За сърцето става дума.

В него е "седалището" на душата, намираща се в тялото ни. То е порталът, през който душата непрекъснато ни нашепва посланията и нравоученията си, и натрупания опит на Висшия Аз. То задава основния тон на чувствата и основните реакции на цялата ни биологична система и ако истински се научим да го слушаме, да възприемаме тихия глас, който идва от сърцето, ще бъде единственото правилно и непогрешимо нещо, което ще направи в животите си.

Да, но според мен това е метафора. Защото душата няма как да е физически "разположена" в сърцето. Сърцето е орган от тялото, т.е. материално. На сърцето му слагаме байпаси или го сменяме, когато не работи. Също така можем да си "отгледаме" сърце от стволови клетки.

И защото това е метафора, казваме "боли ме сърцето" или "боли ме душата", а също така "кръв ми капе от сърцето" или "душата ми кърви". Но тази метафора не трябва да се разбира буквално.

Затова [екз-] (ex) на латински, за [екзо-] (наставка, която означава нещо отвън), в думата existere, обозначава Битието, защото то е "над". По същия метафоричен начин, както един концентричен кръг е "под" външния си кръг. И по същия начин, по който едно под-съзнание се възприема като по-дълбоко, тоест стоящо под съзнанието.

Точно затова се казва under-standing.

Интересно..

"КЪДЕ Е МОЯТА ДУША?",..Все едно да питам "къде е моя крак"?


"Ако претърсите тялото, няма да намерите душата." -  Ми ДНК кво е?

Да, но кракът е тленен, т.е. временен.

Негово Величество ДНК-то е най-съвършеният алгоритъм във Вселената, по всяка вероятност измислен от някакъв свръх-интелигентен Програмист. ДНК-то съхранява информация, представляваща инструкции за конструкцията на радиото / тялото / приемника на сигнала.

"Топос/време и пространство?" - човекът представлява  едновременно" време и пространство и топос/локация", пример - телепатията, адресираш енергията/мисъл, точно както адресираш писмо, или набираш цифров код (всеки човек е индивидуална цифрова матрица) за тел.връзка или пътуване във време-пространствен тунел. Не можеш хаотично и произволно да направиш връзката с конкретен обект...

Човекът съществува в пространство-времето, но неговата душа, понеже е безсмъртна, е извън времето. Всичко, което съществува в пространството и времето, има начало и край, т.е. е смъртно.

---

Според древните философи, емпиричната личност (Иван, Мария, Илия и т.н.) се състои от „два Аз-а“: Личността (дух, spirit, Purusha) и личността (психофизическа, темпорална, временна, времева персона) с малко л.


Будисткото “atta hi attano nathi” на Буда означава "Аз-ът е Господ на аз-а [персоната]" (цитирам Кен Уийлър).

Бих я нарекла (Душата) продължение на физическото съществуване, понеже телата са насложени едно в друго и придвижването във вътрешния им вортекс е нещо средно между издигане с асансьор и...хм.. "полет в тунел".

Да, това е материалистичната концепция за Душата.

Величината и мярката на „къде“ означава разграничение и „заемане на пространство“ (Къде е тази душа? Никъде!). Търсенето на нещо, което не се съдържа в пространствено-времевото съществуване и обективния космос не може да бъде логично. Всяко нещо (съвсем буквално "нещо" в истинския обективен смисъл на думата), което заема топос (място) и локус в пространството и времето, е синоним на величина и материалност. "Къде" е синоним на пространствено-времевата материалност, за която може да се каже, че нещо има „свое място“, или „къде“, чрез което може да се намери. Душата не е никъде – нито в пространството, нито във времето.

Нека поразсъждаваме върху твърдението „Аз нямам Душа“.

Да, тялото няма душа. Да твърдим, че тялото има душа е толкова абсурдно и смехотворно твърдение, колкото твърдението, че вътре в радиото има/притежава сигнал. Но сигналът съществува и радиото е настроено на този сигнал.


Т.е. сигналът е единосъщ (consubstantial) с радиото / телевизора / физическото тяло / психо-физическия екзистенциален Аз.

Бележка от екипа: Consubstantiality или coessentiality (латински: coessentialitas), е понятие в християнската теология, отнасящо се до общите свойства на божествените личности на християнската Троица, и означава, че Бог Отец, Бог Син и Бог Светият Духът е "от една и съща субстанция" или "от същата същност" (ко-есенция).


Влезте в една църква и погледнете всички красиви цветове и светлината, преминаща през цветните стъкълца на прозорците. Тези прозорци не притежават светлина.
Със сигурност психо-физичният и телесен Аз не притежава Spiritus Sanctus. Тялото няма душа. Нещо, което е психо-физично не може притежава нещо, което не е психо-физично. Никой не притежава душа. ”Имам” означава притежание. В това отношение обективното притежание е логически абсурд и то приложен рефлективно.


Този сорт прикрит материализъм е интелектуална перверзия и базисно невежество.

Също така в телевизора ви няма малки човечета. Но сигнал има.
Т.е. това не е отричане на сигнала. Ако се опитате да претърсите радиото и телевизора, със сигурност няма да намерите сигнала.
Ако претърсите тялото, няма да немерите душата. Но това не е негация / отричане на душата.
Отричането на душата е заблудата на субективната негация, или пък опит да се измери мярката.

В случая субектът предхожда обекта на отричане. Това е себе-отричащ парадокс, който никога не може да бъде логически издържан. Това е ретроградна заблуда.
Най-добрият подход за самопознание не е дедукция или индукция, а ретродукция / абдукция, т.е. древният гръцки термин hypothesis (хипотеза). Древните индийци го наричат ”нети нети” (neti neti (नेति नेति)), т.е. via negativa.


Пример за различните подходи: Как ще намерите игла в купа сено?

Глупаците, естествено, ще тръгнат да претърсват купата сено. Малко по-умните ще използват индукция, а не дедукция: ”Хм...последното място, на което е била видяна иглата...и последно  била видяна преди 2 дни, което подсказва, че е потънала с около 2 инча в сеното...”.
Онези, които използват ретродукция / абдукция, която е древно-гръцката методология на Платон и Питагор, ще си кажат: ”Хм...иглата е направена от метал”


Това е забравената древно-гръцка методология за философско монистично и метафизично изследване на причинно-следствените принципи и природата на нещата – и екзистенциалната природа на нещата, и не-телесната природа на нещата, т.е. ретродуктивен анализ.
Да, няма сигнал в радиото, нито в телевизора, но сигналът не може да бъде отречен. Сигналът е неопровержим и съществува повече в абсолютния смисъл на думата, а не толкова в екзистенциалния смисъл на думата (, защото exo означава отвън).

Сигналът е Animus, Spiritus Sanctus, Атман.

Бележка от екипа: Āтман (Санскрит: आत्मन्) е философски термин използван в индуизма и Веданта за идентификация на душата. Това е истинското „Себе“ на човека (обикновено на Английски се превежда като „Аза“) отвъд отъждествяването с осезаемата реалност на материалното съществуване. Атман е нашето най-съкровено вътрешно Аз, скрито така надълбоко в нашето съзнание, че повечето от нас така и никога не го откриват.
Думата āтман е звързана с Индо-европейския корен *ēt-men (Дъх) и е сроден със Старо-английското æþm, с Гръцкото „астма“, и Немското Atem (дъх) и atmen (дишам).

3. ЗАКЛЮЧЕНИЯ


Взаимодействията между ум и ум и ум и материя са впечатляващо добре документирани в продължение на много десетилетия във феноменологията и показват зашеметяващи вероятности срещу случайността. Не-локалната квантова холограма, която представлява много стабилна теория, експериментално валидирана чрез функционалния магнитен резонанс (fMRI), представлява решение на много енигми. Признаването на квантовата холограма като макромащабна, нелокална информационна структура, описана от стандартния формализъм на квантовата механика, разширява мащаба на квантовата механика до всички физически обекти, включително ДНК молекулите, органичните клетки, органите, мозъците и телата.


Откриването на решение, което обяснява толкова много явления и показва, че класическата теория е и остава непълна,  ако не вземе предвид фините не-локални компоненти, подсказва, че е необходима голяма промяна в господстващата парадигма.


Публикуваните от Marcer и Schempp статии, които предлагат модел за процеса на учене както за ДНК, така и за прокариотните клетки, чрез използване на квантова холография, подсказват, че еволюцията като цяло е задвижвана чрез познавателна обратнаа връзка с околната среда, а не чрез случайни мутации. Това предположение за биологичната еволюция бе предложено от Ламарк (Lamarck) през 1809 г., но отхвърлено заради механистичната теория на случайните мутации от колегите на Дарвин.


Фактът, че не-локалните корелации и не-локалната квантова информация сега могат да се разглеждат като вездесъщи в природата, води до заключението, че квантовата холограма може да бъде обозначена като "ума на природата" и че интуитивната функция, която при хората наричаме „шесто чувство“ трябва да се нарече „първо чувство“. Възприемането на не-локална информация със сигурност е предшествало и е подпомогнало формирането, чрез учебна обратна връзка, на сетивните системи, които се развиват в планетарните среди и които понастоящем обозначаваме като петте нормални сетива.


Можем да заключим, че еволюиралите, комплексни организми, които могат да формират намерение, могат да генерират и често генерират не-локални каузални/причинно-следствени ефекти, свързани с това намерение. Освен това, самото внимание създава съгласуваност/кохерентност в природата, което води до намаляване на случайността.


Накрая, правя заключението, че цитираните експерименти и съвременното разбиране за не-локалност в природата са достатъчни, за да се постулира, че не-локалността е антецедентен/предхождащ атрибут на енергията и материята, позволяващ възприятието, и е коренът на съзнанието, което се проявява/манифестира при еволюиралите организми, съществуващи в 3-измерната реалност.

2.1 Квантова Холография


Не-локалността и не-локалната квантова холограма осигуряват единствения проверяем механизъм, открит до момента, който предлага евентуално решение на множеството енигматични наблюдения и данни, свързани със съзнанието и с феномените на съзнанието. Schempp (1992) успешно валидира концепцията за възстановяване и използване на не-локална квантова информация при случая на функционален магнитен резонанс (fMRI), използвайки квантова холография. Hammeroff (1994) и Penrose (1991) представиха експериментални данни за микротубулите в мозъка, поддържащи квантовите процеси.


Информацията в квантовата холограма кодира пълната събитийна история на обекта по отношение на неговата 3-измерна среда. С течение на времето, се създава кодиран не-локален запис на "опита" на обекта в 4-мерното пространство-време на обекта, както и на пътуването му в пространство-времето и на квантовите му състояния. Способността на мозъка като масово паралелен квантов процесор да дешифрира тази информация е разгледан от Марсър (Marcer) и Шемп (Schempp) в "Квантово Холографски Модел на Функциониране на Невроните" ("Model of the Neuron Working by Quantum Holography") (1997) и "Мозъкът като съзнателна система" ("The Brain as a Conscious System") (1998 ).
Те твърдят, че способността на даден организъм да възприема обектите такива, каквито са в действителност, и там, където са в 3-измерната реалност, се базира на фазовата връзка, осигурена от квантовата холография.
Не е достатъчно входящото електромагнитно осветление (или акустичен сигнал), носещо информация за обекта, да се представи на мозъка като на плоска фотографска плака. Вместо това, за декодиране на информацията е необходим виртуален сигнал, който прави възприятието и познанието възможни в 3-измерната реалност.
Възприемащият и източникът на информация трябва да бъдат в резонансна връзка, за да може информацията да бъде точно възприемана.
Много изследователи предполагат холографски механизъм на функциониране на мозъка. Един от първите е Прибрам (Pribram).  Други предполагат холографска конструкция за самата вселена, но откриването на не-локалната квантова холограма, създадена чрез абсорбция / ремисия, осигурява първия квантов физически механизъм, съвместим с 3-измерния макро-мащабен свят така, както го преживяваме.
 
 
Наличието на квантова холограма,свързана с всеки физически обект, осигурява на всеки физически обект не-локална форма на вълната, съвместима с вълна / частица двойствеността на квантовата теория, и разширява квантовата теория за цялата физическа материя.
Това позволява, за първи път, разбиране на загадъчния свят на съзнанието. Ако приемем, че това е глобално вярно, то ние живеем в квантов свят, където не-локални ефекти трябва да се очакват на всички нива на функциониране, а не просто като любопитен артефакт на субатомното ниво на реалността.
Хилядите страници от данни, описващи не-локални явления между ум и ум и ум и материя, внезапно вече не изискват агонизирани и смутени апологети, нито нужда да се приема презрението на класическите учени. Съществуването на не-локалната Квантова Холограма подсказва, че природата използва не-локална информация още от времето на Големия Взрив и през цялата си еволюционна история; и много преди планетарната среда да се самоорганизира, за да позволи на живата материя и на сложните сензорни системи за пространство-време да се развият.
Изследванията на Марсър (Marcer) и Шемп (Schempp) на явлението ”учене”, присъщо на ДНК и прокариотните клетки, използвайки квантова холография, помагат да се обяснят сходните процеси в природата, сходните органи и сензорни системи при видовете. Това със сигурност съответства на фракталната геометрия на теорията на хаоса. Сходствата в ДНК, клетъчната структура, органите и мозъците на различните видове са по-съвместими с не-локален процес на ”учене”, отколкото с теорията за локалната случайна мутация и естествена адаптация.

 
Важно е да се отбележи, че при стандартните физични експерименти с частици, целта е да се открият квантовите характеристики на отделните видове частици и условията, при които те се разделят и рекомбинират. В квантовата холография, целта е да се третира цялата група пре-излъчени кванти като едно цяло, както е в лазерната холография, за да се изследва информацията в интерферентния модел и фазовите връзки. Това са два доста различни подхода към квантовата информация. В експериментите с частици се счита, че собствените стойности на приложната матрица представляват измерими стойности и че информацията се губи по време на измерването поради декохеренция на частиците и енергийния обмен. Но в квантовия холографски формализъм,
информацията се носи във фазовите взаимо-връзки и е възстановима при подходящи условия, както са предсказали Бери (Berry) и Реста (Resta), и както демонстрира Шемп (Schempp) с магнитния резонанс. Квантовата математика е в съответствие със стандартната квантова теория и в двата случая.
 
 
Изискването за резонанс (PCAR) позволява на кодираната холографска информация да бъде декодирана от възприемащия.
Физически, декодирането е напасване на честотите и фазата на информацията така, че да се получи резонанс. Честота, фазово съвпадение и резонанс са оперативна характеристика на всеки тип технология за приемане.
 
 
Спинът и поляризацията са характеристики на частиците, които представляват озадачаващото не-локално свойство на субатомната материя. А фазовите взаимо-връзки носят информацията в холографията. Изглежда, мозъкът съхранява и управлява информацията не като класическа цифрова машина, а по-скоро като аналогово устройство, използващо не-локалните свойства на квантовата холограма.
Съществуват достатъчно доказателства, че не-локалността като характеристика на природата е много повече от любопитен артефакт на взаимодействия на субатомни частици. Не-локалността е по-скоро фундаментално явление, което се наблюдава при всички мащаби и е свързано с използването на информация в природата и с факта, че информацията има каузален ефект, независим от разстоянието.
Информацията е в основата на явленията на възприятието, познанието, паметта, ученето и т.н., т.е. на съзнанието и субективното преживяване. Следващите стъпки в нашата теория са да потвърдим по-пълно с експериментални доказателства, че не-локалността играе важна роля при всички размери на мащаба и че всички физически обекти са квантови обекти, и така са свързани помежду си чрез информация по този странен начин.

 
 
2.2 Нелокалност в Природата

 
Съществуват експериментални доказателства, които категорично показват, че дори и простите организми възприемат и реагират на не-локална информация. Клев Бекстър (Cleve Backster) експериментира с растения и прости форми на живот в електромагнитна изолация в края на 60-те и началото на 70-те години. Работата му не е била потвърдена чрез репликация от други по това време. Други изследователи са имали смесени резултати, възпроизвеждащи не-локални информационни възприятия от
прости организми и живи тъкани.
В областта на експериментите с хора резултатите също бяха смесени и противерочиви.
Въпреки това, Радин (Radin) (1997) и Утс (Utts) (1991), независимо един от друг, предоставят убедителна статистика, че възприемането на не-локална информация съществува и е реално.
 
 
Успешното репликиране на резултати в добре конструирани експерименти с фини феномени като съзнанието невинаги доказва, че явлението не съществува, а по-скоро показва, че механизмът оперира под прага на класическото измерване.
Противоречивите резултати могат да бъдат обяснени с влиянието на преките не-локални наблюдатели и / или експериментатори. Гертруд Шмайдлер (Gertrude Schmeidler) изолира ефекта на "овцата / козата" в експериментите с хора преди десетилетия (1972).
 
 
Бележка от екипа: Терминът „ефект на овцата / козата“ е въведен от Гертруд Шмайдлер (1913-2009), професор по психология в Университета в Ню Йорк. Шмайдлер категоризира участниците в паранормални експерименти. Тези, които смятат, че телепатията е възможна обознавача като „овце“, а тези, които отхвърлят тази възможност, като „кози“. Ефектът на овцата / козата се отнася за значителна паранормална ('psi') разлика между овцете и козите. Овцете се справят много добре с psi задачи и имат резултати над средно-очакваните. Козите се справят по-зле с psi задачи и имат резултати равни или по-ниски от средно очакваните.
 
 
Експериментаторите и / или участниците в експерименти с човешка телепатия показват резултати, които са статистически над или под случайните резултати в зависимост от субективното си пристрастие към експеримента.  Поредица от експерименти на Мерилин Шилц (Marilyn Schlitz) и Висерман (Wiserman) (1997), изследващи "интенционалността" / намерението, ясно показаха, че пристрастието на експериментатора (интенционалност) е повлияло на резултата дори при двойно слепи експерименти. В изследванията на фините сфери на ума и съзнанието пристрастието, вярата и намерението ясно имат значително влияние върху резултатите.
Липсата на съществуваща теоретична структура в класическата наука, която да подкрепя възприемането на не-локална информация, още по-малко да подкрепя пристрастието, убеждението или намерението като не-локален ефект, обяснява аномалните резултати в много научни експерименти. По-нататъшното утвърждаване и приемане на тезата за не-локалността ще има силно положително влияние върху преобладаващата научна парадигма и особено върху теорията на измерването.
Преобладаващата догма на 20-ти век срещу всякакъв вид не-локални явления в макро-мащабната реалност не е попречила на успешното провеждане на експериментите, но е довела до отхвърляне на положителните резултати като аномални, дължащи се на неправилен дизайн или открита измама. Ако съществуваше подходяща теория за не-локалността, резултатите биха били валидни.




2.3 Внимание и Намерение


Серия от експерименти, проведени от Дийн Радин (1997) в Университета в Невада, Лас Вегас, десетилетия след дълъг набор от еднакво значими експерименти на Бренда Дън (Brenda Dunne), Р. Нелсън (R. Nelson) и Робърт Джан (Robert Jahn) в Принстънския университет (1988 ), дават представа за тънкостите на това ниво на  ума / мозъка.
Джан, Нелсън и Дън предоставиха неоспорими доказателства, че субектите могат умишлено да произведат статистически изкривени резултати в механични процеси, които обикновено се смятат за управлявани от случайни процеси. Радин отиде по-далеч; той открил, че публиката, гледаща сценично изпълнение, може да изкриви изхода от генериране на случайни числа по време на периоди на високо емоционално съдържание в сценичното изпълнение. Освен това, в експеримент с огромен брой участници, той документира изхода от компютърно генериране на случайни числа по време на телевизионните предавания на процеса за убийството на О. Дж. Симпсън. Повечето телевизионни медии съобщаваха за това събитие в продължение на седмици и десетки милиони хора наблюдаваха резултатите. Отново резултатите от генерирането на случайни числа бяха изкривени, съответстващи на емоционалните пикове по време на пробната драма и съответстващи на броя на хората, гледащи телевизия. Тезата в експериментите в Принстън е, че интенционалността / намерението на участниците е създала неслучайни ефекти, за да отклони изкривеното разпределение.
В резултатите от експериментите на Радин няма преднамереност, тъй като участниците не са знаели за експеримента, но хипотезата е, че вниманието (по-специално, прехласването) отклонява системата от хаос (случайност) към по-голям ред (намалена ентропия). Тези резултати подсказват, че вниманието и намерението осигуряват тясно свързани резултати, т.е. корелация. Освен това, тези резултати подсказват, че случайността може да не е обща характеристика на природата, а това, което се възприема като случаен шум в системата, може да бъде информация (модел на енергия), която в този момент не е в резонанс с конкретната система на възприятие.


Различни видове ум/ум и ум/материя експерименти бяха строго и рутинно провеждани в продължение на десетилетия със статистически значими резултати, но рутинно бяха отхвърляни или игнорирани от науката, защото последиците от не-локалността са напълно чужди на класическата парадигма. Ако приемем, че условието за фазов скачващ адаптивен резонанс (PCAR) е необходимо, за да се специфицира напълно актът на възприятието, тогава можем да разглеждаме възприетия обект и системата на възприятие на възприемащото лице като заключени в резонансна обратна връзка. Входящият вълнови фронт, носещ информация, може да бъде обозначен като "възприятие" от гледна точка на възприемащия, а обратният път, необходим за резонансната връзка, може да бъде означен като "внимание" (или "намерение").
Това е утвърден принцип в медитативните практики на езотеричните дисциплини. Продължителното фокусирано внимание върху обект на медитация, кара възприемащият и обектът да се слеят, така че да се извлече по-дълбоко ниво на информация за обекта; информация като история или вътрешно функциониране, която не е достъпна чрез класическа пространство-време информация.
Концепцията за квантовата холограма адекватно и напълно описва този феномен.
Освен това се приема, че умът / мозъкът е масивно-успореден процесор, способен да изпълнява много задачи едновременно и подсъзнателно (в дясната, интуитивна половина на мозъка). Вниманието (съзнателно, фокусирано внимание) е уникална и единствена задача, която трябва да се извършва последователно, най-вече в лявата когнитивна половина на мозъка. Синдромът на дефицит на вниманието (ADD) е именно пример за индивид, който не е в състояние да поддържа един фокус за достатъчно дълго време, за да завърши желаната задача или наблюдение. По този начин актът на фокусиране на вниманието на наблюдател може да се тълкува като необходимо условие за създаване на резонансна връзка с възприемания обект.
 
 

2.4 Не-локалност, Близо и Далеч


Марсър представя изискването за резонанс (PCAR) за нормалното сетивното възприятие (визуално и акустично). Често, психически чувствителни индивиди получават информация за даден обект чрез физическо докосване. Докосването на даден обект удовлетворява изискванията за резонанс (PCAR) и вероятно позволявана достъп до информация за обекта, която не може да бъде достъпена чрез пространство-време информация. Полицейските агенции често използват тези методи с медиуми, за да получат информация за мястото на престъплението, а също така използват копои (бел.прев. хрътки, ловни кучета) за проследяване на миризмата на индивида. Ако, както в теорията на квантовата холограма, обектът е бил в присъствието на индивида, за когото е желана информация, събитийната история на обекта и тази на индивида се пресичат.
Информацията за обекта съдържа пътуването му в 3-измерното пространство и време, както и квантовите състояния, през които е преминал обектът по време на пътуването. Чувствителният индивид, с усъвършенстван талант, изглежда често е в състояние да декодира ценна информация чрез обекта за търсеното лице. Такъв може би е и случаят с хрътките, т.е. извличане на допълнителна не-локална информация, въпреки че класическото обяснение е, че животното оперира само с повишено обонятелно усещане.
 
Въпреки че възприятието в 3-измерния свят изисква и използва резонанс (PCAR), повечето хора нямат осъзнатост за не-локалната информация. Ние възприемаме обектите, представени чрез пространство-време информация, т.е. форма, цвят, функция (дърво, стол, маса и т.н.), но обикновено не осъзнаваме допълнителната не-локална информация. Необходимо е обучение, осигурено от много езотерични традиции, и / или определени естествено чувствителни индивиди за рутинно възприемане на не-локалната холографска информация, свързана с определен обект.

Има, обаче, солидни доказателства за това, че мозъкът разполага с тези способности при раждането. Подтискането чрез културно кондициониране в детството и последващата липса на практика са причина, тази естествена способност за съзнателно, интуитивно възприятие да атрофира. Особено в западната традиция, интересът в образованието е концентриран върху лявата половина на мозъка, т.е. рационалните функции, за сметка на дясната половина на мозъка, т.е. интуитивните функции.


Медиумите и мистичните адепти рутинно демонстрират, че не-локалната информация се възприема от физическите обекти чрез съсредоточаване на вниманието, подтискане (усмиряване) на лявата половина на мозъка и позволяване на интуитивно възприятие. Познавателната / когнитивната способност на лявата половина на мозъка е тази, която осигурява каноничното етикетиране на интуитивните и артистични процеси, протичащи в десния мозък.
Фактът, че с обучение и практика индивидите могат да възстановят, задълбочат и класифицират своя индивидуален когнитивен достъп до интуитивна, не-локална информация, показва, че ученето се извършва в рамките на целия мозък и включва засилена съгласуваност / кохеренция и координация между полукълбата. Този процес е различен от мозъчната функция в лявото полукълбо, която се състои в разширяване и екстраполиране на фактологични данни и логическа дедукция, защото се състои в преминаване към "интуитивно" заключение, като същевременно се пропускат междинните стъпки, довели до това заключение.
 


2.5  Далечно Виждане / Remote Viewing

 
Случаят е донякъде различен, когато обектът, представляващ интерес, не е в непосредствена близост до възприемащия, така че пространство-време информацията не е достъпна за декодиране на не-локална информация.
Феноменът ”Далечно Виждане” (RV, Remote Viewing) е изследван задълбочето от Путоф (Puthoff) и Тарг (Targ) (1976) от Станфордския Изследователски Институт (Stanford Research Institute) и успешно използван от разузнавателните агенции в САЩ (Puthoff, 1996) и вероятно след това и от други страни.
 
Бележка от екипа: Вж. Разсекретени документи на ЦРУ

 
За целите на тази статия, въпросите, които ни интересуват са:
1)      "Какъв е референтният сигнал, използван за декодиране на квантовата холографска информация при отсъствие на класически пространство-време сигнали?"
2)      "Как възприемащият създава резонанс (PCAR)?"

Експерименталните протоколи за Remote Viewing обикновено осигуряват улики за местоположението на обекта – описание, картина или местоположение по географска ширина и дължина (гео-координати). Тези улики са, изглежда, достатъчни за възприемащият да установи резонанс с обекта. Нормалната пространство-време информация (визуална, акустична, тактилна) за обекта не се възприема директно от възприемащия и обектът не се появява на физическото му място в пространство-времето като снимка или карта в ума. По-скоро информацията се възприема и се представя като вътрешна информация и наблюдателят трябва да свързва възприятията с вътрешната си база данни от опит, за да познае и опише възприеманите характеристики на обекта.

 
В случаи на комплексни обекти възприеманата информация рядко е толкова недвусмислена, че да може да бъде разпозната веднага като коректна. Обикновено се използват скици, метафори и аналогии, за да се познае и комуницира не-локалната информация. Нужни са обучение, работа в екип и опит, за да може надеждно и правилно да се извлече комплексна нелокална информация от отдалечено място.  Информацията се възприема като скица, често като в сън, или като фини впечатления от отдалечената реалност.
Много опитни в далечното виждане лица описват тази вътрешна информация като ярка, ясна и недвусмислена. Информацията, получена чрез далечно виждане, е строго не-локална и не съдържа нормалните пространство-време компоненти на информацията, необходима за пълното специфициране на обекта.


 
2.5 Полето на Нулевата Точка
 

Резултатите от експеримента на Микелсон/ Морли (Michelson/Morley) осъди на изгнание концепцията за етера от физиката в началото на ХХ век. Въпреки това, тя остави празноти като природата на междузвездното пространство и липсата на среда за разпространението на вълните. Квантовата физика преражда етера като поле на нулевата точка (Zero Point Field), кипящ котел от квантов потенциал и непроявена / неманифестирана енергия, където частици и античастици се появяват спонтанно и след това изчезват спонтанно.
Самата тъкан и структурата на самото пространство-време са отново под въпрос; структурата и показателите й са под интензивно изследване с много повече въпроси, отколкото отговори имаме до този момент.

За целите на тази статия, въпросите от значение са два:

1) феноменът емисия / абсорбация

2) структурата и механиката на не-локалността.
 

Емисията от нулевата точка (нула градуса по Келвин) и поглъщането на кванти от всички физически обекти е добре доказано явление. Нашето мнение е, че полето на нулевата точка е пленум (бел.прев. изпълнено с материя пространство) (или котел), който поддържа поглъщането и ре-емисията, и прави явлението Квантова Холограма възможно при всички температури. Въпреки че експериментите с частици се извършват при строго определени условия на температура и налягане, експерименталната работа на Шемп (Schempp) с fMRI (функционален магнитен резонанс) не изисква такива ограничения.

 
Има още много отворени трудни въпроси, които чакат отговори, по отношение на това, как информацията за квантовата холограма поддържа своята цялост и как се разпространява; как резонансът се осъществява на изключително големи разстояния. Съществуват значими доказателства, че интуитивно възприеманата информация наистина е не-нелокална. Тя не се подчинява на закона за обратна пропорционалност (inverse square low) за разпространение на енергията в пространство-времето, независима е от времето и не може да бъде защитена чрез електро-магнитна защита. Тези характеристики са белег за не-локалност. Но разбиране на механиката за не-локалността (или визуалната картина) липсва от стандартните модели. Някои физици се обръщат към свръхсветлинната скорост на разпространение, други – към нулевата точка като нулево измерение, което е в резонанс с всички части на Вселената едновременно. Въпросът за мигновена комуникация (или поне свръхсветлинна комуникация) на нелокални ефекти в космически мащаб остава проблем, въпреки че самото явление е добре валидирано.

Може би това е въпрос на топология.

Каква форма трябва да има Вселената, че една точка да бъде в едновременен контакт с всички други точки? В това отношение е ясно, че съществуват определени проблеми между квантовата механика, специалната и общата теория на относителността.

Хайш (Haisch), Путов и Руеда (Rueda) продължават да изследват метриката на полето на нулевата точка (Zero Point Field), за да дефинират по-добре неотговорените въпроси за масата, гравитацията и инерцията. Може би тези изследвания ще дадат отговори и за това как информацията се разпространява не-локално, вероятно в рамките на полето на нулевата точка, и по този начин ще разкрият механиката на явлението резонанс.
Изследвания на Ван Фландерн (Van Flandern) (1998 ) за измервания от орбитални часовници на Глобалната система за позициониране (GPS), показват, че прогнозите на Лоренцовата относителност, са приблизително четири пъти по-точни (0.7% срещу 3%), отколкото прогнозите на специалната теория на относителността. Ако тези измервания бъдат допълнително потвърдени, това означава, че Лоренцовата относителност с Хъбъл като референтна рамка за абсолютен покой, етер (поле на нулевата точка) и мигновено разпространение на нелокални ефекти може да стане предпочитана теория. Ако това е така, тогава ще бъдат решени много въпроси за не-локалността.

О да. Това, че не приемат съществуването на една по-висша сила като Бог, не означава, че нямат религия.
Атеистите имат религия, приятели. И тази религия се нарича ПРАВИТЕЛСТВО. Почти всеки атеист е всъщност дълбоко набожен. Той се моли на олтара на правителството – най-опасната религия на лицето на Земята, защото е базирана на принуда и насилие. Той се моли на олтара на науката, но не на истинската наука, а на финансираната от правителството наука.
В тази система липсва каквато и да е било мотивация да се подобри съзнанието и етиката, и да се премахне робството, наречено правителство.


Атеизмът винаги е бил и е пътят към духовна смърт. И точно поради тази причина правителствата и управляващата класа обожават атеистите. На тях много им харесва, когато тази идеология инфектира ума на масите.


Знаете ли коя е държавата на атеистите?





Именно, Китай. Китайците си имат нов Бог. Бог, който е навсякъде, вижда всичко, чува всичко и знае всичко. Бог, който контролира всичко и от който не можеш да избягаш.


[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=ZmCWfHmh-F8[/youtube]


Наблюдаван, Оценяван, Контролиран: Бъдещето на Наблюдението в Китай

Представи си, че където и да отидеш, някой те наблюдава. И оценява всяко твое движение. Дава ти точки за добро поведение (например даряваш пари (+ 1 точка)) и ти отнема точки за лошо поведение (хвърляш отпадъци по земята (- 3 точки) или просто ядеш прекалено много чипс (-1 точка)). 

Това е реалност...в Китай, с изключение, може би, на яденето на прекалено много чипс.

На територията на Китай има около 200 млн камери и правителството използва технология за разпознаване на лица (facial recognition), сканиране на тялото и следене по гео-координати (geo-tracking), което се съчетава с лични данни за етикетиране на хората – в реалния живот и онлайн.


Нарича се Обществена Система на Доверието (Social Credit System). За всеки човек има обща оценка.
Тази оценка има голямо значение и влияние върху това, какво е разрешено на гражданите да правят и какво им е забранено да правят.
Китайските власти използваха тази оценка, за да попречат на повече от 7 млн човека, който се смятат за недостойни за доверие, да се качват на самолети. Още 3 млн нямат право да се возят на високо-скоростни влакове.
 

Но някои китайски граждани гладат на това позитивно. Дан Дан (Dan Dan) например смята, че:
”Гражданите в повечето страни искат да живеят в безопасно и стабилно общество. Аз се чувствам в безопасност, когато на всеки ъгъл има камери.”

Самата Дан Дан има много висока оценка по Обществената Система на Доверието. Тази оценка е резултат от комбинация на положителните данни за криминално поведение, академични постижения и данни от медицински изследвания, а също така и от това, че си плаща сметките навреме.
Дан Дан има 773 точки и това й дава право да наеме кола, да си резервира хотел и да си наеме къща, без да плаща депозит.

Лошата оценка, обаче, може да ти отнеме правото да правиш нормални, ежедневни неща. Лиу Ху (Liu Hu), например, е разследващ журналист, който е разкривал корумпирани китайски служители в миналото. Той има само 305 точки. Системата, например, не му позволява да си купи билет, с което достъпът му до високо-скоростни влакове е легално блокиран.

Планът на китайското правителство е да въведе тази система в цялата страда до 2020-та година.