Господи, спаси ни от религията на атеистите. Китайската система за наблюдение

[Glasberg]

Господи, спаси ни от религията на атеистите. Китайската система за наблюдение

О да. Това, че не приемат съществуването на една по-висша сила като Бог, не означава, че нямат религия.
Атеистите имат религия, приятели. И тази религия се нарича ПРАВИТЕЛСТВО. Почти всеки атеист е всъщност дълбоко набожен. Той се моли на олтара на правителството – най-опасната религия на лицето на Земята, защото е базирана на принуда и насилие. Той се моли на олтара на науката, но не на истинската наука, а на финансираната от правителството наука.
В тази система липсва каквато и да е било мотивация да се подобри съзнанието и етиката, и да се премахне робството, наречено правителство.


Атеизмът винаги е бил и е пътят към духовна смърт. И точно поради тази причина правителствата и управляващата класа обожават атеистите. На тях много им харесва, когато тази идеология инфектира ума на масите.


Знаете ли коя е държавата на атеистите?





Именно, Китай. Китайците си имат нов Бог. Бог, който е навсякъде, вижда всичко, чува всичко и знае всичко. Бог, който контролира всичко и от който не можеш да избягаш.


[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=ZmCWfHmh-F8[/youtube]


Наблюдаван, Оценяван, Контролиран: Бъдещето на Наблюдението в Китай

Представи си, че където и да отидеш, някой те наблюдава. И оценява всяко твое движение. Дава ти точки за добро поведение (например даряваш пари (+ 1 точка)) и ти отнема точки за лошо поведение (хвърляш отпадъци по земята (- 3 точки) или просто ядеш прекалено много чипс (-1 точка)). 

Това е реалност...в Китай, с изключение, може би, на яденето на прекалено много чипс.

На територията на Китай има около 200 млн камери и правителството използва технология за разпознаване на лица (facial recognition), сканиране на тялото и следене по гео-координати (geo-tracking), което се съчетава с лични данни за етикетиране на хората – в реалния живот и онлайн.


Нарича се Обществена Система на Доверието (Social Credit System). За всеки човек има обща оценка.
Тази оценка има голямо значение и влияние върху това, какво е разрешено на гражданите да правят и какво им е забранено да правят.
Китайските власти използваха тази оценка, за да попречат на повече от 7 млн човека, който се смятат за недостойни за доверие, да се качват на самолети. Още 3 млн нямат право да се возят на високо-скоростни влакове.
 

Но някои китайски граждани гладат на това позитивно. Дан Дан (Dan Dan) например смята, че:
”Гражданите в повечето страни искат да живеят в безопасно и стабилно общество. Аз се чувствам в безопасност, когато на всеки ъгъл има камери.”

Самата Дан Дан има много висока оценка по Обществената Система на Доверието. Тази оценка е резултат от комбинация на положителните данни за криминално поведение, академични постижения и данни от медицински изследвания, а също така и от това, че си плаща сметките навреме.
Дан Дан има 773 точки и това й дава право да наеме кола, да си резервира хотел и да си наеме къща, без да плаща депозит.

Лошата оценка, обаче, може да ти отнеме правото да правиш нормални, ежедневни неща. Лиу Ху (Liu Hu), например, е разследващ журналист, който е разкривал корумпирани китайски служители в миналото. Той има само 305 точки. Системата, например, не му позволява да си купи билет, с което достъпът му до високо-скоростни влакове е легално блокиран.

Планът на китайското правителство е да въведе тази система в цялата страда до 2020-та година.

[Glasberg]

ПАНОПТИКОН

“There's a sun that shines in
There's a world that stares out at me
And all I refuse to please”


Знаете ли, какво е Паноптикон?


Паноптиканът е тип институционална постройка и система за контрол, проектирана от английския философ и социален теоретик Джереми Бентъм в края на 18 век.
Схемата на дизайна е да позволи на всички (пан-) затворници на институцията да бъдат наблюдавани (-opticon) САМО от един пазач, без затворниците да могат да разберат дали са наблюдавани или не. Въпреки че е физически невъзможно за един наблюдател да наблюдава всички затворнически клетки едновременно, фактът, че затворниците не могат да знаят кога са наблюдавани, ги мотивира да действат така, сякаш са наблюдавани през цялото време. Така те са ефективно принудени да регулират собственото си поведение.





В гръцката митология има многооки гигантски Аргуси (Паноптес), чиито очи винаги са били отворени, което ги прави изключително ефективни пазачи.
Аргус на гръцки: Άργος), наричан Паноптес, т.е всевиждащ, в древногръцката митология е стоок пазач великан, който никога не затварял всичките си очи. Син на Гея. Цялото му тяло било покрито с очи, част от които винаги бодърствали (едновременно били затворени само две от очите му).





Дизайнът на Паноптикона се състои от кръгова структура с "инспекционна сграда" в центъра, от която управителят или персоналът на институцията може да наблюдава затворниците. Затворниците, които са разположени около периметъра на строежа, не могат да видят вътрешността на инспекционната сграда. Бентам замисля основния план като еднакво приложим за болници, училища, санаториуми и приюти, но посвещава по-голямата част от усилията си за разработване на проект за затвор Паноптикон.
Бентам описва Паноптикона като "нов образец за упражняване на сила на ума над ума по качествено нов начин, неописван до този момент". На друго място, в писмо, той описва затвора на Паноптика като „мелница за превръщане на измамниците в честни хора“.



През 1786 и 1787 г. Бентам пътува до Кричев в Беларус, за да посети брат си Самуел, който се занимава с управлението на различни индустриални и други проекти за княз Потьомкин. Точно Самауел (както Джереми неведнъж признава) е онзи, който си е представял основната идея за кръгова сграда в центъра на голям двор като средство, което позволява на малък брой мениджъри да контролират дейността на голяма и неквалифицирана работна сила. Джереми започнал да разработва този модел, особено приложим за затворите, и очертал идеите си в поредица от писма, изпратени до баща му в Ангия. Той допълва надзорния принцип с идеята за договорите; тов е управление по договор, а не доверие, където директорът би имал паричен интерес от намаляване на средния процент на смъртност.


Паноптиканът би бил по-евтин от на затворите по онова време, тъй като изисква по-малко персонал. "Позволете ми да построя затвор по този модел" настоява Бентъм пред Комисията за Реформа на Наказателното Право, "Аз ще бъда тъмничар. Ще видите ... че тъмничарят няма да има заплата – няма да струва нищо на нацията.". Тъй като стражите не могат да бъдат видяни, те не трябва да дежурят по всяко време, ефективно оставяйки наблюдението на наблюдаваните.
Бентам е гледал на принципа на Паноптикон като на приложим за проектирането на различни институции, в които наблюдението е важно, вкл. болници, училища, работнилници, приюти за душевно болни, както и затвори. Той развива и идеята за "христоматично" училище, в което преподаването се извършва от старши ученици по мониторинговия принцип, под общия надзор на Учителя.


Въпреки факта, че Паноптикон не е бил построен до края на живота на Бентам, концепцията му предизвиква много дискусии и дебати. Докато самият Бентам смята Паноптикона за рационално, напредничаво и справедливо решение на обществените проблеми, неговите идеи са многократно критикувани заради техния редукционен, механистичен и нечовешки подход към човешкия живот.


През 1965 г. американският историк Гъртруд Химелфарб (Gertrude Himmelfarb) публикува есето "The Haunted House of Jeremy Bentham" ("Къщата на Духовете на Джереми Бентам"), в което тя описва механизма за наблюдение на Бентам като средство за потисничество и социален контрол. Паралелните аргументи са изтъкнати от френския психоаналитик Жак-Ален Милър (Jacques-Alain Miller) в есе, озаглавено "Le despotisme de l'utile: la machine panoptique de Jeremy Bentham" ("Деспотизмът на полезността: пантоптичната машина на Джереми Бентам"), написано през 1973 г. и публикувано през 1975 г.


В своята ”Дисциплина и Наказаниe” (Discipline and Punish (1975)), френският философ Мишел Фуко се позовава на идеята за Паноптикона като на метафора за модерните "дисциплиниращи" общества и тяхната всепроникваща склонност да наблюдават и нормализират. Това означава, че Паноптикът оперира като механизъм за упражняване на сила. Вж. ИЗ "ПАНОПТИЗМЪТ"

Според Фуко, Паноптиканът е идеална архитектурна фигура на съвременната дисциплинарна власт. Паноптиконът създава съзнание за постоянна видимост като форма на власт – ”край на решетките, на веригите, на тежките ключалки”. Заплахата от наблюдение е това, което дисциплинира обществото да се държи в съотвествие с правилата и нормите.

[Glasberg]

За какво ми е да чета за въпросния Паноптикон, ще попитате вие.


Спомняте ли си величествената сцена на битката в Колизеума във филма Гладиатор?





Защо е имало такива представления?


Цезарят е излизал пред народа и е показвал, колко е велик – показвал се е, правел се е видим, за да печели ”любовта” на хората и за да всява страх. ”Ето ме, вижте ме, аз съм Бог, страхувайте се, подчинявайте се”.


Когато е нямало цезар или султан, който да е видим, е имало Бог. Вездесъщият Бог, който вижда, чува и знае всичко за вас. Богът, който знае дори какво си мислиш. Затова, не смей да грешиш дори в мислите си, ”Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък)”.


Когато няма видим цезар и Бог...има правителство. Но...правителството е невидимо. Как, при положение, че правителството е невидимо, се постига автоматичното функциониране на властта?

Да, точно така...чрез механизма на Паноптикона. Всеки има чувството, че е видим, но не вижда. Това е модел за създаване и поддържане на властово отношение, независимо от онзи, който упражнява властта (защото е невидим). На практика, хората са в ситуация на власт, чиито носители са самите те. Така властта се автоматизира и деиндивидуализира. Получава се асиметрия на видимостта и асиметрия на информацията, защото ”аз не знам, кой ме наблюдава и дали ме наблюдава”.


Фуко въвежда едно допълнение в паноптиконовия модел, а именно, че наблюдателите са твоите съграждани (да ви напомня за нещо?). Т.е. хората се самонаблюдават и се самоцензурират.

"Power resides where men believe it resides. No more and no less.
It's a trick, a shadow on the wall. And a very small man can cast a very large shadow."

Lord Varys

[λ]

Германски журналист: Социалното дистанциране в Китай е неприемливо за Европа

11 април 2020

Източник: OFFNews.bg

Социалното дистанциране в Китай си има цена и за Европа тя е неприемлива. Въпросът за гражданските права в тази страна дори не се поставя, разказва пред БНР журналистът Улф Рьолер, кореспондент на германската обществена телевизия ZDF в Пекин, който от седмица е в Ухан, откъдето тръгна пандемията от Covid-19. Тази седмица там окончателно беше вдигната карантината, наложена на 23-ти януари.

По думите му задължителната карантина е възможна, само защото е насилствено наложена и в едно свободно общество това е напълно невъзможно.

Той разказва, че при пристигането си в Пекин са били посрещнати с подозрителност, тъй като местните се страхуват от втора вълна на заразата, че вирусът може да бъде внесен от чужбина. Той сподели, че нормалният живот в Ухан се завръща, но хората все още спазват дистанция и носят маски.

"Жилищните квартали все още са херметически изолирани, можеш да влезеш само след като ти премерят температурата и бъдеш изцяло дезинфекциран, и ако покажеш т.нар. „зелен код“ на смартфона, т.е. специалното приложение за здравословното ти състояние показва, че не си носител на вируса. В Ухан все още много хора са под карантина. Усеща се почти паническият страх на управниците от евентуална втора вълна. Затова ограничителните мерки се разхлабват много предпазливо и с готовността да ги въведат отново“, разказва Улф Рьолер.

По думите му китайските власти са изправени пред много важно и тежко решение, което предстои и на Европа, тъй като икономическият спад е унищожителен. Затова властите предприемат рискованата стъпка да облекчат ограниченията, да се опитат да стабилизират вътрешния пазар, въпреки опасността вирусът да се върне. В противен случай обаче властта би имала може би по-голям проблем - социалното недоволство.

Журналистът споделя, че е силно впечатлен от начина, по който китайците са приели наложената изолация и как властите са я организирали. Според него на този фон хаосът в Европа изглежда наистина притеснително.

По думите му обаче Китай използва епидемията, за да наложи използването на задължителни приложения за смартфон, които поставят всички под постоянен контрол.

"Дигиталната диктатура, в която китайците живеят отдавна, просто сега минава на по-високо ниво. Не бива да си правим никакви илюзии - това също е част от последиците на Covid-19, казва журналистът.

[Glasberg]

"Дигиталната диктатура, в която китайците живеят отдавна, просто сега минава на по-високо ниво. Не бива да си правим никакви илюзии - това също е част от последиците на Covid-19, казва журналистът.

Напоследък си мисля, че контролът не е крайната цел, а средство, за да се предотврати тотален хаос в резултат на свръхнаселението и борбата за ограничените ресурси.

Колкото и наивно да звучи, Agenda 21 и Agenda 30 не целят поробване на човечеството, а целят поробване на човечеството в името на неговото спасение, като същевременно се запази хабитата на властимащите. Не става въпрос за пари. Пари те имат да си купят още една планета Земя.

Дори Илон Мъск и Джеф Безос говорят за спасение на човечеството:

https://www.vox.com/future-perfect/2018/10/22/17991736/jeff-bezos-elon-musk-colonizing-mars-moon-space-blue-origin-spacex

Но тази логика някак удря на камък, защото Бил Гейтс ваксинира децата в Африка, а развитите държави постоянно финансират развиващите се, които генерират свръхнаселение.

Защо стимулираш свръхнаселението, а после се мъчиш да спреш хаоса?

Според някои, Агенда 21 и 30 включват редукция на населението на планетата, което е повече от логично. Но защо преди това помпаш население, а след това се опитваш да го елиминираш.

[λ]

Както се изказа Иво Христов в едно скорошно интервю, преследването на единствена цел е твърде елементарно за това високо ниво на играта. Преследва се каскада от цели.

Много е вероятно да се изпълнява и каскада от програми, които не е задължително да са в унисон една с друга. На практика говорим за това има ли един Мастър-план, което предполага съвършен синхрон на всички световни задкулисни дела, или има просто множество успоредно развивани световни програми и сценарии, като във времето усилията се концентрират в онези, които показват потенциал.

Има и много възползване, разбира се (от ситуацията). Това е уникален шанс за формиране бъдещето на планетата и цивилизацията.




Аз лично смятам, че става дума за цикличните слънчеви изригвания. В Реципрочната система на научната теория това е наречено "дискретни слънчеви нараствания".

В обобщение: с времето Слънцето трупа космическо гориво от отломки и газове, докато не се достигне един критичен капацитет и не се получи внезапно нарастване (дискретно, тоест на стъпала, а не плавно). В резултат Слънцето (и всяка звезда по принцип) нараства, става по-голяма. Това обаче е съпроводено с гигантско отделяне на слънчева плазма (външната обвивка), и изригване на широка гама радиация, най-лошото от което са рентгеновите лъчи. Когато тази коронарна маса залее Земята, това създава масов световен катаклизъм при нас, в който участва всичко от повсеместно падащи метеорити и гигантски гръмотевични полета и глобални потопи, до дълговременно облъчване с концентрирано рентгеново лъчение заради изригването на звездата. Което на практика рестартира цивилизацията.

Тези дискретни нараствания на звездата са съпроводени с дискретни нараствания на планетите. Според теорията, не че в миналото е имало повече суша на планетата, а Земята е била по-малка, заради нарастването си, тя освобождава вода от недрата си, а парчетата суша се раздалечават едно от друго, за да стигнем от единствения континент Пангея до днешния облик.

Това явно, според теорията разбира се, се случва на всеки 25 000 години или нещо такова. На база тази теория, или система от теории, разни мислители предполагат, че ако една цивилизация успее да пренесе битуването си в космическо измерение за 25 000 години, тя ще има непрекъснато наследство за следващия цикъл. Която цивилизация не успее, ще бъде рестартирана, поради катаклизмени причини.

Много напомня на идеята ни за живота и прераждането, в макро-план (от съдба на индивида, до съдбата на вида).



След време отново тук в АА ще има големи преводи на лекции по въпроса. Материалът вече е събран, но първо трябва да минат някои битови епизоди при мен, за да имам време отново.

[Glasberg]

Аз лично смятам, че става дума за цикличните слънчеви изригвания. В Реципрочната система на научната теория това е наречено "дискретни слънчеви нараствания".

ОК, но това не обяснява помпането на население в продължение на десетилетия и след това планове за това, как да редуцираш населението. Да, аз откровено говоря за депопулация като единствено решение на настоящия проблем.

Много е вероятно да се изпълнява и каскада от програми, които не е задължително да са в унисон една с друга.

На такова прилича, да.


Преди като четях за Агенда 21 и 30 и сие, всичко ми изглеждаше като fearmongering, т.е. разпространение на плашещи и преувеличени слухове за предстояща опасност с цел да се предизвика страх, за да се манипулира обществеността, от страна на разни doomers, т.е. хора, които вярват, че глобалните проблеми, вкл. екологичната катастрофа и свръхнаселението, ще доведат до срив на цивилизацията.

Но интересното е, че сега изобщо не ми прилича вече на такова. Дори ми изглежда абсолютно логично, че има такова нещо като Агенда 21 за устойчиво развитие, колкото и абсолютно несполучливо да се изпълнява тоя план. Да, изместиха датата, т.е. 2021-та стана 2030-та, което пак си е много оптимистична дата, щото с 9 млрд население устойчиво развитие едва ли можеш да имаш, ако не им резнеш на всичките драстично нивото на консумация на ресурси, което е в абсолютен разрез с целта за елиминиране на бедността. Как ще елиминираш бедността, като същевременно редуцираш консумацията на непрестанно нарастващо общество?

Сигурно е възможно, ако въведеш някаква форма на комунизъм с нещо като дневни дажби и абсолютен контрол на активността на всеки един от популацията, съчетано с драстичен population control, т.е. политиката, която имаше Китай, но още с по-големи ограничения. На фона на това, политиката на отнемане на деца от "неподходящи родители" също изглежда абсолютно логична, т.е. част от плана.

Контролираната масова миграция също е част от плана.

Съвсем друг е въпросът, дали подобен план може изобщо да бъде успешен. Но пък сигурно съществува резервен такъв, изразяващ се в депопулация, което, на практика, е най-ефективното средство. Разбира се, подобно нещо не е "хуманно", но изпълняващите плана вярват и ще вярват, че ще го направят за оцеляването на човечеството и "спасението на планетата", т.е. концепции, които постоянно ни се набиват в главите напоследък (по дяволите, дори Мъск и Безос тръгнАха да спасяват човечеството).

С една дума, онова, което наблюдаваме в момента, е някаква форма на преход (онова, което ти другаде наричаш срив на цивилизацията) от Brave New World в 1984 с backup план нещо като паднемия.

Друг вариант е война, но това, на мене лично, ми изглежда най-малко желаната алтернатива, защото противоречи на зора да се опази планетата им. Евентуална война увеличава риска от използване на ядрено оръжие. Въпреки че, от друга страна, биологично оръжие ще им свърши много добра работа.

Честно казано, изобщо не искам да съм на мястото на онези, които вземат решения. Егати дилемата. Ако ги оставиш да си правят каквото си искат, ще се самоунищожат или най-малкото ще си разрушат собствения хабитат, заедно с твоя. Като тръгнеш да ги контролираш, си принуден да ги третираш като животни и да им вземеш всичките права, които те си мислят, че имат. Ако вземеш да им обясняваш, че многото деца са много голям проблем, те започват да скандират "расизъм", "евгеника" и "Хитлер".

[λ]

Честно казано, изобщо не искам да съм на мястото на онези, които вземат решения. Егати дилемата. Ако ги оставиш да си правят каквото си искат, ще се самоунищожат или най-малкото ще си разрушат собствения хабитат, заедно с твоя. Като тръгнеш да ги контролираш, си принуден да ги третираш като животни и да им вземеш всичките права, които те си мислят, че имат. Ако вземеш да им обясняваш, че многото деца са много голям проблем, те започват да скандират "расизъм", "евгеника" и "Хитлер".

Единственият изход от ситуацията е разпадането и изчезването на "решаващото и контролиращо" звено в цивилизацията. Всичките тези дилеми са просто неизбежния етап на агония преди изчезването на господарската класа, защото идва краят на ТЕХНИЯ свят, не на нашия.

Същото е като с отглеждането на деца - достигнат ли средно статистическата възраст е невъзможно да ги държиш повече под контрола си и се налага или да ги пуснеш (ако дърпат да си ходят), или да ги изгониш (ако са се загнездили под контрола ти), защото тази фаза на семейството ще се разложи, искаш или не.

[Glasberg]

Единственият изход от ситуацията е разпадането и изчезването на "решаващото и контролиращо" звено в цивилизацията. Всичките тези дилеми са просто неизбежния етап на агония преди изчезването на господарската класа, защото идва краят на ТЕХНИЯ свят, не на нашия.

Предлагам да си останем в реалността. Такава вероятност изобщо не съществува. "Решаващото и контролиращото" звено в цивилизацията няма как да изчезне, защото самата дефиниция на цивилизация е съществуването на такова звено.




Или ти предлагаш да се върнем към някаква форма на по-примитивно общество?

Аз съм ОК с това, но няма как да не отчета абсолютната невероятност на такова развитие, освен ако не организираме някаква световна война, която да унищожи цивилизацията.

Ако намерим и убием настоящото "контролиращо" звено, в същия този момент ще се появи ново, което ще прави абсолютното същото като предишното.

На ограничена планета, с ограничени ресурси, не можеш да имаш "усточиво развитие" на 8 млрд човека, които ползват повече от половината от обитаемата земя за производство на храна. И без "решаващо и контролиращо" звено, си напълно f*cked (pardon my French).



Вероятно не съм успяла да обясня какво точно мисля в предишния си пост. Аз приемам контролиращото звено като нещо неизбежно, което иска или не иска трябва да взема решения, щото ситуацията го налага.

Да, и аз искам да живея в някакъв идеален свят, в някаква форма на анархия, но, за съжаление, установявам, че това е просто е една нереализируема мечта и някакъв sci-fi сценарий. Такова общество е възможно, само ако почти всички индивиди в него не са особено brain challenged.

Да де, ама, дали поради замърсяването на околната среда, атакуващо главно нервната система на индивидите, дали поради някаква форма на генетична ентропия, това не е точно така.

Представи си за момент, че ти си "решаващото и контролиращото" звено в настоящата цивилизация. Какво ще направиш с 8 милиарда, които систематично унищожават хабитата? Забележи, това е и твой хабитат. Това са 8 милиарда, които имат само една мечта - да живеят като средно-статистически, да кажем, американец - голяма къща с басейн, голяма кола за всеки член на семейството, редовна консумация на качествен стейк, а когато няма качествен, на некачествен.

Какво ще направиш, ако имаш възможността да решаваш? Ще ги оставиш да си затрият хабитата ли? Ще забраниш ваксините, за да им намалиш броя "естествено"? Ще им забраниш да ядат месо, щото е по-щадящо природата? Ще им обясниш какви последствия има действията им върху околната среда? Ще ги помолиш повече да не правят така?

Ще ги помолиш да живеят по-натясно, за да има пространство за wild life? Ще ги помолиш да обичат и ценят природата? Ще им обясниш, че ресурсите са ограничени, и че ще ги помолиш да живеят с много много много по-малък разход на енергия, отколкото са свикнали досега и отколкото са живели техните родители?

Ще им обясниш, че има такова нещо като природни закони в нашата вселена, които, за съжаление, важат и на планетата Земя. Really?

[Glasberg]

Същото е като с отглеждането на деца - достигнат ли средно статистическата възраст е невъзможно да ги държиш повече под контрола си и се налага или да ги пуснеш (ако дърпат да си ходят), или да ги изгониш (ако са се загнездили под контрола ти), защото тази фаза на семейството ще се разложи, искаш или не.

Значи ще ги оставиш да унищожат хабитата, т.е. онова, което правят в момента, страдайки от илюзията за неограниченост на ресурсите.

Ама преди да отпуснеш контрола, ще им обясниш, че ресурсите не са неограничени и че хората са прекалено много. Сори, ама направо започвам да се чудя ... have you ever met humans?




ОК, това е твоето решение. Други биха решили друго. Например, да затегнат контрола - да набутат всички хора в градовете, да им "позволят" да живеят в блокове с много етажи, в кутийки с определена квадратура (четох статистика, че всяко следващо поколение живее на по-малка квадратура от предишното, което си е абсолютно логично от гледна точка на нарастването на населението), да им контролират консумацията на енергия (забележи, че the civilization is a heat engine ... the smaller the civilization, the lesser the heat), да въведат драстични правила, както и наказания за нарушаващите ги.

Ти забелязваш ли нещо в света, което противоречи на онова, което съм написала в предишния абзатц?

Това е реалността. Ако поради някаква причина не проработи, тогава има план В. План В е много по-грозен, но, според мен, и доста по-merciful.

[λ]

Ако аз имах възможност да решавам, бих била къде-къде по-радикална. И съм много, ама много далеч от мисълта, че ония, дето решават, са по-малко радикални от мен.

Прощавай Glasberg, но ми се струва, че изхождаш от невежа позиция

Проблемът въобще не е числеността на населението, която изчерпва ресурсите. Проблемът е липсата на образование и безбожността на тълпите.

И защо на тълпите им липсва образование и защо са безбожни? Защото управляващата класа искаше да има контрол над населението, за да си пази властта (Макиавели, като позоваване). Затова ТАЗИ КЛАСА унищожи образованието (Наполеон, Прусия, за справка) и наложи безбожността (Хегел, модерната психология на Вунд, за справка).

Така че ТАЗИ КЛАСА създаде собствения си проблем (необразованите безбожни тълпи).

Така че ТАЗИ КЛАСА, оказва се, вече няма достатъчно капацитет да контролира контролирания си хаос.

Литература по този въпрос из АА колкото щеш. От различни източници.




Да се твърди, че проблемът на човешката цивилизация е нарастващата численост на населението, е същото като репликата "Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се" на литературния герой мошенник Остап Бендер.

Тоест, да обвиниш жертвите на престъплението за виновници. Да, в един философски смисъл, те СА виновници - виновни в това, че не са проявили добродетел навременно - но в действителност, виновниците са конкретни лица от една съвсем конкретна контролираща класа.

И ТЯ е действителният проблем, колкото и да пригласяш на Бил Гейтс, истината е такава...

[Glasberg]

Ако аз имах възможност да решавам, бих била къде-къде по-радикална. И съм много, ама много далеч от мисълта, че ония, дето решават, са по-малко радикални от мен.

Прощавай Glasberg, но ми се струва, че изхождаш от невежа позиция

Прощавай, λ, но на мене твоята позиция ми изглежда абсолютно невежа, т.е. много далеч от реалността, в която живеем.

Проблемът въобще не е числеността на населението, която изчерпва ресурсите. Проблемът е липсата на образование и безбожността на тълпите.

Свръхнаселението е основният проблем в момента. Това е основната причина за промяната на климата и за бедността.

И мисля, че не си наясно, че цивилизацията не само консумира енергия. Тя излъчва енергия. Това е основен проблем за климата.

Да се твърди, че проблемът на човешката цивилизация е нарастващата численост на населението, е същото като репликата "Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се" на литературния герой мошенник Остап Бендер.

Изобщо не твърдя това. Аз съм описала по-горе какво ще направят управляващите. Те просто ще ни ограничат разхода на енергия в съответствие с разни планове от рода на Агенда 30.

Тоест, да обвиниш жертвите на престъплението за виновници. Да, в един философски смисъл, те СА виновници - виновни в това, че не са проявили добродетел навременно - но в действителност, виновниците са конкретни лица от една съвсем конкретна контролираща класа.

λ, какво значение има, по дяволите, кой точно е виновен? Нима ние не плащаме за прегрешенията на предишното поколение? Разбира се, че плащаме. Справедливо ли е? Ми не е справедливо. Аз не съм казала, че е справедливо. Никъде не твърдя това. Аз съм обяснила какъв е най-сериозният проблем в момента в света. Този проблем няма да се реши по справедлив начин, защото такъв не съществува. Тука ние нямаме избор между справедлив и несправедлив начин. Имаме само избор между по-малко хуманен и по-хуманен начин. Между по-радикално и по-малко радикално, като по-радикалното е принципно по-милостиво.

Това е, което наблюдаваме в света сега. Предишните поколения са откраднали ресурсите на следващите. Това е факт.

[Glasberg]

И защо на тълпите им липсва образование и защо са безбожни? Защото управляващата класа искаше да има контрол над населението, за да си пази властта (Макиавели, като позоваване). Затова ТАЗИ КЛАСА унищожи образованието (Наполеон, Прусия, за справка) и наложи безбожността (Хегел, модерната психология на Вунд, за справка).

Така че ТАЗИ КЛАСА създаде собствения си проблем (необразованите безбожни тълпи).

Така че ТАЗИ КЛАСА, оказва се, вече няма достатъчно капацитет да контролира контролирания си хаос.

Литература по този въпрос из АА колкото щеш. От различни източници.

С колкото и големи букви да го напишеш, това не променя ситуацията и проблемите, които трябва да се решат през следващите няколко години.

Ти търсиш виновника и искаш той да си плати ли? Как да ти обясня, че това няма как да се случи.

Имаш 7 млрд необразовани тълпи в света. Това е реалността и тази реалност е независима от това, кой го е направил.

Ти по-горе бе написал, че единственото решение е да се освободим от управляващата класа. Т.е. ти предлагаш френска революция. Това е вариантът с много повече жертви от онова, което предлагат управляващите.

[λ]

Така е, нещо не се разбираме

Аз исках да кажа, че изчезването на управляващата класа е неизбежно. Не е въпрос на това кой какво предлага и с колко жертви - управляващата класа стига предела на възможностите си да контролира контролирания си хаос. Когато вече няма потенциала да контролира контролирания си хаос (чрез който си осигурява властта), хаосът ще стане неконтролиран и ще последва катарзис, хаотичен.

Самата власт се самоунищожава и това е факт в каквато и светлина да се погледне, принципна, философска, практическа, историческа...

Управляващата класа се доближава към своето самоунищожение, и няма друго различно бъдеще.

Това се случва именно защото никога не е имало обратен път назад. Не можеш да си осигуряваш контрол, като произвеждаш необразовани и безбожни тълпи, които имат нужда от управител, и това да е вечно. Не съществува вариант, в който това да продължи, просто ми се струва, че си започнала да вярваш в някакви утопии. Нито с чипиране това може да стане, нито с други Оруелови средства за контрол. Всичко това ще доведе до кървав катарзис, който ще помете света, да.

И това е ЗАРАДИ съществуването на външни управители. Колкото и да обръщаш внимание каква е реалността и къде се намираме, с други думи, "свършеното е свършено, положението е такова", управляващата класа си е обречена. Голяма част от въпросните тълпи също са обречени, да.

[Glasberg]

Не съществува вариант, в който това да продължи, просто ми се струва, че си започнала да вярваш в някакви утопии. Нито с чипиране това може да стане, нито с други Оруелови средства за контрол. Всичко това ще доведе до кървав катарзис, който ще помете света, да.

Не мисля, че съм започнала да вярвам в утопии. Просто съм изплашена от катарзиса, който ми изглежда все по-неизбежен.

Управляващите съставят планове, уж, за да се избегне нещо,- набутват ни в градовете, живеем в кутийки, искат да ни забранят да имаме лични автомобили и каквото и да е било свободно движение. За всичко, което правим, да ни трябва разрешително.

Всичко това се прави с цел да се избегне / отложи катарзиса. Контролът вече не е просто контрол в името на контрола. За контрола си има причини. На нас ни остава да изберем - контрол или отлагане на катарзиса.

Да де, ако искаш ме наречи страхлива, аз някак не искам катарзис да се случи в моя живот. Не казвам, че избирам контрола. Това е цялата трагедия на въпросната дилема.