Има и хора (единици по света), които не спят ИЗОБЩО!
Според мен те само са отбелязани като "феномени", без да им се е оказало нужното внимание за задълбочени изследвания!

Между другото, като го спомена това...

При Монарх-програмирането има програма "сън". Денем, на преден план жертвата действа с фасадна личност - личността, която служи за алиби, така че да изглежда, че жертвата е напълно обикновен човек. Вечер, друга личност на жертвата излиза на преден план, тя в повечето случаи трябва да върши много работа (например тази личност е агент на ЦРУ и по цели нощи върши документална и административна работа в таен офис на ЦРУ).

На практика се получава така, че жертвата не спи - през деня е един човек, а вечер е друг, и така до следващия ден, 365 дни в годината.



Трябва да проумеем, че жертвите на Монарх програмирането живеят в една тотално дигитална реалност - в собствените си умове! Всичко ще стане по-ясно, когато завърша превода на едни  определени книги, които на 100% ще осветат тази материя, но за жалост това няма да е много скоро, както изглежда 

За сега, да кажем просто, че онази личност, която е била на преден план, и минава на заден план... тя не се разгражда, не умира, не се "деактивира". Тя продължава да живее, само че вътре в човека. Всяка една от максималните 256 личности, които човек може да носи в себе си като програмиране, живеят във вътрешен, фантастичен свят, сътворен от програмистите.

Щом се стъмни, дневната личност от примерната жертва, която обсъждаме, се оттегля от "погледа" на тялото. Тя спира да получава информация от очите и ушите на тялото (нея вече я получава нощната личност, която е излязла да действа на преден план).

Вместо това, тази оттеглила се личност се оттегля в друг свят. Той най-често прилича на голям град. В 40% от случаите това е светът от Алиса в Страната на чудесата, в други 40% е градът от Магьосникът от Оз, и само в 20% от случаите е някакво оригинално построение. Това е така, защото индустрията на Монарх-робите е толкова развита, че се произвеждат на калъп. Когато програмистите създават вътрешните градове/замъци/светове, които неактивните личности на жертвата обитават, те работят с въображението на жертвата. Те само дават насоки, и се разчита на въображението на жертвата, което да изгради всички построения и да създаде фантазиите. Затова винаги се предпочита да се работи с деца - те имат по-силно въображение и, следователно, пречупените деца програмират себе си много по-добре от пречупените възрастни. Затова и се избират светове, места и градове от известни детски книги и приказки... В последствие, именно затова, с оглед особеностите на процедурата, в цивилния социум са били вградени специални адаптации на внимателно подбрани детски класики. С това се занимава Дисни, както знаем. Всичко се прави с оглед по-удобното развъждане на бъдещи деца за отвличане и превръщане в програмирани роби.


Та,  нека започна да се връщам към въпроса...

Има личности, например, които обитават затвори и стаи за мъчения. През цялото време, докато други личности действат на преден план (действат с тялото), тези личности са измъчвани и техните мъчители им причиняват болка по 24 часа от астрономическото време (въпреки че това е част от друг свят).

Когато тези личности бъдат привикани на преден план, само тогава те получават малко отдих от дни, седмици и може би години на постоянни мъчения и болка в замъка, в който са затворници в подсъзнанието на жертвата.

Можете да се сетите, че онези мъчители, които трябва да изтезават този вид личности, са също програмирани алтернативни личности. Те обаче не са направени да излизат на преден план - тяхната функция е единствено във вътрешния, въображаем свят на жертвата.


Всички тези неща, които обяснявам, са установени от професионални психотерапевти и хипнотизатори, които се занимават с депрограмиране на избягали от Системата Монарх-роби.






Та... Програмата "сън".

Връщайки се на примера за предполагаемата жертва, тялото на този човек не спи по 24 часа на ден. През деня действа една личност, а през нощта - друга.

Когато дневната личност минава на заден план, когато потъва навътре, за нея се активира програмата "сън". Докато другата личност действа на преден план, първата личност е програмирана да спи на заден план. После се сменят - нощната личност спи на заден план през деня, а дневната личност спи на заден план през нощта.

И тялото променя облика си спрямо това коя личност е на преден план! Този вид програмирани жертви могат винаги да изглеждат наспани и свежи, когато личностите им се редуват да спят.

Най-често, спусъкът за превключването между личностите е вграден в някаква стандартна процедура за лягане. В момента, например, когато дневната личност си облече пижамата, това действа като спусък за смяна на личностите. Нощната личност се активира, излиза на преден план, и съблича пижамата. Дневната личност губи спомен за всичко това, и първото нещо, което осъзнава на сутринта, е че е в пижама. Но тя може би никога не е измачкана...

Това се прави така с оглед на максималната сигурност. Първите такива роби са били програмирани да превключат на другата си личност веднага, щом мозъкът изпадне в REM-етапа на съня. Това, обаче, е рисковано, защото ако всекидневното амплоа на жертвата отиде на екскурзия, далеч от мястото, на което трябва да е активна, другата личност ще се събуди в непредвидима ситуация.




П.П.
Има и хора без главен мозък, знам за поне няколко в света и единият е шахматист. Тях също ги отбелязват като "феномени" и се абстрахират от тях, без никой да ги изследва. Тоест... имам предвид, без официалната наука да ги изследва 

Психото говори за... едно дълго и екстремно абстрактно обяснение за това как по-точно се заражда или създава Сътворението. Обяснението идва от Кабалата и от Сефиротическата традиция и се опира изцяло на принципите на свещената геометрия. Писали сме го на друго място... само че не мога да го прехвърля тук с копи-пейст, ще трябва да го преразкажа отново. Щом има интерес, ще го направя, но малко по-натам, че има много материали за обработване сега

Става дума, че по законите на свещената геометрия, от точката, през правата и до еволюцията на другите фигури, тороидът е един особен праг на нещата. От него нататък може вече да се говори за съществуване, движение и време - тези неща ги няма в предходните етапи на геометрическо развитие.

Гравитацията,това всъщност е концентрацията на съзнанието в посока на вътре.

Психо... аз мога да построя теза върху това изказване... но не е работа на трети лица да построяват тези и пълноценни изказвания върху думи, които са изоставени и неразбрани от самите онези, които са ги изрекли.

С други думи, както намясто отбелязва Атос, това ще си остане просто един опит за смесване на понятията, докато не направиш пълноценно изказване, с цел да обогатиш някой читател, който не може и навярно не е и в настроение да ти следи мисълта и да предполага какви ли тайни обосновки седят зад тези констатации.



В бъдеще темата ще бъде почистена от коментарите, които не правят опит да образоват никого. Направихме сайта, не за да се облягаме на старите си лаври, а за да дадем още повече от себе си.

За “Въглищната батерия” на Уилям Жак се твърдеше, че работи с 82% ефикасност; критиците му, обаче, показаха, че е пропуснал да вземе предвид топлинната енергия на пещта и енергията, която консумира въздушната помпа. Като резултат, действителната ефикасност беше само 8%. Още повече, че по-нататъшните изследвания доведоха до заключението, че апаратът произвеждаше енергия чрез термо-електричното действие, а не чрез електро-химия. Жак изрично спекулира в патента си, че “Феноменът на електролитното действие кара потенциалната енергия на въглерода да се преобразува в електрическа енергия, вместо в топлинна, какъвто е случаят, когато кислородът се свързва с въглерода без посредничеството на електролит. Желателно е, с цел да се осъществи химическото действие, в последствие на което да се добие по-значителен поток електричество, електролитът изцяло да се пропие с кислород, и това може да се осъществи, като се позволи въздух…”

В статията, публикувана в “Ново Месечно Списание “Харпър” 1896г (Harper’s New Monthly Magazine (1896)), действието на батерията беше обяснено по следния начин: “Не можеше да има съмнение, че електрическият поток се дължеше на химическото комбиниране на кислорода от въздуха с кокса (въглерода). Количествените тестове показаха, че от въздуха е извлечен кислород; че е консумиран въглерод, че се е образувала въглеродна киселина. Още повече, добитата електро-двигателна сила беше почти точно в рамките на онова, което се добива от горенето на кислород с въглерод за образуване на въглеродна киселина (1.04 волта). Това, че феноменът не се дължеше на термо-електрично действие, беше доказано от факта, че когато целият апарат беше затворен по такъв начин, че всичките му части да имат еднаква температура, се добиваше максимално електро-двигателна сила и електрически поток. Отново. По-късни експерименти с много по-големи апарати не само потвърдиха тези резултати, но показаха, че при правилни условия, добитата по този начин електрическа енергия е по същество равна на потенциалната енергия на масата на консумирания в съда въглерод…”







Бучка въглен гори на решетката. Какво се случва? Въздухът се всмуква под решетката и се издига през железата й. Кислородът се свързва с въглена, за да произведе газ от въглеродна киселина, която, заедно с инертния азот във въздуха и пушека от неконсумирания въглерод, се издига през комина и бяга в атмосферата. Такъв театър разиграват материалите. А какво да кажем за силите? Химическият съюз между кислорода и въглена освобождава съхранената във въглена енергия, и тази енергия, бидейки неразрушима, трябва по някакъв начин да изрази себе си, и затова се показва под формата на топлина. това е цялата история на възпламеняването.

Седейки пред един открит огън, аз често си фантазирах за преобразуване на съхранената във въглена енергия в някакъв друг вид енергия, дори по-полезна за човека от топлината. Знаем, поне теоретично, че всички енергии на природата са взаимно-бреобразими; защо потенциалната енергия на въглена да не може да се преобразува директно в електричество, вместо в топлина? Ако можеше цялата енергия от един килограм въглища да се извлече и да се накара да върши механична работа, тази работа щеше да е повече от дневния труд на някой много силен човек. В обширните въглищни жили, които се откриват навсякъде по повърхността на Земята, природата е съхранила количество енергия, което лесно надхвърля количеството труд на цялата земна популация за хиляда години напред.

Най-удобната и полезната, и следователно най-приложната форма на енергия, е електрическата. Върховенството на електричеството над всички останали природни сили се състои в това, че можем, при желание и без отпадъци, да го преобразуваме в каквито искаме други енергии. Имайки електричество, можем с лекота да произведем топлина или светлина, или механично движение, или химическа сила; само че самото електричество до сега се произвеждаше в достатъчни количество единствено чрез употребата на сложни механизми и на цената на огромни отпадъци.

Електричеството днес се генерира от динамо, което се върти от двигател, който работи с пара, а парата е направена от вода и чрез топлина, извлечена от изгарянето на въглища. Но това е дълъг и заобиколен процес, с огромни загуби на всяка стъпка. Голяма част от енергията на горенето бяга през комуна под формата на топлина и пушек; голяма част от топлината се губи в кипването на водата, за да се произведе пара; голяма част от разширяващата сила на парата се прохабява, когато напуска двигателя; голяма част от силата на двигателя се прохабява в триенето; и също така в самото динамо има загуби. Скорошни тестове, извършени от комитет на Националната електро-осветителна асоциация (National Electric Light Association), показват, че средния завод прохабява 97.4% и добива като електричество само 2.6% от енергията, теоретически достъпна във въглищата.

Следователно проблемът е енергията от въглищата да се преобразува по-директно в електричество; да се разкарат динамото и парния двигател; вероятно да се разкара дори и самата топлина.

Множество експерименти бяха проведени. В миналото, опитите ми се състояха едва в това да премахна динамото и парата, и да преобразувам топлината в електричество. Огън от кокс, горящ върху изолирана решетка, отдаваше някои леки електрически проявления, но не бяха окуражителни. Опитаха се експерименти с всякакви иновативни форми термосноп, но от теорията по въпроса скоро стана видно, че дори не бе теоретически възможно по този начин да се преобразува повече от много малък процент от енергията на въглена в електричество. Генерирането на електрически потоци чрез редуващото се нагряване и охлаждане на магнитните ядра на жицовите намотки не даваше обещания за ефективни резултати. Изпробвах природния начин за създаване на светкавица – изпарението на вода и продължителното разпръскване на водни сферички – и въпреки че успях да произведа миниатюрни гръмотевични бури, количеството добито електричество не беше достатъчно за някаква комерсиална употреба. Действително, изследванията ми ме накараха да се съмнявам дали сборната енергия на енергичната гръмотевична буря, колкото и драматична да е наглед, можеше да се равнява на огъня. За една миниатюрна частица от секундата силата на един гръмотевичен удар е ужасна, но времетраенето й е толкова кратко, че дори и ако можеше да се добие, щеше да върши много малко полезна работа. Пробвах и много други планове, кой от кой по-интересен от научна гледна точка; но от повечето от тях не добих електрически поток, който да е икономически годен за каквато и да е индустриална употреба.

Природата е сдържана любовница, но обича да я ухажват, и от време на време дава окуражителни знаци на усърдния си ухажор; и така се случи, че един ден тайно я изненадах, и открих начина, по който можем да изоставим дори самото горене топлина, и да преобразуваме съхранената във въглена енергия директно в електричество.

Хрумна ми почти като откровение, че ако кислородът във въздуха се накара да се комбинира с въглена при такива обстоятелства, които да предотвратяват създаването на топлина, като едновременно с това осигуряват проводим път, по който потокът елекричество [липсващ ред от текста] въглена за кислорода по нужда ще бъде преобразувана в електричество, а не в топлина; защото коя да е форма на електричество ще бъде преобразувана в такава друга форма на енергия, която е най-лесна за проявление в заобикалящите условия. При правилните условия, потенциалната енергия на въглена по-скоро ще се преобразува в електричество, отколкото в топлина.

Това доведе до експерименти, в които въгленът беше потопен в течност, така че кислородът от въздуха да не влезе в директен контакт с въглена и да предизвика възпламеняване. После, беше избрана такава течност, че когато през нея въгленът се обдуха с въздух, кислородът от въздуха временно да влезе в химически съюз с течността, след което да бъде залят от ново количество въздух и да бъде принуден да се комбинира с въглена. Можем да си представим всеки следващ атом кислород, на път от източника на въздух към течността на въглена, как временно влиза в химически съюз с всеки един от редица атоми от течността, точно както всеки следващ човек, танцуващ танца “Ляво и дясно” временно сключва ръце с всяка една от дамите в групата. Когато едно вещество преминава през друго по този начин, то създава коридор, по който може да протече електрически поток, така че когато кислородът бъде накаран да се комбинира с въглерода през междинната течност, се създава възможност за възникване на електрически поток, и тъй като не може да се осъществи възпламеняване, химическият афинитет на въглена към кислорода се изразява директно в електричество, а не в топлина. Течности, които позволяват атоми кислород и електрически поток да преминават през тях по такъв начин, могат да се нарекат “електролитни преносители”.

Така аз открих нещо, което считам за нов факт или принцип, който до сега не е бил известен в естествените науки – принцип, който се надявам да бъде толкова ценен за чистата наука, колкото изобретението ми обещава да бъде ценно за полезните занаяти. Казано научно, откритието ми е, че ако кислород от въздуха се накара да се комбинира с въглерод, не по директен начин както при възпламеняването, а чрез междинен електролитен преносител, съхранената енергия във въглерода може да се преобразува директно в електрическа енергия, а не в топлина.

По-грубо казано, изобретението ми е относно генериране на електричество, като се накара кислорода да се комбинира с въглерода под повърхността на подходяща течност.

Изобретението е процес; то не е машина. Процесът може да се проведе посредством много прост апарат. Ранен вариант на апарата се състоеше от платинен тигел с размера и формата на чашка за кафе, отчасти пълен с обикновен поташ (калиев карбонат), държан в течно състояние чрез нагряване на тигела с газов пламък. В течния поташ е потопен, окачен на платинова жичка, парченце обикновен кокс с размера на фъстък. В стопения поташ се вдухва струя въздух чрез платинова тръбичка, като сламка. Жицата, на която е окачен въглерода, представляваше отрицателния полюс, а втора жица, прихваната за тигела – положителния полюс, на генератора. Като вързах тези жички за малък електрически мотор, открих, че когато в поташа се вдухваше въздух, моторът стартираше; когато въздушният поток се прекъснеше, моторът спираше. Чрез този мъничък апарат се добиваше няколко ампера електричество. Електро-двигателната сила беше малко над един волт.

Не можеше да има съмнение, че електрическият поток се дължеше на химическото комбиниране на кислорода от въздуха с кокса (въглерода). Количествените тестове показаха, че от въздуха е извлечен кислород; че е консумиран въглерод, че се е образувала въглеродна киселина. Още повече, добитата електро-двигателна сила беше почти точно в рамките на онова, което се добива от горенето на кислород с въглерод за образуване на въглеродна киселина (1.04 волта). Това, че феноменът не се дължеше на термо-електрично действие, беше доказано от факта, че когато целият апарат беше затворен по такъв начин, че всичките му части да имат еднаква температура, се добиваше максимално електро-двигателна сила и електрически поток. Отново. По-късни експерименти с много по-големи апарати не само потвърдиха тези резултати, но показаха, че при правилни условия, добитата по този начин електрическа енергия е по същество равна на потенциалната енергия на масата на консумирания в съда въглерод.

Изобретението беше успешно. Електричество се добиваше директно от въглерод. Дали щеше да работи в по-голям мащаб? Можеха ли да се преодолеят множеството практически трудности? Платината е по-скъпа дори от златото, и следователно някакъв друг метал трябва да се използва. Опитах желязо, но така добитото електричество от железен съд беше много малко.

Съдовете от мед, олово, цинк, калай, алуминий, никел и магнезий бяха унищожени. Златото и среброто дадоха добри резултати, но по-лоши от платината. Повтарях експериментите отново и отново. На теория не изглеждаше да има причина желязото да не работи толкова добре, колкото платината, и направих варианти от всякакви видове желязо.

Най-накрая открих причината. Повечето железни мостри имат мазна повърхност, която след като се нагрее, се преобразува във въглерод, така че желязото взаимодейства с действието на самия естествен въглен. Това доведе до метод за пречистване на повърхността на желязото; и когато е добре пречистена, железният тигел е толкова добър, колкото е и платинения, и разбира се е много по-евтин.

Започнах да правя тигелите по-големи и по-големи, на ден днешен ги правя колкото варели; а електрическият поток по измервания е стотици ампери.

Трябваше да се преодолеят множество други трудности. Въглищата, както идват при нас от мините, не са добър проводник на електричеството, и въпреки че беше конструиран експериментален апарат, в който се оказа възможно да се консумира обикновен кокс, нахвърлян върху потопена решетка, оказва се най-добре въглищата да се натрошат и да се оформят като големи пръчки с удобен размер, и после да се опекат, за да се разкарат газовите включения и да им се придаде добра електро-проводимост.

Бързината, с която се консумира въглерода, и в последствие силата на електрическия поток, добиван от клетката, значително се усилва, когато всички части на течността изцяло се импрегнират с излишен кислород; и това се прави най-добре, като въздухо-подаващата тръба завършва с розетка, нещо подобно на лейка, така че въздухът да се инжектира като множество фини струи.

Има много видове течности, които може да се ползват като електролитни преносвачи, но за нещастие най-подходящите се превръщат в течности при високи температури; така че определено количество въглища или друго гориво трябва да се гори на скара под съдовете, за да се поддържа тази температура. Той като, обаче, няма значително консумиране на топлина, освен като затопляне на идващия въздух или загуби в топлинна радиация, можем да очакваме, че в един голям апарат, при който голям брой съдове са затворени в сравнително термо-изолирана фурна, консумацията на въглища върху нагревателната решетка ще бъде сравнително много малка. Дори и с малък апарат за две конски сили, при който не са взети твърде сериозни мерки за запазване на топлината, измерванията показват, че консумацията на нагревателната решетка е само 151 грама въглища за една електрическа конска сила. Един парен двигател и динамо с равна мощност консумират поне 40 пъти по толкова.

Стопеният поташ има много предимства като електролитен преносител, но има и недостатъка, че повече или по-малко поглъща въглеродната киселина, отделяна от въглерода или съдържаща се във въздуха; така че ако се използва поташ, въпреки че част от въглеродната киселина е заметена от азота, и повечето от нея може да бъде отведена до повърхността и освободена, като към поташа се добавят подходящи преносители на въглеродна киселина, рано или късно поташът се замърсява и трябва да се пречисти. Избирайки електролитни преносители, които нямат афинитет към въглеродната киселина, се избягва нуждата от често пречистване, защото, за щастие, консумирането на въглерода е толкова по-цялостно, отколкото е при обикновеното горене, че със сравнително чисти проби въглища остава само мъничко количество пепел, лесна за почистване.

Количеството електрически поток, което може да се извлече от един съд е около три четвърти ампер за 6.5 кв. см въглеродна повърхност; така че съд, съдържащ шест пръчки въглерод, всяка с диаметър 7.5 см и дълга 45 см, което е удобен за произвеждане, боравене и употреба размер, дава 750 ампера, или малко повече от една конска сила. Електро-двигателната сила на всеки съд, без значение дали малък или голям, е малко повече от един волт. Когато се иска по-голям волтаж, наличната бройка съдове се свързват последователно и се нагряват в една обща пещ. Въздухът се вдухва чрез електрическа въздушна помпа, работеща с малка част от генерираното електричество.

Би било преждевременно да се опитвам да дам крайни данни за ефикасността на новия процес, приложен в голям мащаб. Постоянно се правят подобрения. В сравнение с модерните парни двигатели, до сега са направени само малки въглеродни електрически генератори; и не бива да се забравя, че с този генератор, както и с парния двигател, по-големият размер означава по-голяма ефикасност за килограм въглища, особено що се отнася до въглищата, консумирани на скарата за подгряване. Ще дам, обаче, някои резултати от тестове (направени от експерти, които нямат връзка с разработването на изобретението) с малък и сравнително грубо направен въглероден електрически генератор с две конски сили, който е влизал в употреба от време на време в последните шест месеца:

– Средна електрическа конска сила: 2.16 кс
– Средна електрическа конска сила, консумирана от въздушната помпа: 0.11 кс
– Въглерод, консумиран в съдовете за електрическа конска сила: 0.101 кг
– Въглища, консумирани на нагревателната скара за електрическа конска сила: 0.152 кг
– Обща консумация на гориво за електрическа конска сила: 0.253 кг
– Електричество, добито от 0.453 кг въглища*: 1336 ват часа (32% от теоретически възможното за добиване)
(*0.182 кг в съдовете и 0.271 кг на нагревателната скара)

Така, ефикасността на този индивидуален генератор е 12 пъти по-голяма от тази на електроцентралите, използвани в тази държава, и 40 пъти по-голяма от електроцентрала с еднакви размери.

Има, обаче, много подробности, които все още трябва да се обработят, и има много подобрения за правене, преди въглеродният електрически генератор да може да влезе в комерсиална употреба в мащаб, сравним с този на модерните парни двигатели. Противно на някои изказвания, които прочетох, според мен ще мине известно време, преди динамото да отиде при вехториите и преди колелата на парния двигател да спрат да се въртят.

Интересно е да се спекулира какъв ли би бил резултата от това откритие, когато, след достатъчно време, се обработят всички подробности.

Първото голямо поле на това изобретение е енергетиката. Изобретяването на парния двигател бързо удвои производствените възможности на света.Само в тази държава днес той върши работата на 100 милиона мъже, или на 350 милионна популация. Сега идва сила, много пъти по-ефикасна от парния двигател, и много по-удобна.

Изглежда няма никакви непреодолими препятствия за конструирането на въглеродни електрически генератори, които ще отопляват и осветяват железниците ни и ще ги задвижват със скорост 160 км в час. Тъй като електричеството, като парата, може да се приложи директно като въртящо движение на всеки чифт колела по протежението на влака, не само че влакът може да развие по-голяма скорост безопасно, но може и да потегля и да спира бързо, и би бил под съвършен контрол. Няма да има сгурия и дим.

Транс-атлантическите ни лайнери – вече не “параходи” – няма да бъдат ограничавани в скоростта си в полза на гориво-преносимия капацитет. По-голямата част от пространството, което сега се запазва за въглища, и всичкото пространство което сега се отдава на бойлери и двигатели, ще бъде достъпно за пасажери и товари… и тн.

[Заключителният параграф липсва]

Фигура 1: Елементарна клетка ~ Разглобена, за да се види съдът, пръчката въглерод с желязно окачване и въздухо-подаващата тръба с дюзата й. Този въглерод е дълъг 50 см и обиколката му е 25.4 см и отдава около 150 ампера ток. Електро-двигателната сила е 1 волт.


Фигура 2: Въглероден електрически генератор ~ Захранващ електрически мотор. Този генератор се състои от топлинно изолирана пещ, в която шест клетки като на Фиг. 1 са свързани последователно и са окачени над нагряваща скара за въглища.


Фигура 3: Голям въглероден електрически генератор ~ С който понастоящем се правят експерименти. Тухлената пещ е 0.92 кв. м и 1.82 м на височина. Показани са две свалени клетки. Всяка съдържа 6 въглеродни пръчки, дълги по 1 м. Очаква се, че, когато се усъвършенства, този генератор ще отдава около 40 електрически конски сили.



Списание “Електрически преглед” 38 (970): 826 (26 Юни 1896г)



100 клетки, свързани последователно върху пещ (температура на електролита: 400-500 Целзий); Добив: 16 А / 90 V



“Един въглерод, С, е потопен в разтвор на сода каустик, Е. Помпа, А, вдухва въздух през перфорирана дюза, R, която разпределя въздуха на равни части из електролита. Положителният полюс е монтиран върху железния приемник, I, съдържащ разтвора, а отрицателният полюс е монтиран върху въглерода, който е окачен и изолиран от приемника чрез яка, S. Две тъби, o и i, служат за наливане и източване на разтвора.”

При тестване върху двигател 4.6 L , обиколка ~3800 км (2400 мили), която включва равен път, надолен път, и планински възвишения, бяха добити следните тестови данни:

С оригинално предоставените запалителни свещи, които имат платина и върху централния и върху заземяващия електрод, при скорости 40, 56, 72, 88 и 112 км/ч, бяха постигнати резултати 3.7 литра за всеки 37 км път.

С “новия” дизайн, при същото разстояние и скорости, беше постигнат резултат 53 км за 3.7 литра (53 км за галон гориво). Осреднено, при втората обиколка на 3800-те км температурата на отходните газове беше понижена с 37.7 Целзий. Пропорцията на гориво : въздух беше променена на 24:1, а рециркулацията на отработените газове (EGR) беше изключена.

При тестване върху един цилиндър бяха добити следните тестови данни:

Оригинално предоставена запалителна свещ имаше искров разтвор по производствена характеристика и върху нея беше проведен тест за емисиите. След това беше монтирана новата свещ и прякото сравнение показа 41% по-малко HC (хидровъглероди) и NOX (азотни оксиди), а емисиите на CO бяха по-ниски с 28%. Още по-ниски стойности не можеше да бъдат постигнати поради ограничението, идващо от карботора, монтиран към двигателя.

Беше проведен тест с друг двигател 7.4 L, отново на ~3800 км (2400 мили). С обикновени запалителни свещи бяха използвани 1134 литра, 12 км за всеки 3.7 л (12 км за галон). С новите свещи, бяха нужни само 708 литра, тоест 20 км за 3.7 л (20 км за галон), увеличение от 52%. Теста върху шаси-динамометър показа увеличение с 33 конски сили.

Зарядът върху топката на Fire-Storm свещите представлява повърхностен слой от електричество, който я покрива, и тя може да има много слоеве, което й придава множество заряди, като всички могат да бъдат разредени едновременно. Всеки разряд (искра) си избира различен път – онзи с най-малко остатъчна йонизация наоколо.

Същото може да се каже, когато Fire-Storm свещта даде обратен огън. Ще се натрупат мини-заряди по вътрешната периферия на мини-топчетата, разреждайки се към главната голяма топка или удължен и разтегнат купол.

Друга реализация е, ако куполът или сферата е с геодезични фасети за оптимално турбулентен въздухопоток. Реализациите на описаното изобретение са най-подходящи за състезания, защото осигуряват плавно преминаване от покой към бързи скорости и също така позволява по-широк обхват от RPM (обороти в минута). Може също така да се каже, че същата конфигурация е оптимална за обикновени пътнически возила.

Употребата на новите запалителни свещи както при големите натоварвания, така и във всекидневието, ще осигури следните преимущества:

– увеличена стабилност

– по-добра реакция към командите на шофьора

– увеличена мощност и торсия

– висококачествено представяне и стил

Описаните запалителни свещи ще позволят на двигателя с вътрешно горене да работи в диапазона на въздух-към-гориво 24:1, в каквото съотношение никога не е работил до сега. Настоящите двигатели работят на 14:7 въздух-към-гориво и се нуждаят от каталитичен конвертор за поглъщане и почистване на остатъка от изгорелите газове от тези двигатели.

Независимите тестове на увеличението в конските сили, подовани към колелата на превозното средство, показват увеличение от 12 до 52%, в зависимост от размера на двигателя, дизайна на главите на цилиндрите, и конфигурацията на системата за подаване на горивото. Само че се очаква, че преимуществата от дизайна на новите свещи ще бъдат напълно проявени, когато се превърнат в интегрална част от технологията на двигателя, тъй като производителите се борят да задоволят настоящите изисквания за емисиите и стандартите на корпоративната икономика на горивата (CAFE).

От казаното до сега се вижда, че настоящото изобретение предоставя иновативна конструкция на запалителни свещи, с което напълно се превъзмогват гореспоменатите недостатъци на до сега познатите запалителни свещи. Сега след като описах изобретението си, обаче, оттук насетне на вещите в занаята ще им станат очевидни множество модификации, които не се отклоняват от духа на изобретението, както е дефинирано в претенциите на патента.



ПРЕТЕНЦИИ

Ние твърдим:

1. Запалителна свещ за двигател с вътрешно горене, състояща се от:

тяло, разполагащо с електрически конектор в единия си края, и с куполен електрод с поне една полу-сферична повърхност, монтиран в другия край на тялото, средства за електрическо свързване на поменатия конектор към споменатия куполен електрод, и поне един полу-кръгов електрод, заклепен за споменатото тяло по такъв начин, че въпросния поне един полу-кръгов електрод да има вътрешна повърхност на равни отстояния от споменатия куполен електрод по част от дължината на вътрешната си повърхност, споменатата част оформя аркова повърхност на споменатия поне един полу-кръгов електрод и множество полу-сферични гранули, оформени върху споменатия поне един полу-кръгов електрод, като споменатите гранули са с лице към споменатия куполен електрод.

2. Изобретението, както е дефинирано в твърдение 1, където споменатите гранули са в непосредствена близост една до друго и се простират на практика върху цялото продължение на споменатия полу-гръгов електрод.

3. Изобретението, както е дефинирано в твърдение 1 и състоящо се от множество гранули, оформени върху външната периферия на споменатия куполен електрод, като споменатите гранули върху споменатия куполен електрод са подравнени към споменатите гранули върху споменатия поне един полу-кръгов електрод.

4. Изобретението, както е дефинирано в твърдение 1 и състоящо се от множество гранули, оформени върху външната периферия на споменатия куполен електрод.

5. Изобретението, както е дефинирано в твърдение 4, където споменатите гранули върху куполния електрод покриват на практика цялата външна повърхност на споменатия куполен електрод.

6. Изобретението, както е дефинирано в твърдение 1, където споменатия куполен електрод се състои от полу-сферична горна част и конусовидно оформена основа.

7. Изобретението, както е дефинирано в твърдение 1, където споменатия куполен електрод се състои от полу-сферична горна част и цилиндрично оформена основа.

Дата на публикуване --- --- --- 9 Май 2000г
Изобретатели  ---- --- --- --- -- Робърт Крупа (Robert Krupa), Честър К. Лулавейдж (Chester C. Lulavage)
Линк --- --- --- --- --- --- --- -- Гугъл-патенти






РЕЗЮМЕ

Много неповторима свещ с двупосочна искра за всякакъв вид двигател с вътрешно горене с искрово запалване, независимо дали състезателен, индустриален, камионен, водно-въздушен, автомобилен или битов (косачки, резачки, прахосмучещ, духащ, тракторен, генераторен и тн.). Тази свещ елиминира засечките и подобрява километража (изминато разстояние спрямо обем гориво), води до върхово представяне за двигателя, конски сили, и увеличени обороти, докато са инсталирани настоящите запалителни системи. В добавка, тази свещ служи като устройство за намаляне на газовите емисии, намаляващо ефекта върху глобалното затопляне, киселинните дъждове и смога, чрез значително намаляне на емисиите заедно със значително увеличение на изгарянето на горивото във всички двигатели с вътрешно горене, работещи на пропорция 24:1 въздух към гориво. Тази уникална свещ се състои от удължено или не-удължено тяло с електрически съединител в единия край. Абсолютно аеродинамичен полу-сферичен купол или сферичен електрод е захванат за другия край на тялото на свещта. Поне един абсолютно аеродинамичен полу-кръгов електрод също е захванат за тялото, като е приближен до куполния или сферичния електрод по такъв начин, че вътрешната повърхност на полу-кръговия електрод е на равно разстояние от повърхността на сферичния или куполния електрод. Електродите могат да се изработят от различни метали, сплави, и/или ценни метали и също могат да са покрити с различни метали, сплави, и/или ценни метали. Алтернативна реализация на изобретението включва два, три или четири допълнителни полу-кръгови електроди, като вътрешната повърхност на всички е на равно разстояние от аеродинамичния куполен или сферичен електрод по дължината на цялата си извивка.



ПРЕДИСТОРИЯ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

I. Поле на изобретението

Настоящото изобретение като цяло се отнася до свещи с двупосочно изстрелване на искри за всички двигатели с вътрешно горене, работещи на пропорция въздух към гориво 24:1.


II. Описание на въпросния процес

Има много други известни до сега свещи от този тип, използващи се при двигателите с вътрешно горене. Тези свещи принципно се състоят от удължено тяло, имащо електрически съединител в единия край. Чифт електроди на променливо отстояние се намират на другия край и един от тези електроди е електрически свързан с електрическия съединител.

При много от тези до сега известни свещи, един от електродите се състои от цилиндрична пъпка, а вторият електрод е с формата на буквата J и част от него се надвесва над цилиндричната пъпка. Следователно, при подаването на волтаж към цилиндричната пъпка, между края на цилиндричната пъпка и надвесващия се електрод с форма на J възниква искра. Искрата, разбира се, се опитва да възпламени горивото в горивната камера на двигателя с вътрешно горене.

Както е добре известно, електрическа искра между пъпката и другия електрод ще възникне на мястото на най-малкото разстояние между двата електрода. Следователно, при тези до сега известни свещи, искрата постоянно удря или се протяга между същите две повърхности върху двата електрода по време на работа на свещта. Това има много недостатъци.

Един недостатък е, че тъй като искрата постоянно удря една и съща област върху двата електрода, част от електрода постоянно се износва от искрата, което води до преждевременно амортизиране на свещта.

Друг недостатък е дименето, предизвикано от конвенционалните J-оформени жици, което пречи и отклонява идващия въздушно-горивен дебит, предизвиквайки възпламеняване, погасяване и повторно възпламеняване на огнената вълна. Странична препратка SAE документ 920587 “Триизмерно изследване на формирането на огнени ядра около запалителната свещ” от Тиери Мантел (Thuerry Mantel), Рено.

Един по-сериозен недостатък на тези до сега известни запалителни свещи, обаче, е че поради йонизирането, предизвикано от работата на свещта, запалителната свещ постоянно засича по време на работата на двигателя с вътрешно горене заради малката повърхност, върху която се реализира искрата. За всяко едно блокиране на запалителната свещ горивото в запалителната камера не се възпламенява, а вместо това се изхвърля в атмосферата. Това влияе негативно не само на ефикасността на двигателя, а предизвиква и замърсяване на свещите и увеличава изхвърлянето на отровни пари и замърсители в атмосферата, предизвиквайки СМОГ и ГЛОБАЛНО ЗАТОПЛЯНЕ. Това е особено критично, най-вече заради постоянно увеличаващите се правителствени регулации върху позволените нива на емисии от искрово-запалимите двигатели с вътрешно горене.




ОБОБЩЕНИЕ НА НАСТОЯЩОТО ИЗОБРЕТЕНИЕ

Настоящото изобретение осигурява уникална универсална двупосочно действаща свещ с ниски емисии за всички искрово-възпламеними двигатели с вътрешно горене, работещи на съотношение въздух към гориво 24:1, която преодолява гореспоменатите недостатъци на до сега известните свещи.

Накратко, свещта на настоящото изобретение представлява удължено или не-удължено тяло с електрически съединител в единия край. Абсолютно аеродинамичен сферичен куполен електрод е захванат за другия край на тялото и съединителят и куполния или сферичен електрод са електрически свързани заедно.

Поне един полу-кръгов електрод също е монтиран за тялото по такъв начин, че дъгата на вътрешната му повърхност е на равно отстояние от външната повърхност на абсолютно аеродинамичния сферичен куполен електрод. Формата на сечението на полу-кръговия електрод може да е кръгово, сферично, елипсовидно, правоъгълно, правоъгълно със заоблени ръбове, квадратно, квадратно със заоблени ръбове, трапецовидно, трапецовидно със заоблени ръбове, и/или извито така, че повърхността на вътрешната дъга на полу-кръговия електрод да е на равно разстояние от повърхността на купола на сферичния електрод. Следователно, по време на работа на свещта, искрата между полу-сферичния или сферичния електрод и полу-кръговия електрод продължително се движи напред-назад по дължината на извивката на полу-кръговия електрод. При това положение, засичането напълно се елиминира, защото искрата постоянно се отдалечава от преди това “йонизираната зона”. Електродът може да се изработи от различни метали, сплави, и/или ценни метали и може да бъде покрит с различни метали, сплави и/или ценни метали.

В алтернативни реализации на изобретението, две, три или четири или повече полу-кръгови електрода са захванати за тялото на свещта. Повърхността на вътрешната дъга на всеки един от това множество полу-кръгови електроди е на равно разстояние от аеродинамичния сферичен купол на сферичния електрод, така че искрата между сферичния електрод и полу-кръговия електрод да изминава пълното разстояние между електродите по цялата аркова дължина, винаги “отиваща си” от генерираната преди това йонизирана зона. Това позволява на искрата продължително да се движи върху по-голяма повърхност, за да се елиминира напълно засичането.

За предпочитане е полу-сферичния или сферичния електрод да бъде катода, а полу-кръговия електрод/и да бъде анода. В зависимост от запалителната система, или дори от това от коя страна на двигателя е инсталирана свещта, полу-сферичния купол или сфера може да бъде анод, а полу-кръговия електрод/и да бъде катод.




КРАТКО ОПИСАНИЕ НА РИСУНКИТЕ

По-добро разбиране на настоящото изобретение ще се добие от разглеждане на следното подробно описание, когато се прочете съвместно с приложените рисунки, при които еднаквите символи се отнасят до еднакви елементи из всички изгледи, като:





ФИГ. 1 е издигнат поглед, илюстриращ препоръчителната реализация на настоящото изобретение;

ФИГ. 2 е диаграмен изглед, илюстриращ оперирането на на препоръчителната реализация на настоящото изобретение;

ФИГ. 3 е издигнат поглед, илюстриращ част от втора препоръчителна реализация на настоящото изобретение;





ФИГ. 4 е издигнат поглед, илюстриращ част от трета препоръчителна реализация на настоящото изобретение;

ФИГ. 5 е издигнат поглед, илюстриращ част от четвърта препоръчителна реализация на настоящото изобретение;

ФИГ. 6 е издигнат поглед, илюстриращ част от пета препоръчителна реализация на настоящото изобретение;





ФИГ. 7 е издигнат поглед, илюстриращ част от шеста препоръчителна реализация на настоящото изобретение;

ФИГ. 8 е издигнат поглед, илюстриращ част от седма препоръчителна реализация на настоящото изобретение;

ФИГ. 9 е издигнат поглед, илюстриращ част от осма препоръчителна реализация на настоящото изобретение;





ФИГ. 10 е издигнат поглед, илюстриращ част от девета препоръчителна реализация на настоящото изобретение;

ФИГ. 11 е издигнат поглед, илюстриращ част от десета препоръчителна реализация на настоящото изобретение;

ФИГ. 12 е издигнат поглед, илюстриращ част от единадесета препоръчителна реализация на настоящото изобретение;





ФИГ. 13 е издигнат поглед, илюстриращ част от дванадесета препоръчителна реализация на настоящото изобретение;

ФИГ. 14 е издигнат поглед, илюстриращ част от тринадесета препоръчителна реализация на настоящото изобретение;

ФИГ. 15 е издигнат поглед, илюстриращ част от четиринадесета препоръчителна реализация на настоящото изобретение;





ФИГ. 16 е издигнат поглед, илюстриращ част от петнадесета препоръчителна реализация на настоящото изобретение;

ФИГ. 17 е издигнат поглед, илюстриращ част от шестнадесета препоръчителна реализация на настоящото изобретение;

ФИГ. 18 е издигнат поглед, илюстриращ част от седемнадесета препоръчителна реализация на настоящото изобретение;





ФИГ. 19 е издигнат поглед, илюстриращ част от осемнадесета препоръчителна реализация на настоящото изобретение;

ФИГ. 20 е издигнат поглед, илюстриращ част от двадесета препоръчителна реализация на настоящото изобретение;





ФИГ. 21 и 22 са странични изгледи, илюстриращи алтернативни реализации на електрода;





ФИГ. 23а-23с са издигнати, съответно и задни и странични изгледи, илюстриращи по-нататък реализацията на настоящото изобретение;





ФИГ. 24а-24с са издигнати, съответно и задни и странични изгледи, илюстриращи по-нататък реализацията на настоящото изобретение;





ФИГ. 25а-25с са издигнати, съответно и задни и странични изгледи, илюстриращи по-нататък реализацията на настоящото изобретение;





ФИГ. 26а-26с са издигнати, съответно и задни и странични изгледи, илюстриращи по-нататък реализацията на настоящото изобретение;





ФИГ. 27а-27с са издигнати, съответно и задни и странични изгледи, илюстриращи по-нататък реализацията на настоящото изобретение;

В търсене на възможни начини за размекване на камък, втвърдяване на камък, или каквото и да е, свързано със същия ефект на скалообработване, попаднах на цели отделни клонове информация. Технологични подходи, биологични подходи, изгубено знание... дори и чувствителни военно-политически и икономически въпроси - всичко това е замесено в тази тема.

В момента разполагам с една книга, с едно технологично решение, и с купища любопитна и интригуваща информация.

Все още не съм намерил време да прочета книгата... но намирането й ми отне немалко усилия, това е книгата на въпросния Давидовиц от горния сайт, ето я и нея: "Пирамидите, една разкрита енигма", д-р Йозеф Давидовиц и Марги Морис. Книгата е на английски, и който е на ти с езика, предполагам, че може да е много интересна.


Скоро, надявам се, когато бъркотията по откриването на сайта ни се поуталожи, ще изложа тук всичко останало, натрупано през годините разследване