Apocryphal Academy

Автор Тема: ИНТЕРВЮ: Sirius Disclosure---- д-р Карол Розин и заветът на Фон Браун  (Прочетена 13631 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Множество проекти се събраха под заглавието "Разкритието Сириус" (Sirius Disclosure Project).

Нашите цели определено хвърчат в облаците.

Ние се интересуваме от развиването на мирни взаимоотношения с извънземния интелект (ETI, Extraterrestrial Intelligence), който посещава планетата Земя от десетилетия, ако не и от векове.

Част от причината, поради която извънземният интелект е бил пазен в тайна, е че един от първите въпроси ще бъде, "Как успяват да дойдат до нас?" Те не използват твърди изкопаеми горива. Постигат го чрез използване на енергия от нулевото пространство и квантовия вакуум. И точно тези енергийни системи ние искаме да развием и да разкрием пред масовото човечество, за да можем да имаме свят, свободен от замърсители, и да постигнем трайно изобилие.







Това се казва на сайта на Sirius Disclosure Project. Както много от нас знаят, всичко това се води от д-р Стивън Грийър - една крайно противоречива личност. Много от професионалните уфолози директно и публично обвиняват Грийър, че е част от дезинформационната програма на правителството на САЩ. Самият Грийър като цяло защитава позиции, които са смехотворни и неотговарящи на доказателствата, фактите и свидетелите. Водейки се от терминологията на уфолози като Дерел Симс, може да се каже, че екипът на Грийър прокарва "фасадна информация" - прокарва онези внушения, в които извънземните искат да вярваме.

Но проектът "Сириус" има едно безспорно достойнство - Грийър, бидейки доста вътрешен за Системата, има уникални възможности и контакти в правителството, военните, индустрията, и различни организации и агенции. В резултат, той успява да убеди внушителен брой високопоставени лица да дадат свидетелски показания пред камера, под формата на интервюта, като всяко авторитетно в средите лице споделя какво знае по въпроса с извънземните, както и личното си участие, ако има такова. Ако питате мен - определено интервютата на проект "Сириус" си заслужават много повече от противоречивите и съмнителни интервюта на проекти като "Камелот" например.

Трябва да се подчертае, че свидетелите, които Грийър интервюира, са истински. Те са все още живи и уважавани личности, които действително заемат постовете които заемат. Но това, че са се съгласили на интервю, съвсем не означава, че те споделят гледната точка на Грийър, която доминира проект "Сириус". Те са обикновени хора. Някои от тях вярват в правителството на САЩ (и на други държави), а у други по-скоро се долавя огорчение и разочарование. Колкото и да са подбрани според критерия на Грийър, много малко вероятно е тези хора да лъжесвидетелстват, участвайки съзнателно в неговата предполагаема конспирация.



Нека този път разгледаме показанията на:




λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил



Д-р Карол Розин


Розин: Казвам се Карол Розин (Carol Rosin). Аз съм преподавател (не учител, а образовател в различни теми, educator, така казват на запад, бел.прев), бях първата жена мениджър на аеро-космическата компания "Fairchild Industires" за периода 1974-77г. Консултант съм по защита от космически ракети (SMD, Space Missile Defence), работила съм в това си качество към редица , компании, организации, правителствени министерства... дори и в разузнаването. Бях консултант на "TRW Automotive", когато работеха върху ракетата "МХ", и бях част от тази стратегия... която се превърна в пример за подражание как да се продават космически оръжия на частния пазар. Ракетата "МХ" в крайна сметка се оказа още една ракетна система, от която нямахме нужда... И, аз съм основателката на "Института за сигурност и коопериране в открития космос" (ISCOS) - мисловен тръст, ситуиран във Вашингтон. Аз съм автор. Свидетелствала съм пред конгреса и президентската Космическа комисия, както и пред още няколко комисии от тази висота.



Заветът на Фон Браун


Розин: Когато бях корпоративен мениджър на "Фейрчайлд индъстрис" през 1974 до 1977г, срещнах д-р Вернер Фон Браун в късната част от живота му. Това беше в началото на 74та. По това време, Фон Браун умираше от рак. Но той ме уверяваше, че ще бъде жив още няколко години, за да може да ме информира за "играта, която се разиграва".

Тази игра беше начинанието да се милитаризира космоса. Да се контролира Земята от космоса и самия космос също.

Фон Браун имаше дълга история на работа с оръжейни системи. Той е трябвало да избяга от Пинамунде, за да дойде в тази страна (САЩ), и като е дошъл, се е приземил директно като вице-президент на "Fairchild Industries", като какъвто го срещнах и аз. Целта на Фон Браун в последните години от живота му, годините на смъртта му, беше да образова обществеността и онези, които взимат решенията в обществото, за това, че космическите оръжия са една тъпа идея, твърде опасна идея, прекалено скъпа идея... ненужни, обезсмислящи труда върху тях... една нежелателна идея. Той искаше да информира хората за алтернативите, които са достъпни. И, на практика като последна реч от смъртния одър, той ме образова в онези концепции и ме информира кои бяха играчите в тази игра.

И... той ми даде отговорността, тъй като той наистина умираше, да продължа това усилие и начинание, за да се предотврати милитаризирането на космоса.



Той ме покани да се кача на платформата заедно с него. И всъщност на тази снимка той се държи за мен, аз се опитвам да сляза от платформата... и той се е хванал за мен и се опитва да ме накара да се смея, като ми разказва шеги.

Когато Вернер Фон Браун умираше от рак, той ме помоли да бъда негова говорителка, да се появявам на събития, когато той се чувстваше прекалено зле, за да говори. И аз се съгласих. И неговата молба беше, аз да образовам хората, които взимат решенията в обществото, за това защо не бива да слагаме оръжия в космоса. Защо да са опасни и дестабилизиращи, твърде скъпи, ненужни, и защо са една неизпробваема идея, която не може да проработи. И какви са алтернативите. Как можем да строим една кооперативна космическа система.

Това, което на мен ми беше НАЙ-интересно, беше едно повтарящо се изречение, което ми казваше отново и отново през тези приблизително 4 години, през които имах възможността да работя с него. И това беше стратегията, с която да се образоват обществото и водачите му, и ставаше дума за тактиката на страха, онзи номер, който се опитваха да извъртят с оръжейните системи. Ставаше дума за това, как по принцип идентифицираме даден враг. "Врагът, отначало", каза той, "врагът, срещу когото именно ще строим космически базирана оръжейна система...", което според него нелепа идея, ненужна и много опасна...

... Вернер Фон Браун ми каза, че първо РУСНАЦИТЕ ще бъдат врага... и всъщност, когато го срещнах през 1974г, те бяха врага. Те бяха идентифицираният враг. Казваше ни се, че те са убили сателитите ни, казваше ни се, че се готвят да дойдат да ни хванат и да ни контролират, "комунистите" и цялата онази история.

Първо руснаците щяха да са врага, срещу когото щяхме да строим космически оръжия. После ТЕРОРИСТИТЕ щяха да се превърнат в идентифициран враг, и това щеше да последва много скоро. Чухме много неща за тероризма. След това щяхме да идентифицираме "луди индивиди от страни от третия свят". Днес ги наричаме "нации, будещи загриженост". Но той каза, че това ще е ТРЕТИЯТ идентифициран враг, срещу когото ще има нужда да се правят космически оръжия.

И следващият враг щяха да са АСТЕРОИДИТЕ. първият път, когато ми каза това, той се изкикоти. Астероиди... срещу астероиди ще строим космически оръжия. И... това звучеше смешно тогава. Но най-смешното от всичко беше онова, което той нарече "извънземните", "пришълците". Той каза че това ще бъде "последната карта", "последният коз". И отново, и отново, и отново, през четирите години, през които го познавах, и му изнасях речите, той постоянно повтаряше тази "последна карта". Казваше ми - "Помни, Карол - последната карта, е извънземната карта, ще трябва да правим космически оръжия срещу извънземни. И ВСИЧКО това", казваше той, "е лъжа".

Една лъжа.

По онова време мислех, че съм твърде наивна... Цялата сериозност, която се придаваше на тази измама, целяща да подведе хората да построят такава система, и днес, парчетата започват да се сглобяват.


Бележка от преводача: Нека ви обърна внимание, драги читатели, че "trump" ([тръмп]) на английски означава "козова карта". Темата, която обсъжда това интервю, направено на неизвестна за мен дата и извадено от архивите на CSETI и публикувано в YouTube на 11.10.2013г, се намира на този линк в нашия Форум: http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=272.0 Там дискутираме и новината от преди няколко дни, за това, че в САЩ в момента се обсъжда създаването на Космически войскови корпуси, и администрацията на президента Доналд Тръмп в момента обсъжда това.




Ние строим космическа оръжейна система, основавайки се на едно предположение, което е ЛЪЖА... целенасочена лъжа, измама. И Вернер Фон Браун се опитваше да ми подскаже това, още в началото на 70те години, чак до момента, когато умря през 1977г.

Това, което ми каза, беше... че е в ход ускорено усилие. Той не ми спомена времева рамка, но каза, че постоянно ще се ускорява - по-бързо, отколкото някой ще може да си представи. Каза ми, че усилието да се поставят оръжия в космоса не само се основава на лъжа, но че това усилие ще се ускорява дори отвъд способността на хората своевременно да проумяват етапите, докато не е вече твърде късно и някой ден не се окаже, че всичките онези оръжия вече са там горе.

Когато Фон Браун умираше пред мен, в най-първия ден когато се запознах с него, той имаше катетри, които висяха отстрани. И той тупаше с пръст по масата и ми казваше, "Ти ще дойдеш във Фейрчайлд...". Аз бях УЧИЛИЩНА учителка. "Ти ще дойдеш във Фейрчайлд и ти ще си отговорна за това да не допуснеш оръжия в открития космос". И начинът, по който го каза, с напрежението в очите, и ми каза още от най-първия ден, когато го срещнах... че космическите оръжия са невъзможна за тестване, за проработване, опасна, прекалено скъпа идея... че "последната карта", която все още беше в ръцете им, е картата на извънземния враг... Интензивността, с която ми каза това, ме накара да осъзная, че той ЗНАЕШЕ НЕЩО, но го беше твърде СТРАХ да го спомене. Беше го твърде страх да говори за него, никога не искаше да ми каже подробностите... аз не съм сигурна дали щях да мога да поема подробностите, даже и да ми ги беше казал, или дали въобще щях да му повярвам, през 1974г.

Но нямаше съмнение. Този човек ЗНАЕШЕ. И имаше нуждата да знае, както открих по-късно...

Нямам никакво съмнение в себе си, че Вернер Фон Браун знаеше за проблема с извънземните.




Най-първата среща, която имах с него през 1974г, когато той ми каза, "Ти ще си отговорна да не допускаш оръжия в открития космос, аз умирам от рак и трябва да поемеш нещата след мен"... И когато ми обясни ПРИЧИНИТЕ, причините, заради които оръжия ще бъдат поставени в космоса... враговете, срещу които ще построим тези оръжия... и че всичко това ще бъде лъжа... и когато спомена "извънземната карта", "пришълците" ги наричаше той, последният идентифициран враг, срещу когото ще построим космически оръжия... през 74-та! Начинът, по който ми го каза! Нямаше никакво съмнение - никакво съмнение в съзнанието ми - че той знаеше нещо, за което се страхуваше да говори.

Вернер Фон Браун никога не ми каза нищо за подробностите, които знаеше... или може да е знаел, или които си е мислил, че са свързани с извънземните... ОСВЕН, че извънземните един ден ще бъдат идентифицирани като враг, срещу когото ще трябва да построим една огромна система за космически разположени оръжия. Но въпреки това, че не ми даде подробностите обаче, погледът в очите му ми изясни, че той знаеше, че нещо се случва - някаква голяма тайна, който той не можеше да издаде.

Вернер Фон Браун всъщност ми каза, че измамата е лъжа. Че предразсъдъкът за космически разположени оръжия... причините, които ще ни дадат... враговете, които ще идентифицираме... всичко това се основаваше на една лъжа.



Занимавам се с проблема по милитаризирането на космоса вече 26 години. Дебатирала съм с генерали, представители на конгреса, давала съм показания пред конгреса и пред сената, срещала съм се с хора от над 100 държави... и до сега не съм успяла да идентифицирам кои са именно хората, които задвижват случването на тази система от космически оръжия.

Виждам новините... Виждам как се взимат административните решения... ЗНАМ, че всички те са възоснова на лъжи и алчност... И въпреки всичко тепърва ми предстои да идентифицирам КОИ са хората. И това е след като следя изкъсо целия въпрос от 26 години насам. Аз ЗНАМ, че се пазят големи тайни. И аз знам, че е време взимащите обществените решения и самото общество да започнат да обръщат внимание на хората, които се опитват да разкрият истината. И чак тогава ще трябва да направим някои категорични промени, и да построим система в космоса, която да облагодетелства всеки един отделен човек, и всички животни и цялата околна среда на тази планета.

Технологиите са налице. Решенията за проточените и спешни проблеми на Земята са налице, налице са решенията дори за потенциалните й проблеми... И аз имам чувството, че след като започнем да изучаваме този извънземен въпрос, всички въпроси, които аз някога съм имала в последните 26 години, ще намерят отговор.



Стигнала съм до заключението, че всичко зависи от няколко човека, които правят много пари, и се сдобиват с власт. Става дума за его... Не става дума за истинската ни същност и какви се явяваме на тази планета, и не става дума да се обичаме един друг и да живеем в мир, и да се кооперираме, и да използваме технологии, за да решаваме проблеми и да лекуваме хората и планетата, не става дума за това. Всичко се върти около няколко човека, които играят една стара, опасна и скъпа игра, в името на собствените им портфейли и борби за власт. Това е ВСИЧКО, нищо повече. И аз вярвам, че инициативата за цялата тази игра на космически позиционирани оръжия се води точно оттук, от Съединените Американски Щати. И се надявам, че с новата администрация, надявам се, че тази информация която се разкрива в момента, ще позволи на новата администрация да направи това, което е правилно... А това е - играта на война да се преобразува в космическа игра... така че да използваме наличните технологии - не просто заигравките на военната технология - но директни технологични приложения, за да построим кооперативна космическа система, която да облагодетелства целия свят. И която да ни помогне да комуникираме с извънземните култури, които очевидно са някъде там.

За да стартирам движението за предотвратяване на космическите оръжия, основах "Института за сигурност и коопериране в открития космос" в столицата Вашингтон, който беше един мисловен тръст с действен компонент. Ние изучавахме този въпрос - кой щеше да се облагодетелства от построяването на програма за космически оръжия... която е просто един придатък към наземната военна игра, естествено, че следващата най-висока граница, "тактическото възвишение", е откритият космос. Така че е много логично онези, които играят наземната военна игра, които печелят от нея, да отидат точно там, в открития космос с оръжията си. Тези, които ще се облагодетелстват от това, са хората, които работят в тази арена - тоест хора от военните, хора във военните индустрии, хора в университетите и лабораториите, хора от разузнаването...

И това не е просто в САЩ, то е глобално, то е една глобална КООПЕРАТИВНА система. Войните са кооперативни. Точно какъвто ще бъде и мирът, когато той "избухне". Но точно в момента много хора се облагодетелстват, именно на това се основава цялата ни икономика в нашата страна, и тя се разпространява и по света. Война - и хората страдат в резултат на това. Не честно, и никога не е било, хората крещят - нека си помагаме, нека търгуваме, нека има мир и да си подадем ръце навсякъде по света - но нищо от това не се получава. Защото прекалено много хора печелят от войната. Не само че се облагодетелстват финансово, но от моя личен опит, в действителност има хора, които смятат, че трябва да се случи Армагедон, и че трябва да правим тези войни. Така че това тръгва от портфейла, минава през религиозните ритуали - има някои хора, които в действителност ВЯРВАТ, че трябва да правим войни, поради тези религиозни причини - и после ги има и хората, които просто обичат войната... Аз съм се срещала с воини, които обожават да ходят на война.

И после ги има и добрите хора, войниците... които просто изпълняват заповеди. И те трябва да си хранят децата, и да ги пратят да се учат, така че искат да си запазят професиите. Хора в лабораториите са ми го казвали - те не искат да работят върху тези технологии за война? само че, ако не го направят, няма да им платят. Кой ще им плати? И това, което виждам, е не само че има ДВОЙНА употреба за тези технологии, но има много употреби за едни и същи технологии. И веднъж след като хората започнат да учат... както едно време учихме за бомбата... когато хората започнат да учат за космоса, за това място, което всички споделяме, което е над главите на всички ни, в което можем да пътуваме, да строим космически болници, училища, хотели, лаборатории, ферми, индустрии... Може да звучи изхвърлено, но ако не направим това, тогава ще направим бойни станции, и оръжия, насочени към гърлата на всички ни и към космоса. И явно е, че вече сме правили част от това - вече сме започнали да го правим.

Така че стоим пред избор, който можем да направим. Всички можем да спечелим - и хората във военно-индустриалния комплекс, и в разузнаването, и в университетите и лабораториите, и в САЩ и навсякъде по света - можем да спечелим, можем да трансформираме тази индустрия толкова лесно, просто с едно решение... основано на най-висшето самосъзнание, на духовността ни... и, на факта, че нямаме друг избор. Освен ако не искаме всички да измрем, а ние не искаме това. Поне все още не. Така че сега всички можем да се облагодетелстваме - финансово, духовно, психологически, и е тохнологически и политически постижимо да трансформираме тази игра сега. И всеки ще спечели.






През 1977г бях на съвещание във "Fairchild Industries", в една конферентна зала, наречена "военната зала". И в тази стая имаше много карти по стените. И с имена... много имена, на врагове, имена които никоя не беше чувал. Имена като "Саддам Хюсеин" и "Кадафи"... Но тогава ние говорехме за терористите, за потенциалните терористи. Никой никога не беше говорил за това дотогава. Само че това беше следващият етап след руснаците - новите, срещу които щяхме да строим космически позиционирани оръжия, тези терористи.

И аз взех думата на това заседание, и казах, "Извинете, защо говорим за тези потенциални врагове, срещу които ще строим космически позиционирани оръжия, ако всъщност знам, че те НЕ СА врагът в този момент?"

И те продължиха разговора, за това как щяха да антагонизират тези врагове. И че в даден момент, щяло да има "война в залива". Война в залива. Това се случи през 1977г. Беше 1977 ! А те говореха за създаването на война, в Заливния регион... на фона на което в програмата за космически позиционираните оръжия имаше едни 25 милиарда долара, които все още не бяха идентифицирани. Или поне със сигурност не се наричаше "Инициатива за стратегическа отбрана" (SDI, Strategic Defence Initiative, бел.прев). Това стана през 1983г.

Следователно, още тогава тази оръжейна система явно беше разработвана от известно време, и АЗ не знаех нищо за нея. Така че отново взех думата на това съвещание през 1977г, и казах, "Бих искала да знам, защо говорим за космически позиционирани оръжия срещу тези врагове? Искам да знам повече за това, някой ще ми каже ли за какво става дума?"

Никой не ми отговори. Те си продължиха с това заседание така, сякаш нищо нищо не бях казала. И изведнъж, просто сякаш се чух отстрани как отново взимам думата, и казвам, "Ако никой не може да ми каже, защо планираме война в Залива, докато има определена сума пари в бюджета... само за да можете да създадете следващото оборудване оръжейни системи... които ще са началото на оправданията пред обществото за това, че се нуждаем от космически позиционирани оръжия... тогава считайте това за подаване на моята оставка. Повече няма да чуете за мен."

И НИКОЙ не каза и дума.

Защото те НАИСТИНА планираха война в Залива... и тя се случи ТОЧНО така, както я планираха, точно по график.





λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил


Розин: Ако някой има въобще някакви съмнения за това, колко е напреднала програмата за изследване и разработка на най-голямата военна програма в познатата история на ден днешен... ТЕЗИ книги са доказателство.
Това е "РАЗПОЛАГАНЕТО на Националната Противоракетна Защита", "Доклад за ефекта върху околната среда". И съдържанието е поместено в 4 огромни тома.


И понастоящем се разпраща до различни части на страната ни, може би и по света, до съюзниците ни.




Розин: Имаше СПИСЪЦИ по стените - с имената на идентифицираните врагове, срещу които щяхме да строим космически позиционирани оръжия. И те също така обсъждаха плановете за създаването на Войната в Залива. И точно тогава за първи път беше планирана тази война, чак през 1977г.

Интервюиращият: Кои бяха на това съвещание?

Розин: Залата беше пълна с хора от "ротативката". Имаше хора, които веднъж бях виждала във военни униформи, а в други случаи в сиви индустриални костюми. Тези хора постоянно се въртят като през въртяща се врата. Те работят като консултанти, индустриални лица, и същите тези са и наши военни и разузнавачи. Работят в индустриите, и сами се въртят през тези врати, стигайки директно до постове в правителството.

Изправих се по едно време на това заседание, и попитах, дали чувах правилно. Че имало налице 25 милиарда долара за харчене в тези космически разположени оръжия - в бюджета, в бюджета за изследване и развитие - и че щяло да има "война в Залива", стимулирана, СЪЗДАДЕНА, така че те после да имат мотив да продадат следващата фаза оръжия, прехвърляйки ги в ръцете на обществото и обществените водачи... че тази война щяла да бъде създадена, за да могат те да се отърват от старите оръжия и да създадат цяло едно ново поколение въоръжение. Аз просто трябваше да подам оставка от този пост. Аз повече не можех да работя в тази индустрия.

И в тази зала бяха хората от "ротативката". Хора които бях виждала във военни униформи, друг път в сивите им бизнес-униформи, същите хора... после ги гледам как получават работа в правителството... свързани са с разузнаването и с големите университети... ТОВА е военно-индустриалният комплекс. И те постоянно се въртят през "въртящи се врати".




Някъде около 1990г... Седях в хола си и оглеждах парите, които дотогава бяха похарчени в програмите за изследване и развитие на космически разположени оръжия. И осъзнах, че нещата са се приближили до тази цифра, до около 25 милиарда долара. тогава казах на мъжа си, "Сега ще спра всичко. Ще спра и ще седна и ще си пусна да гледам CNN и ще чакам войната да се случи". И той ми каза, че сега вече съм се побъркала, разхлопала ми се е дъската. Приятелите ми казаха, че този път съм стигнала твърде далеч. Няма да има война в Залива, никой не говори за война в Залива. И аз им казах, че ще има война в Залива, и ще си седя на дивана, и ще чакам войната в Залива.
И тя се случи. Точно по график.

Като част от военната игра в Залива, разбира се, ни беше казано... на нас, на публиката... че САЩ успешно били сваляли руски насочващи се ракети. И ние по онова време вече рационализирахме НОВИ бюджети, на база тези успехи. Всъщност, по-късно открихме, след като бюджетите за следващата фаза оръжия вече бяха одобрени, че това беше ЛЪЖА. Ние нямахме технологията. Ние нямахме успешни сваляния на руски ракети по начина, по който ни бяха казали. Всичко беше лъжа. Просто за да вземат пари. Повече пари. Сложени в бюджетите. За да се правят още оръжия.


Аз бях един от първите хора, които отидоха в Русия като независими лица, когато чух, че имат "сателити-убийци". И когато отидох в Русия, в началото на 70те, открих, че те нямаха "сателити-убийци". Това беше ЛЪЖА. И всъщност руските лидери И народ искаха мир. Те искаха да си кооперират със САЩ и с хората по света.

В един друг случай телефонирах на Саддам Хюсеин. Точно когато подпалваше петролните си полета. И даже съпругът ми беше в кухнята, когато провеждах този телефонен разговор... и ми върнаха обаждане. Лично главния му аташе. Попитах дали Саддам Хюсеин е наблизо. Той ме попита дали съм репортер, дали съм агент на агенция, защо искам да знам... Аз отвърнах, че не, че бях просто гражданка, която помогна да стартира движението за предотвратяване на космическите оръжия, и че бях открила, че много истории, които ми бяха казали за оръжейните системи, и за враговете, не са верни. Затова се обаждах, за да питам какво иска Саддам Хюсеин, какво би го удовлетворило, какво би го накарало да спре да подпалва петролните полета, за да спре да антагонизира хората.

И аташето каза, "Ами... никой не му е задавал този въпрос, какво иска".

Така че, когато аз чуя, че има възможна заплаха от извънземни, и погледна историята с хиляди години на възможни извънземни посещения - записана история... и като чувам сега тези истории за разкриването от честни военни, индустриални лица и разузнавачи, които са имали ПРЕЖИВЯВАНИЯ с НЛО-та, с катастрофи и приземявания, с живи или мъртви тела на извънземни СЪЩЕСТВА - хора от далечните вселени... И ако на мен някога ми кажат, че това са врагове, срещу които трябва да строим системи за космически позиционирани оръжия... на база личния ми опит, като работила вътре във военно-индустриалния комплекс, върху оръжейни системи и военни стратегии... аз просто ще ЗНАМ, че това е лъжа.

Това е лъжа!

И не само, че няма да й повярвам, но ще изляза публично и колкото мога по-високо ще кажа на всички, да погледнат! Те все още не са ни отвлекли, все още сме тук, след хиляди години посещения. Ако те всъщност ни посещават и сега, и ако хора работят с извънземни, живи или мъртви, ако правят снимки, ако преживяват всякакви случки с НЛО... тогава трябва да гледаме на това като на нещо, което не е враждебно явление. Моето лично предположение би било, имайки опит с пътуването в различни държави, за които са ни казвали, че били имали "вражески намерения спрямо Съединените Щати"... моето намерение ще е, да работя с хора, които комуникират и които се кооперират с тези извънземни същества. Защото те очевидно не са враждебно настроени. Ние сме още тук. И това за мен е достатъчно доказателство.

Имам визия, оформена от новата информация, която научавам за извънземните и информацията, технологиите, средствата за комуникиране и споделяне на информация, че ние имаме потенциала, на тази планета, сега, действително да живеем в състояние на мир - на база информацията, технологиите и директните приложения на всичко това към всички хора по света, околната ни среда, животните, растенията. Аз мисля, че можем да имаме чиста и здравословна околна среда и една танцуваща, музикална, артистична планета, и хората които искат да правят пари ще продължат да могат да правят пари с инвестициите си. В технологиите има огромни възможности за инвестиции, и това може да се развие, ние на ден днешен имаме примери за това... в транспорта, комуникациите, лечебните техники... технологиите за удължаване на живота. Потенциалът е неограничен! Възможностите и печалбите от кариери, от работни места, възможностите и ползите от здравеопазването, на индивидите, на цели общества, на самата планета. Потенциалът в образованието, във възможностите за комуникация, от технологичните начини до може би телепатията. Има толкова потенциал в самите техники на комуникиране и преподаване... Можем да споделяме животите си, културите си, да уважаваме различията си, да научаваме за желанията един на друг. И най-важното от всичко - можем да адресираме собствената си есенция, собствената си същност, същността на извънземните същества.

МОЖЕМ да достигнем това състояние на любов на тази планета. Какво би било по-вълнуващо от това? И онези хора, които искат да са водачи, МОГАТ да бъдат. Онези хора, които просто искат светлината да пада върху тях, ще могат. Няма предел на начините, по които човек може да избира да живее на тази планета. И аз мисля, че прозорецът за тази възможност се затваря, доста бързо. Не мисля, че имаме много оставащо време, за да вземем това решение. Твърде близо сме, по твърде много начини, до това или да умрем във физическите си тела, да ни се случи някакво ужасно бедствие, да се развихри някаква война, дали ще е от висока технология и напреднали оръжейни системи, или бактериална, вирусна, биологична и химическа война. Или ядрена война?

За какво въобще говорим, след като имаме възможността да комуникираме навсякъде и глобално? Аз виждам това като една реалност, няма съмнение, че това е постижимо за нас точно сега... но се иска водач. И от това, което чувам, говорейки с войници, индустриални хора, университетски хора и всякакви хора по света, мисля, че това трябва да започне с президента на САЩ това е човека, който ние трябва да достигнем. Ако сте интернационални, ако пътувате по света, ако сте в САЩ, без значение от коя партия или система на вярвания сте, командирът и предводителя на САЩ, президентът на САЩ е човекът, който трябва да бъде достигнат.

И ние трябва да заявим, че искаме компетентна, изчерпателна и проверима забрана на всички космически оръжия, включително екзотични оръжия, за които мечтаем в момента.





Розин: Веренер Фон Браун ме натовари със задачата да предотвратя милитаризирането на околоземното космическо пространство. Но това, което отново и отново ми повтаряше, е че истинската му загриженост, НАЙ-ГОЛЯМАТА му тревога... бяха психотронните оръжия.

Интервюиращият: Той обсъдили ги с теб?

Розин: Не... Той не обсъждаше КАКВО бяха те, но ми повтаряше отново и отново, че това беше ИСТИНСКАТА тревога. Това било нещото, за което трябвало да сме наистина загрижени. Но винаги добавяше, че "обществото обаче все още не е готово да разбере това, така че нека просто искаме от него забрана на космическите оръжия". Това може да се разбере, може да се измери, може да се направи. И веднъж след като е постигната забрана на космическите оръжия, значи е сложен похлупак върху оръжейните състезания. Хората стават осъзнати, стават съзнателно свързани, и ще започнат да разбират, че има алтернативи.

Но неговата голяма загриженост, най-голямата му загриженост, беше психотронното оръжие.
Това са оръжия за контрол на съзнанието. Става дума за контролиране на съзнанието на хората чрез технология. МНОГО опасни оръжия.





Първата голяма реч, която изнесох вместо Вернер фон Браун беше през юли 1974г. Беше скоро след като го срещнах, само няколко месеца след като го срещнах. Той ми възложи заданието да говоря в Чикаго, в зала "МакКормик", през 18 000 човека. Единствената друга реч, която бях изнасяла преди, беше на среща на PTA (Асоциацията на родителите и учителите, бел.прев.), и бях упражнявала тази реч в огледалото, говорех за това как децата бяха разплискали горчица в столовата, и бях толкова нервна.

И сега, когато трябваше да изляза пред 18 000 души, думата "нервен" се сдобива с ново значение.

Той ми каза, "Ще ти изпратя пет книги и такси. Вземи тези розови листчета, запиши си бележки, и ще представиш на публиката сателитна демонстрация на живо, от островите Фиджи и някои други страни, и ТИ ще им обясниш за тази сателитна демонстрация на живо."

Нямах никаква представа за какво говореше.

Но той ми каза, "И за това също не бива да се притесняваш. Не се притеснявай, не е нужно наистина да четеш всички тези книги, защото аз ще ти предам речта."

И аз казах, "Как ще ми предадеш речта? Ти отиваш в болницата!"

Той каза, "Ще ти я предам така, все едно говориш по телефона."

Е... Аз назубрих всичките розови бележки, и излязох на сцената, пред мен имаше 18 000 човека. Имаше един подиум, на който имаше екран, на който се виждах как изглеждам, и си сложих ръката върху него, за да не гледам. Нямах никаква идея какво щях да кажа, защото не виждах розовите бележки, защото се потях силно, и капките се стичаха по лицето и очите ми.



И изведнъж чух, в лявото си ухо, как Вернер Фон Браун ми говори. Така сякаш говори по телефона. И той ми предаде речта. Цялата реч, за 35 минути, в лявото ми ухо. Само чух себе си как говоря за "К-u" спектрума, за "С" спектрума... и аз просто повтарях каквото той ми казваше. Само че той беше в болнично легло на Източния бряг на САЩ, а аз бях в Чикаго, с нищо в ухото, без никаква технология в ухото и седях пред 18 000 души, слушайки как той ми диктува речта.

Беше удивително.

Интервюиращият: Той някога каза ли ти как го е направил?

Розин: Не... Смя се, като го попитах. Мислеше че е смешно.



Аз му пратих моя автограф, на него. Аз мислех, че това е смешно. Но той по-късно ми прати същата снимка обратно, с неговия автограф, и пише: "На Карол Сю. Този път беше мой ред. Вернер Фон Браун"




Когато Вернер Фон Браун предаде в лявото ми ухо цялата тази реч, от Източния бряг до Чикаго... на мен ми стана очевидно, че ние човешките същества нямаме абсолютно никаква идея... освен за онова, което ни е казано от хората, които правят пари от следващите нива и фази на технологичното развитие, които ние просто купуваме като потребители... какво е възможно.

Ние едва сме докоснали върха на айсберга на онова, което съзнанието е способно да създаде. И ние създаваме всички тези технологии, включително и собственото си поведение, собствените си философии в живота, начините по които се държим и общуваме с хората, изборите, които съзнанията ни и егото ни създават. Това ми стана очевидно веднага, след като той ми предаде речта, и всичко това беше истина. И аз години наред не разказах за това на никого. Защото знаех, че хората нямаше да ми повярват, те щяха да помислят, че това беше пълна лудост.

Но то се случи. Беше истина.



Тагове към темата: