и проблемите и социалните инженери знаят това. Те познават много добре природата на Его-то. Това, което трябва да знаете за Его-то е, че то се чувства овластено и се чувства ”полезно” чрез, буквално, създаване на проблеми. Това е, което се манифестира в живота ни. Его-то се чувства удовлетворено, когато намира решение на проблемите. Това дава на Его-то чувството за СЕБЕ. Точно поради тази причина се създават проблеми отвън, изкуствено. Това дава на Его-то усещане за смисъл, създава му заетост. Затова имаме гласуване, секти, радикални групи, политически партии и цялата тая какафония от сепаратизъм и плурализъм. Всичко това кара човек да функционира и да циркулира във външния свят, прави го много външно ориентиран и го превръща в едно много уязвимо създание, което може да бъде ”люшкано” / владяно / контролирано от публиката, от обществения консенсус.


Това е много добре илюстрирано в сериала ”The Prisoner” / ”Затворникът” на сценариста Патрик Макгуън, където има една какафония от различни мнения, различни секти, различни сегменти, различни перспективи, но през цялото време всичкият този плурализъм орбитира около една централна идея, а именно да се държат хората в ситуация, в която да поправят онова, което не е счупено / развалено.
 
 
https://www.imdb.com/title/tt0061287/





14
Всички теми / Аз не знам, къде е моята Душа
« -: Декември 25, 2018, 06:57:28 pm »
Къде е моята Душа?



Слушали ли сте песента на невероятно красивата Нели Фунтадо, която пее следното:


"I'm like a bird
I'll only fly away
I don't know where my soul is (Soul is)
I don't know where my home is
And I need for you to know
...
"

"Аз съм като птица
И само ще отлетя
Не знам, къде е моята душата (къде е Душата)
Не знам, къде е моят дом
И имам нужда ти да знаеш
..."



[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=roPQ_M3yJTA[/youtube]


В тази тема ще се опитам да обясня факта, че ние нямаме душа, и къде се намира душата чрез превод на няколко клипа в стенографска форма на Кен Уийлер (Ken I Wheeler).






Кен Уийлър (Ken L. Wheeler) определя себе си като метафизик и преводач. Отдал е хиляди часове от живота си за преводи на текстове, написани на оригинален древен Пали.

Пали (पाळि) е среден индоарийски език, езикът, на който са написани свещените книги на клона Тхеравада от будизма. Дълги години се запазва като език на духовната дейност, философията, екзегетиката в Индия и Шри Ланка.
В първото хилядолетие с разпространението на будизма в Югоизточна Азия се налага там и езикът пали, като векове наред е бил основен литературен език в Бирма (днес Мианмар) до средата на II хилядолетие. Освен свещените книги на будизма произведения от палийската литература са „Милинда панха“ (Въпросите на Милинда), екзегетическите произведения на Буддхагоша, хрониките Махавамса от историята на Шри Ланка и др. Днес основни носители са будистките монаси от държавите от Югоизточна Азия. Езикът е мъртъв от поне две хилядолетия.

Кен Уийлър прави преводи от древно-гръцки и определя себе си като неоплатонист и голям фен на Плотин. Освен това, Уийлър е подчитател на Тесла и Ерик Долард, когото нарича съвременния Тесла.
Автор е на книгата ”Uncovering the missing Secrets of Magnetism” /  ”Разкриване на липсващите тайни на магнетизма”, която е безплатна и достъпна в archiv.org:

https://archive.org/details/magnetism1small/page/n13



Uncovering the missing Secrets of Magnetism










15
УМЪТ НА ПРИРОДАТА: КВАНТОВАТА ХОЛОГРАМА


РЕЗЮМЕ



Тази дисертация представя една хипотеза за интегриране на феномените на съзнанието в научна рамка.
Интуицията, телепатията, ясновидството и много подобни информационни феномени могат лесно да бъдат обяснени с помощта на не-локалната Квантова Холограма (КХ). Предполага се, че от гледна точка на еволюцията, квантовата не-локалност е основата, от която самоорганизиращите се космологични процеси са създали общия феномен на възприятие в живите организми.



Бележка на екипа: Не-локалността описва очевидната способност на един обект незабавно да знае за състоянието на друг обект, дори когато обектите са разделени от големи разстояния (потенциално дори милиарди светлинни години).
Не-локалността навежда на мисълтта, че вселената всъщност е много по-различна от нашето обичайно разбиране за нея и че "отделените" части на вселената всъщност са потенциално свързани по един интимен и непосредствен начин. Всъщност, Айнщайн е бил толкова разстроен от заключенията за не-локалността, че заявява, че цялата квантова теория би трябвало да е погрешна и не е приел идеята за не-локалност до края на живота си.
Не-локалността се дължи на феномена на заплитане, при който частиците, които са си взаимодействали / били са в контакт, стават постоянно свързани или зависими от състоянията и свойствата си, до степен, че ефективно губят своята индивидуалност и в много отношения се държат като едно цяло. Двете понятия, за не-локалност и заплитане, вървят ръка за ръка и, макар и да са странни, те са факти, многократно демонстрирани в лабораторни условия.




1. ВЪВЕДЕНИЕ


Голяма част от наблюдаваните феномени, включително самото съзнание, са се изплъзвали от строго научно описание във всички научни дисциплини. Това се дължи не толкова на недостатъчните доказателства за съществуването на конкретен феномен, а по-скоро на липсата на теоретична конструкция, която би могла да се вмести в преобладаващите парадигми на науката.
В продължение на хилядолетия философите размишляваха върху природата на ума и съзнанието, и взаимодействието между ума и материята, но без достатъчно знания и технически способности да предложат подходящи теории, които могат да бъдат тествани.
През, миналия век видни учени натрупаха много данни за взаимодействията ум / ум и ум / материя. Много от най-ярките експерименти бяха критикувани, усъвършенствани и повтаряни многократно през последните пет десетилетия, използвайки все по-сложни технологии.
Необходимо бе, обаче, квантовата наука да зрее в продължение на седемдесет и пет години, и през този период да тества, валидира и синтезира редица привидно скандални физични концепции, произтичащи от квантовата теория, преди да се появят тестови теории, които предлагат надежда, че аномалният ум и съзнанието могат да бъдат обяснени (Mitchell и Williams, 1996).



Това, което пречеше на успеха на най-ранните изследователи на съзнанието, бе:

1) липсата на обобщена теория за информацията

2) самата квантова наука и феномените не-локалност, полето на нулева енергия (zero point energy field) и квантовата холограма. Тези свързани явления все още не са добре разбрани, но са достатъчно потвърдени както в теорията, така и в практиката, за да осигурят основа за постулиране на необходимо условие за съществуването на феномена на съзнанието, наблюдавано в 4-мерното пространство / време

3) едно трето понятие, теорията на хаоса, също е необходимо, за да се разберат нелинейните еволюционни процеси, които са причинили развитието на съзнанието в посока антропично човешко съзнание. По-специално, теорията на хаоса е далеч от равновесните системи и демонстрира необратимостта на нелинейните процеси и по този начин необратимостта на времето в макромащабната вселена.


Друг клас явления, включващи нормалното сетивно възприятие и еволюцията, са обяснени в класическата наука, но които предвид текущите развития в квантова физика и в теорията на хаоса представляват непълни приближения към правилната теория.


Информационната теория бе развита от Вийнер (Wiener), фон Нойман (von Neuman) и Шанън (Claude Shannon) и по-късно от Фрийден (Frieden) (1998) и даде база на физиката изчислителните и комуникационните технологии. Тези теории, макар и точни и математически полезни в техните области, не могат да бъдат достатъчно всеобхватни, когато разглеждат проблема за съзнанието, неговата еволюция и свързаните с него явления. Дори сравнително прости възприемащи организми използват модели на енергия, т.е. информация, която не е напълно описана от съществуващите математически теории.


Теории и експерименталните данни за полето на нулевата енергия (zero point energy field) са публикувани от много автори, но аз ще цитирам работата на Haisch, Rueda и Puthoff (1997, 1998) като най-съвременна и релевантна за тази статия. Теорията и експерименталните доказателства за квантовата холограма бяха разработени от Schempp (1992, 1993) и Marcer (1996, 1997, 1998), отделно и съвместно, въз основа на ново разбиране на квантовата механика. (Вж. Cramer (1986), Berry (1988), Anandan (1992) и Resta (1997).


Не-локалността, предсказана в най-ранните години на квантовата теория и убедително демонстрирана от Аспект (Aspect) през 1982 г., се смяташе за любопитно свойство на физиката на частиците, но без особено значение за макро-мащабната реалност, докато не бе открита квантовата холограма. Освен това е широко разпространено мнението, че не-локалната квантова информация, представена чрез заплитането на частиците, не може да бъде възстановена локално като използваема информация (Eberhard, (1977)). Скорошните теоретични и експериментални разработки, обаче, съответстват на работата на Бери (Berry), Реста (Resta), Шемп (Schempp) и Марсър (Marcer) и показват, че това (бел. прев. неизползваемостта на локално възстановената не-локална квантова информация) не е задължително при обработката на квантовата информация и комуникацията.


Доскоро в науката, особено в областта на изкуствения интелект, се приемаше, че мозъкът вероятно е Машина на Тюринг (бел.прев. абстрактно изчислително устройство, нещо като компютър със запаметена програма), неспособна да поддържа квантовите процеси. Работата на Hammeroff (1994) и Penrose (1999) в изолирането и описването на микротубулите в мозъчната тъкан доведе до повторно изследване на тази догма и подновен интерес към изследване на участващите квантови процеси.


В тази статия описвам следните теории:

1)   Субективния опит се базира на квантовата характеристика на природата, наречена не-локалност. Ще използвам думата "възприятие" в най-общия смисъл на думата, за да обознача основното субективно преживяване на всички нива на сложна материя. Не-локалната квантова корелация между заплетените квантови частици се счита за основната причина за явлението "възприятие". Не-локалната квантова холограма, обаче, е не-локален носител на информация за молекулната и по-мащабната материя. Затова възприятието не е обект, а по-скоро етикет за нелинеен процес, включващ обект, преценка и информация.


2)   Много често хората възприемат информация от или за физически обекти, която не е достъпна чрез нормални, локални, сетивни механизми, нито пък е класическа пространство / време информация. Съществуват много обективните данни от тестове, с изобилие от доказателства за това. Ще нарека това интуитивна информация или интуитивно възприятие. Постулирам, че квантовата холограма е източникът на това интуитивно възприятие и че възприемащият човек е в резонанс (фазов скачващ адаптивен резонанс (Phase Conjugate Adaptive Resonance) (PCAR) с обекта, асоцииран с Квантовата Холограма.


3)   Процесът на "учене" при хората е субективен процес, който включва възприятие, памет, интенционалност/намерение, оценка на резултата и промяна в поведението. На това може да се гледа като на класическа нелинейна обратна връзка.


Sheldrake (1981) публикува убедителна теория за морфичния резонанс, свързан с обучението на животни, основано на не-локална информация.
Марсер (Marcer) публикува статии (1996, 1997), теоретизиращи механизъм, чрез който Квантовата Холограма кара ученето да се осъществява както в молекулите на ДНК, така и в прокариотните клетки, като процес на адаптация на екологичния резонанс, а не на мутация и адаптация, основани единствено чрез случайни процеси.
Постулирам, че концепцията на Марсър може да бъде обобщена за природата като цяло и че квантовата холограма е информационната структура, която може да обясни морфичния резонанс на Шелдрейк. Не-локалните квантови корелации, наблюдавани в частиците, и не-локалните квантови холограми, свързани с молекулярни и с по-големи обекти, предоставят информация за всички нива и мащаби на еволюционните процеси. Това означава, че квантовата не-локалност е основата на възприятието, а оттам и фундаментална и необходима за сложните организации на материята и информацията във вселената.
Теорията на квантовата холограма приписва свойството учене не само на сложните системи като животните, а също на простите клетки и молекулите. Оттам може да се обобщи, че природата се развива чрез процес на учене, а не поради случайни мутации.


4)   Марсер (Marcer) (1997) предполага, че състоянието на резонанс (фазов скачващ адаптивен резонанс (Phase Conjugate Adaptive Resonance PCAR) е необходимо условие за възприемане на обект в триизмерна реалност такъв, какъвто е в действителност. Това означава, че резонансът изисква виртуална пътека, математически равна, но противоположна на входящата сензорна информация за обекта. Освен това, това е входящата информация за пространство-времето (визуална, акустична и т.н.), която декодира информацията на квантовата холограма и установява състояние на резонанс (PCAR), което прави възможно точното триизмерно възприятие.
С други думи, квантовата информация и информацията за пространство-времето се използват в акта на възприемане от организмите. Предполагам, че двете еднакви, но противоположни пътеки, необходими за състоянието на резонанс (PCAR), са математическия еквивалент на възприятието и вниманието или намерението.




2. ДИСКУСИЯ


Още в древността е имало невероятни доказателства за хора, възприемащи не-локална информация.
Данните са толкова красноречиви, че карат философите още от времето на Платон и Аристотел да приемат, че трябва да съществува както физическа, така и нефизическа реалност.

Считало се е, че нефизическата реалност обяснява фините, ефимерни и мистични субективни преживявания, които се срещат повсеместно в човешката култура.
След Декарт и Нютон, обаче, класическата западна наука бързо отхвърли нефизическата хипотеза и систематично започна да игнорира всички доказателства за възприемане на не-локална информация от хората.
Теориите за полетата (field theories) и точковите частици бяха създадени, за да се  запази концепцията за физически контакт между частиците и за да се обяснят очевидните примери за "призрачно действие от разстояние" ("spooky action at a distance") като гравитацията и електромагнитните взаимодействия.
Информацията, широко дефинирана като модели на енергия, отново се появява, обаче, в не-локална форма в мистериозните квантови спин-корелации при експериментите с двойен процеп (Double Slit Experiments), въпреки че широко се смята, че такава не-локална информация не може да бъде възстановена и използвана от сензорните системи.
С утвърждаването на теорията и експериментите, свързани с не-локалната Квантова Холограма, информацията, вкл. не-локалната такава, внезапно придоби особено важен статус в теоретичната физика, статус, толкова важен, колкото този на енергията. Това е така, защото информацията е в основата на познанието и знанието, чрез което създанията възприемат реалността.
Не-локалната информация може да се разглежда като повсеместна и ценна характеристика на космоса, а не само като характеристика на частиците  (и на хората и животните).
Вероятно повечето, ако не и всички, фини, ефимерни и необясними явления, свързани със субективни преживявания, са пряко или непряко свързани с явлението не-локалност. Очевидно е, че мозъкът е квантов компютър (Schempp & Marcer, 1996), който използва както квантова, така и пространствено-времева информация. Това откритие само по себе си със сигурност създава необходимо, но и недостатъчно условие за възникване на интелигентен живот в космоса там, където условията на околната среда го позволяват.


Много томове са написани досега от учени, експериментирали с дистанционно виждане (Remote Viewing), ESP (Extrasensory Perception, шесто чувство бел.прев), телепатия, ясновидство, предсказания и т.н. Полицейските агенции често използват "медуими" за разкриване на криминални престъпления.  Разузнавателните агенции на правителствата също тайно са ползвали такива техники за придобиване на информация за врага. Много от документацията за тези дейности бе наскоро разсекретена, но все още няма обяснение за тези техники, което е приемливо за мейнстрийм науката.


Бележка на екипа: Проектът Гейтуей


Резюме на тези дейности и анализ на резултатите са публикувани от Дийн Радин (Dean Radin) (1997).



Страници: [1] 2