Apocryphal Academy

Автор Тема: Not Even Wrong ... Струнна теория, М-теория, Мултивселена, и “fake physics”  (Прочетена 20274 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Експериментите с детектор (наблюдател) демонстрират, че частиците не генерират интерференчна картина, т.е. тогава, когато някои установи, през кой точно процеп минават частиците. Тези резултати, според учените, демонстрират принципа на корпускулярно-вълновия дуализъм.[13][14]


Цитат
Корпускулярно-вълновият дуализъм е принцип, съгласно който дадени обекти могат да проявяват както вълнови, така и корпускулярни свойства. Днес той постулира, че всички материални обекти проявяват едновременно свойства на вълна и частица. Исторически погледнато, той е въведен при разработването на квантовата механика, при изучаване на свойствата на микросвета и неспособността на класическата механика да обясни квантовите ефекти. По-нататъшното развитие на този принцип води до концепцията за квантовите полета в квантовата теория на полето.


Класически пример е светлината, която в много физични явления се проявява като поток от частици (фотони), докато в други последните имат свойства на електромагнитна вълна, например при дифракция и интерференция, дори от единичен фотон, когато големината на процепа е сравнима с дължината на вълната.[1].


Цитат
Впоследствие благодарение на работите на Луи дьо Бройл, Артър Комптън, Нилс Бор и други се установява, че подобни свойства имат не само фотоните (частиците на светлината) но и всички други елементарни частици. Изследванията показват, че фотоните, електроните и другите микрочастици имат свойства, които съществено се отличават от свойствата на познатите макроскопични обекти. Когато се описват определени техни свойства, например дифракция и интерференция, те се разглеждат като вълни, а при описване на други техни свойства, например взаимодействието им с веществото – като частици. Така се формулира и корпускулярно-вълновият дуализъм: „Светлината, електроните и другите микрочастици имат двойствена природа: те проявяват свойства както на вълни, така и на частици.“





Експериментът с двоен процеп (и неговите вариации) се превърна в класически мисловен експеримент заради яснотата, с която демонстрира централните загадки на квантовата механика. Тъй като демонстрира фундаменталното ограничение на способността на наблюдателя да прогнозира експериментални резултати, Ричард Файнман го нарича "явление, което е невъзможно […] да се обясни от класическата механика, и което съдържа квантовата механика в сърцевината си. В действителност, той съдържа единствената мистерия [на квантовата механика]."[5]


« Последна редакция: Април 02, 2020, 10:07:36 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил

НЯКОИ ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ



ВЪЛНОВА ФУНКЦИЯ

Възможно ли е, 1 електрон да бъде на 2 места едновременно? А възможно ли е, една котка да бъде едновременно жива и мъртва? Според квантовата механика, и двата сценария са възможни. В центъра на тази концептуална дилема се намира т.нар. вълнова функция. Вълновата функция е математическата формула, която ползваме, за да опишем квантови обекти.

Например, вълновата функция на един електрон може да бъде описание на това, къде се намира електронът и какво прави (напр. колко бързо се движи).

Вълновата функция може да ни даде само статистическа прогноза за това, къде ще се намира електронът в бъдеще, т.е. вълновата функция е чисто и просто израз на вероятности.

Вълновата функция описва различни вероятности за различни местоположения на квантовия обект, базирайки се на това, колко вероятно е квантовият обект да се намира на дадено местоположение.

Физичният смисъл на вълновата функция е, че тя позволява да се определи каква е вероятността дадена частица да се намира в различните части от пространството.

Представете си крадец на бижута, който току що е излязъл от затвора ;D ;D ;D. Представете си също, че той/тя не е научила нищо от времето, прекарано на топло ;), и веднага започва да обира разни къщи 8).




Тъй като не може да установи точно местоположението на крадеца, полицията може да припише вероятности на къщите, където би могъл да бъде следващият му удар.



Знаейки, че крадецът предпочита скъпи бижута, полицията може да предположи, че има по-голяма вероятност, крадецът да таргетира богатите квартали, отколкото по-бедните квартали, където в къщите няма толкова ценни бижута. Това е нещо като вълна на вероятността. Вълната на вероятността не е реална, а представлява набор от абстрактни числа, които могат да се определят за различните квартали в града.

Вълновата функция описва различни вероятности за различните местоположения, базирайки се на това, колко вероятно е да намерим нашия квантов обект там.





Квантовомеханичните системи обикновено се представят с помощта на вълнови функции, описващи амплитудите на вероятностите за реализация на различните им възможни състояния при определени условия.

Цитат
Такова описание, за разлика от както е в класическата нютонова физика, е вероятностно, а не детерминистично. Според него нито едно от допустимите състояния на квантовата система не е изключено и би могло да бъде осъществено, колкото и малко вероятно да е то. В действителност обаче се реализира само едно от тях, т.е. извършва се преход от потенциалност към актуалност и затова е необходим конкретен механизъм. Как точно се извършва този преход, какво определя "избора" на конкретното реализирано състояние - това са само част от сериозните концептуални проблеми, с които се сблъсква квантовата механика и които се решават по различен начин от различните й направления или интерпретации.
« Последна редакция: Април 03, 2020, 11:33:18 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Какво се случва, когато полицията успее да хване крадеца в някоя къща?

Разпределението на вероятностите става точка на едно местоположение (една конкретна къща). Вероятността, квантовият обект да се намира някъде другаде, а не в тази точка, е равна на нула. Това се нарича колапс на вълновата функция.





Актът на измерване на квантовия обект е онова, което ни дава неговата позиция/местоположение.



КОЛАПС НА ВЪЛНОВАТА ФУНКЦИЯ

Колапс на вълновата функция означава преход от потенциалност към актуалност.


В квантовата механика, колапс на вълновата функция настъпва, когато вълнова функция — първоначално в суперпозиция от няколко състояния (eigenstates) — се редуцира до едно състоние (eigenstate) поради взаимодействие с външния свят. Това взаимодействие се нарича "наблюдение". Това е същността на измерването в квантовата механика, което свързва вълновата функция с класически наблюдаеми като позиция и импулс.




КВАНТОВА СУПЕРПОЗИЦИЯ

Цитат
Квантова суперпозиция е фундаментален принцип на квантовата механика, според който частица, например електрон, съществува частично във всичките си теоретично възможни състояния едновременно; но когато се измерва или наблюдава, дава резултат, кореспондиращ на само една възможна конфигурация.

Квантовите обекти могат да бъдат на няколко места или в няколко състояния едновременно, което се нарича суперпозиция. Това остава в сила, само докато не бъдат измерени (наблюдавани). В секундата, в която измерим (наблюдаваме) квантова система, тя си избира конкретно местоположение или състояние, нарушавайки суперпозицията.

Цитат
Обектите от квантовите системи могат да се намират едновременно в две различни състояния, което е прието да се нарича суперпозиция. Например спинът на атома може едновременно да сочи „нагоре“ и „надолу“.

Това състояние на неопределеност се запазва, докато не бъде проведено изследване, при което системата преминава в едно от двете състояния. Най-големите обекти, за които е била демонстрирана суперпозиция, са молекули.



КВАНТОВО СЪСТОЯНИЕ

Цитат
Квантово състояние е всяко възможно състояние в което може да се намира дадена квантова система. То се описва от вектор на състоянието, вълнова функция или с пълния набор квантови числа, характерни за системата.

Векторът на състоянието и вълновата функция са математически еквивалентни.



НАБЛЮДАТЕЛ

В квантовата механика, "наблюдение" и синоним на  квантово измерване, "наблюдател" е синоним на измервателен уред, а "наблюдаемо" е синоним на онова, което може да бъде измерено.

Наблюдателят в квантовата механика е тясно свързан с проблема за  ефекта на наблюдателя.


Редица Ню Ейдж религиозни и философски  интерпретации на квантовата физика, по-специално "интерпретацията на Von Neumann–Wigner / "съзнанието поражда колапса"", отреждат на наблюдателя специална роля, или поставят ограничения по отношение на това, кой или какво може да бъде наблюдател.


Не съществува заслужаващо доверие peer-reviewed изследване, подкрепящо подобни твърдения.

Мейнстрийм физиците омаловажават специалната роля на човека-наблюдател:
" ... няма значение, дали наблюдателят е уред или човек; "[2]


Критиците на специалната роля на наблюдателя също така посочват, че самите наблюдатели могат да бъдат наблюдавани, което води до парадокси като приятеля на Уигнър; и не е ясно, колко точно съзнание е необходимо ("Да не би вълновата функция да е чакала хиляди милиони години, докато се появи първото едноклетъчно? Или й се е наложило да чака по-дълго за някой високо-квалифициран наблюдател - с докторска степен?"[3]).
« Последна редакция: Април 05, 2020, 01:42:24 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
« Последна редакция: Април 03, 2020, 05:47:04 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил

ИНТЕРПРЕТАЦИИ НА ЕКСПЕРИМЕНТА





КОПЕНХАГЕНСКА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ



Най-разпространената и общоприета интерпретация е Копенхагенската интерпретация. Тя възниква около 1927 г. и се свързва преди всичко с двама от "бащите" на квантовата механика - Нилс Бор и Вернер Хайзенберг, които по това време работят заедно в Копенхаген.


Според Копенхагенската интерпретация всички възможни състояния на дадена квантова система съ-съществуват в суперпозиция на състоянията до момента на измерване (наблюдение) на системата и точно в този момент се реализира само едно от тези състояния.









Тогава настъпва т. нар. "колапс на вълновата функция", т.е. преход от множество потенциални към едно актуално състояние на системата.


В Копенхагенската интерпретация, процесът на наблюдение и самият наблюдател заемат централно място - точно те определят кое от възможните състояния се реализира, изпълнявайки съзидателна роля, т.е. буквално сътворяват конкретната действителност.


Копенхагенската интерпретация на квантовата механика гласи, че преди да извършим измерване, за да определим местоположението на частица (да речем, електрон) в квантовата система, всяко местоположение е възможно. Частицата може да бъде навсякъде. По същество, частицата едновременно съществува навсякъде и никъде.  :o :o :o "Съществува навсякъде" означава, че, теоретично, съществува ненулева вероятност, че може да бъде навсякъде във Вселената (физиците казват, че частицата съществува в суперпозиция на всички възможни състояния). "Не съществува никъде" означава, че, докато не направим измерване, не можем да кажем, че тя действително съществува на някое място.

Всичко, което можем да заявим предварително, е каква е вероятността, частицата да бъде регистрирана на дадено място, когато направим измерване на частицата (тази вероятност може да бъде изчислена с помощта на вълновата функция на частицата, математически инструмент, използван за описване на частици в условия нана неопределеност). Когато направим измерването, предизвикваме колапс на вълновата функция на частицата, което води до появата й на едно физическо място.




Преди да се направи „измерването“, за да се определи къде е частицата, всички възможни местоположения на частицата - и следователно, всички възможни бъдеща - представляват възможности. Всичко е възможно (независимо колко е невероятно) в тази фаза на предварително измерване. Когато се направи измерването и настъпи колапс на вълновата функция на всички възможни бъдеща, се озоваваме в един свят, в който вървим напред.


Ключов момент за Копенхагенската интерпретация е, че доколкото можем да кажем, светът, който в крайна сметка се превръща в наша реалност, става такъв напълно случайно. С други думи, ние нямаме власт над това, което възможно бъдеще става нашето действително бъдеще (освен някакъв случаен или непредвиден ефект, който измерването ни оказва върху системата).
« Последна редакция: Април 05, 2020, 10:04:38 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил

Според Копенхагенската интерпретация, физическите системи принципно нямат определени характеристики, преди да бъдат измерени, а квантовата механика може да прогнозира само вероятностно разпределение на възможните резултати от дадено измерване. Актът на измерване влияе върху системата, предизвиквайки наборът от вероятности да се редуцира до само една от възможни стойности, непосредствено след измерването. Тази особеност се нарича колапс на вълновата функция.



Въпреки че елементарните частици демонстрират предсказуеми свойства в някои експерименти, те стават напълно непредсказуеми при други, като например опити да се идентифицират траекториите на отделните частици посредством обикновен физически уред.


Класическата физика прави разлика между частици и вълни. Тя, също така, се осланя на непрекъснатост, детерминизъм и принципа на причинност (каузалност) в природните явления.

В началото на 20-ти в., новооткритите атомни и субатомни явления като че ли противоречат на тези схващания. През 1925–1926 г. е разработен математическият формализъм на квантовата механика, който акуратно описва експериментите, но, изглежда, отхвърля тези класически концепции. Вместо това, той постулира, че вероятностите и несвързаността са фундаментални във физическия свят. Принципът на причинност (каузалността) в квантовата механика е спорен.



Копенхагенската интерпретация отдава дължимото уважение към несвързаността, вероятността, и концепцията за корпускулярно-вълновия дуализъм. В някои отношения, тя отрича каузалността.



Някои основни принципи в Копенхагенската интерпретация:
« Последна редакция: Април 05, 2020, 09:56:26 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил

МЕТАФИЗИКА НА ВЪЛНОВАТА ФУНКЦИЯ


Копенхагската интерпретация отрича, че вълновата функция осигурява пряко разбираем образ на обичайно материално тяло или видим компонент на такова,[17][18] или нещо повече от теоретична концепция.

Тъй като твърди, че вълновата функция става 'реална', само когато системата бива наблюдавана, за Копенхагската интерпретация понякога се предлага понятието "субективна". Това понятие се отрича от много Копенхагенисти[24], защото процесът на наблюдение е механичен и не зависи от индивидуалността на наблюдателя.







ЕКСПЕРИМЕНТИ



1. КОТКАТА НА ШРЬОДИНГЕР

Това е мисловен експеримент, предложен от Ервин Шрьодингер, който е искал да покаже непълнотата на квантовата механика при прехода от субатомни към макроскопични системи.

Цитат
В затворена кутия е поставена котка. В кутията има механизъм, съдържащ радиоактивно ядро и съд с отровен газ. Параметрите на експеримента са така подбрани, че вероятността ядрото да се разпадне за 1 час е 50%. Ако ядрото се разпадне, механизмът се задейства, отваря съда с отровен газ и котката умира. Според квантовата механика, ако върху ядрото не се провежда наблюдение, състоянието му се описва като суперпозиция (смесване) на две състояния – разпаднало се ядро и неразпаднало се ядро, следователно, котката е жива и мъртва едновременно. Ако кутията бъде отворена, експериментаторът трябва да види кое да е от двете състояния – „ядрото се е разпаднало, котката е мъртва“ или „ядрото не се е разпаднало, котката е жива“.

Въпросът е следният: кога системата престава да съществува като смесване на две състояния и избира едно конкретно? Целта на експеримента – да покаже, че квантовата механика е непълна без някои правила, които показват, при какви условия се случва колапс на вълновата функция и котката става или жива, или мъртва, но не и едното, и другото едновременно.

Обратно на популярното мнение, Шрьодингер е замислил експеримента не защото е вярвал, че може да съществува живо-мъртва котка; напротив, смятал е квантовата механика за непълна и не докрай описваща реалността в дадения случай. Понеже котката може да бъде само жива или само мъртва (не съществува състояние живо-мъртъв), то това означава, че същото трябва да е вярно и за атомното ядро. То трябва да е или разпаднало се или неразпаднало се.



Как е възможно котката да бъде едновременно жива и мъртва?






Копенхагенска интерпретация: Вълновата функция отразява познанията ни за системата. Вълновата функция означава, че, след наблюдение, има 50% вероятност котката да е мъртва и 50% вероятност котката да е жива.

Цитат
В копенхагенската интерпретация системата престава да бъде смесване на състояния и избира едно от тях когато се извърши наблюдение. Експериментът с котката показва, че при тази интерпретация природата на самото наблюдение – измерване – е недостатъчно определена. Някои приемат, че опитът говори за това, че до момента, в който кутията е затворена, системата се намира едновременно в двете състояния, в суперпозиция на състоянията „разпаднало се ядро, мъртва котка“ и „не-разпаднало се ядро, жива котка“, а когато кутията бъде отворена, точно тогава се случва колапс на вълновата функция до едно от състоянията. Други интуитивно усещат, че „наблюдение“ се случва, когато частица от ядрото попадне в детектор; все пак (и това е ключов момент от мисловния експеримент), в копенхагенската интерпретация няма точно правило, което да казва кога това се случва, и затова тази интерпретация на квантовата механика е непълна до момента, в който в нея не бъде въведено такова правило, и не е обяснена възможността за въвеждането му. Точно е правилото, че случайност се появява в тази точка, където за първи път се използва класическо приближение.


По този начин, може да се придържаме към следното правило: В макроскопични системи не наблюдаваме квантови ефекти (освен явленията свръхфлуидност и свръхпроводимост); затова, ако наложим макроскопична вълнова функция на квантово състояние, от наблюдения знаем, че ще разрушим суперпозицията. И въпреки че не е съвсем ясно какво определя даден обект като „макроскопичен“, за котката сме напълно уверени, че е макроскопична. Така Копенхагенската интерпретация не предрича, че котката съществува в наложено състояние на жива и мъртва, докато някой не отвори кутията.


2. ДИФРАКЦИЯ С ДВОЕН ПРОЦЕП


Светлина преминава през два процепа и попада върху екран, което води до дифракционна картина.


Светлината частица ли е или е вълна?

Копенхагенска интерпретация: Светлината не е нито частица, нито вълна. Конкретен експеримент може да демонстрира поведение на частица (фотон) или поведение на вълна, но не и двете едновременно (Bohr's complementarity principle).

На Теория, същият експеримент може да бъде проведен с всяка физическа система: електрони, протони, атоми, молекули, вируси, бактерии, котки, хора, слонове, планети и др. На практика, експериментът е провеждан с светлина, електрони, бъкминстърфулерен,[51][52] и някои атоми.

Поради малката стойност на константата на Планк е практически невъзможно да се реализират експерименти, които директно разкриват вълновата природа на всяка система, по-голяма от няколко атома; но квантовата механика смята, че цялата материя има поведение както на частица, така и на вълна. По-големите системи (като вируси, бактерии, котки и др.) се считат за "класически", но само приблизително, а не точно.
« Последна редакция: Април 05, 2020, 09:49:53 am от Glasberg »

Psyhea

  • Гост
За мен,големия въпрос не е как точно,а защо,възникват Вселените?
Дали процесът е осъзнат акт на нечия себеизява или сбор от хм.."несъществуващи случайности"?

Проблемът е, че ние не знаем и никога няма да знаем, дали има друга Вселена освен нашата. Това е нещо, което никога няма да подлежи на наблюдение, нито на доказателство. Мултивселената е измислица.


Склонни сме да приемем,че Бог съществува,без да имаме никакви доказателства за това,но пък му слагаме ограничения,понеже нямаме доказателства и ,че съществува нещо отвъд това,което ние си мислим,че е Той сътворил.. Разбира се,защо не..В крайна сметка,на който както му е угодно..
Една идея е допустима като безспорна истина,а друга идея се обявява за исмислица,понеже..Така!

Psyhea

  • Гост
Дори да приемем,че Вселената е една единствена,това не елиминира автоматично смисълът на въпроса ми!
Не как,а защо е създадена Вселената? (айде нека е в единствено число)

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
За мен,големия въпрос не е как точно,а защо,възникват Вселените?
Дали процесът е осъзнат акт на нечия себеизява или сбор от хм.."несъществуващи случайности"?

Проблемът е, че ние не знаем и никога няма да знаем, дали има друга Вселена освен нашата. Това е нещо, което никога няма да подлежи на наблюдение, нито на доказателство. Мултивселената е измислица.


Склонни сме да приемем,че Бог съществува,без да имаме никакви доказателства за това,но пък му слагаме ограничения,понеже нямаме доказателства и ,че съществува нещо отвъд това,което ние си мислим,че е Той сътворил.. Разбира се,защо не..В крайна сметка,на който както му е угодно..
Една идея е допустима като безспорна истина,а друга идея се обявява за исмислица,понеже..Така!

Доказателството, че съществува Бог, е Вселената и ние. Няма нужда да доказваме нещо, което е причината за нещо, което виждаме. След като съществува Вселена, значи има и Творец.
« Последна редакция: Април 02, 2020, 11:34:35 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Дори да приемем,че Вселената е една единствена,това не елиминира автоматично смисълът на въпроса ми!
Не как,а защо е създадена Вселената? (айде нека е в единствено число)

Защо е създадена Вселената ... Защо има нещо, вместо да няма нищо?

Това е гениалният фундаментален въпрос на метафизиката.

Стивън Хокинг твърди, че е намерил отговора в книгата си "Великият дизайн", а Лорънс М. Краус твърди същото в книгата си "Вселена от нищото".

Единственият смислен отговор на този въпрос аз го открих в Библията, а именно, че защото е добро:


Цитат
3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.
4 И Бог видя, че светлината беше добро;
Цитат
10 И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро.
Цитат
12 Земята произрасти крехка трева, трева която да дава семе, според вида си, и дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро.
Цитат
17 И Бог ги постави на небесния простор, за да осветляват земята,
18 да владеят деня и нощта, и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че беше добро.
Цитат
25 Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка - според видовете му, и всичко което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че беше добро.
Цитат
31 И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести.

Иначе ... Хокинг и Краус в книгите си казват, че има нещо, вместо да няма нищо, защото има закон за гравитацията. ;D ;D ;D

« Последна редакция: Април 02, 2020, 05:00:23 pm от Glasberg »

Psyhea

  • Гост
За мен,големия въпрос не е как точно,а защо,възникват Вселените?
Дали процесът е осъзнат акт на нечия себеизява или сбор от хм.."несъществуващи случайности"?

Проблемът е, че ние не знаем и никога няма да знаем, дали има друга Вселена освен нашата. Това е нещо, което никога няма да подлежи на наблюдение, нито на доказателство. Мултивселената е измислица.


Склонни сме да приемем,че Бог съществува,без да имаме никакви доказателства за това,но пък му слагаме ограничения,понеже нямаме доказателства и ,че съществува нещо отвъд това,което ние си мислим,че е Той сътворил.. Разбира се,защо не..В крайна сметка,на който както му е угодно..
Една идея е допустима като безспорна истина,а друга идея се обявява за исмислица,понеже..Така!

Доказателството, че съществува Бог, е Вселената и ние. Няма нужда да доказваме нещо, което е причината за нещо, което виждаме. След като съществува Вселена, значи има и Творец.
Ами хубаво,ама защо забравяш,че същността на Бога е безкрай и вечност?
Защо приемаме,че с нашата Вселена,Бог се е изчерпал и няма нищо друго?
Винаги,човешката фантазия е била двигателя на науката,защото от едно предположение и идея,тръгва проучването и доказването.
Припомням ти Бруно Ноланеца ,който без микроскоп е твърдял,че


За Бруно вселената е безкрайна и в нея има безкрайно много светове. Основна единица на битието е монадата. Тя е единица в три смисъла:метафизична единица – монадата е най-малката субстанция на света;
  • физична единица – монадата е атом, т.е. най-малкото и неделимо тяло;
  • математическа единица – тя се приема като точка;
Бруно вижда в звездите далечни слънца и светове с възможен живот.
Чрез своята теория за безкрайната Вселена Бруно отива отвъд ограниченията на хелиоцентричната система на Коперник и става предшественик на съвременната теоретична астрономия.


Ми убили са го навремето,но сега в Церн какво се върши?
Способността да човека да "фантазира" го дърпа напред в еволюцията.
Аз не твърдя,че МултиВселена има.Но и не твърдя,че Вселената ни е само една,понеже подобна мисъл е светотствена за мен.Това значи да сложа граници и лимит на делата на Бог,само понеже не съм видяла всичко..Ами ,че,в крайна сметка,аз и Бог не го виждала...

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Ами хубаво,ама защо забравяш,че същността на Бога е безкрай и вечност?
Защо приемаме,че с нашата Вселена,Бог се е изчерпал и няма нищо друго?

Това нещо няма как да го знаем, нито можем да го научим. Други Вселени може и да има, но ние никога, при никакви обстоятелства, няма как да разберем, че ги има.
« Последна редакция: Април 03, 2020, 12:00:28 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
За Бруно вселената е безкрайна и в нея има безкрайно много светове. Основна единица на битието е монадата. Тя е единица в три смисъла:метафизична единица – монадата е най-малката субстанция на света;
  • физична единица – монадата е атом, т.е. най-малкото и неделимо тяло;
  • математическа единица – тя се приема като точка;
Бруно вижда в звездите далечни слънца и светове с възможен живот.
Чрез своята теория за безкрайната Вселена Бруно отива отвъд ограниченията на хелиоцентричната система на Коперник и става предшественик на съвременната теоретична астрономия.

Световете на Джордано Бруно нямат нищо общо с Мултивселената.


Бруно вижда в звездите далечни слънца и светове с възможен живот.
Чрез своята теория за безкрайната Вселена Бруно отива отвъд ограниченията на хелиоцентричната система на Коперник и става предшественик на съвременната теоретична астрономия.

Ние отвъд нашата Слънчева система може и да можем да идем, но отвъд нашата Вселена никога. Така че сравнението с Мултивселената в случая е безпредметно.

Никога няма да разберем, дали има други Вселени, нежели да ги видим.


Способността да човека да "фантазира" го дърпа напред в еволюцията.
Аз не твърдя,че МултиВселена има.Но и не твърдя,че Вселената ни е само една,понеже подобна мисъл е светотствена за мен.Това значи да сложа граници и лимит на делата на Бог,само понеже не съм видяла всичко..Ами ,че,в крайна сметка,аз и Бог не го виждала...

Сигурно във форума аз съм най-големият фен на научната фантастика и фентъзито. Бих казала, че огромна част от живота ми минава в общуване с фентъзи и научна фантастика. Но е нужно да се прави разграничение между фентъзи, фантастика и факти.




Отново обръщам внимание на това, че ние никога, при никакви обстоятелства, не можем да видим, да докоснем или да почувстваме друга Вселена, освен онази, в която сме в момента. Дали има и други Вселени, от тази гледна точка, ще си остане завинаги предмет на фентъзито.
« Последна редакция: Април 03, 2020, 12:01:56 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Ми убили са го навремето,но сега в Церн какво се върши?

У ЦЕРН търсИха известно време Хигс бозона, елементарна частица, която журналистите погрешно нарекоха Божествена частица (BTW, в сериала ДарК също я наричат Божествена частица).

После почнаха да търсят 5-ото измерение. Засега неуспешно ;D ;D ;D

После може и да се захванат с тъмната материя, която още я не знаят какво точно е ... и има ли почва у нас.



Цитат
Скоро след създаването на лабораторията обхватът на изследванията излиза извън проучването на атомното ядро, като вече основно се изследват взаимодействията между елементарните частици.

Няколко по-важни постижения, постигнати по време на експерименти в ЦЕРН:
  • 1973 г. – откриване на неутрални токове в камерата на Гаргамел;
  • 1983 г. – откриване на W и Z бозони при експериментите UA1 и UA2;
  • 1989 г. – определяне на броя на неутрино частиците, действащи при Z бозоните, с експериментите с ускорителя LEP;
  • 1995 г. – създаване на първите атоми антиматерия – атомите на антиводорода при експеримента PS210;
  • 2001 г. – откритие на директното нарушаване на CP-симетрията при експеримента NA48;
  • 2010 г. – изолиране на 38 атома на антиводорода;
  • 2011 г. – поддържане на антиводород за повече от 15 минути.

Цитат
През 1984 г. Карло Рубиа и Симон ван дер Мер получават Нобелова награда по физика за работата си, която довежда до откриването на W и Z бозоните.

През 1992 г. сътрудникът на ЦЕРН Жорж Шарпак получава Нобелова награда по физика за „изобретяването и създаването на детектори за елементарни частици, в частност многожичната пропорционална камера.
« Последна редакция: Април 03, 2020, 12:02:49 am от Glasberg »

Тагове към темата: