Apocryphal Academy

СЕКЦИЯ ФОРУМ => Всички теми => Темата е започната от: λ в Януари 24, 2018, 03:23:28 pm

Титла: Моята самоделка с КПД>1
Публикувано от: λ в Януари 24, 2018, 03:23:28 pm
С тази тема искам да обявя потвърдения факт на моя прототип, добил зрял вид и вече в оперативна форма :)

Дълго време обмислям как да подходя с информацията, размишлявам още преди да започне разработването на прототипа, и смятам, че в крайна сметка стигнах до едно преобладаващо настроение. Все още нямам емоционален консенсус вътре в себе си, но съществуването на такава тема в нашия сайт не противоречи на въпросите, които си доизяснявам за себе си. Така че, независимо как ще избера да произнеса официалната информация за завършения апарат (когато надрастне прототипната форма), дотогава от време на време ще споделям каквото сметна за нужно в тази тема тук.

Прототипът на моята самоделка се базира на всичко, което съм научил от достъпната в интернет информация. Нищо не съм измислил лично, нищо не съм открил лично, и не се ползвам от никакви привилегии - нямам достъп до секретна, скрита или недостъпна за останалите информация, нито някой ми помага по технически, материален или емоционален начин. Научил съм всичко това, което съм направил, от интернет - книги по интернет, форуми по интернет, и видеота по интернет. ВСИЧКО, което съм научил и отчасти реализирал, е от английски източници. Нищо от онова, което знам, не е дошло от българоезичното пространство. Единственото изключение е руската информация за магнитното окачване и магнитните лагери на Николаев.

Това означава, че единственото ми предимство пред останалите хора, е владеенето на английски и слаб руски език. ВСЕКИ може да направи същото, и да научи същата информация, при положение, че е достъпна за неговото разбиране. Нямам нищо против в тази тема да споделя абсолютно всички информационни източници, които имат ключово отношение по проекта, и да ги обясня или преведа на български за интересуващите се (освен ако не са твърде обемни и превода не е по силите ми в момента).



И още нещо: По отношение на хората с техническо образование и електроинженерите, които евентуално могат да се озоват тук.
Искам да подчертая дълбокото си разочарование от тяхната група, като генерализирано обобщение. Много пъти съм търсил външна помощ, защото ми липсва основно техническо образование и си нямам хал-хабер от основния научен речник и закономерности. Това често ме кара да задавам много базови и дори инфантилни въпроси на електроинженери и технически лица, за да мога да продължа напред. Почти винаги през годините до сега, обаче, се оказва, че колкото по-наивни са въпросите ми, явно толкова с по-дълбоки, защото никога не се е случило някое грамотно лице да ми даде отговор. Най-лошите от "грамотните" лица, с които съм се консултирал, са се опитвали да ме убедят в лъжи, и тяхното мнение директно е противоречало на съдържанието в уикипедия и сайтовете за онлайн самообучение по физика и електроника. Най-добрите от "грамотните" лица, с които съм влизал в контакт, просто са признавали, че не знаят или че те лично не разбират дадения контекст.

Задаването на въпроси, обаче, неимоверно ми е помогнало на мен самия, защото в процеса на формулирането на въпросите аз сам съм намирал отговора. Често пъти съм намирал отговора още докато чакам отговор от грамотното лице, с което се консултирам. Често пъти отговорът, който сам съм намерил чрез "просветвания" или междувременно от интернет, е противоречал на отговора от консултанта, който в последствие съм получавал.

Не казвам, че всички технически грамотни лица са скопени. Винаги съществува възможността просто аз да съм попадал все на такива, но все пак тези ми търсения не са нито от дни, нито от месеци. В моя личен опит ми прави впечатление и факта, че интересуващите се от свободната енергия технически грамотни хора като цяло са много неинформирани, нямат представа от авангардната информация в полето, не са чували за класическа и примерна, отдавна известна като факт информация, и схващанията им са назад с около 50-60 години от онова, което днес свободно се открива като информация.

С други думи, изводът ми е, че голямата част от технически грамотните лица са замръзнали на нивото на информираност, което е било типично за България в тоталитарните времена, характеризиращи се с информационната "желязна завеса" и несъществуването на интернет. Това, на практика, ги прави безполезни.

Затова подчертавам, че тази тема НЕ Е насочена към електроинженерите и лицата със стериотипизирано образование. Тук няма нищо за тях.

Тази тема е насочена към хората, които желаят да живеят по различен начин и се опитват да постигнат свобода, както е дефинирана от Лок в "Края на Злото" (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=133.0) и от Роуз в "Най-опасното суеверие" (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=274.0). Темата ще послужи най-добре на истинските български анархисти, търсещи самообразование и не-институционално образование.
Титла: Re: Моята самоделка с КПД>1
Публикувано от: λ в Януари 24, 2018, 05:37:01 pm
Най-доброто място, от което човек може да започне да се самообучава, са тези три наръчника:


Всички в общи линии знаят историята за Никола Тесла и Дж. Морган, какви са били отношенията им и какви позиции са заемали. Всеки като цяло знае в какво са се състояли споровете им - Тесла е бил творец, и неговият стремеж е бил да направи нещо добро за всеки човек и за целия свят, докато Морган е бил бизнесмен, и неговият стремеж е бил да печели - от всеки, и по възможност от целия свят. Като цяло се знаят постъпките, които Морган е направил, за да доведе Тесла до просешка тояга, да потисне всичките му изобретения, които дават свобода на хората, и да се възползва от всичките му останали изобретения, които имат потенциала да превърнат всеки човек в клиент.

Не са много известни, обаче, други постъпки и поведение на Морган, които продължават след като Тесла е вън от играта. Не се споменава често, например, че Дж. Морган веднъж дава един милион долара (тогавашни пари), за да изкупи правата по патенти за електротехника, и да забрани цитирането на информация от тях. Морган няколко пъти в историята изкупува цели тиражи от учебници по електротехника, за да редактира съдържанието им, след което отново да ги пласира на пазара.

Малко хора също така осъзнават, че Патентното бюро на САЩ е ЧАСТНА агенция. Тя не е държавна, и никога не е била. Тя е частно дружество, върху което правителството на САЩ няма контрол, освен чрез общото за всички частни дружества законодателство. Това на практика означава, че това патентно бюро прави каквото си поиска с информацията си, и когато си поиска. Да, така е - именно защото Патентното бюро на САЩ е частно дружество, в него се откриват най-интересните неща в света в момента. Но има и нещо друго - според приетия в САЩ "Закон за националната сигурност", всички частни дружества (включително и Патентното бюро) са длъжни да прехвърлят всички патентни права на името на държавата, в случай, че службите за сигурност на САЩ сметнат, че дадено изобретение има каквото и да е отношение към националната сигурност. На практика, изобретателят (и Патентното бюро), получава писмо, уведомяващо го, че еди коя си агенция счита изобретението му от интерес за националната сигурност, и има определен срок да прехвърли всички патентни права на името на правителството на САЩ, като след изтичането на срока го грози затвор в случай на неподчинение.

И ВЪПРЕКИ това, в Патентното бюро на САЩ може да се открият системи с КПД>1, завоалирани и описани като нещо друго и странично. За сравнение, например, Патентното бюро на Русия на практика не съществува в интернет. По никой начин не може човек да сърфира полезна информация на руски патенти със свободен достъп. Колкото по на изток се отива, толкова по-зле стават нещата, като единственото друго патентно бюро, което горе-долу става за нещо след това на САЩ, е Европейското.

А информационното затъмнение продължава - изкупуването на тиражирана информация и редактирането й от страна на бизнеса (петролните и енергийните дружества) продължава, като се прониква и във всички свързани системи, включително и образователната, не само печатарската. Цензурата в интернет за сега е най-слабо изразена от всички други цензури (което не значи, че я няма).





Първият наръчник по електротехника на Дейвис е безценен извор на информация, именно защото е стар и много първичен. Същото се отнася и за "Електромагнитът" на Томпсън, който е написан цели 50 години по-късно, но все още в периода на набиращата сила световна цензура. В тези два извора ще откриете информация, която рядко се осъзнава или знае директно от технически грамотните лица, въпреки че по-голямата част от съдържанието им е всеизвестно и върши чудесна работа на онези, които се самообразоват и самообучават.

Наръчникът по електроника за начинаещи на Патрик Кели може да е най-добрият ви приятел. Патрик Кели е жива легенда. Този човек е написал и поддържа разширяващ се сборник от устройства за свободна енергия и системи с КПД>1, характеризиращ се с изключителен професионализъм. В него той не само прави подробен обзор на всяко споменато изобретение, с патентна информация и прерисувани скици и чертежи, но и често насочва към директни контакти на въпросните имена (ако може да се открият такива), точните данни на патентите (ако изобретението е патентовано) и всякаква странична информация, която може да насочи към нещо повече по въпроса.

Неговият наръчник по електроника за начинаещи е Глава 12 от сборника му. Сборникът има много глави, покриващи всякакви видове технически системи. Легендарният сайт RexResearch е силно обвързан с Кели и голяма част от информацията там е публикувана и от него (в нашата Библиотека има преведени патенти, цитирани и в RexResearch). На няколко места в интернет сборникът на Кели може да се свали в цялост, но той много често се обновява и всеки път съдържа повече информация. В интернет най-често ще срещнете отделни глави от него.

Доколкото знам, последното издание е от 22 януари 2018г, води се версия 32.7, и е с размер 2524 страници. Можете да го свалите оттук -> Patrick Kelly (http://www.free-energy-info.com/PJKbook.pdf)

Титла: Re: Моята самоделка с КПД>1
Публикувано от: λ в Януари 24, 2018, 09:03:54 pm
Моята самоделка, която ще обясня тук, по същество е мотор тип Бедини SG с Тесла ключ и отделен генератор.

Информацията е доста, и има много за обясняване не толкова поради факта, че много хора знаят твърде малко, колкото поради факта, че твърде много хора са приучени и кондиционирани да вярват в твърде много лъжи. Затова, за сега ще спестя цифровата информация, тъй като все още провеждам калибровка и най-различни тествания, не искам да споменавам цифри, които после ще ми се наложи, по всяка вероятност, да променям. Това, че е КПД>1 е очевидно. Предстои обаче точно да се определи за какво става дума, на око ми се струва, че може би е нещо като КПД>4, но за да говоря с пълна сигурност, са нужни твърди тестове.

"Твърди тестове" означава прилагане на енергията в реално свършена работа. Фарадей е предпочитал да измерва енергията от всичките си експерименти не чрез достъпните за времето му уреди за измерване на характеристиките на електричество, а според това дали определената енергия може да разгражда вода. Така се раждат Фарадеевите закони за електролизата, които определят количествените отношения между вложената електроенергия и химическите промени във веществото. Уредите често лъжат, мого по-често, отколкото използващите ги предполагат, а съвременните уреди на всичкото отгоре са слепи за много от формите на енергията, да не кажа за почти всичките й форми, с изключение на една или две. "Твърдият тест" - дали дадено нещо върши работа, за колко време и колко често, е единственото измерване, на което трябва да се осланяте.




Междувременно, ще започна да обяснявам теорията. От следващата си публикация нататък ще считам, че заинтересуваните читатели са прочели "Бедини SG" - Наръчник за начинаещи" (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=205.0) поне веднъж.
Титла: Re: Моята самоделка с КПД>1
Публикувано от: λ в Януари 24, 2018, 09:43:19 pm
Бедини НЕ Е основният и оригинален изобретател на своите мотори. Той винаги е работил в екип, и едва в последствие обстоятелствата са го наложили като обществена фигура, и следователно говорител, с който всичко се свързва. Повечето от технологиите "Бедини" са разработки на Тесла, Кромри, и други по-съвременни изобретатели.

Публиката е разделена. Повечето хора не успяват да репликират нещата на Бедини в работеща форма, и твърдят, че не работят. По-малко хора успяват да ги репликират успешно, но някои от тях нямат добро приложение на тези технологии и ги считат за "хубави играчки", демонстриращи принципи. Самата група около Бедини, която му приглася, добавя от себе си и помага с публикуването на изданията, също заемат този курс в твърденията - че това са апарати, които само демонстрират принципи и са подходящи за обучение на начинаещите в полето. В България степента на разделение на мненията е същата.

Аз обаче, в личния си опит, съм открил, че това разделение на мненията се дължи на типичната за широката общественост липса на визия. Широкото множество на хората - и неуспешните и успешните репликатори - не осъзнават каква е причината да се стремим към такива апарати, към свободна енергия, и не осъзнават какви са основните пречки, истинските причини за трудностите и, въобще, не проумяват в пълнота проблематиката. Поради липсата на визия следва и липсата на идеи за приложение и реализация на технологията.

Останал съм с впечатлението, че в България особено има много слабо разбиране на проблематиката, и съответно на целите, които си поставя технологията "Бедини". И това е разбираемо, защото въпреки че навсякъде се твърди, че всички млади хора учели английски, българинът като цяло си остава неграмотен - какъвто винаги е бил.







Широкоразпространеното мнение е, че технологията "Бедини SG" е "зарядно на батерии" на свободна енергия. Следователно повечето хора си мислят, че тази зареждачка ще им зарежда батериите със свободна енергия, и те после ще ползват същите тези батерии, за да задоволяват битовите си нужди. Цялата тази илюзия е грешна от всичките си страни.


Първо, технологията "Бедини SG" е МОТОР. В контекста на тази технология става дума за самоделни МОТОРИ. В нашата Библиотека наръчниците са озаглавени като "генератори", но на корицата, във вътрешното им заглавие и съдържание няма да откриете такива твърдения.
Бидейки апарат за свободна енергия и стремящ се към КПД>1, технологията "Бедини SG" се опитва да създаде ВЕЧЕН МОТОР. Всички реализации и варианти на тази технология, измислени от Бедини и групата около него, се характеризират с това, че МОТОРНАТА функция на прототипите и моделите винаги е на първо място.

Зареждачката за батерии на свободна енергия тип "Бедини" изглежда по-различно от мотора "Бедини SG". Тя има почти същата електронна верига, и няма движещи се части. Много по-ефективна е в зареждането на батерии от мотора тип "Бедини SG".

Второ, повечето хора под "мотор" разбират тяга и скорост. Но това, че масата от хората предпочита да приема моторите толкова едностранчиво, не означава, че смисълът на мотора като концепция е толкова плитък. Много малко хора се потапят достатъчно дълбоко в проумяването на тази технология, за да забележат, че моторите "Бедини SG" са със слаба тяга и често с не много висока скорост не защото са неефективни мотори, а защото са ТЯСНО СПЕЦИЛИЗИРАНИ мотори. Отново това е следствие от липсата на визия. Тези мотори са тясно специализирани в това да бъдат вечни, КПД>1 мотори, по един точно определен начин. Има много начини за свободна енергия и КПД>1. Един от начините е "свръх-ефикасност" или "свръх-спестовност" и този вид мотори са тясно специализирани именно в това.

Трето, повечето хора (почти всички) просто не разбират какъв е смисъла на апарата, наречен "електрическа батерия". В училищата не се преподава как в действителност работят тези устройства (батериите) и какво всъщнност представляват. Трябва да започнем точно от тук, за да разберем точно по какъв начин моторът "Бедини SG" е с КПД>1. Чак след това ще можем да говорим за това какъв е правилният начин да се използва и в кое приложение в действителност се усвоява пълният му потенциал.
Титла: Re: Моята самоделка с КПД>1
Публикувано от: λ в Януари 25, 2018, 02:13:21 am
В училище се учи, че "батериите съхраняват електрическа енергия". Което от една страна е вярно, но ефектът, който се постига с това изказване, е подвеждане. За учениците, това е подвеждане. Но онова умишлено деяние, което се върши от учител към ученик, тоест предумишленото подвеждане, си е чиста проба лъжа.

Едно е да подвеждаш читателя в свой патент. Друго е да подвеждаш свой ученик, когато става дума за общодостъпно знание.






Забележете, че в "Наръчника по магнетизъм" от 1842г НИКЪДЕ не се споменава израза, че "батериите съхраняват електрическа енергия". Нито пък химическа. Казва се единствено, че когато между цинка и медта има разтвор на киселини, атакуващи цинка с повече настървение от медта, между двата метала протича ток в посока от цинка към медта. И из целия наръчник батериите се описват като изделие от метали и киселини, от което протича ток. Никъде не се казва, че "батериите съхраняват електрическа/химическа енергия".

Забележете, че самият Дейвис е бил производител на батерии. Той написва този наръчник, за да рекламира бизнеса си. По онова време, както той самият описва в предисловието си, електротехниката е иновация, която бързо се развива, но от една страна това развитие е твърде бързо, за да се организира единна енциклопедична база, и от друга страна широката общественост продължава да не е добре осведомена за това що е електричество и що е електротехника. Дейвис, бидейки производител и търговец на батерии, написва наръчника с идеята да популяризира собствения си бизнес, като просветли и образова своите съграждани.

Имало ли е презареждащи се батерии по негово време, 1842г? Да. По онова време ВСИЧКИ батерии са се считали за презареждаеми. Дейвис описва презареждането на батерии в наръчника си - то се състои от физическата подмяна на електролита, старият се хвърля, и се сипва нов (защото тогавашните батерии са били от отворен или непостоянно затворен тип).

От самото начало батериите са били, и все още са, презареждаеми. Само че никой не ги е презареждал с енергия.

На по-късен етап се открива по-ефикасен метод за презареждане на батерии - чрез енергия. В началото презареждането на батерии е представлявало химическото създаване на нов електролит, и физическата подмяна на електролита в клетката/клетките на батерията. Често това е било голямо количество, защото е имало много големи батерии, като малки бидони. Никой не е презареждал батериите с енергия тогава, а с физически труд.



АКО бъде изобретена машина, наподобяваща механичен скрипец, който повдига кофи с електролит и подменя стария с нов в клетките на батерията... и АКО тази машина се задвижва множество пъти с една единствена батерия... тогава с енергията от една батерия тя ще презареди МНОЖЕСТВО батерии.

Тоест - батериите НЕ съхраняват енергия. Така нареченото "презареждане" на батериите НЕ налива енергия в тях.

АКО бъде открит още по-ефикасен начин за още по-лесно "презареждане" на батерии, тяхното "зареждане" ще стане още по-евтино.

С други думи - това дали една батерия има КПД>1 на практика зависи от ефективността на възприетия съвременен метод на "презареждане".




И ето на, не видиш ли, в един светъл момент техническият свят открил още по-ефикасен метод за презареждане на батерии - чрез електричество.

Този по-ефикасен метод на презареждане на батерии бил толкова по-приемлив, евтин и лесен, че се възприел навсякъде по света. Дотолкова навлязал в бита на техническото общество, че старите батерии, които се презареждали само чрез подмяна на електролита, започнали да се наричат "непрезареждаеми". Една малка и невинна илюзия била възприета.

Когато батериите навлезли достатъчно навътре в обществото, така че от технически апарат да се превърнат в битов консуматив, бизнесът се намесил в обществените вярвания и суеверия, за да подведе общетвеността да използва батериите по точно определен начин - по такъв начин, че използващият ги да се превърне в крепостен клиент.



Как било направено това? Чрез изкупуване на учебници, редакцията им, и повторното им лансиране на пазара, както и чрез лобиране в научните страни чрез финансов натиск, се наложило другото предумишлено подвеждане, което се учи в училище - "електричеството протича от плюс към минус, от положителния терминал към отрицателния".

Това само по себе си е вярно, но не е ПРИЧИНАТА да протича ток. Никой себеуважаващ се учен или учител не би казал, че ПРИЧИНАТА за протичането на ток е разноименността на терминалите. И все пак, образователната система е така направена, че човек излиза оттам с внушението, че ток тече от плюс към минус. Или обратното, зависи в какво вярва. Символът за диод например е такъв, какъвто е, защото когато бил измислен, все още не се знаело, че електроните имат заряд. Когато било установено, че електроните имали отрицателен заряд, вече било късно да се променя знака в номенклатурата.

Нека го наречем подвеждане. Ако в учебните заведения (и средни и висши) само подвеждат, без да лъжат, направете си експеримент. Попитайте най-близките около вас познати с електроинженерно образование, дали може да протича електричество между два положителни или два отрицателни терминала на веригата. Запишете си отговорите им, и след като си направите изводите, си задайте въпроса - лъжа ли е да подведеш цял един народ, или просто подвеждане?

Това е важна лъжа. Защото след като бизнесът кутирал повсеместно поддържаната илюзия, че ПРИЧИНАТА да протича ток са разноименните терминали, това само по себе си подсилва илюзията, че батерията е "резервоар с енергия", който се "пълни" и "изпразва". Когато имаш пълнене, консумиране, и в следствие на това изпразване, тогава трябва да купиш още "сок", с който да "напълниш" батерията.

Ако никой не вярваше, че батериите се "пълнят с енергия", тогава щеше ли някой да купува енергия за батериите?






Батериите са химически дипол.

Един дипол може да бъде създаден, и разрушен. Отслабен и възстановен. Но не и "презареден".

Възстановяването на една батерия се изразява във възстановяване на вътрешната й химическа среда. По какъв начин ще се постигне това възстановяване е изцяло избор на оператора. Той може да изразходва енергия, за да възстанови химическата среда на батерията, а може и да не използва енергия, за да възстанови химическата й среда.




Когато батериите захранват някакъв товар, например крушка, откъде идва енергията?

В училище се казва, че енергията идва от "източника". Кой е "източникът" на енергията в една верига? - Батерията. Така се учи в училище, и това е чиста лъжа.


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/01/bat2.png)

Така се учи в училище. Един ампер (дебит електричество) "излиза" от батерията. Амперметъра преди крушката показва 1 ампер. В училище се казва, че ТОЗИ ТОЧНО един ампер се преобразува в светлинна енергия, и напуска системата, това е товара. Абсолютно логично е да се попита, тогава какво се измерва след крушката? Би трябвало да са 0 ампера, нали така?

Само че не са 0 ампера. Метъра измерва 1 ампер след крушката. Добре де, този ампер не напусна ли системата като светлина? Отговор няма да получите от училищния перподавател.

После се казва, че този 1 ампера "влиза" обратно в батерията (нищо че трябваше да го няма.) И така, излиза, че в батерията НЯМА загуба на енергия. Един ампер излязал, един ампер влязал. Загуба на енергия няма, но свършена работа има. И вълкът сит, и агнето цяло. Как така? И тук няма да получите отговор от училищния преподавател.





Истината е, че батерията не захранва крушката. Това, което захранва крушката, е ВЪНШНАТА енергия, която се влива във всяка една верига с дипол.

Диполът е медиатор на енергия, а не източник. ЧРЕЗ диполите ние успяваме да комуникираме с равнината, в която се намира енергията. Без дипол енергията е неадресируема, ние не можем да комуникираме с нея и следователно не можем нито да я манипулираме, нито да я използваме. Диполът правилно може да се нарече портал или прозорец.

Когато два разноименни терминала се свържат, диполите се разрушават. Батерията не се "изпразва" от енергията, която никога не е съдържала, а започва да умира, защото когато двата терминала на един дипол се дадат на късо, диполът изчезва и умира.



Прост експеримент: Вземете два магнита, най-добре да са дълги магнити. Те са два дипола. Допрете разноименните им полюси. Сега вместо два дипола имате един дипол - единият е премахнат. Проверете чрез проявително фолио или измервателен уред, или онагледяващ прийом, и ще видите, че там където двата им разноименни полюса се срещат плътно, няма магнетизъм.

Ако магнитите са във формата на подкова, и допрете разноименните им краища два по два, от два дипола няма да ви остане нито един.

По същия начин, когато свържете двата разноименни терминала на батерията, тя спира да бъде дипол (спира да служи като средство за комуникация с енергията). Тъй като в случая с химическите диполи това изчезване и разтуряне отнема известно време, което е забележимо и значимо от гледна точка на честотата на нашето съществуване, това "постепенно замиране" се тълкува от подведените и излъганите като "изпразване/изтичане на енергия".




Истината е, че е нужна ПОТЕНЦИАЛНА РАЗЛИКА, за да протича енергия. Да... това го знае всеки, и го пише навсякъде. Е... след като това уж всеки го знае, и след като уж го пише навсякъде... защо не се разпознава и прилага?



(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/01/bat1.png)


Тази схема е съвсем валидна, и работи. Ако две батерии са свързани с едноименните си терминали, енергията ще протича от по-силната към по-слабата.

Крушката (кръгчето с хикса в него), ще свети. Лявата батерия е изобразена като две, за да се покаже, че левият дипол е два пъти по-силен от десния. Проводникът е наклонен надясно, за да се подчертае разликата в потенциалите - висок потенциал в лявата част на веригата, и нисък потенциал в дясната част.

Това създава волтаж. Токът тече натам, накъдето е насочен волтажа, и със силата на волтажа. В случая, ако и трите батерии са еднакъв волтаж, да кажем по 9 волта, крушката ще се захранва от ВЪНШНА за веригата енергия, със сила 9 волта (долните две батерии се обезпечават една друга, така че разликата в потенциала се прави от най-горната батерия, която е също 9 волта, тоест от 18 вадим 9).



Тук обаче има една голяма разлика от стериотипното използване на батериите в съвременната електротехника. когато си зареждате акумулатора на колата от мрежата, какво правите? Вие свързвате ПЛЮСА на мрежата към ПЛЮСА на акумулатора, за да го "презаредите", да го "напълните с енергия".

Е... тук свързвате плюса на един по-силен дипол към плюса на един по-слаб дипол.

Тоест левите две батерии зареждат дясната батерия, ДОКАТО крушката свети.



Крушката не изразходва "енергията на батериите". Докато левите две батерии възстановяват химическата среда на дясната батерия, те отварят прозорец във веригата, и през него ВЪНШНА енергия се влива директно в крушката, и претърпява видоизменяне в светлинна форма.

Знаете ли защо, обаче, батериите в крайна сметка ще умрат? И трите? - Защото батериите не са ефикасни апарати! Както всеки уред, батериите нямат 100% ефикасност. Множество фактори влияят на това какви загуби се случват в батериите, но грубо може да се очаква, че ефикасността на оловно-киселинните батерии е горе-долу 85%.

Тоест, когато една батерия възстановява друга, действието е успешно на 85%. В резултат общото състояние на цалата система от двата дипола, свързани плюс с плюс, се влошава с 15%.



Прост експеримент: Вземете едно фенерче, което работи с една батерия, и вземете три такива батерии. Проверете колко дълго ще свети фенерчето, ако е вързано между два положителни терминала като на горната картинка. Когато дясната (единичната) батерия се възстанови, разменете мястото й с някоя по-влошена.

След това купете още три такива батерии. Измерете времето, за което фенерчето ще свети само с по една батерия, докато не "изтощите" и трите батерии. Сумирайте времето.

Сравнете колко повече енергия е изразходвало фенерчето, докато е светело между два положителни терминала, отколкото между два разноименни терминала. Разликата ще бъде с размер няколко ПЪТИ по-дълго (при положение, че според училищната илюзия то уж е ползвало "резервоари с еднакъв дебит"). Ще видите, че времето, за което се е "изтощила" системата с двата положителни терминала абсолютно отговаря на ефикасността на отделните батерии, описана процентно в производствените им характеристики.

Енергията за светенето на фенерчето е дошла ОТВЪН. В обикновения случай, когато то е светело между два разноименни терминала, част от ВЪНШНАТА енергия е била използвана с цел влошаване на батерията (дипола).





Това е открито за първи път от Никола Тесла. Той разработва система с КПД>1, основаваща се само на изчистения случай на този принцип, но не я защитава с патент. Системата е разкрита от един от неговите помощници, и става известна като Тесла ключ. Тесла ползва множество батерии и верига помежду им, която ги превключва ту в последователно свързване, ту в паралелно свързване, по групи, така че да се зареждат една друга, редувайки се.

Фирмата "Electrodyne Corporation" репликира тази система, и я наблюдава, докато тя функционира години наред без прекъсване в тестова установка. Системата захранва редица различни електроуреди, докато батериите й тка и не се "изтощават", а накрая на неколкогодишния експеримент, когато установката е спряна, батериите са "пълни" и в отлично състояние, въпреки вършената работа години наред.

Повече информация за това - Глава 6, "Pulse-Charging Battery Systems" (http://www.free-energy-info.com/Chapt6.html) от сборника на Патрик Кели.



ТОВА е правилният начин да се ползват апаратите, наречени батерии. Когато се ползват по правилния начин, единственото, което трябва да се направи, е част от външната енергия, която влиза в системата (чрез вързания електроуред) да компенсира естествената неефективност на батериите, която е около 15% за оловно киселинните и повече или по-малко за другите видове.

Тесла е наваксал тази естествена неефективност на батериите чрез същия метод, по който технологията "Бедини" възстановява батерии. И това е понеже тази технология е също на Тесла... но е описана много по-достъпно в наръчниците на Бедини.



На практика... проектът, който аз репликирам, е мотор тип "Бедини SG", вързан между два положителни терминала, а не между разноименни терминали. Това е ясно обяснено на една лекция, който всеки може да си купи от фирмата на Питър Линдеман "A&P Electronic Media", лекцията се казва "Отвъд наръчника за напреднали" и ще споделя съдържанието от нея тук (това което е в контекста на разговора).

Титла: Re: Моята самоделка с КПД>1
Публикувано от: λ в Януари 25, 2018, 08:55:34 pm
Направил съм темата, не само за да изнеса конкретни неща като информация и факти. За мен, като изстрадал ветеран, е от голямо значение да се опитам да ви посоча нещата, които никой не го интересуват и които всеки смята за маловажни, и поради това ги игнорира без да се замисля.

Установила се е илюзията, че "Свободната Енергия" няма нищо общо с образованието, науката и стандартната информация. Хората повсеместно изхождат от гледната точка, че "Свободната Енергия" е едва ли не някакъв "бъг" в реалността, някакъв "трик", с който човек може да измами Господ - нещо, което е в по-голямата си част намиращо се в научната фантастика.

Разберете ме, като ви разказвам какво видях със собствените си очи и изпитах на гърба си - хората НЕ ВЯРВАТ в "Свободната Енергия", те НЕ МИСЛЯТ, че съществува такова нещо. Тук не става въпрос за това, че "Свободната Енергия" се нуждае от нечия сляпа вяра в стил Мохамед и планината, или в стил "зрънцето на Исус". Не говорим за такъв тип невярване. Хората, които се интересуват от "Свободна Енергия", са всъщност едни емоционални хора с романтичен фетиш. За тях цялото това начинание е всъщност "пътешествие". За тях нужните усилия са всъщност "имагинерни и напразни". За най-интересуващите се от "Свободната Енергия" всичко това е сравнимо с четенето на увлекателен роман, или може би точно на Дон Кихот на Сервантес.

За тях всичко това е едно увеселение. Те не смятат в действителност, че са способни на какъвто и да е истински принос, или че има смисъл да постигат каквото и да е.

Те търсят точно това. А не "Свободната Енергия". И затова не я намират. Елементарно, Уотсън - щом дефакто търсиш нещо съвсем друго (романтично увеселение), никога няма да откриеш онова, което само си внушаваш, че наистина търсиш.




"Свободната Енергия" се намира в образованието, осведомеността и науката. Тя е ТОЧНО там. Само че тя не е забавление, тя не предлага бягство от проблемите на живота и света. А романтиците, които търсят именно бягство от проблемите на живота и света, го намират в една мрежа от илюзии, заплетена на топка, без начало и край.

Ще спомена за човек, който знам, че със сигурност не чете сайта ни. Той ми съдейства, доколкото може, по един от другите ми проекти... технически проект отново... за който ми трябва немалко количество пиезокристали. Този човек е невероятно грамотен и кадърен, истински професионалист. В миналото е бил близо до управата на нашия институт за пиезокерамика, а по-късно става агент на ДС и е пратен в САЩ, за да отговаря за поддръжката на подслушвателната ни техника. Понастоящем е шеф на слаботоковите системи на една от най-големите и известни сгради в София.

Човек, който е истинско бижу. Когато обсъжда иновативни технологии и води по-задълбочени разговори на техническа тематика, започват да му се проявяват детински тикове и поведението му, като държание и жестикулации, започва да наподобява това на тинейджър. Отстрани прилича, сякаш напълно забравя за остарялото тяло, което обитава, и се намира в някакъв друг свят, докато участва в такива разговори - не посредствени разговори, от които научава нови неща.

Веднъж се опитвах да му обясня технологията, описана в наръчника за "Бедини SG", и направих аналогията с хидравлично-ударната рампомпа - водната помпа, която работи сама, без захранване, и която изпомпва вода на много по-висока височина от водоема.



Той за първи път чуваше нещо такова, и дълго време го убеждавах на доверие, че съществува такава помпа. Нямахме интернет в онзи момент около нас, така че разказите ми звучаха като разказите на някакъв ловджия или на бабини приказки за лека нощ. Представяте ли си последствията от този факт? ТОЗИ човек никога не беше чувал за най-класическите видове помпи. Най-разпространените водни помпи из САЩ във времето преди електрификацията на Флорида и другите щати. Цял свят знае, че тези водни помпи работят сами, и че изпомпват вода на много по-високо.

Няма нужда да споменавам, че за първи път чуваше електрическа система да се оприличава на ВиК системата на хидравлична рам-помпа. Това чисто и просто означава, че този човек никога не се е сблъсквал с идеята, че в електротехниката са възможни нещата, които са световно известен факт за ВиК системите - тоест "Свободна Енергия".

Когато се върнах вкъщи, му пратих на мейла няколко линка на известни патенти на рам-помпи и няколко избрани видеота от ю-туб за работещи рам-помпи, индустриално произведени и самоделни, както и на една от индустриален мащаб, използвана за основно снабдяване на цяла водна станция в Южна Корея.

Този човек - точно този, на фона на всички останали - се изолира от тази информация, смятайки че има нещо гнило, и просто спря да обсъжда въпроса и посоките, водещи към него.




Обръщайки се към читателите, които ме следят - искам да подчертая колко сте сами. На всеки трябва да стане ясно колко много зависи от него, персонално, като личност, и колко няма никой наоколо, който може да му помогне, нито пък дори да симпатизира на начинанието му.

Разберете - "Свободната Енергия" е самата реалност, тя е факт, а не митология. "Свободната Енергия" не зависи от това дали вие ще сте Нео от Матрицата, не зависи от това дали ще откриете грешка в Сътворението на Създателя или бъг в реалността.

"Свободната Енергия" е въпрос на добро образование.

Насочените срещу вас усилия, които ви пречат и спъват, се състоят във влошаване на образованието и корумпирането на авторитетните научни среди. ТОВА са дейностите на Врага.




С това всеки от вас би трябвало да разбира целта, която седи зад тази тема. Когато всичко се сдобие с още повече плът, цялата информация ще бъде разпространена в един достатъчен пакет, който да може да осигури нужното образование в правилната посока, така че всеки, който реши, че иска да го постигне, да може да го направи без да губи време в излишни воини със себе си и останалите.

Сега вече ще продължа по същество специално с моята идея за личния ми проект, който, както ще видите, е просто един много добър Франкенщайн от отдавна известни и доста добре изучени технологии в науката, които са на не по-малко от 100-150 години.
Титла: Re: Моята самоделка с КПД>1
Публикувано от: λ в Януари 25, 2018, 10:05:27 pm
Оказва се, че голяма част от репликаторите на "Бедини SG" в България всъщност не разбират за какво става дума в това устройство. Такъв е личнитят ми опит от не един или двама човека, с които съм разговарял.





"Бедини SG" се опира на факти, открити от Тесла. Тесла открива, че има нещо особено и се наблюдават редица аномалии в острите и резки високоволтови импулси. Обобщеното тяло на тези аномалии Тесла нарича "лъчиста енергия".

Той забелязва, че резките и високоволтови импулси влияят забележително на електролитните батерии. Тесла стига до извода, че пулсирането на чисто високоволтово напрежение в електролитната батерия води до положително/"здравословно" изменение на нейната вътрешна химическа среда. Сиреч - резките високоволтови импулси създават благоприятни химически промени в електролита на батерията.

Както обясних по-горе, това на практика се тълкува като "фактическо презареждане на батерията". Ако намериш начин да направиш електролита на батерията такъв, какъвто си е бил в началото на реакциите, БЕЗ да влагаш енергия, на практика чисто и просто си "презаредил" батерията безплатно.

Въпреки че преведох трите наръчника за "Бедини SG", все още много хора не си дават сметка за този корен на нещата: че високоволтовите импулси влияят директно на електролита на батерията, като го изменят химически.




Тесла си дал сметка, че положително заредените йони в електролита, са много тежки и бавни. Свободните електрони, обаче, имат пренебрежима маса, и следователно са много бързи.

Близко е до акъла, че тежките положително заредени йони се задвижват по-бавно и по-бавно реагират на насочено движение, но имат много повече инерция, след като веднъж бъдат задвижени в посока. Електроните, обратно - те се задвижват светкавично и с готовност реагират на насочено движение, но имат много ниска и мимолетна инерция.

Тесла прави първолашкото заключение, че разликата между инерцията на тежките положителни йони и инерцията на леките отрицателни електрони може да се манипулира в полза на състоянието на батерията.





(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/01/pdfbat1.png)

Във Време "А" ключът се затваря, свързвайки волтовия източник (батерия, зареден кондензатор, или каквото и да е) към оловно-цинковата батерия. Електроните започват да протичат по външната повърхност на свързващата жица. Бидейки много леки и срещайки малко препятствия, те наистина се движат много бързо (електроните вътре в жицата се предвижват само с няколко сантиметра в час, тъй като провирането през материята на медта е трудно). Всичко върви добре до Време "В", в който момент водещите електрони достигат до оловните плочи вътре в батерията. Тук, те вече имат проблем, защото протичането на тока през оловните плочи се осъщствява от оловните йони. Оловните йони са много добри в това да провеждат електрически ток, само че им е нужна част от секундата, за да тръгнат, заради инерцията им. Тази част от секундата е от критично значение, и отваря врата за свободната енергия. В тази част от секундата електроните се струпват и натрупват, защото те все още пристигат от протежението на жицата с много висока скорост. Така че, при Време "С" те образуват голямо скупчено тяло от електрони.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/01/pdfbat2.png)

Това голямо тяло от електрони има същия ефект, сякаш се е получила електрическа връзка с много по-силен волтажен източник, способен да снабди с много повече ток. Тази сиутаця просъществува само за много кратко време, но от нея има три много важни ефекта. Първо, във Време "D", тази ситуация вкарва много по-голям ток в батерията, отколкото може логически да се предположи като очакване от оригиналния волтажен източник. Второ, този високоволтов пулс изменя полето на Нулевата-Пространствена-Енергия (Zero-Point Energy Field), в което поле е ситуирана веригата, предизвиквайки във веригата да се влее допълнителна енергия от външната околна енергийна среда. Това от една страна прилича на слънчевото огряване, което предизвиква протичането на ток в слънчевия панел, само че вместо видимо слънчево огряване, енергийният поток не е видим за нас и ние нямаме инструменти, които реагират на тази допълнителна енергия. Трето, допълниелната енергия се влива в батерията, по този начин зареждайки я много повече от онова, което би се очаквало, и в същото това време, част от допълнителната енергия се влива и в натоварването, захранвайки го по този начин, и освен това, част от този поток потича обратно през захранващата верига, по този начин намалявайки консумацията й на енергия.

Практически наръчник за апаратзи за Свободна Енергия, автор Патрик Кели (https://www.greenoptimistic.com/wp-content/uploads/2008/07/D3.pdf)



Титла: Re: Моята самоделка с КПД>1
Публикувано от: λ в Януари 26, 2018, 01:51:06 am
Нека всички, задружно, веднъж завинаги прегледаме как функционират хидравличните рам-помпи, подробно.

На практика, за да получите ВЕЧЕН мотор от пулсов тип, трябва просто да пресъздадете една електро-магнитна аналогия на ВиК системата на хидравличната рам-помпа. Нека разгледаме това абсолютно действително изобретение.

Линкът, който ще разгледаме кадър по кадър, е този: https://www.youtube.com/watch?v=Zk9zs0EQIQ8





Стъпка 1:

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/01/ram1.png)

От водоема, водата потегля НАДОЛУ по входната тръба, постъпваща към помпата. Заради наклона, тя на практика носи енергия със себе си, под формата на инерция. Произходът на тази входна енергия, е гравитацията.

В нашия електро-магнитен аналог, тази ситуация е еквивалентна на началния волтаж, който задейства низа от събития. Както виждате, водоизточникът е на по-високо равнище от помпата. Това означава потенциална разлика, и в нашия електро-магнитен аналог, водоизточникът е еквивалентен на нашия положителен терминал.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/01/ram2.png)

В рам-помпата имаме два клапана. Както виждате, единия ще се затвори от прииждащата вода (по-ниския), а другият ще се отвори от прииждащата вода (по-високия).

В нашият електро-магнитен еквивалент, това означава, че тук ние трябва да имаме някакъв "електрически вентилен механизъм", който да изпълнява подобна роля. Нека имаме това на ум, за да помислим после кой стандартен механизъм от електротехниката може да изпълнява тази роля.

Това е еквивалентно на Време "А".




Стъпка 2:

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/01/ram3.png)

Водата влиза в рам-помпата, и по-ниският клапан се затваря. Поради това, водата изпълва рам-помпата, като силата, която я нагнетява в рам-помпата, и нейната входна инерция - тоест, стартовата входна енергия, внесена от гравитацията.

Долният клапан, който се затваря, се нарича "прахоснически клапан" (waste valve). Това е чудесно име, ще го запомни ми научим точно така - прахоснически клапан. Ще видим защо е важно това след миг.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/01/ram4.png)

Поради гравитацията, във водния обем, който е нагнетен в помпата, се образува напрежение. Във ВиК света напрежението се нарича налягане. Този момент се обозначава с червената точка на картинката. Това налягане се развива заради инерцията, с която входната вода постъпва в системата от самото начало.

Трябва да разберем, че без начално налягане (инерция от гравитацията) рам-помпата НЕ работи. Тя има нужда от две начални условия:

За да потигнем КПД>1 в нашия електро-магнитен аналог, ние трябва да стартираме с някакво начално ниво на енергия. Тоест, с някакъв начален волтаж.

В Наръника по магнетизъм на Д. Дейвис от 1842г ще видите, че преди господин Волта да формулира математическият закон за предвиждане и изчисление на електро-двигателната сила, тази сила се е наричала налягане.

Волтажът в електро-магнитните системи е еквивалентен на налягането във ВиК системите. И години наред налягането се е използвало като термин, равнозначен на волтажа, преди господин Волта да се разпише в научната история.

Това е еквивалентно на Време "В".




Волтаж
Волтажът е ключът за проумяването на електрониката. Без волтаж, нищо не се случва в електрониката. Какво представлява той? Никой не знае. Ние знаем как да го генерираме. Ние знаем какво прави той. Ние знаем как да го измерваме, но никой не знае какво в действителност е той.

Той се нарича още и "електро-двигателна сила" или "EMF", което по никой начин не ни помага да разберем какво представлява. Това е като да се каже "нещото, което бута, е нещото, което бута" - много вярно, но абсолютно с нищо не ни помага.

Добре, след като си признахме, че ние в действителност не знаем какво е волтажа, може да изброим нещата, които знаем за него:

Една нова батерия има волтаж между терминалите си. Твърди се, че този волтаж кара електрически ток да протече през коя да е затворена верига от проводници, която го съдържа. Потокът (токът), който протича по веригата, може да предизвика случването на разнообразни нещша, например създаването на светлина, създаването на звук, създаването на топлина, създаването на магнетизъм, създаването на движение, създаването на искри, и тн. и тн.

Използвайки тока, предизвикан от волтажа, едно устройство наречено "волтметър" може да посочи колко е голям волтажа. Колкото е по-голям волтажа, толкова е по-голям потока и толкова по-голямо е отчитането на волтметъра.


Наръчник по електроника за начинаещи, на Патрик Кели (https://drive.google.com/file/d/1iN8acnOR30Fj8v5IIqydaWnNIuHVUPmf/view)




Стъпка 3:

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/01/ram5.png)

Под влияние на налягането, по-високият клапан се отваря, е водата прониква по-нависоко в рам-помпата. Тя все още е под надморското равнище на водоема-водоизточник.

В еквивалента на нашата електро-магнитна система, това означава, че все още не е генериран по-висок волтаж от стартовия. Потенциалът на стартовия положителен терминал е по-високо от потенциала на настоящия етап на развитие на низа от събития.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/01/ram6.png)

Водата, под влияние на стартовото си налягане, продължава да навлиза по-нагоре в рам-помпата и да я изпълва. Тя навлиза в онази затворена тръба, която виждате на картинката.

Тази тръба се нарича "въздушно тяло". Това е затворен съд, обемен съд, който е пълен с въздух.

Въздухът е като "мека пружина", той се поддава на свиване и на разширение, като винаги се опитва да възстанови вътрешното си равновесие (като всяка пружина).

Това е еквивалентно на Време "С".



Стъпка 4:

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/01/ram7.png)

Рано или късно, въздухът се свива дотолкова, че неговото налягане става по-силно от входното налягане, от входната инерция, с която е влязла водата. Забележете как това обратно налягане от въздушното тяло расте обратно пропорционално на водното налягане - колкото по-далече стига водата в помпата, толкова повече вътрешното й налягане отслабва, но толкова повече нараства въздушното налягане на свиващия се въздух във "въздушното тяло".

В дадения момент, когато обратното налягане надделее, то избутва водата съвсем мъничко назад, откъдето е дошла... и това мигновено затваря по-горния клапан, който е еднопосочен.

Ключов момент.
Забелязвате ли, че "въздушното тяло" вече няма директна връзка с водоема? Няма налягане, което директно да обвързва "въздушното тяло" с водоема. По-високият клапан прекъсва връзката помежду им, и сега това са две отделни системи.

Забелязвате ли, че това е еквивалентно на Време "D"? Виждате ли една основна разлика в картинките от предната ми публикация? Във Време "А", "В" и "С" ключът е затворен, тоест веригата е затворена. Но във Време "D" ключът е отворен - веригата вече е прекъсната.

В аналогията с ВиК системите, клапанът прави обратното - той се затваря... но ефектът е същия - връзката между водоема и "въздушното тяло" се прекъсва. В нашия електро-магнитен аналог, това означава, че в този момент електрическата верига вече е прекъсната.

Електрическата верига се прекъсва веднага и автоматично, щом се достигне до някакъв пределен момент. Този пределен момент явно се създава от изравняване на волтажа и обратното електро-двигателно напрежение.


Това е важна следа за нас - това ни подсказва, че нашият електро-магнитен аналог трябва да използва елементи, създаващи обратен волтаж (обратно електро-двигателно налягане). Освен това, този обратен волтаж е ключов елемент от сработването на апарата, и ние се стремим към него.




Вижте какво става в следващия момент:

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/01/ram8.png)

Въздухът във "въздушното тяло" се разширява, под влияние на собственото си вътрешно налягане от свиването, и избутва водата.

Само че по-горният клапан е затворен. Връзката с останалата част от помпата е твърдо прекъсната, и тя не може да се върне обратно по този път. Единствената й оставена възможност е, да се изкатери по тръбата вляво, която отива към дома на щастливите потребители.


Забележете, че водата вече се намира на по-високо равнище от водоема, от който е дошла.

Тук вече нашият електро-магнитен аналог развива по-голям волтаж от онзи, с който е бил стартиран процеса.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/01/ram9.png)


И така, водата вече е при консуматорите. Само че не сме свършили. Ако това беше всичко, консуматорите щяха да получат само една квота безплатна вода, защото помпата няма да се активира да повторен цикъл на изпомпване!!




Стъпка 5:

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/01/ram10.png)

Помните ли клапана, който нарекохме "прахоснически"? Докато се опитваме да задоволим потребителите на безплатната вода, налягането в изолираната част от помпата спада. Когато налягането там спадне, прахосническият клапан се отваря, и цялото съдържание на изпълнената с вода рам-помпа просто се излива в калта...

Разбирате ли, когато прахосническия клапан се отвори, водата може свободно да преминава от водоема, директно през рам-помпата, и да се излива в калта. Тоест, това позволява на водата отново да развие входна инерция. Веднага щом входната инерция стане достатъчна, за да затвори прахосническия клапан, се извършва нов цикъл на изпомпване, и консуматорите получават нова квота безплатна вода.



Това ни учи, че нашият аналог на електро-магнитна система ТРЯБВА да има загуби. Без тези загуби нашият електротехнически апарат ще сработи само за един цикъл, преди да загуби налягане, и да спре.

Енергията трябва да се пусне да избяга отнякъде. Но това трябва да са контролирани и така планирани загуби, че да играят ролята не на разпиляване, а на ИНВЕСТИЦИЯ в следващия работен цикъл на устройството.





Нека сумираме в следващата публикация.

Титла: Re: Моята самоделка с КПД>1
Публикувано от: λ в Януари 26, 2018, 02:24:07 am
Аз ви предлагам, водоема от горната аналогия да представлява положителният терминал на една батерия.

Забелязваме няколко неща от горната аналогия: има изпълване на помпата с вода; има стопиране на свободното протичане на водата през помпата, което е еквивалентно на някакъв вид резистор; има достигане на някакъв потенциал, който отслабва обратно пропорционално с развиването на обратно налягане...
...така че, вземайки предвид тези улики, аз ви предлагам тялото на помпата да представлява един соленоид, електромагнитна намотка.

Вместо по-горния клапан, аз ви предлагам да има някакъв ключ - някакъв вид механично реле, или електронен превключвател, който явно трябва да прекъсне основното захранване на соленоида в момента, когато обратното налягане в него достигне пълния си потенциал.

Аз ви предлагам този ключ да се намира СЛЕД соленоида, ако се проследи веригата от положителния терминал на батерията до соленоида, за да отговаря модела напълно на своя ВиК аналог.



Остават два въпроса, които трябва да се разгледат:



Обърнете внимание на следното - хидравличната рам-помпа е вечна само дотолкова, доколкото е вече климатичния воден кръговрат. Ако тя е вързана към река, ясно е, че реката никога няма да пресъхне... докато не разрушим равновесието в природата. Защото излятата в калта вода ще се върне отново в реката. Рам-помпата изпомва едва между 10% и 25% вода от цялото количество вода, което преминава през нея. Тоест тя прахосва къмто 75% от водата, която й е подадена. От гледна точка на потребителя, обаче, това са безплатни квоти вода. Природата е заплатила тези квоти вода... с вода.

Ако искате да затворите хидравличната рам-помпа в късо-затворен кръг, няма да успеете. някой ще трябва да мъкне кофи с вода обратно да водоема, и да ги качва на неговата височина.

Рам-помпата е безплатна за нас, потребителите. Но природата е тази, която плаща труда. НЯКОЙ плаща. В случая с това изобретение, просто не сме ние. Като се замислите, същото е като банковата система - НЯКОЙ плаща за това банкерите да имат пари... и това сме самите ние.





Електроенергията също си има свой "климат" и свой "еко-кръговрат". можете да прочетете повече за това в моя Трактат за Свободната Енергия (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=306.0), където се спирам върху истинския кръговрат на енергията, като климат и преобразувания.

Но ние вече знаем как да НЕ прахосваме енергия, когато става дума за електрическа енергия.



Представете си, например, че пускайки своята рам-помпа да изпомпва вода до дома ви... вместо да оставите прахосническия клапан да излива повечето вода в калта... решите, да сложите един леген там. Докато си битувате цял ден, помпата ще помпа вода. И вечерта, ако слезете при нея, ще откриете, че освен това е напълнила и един леген с вода, без да прахоса нито капка.

Да, вие ще трябва да занесете този леген до дома си, да положите труд. Но все пак, в определени случаи, това може да е много по-лесно, отколкото да я взимате от водоема, защото самият водоем може дори да не е достъпен за вас.





Затова, аз ви предлагам, изходната част от веригата на нашия електротехнически апарат да бъде също положителен терминал - вместо да подаваме по-голямата квота от използваната енергия в отрицателния терминал на нашия волтажен източник... унищожавайки бъдещето си по този начин... нека енергията да се подава на друга, по-слаба батерия.

Това е същото, като да си представим, че между един по-висок и един по-нисък водоем сме монтирали хидравлична рам-помпа. Докато преливат един в друг, те ни подаряват вода.




И това е може би най-доброто описание на мотора "Бедини SG" между два положителни терминала, което ще намерите в интернет въобще.


В следващата публикация ще ви обърна внимание на още някои принципни разлики в различните реализации на "Бедини" технологията (всъщност технологията на Тесла), преди да пристъпя към конкретиката на моя проект.





П.П.

Как изглеждат някои по-едри рам-помпи:

https://www.youtube.com/watch?v=yh2JV1GH7EQ

https://www.youtube.com/watch?v=aOi3kOlS4fw

П.П.1
отговорът на втория въпрос, как най-добре да се усвоят безплатните квоти енергия, извлечена от недостъпното за нас пространство, ще го оставя за по-късно.
Титла: Re: Моята самоделка с КПД>1
Публикувано от: λ в Януари 26, 2018, 04:21:31 pm
Както всеки репликатор на "Бедини SG" е чувал или се е замислял поне веднъж, въртящото се колело с магнити НЕ Е нужно на хората, които искат да зареждат батерии.

Както обясних в началото на темата... хората в по-голямата си част си мислят, че "Бедини SG" не е мотор, ами зареждачка за батерии. И те съвсем логично си задават въпроса, "За какво ми е това колело с магнити, след като има по-ефективни начини за превключване?". Да, съвсем прави са, има много по-ефективен вариант за зареждане на батерии. Той се прави по следния начин.



Рид-ампула
"Рийд" (reed) на английски означава тръстика. "Рийд суич" (reed switch) буквално се превежда като "тръстиков ключ". На български този вид превключвател запазва името си чуждица, и се нарича рид-ампула.

Представлява две тънки, метални пластинки, доближени много близо една до друга, капсуловани в стъклена ампула. Изобретена е от Телефонни лаборатории "Бел", и по-точно от техния инженер У. Елууд (W. B. Ellwood) през 1936г.

(https://standexelectronics.com/wp-content/uploads/reed-switch-ksk-1a52-sm.png)

Когато доближите магнит към рид-ампулата, пластинките й се магнетизират, и залепват една за друга. Така те правят електрически контакт помежду си. Когато премахнете магнитното поле, пластинките се разделят отново, и прекъсват електрическия контакт помежду си.

Въпреки че не могат да се сравняват с други електронни елементи по честота, рид-ампулите все пак могат да действат много бързо, някъде около 200 превключвания в секунда (честота 200 херца).

Има два вида рид-ампули - по подразбиране отлепени, и по подразбиране залепени. Едните правят контакт, когато се намагнетизират, а другите развалят контакта, когато се намагнетизират.





Един от най-лесните начини да направите самоделен пулсов мотор ("Бедини SG" е пулсов мотор), е с рид-ампула.

https://www.youtube.com/watch?v=WNseARTNyTs

Както знаете от наръчниците в нашата Библиотека, "Бедини SG" се задейства от отделна намотка в бобината, която играе само ролята на датчик. Тя казва кога да се развие магнитното поле в електромагнита.

Но това е неефективно, ако целта ви е да направите зареждачка за батерии.






Вместо това - премахнете намотката-датчик, премахнете и колелото с магнитите, и сложете вместо всичко това една рид-ампула. Цялата електрическа верига и схема се запазва. Оставете транцистора, оставете резисторите, и всичко останало. Просто там, на схемата, където е отбелязана тригер-намотката, изтрийте я, и вместо това свържете двата освободени края на жицата с рид-ампула, вместо с намотка.

Причината да оставите транзистора е, понеже рид-ампулата е механично реле (превключвател). Тя образува искри, когато работи. Искренето унищожава металните пластинки, и много скоро рид-ампулата ще спре да работи.

Причината да оставите резисторите е, че рид-ампулата има нисък горен праг на провеждане на ток - някъде около 1 ампер максимум. Транзисторите, които често се използват в "Бедини SG" устройството, например, провеждат до около 10 ампера големина на тока (зависи от модела транзистор).

Запазвайки резисторите, рид-ампулата няма да искри при превключване (тя ще превключва нисък волтаж и нисък ампераж).

Запазвайки транзистора, рид-ампулата няма да превключва основния поток на енергията, а само мъничкия страничен. Тя по начало въобще не може да понесе основния поток. Затова превключването на основния поток си остава в транзистора. Рид-ампулката само активира транзистора, тоест тя е вторичен ключ, и само активира основния превключвател.

Премахнете и диода, няма нужда от него.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/01/bedrid11.png)



Трябва да го направите по следния начин.

Залепете много малко магнитче за единия край на рид-ампулата. Магнитчето трябва да е слабо феритно-керамично, или неодимово, но миниатюрно. Залепете го така, че то да затвори рид-ампулата, правейки контакт.

Вкарайте другата част на рид-ампулата ВЪТРЕ във въздушната сърцевина на намотката. Премахнете желязната сърцевина на намотката, тя вече не ви е нужна.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/01/rid11.png)



Ето какво ще се получи:

Това ще се случва с много голяма честота. Както казахме, максималната бързина на функциониране на рид-ампулата е 200 пъти в секунда... само че тук има един важен, и ключов момент.





Рид-ампулата е МЕХАНИЧЕН превключвател (въреки че се смята за електроника). Като всяка механична система, та влиза в осцилации (трептения). Рид-ампулата не може да понесе тази скорост на работа, и не може да запази уравновесеното си функциониране - металните й пластинки започват да трептят и да се отблъскват една от друга, подобно на камертон.

По този начин металните пластинки правят контакт много пъти в един цикъл, а не само веднъж. Те се затварят с голяма скорост, отблъскват се, после пак се затварят, после пак се отблъскват, и така докато не залепнат стабилно за една миниатюрна част от секундата. В действителност, техният контакт за един цикъл дава ето такава графика на осцилоскопа:

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/01/ridscope2.png)

По време на циклична работа, високоволтовите импулси, създавани чрез рид-ампулата и транзистора, дават ето такава графика:

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/01/ridscope3.png)

Максималната честота на работа се определя от бързината на работа на основния превключвател, активиран от рид-ампулата - това е транзистора - чиято честота обикновено е около 3 мегахерца (за сравнение, ампулата работи с 200 херца максимум, като в случая много по-често заради осцилациите в които влиза, а един мегахерц е равен на един милион херца).




Тази осцилоскопна информация идва директно от човека, който е открил този по-ефективен вариант на технологията "Бедини", в качеството й на зареждачка за батерии. Казва се Оси Каланан (Ossie Callanan) и можете да откриете подробното описание на този вариант в Глава 6, Пулсови зарядни устройства от сборника на Патрик Кели (http://www.free-energy-info.com/Chapt6.html).

Бележка: при репликирането на тази разновидност на апарата, от най-съществено значение е прецизното позициониране на рид-ампулата и откриването на най-правилното място, където работи. Изборът на достатъчно слабо магнитче за нея е също от ключово значение. Силата на полетата трябва да е преценена правилно, и трябва да се открие съвършеното позициониране на рид-ампулата спрямо електромагнита, така че да сработи ефекта. Можете да запазите феритната сърцевина, ако по-подходящата позиция на ампулата е някъде отвън, и ако смятате, че запазването на феритната сърцевина ще допринесе за енергийния ефект на зареждачката.





Исках да изчистим този въпрос, за да можете да разберете за какво всъщност става дума в апарата "Бедини SG".

Той не е зареждачка за батерии - ако искате зарядно за батерии на принципа на тази технология, начинът да го направите е с рид-ампула.


"Бедини SG" не е зареждачка за батерии - това е МОТОР, който поддържа батериите си заредени.

Всички неосведомени и незадълбочени репликатори на технологията в България трябва най-сетне да разберат това - моторът "Бедини SG" няма за цел да ви осигурява заредени батерии, той се стреми да осигури заредени батерии единствено на себе си, за своето собствено опериране.

Енергията, която моторът "Бедини SG" ви дава, е МЕХАНИЧНА.




Сега вече можем да обсъдим как този мотор може да влезе в най-добрата си роля.


П.П.
Ако смятате да репликирате зарядното за батерии чрез рид-ампула, не забравяйте да го поставите между два положителни терминала в условия на потенциална разлика, за да не прахосвате енергия излишно.

Титла: Re: Моята самоделка с КПД>1
Публикувано от: λ в Януари 26, 2018, 04:51:03 pm
Забравих само да направим едно много полезно сравнение на този вариант, целящ зареждане на батерии, и хидравличната рам-помпа.

Нека прегледаме отново:




Залепете много малко магнитче за единия край на рид-ампулата. Магнитчето трябва да е слабо феритно-керамично, или неодимово, но миниатюрно. Залепете го така, че то да затвори рид-ампулата, правейки контакт.

Вкарайте другата част на рид-ампулата ВЪТРЕ във въздушната сърцевина на намотката. Премахнете желязната сърцевина на намотката, тя вече не ви е нужна.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/01/ramswitch1.png)



Ето какво ще се получи:




Забележете съответствието с хидравличната рам-помпа:


Сравнението с хидравлична рам-помпа се прави в Глава 2 от "Наръчник за средно-напреднали" (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=206.msg448#msg448) в нашата Библиотека.
Титла: Re: Моята самоделка с КПД>1
Публикувано от: λ в Януари 31, 2018, 07:09:44 pm
Ще се забавя с докладването на положението, защото се налага преустройка на постановката ми. Данните вървят много добре, но не искам да споделям преждевременни неща. Понеже вече съм привлякал някакво внимание, все пак ще ви кажа още някои неща, докато си преправя прототипа.




За онези от вас, които искат да започнат да се занимават, на база информацията от нашия сайт и от другаде, искам да подчертая колко е важно да се работи качествено и изчерпателно. По ютуб можете да видите хиляди експериментатори и ужасяващите подходи, които прилагат в предварително обречени опити да репликират системи с КПД>1.

Изключително важно е, преди въобще да си помислите да се занимавате с неща, които убягват на обикновения електроинженер, да сте добре начетени и осведомени.

За пример ще ви дам различните репликации на мотора "Бедини SG". Навсякъде виждате репликации на SG. В ютуб и в гугъл е пълно. И навсякъде се вижда прахосване на енергия... в апарат, който всеки се надява, че ще му донесе КПД>1. Никога няма да стане това, докато се прахосва енергия от невежество. Ето някои подсказки от мен:


Какво може да се направи по въпроса с ужасните намотки:


С други думи - ако на гърба на всяка бобина от вашето "Бедини SG" залепите някакво обемно и плътно феритно тяло, полюсът, който участва във взаимодействията с ротора, ще се засили с до 30%. Без промяна в захранващата енергия.

Колко така направени SG-та сте виждали по интернет? Аз не съм виждал нито едно. Това само следва да покаже, че интернет е изпълнен от докладите на аматьорите електроинженери (или некадърните професионалисти), споделящи провалите си, а майсторите електроинженери не споделят успехите си в интернет.



С други думи - ако решите да ползвате и двете лица на възбужданите намотки, поставени между два ротора... или ако оптимизирате електромагнитните намотки, като добавите плътен феритен материал на задната им страна... ще постигнете сравнително едно и също повишение на ефикасността на вашето "Бедини SG". Ако то все още не демонстрира КПД>1, може би точно тези елементи ви липсват.
Титла: Re: Моята самоделка с КПД>1
Публикувано от: λ в Февруари 01, 2018, 03:19:44 am
[youtube]bR41TJ1TwgY[/youtube]

Пускам това видео, защото е важно. Искам отново да ви покажа колко са малоумни хората. Никога няма да пропусна да изтъкна колко са малоумни хората, защото това е най-добрия начин да се разсеят различните илюзии и да се отговори на въпроса "Защо никщой не успява да направи система с КПД>1?". Отговорът е, че може, и много хора го правят, но малоумниците са милиарди, и те заглушават абсолютно всичко. НАИСТИНА това е причината.

В случай, че не знаете нито руски, нито английски - обяснявам. На горното видео самият Николаев обяснява основния принцип на магнитните си лагери. Той обяснява две неща:
На горното видео Николаев отделя 3 минути (а в пълната лекция на практика говори за това един час), за да обясни, че когато стискаш един сапун от всички страни, той толкова по-силно ще се опитва да избяга, и този му устрем веднага ще се добави към всяка външна сила, която успее да намери вектор за дисбалансиране на равновесието.




И въпреки това... какво се открива в ютуб? Откриват се предимно идиоти, и малоумници, твърдящи, че Николаев нещо крие, или че лъже. Най-много гледания имат видеотата на някакъв си малоумник Игор Балецки (https://www.youtube.com/watch?v=0VR-QMImHIA) (и тук е второто (https://www.youtube.com/watch?v=di8iHQ-i_Oc)), който се опитва да направи ТОЧНО това, което Николаев изрично обяснява, че е невъзможно да стане. Дори цитира Николаев, показва части от дългото му интурвю, в които демонстрира магнитните си лагери, и ВЪПРЕКИ това този Балецки прави точно нещото, което е описано и обяснено като грешно.

Резултатът? - Цели 226 хиляди гледания. Второто видео било продукт от интереса на неговите зрители, които му предложили нов вариант. Еднакво малоумен като първия. Разгледайте и останалите връзки, и ще откриете, че целия народ от пишман-репликатори правят точно онова, което самият изобретател описва като грешно.

Можете да си направите изводите, защо е толкова трудно първоначално непросветен човек да намери вярна информация в интернет.






Но нека видим коя е и къде е вярната информация в интернет. Ефектът, който ползва Николаев, е наречен "магнитна яма". Съмнявам се, че това е първоначалния термин, но е факт, че никъде в литературата от преди 20-ти век не съм открил да е описан този феномен. Тоест, това е нещо от сравнително новото време, и много активно се експлоатира в полимагнитите. И Николаев използва едни от първите полимагнити.

(http://energodar.net/modules/blog/energy/magnets/img/pod001_1.jpg)

Изследването на магнитните силовии линии при пръстеновидните магнити разкрива съществуването на "аномална" зона от двете страни на магнита, отбелязана на картинката с 1 и 2. В тези зони, магнитните силови линии се срещат, нулират, и обръщат. Когато си поиграете с магнити, и с инструменти, за да изследвате полюсите им, лесно ще видите, че при всеки пръстеновиден магнит полюсът от опакото му лице леко се подава през дупката му в средата. Лесно ще установите на практика, че ситуацията е като на долната картинка:

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/02/mag1.png)

С други думи - всеки пръстеновиден магнит има огледални полюси в централната си дупка. Те са реципрочни на външните.




Когато друг магнит се доближи до тази аномална зона, той се "поглъща" в нея. Тя се разширява, и го обгражда в балон. Това се случва, защото другият магнит изтиква магнитните силови линии на пръстеновидния настрани и около себе си. Те го уплътняват подобно на пашкул, от който после е трудно да се излезе.

Феноменът изглежда така на практика:

[youtube]icpGonZljvA[/youtube]


Тази зона лесно може да се пресъздаде и с други форми магнити. Магнетизацията е показана на видеото:

[youtube]yAm2mv50Uko[/youtube]

Забележете, че тази постановка работи заради стабилизиращия фактор на колелата. Ако колелата на количките не държаха прав курс, магнитите щяха да се освободят от захвата странично.

Когато се работи в ограничена равнина, тази зона лесно се манипулира. На това видео, което пускам за пореден път, се демонстрира пълен контрол, но отново само в една единствена равнина. Много често, когато не натискате силно с пръсти, магнитите ще се залепят един за друг като подскочат и се обърнат:

[youtube]LyvfDzRLsiU[/youtube]

[youtube]bRDKOcfrI-Y[/youtube]




Николаев показва както радиално, така и аксиално обезпечаване на оста.

Радиалното обезпечаване се прави, когато вземете постановката от горните две видеота, и вместо шест малки магнитчета по периферията (с обратно лице), ползвате един цял пръстеновиден магнит, със същия външен и вътрешен диаметър, който е очертан от шестте малки магнитчета. Вместо плътни кръгли магнити в средата, ползвайте по-малки пръстеновидни магнити, на които е нанизана оста:

(http://energodar.net/modules/blog/energy/magnets/img/pod007.gif)

Зеленият магнит е нанизан на оста. Радиалният лагер е представен от два пръстеновидни магнита, с някакъв разделител между тях, така че да не се залепят, полюсите им да бъдат разделени. Целта е и едното и другото лице на вътрешния зелен магнит едновременно да се привлича и да се отблъсква от средните полюси на разделените пръстеновидни магнити.



Аксиалното си обезпечаване Николаев постига с елементарни полимагнити, магнетизирани по следния начин:

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/02/mag2.png)



И това е всичко :)

Виждате как едно елементарно нещо е напълно непознато за ордите репликатори в интернет, които до ден днешен повтарят обяснено грешни неща. И нито един не е направил и показал това, което показва Николаев, въреки тази елементарност.

С устройствата с КПД>1 е абсолютно същата история.


Когато завърша преустройката на постановката, ще дам снимков материал.




П.П.
Не мислете, че просто се прочели още една остроумна статия. Всички онези, които се опитват да направят вечен магнито-мотор, перпето-мобиле с магнити, НИКОГА не взимат тази магнитна зона предвид. Това е защото повечето от тези хора, занимаващи се с магнитни перпето-мобилета, даже не са чували за това. Загледайте се добре в онова, което е известно до момента в различните уж работещи варианти на магнито-перпетомобилета, използващи пръстеновидни магнити, и ще видите, че въпросната зона играе огромна роля в целия процес, който навярно е невъзможен, ако отстоянията са грешни.
Титла: Re: Моята самоделка с КПД>1
Публикувано от: λ в Февруари 01, 2018, 03:57:19 am
Но за да съм изчерпателен, искам още веднъж да се подиграя на страндартните механици за лагерите, които използват.

Заслужава си да се спомене, че даже и ако магнитните лагери се струват прекалено извънземна технология на съвременни посредствен механик, все пак има дори и сачмени лагери, които стават за нещо повече от обикновените сачмени лагери. Трудно се намира в интернет информацията, че има новости в технологията на сачмените лагери (нищо ново от Леонардо Да Винчи насам, който ги е изобретил).


http://www.coo-space.com/ (http://www.coo-space.com/)

Разгледайте сайта на тези японци. Хората са се сетили да започнат да премахват абсурдните вътрешности на сачмените лагери. Вместо това правят прорез във външния корпус.

Когато се направи прорез, сачмите леко пропадат в него, което манипулира инерцията им, следователно сблъсъците помежду им спират да се случват. С такъв прорез вече няма нужда от шината, която ги държи, и триенето се намаля значително.

https://www.youtube.com/watch?v=h9O5QQuFgrc



И все пак... това си остават сачмени лагери, което е примитивно. Въпросът е, че дори това е много по-добре като вариант, отколкото нормални сачмени лагери, убийци на всякаква ефикасност.


П.П.
Забележете една важна аналогия. Тук се манипулира инерцията на сачмите, чрез прорез. В превключвателя на Тесла, описан по-нагоре в темата, се манипулира инерцията между електроните и тежките йони, чрез рязко прекъсване на захранването с висока честота.

Става дума, че ефикасността и в двата аналогични случая се повишава, защото се отваря дупка в нещо, която влияе на инерцията на частиците.
Титла: Re: Моята самоделка с КПД>1
Публикувано от: λ в Февруари 01, 2018, 05:20:07 pm
Моето магнито окачване все още няма аксиална магнитна възглавница. Има само радиална. В процеса на тестването ми е по-лесно да работя с твърда аксиална фиксация, защото все още не знам нито колко ще тежи цялата ос накрая, нито как ще изглежда корпуса на финала, за да е ясно в каква степен устройството ще е преносимо, и доколко искам да бъде преносимо.


Но ако вие сте готови с вашите разработки и вече имате яснота как да замените уродливите сачмени лагери с магнитни, ето оттук можете да купите "пружинна" двойка полимагнити, за да репликирате радиалното обезпечаване на оста, както демонстрира Николаев:

http://catalog.polymagnet.com/polymagnet-products/1002290.html

ко се разтърсите, трябва да намерите и по-добри продукти. Тези американци дават много малко информация.
Титла: Re: Моята самоделка с КПД>1
Публикувано от: λ в Февруари 02, 2018, 06:30:22 pm
Едни от първите малки лагери са били ахатови. В началото не е било възможно сачмените лагери на Да Винчи да се правят с малки размери.

(http://vardb3.com/Europe-2006/Web_Pictures/Florence/DaVinci_Museum/Ball_Bearing.jpg) (https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1d/Leonardo-ball-bearing-2.ogv/640px--Leonardo-ball-bearing-2.ogv.jpg)

Още дълго време са се ползвали плоските лагери, за които можете да прочетете ТУК (https://en.wikipedia.org/wiki/Plain_bearing). За по-малките неща са се правели ахатови лагери. Те не са били сачмени, а от плосък тип, просто като кръгли вложки, или пък чашки, в които се е въртяла смазана ос. И до днес в бижутерията се ползват ахатови лагери, когато трябва да са с едва ли не микроскопични размери. Изготвянето им е добре описано например в тази книга - "Бижутерийни лагери за часовници" (https://books.google.bg/books?id=XKcyDwAAQBAJ&pg=PP1&lpg=PP1&dq=Jeweled+Bearings+for+Watches:+A+Full+and+Complete+Description&source=bl&ots=dZeVxG1KJG&sig=qGPMM072UJ-ZWnkXbshTJhHoqXk&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwiYjaPo1IfZAhXCJ8AKHRusACQQ6AEIPDAD#v=onepage&q=Jeweled%20Bearings%20for%20Watches%3A%20A%20Full%20and%20Complete%20Description&f=false) от 1911г, жалко че не се открива безплатно в интернет.

Ахатът е чудесен избор, защото е известен с това, че много трудно се поддава на износване. Това е поради начина, по който се формира, и поради крипто-кристалната му структура.




Лагерите, които аз съм си направил за моята самоделка, имат точкова опора аксиално, отпред и отзад, както видяхте на горните видия от предните коментари. Ползвам месингови шапчати гайки. Те се опират в ахатови плочки. Лесно се намират такива по бижутерските магазини, просто изберете онези с най-добри показатели - да нямат кварцови или други кристализации; да са с успоредно и равно отрязани полирани лица.

Причината да не ползвам стъкло е, понеже стъклото е твърде крехко. Резултатите са отлични, но стъклените опорни повърхности обикновено издържат само на едно разглабяне, след което, колкото и да сте внимателни, най-вероятно ще ги пукнете, защото радиалните магнитни лагери са много силни. Такива и трябва да бъдат, но при сглобяването им подпиращата оста повърхност търпи еднократен силен удар. Задоволен съм от издръжливостта на ахатовите плочки, с които не съм имал проблеми при многократно монтиране и демонтиране на ротора.

За смазка между месинговата шапчата гайка и ахата ползвам емулсия на пчелен восък и кокосово масло, 50% на 50% (просто стопени заедно, за да образуват крем за мазане).



Оста е учудващо стабилна и изненадващо яка :) Финият й външен вид заблуждава очакванията. Но ще описвам по-подробно като съм готов със снимковия материал. Когато правех първата постановка, все още смятах, че никога няма да пожелая да говоря за това, и не разполагам с дигитален архив.
Титла: Re: Моята самоделка с КПД>1
Публикувано от: иван в Февруари 05, 2018, 10:36:36 am
Ще коментирам 2 неща :
1. Чудя се дали варианта с рид-ампулата с NO (отворен) контакт и малкото магнитче не може да се замени с Р-А с NC (затворен) контакт и без магнитче !!!
2. Защо обръщаш такова внимание на лагерите ! Доколкото си спомням загубите в тях варират от 1...5%, пък и 10 да са. При едно КПД от 400% те биха били незначителен проблем за затваряне на системата.
Успех !
Титла: Re: Моята самоделка с КПД>1
Публикувано от: λ в Февруари 05, 2018, 12:30:02 pm
Технически погледнато, МОЖЕ да се ползва рид-ампула с нормално затворено изходно положение. Но в случая изхождам от конкретен контекст.

По принцип, когато имаш две противодействащи си сили (магнетизъм от едната страна и магнетизъм от другата страна) имаш възможност за калибриране на вибрацията. Силата на постоянното магнитно поле (магнитчето) на практика задава диапазона на минималния ток, който трябва да протече по жицата, преди да завибрира веригата.

Ако трябва да се направи само и единствено осцилатор, например когато става дума за едно изключително електронно устройство (като пасивна зареждачка за батерии), тогава определено нормално затворената рид-ампула, плътно увита с еднослойна намотка, е най-практичния вариант. (Ако не се бъркам, мисля че тази комбинация си имаше собствено име... реле-намотка (relay coil)? )





Само че не бива да се забравя, че в горния контекст все пак говорим за мотор. Специално в този контекст, едно от условията е да има пълноценен електромагнит, който да задвижва правотоков самоделен мотор. Пак ще има маховик, пак ще има магнити по него, и тези магнити трябва да се задвижват от електромагнит.

Разликата между версията на Каланан и версията на Бедини е, че когато транзистора при Бедини превключва (и когато е добре калибриран), има поредица от импулси - между 4 и 6 високоволтови импулса на едно магнитно преминаване (и в транзистора има осцилиране). При рид-ампулата обаче, както е при Каланан, има десетки, ако не и стотици високоволтови импулса при магнитно преминаване.

Казано повърхностно, за ротора е едно и също дали магнитът му ще се отблъсне от един постоянно действащ електромагнит, или от 100 бързи отблъскващи импулса, ако се вписват в същия времеви диапазон, нужен за развиването на инерция. От гледна точка на батериите обаче не е така. Факт е, че пулсираното електроподаване ОБЛЕКЧАВА товара върху захранването. Това се докладва от всички инженери, занимаващи се с такива системи. С други думи, захранващата батерия разпознава по-малко натоварване в лицето на електромагнита, когато е осцилатор.

(Освен това, има някои изследвания... дори и да са противоречиви... според които пулсираната засилка на маховик създава условия за КПД>1 в механичните системи. Изследванията се базират на промените в електронните обвивки на атомите, когато са под влияние на центробежни сили. Противоречиво, но все пак е идея. За мен това е важно вземане предвид, заради вида на генератора, който ще ползвам.)




Има и друго.

Тесла НЕ Е използвал високоволтови импулси в своя Ключ. Той е използвал единствено принципа на много бързото токоподаване към зареждащата се батерия. Както обясних по-горе (преразхаз на Патрик Кели), това все пак създава високоволтова ситуация, която е добре известна в науката - ВИНАГИ възниква високоволтова ситуация в момента, в който едно правотоково захранване се включва за първи път. Но това е само за много кратък миг и само в началото при затваряне на веригата.

Тесла решава да използва САМО този момент на практика, и почти изцяло да избягва постоянното съществуване на затворена правотокова верига. Той се стреми да наблъска около 800 начални момента на право токоподаване в една секунда.

Само че, тази високоволтова ситуация се различава от ситуацията на Бедини, който ползва самоиндукцията (индукционния срив) от електромагнитна намотка. Не че това не е технология на Тесла... само че Тесла не е ползвал самоиндукцията на електромагнитите в своя Ключ, а само пулсираното право токоподаване.




Така че... аз лично наистина бих ползвал рид-ампула с нормално затворено състояние, когато правя Тесла-ключ.

Но сега не правя просто Тесла-ключ. Сега имам нужда от мотор, с елементите на Тесла-ключ... и това по неволя комбинира двете технологии на Тесла (самоиндукцията и пулсираното право токоподаване).





(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/02/tkey.png)

ТОВА е Тесла-ключа. Трябва да се уточни, че Тесла не просто е пулсирал зареждащото захранване към дадена батерия.

Релетата са така разположени, че в зависимост от начина, по който дават контакт, всяка батерия може да се окаже в зареждаща или в зареждаема позиция във всеки един момент. Последователно свързаната група (от две батерии) зарежда успоредно свързаната група (от другите две батерии) във всеки един момент. Като всяка батерия може да се окаже във всяка една от двете групи.

Тесла е превключвал МЕСТАТА НА БАТЕРИИТЕ 800 пъти в секунда. В "Тесла-ключа", който е практика да се интегрира в пулсираните мотори от горния тип, се превключва само захранването, а батериите се сменят ръчно на дълги интервали от време.

Има разлика.

От една страна може да се каже, че моторът от горния контекст се намира на мястото на натоварването (Load) на горната схема на Тесла.

Ефектът от тази бърза смяна на местата на батериите в тази зареждаща система е (както било тестово проверено от Electrodyne Corporation), че натоварването се захранва, без да се забелязва изтощаване на батериите. Тестът е бил проведен за период от три години, без спиране. (Трудно е да се намерят документите за този тест, но компанията съществува до ден днешен, като филиал на друга фирма, която прави генератори).





П.П.
За лагерите... просто интуиция :) Самият факт, че няма лагер, който да надживее човека, при положение че едно динамо би трябвало да работи през 100% от времето... и факта, че това може лесно да се превъзмогне, ме задължава да го направя.

Освен това, темата ми е лична. Тя не е принципна. Това, че разисквам принципи в нея, е единствено в контекста на моя си личен проект.

Да, всеки който иска може да си ползва каквито си иска лагери. Но според моя проект не е обосновано, при наличие на постоянен източник на енергия, местообитанието на оператора да продължава да се намира в индустриалната зона на цивилизацията.

Причината да обсъждам тривиалности е, понеже прототипа навлезе в стабилен вариант, и за да продължа със следващите етапи от развитието му, ми трябва нов корпус. Настоящия корпус беше направен с цел да е максимално гъвкав и удобен на изследванията. Сега, когато те се свиват, и когато много въпроси вече са получили отговор, е нужен нов целеви корпус. А корпусът винаги ще е по-голямата част от работата. Така стана, че точно в този момент ми се появи желание да говоря за това, и сега пълня темата с принципи, докато новия прототип не добие по-лицеприятен и практически насочен вид.
Титла: Re: Моята самоделка с КПД>1
Публикувано от: λ в Февруари 05, 2018, 01:32:09 pm
Проектът ми се състои от две части - мотор и генератор.

1. Защо мотор с батерии? И защо тип "Бедини SG"?

Превеждам чудесно казаните думи от Патрик Кели:



Глава 6: Пулсирани зарядни системи за батерии

стр. 6-1

Възможно е да се извлекат значителни количества енергия от околната среда, и да се използва тази енергия, за да се зареждат батерии. Не само това, но когато се използва този метод на зареждане, батериите постепено се кондиционират/привикват към тази форма на неконвенционална енергия и капацитетът им за работа се повишава.

В допълнение, около 50% от автомобилните батерии, изоставени понеже вече не поддържат заряда си, добре реагират на този вид зареждане и се възстановяват напълно. Това означава, че може да се създаде банка с батерии на много ниска цена. Само че, въпреки че тази икономическа гледна точка е много привлекателна, да се използват батерии за каквото и да е значимо домашно потребление е просто непрактично.

Представете си, че си отваряте нова банкова сметка и депозирате 1000 лева в нея. Връщате се в банката след време, за да проверите парите си, и откривате, че от тях са останали само 500 лева. Питате банката, за да проверите тази грешка, и от банката ви информират, че няма грешка, всички банки връщат само половината от онова, което сте депозирали. Какво ще си помислите?

Само че, точно това се случва с всички оловно-киселинни батерии - те връщат само половината от тока, с който сте ги захранили, като сте ги зареждали. С други думи, прахосвате половината от енергията, с която зареждате батериите. NiCad батериите (никел-кадмий) и по-разпространените NiMh батерии (никел - метал хидрин) връщат две трети от онова, с което са заредени. Кондензаторите и банките от супер-кондензатори са 100% ефикасни и не губят нищо, защото за разлика от батериите, те не са химичен процес.

Препоръчително е батериите да не се изтощават по-бързо от период 20 часа. Тоа означава, че батерия, оценена 80 ампер-часа (80 Ah) не бива да се използва за захранване на нещо с повече от 4 ампера. Ако надвишите този дебит на разряда, тогава броя пъти които батерията може да бъде изтощена и заредена страхотно се смалява - нещо, което не осъзнавате в момента, но го откривате по-късно, когато батерията трябва вече да се смени, защото не задържа заряд.

Това е унищожително ограничение, което изтиква употребата на батерии в непрактичната категория, освен с цел много малки натоварвания, като фенерчета, телевизори, DVD-записвачки и подобна техника с минимална консумация.

Основната цена за захранването на дома идва от отоплението/изстудяването на жилищната част и бялата техника като например пералня. Тези средства изискват минимално захранване от малко над 2 киловата. За техниката не е от значение дали ползвате банка с батерии на общо 12 волта, 24 волта, или 48 волта. Без значение каква подредба изберете, броя на батериите, които са нужни за захранването на каква да е битова техника, е еднакъв. Високоволтовите банки могат да имат по-малък диаметър на окабеляването, тъй като токът е по-малко, но минималната нужна мощност е същата.

Така че, за да осигурите 2 киловата захранване, това иска ток от 12-волтови батерии в размер на 167 ампера (2000/12). Използвайки батерии на 80 ампер-часа, това означава 42 батерии. За нещастие, описаните по-долу зарядни вериги по принцип не могат да зареждат батерия, от която в същото време се черпи енергия. Това означава, че с цел да задоволите например отоплението си, което е денонощно изискване, трябва да са налични две такива банки, което означава 84 батерии. Това е само за минимално 2 киловата мощност, което означава, че ако то се използва за отопление, няма да е възможно да си захраните и пералнята в същото време, освен ако не изключите отоплението.

Така че, за да позволите допълнително захранване, броя на батериите достига, може би, някъде около 126. Абстрахирайки се от цената, и ако се предполага, че можете да намерите заобикаляне на проблема с киселината, огромният физически обем на този брой батерии просто не е реалистичен за вътрешна, надомна инсталация.

За финал, също така ще ви трябват два инвертора с капацитет 2500 вата.





Винаги се удивявам, когато с мен се свързват хора, които си представят захранване на дома с батерии, зареждани от "Бедини SG". Не ми е ясно как нечия техническа мисъл може да си представи, че това е практично, още повече - осъществимо, и че си заслужава да се изследва една потенциално непозната система (за нормалния електроинженер) и да се инвестират усилия в нейната разработка.

За мен, това е признак, че въпросният инженер се интересува от Свободна Енергия не защото е натрупал достатъчно истински знания, които му отварят очите за заблудите в нормативната електротехника... а защото има остра липса на истински знания, и все още не е развил достатъчно практична мисъл от гледна точка дори на стериотипната електротехника.




Заключението от обзора на Патрик Кели (който е безспорен авторитет в бранша), е ясно - в контекста на Свободната Енергия и нестандартната електротехника, системите за зареждане на батерии са ИНДИРЕКТНИ средства за задоволяване на енергийните нужди на дома.

По-точно - системите тип "Бедини SG" и подобните системи в същото семейство са МОТОРИ, самоподдържащи се ИЛИ с КПД>1, които трябва да генерират енергия за битово потребление посредством скачен генератор.

Титла: Re: Моята самоделка с КПД>1
Публикувано от: λ в Февруари 05, 2018, 02:35:38 pm
Много хора също така се свързват с мен, за да ме питат "Защо, аджеба, просто не ползваш един купешки DC мотор, след като ще има скачен генератор?" Това в почти всички случаи са от онзи вид хора, които са склонни да си представят и битово захранване на дома с батерии.



Превод от сборника на Патрик Кели:


Глава 2: Движещи се пулсирани системи

Повишаване ефективността на DC (правотоковите) електромотори

стр. 2-47

Комерсиално достъпните DC мотори са нарочно проектирани и произвеждани така, че да имат екстремно ниска ефикасност. Моето мнение е, че причината за това е, че добре проектираният DC мотор лесно може да отхвърли нуждата от двигатели с вътрешно горене в автомобилите, а това не утърва на петролните фирми или на собствениците им, и на картелите на Новия Световен Ред. Още по-лошото е, че електрическите мотори с КПД>1 отварят вратата за самозахранващи се енерго-системи, а те това просто няма да го позволят!!

Това видео: [линк] е достъпно в интернет и силно ви препоръчвам да го изгледате цялото.

Бележка от преводача: Това е лекция на Питър Линдеман, в две части, която едно време се продаваше. Гледайте и сваляйте и двете й части директно от тук (https://drive.google.com/file/d/1MvV4L87y5W7lRErBjZMqO3fmZX8L9_Mf/view?usp=sharing) и тук (https://drive.google.com/file/d/1UuQjzfIHsQMJLoQZltUaY_OgyUG94fDe/view?usp=sharing).

Тази лекция добре представя основните факти. Накратко мога да резюмирам, че днешните мотори действат едновременно и като матори и като генератори на електрическа енергия, но те преднамерено са намотани така, че генераторната част от мотора да се използва срещу, в противоречие на захранващата го енергия, и така да се произведе една абсолютно скопена изходна мощност.

През Втората Световна война един германски инженер пренавил един стандартен електромотор и го направил да се самозахранва, тоест, работил е и е произвеждал механична енергия без нуждата да се захранва, след като веднъж бъде стартиран/задвижен. Това показва потенциала на добре проектираните електрически мотори със същия размер и обща структура като кой да е комерсиален електрически мотор.

Предполага се, че германския инженер направил това, като добавил допълнителни четки и като използвал част от намотките в генераторен режим, като производителността от тях захранвала намотките, които били подредени в асиметричен вид. Имало още един човек, който постигнал самозадвижване чрез пренавиване на мотор, но никой от тези двамата не разкрил информацията си публично.

Конспирацията, която са ни спретнали от много десетилетия насам, сега се изразява в това, че моторите се намотават по такъв начин, че магнитните полета вътре в тях да са точно противоположни едно на друго. Когато ток се пусне да тече по намотка, той съхранява енергия в тази намотка, и когато протичането на тока се прекъсне, тази енергия трябва да се излее обратно навън от намотката, и тя ще направи това в обратната посока.

Това понякога се нарича обратно напрежение, обратно EMF ("Електро-Движеща Сила"), въпреки че много хора не са съгласни да се ползва това определение. Само че, без значение как ще се нарече, има съхранена енергия в намотките, и тази енергия може да се употребява за вършене на полезна работа. Но производителите на мотори избират да намотават моторите така, че вместо да се извлича тази полезна енергия, те я използват, за да я противопоставят на входящото захранване на мотора, създавайки по този начин слаби мотори, които загряват заради прахосаната енергия.

Съпричастният към този сборник "UFOpolitics" (псевдонима на един репликатор от energeticforum.com, бел.прев) посочва, че нарочният вреден дизайн на електрическите мотори през последните 130 години ни се набутва като единственият начин да се правят и да се ползват такива мотори. Той казва, че поради симетричното разположение на намотките, се получава спиращ ефект, който смъква произвежданата енергия от електрическия мотор с някаква стойност между 50% и 90%. Тоест, един правилно намотан мотор ще има някъде от два до десет пъти по-висока производителност за същата вложена в него енергия. Нарочният лош дизайн гарантира, че производителността на днешните мотори винаги ще е по-малко от 100% и винаги ще загряват, докато работят. Този лош дизайн се състои в симетричната употреба на намотките в мотора.

Стандартното моторно окабеляване е доста различно и убиващият ефект се създава, като се противопоставят лицата на две намотки, захранвани едновременно с ток, протичащ в противоположни посоки. Това създава пълен конфликт на магнитните полета и това унищожава ефективността на мотора.

. . .






Аз не съм достатъчно кадърен, за да пренавия мотор. Намотките вътре ме объркват. Следователно, от моята камбанария, купешките електромотори са абсолютно безполезни.


Решението, което се определя от моето ниво на компетентност и разбирания, е да се направи самоделен електромотор с възможно най-изчистен дизайн и възможно най-висока ефективност спрямо изразходваната за задвижването му енергия. "Бедини SG" чудесно задоволява тази цел, като стремежът (който ще бъде доказан само от твърдите тестове по-късно) е да се самозахранва, или да е близо до 100% ефективност.



Следващата стъпка е да се избере най-добрия вариант за негератор, който по естествен начин да надгражда вродените характеристики на моторите от семейството на "Бедини SG" и подобните модели на пулсови правотокови мотори, които поддържат батериите си. Широкото множество на хората не разбират както от самия вид на тези мотори, така и от най-подходящите за тях генератори.

За генератора не искам да говоря сега, защото нямам фактически материал. Имам цялата нужна информация, но не мога да се похваля, че присъства в прототипа ми. Промяната в корпуса се налага, за да започна серията от инсталации на генератора.
Титла: Re: Моята самоделка с КПД>1
Публикувано от: λ в Февруари 07, 2018, 06:13:31 pm
Наш читател ме насочи към това великолепно видео още от 2016г:


https://www.youtube.com/watch?v=wWWIeZQkzDA


Според мен, това, което човека е успял да направи, е описано в литературата. Пише го същия Оси Каланан, който открива и по-практичния вариант с рид-ампулата (когато целта е по-добро зареждане на батерии, а не само мотор). В материала от него, към който насочих читателите, в Глава 6 - Пулсирани зареждащи системи за батерии (http://www.free-energy-info.com/Chapt6.html) на Патрик Кели, Оси Каланан продължава така (превеждам абзаца, за да се прочете от повече хора):




...
Сега, след като ви показах всичко това, сме само на половината в постигането на система с лъчиста енергия, която да осигури продължителна свободна енергия. Горната схема и мотор, въпреки че осигуряват големи количества лъчиста енергия, все пак само ще ви дадат КПД равно на или близо до 1, ако редовно сменяте батерията-източник и зареждащата се батерия. За да проработи сменянето местата на батериите, ТРЯБВА да имате втората, еднакво важна страна от системата. Втората страна на системата е акумулатора-конвертор (акумулатор-преобразувател) на лъчистата енергия.

Преди да опиша акумулатора-конвертор на лъчиста енергия, искам да подчертая колко е важно да построите и да експериментирате с горната схема. Само след като настроите и след като наблюдавате захранващия ток, и как се зарежда зареждащата се батерия, ще можете наистина да видите как тези импулси от лъчиста енергия влияят на зареждащата се батерия. По отношение на това защо работи или как така дава толкова много лъчиста енергия, трябва да разберете, че ако рид-ампулата остане затворена, което ще стане ако се износи и започне да залепва, с моята готова купешка бобина с 9 милихенри (9 millihenry crossover choke solenoid coil, не знам какво точно значи това, бел.прев), която ползвам, транзисторът е включен максимално и на практика е на най-ниското си съпротивление и така токът, който апарата смуче, е около 6 до 9 АМПЕРА за схема с една единствена намотка!!! Изглежда, че това е ключово условие, за да се добиват тези импулси лъчиста енергия в случаите, когато се ползва транзистор. Трябва да включите транзистора максимално, на максимален ток за намотката и занхранващия волтаж. Това е друго нещо, което SSG на Бедини не прави добре. Но все пак, в тази схема, когато рид-ампулата е добре нагласена, ако искате можете да смъкнете захранващата енергия чак до едва няколко милиампера!


Добре, сега за акумулатора-конвертор на лъчиста енергия. Условието за това явно възниква от факта, че зареждащата се батерия не е много ефикасна, когато трябва да поеме (да попие) цялата лъчиста енергия от импулсите. Джон Бедини казва, че това ще да се дължи на съвпадение в импеданса, но аз на този етап не съм сигурен, въпреки че импеанса може да е фактор. Тъй като зареждащата се батерия не поема много от самата лъчиста енергия, ТРЯБВА да имате акумулатор-конвертор, за да поемете и преобразувате лъчистата енергия, така че зареждащата се батерия да може да я използва. Добре, след като изясних това, какво имам предвид с акумулатор-конвертор на лъчиста енергия?

Акумулатор-конвертор на лъчсиста енергия ("REAC") не е нищо повече от един дипол! Само че колкото е по-голям дипола, толкова по-добре! Диполът може да е батерия, само че това е глупаво, след като вече имаме зареждаща се батерия. Е, в такъв случай тогава, той ще е специална батерия. Той е батерия, която е съставено почти изцяло от потенциал, но с много малко ток. Колкото е по-висок потенциала, толкова по-добро ще е акумулирането/преобразуването, но все пак се иска някакъв ток, за да може енергията да се прехвърли, за да се зареди зареждащата се батерия.

Има редица традиционни диполи, които пасват на това описание. Има една проста дълга и издигната жична антена със заземяване, само че това няма да осигури достатъчно ток за обратната връзка, за да се пренесе енергията до зареждащата батерия. Има един вариант за постановка със земна батерия, но ако не искате да вложите усилията и времето, както и материалите, за да повдигнете волтажа й и все пак да ви остане някакво малко количество ток, няма да стане. Това иска много работа и доста материали. На-накрая, открил съм, че най-добрия вариант са "старите, мъртви, сулфитизирани оловно-киселинни батерии". В този етап на изследването ми, мисля, че състоянието на батерията всъщност няма значение, докато отговаря на условието да е "мъртва" и сулфитизирана. Докато са стари и мъртви, така че едва-едва да успяват да светнат една 12-волтова 100-милиамперна крушка, тогава ще свършат идеална работа. Боже, радвам се, че така и не си изхвърлих старите умрели батерии, а ги трупах на купчина.

Колкото повече такива си намерите, толкова по-добре. Свържете ги както последователно, така и успоредно, за да може, ако стават, да имате от тях нещо между 48 и 120 волта. Когато ги свързвате успоредно, уверете се, че всеки 12-волтов сегмент има приблизително еднакъв капацитет в ампер-часа. Можете да заровите тази купчина под къщата си. Докато са запечатани, повече няма да се налага да им правите нищо. Те НЯМА постоянно да се изхабяват. Те вече са изхабени. Те ви трябват единствено, за да използвате потенциала им като дипол, както и скрития им капацитет. Много малкото количество ток, което ще осигурят заради кристалното съпротивление на сулфатизацията, е всичко, което е нужно, за да си набавите свободната енергия - това ще преобразува импулсите от лъчиста енергия, и ще я захранят обтанво в добрата батерия, която се зарежда. Аз вярвам, че тези сулфатни кристали може наистина да са основния компонент, който всъщност върши цялата работа по преобразуването на лъчистата енергия. Сега да кажа как да свържете REAC-а със системата. Вижте следната диаграма:

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/02/osie-ac.png)

Трябва да свържете REAC-а директн оза зареждащата се батерия, както съм показал. Удивително, но има голяма волтова разлика, когато мерите волтажа директно през зареждащата се батерия, в сравнение с волтажа, измерен през REAC-а, докато моторът работи. Тази волтова разлика се вижда дори и с дебели свързващи ги кабели, но разстоянието също й влияе. Трябва да имате два отделни чифта кабели. Един чифт отива директно от зареждачката с лъчиста енергия до зареждащата се батерия, а другия чифт директно от зареждащата се батерия до REAC-а. Горната конфигурация вече ми работи повече от един месец. Ето снимка на "мъртвите" батерии, които използвам в REAC-а.

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/02/osie-ac1.png)

Като ползвам добрите си 33-амперчасови UPS-батерии, мога да ги зареждам от 10 волта до 14 волта за около 6 часа с рид-ампулния мотор за лъчиста енергия, който има 4 намотки, ползващи само 600 милиампера. После мога да разменя захранващата батерия със зареждащата се батерия и да продължавам да го правя, докато не се получи така, че и двете ми батерии да са заредени в рамките на 24 часа. Правил съм това страшно много пъти и честотта на зареждане изглежда като да се подобрява с времето.

Но искам едно нещо да е ясно. Ако смятате, че по някакъв начин просто използвам съхранената енергия в банката на REAC-а... казвам ви, че ако не ползвам рид-ампулния си мотор, тогава зареждащата се батерия не се зарежда. Ако се опитам да заменя рид-ампулния мотор с нормална зареждачка за батерии, батерията отнема толкова време да се зареди, колкото е нормално. Когато използвам рид-ампулния мотор, REAC-а преобразува повечето от лъчистата енергия и я връща обратно на захранващата се батерия.

Оси Каланан





Реших да го коментирам и в темата, понеже видеото на нашия сънародникщ е наистина чудесно :) Много изчистена демонстрация именно на това, което е докладвал Каланан.

На практика, човека от видеото горе е попаднал на батерия, която е в точно необходимата кондиция - дипол с добър потенциал, но с никакъв ток вътре, явно със значителна сулфатизация, което според Каланан е именно кристализацията, която преобразува лъчистата енергия в по-разпознаваема от нас и апаратурата ни форма. Може да се каже, че постановката от горното видео на практика няма зареждаща се батерия - тя има зареждачка/мотор, преобразувател на лъчиста енергия (кристализиралата батерия), и директно консуматор на преобразуваната лъчиста енергия - реутан.

Титла: Re: Моята самоделка с КПД>1
Публикувано от: λ в Февруари 07, 2018, 06:17:42 pm
Забележете, че снимката на Каланан на батериите, които ползва като преобразуватели, не е случайна. От какъв зор ще си снима батериите отвън, на нас това за какво ни е?

Според мен Каланан просто прави намек или праща насърчаващо послание на интересуващите се, като се заиграва със сините кабели :) Това е символа, с който Едуард Лийдскалнин избира да означи своята идея за магнетизъм:

(https://sapientiaexanimo.files.wordpress.com/2015/02/ed-magnetic-current.jpg)



В Библиотеката съм подчертал пред читателя, че това е всъщност препратка към определен наръчник по електротехника - първия такъв в писмена форма, чиито частичен превод се намира тук: Д. Дейвис, 1842г---- Наръчник по магнетизъм (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=283.0)


Просто интересна заигравка... Може би пък ще има смисъл от нея, затова реших да я спомена.
Титла: Re: Моята самоделка с КПД>1
Публикувано от: λ в Февруари 08, 2018, 10:03:00 pm
Мисля че забравих да пусна лекцията на Питър Линдеман за модела "Бедини SG" в комбинация с Тесла-ключа.

Ето това е цялата лекция - Питър Линдеман: Отвъд наръчника за напреднали (https://drive.google.com/file/d/1qlCCTO-FrMEFbkkfTLh4i7UclfeCsOEW/view?usp=sharing). Пускал съм я и в мазето.нет преди време, но линкът там може би вече не работи.


Ето снимка на схемата, скрийншот, изваден директно от видеото:

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/02/3-batbed.png)




Както виждате, различното се състои в следните неща:


Доколкото аз съм изследвал схемата, аз лично съм на мнение (а аз съм самоучащ се и нямам електроинженерно образование), че е излишно захранващата батерия да има по-висок волтаж от зареждащата се, защото транзисторът действа като диод. Независимо дали напрежението от захранването е по-високо от това на зареждащата се батерия, след транзистора отново ще има 24 волта, а не само 12, защото транзисторът не би трябвало да позволява възможност за напрежение в обратната посока.

Но мога и да греша.

Другото, което аз лично си мисля, е че долният диод (най-долу на схемата), който е между отрицателните терминали, е напълно излишен. Теоретически погледнато, не мога да схвана каква функция изпълнява. Практически, съм проигравал схемата и с него и без него, и честно казано, не мога да забележа каква е разликата със и без неговата употреба.

Мога и да греша, изследванията ми на въпроса са повърхностни и нямам никакви по-особени измервателни инструменти.



Но аз си задавах тези въпроси за излишните елементи още преди да се запозная с по-широката критика на модела "Бедини SG". Търсейки отговор, попаднах на много хора, според които модела "Бедини" съвсем НЕ Е най-ефективния вариант на демонстрираната технология, и че има доста прахосване на енергия в него. Оси Каланан е само един от тези хора, за него споменах по-горе.

Затова според мен е много вероятно този диод долу да е излишен.


За мен тези въпроси бяха важни, защото исках да установя каква е абсолютно минималната енергия, с която мога да задвижа системата. Установих, че горната схема работи надеждно при минимум 6 волта напрежение. При спад на напрежението до 5.5 волта, роторът започва да губи инерция, а при спад на напрежението до 5.3 волта постепеното му замиране е гарантирано. Затова, за да си отговоря на въпроса който ме интересуваше, за мен всяко диодче имаше голямо значение. Разбира се, всичко това беше тествано без нито един резистор където и да е. Тестовите батерии бяха оловно-киселинни, гелови, 4 волта на 0.7 ампера, и чисто нови.

Ако батериите сменят местата си на всеки две минути, моторът работи задоволително. Оборотите, на око, са може би къмто 300-350. Планирам да си взема тахомер на следващата заплата, за да съм абсолютно сигурен, но има много неща за взимане, така че може и да е по-късно (уточнявам, ако някой се надява на тази информация). Ако батериите не сменят местата си ръчно на всеки 2 минути, напрежението на захранващата част спада явно под санитарната граница за апарата, и въпреки че този спад е нормален при постоянна работа на батерията, той просто е под нужния минимум за съответния прототип. Затова и е нужно въртенето на 2 минути - аз така си обяснявам нещата.



След като се сдобих с някаква представа за долната граница на представянето, което и ме интересуваше, вече ми се появиха въпроси, които изискват наблюдение при по-продължителна работа... за което системата трябва да се качи на по-високо напрежение (например с по-нормални 12-волтови батерии). Междувременно реших, че моделът "Бедини SG" вече не ме интересува, и съм по-любопитен към варианта на Каланан. Същевременно се появиха и други неща, които бих тествал, и чието тестване не пречи на проверката на новите неща, за които се чудя, и в крайна сметка цялата тази мотивация доведе до нужда от нов корпус.

Бих насърчил всички, на които им е любопитно, да пробват варианта с работа между два положителни терминала :) Например от горното видео на Георги Марудин става ясно, че в мъртъв акумулатор се появява стабилен поток на енергия с ток 5 ампера, само "под влияние", така да се каже, на високоволтовите пулсове от индукционните сривове на соленоидите (които уж би трябвало да са само "чист потенциал", както широко се приема). Същото докладват и други хора, като Оси Каланан, както и самия Бедини, който много пъти посочва, че батериите трябва да са "добре умрели", за да били "свикнели" на лъчиста енергия след това, и други мистификации.

Вижда се, че на горното видео Марудин подава на апарата си около 130 вата. Ако апарата се реализира на принципа на два положителни терминала, тази енергия, вместо да се връща в генератора (след като захрани соленоидите, по този начин увеличавайки натоварването, което генератора чувства) отиде да захрани за миг зареждащата се батерия (влизайки в положителния й терминал), това само ще е в добавка на близо 70-те вата, които се развиват в мъртвия акумулатор "под влияние" на индукционния срив.

Ако послушаме Патрик Кели, че зареждащите се батерии прахосват 50% от енергията, с която се зареждат, и която безвъзвратно губим при инвестирането в тях, тогава може евентуално да се очаква, че на реутана ще му бъдат достъпни 70+60 вата, тоест КПД около 1 (нека се подчертае, че това е без въобще да се взима предвид механичната производителност на апарата).

Но това е само теория, която цели да събуди любопитство. Без твърди тестове нищо не може да се твърди със сигурност. Сулфатизираните батерии крият много непредвидени фактори, когато се ползват по този начин.

Титла: Re: Моята самоделка с КПД>1
Публикувано от: λ в Февруари 09, 2018, 02:51:38 pm
В 5:42 часа тази сутрин (09.02), получих следното писмо на пощата от Арон Мураками, превеждам го цялото:




Важно обновление относно: Бедини SG - Отвъд наръчника за напреднали

Здравейте на всички,

Ако получавате този имейл, значи сте закупили Бедини SG - Отвъд наръчника за напреднали.

Открихме как Джон Бедини е намотавал намотките на генератора Кромри и сме включили това като нова, 20-минутна презентация - няма да можете да репликирате генератора на Кромри правилно без тази информация.

Има още няколко свързани с това видеота, общо 1.5 часа допълнителна видео-информация, която можете да свалите веднага.

Сщо така, оригиналното видео, което сте свалили, сега е достъпно на по-голяма резолюция.

Отидете на страницата за сваляния - има 2 ZIP-файла за сваляне - свалете ги и двата - влезте оттук: http://emediapress.com/ecg/securelogin.php

Основната презентация с по-висока резолюция е 1.0 GB файл за сваляне.
Вторият линк с допълненията е около 1.8 GB файл за сваляне.

Юзърнейма е имейлът, който сте използвали за тази покупка - вероятно този имейл, на който получавате това писмо.
Паролата е номера на фактурата, която сте получили за покупката.

Ако вече не си пазите фактурата, не можем да възстановим тази информация. Когато отидете на страницата за влизане, ако видите ****** (звездички), това е мястото за паролата. ИЗТРИЙТЕ това, и поставете паролата от фактурата. Ако виждате звездичките, това е паролата от последната ви покупка от нас, която може да е различна от онази за презентацията Бедини SG - Отвъд наръчника за напреднали.

20-минутното видео е централния и краен отговор за това как Бедини е намотавал намотките в този мотор (мотора на Кромри, бел.прев) и начинът е различен от описания в патента, който има абсолютно грешни диаграми.

Надяваме се, че това ще ви бъде полезно и ще ви помогне да направите своя реплика на Кромри.

Искрено ваши,
A&P







IMPORTANT UPDATE TO: BEDINI SG - BEYOND THE ADVANCED HANDBOOK

Hi everyone,

If you're receiving this, you purchased Bedini SG - Beyond the Advanced Handbook.

We have discovered how John Bedini wound the coils on the Kromrey and have included a new 20 minute presentation - you will not be able to replicate a Kromrey properly without this information.

There are a few other related videos for a total of 1.5 hours of extra videos that you can download right now.

Also, the original video that you downloaded is available in a slightly higher resolution.

Go to the login page for the downloads - THERE ARE 2 ZIP FILES TO DOWNLOAD - GET THEM BOTH - login now: http://emediapress.com/ecg/securelogin.php

The main presentation in higher resolution is about 1.0 GB zip file download.
The second link with the extra bonus videos is about 1.8 GB zip file download.

Your username is the email you used for your purchase - probably this email that you're receiving this at.
The password is your Clickbank receipt ID for that purchase.

If you no longer have your Clickbank receipt ID, we cannot look it up for you. When you get to the login page, if there are **********'s in the place of the password - DELETE THAT AND COPY AND PASTE THE ABOVE PASSWORD into that field. If there are ********'s, that is a password that is cached from your last purchase, which may be different from the Beyond SG presentation.

The 20 minute video is the definitive and final answer as to how Bedini wound his coils and it is different from the patent, which has completely wrong diagrams.

We hope you will find this useful and helpful in building a Kromrey of your own.

Sincerely,
A & P






Аз, разбира се, не съм и възнамерявал да си пазя касовата бележка за интернет покупка през 2016г.

Ако някой смята, че този сайт му е предоставил доброволно достатъчно информация от въпросната група, която по принцип е платена, нека бъде така добър, ако случайно има достъп до гореописаното допълнение, да го сподели с нас. Преди да съм купил същата лекция втори път.
Титла: Re: Моята самоделка с КПД>1
Публикувано от: λ в Февруари 14, 2018, 10:51:54 pm
На няколко човека съм споменавал, че към мотора тип "Бедини SG" може да се пристрои още нещо, което да повиши ефективността му, и това е "магнитна рампа". Никой обаче не знае за какво говоря и дори са ми казвали, че си измислям мои си термини!

Съжалявам най-много, че няма да мога да я демонстрирам. Опитах, но мисля че просто не съм достатъчно кадърен да направя хубава магнитна рампа. Нямам достъп до професионална техника, нито до качествен материал... така че в крайна сметка реших да променя и варианта на ротора си заедно с корпуса.

Лошата новина е, че няма да мога да ви демонстрирам магнитната рампа, но пък добрата новина е, че вече съм преустроил ротора в новия му компромисен вариант и корпусът е почти завършен :)

Освен това, мога да ви покажа какво ще рече "магнитна рампа".




Следното изображение е от книгата "Електромагнитът и електромагнитният механизъм" на Силванус Томпсън, издание 1891г, която споменах в началото и която за по-удобно вече можете да си свалите от -> ТУК (https://drive.google.com/file/d/1b8TqX8zPuCrE1F5GqCD0d6WUzy7brxeF/view?usp=sharing)



(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/02/tomp1.png)


Става думата за изображението горе вдясно, на стр.285 в "Глава IV: Електромагнитни зъбци".

Както е известно, магнитът и арматурата винаги се стремят да установят максимална близост помежду си. Когато магнитът и арматурата са статични, но едното от двете, или пък и двете, може да се върти по оста си, двете се стремят да установят такова положение, в което магнитът да се привлича към най-приближеното до него желязо.

На горната графика това означава, че въртящият се електромагнит в центъра винаги ще се стреми да се ориентира така, че да се привлича към платото на арматурата, което е най-близо до него. На горния графичен пример това означава, че магнитът ще се ориентира в позиция североизток-югозапад.

За да се направи мотор на този принцип, е задължително или да се ползва електромагнит, който да се изключи в момента на максималното привличане... или някакъв вариант на магнитна екранировка (ако се ползва постоянен магнит), така че магнитът да може да се откъсне от най-силното си привличане и да усвои развитата инерция.

На картинката горе електромагнитът е възбуден през цялото време, докато развива инерция, приближавайки се към кулминацията на хълма на арматурата, но точно когато го достигне, захранването се прекъсва за момент, докато електромагнитът отмине това максимално подравняване, и така се усвоява инерцията.




При "Бедини SG" трябва да се направи следното:

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/02/ramp1.png)


Постоянният магнит е източник на постоянна сила. Конвенционалната наука има редици начини да извърти този факт и да го рационализира с всякакви абсурдизми, но е лесно да се демонстрира, че постоянните магнити са източник на постоянна сила. Сега точно няма да изпадам в детински спорове с конвенционално ориентирани непросветени инженери, ще го оставим за друг път...

Следователно... нашата ЗАДАЧА е да се осланяме на и да се опитваме да впрегнем тази постоянна сила по всички достъпни начини.

На практика, в наръчниците за "Бедини SG" се описва подробно този факт (откриват се в Библиотеката), защото това е основен принцип при пулсовите електромотори: магнитът от ротора се привлича към желязната сърцевина на намотката, и развива инерция като сам се завърта към нея; в правилния момент желязната сърцевина спира да бъде желязна сърцевина, и се превръща в отбутващ електромагнит.

И това Е същиянския принцип на магнитната рампа за електромотори, както е описано много по-рано от 1891г. Но това е СКОПЕНА магнитна рампа. Няма никаква причина желязната сърцевина на намотката да не се усложни малко по форма, така че да се възползваме от допълнителната тяга и скорост, която постоянният магнит САМ ще добави, ако му се осигури тази възможност.




Нещо повече, този принцип се разглежда от въпросната група учени:

(http://www.eternaltruth.net/Science/JOHN%20BEDINI%20MOTOR%20DIAGRAMS%20AND%20LAB%20NOTES_files/freem2.jpg)

Това е концептуална диаграма, която от години обикаля интернет.

Разработена е върху принципите на Хауард Джонсън, Том Биърден, Джон Бедини и Рон Кол... Хора, от които чета и за които споменавам от години, освен може би Рон Кол.

На картинката, рамото, което държи магнита, пише че е от желязо, и е означено като желязна рампа.


Отдолу пише: нелинейна магнитна структура, тоест това изобретение разчита на принципа на магнитното екраниране. То няма просто ей така да проработи, ако материала на това уж желязно рамо не е специален. Основните занимания на Том Биърден се съсредоточават в изследването на магнитните вериги, магнитните течения, екраниране и материали. Доколкото знам, това е мотор, който те двамата с Бедини преди години (през 80-те) са се опитали да патентоват, но не са успели, и подробностите за този неуспешен прототип така и не са излезли наяве.

Но въпросът е, че тези, които популяризираха варианта "Бедини SG", едно време сериозно са обмисляли ползването на магнитна рампа, като в крайна сметка са счели електромагнита за по-практичен вариант от магнитното екраниране, поне що се касае по-широката аудитория.




Така че е очевидно, че "Бедини SG" само може да спечели от добавянето на магнитна рампа към всяка една намотка. Групата инженери е обмисляла това в началото, принципът е добре известен още от зората на електромагнитната наука, и освен това е честа експериментална постановка за аматьори.

Много често давам пример със следните видия:

https://www.youtube.com/watch?v=j-wnSdT_-fI

Това е също магнитна рампа. Както се описва в "Електромагнитът и електромагнитният принцип" на Томпсън, терминът за това е "магнитен хълм". Казва се, че желязото се стреми да се изкачи върху магнитния хълм (стр.268), докато други материали като медта и бисмута например се стремят да слязат от магнитния хълм. "Хълм" означава еднопосочно повишаване интензитета на магнитното поле (или сборния вектор).

Както виждате, магнитната рампа не може да работи без някакъв ключ. В този случай, това е механичен ключ (горе на видеото), който нарушава магнитната верига. С други думи, когато ключът наруши веригата, полето на съответното място изчезва, и топчето се озовава в подножието на хълма отново.

Терминът за това е, че "ключът създава неконсервативен магнитен хълм". Повече за това можете да прочетете в кратката извадка в тази моя тема във форума -> "Енергия от вакума - концепции и принципи", Том Биърден, 2002г (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=308.0)



В случая с магнитна рампа, вградена в "Бедини SG", ключът ще бъде включването на бобината, която ще изтласка магнита от върха на хълма, за да започне да се катери следващия.




https://www.youtube.com/watch?v=_AWWfwtaYT4

На това видео на немски пък виждаме чудесна демонстрация на отваряне на системата за външна енергия.

Репликаторът демонстрира как магнитният хълм може да се отвори за външната сила на гравитацията, която идва в достатъчно количество, за да откъсне магнита от върха на хълма и да го прати в изходна позиция.

Това се прави, като се постави един контролен магнит, но по-встрани и по-отдалечен, така че неговото поле да отслаби полето на върха на магнитния хълм, така че външната сила на гравитацията да се добави към развитата инерция и да рестартира цикъла (евентуално).

Така че тук става дума, че ни е нужен външен импулс на сила за рестартиране на цикъла. И точно тази роля играе включването на намотката при "Бедини SG".


И цялата тази тяга И инерция, която роторният магнит ще развие заради магнитната рампа, е БЕЗПЛАТНА.

Проблемът е, че повечето хора правят "голи" бединита. Те са само скелет - една рамка за онези младши инженери, които искат демонстрация и да се научат на основни принципи.



ПРИЛОЖИМОТО "Бедини" трябва да разполага със следните неща:

Титла: Re: Моята самоделка с КПД>1
Публикувано от: λ в Февруари 14, 2018, 11:17:50 pm
По-линейни магнитни рампи, които по-буквално наподобяват желязната рампа:



(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/02/tomp1.png)




https://www.youtube.com/watch?v=MrdicuJl8cI

https://www.youtube.com/watch?v=PLR_RMhvoEk

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/02/ramp1.png)


Достатъчно очевидно според мен. Всичко това е потенциал за инерция и тяга, който по принцип масово не се използва в пълнота, а само доколкото роторния магнит се привлича от желязната сърцевина през въздуха.

Колкото повече въздух има между роторния магнит и сърцевината на намотката, толкова по-бавно и по-слабо се изгражда инерцията помежду им. Добавянето на магнитна рампа повдига степента на този инерционен процес. И колкото по-голямо е металното лице, към което се привлича роторния магнит, толкова повече е силата, с която се привлича, тоест тягата (но това е вярно само при условие, че магнита така и не влиза в контакт с металното лице, към което се привича; влезе ли в контакт с него, някои неща се променят, а това не ни касае в случая).


Титла: Re: Моята самоделка с КПД>1
Публикувано от: λ в Февруари 15, 2018, 12:13:46 am
Може да ви се струва странно, понеже в Бълария Бедини и групата му са доста популярни (въпреки че няма една капка на български, освен субтитрите на популярните им видия за енергията от вакума и моите преводи на наръчниците)... но Бедини и компания лъжат много. Лъжа не е точната дума, но са силно комерсиално ориентирани и са доста настървени за патентните си права.

В България критиката към Бедини и екипа му не е много популярна. Но тя все пак съществува и е доста силна дори и в собствените им форуми. Ако сте добре запознати с DVD продукциите им, ще забележите, че никога не се дават конкретни отговори на добрите въпроси, и умишлено се ползват трикове за скачане от контекст в контекст и безсмислената информация е горе-долу еднаква по обем със съществената.

Горните неща може би изглеждат претрупани, но когато се реализират по практичен начин всъщност лесно си идват на мястото. В момента обсъждам всички онези елементи от разработките на групата, които КРИТИЦИТЕ им са открили, че умишлено липсват от описанията.
Титла: Re: Моята самоделка с КПД>1
Публикувано от: λ в Февруари 23, 2018, 01:29:26 am
ПОПРАВКА!


Грешка, дами и господа! :) Когато казах, че в системата с три батерии и два положителни полюса може би не са нужни две батерии от едната страта, защото транзистора би трябвало да действа като диод... по-горе някъде... забравете го това.


Нека изясним напълно:

Затова не бързам да развивам темата :) Не трябва да се говори прибързано.
Титла: Re: Моята самоделка с КПД>1
Публикувано от: λ в Март 10, 2018, 12:19:20 pm
Нека обясня на читателите, които може би следят темата, какво се случва и защо темата е замразена.




Споменах по-преди, че за модела мотори "Бедини SG" си има един специален, най-подходящ вид генератори, с които да се скачат.

Най-подходящият вид генератор за "Бедини SG" е Фарадеевият диск. Знам че повечето инженери изпадат в тиха вътрешна истерия, когато чуят "Фарадеев диск" или "монополярно динамо", защото тези апарати са свързани с всякакви изхвърлени твърдения за свободна енергия, свръх-единство и прочие, повечето от които са налудничави. Тихата истерия на повечето хора се подкрепя и от факта, че Фарадеевият диск е източник на уникални аномалии в електротехниката и електромагнитната наука като цяло, и тези аномалии не са една или две, и всички са събрани в един прост апарат. Това пък от своя страна подхранва омагьосания кръг на налудничавите твърдения за всякакви магии със свободна енергия, и като резултат този апарат остава в тъмното, на заден план, и много малко инженери са добре запознати с него.

От години се интересувам от монополярното динамо, говорил съм с доста хора, и ви уверявам, че в България почти никой не познава това разпространено учебно пособие в дълбочина. Онези учени хора или пък инженери с опит показно го подценяват, като си измислят свои си обясения, за да не се покажат невежи по елементарни въпроси, засягащи някоя от аномалиите.

В такава обстановка, нормално е споменаването на Фарадеевия диск да отблъсква повечето сериозни хора.




Ще ви кажа, обаче, ще в България не се знае много и за предисторията на моделите "Бедини SG". Джон Бедини НЕ Е човекът, който е измислил всичко това.

От една страна, това е ясно, защото откриваме всички отделни принципи в патентните бюра години и дори десетилетия преди патентоването на "Бедини SG", множество изобретатели седят зад принципите, които са сглобени в този апарат. Но от друга страна, Бедини дори не е и човекът, който е дал визията за апарата.

В миналото, в началото на групата около Бедини (Линдеман, Мураками, Биърден, и още десетина други) седи една фирма, собственост на Рик Фридрих (Rick Friedrich). Фирмата на Бедини и екипа му "EnergenX" решава да сключи договор с фирмата на Фридрих, защото тя има повече пазарни възможности, както и свой добър екип инженери. Двете фирми подписват договор за конфиденциалност, но по-късно фирмата на Фридрих започва публично да изнася и продава технологии, които Бедини не е смятал никога да разгласява. Така взаимоотношенията приключват.

На практика, хората на Бедини от EnergenX винаги са били меркантилни и жадни за слава. Това се вижда и с просто око от всеки който следи бюлетина им. Те решават да разпространят всичко за модела "Бедини SG", защото фирмата на Фридрих вече е издала всички тайни и на пазара дори се появяват подобни уреди, произведени от трети лица.

Още в началото, когато Джон Бедини и Рик Фридрих са работели заедно (преди да се скарат заради контрола на информацията), те ЗАЕДНО проектират модела, който чак в последствие придобива името "Бедини SG", като МОТОР. Именно Рик Фридрих дава идеята на Бедини, че същата тази схема може да се използва и за зареждане на батерии, и Бедини решава да поеме в тази посока.

Това е причината "Бедини SG" да е нещо средно между двете, и нещо съвсем недовършено.

Всъщност, Джон Бедини никога не е имал оригинални идеи. Това лесно се вижда от биографията му. Неговата сила е в репликирането и намирането на алтернативни подходи, но не и в изобретяването. След като се разделят с Рик Фридрих, моделът "Бедини SG" си остава недовършен и нещо като мелез, защото Бедини просто няма визията да го доразвие - след като Фридрих е прогонен (ако питате едната страна) или се оттегля (ако питате другата страна), развитието на това нещо замира и Бедини започва да умножава само различни варианти на реализацията на "Бедини SG".


И... независимо дали ви харесва или не... "Бедини SG" никога няма да е завършен апарат, ако не се скачи с генератор. По МОЕ ЛИЧНО мнение, най-подходящия генератор за него е Фарадеевият диск.

Нека разгледаме защо, преди да обясня защо темата е замразена.
Титла: Re: Моята самоделка с КПД>1
Публикувано от: λ в Март 10, 2018, 01:08:38 pm
Говорил съм с инженери от всякаква висота. По принцип се старая да общувам с кариерно успели хора, които са имали активно развитие по тоталитарно време и понастоящем са се интегрирали добре в частния сектор, или пък с хора, които в момента са академично силни. Не че аз лично съм в тези среди... но моята среда от време на време ми дава възможност за кратки неформални контакти с такива личности.

Винаги, когато спомена Фарадеевото динамо, ми се налага да напомням, или дори отначало да обяснявам какво представлява това.

Това е първото динамо, създавано някога. Когато за първи път науката е открила, че съществува механизъм за преобразуване на механична енергия в електрическа, първият апарат, посветен изцяло на този принцип, е динамото, изобретено от Фарадей - Фарадеевият диск.
(на ден днешен знаем, че в действителност динамото и генераторите не са преобразуватели на енергия)

Всичко конвенционално за Фарадеевия диск можете да прочетете от уикипедия (https://en.wikipedia.org/wiki/Homopolar_generator), от същата тази страница ще споменем на български някои известни неща по-долу.



Мнението на мнозинството е, че Фарадеевото динамо не се използва никъде, но това не е вярно.



Ако човек се запознае с цялата конвенционална информация за апарата, ще стане очевидно заключението че - Фарадеевото динамо не е нито непрактично, нито неефикасно. Причината да не се използва, е стандартизацията - то просто не се вписва в наложения стандарт на енергопреносната мрежа.

Енергопреносната мрежа определя стандарта, по който се произвеждат всички битови електроуреди. Това е изкуствен стандарт, който няма нищо общо с практичността или ефикасността.

Стандартът на електропреносната мрежа е създаден от презумцията на централизираното енелктроснабдяване - напрежението й е съобразено така, че да достига най-далече по кабелите и електрическите стълобве, кръстосващи държавата, защото правият ток не стига много далече, за разлика от променливия.

Стандартът на електропреносната мрежа НЕ СЕ основава на ефикасното потребление или на ефикасността на отделните електроуреди.




Когато човек си прави свой собствен генератор, той по презумция действа ИЗВЪН контекста на централизираното електроснабдяване. Защото той ЛОКАЛИЗИРА своето собствено електроснабдяване.

В стремежа си да си осигури електричество, човек е ПРИНУДЕН да изобретява генератори спрямо стандарта на централизираната енергопреносна мрежа. Индустрията е агентът на тази принуда - просто всички битови електроуреди се произвеждат по този стандарт, и това ограничава изобретателите и ги кара да търсят почти невъзможни решения.



Това е едно доста добро обрисуване на причината защо Фарадеевото динамо е непознато на повечето инженери и изобретатели.

Истината обаче е, че то е решението, което много хора търсят, и ето защо...
Титла: Re: Моята самоделка с КПД>1
Публикувано от: λ в Март 10, 2018, 02:41:50 pm
Фарадеевият диск е единственият механичен генератор, изобретяван някога, който произвежда чист прав ток, DC.

Единственото нещо на света, което произвежда чист прав ток, са батериите, акумулаторите, ядрените генератори и така наречените "слънчеви" панели - с други думи, само химическите източници.
(както всяка електроцентрала, участваща в централизираното електроснабдяване, ядрените електроцентрали произвеждат стандартизиран трифазен ток, заради разстоянието до крайните си потребители)

Енергията от Фарадеевият диск с нищо не се различава от енергията на един оловно-киселинен автомобилен акумулатор. Поради това, Фарадеевите динамота често са наричани механични батерии. Не само че се държат като батерии (съхранявайки електрическа енергия в кинетична форма, както акумулаторите в химическа форма), но и отдават като батерии (DC ток).



Какво ще стане, когато свържете импулсите на самоиндукцията от "Бедини SG" последователно със задвижено Фарадеево динамо? Аз за сега нямам практически данни.

По-горе в темата нашият читател "Иван" попита защо съм решил да обръщам такова внимание на лагерите. Това е причината - Ако въртящият момент на "Бедини SG", който и без това е слаб, се използва за поддържане на Фарадеев диск във възбудено състояние, за да му се подават индукционните разряди с последователно свързване, тогава е наложително единственото триене да бъде в четките, триещи се в медния диск, защото всяко триене, колкото и да е малко, има силно осезателен ефект в ампери.






Може да се направи и друго. Да речем, че решите да използвате "Бедини SG" само и единствено като мотор, който поддържа батериите си заредени. А енергията, която черпите от него, да идва от Фарадеевия диск, вързан за чисто въртящия торсионен момент от "Бедини SG".

Тогава ще е най-умно да направите друго. Има една интересна аномалия, от която можете да се възплозвате. И тя е следната:




Еволюиралата форма на Фарадеевия диск е тази:
(Първата форма на Фарадеевото динамое била много неефективна. В последствие, за да се стигне до долната картинка, дизайнът му е бил последователно подобряван през годините от много имена, най-вече Делафийлд (A. F. Delafield), Де Феранти (S. Z. De Ferranti), Бачлор ( C. Batchelor) и Никола Тесла (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=306.msg1026#msg1026).)


(http://www.borderlands.de/energy.n-machine_1.gif)

Медният диск е поставен между два магнита, чиито полюси напълно покриват лицата на диска. Един магнит е достатъчен, но два много подобряват ситуацията, защото магнитният поток през диска се увеличава и това води до повече ампери и по-леко осезаемо покачване на напрежението.

Както е известно на всички, заради Парадокса на Фарадей (https://en.wikipedia.org/wiki/Faraday_paradox) (най-известната от аномалиите), динамото работи И когато магнитите не се въртят с диска, КАКТО И когато са залепени за диска и се въртят заедно с него. Във втория случай, обаче, няма електромагнитно триене между медния диск и залепените за него магнити. (Има електромагнито триене, но не между тези два елемента.)



Нещо друго, обаче, не е известно на почти никой (и определено на никой в България, най-вече защото се броим на пръсти и никой не се интересува).




(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/03/fdac.png)


Ако залепите магнити с редуващи се лица по симетричен начин върху медния диск... незавсимо дали са статични спрямо него или са залепени, въртейки се с него... ще получите правилен променливотоков сигнал (истинска синусоида).

Естествено, ако магнитите са залепени за диска, няма да срещнете електромагнитно триене между магнитите и диска (единствено между диска и четките, които са източник и на механично, и на електрическо триене, но в много по-малки мащаби).




Нещо повече:


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/03/fdac2.png)


Не е нужно едната четка да е на външния периметър, а другата да е в центъра на диска.

Достатъчно е двете четки да са от двете страни на магнитната делителна линия между различните полюси (нарича се вторична Блох стена), за да черпите променлив ток с истинска синусоида от Фарадеевото динамо.

Това означава, че може или и двете ви четки да са на външния периметър на диска... или и двете ви четки да са на оста, където ще създават същото триене, но с десеторно по-малък ефект върху инерцията.

Единственото условие е, ако са на оста, за да създават незабележимо триене, е да бъдат разположени на 90о една спрямо друга, когато ползвате 4 магнита в симетричен кръст. Ако решите да ползвате 8 или друг четен брой магнити в симетрично разположение, четките винаги трябва да са от двете страни на вторичната Блох стена между полюсите.



Това напълно изчерпва отговора към читателя "Иван", който по-рано спестих. Въпреки че е каприз, който не е ключов за работата на такъв апарат, магнитното окачване в комбинация с четки, поставени на оста на Фарадеевия диск (който използва въртеливия момент от самоподдържащия се "Бедини SG" мотор) ще създаде най-пълноценен Фарадеев генератор.


Освен това, характерното му ниско напрежение се омаловажава, тъй като, въпреки че произвежда истинска синусоида на енергията, в амперите няма промяна. Това си остава типичен Фарадеев диск, който произвежда предостатъчно ампери, за да бъдат преобразувани в напрежение през подходящ трансформатор.




Тази аномалия не се изчерпва само с това.

На всичкото отгоре, това е може би единственото механично динамо по рода си, при което честотата на произвеждания променлив ток НЕ ЗАВИСИ от механичните обороти, с които се върти ротора. Става дума за директно нарушение на приетия закон за електромагнитната индукция.

Тази информация я получих от Питър Линдеман, който открива тези неща още в младините си, в края на 80-те. Ето лекцията (поредната по принцип платена лекция, която получавате от "Апокрифна Академия" :P), където се показва материала. Питър Линдеман и неговия незнаен за мен колега, в младините си, демонстрират експериментите на осцилоскоп. Въпреки че не се вижда в кадър, Ерик Долард (който също ще да е доста млад тогава) коментира някъде отзад. Разбират се нещата, въпреки че записът е ужасен VHF:

https://drive.google.com/file/d/1WPvWo4PnXDsWL5vmIfnaeGJVyHE-csJ-/view?usp=sharing (https://drive.google.com/file/d/1WPvWo4PnXDsWL5vmIfnaeGJVyHE-csJ-/view?usp=sharing)

От 0:20:00 до 0:42:00.


Титла: Re: Моята самоделка с КПД>1
Публикувано от: λ в Март 10, 2018, 03:05:15 pm
Както казах, темата за сега е замразена.

Причината е, че междувременно, строейки описания прототип, узрях за много по-добра употреба на Фарадеевия диск :) Тя напълно се вписва в стандартните му характеристики, но до сега не се бях сещал за това. На всяка цена трябва да изследвам въпроса, преди да продължа да инвестирам усилия в конфигурацията "Бедини SG -Фарадеев диск".

Колкото и да е вълнуващо за мен, мнозинството на моите помощници е на мнение, че на по-късен етап ще има много по-добри моменти за споделяне на случващото се в този страничен проект.