Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 ... 53 54 55 [56] 57 58 59 ... 73
826
Твърдение 8
Животните еволюирали в други видове животни за период от милиони години

Староземците еволюционисти предполагат, че Земята е на милиарди години, след което казват, че принципната тенденция по-дълбоките и по-стари геологични слоеве да съдържат фосили на по-прости организми, а по-младите и по-плитки геологични слоеве да съдържат фосили на по-сложни (по-"еволюирали") организми, било подсказвало биологична еволюция в течение на милиони години. Ако това беше вярно, трябваше да има транзитни фосили. Например, ако рибите наистина бяха еволюирали във влечуги преди стотици милиони години, във фосилната история би трябвало да има същества, които са отчасти риби и отчасти влечуги.

Еволюцията на рибите, предполага се, е била постепенна, в течение на милиони години; следователно, с напредъка на рибешката еволюция, влечугоподобните им черти трябваше да се увеличават, а рибешките черти да намаляват. Фосили уж са се формирали през тези милиони години, така че би трябвало да очакваме, че ще намираме фосили на същества, които са част риба и част влечуго. Само че, никакви такива фосили не са открити до сега. [Дуейн Т. Гиш, Еволюция: Фосилите все още казват Не! (Ел Кайон, Калифорния: ИНститут за изследване на Сътворението, 1995г), стр.41... Duane T. Gish, Evolution: The Fossils Still Say No! (El Cajon, California: Institute For Creation Research, 1995), 41]

Стотици милиони фосили са открити до сега, и нито един от тях не е вкаменелост на транзитен организъм. Във фосилнат история рибите са риби, птиците са птици, добитъкът е добитък и тиранозаврите са тиранозаври. Няма вкаменелости, които отразяват постепенна промяна от един животински вид в друг. Дарвиновата еволюция е в несъстоятелност. "Естественият подбор" сред животинските видове се е случва ли се случва (както се обсъжда в Глава 14), но видове (Библейският термин за животински типове) не еволюират в нови животински видове.

Генетичните мутации са набедени за механизма, чрез който животните еволюират в други животни. Радиацията и химикалите от околната среда видоизменят генетичната репродуктивна структура на някое животно, и тези мутирали гени се предават от животното на поколенията му, за да се проявят като леки физически промени. След милиони години, и милиони мутации, се предполага, че е еволюирало ново същество. Един малък проблем: мутациите винаги унищожават или просто преподреждат генетичната информация, те никога не добавят към нея, нито пък усилват генетичната структура. [Лейн Лестър, "Генетика: Неприятел на еволюцията", Криейшън Екс Нихило, том 20, No.2 (1998г): 22... Lane Lester, “Genetics: No Friend of Evolution,” Creation Ex Nihilo, vol. 20., no. 2, (1998): 22]
Така че, мутантните характеристики в потомството са всъщност унищожителни, като нанизма (изоставане в растежа заради хипофизата, бел.прев), имунните недостатъчности, деформирани органи, хемофилията, и други.

Ефектът на генетичната мутация е като ефекта от това, едно дете да има пред себе си разглобен телевизор, който да "сглоби отново", ще има унищожени части, с променено местоположение, или сглобени неправилно. Въпреки това, еволюционистите предвиждат, че детето ще произведе по-добър телевизор от оригинала.

Мутиралите същества от време на време отговарят добре на определени навици. Например, мутирали късокрили буболечки по ветровити острови оцеляват по-добре в сравнение с дългокрилите си събратя, защото бурните ветрове не ги издухват от островите. Този феномен е едва случайност, обаче, а не резултат от Дарвиновата еволюция, защото се извършва разрушаване на генетичната информация, за да се стигне до късите криле. По подобен начин, ципестите лапи на белите мечки са резултат от мутация, но се оказали полезни н ледените полярни води. [Паула Уестън и Карл Уийланд, "Мечките по света", Криейшън Екс Нихило, том 20, No. 4 (1998г): стр. 30... Paula Weston and Carl Wieland, “Bears Across the World,” Creation Ex Nihilo, vol. 20, no. 4, (1998): 30]

Еволюционистите искат да повярваме, че рибите еволюирали във влечуги. За да се е случило нещо такова, трябва да е имало период в тази еволюция, в който поколения на еволюиращите риби са имали рибешки черти и някои "еволюирали" влечугоподобни черти. Например, съществото е трябвало да има рибешки плавници заедно с "еволюиралата" дихателна система на влечуго. По същия начин, това същество ще да е трябвало постоянно да плува на повърхността, за да държи главата си извън водата и да диша въздух. (Съществото не може да е било кит или делфин, които са бозайници, а не риби, за които се вярва, че са еволюирали милиони години по-късно, от влечуги.) Това поведение е трябвало да се демонстрира от онаследяващи се поколения, докато достатъчно още мутации не са били довели до нови физически изменения (органи за дишане, земно предвижване, и размножаване), които да завършат "еволюцията" във влечуго.

Представете си същество, отчасти влечуго и отчасти птица (влечугите, предполага се, са еволюирали в птици), пляскайки с ръчички на земята хиляди поколения наред, защото предните му крака тепърва предстояло да еволюират в криле. По някаква случайност, птеродактилът (за който се предполага, че е "липсващата връзка" между влечугите и птиците), е доказано, че е вид птица (топлокръвна). [Хенри М. Морис, "Научен Креативизъм" (Грийн Форест, Арканзас: издателство Мастър Букс, 1998г), стр. 85... Henry M. Morris, Scientific Creationism (Green Forest, Arkansas: Master Books 1998), 85]

Представете си същество, отчасти влечуго и отчасти бозайник. (Предполага се, че влечугите еволюирали в бозайници.) Мутациите, които е щяло да са нужни за предполагаемото развитие на утроба за не-яйцеви раждания, и бозайнически жлези за производство на мляко, е трябвало да са "добавили" точно правилните типове генетична информация, за да предизвикат случването на тези сложни биологични промени по такъв начин, че да се случат едновременно.

Поредицата вкаменели организми в геологичните слоеве наистина има тенденцията да е от по-прости същества в старите, по-дълбоки скали, към по-сложни същества в по-младите и плитки скали, но са открити и "аномални" фосили, които още повече делегитимират Дарвиновите въображения.

В Китай е открита е вкаменена риба, в скали, които се предполага, че са на 500 милиона години. [Д. Шу и екип, "Нисши Камбрийски гръбначни от Южен Китай", Природа 402 (6765) (1998г): 42-46... D. Shu, et. al. “Lower Cambrian Vertebrates From South China,” Nature 402 (6765) (1999): 42-46]
Учените били объркани, защото чак толкова отдавна би трябвало да са били еволюирали простите миди, коралите, охлювите и насекомите; рибите не би трябвало да били еволюирали до 100 милиона години по-късно. Староземците нямат обяснение за появата на риби "100 милиона години" по-рано, във време, в което простите едноклетъчни организми, уж, са еволюирали в малки миди, охлюви, корали и насекоми.

Еволюционистите също така не могат да обяснят "Камбрийската експлозия": внезапната поява на широко разнообразие прости същества (мидите, охлювите, коралите и насекомите) и, както видяхме, не толкова прости същества (риби) на дъното, в общи линии, на седиментната колона. Предполага се, че тези организми били еволюирали преди 500 милиона години, през това, което се нарича Камбрийски период, когато се твърди, че били започнали живите организми. Само че няма преходни форми между едноклетъчните същества и широкото разнообразие по-висши форми (миди, охлюви, риби и тн.). [Гиш, "Еволюция", стр. 53... Gish, Evolution, 53]
Тези по-висши форми са се появили изведнъж, без еволюционни предци.

Появата на простите морски същества, дълбоко в скалната колона, се представя като най-ранния етап на биологичната еволюция, някъде преди 500 милиона години. В действителност, това маркира ранните етапи на Великия Потоп, когато дънните морски организми първи били загробени, след това бреговите животни, след това по-мобилните и интелигентни същества. Еволюционната история, както се твърди - видима в последователната скална разслоеност, всъщност е последователността на загробване на организмите, която човек може да очаква от един световен катастрофален потоп: първо водните същества, после бреговите същества, и най-накрая мобилните земни животни, заедно с надигането на водата първо навлизайки, и после заливайки континентите. (Не забравяйте, планините са се надигнали в края на Потопа, както обсъдихме в Глава 4.)

Не е за учудване, че голямото множество от вкаменелостите са миди, корали и водорасли (неподвижни морски дънни обитатели). Когато бурните Потопни води започнали да опустошават сушата, тези същества били готови да бъдат погребани под калта и пясъка. "По-висшите", по-мобилни видове животни е по-вероятно временно да са успели да избегнат Наводнението, и в крайна сметка да се удавят, после да плават, да се издуят от изгниване и да се разложат. Това е отразено във фосилната история. Само много малък процент от вкаменелостите са на влечуги и бозайници; огромното множество са на плътни, неподвижни морски обитатели, които е било много по-вероятно да станат жертва на голям прилив Потопни утайки. (Различи наблюдатели говорят за цяла палитра от уличаващи "аномални" човешки вкаменелости, но е трудно да се потвърди. Въпреки това, дори само една вкаменелост да е истинска, това е нов удар по истинността на Дарвиновата еволюция.) [Майкъл и Ричард Л. Томпсън, "Забранената археология" (Лос Анджелис, Калифорния: книгоиздателска къща Бактиведанта, 1996г)... Michael and Richard L. Thompson, Forbidden Archeology (Los Angeles, California: Bhaktivedanta Book Publishing, Inc., 1996]

Ако еволюцията в течение на милиони години беше вярна, същества е трябвало да изчезнат от лицето на Земята, тъй като са щели да са "еволюирали" в нови видове същества. Твърди се, че тези "еволюирали" същества имали съревнователно предимство пред еволюционните си предшественици, така че предшествениците би трябвало да са отмрели, тъй като съревнователно превъзходните, по-висши форми на живот, са щели да доминират. Това не се е случило. Голямо множество видове организми от фосилната история са живи днес (включително и някои динозаври, както е описано в Глава 1).


Бел.прев: Споменах само два много известни криптида. Криптид е представител на биологичен вид, който се предполага, че е отдавна изчезнал, а зоолозите, които се занимават с това, се наричат криптозоолози, идва от английското crypt - гробница.
Ако се разсърфирате из Гугъл само за тези две имена, лесно ще попаднете на "десетте най-известни" живи динозаври днес. Преди години "Паралелна Реалност" или Н. споменаха за баба някъде в селата около Балкана, която била отхранила малко намерено "драконче", преди да го пусне. Този вид информация обаче рядко си проправя път, така че, ако можете да сърфирате на бразилски например, или на някой от другите езици, които са близо до непознатите на човека зони по Земята, ще бъдете зарити с истории на очевидци.
Хората и динозаврите ВСЕ ОЩЕ съществуват заедно. А... също така, един съвет от мен - сърфирането за "динозаври в космоса", или за "динозаври на Луната", понякога се оказва много ползотворно. Защото Жул Верн е "предвидил" много повече, отколкото си мислим и ТЕПЪРВА ще предвижда още неща ("Пътешествие до центъра на Земята").


Открити са и "живи вкаменелости", за които се смята, че са били отмрели преди милиони години, и които са считани за пътеводители в еволюционната история, както се вижда в утаечните слоеве, поне докато не са били открити в модерни времена. (Някои от тези обезпокоители на научните норми са: туатарите, койлаканта, неопилината, лингулата и метасеквоята, чиито дати на изчезване са съответно 65 милиона, 65 милиона, 300 милиона, 400 милиона и 30 милиона години.) [Хенри М. Морис, "Научно Сътворенчество", стр. 89... Henry M. Morris, Scientific Creationism, 89]
Когато тези организми били открити живи, еволюционните карти били набързо пренарисувани, за голямо смущение на Дарвинистите.

"Еволюционните предшественици" не са отмрели заради съревнователен недостатък, защото повечето от тях са живи и днес. Изчезвания са се случвали, и се случват и сега, но не заради Дарвиновата еволюция, и не за период от милиони години, както изисква Дарвиново-староземния модел.

Терминът "Лазарови видове" (Лазар се връща към живота, когато Исус му казва да стане) се използва за обозначаване на същества, за които се е мислело, че са изчезнали в момент от времето, обозначен от последната им поява във фосилната история, преди "милиони години", които в последствие са открити в по-млади утаечни слоеве. В резултат, Дарвинистите били принудени да преразгледат датите си за изчезването на различни същества, и следователно - тяхната еволюционна времева скала. ["Съмнения относно масовите изчезвания", Екстинкшън Екс Нихило, том 24, No. 2, (2002): стр. 8... “Mass Extinction Doubts,” Creation Ex Nihilo, vol. 24, no. 2, (2002): 8]

Липсата на преходни същества, разрушителен резултат от мутации (не надграждаща "еволюция"), "аномалните" вкаменелости, внезапната поява на редица същества по времето на Камбрийската експлозия, и далеч по-малкото на брой изчезвания на животински "видове", отколкото се рекламира; всичко това са причини, сами по себе си, на староземната еволюция да се гледа с краен скептицизъм. Доказателствата, подкрепящи хрумването, че съществата са еволюирали в нови видове същества през милиони години, изглеждат несигурни, в най-добрия случай.


827
Твърдение 7
Радиогенното скално датиране доказва, че скалите са на милиони години

Може да сте чували, че вулканичните скали ги датират с калий-аргон или с уран-олово, определяйки възрастта им на милиони години. Староземците казват, че тези датировки на скалната възраст са на практика безгрешни и научно обосновани. В действителност, тези методи за датировка са крайно ненадеждни, и представляват предвиждания, базирани на няколко непознаваеми предполагания. (Причините за преувеличените резултати от датирането с въглерод 14 при датиране на органични организми ще бъдат обяснени в Глава 12.)

Методолозите по радиогенното скално датиране измерват количеството радиоактивен материал, в съотношение към количеството на стабилния материал, съдържащ се във вулканичните скали. (При метода за датиране с уран-олово, радиоактивният уран се разлага и се превръща в стабилно олово.) Колкото по-стар е един камък, толкова повече радиоактивен материал се е разложил и се е превърнал в стабилен материал. Така че, тъй като датировчиците познават настоящите степени, в които радиоактивните материали се разпадат до стабилни (не-радиоактивни) материали, те изчисляват времето, което е необходимо оригиналното количество на радиоактивния материал да се разпадне до настоящото количество стабилен материал. Времето, което евентуално е отнела тази промяна е и изчислената възраст на вулканичната скала.

Един от проблемите на тази схема е, че е невъзможно да се знае дали стабилният материал (като оловото) е кристализирал по време на втвърдяване на камъка от лавата. Ако част от оловото се е формирало по този начин, резултатите от радиогенното датиране ще бъдат преувеличени, защото ще изглежда, че по-голямо количество радиоактивен уран се е разпаднал до стабилно олово, отколкото очевидната действителност показва. [Джон Д. Морис: Младата Земя (Грийн Форест, Арканзас, издателство Мастър Букс, 1999г), стр.53... John D. Morris, The Young Earth (Green Forest, Arkansas: Master Books, 1999), 53]

Бел.прев: С други думи, ако през цялата история на този камък, само част от оловото идва от разпада на радиоактивен уран, то глуаците от БАН например считат, че ЦЯЛОТО олово в камъка е от разпаднал се уран. Което добавя милиони години в тяхната идиотска схема.


Скалните датировчици знаят настоящите скорости на радиоактивното разпадане, но те не знаят дали тези скорости не са били различни в миналото. Повтарям, те самите не са присъствали в далечното минало, за да измерят същите тези скорости тогава. Скоростите на радиогенно разпадане са били изменяни в лаборатория, така че, да се твърди, че скоростите не са били различни в миналото, означава, да се отрича възможността за някакъв катарстрофален астрономичен и/или геофизичен катаклизъм е осигурил такива условия, при които скоростите на радиогенно разпадане да се променят спрямо днешните норми. Ако скоростите на радиогенно разпадане са били по-високи, резултатите от датиторвката биха били прекалено стари; ако скоростите са били по-ниски, датировката за възрастта на камъните ще ги изкарва като прекалено млади. ["Съмнение в датировката", Криейшън Екс Нихило, том 22, No. 2, (2000): стр. 9... “Dating Doubt,” Creation Ex Nihilo, vol.22, no. 2, (2000): 9]

Вулканичните скали са голяма част от Земната геология. Те се откриват във връзка с утаечните скали в планините, и в по-плоските ландшафти също. Почвените води постоянно се просмукват през тези разнообразни видове скали, води идващи от дъждовна вода и други източници. Леко киселинната почвена вода премахва радиоактивния материал от скалите. [Морис, Младата Земя, стр.53... Morris, The Young Earth, 53]
Датираните камъни, през които се е просмуквала почвена вода, ще демонстрират преувеличена възраст, защото много от радиоактивния материал е бил премахнат от леко киселинната почвена вода. Скалните датировчици ще подценят оригиналното количество радиоактивен материал в скалата, защото не са способни да вземат предвид количеството, което е било загубено поради почвените води, и така се получава надуване на скалната възраст.

Тези три проблематични предположения при методите за скално датиране създават огромно съмнение в цялата методология. В крайна сметка, как е възможно датировчиците да знаят началното количество стабилен материал, постоянството на скоростите на радиогенно разпадане и наличието или отсъствието на просмукване на почвени води, и дали и какво количество радиоактивен материал е било загубено поради това? Тези методи на датировка са аналогични с това някой да предполага, че знае колко е била дълга една горяща свещ, преди да бъде запалена, без да я е измервал, когато е била нова: ще знае колко бързо гори в момента и ще знае колко още остава от свещта... и от това прави изводи за оригиналната й дължина? Невероятно.

Връх Св. Елена (St. Helen) изригна през 1980г в щата Вашингтон. Това беше голямо вулканично събитие и околностите бяга опустошени в километри радиус. По време на изригването се издигна купол от лава. Радиогенните скални датировчици изчислиха възрастта на това вулканично образувание на около един милион години. [Кейт Суенсън: Радиогенно датиране в разруха, Криейшън Екс Нихило, том 23, No. 3, (2001г): 23-25... Keith Swenson, “Radio-Dating In Rubble,” Creation Ex Nihilo, vol. 23, no. 3, (2001): 23-25]
И все пак, куполът беше формиран само преди няколко години преди да бъде датиран, а не един милион години преди това.

В Хаваи, лавен поток, познат на местните, които казват, че се е появил преди около 200 години (както се твърди от директните им предшественици) беше скално датиран на възраст 1.5 милиона години. Очевидно, несъвършенните предполагания, които крепят тези датировъчни методи, водят до абсурдни резултати.

Скалните датировчици играят игрички, за да изглежда, че работата, която вършат, е нещо повече, отколкото е. Еволюционистите разпитват датировчиците относно еволюционните нива, от които идват датираните камъни. Например, еволюционистите казват, "скалите, които предстои да датирате, идват от дълбоките нива на геологичните слоеве, и са били формирани във време, когато рибите са еволюирали във влечуги, да кажем, преди 300 милиона години". После, скалния датировчик изхвърля всички скални проби, които не показват възраст около 300 милиона години. после той казва, че изхвърленото били "лоши проби"; само че, виждате ли, отначало той е бил сметнал, че пробите са достатъчно добри, за да бъдат датирани, докато не дошли резултатите, тогава пробите станали "лоши проби". [Д. Шу и екип: "Нисши Камбрийски гръбначни от Южен Китай", Природа 402 (6765) (1999г): стр. 42-46... D. Shu, et. al. “Lower Cambrian Vertebrates From South China,” Nature 402 (6765) (1999): 42-46]

Има огромно предразположение към отклонения във фантазьорски, научно необосновани, еволюционистични и староземни догми; това е случай, в който слепите водят слепите. Еволюционистът има староземна гледна точка, която скалният датировчик приема и използва като извинение, за да елиминира диво вариращите датировъчни резултати, които не се вписват угоднически в историческата гледната точка на еволюциониста. Уговорката е налице; староземците си мечтаят за Земя, която е на милиарди години, и са си измислили датировъчна "наука", която да го потвърди.



828
ДОПЪЛНИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ ОТ ПРЕВОДАЧА:




Burrunjor

Eдин от най-известните живи динозаври днес е Буронъор. Обитава северна Австралия. Имайте предвид също така, че Австралия (централна Австралия) е едно от няколкото места по лицето на Земята, където човешки крак не е стъпвал все още. Поне не и цивилен крак, понеже там има три американски бази, в Централна Австралия.
Други места, където хора не са стъпвали, са някои зони на Монголия, много места в планините и джунглите на Азия, джунглите на Южна Америка, и много места в джунглите на Централна Африка. Именно от тези места валят най-много свидетелства на живи динозаври.



"Буроньор е австралийски криптид, който много прилича на теропода динозавър Тиранозавър Рекс, или може би е мегараптор, като Аустраловенатора, Мегарапторrите или Раптор, но може също и да е динозавър, който ни е непознат от фосилната история. Аборигените описват Буроньор като гигантски гущер. На база наблюдения е окоо 8 метра на дължина, има малки ноктести ръце и ходи на два задни крака
Между 1950-1960г, австралийските скотовъдци се оплакват от голямо същество, което оставя двуноги следи и яде добитъка им. Също така, по-ранни доклади от аборигени говорят за влечугоподобно животно (вероятно с оперение), което се хранело с кенгурута и други големи животни. Ако не са откритите двуноги следи, Буроньор може да е също и мегалан (праисторически вид варан), който е живял по онези места в по-ранната история, както твърдят отново аборигените."


Една от откритите стъпки на Буроньор.






MOKELE-MBEMBE

Друг много известен жив динозавър е Мокеле-мбембе, името му означава "онзи, който спира потока на реки". За него се носят легени из племената около река Конго. Криптозоолозите го определят като сауропод.

Последните големи усилия на белите хора да го открият, са серия експедиции, организирани през 80те години, завършили неуспешно.

Според местните пигмеи, обширните и откъснати от света и практически непроходими блата на Ликоуала в Народна република Конго са обиталище на 9-10 метров земноводен "воден дракон". Пигмеите го наричат го Мокеле-мбембе (освен като "онзи, който запира потока на реки", може да се преведе и като "онзи, който обръща лодки"). Описват го като червено-кафеникав на цвят, с малка глава, но с много дълга шия и опашка, и тяло подобно на слон, има четири стабилни крайника, които оставят големи стъпки с три нокътя, и обича да се храни с Лангопилови дървета (това е известната гума от Конго). Пигмеите твърдят, че ги изследва с глава подобно на жираф, и го прави дори и когато е все още отчасти във водата. Местните най-често го наблюдават близо до голям водоем с прясна вода, езеро Теле.

От особен интерес е обсотятелството, че когато на пигмеите били показани редица снимки и картинки на животни, в опит да идентифицират Мокеле-мбембе, местните очевидци постоянно избирали картинките, които най-много се приближават до външния му вид, изобразяващи сауроподни динозаври, близки до диплодоците и бронтозаврите.






Това каменно изображение се намира в известния храм Та Пром в Камбоджа. Картинката в дясно, разбира се, е стилизация на живота от едно време, както може да е изглеждал - камбожки монаси, грижещи се за малки групи стегозаври.


829
Твърдение 6
Въглищните и петролните залежи са на милиони години


Във вътрешността на Следпотопните утаечни слоеве на континентите се откриват обширни сплъстявания на въглища, и джобове с петрол и газ. Тези неща се образуват от масови натрупвания на органичен материал (растения и животни), който е бил покрит с утайки,  и по този начин е бил компресиран, и в последствие загрят.

Ако петролните и газовите джобове са на милиони години, цялото налягане в газовите джобове трябва вече да е отпуснато, защото газът ще да се е процедил през полу-порестите и полу-пропускливите надлежащи каменни слоеве. Всъщност, всичкият газ в стратосферата трябва да е изтекъл през надлежащите скални слоеве и да е избягал в атмосферата за по-малко от 100 000 години време. [Г. С. МакЛийн, Роджър Оукланд и Лари МакЛийн: Доказателства за Сътворението (Естън, Саскачеуан: Институт по Цялостни Библейски евалгелиета, 1989г), 33... G.S. McLean, Roger Oakland, and Larry McLean, The Evidence For Creation (Eston, Saskatchewan: Full Gospel Bible Institute, 1989), 33]
И въпреки това, когато изследователска пробивна сонда навлезе в джоб с петрол или газ (който с предполага, че е на милиони години), често през сондажната дупка се освобождава голямо налягане, "нефтен фонтан". Наличието на това налягане, вътре в утаечните слоеве, говори, че тези депозити са били формирани преди по-малко от 100 000 години.

Представете си петролно и газово поле на 3000 метра под земята, за което се твърди, че е на 300 милиона години. Газът, под огромно налягане в този депозит, ще се просмуче нагоре през утаечните скали (защото изтичащият газ може да се проследи на повърхността на Земята). Ако този газ се е просмуквал нагоре в степен само 2.5 см за година, той целият ще се изпари в рамките на 100 000 години; ако се просмуква нагоре в степен 0.007 см за година, той целият ще изчезне в атмосферата в рамките на споменатите 300 милиона години, на колкото се предполага че е депозита. 2.5 см за година е правдоподобно; 0.007 см за година не е правдоподобно, защото много по-гъсти вещества (водата и петрола) се просмукват през скалите с много по-голяма скорост от 0.007 см за година. (Например, подпочвените води рязко се покачат след тежък и продължителен дъжд.)

Обширните въглищни напластявания, които виждаме насред утаечните слоеве, покриват големи територии, често стотици хиляди квадратни километри. Староземците твърдят, че въглищата са се формирали в блата в течение на милиони години, когато растителните остатъци бавно са се трупали в блатата и после са били покрити с утайки от поредното океанско навлизане в сушата. Някога да сте чували за блато, с площ стотици хиляди на стотици хиляди километра, покрито с много метри тиня? (Като въглищното легло, намиращо се под части от Оклахома, Мизури, Илинойс, Индиана, Кентъки и Пенсилвания?) [Р. М. Косанке, "Палинологични изследвания на въглищата в резервата Принцес в Североизточно Кентъки", Американско Професионално издание по геоложки изследвания, no. 839, (1973г): стр. 20... R. M. Kosanke, “Palynological Studies of the Coals of the Princess Reserve District in Northeastern Kentucky,” U.S. Geological Survey Professional Paper no. 839, (1973): 20]
Това са пропорциите, които някои блата ще да са имали, за да се образуват по-големите въглищни легла на Земята, според хипотезата на староземците.

Староземците казват, че въглищата трябва да са се формирали за милиони години, защото огромният обем на органичния материал в жилите изисква милиони години развиване на растителността, и след това изгниване, в древни блата. Само че, обемът на органичния материал във въглищните легла на Земята представлява само 128 години развиване на растителността, или, казано по друг начин, само три пъти растителното развитие, каквото го познаваме днес. [Андрю Снелинг, "Въглищните легла и Сътворението", Криейшън Екс Нихило, том 8, No. 3 (1986г): 20-21... Andrew Snelling, “Coal Beds and Noah’s Flood,” Creation Ex Nihilo, vol. 8, no. 3, (1986): 20-21]
Така че, натрупванията на растителни останки за милиони години биха били милиони пъти повече, отколкото растителното развитие, отразено във въглищните депозити.

Видовете растения, които влизат в състава на въглищата, не се откриват твърде често в блатисти екосистеми, а обикновено са типични за планински и тропически екосистеми. [Стюарт Е. Невинс: "Произходът на въглищата" Аргументативен член No. 41, Институт за изследване на Сътворението, Ел Кайон, Калифорния... Stuart E. Nevins, “The Origin of Coal,” Impact Article No. 41, Institute For Creation  Research, El Cajon, California]
Очевидно, тази растителност е била повалена и влачена от вода, докато не са се образували обширни покрития гниеща растителност, която после е била скоростно затрупана с утайки, в рамките на едно катаклизмено наводнение, което е изкоренявало дървета, силно е ерозирало ландшафта, след което отново е уталожило тези материали в утаечни наслоявания, които покриват цели континенти.

Според тезите на староземците, повечето от въглищните легла са се формирали преди около 250 милиона години. Но един необременен геолог взел парче дърво от едно въглищно легло в Австралия и го пратил в лаборатория за датиране с въглерод 14, без да казва на лаборантите, че го е взел от въглищно легло на 250 милиона години. [Андрю Снелинг, "Да изкорениш една старозаветна догма", Криейшън Екс Нихило, том 8, No. 3 (1986г): 20-21... Andrew Snelling, “Stumping Old Age Dogma,” Creation Ex Nihilo, vol. 8, no. 3, (1986): 20-21]
Датирането с въглерод 14 изчислило, че материалът е на възраст от около 30 хиляди години. (Дори и тази цифра е прекомерно завишена, защото датирането с въглерод 14 връща надути стойности на състаряване, което се обсъжда в Глава 12). Но как е възможно? Дървото все още имало достатъчно количество активен въглерод 14 в себе си, за да се изчисли възраст в рамките на хиляди години; и все пак, според ортодоксалните геолози и еволюционисти, дървото е било уталожено в блато 10 00 пъти по-отдавна в миналото, отколкото посочва остатъчния въглерод 14. Очевидно, този въглен се е образувал неотдавна, в следствие от страховит потоп, Потопът, с който племенните народи на този свят са запознати (както обсъдихме в Глава 5).

Староземците твърдят, че всички измервания с въглерод 14 при въглищата се дължат на замърсители, но беше показано, че това е много невероятно. [Пол Гийм, "Съдържащият се във фосилния въглерод въглерод 14", Институт за геологични изследвания, Лома Линда, Калифорния... Paul Giem, “Carbon 14 Content of Fossil Carbon,” Geoscience Research Institute, Loma Linda, California]

Количествата на въглерод 14 в повечето проби са поне пет пъти по-високи от допустимите стойности на грешката в следствие от замърсители и сходни съображения.

Ако въглищните легла наистина са се образували от блатна растителност, дъното на въглищните легла трябва да крие доказателства за коренищата и почвите, отговорни за развитието на тази блатна растителност. Не са откривани такива доказателства. Въглищният материал почива върху чисти подлежащи утаечни слоеве, които не съдържат следи от коренища и плодородна почва. [Н. А. Рупке: Утаечни доказателства за алохтоничния произход на стигмариите, каменни въглища, Нова Скотия" Бюлетин на Американското Геологично общество, том 80 (1969г): 2109-2114... N.A. Rupke, “Sedimentary Evidence For The Allochthonous Origin Of Stigmaria, Carboniferous, Nova Scotia,” Geological Society of America Bulletin, vol. 80. (1969): 2109-2114]
Отново, това е поредно доказателство, че растителните остатъци явно са били транспортирани от друго място до мястото на отлагането, което явно се е случило в масивен прилив на вода и кал.

Въглищните слоеве често съдържат големи дървесни стволове, които са били изтръгнати от земята и довлачени на друго място от огромен воден прилив. Тези дървесни дънери са изтръгнати при корените, което доказва, че не са пораснали на същото място, на което са депозирани. [Хенри М. Морис, Научно Сътворенчество (Грийн Форест, Арканзас: Мастър Букс, 1998г), 108... Henry M. Morris, Scientific Creationism (Green Forest, Arkansas: Master Books, 1998), 108]
Много от тези дънери са вертикални полистратови дървета, които бяха обсъдени в Глава 3.

Повечето хора смятат, че са нужни милиони години, за да се превърнат едни растителни остатъци във въглища. Нищо не може да е по-далече от истината. Висококачествени въглища (антрацит) са били произвеждани в лаборатории в рамките на седмици. Растителната маса се загрява и пресова за кратко време, и готово - въглища. [Тас Уолкър: "Въглищата, спомен от потопа", Криейшън Екс Нихило, том 23, No. 2, (2001г): 26... Tas Walker, “Coal, Memorial to the Flood,” Creation Ex Nihilo, vol. 23, no. 2, (2001): 26]
Динамиката на Земната кора по време и след потопа е предизвикало това рязко овъгляване, и ще бъде обсъдено в Глава 9.

Бел.прев: Знаехте ли, че един от стотиците варианти за свободна енергия е производството на собствени домашни антрацитни въглища? Повдигането на калоричността на нормалните растителни остатъци лесно се постига в домашни условия. Причината, поради която не популяризирам свързана информация, е че ненавиждам въздуха в населените места на България. Ненавиждам свръх-съдържанието на фини частици, и особено на тежки метали и сажди (може би ситуацията щеше да е малко по-добра, ако саждите бяха от дървесина, а не от тютюн, гуми, мазни вестници, мастило, найлон, боклуци, и страхотно токсични консерванти от евтини пелети). Мотивацията ми да популяризирам свободната енергия започна от това, че вече не мога да дишам спокойто в България... Ако мога поне да съм малка брънка от процеса на образоване на невежите маси, така че да спрат да се топлят на твърди горива и поколенията след мен да дишат малко по-чист български въздух, за мен това е достатъчна отплата.
Иска ми се образуването на въглища наистина да отнемаше милиони години. Ще съм доволен дори на стотици. Това би означавало, че само след десетилетие повече няма да има такива гнусотии, и никой няма да ги копае.




Произходът на петрола някак си е мистерия. Само че, той също е бил произведен в лаборатория в рамките на часове, от канална тиня. ["Петрол за минути", Криейшън Екс Нихило, том 9, No. 3 (1997г): 9... “Oil In Minutes,” Creation Ex Nihilo, vol. 19, no. 3, (1997): 9]

Знаем, че високото налягане от петролните залежи трябваше да се е просмукало през полу-порестите надлежащи скални слоеве и петролните газове да са избягали в атмосферата за по-малко от 100 000 години, и че световните въглищни легла съдържат измерими количества въглерод 14, които отразяват скорошното им възникване; следователно, петролните и газовите находища под налягане и обширните въглищни легла със сигурност са се образували само преди хиляди години, а не милиони.



830
Твърдение 5
Ноевият Потоп е просто приказка

Стотици племенни групи са разпръснати навсякъде по лицето на Земята. Устните им традиции и легенди се предават от предците им през поколенията. Една легенда е много популярна сред племената, като например тази от Нова Гвинея:

"На времето голям потоп дойде, който покри цялата земя и заличи всеки по лицето й, освен предците на народа Биами (Biami). Онези предци се изкачили нагоре по дървото Гобия (Gobia), кората на което те ползват за направата на въже за въжените си торби. Те взели със себе си нагоре земеделските си принадлежности за сеене на семена, всичките си животни, кучетата си и прасетата си, и всичко останало, нужно за живота. Когато потопните води се покачили по лицето на земята, хората се покачили по-високо на дървото. Те били в безопасност в клоните на това дърво, защото дървото растяло нагоре заедно с покачването на водите. Когато водите се прибрали от повърхността на цялата земя, хората могли да слязат. Почвата била много кална, но накрая успели да посадят семената си и животните им започнали да се множат. Те се отдалечили от дървото и започнали да населяват земята. Онези, които слезли от дървото, били предците на Самос (Samos), Кубос (Kubos), Гобасис (Gobasis) и Еторо (Etoro)." [Сър Джеймс Фрейзър, Фолклор в Стария Завет (Лондон, Англия: издателство Макмилан и компания, 1918г), 237... Sir James Frazer, Folklore in the Old Testament (London, England: Macmillan and Company, 1918), 237.]

Над 270 племена са документирани като проповедници на идеята, че целият свят някога е бил наводнен. [Ариел А. Рот, Произход: Свързване на науката с Писанията (Хейгърстаун, Мериленд: издателство Ревю и Хералд, 1998г), 306... Ariel A. Roth, Origins: Linking Science and Scripture (Hagerstown, Maryland: Review and Herald Publishing Association, 1998), 306.]



Ето една легенда от Гренландското племе на Канада:

"Светът на времето се преобърна. Някои хора бяха превърнати в огнени духове, всички останали се удавили, освен един. След това, оцелелият ударил земята с пръчката си, и от нея изскочила жена, и те двамата населили света. Доказателство за този потоп се открива при вкаменелостите високо в планините." ["Истории за Потопа от цял свят"... Flood Stories from Around the World]

(Фосилите на морските създания в планините ще бъдат обяснени в Глава 9.)


Детайлите на основната тема на Потопа се различават от племе до племе, но е очевидно, че тази история се е предавала от предци, които са имали знание за този катаклизъм, наводнение без аналог в човешката история. Древните Асирийци знаели за този потоп:

"Боговете, водени от Енлил, се съгласили да прочистят земята от прекалено многобройното човечество, но Утнапищим бил предупреден от бог Еа чрез един сън. Той и няколко занаятчии построили голяма лодка (половин декар по площ, седем нива) за една седмица. После качил в лодката семейството си, занаятчиите, и "семето на всички живи същества". Водите на бездната се надигнали, и шест дни имало буря. Дори боговете били уплашени от яростта на потопа. Виждайки всички хора избити, боговете се покаяли и плакали. Водите покрили всичко, освен върха на планината Низур/Нисур (Nisur), където акостирала лодката. Седем дни по-късно, Утнапищим пуснал гълъб, но той се върнал, понеже не намерил никъде другаде да кацне. Той след това пуснал врабче, но то също се върнало, и после гарван, който не се завърнал. Така разбрал, че водите са се изтеглили достатъчно, за да се появят хората. Утнапищим направил приношение на боговете."


Никоя друга легенда не прониква знанието на световните племена като тази за Великия Потоп. В Африка пигмеите (Централна Африка), кикую (Кения), йоруба (югозападна Нигерия), мандинго (Брега на Слоновата кост) и куая (близо до езерото Виктория), и още други, имат знание от предците си за Великия Потоп.

В Северна Америка ескимосите и инуитите (Аляска), якима (щата Вашингтон), чипеуа (Грейт Лейкс) и чоктау (югоизточните Щати), и още други, имат поколенческа памет за глобален потоп.

В Азия камчадале (Сиберия), бахнар (Кочин, Китай) и миатсо (южен Китай), чингпа (Бурма) и андаман (Бенгалски залив), и други, познават воден катаклизъм, предаван по устна културна традиция.

В Европа; древните гърци, германци, келти, викинги и уелци, и още други, са отбелязали Потопа в преданията си.

В Централна и Южна Америка якуи (северно Мексико), нахуя (централно Мексико), маите (Гватемала), ипурина (горната Амазонка) и короадо (южна Бразилия), сред други, говорят за световно наводнение в своите устни истории.

В Тихоокеанските острови и Австралия кабади (Нова Гвинея), маори (Нова Зеландия), мангая (острови Кук), гумайджи (северна Австралия) и полинезийските хаваици, и други, също познават Великия Потоп.

В Близкия Изток зороастрийците (Иран), египтяните, древните вавилонци (Ирак), древните хети (Турция) и евреите (Израел), сред други, имат спомени за исторически катастрофален потоп.

Разказът на евреите в Библията (Битие 6,7,8) за този световно известен Велик Потоп е най-добре познатият разказ: Бог не бил доволен от човечеството, затова Той наводнил земята, избивайки всички, които не били в Ноевия ковчег. Водите наводнили земята за 150 дни, после започнали да се оттеглят. Ковчегът акостирал в планината Арарат (източна Турция), тогава, Ной изпратил гарван, който не се завърнал. После изпратил гълъб, който се върнал с маслинова клонка. Следващата седмица отново изпратил гълъба, но той не се върнал, затова Ной решил, че е време хората да напуснат Ковчега.



Племето мичоакан от Мексико имат подобна легенда за Потопа:

"Когато потопните води започнали да се надигат, човек на име Тезпи влязъл в голям съд, вземайки със себе си жена си и децата си и разнородни семена и животни. Когато водите се оттеглили, мъжът изпратил лешояд, но птицата открила множество трупове за ядене и не се върнала. Други птици също излетели и не се върнали. Най-накрая, той изпратил колибри, което се завърнало със зелена клонка в човката."

Да се възприеме Библейския Потоп като приказка и фантазия е като да се нарекат предшествениците на всички тези племена лъжци. Политически коректните ортодоксални учени са изправени пред истинска дилема по този въпрос. Изглежда екстремно невероятно, че несвързани помежду си народи от всички места на Земята, без да имат какъвто и да е интерес да копират наследствата едни на други, ще имат сходни легенди за глобално разрушение чрез вода, освен, разбира се, ако тези племена не отбелязват истинско историческо събитие. Както сочат доказателствата, около тази работа с Потопа има повече неща, отколкото болшинството хора осъзнават.


831
Твърдение 4
Планините са се издигнали преди около 65 милиона години

Староземците вярват, че световните планински вериги са се издигнали преди около 65 милиона години, горе-долу по същото време, когато се е случило предполагаемото изчезване на динозаврите. Както видяхме, динозавърските вкаменелости са в диапазона на хилядите години (обсъдено в Глава 2); следователно, логически, планините са се издигнали само преди хиляди години, скоро след като тези същества са били загробени под утайките.

Някои планини на този свят представляват увити утаечни скали, съдържащи многобройни фосили. Тези слоеве са навити заради хоризонтално, регионално свиване; утаечните слоеве, положени върху континентите, са били намачкани или сгънати. (Това намачкване или сгъване често било съпроводено с плутонни магмени надигания от подлежащата мантия, което допълнително повдигнало планините, както се обсъжда в Глава 9.)

Ако планините са се издигнали преди около 65 милиона години (случва се и леко остатъчно надигане, но не и остатъчно от чак толкова отдавна), утаечните слоеве, които са били нагънати в това надигане, трябва да са по-стари от 65 милиона години. Твърди се, че повечето от утаечните скали са на възраст между 100 и 500 милиона години. Много от нагънатите утаечни скали в планините се предполага, че са на тази възраст. Но, утаечен депозит на възраст 300 милиона години много добре ще се е превърнал в камък и за 235 милиона години (чрез навлизания и оттегляния на океана), което уж довело до прага от 65 милиона години, в който момент, твърди се, започнало изграждането на планините.

Тъй като утаечните слоеве би трябвало отдавна да са твърда скала, преди това нагъване да започне, когато са били нагъвани, е трябвало да се появят радиални пукнатини от напрежението в нагъваните каменни слоеве. Вземете един тънък резен камък и силно го огънете, какво се случва? Напуква се. По същия начин, утаечните скални пластове е трябвало да се напукат, когато са се огъвали. Само че, в утаечните скални пластове на този свят няма пукнатини от огъване. [Джон Д. Морис, Младата Земя (Грийн Форест, Арканзас: издание Мастър букс, 1994г), 106-109... John D. Morris, The Young Earth (Green Forest, Arkansas: Master Books, 1994), 106-109]

Какво можем да заключим от отсъствието на пукнатини от опън в нагънатите утаечни скали? Тъй като няма пукнатини от опън, утаечните скали не са били твърд камък, когато са се огъвали. Тези утаечни слоеве все още са били влажни и меки, когато са се огъвали, както се доказва от отсъствието на пукнатини в нагънатите, в момента твърди, утаечни слоеве. Всички тези слоеве са били мокри и меки, когато се е случвало нагъването. Следователно, трябва да са положени в един единствен гигантски потоп, и са трябва да са били нагънати скоро след това, преди са се втвърдили в камък. Още веднъж сценарият на Потопа чудесно обяснява наблюдаваната геология.

Не забравяйте, че при настоящия ход на ерозията, континентите ще бъдат изравнени с морското равнище по-рано от 15 милиона години. Следователно всички континентални камъни, за които се предполага че са по-стари от 15 милиона години, би трябвало да са ерозирали много отдавна. (Ако континентите ерозират до морското равнище за 15 милиона години, всичик камъни на тази възраст и по-стари, които са били над морското равнище върху континентите, би трябвало да са ерозирали в морето.) Само че, голямото множество от континенталните утаечни камъни са на възраст стотици милиони години, както се вярва от староземците. Очевидно, староземските прогнози за възрастта на камъните са поне 30 до 40 пъти завишени, предвид степента на ерозията (тъй като 30 умножено по 15 милиона години, дава 450 милиона години, което е предполагаемата възраст на много утаечни скали).

Планините би трябвало да са първите земни зони, които ще еродират, защото са стръмни и са подложени на най-лошо време, но те съдържат скали, за които се предполага, че са на милиони години. Тъй като планините ще ерозират първи, и чак след това и по-плоските земни зони до морското равнище, в рамките на тези 15 милиона години, то тогава планините е трябвало да изчезнат в рамките на 1.5 милиона години. [Ариел А. Рот, Произход: Свързване на науката с Писанията (Хейгърстаун, Мериленд: издателска къща Ревю и Хералд, 1998г), 264... Ariel A. Roth, Origins: Linking Science and Scripture (Hagerstown, Maryland: Review and Herald Publishing Association, 1998), 264]

Обаче, в планините има камъни, които съдържат прости охлюви, миди, корали и вкаменелости на насекоми, за които се предполага, че са се формирали преди около 500 милиона години, когато се предполага, че биологичната еволюция тъкмо е започвала. (Вижте Глава 8 за опровержение на еволюцията, отнела милиони години.) Следователно, староземците настояват, че историята на ранната биологична еволюция е очевидна в утаечните скали, които, в действителност, би трябвало да са ерозирали до изчезването си поне 30 пъти до сега.

Племенният народ на Гренландия знаят за глобалния Потоп, и казват, че наличието на вкаменелости от океански същества в планинските скали е в следствие от този Потоп (както е обяснено в Глава 9). Това древно племе знае много повече за света от повечето съвременни учени. Те схващат, че за да може океански същества да са загробени в утаечните скали в планините, тези същества трябва да са били сразени и зазидани от унищожително световно наводнение; утаечният слой е това, което е останало, след като водата се е оттеглила в задълбочените водни басейни.

И в планинските зони, нагънатите утаечни слоеве нямат пукнатини от опън, което доказва, че всички утаечни слоеве са били още мокри и меки, когато са се нагъвали по време на планинообразуването в заключителната фаза на Потопа. Континентите станали по-дебели (седиментно отлагане и планинско надигане), докато океанските басейни станали по-дълбоки, и Потопната вода е изтекла в, тогава по-дълбоките, океански басейни (както е обяснено в Глава 9).

Вулканите са друг тип планина. Те са резултат от това, че океанските дънни плочи се стапят в мантията, след като тя се гмурка под континенталните плочи, и после се издига, под формата на магма, през континенталната кора, за да избълва вулканичен материал на повърхността на Земята. Земетресенията са свързани с това движение на кората.

Има около 50 000 "изчезнали" вулкани, и не изглеждат много различно от активните вулкани. За повечето от "изчезналите вулкани" се предполага, че са се формирали преди 65 милиона години, когато сблъсъците на континенталната кора нагъвали утайките в планини (но без пукнатини от опън!). Само че, моля спомнете си, че всички тези "65 милионни" планини е трябвало да са изчезнали още в първите 15 милиона години от образуването си. АКтивните вулкани и земетресенията са само спомен за масивния вулканизъм на Потопа и ранните Следпотопни години, което било резултат от изменените движения на плочите на Земната кора.

Океанските канавки могат да се считат за пропадания на океанската кора (свивки навътре), така както някои континентални планини могат да се считат за континентални издигания на кората (свивки навън). Океанските плочи се сблъсквали и нагъвали в свивки навътре, формирайки дълбоки канавки по океанското дъно (до 10 км дълбочина); по подобен начин, континенталните плочи са се сблъсквали, и утаечните слоеве са образували свивки навън, спомагайки за образуването на планините (както се обсъжда в Глава 9) до 8 км височина.

В океаните бавно се трупат свободни утайки, най-вече от речните устия. Океаните би следвало да са запълнени с утайки в рамките на 80 милиона години (тъй като обемът на океаните е грубо около пет пъти обема на континенталните камъни, които са над морското равнище, и следователно подлежащи на ерозия). Но океанските канавки съдържат твърде малко седиментно натрупване, което е изненадващо, защото океанските канавки би трябвало да се напълнят първи, тъй като са на океанското дъно и понякога дори са близо до произвеждащите утайки континентални речни делти; така че очевидно тези канавки са много млади, защото са събрали малко утайки в себе си. Канавките са се формирали, когато планините са се формирали, по време на побеснялото движение на плочите на Земната кора във времето на Потопа (както се обсъжда в Глава 9).

През очите на староземците доста неща са се случвали преди 65 милиона години, нали? Динозаврите са изчезвали, планините са се издигали, хиляди вулкани са изригвали, океанските канавки са се нагъвали, всичко по едно и също време. Според доказателствата, обаче, всички тези неща, освен тоталното изчезване на динозаврите (както отбелязахме в Глава 1), наистина са се случили едновременно, но само че преди хиляди години, а не преди 65 милиона.


832
Твърдение 3
Утаечните скали са били формирани постепенно в течение на милиони години




Староземците (общ термин, с който ще обозначим онези, които приемат хипотезата, че Земята е на милиарди години) искат ние да повярваме, че древният океан се е надигал и спадал множество пъти в рамките на милиони години, оставяйки по този начин утайки върху континентите при всяко оттегляне. С всяко ново заливане на континентите от океана, върху тях се отлагали повече утайки, върху предишните, които дотогава, предполага се, били вече твърди като камък (защото щели да бъдат върху суха земя милиони години, до следващото заливане от океана). Твърди се, че тези утайки постепенно покрили организмите, които били потънали на дъното. После, когато водата отново се оттеглила, утайките се втвърдявали около организмите, образувайки фосили.

Един от проблемите с тази теория е, че утаечните слоеве в геоложката колона (стратиграфската колона представлява дълбинен разрез на стратосферните слоеве за дадена географска локация, бел.прев) покриват щати, държави, и в крайна сметка цели континенти; а когато не покриват цели континенти, те спадат към друг клас утаечни скални типове, доказвайки, че въпросните слоеве са били уталожени на дъното на воден обем, който напълно е покривал континентите. [Ариел А. Рот: Произход: Свързване на науката с Писанията (Хейгърстаун, Мериленд: издателска къща Ревю и Хералд, 1998г), 218-219 ... Ariel A. Roth, Origins: Linking Science and Scripture (Hagerstown, Maryland: Review and Herald Publishing Association, 1998), 218-219]
(Планините са се издигнали по-късно, както е обяснено в Глава 4)

Ако утаечните скали наистина са се получили в резултат от множество навлизания и оттегляния на океана, то тогава напластените отлагания биха покривали само зоната на речните делти, едно 80 на 80 км (което е добра осреднена стойност на зоната на речните делти по принцип). Това е защото повече утайки, отлагащи се в днешно време, са при устията на реките. Тези зони на трупане на утайки са речните делти.

Бел.прев: Авторът иска да каже, че всяко речно устие е обречено да се превърна в речна делта, защото там е мястото, където се трупат най-много утайки от речната дейност. Това означава, че при ортодоксалния сценарий, на тези места ще има повече утаечни скали, отколкото на другите места по континентите.

В сценария на староземците, когато океанът настъпвал, реката продължавала да отлага утайки в надигналия се океан, само че просто по-навътре в континента. После, когато морското ниво отново се отдръпнело, навътре в континента би трябвало да остане утаечно отлагане с размерите на делта. Този депозит след това би трябвало да се втвърди в скала. Само че, тъй като отлаганията, които виждаме в геоложката колона покриват много по-големи зони (щати, държави, континенти), сценарият с морското ниво, което се надига и спада, е неправдоподобен. Очевидно, обширният утаечен слой е бил уталожен на дъното на воден обем, който напълно е покривал континентите, тоест глобален потоп.

Един от феномените около утаечните скални слоеве навява мисълта за рязка седиментация на полистратовите дървета (полистратен означава "много геоложки слоеве"). Тези дървета били фосилизирани във вертикална позиция в скалната колона, пресичайки множество слоеве и геоложки утаечни пластове. [Джон Д. Морис: Младата Земя (Грийн Форест, Арканзас: издателство Мастър Букс, 1994г), стр.100... John D. Morris, The Young Earth (Green Forest, Arkansas: Master Books, 1994), 100]





Така че, според староземците, тези дървета останали изправени милиони години, посадени на дъното на воден обем, докато около тях бавно се образували утайки. Само че дърветата, наводнени от току що затлачени реки, ще изгният и ще се катурнат, и това със сигурност ще стане в рамките на стотици години. Така че от нас се иска да повярваме, че тези вкаменели дървета, във вертикална позиция, останали вкоренени и изправени за милиони години, докато около тях бавно се образували утайки? Такъв сценарий е трудно да се рационализира.

Бел.прев: Не забравяйте, че образуването на вкаменелост изисква случването на изричен процес, и изричното наличие на много глина (и то не каква да е глина, а с минерален състав в определени рамки). Този процес задължително изисква изсъхване и е невъзможно да се съвмести с милиони години, прекарани на някакво дъно. Всяка органична плът би била неспасяема от изгниване, ако процесът на вкаменяване не се изпълни своевременно.



Тези полистратни дървета обикновено са не по-високи от 6-7 метра, бидейки счупени при върха и при коренищата. Тези дървета са били изкоренени и преместени от унищожителен потоп, и са били уталожени във вертикална позиция поради тежината на кореновите топки. След като изкоренените дървета били уталожени по този вертикален начин, утайките бързо са се образували около тях, преди да е имало време дърветата да изгният, да деградират, и да се катурнат. Внезапният, унищожителен потоп и бързото утаяване осигурили водната енергия и утаечната маса, нужни за затрупването и погребването на тези дървета.

Друг проблем с постепенното утаяване в сценария с милионите години е, че за да може океанът да навлезе в сушата, или континенталната земна кора трябва да падне, или кората на океанското дъно трябва да се повиши. Континенталните и и океанските кори седят върху Земната мантия. Мантията е зона на полу-стопена магма (лава във вътрешността на Земята), подложена на силно налягане, между Земната кора и Земното ядро.

Континенталната кора е по-малко плътна от океанската кора, и поради това плува по-високо върху мантията, отколкото океанската кора; така че, за да спаднат континентите, минералите, които изграждат континенталната кора, трябва изведнъж да станат по-плътни, респективно спрямо океанската кора. А за да се надигне океанската кора, тя също трябва да се противопостави на геохимията, като по някакъв мистериозен начин съставящите я минерали станат по-малко плътни, и така да започнал да плават по-нависоко върху мантията, спрямо континенталната кора. Както може да се предполага, няма физически геологически доказателства за подобни трансформации.

Староземците искат ние да повярваме, че животните умрели и били бавно покрити, в рамките на много години, от утайки, които бавно се утаявали на дъното на воден обем. После водният обем се оттеглил, оставяйки утайки и организми, които да започнат да съхнат и да се втвърдят в камък.
Има проблем, обаче: когато едно животно умре във вода, атакуват го мършоядите, атакуват го бактериите, и само в рамките на седмици, остават малко следи от животното, ако въобще. Въпреки това, според староземците, мъртвите организми били покрити в рамките на стотици години, и останали на дъното за милиони години, докато не се случело следващото океанско оттегляне. Това е невъзможно, защото организмите биха се разчленили и биха били погълнати от мършояди и бактерии само в рамките на месеци.

Очевидно, утайките рязко погрeбали тези организми, и скоро след това, водата се отдръпнала, което позволило на утайките бързо да се втвърдят, преди да е имало време организмите да изгният или да бъдат изядени от хищници. Механиката на Великия Потоп предоставя средствата за тази скоростна фосилизация, и ще бъде обяснена в Глава 9.

Милиарди миди са загробени в утаечните слоеве на континентите. Странно, но често двете вкаменели черупки на мидите са затворени. Когато мидите умират, в рамките на няколко часа черупките им се отварят. Следователно, утайките трябва много бързо да са зазидали тези миди, преди да са имали време да се отворят. [Г. С. МакЛийн, Роджър Оукланд и Лари МакЛийн: Доказателствата за Сътворението (Спрингдейл, Пенсилвания: издателска къща Уиттейкър, 1989г), стр.167... G.S. McLean, Roger Oakland, and Larry McLean, The Evidence For Creation (Springdale, Pennsylvania: Whitaker House, 1989), 167]
Невъзможно е тези мъртви миди да са били покрити бавно, за много години.

В различни краища на света се откриват масивни гробища на вкаменелости. [Хенри М. Морис, Научно Сътворенчество (Грийн Форест, Арканзас, издателство Мастър Букс, 1999г), 97-100... Henry M. Morris, Scientific Creationism (Green Forest, Arkansas: Master Books, 1999), 97-100]
Животните в тези гробища за фосили са обезобразени и струпани на купчина по време на катастрофално утаечно събитие. Утайките и зазиданите организми после бързо се изсушили и втвърдили, както обсъдихме по-горе. Много различни видове животни и растения от разнообразни екологични околни среди са струпани в тези гробища, което силно навежда на мисълта, че огромен прилив на вода е помел и носил тези животни и растения, докато не били зазидани всички заедно под голяма утаечна маса.




През 1976г, по време на миньорски операции на каменоломна в Лампос (Lampos), Калифорния, бил открит 25-метровия вкаменял скелет на балийски кит.; китът "стоял" на опашката си във вертикална позиция, зазидан в слоевете на утаечната скала. [Денис Гордън Линдсей: Раждането на планетата Земя и възрастта на Вселената (Далас, Тексас, издателство Исус за нациите, 1993г), 18-20... Dennis Gordon Lindsay, The Birth of Planet Earth and the Age of the Universe (Dallas, Texas: Christ For The Nations, 1993), 18-20]
Китовата вкаменелост разсичала слоеве, за които се твърди че са се образували в рамките на милиони години. Правдоподобно ли е да се предполага, че когато китът е умрял, е пазил равновесие на опашката си милиони години на морското дъно, докато около него бавно са се образували утайки?

Около 300 тетраподи (еднометрови четириноги влечуги) били открити в слоеве глина и пясъчник, които слоеве били на "260 милиона години", в Русия. Тези четириноги били заровени, стоейки на опашките си (във вертикална поза) с протегнати нагоре вратове. [Александър В. Лаломов, "Вкаменели влечуги на руската платформа", Техническо списание (Отговори за Сътворението, Флоренция, Кентъки), том 5, No. 1, 6-7... Alexander V Lalomov, “Fossil Reptiles on the Russian Platform,” Technical Journal (Answers in Genesis, Florence, Kentucky), vol. 15, no. 1, 6-7]
Твърди се, че утайките, загробили тези животни, са се трупали с по милиметър за година; следователно, съществата ще да са стояли на опашките си за хиляди години, докато утайките бавно са се натрупвали около тях. Не, очевидно, те са били скоростно заровени, с което се обяснява вертикалността им.

Ето един потресаващ факт, която пробива още една дупка в сценария на староземците: при настоящите степени на ерозия, континентите ще се изравнят с морското равнище за 15 милиона години. [Морис: Младата Земя, 88-90... Morris, The Young Earth, 88-90]
И въпреки това, те твърдят, че фосилите и скалите от континенталните слоеве са не по-стари от 500 милиона години. Следователно (неприятно), техните камъни на по 500 милиона години би трябвало да са били напълно изядени от ерозията преди около 485 милиона години.

Ако океанът постоянно се е надигал и смъквал в рамките на милиони години, оставяйки след себе си утаечни слоеве с всяко оттегляне, човек би очаквал белезите на ерозията (долини, речни канали) да се формират в утаечните слоеве докато океанът е бил оттеглен. Тогава, когато океанът е навлизал в сушата отново, нови утаечни слоеве е трябвало да запълнят тези белези на ерозията. Никъде в геологичните слоеве не се наблюдават запълнени белези от ерозия. [Рот: Произход, стр.218... Roth, Origins, 218]

Навсякъде, обаче, се наблюдават слоеве скали подобно на натрупани палачинки, което показва, че те са били натрупани бързо и последователно, в един единствен потоп.

Не забравяйте, че тези натрупани като палачинки скални слоеве покриват щати, държави и в крайна сметка цели континенти, а в случаите, когато не покриват цели континенти, спадат към други скални типове. Организмите са били скоростно загробени и преобразувани в камък в тези обширни утаечни слоеве, още преди да могат да деградират. Полистратните дървета пронизват хоризонтално каменни слоеве, за които се твърди, че са сформирани за милиони години, а както изглежда, трябва да се сформирали много бързо. Всички доказателства сочат към един унищожителен потоп, който е покрил континентите и е оставил обширни слоеве утайки, съдържащи милиарди зазидани организми: Ноевият Потоп!





833
Твърдние 2
Динозавърските фосили са на милиони години


Тъй като динозаврите са били с нас през цялата история, човек се чуди дали динозавърските вкаменелости са толкова стари, колкото се рекламира (65-150 милиона години). Фосилите се формират, когато пясък и глина покрият мъртвото животно на дъното на някакъв водоем. В последствие, водата се отдръпва от тези утайки, позволява им да изсъхнат и да се втвърдят в камък, и по този начин опаковат организмите.

Бел.прев: Това е изричната процедура, която трябва да се случи. Ако някое от тези условия не е изпълнено, или не е изпълнено в правилната последователност - фосил няма. И следите за съществуването на организма изчезват безвъзвратно и завинаги.



Ако тези същества наистина са умрели и фосилизирали преди милиони години, във вкаменелостите не би трябвало да има каквото и да е наличие на органичен материал, защото всеки органичен материал би се разградил или минерализирал още преди милиони години. Но я виж ти, открити са фосили, съдържащи остатъчни органични материали, което индикира, че въпросните вкаменелости са в диапазона на хилядите, а не на милионите години. Това не би трябвало да ни изненадва, тъй като динозаврите са неразривно свързани с човешката история.

Органичен остеокалцин е открит в динозавърски кости, което е докладвано от Герхард Мюзер (Gerhard Muyzer). [Герхард Мюзер, Геология, том 20, Октомври 1992г... Gerard Muyzer, Geology, vol. 20, Oct. 1992]
Този костен протеин отдавна би трябвало да се е разложил хаотично, или да се е превърнал в камък (минерализиран) от минерално богатите води, прецеждащи се през загробеното същество и заобикалящия го камък, ако се предполага, че костите са на милиони години.

В Монголия бил изкопан фосил на динозавър-майка, мътеща над 22 яйца. [Ариел А. Рот, Произход (Хейгърстаун, Мериленд: издателска къща Ревю и Хералд, 1998г), стр. 242... Ariel A. Roth, Origins (Hagerstown, Maryland: Review and Herald Publishing Association, 1998), 242]
Наличието на протеин в загробените динозавърски яйца е силно учудващо, предвид химическата нестабилност на протеина.

Преподаватели и служители в Монтанския Национален университет били шокирани от откритието, че кост на тиранозавър рекс съдържал червени кръвни клетки. Тези еволюционистки изследователи, поддържащи представата за старата Земя, провели шест различни теста, опитвайки се да докажат, че това не били червени кръвни клетки. [Карл Уейланд, "Сензационен доклад за динозавърска кръв!", Криейшън Екс Нихило, том 9, No. 4, (1997г): стр. 42...  Carl Wieland, “Sensational Dinosaur Blood Report!,” Creation Ex Nihilo, vol. 19, no. 4, (1997): 42]
Но всички тестове давали положителни резултати, което предизвикало паника у конвенционалните земни учени; въпреки че, както може да се очаква, резултатите от тестовете не успели да стигнат до първите страници на новините, точно както и другите разкрития за предполагаемо аномално органично присъствие не могли да влязат в новините.

В Алберта (Alberta), Канада, били открити динозавърски кости, които били загробени в гранули от желязна руда. "Гранулите попречили на водата да навлезе в костите, които, въпреки всички намерения и цели, не могат да се различат от съвременните кости." [Филип. Дж. Кюри и Ева Б. Копелус: 101 въпроса относно динозаврите (Минеола, Ню Йорк: издателство Доувър, 1996г) стр. 12... Philip J. Currie and Eva B. Koppelus, 101 Questions About Dinosaurs (Mineola, New York: Dover Publications, 1996), 12]

В северна Аляска от десетилетия се откриват кости, които до скоро се предполагаше, че са от бизони, защото изглеждат много пресни и са невкаменели. Когато пристигнали учените и анализирали костите, определили, че костите били от патицо-муцунести динозаври. Пресни, неминерализирани динозавърски кости абсолютно отричат хрумването, че са на милиони години.


Повечето от откритите динозавърски кости съдържали оригиналната кост, която би трябвало хаотично да се е разложила по време на предполагаемото многомилионно заравяне в утаечните слоеве. [Карл Уейланд: Динозавърските кости, на каква възраст са по-точно?, Криейшън Екс Нихило, том 21, no. 1 (1999г): стр.55... Carl Wieland, “Dinosaur Bones, Just How Old Are They Really?,” Creation Ex Nihilo, vol. 21, no. 1, (1999): 55]

Наличието на органичен материал в образците от тази глава отрича хипотезата, че изчезването на динозаврите се е случило преди 65 милиона години, същото отричат и стотиците срещи между "дракони" и хора, отбелязани в предната глава. Тези противоречия ще се прояснят, след като разгледаме още доказателства.

834
Твърдение 1
Динозаврите отмрели преди около 65 милиона години



Ако се приеме това условие, в историята не би трябвало да има никакви данни за човешки контакт с динозаврите. Вие преценете дали е имало скорошни контакти между хората и "динозаврите".
Думата "динозавър" не се е употребявала преди 1841г, когато британския учен сър Ричард Оуен (Sir Richard Owen), докато изучавал вкаменелостите на големи влечуги, решил че те са нов разряд животни, и ги наименувал динозаври (което означава ужасни гущери). През историята, тези "ужасни гущери" са се срещали с хората, и много от тези срещи са се случили на Британските острови на същия този Оуенс.

От "Историята на Британските крале", преведена от неизвестен в днешно време древен уелски език от Джефри от Монмаут (Geoffry of Monmouth), научаваме, че цар Морвидий (Morvidus) (който управлявал около 330 пр. Хр.) бил погълнат от голямо влечугоподобно чудовище. Записът съобщава, че съществото "глътнало тялото на Морвидий както голяма риба поглъща малка риба". Животното било наречено "белуа"(belua, бел.прев).[Бил Купър, "След Потопа" (Западен Съсекс, Англия: Ню Уайн прес, 1995г) 131... Bill Cooper, After The Flood (West Sussex, England: New Wine Press, 1995), 131]

За чудовище в областта Берис в Съфолк (Buries in Suffolk), Англия, се разказва в хроника от 1405г сл. Хр.:
"Близо до града Берис, близо до Съдбъри (Sudbury), в последно време се е появил, за голяма вреда на провинцията, дракон, с обширно тяло, гребен на главата, зъби като трион, и опашка, простираща се на огромна дължина. След като уби овчаря на едно стадо, изяде много овце." След множество провали на местните стрелци да убият чудовището поради твърдата му кожа: ..."за да бъде унищожен, бяха свикани всички хора от околността. Когато драконът видя, че отново ще го обстрелват със стрели, побягна в едно тресавище или езеро, и там се скри между високата тръстика, и повече не бе видян."

Бел.прев: Забележете от кога е този исторически извор - България тепърва е предстояло да падне под турско робство.



Официалните власти на Британското правителство очевидно не са били наясно, че летящите влечуги са изчезнали преди милиони години, защото през 1793г сл. Хр. докладвали:
"В края на Ноември и началото на последния Декември, много от провинциалните селяни наблядавали... дракони, появяващи се от север и летящи стремително на изток, от което те заключили, и заключенията им били правилни, че... се очаква буреносно време."

Ерудицията и литературата на Великобритания са обилно поръсени и с други записи за влечуги великани. Стотици свидетелства на "чудовището от Лох Нес" са се превърнали в новини; но над 40 свидетелства на Лох Морар, и други свидетелства на Лох Ломонд, Лох Ауе и Лох Раннох (Loch Morar, Lomond, Awe, Rannoch) не са успели да стигнат до новините. Над 100 градски околии в Англия са докладвали за дракони в историческите си записи; а пък са били изчезнали преди 65 милиона години?
Ополоний от Тяна (Apollonius of Tyana), пътешественик и историк от преди 2000 години, отбелязва, че "...цяла Индия е опасана от огромни дракони, обитаващи блата и планини." ["Животът на Аполоний от Тяна от Филострат"... “The Life of Apollonius of Tyana by Philostratus”]
Той казва, че блетните дракони били 30 кубита (повече от 18 метра) дълги, мудни, с черна кожа и с по-малко люспи от планинските дракони. Аполоний описал тези планински дракони като златни на цвят, много дълги, бързи като река и убийци на слонове.

Римският историк Плиний Стари (Pliny the Elder) казва, че в Индия слоновете са в постоянна война с драконите. Той отбелязва, че драконите скачали от дърветата върху слоновете, хапели хоботите и очите им, и се усуквали около тях. Слоновете се опитвали да бягат от драконите по дърветата, но змиевидното телосложение на драконите и отровата им убивали слоновете, които в смъртта си се сгромолясвали върху драконите и така ги убивали. Също така, драконите се криели във водоемите и причаквали слоновете, което водело до същите борби и същите резултати. [Плиний Стари, "Естествена история", Книга осма, глави 11 и 12... Pliny the Elder, Naturalis Historia, Eighth Book, Chapters 11, 12]

Марко Поло, при завръщането си от Азия, докладва за семейства, отглеждащи дракони, впрягащи ги към царствени колесници за специални случаи, и ползващи части (органи) от драконите за медицински цели. ["Драконите в историята"... “Dragons in History”]
Интересно е, че дванадесетте знака на Китайския зодияк са животни, единадесет от които са всекидневни съществуващи животни (плъх, кон, куче, бивол, заек, тигър, змия, овен, маймуна, петел и прасе). Дванадесетият е дракон. Защо китайците ще включват "митологически" дракон наред с тези обикновени животни?

Херодот (Herodotus), елински историк от около 400г пр.Хр., пише, че змии се извисявали в небесата над Арабия. [Перле С. Епщайн, "Чудовища: Историите, домовете и навиците им" (Гарден Сити, Ню Йорк, издателство Дъбълдей, 1973г, стр. 43)... Perle S. Epstein, Monsters: Their Histories, Homes and Habits (Garden City, New York: Doubleday, 1973), 43]
Тези окрилени змии, наречени от местните "Конгамато", явно все още летят в Южна Африка [М. Д. У. Джефрис: "Африкански птеродактили"... “African Pterodactyls,” M.D.W. Jeffreys]

Сиукските индианци от Америка разказват за летящо същество с размах на крилете 6 метра, ударено от светкавица, и направили снимки на това същество; това може да е известната "Гръмотевична птица", за която от векове се разказва във фолклора на Американските индианци. [Бил Джонсън: "Гръмотевични птици: Виждали ли са Американските индианци крилати динозаври?", Криейшън Екс Нихило, том 24, номер 2 (2002г), стр. 28... Bill Johnson, “Thunderbirds: Did the American Indians See Winged Dinosaurs?,” Creation Ex Nihilo, vol. 24, no.2 (2002): 28]

Двама аризонски каубои, както се споменава във вестник "Надгробен епитаф", убили голямо летящо влечуго през 1890г. [Дуейн Т. Гиш: "Динозаври по произход" (Грийн Форест, Арканзас, издание Мастър Букс, 1992г), стр. 16... Duane T. Gish, Dinosaurs by Design (Green Forest, Arkansas: Master Books, 1992), 16]
Докладваното същество имало алигатороподобна уста, дълга 2.5 метра, пълна със зъби. Каубоите отрязали върха на крилото му (което представлявата здрава мембрана, като на прилеп) за трофей.

Нерлук (Nerluc), Франция, бил преименуван в чест на убийството на дракон. докладваното животно било по-голямо от бивол и с дълги, остри рога. ["Драконите в историята"... “Dragons in History”]

В добре известната староевропейска научна книга, "Хистория Анималиум" (Historia Animalium) се казва, че драконите не били изчезнали през 16ти век сл. Хр., но били голяма рядкост и относително малки. [Конрад Геснер, "Historia Animalium", 1551-1587 сл. Хр., стр.224... Conrad Gesner, Historia Animalium, 1551-1587 A.D., 224.]

В Библията, Книга на Йоб (Job) 40:15 (вероятно от около 2000 пр. Хр.) Бегемотът се описва в големи подробности. Огромен, движещ се тежко и живеещ в блатата, имал опашка "като кедрово дърво". Еволюционистите твърдят, че това същество е било слон или хипопотам; но с опашка като кедрово дърво? Не мисля.

Индианците Анасази от Американския югозапад изработили изображения върху камъни, изобразяващи на едно място динозаври и хора. ["Улика, че хората и динозаврите са живели по едно и също време"... “Evidence that Humans and Dinosaurs Lived at the Same Time”] (липсват много данни за този източник, защото е било линк; има много линкове в този материал, които вече не съществуват, най-вече .html) Доказателство, че тези изображения са създадени преди много стотици години, е плътният слой "пустинен лак" върху тях. Пустинният лак (навяване на полен и прах) се натрупва бавно върху камъните в пустинята; лакът върху картинките на Анасази е толкова дебел, че вероятно са правени преди много стотици години. Следователно, тези находки на изкуството не са изфабрикувани от злонамерени европейски пришълци (които не са имали мотив за такава фалшификация) , а са направени от местните много отдавна, изобразили хора и динозаври, живеещи заедно. В Южна Америка, погребални камъни от Ика показват същества, които изглеждат като трицетератопси, птерозаври и тиранозаври, съществуващи паралелно с човечеството. [Джонсън, "Гръмотевичните птици", стр. 29... Johnson, “Thunderbirds,” 29]

На 11 Декември 1999г селяни близо до Бобоа, Нова Гвинея (Boboa, New Guinea), виждат огромен плуващ гущер, както се споменава във вестник "Индипендънт" ("The Independent") за Папуа (Papua), Нова Гвинея. Вестникът също така споменава, че на следващия ден, един пастор и един старши църковен служител също видели животното недалеч от въпросното място. Съществото било описано с тяло, "дълго като самосвал и почти два метра широко, с дълга шия и дълга стройна опашка". Ходело на задните си крака, които били дебели "колкото ствола кокосова палма", и имало два по-малки предни крака. Главата била подобна по форма на кравешката, с големи очи и "остри зъби, дълги колкото пръсти на човешка ръка". Кожата била като на крокодил, и имало "големи лъжици по гърба". ["Жив динозавър?", Криейшън Екс Нихило, том 23, No. 1 (2001г): (задна корица) ... “A Living Dinosaur?,” Creation Ex Nihilo, vol. 23, No. 1 (2001): (back cover)]

Римският историк Дио (познат и като Касий) (Dio/Cassius), пише, че един ден, когато Регулий (Regulus), римски консул (трети век сл. Хр.), се биел срещу Картаген (Северна Африка), изведнъж изпълзял дракон и се настанил зад стената на римската армия. Римляните го убили по нареждане на Регулий, одрали го, и пратили кожата в римския сенат. Когато измерили дракона, по нареждане на сената, се оказало, че е дълъг невероятните 36.5 метра и дебелината му била подходяща за дължината. [Тимофей Алферов, "Дракони, животни... не привидения", Криейшън Екс Нихило, том 22, No. 3 (2001г): стр. 16... Timofey Alferov, “Dragons, Animals . . . Not Apparitions,” Creation Ex Nihilo, vol. 22, no. 3 (2001): 16]

Да не би хилядите хора, които са виждали гигантски влечуги, да халюцинират? Това е крайно невероятно. Има силни доказателства, че динозаврите не са изчезнали преди 65 милиона години. Да се игнорира множеството свидетелства и подробни описания на динозаври е същото като щраусът, скрил главата си в пясъка.

835
Стара Земя?

Защо Не!



Джеймс И. Нийнхюис
James I. Nienhuis
Фондация Истинността на Генезиса

Хюстън, Тексас
2003г




СЪДЪРЖАНИЕ
(Твърдения, които ще бъдат опровергани)

Предисловие

Твърдения
1. Динозаврите отмрели преди около 65 милиона години
2. Динозавърските фосили са на милиони години
3. Утаечните скали са били оформяни постепено
4. Планините са се надигнали преди около 65 милиона години
5. Ноевският Потоп е просто приказка
6. Залежите от въглища и петрол са на милиони години
7. Радиогенното скално датиране доказва, че скалите са на милиони години
8. Животните еволюирали в други видове животни в течение на милиони години
9. Движението на Земната кора винаги е било бавно и е отнемало милиони години
10. Гранд Каньон е формиран за милиони години
11. Ледниковата епоха е обхванала света преди около 200 000 до около 10 000 години
12. Вълнестите мамути изчезнали преди окол 10 000 години по време на Ледниковата епоха, според въглеродното датиране
13. Маймуните еволюирали в хора преди около 3 милиона години
14. Човешките "раси" еволюират по същия начин, по който животинските "видове" еволюират
15. Ноевият ковчег не би могъл да съдържа милиони "видове" животни
16. Каменната ера започнала преди около един милион години, а Бронзовата и Желязната дошли много по-късно
17. "Големият взрив" породил Вселената преди милиарди години
18. Динозаврите отмрели преди около 65 милиона години, поради вулкани и/или метеоритни удари
19. Земята е на милиарди години и човечеството е на милиони години
20. Световната история се простира много отвъд "Митологичната" Библейска история
21. Книгата за Сътворението ще да е митологическа, защото Моисей започнал да я пише едва около 1400 пр. Хр.
22. Древната Китайска цивилизация се развила изолирано от цивилизациите на Близкия Изток
23. Старият Завет не е предвидил по чудотворен начин инкарнацията на Месията
24. Исус е бил просто един мъдър и добър човек
25. Библията в днешно време няма пророческа сила относно нашето бъдеще

Епилог

Бележки

Заслуги, автори и литература



Предисловие

Учили са ни на теории за една стара Земя и Дарвинова еволюция, които имат много малка научна основа, за да бъдат верни, и които отричат Библейската история. Това, което се наблюдава в природата и антропологията и това, което се казва в Библията относно Земната история, всъщност противоречи на преобладаващата научна мисъл. В тази книга ще спомена някои от твърденията на ортодоксалните учени, и ще ги опровергая, глава по глава. Моля, опитайте се да неутрализирате всеки предразсъдък, и да прегледате фактите.



836
Тази прекрасна книга е бижу заради две причини: добре написана е, чете се с лекота защото е интересна и предоставя повече факти и минимално философия към тях; и засяга един много важен въпрос от съвремието - въпрос, който едновременно ни заслепява и от двете страни.

Въпросът с истината за нашата планета, наречена "Земя", е от ключово значение за всекидневното ни поведение и избори, които правим, и следователно и за самото ни бъдеще. Без да знаем какво е миналото на нашата планета, каква е предисторията на света, който е наш дом, ние никога няма да можем да бъдем свободни.
Това, на кето са ни учили в училище за нашия свят, не може да е по-далече от истината. Но дали? В днешно време човек трябва много да внимава с такива приказки, защото все повече се оказва, че отдалечаването от истината бележи нови и нови рекорди. До онзи ден бяхме уверени, че онова, което са ни учили в училище, не може да е по-далече от истината, но ето, че в днешния ден някои хора вече си мислят да не би Земята всъщност да е плоска.

Тази книга ни помага в борбата и срещу двете заблуди. Тя по недвусмислен начин ни запознава с истината именно за методите, по които сме опознали света си, така че хем от една страна да отворим очите си за всички онези лъжи, с които са ни индоктринирали, хем от друга страна ни помага да не се подведем по нелепите съвременни псевдо-конспиративни теории, с които искат отново да ни отклонят от истинското образование.

Започнах превода й през януари 2016г и направих достъпна на български най-конструктивната част от този труд на Джеймс Нийнхюис. Преводът беше замразен тъкмо преди по-досадната й част, засягаща вече по-спорните религиозни моменти. Но той ЩЕ бъде завършен, по реда на приоритетите.

П.П.
Трябва да се отбележи, че всички картинки и вмъкнати видео-материали са от мен.

837
Всички теми / Re: Мисъл формите
« -: Юли 10, 2017, 11:42:28 am »
Мен ме учудва това с каква лекота накараха хората да повярват в "Матрицата".

Още моментално след излъчването масата от зрителите вече възприемаха филма за нещо буквално. Всичките му движения и течения, както казва kipenzov, всички онези нови теории, които тепърва им предстоеше да добият популярност, но присъствието им се усещаше тук-таме като клюки и нова информация, поеха сюжета на "Матрицата" и мигновено се зароди поредната конспиративна теория.

Повече от десетилетие наблюдавам как конспирацията се бори с двата си основни проблема: това, че незаинтересованите я считат за "теория", и това, че заинтересованите не успяват да открият конспирацията измежду всичките теории на конспирацията.

Според мен, "Матрицата" нанесе много смъртоносен удар по истината за световната конспирация.




"Матрицата" е символичен филм. Да - той говори за каквото говори. Но все пак е символичен и философски филм. Според мен няма нищо подобно на изображенията, които познаваме от филма, но те символизират нещо, което е пред очите ни.

Това, в което всекидневните хора във филма са потопени, е СИМВОЛИЧНО за онзи илюзорен, личен свят, за онзи самозаблуждаващ балон от предразсъдъци, в който живее всеки един от делничните хора на съвремието. А НЕ буквално послание. Достатъчно е да погледнем кой на практика спечели от пропагандата на този филм:

  • Спечелиха всички онези нихилисти, които не желаят да поемат отговорност за живота си.
  • Спечелиха всички онези наивни хора с провалено образование, които се оставят с лека ръка да ги заблудят, че Земята е плоска или е "космичсески кораб-платформа" или каквото и да е.
  • Спечелиха всички, които си търсят оправдание да спрат да се занимават с проблемите в живота си, които никога не са могли да разрешат.
  • Спечелиха всички онези, които се мислят за нещо повече от другите и всички онези, които се мисля тза нещо по-незначително от останалите.

Какво спечелиха тези групи? Определено не се сдобиха с някаква истина, тъкмо обратното - получиха прекрасно замислен седатиф, който да ги упои за десетилетия напред и да ги отклони от каквото и да е развитие на личността.


А кой загуби?

  • Загубиха всички онези, които се бореха обществото да започне да приема "теорията на конспирацията" насериозно.
  • Загубиха всички онези, които се опитваха да напомнят на хората за тяхната истинска стойност.






Филмовата екранизация на "Матрицата" на практика унищожи всякаква сериозна езотерика, която дотогава се е била обсъждала публично. Един от стотиците примери как се прави филм, който да създава овце, и как се прави филм, който ДА СКРИЕ в илюзии онова, за което действително трябва да се правят филмови продукции.

Не е много известен факта, че ИСТИНСКИЯТ филм всъщност беше "Еквилибриум". Понеже той щеше да отвори очите на хората, а нямаше да ги зомбира с илюзии, неговият сценарий беше откраднат и изчете във филмовите среди. Това доведе до скорострелното скалъпване на нов конкуриращ го филм - "Матрицата" - в който бяха вкарани огромни пари, в пъти повече, отколкото за заснемането на "Еквилибриум".

Мотивацията за това беше "Матрицата" да може да излезе на екраните ПРЕДИ "Еквилибриум", и втория да остане в сянката на по-холидувската продукция, защото изобразяваше действителността много по-точно от фантастичната и илюзорна антиутопия на изродите Уашовски, която има прекалено символична и непряка връзка с действителността. Докато връзката на сюжета на "Еквилибриум" с действителността беше почти буквална. И някои среди не искаха ТАКЪВ филм. Искаха холивудски филм.

След като се разбра, че сюжетът е изтекъл, се започна едно бързане, и естествено виждаме колко набързо е направен и колко е недовършен и претупан "Еквилибриум" дори и при факта, че излезе след "Матрицата".


838
В. Шпицберген, Гренландия и Арктическа Канада: другият мит за Нацисткото оцеляване


Западните Съюзници, руснаците и германците, всички в голяма степен разчитали на прогнозите за времето, за да планират и изпълнят кампаниите си и за тази цел точното до минута прогнозиране на арктическите условия било жизнено важно. Поради това, не било учудващо човек да открие, че особено германците държали добре да екипират командосите си - обикновено от Вафен SS - за да оперират независимо на остров Шпицберген северно от Новрегия, в Гренландия и в Антарктическа Канада. Тези екипи били превозени до операционните им зони с U-лодки. Особено на Шпицберен явно е имало редовна размяна на ответни действия между германците и англичаните, като командосите на всяка страна са се опитвали да разрушат метеорологичните станции и радио-станциите на другата страна. При еди нтакъв случай, може би най-известния, германският боен кораб "Тирпиц", сестрински кораб на "Бисмарк", отплавал за мястото на острова, където функционирала една такава британска станция, приравнил тежките си 38-калиброви оръдия с нея, и бързо я изравнил със земята, без съмнение за шок и изненада на британския персонал. Според други твърдения е имало тайна германска метеорологична и радио станция във Франц Джоузеф Ланд - островите на север от Финландия и Съветския Съюз.



Станцията "Кренкел" (Krenkel) (Франц Джоузеф Ланд, Русия)



Заседнал над великата Сиберска пустош, Франц Джоузеф Ланд е толкова болезнено откъснат, че почти никой не е чувал за него. Отделен от Русия с широки ръкави от ледено море, архипелагът е брутално студен и абсолютно безлюден. През годината летните температури не се покачват над мъничките 2.1 градуса Целзий. През зимата, температурата се гмурка до ужасяващите -44 С. В най-северната част на тази изолирана скална буца, отделена дори от останалата част от Франц Джоузеф Ланд, се намира станцията Кренкел.


Някога дом на стотици и простираща се на много хектари, станция Кренкел сега е изоставена, въпреки че мъничък брой персонал все още работят в шепа сгради. Като цяло, обаче, станцията е оставена на милостта на елементите. Счупени дървени бараки седят тихи и празни, чакащи да се сринат под тежестта на следващия снеговалеж. Разбит товарен самолет се превръща в прах на ръба на океана. Пейзажът е смесица от кал, изгнила техника и пробити петролни варели.


Ефектът е сразяващ, опияняващ. Да гледаш руините на Кренкел е като да гледаш края на света; едно бъдеще, в което всяка надежда е отмита от океана, а миналото е оставено да ръждяса.

10 изоставени метеорологични станции и инсталации по света




Само че, заедно с твърденията за германски бази на Гренландия, отново навлизаме в полетата на сюреалистичното. Твърди се, че тези бази били сравнително големи, както и контингента германци, които ги оперирали. въпреки че били известни на гренландците и на американските сили, повечето усилия да бъдат открити се проваляли. Един следвоенен германски източник говори чак за три независими бойни групи на SS (Kamfgruppen), действащи на Гренландия под кодовото име Тулекампфгрупен (Бойни групи Туле). Още веднъж стават явни окултните интереси на Третия Райх.

Както може да се предвиди, тези "Бойни групи Туле" стават обект на друга серия от легенди за оцеляване, защото бивши офицери от SS били докладвали, че са видели U-лодки, пълни с товар, маркиран "Туле 1 К" и тези лодки отплавали от Германия в последните дни на войната. Заклети от SS да пазят тайна, "явно е, че "Туле 1 К" е "Туле Кампфгрупе 1" и че тези лодки не са имали намерение да се предават; и че все още имало мисия за изпълнение." Американзите, както се разказва в историята, не успели да локализират въпросните бази заради две причини: зоната била твърде обширна, и базите били "като германските укрепления, построени в Нова Швабия... в тунели дълбоко под ледените гледчери (предполага се, че са навлизали в самите скали) и че били прокопани на дължина 2000 м". Това твърдение със сигурност е неправдоподобно, тъй като транспортирането на сложна миньорска и копачна техника, да не говорим за достатъчно експлозив, за такава цел и то с U-лодки би било огромно предприятие, такова, че би било доста отвъд трудовите възможности на малките SS бойни групи.

Бележка от автора: Вземете предвид факта, че огромните подземни фабрики в Германия били построени в рамките на няколко месеца от хиляди роби-работници, работещи нон-стоп 24 часа с най-добрата съществуваща миньорска и тунелираща технология.

Но с това не се изчерпва сюреалистичния аспект на историята. В случай, че базите били разкрити, предполага се че за защитата си разчитали на екзотични електромагнитни оръжия, едно от които имало къс обхват, но можело да направи така, че запалителната система на самолетните двигатели напълно да пропадне.

След войната, "Vienna Wiener Montag" (вестник, бел.прев) публикувал статия в изданието си от 29 декември 1947г, че ескимоси били докладвали на американските власти, че били забелязали SS бойна група в пълен състав от 150 човека.

Бележка от автора: Както казах, цифра от 150 е реалистична за бойна група, но е доста под нужната работна ръка за построяването на такива големи бази.

Освен тези твърдения за големи бази и бойни групи и екзотично въоръжение, съществува и подобно показание, циркулирано от отявлено про-нацисткия писател Вилхелм Ландинг в романа му от 1971г "Gotzen gegen Thule", роман който той нарича "пълен с действителности" (voller Wirklichkeiten), в него се говори за голяма германска база в Канадския Арктик, близо до магнитния Северен полюс. Тази база, както той казва, била обслужвана от германските военни чрез специални самолети за големи разстояния и, разбира се, летящи чинии! Сякаш това не е достатъчно, Ландинг поддържа тезата, че тези въздушни съдове не били екипирани с нормални картечници и оръдия, ами използвали Metallstrahl, на практика електромагнитна картечница за метални муниции (или гаусова картечница, бел.прев), която изстрелвала мънички топчета с огромна скорост, един вид хипер-бърза пушка, която с лекота щяла да разкъса на парчета всеки самолет на Алианса, и можела да направи това на голямо разстояние.

Всички тези твърдения биха продължили да бъдат просто фантастика, ако не беше откритието на американския уфолог Уилям Лайн (William Lyne) - като той самият определено е извън "мейнстрийма" на уфологичното общество - откритието му представлява част от германска техническа екипировка, която, съвсем буквално, купил от магазин за втора употреба в Уайт Сандс, Ню Мексико!

Бележка от автора: Лайн е авторът на една доста необикновена уфологична книга - а уфологията е поле, в което необичайното изглежда е нещо като норма - наречена "Космически извънземни от Пентагона" (Space Aliens from the Pentagon), основната й тема е непоколебимото му и настоятелно твърдение, че НЛО-тата са изцяло земни и направени от човешка ръка, и се употребяват за прокарването на изфабрикуван "извънземен сценарий", част от цяла кампания психологически операции. Лайн, въпреки честите невероятни аспекти на книгата си, беше, плюс Стивънс, един от малкото уфолози, който погледна със сериозно око на мита за нацисткия произход на НЛО-тата точно преди написването на книгата "В преследване на Енергията от нулевото пространство" на Ник Куук.

Необичайното на тази техника била не само централната кръгова свастика - ясна индикация за окултното Тулегезелшафт (общество Туле), защото именно тази версия на свастиката била на емблемата, но също и обозначението й като Peiltochterkompass, "дъщерен компас". Изследвайки по-задълбочено този инструмент, Лайн заключил, че това не било обикновен компас, защото изглеждало, че не работи на принципа на никакви магнитни средства, което може да обясни как така се е озовало в Уайт Сандс, Ню Мексико! Лайн и мистериозният му компас дори станали обект на една статия в местен американски вестник.

Защо находката на Лайн е толкова важна по въпроса за твърденията за нацистки бази в Канадския Арктик, които били снабдявани чрез самолети за дълги полети?

Много просто.

Ако въобще някога е имало някаква истина в твърденията за германски бази в тези гъсто заселени райони, тогава нормалните магнитни компаси на практика биха били безполезни с цел навигация в местността, тъй като стандартните компаси са пословично неточни на полярните региони, където слънчевата енергия каскадно се влива в Земята, причинявайки локални смущения в магнитното поле. Следователно, трябвало е да се открие някакъв друг метод за безопасна навигация на летящите съдове. Ландинг твърди, че това се било извършвало чрез компас, който ориентирал себе си към слънцето, отчитайки поляризираната светлина, вместо магнитните полеви линии. Лайн следователно явно е открил някаква версия на този компас в област от Америка, известна с изследователските си лаборатории, около 20 години след появата на първите сюреалистични твърдения на Ландинг!




Бел.прев: Компасът на пирата Джак Спароу от филма "Карибски пирати", който не сочи север. В сюжета на игралния филм, компасът сочи към онова, което човек най-силно желае в дадения момент.
Възможно ли е действително да съществува такава техника, която да засича вид поляризирана енергия, свързана с човешките желания? Псиониката може да е един от кандидатите за възможен отговор.



Но според Ландинг има дори повече за обмисляне, защото както той твърди, германската база в Канадския Арктик активно изследвала и разработвала така-наречените "устройства за свободна енергия", устройства, които извличали така-наречената "енергия от нулевото пространство" в квантовата механика. В тази връзка, тези изследвания както се твърди били провеждани под покровителството на SS Entwicklungstelle IV, или SS "Инсталация за разработване IV", едно тяло, ако е съществувало въобще, което би попадало под целевата мисия и юрисдикция на Камлеровите SS Сондеркомандоси, защото те отговаряли за "изследванията, чрез които Германия да стане независима от външни енергийни източници".




6 януари 1994г Албакъркското списание "Север", статия посветена на Уилиям Лайн и неговия мистериозен нацистки компас.



Така, с фантастичните твърдения на Ландинг, се връщаме в пълен кръг отново до екзотичните източници на енергия, технологиите, окулта, и извършваните от SS на нацистка Германия изследвания. Следователно, преди да продължим да изследваме по-правдоподобни версии на Нацисткото оцеляване в следващата глава, заслужава си да обобщим събраните твърдения и доказателства от тази и от предните глави:

(1) Факт: Германците предприели експедиция до Антарктида, чиято скрита цел очевидно е имала военен характер, защото не можем да си представим човек като Райхсмаршал Гьоринг да спонсорира експедиция с каквато и да е друга цел;

(2) Факт: САЩ в два отделни случая през дълтгия диапазон от 11-12 години предприели две големи военни експедиции до този континент, едната под подходящото алиби на картографирането (експедицията на Бърд от 1947г, операция Хайджъмп), и другата под алибито на Геофизична Година 1957-58 (да изследва ефектите на ядрените взривове върху Антарктическия клемат!);

(3) Факт: Адмирал Бърд, водачът на първата американска експедиция, бил записан в един южно-американски вестник, предупреждавайки за "вражески" летателни апарати, способни с лекота да нарушат американското въздушно пространство, и да летят от единия полюс до другия с невероятна скорост;

(4) Факт: Германския флот демонстрирал голям интерес към идеите за "свободна енергия" на Ханс Колер, с привидната цел да изработят средство за тяга при подводниците, което да позволи на германските U-лодки да останат потопени горе-долу вечно;

(5) Факт: Дневниците на Адмирал Бърд и записките му от експедицията са все още засекретени;

(6) Факт: Изобретенията на Колер били строго засекретени от германския флот, а по-късно и от британците, които ги разсекретили повече от 30 години след края на войната;

(7) Факт: Германците явно също така били разработили софистициран компас за евентуална употреба от летателните апарати в полярните региони, както и от евентуално по-неконвенционалните летателни апарати;

(8) Факт: Времето, през което се твърди че е съществувала германската антарктическа база съвпада със "златния век" на НЛО, от наблюденията на Арнолд, през Розуелската катастрофа, до и отвъд голямото прелитане над столицата Вашингтон през 50те години;

(9) Факт: SS генерал доктор инженер Ханс Камлер бил придобил тотален контрол над всички тайни военни изследвания в Третия Райх в края на войната, позиция, която би го посветила в изследванията на германския фолот;

(10) Факт: От движенията на дивизиите Генерал Патън в заключителните дни на Европейската война е явно, че тайната SS империя от тайни оръжия на Камлер е била нарочната и принципна цел на тези военни операции;

(11) Твърдение: Гранд Адмирал Дониц в повече от един случай намеква за ролята на германската флотилия от U-лодки в построяването на тайни бази в полярните региони;

(12) Твърдение: Нези бази били обслужвани от SS войски, и предполага се и от техници, извършващи продължаващи изследвания в "енергията от нулевото пространство" или "свободната енергия";

(13) Твърдение: Въпросното изследване попадало под SS тяло, наречено S-IV, като си спомняме Камлеровата S-III, кратко спомената в Част Първа;

(14) Твърдение: Тези бази се казва че били отбранявани с екзотични видове оръжия, включително електромагнитни "картечници" и устройства, които можели да се намесят във и да извадят от строя стандартните електрически запалителни системи на двигателите;

(15) Твърдение (от първа част): Имало тайни SS екипи, работещи върху "област от физиката", която била дори още по-екзотична от ядрената и термоядрената енергия;

(16) Твърдение: Има връзка с нацистките окултни интереси в полярните региони чрез мита "Туле", пред-военното окултно Общество Туле (Thulegesellschaft);

(17) Факт: Най-високите нива на SS били посветени в окултния вътрешен кръг на Химлер в замъка Вевелсбург, от което е вероятно и самият Камлер да е бил такъв посветен;

(18) Факт: Изпитателният тест на германска атомна бомба през 1944г на остров Рюген бил извършен на място, което си има своя собствена окултна предистория и значителност за пред-военния германски, и много окултен, Орден на Новите Тамплиери.




Първият път, когато свастиката била използвана с "арийско" значение, е на 25 декември 1907г, когато самопровъзгласеният Орден на Новите Тамплиери, тайно общество, основано от Ланц фон Лийбенфелс, на събрание в замъка Верфенщайн (Werfenstein) в Австрия, бил представен жълт флаг със свастика и четири хералдически лилии.


Това, което изниква от този списък, е наистина обезпокоително. Ясно е, че от раз може да се направи заключението, че нацистката върхушка са инвестирали значителни ресурси в разследването на всички и всякакви начини за сдобиване с власт, окултни или не, и на всички пътища за сдобиване с нови източници на енергия. И, също толкова ясно е, че нацистката върхушка била склонна да мисли "извън кутията" и била готова да стигне много далече - съвсем буквално - за да изследва тези въпроси. И още нещо изниква от този списък - презаетостта с области от физиката, и области от земното кълбо, почти изцяло пренебрегнати - поне публично - от военновременните Съюзници. Още повече, това което също изниква в обезпокоителен смисъл, е че може би, просто може би, в крайна сметка в мита за оцеляване има нещо, защото едно нещо става ясно от начина, по който са се разиграли събитията през войната, особено по отношение на Антарктида: подобни митове били неизбежно свързани със стремежите за екзотични изследвания, които извършвали германците, и подобни митове изглежда че явно са били скритата мотивация на американските контра-удари.




839




Б. Експедицията в Нова Швабия


Късно през 1938г германците предприели експедиция до Антарктида, специално за целта оборудвали самолетоносач за водни самолети, "Швабенланд", и го поставили под командването на един от най-опитните полярни изследователи на Германия. На цената на няколко милиона райхсмарки, експедицията била под личното напътствие и менторство не на друг, а на шефа на Луфтвафе, Райхсмаршал Херман Гьоринг, което ни кара да се зачудим, каква ли цел може да е имал Гьоринг, като е спонсорирал такава експедиция.

Бележка от автора: Също така трябва да се отбележи, че явно тогавашния Заместник-Фюрер и шеф на партията, Рудолф Хес, също е бил лично посветен в каквато и тайна цел да е имала експедицията и каквито и да са били тайните й открития. Някои хора свидетелстват, че това отчасти била скритата мотивация за необяснимия полет на Хес до Великобритания през 1941г, за да проведе тайни "мирни" преговори с представители на британското фашистко движение.

Това, че е била военна по характер, явно е без съмнение, защото нацистите не си спестили никакво усилие, като екипирали експедицията възможно най-изчерпателно. Били изобретени нови техники за консервиране на храната, нужна за воаяжа от и обратно до Германия, било проектирано и ново облекло, което, както се твърди, включвало "сив, почти куршумо-брониран, безшевен, металическо изглеждащ костюм... направен от китова кожа". Вдъхновението за експедицията също така може да е произлязло и от скрити окултни мотивации, защото окултното общестово Туле вярвало в Нордическа Атлантида, която била скрита под полярния лед, откъдето произлязла, както твърдят легендите, германската раса.

Бележка от автора: Този факт също така би поставил експедицията в пълномощието на SS Аненербедийнст.


Ацтеките напускат Ацтлан и се заселват в Южна Америка. Изображение от първа страница на историческия кодекс Ботурини - една от книгите на ацтеките, написани в пред-Колубмийската им и пред-колониална история.


Във всеки случай, малки екипи от специално подбрани биолози и други учени придружавали експедицията, за да провеждат лабораторни експерименти на борда на подновения "Швабенланд".

Бележка от автора: Тази експедиция е обект на увлекателния роман на Уилиям Дийтрих, наречен "Леден Райх" ("Ice Reich") от 1998г. Тезата на Дийтрих е, че германците се стремели към непознати микробиални и бактериологични форми на живот, които били замръзнали в леда и които можело да се трансформират в биологични оръжия.

Германците избрали региона от Антарктида, познат като Земята на царица Мауд, зона от континента, заявена от Дания. В безочливо незачитане на международното право, нацистите прелетели над цялата зона, пускайки от небето хиляди малки знаменца със свастики с шипове на дръжките, които се забивали в леда, и завзели местността в името на Германия, преименувайки района Нова Швабия. Но те направили повече от простото летене и пускане на знаменца.

Германските пилоти изчерпателно фотографирали целия район, и докладвали за планински вериги, достигащи над 3600 м надморска височина, камеисти зъбери, издигащи се над полетата от лед. Но най-удивителното е, че както се твърди, те открили езерца, незасегнати от леда, нагрявани геотермално, в които растяли всякакви неизвестни видове водорасли. Те също така открили южния нос на разлома, спускащ се от Нова Зеландия, през нова Швабия и нагоре в Атлантическия океан, известната Атлантическа "канавка". Германците заключили, че подобни черти биха могли да говорят за наличието на каменисти пещери на континента, геотермално нагрявани, съвършеното място за скрита база в най-изолираната, най-безлюдната и най-недостъпната пустош.

Най-интригуващото е, че учените на борда на "Швабенланд" не си губели времето, а анализирали потенциалните източници на храна на континента:

Императорски пингвини били уловени за връщане и изучаване в Германия. Моржове били отстреляни и дисектирани. Телата им били изследвани за мазнини, протеини, витамини и друго хранително съдържание. Биологическите открития, направени по време на експедицията, щели да ангажират университетските учени месеци наред, но целта на този фокус била секретна. Известно е, че германските диетици били упълномощени да приготвят вкусни и хранителни ястия, използвайки единствено това, което се намирало на Антарктида.

Ясно е, че ако тези твърдения са истина, в такъв случай германците се подготвяли за относително мащабно и постоянно присъствие на континента.

След това, чрез поемане на зиг-закащ курс между Африка и Южна Америка - което само по себе си е една от интригуващите мистерии на експедицията - "Швабенланд" се върнал в Германия, достигайки пристанище на 10 април 1939г. Гьоринг удостоил членовете на експедицията с писмени медали и почести. След това, всяко последващо споменаване на експедицията в Германия - или коя да е друга преса - секнало.




Външната граница и обратния път на Новошвабската експедиция до Антарктида




Почетният медал на Гьоринг за Антарктическата експедиция



И така, какво имаме до този момент?

- Твърдения на германските писатели с известни или предполагаеми нацитки симпатии за продължаващо нацистко присъствие на Антарктическия континент по време и след войната;

- Действително подозрителна активност на U-лодки в Южния Атлантик в края на войната;

- Твърдения на германски изследвания, които може да не са имали друга цел, освен установяването на постоянно германско присъствие на континента;

- Твърдения за открити малки термално затопляни езера с неизвестни видове водорасли във вътрешността на континента;

- Твърдения на Гранд-Адмирал Дониц, че флота на U-лодките бил замесен в построяването на тайна база далеч от Райха, която база била заобиколена от "вечен лед";

- Твърдения за една последна морска битка в Атлантическия океан точно преди Германската капитулация, като нещата се развили учудващо катастрофално за Съюзниците;

- Действително следвоенно пътешествие на американските военни до континента в първите две години след войната, с малки придружаващи репортерски контингенти, експедиция, екипирана за осем месеца, която продължила само осем седмици; и накрая,

- Действителен вестникарски доклад за това, че Адмирал Бърд се е опитал да предупреди Америка за военна заплаха от "вражески летателни апарати", летящи от полюс до полюс с огромна скорост.


Всичко това явно намеква като минимум, че нещо се е случвало в Антарктида, и че якой в ъв федералното правителство на САЩ бил доста обезпокоен от това.

Наистина, когато САЩ се върнали на Антарктида 12 години по-късно, те отново го направили силово, но този път с ядрена сила, и още отново под прикритието на "международна кооперативна мисия" - международния научен проект "Интернационална Геофизична Година 1957-1958". Това означава, че ако наистина е имало германци в тайна база някъде на този замръзнал континент, те са разполагали с около 12 години да правят каквото са правели. В контекста на Нацистката легенда, предполага се, че те усърдно са усъвършенствали странните си военновременни изследвания. Във всеки случай, както Хенри Стивънс посочва, този период, от 1947 до 1957-58г, всъщност е "Златният век" на летящите чинии, обхващащ свидетелствата на Кенет Арнолд, така-наречената катастрофа в Розуел и присвояването й, до известното "жужене" на НЛО-та над столицата Вашингтон и над Белия дом, които изнервили дори невъзмутимия Хенри Труман. Прословутото свидетелство над Вашингтон през 1952г предизвикало нервната и неубедителна прес-конференция на Петнагона - единствената пресконференция в историята, която генерал от Пентагона някога е давал - по въпроса за НЛО-тата.

Бележка от автора: Стивънс спекулира и по отношение на възможната мотивация за прелитанията на НЛО-тата над чувствителни зони като столицата Вашингтон: "Дали това прелитане е било в отговор на прелитането на Бърд над германската база в Антарктида и дали е целяло да покаже на американците, че нямат никакъв контрол над собственото си въздушно пространство?" (стр. 55) Стивънс не предоставя доказателство за тази спекулация. Аз предлагам моята лична спекулация относно подобен сценарий във връзка с изледването ми на документите за Majic-12 и злополуката в Розуел в Глава 16. Но ако предположим, че Стивънс е прав, в името на аргументацията, то в такъв случай прелитанията на нацистките летящи чинии над американската столица толкова дълго след края войната със сигурност би разтърсило апарата на националната сигурност на САЩ, много повече, отколкото ако тези прелитания биха били очевидно извънземни такива, и отговорът на това би бил спускането на правителствения капак над изследването на този феномен, точно както се е случило, тъй като ако това е вярно, предполагаемо победеният враг въобще не бил победен.

Под прикритието на "Геофизичната година", САЩ отново изпратили флотска мисия до Антарктида. Употребата на военна сила - включително и атомни оръжия! - била "приклита" с нелепата история, че САЩ и СССР, в някакъв рядък момент на ядрено коопериране по време на пика на Студената война, се били интересували каква част от континента можело да се "възстанови", като се нагрее с ядрени експлозии! И следователно, било нужно да се били детонирали няколко малки ядрени "устройства" над континента, за да се затопли и стопи леда, за да се докаже практичността на концепцията! Както Стивънс остроумно отбелязва за читателите си, "Вие вече знаете точно къде в Антарктида планирали да взривят тези атомни бомби". Така, три бомби били детонирани на височина приблизително 500 км над целта, една на 27 август 1958г, една на 30 август 1958г, и трета на 6 септември 1958г.

Бележка от автора: Стивънс също отбелязва, че тези взривове може да имат нещо общо с "озоновата дупка" над Южния полюс и нежеланието на правителството на САЩ да обсъждат идеята или събитието, което може да я е създало. Освен това, може би е възможно да са били взривени по една атомна бомба от всяка от тогавашните световни ядрени сили, САЩ, СССР и Великобритания.


Английски социализъм, Джордж Оруел, "1984"

Ако тези взривове наистина са били предназначени за употреба срещу действителна цел, тогава защо толкова високо? Стивънс хипотезира, че те са целяли да неутрализират германската техника в региона чрез силния електромагнитен пулс, която се поражда от ядрената детонация.

Въпреки че това е възможно обяснение, ако намерението е било да се акупира предполагаемата база чрез наземен щурм или щурмове във времевия прозорец на взривовете, не е известно такъв контингент да е придружавал малката армада разрушители, двата ескортиращи разрушителя, и малкия самолетоносач. Само че, както ще видим след малко, това обяснение все пак има някаква тежест във връзка с твърденията със способностите на германските бази на другия полюс. При атомните детонации на експедицията "Геофизична Година" през 1958г, предполагаемата германска база на Антарктическия континент заглъхва, като се предполага, че самите германци постепенно са се евакуирали във времевия отрязък между експедицията на Бърд и финалния нокаут в посока по-гостоприемния климат на Южна Америка. Там случаят с Нацисткото оцеляване и продължилите изследвания се задълбочава много повече. но преди да разгледаме този въпрос, трябва да изследваме твърденията за германска активност на другия полюс.




840
А. Антарктическият мит за оцеляване


От всички висши германски военни водачи, Гранд Адмирал Карл Дониц най-често е недоглеждан, а той може да е бил най-ключовата личност в историята за Нацисткото оцеляване и продължаването на тайните оръжейни разработки. В края на краищата, тайната подготовка и тайния воаяж на U-234 до Япония, с безценния товар от обогатен уран и инфра-червени възпламенители на борда й, не би могло да се случи без неговото изрично знание, участие и упълномощение. По този начин, извън Камлеровия "мозъчен тръст", той може би е бил единственият военен водач на конвенционална военна служба, който е знаел за действителния напредък и е познавал истинските хоризонти, до които нацистка Германия е стигнала в ядрените изследвания и атомната бомба.

Въпреки че е най-известен с това, че е оркестрирал военната кампания на нацистките U-лодки срещу флота на Англия, Канада и Америка, ролята, която се твърди че играе в различните митове за нацисткото оцеляване, е слабо известна, освен сред един тесен кръг на уфолози и изследователи на Втората Световна война. И това, че Хитлер го е избрал за втори Фюрер на Третия Райх - него, сред всички останали военни нацистки водачи - е най-малкото проблематично, освен ако не се разглежда в светлината на тези късни военновременни прехвърляния на технологии и бягащи нацисти. Защо Хитлер е избрал Дониц, ветеран от Първата Световна война от Високоморския флот на Кайзер Вилхелм, носител на добре известната империалистична култура на Крийгсмарине (бойния имперски флот на Германия през Първата Световна, бел.прев) и носител на тези познания, за свой наследник?

Подчертаните по-горе обстоятелства дават конвенционален отговор: предаден от всички страни - от самите Химлер и Гьоринг - отчаян, Хитлер е опрял до онзи конвенционален военнослужещ от Вермахта, от флота, който е сметнал за най-лоялен. Но митосът за Оцеляването ни дава много различна перспектива, от която да разгледаме възможните мотивации на Хитлер.

Самият Дониц не прави нищо, за да разсее тези подозрения, нито по време на войната, нито незабавно след нея. Според Хенри Стивънс, който почти собственоръчно изследва всяка следа - без значение колко са невероятни подробностите в нея - що се касае до легендите за нацистките НЛО-та и Оцеляването, Дониц многократно изпъква в ролята на флота в тайните изследвания на екзотични оръжия и строежите на много секретни бази далеч от родината на Райха. През 1943г, Гранд Адмиралът е бил чут да казва, че "германската подводна флотилия е горда, че е построила за Фюрера, в друга част на света, една Шангри-Ла, една непробиваема крепост". Странен език за един адмирал, който е добре известен със студените си калкулации, военната стратегия и тактика, и за който не е известно да има наклонност към мистичните реплики.

Бележка от автора: Прочетете в "Последният батальон и германските Арктическа и Антарктическа бази и базата в Андите (Горман, Калифорния: Германският изследователски проект, 1997г)", стр. 2, където Хенри Стивънс цитира полковник Хауард А. Баухнер и капитан Вилхелм Бернхардт, "Пепелта на Хитлер".



Този отвор е толкова голям, че през него може да влети C-5 Galaxy


После отново, през 1944г, Гранд Адмиралът изръсил още малко информация: "В бъдеще германският флот ще трябва да изпълни една голяма задача. Германският флот знае всички скришни места в океаните и следователно ще е много лесно да заведе Фюрера на безопасно място, ако възникне такава нужда, при което той ще получи възможност да отработи финалните си планове."

Но именно почти безумните подмятания на Дониц в Нюрнберг явно сочат точно към един от двата полярни региона като "площадката" за тези "планове". На трибунала в Нюрнберг той се похвалил с "непревземаема крепост, райски оазис насред вечен лед".

Каквато и да е достоверността на източниците на Стивънс, тези изказвания, плюс необичайното поведение на някои U-лодки  в края на войната, и добре оповестената предвоенна германска антарктическа научна експедиция, определено явно са пришпорили САЩ в един пост-военен милитаристичен интерес към Антарктида. както казах, тъй като основните факти са известни само на тесен кръг от изследователи на Втората Световна война и уфолози, заслужава си да си ги спомним в подробности.

U-530 се предаде при Мар дел Плата, Аржентина, на 10 юли 1945г, U-977 се предаде при Мар дел Плата, Аржентина, на 17 август 1945г. U-465 беше изоставена близо до бреговете на Патагония през август 1945г. Друга U-лодка с неизвестен номер се предаде на аржентинския флот на 10 юни 1945г.


Когато U-530 и U-977 се предали толкова късно след края на Европейската война, разузнаването на Алианса било повече от обезпокоено, и пратило агенти да разпитат германските офицери. Те определено не вярвали, че германските капитани са завели корабите си на Южно-Атлантическа екскурзия, само за да се предадат на аржентинците, както Капитан Шафер (Schaeffer) от U-977 и Капитан Вермоут (Wermoutt) от U-530 всъщност, и очевидно напълно сериозно, твърдели. Стивънс обобщава истинската тревога на Съюзниците - нацистко Оцеляване:

Съюзниците първоначално мислели, че тези U-лодки превозили особено важни хора, може би дори Адолф Хитлер, от германия до Южна Америка. В светлината на тази възможност и двамата капитани били задържани за разпит. Капитан Шафер, който се предал последен, бил заведен в Америка за около месец, след това и до Англия за още разпити. И двамата капитани продължавали да твърдят, че нямало никакви хора от особено значение, които да са пренасяни в Южна Америка. В крайна сметка капитаните били пуснати, въпреки че Шафер намерил живота в окупирана Германия за непоносим и отишъл в Южна Америка. капитан Шафер дори стигнал до там да напише книга, в която обяснявал воаяжа и действията си.
За нещастие, в действителност никой не повярвал на Шафер. Бернхардт, който бил на борда на U-530, твърди, че американското и английското разузнаване били научили, че U-530 и U-977 наистина били посещавали Антарктида, преди да акустират в Южна Америка, но точната цел на мисията им убягвала.

Мъничко светлина върху тази необикновена мисия и голямата важност, която й придавало висшето командване на германския флот (Оберкомандира на Крийгсмарине или ОКМ) може би можем да получим от известните технически характеристики на U-530.

Пролетта през 1945г, една старомодна U-лодка с номер 530 акустирала на суша, след като била повредена от боен кораб, който се врязал в нея. Както била типично за Крийгсмарине, нова подводница, може би модел XXI или по-нова негова разработка, била пусната в употреба горе-долу по същото време и й бил даден същия сервизен номер - очевидна маневра за заблуда на военното разузнаване на Алианса. Но защо U-лодката, която действително плавала до Южния Атлантик и която по-късно се предала на Аржентина, най-вероятно е била модел XXI или по-късна разновидност? Защото Капитан Вилхелм Бернхардт - псевдоним, чието име е името на човек, който в действителност е бил член на екипажа на U-лодката на Капитан Вермоут 530 - е издал значителна доза информация; той констатирал, че подводната скорост на U-лодката била приблизително 30 възела, нечувана подводна скорост на подводница за онова време. Единствените редови подводници в който и да е флот по света, способни на такава скорост по онова време, били германските U-лодки модел XXI.


U-лодка модел XXI; Забележете чистите линии


Модел XXI U-лодка, като повечето U-лодки в германския флот по онова време, била оборудвана със специално шнорхел-устройство, което позволявало на основните й дизелови двигатели да работят докато е под вода. Много е възможно този нов модел XXI U-лодки също така да е разполагал с по-новите шнорхели, снабдени с анти-радарни покрития, разгледани в предишната част на тази книга. Но модел XXI също така бил оборудван и със специалната турбина "Валтер" ("Walther"), подводно реактивно устройство, използващо водороден пероксид, което позволявало големи скорости за кръстосване на моретата под вода. На практика, тези турбини били "тихи" двигатели, осигуряващи огромни подводни скорости за ограничен период от време. Така, до края на войната, модел XXI довел технологията и военното дело при подводниците до следващото ниво на софистикация. Но могъл ли е даже и модел XXI да дръзне да кръстосва Северния и после Южния Антарктически океан, който е едва ли не едно Съюзническо езеро?

Има известни индикации не само, че този модел подводници са били успешни в това начинание, ами са имали див успех.





В предишната част на тази книга бяха споменати специални нови системи за навигация, които германците били пригодили за вграждане в ракети и торпедота. Тези системи включват жицово насочване, както и възпламенители при магнитна близост. Стивънс докладва, че на 2 май 1945г флотилия U-лодки, много от които били модел XXI, внимателно обгрижвани от Дониц в Крисчънсандската феорда в Норвегия, потеглили като вълча дружина за Исландия, извършвайки традиционния обход през проливите между Исландия и Гренландия.

Случилото се след това е изтрито от така-наречената история, поне в страните от бившите Съюзнически сили. Това, което се случило после, било последната велика морска битка в Атлантика. Германският конвой от U-лодки се врязал директно в бойната формация на Алианската флотилия.

Бележка от автора: Британците постоянно поддържали флотилия от разрушители, придружавани понякога от по-тежки кораби - леки и тежки кръстосвачи - акустирани в готовност в тези проливи през цялата война.

Резултатът бил зашеметяващ. В лицето на новите торпеда... корабите на Алианса били напълно унищожени. Очевидно Съюзниците така и не успели да разберат на какво се били натресли. Единственият доклад от трета страна, с който разполагаме, е част от статия в един Южно-Американски вестник, който научил за събитието. Един цитат от единствения оцелял от атаката често е повтарян от германските ъндърграунд-писатели, въпреки че този писател никога не е виждал издание на въпросния вестник: "Мили Господи помогни ми, нека никога повече да не срещна такава сила" - капитан на един от английските разрушители. Твърди се, че това се пише в "Ел Меркурио", Сантяго, Чили и в "Der Weg" - вестник, публикуван от германски изгнанници, живеещи в Буенос Айрес, Аржентина.

Употребата на тези нови торпеда - дали с жицово насочване, дали с акустично проследяване, или с възпламенители за магнитна близост - отново ни води обратно до империята от тайни оръжия на Камлеровия "мозъчен тръст". Онези торпедота, плюс високите подводни скорости и "прото-стелт" възможностите на U-лодките модел XXI явно са били непреодолимо препятствие за британските разрушители в готовност между Исландия и Гренландия.

Но както отбелязахме по-рано, намотката на Колер бързо влязла в полезрението на Крийгсмарине още в ранните дни на Третия Райх, и веднага била засекретена с най-висока степен, и станала обект на по-нататъшно финансиране и разработване.

Не е трудно да се проумее интереса на Крийгсмарине към устройството на Колер. Това е съвършеният генератор за употреба в подводниците. Не отделя отпадни материали и не консумира гориво. То може да се свърже директно към вече съществуващата електрификация на плавателните съдове и може да работи под вода вечно. Дали германците наистина са го постигнали? Германските ъндърграунд-писатели твърдят, че това действително се е случило. Тази тема се поддържа навсякъде в писанията на Бергман (Bergmann), чиято специалност е връзката между германските подводници и германските летящи чинии.

Това е едно невероятно, ако не дори извънземно твърдение на Стивънс. И въпреки това си заслужава за момент да се обмисли. УСтройствата на Колер, разработени през 1933г, и тяхната необичайна способност да извличат електрическа енергия отнякъде, били известни на германците цели шест години преди войната въобще да е започнала, и са били разработвани в пълна секретност 12 години след това (а после, предполага се, са били разработвани и от англичаните още 23 години след това!).

Бележка от автора: Целеви Под-Комитет на Британското Разузнаване (BIOS), 1946г: Изобретението на Ханс Колер, свързано с предполагаемо нов източник на енергия, стр. 2

Ние не знаем, разбира се, нито пък самото Британско правителство казва (ако наистина знае), до каква степен германците са били разработили това устройство, но каквото и да е било състоянието му, те са разполагали с цели 12 години, за да го направят. Независимо дали съвършено или не, забележете какво друго се изтъква от намека, че е било разработено до някакво състояние на потенциална употреба в подводниците: германците целенасочено преследвали метод за двигателна тяга при подводниците, който да осигури безкрайно подводно плаване, много подобно на модерните ядрени подводници, но чрез устройство, което е с много по-прост дизайн и конструкция, и предполага се и много по-безопасно по време на работа. Така, независимо дали германците са успели да го доведат до практическа употреба, в известен смисъл, е без значение, тъй като самото засекретяване на устройството издава характера на интереса им.






Във всеки случай, странните обстоятелства при късното предаване на U-лодките, без да споменаваме флотския разгром, който англичаните претърпели толкова късно през войната, когато всичко изглеждало - от флотска и военна гледна точка - толкова сигурно и безопасно, много бързо фокусирали Съюзническия и най-вече американския поглед върху Антарктида.

Бележка от автора: Няма нужда да се споменава, че високият приоритет, който Целевия Под-Комитет на Британското Разузнаване (BIOS) поставя върху целта за сдобиването с устройството на Колер и с изобретателя му след войната явно подкрепя презумцията, че англичаните са научили по трудния начин за това, че то е доведено до някакво състояние на практическа употреба в двигателната тяга на подводниците.

Каквото и да са научили Съюзниците, появил се е светкавичен и силен интерес към Антарктида. Този интерес бил толкова силен, че през 1946г, когато всеки войник се е връщал у дома от Войната и всички мисли били насочени към човешките радости в мирно време, правителството на САЩ, при президента Хари Труман, счело за абсолютно наложително пълномащабна военна експедиция да се организира в посока Антарктида. Тази кампания била наречена Операция Хайджъмп (Операция "Висок скок", бел.прев).

Въпреки че операцията била тиражирана в американските вестници, списания и дори от време на време в новините като картографираща експедиция, действителният й военен характер лесно се вижда, като се хвърли око върху състава й. Командвана от най-добрия полярен изследовател на Америка, адмирал Бърд, флотилията включвала самолетоносач с ескортиращи самолети ("Филипинско море"), два самолетоносача за морски самолети (способни да кацат и излитат от вода, бел.прев) ("Пайн Айлънд" и "Къритич"), два разрушителя ("Браунсен" и "Хендерсън"), два ескортиращи кораба ("Янки" и "Мерик"), два горивни кораба ("Канистър" и "Капакан"), и една подводница ("Сенет"). Освен това, 4 000 войника, снабдени с хеликоптери, надеждни самолети DC-3 и едно специално проектирано бронирано превозно средство с вериги, също били под командването на Адмирала.

Екипирани за престой от 8 месеца, експедицията обгръщала германската територия Нова Швабия (Neuschwabenland), адмирал Бърд закотвил флотските съдове далеч от брега, след което навлязал с наземните сили и с въздушното разузнаване от полюса в посока германската територия. Твърди се, че германската "база" бързо била открита, превзета и върху нея или било забучено американското знаме, или била пусната бомба, в зависимост от версията на историята. Във всеки случай, четирите ескортиращи самолета, придружаващи разузнавателните самолети, изчезнали безследно. Това едничко събитие хвърля интересна светлина върху цялото упражнение Хайджъмп, защото "то по някакъв начин променило характера на цялата експедиция на Бърд. В рамките на 48 часа адмирал Бърд издал заповеди, които прекратявали експедицията и задействали приготовления за напускане на Антарктида. Мисията продължила по-скоро 8 седмици, вместо 8 месеца. За внезапното изтегляне не била дадена официална причина." Бърд бил върнат във Вашингтон, дал показания, и личните му и оперативни записки от мисията били конфискувани до ден днешен остават засекретени, подхранвайки нестихващ поток от слухове и теории на конспирацията.

Но експедицията, с цел да запази алибито си на картографираща експедиция може би, също така се състояла и от малки групи репортери и новинари от други страни, една от които била Чили. Един репортер, работещ за чилийския вестник Ел Меркурио в Сантяго, някакъв Лий ван Ата (Lee van Atta), придружавал адмирал Бърд, който "направи някои удивителни констатации, всички от които е мой професионален дълг да предам", за това разказал Ван Ата, и бил задължително професионално игнориран от американската преса. В изданието на вестника от 5 март 1947г,

Бърд ми обяви днес, че е нужно САЩ да предприемат отбранителни мерки срещу вражески летци, които идват от полярните региони. Адмиралът обясни, че нямал намерението да плаши никого, но горчивата истина била, че в случай на нова война, САЩ щели да бъдат удобна мишена за летящи съдове, способни да летят с фантастична скорост от единия полюс до другия.


Статията в Ел Меркурио, цитираща репликите на адмирал Бърд


В онзи момент от историята, разбира се, имало само една нация, която била предприела нещо подобно на изчерпателно изследване на южния полярен континент: Нацистка Германия.



Страници: 1 ... 53 54 55 [56] 57 58 59 ... 73