Apocryphal Academy

Автор Тема: ИНТЕРВЮ: Циско Уийлър разказва за себе си и майндконтрола на илюминати  (Прочетена 9176 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
След няколкото им книги и много известната "Формулата на илюминати за създаване на неуловим, тотално умствено контролиран роб", около 20 години по-късно, дейността на Циско Уийлър продължава, доколкото й стигат силите, предвид положението й.

След като излежава присъдата си, Фриц Шпрингмаер излиза пречупен. Оттогава насам от него идват крайно невероятни изказвания и дори полу-хвалебствия към фамилията Ротшилд. Никой не знае какво се е случило в затвора през 9-те години, но световното общество на изследователите е свалило доверието си от новия Шпрингмаер.

Понастоящем Циско Уийлър е оставена сама.

Трудно е дори да се определи датата на това интервю, но някои предполагат, че се е състояло на 11 януари 1998г.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Радиостанция 88.1 FM

Политехнически университет "Райърсън", Торонто, Онтарио (Ryerson Polytechnical University Toronto, Ontario)

Поредица "Майндконтрол"


Продуцент и интервюиращ - Уейн Морис (Wayne Morris):

Добро утро и добре дошли в "Интернационална връзка". Намираме се в седмица №40 от поредицата ни за контрол над ума, и днес започваме интервю с Циско Уийлър (Cisco WHeeler), съавторка на книгата "Формулата на илюминати за създаване на неуловим промит роб" (The Illuminati Formula Used to Create an Undetectable Mind Controlled Slave) и други книги за кондициониране на принципа на травмирането. Циско е жертва на контрол над ума идва от един от илюминатските родове. Тя е потомка на Одисей С. Грант (Ulysses S. Grant) и е успяла да се сдобие с известна доза свобода от контрола на фамилията си. Понастоящем тя работи с Фриц Шпрингмаер, за да помогнат на други жертви на контрола над ума да оздравеят. Циско рядко дава интервюта, така че имаме голям късмет, че можем да ви предоставим днешното интервю с Циско Уйлър.

Бележка от преводача: Одисей С. Грант, роден Хирам Одисей Грант, бил изтъкнат генерал от армията на САЩ по време на Американската Цивилна война и командващ генерал в заключителната война. Надзираван от Абрахам Линкълн, Грант повел Армията на единството към победа над Конфедерацията. Като 18-ти президент на САЩ (1869-1977г) Грант водел републиканците в усилията им да премахнат белезите от национализма и робството на конфедератите през Реконструкцията.

Уейн Морис: Бих искал да започна с въпроса какво е миналото ти и как за първи път беше замесена в травматичното кондициониране за контрол над ума.

Циско Уйлър: За първи път бях въвлечена като бебе. Баща ми идва от много стар сатанински род. Животът ми е бил планиран в точно определена структура, още от началото, тъй като баща ми беше програмист на мозъци за илюминатите в правителството на САЩ.

Уейн: Какви политически или военни връзки е имала фамилията ти, поне за които ти си имала знание?

Циско: Имахме много силно политическо минало. Баща ми имаше политически връзки; пра-вуйчо ми е генерал Ърл Грант Уийлър (Earl Grant Wheeler), той е директен потомък на Одисей Грант. Генерал Ърл Уийлър бил главнокомандващия на американската войска във Виетнамската война. Той е бил началник на щаба (joint chief of staff, бел.прев), така че имаме силно политическо минало. Баща ми също така беше велик майстор в илюминати. Той работел на Западния бряг по време на Виетнамската война с чичо си, който оглавявал армията, и задачата му била да вкарва наркотици в държавата, с цел създаването на нарко култура. Целта на това било да се разбие структурата на семейната единица. Нарко културата беше истинската причина за Виетнамската война. Баща ми също беше част от военния оркестър и беше военен музикант; беше част и от ЦРУ; и беше масон 33-та степен. Понеже беше велик майстор в илюминати, той беше много силно свързан с политическата структура на Америка. Заради старите си поколенчески връзки в илюминати, от планираното време на зачеването ми, аз влязох в един свят, който беше добре структуриран и добре планиран. И като структурен роб в света на илюминати, аз също станах свързана с американската политическа структура. Като малко дете бях подготвена за сексуално обслужване на така наречения елит в политическата структура.

Морис: Да не би да говориш за хора в Белия дом?

Циско: Да. Президентът Айзенхауер е първият президент, който помня. Той се сприятели с мен, когато бях малко дете. Много пъти седях в скута му, пеех му, разменяхме сексуални намеци. Бях обучавана. Забавлявах губернатори, кметове, министри. Там ме обучаваха на сексуални дейности, и бях част от програмата на илюминати по време на елитните срещи на британското царско семейство.

Морис: Колко млада помниш, че си била, когато започнаха да те подлагат на травматичен контрол над ума... от раждането ли?

Циско: Бях травматизирана в утробата.

Морис: Как първоначално осъзна, че семейството ти е свързано с илюминати?

Циско: Ако разбирате множествеността на личността, разбирате и че има много нива на тази система. Защото има много слоеве, части от нас знаеха, и имаха много спомени за определени неща, случващи се в живота ни, но фронтовите личности от нашите системи, които бяха нашето лице за пред външния свят, те нямаха нито памет нито спомени, които да ги свързват с програмирането на илюминати или с травматичния контрол над ума. Така че, ако трябва да говоря от името на фасадните личности в мен, те въобще не знаеха, че нещо не е наред, бегло знаеха единствено, че са имали много насилствено детство. Те не знаеха, че нещо не е наред, докато не почина баща ми. Когато умря, това освободи съзнанието ни и то успя да се добере до определени спомени, и в този момент, те разбраха че нещо не е наред. Те започнаха да чуват гласове и да имат просветвания на спомени и информация, която се възстановяваше, и те знаеха, че нямат "история" за тази информация и не можеха да проумеят какво се случва.

Откъде идва това? Това не е начинът, по който мисля аз. Какво ще мисля аз за сексуални проблеми, когато нямам спомени да съм била сексуално насилвана или пък защо си спомням, че съм била на определено място, но в същото време не си го спомням... всички спомени са сякаш втора ръка, употребявани. Разбирате ли какво казвам? Така че, едва след смъртта на баща ми тези личности в мен започнаха да събарят хипнотичните стени вътре в съзнанието ни, които ми пречеха да знам какво се е случило. След определено време, заради възстановяването на паметта и проблясъците в спомените, и травмата, която ми причиняваха тези спомени, личностите станаха екстремно самоубийствени, но не вярваха в самоубийството, затова потърсиха помощ. Те отидоха в болница за девет седмици и започнаха да работят с терапевт, и след още време те осъзнаха, че не е нормално да искаш да умреш заедно с баща си, и открихме, че има наистина дълбок проблем.

Морис: Тези първоначални терапевти, с които си работила, имаха ли познания за контрола над ума или за травматичните техники за кондициониране по онова време?

Циско: Само бледи познания. Ние бяхме едни от първите хора с множествена личност, диагностицирани като такива в това поле, и на практика терапевтката се учеше, докато работеше с нас. Тя ни се отдаде, и онова, които не знаеше, в последствие го узна.

Морис: Баща ти е бил твоят основен дресьор/хендлър и програмист, а ти на каква възраст беше, когато умря?

Циско: Баща ми ми беше дресьора и програмиста, и бях на 40 години, когато умря.

Морис: Как успя да се откъснеш от семейния контрол над живота ти по онова време? Намесиха ли се други хора...

Циско: Когато Господарят умира, по принцип робът също умира, но заради решителността ни да се борим с програмирането и да стигнем до дъното на случващото се в собствения ни ум, успяхме да се противопоставим на програмата за самоубийство. Оттам беше цяло пътешествие да разберем, че сме една структурирана множественост от личности, без дори да знаем какво означаваше това... имахме дълъг път пред нас, труден път.

Морис: Сама ли трябваше да извървиш този път или други хора ти помогнаха?

Циско: Не. Имах много силен екип, който ме подкрепяше. Няколко човека в подкрепящия ме екип също бяха жертви на майндконтрола.

Морис: Хората, които не бяха, те имаха ли разбиране за техниките за контрол над ума?

Циско: Не. Започнахме това пътешествие, учейки се да разбираме себе си, вслушвайки се в себе си, конфронтирайки се един друг вътре в нашето съзнание, сравнявайки записките си и осъзнавайки "хей, възстановяваме спомените си поотделно, чувстваме се по един и същи начин, реагираме по един и същи начин", и така по малко, стъпка по стъпка, защото преди тринадесет години всъщност никой не знаеше нищо за синдрома на множествената личности.

Морис: Баща ти имаше ли и други жертви, освен теб?

Циско: Определено. Той беше майстор програмист.

Морис: Имаше ли братя и сестри, които също са били в същото положение?

Циско: Не и до степента, в която боравеха с мен. Аз бях първородната.

Морис: Заради това, че си първородната, затова ли си била избрана за този вид посегателства или е имало и други причини?

Циско: Отчасти. В края на 40-те години илюминати искаха да проникнат в църквите, защото осъзнаваха силата на Бог в църковната структура, и трябваше да намерят начин да инфилтрират църквата, за да разрушат тази духовна сила в църквата, силата на светия дух, който действа в църквата. Трябваше да открият начин да инфилтрират това, и те искаха да набутат външния свят вътре в църквите, за да не могат църквите да са толкова силни в духовен план. Това беше част от работата на баща ми. За да направи това, баща ми се ожени за майка ми, която не беше от илюминати, нито пък беше ритуално, но тя имаше много силно религиозно минало. Тя беше този съвършен пример за света, тази съвършена жена за църквата, такава че да стане пример за другите млади жени в църквата. Когато баща ми се ожени за нея, това беше неговият начин да инфилтрира църквата, чрез майка ми.

Морис: През живота на баща ти, как протече това му дело инфилтрация?

Циско: Като стана част от църквата, после свещеник, после беше ръкоположен, после проникна в младежките групи, стана много добър приятел със старейшините и борда на директорите на самото паство. Това бяха Петдесятните църкви.

Морис: Спомена за ролята на баща ти в трафика на наркотици през Виетнамската война. Можеш ли да обясниш повече за това?

Циско: Когато виетнамските войници ги убиваха и връщаха телата им, наркотиците ги криеха в кухините на телата им. Задачата на баща ми беше, да ги прибере от собственика на погребалното бюро, и в онзи момент това се водеше контролирано вещество, и той беше боравещия с контролираното вещество. Той не беше активен във Виетнам. Той беше просто протегнатата ръка, която се ползваше в нашето правителство, която трябваше да подсигури, че наркотиците ще достигнат дестинацията си.

Морис: След като наркотиците пристигнели в Северна Америка, какви са били връзките на баща ти по отношение на дистрибуцията от този момент?

Циско: Не зная. Не ми беше позволено да знам това. Аз не виждах тези действия. Бях твърде млада по онова време... е, не бях чак толкова млада, но бях твърде млада, за да съм част от това.

Морис: Сега считаш ли се за напълно свободна от влиянието на илюминати и бившите ти насилници?

Циско: Не, не се считам напълно свободна от влиянието на култа. Постоянно сме тормозени от външни заплахи. Получаваме много телефонни обаждания, пращат ни куршуми по прозорците, притискат ни с коли по улиците, получаваме писма, често в плод-зеленчука ни приближават хора и ни отправят заплахи. Дават ни да разберем, по техните си начини, че знаят къде съм, какво правя и с какво съм се заела, и това няма да свърши, докато те не решат, че трябва да свърши. Те командват парада.

Морис: Успявали ли са до сега да се доберат до части от теб, които все още не си лекувала?

Циско: В миналото са успявали; в днешно време, не. Много съм внимателна с това къде съм и какво правя. Много съм внимателна с времето и енергията си, и не се подреждам така, че да могат да получат достъп до мен. Други хора отговарят на телефона ми вместо мен. Други хора четат отправените до мен писма. Други хора влизат преди мен, за да се уверят, че всичко е наред и няма нещо, с което не мога да се справя.

Морис: С кои ефекти от травматичното кондициониране, което си преживяла в живота си, ти се налага да се справяш на ден днешен?

Циско: Продължавам да страдам от травматичния контрол над ума във всички аспекти от живота ми. Трябва да се справям с факта, че баща ми имаше красиво малко момиченце, и не искаше любовта й като от красиво малко момиченце, което му се е родило. Трябва да се справям с факта, че той искаше малко момиченце, но искаше то да е разбито на милион парченца, така че да може да структурира всички страни на живота му. И после трябва да си задам въпроса, какво ли е било нужно, за да се натроши това 18-месечно дете на милион парченца? И трябва да преглъщаш такива въпроси. На съзнанието му е трудно да възприеме какво му е било сторено, защото съзнанието винаги иска да се защити в известна степен, затова просто късащ малки "хапки" от него. Но съзнанието винаги обработва материал. Трябва да се справям с факта, че те са планирали това - това означава структурирането. Структурираната множествена личност е била планирана от момента на зачатието ми, и се опасявам, че това наранява чувствата ми, като се замислям.

Морис: Имали са дефинирана структура в смисъл, че са знаели какво правят, когато са те травмирали, и какви ще са ефектите и последствията от това...

Циско: Точно така. Те знаеха от А до Я какво искаха да правят с живота ми и как искаха да го построят, какво искаха да бъда, и в какво искаха да се превърна. Това е робство. Трябваше да се справям с тялото, душата и духа, защото всички части от мен бяха изнасилени. Постоянно трябва да се справям със спомени; с душевни проблеми; проблеми вътре в мен - в програмирането ми; как ме дехуманизираха; как ме посрамваха; как ме травматизираха до степен, в която вече не знаех коя бях, какво бях, накъде отивах. В даден момент от травмирането ми дори не знаех, че съм малко момиченце. Те подсигуриха, че ще бъда дехуманизирана до такава степен, че вътре в себе си започнах да се мисля за котенце. Да бъда малко момиченце, означаваше, да бъда измъчвана, да бъда наказвана, до неприемлива степен. Трябва да се справям с духовните проблеми, защото ми беше казано, че Бог не ме обича, че ме е изнасилил, името ми вече не можеше да присъства в Книгата на живота, името ми беше извадено от Книгата на живота, и след това продължиха да ме програмират хипнотично, отделяйки сърцето от тялото ми, като използваха наркотици, така че в действителност дори не знаех, че имам сърце. Те ме дехуманизираха до степен, в която вече нямаше къде да отида, освен при семейството. Нямаше къде другаде да ида.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Морис: Имаше ли други виновни извършители във фамилията ти, освен баща ти?

Циско: О, определено. Опитвам се да помисля откъде да започна. Основният ми програматор беше д-р Грийн, който беше д-р Йосиф Менгеле. Другият ми основен програматор беше д-р Блек, който беше баща ми.

Морис: Кога осъзна, че този д-р Грийн е всъщност Йосиф Менгеле?

Циско: Винаги съм го знаела от вътрешните си части. По-дълбоките ми части бяха програмисти и баща ми беше обучен от Менгеле, той беше неговия номер две. Ние следвахме стъпките на баща ми. Ние също бяхме тренирани да бъдем програмист. Това беше полето на специалността ни.

Морис: Той казвал ли е или използвал ли е името си в някои моменти?

Циско: Да, правеше го. Също така се наричаше и д-р Фейрчайлд (Fairchild), д-р Грийн.

Морис: Как разбираш ролята на Менгеле в контрола над ума из континента?

Циско: Сигурна съм, че той е инфилтрирал всеки щат, и знам, че работеше в Канада.

Морис: В кой щат се намираше ти, когато тоя контролираше ума ти?

Циско: Повечето от програмирането ми беше извършено в Калифорния, Орегон. В Калифорния, във флотската база на езеро Чайна (China Lake, Китайско езеро, бел.прев); Пресидио (Presidio) северно Сан Франциско; и болница Летърман (Letterman Hospital) до военната база Пресидио. Имаше програмиране, което се извършваше в затворите на Алкатраз. И замъка "Скоти" (Scorry;s Castle) в Долината на смъртта в Калифорния. Също и в Торънс, Калифорния. Както и в щатската ментална болница "Сейлъм" (State Mental Hospital Salem), Орегон и в голямата масонска болница, наречена Доренбекер (Dorenbecker) тук в Портланд.

Морис: В каква времева рамка ще да е било това?

Циско: От 1948-9 чак до 60-те.

Морис: Как започна процеса на излекуването, изключвайки доколкото е възможно повече от програмирането, което ти е било причинено?

Циско: Като стабилизирах себе си. Като направих така, че да бъда на сигурно място, на което да мога да си върша работата, без да бъда инфилтрирана. Като искрено направих това усилие да се предвижа в посока оздравяване, на всяка цена. Да работя усърдно върху спомените програмирането си, и да стана търсач на истината. Да разбера, да открия, без значение какво ми е било причинено, исках да знам какво е било причинено. Ако човек не знае къде е бил, не може да знае къде отива. За мен беше много важно да тръгна в посока оздравяване, защото веднъж след като осъзнах какво ми бяха причинили, и дълбочините на програмирането, възнамерявах да стоя отстрани и да не казвам нищо, да мълча, да не го изговарям... Щях да победя програмирането, което беше да не чувам зло, да не виждам зло, да не правя зло. Аз щях да кажа. Аз щях да издам. Това беше моята целеустременост, която ми помогна да се боря с травмата от това да знаеш какво трябва да научиш за себе си.

Морис: Трудът, който трябваше да свършиш, за да постигнеш тази степен на изцеление - какво включва това, в смисъл на боравене със спомените ти?

Циско: Трябваше да се изправя лице в лице с болката, с мъченията, да посрещна собствените си страхове от непознатото, да се изправя срещу факта, че баща ми не ме е обичал, да се изправя лице в лице с факта, че травматичното обвързване не е любов, без значение какво казват за името на любовта, любовта не участва в това нещо. Трябваше да се вгледам дълбоко в себе си и да преоткрия тази искрица живот, която беше останала, защото те така те дехуманизират, докато те програмират да бъдеш техен роб, че за някои светлината изгасва и няма надежда, но аз бях сред късметлиите. Имаше останала някаква надежда като светлинка, и тази светлинка направи възможно да имам смелостта и нужната сила да се отправя към лечението и оздравяването.

Морис: Как ти помогнаха хората около теб?

Циско: Поддържащият ме екип много ми помагаше. Той се състоеше от три жени плюс мен. Всички ние бяхме програмирани горе-долу по едно и също време от същите програмисти. Баща ми беше много силен в животите им, защото той беше техния програматор. Това ни обвързваше емоционално. Всички ние бяхме взели твърдото решение, че ще излезем от всичко това и че ще се устремим към изцеление. Станахме много привързани, не само заради онова, което знаехме, че ни се беше случило по ритуален начин, и не само чрез споделената травмираща основа. Ние пристъпихме навън от това, и започнахме да градим нов вид приятелство, основано на доверието, повдигайки се една-друга, изграждайки се една-друга, изслушвахме се, учехме се как да записваме спомените си, да бъдем там една за друга без значение какво време от деня е в първите пет години. Всички се нуждаехме едан от друга във всеки момент. Две от трите момичета имаха медицинско образование, другата е учителка - днес и четирите сме свободни, защото се държахме една за друга.

В изцелителния ни процес първото нещо, което трябваше да приемем за себе си, и всяка от нас трябваше да направи това поотделно, беше да приемем, че имаме синдром на множествената личност (MPD), че имаме DID (заболяване на дисоциативната личност), и че произхождаме от поколенчески, стари сатанински фамилии. Да, бяхме практикували сатанизъм, и да, бяхме с илюминатска кръв, и да, има много мръсотия в животите ни, и да, не искаме да обръщаме поглед към всичко това. Но дойде момент, в който искахме да излезем от отрицанието си и аз мисля, че това е най-важното нещо в изцелителния процес, когато се връщам назад - имахме смелостта да погледнем животите си и реалността, в която се намирахме. Ние бяхме програмирани да бъдем програматори, и това ни даде способността да разбираме другите, както и самите себе си, и можехме да работим заедно в една група, и извличахме много сила една от друга. Но трябваше да отчетем и неоспоримото. Не можехме да избягаме от онова, което ни се беше случило. това беше силата ни. Това ни даде смелостта, от която се нуждаехме, за да продължаваме да се борим.

Веднъж след като осъзнахме, че да, бяхме под контрол над ума, и че да, бяхме роби на илюминати - ние не харесвахме робството, в което бяхме родени. също така не харесвахме идеята, че никога не ни беше даден избор за това, което ще ни се случва. Искахме да сме свободни души. Просто не знаехме как се става свободен. Трябваше да се борим за това. Нощите бяха изпълнени с травма. Дните бяха изпълнени с травма и болка. Тялото, душата и духът са в непрестанна война по пътя към здравето. Те не искат да освободят скритото знание за това какво ни се е случило, всичко ни бе причинено в тайна. Заради програмите, то не искаше да се разкрие и разкриването му беше много, много болезнено.

Морис: Възможността ти и другите оцелели да намерите безопасно място, да можете да започнете тази работа с другите - това беше ли значителен фактор за способността ви да пречупите контрола?

Циско: О, определено. Дори и в онези моменти, в които отивахме да се срещнем с нашия терапевт, дресьорите ни седяха на стълбите на сградата, в която щяхме да влезем, за да отидем при терапевта - за да ни е ясно, че ако кажем нещо, което ще разклати фамилията или ще я разобличи, ще си платим за това по-късно. Те винаги ни чакаха. С други думи, забавлявайте се, наследете се на терапевта си, но ние сме тук и ще ви чакаме, когато излезете. Мъчението, което следваше - че трябваше да се изправим лице в лице с тях всеки път, когато отивахме при терапевта ни, трябваше да приемем, че те може да са зад всеки ъгъл, или дори да те избутат извън шосето на път към терапевта. Могат да подпалят къщата ти, или може да пратят куршум в главата на детето ти, или през прозореца на спалнята ти, или ще те докопат по един или друг начин. Трябва да се справяме със заплахите, с лъжите. Така беше в началото на работата ни с терапевта. Само преодоляването на травмата от тези заплахи би накарало повечето хора да си останат вкъщи. Само че за нас и другите оцелели, това ни направи толкова ядосани, че решихме, че ще се борим с тях, дори до смърт, защото нищо не е приключило, докато Бог не каже че е приключило. когато Той каже, че е приключило, тогава всичко е наред, можем да се приберем вкъщи. Ние ще се борим с това. Ние ще спечелим.

Преди, когато бяхме под контрол над ума и спомените ни бяха отнети, ние нямахме избор. Ние нямахме думата в това, което ни причиняваха. Но този път е различно. Ние имаме глас. Ние можехме да влезем в кабинета на терапевта, или имахме избор да не го направим. Но да имаш възможността да кажеш "дори и до смъртта си аз ще ходя на терапия, аз ще продължа по този път", от това идваше много сила, защото всеки път, когато правехме крачка в правилната посока, тя ни даваше силата, от която се нуждаехме.

Морис: Значи открихте много сила в гнева.

Циско: Дори когато ни сграбчиха, в първите пет години от терапията ни, а те наистина ни сграбчиха, и ни подложиха на мъчения, пускаха ни ток, дрогираха ни, и ни изнасилваха, отново и отново, те продължиха с тези неща през първите пет години. Дори и след травмата, все още си заслужаваше. Защото тогава за първи път вече знаехме, че сме човешки същества. Бяхме толкова дехуманизирани от травмата на контрола над ума, че просто това че имахме искрицата човечност, ни отвори очите за думите, "Аз не съм котенце". "Аз съм дете, аз съм жена, някога бях малко момиченце". "Всичко беше лъжа". Човек е склонен да умре за тази истина...

Морис: Спомена за травматичното обвързване... можеш ли да обясниш на слушателите ни какво е това и какво зачеше за теб в твоя случай?

Циско: Например, д-р Грийн. Той често ни слагаше в горещите клетки в пустинята, те бяха като бъчви за пот. Той идваше в пустинята при нас, след като бяхме държани без вода и храна няколко часа (на нас ни изглеждаше като дни). Казваше ни се, че бяха дни, но здравият разум ни говори, че са били часове. Тези клетки бяха така направени, че да можем да виждаме извън тях (като клетки за животни). В спомените ми, някъде вляво от мен имаше други клетки... с малки деца, 2, 3, 4 годишни. Грийн идваше там при нас и носеше маргаритка в ръката си, разхождаше се наоколо из мястото, където ни държаха в тези клетки, идваше при мен и казваше, "Обичам те, не те обичам, обичам те...", късайки листенцата. Ако кажеше "Не те обичам", знаех, че ще много съм загазила, защото вече ми беше показал предварителен пример, като отиде пред клетката вляво от мен и каза на малкото момиченце там, че не я обича, когато стигна до последното листенце от маргаритката. Тогава я извадиха и я убиха пред мен. С други думи, в този момент отнеха живота й, за да покажат властта му и контрола му, и какво ще стане, ако д-р Грийн спре да те обича.

Като дете не успях да разбера, с детския си ум, че това беше постановка. Убийството беше истинско, но истината е, че това бяха така наречените "похарчими" деца. Колкото до мен, аз бях с илюминатска кръв, те нямаше да ме убият, защото имаха намерения за мен, бяха планирали целия ми живот. Част от това планиране е подреждането на сцената. Сценарият се разиграваше, когато д-р Грийн убиваше някое дете от клетките. Аз трябваше да съм свидетел на всичко това, защото беше демонстриране на власт. Ако това е обвързване с любовна травма, тогава "Обичам те, д-р Грийн, обичам те много, много, много, защото ти можеше да кажеш, че не ме обичаш, и тогава аз щях да съм мъртва". И той ме "обичаше", защото "пощади живота ми" - но това също ми показа властта, която има този човек. Опитайте се да обясните това на детския ум на едно дете, когато е само на 4 или 5 годинки.

Морис: Чувстваше ли, че непредвидимостта на травмата беше фактор в травматичното обвързване?

Циско: Определено. Никога не знаехме, кога ще бъдем обичани и кога нямаше да ни обичат - във всеки един момент посоката можеше да се смени. когато баща ми беше мил като мой програматор, той беше наистина много мил, но когато беше безжалостен, той беше безмилостен до мозъка на костите си. Нямаше човечност. Той самият се превръщаше в нещо по-малко от диво животно, нямаше нищо, което не можеше да направи, за да стане неговото. Части от нас го обичат искрено до ден днешен, винаги ще го обичат и ще го взимат за пример.

Морис: Още колко деца бяха замесени в това, доколкото ти е било известно по онова време?

Циско: През 1968г аз знаех, че има над 2 милиона роба на МК-УЛТРА. Оттогава вече нямам осъзнаване или знание, защото вече не виждам документите или сведенията, за да преценя колко. Ако трябва сляпо да предполагам, бих казала може би 10 милиона.

Морис: Как знаеше, че са участвали 2 милиона деца?

Циско: Защото аз самата бях програматор и видях документираните сведения за това.

Морис: Значи са били способни да програмират жертви, които да програмират други жертви... как са успели да постигнат това?

Циско: Те те тренират за тази работа. Трябва да разберете, че вътре в структурата на илюминати има много нива на системата. Моите майки бяха тренирани на програмиране. Това е на ниво илюминати.

Морис: Тренирали са те на техники за програмиране?

Циско: Да.

Морис: Върху какви хора те караха да прилагаш това програмиране? Те бяха ли други членове на илюминатските семейства?

Циско: Всички те бяха илюминатски деца. Ние не работехме извън структурата на илюминати.

Морис: като член на фамилията на илюминати, какво възнамеряваха за теб, защо искаха да те програмират?

Циско: Едничката цел - в най-дълбокия слой на системата - майки на лъжата. Те са основата. Всеки има три майки, които са на пиедестал - едничката им цел е да управляват и властват с антихриста като негови царици, когато той се възкачи на трона. Както бог има булка, така и луцифер има булка, и тази булка са майките на тъмнината. Това е основата.

Морис: Кой ще да е тази антихристка фигура? Чувал съм името "Лорд Майтрея". Това някой кандидат ли е?

Циско: Той е един от предвестниците, последовател. Трябва да разберете системата от вярвания на луциферианството и начина, по който е разположена структурата на илюминати. Тя е разположена според словото на бог - така че да може да стои, или пък да може да богохули за бог. Но когато бог прати сина си на земята, Христос имал 12 последователи, които го следвали. Антихристът ще бъде като три в едно, и той също ще има 12 предвестници. Тук участва Майтрея. Той е предвестник. Йоан Кръстител е бил предвестник на Христос.

« Последна редакция: Март 15, 2018, 05:51:26 am от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Морис: Имаш ли някаква информация за това как ще го постигнат?

Циско: Те вече са го постигнали... като ни отнеха конституционните права... като създадоха държава в държавата, като кутия в кутията. Като създадоха глад навсякъде, като създадоха войни и слухове за войни, като направиха така, че американският народ и канадският народ вече да нямат свободите, които някога бяха техни.

Морис: В глобален смисъл, как се свързва това с онова, известно като Нов Световен Ред?

Циско: Новият Световен Ред е една група от хора вътре в илюминати, тринадесет основни кръвни рода, които властват над света и подреждат сцената, те играят сценариите, и ще има пълно изпълнение на постановката, която са планирали за американския народ, канадците, и останалия свят. Няма съмнение за това.

Морис: какви неща очакваш да се случат в бъдещето в тази връзка?

Циско: Вярвам, че хората по света някой ден ще се събудят, много скоро, и ще осъзнаят, че стоковата борса е банкрутирала, че светът е съкрушен във финансово отношение. Те ще осъзнаят, много скоро, че храната и зърното им са заразени, че полето на медицината им е доминирано от медицинските сили на илюминати, защото илюминати са инфилтрирали всички аспекти на живота ни. Те ще осъзнаят, че ние нямаме свободата дори да се застъпим за децата си, че думата на правителството тежи повече върху децата ни, отколкото нашата, те могат да ги вземат и да ги контролират във всеки един момент. Ние ще осъзнаем, че църквите не са това, което са изглеждали, че са - църквите са били инфилтрирани. нищо не е останало. Няма нищо, което не е било докоснато от илюминати и фамилиите им.

Морис: Има ли момент, в който това ще бъде въведено във формата на единно световно военно правителство?

Циско: Определено. Очаквам 1998г да бъде бурна година в смисъла, че хората ще започнат да осъзнават, че правителството не е онова, за което са го мислили, че църквата не е онова, за което са я мислели, че хората, които са взимали за пример, не са онези, за които са се представяли.

Морис: Какви неща мислиш, че ще се опитат да направят тези силови групи от илюминати, в контекста на контролиране на народния гняв и реакции, какво мислиш, че планират? Какъв ще е ответният им удар?

Циско: Да унищожат хората като цяло - всеки, които не мине в подчинение на Новия Световен Ред, ще бъде унищожен.

Морис: Мислиш ли, че ще използват умствено контролираните жертви, за да приложат това?

Циско: Абсолютно е сигурно.

Морис: как мислиш, че ще се развият тези неща?

Циско: Те могат да използват всеки роб, който е бил под контрол над ума, за да изпълни всяка задача, която са вложили в него под код за достъп, могат да взривяват мостове, могат да убият който и да е политически лидер - губернатор, кмет, пастор - всеки, който се изпречва на пътя им, който няма да се огъне или поклони на структурата на илюминати - те имат роби в силовите структури, които просто ще изпълнят командата и ще ги избият. Каквото и да е нужно, те ще разполагат с него. Гарантирам ви, че разполагат с него.

Морис: Има доста голям брой оцелели от контрола над ума, които разказват за програмиране от вида "края на времената", когато знаят, че програмите им ще бъдат задействани, за да извършат нещо. Има ли връзка с това?

Циско: Да, има. Абсолютно директна връзка. Часовникът тиктака, и скоро ще удари полунощ, и когато стане, светът ще потъне в ад и хаос.

Морис: Имаш ли някаква представа за дата?

Циско: Аз не давам дати. Аз не съм Бог и нещата винаги може да се променят. Времевите планирания може да се променят заради обстоятелствата, които заобикалят онова, което се опитват да постигнат. Или всичко може рязко да се ускори, или всичко може да притихне, защото всичко трябва да работи като тиктакащ часовник - всичко трябва да е на правилното си място, за да може Новият Световен Ред да бъде поставен. Всичко трябва да е на мястото си.

Морис: какво мислиш, че могат да направят хората, за да се опитат да спрат това или да се подготвят за него?

Циско: Вярвам, че хората трябва да проумеят, че има време за сълзи, и време за война, всеки мъж и всяка жена трябва да се сдобие с проникновението или знанието вътре в себе си, с отговора вътре в себе си. когато се огледат, ако са честни спрямо себе си, те ще видят, че светът се разпада, нещо голямо наближава, те трябва да обърнат взор към себе си. Да се вслушат в себе си. Да погледнат, да видят и да чуят какво става около тях, и те трябва да започнат да се подготвят за най-лошото, защото най-лошото идва. Те трябва да са на правилното място, и в състояние на ума, така че когато войниците на военните дойдат да чукат на вратите им и се впуснат към децата им, за да ги погубят, да кажат "не мен, не мен, не мен и моя дом". Ние сме в битка. Още има време за борба.

Морис:  Част от силата ти, както каза, идва от гнева ти, в смисъла, че се опитваш да разобличиш какво правят. С какво се занимаваш, откакто се освободи в известна степен, за да разобличиш делата им? По какви начини разгласяваш всичко това?

Циско: съавтор съм на три книги с Фриц Шпрингмаер, и в съавторството си на тези книги ние изнесохме вътрешната си информация и знанието си, което сме натрупали чрез собствените си преживявания, и го списахме черно на бяло. С други думи, записахме всичко. Тъй като сме програматор, ние разбираме вътрешността и сърдечния ритъм на самия луцифер, защото контролът над ума и илюминати не са нищо повече от сърдечния ритъм на самия сатана, целящ да погуби Божиите хора, светът като цяло.

Морис: Какво трябва да се случи, според теб, за да се разобличи всичко това пред широкото множество?

Циско: Вярвам, че за да проумее какво се случва в сърцето на илюминати, човек трябва да разбере какво са илюминати - кои са те, какво са те, и какво са сторили. За да разбере нещо, човек трябва да има прозорливост - без прозорливост, човек ходи в тъмното и ще си мисли, че знае, но няма да знае, докато не влезе в контакт с него - дори и ако този контакт е чрез страниците на писменото слово. Вече е казано - написано е. Дали съм аз или Фриц или някой друг, има писмен материал върху майндконтрола и хората трябва да знаят какво е било сторено. Ако не знаят какво са им причинили, те никога няма да знаят какво може отново да се случи на семействата им, и на техните семейства, и на техните деца.

Морис: Какви елементи от системата на вярвания на илюминати и онова, което са направили - какви са основните елементи, които хората трябва да разберат?

Циско: Те трябва да разберат, че илюминати са сатанисти и че няма нещо, което не биха извършили. Те са богове за самите себе си. Те мислят, че са богове и служат само на луцифер. Те са дали клетви към луцифер, да му служат като на техен принц, като баща на светлината. Те са дали кръвни обети, че ще се погрижат за това, че ще то направят, че ще изпълнят края на времената, че ще видят как антихристът сяда на своя трон. Те правят това от векове.

Морис: Мислиш ли, че е важно широкото мнозинство да проумее аспектите от всичко това, свързани с контрола над ума, и как са успели да постигнат този контрол над ума?

Циско: Със сигурност. Ако хората не разбират контрола над ума, те няма да разберат какво се случва в задния им двор или в училищата им, или в църквите им, или в политиката. Те трябва да разберат как те самите са били тотално контролирани още от люлката - че повечето от всичко, което са им казвали някога, е лъжа.

Морис: Колко е важен контрола над ума за илюминати, упражняват върху членовете на собствените им кръвни родове? Това каква роля играе в прокарването на целите им?

Циско: Илюминати са много верни едни на други. Те са богове. Те гледат на себе си като на богове, и те отстояват в структурата на илюминати, сред царските кръвни родове, сред тринадестте властващи фамилии. Ако не сте потомствен наследник, няма да влезете в илюминати, защото това се предава от поколение на поколение от син на дъщеря на син, на баща... връзките са между всички във фамилията от поколения. Това не е нещо, което се е случило просто ей така.

Морис: Явно е нещо повече от някакви нормални междусемейни отношения, в смисъл, че те травмират и контролират членовете на собствените си фамилии. Оставам с впечатление, че това е важна част от продължението на целите им?

Циско: това е вярно, защото верността им е към луцифер, който вече ще наричам сатана, защото е той. Те вярват в доктрината на сатанизма, че ако властват като богове и се подчиняват на повика, който е повикът на луцифер към тях, защото са сключили кръвни обети с него, ще властват и ще управляват с него в ада. Те не се боят от ада. Те нямат страх от ада. Те вярват само в това, че ако правят каквото сата иска от тях, това което им казва да направят, ще бъдат като богове с него в ада и ще властват над хората в ада. Те ще станат богове с него. Това е голямата лъжа. Те вярват в това. какво мога да кажа? Това е дъното на доктрината. Те вярват, че ще бъдат богове в ада. И всички те искат да бъдат богове, защото гледат на себе си като на богове. както бог, те не попадат под ничия воля, освен под авторитета на луцифер. Луцифер е тяхната воля. Той им казва точно какво да направят, какво иска, и те ще го направят.

Морис: Мислиш ли, че това е мотивирано единствено от стремежа към власт и от съблазънта на властта? Това ли седи в основата на мотивацията?

Циско: Има общо с парите, честта, властта и славата - има общо с демоничните същности - с поколенческите духове.

Морис: Значи те са минали на страната на...

Циско: На луцифер и неговите демонични същности, да, те са силно демонично обладани.

Морис: И двамата с Фриц помагате на други жертви на този травматичен контрол над ума. Как ви е помогнало разбирането на техниките на програмиране със случаите на другите?

Циско: Аз успявам да помогна на други жертви на травмтичния контрол над ума, тъй като предлагам помощ без никакво заплащане. Също така изнесох - защото написах книгата съвместно с Фриц - изнесох информацията пред всички и те искат да говорят с мен относно някои неща, написани в книгите, защото много от тях се борят със същите дилеми и същите проблеми. Понякога просто се нуждаят някой да ги изслуша. Също така, когато работя с жертви на майндконтрол, аз мога да разбера сложността на онова, което са и какво им е било причинено, без да ги съдя. Когато ми казват, че са с програмиране МК-УЛТРА и д-р Грийн ("зелен") или д-р Блек ("черен") или д-р Блу ("син") или д-р Стар ("звезда") ги е програмирал и имат спомени за това, моето сърце веднага се слива с тяхното, защото съм била там. Ходила съм в техните обувки и знам през какво преминават. Искам да чуя какво трябва да кажат, и ме е грижа за това, което им се е случило. Грижа ме е. Виждам пътя им - не че поемам по техния път - но виждам пътя им и виждам какво могат да им дадат думите ми, силата от която се нуждаят, за да продължат към здравето, и това е много важно за мен.

Морис: Чудя се, когато работиш с други жертви, актът на спомняне на травмата от тяхното кондициониране, това помага ли за изключване на програмирането или кондиционирането?

Циско: когато някой друг може да ходи там, където ти си минал, ила да каже да, така е - това е потвърждаване. Ние имаме нужда от потвърждаване. Тъй като зверствата, които са ни били причинени, за да ни поробят до степен на тотален умствен контрол, ние дори не дори не знаехме, че сме живи и че имаме право да сме на планетата Земя дори и без разрешение - разбираш ли ме?

Когато някой ми се обади и каже "Аз помня това и това" и аз кажа "по правилните следи си - умът ти никога не те е лъгал - мога да потвърдя каквото казваш - тези неща наистина се случиха и да, аз съм много запозната с тази програма", аз не им казвам за програмата, защото това е много опасно, но ще им позволя да ми кажат какво те знаят. После ще им потвърдя дотам, докъдето са прави.

Циско: какви други неща може да се направят за жертвите с цел оздравяването им и възстановяване на паметта? Какво още препоръчваш за тях?

Циско: Смятам че едно от най-важните неща, които трябва да се помнят, е че ние всички бяхме роби. Бяхме управлявани и контролирани от най-суровата ръка на господството. Ние бяхме контролирани от много садистични индивиди, и бяхме третирани ужасяващо, наистина ужасяващо. Не бихте третирали животно така, както ние бяхме третирани. Не бихте - важно е да се подчертае, защото е много болезнено. Тялото се чувства изнасилено, умът се чувства изнасилен, духът се чувства изнасилен. И ние се нуждаем някой да каже, че това наистина боли и се нуждаем да има някой, който да каже "знаеш ли, не съм бил там, където сте били и не мога напълно да си представя какво ми казвате, но ви слушам и вярвам, че това което ви се е случило, наистина ви се е случило". Защото сме били толкова програмирани да вярваме, че ако кажем всичко това на света, светът ще ни нарече лъжци, ще се изправи срещу нас и или ще ни застрелят, или ще ни пратят в затвора заради престъпленията, които извършихме, или пък че така или иначе никой няма да повярва за зверствата. Някой повярва ли за Холокоста? Светът не искаше да чуе за Холокоста. Те не вярваха. Колко години минаха вече - и хората все още не искат да повярват, че Холокостът наистина се случи. И това, което се случи на нас, не е по-малко от онова, което се е случило в концентрационните лагери.

Морис: Чувстваш ли, че са причинили точно определени видове травма и кондициониране, които да ви подредят така, че да не звучите правдоподобно пред обществото?

Циско: О, със сигурност. Когато някой като мен или г-н Шпрингмаер започне да ви разказва неща за ритуално насилие и сатанински празници и да, те практикуват това, и практикуват това, и това, и това, и това, умът си казва "Аа не. Изключвам се, ударихте стената, не искам да слушам за това". Да чуете това означава, че всичко, което са ви казвали през живота ви, изведнъж всичко се оказва лъжа. Тези неща наистина се случват. Ние сме програмирани според сюжета на детски приказки и тн, и това ни помага.

Морис: Говорих за това с Фриц, за това как определени културни елементи - приказки, филми, книги - се използват... Магьосникът от Оз...

Циско: Алиса в страната на чудесата...

Морис: Значи това се прави поради две причини, и двете заради това, че този материал преобладава в "културния" свят - това подсилва програмирането.

Циско: И дори ако не сте преминали през травматичния контрол над ума, вие все пак се намирате в един измислен, приказен свят, защото сте кондиционирани към този фантасмагоричен свят чрез детските приказки. Тук няма никаква реалност, но умът винаги иска да се върне обратно там, където е безопасно.

Морис: Изглежда някои от тези програмисти също така са направили някои неща нарочно, за да дискредитират изтичанията на свидетелства от жертвите, като например, преобличат се като Дядо Коледа, докато програмират някой - просто нарочно абсурдно поведение...

Циско: Те правят това, за да не звучиш правдоподобно - има определени програми, които, ако си спомниш това или онова - и не искам да го казвам по телефона, защото определено не искам да съм отговорна за натискането на спусъка на някой от слушателите - но ако си спомните определена информация, програмата веднага вкарва ума в побъркано състояние. Тези побъркани състояния са вложени на много дълбоко ниво с хипноза и наркотици, и когато задействате някой от тези спусъци, ако около себе си нямате нужния ви подкрепящ екип хора, ще полудеете. И ще свършите в психиатрично заведение. Кой иска да вярва на някой, който е прекарал последните си шест месеца в психиатрично заведение?

Морис: По принцип, чудя се дали можеш да дадеш някаква информация на слушателите ни, за да им дадеш представа какви видове неща се правят, какви видове техники са използвани за целта да се контролира ума? Спомена хипноза, наркотици, травма...

Циско: Да, и електрически шокове. винаги говоря само за себе си, и се връщам назад до 18 месечна възраст, когато искаха да са сигурни, че са натрошили съзнанието ми. Баща ми беше моя основен програматор, но също така ми беше и баща и когато се родих, бях изолирана заедно с баща си в малка стая в околната среда на собствения ни дом, където за мен се грижеше основно баща ми. Възхищавах се от него. Когато навърших 18 месеца, понеже баща ми беше програматор, той можеше да контролира черния ми дроб, бъбреците ми, кръвното ми, сърдечния ми пулс, дишането ми.

Морис: Как е постигнал това?

Циско: Чрез хипноза - бях толкова травмиращо обвързана с него. Оцеляването ми зависеше тотално от него. Не бях излагана на външния свят. Той беше моя дресьор, във всеки смисъл на думата. Той ме хранеше, той ме къпеше. Аз също така бях родена преждевременно, което беше много важно, защото бях много слаба като дете, когато се родих. Тежах 935 грама и той ме кондиционираше чрез гласа си - той винаги ми казваше, че може да ме контролира. Той ме обичаше до степен, че, дори в инфантната ми възраст, като новородено дете, аз бях тотално зависима от него за живота си.

Когато бях на 18 месечна възраст, бях отнета от него, което беше шок за мен, защото никога не бях разделяна от него, и първата ми травма беше причинена, когато ме изнасили. Когато свърши да ме насилва, трябваше да ми се направи преизграждаща операция, за да се поправят щетите. Това беше травмата, която разчлени съзнанието ми на милиони парченца. Не трябва да казвам "милион", на мен ми се струва като милион - всъщност хиляди парчета.

Морис: Какви неща беше кондиционирана да правиш - спомена сексуално робство - какви други задачи или операции бяха програмирани в теб?

Циско: Имам Бета и Делта вторични личности, които са вторични личности за шпионаж - те са специализирани в бойни изкуства. Те бяха личности, които се ползваха за изнудване на политици, църковни лица, всеки който трябваше да бъде изнудван, за да бъде подчинен на илюминати.

Морис: Как се случваше това изнудване?

Циско: Обикновено чрез секс. Обикновено има поставена сцена, където някой ще прави секс с определен човек и този човек, по време на секса, ще бъде травмиран до такава степен, че ще умре, и ще бъдат изнудвани за извършване на убийство, когато всъщност не са го извършили. Има много различни начини да се организира едно изнудване. Ще се записва и сексуалният роб е отговорен записът да е успешен, за да се накисне целевия индивид.

Морис: Кои са обичайните хора, които седят зад изнудването?

Циско: Илюминати, фамилията, които са искали този човек на подчинение, под тяхното управление, от този ден нататък. Делтите са вторични личности на наемни убийци и се пращат на всеки, който отказва да следва нарежданията на илюминати - всеки, който иска да си мисли, че е по-голям или по-добър, или по-силен, или по-властен и може да пристъпи извън влиянието на илюминати и да оцелее - ще бъде елиминиран. Също така перяхме пари от наркотици. Но трябва да разберете, че тези определени вторични личности не живеят във външния свят, те живеят вътре в ума, вътре в конструкцията на съзнанието. Когато са необходими, достъпът до тях е през специфичен код, тогава те се извикват в будното съзнание, на преден план на ума. След това им се дава програмата къде трябва да бъдат, какво трябва да направят, и после, след като са си свършили работата, веднага ги травмират отново с електрически шок. Тази памет отново се разбива на парчета в ума и после ги слагат да спят до следващия път. Те нямат осъзнаване за това, което се случва във външния свят, нямат осъзнаване дори за това, че въобще съществува външен свят, освен света, в който са програмирани да функционират.

Морис: Електрошокът служи за изтриване на паметта за операцията?

Циско: Стига да бъде извършен в рамките на 48 часа.

Морис: Ти и Фриц изнасяте публично тази информация. Разбрах, че сте правили няколко радио-предавания, писали сте книги и с вас са се свързвали хора заради това. Какви отзиви получавате от публиката за информацията, която представяте?

Циско: Имаме много положителни отзиви от много терапевти, психолози, психиатри, пастори, хора от нашето правителство. Тъкмо преди няколко седмици ни казаха, че двама конгресмени четат книгите и много им харесва какво пише в тях, защото знаят, че това което сме написали, са факти и са доволни, че излиза пред всички. Някои хора ни казват, че след Божието слово, тази книга трябва да бъде във всеки дом, на всяка полица, във всяка библиотека... Разбира се, книгата е разбила много от мечтите им и основната структура на вярванията им за околната им среда, независимо дали дома, училището или църквата, защото нещата не са такива, каквито изглеждат. Хората, които са търсачи на истината, са склонни да платят тази цена, защото това може да е единственият начин, по който могат да спасят себе си и децата си.

Морис: Значи някои от професионалистите, които са се натъкнали на вашата информация, са срещали тези проблеми и в собствената си практика...

Циско: О, с абсолютна сигурност. Трудът ми е бил потвърден от множество професионалисти, и те казват, че е право в целта. Някои от тях са работили с хора с множествена личност двадесет или двадесет и пет години, и те потвърждават каквото пиша.

Морис: И какъв по принцип е отзивът от хората, които не са били изложени на това, напълно случайната публика?

Циско: Като културен шок е. Ако можете да си представите отиване в Япония, без да можете да говорите японски - няма дори да знаете как да си купите чаша кафе.

Морис: И сигурно е дори още по-голям шок, защото става дума, че културата която конфронтират е тяхната собствена.

Циско: Това е в услуга на традиционните лъжи, защото ако ще работиш в истина и ако се стремиш към честност, тогава ще трябва да виждаш какво има пред теб. Нашата книга със сигурност хвърля светлина върху тъмнината, за да се види какво се е случило с теб. Не само хората с множествена личност са програмирани - светът е програмиран. Програмирани сме да вярваме, че президентите ни са хора на честта, хора с голям интегритет. Президентите ни са прогнили копелета - те са педофили, те са наркозависими, те практикуват висша магия, те са ритуалисти. Те не се смущават от жертвопринушенията на малки деца. За тях е естествено да са обградени от лични роби. Такива са нещата, това е истината.

Морис: По отношение на книгите, които си написала - в каква степен се кутират в обществото - вие сами ли се занимавате с дистрибуцията, или имате дистрибутори?

Циско: Ние сами ги издаваме. Ако имахме издателство, което да ги дистрибутира, илюминати щяха да ги изкупят всичките и щяха да имат правата над тях, и щяхме да изгубим книгите си.

Морис: Щяха да изчезнат...

Циско: Просто щяха да изчезнат. Не можем да рискуваме това.

Морис: Исках също да те питам - наясно ли си с връзката на баща ти с някои от хората, участващи в проектите на ЦРУ МК-УЛТРА?

Циско: Определено. Той беше лявата ръка на д-р Грийн. Д-р Грийн го обучи. Също, д-р Стар, д-р Блу, д-р Уайт ("бял")... тези имена са алибита. Аз зная истинските им имена, но в името на оцелелите, които може да слушат, предпочитам да не предизвиквам спусъците им. Това може да е нещо много опасно за мен и за тях.

Морис: Какво още мислиш че е способна да направи публиката, за да помогне на жертвите на майндконтрола? Какво може да направи средностатистическият човек, за да помогне?
« Последна редакция: Март 15, 2018, 05:55:36 am от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Циско: Средностатистическият човек може да е за подкрепа, може да се свърже с пастори, които работят с оцелели от програмата на МК-УЛТРА, може да се свържат с терапевти и да кажат "Научих за МК-УЛТРА, за контрола над ума - тепърва започвам да си изглаждам представа за какво се е случило на тези хора, които са били травмирани от раждането си". Да попита как мога да ви помогна? Мога ли да работя с вас като терапевт, като пастор, като полеви човек - мога ли да работя с вас, за да разбера какво е контрол над ума? И като се уча и като започвам да разбирам това поле на по-дълбоко ниво, ще мога ли да бъда онази протегната ръка към някой оцелял там навън? Може ли да съм там, когато наближават техните ритуални празници, когато съзнанието им иска да има проблясъци за онова, което им се е случвало на тези ритуални дати? Може ли да съм там, за да помогна на този човек, който не може да излезе от дома си, защото е твърде травматично обвързан в този момент, понеже работи върху програмите си или се страхува за живота си и не иска дори да отиде до плод-зеленчука, защото е в ужас? Може ли да съм там, за да измия тази чиния, защото този оцелял може да няма силите за това, работейки върху проблемите си, и е твърде слаб дори да си измие чиниите? Може ли да съм там по средата на нощта и да те слушам, защото толкова много те боли от онова, което си успял да си спомниш? Може ли да съм там нощем, за да ти държа ръката? Може ли да съм там, за да те подкрепям? Това са малките неща, които ни дават стабилност, за да продължим, защото трябва да разберете, че като оцелял, за да решиш да се отправиш към оздравяването, всичко което ни е било причинено, за да можем да излезем от това здрави, трябва отново да преживеем всяка травма, която някога ни е била причинена. Трябва да я познаем с пълната й сила и последствията й върху емоциите ни, всяка наша страна с тези пет сетива, които Бог ни е дал. Ние трябва да видим всичко, да го помиришем, на до пипнем, да го чуем, да го почувстваме.

Морис: На хората им е много трудно да разберат през какво сте преминали.

Циско: Аз мога да говоря за себе си и само за себе си, защото съм го преживяла - някои от спомените, през които трябваше да мина, за да се отправя към оздравяване - докато преминавах през спомена, губех контрол върху процеса, който трябваше да отработя. Има определен процес по възвръщане на спомените, върху които трябва да се фокусираме - има определени неща, които трябва да направим, за да запазим целостта на спомена, така че съзнанието ни да не се разчлени от само себе си отново. Ако споменът за извършеното върху някой човек е толкова силен, че е разединил съзнанието, когато е бил травматизиран. Всеки наш спомен ни травмира отново. Това е процес - това е нещо, на което трябва да се научим, отново и отново - защото всеки спомен има различно усещане. Всеки спомен има различна цел зад себе си.

Така че онези, които искат да помогнат с присъствието си, трябва да научат какво е контрол над ума. Има много хора, които работят с оцелелите и на тях също им е нужна почивка. Трябва да си взимат отпуска от това от време на време и трябва да могат да се наспиват добре. Те трябва да знаят, че ако искат да отидат някъде или да направят нещо специално за себе си, оцелелият, който оставят, няма да бъде тормозен цяла вечер или с него няма да се свърже някой от тях, или че няма да излезе от дома си и да се набута в капан, където да бъде пре-програмиран и изтезаван. Защото илюминати просто чакат някой роб да направи грешка и да напусне дома си и да се срещне с дресьорите си. Всички програмирани роби имат дресьори, "хендлъри", и те просто ни причакват. Те отговарят пред илюминати и тяхната работа е, да се погрижат да бъдем наказани за това, което сме направили, а то е, че сме проговорили срещу фамилията, видели сме какво ни е било сторено и не сме си държали езика зад зъбите, издали сме, проговорили сме. И за това има голямо наказание.

Морис: За слушателите, които смятат, че може би са били повлияни от този род неща, или познават хора, какъв е съветът ти към тях?

Циско: Бих ги посъветвала да потърсят терапевт, който е бил трениран, поне пет години да е бил обучаван, с хора със синдром на множествената личност или жертви на дисоциативната личност. Който наистина разбира и вярва, че ритуалното насилие наистина съществува на планетата Земя. Ако се опитвате да работите с някой, който дори не вярва, че сатанинското ритуално насилие съществува, губите си времето. Ако се опитвате да работите с някой, който не разбира дисоциативната личност или синдрома на множествената личност, също си губите времето, защото нямаме време да си играем, умовете ни няма да ни позволят, това не е игрище. Това е въпрос на живот и смърт. Ако не сте в правилните условия и не работите с правилния човек, това може да ви струва живота. Има много висок процент самоубийства при възстановяването на жертви на ритуално насилие.

Морис: От твоя опит, Циско - колко беше важно да имаш силна поддържаща система, за да можеш да се лекуваш?

Циско: По десетобална скала, на върха на десетката. Без поддържаща система, направо можете да забравите според мен. Аз бях една от по-големите късметлии в процеса на лечението си - аз имах Фриц Шпрингмаер, който беше моят помощен екип за много, много месеци и дори години, той беше с мен, двадесет и четири часа на ден, седем дни в седмицата, 365 дни в годината, ден и нощ.

Терапевтите имат това схващане, че - и съм чувала топ терапевти да казват, че всичко е ОК при работата с оцелелите - предпочитам да използвам думата "жертва", защото ние сме продължително и системно превръщани в жертви, вътрешно и външно. Те казват, "ами можем да прекараме един или два часа седмично с тях, а ако дресьорите им ги отвлекат, това е ОК, понеже все пак ще сме имали напредък". Направо щях да умра, когато чух това за първи път. Помислих си, човече, ако ти беше онзи, който е отвлечен от някой от дресьорите си и ти този, който е изнасилван, или изнасилен с дулото на оръжие, или си бил посиняван така, както аз съм била посинявана, вътрешно и външно, нямаше да говориш така. Когато системно те превръщат в жертва, и те травматизират, и те пре-програмират, само на предната част от системата от личности им се казва, да кажат на терапевта си, че се справят чудесно. Програмите са толкова непокътнати, и ние сме толкова фино настроени, че части от нас могат да умират вътрешно, но части от системата ще ходят на работа всеки ден, без да знаят, че нещо някога се е случило. Жалко е. Това което хората не разбират е, колко е тежка травмата, когато дресьорите ти те докопат и дори какво можеш да си причиниш, ако си нямаш никого. Когато програмите се активират, са топли - топли и пресни като в деня, когато са били вложени - независимо дали това е било преди двадесет години или тридесет години, няма никакво значение - те са като живи въглени - и когато исках да се режа, исках добре да се порежа - когато исках да се горя - се горях много лошо. Имаше пъти, когато буквално трябваше да ме държат, понеже програмите бяха толкова силни, че не можех да се контролирам. Терапевтите не разбират, нито пък хората разбират дълбочината на програмирането - до каква крайност са отишли, за да подсигурят, че всичко, което са ни причинили, ще се запази в цялост, за да се подчиняваме на законите, по които се водят илюминати.

Морис: Значи част от ролята на поддържащия те екип е да те предпазва от опитите на програматорите отново да стигнат до теб?

Циско: О да. И е нужен специален човек като Фриц - мога да говоря само за себе си, защото не познавам никой друг, който е имал такъв късмет като мен, да бъда поддържана от човек, който оставаше с мен през онези трудни времена. Той оставаше с мен и когато не беше толкова трудно, защото има много дни, които са добри, и дни които са лоши. Когато попадахме в неприятности - фронтовата ни система е екстремно силна - функционира на много високо ниво. Те се кълняха по всякакви начини, че не са влизали в контакт, не са били заплашвани, че никой не ги е наранявал от двадесет години, доколкото им е известно. Това беше тяхната информация. Нещата не работят така, защото в нас има амнезийни стени, ние не би трябвало да знаем. Те са дълбоко, дълбоко в системата. Аз познавам предната част от себе си - вторичните личности във фронтовата част на собствения ми ум - те ходеха при терапевта си, с Фриц, с Бог - имаше някои неща, които нямаше да направят. Имаше граници, които нямаше да преминат - не, те нямаше да излязат от къщата в 1 сутринта. Да, но ние имаме сънни спусъци и прочие по време на определени ритуални празници. В момента, в който тази предна система легне, за да спи, има дълбоки части от нас, които са готови и са склонни да отидат на ритуала. Вторичните личности в предната част на съзнанието може да си легнат да спят, другите личности се измъкват. Предните личности си мислят, че са спели цяла вечер. Да, само че ние цяла вечер сме купонясвали. Разбирате ли какво казвам?

Морис: Сигурно е съкрушително да осъзнаеш, че са те повлияли на такова дълбоко ниво.

Циско: Не можеш да подписваш договори от името на по-дълбоките части на ума, защото умът дори не знае какво се случва в предната система, нито пък тези части ще спазват обещания, защото те са 100% програмирани. Те ще направят това, което им е казано да направят, защото не знаят никаква друга информация. Те знаят само сценариите, които текат в собствените им съзнания.

Морис: Мисля, че това говори за твоята смелост и сила, че си могла да пречупиш контрола дотолкова, колкото си могла, и че си успяла да минеш и да се справиш с толкова много, и мисля че това праща послание за надежда на останалите жертви на майндконтрола.

Циско: За жертвите на контрола над ума има много надежда, ако имат силен поддържащ ги екип. Като с Фриц - той стоеше с мен по 24 часа на ден, и когато беше лошо, когато изпадах в спомени и нещо натискаше спусъка ми и програмите се задействаха - той беше там, за да ме подкрепи - да ми помогне да дойда на себе си. И той ме научи как да карам по двете линии. Едната линия я разпознавам като програмната линия, а другата линия е де-програмираната линия, за да мога с уравновесяване да изляза от състоянията и да си стъпя на краката. Можете да останете в една програма дни наред, ако нямате някой, която да ви научи как да се освобождавате от старите послания.

Морис: Можеш ли да обясниш как работеше това? Как сте се сетили за двете линии, за да надвиете твоя контрол?

Циско: В умът ми, първата линия е устроена така: Аз исках животът ми да бъде нов - Посветих се на решението, че искам промяна на посоката - Аз не исках да съм това, което бях - Аз не исках да функционирам в степента, в която функционирах, работейки в илюминати. Не исках да имам нищо общо с това. Исках да измия ръцете си от това и да си тръгна от него. Бях много разстроена от това, което ми беше причинено, че изборите ми като индивид са ми били отнети още от инфантна възраст. Трябваше напълно да призная, че бях поробена. Не ми харесваше, и изборът ми беше "Изчезвам оттук - ще намеря начин да се измъкна оттук, ако ще да е последното нещо, което ще направя - по-скоро бих умряла, отколкото да им служа". И аз все още се чувствам по този начин и вече минаха няколко години. Все усещам, много силно, че по-скоро ще ура, отколкото да им служа. Трябваше да свикна с факта, че трябваше да намеря нов начин да функционирам. Добре - тук имам нова линия, и по тази линия ще премина право през всичко в непрограмирано състояние. Трябва да видите силата, или да осъзнаете в ума си, колко е хубаво чувството да може да имате избор, който можете да направите свободно, защото това е нещото, което са ви отнели.

Ако сте дете и сте се научили да вървите, и излезете навън и ви блъсне кола, и крачетата ви са смазани, и трябва месеци наред да сте в гипс и трябва отново да се учите да ходите, когато свалят гипсовете - като оцеляла аз се научих да вървя отново. Трябваше да се науча да пълзя, трябваше да се науча да ходя, сега мога да тичам, това е процес.

Знам също, че имам втора линия, която е линията на старите съобщения, вложени в мен от програмистите, които ме вкараха в състояние на 100% контрол над ума, под влиянието на стария сценарий, старите програми. Знам, че когато съм в това състояние, аз съм в едно опасно състояние. В тези моменти аз се режех, бягах, не исках да живея, всички негативи в живота. Когато програмите се включат от подсъзнанието до будното съзнаване, спомените активират програмите, те се разкриват с пълната сила на травмата, когато са ги наслоили в съзнанията ни преди толкова много години.

При де-програмирането ние трябва да разкрием програмния сценарий и да открием лъжата. Когато откриете лъжата, тогава можете да я осветите и лъжата губи силата си. В това е чудото. Програмите ви са лъжи. Нищо певече. Бях ли грозно малко момиченце? Не. Не бях. Децата не са грозни. Децата са красиви. Аз открих лъжата. Те ме излъгаха. Някой обичал ли ме е някога? Що се касаеше до култа, никой не можеше да ме обича, освен фамилията, защото не бях годна за обичане. Заради престъпленията, които извършиха върху мен, те възложиха вината и отговорността на мен, вместо да поемат отговорността да собствените си действия като възрастни. Те ми възложиха отговорността и аз носех палто с много цветове. Трябваше да си ушия ново палто, и тук помагат двете линии.

Морис: Явно са могли да продължат да вършат тези ужасяващи дела срещу другите хора, като не поемат отговорност или вина за собствените си действия, а ги прехвърлят.

Циско: Вярвам че е така за всеки оцелял по света - когато сте били програмирани в утробата и сте били 100% под техен контрол - когато ви кажат да плачете, вие плачете. Когато ви кажат да крещите, крещите. Когато ви кажат да ядете, ядете. Всяка частица от живота ви е под пълен контрол. Когато Фриц откри една част в моята система, и ми каза, че съм малко момиченце, аз просто го погледнах и му казах, "ти си луд, аз не съм малко момиченце, аз съм коте". Погледнах в огледалото и видях, че имах порцеланово лице, и че това лице е на коте и така ме бяха програмирали. те толкова ме бяха дехуманизирали като коте за секс, че дори не знаех, че бях дете. Когато се ровех в спомените си, за да открия някаква идентичност за себе си, осъзнах, че да бъда малко момиченце е най-болезненото нещо в целия свят, защото всеки път, когато бях човек във всеки смисъл на думата, или си мислех че имам каквато и да е хуманност в себе си, че да бъда малко момиченце, изпадах в толкова тежки мъчения, че стигнах до място в собственото си съзнание, в което никога не исках да бъда малко момиченце. Беше твърде болезнено да бъда малко момиченце.

Те направиха две клетки за нас - едната клетка беше пълна с хубави, красиви малки котета - бели, петнисти, черни, персийско сиви. Аз бях в съседната клетка до тях с тиган, свързан с електрически ток. Всеки път, когато исках вода или да ям нещо, и докоснех тигана, бях шокирана. Това е само един пример. Бях посрамвана, плюеха върху мен, бях тотално унижавана в тази клетка заради това, че бях малко момиченце. Илюминати, д-р Грийн, баща ми, се грижеха малките котета да са нахранени всеки път, когато искаха да ядат. Бяха обичани, галеха ги, гукаха им - просто бяха обичани - няколко дни. След цялото травмиране, което преминах, предполагам, че малката ми главица е решила да не бъде малко момиченце, а да бъде коте. Котетата ги хранят, не лежат голи в изпражненията си, не ги срамят, не ги заплюват, не ги подритват. когато имах спомени за това, тялото ми беше толкова натъртено от ритниците, които бях поела от фамилията на илюминати при програмирането, че трябваше да ходя със сини по тялото, докато не отработих тези спомени. Това е само малък пример за това колко далече стигат, за да получат каквото искат.

Морис: Екстремно садистично.

Циско: Не см мислила за това от около три години, но тези малки котета са много силни в ума ми днес, докато говоря по телефона. Виждам тези котета и колко добре ги третираха. Баща ми тотално ме отхвърли в този момент. Обичах баща си много, защото бях кондиционирана да го правя. Обичах го в нежността му, и в слабостта му, и в силата му, и когато беше лош. Нямаше значение, защото съзнанието ми беше настроено да приема каквото то и да беше той.

Морис: чувстваш ли дали баща ти също е бил жертва на програмиране?

Циско: Няма никакво съмнение в мен, че баща ми също беше множествена личност. Баща ми беше гений на всяко ниво, но имаше нежна страна, беше музикант както и сатанист. Както казах, той работеше за ЦРУ, беше 33та степен масон и нагоре - има много нива отвъд 33 между другото. той беше велик майстор при тях. Той имаше място във Великия друиден съвет. Беше много мъдър човек, просто не беше мъдър за правилните неща. Толкова е жалко, че учението му не е било приложено в други посоки - щеше да отиде толкова далеч. Не мога да уважавам баща си заради онова, което беше.

Морис: Мислиш ли, че е имал избор по тези въпроси?

Циско: Не. Не мисля, защото той беше потомствен. Той беше в капан, както аз бях в капан. Но разликата между мен и баща ми е, че имаше част от баща ми, която знаеше, дори и когато добрата страна от баща ми, която обичаше семейството си, работеше на работното си място, беше при военните - има истинска добра страна от баща ми. Той обичаше народа, обичаше хората и хората го обичаха. Но мисля, че имаше време в живота на баща ми, когато той осъзна какво е и какво върши, мисля че бариерите в собствения му ум, в собствената му множествена личност, се бяха сринали до такава степен, че той знаеше, но знаеше също и че е потънал над главата си. Щеше да му струва живота да се отдръпне или да смени посоката. Беше твърде навътре.

Морис: Очевидно разликата е, че ти избра, направи избора да се откъснеш и да се бориш срещу това.

Циско: Да. И има волево действие във фамилията, в семейството на илюминати, има волево действие там. И аз искрено мога да кажа, че нещата които направихме, ги направихме защото бяхме инструктирани. Бяхме програмирани да постъпим така, но когато светлината светна, и се потрудихме върху спомените си, и имахме свободен избор да кажем "да го правим ли или не?", системата ни не искаше. Искахме да постъпваме правилно, искахме тази надежда, този шанс да бъдем каквото наистина искахме да бъдем, което е вродено в нас, и това е да бъдем добри. Това е най-простият начин да се каже. Аз все още се чувствам много детски, чувствам се като дете, което иска да бъде добро. Не искам да съм лоша. Не харесвам какво ми беше сторено и не харесвам какво беше сторено на други. Не беше честно. Бяха унищожени много, много животи. Едничкото нещо, което исках да кажа е, че когато за първи път излязох от системата и Фриц работеше с мен всекидневно, аз го попитах, "тези деца по света? техните баща изнасилват ли ги?". Той каза, "не, добрите бащи не изнасилват децата си". това много ме обърка, седях там, гледах го и казах, "Наистина съжалявам тези деца по света, защото не са обичани". Той каза, "о, но тях ги обичат", и аз казах "о не - ако бащите не изнасилват децата си, тогава значи не ги обичат". Аз мислех, че изнасилването е любов. Това е доста извратено.

Морис: Те просто са обърнали тези идеи наобратно.

Циско: Първият път, в който имах сълза в окото, беше, когато ми каза, че малките момиченца и малките момченца по принцип не са насилвани от бащите си, че това начинът, по който ние живеем, не е стандартът на живеене. И това ме разтрои до толкова много - това беше първият път в живота ми, в който почувствах сълза върху лицето си. понеже се чувствах толкова зле от това, че децата не са обичани от бащите си. И ми отне дълго време да разбера разликата, защото правилното е грешно, и грешното е правилно, така те програмират. Не е ли голяма работа, като се замислиш? Сещам се за това сега, и не мога да повярвам какви способности са приложили върху съзнанието ми и толкова много други оцелели по света. Колко далеч могат да стигнат.

Морис: Особено с децата.

Циско: В Иниокерн (Inyokern, град и област в Калифорния, бел.прев) имаха клетки по стените. Слагаха ни в клетките и маймуните трябваше да се грижат за нас. Имахме три. Една ни хранеше, една ни биеше, и една ни изнасилваше, за да бъдем дехуманизирани.

Морис: ... Боже... леле мале...

Циско: Все още се будя и ето ме в петдесетте ми години и когато работя по спомените си от Иниокерн в клетките - ами вижте, зависи какво искат в системата - ако искат точно определена част от ума да бъде точно определено нещо, те трябва да подредят сцената така, че каквото искат да се появи.

Морис: Така че да манипулират точно определен контекст, за да постигнат определена цел...

Циско: Да, определена картина в съзнанието. Едно дете има творчески способности, но те трябва да ни подадат креативността, от която да работим, защото, трябва да разберете, че съзнанието е под защитата на фамилията, в смисъл, че то е скрито в себе си, като кутия в самата себе си - кутии и кутии, много кутии и всяка кутия има семейство в съзнанието, или пък всичко е разположено като координатна система. Система 13 на 13 и 13 дълбока, така че скритите ви части да не се влияят от външния свят и да не влияят на него. Когато излязох във външния свят и срещнах Фриц, никога преди това не знаех какво беше това свят. Имах свободата да знам как да отида до плод-зеленчука, или къде се намираше или какво представляваше. Преди не знаех, защото бях програмирана само да върша това, което искаха от мен. Те ме будеха, даваха ми програми, слагаха ме на правилната писта, в смисъл, където ме искаха да бъда. Тръгвах да правя това, което искаха от мен, веднага щом си свършех работата, отивах обратно да спя. Нямах влияние.

Когато Фриц ми каза, че имах семейство и майка, която е още жива, помислих този човек за луд. Ето още нещо, което ще ви учуди - аз имам седем правнуци, това означава, че имам три собствени деца, които са пораснали. Когато Фриц ме запозна със сина ми, когато той беше на 30 (той е пилот) от учтивост казах, много ми е приятно да те срещна в съзнанието си. След това казах на Фриц, ти си абсолютно луд. Ти мислиш, че аз съм луда - а всъщност вие сте. Казваш ми, че съм програмирана като коте, коте за секс, и когато се гледам в огледалото, аз виждам порцеланово лице, лицето на коте, и съм на 17, и не би трябвало да остарявам. Когато някой ме гледа, съм на 50, но когато ме гледа и ме снима, на снимката аз се виждам на 17. Аз все още изглеждам на 17, но въпросът е, че бях толкова 100% програмирана, че когато Фриц искаше да ми даде истината за това как е протекъл животът ми, умът ми дори не можеше да я получи, защото имах твърде много програмиране. Отне ми две години да осъзная, че не съм коте, преди да му повярвам. Две години усилена работа всеки божи ден, за да разградя лъжите. Толкова силна беше защитата ми. Гледах всичките тези деца и ето това казах на Фриц: "Фриц, ти си абсолютно луд. Ти искаш да повярвам, че това е синът ми. Казваш ми, че синът ми е на 30 години. Аз не си спомням. Не съм го износвала". Не го помня, когато си е играел като дете. Нямах никаква идентичност с това дете, дотолкова е бил гъст мрака вътре в моя свят. Казах, "Той е на 30, а аз съм на 17 - чакай малко, Фриц, нещо не излиза. Ти си луд. Очакваш да се вържа на това? Трябва да се вържа и да повярвам, нали?". Така се държи умът. Това е само един пример. Той ме запозна с майка ми, със сестрите ми. Имах две сестри, за които не знаех.

Морис: Значи докато си работела върху паметта си, успя ли да се възвърнеш онези части от живота си, в които знаеш кои са децата ти и...

Циско: Трябваше да градя взаимоотношения. Като ставах по-силна и като обработвах спомените - първо трябваше да приема лъжата - тоест, че баща ми ме харесваше. Това беше много силна лъжа за мен. Не можех да повярвам, че баща ми някога ме бе лъгал, не баща ми. Не мога да изразя колко ми беше трудно да призная, че баща ми ме беше лъгал. Защото ако приемех първата лъжа, тогава трябваше да приема и всичките други лъжи. Не исках. Не исках баща ми да загуби лицето си. С течение на времето, с течение на месеците, трябваше вече да приема какво беше той и какво беше сторил на други хора. Ако беше сторил това с мен, а аз бях детето му, о Боже мой, какво ли е направил на толкова много други деца като програматор? И това почти успя да ме убие.

Морис: Отново, това сигурно е било съкрушително за теб.

Толкова много ти благодаря, Циско, че участва в това предаване. Знам че е много трудно да говориш за тези неща, и наистина се възхищавам на огромната ти смелост, като разобличаваш всичко това.

Циско: Благодаря ти много, благодаря ти, че ме попита.





Морис: Слушахме интервю с Циско Уийлър, оцеляла от майндконтрола на илюминатската фамилия и правителството на САЩ.

...

Е, историята не свършва сега, драги слушатели. Тя продължава точно тук по CKLN, и продължаваме с тази поредица следващата седмица. Следете тази честота, ще имаме интервю с Брайс Тейлър (Brice Taylor), бивша умствено контролирана робиня, използвана от Беия дом като президентски модел секс-робиня и от ЦРУ и други разузнавателни групи, тя също така е автор на книгата "Звездна светлина: Храброто бягство на една жена от контрола над ума" ("Starshine: One woman's valiant escape from mind control").

« Последна редакция: Март 15, 2018, 06:00:28 am от λ »

Тагове към темата: