На няколко човека съм споменавал, че към мотора тип "Бедини SG" може да се пристрои още нещо, което да повиши ефективността му, и това е "магнитна рампа". Никой обаче не знае за какво говоря и дори са ми казвали, че си измислям мои си термини!
Съжалявам най-много, че няма да мога да я демонстрирам. Опитах, но мисля че просто не съм достатъчно кадърен да направя хубава магнитна рампа. Нямам достъп до професионална техника, нито до качествен материал... така че в крайна сметка реших да променя и варианта на ротора си заедно с корпуса.
Лошата новина е, че няма да мога да ви демонстрирам магнитната рампа, но пък добрата новина е, че вече съм преустроил ротора в новия му компромисен вариант и корпусът е почти завършен
Освен това, мога да ви покажа какво ще рече "магнитна рампа".
Следното изображение е от книгата
"Електромагнитът и електромагнитният механизъм" на Силванус Томпсън, издание 1891г, която споменах в началото и която за по-удобно вече можете да си свалите от ->
ТУКСтава думата за изображението горе вдясно, на стр.285 в "Глава IV: Електромагнитни зъбци".
Както е известно, магнитът и арматурата винаги се стремят да установят максимална близост помежду си. Когато магнитът и арматурата са статични, но едното от двете, или пък и двете, може да се върти по оста си, двете се стремят да установят такова положение, в което магнитът да се привлича към най-приближеното до него желязо.
На горната графика това означава, че въртящият се електромагнит в центъра винаги ще се стреми да се ориентира така, че да се привлича към платото на арматурата, което е най-близо до него. На горния графичен пример това означава, че магнитът ще се ориентира в позиция североизток-югозапад.
За да се направи мотор на този принцип, е задължително или да се ползва електромагнит, който да се изключи в момента на максималното привличане... или някакъв вариант на магнитна екранировка (ако се ползва постоянен магнит), така че магнитът да може да се откъсне от най-силното си привличане и да усвои развитата инерция.
На картинката горе електромагнитът е възбуден през цялото време, докато развива инерция, приближавайки се към кулминацията на хълма на арматурата, но точно когато го достигне, захранването се прекъсва за момент, докато електромагнитът отмине това максимално подравняване, и така се усвоява инерцията.
При "Бедини SG" трябва да се направи следното:
Постоянният магнит е източник на постоянна сила. Конвенционалната наука има редици начини да извърти този факт и да го рационализира с всякакви абсурдизми, но е лесно да се демонстрира, че постоянните магнити са източник на постоянна сила. Сега точно няма да изпадам в детински спорове с конвенционално ориентирани непросветени инженери, ще го оставим за друг път...
Следователно... нашата ЗАДАЧА е да се осланяме на и да се опитваме да впрегнем тази постоянна сила по всички достъпни начини.
На практика, в наръчниците за "Бедини SG" се описва подробно този факт (откриват се в Библиотеката), защото това е основен принцип при пулсовите електромотори: магнитът от ротора се привлича към желязната сърцевина на намотката, и развива инерция като сам се завърта към нея; в правилния момент желязната сърцевина спира да бъде желязна сърцевина, и се превръща в отбутващ електромагнит.
И това
Е същиянския принцип на магнитната рампа за електромотори, както е описано много по-рано от 1891г. Но това е СКОПЕНА магнитна рампа. Няма никаква причина желязната сърцевина на намотката да не се
усложни малко по форма, така че да се възползваме от допълнителната тяга и скорост, която постоянният магнит САМ ще добави, ако му се осигури тази възможност.
Нещо повече, този принцип се разглежда от въпросната група учени:
Това е концептуална диаграма, която от години обикаля интернет.
Разработена е върху принципите на Хауард Джонсън, Том Биърден, Джон Бедини и Рон Кол... Хора, от които чета и за които споменавам от години, освен може би Рон Кол.
На картинката, рамото, което държи магнита, пише че е от желязо, и е означено като
желязна рампа.
Отдолу пише:
нелинейна магнитна структура, тоест това изобретение разчита на принципа на
магнитното екраниране. То няма просто ей така да проработи, ако материала на това уж желязно рамо не е специален. Основните занимания на Том Биърден се съсредоточават в изследването на магнитните вериги, магнитните течения, екраниране и материали. Доколкото знам, това е мотор, който те двамата с Бедини преди години (през 80-те) са се опитали да патентоват, но не са успели, и подробностите за този неуспешен прототип така и не са излезли наяве.
Но въпросът е, че тези, които популяризираха варианта "Бедини SG", едно време сериозно са обмисляли ползването на магнитна рампа, като в крайна сметка са счели електромагнита за по-практичен вариант от магнитното екраниране, поне що се касае по-широката аудитория.
Така че е очевидно, че "Бедини SG" само може да спечели от добавянето на магнитна рампа към всяка една намотка. Групата инженери е обмисляла това в началото, принципът е добре известен още от зората на електромагнитната наука, и освен това е честа експериментална постановка за аматьори.
Много често давам пример със следните видия:
Това е също магнитна рампа. Както се описва в "Електромагнитът и електромагнитният принцип" на Томпсън, терминът за това е "магнитен хълм". Казва се, че желязото се стреми да се изкачи върху магнитния хълм (стр.268), докато други материали като медта и бисмута например се стремят да слязат от магнитния хълм. "Хълм" означава еднопосочно повишаване интензитета на магнитното поле (или сборния вектор).
Както виждате, магнитната рампа не може да работи без някакъв ключ. В този случай, това е механичен ключ (горе на видеото), който нарушава магнитната верига. С други думи, когато ключът наруши веригата, полето на съответното място изчезва, и топчето се озовава в подножието на хълма отново.
Терминът за това е, че "ключът създава неконсервативен магнитен хълм". Повече за това можете да прочетете в кратката извадка в тази моя тема във форума ->
"Енергия от вакума - концепции и принципи", Том Биърден, 2002гВ случая с магнитна рампа, вградена в "Бедини SG", ключът ще бъде включването на бобината, която ще изтласка магнита от върха на хълма, за да започне да се катери следващия.
На това видео на немски пък виждаме чудесна демонстрация на отваряне на системата за външна енергия.
Репликаторът демонстрира как магнитният хълм може да се отвори за външната сила на гравитацията, която идва в достатъчно количество, за да откъсне магнита от върха на хълма и да го прати в изходна позиция.
Това се прави, като се постави един контролен магнит, но по-встрани и по-отдалечен, така че неговото поле да отслаби полето на върха на магнитния хълм, така че външната сила на гравитацията да се добави към развитата инерция и да рестартира цикъла (евентуално).
Така че тук става дума, че ни е нужен външен импулс на сила за рестартиране на цикъла. И точно тази роля играе включването на намотката при "Бедини SG".
И цялата тази тяга И инерция, която роторният магнит ще развие заради магнитната рампа, е БЕЗПЛАТНА.
Проблемът е, че повечето хора правят "голи" бединита. Те са само скелет - една рамка за онези младши инженери, които искат демонстрация и да се научат на основни принципи.
ПРИЛОЖИМОТО "Бедини" трябва да разполага със следните неща:
- Магнитна рампа за всяка бобина;
- Двулицево използване на всяка бобина, или
- Желязна арматура, която да защити неизползваемото лице от магнитно изтичане;
- Използване на рид-ампула вместо тригер-намотка;
- Сулфатизирана батерия, преобразувател на импулсите от лъчиста енергия.