Превръщат Прибалтика в полигон за изпитание на биологично оръжие на САЩ против Русия

14.08.2018, 06:48 Иля Новицкий

Наблюдателят счита, че огнищата на африканска чума по свинете (АЧС), които се фиксират в последно врене в Източна Европа имат явно изкуствен произход.

/Поглед.инфо/ «Sputnik Латвия» съобщава, че Прибалтика е станала полигон на НАТО за изпитание на биологично оръжие. Наблюдателят счита, че огнищата на африканска чума по свинете (АЧС), които се фиксират в последно врене в Източна Европа имат явно изкуствен произход.

През юни африканска чума беше открита у 165 латвийски свине, впоследствие бяха унищожени 20 хиляди глави, което естествено доведе до огромни загуби за местните фермери.

В Латвия изобщо предлагат на фермерите да се откажат от свиневъдството. Така убиват два заека едновременно: и биологическото оръжие е изпитано, и туземците сега ще купуват свинско месо от Западна Европа.

Любопитно е, че прибалтийските епидемиолози даже не си правят труд да обяснят как африканския вирус показва такава устойчивост в северните ширини. Напълно очевидно е, че той е бил създаден в една от биологичните лаборатории на Пентагона, които бяха открити в цяла Източна Европа.

Огнища на АЧС вече имаше в Грузия, Украйна, Молдавия, Полша и страните от Балтика. Освен това недалече от едната от американските лаборатории в Грузия по рано откриваха щам на Ебола.

Показателно е, че властите на страните, където са разположени американските лаборатории даже не получават отчет за тяхната дейност. Работниците от лабораториите се отчитат само пред специалистите от центъра за биологични изследвания на Пентагона във Форт Детрик, САЩ.

Значението на биологичното оръжие в съвременната война в най-близко време само ще се засилва. Не предизвиква съмнения, че американците имат намерение да използват своите разработки срещу Русия. За това говори и местоположението на техните лаборатории, които като пояс обкръжават нашата страна и излязлата наяве през миналата година програма за събиране на биологичен материал от руснаците.

Руските специалисти вече победиха Ебола, но западните учени разработват все нови и нови опасни вируси. Необходимо е да се отнесем с цялата сериозност към този фронт на хибридната война за да посрещнем възможната химическа или биологична агресия на Запада добре въоръжени.

Превод: М.Желязкова

Тъкмо бях започнал да търся себе си в тази последователност  и се замислих.
Ами, ако всички сме свободни и имаме върховното право като божествени частици да изберем да участваме във филма ,,Галактически затвор'', независимо  каква роля ни се предложи да изиграем и не сме ограничени да развием героя си, спрямо предварителния сценарии, как ли бихме го развили. А дали няма да сме изненадани, на какво сме способни?


Ето и примерен развой на събитията, просто като възможно, но не задължително развитие.
Станфордски затворнически експеримент

ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА
Христо Смирненски
Посветено на всички, които ще кажат:
"Това не се отнася до мене!"

 

— Кой си ти? — попита го Дяволът...

— Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!

Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата — висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие.

— Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие...

Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци.

— Вие мразите ония горе? — попита дяволът и лукаво се приведе към момъка.

— О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!

Дяволът се усмихна:

— Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам.

— Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя... Аз съм беден, дрипав юноша... Но аз съм готов да сложа главата си.

Дяволът пак се усмихна:

— О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си!

— Слуха си? С удоволствие... Нека никога нищо не чуя, нека...

— Ти пак ще чуваш! — успокои го Дяволът и му стори път. — Мини!

Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна:

— Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя!

Момъкът спря и се вслуша:

— Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?... — И той пак се затече.

Дяволът пак го спря:

— За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!

Момъкът отчаяно махна ръка.

— Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя!

Дяволът:

— Ти пак ще виждаш... Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!

Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни:

— Виж голите им кървави меса.

— Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози!

През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си!

— Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци...

— Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си.

Момъкът махна ръка:

— Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!

Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:

— Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си — тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици.

Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола:

— Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко.

— Напротив — най-щастливият!... Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си.

Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:

— Да бъде! Вземи ги!

...И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.

— Кой си ти? — дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.

— Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!

В една красива част от света, в прекрасна долина, нашарена с китни поляни и свежи гори, прорязана от кристално чиста река, заобиколена от величествени планини, си живеело голямо стадо овце. Цялата тази част от света била оградена от висока ограда, която нито една овца не виждала.
Тези от овцете, които живеели в делтата на реката, се хранели предимно с оризовите растения и очите им били придобили формата на оризово зърно и козината им пожълтяла.
Други от овцете, които живеели в студените планини, се хранели с горските билки и високопланинските мъхове и лишеи. На моменти, под падналите снегове се налагало да изравят храната си и за това им пораснали рога различни от тези на овцете. Превърнали се в кози, за които преплуването и на най-дълбокото планинско езеро не било проблем, и от специфичната планинска храна козината им побеляла, а синьото отражение на езерата полепнало по очите им.
Трети от овцете живеели на едно плато, на което се намирала степ от безбрежни тревни поля, но пък те не се ограничавали само с пасенето в степта, ами се качвали и по планините, навлизали и в гъстите влажни гори. Били свободни, но за сметка на това доста агресивни помежду си. За това и козината им била почервеняла.
Четвъртата група в голямото стадо живеела в най-топлата част от долината, поради което естествената нужда от козина не била толкова голяма. Козината им се сгъстила и накъдрила. Все по-голяма част от кожата им се показвала на слънце и се натрупал толкови витамин Д, че те започнали да почерняват. От топлия и задушен въздух се разширили ноздрите им, но били дребни и рядко се раждала някоя с по-развита мускулатура. Условията, в които живеели били доста приятни и често се намирали всякакви видове треви на вкус, което по-късно накарало белите кози да ги посещават.
Обаче имало и едни особени овце, които имали щастието да пасат с наследници на прастарата порода овци, които имали спомена за най-старите овци. От тях научили, че създателите на тези най-стари овци направили невидима ограда, а тях ги създал един Вълшебник.
От наследниците на прастарата порода овци, тези особени овци научили, че навремето всяка овца можела да си говори с Вълшебника. Дори им споделили думите на Вълшебника, но с предупреждението, че ако не внимават как ги изговарят, може и да ги повтори съдбата на предците им.
Тази особена порода овце, научила, че са овце и че като такива те се повеждат от дори една от тях и започват да се държат като стадо. И тази една, която може да поведе стадото е достатъчно да извика, че знае накъде се намира Вълшебника. А пък, за да не се държат баш кат овци, трябвало да си създадат строга организация с разпределени специфични задачи за всяка овца. Тези от овцете, които ръководели стадото знаели думите на Вълшебника, но на тези на по-долно ниво в организацията казвали, че могат да срещнат Вълшебника, а не че по всяко време могат да го чуят и те. Също криели, че вълшебника има много лица, но те също били невидими.

За съжаление, узнаването на думите на Вълшебника и силата, която имали, се оказала голямо изкушение. Възгордялите се овци от тези особени овци, които повели отделилото се стадо, решили, че вече са лъвове и вълци и те искат да ръководят общото стадо и че тяхната порода е достойна да е по-специална и да измести от пиедестала им на носители на знанието наследниците на най-старите овци. Точно тези наследници на най-старите овци знаели естествените закони на приливите и отливите и предусещали своя залез, но останали излъгани в очакванията си от споделянето на знанието си с особената порода.

След последствията и страданията, които споходили предателството на особените овци, те се изнесли към друго място за паша, където също навремето били пашували наследници на най-старите овци.
За тяхно учудване разбрали, че и на други места в тази част на света, оградена от невидима ограда, имало наследници на най-старите овци.
Също така, за тяхно съжаление, разбрали че не само те са вещи в боравенето с думите на Вълшебника. За това създали митът за Вълшебника, който говори на овцете, но към истината добавили и че това е техния вълшебник, за да предизвикат и появата на отрицанието на този мит, а именно митът за вълшебника, който не е техен.
И така, под прикритието на жертвата, тези ,,вълци'' в овчи кожи, се пръснали в стадото на белите овци, който вече не владеели думите на вълшебника, защото съществувалите между тях носители на знанието - наследници на най-старите овци, насочили думите на Вълшебника за възвеличаване на приликата им с Вълшебника и цялата тази сила ги изпепелила.
Бавно и методично ,,вълците'' в овчи кожи се възползвали от невежеството на белите кози. Независимо от интуицията на някои от козите и последващите гонения на ,,вълци'', това само затвърждавало образа на жертви на вълците. А те ,,вълците'' знаели, че за да можеш да вземеш нещо нематериално, трябва да създадеш материалното му отражение и да му зададеш стойност, която последствие да се изразява в парична единица. За това и методично се вмъквали сред белите кози, които отдавна вече разработили финикийската идея и всеки труд и продуктът от този труд се изразявали в зърно. Различните групички в стадото на белите кози използвали различни зърна. Едни пшеница, други ръж, трети просо и т.н.
Хитрите ,,вълци'' постоянно се въртяли около козите, които броели зърното и им помагали. Приемали ги за помощници като знак на благородност, защото били ,,жертви'' без родина и били полезни с интелекта си. Но и за да им вършат трудната ,,сметаческа'' работа. Смятали ги за безопасни, докато със заработеното си зърно не нарупали достатъчно зърно от отдаването му срещу лихва.
На няколко пъти водачите на белите кози им отнемали цялото имущество, което още повече служело за затвърждаване на образа им нажертва.
Опитали и за кратко създали тяхна си територия, която нарекли Хагарски каганат, в която официалният мит бил за техния вълшебник.
Белите кози пак ги опоскали и то от две страни. Хем от едната страна козите от неква територия дето наричали Свещена римска империя, хем от друга - некво българско ханство.
Поучили се вече на търпение, пак се пръснали в различните територии, но този път в тайни общества, в които главните им ,,вълци'' диктували правилата и дори и приобщавали, кози със специфични заложби след заклеването им във вярност. Така се докопали до баш полянките на важните кози в различните територии. Съветвали ги, изваждали от ,,ръкава'' по някоя иновация за по-лесно пашуване и най-вече прекъснали централизираните отношения на баш полянките с най-бялата коза от козите, западният ,,бял'' коч. За източният ,,черен'' коч още не им достигала силата и възможностите.
Дошъл и техният час да заявят мястото си сред козите и след като докопали голяма част от зърното на поразпръсналите се немски групички, които били част от разделилата се Свещена римска империя, започнали да навлизат и в територията на крайбрежието на езерото и един голям остров. За това доста се потрудил един ,,вълк'', който бил ковчежник на една бяла коза- Вилхелм.
Обаче с цялото това зърно, по традиция на острова, на който живеели и ,,лордовете'' на козите, зовящи се англи, ги приели радушно, както всяка овца с много зърно. Всред ,,лордовете'' имало доста, на които думите на Вълшебника, в доста окастрен вариант, достигали, ала все с женски глас. Това дори се проявявало и сред обикновените кози, защото имало доста мъжки кози, но само по пол и за това измислили категорията ,,джендър'', да е различна от физиологичния пол. Имали си по едно време дори и главна коза, а не коч.
Заформило се голямо сътрудничество между ,,вълците'' и комплексираните ,,кози'' от острова, които свели глави на подчинение и получили част от познанието за думите на Вълшебника.
Вече с влиянието си върху баш полянките и порока на властолюбивостта на ,,Светлия бял коч'', ,,вълците'' в овчи кожи подкокуросали западните кози до тръгнат на походи ,,за освобождаване'' на светите полянки, но още първия приключил с изпасването на полянката на източните овци, които били съседи и не живеели в ,,светите'' полянки, за където уж били тръгнали западните кози. Даже си кръстили завзетата полянка Латинска империя.
Западните кози дори не се усещали, че подведени от алчността, изпълняват плана на ,,вълците'' в овчи кожи.
Времето минавало, неосъзнатата група на белите кози, чрез разделянето си на различни групи превзела и покорила териториите на червените и черните овци. Дори от черните овци започнали да си подбират по-здравички, за да късат тревата и да подават в устите им. Без да се усетят белите кози, не само че почти изтребили червените овци, но и ги смесили с черни овци, за да може думите на Вълшебника да не достигат до ушите на червените и черните овци.
,,Вълците'' пък, с управляваните от тях не и без помощта на водещите бели кози, си освободили цяла огромна поляна, в която вече можели да си имат мултикултурно стадо, което да захранват с новият им мит - Великата американска мечта, която носела името на превзетата поляна и била интерпретация на митът им за техния вълшебник, който в основата си е ,,свобода, равенство, братство, но под наше ръководство'', защото ние сме жертвите, които го заслужават.
За старата им поляна, на неподчиняващите се водещи бели кози, които започнали да прозират под овчите кожи, били приготвили изненада. Спретнали им революция и почнали да падат едни овчи главички. После още. После пък и както обикновено, когато предизвикат голям пуч, трудно одържат енергията на стадото, която по овчи тертип търси нещо в полезрението си да го поведе. Но тяхното ,,вълче'' присъствие е в ,,сенките'' и ... напълно очаквано стадото си определя овца-генералисимус, която ги повежда.
За ,,вълците'' пък е важно каквото и да се предприеме, да се ползва от тяхното зърно. Веднъж печелят от лихвата, а друг път от задлъжнялостта и падането на стойността на полянките и труда на овците. И си завъртат спиралата, за чието проявление знаят отдавна.
 Дори и след предизвиканата поредна криза със зърното, въвели едни написани обещания, че ако ти кажат, че ще ти дадат 1зрънце, ти ще го получиш. И започнали да дават толкова много обещания, срещу които взимали зърното на другите овци в тази част на света.
С помощта на две от групите кози- тази от острова и тази на обезглавената откъм ,,лордове'' френска група,,вълците'' пък изтребили доста от потомството на побратимите си в дъждовните горички с пълноводните потоци, в територията, която след като както обикновено разделили и нарекли индия и пакистан.
Като цяло, с дейното участие на ,,обучените'' за водачи бели кози, подчинили червените и черните овци, ,,вълците'' в овчи кожи неколкократно се опитали да завземат и поляната на белите кози, зад които стоял ,,стария черен коч''. Първо, пробвали постановката с революцията, но единствената грузинска коза успяла да ги ,,пребори'' и уж нямали власт в източната поляна. А то всичко отново неосъзнато се случвало така, както искат ,,вълците'' - свобода, равенство, братство, но с тяхното прикрито ръководство.
С техния нов и широко навлизащ  мит - ,,всичко има стойност''.

Странно било учудването на създателите на невидимата ограда, когато погледнали към обора. Казали си - ,,Леле, тука кви яки сценарии се разиграват! Да вземем да се пуснем във филма да видим до къде ще я докараме''. А тяхното място се заело от овци, които видяли невидимата ограда и така я презаредили.
А пък Вълшебникът бил думите изречени от самият Вълшебник!

,,Пази Боже сляпо да прогледа'' е заглавието на едно любопитно четиво.
Дори и поколението ни, родено около 80-та година, имаше досег с едни ,,длъжности'' в училище, които се назоваваха ,,дружинни ръководители''.
Обикновено бяха едни ,,недокосвани отдавна'' лелички, които трябваше по презумпция да са стожери за културното ни развитие като учащи и да ни ,,налагат'' тяхното разбиране за морал и етични норми. Властта, която им беше делегирана/ да привикват всеки класен ръководител заради ,, провинилите'' му се ученици, да предлагат за ,,наказание''  и т.н./ явно увличаше женици с характерни черти на характера  към ,,докопването'' до тази службица. Едни, толкова егоцентрични ,,мацки'', че каквото и да кажеш в своя защита за дадено поведение,възприемаха като лична нападка. Независимо, че отстояваш позиция за собствената ти свобода /като пример мога да дам това, че не ме допускаха до училище, щото съм си изрисувал чантата с метълски надписи и рисунки на черепи/.
Най-отвращаващото ме беше, когато такива ,,лелчици'' проявят последваща реакция след признаването на голяма част от учителския колектив, че имам право / все пак имаше и разумни хора сред учителите, които знаеха какво е педагогика/. В болшинството от случаите, реакцията им се състоеше в това да ме оплюват сред колегите си, чрез ,,лепенето на етикети'' в процеса на интригантсване. Държаха се точно като използвания често от тях самите израз ,,ощипани госпожици'' и се опитваха всячески да ме злепоставят, като дори ме изкарваха ,,малоумен''в скалъпените им тези, но не минаваше номера, щото противно на тяхното ,,охарактеризиране'' бях един от най-добрите ученици в даскалото, рисувах и продавах картините си и поне стигах до републиканския кръг на олимпиадите по математика, за разлика от ,,техните фаворити''.
Но този момент - на сблъсъкът ми с лицемерието и ,,двойните аршини'', навярно ме е белязал за цял живот. И най-вече подмолността, към която изпитвам неистова неприязън. Подмолността, на която са способни необразованите простаци, с големите претенции, вечно незадоволеното его и мизерните способностти за разбиране на малко по-големи като обем и с по-дълги логически вериги повествования.
Но пък всички хора имаме голям ,,мисловно-енергиен'' потенциал, а този на подобни ,,лелички'' е насочен в посока, коренно различаваща се от моя идеал за градивно поведение. ,,Те'' са се развили като ,,професионални изкусителки'' на ,,необлъчени'' съзнания на хора, с никакво мнение.
 Изкусително представените им доводи, заклеймяващи даден човек като ,,чужд и невписващ се'' в общата кауза, повличат и дори уж интелигентни хора да ,,се замислят'' за мнението си за ,,нарочения от лелките'' човек, пък бил той и просто ученик. Даже, колкото по-слаба е ,,жертвата'' толкова по-яростна е атаката, защото ,,разрасналото се'' его изпитва непримирима жажда за мъст спрямо дръзналия да ,,противоречи'' на авторитета.

Мога да кажа, че отдавна познавам поведението на жени, асоциирали се с ,,висшестоящия мъж'' и прокламиращи необосновани твърдения, сякаш те са неоспорим факт.
Последното е част от дефиницията за жени с неинтегриран анимус/мъжкият елемент в психиката им/.


Най-странното, но не и нелогично, ми беше проявлението на този архетип, в неинтегрираната му форма при процеса на индивидуация, при множеството от фльорци, силно обладани от манията по Ню ейдж. Вече трябва да говоря в трето лице, за да не ме осъди някоя неолиберастка от ,,Джемини'' или неосъществена адвокатка от ,,Български хелзинкски комитет''.
Още по-странно и на моменти плашещо за ,,бъдещето'' съм се чувствал, когато такива агресивни ,,лелички'' виждам да ,,доукрасяват'' ню ейдж концепциите със ,,задължителната'' доза от конспиративната теория и нло-та. Все едно да сготвиш ,,манджа с грозде'' и да я ,,подправиш'' с конспиративен ,,пипер'' и извънземна ,,сол''. Пълен бълвоч!
И когато почнат да ,,плюят'' по Ню ейджа, вече тотално ми се догажда от тази простотия. Простотия, защото не само, че не знаят какво е Ню ейдж , но и имат способността да ,,осират'' с невежеството си всичко, до което се докоснат с постоянното си преекспониране на неосъзнатите се вътрешни страхове под формата на ,,задълбочени анализи'', дълбаещи само в руслото на информационния поток, подхранващ точно тези страхове. Пълен циклаж, за което пък и едва ли не им се дължи съчувствие.
 Малко, че са в ,,Сатурнова дупка'' или неква си там ню ейджърска пропагандаторска ,,дупка''/бели, черни, бембени или розова ,,пепел от рози'', при положение, че пепелта от нещо изгоряло определено не е розова/,  ами и в настоятелното им ,,пробутване'' на ,,еднодневки'' са способни без да осъзнават да омаскарят дори и продукт, в който е вложен и чужд труд и има потенциала да подпомогне в ,,търсенето'' на по-специфичен ,,поглед'' хора, като ги отблъсне с отчайващата простотия, лъхаща след тяхната намеса.
С такива ,,лелички'' е пълно не само в студията на кабелни телевизии и техните предавания за ,,врачуване''. Има ги и във каквито се сетиш духовни школи, езотерични центрове, мистични фондации. Организират курсове по какво ли не, екскурзии до ,,мистични'' дестинации, а може и виетнамски масаж с ,,щастлив край'', но това последното май наистина е полезно.
Толкова ,,негативно'' за ,,женския добитък'' можах да ,,родя'', не че ми липсват ,,оплождащи'' поводи.


И преди някоя ,,леличка'' да поиска да ни обедини в търсенето на мерки за противодействие на простотията и да създадем ,,нова инквизиция'', яростно и егоцентрично, въобразявайки си, че се обсъжда нейната личност, а не модела на поведение, нека се зачетем в този цитат

Ето и един прекрасен ,,преглед'' на ,,поведението на добитъка'' :

Психея, при положение, че съм с бяла кожа, тъмно руса коса и наситено сини очи, излиза че едва ли не съм рептил?! А пък аз си мислех, че съм излишно скромен нарцисист. И се чудя що се опитвам да ,,влезна'' в главата на всеки, а то си е бая просто - като рептил, не мога да изпитвам емоции и за това ,,точа'' от другите. До оставим самоиронията, обаче...


Принципно, сигурен съм, че си запозната с ножа или меча на Окам, не помня кво беше.
Имам предвид основния метод за научно изследване, който гласи, че най-простото от всички обяснения се взима за достатъчно. Всичко е с цел да не се усложнява излишно. Макар, че от другата страна ,,стои'' - Най-простите неща са най-сложни!. За това и умът фрагментира ли, раздробява ли, за да може да разбере. И така сам си плете ,,плитката на Шива'' или т.н. в адвайта веданта Майа


От тази гледна точка, вече мога да задам и въпрос: Е, от чий па, трябва животът да е само щастие и блаженство. И кой казва, че не трябва да съдиш? Ти или някой външен за теб авторитет?
Виж за заклеймяването съм съгласен, щото е целеносочено его усилие на индивидуалния Аз да ,,разпростре'' собствената си субективна оценка в социалната средата.
А под ,,ти'' в предния въпрос имах предвид Сърцето ти. Щото ако сърцето ти излъчва импулса на присъдата, значи ума ще намери начин да опосредства намерението с нужното и приемливо за теб ,,оправдаване'' на действията.
Но от къде ,,идва'' импулсът и защо е в тази му фаза? Можеш да дълбаеш до ,,Ану'' и ,,Монада'', а пък ,,другаде'' не можеш?
Лао Дзъ е казал: Всички са прозрачни, Аз съм мъгла.
Виждам, че най-накрая реши да проявиш и женското в себе си, и да си позволиш да признаеш, отвъд ,,горделивостта'', че не можеш Всичко. И че си ,,трошиш'' главата в стената на  собствената ти ,,мъгла''. Това сме хората - същества ,,разчекнати'' от противоречия. За тва сме Тук - за да се ,,пържим'' в собствен сос, та белким ,,вденем''.
И тук вече мога да ти споделя, че откакто спрях да се тревожа за ,,глада и терористите в Сомалия'', за ,,правата на жените в Иран'' или други проблеми на човечеството, ми изчезнаха болките в рамото и плешката.
А по отношение на ,,щраусовото завиране на главата в пясъка''.
Каква е разликата ,,между детето убито на ел.стол'' и ,,нашамарения от теб посерко''?
Май е реалното присъствие в живота ти.
Едното е ,,външна информация'', а другото е реална ситуация в Твоя живот.
Когато в заобикалящия те свят възниква ситуация, ти действаш, воден от собствената си страст. ,,На всички няма угодия!''
,,Избирам, следователно съществувам.''
Решила си - набила си го. Той несъзнавано си е търсил незадоволения ,,контакт'' със собствените си лайна, а ти си била инструмента за ,,задоволяването'' на желанието му.
Ти си имала неосъзната нужда ,,да сбухаш'' някой и се е появил той, за да ти ,,се сбъдне''.
,,Това е толкоз просто и логично... Какво тук значи някаква си личност'', евала Вапцаров, нищо, че си банскалия.
И той се е борил с ,,демоните на несъвършенството в човечеството''. Трагично, но красиво. Живял е живота си и е почерпил собствената си, неповторима опитност. Неправилно е според мен да ,,съдя'' трагично ли е, красиво ли е. Но го направих/ups I did it aggain/.
 Значи съм един обикновен човек. Несъвършен, изгарян от противоречия.
Така си се притесних, че съм рептил!
Не го прави и ти!


 Готови решения могат да дойдат само ,,отвън'', но това Ти ли си?