Apocryphal Academy

Автор Тема: Многовалентен магнитен потенциал  (Прочетена 9058 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Многовалентен магнитен потенциал
« -: Октомври 16, 2017, 10:05:32 am »
* В текста няма излишни части, прескачането и диагоналното четене е крайно непрепоръчително.  Бих болднал всичко, но така ефектът от форматирането би се обезсмислил. Затова ще болдна само най-критичните за смисъла неща.
* Формулите не са нужни за разбирането на текста; на картинки са, защото символите са гадни за писане.







Из "Енергия от вакума - концепции и принципи", Том Биърден, 2002г

6.4 Някои интересни магнитни процеси

В литературата има поне около 200 магнитин ефекта, и само по половината от тях има добро разбиране. От другата оставаща половина, някои са частично разбрани, а някои въобще не са. Изследователят на системите с КПД>1, интересуващ се от магнитни системи, ще има полза да се поинтересува от науката за магнитни материали {422a-422c}, познатите магнитни ефекти, и особено онези магнитни ефекти, които са все още аномални, като например онези в авангарда на суперпроводниковите изследвания. Новата ера на спинтрониката {423}, например, напредва бързо и в бъдещето ще окаже влияние върху концепциите за магнитните КПД>1 системи. По-нататък в тази книга не обсъждаме спинтрониката, но поднасяме това бързо развиващо се поле на вниманието на заинтересувания изследовател на КПД>1. 183

   -- 183 За техническа информация, вижте (а) Майкъл Зийс (Michael Ziese) и Мартин Дж. Торнтън (Martin J. Thornton), и екип, Спин-електроника, Спрингер-Верлаг (Springer-Verlag), 2001; (б) Д. Д. Ашалон, Н. Смарт и Д. Лос (D. D. Awschalon, N. Samarth, D.
Loss), и екип, Полупроводникова спинтроника и квантово изчисление, Спрингер-Верлаг, 2001

Няка разгледаме само няколко интересни магнитни ефекта, като реклама на това, което извикваме на вашето внимание.




6.4.2 Многовалентен магнитен потенциал

Конвенционалните системни дизайнери работят с консервативни полета, както е показано на Фигура 6-19. Консервативните полета възникват от моно-валентен потенциал - потенциал, който поддържа една и съща стойност във всяка една точка в 3-пространството, което заема. Представете си търкаляща се топка с маса m, върху овална рампа, както е показано на фигура 6-19, започвайки да се търкаля от точка А и търкаляйки се по дясната страна на трасето. Когато топката е в покой в точка А, ние й даваме лек тласък, до достигане на скорост Vi, добавяйки по този начин кинетична енергия

В точка А, топката има максимална потенциална енергия Ра, поради гравитацията.


Кръгов затворен път в потенциал, описан като А-B-C-B`-A
Линеен интеграл от А около кой да е затворен път обратно в А е консервативен
По пътя А-B-C, работата W(1) може да се извлече от търкалящата се топка
По пътя C-B`-A, трябва да се свърши работа W(2) върху топката, където W(2) = - W(1)

Фигура 6-19 Употреба на консервативно поле (моно-валентен потенциал)


Като започва да се движи надясно заради това, че я бутнахме, топката ускорява заради силата на гравитацията и увеличава кинетичната си енергия, докато не достигне точка С на дъното, където достига максималната си линейна скорост Vc и кинетична енергия Кc в точка С. Промяната (РА-Рс) на потенциалната й енергия от точка А до точка С е преобразувана в кинетична енергия

за точка С.

Продължавайки обиколката по лявата половина от пътя, когато топката се изкачва към А отново, порцията

- от кинетичната енергия на топката в точка С, която беше добавена от силата на гравитацията от А до С - е върната в потенциална енергия Ра. Топката достига най-ниската си кинетична енергия

при А, както и най-ниската си скорост V1. За съвършена система без никакви загуби, след като веднъж е стартирала, топката ще обикаля пистата завинаги, свободно заменяйки потенциална енергия за кинетична енергия и обратно за потенциална енергия. Само че, тя няма да върши никаква външна работа, защото това би представлявало загуби или изтичания на енергия от тази консервативна система. Следователно, топката бързо би стигнала и останала на дъното, ако се вършеше някаква работа, дори и системата да беше "съвършена".

Ако някой се наеме да интегрира промяната в потенциалната енергия във всички моменти от трасето, нетната промяна на потенциалната енергия щеше да е нула. Работата, свършена върху топката чрез увеличаване на гравитацията, за да се увеличи енергията на топката в един полу-цикъл, се взима обратно, когато топкат се изкатери извън тази половина и навлезе в полу-цикъла на отслабващата гравитация. Ако човек интегрира промените в кинетичната енергия по цялото трасе, след като началната скорост и кинетична енергия се породят от външни сили в съвършена система, нетната промяна на кинетичната енергия е нула. Разбира се, лесно се вижда, че топката натрупва кинетична енергия по надолнището, и после връща тази кинетична енергия по нагорнището. Счита се, че тази ситуация предполага консервативно поле и системата няма да произведе нетна енергия, която да се употребява като безплатна работа. ОПределено, идна истинска система почти винаги има някакво триене и други загуби при пробега на трасето {425}, така че топката постепено ще загуби нетната начална енергия, която й е дадена, ще се забави, и в крайна сметка ще достигне покой в точка С, точката от системата с най-ниска потенциална енергия.
 


Фигура 6-20 Полето може да е не-консервативно при многовалентния потенциал

Заряд, циркулиращ в затворена верига, също се движи в регион на консервативно поле по подобен начин. Поради това в такива конвенционални вериги няма излишно нетно количество енергия. От това следва, че човек трябва да подсигури цялата нужна входна енергия, за да обезпечи (прихваната и събирана от веригата), която после изтича към прикачените натоварвания и загуби. За нещастие, половината от енергията, която веригата събира, се инвестира в това да разруши диполния й източник, като по-малко от половината захранва свързаните консуматори. Следователно, такава верига винаги се характеризира с КПД<1.

Сега вижте Фигура 6-20, където правим аналогия с търкаляща се топка по кръгово трасе, в зона на гравитационен потенциал. В този случай, потенциалът има множество валентности А и D в точка A-D, което е една и съща точка (обозначаваме точка във валентността на потенциала, а не точка в 3-пространството, въпреки че може да има много точна приблизителност).

Наближавайки валентност D от точката B`, стойността на потенциала стабилно спада и е много по-ниска точно преди да се достигне точка A-D, отколкото е била при напускането на валентност А. По време на тази фаза, топката трупа кинетична енергия от гравитационния потенциал, и може да бъде използвана за свършването на полезна работа (равна на цялата придобита енергия, за съвършена система). Когато преминава през точка А-D, топката мигновено е отново в точка А вдясно. Акцентираме на това, че "мигновеният скок" на диаграмата представлява безплатно вложение на излишна енергия (асиметрично премащабирана енергия), идваща от околната среда на системата. Това е строго прекъсната система, която прекъсва вътрешното енергийно запазване на системата. Накратко, "топката" мигновено е била "повдигната" (в тази опростена аналогия) обратно в по-висок потенциал чрез безплатно влагане на излишна енергия от външната среда. Основният въпрос е, че се случва приток на потенциална енергия в "системата на топката", безплатно вложена от природата и околната среда. Топката може отново да премине през фазата за "вършене на работа", пътувайки от А обратно до D и отвъд.

Забележете, че това е не-консервативна система, защото продължително получава безплатен енергиен прилив от околната среда. Така че тази система - заради нарушената си симетрия - може продължително да върши работа и да продължава непрекъснато.

Определено, докато се случва това безплатно вложение от околната среда непрекъснато, това е "самозахранваща се" система, напълно вписваща се в законите на физиката и термодинамиката. Тя нарушава равновесната термодинамика, защото системата е периодично извън равновесие с околната си среда. Като последствие, системата може да прояви онези пет магически функции, за които говорихме по-рано. Тя може да прояви:
(i). самоорганизиране (в този случай, безплатно издигане на тази малка топка от ниска потенциална енергия D обратно до висока потенциална енергия A)
(ii). авто-осцилация или себе-ротация (топката ще продължи да обикаля трасето, дори ще върши малко работа, докато го прави)
(iii). да дава повече енергия, отколкото операторът влага в нея (в този случай, операторът въобще не влага енергия, така че енергийният добив наистина е по-голям от вложенията)
(iv). продължително да захранва самата себе си и консуматора си (цялата енергия се влага от околната среда в момента на вложение на безплатна енергия в точка D, за да се предвижи топката обратно в точка А), и
(v). да проявява негентропия.

Това е аналогия за не-консервативно поле и многовалентен потенциал. В случай, при който потенциалът има непродължителни стойности в една точка, като стойността зависи от това дали долавящият заряд ("топката", един вид) е отляво или отдясно на точката, на лице е многовалентен потенциал. Този многостойностен потенциал всъщност представлява заряд потенциална енергия в системата, случващ се свободно, без вложение от оператора. Накратко, това е асиметрично авто-премащабиране, което нарушава условието за симетрично премащабиране на Лоренц.

Всъщност, многовалентните магнитни потенциали възникват по естествен път в теорията на магнетизма, но - глупаво, според нас - теоретиците правят всичко по силите си да минимализират или напълно да премахнат това съображение {426a-k}. Те считат, че такъв не-линеен заряд е смущаващ и проблемен, и че трябва да се отърват от него на всяка цена! Само че, ако нарочно се използава и оптимизира, вместо да се елиминира, наличието на многовалентен магнитен потенциал може да осигури не-консервативно магнитно поле (аналогично на илюстрацията), обхващащо затворено кръгово трасе от постоянни магнити. Многовалентният потенциал представлява нарушена симетрия и води до възникването на не-консервативно поле. 184 В теорията, такава употреба на многовалентен потенциал и следващото от него не-консервативно поле могат да "самозахранват" магнито-двигател от постоянни магнити, действайки като отрицателен резистор, който безплатно извлича и употребява магнитна енергия от нарушената симетрия в енергийната обмяна между системата и активния вакуум.

   -- 184 Във физиката, появата на сила и последващото й действие да извършва работа се счита за природния начин за възстановяване на симетрията в една ситуация, в която симетрията е била нарушена. Както може да се види, нетната сила може да се използва, за да се провежда нещо (например електрически поток) и да се върши работа, по този начин употребявайки излишната потенциална енергия от условието на нарушената симетрия.

Само че, забележете, че многовалентният потенциал представлява точка на остро "асиметрично авто-премащабиране" от страна на веригата, като премащабиращата потенциална енергия идва от външната околна среда. Тя (веригата, бел.прев) изисква някакъв външен процес в обмяната между околната среда и системата да бъде автоматично сезиран в многовалентната точка, така че да има остро и рязко навлизане на излишна потенциална енергия, която да се приеме от обикалящата топка (или от обикалящите заряди в електрическа верига, или от въртящия се поток в една магнитна верига).

Един такъв начин за привикване на такъв внезапен приток на излишна енергия в дадена точка, мигновено, се предоставя от закона на Ленц,

Бел.прев: Проумяване Закона на Ленц

както обсъждаме при двигателя на Уанкел (Wankel). Друг начин е чрез Джонсъновото внезапно привикване на разменната сила, която може мигновено да произведе пулс с енергийна плътност дори няколко стотици пъти по-силен от обичайната полева енергия в дадена точка. Например, представете си, че топката от Фигура 6-20 представлява магнитен ротор в магнитен потенциал, изразен чрез височината на топката над прекъснатата базова линия. Точката (D-A) тогава представлява резултата от това, че системата внезапно е вкарала мигновена разменна сила в точка D, безплатно увеличавайки потенциала и потенциалната енергия на роторната система обратно до точка А. Роторът незабавно е отново повдигнат в ситуацията на стартовата си потенциална енергия в точка А, безплатно, чрез това внезапно и безплатон активиране на разменната сила. Накратко ще обсъдим тази разменна сила, когато говорим за Джонсъновия двигател.

« Последна редакция: Февруари 14, 2018, 11:06:52 pm от λ »

Тагове към темата: енергия от вакуума енергия наука