Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - kipenzov

Страници: 1 2 3 [4] 5 6 7
46
Още навремето когато ми мина идеята за статичното време-пространство, започнах да си търся обяснения от тази презумпция за някои феномени. Остави оракулските способности на някои хора като Прееподобна Стойна, за която дори Баба Ванга е казвала, че е била ,,по-силна'' от нея. Ако щеш и Дядо Влайчо /също интересен феномен- български/, Джуна или Слава Севрюкова.
Това, което ми беше интересно за анализ беше спиритическите сеанси. Или дълбокото състояние на ,,транс'', при което явно  на принципа на регресията, индивиди започват да говорят на чужди езици, перфектно съобразени с времевия ,,прозорец'' на събитието, в което описват че се намират и много други подобни ситуации, характерни за такива сеанси. А това навлизане в чуждо тяло, как ли ,,се усеща'' от съзнанието в това тяло?
Наместо да изпадам в догматичната, ограничаваща представа за навлизане на чужди същности, дори и по-далеч в парадигмата на екзорсизма си приех за себе си много по-практично обяснение. Просто ние като индивидуални съзнания сме част от по-голямо съзнание и така просто няма проблем да ,,се зареждаме'' щото на практика в онзи момент сме пак ние, но от друга перспектива. Така ми отпадаше нуждата да си обясня дали съзнанието може да се раздели, защото ТО, от ,,по-висока'' перспектива вече се е разделило и ни има НАС. Чак след доста години, явно за да осъзнаеш нещо трябва ,,да узрееш'', разбрах че тази идея е разработена в голяма дълбочина в доста на брой езотерични парадигми. Та дори и религии - хиндуизма и произлезлия от него будизъм. Да не споменавам джйванизма, вайраяната, даоизма или пък теософското общество, розенкройцерите, уйка, телема и предшестващите последните две О.Т.О. /Ordo Templi Orientis/ и A...A..., с техния обединител Алистър Кроули. Виж за Кабалистичните трактати Ламбда ги е загатнал в темата си.
Имам предвид основната идея им се припокрива - едно по-висше, многомерно съзнание, което на по-елементарно ниво може да се нарече Създател.
Тука можеш да доловиш тънката асоциация. За да мина през всички тези парадигми ми трябваше да преодолея страха да ,,се изгубя'' в това необятно поле от идеи. Както ти, за да можеш да реализираш такива ,,пътувания'' би следвало да преодолееш страха, че може да не се ,,върнеш''. Това сте го описвали и ти и Психея и Фин и други, че страха връща обратно в ,,тялото'', т.е. ,,енергията'' на специфичното чувство на страх те държи в ,,рамките'' на настоящия ти ,,времеви прозорец'' в материалния свят. Явно става въпрос за едно себе-центриране, което не е нещо друго а опозната и приета себепредстава.


Ако пък е интересно какви са според мен причините това ,,първично съзнание'' или както го описват розенкройцерите ,,върховно същество'' или пък Блаватска и теософското общество - Oversoul, да се раздели на индивидуални съзнания това съм го споменал в темата на Ламбда за екзестенциалните гледни точки.
От тук си правя и извода, че другите аз, които ще изживяват различен от моя живот или казано иначе ще изживяват следствията на изборите, които аз не съм направил, НЕ са мои аз. Това са индивидуални съзнания на по-висшо АЗ, от което всички ние сме част и творим и преживяваме, за да МУ носим опитност и опознаване.
И в никакъв случай не съм ограничен да деградирам или в ,,рамките'' на това, което съм да усъвършенствам СЕБЕ СИ.
А по отношение на ,,бъгването'' на реалността. Не правим ли това постоянно? Хихи.
Само че ,,обърнатия светлинен конус'', така както съм описал представата ми за тази конструкция в темата на Психея за анунаките, се формира от ограничението на някаква пределна скорост на развитие - в случая на светлината/300000 км/с /. А от това следва, че има някаква ,,предопределеност'' на възможните избори, т.е. имаш свободата да решаваш, но в определен диапазон. А раждането ти в определен времево-пространствен момент, т.е. място и дата / за това е важно за астролозите/ предопределя условията на индивидуалното ти програмиране, т.е. факторите, които му влияят - генетичен код, семейна среда, обществена среда, съответно морално-ценностна система, която пък е определяща за оценката и насоката на действията ти и преставлява основата за опериране на Егото ти. Тъй че в този диапазон наречен живот нашите действия имат и последствия. Виж, за себе си съм установил, че някои мои избори, изразени от действия, предизвикват психически състояния на удовлетворение и други, които ми носят подтискащи чувства. Явно има някаква оптимална посока за развитие, която само интуитивно мога да доловя. Но щом е в голямата си част несъзнателна контролиран ли съм и от кого? Лично аз предпочитам да мисля, че е от самия мен, но от някаква по-висока перспектива, защото така си туширам вътрешното напрежение. А както пише и Брус Липтън в разработката си за живота на биологичните клетки - начинът, по който възприемаме сигналите от външната среда определя и вътрешните процеси. :D

47
За да има завършеност на повествованието ще добавя и още едно следствие.
При разширяването на менталния тороид на индивидуалното съзнание ,,се хващат'' все повече взаимовръзки, но трябва да се вземе предвид и Принципа на неопределеността на Хайзенберг. Самият принцип определя дуалната природа на елементарните частици - в случая с електрона колкото по-точно определяме енергията му, толкова по-неточно определяме местоположението му. Приложен към мислите, а това е най-доброто обяснение за енергийната природа на мислите ни, той звучи така - колкото повече мислим за посоката, в която са поели мислите ни, толкова повече губим остротата на съдържанието им. Т.е. колкото повече мислим ОТ КЪДЕ сме, толкова по-малко внимание обръщаме на КЪДЕ сме. А определено до момента става въпрос за някаква възможна организираност на нещата, в която имаме потенциала да ,,забравим'' за належащите ,ДЕЙСТВИЯ, които да довършат започнатия цикъл на МИСЛИ, с което да затворим цикъла на оптимално протичане на енергийте в нас. Прилагането и проверката на нещо новонаучено се нарича Интегриране.
Казвам че всеки може да си ,,види'' нещата по собствен начин, но по-дълбокото навлизане често е предизвикано от желание за промяна, но в каква посока? Опознахме ли достатъчно добре какво СМЕ, за да искаме да сме друго?!



48
Е как да се стърпя след инфо като това
http://xcombg.net/index.php?topic=909.msg18851#msg18851
Просто, съобразно и теорията за информационното поле, не ,,откриваме'' нещо ново, а ,,виждаме'' по собствен начин нещата, които си съществуват като идеи, но ги генерираме като собствени представи или мисъл-форми.
Та след цитираното инфо не се сдържам да добавя, че има прекрасно описана методиката на ,,вортексното'' или завихрянето на време-пространството във формата на тороид около центъра му. А в центъра е 0-та - съзнанието. Дори примерът със завихрената вода, която се излива в канала е доста практичен за визуализиране. ,,Водата - времепространство'' се завихря и се ,,излива'', за да може съзнанието ни да ,,преминава'' през енергийния потенциал и да преживява линейно-времевото усещане за ,,живеене''.
От тук има доста следствия.
При ,,успокоението'' на УМА или при осъзнаването на ограничеността на възприятията, съзнанието изменя честотата си или т.н. вибрация и предизвиква ,,разширяване'' на тороида в измерението на менталността.
Добре е да добавя че тороидната форма, според размишленията ми, съществува на всички нива на вибрации/честоти/плътности, на които едновременно съществува и съзнанието като проявление.
Като резултат не ме учудва описваното в такива Изменени състояния на съзнанието усещане за ,,свързаност''. Още повече вече доста хора ,,интуитивно усещат'' взаимосвързаността на събитията, ако ще и Ефектът на пеперудата.
Друго следствие е че ,,разширеното съзнание'' не е ограничено да мести фокуса на съзнателното си възприемане в енергийния потенциал. Баба Ванга като са я питали какво вижда е казвала - на лево е миналото, на десно бъдещето. ,,Въпрос на гледна тачка'' :) както и на интерпретация, тъй като в енергийния потенциал и в зависимост от време-пространството би следвало да има неква енергийна зареденост, разпределена като потенциал. Това поне се ползва от астролозите. Има си изработени таблици за ,,движението'' на небесните тела по картата на небето - аналемата. За всеки времеви /10мин/ период са дадени разположенията на ,,телата'' в различните ,,домове''- сектори от небосвода. 10мин щото на толкова се сменя асцендента, аз не съм специалист- няма да задълбавам. Това, което имах придвид е, че бъдещето разположение на масивни тела  във време-пространството съответно определя разпределението на енергията. Добрите астролози, базирайки се на хилядолетните наблюдения на предците си за проявлението в реални събития на това разпределение могат да изкажат предположения. Добрите! :) Ала все пак предположения в диапазон. На лично ниво предположенията са изтръпващо точни понякога, но в доста от случаите.
Въпросът беше, че по този модел съм си обяснил доста неща, които на пръв поглед са ми били фрапиращи.
Друго следствие е че самото разпределение на плътността на енергията дава някакъв лимитиран набор от събития. В материалния свят може и да са безброй вариации, но на ментално ниво ще са ограничени до определени емоции-енергии, следствие на които да се изправяме пред лимитиран набор от ,,житейски избори'', които да са характерни за този цикъл на пребиваване на съзнанието ни. Съответно в зависимост от ,,зареденоста'' на избора ни променяме вибрациите си. За да вдигнеш level ти трябва experiance и energy, хихи. Ето я и концепцията за висшия Морал и най-вече етиката на поведението.
И нещо допълнително, което лесно може да се види визуализирано в цитирания линк към края. Вълната, която преминава през ,,материята'', изградена от елементарни частици. Според мен съзнанието бидейки енергийно като природа би следвало да е някаква вълнова форма. Като прочетох, че е разрешен над 50годишен проблем в математиката се зачетох какво е това солитонна вълна. Просто според мен съзнанието ни няма как да не се проявява като солитонна вълна в материалния свят, с оглед на безпроблемното преминаване на солитонната вълна през всякакви други вълни без да променя честотата и фазата си. А всеки знае принципа на предаване на радио сигнал с носещата вълна с определена честота за всяка станция  ;)

49
Трябва да добавя нещо към по-предния ми пост, за да не звучи толкова ,,въздухарски''.
След приемането на общата основа и на времето и на пространството - енергията, е добре да се вземе предвид и влиянието на четвъртото основно взаимодействие след силното, слабото ядрено и електромагнетизма, а именно гравитацията. А тя както знаем възниква при наличието на маса/съответно енергия/ и се дължи на изкривяване на време пространството.
Тороидът-,,светлинен пръстен'' като форма е огънато двумерно пространство, ,,ограждащо'' във вътрешността си тримерно пространство. / започна ли асоциацията с холограмното проявление? :) /
За да се огъне и затвори време-пространството колко ли силна гравитация ни трябва съответно маса, съответно енергия?. И тука трябва да се вземе предвид, че огънатата двумерна повърхност на тороида няма начало и край, но пък триизмерното вътрешно пространство в тороида е ограничено от общото енергийнно поле.
Не е трудно да се досетим, че ни трябва безкрайно много енергия.
Има едни обекти във Вселената, при които се получава такава ситуация- черните дупки, при които съществува състоянието описано като Сингулярност - безкрайно голяма маса сътветно енергия в безкрайно малък обем. А ситуация, в която ВСИЧКО се съдържа в НИЩО не е трудно да се сетим, че няма как да я ''видим'', а можем да я усетим интуитивно. Пък приемането на време-пространството като форма на проявление на енергията ни дава свободата и да си го представим. Също така интуитивно, косвено според въздействито му можем да ,,разберем'', че същността на съзнанието ни идва от измерение, което е отвъд материалния свят т.н. трансцедентално измерение, което хората преди нас са си го описвали или усещали по различни начини. За пример може да се види седемстепенното деление на световете на проявленито при розенкройцерите или при теософската космогония, седемте буди тела при джайванизма или май му казват тантрически будизъм и т.н. / за последното може да се прегледа описанието на Вайрокана - най висшото тяло буди, което пък се припокрива с конципцията за ПРАЗНОТАТА във будистките разклонения в Корея и Япония/ . А не да се действа като Роджър Пенроуз/ Психея беше дала линк май в темата за Дигиталното програмиране/ и да започват да търсят същността на съзнанието в невронните вериги на мозъка. Да търсиш следствието като си мислиш, че ще намериш причината, хихи. А съзнанието ни оперира с дуалната система мозък/психика. Материално проявление на транцедентално въздействие. С удоволствие ще споделя и повече впечатления, но този път ще чакам критика, щото или пиша пълни глупости и никой не му се хаби време да ми го каже или пък пиша неопровержими неща, което също е тъпо.

50
Ако някой иска по-аргументирано представяне на антитезата ми за емоционалното определяне на убежденията ни ето
http://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Parvo-emotcionalno-reshavame-v-kakvo-da-viarvame-a-posle-go-obvivame_2585.html
Първата ми реакция на прочита беше тотално отхвърляне, докато не се замислих непредубено, че май наистина е така. Тогава ми остана ,,свободна мисловна енергия'', за да осъзная че понякога мисля за неща, които определено ме държат далече от настоящето и че в основата на това винаги е някакъв вътрешен страх.
Да не забравяме, че Войнът-куче от Дзен притчите се бори с ОСЕМТЕ основни емоции, а всяка от тях се генерира от вътрешното чувство - генерираща полярност. Дали ще е СТРАХ или ЛЮБОВ всеки си решава сам. Предполагам вече се прави разлика между любов и ЛЮБОВ. Първото е в приказките като Пепеляшка, а второто е по-скоро спокойствие. Всеки сам си решава в приказка ли ще живеее или в света, такъв какъвто Е.

51
И към тези разочаровани от антитезата, че първо емоционално решаваме в какво да вярваме и после търсим ,,доказателства'', а противоречащото го отричаме.
За успокоение ще спомена една нова книга на Хараре - ,,Историята на Хомо сапиенс''. Авторът е събрал и сглобил ,,Историята'' на развитието на човешкия вид, комбинирайки хронологично всички академични изследвания. От прехода от номадски към уседнал земеделски обществен живот, когнитивната революция, скока в обема на мозъчното пространство, изтреблението на другите човекоподобни видове от ,,взелия интелектуано предимство Хомо сапиенс'' и т.н. до съвременните изледвания за продължаващите мутации в генома, тракерите в генотипа и т.н.
ОБАЧЕ е дал и една негова, леко различна гледна точка под формата на хипотеза.
Ако се погледне от друг ракурс прехода от номадско към уседнало земеделско общество, поради ,,откриването'' на преимуществото да се отглеждат зърнени култури и последващите това събитие процеси няма адекватен аргумент, който да обори твърдението, че развитието на човешката цивилизация се е реализирало под влиянието на растенията, които са ,,заели'' нови територии на разпространение, ХАХАХХА. РАЗУМНИЯ е контролиран от растенията, които НЯМАТ СЪЗНАНИЕ.
По голям шамар академичната общност не е получавала никога. И то шамар с голямата желязна ръкавица предизвикваща към дуел. Никой не е коментирал тази му хипотеза, а всеки изказва суперлативи за огромния труд от 800 страници. ЗАЩОТО, ЗА ДА СЕ ОБОРИ НЕЩО СИНТЕЗИРАНО, ОТ ТВОЯ ТРУД ТРЯБВА ДА СЕ ОТРЕЧЕШ ОТ ДОСЕГАШНИТЕ СИ СХВАЩАНИЯ. Цайтнот както се казва в шаха. Или както казва Айнщайн - Не може да решим проблемите с начина на мислене, с който сме ги създали.

52
С оглед на темата, а и честно да си призная личната ми симпатия към личността на Харалан Александров и нивото му на овладяване на ума, чрез очевадното абстрахиране от емоционалния поглед върху нещата, бих искал да споделя следващото интервю



За който желае не би било трудно да си отговори, че абсолютното зло се корени във вътрешните ни страхове, които карат УМа ни да ни ,,прожектира'' ,,странни'' филми.

53
Веско, докато пишех бях пуснал телевизора. Приключих и се загледах - ,,В червеевата дупка с Морган Фрийман''. Нова теория за циклични Големи взривове, следствие на контакти между успоредно съществуващи пространства - Брани. Точно твоята теория за паралелните светове. А кажи пак нещо за синхроничността, хихи.

54
Ясно е че идеята за ,,времевите линии'' съответно ,,времевите войни'' е ,,посята'' в колективното несъзнавано с филми като ,,Стар трек''. Ясно е и че ни ,,контролират'' чрез такива внушения, но в ,,предложените'' ни варианти какво ще ИЗБЕРЕМ - да изживеем с Любов всеки ,,настоящ'' момент или да ,,насочим'' ТВОРЧЕСКОТО СИ НАМЕРЕНИЕ към генериращата полярност на СТРАХА. Напоследък се кефя, че май избираме първото, щото въпреки ,,пътуващите'' към Украйна танкови натовски дивизии не се получава това, което се опитват да внушат като неизбежно, хихи.

55
Веско, ни най-малко бих искал да споря с човек, който вече дълбоко уважавам. Още повече предвид факта, че говорим за едно и също. Само ще добавя, че няма нужда след твърдението за паралелни светове да се изключва твърдението за разделянето на реалността. Ако първото се разгледа като следствие, то второто е причината. Кога се е ,,случила'' причината едруг въпрос. Още по-друг е пък тази причина на коя друга причина е следствие , яко циклаж хихи. Като теоритичният прототип на ИИ - машината на Тюрин, оперираща с безкрайната логическа верига от причини и следствия на фон Нойман, но интересното и това което ограничава ИИнтелекта да бъде разумен е ,,излизането'' от този циклаж чрез реализирането на ИЗБОР, отвъд логиката идваща от тази верига. А това е трансцедентален акт, идващ от същностно измерение, което иронично-логично би следвало да е неподвластно на логиката, хихих, кажи после че не е циклаж, пределно препятствие за логичния Ум. Само дето един път споменах, че нещата изглеждат нелогични, когато просто логиката ни е убягнала.
Ала да оставим циклажите и да се върна на темата и написаното от теб.
Наистина говорим за едно и също.
Този ,,светлинен'' пръстен, който си представям като тороид ,,дърпа от времето'', за да трансформира компресираната енергия в пространство. Не знам само на мен ли ми прилича на алхемичен процес :).
Обаче от гледна точка на фокуса на наблюдение нещата изглеждат различно в зависимост от перспективата.
Просто за визуализирането приемам ,,бъдещите'' събития за намиращи се над ,,пръстена'' в измерението на енергията. Самият ,,тороиден пръстен'' е усещането ни за настоящ момент, а това под него са минали моменти.
Погледнато от гледната точка на центъра на ,,пръстена'' усещането ни за ,,движение във времето'' се изразява в придвижване ,,на горе''. Но за да се придвижваме ,,на горе'' ,,дърпаме'' от време-пространството, сгъстяваме го да премине през ,,пръстена'' като преживяване и след преминаването пак се декомпресира.
Съответно от ,,странична гледна точка'' този процес би изглеждал като изливане на време в ,,пръстена''. Но тази ,,посока на изливане'' е обратна на посоката възприета като ,,движение в бъдещето'', т.е. времето от тази перспектива ,,изглежда'' се движи наобратно :).
Като гледам и ти както ,,любимеца'' ти Мулдашев си се запознавал с изследванията на Козирев за времето. Интересното е, че Козирев не е известен с тези си изследвания, а с ,,Огледалата на Козирев''. Какво да се прави, хората все още сме на принципа ,,око да види...'' и повечето не ни интересува как работи компютъра, а какво ни ДАВА. Не съдя никого, всеки си има по-важни проблеми. Просто от перспективата на гореизказаното е по-лесно да се вникне в концепцията за ,,ТУК И СЕГА'' и да се разбере, че във всеки момент възпроизвеждаме спомена за това, което си мислим че сме и доста често ,,блуждаем'' в това което ,,може да сме'' и не обръщаме внимание на неповторимостта на сегашния момент.


П.П. Фон Нойман е известен немски математик, който след Втората световна отива да работи в Щатите. В ,,Проектът Монтоук'' се споменава за немски математик!? май, хихи. Да ти върна циклажа де :)
Интересен филм е ,,X machina''

56
Веско, виждам че си обединил и двете теории. Хем от енергийния потенциал формираме консенсусната ни реалност чрез намерението или както го описват предизвикваме колапс на вълновата функция, хем и при всеки избор разделяме реалността и след това продължават да съществуват паралелно и двете опции.
Определено няма нужда от разделение, просто във всяка паралелна времева линия продължаваме да си колапсираме вълн.функция, т.е. да си творим реалността :)
Въпросът е защо да подържаме механичното отношение към времето като скорост на промяната на материята или по-обхватното - промяна на средата.
Преди 20 години като ми мина щурата идея, че времето и пространството са едно и също нещо, което съществува в статично състояние - енергииен потенциал, а усещането за ,,случване'' е следствие от ,,движението'' на фокуса на съзнанието ни през това необятно ,,енергийно поле'', не знаех че преди 20 години е имало Реципрочна система и че по същото време автори като Биърден вече са възприемали времето като многомерна величина. Беше ми доста странно защо приятелите ми не можеха да схванат идеята, че просто всеки един момент който преживяваме е кадър от филм, през който преминаваме. Тези, които не ми даваха дрегер ми предлагаха да ходим на кино, може би щото не приемаха твърдението ми, че това изисква времето да е повече от едномерно.
Вече виждам, че напоследък доста от следствията на този модел се изказват като хипотези. Остава обаче да видя и основния момент да бъде изказан от някой по-учен от мен, а именно че съзнанието ни е мобилно. То е очевидно като извод, но май куражът да го изкажеш е пряко свързан с обоснована хипотеза как тогава във всеки последващ момент ,,сме'' в тялото си :). Аз не мога за това и не се обаждам.
Но пък определено се кефя като прочитам на Биърден теорията за общата основа на времето и пространствато - енергията. Тъй като преди 19 години бях зациклил върху точно това. Ако материята е компресирана енергия / дал я човека връзката- енергията равна на масата по скоростта на светлината /, то във всеки кадър от филма на моя живот имам неква ситуация на средата. Имам некво неравномерно разпределение на енергията под формата на материя. Тука стол, там маса, онам студентска книжка с двойки. А кой е решил така да е разпределена или всичко е случайност?
И хоп като ,,пуснеш'' времето и всичко почва да се изменя. Всичко отива към неподреденост, а степента на неподреденост на частиците в средата се нарича ниво на ентропия. Тогава подредеността, която да се разбърка трябва да ,,идва'' с наличието на време. Следователно докато ,,живеем'' взимаме от времето, за да преживяваме в пространството.
Предполагам успях да обясня защо толкова се изкефих на цитата на Ламбда от книгата на Биърден. Защото за един кратък период от време за прочитането на цитата през мен премина толкова компресирана емоционална енергия, колкото на дете, което цяла година е мечтало за Коледа да му подарят мини-влакче и го е получило предварително.  ;D
А по отношение на ,,спомнянето'' в нашия край - Санданско-петричкия / да ме прощават петричани :)) / има поне две видни представителки на ,,спомнящите си'' - Преподобна Стойна е първата. Искам да кажа, че може би на глобално ниво ИЗБОРЪТ на колективното несъзнавано е в по-широк възможен диапазон, но определено това ,,което са виждали'' е било преди всичко усещания, които после са вербализирали посредством ,,запаса'' от думи и образи на Ума си. Т.е. въпреки субективния фактор са имали възможността да виждат в нетолкова изразеното бъдеще, а не във филма на обществената пропаганда. Тъй като едно приятелче ми цитира думите на един руски военен, който твърди, че не те имат проблем с НАТО ами ние. Щото НАТО е създадено да контролира европата.


57
Според мен можем! Просто грешно определяме интуицията като чувство, а не като особена комуникация, както и ограничено тълкуваме творческото вдъхновение. Някой на последното му вика Пуухааа, хихи.


Да, определено не сме първите, които са осъзнали методиката на „случването“ на събитията и нуждата от „спусъци“ и последващи „лозунги“ или както е модерно „мото“. Това обаче по какъв начин ограничава взаимодействието между различните ни състояния във времето.
Още повече, че нищо не може да ме спре да си спомня как съм се чувствал или как бих се чувствал.
Идеята на въпроса ми беше по-скоро, че Времето трябва да е енергия, след като за съзнанието ми няма  времеви ограничения за преноса на емоции.
А за времевите линии има нещо и в съвременните хипотези
http://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Kakvo-vsashtnost-e-realnostta-otgovaria-kvantovata-fizika_31250.html
Както писах по този линк в темата на Психея за анунаките - на мен към момента повече ми допада варианта с колапса на вълновата функция, отколкото за разделянето на реалността на паралелни реалности или времеви линии без нуждата от квантово взаимодействие. Защото когато колапсирам вълновата функция с акта ми на наблюдение, т.е. с всеки колективен ИЗБОР определяме реалността, аз нося и отговорност, която да ме накара да се стремя да се опозная и да се усъвършенствам от грешките си.
А не да става яко паралелни времеви линии и да си имаме оправдание „защото тука сме попаднали НЕ по наша воля“. Всеки знае, че колективната отговорност си е чиста безотговорност..

58
Не искам да бъде възпримано първично, но линк с идеята за ,,причинна динамична триангулация'' бях дал в ,,споровете'' ни с теб и Атос, неотбелязването на което предопредели последващата ми реакция. А пък поста с ,,измеренията'' беше да дам пример как в ,,споровете'' за различните 10-мерни теории за полето се оказало, че става въпрос за едно и също нещо, но погледнато от различни гледни точки.  ;)

59
Ламбда, малко по-отнесено, но във връзка с темата бих искал да те попитам:
Ако приемем, че времето е енергия и е повече от едномерно, то бихме ли могли да си ,,спомняме'' бъдещето  ;) .
Замислих се, защото като рисувах последната от линкнатите картини имах ясната идея за преплитащите се четири елемента под формата на свастика, чиято обща енергия се излива в празното пространство на материята в даден момент от време и съм ограничен от мрежата на собствените си предразсъдъци. Към настоящия момент, лично за мен съм си убеден, че е така и се трупат все повече ,,доказателства''.
За това се питам - в онзи моменнт ли обуслових сегашното си състояние, или сега си го пожелавам, а тогава съм си ,,спомнял'' това желание. :)


60

Войнът-куче се биел с осем достойни противници. Битката се водела откакто се помнел
Всяка индивидуална схватка с отделен войн била различна.
Страхът от огромното телосложение на първия боец бил голям колкото Гневът, предизвикан от битките му с втория боец.
При всеки удар от третия боец изпитвал Отвращение.
Неспособността му да отразява ударите на четвъртия боец го карала да изпитва Презрение, а пък неподготвеността му за атаките на петия предизвиквала всеки път Изненадата му.
Шестият войн, странно за Войнът-куче, бил слаб противник, но в победата си над него изпитал огромна Тъга.
Също странна била Радостта от битката му със седмия войн, може би защото той защитавал последния осми войн.
Когато се изправил в битката с осмия войн, който нямал оръжие и стоял неподвижно, Войнът-куче бил объркан. В момента, в които вдигнал меча си за атака последният боец с мигновенно движение нанесъл удар в гърдите му и почти го парализирал. Виждайки предстоящия край на епичната си битка изпитал огромната Любов от битката с последния войн и с последни сили замахнал с меча си към огледалата в залата. Стъкла се пръснали навсякъде, а с тях се сринал и замъка и пред Кучето-войн се открила познатата гледка на обикновеното ежедневие.
Гледал, но всичко било различно.

Страници: 1 2 3 [4] 5 6 7