-
Разликата между органичното градинарство и пермакултурата
"Трябва да станем толкова гъвкави, колкото самата природа" Гьоте
(http://snimki.be/store/1/191498559312.jpg)
Пермакултурната градината е много повече от органична градина. Интелигентният дизайн използва безплатни, устойчиви енергии и ресурси. Тя е енергийно-съвместима с околната среда, за да се сведе до минимум влиянието на даден обект върху природата. Добрият дизайн има голям потенциал. Той може да се свърже със съседите. Най-големият сайт за пермакултури в света, Chikukwa Project помогна на цялата общност.
Пермакултурната градина също така, е част от цялостен начин на живот:
- Съсредоточете се върху затварянето на хранителнaта и водна верига, чрез използване на отпадъци и намаляване на зависимостта от влoжения.
- Създайте по-здрава почва и разнообразие от продукти.
- Поемете отговорност за отпадъците. Целта е да се премахнат отпадъците. Т.е. да няма излишък на азот, нито плевелни семена.
- Разнообразието запазва жителите ангажирани и развълнувани да отглеждат храната си.
- Имитирайте природата в съхранението на почвата, водата и генетичния материал. Използвайте интензивно пространството. Растенията могат да групират семената си и засажденията им са взаимосвързани, осъществявайки контрол над вредителите. Малко вероятно е да видите хранителни растения в градински редове. Мястото на пермакултурата, ще изглежда по-скоро като хранителна гора с някои открити поляни, пълни с билки и трайни насаждения.
- Оптимизирайте природните енергии, например: вятър, прашец, листа, птичи тор.
- Използвайте питателна храна и осигурете хабитат за хората И местните животни, и птици. Бил Молисън (съосновател на движението на пермакултурата) казва, че пермакултурата е като велосипед, приспособима е, и има голям потенциал, но е толкова добра, колкото и ползвателят.
- Минимализирайте риска. Ако се провалим в пермакултурата, природата просто надделява. Почвата ще продължи да се лекува, горите ще растат и някой друг може да се намеси, за да подобри усилията ни.
Каква е разликата между органичното земеделие и пермакултурата?
Пермакултурата използва органично градинарство и земеделски практики, но отива отвъд това. Тя обединява градината и дома, за да създаде начин на живот, който оказва по-малко въздействие върху околната среда.
Съществува значителна разлика между затворени и отворени системи, за производство на храна. В една наистина затворена система(като във вакуума или в космоса) енергията не се губи, тя просто се прехвърля от едно същество или елемент в друг. В една премакултурна система(която никога не може да бъде напълно затворена), енергията е съвършено използвана от един елемент ефективно, и предавана в полза на следващия, преди да напусне системата.
Биологичното(органичното) земеделие насърчава използването на естествени торове, като използва естествения въглероден цикъл, така че отпадъците от растенията да станат храната (торта) на други растения. В биологичното земеделие, обаче, както и при ВСИЧКИ видове земеделие, минералите от фермата се губят всеки път, когато се качват в товарни камиони и се карат в магазина или на пазара.
Идеалната пермакултурна "ферма" привежда храни по-близо до потребителите, и връща отпадъците на потребителя обратно в цикъла. Също така намалява разходите на енергията, която се губи при транспортирането на храни, когато се произвежда, където са и хората. В пермакултурата, хората допринасят в ежедневието си, за производството на храна и други нужди.
Кога пермакултурата не е органична?
Ще има моменти, когато една система за пермакултура, не е строго органична:
- Да бъдем адаптивни, като използваме местни ресурси, а не импортирани сертифицирани органични ресурси.
- Когато искаме да увеличим разнообразието, да внасяме необичайни растения / семена от небиологичен доставчик на растения.
- Пермакултурата е в състояние да подобри съставките и да ги превърне в органични. Например: когато отглеждаме хранителни растения покрай замърсена река или крайпътни пътища, за да филтрираме токсините и да ги разградим до по-безопасни нива. Знаем, че може да не успеем да ядем тези растения, но можем да ги задържим, избягвайки "катастрофа".
По същество Пермакултурата се опитва да затвори енергийния цикъл, като оптимизира това, с което разполагаме.
Насърчаване на култура на рециклиране в Общността
Кула за червеи
(http://snimki.be/store/1/951498559030.jpg)
Това обикновено не се отнася до умишленото използване на пестициди, а до употребата на странични продукти, които в противен случай биха били похабени. Можем да използваме стари обувки като саксии за растения, стари гуми от камион, които да задържат краищата на езерото. Понякога изборът е труден и трябва да направим бърз анализ на съотношението разходи / ползи. Например: В Silk Farm използваме рециклирано масло (за да запалим огън) и маслените кутии (за нашите прости стопански кули от червеи), от несертифициран органичен ресторант, който понякога използва листа и плодове от нашата градина. Тази "търговия" стимулира нашите местни взаимоотношения и благоприятства културната находчивост.
Пермакултурата може активно да конвертира ресурси
Ще трябва да претеглим ползата от използването на безплатни местни отпадъци (т.е. конски тор), срещу подкрепата на добър доставчик на биологични продукти, който може да е от друга държава. Когато проектираме добре системата за пермакултура, тя може да действа като почистващ или преработващ агент. Понякога можем да трансформираме и след това да използваме замърсени отпадъци (в рамките на това, което е реалистично постижимо). В случая с конския тор, бихте могли да попитате собственика за анти-паразитните медикаменти, да проверите дали може да се разпадне при високотемпературно компостиране, след което да отидете повторно, преди да го използвате. Добрия пермакултурен дизайн се стреми да има по-добър изход от вход. В органичното градинарство не може да се провери намаляването на въздействието на системата, върху обширната естествена система.
-
(http://snimki.be/store/1/171498559621.jpg)
Пермакултурни идеи за ферми
(http://snimki.be/store/1/951498559757.jpg)
Източник http://www.permaculturevisions.com/difference-between-organic-gardening-and-permaculture/
-
Пермакултура
Пермакултурата насърчава възстановяването на баланса, на нашата околна среда чрез практическо прилагана на екологични принципи. В най-широк смисъл, пермакултурата се отнася до системи за земеползване, които използват ресурсите по устойчив начин.
Философията се състои в сътрудничество с природата и между хората, грижа и подход към проектирането на среди, които са разнообразни, устойчиви и стабилни за естествените екосистеми, за да бъде регенерирана повредената земя и запазена околната среда, която все още е непокътната.
Пермакултурата е практическа концепция, приложима от балкона до фермата, от града до пустинята, която ни позволява да създадем продуктивна среда, осигуряваща нашата храна, енергия, подслон, материални и нематериални нужди, както и икономическите, и социални инфраструктури, които ще ги поддържат.
Пермакултурата е синтез на екологията и географията, наблюдението и дизайна. Пермакултурата обхваща всички аспекти на човешката среда и култура, градските и селските райони, както тяхното местно и глобално въздействие. Това включва етика към грижата за земята, защото устойчивото ползване не може да бъде отделено от начина на живот и философския въпрос.
Пермакултурата е дизайн на съзнателен метод, включващ разположението и планирането на елементи, инструменти и процеси, взаимосвързани помежду си. В този смисъл, тя е начин на мислене, това са нашите мисловни модели, които определят действията ни и се превръщат в начин на живот.
Преглед на курса
1. Въведение
Курсът започва с преглед и запознаване с пермакултурата, нейното влияние, история, принципи и етика, както и въпроси свързани с енергията и устойчивостта. Участниците се запознават с някои понятия за творческо разрешение на проблемите, като учебен процес, различни подходи за разрешаване на проблеми и обучение на индивидуални стилове и ефективно използване на тези инструменти в екипна работа.
2. Еко-грамотност за устойчивост - Модели и процеси в природата
Този раздел на курса въвежда основополагащите науки за земята и екологичните процеси, необходими за устойчив дизайн и стопанисване на земята. Започваме с разпознаването на моделите в природата, последвано от подробни сесии по моделиране на екологичните процеси и тяхната функционална роля, при проектиране на устойчив дизайн;
- Форма на земята и ландшафта, тълкуване на контурни карти, ключови точки и топографски характеристики
- Вода в ландшафта: стратегии за управление и съхранение на вода, контрол на ерозията, изграждане на язовири и земна работа
- Почва: разбиране и поддържане на здрава, жива почвена система и видове технологии, мулчиране, изпитване на почвата и коригиране на общи почвени проблеми, минимална обработка и процеси на компостиране
- Екология на горите и ролята им в околната среда, и биосферичните процеси: воден цикъл, хранителен цикъл, последователност и така нататък
- Микроклимати: влияещи фактори и стратегии за създаване на специфичен микроклимат
- Биоми и климатични фактори; и въздействия, изменение на климата
- Основни климатични зони и техните профили на земната повърхност. Основни характеристики и произтичащи стратегии за управление на влажни и сухи, тропически и умерени райони
-
3. Устойчив дизайн и екологична продукция - Модели в устройството
Този раздел започва с процеса на проектиране и различни видове концепции за моделиране на дизайна (зони, сектори, ключове, спирали, поток и т.н.), дизайн на пермакултурните методологии и анализ на мястото. Това осигурява рамка, чрез която да се извърши по-подробно проучване на следните устройствени системи:
ЗОНА I
- Подходящи технологии, енергия и ефективно използване на ресурсите за устройството на жилището, избор на местоположение на къщата и т.н.
- Устройство на градината, храненителни пейзажи за градски и селски условия, зеленчукопроизводство на малки площи, малки системи за отглеждане на домашна градина
ЗОНА II
- Системи за домашни птици: малки и големи системи за свободно разпространение на птичи фуражи, клетка за птици, стъклена къща за птици
- Овощни и хранителни горски системи за умерени, субтропични и тропични среди, стратегии за поддръжка в неблагоприятни условия, разнообразни решения за подбор на етажни растения, избор на местоположение и подготовка, изпълнение, планиране на целогодишно производство. Подходящо използване на животните в интегрирани системи за плодове
- Медоносни пчели: нужди за стопанисването и фуражни системи
ЗОНА III
- Прегради срещу вятъра: местоположение, дизайн, функция, добив, избор на видове, изпълнение
- Основни култури: отглеждане на основни храни и основен приход, генериран от реколтата
- Системи за животни за зони III и IV: характеристики, нужди на животновъдството, фуражни системи, добив и функция на добитъка, овце, кози, коне, прасета и други селскостопански животни
ЗОНА IV
- Дървесни култури: системи за проектиране и структурно управление с ниска поддръжка на горите, за гориво, дървесина и други добиви, агро-лесовъдство, дървесни видове и интегрирани устойчиви стратегии за земеделие
ЗОНА V
- Опазване на горите за управление на водосборите, местна флора и фауна, райони с релективни (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D1%82) видове, повторно залесяване, управление на дивата природа, коридори в дивата природа, храстови ядивни растения и екологична реставрация
Теми
Тази секция завършва със стратегически дизайн за различни основи.
- Ютилитис: улици, пътища за достъп и огради
- Аквакултури: системи за сладководна аквакултура с ниска поддръжка, за езерата и стопанските язовири, ядивни водни растения, пречистване и третиране на биологични водни системи
- Пожар и други катастрофи (наводнения, земетресения, цунами, оранжерии и климатични промени
- Интегрирано управление на вредителите и борба с плевелите
4. Социална екология и устойчиви селища
Биорегионизмът определя тона на този раздел, следван от икономиката на общността и етичните инвестиции, правните структури, достъпа до земя, собствеността върху земята и модели за споразумения, и характеристиките на еко-селищата. Този раздел представя социалните фактори, стратегиите за общинско планиране и действията по рециклиране на битовите отпадъци и общински пречиствателни станции на отпадъчни води, както и стратегии за вътрешно-градското управление, предградията, градското горско стопанство, обществени градини, градски ферми и други селскостопански системи, подкрепяни от общността.
5. Заключение - пермакултура на работното място
Това представя местни и глобални мрежи, и организации за пермакултурата, работни възможности и области на действие, пътища за постигане на умения и знания, за различните видове приложения на пермакултурата, както и понататъшни опции за обучение.
Източник http://permaculturecollege.eu/wp-content/uploads/2014/10/Handbook-Robyn-Francis.pdf
-
Темата цели обменяне на идеи и техники, отнасящи се до систематизираните подточки от наръчника за пермакултурата, между съфорумниците :)
-
Енергийно циркулиране
Енергийно циркулиране - Пермакултурните системи планират да стопират потока от енергия на мястото, и да го превърнат в цикъл. Взаимодействието между растения и животни, генерира енергия, която се улавя, съхранява, използва и рециклира. Входящата енергия - от слънцето, водата, вятърът, животинските торове - се ползва според възможно най-високия си потенциал, след това следващия най-висок, и така нататък.
- "От изворът до преливника" : преместване на водата през ландшафта, в серия от взаимосвързани езерца, за да се предотврати ерозивното оттичане.
- Каскадно подхранване: превръщането на отпадъците от един продукт, в множество други продукти с цел използването им от различните видове, от животинското царство - тоест растения, животни, бактерии и гъбички.
- Кухненски отпадъци за компост, животинска тор за биогаз, отпадъчни води от домакинството за градината и т.н.
Философски основи
Енергията може да се изгражда или разгражда, в зависимост от нашата организация относно взаимодействието между животинските царства. Наше задължение е да насочваме енергийния обмен, за да създаваме почва, да изхраним животните, да рециклираме отпадъците, да събираме водата и произвеждаме електричество (това са само основните, от много други). Представете си енергийния обмен в рамките на естествените системи, за да се създадат горите, за да извират потоците, за да се разбиват вълните и образуват облаците. Тези поточни модели трябва да ви бъдат за подражание, когато обмисляте как да се справите с отпадъците, като например растителните остатъци. Тази смес от въглехидрати и протеини, може да се вземе директно и да се нахранят пилетата с тях. Като алтернатива, първоначално можем да нахраним червеите в сандък, и да оставим остатъците да бъдат преобразувани в богати на микроорганизми почви и протеинови биомаси, с които са известни червеите. След това, тези червеи могат да станат храна за пилетата, и няма нужда пилето да превръща, протеини от въглехидратите. Пускайки хранителните отпадъци през извънредно богатото животинско царство, те изпълняват своята фотосинтетична обмяна, създавайки страничен продукт. Това може да се приложи към ферми или бизнес модели, което може да определи разликата между печалба и икономическо оцеляване, в малкия бизнес.
Ключов модел за плугове, за разпределяне на вода през ландшафта, по време на месечния цикъл
(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-0/p526x296/19437652_1920216964923347_2404863487645332650_n.jpg?oh=9f8d64a1b69087cb68ec6f8640738b58&oe=5A0C5BEB)
Практическо приложение
П.А. Йоманс първи вдъхнови австралийските фермери относно енергийния цикъл, чрез своя блестящ дизайн Keyline. Този принцип изглежда, изхожда от вроденото му разбиране за ферми неподатливи на засушаване. Той разбира, че трябва да забави цикличния природен характер, между наводненията и засушаването. Той направи това, следвайки вековната африканска традиция за изграждане на язовири на изключително място, наречено ключова точка. Оттам той можеше да премества водата, от ключова точка до ключова точка, от земните заграждения и свързващите канали. Тези хранилища позволяват за един лунен цикъл, бликащата вода, да се разпространи в земята чрез редица редове, направени със специфичен плуг. Това по същество прекъсва цикъла на засушаване, позволявайки на взаимодействието между микро-организъма и растението, за да се изгради непрекъсната енергия от симбиозата и алхимията със слънцето. Това беше нетипично за други ферми, които се спаружиха, изсъхнаха и пейзажите се опекоха под жарта на австралийската провинция. Почвата ставала по-богата в този ритъм, който задържа водата по-дълго. Йоман държи потокът, дъждовната вода, да достигнат до крайния преливник, до огромното количество, по най-бързия начин. Вместо да я складира, той създава изобилие от фотосинтетична енергия, и изобилни стада овце и устойчиви печалби.
От потока до преливника
(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/19437428_1920223418256035_4392682378054884101_n.jpg?oh=2d1be8cc5cd9b9d18c32ffc97609539b&oe=59C51481)
По-горе можете да видите движението на водата в чертежа, представяща системата на Йоманс, който обяснява феномена "от извора до преливника" и деградиращите енергийни цикли. От другата страна, моравата, канавката и могилата на контура показват забавянето на този източник на енергия, дава се възможност за забавяне на дъждовната вода, разпространение и преливане. Вместо тази вода да се превърне в разрушителна сила за гората и водосбора, тя се филтрира през земята, тъй като й се дава възможност да се просмуче. Oцветяането представя вековете на атмосферни влияния върху скали и минерали, и декомпозиция, за да се получат почви с различен състав на пясък, наноси, глини и органична материя. Последното е сложен енергетичен цикъл, който, когато се отмие има огромен съкращаващ ефект върху нашия природен енергиен резерв. Давайки възможност на водата да проникне, изграждаме дълготраен капитал във фермата и не губим фотосинтетичните цикли, необходими за създаването на почва.
Източник https://treeyopermacultureedu.wordpress.com/chapter-2-3-or-the-11-design-principles-from-the-intro-book/energy-cycling/