10. Резюме и последствия


Наскоро някой помоли авторите да опишат квантовата холография и нейните последици на две страници – наистина много трудна задача. На нас ни отне значително повече от това, за да стигнем дотук. Природата е изключително комплексна и не се отказва доброволно от тайните си. Усилията на човечеството да я разбират почива върху раменете на безброй мъже и жени, които бяха тук и предстои да дойдат. Очевидно имаме много дълъг път, преди да разберем всичко. Може би това, което наистина е най-невероятно за природата, е, че изобщо е познаваема. Изследванията ни на същността на съзнанието ни карат да вярваме, че най-добрият начин да оцелеем и поддържаме човечеството като цивилизация и да процъфтяваме зависи от появата на нова световна гледна точка, която разбира нашето място в по-широката схема на природата. Това включва един мироглед, който правилно адресира, в научно проверими условия, колективните взаимо-отношения на хората помежду им, с биосферата, с околната среда и с целия космос.

Доказателствата, които представихме, показват, че живеем във вселена, която функционира съгласно следните принципи:

Самоорганизиране – Цялата нежива и жива материя изглежда е резултат от пораждаща се сложност, която се адаптира и се развива в отговор на промените в околната среда.

Интелигентност – Вселената използва информация, обработва я и й придава значение / смисъл. Изглежда, че вселената прави оценка на новите преживявания, като ги съпоставя с вече съхранената информация и "избира" функции въз основа на тази оценка, като се базира на механизми за обратна връзка.

Творчество – Цялата материя във Вселената изглежда взаимосвързана и комуникира със себе си, за да формира непрекъснато по-сложни системи. Тези системи изглежда се само-регулират и се организират по начини, които са гъвкави, приспособими и проявяват някаква форма на целенасочено поведение.

Проба / Грешка – Навиците на природата, нейните закони и нейните принципи на действие изглежда се адаптират и се развиват чрез проба и грешка. Колкото по-успешна е адаптацията, толкова повече тя се засилва. Колкото по-малко успешна е, толкова по-вероятно е да атрофира и в крайна сметка да отмре или да изчезне.

Интерактивност – Цялата материя непрекъснато взаимодейства с цялата останала материя. Няма такова нещо като самостоятелно действие. Всичко е дефинирано във връзка с всичко останало.

Учене – Опитът се запазва в паметта на природата – квантовата холограма. След като информацията бъде създадена, тя винаги е достъпна и никога не бива забравена.

Участие – Ролята на намерението в съзнателната материя има очевиден ефект.

Развитие – От самото начало природата се развива в непрекъснато нарастващи нива на сложност, в отговор на промените в околната среда или натиска, произтичащ от естествените процеси.

Не-локална свързаност – Всички неща в природата са взаимосвързани по много фундаментален начин извън времето и пространството. Обменът на информация между всеки два обекта се осъществява мигновено, независимо от време-пространството и тези взаимовръзки не могат да бъдат екранирани или отслабени.

Основана на квантовите принципи – От микро-мащаба на субатомните частици до най-големите обекти в космоса и всичко между тях, цялата материя демонстрира квантовата характеристика на заплитане, съгласуваност, корелация и резонанс.

Бележка от екипа: Любопитно е сходството в заключенията на Едгар Мичъл и екипа му относно принципите на вселената, и онези заключения, които Томас Биърден и екип правят относно принципите на "самоподдържащата се околна среда":
(i). самоорганизиране
(ii). авто-осцилация или себе-ротация
(iii). да дава повече енергия, отколкото операторът влага в нея
(iv). продължително да захранва самата себе си
(v). да проявява негентропия.
Извадката е от темата "Многовалентен магнитен потенциал", а въпросната глава е от книгата на Том Биърден "Енергия от вакума - концепции и принципи", 2002г


Вселена изглежда жива, развиваща се, адаптивна. Тази вселена използва информацията, за да се организира и да създава все по-големи нива на сложност. Ние сме част от нея и не можем да бъдем отделени от нея и сме свързани с нея. Освен това изглежда, че е система за само-референциране (виж Фигура 6). Когато природата учи, се създават навици, и онези, които водят до полезни резултати, заякват и ефективно стават "твърдо-кодирани" (стават част от сорс-кода на програмата бел. прев.). Дори тогава тези "навици на природата" (включително и нас) се адаптират и се развиват чрез проби и грешки, когато настъпи промяна.

Изглежда, че природата е стартирала не само съществуването, но и се е развила до сегашното състояние на сложност, което наблюдаваме навсякъде около нас. Най-удивителното от всичко е, че човечеството се е развило до такава степен, че можем да задаваме въпроси и да започнем да придобиваме фундаментално знание за самото съществуване на природата. Може би, тогава, ние и всички съзнателни същества наистина сме един от начините на природата да се опознае и да се преживява. В известен смисъл, дори изглежда, че сме в състояние да повлияем на самата си еволюция.


Нашата хипотеза за взаимосвързаност и единство, подсказана от квантовите характеристики и процеси, се поддържа от древните мъдреци, божествени въплъщения, мистици, духовни водачи и шамани от всички времена и от всички култури. Точно както съвременният човек е еволюирал от маймуноподобните ни предци, така и ние трябва да се развиваме и да се усъвършенстваме до следващото ниво, както и нашата цивилизация. Промяната, приспособяването към тази промяна и еволюцията изглежда са вътрешен закон на природата, вграден в самата тъкан на реалността. Всяко творение трябва или да изчезне, или постоянно да се развива. Природата демонстрира този принцип през цялата си история и се е убедила, че няма алтернативи. Стрелката на времето тече само в една посока.





Представехме нашата хипотеза като карта на реалността, която изглежда съвпада с наблюденията и експерименталните доказателства. Тя може да обясни много природни феномени, които досега не можеха да бъдат обяснени. Както обаче казахме в целия този ръкопис, картата не е територията. Вместо това тя не е нищо повече от модел на тази територия, която прави прогнози за това, как ще се държи територията при определени обстоятелства. Вярваме, че крайъгълните камъни на нашата теория са изградени върху познати и проверени свойства и процеси на природата и може би някои, които все още предстои да бъдат открити. Както всички теории в науката, всичко, което сме предложили, може да бъде проверено. Частите от него, които не са валидирани, трябва да бъдат променени, преработени или изхвърлени и заменени. Такова е естеството на научното изследване. Най-малкото се надяваме, че ще насърчим дискусиите и изследванията, за да подобрим разбирането на човечеството за природата.


Казано е, че демокрацията изисква информиран електорат, за да процъфтява и да просперира. Изглежда, че това би трябвало да се прилага в повечето области на човешките усилия. Не трябва да правим място за личните пристрастия и личните интереси, ако искаме да се адаптираме и да развиваме нашето разбиране. Трябва да останем отворени, да сме готови и да желаем да бъдем информирани и преди всичко доброволно да се ангажираме с изучаването и откриването на нови познания за този свят, в който живеем. Въпросите, с които се сблъскваме, са твърде важни, за да бъдат игнорирани или чрез умишлено пренебрежение, или поради липса на разбиране. Нашето оцеляване и оцеляването на целия живот на земята зависят от това.

Оставяме ви тази древна санскритска поговорка:

5. Квантовата холограма


Доказателствата показват, че всеки физически обект (както жив, така и неживящ) има своя собствена уникална резонансна холографска памет и този холографски образ се съхранява в полето за нулева точка (Marcer et al., 1997). Информацията в полето на нулевата точка се съхранява не-локално и не може да бъде смекчена. Освен това тази информация може да се достъпи чрез механизма на резонанса. Тази информация, нейното съхранение и нейният достъп се наричат колективно "Квантова холограма" (QH).


Можем да мислим за квантовата холограма на даден организъм като за нелокализирано хранилище в полето на нулевата точка, което се създава от всички квантови излъчвания на всеки атом, молекула и клетка в организма. Всеки обективен или физически опит, заедно с всяко субективно преживяване се съхранява в нашата лична холограма и ние сме в постоянен резонанс с него. Всеки от нас има свои собствени уникални резонансни честоти или уникална квантова холограма, която действа като "пръстов отпечатък", за да идентифицира нашата не-локална информация, съхранявана в полето с нулева точка. Тъй като историята на събитията за всяка материя непрекъснато се излъчва не-локално и се съхранява в квантовата холограма, самата квантова холограма може да се разглежда като триизмерен изглед / филм, променящ се във времето, който напълно описва всичко за състоянията на обекта, който го е създал. Не само, че всеки от нас има своя уникална Квантова Холограма, но е възможно и за друг да навлезе в части от него чрез резонанс. Ще развием по-пълон тази идея по-нататък в статията.


За да си представите, как резонансът с КХ на даден обект или жив организъм работи, разгледайте следния пример:
Вземете две еднакви китари, настройте съответните струни на всяка китара на едни и същи честоти и ги поставете на противоположните страни на стаята. Сега издърпайте струна на една от китарите и забележете какво се случва със съответната струна на китарата в другия край на стаята. Тя ще започне да вибрира в резонанс с първата китара.


Оказва се, че вибриращите струни на всяка китара ще предизвикат стационарна/стояща вълна. Вибрациите предизвикват вълната да се движи по струната (инцидентна вълна) до точката, където струната е прикрепена към китарата. Вълната ще отрази тази точка (произвеждаща отразена вълна) и ще се върне в обратната посока като огледален образ на инцидентната вълна. Тъй като вълните се срещат, те ще се интерферират помежду си и ще произведат нашата стояща/стационарна вълна, която след това се разпространява във въздуха.


Бележка от екипа: Инцидентна вълна е такава вълна, която преминава през предавателна линия от генериращия източник към товара. Става инцидентна, когато се удари в прекъсвач или друга среда с различни характеристики на разпространение.


Сега добавете трета идентична китара със съответните струни, които също са настроени на еднакви честоти като другите две. Ако съответните струни на всяка от двете китари се издърпат едновременно в една и съща точка на струната, съответната струна на третата китара отново ще започне да вибрира, както преди, но с една малка разлика. Тъй като и двете издърпани струни бяха дръпнати в една и съща точка и по същото време, звуковите вълни, произведени от всяка от тях, ще интерферират конструктивно и ще се подсилят взаимно във въздуха, което води до звукови вълни с по-голяма амплитуда. Така както и преди, струната на третата китара ще започне да резонира отново, но този път с по-голяма амплитуда. Условието, за да се случи това е, че китарите трябва да се намират на подходящи места в стаята, така че звуковите вълни от другите две китари да пристигат на фаза. Резултатът ще бъде, че те ще интерферират помежду си конструктивно. Ако разстоянията са такива, че сигналите пристигат извън фаза и интерферират деструктивно, те могат да се откажат от третата китара.


Сега повторете този процес, като добавяте 4-та китара с правилното разположение и така нататък. При всяко добавяне, амплитудата на резониращата стояща вълна ще продължи да се увеличава (освен ако реагиращата китарена струна не се счупи от голямата амплитуда на вълната, която получава). Тази аналогия на подсилването на резониращата вълна е от особено значение при достъп до информацията, съхранявана в полето на нулевата точка. Колкото по-голяма е амплитудата на стоящата вълна, толкова по-лесно е за друг обект да резонира с нея.


Аналогията на китарите е подобна на това, как се съхранява информацията в квантовата холограма с ZPF. Защото мозъкът работи като квантов компютър. Мозъкът прави това чрез създаване на резонанс с микротубулите, разпръснати в мозъка, настроени на същата честота като стоящите вълни със същата честота, разположени в ZPF. Както споменахме преди, всеки макромащабен физически обект в природата има своя уникална квантова холограма. Той съществува в 4D пространствено-времевата реалност и е не-локална информационна структура, която никога не изчезва. И най-важното е, че носи цялата история за физическия обект, или, в случая на живите организми, цялата субективна и обективна реалност, преживяна от този организъм. Цялата тази информация за обекта се съдържа в амплитудата, честотите (например дължини на вълните) и във фазовите връзки на тези вълни от излъчващата единица. Може би най-важен е фактът, че информацията, съхранена в КХ, може да се възстанови чрез процеса на резонанс не само с организма, който го е създал, но и с други организми, ако са "настроени" към него. Това се случва най-често при хората, между които има силни емоционални връзки.


Бележка от екипа: Фриц Шпрингмаер разкрива чрез практиката си, че колкото и фрагментирано да е съзнанието на един Монарх-роб, "мозъкът някак си винаги знае, какво му е било причинено и направено". Фриц нарича тази част от човека "ядро" и твърди, че то явно не може да бъде унищожено, затова целта на програминга, който робът приема, е това ядро да бъде много добре скрито зад многобройни слоеве от вътрешни пречки, заблуди, и "лоши сектори" в паетта на жертвата, много подобно на кабалистичното схващане за злото (Клипот).


В психотерапията винаги е било известно, откакто съществува психологията, че най-сигурният и успешен начин за лечение на съзнанието на умствено болните е установяването на пълноценни социални връзки с други хора. Колкото по-емоционални и дълбоки връзки има болния с друг човек, толкова по-сигурно е неговото подобряване.


Обърнете внимание, че ние не твърдим, че всички ние сме виртуални същества, живеещи в "буквална" холографска реалност като интерферентни модели на холографската повърхност на природата. Ние всички сме истински същества, живеещи в много реално материално съществуване, състоящо се от материя, енергия и информация, точно както го преживяваме. Също така квантовата холограма не е за откриването на някакъв нов вид фини енергии като "élan vital", чи или прана, предложени от много хора през цялата история. Нито става дума за многоизмерни теории, нито за живот в други измерения, различни от нормалното ни 4-измерно пространство-време. Но това означава, че сега имаме механизъм, който да опише как умът може да манипулира материята.


Квантовата холограма е модел за това, как работи реалността. Подобно на всички модели, тя ни дава възможност да правим прогнози и да създаваме интерпретации за това, как функционира природата. Можем да тестваме тези прогнози, за да утвърдим и прецизираме модела, и може би някой ден дори да проектираме, изградим и използваме технологии, които изпълняват различни аспекти на прогнозите на модела. Този модел, обаче, трябва да бъде усъвършенстван, тъй като все повече информация става достъпна и нашето разбиране се подобрява. И най-важното е, че моделите са предмет на тълкуване въз основа на нашите предишни знания и опит.


Нашият модел за КХ изглежда обяснява много ефекти, включително аспекти на ума, паметта, потока на съзнанието, различни фактори, влияещи върху здравето, психичните събития, колективното несъзнателно състояние на Юнг, акашския запис и други явления, които възникват от резонанса с КХ. Преди откриването на квантовата холография нямахме механизъм да моделираме или отчитаме тези явления, да не говорим за трансфер на информация между обектите, които тези ефекти предполагат.


Вярваме, че КХ се подкрепя от експериментални доказателства, които предполагат, че тя е и модел, който описва основата на съзнанието. Тя обяснява, как живите организми използват информацията, която познават. Тя издига ролята на информацията в природата до същия фундаментален статут като този на материята и енергията.

Всъщност КХ изглежда като вграден огромен механизъм за съхранение и извличане на информация в природата и такъв, който се използва от самото начало на времето. Това би насърчило КХ като теория, която може да обясни, как цялото творение учи, коригира се и се развива като самоорганизираща се, взаимосвързана цялостна система. Тъй като законите на природата изглеждат еднакви във Вселената, няма причина, тя да не се прилага и за извънземното съзнание.



6. Квантова Холограма: Приложения и Изводи


Сега ще разгледаме някои преди това необясними феномени и ще опишем, как те могат да бъдат обяснени с квантовия холографски модел. След това ще се опитаме да опишем някои от значимите последствия на тази теория.


Преди да започнем, нека накратко да обобщим информацията в тази статия. Ние описахме, как КХ описва истински природен феномен, който е валидиран в лабораторията. Ние постулирахме, че това е описание на реалността, което се основава на математическия формализъм (например теоретичен модел) за това, как природата прилага и използва информацията, паметта, възприятието, вниманието и намерението. Освен това предлагаме КХ да обяснява много явления в природата, за които преди това не са били известни адекватни механизми за описание. Това е особено вярно при отчитането на прехвърлянето на информация между материални обекти или между обекти и тяхната среда.


КХ предлага хипотеза и убедителни доказателства, които обясняват, как живеят земните организми и как използват информацията. По този начин дава на информацията същия фундаментален статус във Вселената, каквито имат материята и енергията. Освен това, когато енергията, материята и информацията се използват в процесите, КХ ни води до самата основа на съзнанието. Така че, може би най-дълбоката импликация на всичко е, че моделът на КХ дава основа за обяснение, как цялото творение учи, коригира се, развива се, като в известен смисъл е осъзнато за себе си. С други думи, КХ описва Вселената като самоорганизираща се взаимосвързана съзнателна холистична система.


Предполагаме, че механизмът за съхранение на квантовата холограма се намира в полето на нулева точка (ZPF). Това поле е повсеместно, вездесъщо, нелокално, не може да бъде отслабено, продължава неограничено (например никога не губи кохерентност), може да съхранява неограничени количества информация и всяка част от него да съдържа код за цялото, точно както прави холограмата. За него може да се мисли не само като за механизъм за съхранение на информация в природата, но и като за механизъм за трансфер на информация в природата. Информацията за КХ се съдържа в амплитудата, честотите и фазовите връзки на основните интерферентни модели (interference patterns) от излъчените кванти. Тази информация се излъчва и абсорбира от всички обекти и съществува в четиримерна пространствена / времева реалност.  КХ се прилага за всички мащаби – от най-малката субатомна частица до най-големите структури в космоса и се осъществява при всички температури (дори до абсолютна нула). Съществува едновременно под класическите описания за това, как се обменя информация между неживите обекти, и под нормалните пет сетива на живите организми.


За живите организми, КХ се отнася до вътрешните и вътрешните комуникации между клетките, органите и органните системи и най-накрая между организмите, както и с по-голямата околна среда, както бе предложено от Lipton (2005), Sheldrake (1981) и няколко други. То се отнася за всички живи организми на земята, както и за всички биологични единици, които съществуват в космоса. Независимо дали е абиотична или биотична, цялата история на събитията от всяка материя навсякъде във вселената от микро мащаба до макро мащаба непрекъснато се излъчва не локално чрез последователни квантови емисии. Тази история също така се ре-абзорбира отново и взаимодейства с цялата друга материя и ZPF чрез обмен на квантова информация.


Механизмът на КХ се отнася за всички клетки на човешкото тяло (приблизително 50-100 трилиона) и отговаря на въпроса, как всички тези клетки си сътрудничат и работят заедно, за да направят цялото човешко същество. Въпреки че активно си сътрудничат, хиляди клетки умират непрекъснато всяка секунда; толкова много, че в течение на една седмица тялото ще има милиарди нови клетки и все пак ти оставаш себе си със същите спомени, същата функционалност и същите отличителни черти. Как се случва това?




Всяка от нашите клетки съдържа един и същ генетичен план на ДНК и е ясно, че това ДНК и въздействията от околната среда упражняват огромно влияние върху развитието и функционирането на нашите клетки. Но клетките не са само подчинени на ДНК; те също така поддържат хомеостаза, като комуникират и си сътрудничат едновременно с много други клетки на тялото и с информацията, която получават от околната среда. Голяма част от тази междуклетъчна сигнализация има електро-химичен характер, но биолозите все още се борят с някои аспекти на механизмите, използвани при този трансфер на информация. Трудно е да си представим, как 100 трилиона клетки могат да останат в хармония чрез бавния процес на електро-химична сигнализация, особено при времена на голямо бедствие, когато е застрашено оцеляването на целия организъм и / или се изискват изключително бързи и координирани отговори.


Първенството на ДНК като основен план за даден организъм отдавна е основната догма в биологията. Вече съществуват много убедителни доказателства, че всички организми на земята, от растения до бозайници, придобиват характеристики чрез взаимодействието си с околната среда и след това могат да предадат тези характеристики на потомство си (Lipton 2005). Този процес се нарича "епигенетично наследство". Създаде се ново поле в биологията, наречено епигенетика, представляващо изследване на механизмите, чрез които средата влияе върху клетките и тяхното потомство, без да променя генетичните кодове. Това принуждава учените да преосмислят еволюционната теория и да се върнат към дните на Ламаркската еволюция. Теорията на Ламарк, разработена 50 години преди Дарвин, предполага, че еволюцията се основава на взаимодействието между организмите и тяхната среда. Това взаимодействие дава възможност на тези организми да предадат адаптациите, необходими за оцеляването, когато средата се промени.


Липтон заявява, че "резултатите от Проекта Човешки Геном (Human Genome Project) принуждават биолозите да признаят, че вече не могат просто да използват генетиката, за да обяснят защо хората са на върха на еволюционната стълба на Земята. От това усилие се оказа, че няма голяма разлика в общия брой гени, открити при хората, и тези, открити в примитивни организми ". И така, откъде идва информацията, която определя кои сме ние? Липтон продължава да твърди, че "клетъчните съставки са втъкани в сложна мрежа от връзки за пренасочване, обратна връзка и обратна комуникация и че хиляди научни изследвания през годините системно показват, че ЕМ сигналите засягат всеки аспект от биологичното функциониране".


Бележка от екипа: За повече информация, "Ефекти на ел. и магнитните полета върху живите организми"





Как функционира този механизъм? Може ли Квантовата Холограма да даде обяснение? В допълнение към ДНК и влиянието на околната среда, във всички земни живи организми междуклетъчната комуникация е особено критична при ембрионалното развитие. От едно оплодено яйце ембрионът се дели хиляди пъти и всеки път се произвеждат идентични потомствени клетки, наречени стволови клетки. Тогава в някаква критична точка, когато ембрионът достигне определен размер, се случва наистина чудо. Клетките започват да се диференцират и образуват групи от подобни клетки, които в крайна сметка ще станат всички високо специализирани тъкани и органи, които съставят човешкото тяло. От цялата маса на недиференцираните клетки, съставляващи ембриона, как конкретна стволова клетка внезапно знае, че трябва да се превърне в сърдечна клетка, чернодробна клетка, неврон и т.н.? Ясно е, че в някои случаи диференциацията е резултат от електро-химична сигнализация от непосредствено заобикалящите клетки. Тази обмяна със сигурност е необходима и предоставя информация, как клетката трябва да се промени, за да се изрази правилно и да се превърне в правилния тип клетка на правилното място и в точното време. Възможно ли е обаче това сигнализиране само по себе си да не е достатъчно, за да обясни пълното развитие на ембриона в цялостен организъм?


Рупърт Шелдрейк (Rupert Sheldrake) (1997) изследва този проблем и предлага теория, наречена "Хипотеза за Формираща Каузалност" (Hypothesis of Formative Causation). Тя дава алтернативно обяснение на това, как се развива структурата и формата (морфологията) на даден организъм. В неговия модел, развиващите се организми се оформят от полета, които съществуват вътре и около тях, а тези полета съдържат формата и очертанията на организма. Той предполага, че всеки вид има свое информационно поле и във всеки организъм има полета, вгнездени в полета. Всички тези полета съдържат информация, получена от предишни изразявания на същия вид организми.

Освен това той заявява, че ”структурата на полето има кумулативна памет, основана на това, което се е случило с вида в миналото. Тази идея се отнася не само до живите организми, но и към протеиновите молекули, кристалите, дори към атомите. За кристалите, например, теорията би могла да каже, че формата, която кристалът приема, зависи от нейното характерно морфично поле. Освен това, морфичното поле е по-широк термин, който включва както полето на формата, така и полето на поведението.”


Според Шелдрейк, природата формира навици (например спомени) и с течение на времето тези навици укрепват и влияят върху поколенията. По същия начин, други навици атрофират с течение на времето поради липса на продължителна употреба. Всъщност Шелдрейк не е сам в предлагането на такъв механизъм. Великият психолог Карл Юнг предложи "колективното несъзнавано", което представлява огромен информационен магазин, съдържащ целия религиозен, духовен и митологичен опит на човешкия род. Според Юнг тези архетипи съществуват от древни времена и са наследени там, където съществуват дълбоко с човешката психика и оказват силно влияние върху мислещия ум. По подобен начин, Пиер Теяр дьо Шарден (Pierre Teilhard de Chardin) предложи концепцията за "ноосферата", която представлява колективното съзнание на човешкия вид, което се проявява от взаимодействието на човешките умове. Де Шардeн твърди, че, докато индивидиге и глобалното общество се развиват в по-сложни мрежи, ноосферата се развива заедно с нея.


В санскритската и древна индийска култура има концепция за Акаша. Акашовите записи са описани като всепроникващ фундамент, съдържащ не само цялото познание за човешкия опит, но и цялата история на Вселената. Нашите нормални пет сетива нямат достъп до тази информация, но могат да станат достъпни чрез духовни практики като медитация. През последните няколко години Ласло (Laszlo) (2004) популяризира и теория, наречена А-полето, съдържащо много аспекти, много подобни на концепциите, описани в тази статия. Всички тези понятия предполагат механизъм, много подобен на нашето описание на КХ.




7. Резонанс и Квантова Холограма


Каквото и да е наименованието на този механизъм, ние твърдим, че основното средство за достъп до трансцендентна информация е чрез процеса на резонанс. Не забравяйте, че тъй като природните закони действат навсякъде във вселената, няма причина да мислим, че КХ не да се отнася за биологичните единици навсякъде във Вселената. При по-висшите организми с мозък, способността на мозъчната структура за паралелна обработка води до възможност за едновременна резонация с информация в КХ в невероятен диапазон от честоти. Това е показано на Фигура 4, където са изобразени ефектите, произтичащи от различни степени на резонанс с КХ.





Най-простата форма на резонанс (квантовото заплитане) е показана в лявата страна на графиката. Премествайки се надясно, виждаме явления, които се проявяват с нарастващите степени на резонанс и честоти. Включихме няколко явления в тази графика като опитност извън тялото (ОИТ / OBЕ) и прераждането, но както скоро ще видим, обясненията ни за тях се основават на теорията за КХ и изискват различна интерпретация от тази, която често се среща в популярните литература. Накрая ще опишем степените на резонанса, заедно с техниките за постигането им.


Както вече посочихме, информацията не е нищо повече от това, което се съдържа в моделите на материята или енергията. Значението, което се извлича от тези модели, се развива в съзнанието и се основава на предишен опит (например знание и памет). С други думи, всички събития са предмет на тълкуване и на свой ред се основават на предишните преживявания и вярвания. Колкото повече знания и опит сме придобили, толкова по-близо ще бъде тълкуването на дадено събитие до истинската действителност.


Промяната на убежденията, особено когато те не са основани на знанието, а се основават на вярата, е съвсем друг въпрос. Например в колониална Америка повечето хора са свързвали гръмотевиците и мълниите със зли духове. По онова време, очевидното решение на проблема е било да се отблъснат злите духове чрез звъна на църковни камбани. Излишно е да се каже, че това не е било много ефективно. Повече от няколко души с добри намерения са били изтребени с електрически ток, докато са били в камбанарията, за да бият камбаната. Сега знаем, че концепцията за злите духове е напълно неточна, че и гръмотевицата и светкавицата са само резултат от електростатично разреждане между атмосферата и земята. Как стигнахме до това разбиране? Ние разработихме разбирането и убежденията си, като проучихме и научихме, как природата наистина работи чрез тестове, наблюдение и експериментиране (спомнете си експериментите на Бен Франклин с хвърчилата, за които учихме в началното училище).


Бележка от екипа: Бенджамин Франклин е известен още с просветителската си дейност и с множеството известни цитати, както и със своите експерименти с електричеството. Сред изобретенията на Франклин са затворената фурна, медицинският катетър, гръмоотводът, плавниците и бифокалните очила.




8. Експериментални доказателства


Сега ще опишем някои от експериментите, тестващи концепцията за не-локалност и направените открития. Съществуват значителни експериментални доказателства, макар че някои от тях са противоречиви, които предполагат, че простите организми възприемат и отговарят на нелокална информация. В областта на експериментите с хора, резултатите също са доста смесени за голяма част от последните 75 години. Все пак метаанализът на Radin (1997) и независимият анализ на Utts (1991) на голям и подходящ спектър от експерименти показва убедителна статистика, че възприемането на не-локална информация съществува и е реално.


Мета-анализите са нов инструмент, който се превърна в основен за науки като екология, психология, социология и медицина. Същността на метаанализата е, че резултатите от групи от предишни експерименти се анализират чрез статистически методи, които комбинират резултати от различни съществуващи проучвания, които разглеждат набор от свързани изследователски хипотези.


Може би, ако имаше по-голям набор от експериментални доказателства за прости форми на живот, биха се появили подобни резултати в резултат на мета-анализ. Невъзможността да се възпроизвеждат резултатите в добре конструирани експерименти не доказва, че феноменът (особено в областта на едва доловимите феномени на съзнанието) липсва, а по-скоро показват наличието на скрит механизъм, който не може да бъде измерен чрез класическо измерване. Понякога непоследователните резултати могат да бъдат обяснени чрез директни нелокални ефекти или ефекти, дължащи се на експериментатора. Тези ефекти са резултат от неволно повлияване на резултатите от експеримента, причинени от очакванията, вярванията или предразсъдъците от страна на експериментатора.


Schmiedler (1972) изолира ефекта на "овцата / козата" ("овца" е етикет за вярващите, а "козата" е етикет за невярващите в психически експерименти) в експериментите с хора още преди десетилетия. Статистическите резултати от експерименти с телепатия зависят от субективното пристрастие на експериментаторите и / или участниците в експеримента. С други думи, 100% грешни отговори биха били толкова статистически значими, колкото 100% коректни отговори при такива тестове, а освен това биха изменили на съзнанието или намерението на субекта, докато само случайните резултати биха били неубедителни. Серия от експерименти на Schlitz (1997), изследващи намерението, ясно демонстрира, че пристрастността към експеримента (намерението) е повлияла на резултата дори при ”двойно слепи експерименти”. Следователно, в изследванията на едва доловимите области на ума и съзнанието, пристрастията, вярата и намерението определено имат ефект.


Липсата на съществуваща теоретична структура в класическата наука, която да потвърждава всеки тип възприятие на не-локална информация, и по-малко да подтвърждава, че пристрастността, вярата или намерението имат нелокален ефект, е достатъчно, за да се отчетат аномалните резултати в много научни експерименти. Преобладаващата догма на класическата наука срещу всеки вид не-локални действия на ниво макромащабна реалност не е възпрепятствала провеждането на успешни експерименти. Понякога тази догма става причина за отхвърлянето на положителни резултати като аномалии, с дефектен дизайн или открита измама. Ако съществуваше правилна теория за нелокалността, повечето от тези случаи резултатите биха били приемливи.


Радин (2006) описва поредица от експерименти, проведени през втората половина на 20-ти век върху редица психични явления, които показват, че експериментаторите получават много повече корелации, отколкото може да се очаква случайно. Мета-анализи на изследвания на генератори на случайни числа (RNG), подложени на психокинетично (ПК) намерение показват преимущество срещу вероятност от 35 трилиона към едно върху цялата база данни. Този анализ, последван от десетилетна дълга серия от експерименти на Дън и Джан (1988 ) в Принстънския университет, предостави поразително доказателство, че човешките субекти могат да причинят статистически изкривени резултати в механичните процеси, които обикновено се считат за управлявани от произволни процеси. Подобно проучване на Радин с Ganzfeld мета-анализ показва резултати с коефициент на вероятност от 29 х 1018 към едно (например едно към 29 000 000 000 000 000 000). Радин продължава да описва няколко други проучвания, които показват подобни резултати.


Радин е открил също, че публиката, която гледа на сценични изпълнения, изкривява резултатите от генератори на случайни числа, по време на периоди на високо емоционално съдържание в представлението. В експеримент с широкообхватна аудиторията той записва резултата на генератори на случайни числа по време на телевизионните предавания за процеса за убийство О Джей Симпсън. Повечето телевизионни новини покриват това събитие на живо в продължение на седмици с милиони зрители. Отново, резултатите от генераторите на случайни числа, настроени да наблюдават това събитие, са изкривени и съответстват на емоционалните върхове по време на съдебната драма и на броя на хората, които гледат. Подобен ефект беше отбелязан на 9/11/2001 по време на бедствието в Световния търговски център в Ню Йорк.


Тезата в експериментите в Принстън е, че намерението на участниците създава не-случайни ефекти. В експериментите на Радин резултатите не са били резултат от намерението, тъй като участниците не са знаели за експеримента, но неговата хипотеза била, че концентрираното внимание е отклонило системата от случайност към по-голям ред. Тези резултати показват, че вниманието и намерението осигуряват тясно корелирани резултати и че случайността може да не е свойство на природата, но това, което се възприема като произволен шум в системата, може да бъде съзнание, което в този момент не е в резонанс с конкретната сетивна система.

Актуализация, Февруари 2014


След като написах тази статия, открих много, много повече информация за музикалната индустрия и класическите икони от нашата младост. Например "The Lizard King" означава много повече, отколкото си мислите, а Лед Цепелин (Led Zeppelin) е по-скоро сапунен мюзикъл, отколкото истинска група!


Като всяко дете, израстнало в края на 70-те и началото на 80-те години, слушах Ей Си/Ди Си (AC / DC), Ролинг Стоунс (The Rolling Stones), Бийтълс (Beatles), Лед Цепелин (Led Zeppelin), Блек Сабат (Black Sabbath), Тин Лизи (Thin Lizzy) и др. Някои банди, обаче, се отличават от останалите. Като дете чувах, че Лед Цепелин са най-великата група. Някои от нещата им действително ми харесваха, но бях тотално объркан от останалите. Дори днес ме привличат точно определени албуми или песни, а за другите имам чувството, че са изпълнени от някаква друга група. Мисля, че открих, каква е причината за това.


Има една онлайн публикация, която, дори и да е само частично вярна, обяснява феномена Лед Цепелин. Явно Джон Бонъм (John Bonham) е бил засечен на плаж на Карибите в края на 80-те (бел. прев. официалната смърт на Джон Бонъм е 25 септември 1980 г.). Очевидно, Джон Бонъм дължи много големи суми за данъци, бил уморен от непрекъснато променящата се концепция за "Цепелин" и фалшифицира смъртта си. Всеки път, когато има непотвърдени сведения, че е бил видян някъде, се оказва, че в същото време някой друг бивш член на групата е бил на това място. Това също обяснява, защо неговата "вдовица" никога не се омъжва отново и защо синът му свири точно толкова забележително като него. Имал е учител за дълго време.


Според автора на статията, групата Цепелин е имала много музиканти през годините, което може да обясни разликите между албумите. Смята се, че Джон Пол Джоунс (John Paul Jones) е свирил на дузина инструменти и има авторски права върху много песни. Всъщност, името му е три имена в едно, нали така? Джон, Пол и Джоунс. Знаем, че Джон Ленън е бил убит от ЦРУ и е бил под техен контрол от средата на 60-те години на миналия век. Пол Маккартни е бил убит в края на 1966 г. (9/11) и е заменен с двойник. Брайън Джоунс (Brian Jones) от Ролинг Стоунс беше удавен от британската ЦРУ. Джон Пол Джоунс е просто псевдоним! Разбира се, много хора носеха шапката на Джон Пол Джоунс, тъй като самото име е продукт на Големите Три под контрола на правителството. Ако Пол Маккартни може да бъде заменен, то тогава и Цепелин биха могли да бъдат лесно заменени. Ето защо Джими Пейдж (Jimmy Page) (бел. прев. основател и член на рок групата Лед Цепелин) използва толкова много илюминатски знаци.
Както и да е, проверете това сами ...




Повечето хора ще ви кажат, че има само четирима членове на рок супер-групата Лед Цепелин – истината за групата е била внимателно пазена от елитен "вътрешен кръг" в продължение на близо 30 години, но след това започнаха да се появяват слухове. Мисля, че вече е време да разкрием цялата шокираща история.

---

СЛУХОВЕТЕ ЗА ДЖОН ПОЛ ДЖОНС


Ако сте гледали филма за Лед Цепелин ”The Song Remains The Same”, знаете, че бас китаристът на Цепелин, Джон Пол Джоунс, изглежда сякаш участва в някакво странно модно шоу, защото сменя дрехите си многократно. Това, в допълнение към факта, че непрекъснато променя прическата си, да не говорим за огромния брой музикални инструменти, на които умее да свири, и многото "шапки", които носи (музикант, композитор, текстописец, организатор, тон режисьор и др.) – сочи към многобройни Джон Пол Джоунс-и – поне 4, за да бъдем точни.



РОБЪРТ ПЛАНТ / ROBERT PLANT


Всеки фен на Цепелин ще ви каже, че гласът на Плант (Robert Plant) не само се променя между албумите, но и между турнетата. Обяснението за това е, че по време на разцвета на Цепелин в действителност има 3 "Робърт Плант". Първият е "истинският" Плант, който е заменен от собствения му брат-близнак Харолд, след като гласът на Робърт отказва по време на турнето през 1973 г. Тъй като Харолд изглежда и звучи подобно на Робърт, бандата успя да заблуди феновете и да продължи без засечки. Това обаче не трае дълго, тъй като Харолд получава криза на идентичността и трябва да бъде заменен, преди да излезе на сцената. Това отваря вратата на един долгогодишен фен на Цепелин (,който прилича на Плант), на име Брадли (Bradley). Брадли толкова много се е възхищавал на Цепелин и на Плант, че се е научил да звучи като Плант, да имитира перфектно маниерите му, и дори си прави пластична операция, за да прилича на героя си. Брадли поема ролята, докато "истинският" Робърт решава да се върне в Цепелин. Брадли се оттегля, а "истинският" Робърт се връща за "In Through The Out Door" (бел. прев. осми студиен албум на британската рок група Led Zeppelin), но гласът му не е достатъчно добър. Поради това и поради факта, че всичките 3 "Плант" искат да бъдат фронтмени на Zep, е взето решение да се сложи перманентен край на кариерата на групата.



ДЖИМИ ПЕЙДЖ / JIMMY PAGE


Както всички знаем, Пейдж беше/е истински магьосник в студиото (микс, редактиране) и даваше на записите онзи специален, уникален "Цепелин"-звук. Знаем също, че неговото магьосничество обхваща свиренето на китара и композирането на музика. Вярно е обаче, че Пейдж е имал възходи и падения – както като китарист, така и като композитор. Има фини разлики в начина, по който изглежда през годините – различия, които не могат да бъдат обяснени с остаряването и надебеляването – и не толкова леки промени в гардероба му за концертите (от Рок Бог в TSRTS (бел. прев. The Song Remains the Same – албум на Лед Цепелин) на предприемач в ”UnLedded” (бел. прев. MTV проект, застен в Мароко, Уейлс и Лондон по случай събирането на Джими Пейдж и Роберт Плант през 1994 г.). Чудели ли сте се някога защо?




JOHN BONHAM / ДЖОН БОНЪМ


Първо, позволете ми да кажа очевидното - имаше само ЕДИН Бонзо (Bonzo). Има, обаче, слухове за единствения барабанист на Цепелин. Изглежда, Бонзо е бил виждан, жив и в добро здраве, на много места по света. Също така изглежда, че това се случва най-често, когато някой от другите членове на Цепелин е на това място. Съвпадение? Или има някакво друго обяснение?
Това са слуховете и спекулациите, за които ще ви разкажа, и ви обещавам – ще ви кажа за цялата шокираща, нецензурирана конспирация зад историята на Лед Цепелин! Ако не искате да промените мнението си Цепелин завинаги, определено не бива да продължавате да четете. От друга страна, ако искате да чуете историята зад легендата Лед Цепелин, продължете...

---

РАЗКРИВАНЕТО НА ЛЕД ЦЕПЕЛИН
През юни 1998 случайно отидох на почивка в Карибите. Всичко вървеше добре – което означава, че дните, белязани от мързелуване край морето, бяха прекрасни, а нощите – прекарани по "туристически партита" в местните хотели – до деня, в който срещнах друг "турист", с когото споделих питиета и плажен чадър през един дълъг, съдбовен следобед. Забелязах го почти веднага, щом дойдох на плажа през този ден, и след няколко бананови дайкирита събрах достатъчно кураж, за да се приближа и да се представя (по-рано му пратих питие с поздравления). Той ме покани да се присъединя към него, като британец. След малко клюки относно вътрешната политика (той се интересуваше особено от последната кандидатура на Лорд Сътч (Lord Sutch) за Парламента), финалите на Световната купа и европейската музикална сцена, вече не можех да се въздържам и изревах, че той обезпокоително много прилича на барабаниста на Лед Цепелин. Той ме изгледа много сурово и понечи да стане. Аз скочих, застанах пред него и се заклех в моята чест на англичанин, че ще запазя тайната му, ако ми каже, как и защо се пече на плажа в Карибите, когато целият свят вярва, че е мъртъв от почти две десетилетия. Той се втренчи в мен за миг, после кимна и се върна на шезлонга, като ме покани да направя същото. След това поръча питиета за нас двамата, преди да започне да говори ... Следва историята, която ми каза в онзи ден на плажа. Въпреки, че се заклех да запазя тайната, на фона на слуховете и спекулациите в Цепелин-общността, съм сигурен, че той ще разбере и одобри разкритията ми.

---

БОНЗО ГОВОРИ

"Добре, истината за Лед Цепелин... първата част е почти вярна – за това, как сме се събрали, и всичко за края на турнето през 1970 г. Робърт искаше да се откаже и каза, че брат му Харолд може да се справи, затова ние му дадохме шанс и той пое вокалите. Нещата вървяха съвсем нормално до към 1973 г. Тогава всичко започна да се обърква – получихме Starship (бел. прев. пътрически джет, използван от Лед Цепелин за турнетата им през 1973 и 1975 г. в Северна Америка), Пейдж си навехна пръста, започна да прави концертни снимки за филма, бе обран в проклетата Америка. Когато турнето приключи, бяхме на края на силите си и Джоунс поиска да напусне.


Е, ние използвахме това, което наричат "дубльори" във филмите – намериха няколко момчета, които приличаха на Джоунси на сцената, и един от техническия екип, който от време на време играеше "Харолд". Пейдж също имаше брат, но той не беше толкова добър китарист, затова го оставихме да се оправя със звука. Аз ... ами, винаги съм бил само аз там горе – нямаше братя, сестри или други, които да ме заместят. Както и да е, назад към 73-та, както казах, това е, когато нещата започнаха да се объркват. Джоунси искаше да напусне след това турне, и Харолд също, така че ние ги оставихме да си тръгнат. Едно момче, на име Джери, пое баса – справяше се отлично със синтезаторите и бе приличен композитор. А Робърт се върна на старото си място. До 1975-та нямаше друго турне, за да могат Джери и Робърт да свикнат с цялото нещо "Цепелин", или с това, в което се превърна, преди да стигне до сцената. После стана онази автомобилна катастрофа, която сложи края за Робърт...не го обвинявам. Уговорихме го да остане за следващия албум и турне, но след това момчето му умря и това бе краят – вече нямаше да отиде на турне заради никого.

Така, обратно към Харолд. Преди ”In Through the Door” (бел. прев. осми студиен албум на британската рок група Led Zeppelin), Харолд си загуби ума – тогава го наричаха "криза на идентичността" – затова трябваше да го заменим с онзи техник от екипа, който споменах по-рано. Името му беше Брадли, и колкото и налудничаво да звучи, си направи операция, за да прилича на Робърт и Харолд. По това време вече бяхме с третия ни Джоунси, а и Пейджи не се чувстваше особено добре, затова вкарахме брат му Томас. Той бе учил да свири на китара и можеше да мине за Пейджи, който има "небрежен" ден. Томас обаче не можеше да пише, затова "Джоунси" има толкова голямо влияние върху този албум. По това време бях готов просто да кажа: "Майната му!" и да се откажа. Аз самият – никога не знаех с кого, по дяволите, работя, тия всичките "Робърт"-и, "Джоунс"-и, "Пейдж"-и. Казах на Питър, че ще остана до Кнебоуърт (Knebworth) (бел. прев. Knebworth Festival), но след това бях история. Исках да прекарвам време със съпругата и децата си и да имам живот. Може би, бих правил секс в кръчмата в събота, но повече никакъв Цепелин. След това, точно преди да започнем обиколката на САЩ през 1980 г., аз получих невероятна данъчна сметка и това беше последната капка. Освен това, Брадли ставаше толкова шантав, че ни се наложи да го пратим в център за задържане повече от веднъж, третият Джоунс ставаше неудържимо "артистичен". Нито Томас, нито Джими се чувстваха добре.


Така че решихме, че е време, Цепелин да умре, а Петър вече беше измислил как. Имаше един контрабандист, когото Питър мразеше, и той реши да покани момчето на по питие и да го срещне с "момчетата". Този човек се включи в състезание по пиене с "Робърт" – всъщност, и с тримата Робърт – и умря от алкохолно отравяне – бедният мръстник, никога не е имал шанс. Питър си отмъсти, аз можех безопасно да напусна страната и групата се разпусна. След това, Робърт реши да започне записи и турнета отново, Харолд промени името си на "Дейвид Ковърдейл" (David Coverdale) (да не се бърка с другия певец със същото име, който наистина бе намерен мъртъв на тоалетната на Елвис) и също стартира група, а Брадли стана фронтмен на Dread Zeppelin. Както Робърт, така и Харолд записваха заедно с Джими през годините. След като Томас записа "Outrider" като "Джими Пейдж" ("Jimmy Page"), Джими най-сетне се отказа от наркотиците и сключи сделка с Томас – Джими е музикант, а Томас се занимава с техническата част, като споделят името и парите.


Що се отнася до всички "Джоунс", не съм сигурен, какво точно правят другите, въпреки че вярвам, че един от тях също е променил името си и е започнал "Алън Парсънс Проджект" (The Alan Parsons Project). Истинският Джоунс търси НЛО през последните 20 години, а вторият Джоунс се готви да тръгне на турне в близко бъдеще. Аз прекарвам по-голямата част от времето си в Обединеното Кралство. Някога чудел ли си се, защо Пат никога повече не се е омъжвала? Все още се опитвам да науча Джейсън, как да прави секс с жена. Момчето е точно толкова твърдоглаво, колкото самият аз някога. И от време на време седя зад колисите на неговите концерти. Също така посетих някои от концертите на Пейдж и Плант ("Page & Plant"), но трябваше да се дигизирам и да се преструвам, че съм един от ЗиЗи Топ (ZZ Top) – от тези фалшиви бради започва ужасно да те сърби след известно време – но е хубаво да виждам, как момчетата се забавляват. Опитваме се да се събираме веднъж годишно, да оглупяваме заедно и да ми вземат от кралските чекове – това е, което правя сега тук –  уговорихме си среща с Пейдж, по време на неговата "кратка отпуска", за да направя хубав малък депозит в една от малките приятелски банки тук долу. Той ме помоли да дойда и да свиря на 30-годишния юбилеен концерт, който подготвят за следващата година – казва, че Джоунси също ще бъде там, ако могат да го откъснат от неговите НЛО за достатъчно дълго време...Е, това е...Историята на Лед Цепелин."

Интересни неща, ще кажете вие, но всичко това се е случило преди много години. По какъв начин ме засяга?


Всъщност, това бе началото на експеримента на ЦРУ в музикалния бизнес, който бе определен като изключителен успех. Най-популярните банди от епохата бяха или инфилтрирани, или стартирани, или управлявани от агенти на ЦРУ. По този начин, чрез младежта, всяко послание можеще да бъде изпратено на населението, без никой да има и най-малката представа, какво всъщност се случва.


Ако сте внимавали достатъчно, сигурно ще видите, че определени групи музиканти се свързват свободно помежду си. Години по-късно, можем да намерим интересен човек и да го проследим, докато се смесва с много други известни и влиятелни хора от онова време. Например, "съвпадението", че ”Бийч Бойс” (”The Beach Boys”) дават къща под наем на клана Менсън (Manson), а Брайън Уилсън (Brian Wilson) полудява (контрола на ума). (бел.прев. Брайън Уилсън е член на групата Бийч Бойс.)
Чарлс Менсън (Charles Manson) е подставено лице / изкупителна жертва на MK ULTRA от сатанински сорт подобно на Антон Ла Вей (Anton LeVay). (бел.прев. Антон Сандор Ла Вей е основател, а до смъртта си и върховен жрец на Църквата на Сатаната. Автор е на книгата „Сатанинската библия“.)


Всеки човек или група, имащи някакво "съвпадение" с Менсън, вероятно е въвлечен в MK ULTRA като жертва. Смятате ли, че е съвпадение, че Трент Резнър (Trent Reznor) от групата Найн Инч Нейлс (Nine Inch Nails) записва албум в старата къща на Шарън Тейт (Sharon Tate)? (бел.прев. Шарът Тейт Полански дъщеря на полковник Пол Джеймс Тейт (Colonel Paul James Tate), офицер от армията на САЩ и съпруга на Роман Полански. На 9 август 1969 г. Шарън Полански е убита, заедно с още 4-ма души, от членове на фамилията Менсън в къщата, където тя живее заедно с Роман Полански. В момента на убийството, Шарън е бременна в 8-ми месец и половина с втория си син.). Трент Резнър нарича студиото си Piggy (Прасенце), защото думата е написана с кръв на стената след убийството (бел.прев. Думата, написана на стената с кръв, е PIG). Разбира се, той твърди, че не знаел за историята на къщата преди да я купи, и аз му вярвам. Сигурен съм обаче, че мениджърите му са добре запознати с нея. Всъщност, аз съм сигурен, че всичко е част от плана. И коя точно група Трент Резнър "открива" и помага да бъде създадена? Мерилин Менсън (Marilyn Manson), разбира се, още един Менсън. Това е толкова очевидно, че буквално ви моли да го наречете това, което е. "Светът е гаден и аз не трябва изобщо да го опитвам", е онова, което тези групи крещяха на младежта на Америка.


Разбирате ли, ако има някаква радикална расистка група от някакъв цвят, тя вероятно е инфилтрирана или просто управлявана от ЦРУ. Основната адженда (дневен ред) на Новия Световен Ред е да създава хаос сред населението. Това се постига главно чрез разделянето на хората по расови белези. Размириците в Лос Анджелис (бел.прев. през 1992 г.) и хардкор гангстерският рап бяха разработени, за да отделят още повече черната общност от бялата. Въпреки това, както при всеки експеримент, те приключиха с някои последствия, с които те не бяха подготвени да се справят. Защото гангстерският рап е трябвало да се хареса на децата във вътрешната част на градовете и да създаде някаква стена между сърцевината и предградията. Но когато белите деца чуха гангстерския рап и цялото му насилие и осъзнаха, че родителите им го мразят, прегърнаха рапа. ЦРУ се опита да противодейства на феномена бял рап чрез имплементиране на черен национализъм. Някой спомня ли си Пъблик Енеми (Public Enemy) и Ислямска Нация (Nation of Islam) по време на техните представления? (бел.прев. Пъблик Енъми, също известни като P.E., е влиятелна хип-хоп група от Лонг Айлънд, Ню Йорк, известни с текстове си на политическа тематика и критика към американските медии.) Това бе опит да се държат белите деца настрана, но това, което бе постигнато е, че се появиха един куп бели деца, които пожелаха да бъдат черни. В крайна сметка, осъзнаха, че ако искате да създадете перфектния рапър, той трябва да бъде бял и той трябва да бъде Огромен. (Еминем например?).


Преди правителството да разбере, че може да използва това, че белите деца харесват рап, реши, че е необходим нов саунд (ново звучене), който никой, освен белите деца, не би харесвал, нещо, с което всяко бяло хлапе би могло да се идентифицира. Музика, свирена от китара, индуцирана чрез наркотици, която тематизира безнадеждността и безсмислеността на живота.


Всичко започна дълбоко в гъстите гори на Тихоокеанския Северозапад (Pacific Northwest, бел.прев.) - място, където много валеше, хората бяха много депресирани. Това бе доста изолиран географски район. Лидер на движението е тревожен младеж с проблем с наркотиците, умрял на 27-годишна възраст, известна като просветлението на MK ULTRA. Подобно на Морисън (Jim Morrison), Хендрикс (Jimi Hendrix), Брайън Джоунс (Brian Jones), Мама Кас (Mama Cass, бел.прев. Cass Elliot) и др., Кърт Кобейн (Kurt Cobain) щеше да слезе от зашеметяващите висоти на славата чрез горещо дискутирана смърт на 27-годишна възраст. Една от най-знаменитите банди на 90-те години бе Нирвана, а Кърт Кобейн бе лидерът й. Чисто съвпадение ли е начинът, по който се развива неговият живот? Или бе част от майсторски план, задействан по-рано? Нека погледнем отново.


Ханк Харисън (Hank Harrison) е въвлечен в MK ULTRA още през 50-те години на миналия век като "дресьор" (или "хендлър") за контрола на ума. Идва в Лос Анджелис с почти никакъв музикален опит и оглавява група, наречена The Warlocks. Като с докосване на вълшебна пръчица от Warlocks става Грейтфул Дед (Grateful Dead) (бел.прев. "Грейтфул Дед" е американска рок група, сформирана през 1965 година в Сан Франциско, Калифорния, САЩ. Тяхната музика е особена смесица от елементи на психеделичен рок, блус, кънтри, реге и джаз. Те са едни от участниците на Удсток през 1969.). На всяко представление на бандата се раздава "киселина" (LSD), а отличителен знак на бандата става филмът "Магьосникът от Оз" ("The Wizard of Oz"), класическият филм за МК ULTRA програмиране. Веднага след като Grateful Dead потръгва, Ханк се оттегля.


Ето какво си спомня Дейвид Кросби (David Crosby) за Ханк Харисън: "Харисън не беше хипи напушен наркоман. Винаги изглеждаше чист. Всъщност беше обучен психиатър. Първият път, когато го видях, той носеше костюм от памук и коприна, папионка и кожено куфарче. Мога да си представя, че Харисън е оперативен агент на ЦРУ или абсолвент на Сал Алински (Saul Alinsky), който отговаря за организирането на групи като Grateful Dead".


Разбира се, може да се чудите, как Дейвид Кросби е толкова добре запознат с ЦРУ и The Grateful Dead, но ние вече знаем отговора на този въпрос, нали?


Ханк Харисън има дъщеря, Къртни (Courtney), която, без всякаква изненада, има ужасно и мъчително детство, била е малтретирана точно като повечето деца на манипулатори от МК ULTRA. Родителите й се развеждат и тя живее ту при единия, ту при другия. Къртни е някак си приета в Колежа Тринити (Trinity College) в Ирландия, където учи теология в продължение на два семестъра. По това време Къртни развива невероятна способност да се запознава и да ходи по срещи с музиканти, които изведнъж станаха известни. Тези серии започват със срещите й с Джуан Коуп (Juian Cope), който има прилична кариера в Обединеното Кралство. След това през 1989 г. се жени за кратко за фронтмена на Leaving Trains Джеймс Мореланд (James Moreland). През 1991 г. тя започва да се среща с Били Кориган (Billy Corrigan) от Smashing Pumpkins, а през следващата година групата има огромен търговски успех. Кортни обаче напуска Били Кориган през 1991 г., когато отива в Лос Анджелис и се среща с човек, който скоро ще стане знаменитост. Името му е Кърт Кобейн и разбира се, Къртни Харисън променя името си на Къртни Лав (Courtney Love). Само в рамките на една година, през която тя напуска Били Кориган и се свързва с Кърт Кобейн, и двамата станаха изключително известни.


Когато Кърт Кобейн среща Къртни през 1991 г., Нирвана все още не е издала творческия си албум Nevermind. Групата се състои от Кърт и Крис Новоселич (Chris Novoselic) и те търсят барабанист. Изневиделица, Кърт научава за барабанист в банда във Вашингтон, отдалечен на 3000 мили (4800 км), и веднага решава, че той трябва да прелети над цялата страна. Това е огромен червен флаг – някой изведнъж прави нещо такова и не знае точно защо. Вероятно се дължи на факта, че е програмиран да го направи. Така че, Дейв Грол (Dave Grohl) събира багажа си и идва от гнездото на MK ULTRA в DC (Вашингтон) в Сиатъл, за да се присъедини към Нирвана. Малко след това се появя дъщерята на важен МК ULTRA манипулатор и останалото е история. Няколко години наркотици, странно поведение и после необяснима смърт на 27-годишна възраст, и още една тъжна глава в историята за MK ULTRA и музикалната индустрия е затворена.


Днес разполагаме с повече информация и можем да разгледаме отново смъртта на Кърт Кобейн, и може би да намерим някои от отговорите на все още нерешените въпроси. Официално, Кърт Кобейн беше изчезнал за няколко дни, преди да бъде намерен мъртъв в стая на горния етаж на лятна вила, която бе негова собственост.
Когато напуска, Къртни поискала вилата да бъде претърсена, и действително, тялото на Кърт беше открито на горния етаж. По главата му има следи от изстрел от пушка, която обаче е твърде далеч от него, за да може той самият да натисне спусъка. Носи обувки, така че не е възможно да е използвал пръстите на краката си, за да стреля с пушката. Но някакси е успял да стреля в главата си. Близо до него е намерена игла и токсикологичният доклад посочва, че има достатъчно чист хероин в тялото му, за да убие човек 5 пъти. След внимателно разглеждане на всички налични доказателства, властите установяват, че Кърт се е застрелял въпреки повече от смъртоносната доза хероин. Вместо да умре веднага, както се очаква, взема дълга пушка и някак си натиска спусъка и се застрелва, въпреки че не е могъл да стигне до спусъка. Официална причина за смъртта? Самоубийство, разбира се, класически случай на самоубийство в MK ULTRA стил.








След смъртта на Кърт Кобейн лидерът на групата The Mentors, Ел Дюсе (El Duce), твърди, че Къртни му предлага $ 500 000, за да убие Кърт Кобейн. Той бе интервюиран по телевизията и заяви, че знае кой е убил Кърт и че ЦРУ вероятно е по следите му. Както можеше да се очаква, Ел Дюсе изведнъж реши да скочи пред един влак няколко дни по-късно, оставяйки още по-голяма увереност в твърденията му, че ЦРУ го преследва. Оттогава, Къртни не е спряла да проявява всички изданически признаци на жертва на МК Ултра, а също така и дъщеря й Франсис Бийн (Francis Bean). Очевидно, правителството търси нови начини да ги използва.








Един поглед към хората, с които Кърт общува малко преди смъртта си, може също да помогне за осветляване на нещата, тъй като жертвите на MK Ултра обикновено се държат заедно, за да могат да бъдат следени по-лесно.


Уилям Бъроуз (William S Burroughs) е таен наемен убиец на ЦРУ в продължение на десетилетия и става известен най-вече, като пише книги за гей секс с млади момчета и употреба на хероин. Той признава, че е убил жена си и никога не е бил осъждан за това, но изглежда е попадал на всички проблемни места в света през 50-те и 60-те години. Ако ЦРУ извършва тайни операции в даден район, сигурно ще откриете Уилям Бъроуз да се спотайва някъде в сенките. Кърт Кобейн издава албум с г-н Бъроуз през месеците преди смъртта си. Известно е също, че Кърт носи копие на ”Голият Обяд” на Бъроуз ("Naked Lunch") в Европа, когато "предозира" и почти умира в рамките на часове, след като Къртни внезапно пристигна в Италия. Накрая, Кърт нямаше къде да отиде и бе изхвърлен.



Много други групи в и около Сиатъл изведнъж процъфтяваха, след като Нирвана се изкачи на върха на класациите. Например "Alice in Chains", чийто 185 см фронтмен е открит мъртъв с тегло 40 кг. (Обърнете внимание на класическата референция ”Алиса в Страната на Чудесата” в името на бандата.)


Друга банда, която изведнъж стана известна, бе Саундгардън (Soundgarden), чийто фронтмен Крис Корнел (Chris Cornell) е бил много влиятелен човек в рока в продължение на десетилетия.

 
Други примери са Мелвинс (The Melvins), Пърл Джам (Pearl Jam) и Mother Love Bone.

Години по-късно Крис Корнел работи заедно със сина на известен кенийски лидер, който се жени за оперативен агент на ЦРУ. Този таен агент посещава Харвардския университет по подобие на Обама (което означава, че прекарва времето си в чужбина) и след като се сдобива с Харвардска степен, той е неподходящ за назначение и веднага се премества в Лос Анджелис, за да стане успешен рок китарист. Името му е Том Морело (Tom Morello) и той е китаристът на "Rage Against the Machine", а по-късно се събира с Крис Корнел, за да създаде Audioslave.


Събира ги един от най-големите продуценти в историята на съвременната музика, Рик Рубин (Rick Rubin), който от десетилетия насам е елитен човек на ЦРУ. Той стартира в Def Jam Recordings (бел.прев. Американска звукозаписна компания) и първоначално е използван за подписване на договори на предстоящи МК Ултра рап изпълнители със звукозаписните компании. В крайна сметка той става изключителен звукозаписен продуцент и съдейства за създаването на записите с най-голямо въздействие в нашето време.


Ето списък на хора на изкуството, с които Рик Рубин е работил, и който показва, кой кой е във вселената на MK Ултра:
LL Cool J, Run DMC, Beastie Boys, Slayer, Public Enemy, The Cult, Danzig, Andrew Dice Clay, The Black Crowes, Geto Boys, Trouble, Red Hot Chili Peppers, Sir Mix a Lot, Mick Jagger, Joan Jett, Tom Petty, Johnny Cash, Nine Inch Nails, AC-DC, System of a Down, Sheryl Crow, Rage Against the Machine, Aerosmith, AudioSlave, Limp Bizkit, Jay-Z, Slipknot, Shakira, Dixie Chicks, U2, Linkin Park, Kanye West, Neil Diamond, Weezer, Metallica, Kid Rock, Adele, ZZ Top, Lana DelRey, Black Sabbath, Eminem, Crosby Stills и Nash.


Сигурен съм, че ако проучите и съберете повече информация за именана в списъка, парчетата от пъзела ще започнат да се нареждат и в един момент ще се появи картина.


Само с цел забавление, ще избера няколко от имената по-горе, за да видя, дали има нещо, свързано с тях.
Да започнем с Бийсти Бойс (Beastie Boys). Рик Рубин създава популярен черен рап в своята звукозаписна компания, но не и бял рап, просто защото бели рапъри не съществуват. Като студент, Рик работи с Beasties, които по това време са хардкор пънк банда, след което ги записва като рапъри за своя лейбъл. Изведнъж трима хардкор пънкари, преврърнали се в бели рапърски деца от Ню Йорк, записват албум за звукозаписна компания, създадена от човек, когото са срещнали в колежа, и го подкрепят за дебюта на най-голямото явление на десетилетието, Мадона. Първият албум е неприлично груб и противен, точно както са и Beastie Boys. В рамките на почти три години между албумите, сополивите пънкари внезапно се превръщат в интелигентни, социално осъзнати бизнесмени, женени за холивудски звезди, пътуват до Далечния Изток като Бийтълс в търсене на просветление, и изведнъж стават прекалено политически коректни. В първия албум, повечето песни бяха за това да го правиш с "skeezy ho's" (мръсни леки жени, неатрактивни жени, склонни към промискуитет), но в следващите им албуми чухме, че "Неуважението към жената трябва да спре". Трима сърдечни пънк рокери срещнаха Рик Рубин и изведнъж се превърнаха в световно известни звезди. Тук няма нищо необичайно.


Слейър (Slayer) бе дет метъл група, докато не се събраха с Рик Рубин и пуснаха един от най-значимите албуми на всички времена за рапърски лейбъл. От всички, които Рик Рубин можеше да избере да подпише договор за своя лейбъл, той избра дет метълите Слейър и веднага създаде суперзвезди. Рик Рубин ще продуцира много албуми на Слейър и ще помогне за цементиране на господството им като един от най-добрите в метъла в продължение на десетилетия.


Разбира се, Слейър обичат нацистки мотиви, текстове, символи и облекло и са очаровани от нацистки имиджи. Но на нас ни се казва, че всичко е просто безобидно забавно и всъщност няма нищо общо с нацистките мотиви, имплантирани по време на MK Ултра сесии с мъчения. Следователно, и тук няма какво да се види.




Нека преминем към Ред Хот Чили Пепърс (The Red Hot Chili Peppers), момчетата, които обичат да свирят голи на сцената, изглеждат като доста нормални момчета. Антъни Кийдис (Anthony Kiedis) е син на Джон Кийдис (Anthony Kiedis), измъчен актьор, известен под името Блеки Дамет (Blackie Dammett). Блеки е най-известен с това, че доставя наркотици на богатите и известните като Кийт Мун (Keith Moon) в Холивуд. Кийт, ако си спомняте, бe жител на Лавров каньон, бе заклет наркоман и умря млад. Ако ЦРУ активно доставяше на богатите и известните с наркотици, как мислите, че действително са го направили? Очевидно са използвали малки актьори като Блеки Дамет, които се мотаят около хипи-кръчми като "Rainbow Bar and Grill" и доставят наркотици на елитните жители на Лавров каньон. Блеки е приятел на Сони Боно (Sonny Bono), който случайно е кръстникът на Антъни. Блеки употребява наркотици заедно със сина си и на 14-годишна възраст Антъни употребява хероин и прекарва по-голямата част от живота си пристрастен. Изглежда така, сякаш Блеки се опитва да контролира сина си чрез наркотиците. Но ако това беше вярно, Антъни Кийдис трябваше да се превърне в известен музикант с много демони и .... О, чакайте малко, деца, тук няма нищо за гледане, минете нататък.



Друг доста сигурен знак, че любимата ви група е жертва на MK ULTRA, е, ако се появи на ежегодния музикален фестивал Лолапалуза (Lollapalooza) в Америка през 90-те. Това бе съвременният Удсток с лесен достъп до LSD, извращения, нихилизъм и най-популярните музиканти, произведени от ЦРУ. Предполага се, че "Лолапалуза" е идея на Пери Фарел (Perry Farrell), роден като Пери Бърнстейн (Perry Bernstein) и има, за МК ULTRA жертва, доста нормално детство. Майка му се самоубива, когато той е на три години. Той редовно бива посещаван от извънземни и се храни с мъдростта и посланията, които те му носят. Очевидно, извънземните (т. е. MK Ултра) му казват да вербува определени банди и след това да обикаля градовете в цялата страна под формата на индуцирано от наркотици, извратено шоу.


Ето списък на някои от най-известните групи, участвали в различни Лолапалуза турнета: Jane’s Addiction, Siouxsie and the Banshees, Living Color, Nine Inch Nails, Fishbone, Ice T, Rollins Band, Butthole Surfers, Red Hot Chili Peppers, Ministry, Ice Cube, Soundgarden, Pearl Jam, Stone Temple Pilots, Primus, Alice in Chains, Tool, Rage Against the Machine, Front 242, Smashing Pumpkins, Beastie Boys, George Clinton, L7, Green Day, The Black Crows, Sonic Youth, Hole, Cypress Hill, Sinead O’Connor, Beck, Metallica, Ramones, Rancid, Melvins, Prodigy, AudioSlave, Queens of the Stone Age, Kanye West и много други.
Ако направите проучвания за всяка група, вероятно ще започнете да виждате взаимо-връзките.



Нека отново разгледаме няколко изпълнители от Лолапалуза.

Хенри Ролинс (Henry Rollins) и Ролинс Банд (Rollins Band) свириха на първия фестивал. Знам това, защото бях там и бях огромен фен на Ролинс. Въпреки това, ако се въоръжите с MK Ултра познания и преценка, нещата ще започнат да изглеждат по съвсем различен начин. Хенри е от столицата (DC), дом много MK Ултра бази. Той пише, че когато е в турне, докато групата е спала в хотел, той предпочитал да спи сам в тъмния камион, с който транспортирали оборудването си. Знаците за сензорни лишения изглеждат очевидни тук. Докато живееше в Редондо Бийч (Redondo Beach CA), разказваше за инцидент, при който е влязъл в затъмнения си апартамент в момента, в който непознат застрелял съквартиранта му. След като убил съквартиранта му, този непознат погледнал Хенри и си тръгнал. Това прилича на начина, по който робите на MK Ултра биват отстранявани – обикновено пред други жертви за постигане на дисциплиниращ ефект. Освен хардкор музика, той също пише поезия и прави словесни шоута, в които говори на определена тема в продължение на час или два. Мастурбацията, хомосексуалността и омраза му към ченгетата бяха някои от любимите му теми. Не премълчаваше нищо, разказваше за всеки ужасяващ детайл от живота си, подобно на робите на MK Ултра, които са тренирани да запомнят всяка малка сензорна информация, за да могат да я повторят по-късно. Той, както повечето хардкор музиканти, които мразят медиите, започна да се превръща в успешен актьор / телевизионна личност. Един ден той спи в задната част на неосветен камион по свой избор, а през следващата година е в , разказвайки как играе полицай във филм. Самият факт, че в една минута той може да мрази Холивуд с всяка фибра на същество си, а в следващата минута се превръща в холивудска курва, означава, че очевидно няма голям избор по въпроса.


След Ролингс, на сцената беше Айс-Ти (Ice T) и Body Count. Айс-Ти е уличен дилър на наркотици, превърнал се в рапър, превърнал се в хардкор музикант, който мрази ченгета, пееше песни, прославящи убийствата на ченгета, и след това, разбира се, става успешен актьор, познат на милиони зрители като ... ченге! Някой вижда ли шаблон тук? Двама улични хардкор музиканти, които мразят ченгетата, и системата внезапно узрява и двамата играят ченгета по телевизията. Разбира се, това може да се случи по естествен начин, но каква е вероятността?


Найн Инч Нейлс (Nine Inch Nails) също свириха на първия фестивал и ние засегнахме кратко Трент Резнър (Trent Reznor), който подписа договор със звукозаписна компания в Ню Йорк, която от момента на създаването си имаше проблеми със закона. След това той помага на Мерилин Менсън (Marilyn Manson) да се изкачи в класациите, записвайти AntiChrist Superstar в бившия дом на Шарън Тейт (бел.авт. жената на Роман Полански, убита от семейство Менсън). След това, Трент си взе малко почивка, докато Менсън изкачи класациите. Години по-късно, един много огорчен и по някакъв начин доста бездарен Трент Резнър се появи отново и продължи да прави доста посредствена музика, сякаш някак си бе загубил магията си. Това е съвсем обичайно за цялата тази мръсна история – началото може да не е много хубаво, но финалът обикновено е направо грозен.

Преди години бях попаднал на чудесен сайт, посветен на правителствената конспирация в САЩ, който се казваше Project Albatross (Проект Албатрос). Побързах да избера една от чудесните му статии, с които да запозная и заинтересуваните български читатели и това беше статията на автора "Мирише на МК-УЛТРА". Въпреки интересното съдържание, непредвидени обстоятелства ме възпрепятстваха и отдалечиха от това начинание, но по-късно все пак реших да публикувам частичния му превод. Така, за голямо мое съжаление, материалът висеше в българското интернет пространство по-скоро като едно плашило за поне две години. След откриването на Апокрифна Академия бях решен да го завърша така, както заслужава, но може би не трябваше да се учудвам, че сайтът на Проект Албатрос беше свален и напълно изчезнал от интернет пространството. Статиите от него не се откриваха никъде. Откриваха се теми по западните форуми, в които хората се чудеха с какво ли се занимава автора, защото след закриването на Албатрос никой не знаеше за нови негови изяви. Така мина още една година.


Наскоро открих запазено копие на статията в блога на някакъв музикален проект, наречен "Electric Caves", който прилича на изоставен от години. Статията беше лишена от изображенията си, които са били линкнати към оригиналния източник на Албатрос.


Благодарение на ентусиазма, труда и гъвкавия подход на Glasberg (която е преводача на цялата тази статия), но най-вече на сърцето й, днес разполагаме с напълно преродения и пълноценен материал, спасен от Проект Албатрос! Той не само, че за първи път навлиза в новите територии на българското интернет пространство, но получава и своя нов живот в глобания интернет! Статията ще бъде винаги достъпна за търсачката на Гугъл на английски език в АА Форума. Защото е цел на всеки един от нас, които участваме в Апокрифна Академия, да браним истината, до която достигаме.

Мирише на... МК Ултра...

Сега ще се гмурна дълбоко в една тема, която ми е близка и скъпа. Тъжно ми е, че трябва да споделя информация, която хвърля черни краски върху хора, които считах за герои. Да проникна в цялата налична информация ми костваше много дълги нощи.
Нека бъда ясен от самото начало – по всяка вероятност ще ви кажа някои неща за вашите музикални икони, които може би не искате да знаете. Първата ви реакция вероятно ще бъде да ми се ядосате и да предположите, че мразя вашата икона, за да си измислям тези ужасни неща. Освен това, много хора ще изискват безспорни уличаващи доказателства, изповед или нещо подобно. За съжаление, целта на MK ULTRA е да остане незабелязана и ако някой прозре плана, умира, а свидетелите изчезват. Когато проучвате тайни операции, няма безспорно уличаващи доказателства, а само съвпадения, които, разбира се, не съществуват. Съвпадениета са просто друго име за улики, които ви насочват в правилната посока. В момента, в който намерите човек, който представлява интерес, и го проследите, "съвпаденията" започват да надхвърлят средно-статистическото ниво. Истинността на всичко, за което пиша, никога не е била официално "доказана" и вероятно никога няма да бъде. Тайни операции рядко биват разкривани в публичното пространство. Ако не сте в състояние да продължите, просто спрете и, едва след като премине фазата на гняв, се върнете назад и прочетете всичко отново с по-отворено съзнание. Историята е невероятна, но за разлика от лъжите, с които сте били хранени досега, всичко всъщност започва да става смислено, тъй като нещата, които никога не сме си мислили, че са взаимо-свързани, започват да се свръзват едно с друго. Помнете, не убивайте вестителя, аз съм тук, само за да ви информирам.



На път сме да започнем музикално пътуване, което започва в Южна Калифорния, но произходът му е много по-зловещ. След Втората световна война САЩ внесоха повечето от най-известните нацистки учени (включително Менгеле (Mengele) известен като д-р Грийн (д-р Зелен)(Green) в рамките на операция "Кламер" (Paperclip), в която всички получиха нови имена и псевдоними. След притока на нацистки учени, НАСА бе създадена, за да се тестват нацистките ракети, а ЦРУ създаде проекта МК ULTRA, наред с други проекти, които използват нацистки техники за брутално изтезаване и наркотици за фрагментиране на ума и за контрол на така създадените много на брой личности. След проби и грешки, тази техника бе усъвършенствана тук в Америка, след 40-те години. Тайно, ЦРУ / ФБР (и др.) създадоха нелегални секретни програми, за да инфилтрират определени слоеве в обществото и за да имплементират програмата си в съзнанието на Америка. Ако ЦРУ можеше да създаде и контролира най-популярните музиканти на деня, те биха могли ефективно да отправят своето послание към младежите, без никой да усети. Всъщност, само ако обърнете внимание на играчите в периферията, можете да започнете да виждате завесата на измамата, хвърлена като риболовна мрежа в морето на човечеството.


Бележка от екипа: Принципите на програмирането на съзнанието и същността на подхода МК-УЛТРА можете да откриете в материалите на Циско Уийлър  и  Фриц Шпрингмаер.



Знаем, че през 50-те години MK ULTRA създава отдел в Университета Корнел (Cornell University), където използва мъчения, електрошокове и LSD, за да експериментира най-вече с недоброволни субекти. Ръководителят на тези операции на MK ULTRA в Университета Корнел e Алберт Байз (Albert Baez). Той има дъщеря на име Йоан Байз (Joan Baez), която става известен музикант, и признава, че баща й ритуално я е малтретирал като дете. Разбира се, сега знаем, че ритуалните мъчения са предпочитан метод за контрол на ума. Фактът, че баща й е бил ръководител на операциите на МК ULTRA в Корнел и това, че е била малтретирана, показва, че е повече от вероятно, че тя е и марионетка на ЦРУ. Тя може да помни, че е малтретирана, но не помни нищо за многото личности, които се създават в резултат от злоупотребата с личността. Знаем за факта, че бащата на Джоан Байз е бил замесен в MK ULTRA в Корнел и също така знаем, че тя твърди, че е била ритуално малтретирана от баща си. Знаем също, че в по-късните си години тя става известна и много влиятелна музикантка и активистка.


В края на 50-те години, един млад студент по психология се справя добре в Университета Корнел и очевидно прави добро впечатление на г-н Байз и неговите съмишленици. Защото, след като завършва класа през 1959 г. като един от най-добрите студенти, вместо да започне кариерата си в психологията, той захвърля всичко и се отправя на запад с надеждата, че ще стане известен музикант. Това бе Питър Яроу (Peter Yarrow) от Петър, Павел и Мария (Петър, Павел и Мария е музикално трио за фолклорна музика, бел.прев), който не стана само известен музикант със степен по психология от МК ULTRA университета, но и написа детската песен "Puff, the Magic Dragon", в която се пее за хартия, облачета и измислени светове, но не става въпрос за наркотици. Подобно на Джоан Байз, Питър Яроу съчетава музикалната си кариера със социален активизъм.







Но има нещо по-голямо, което започва да се развива южно от Калифорнийския квартал Лавров каньон (Laurel Canyon), който се намира в Холивудските хълмове. Със своите покрити с дървета лъкатушещи пътища, това е самостоятелен квартал сам по себе си. От началото на 60-те години, в тази малка, скрита общност започнаха много известни събития. Музиканти от САЩ, Канада и Англия се преместваха в района на Лавров каньон. Най-странното е, защо всички от тях избраха точно Южна Калифорния.



”Всички тези хора се събраха почти едновременно по тесните, криволичещи пътища на Лавров каньон. Идваха от цялата страна, но най-много от Вашингтон DC, както и от Канада и Англия. Дойдоха, макар че по това време в Лос Анджелис нямаше добре развита поп-музикална индустрия. Идваха, макар че по това време нямаше сцена с жива поп музика, за която да се говори. Те дойдоха, макар че, в ретроспекция, нямаше разумна причина да го направят.


Днес, за един амбициозен музикант има смисъл да се отправи към Лос Анджелис. Но в онези дни центровете на музикалната вселена бяха Нешвил, Детройт и Ню Йорк. Не бе индустрията тази, която привлече тълпата "Лавров каньон", а по-скоро тълпата "Лавров каньон", която превърна Лос Анджелис в епицентър на музикалната индустрия. На какво тогава се дължеше това безпрецедентно събиране на бъдещи музикални суперзвезди в хълмовете над Лос Анджелис? Какво беше това, което ги вдъхнови всички да тръгнат на запад? Може би Нийл Йънг (Neil Young) го каза най-добре в едно интервю, че не може да каже, защо е заминал за ЛА през 1966 г.; той и другите "просто били като леминги".



Бележка от екипа: "Странни спомени в тази нервна нощ в Лас Вегас. Пет години ли минаха? Шест? Струва ми се като цял живот. Един от онзи вид върхове, които никога повече не се повтарят. Сан Франциско в средата на 60-те беше много специално време и място, от което да бъдеш част. Но никакво обяснение. Никаква комбинация от думи или музика или спомени не може да докосне чувството от това да знаеш, че си бил там и си бил жив, в онзи времеви ъгъл на света. Каквото и да означаваше. Имаше лудост във всяка посока. И във всеки час. Можеше да запалиш искри навсякъде. Беше едно фантастично, универсално усещане, че каквото и да правехме, беше правилно. Че печелехме. И това, мисля аз, беше лостът. Това чувство на победа над силите на старото и злото. Не в някакъв злобен или военен смисъл, нямахме нужда от това. Просто енергията ни щеше да надделее. У нас бе цялата инерция. Яздехме гребена на висока и красива вълна. И сега, след по-малко от пет години, можеш да се изкачиш на някой стръмен хълм в Лас Вегас и да погледнеш на запад. И с правилния вид очи, почти ще можеш да видиш високия воден белег... Онова място, където вълната най-сетне се пречупи и се върна назад." --- монолог от филма "Страх и омраза в Лас Вегас"


Един от първите на сцената Laurel Canyon / Sunset Strip е Джим Морисън (Jim Morrison), загадъчният фронтмен на Дорс (The Doors). Джим бързо ще се превърне в една от най-емблематичните, противоречиви, аплодирани и влиятелни фигури, които се заселват в Лавров каньон. Любопитно е, че самопровъзгласилият се за Цар Гущер ("Lizard King") има и други претенции да бъде известен, макар че никой от многобройните му биографи няма да счете, че това е от голямо значение за кариера му и може би за преждевременната му смърт: той е син на адмирал Джордж Стивън Морисън (George Stephen Morrison).


И така, докато бащата активно участва в конспирации за изфабрикуване на инцидент, който ще бъде използван за масирано ускоряване на незаконна война, синът се позиционира като икона на "хипи" / анти-войната тълпи. Предполагам, че в това няма нищо необичайно. Знаете ли, светът е малък. И не е като историята на Джим Морисън да е по някакъв начин уникална.


Бележка от екипа: Според Уикипедия Джордж Стивън Морисън (7 януари 1919 г. - 17 ноември 2008 г.) е американски адмирал (в горните чинове) и военноморски авиатор. Морисън е бил командир на американските военноморски сили в залива на Тонкин по време на инцидента през август 1964 г., който предизвика ескалация на американското участие във войната във Виетнам. Той беше баща на Джим Морисън, водещ певец на рок групата The Doors









Бележка от екипа: Следващата голяма част от статията е извадка от книгата "Странни сцени в Каньона: Лавров каньон, секретни операции и тъмното сърце на хипи-движението" на Дейвид Мкгоуан ("Weird Scenes Inside The Canyon"q David David McGowan). В книгата на Мкгоуан се уточнява, че името на бандата на Джим Морисън The Doors (Вратите) е "(взето от "Дверите на възприятието" (The Doors of Perception) на Олдъс Хъксли)".
Олдъс Хъксли е един от писателите, пропагандиращи Новия Световен Ред и застъпник за вземането на наркотици. Неговото име и снимка се споменават и от Джим Кийт в "Контрол над ума - Контрол над света".
"Дверите на възприятието" (The Doors of Perception) описва детайлно преживяванията на Хъксли по време на психоделичен трип. Видният британски писател е зает в продължение на дълги години със спектъра на контрола на ума посредством наркотици.
През 1931 г. Хъксли написва "Прекрасният нов свят", футуристична визия за тоталитарно общество, в което Световните Контрольори, с помощта на химикали, принуждават населението да обича своято робство. Докато Хъксли се сблъсква с въпроса за свободата на човека при фармакологична атака, той също така признава, че някои лекарства, особено халюциногените, предизвикват радикални промени в съзнанието, които могат да имат дълбок и благоприятен ефект.





През първите години на своя апогей, бащицата на Лавров каньон е доста ексцентричната личност, известна като Франк Запа (Frank Zappa). Макар че той и неговите The Mothers of Invention (американска рок група в Калифорния, бел.прев) никога няма да постигнат комерсиалния успех на бандата, оглавявана от сина на адмирала, Франк ще бъде изключително влиятелна фигура сред съвременниците си. Обитаващ кирпичено жилище, наречено "Дървената колиба" ("Log Cabin"), намиращо се точно в сърцето на Лавров каньон, на кръстопътя на булевард Laurel Canyon Boulevard и Lookout Mountain Avenue, Запа ще бъде домакин на почти всеки музикант, който минава през Каньона в средата на и до края на 60-те години. Той също така ще открие и подпише многобройни договори за различните си звукозаписни студия, базирани в Лавров каньон. Много от тези договори ще бъдат с доста странни и донякъде озадачаващи характери (мислете за Капитан Говеждо сърце (Captain Beefheart) и Лари Фишер Дивия (Lawrence Wayne "Wild Man" Fischer), но някои от тях, като психеделичният рокер Алис Купър (Alice Cooper), ще станат суперзвезди.


Като се има предвид, че според много свидетели Запа е строго авторитарен контролиращ манияк и поддръжник на американските военни действия в Югоизточна Азия, може би не е изненадващо, че той няма да се чувства сроден с подпомаганото от него младежко движение. Можем да твърдим с голяма сигурност, че бащата на Франк също не обръща особено внимание на младежката култура през 60-те години на миналия век, като се има предвид, че Франсис Запа (Francis Zappa) е назначен за специалист по химически оръжия, не къде да е, ами в Арсенал Еджууд (Edgewood Arsenal). Еджууд е, разбира се, дългогодишната родина на американската програма за химически оръжия, както и на едно съоръжение, често свързвано с MK-ULTRA операциите. Любопитно е, че Франк Запа буквално е израснал в Арсенал Еджууд, живял е през първите седем години от живота си във военни жилища на базата на съоръжението. Семейството по-късно се премества в Ланкастър, Калифорния, близо до базата на военновъздушните сили Едуардс (Edwards Air Force Base), където Франсис Запа продължава да се занимава със секретна дейност за военно-разузнавателния комплекс. Междувременно синът му се подготвя да се превърне в икона на тълпите за любов и мир. Отново нищо необичайно в това, предполагам.


Мениджърът на Запа, между другото, е сенчестата фигура Хърб Коен (Herb Cohen), който заедно с брат си Мут (Mutt) идва в Лос Анджелис, точно преди започването на музикалната и клубната сцена, от Бронкс. Коен, бивш американски морски пехотинец, прекарва няколко години, пътувайки по света, преди пристигането си на сцената на Лавров каньон. Любопитно е, че тези пътувания го отвеждат в Конго през 1961 г., точно в онзи момент, когато левият премиер Патрис Лумумба (Patrice Lumumba) бе измъчван и убит от ЦРУ. Не се притеснявайте обаче; според един от биографите на Запа, Коен не е бил в Конго на някаква престъпна мисия. Не, той е бил там, вярвате или не, да достави оръжие на Лумумба, за да се противопостави на ЦРУ. Защото, нали знаете, че това е нещо, което странстващите морски пехотинци са правили през онези дни.


Другата половина от първото семейство на Лавров каньон е съпругата на Франк, Гейл Запа (Gail Zappa), известна преди като Аделайд Слоутман (Adelaide Sloatman). Гейл произхожда от семейство на военноморски офицери с дългогодишна история, включително баща й, който прекарва живота си в секретни проучвания на ядрено оръжие за американския флот. Самата Гейл е работила като секретар на Службата за Военноморски Изследвания и Развитие (Office of Naval Research and Development) (веднъж казала в едно интервю, че е "чувала гласове през целия си живот"). Много години преди почти едновременното им пристигане в Лавров каньон, Гейл посещава детска градина със самия "Mr. Mojo Risin", Джим Морисън (Jim Morrison)(твърди се, че като дете Гейл веднъж ударила Джим по главата с чук). Самият Джим Морисън по-късно посещава същата гимназия в Александрия, Вирджиния, като две други бъдещи Лаврови светила: Джон Филипс (John Phillips) и Кас Елиът (Cass Elliott).



Както и да е, нека да преминем към още една от най-ранните и най-ярки звезди на Лавров каньон - г-н Стивън Стилс (Stephen Stills). Стилс е един от основателите на две от най-реномираните и обичани банди на Лавров каньон: Buffalo Springfield и, естествено, Crosby, Stills & Nash. Преди пристигането си в Лавров каньон, Стивън Стилс е бил (* прозявка *) продукт на още едно семейство с военна кариера. Израснал отчасти в Тексас, младият Стивън прекарва доста време в Ел Салвадор, Коста Рика, Панамския канал и други части на Централна Америка - заедно с баща си, който помагал, можем да бъдем сигурни в това, да се разпространява демокрацията сред немитите маси по онзи мил американски начин. Както и с останалата част от нашите герои, Stills се обучава предимно в училища във военни бази и в елитни военни академии. Сред съвременниците му в Лавров каньон, той е смятан за груба, авторитарна личност. Няма нищо необичайно в това, разбира се, както вече видяхме при останалите герои.


Историята на Стивън Стилс има обаче още по-любопитен аспект: Стивън по-късно ще каже на всеки, който седи и слуша, че е служил на чичо Сам в джунглите на Виетнам. Тези разкази ще бъдат пропуснати от хронистите на епохата като ”нищо повече от делюзии, индуцирани чрез наркотици”. Ще се твърди, че това нещо не е възможно да е вярно, тъй като Стилс пристигнал на сцената на Лавров каньон по същото време, когато е започнало изпращането на първите униформени войски, и е останал в публичното пространство през цялото време след това. Съвсем вярно е, че Стивън Стилс не би могъл да работи с униформени войски във Виетнам. Това, което ще бъде игнорирано, е безспорният факт, че САЩ имат хиляди "съветници" - т.е. агенти на ЦРУ / Специалните Сили в страната, много години преди пристигането на първите официални наземни войски. Това, което също ще се пренебрегва, е, че с оглед на неговия произход, възраст и последователност на събитията, Стивън Стилс не само би могъл да види действията във Виетнам, но изглежда, че е бил главен кандидат за такава задача. След което, разбира се, би могъл бързо да стане - спрете ме, ако сте го чували преди това - икона на поколението на мира.


Друга икона и един от най-екстравагантните жители на Лавров каньон е млад мъж с името Дейвид Кросби (David Crosby), един от основателите на Бърдс (The Byrds), както и, разбира се, Кросби, Стилс & Неш (Crosby, Stills & Nash).
Не е изненадващо, че Кросби е син на дипломирал се в Анаполис офицер от военното разузнаване от Втората Световна война, майор Флойд Делафийлд Кросби (Major Floyd Delafield Crosby). Подобно на другите в тази история, Флойд Кросби прекарва голяма част от времето си след приключването на службата в пътуване по света. Тези пътувания го отвели на места като Хаити през 1927 г., когато страната, съвсем случайно, разбира се, била под военна окупация от морските пехотинци на САЩ.


Бележка от екипа: Анаполис, USNA (United States Naval Academy) или просто Флотът са нарицателни имена за Флотската академия на САЩ, разположена близо до град Анаполис в Мериленд.


Но Дейвид Кросби е много повече от син на майор Флойд Делафийлд Кросби. Дейвид Ван Кортландт Кросби (David Van Cortlandt Crosby), както се оказа, е потомък на близко преплетените семейства Ван Кортланд, Ван Шуйлер и Ван Ренселар (Van Cortlandt, Van Schuyler, Van Rensselaer). И докато си мислите "Ван Кой семейства?", мога да ви уверя, че ако потърсите тези имена в Уикипедия, можете да прекарате доста време в четене за мощта, упражнявана от този клан през последните, о, около две и половина столетия или нещо такова. Достатъчно е да се каже, че родословното дърво на Кросби включва наистина замайващ набор от американски сенатори и конгресмени, държавни сенатори и депутати, управители, кметове, съдии, съдии от Върховния съд, генерали от гражданската война, подписвали Декларацията за Независимост, и членове на Континенталния Конгрес.
Това включва, трябва бързо да добавя - за тези с вкус към такива неща - повече от няколко високопоставени масони. Стефан Ван Ренселър III (Stephen Van Rensselaer III), например, е служил като Велик Магистър на Масоните за Ню Йорк. И ако всичко това не е достатъчно впечатляващо, според Генеалогичното общество на Ню Ингланд (New England Genealogical Society), Даниел Ван Кортландт Кросби е пряк потомък на "Бащите – основатели на Съединените Американски щати" и автори на "Федералистът"  (The Federalist Papers) Александър Хамилтън (Alexander Hamilton) и Джон Джей (John Jay).

Бележка от екипа: "Федералистът" е колекция от 85 статии и есета, написани от колективния псевдоним на двамата автори плюс още един, целяща да пропагандира ратификацията на конституцията на САЩ през 1787г.

И мирише на МК Ултра...

Ще започна да го превеждам. 
Това не е ли историята за Laurel Canyon?

За Laurel Canyon знам от алтернативните немски медии - ключови думи 

[youtube]liFOz4SGWt8[/youtube]

Да разбирам ли, че смисълът не е бил открит, дори и след това преместване?

По всяка вероятност не съм спряла да търся илюзията на смисъла и предпочитам, къде съзнателно, къде несъзнателно залъгалките.

Дезилюзиниорането е изключително болезнен процес, особено когато човек силно е вярвал в една илюзия, т.е. когато много дълго време и много силно се е заблуждавал.

Немската дума за разочарование е Enttäuschung, т.е. ent- (раз-) täuschen (заблуждавам се, мамя се).

Все още не знам, какво има смисъл да се прави. И ако знаех, няма ли да е поредното раз-очарование?



Благодаря сърдечно за референцията към сайта на ФАБ. Ще го прегледам.

Мисля, че българите много по-лесно ще се разделят с идеята за държава от останалите "националности", които познавам. 

Колкото и парадоксално да звучи, това нещо на Запад ще се случи много по-трудно и много по-бавно. Причината за това е безусловното, безпрекословно и сляпо уважение към илюзорни авторитети. А онези единици, които не изпитват уважение, таят смъртен страх от "авторитетите".

Не знам, дали човек, който не е общувал интензивно със западняци, може да си представи, за каква сляпа вяра в авторитети и за какво робско подчинение става въпрос. Не искам да се задълбавам в битовизми, но страхът от "авторитета" и подчинението са проникнали във всяка клетка, във всеки атом, във всеки квант на обществената тъкан. Хората дори не се ядосват, че трябва да си извадят разрешително, за да отидат на риба. Хората дори не се замислят, за доброто на кого са всички забрани, които управляват живота им от сутрин до вечер и дори по време на сън. 

Невръстните деца биват учени от родителите си да си плащат глобата за "неправилно" паркиране на колело. Прохождащите деца биват учени да не настъпват жълтата линия по тъпя, по който вървят. Защото настъпването на жълтата линия "ще причини края на света".

Можете да прочетете, как се постъпва в Германия с т. нар. Reichsbürger, т. е. такива, които отказват да плащат данъци и такси - пращат им Spezialeinsatzkommando вкъщи.