Apocryphal Academy

Автор Тема: Информационната околна среда (и Уикипедия)  (Прочетена 3985 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Уикипедия
Какво е това и как се използва?
Упътване за обикновения потребител



В днешно време става все по-ясно, че ние, хората, живеем в така наречената "информационна околна среда". В онова, което ние наричаме "околна среда" си има правила на поведение, правила на оцеляването, правила за развитие и растеж, но също така и опасности, които застрашават битието ни и качеството ни на живот, както и самия ни живот. Точно както е при животните в дивата природа, ние хората също си имаме един кодекс на поведение в нашата информационна околна среда, който обаче сме отвикнали да забелязваме, тъй като се е превърнал в наш естествен инстинкт.

Информационната околна среда се различава от онова, което се възприема за естествена околна среда или природна околна среда.

Несъвместимостта и разликите са лесни за наблюдение. Невежите хора често се опитват да пазят животните си зад различни заграждения, чудейки се защо животните им постоянно се опитват да преодолеят загражденията и по всякакви начини ги пренебрегват. Това често се тълкува като стремеж към отворените пространства и опит на домашните животни да избягат и да се освободят от човешкото попечителство. Но вместо това причините за това поведение в повечето случаи се коренят в различните разбирания на животните, които нямат осъзнаване за информационната околна среда на хората, а продължават да обитават своята естествена, природна околна среда.
В природната околна среда загражденията, които ние поставяме, се считат просто за препятствия, които подлежат на преодоляване. Животните се стремят да ги преодоляват, просто защото в природната, естествена околна среда, трябва да знаеш какво има от другата страна на препятствието, за да можеш ефективно да оцеляваш.

Невежите хора се учудват и на обратното - как в много случаи животните отказват да продължат, когато пред тях не съществуват никакви видими препятствия. В естествената природна околна среда за бариери се възприемат други методи за обособяване на територията, например, чрез миризми и други незабележими за нас методи на маркировка и обозначение.

Ние, хората, не сме откъснати от природата. Не сме откъснати или разграничени от планетата, климата и всичко онова, което е общ дом за всички ни сред заобикалящия ни космос. На нас също ни влияят (независимо дали си даваме сметка или не) факторите от естествената, природна околна среда - например, когато усещаме чужда миризма зад нечия врата, тази врата започва да означава много повече за нас от всички останали врати, които сме склонни по-лесно да пренебрегваме.

Работата е там, че просто нашата околна среда, средата на нашето истинско обитание, се различава от природната. Да, ние можем да напуснем собствената си информационна околна среда и да започнем да обитаваме природната околна среда - като един въображаем Маугли или като древните митове за Ромул и Рем, основали Рим, или за родоначалника на българския род Дуло, или най-стария ни известен такъв мит - шумерския мит за Енкиду.

Животните също могат да напуснат собствената си природна околна среда и да заживеят в нашата информационна околна среда. Чудесен пример за това са домашните и бездомните кучета, които, точно като нас, се научават да пресичат на пешеходни пътеки и светофари и развиват други умения, свързани с нашия начин на построяване на живота, набавяне на храна и тн. Свои най-добри приятели наричаме именно животните, които най-лесно и най-бързо могат да напуснат своята природна среда и да се приучат да обитават нашата собствена информационна околна среда.








Ако контролираш средата, контролираш и всички, които я обитават.

От най-ранната си история се кланяме на Слънцето, на проявленията на климата, елементите и на сезоните, защото те са средата, която контролира нашето пребиваване в скута на Майката Природа, от която сме неразривна част, винаги сме били и винаги ще бъдем, заедно с всичките си изобретения и продукти (като всички останали същества).

Но ние, хората, винаги сме обитавали една различна околна среда. Причината за това е нашето по-висше съзнание. Следователно, винаги сме се кланяли и на онова, което контролира околната среда на съзнанието ни - винаги сме имали религиозна представа, това е представа за порядъка и йерархията (контролиращият фактор) във всичко онова, което наричаме "дух", тоест, околната среда, в която пребивава нашето самосъзнание.

Така, както се кланяме на Слънцето и на сезоните за физическото си оцеляване; така, както се кланяме на Бог и владетелите на духовното за пребъдването на нашето самосъзнание; искаме или не, нямаме друг избор, освен поне да уважаваме (ако не заслужават да им се кланяме) медиите, защото те контролират нашата информационна околна среда, от която зависят нашите умове и следователно и нашето поведение.




Примерите за ролята на медиите в човешкото поведение започват със самото начало на човечеството!

Glasberg наскоро подхвана въпросите за човешкия произход - от къде произлизат властимащите родове и фамилии и в това число откъде произлизат отделните народи, както и нашия собствен, засягайки по този начин дълбоки и неотговорени въпроси.
Всичко това е подвластно на разпространението на медиите. Народът ти може сам да се е наричал по един начин, но в древните времена, когато грамотността, писмеността и медийните носители не са били широко разпространени, всичките ти съседи ще те наричат с различно име. Със собственото си име ще те наричат единствено приятелите, само че, поради липсата на разпространение на информацията от един регион към друг, това нарицателно няма как да пребъде. В историята остава спомена за множество имена, всички от които се приписват на един и същи народ, зависи какво си бил за съседите си. Както знаем, в геополитически и макроисторически план, получава се така, че името, в крайна сметка, диктува и съдбата ти. Именно защото информацията подтиква поведението на хората.

Друг пример е много красноречива история от Библията, Битие 41, където се разказва за Йосиф и съня на Фараона. Йосиф предрича години на изобилие, но после години на глад и съветва Фараона да трупа хранителни запаси в годините на изобилие, за да има в годините на глад. Когато времето идва и Йосиф е управник на земята, организира така нещата, че през годините на глад Египет да продава храна дори и на съседни страни. В крайна сметка египтяните продават цялата си земя и всичко, което имат, на Фараона като това е първият известен случай в историята, когато царската власт се сдобива със 100% собственост над всички земи в страната.
Ако това пророкуване на Йосиф не беше останало тайна между него и Фараона, а информацията беше станала достояние на обикновения египтянин, дали нямаше всеки да се запасява с храна и дали някой щеше да продаде всичко което има, и собствената си земя? Това е многозначителен библейски пример за власт над информационната среда и оттам пълно разполагане с живота на големи групи хора и цели общества.

Винаги е било ясно, че всеки един политически строй (включително демокрацията) е абсолютно зависим и се опира единствено върху контрола над информационната среда. Изкуството на упражняването на информационен контрол, независимо дали в добронамерена или злонамерена посока, се нарича пропаганда. В Библиотеката на Апокрифна Академия има примери за явен, организиран и мащабен стремеж на велики световни сили да контролират информационната среда по един систематизиран начин, за да разполагат с поведението на хората, дори с поведението на хората по целия свят. Това са материали като "Война за умовете" например.

Съвременната технология отваря възможност за многократно и все по-силен контрол върху информационната ни околна среда. В нашето съвремие ние вече използваме уръдия на общуването - ако в миналото сме ползвали сечива за писмено общуване, в днешния ден вече ползваме инструменти за аудио-видео комуникация. По-силните ни инструменти вече изискват свои собствени среди и платформи, от които да оперират - с тази цел изобретихме социалните мрежи, които в днешно време са обществена норма.
Библиотеката на Апокрифна Академия осведомява, че контролът над информационната среда предоставя власт дори в обезпокоителни окултни полета, в които малко хора смеят да навлизат.



Освен Фейсбук, Инстаграм и Туитър, една друга норма в информационната околна среда е Уикипедия. Тъй като инфомационната околна среда е толкова първична за нас, хората, ние трудно я приемаме по по-осъзнат начин и на по-високо от инстинктивното ниво, точно както рибите рядко възприемат водата в океана, и със спецификите на информационното навигиране и употребяване на информационни норми като Уикипедия се занимават предимно по-отдадените специалисти.

Но точно както животните трябва да спазват правилата за оцеляване в природната околна среда, за да могат да съществуват в дивото, точно както бездомните кучета трябва да се пригодят към нашата информационна околна среда, за да оцелеят в средата на нашата цивилизация, така и ние самите трябва да умеем да запазваме собствения си контрол над собственото си информационно обкръжение и да употребяваме собствената си присъща информационна околна среда, за да останем свободни и развиващи се в лицето на Бог и Слънцето и сезоните.



Какво представлява Уикипедия? Как да разчитаме на нея и как да я прилагаме за нашите цели?

Следва да разбулим някои клевети в обществото ни и някои устойчиви митове, създадени от невежите хора с доста ниска информационна култура. Тези разяснения на достъпните факти на прост български език ще допринесат за смаляване на множеството от информационно неориентирани хора и увеличаване на грамотността при употребата на интернет за собствено осведомяване.

« Последна редакция: Януари 01, 2020, 11:31:52 am от λ »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Информационната околна среда (и Уикипедия)
« Отговор #1 -: Януари 01, 2020, 03:55:01 pm »


Благодаря за темата. Вземам я особено присърце, тъй като аз самата редактирам в Уикипедия. Наскоро ми се наложи да изтрия информация за тюрксия произход на Българите на английски поради липсата на цитиран източник.


λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Информационната околна среда (и Уикипедия)
« Отговор #2 -: Януари 04, 2020, 03:26:34 pm »
Уикипедия е многоезична интернет енциклопедия, създадена като кооперативен проект от общност на доброволни редактори, използващи система на основата на уики-.

Уики- (wiki-) е интернет платформа за знания, на която потребителите променят и структурират съдържанието по кооперативен начин.
Един уики-сайт се управлява от уики-софтуер или уики-двигател. Уики-двигателят, тоест системите възоснова на уики-платформата, са вид системи за менажиране на съдържание. Уики-сайтовете се различават от другите уеб-основи по това, че те нямат точно определен собственик или водач, уики-тата нямат много стриктна структура, което позволява начинът, по който са структурирани, сам да изкристализира според нуждите на потребителите.
Някои уики-сайтове са отворени за широката публика, други са достъпни за по-тесни кръгове от потребители. Някои разрешават контрол над различните функции и нива на достъп за редактиране. Други разрешават достъп, без да се упражнява контрол над редакцията. И други правила могат да се налагат върху този вид платформи.





Подчертал съм думите:
"потребителите променят и структурират съдържанието по кооперативен начин";
"системи за менажиране на съдържание";
и "структурата им сама изкристализира според нуждите на потребителите".

Смисълът е ясен. С други думи това означава, че информацията в уикипедия може да бъде добавена и редактирана от всеки един от членовете на това общество от доброволци. И всеки може свободно да си направи акаунт и да бъде такъв доброволен участник в трупането, систематизирането и редактирането на знанията в Интернет енциклопедията.

Болшинството от хората, обаче, възприемат това по един много жалък начин. Когато тълпата чуе "уикипедия", тя го свързва с "мястото, където всеки може да пише каквото си поиска", тоест, че всеки може да твърди каквото му скимне, представяйки го за истина. Хората, които поради определени причини не са успели да прокарат и наложат възгледите си в Интернет енциклопедията пък я възприемат като "мястото, където всеки може да изтрие онова, което си написал, без да те пита".

Защо?

Ето го и отговорът на въпроса...

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Информационната околна среда (и Уикипедия)
« Отговор #3 -: Януари 04, 2020, 03:29:08 pm »
Много хора не разбират някои основни ценности на свободното общество.

Твърде голям брой от широкото множество все още не са дорасли за общество без господари, без закони, без заповеди и ограничения. Хората като цяло все още не изпитват вътрешната нужда от анархизъм. Анархизмът е най-добре дефиниран от Марк Пасио - Законност и владение отвътре (суверенитет), за да няма господари и закони отвън.

Много е просто в действителност. Това е единственият начин за свободно и добродетелно общество. Тъй като е единственият начин, това означава, че анархистите по принцип би трябвало да са религиозни, тоест, да имат вътрешен суверенитет и законност, което означава, да поддържат някакъв вътрешен ред, морална система. А морална система без вяра в Бог не може да има (лесна за демонстриране логика).

По този начин се получава, че Бог действително освобождава, точно както се твърди в теологията. От какво освобождава Бог? От външното владичество разбира се, елементарен отговор.

Така лесно се обяснява конфликта на християнството с властта. Лесно се обяснява и стремежа на властта да си приписва религиозност ("от бога поставен владетел").

Виждате, как всичко си идва на мястото.



Само че, общото мнение е тъкмо обратното. Както можем да прочетем:

Цитат
Традиционно анархистите са атеисти.
...
Все пак модерният анархизъм произтича от секуларната мисъл на Просвещението, и по-точно аргументите на Жан-Жак Русо за централното място на свободата в морала.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Значи, анархизмът все пак се опира на мисълта, че свободата има централна част в морала (сиреч, произтича от християнската мисъл), само че традиционно анархистите са атеисти.

Откъде идва това "традиционно"?



Традицията анархизмът да се харесва на атеистите идва от следното:

Цитат
В края на 19 век, терминът „анархист“ има изцяло позитивна конотация, все пак той за първи път влиза например в английски език през 1642 по време на Английската гражданска война като обиден термин, използван от роялистите за ругаене на онези, които причиняват безредици.

Тоест, традицията анархистите да са атеисти идва именно от онези хора, които не са дорасли до установяването на вътрешен суверенитет чрез поддържането на вътрешен порядък и морална система. Именно хората, които причиняват единствено безредици.

Както Марк Пасио отлично обяснява, безредици предизвиква именно системата на външната власт, или екстернализираната власт, държавността. Тоест, когато едни робовладелци влязат в конфликт с други робовладелци за това кой да владее робите, едните обикновено наричат другите "анархисти", защото едните обикновено се присъединяват към онези, които са против другите.








Уикипедия не се проумява от онези с робско мислене

Сходствата са очевидни. Уикипедия не се харесва именно от онези, които имат претенцията за академичност, но имат проблем с колегите си в академичните среди. Уикипедия не се харесва именно от онези, които нямат вътрешната хигиена да поддържат знанията си в изправност и затова разчитат само на онова, което някой постоянно им повтаря отвън.

Причината за човешкото невежество е все една и съща - робското мислене. Сиреч, Уикипедия не се проумява от безсъвестните, безбожните и нечестните, които са възмутителни, позорни и безобразни във възгледите си. Те просто не са способни да използват Онлайн енциклопедията.





Свобода на информацията и знанието

Уикипедия е Интернет енциклопедията, която се стреми да направи информацията и знанието свободно достъпни за всеки човек, без посредничеството на академичните среди.

Този проект разчита, че всеки доброволец ще има вътрешният морал да бъде отговорен за отстояването на истината. Истината трябва да бъде установявана (проверявана), и след това защитавана. Обществото на доброволците в Уикипедия приема точно това за обекта на своята дейност.




Няма отново да повтарям какво значи истина (защото липсата на образование сред народните маси постоянно налага такива банални обяснения). Пълното обяснение от мен може да се прочете в Разликата между човека и животното, а тук само ще напомня основните моменти от това сложно за някои хора понятие:

- истината е непознаваема (неузнаваема отвън, с външни методи);
- истината се знае отвътре (тя е вродена у всеки човек);
Без вътрешен компас (чувство за истината), човек се опира на вярата. Той може:
- да вярва в себе си;
- да вярва в доказателствата;
- да съпоставя себе си спрямо доказателствата, за да насочи вярата си в най-добрата посока за случая.




Нека видим какви са механизмите в Уикипедия (за проверка/установяване и отстояване на истината) и как се използват.
« Последна редакция: Януари 04, 2020, 03:41:30 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Информационната околна среда (и Уикипедия)
« Отговор #4 -: Януари 05, 2020, 08:25:50 pm »






Ако искате да извършите промени по спорни теми в Уикипедия, е по-добре първо да обясните на беседата на съответната страница какво точно искате да промените и защо.

Беседа

Беседата (страниците за дискусия) са административни страници, където редакторите могат да обсъждат подобрения на статиите или на други страници в Уикипедията.




Защита

Уикипедия е построена около принципа, че всеки може да я редактира и следователно се стреми колкото се може повече от нейните страници да бъдат отворени за публична редакция, така че всеки да може да добави материал или да коригира грешки. Само че, в някои определени обстоятелства, заради специфично разпознатата вероятност от нанасянето на вреда, ако редактирането остане открито, някои индивидуални страници може да е нужно да се подложат под технически ограничения (често само временно, но понякога неограничено) относно това кой има разрешение да ги редактира и видоизменя. Поставянето на такива ограничения на определени страници се нарича защита.

Защитата може да се приложи или премахне от страниците само от администраторите на Уикипедия, въпреки че всеки един потребител може да поиска защита. Защитата може да бъде за неопределен срок или да изтича сред определено посочено време.

Тъй като всички предишни версии на страниците се помнят, съдържанието на Уикипедия не може да бъде необратимо унищожено от редакторска грешка.




« Последна редакция: Януари 05, 2020, 08:38:30 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Информационната околна среда (и Уикипедия)
« Отговор #5 -: Януари 05, 2020, 08:44:33 pm »
Нещото, което е от особено значение за нас в Апокрифна Академия, е следното:


Петте стълба на Уикипедия -> Стълб 1

Цитат
Трите принципни правила по отношение на съдържанието са неутрална гледна точка, възможност за проверка и недопускане на оригинални изследвания. ... Необходимо е да се цитират колкото се може по-благонадеждни източници, особено когато се редактира по гореща тема. Уикипедия не е трибуна, не е място за себеизява, не е склад за външни препратки, нито пък място за всички знания.

Недопускане на оригинални изследвания:
Цитат
Оригинално изследване е термин, използван в Уикипедия по отношение на материал, който не е бил публикуван от надежден източник и поради това не може да бъде проверен. Понятието включва непубликувани факти, аргументи, концепции, становища, теории или какъвто и да е тип непубликуван анализ или синтез от публикувани материали, които да отразяват позиция или както казва съоснователят на Уикипедия Джимбо Уейлс — които да се равняват на „нова описателна или историческа интерпретация“.

Уикипедия не е място за оригинални изследвания. Посочването на източниците и избягването на оригиналното изследване са тясно свързани: единственият начин да покажете, че не допринасяте в Уикипедия с оригинално изследване, е да цитирате надеждни и проверяеми източници, пряко свързани с темата на статията, и да се придържате към това, което те казват.

Първоначалната мотивация зад този принцип на Уикипедия да няма оригинални изследвания е да се попречи на хората, които се опитват да използват свободната енциклопедия, за да лансират и привличат внимание към своите собствени теории.




Апокрифна Академия, както може би вече сте забелязали, много прилича на Уикипедия по това, че нашата платформа е построена така, че тук да оцеляват само проверимите знания от благонадеждни източници.

Апокрифна Академия обаче, както надявам се сте забелязали, коренно се различава от Уикипедия по това, че ние сме посветени именно на оригиналните научни изследвания, които търсят да получат широко внимание.


Защо? - Защото за всичко останало вече си има място, и това е именно Уикипедия.





Всичко това може да се обобщи със следните две изречения:
  • Ако нещо го има в Уикипедия, то е широкоразпространено знание и следователно трябва да е част от общата култура на знаещия човек, без значение дали е вярно или не.

  • Ако нещо го няма в Уикипедия, в такъв случай то трябва да бъде щателно проверено, да се подложи на критика и да се подсигури дали почива на здрава основа.


Точно това правим ние тук в Апокрифна Академия - използваме всичко, което Уикипедия може да предостави... за да преценяваме здравата основа на оригиналните изследвания и да се борим да получат по-широка гласност - първо в Апокрифна Академия, а след това и сред широката общественост.


« Последна редакция: Януари 05, 2020, 08:48:57 pm от λ »

Тагове към темата: обща култура