Apocryphal Academy

Автор Тема: Дигитално програмиране и Астралното преживяване  (Прочетена 32929 пъти)

0 Потребители и 2 Гости преглежда(т) тази тема.

Psyhea

  • Гост
Нямам много възможност,по-късно ще се включа подробно,но защо хакерите казват,че виждат съня "като сфера"?
Защо дедо ти Митко(а и не само той) говореше за "тъжните" като в сфери?
Защо самоубийците се виждат в нещо като сивокавява мътна сфера?
Сфера,сфера и пак сфера..

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Това само подкрепя идеята, че сънят е друга (малко по-низша)реалност и това, че аз, ти и Психея още не сме се срещнали там (или не сме се познали), не означава, че тази 'реалност' не е една "подматрица".

Според мен това подкрепя идеята, че сънят е реалност... но не друга :) Положението, според хакерите на сънища, подчертавам, изглежда така:
  • Когато хората сънуват, всеки човек обитава със съзнанието си локации, които при статистически анализ явно се сглобяват, и излиза, че всички локации, които хората сънуват, са част от един "континент"
  • До сега хакерите на сънища (тази малка руска група, първоначално проект на КГБ, в последствие прекратен и продължил като цивилен интерес), за годините, през които съществуват, не са успели да се сдобият с доказателства, че различни хора могат да се срещнат насън, нито че могат да се срещнат на едно и също място от "континента"

Как аз тълкувам това. Аз го тълкувам... отново по нашата компютърна аналогия. На мен това ми прилича на сървър, с шардове. В игрите това се нарича Sandbox (пясъчник, в който децата играят по градинките).

На мен ми се струва, че това е Sandbox...но не ММО. Имаме примери за такива игри. Например натрупалата лоша слава No Man's Sky. Това е космически симулатор, можеш да кацаш на планети и да правиш промени на тях. Всички играят, преживявайки една и съща огромна вселена. Възможно е два играча да посетят едно и също място, в един и същи момент... но не е възможно да се видят един друг в играта.

Причината е, че те са част от шардове (термин от сървърите). Промените, които те правят, стават факт за всички останали играчи, само след като играча, който е променил ландшафта, натисне копчето "upload". Тогава промяната се възприема от главния сървър, който раздава ЧАСТНОТО преживяване на всички играчи.



Тоест, тази игра, и този вид игри, са пример за една... система от частни преживявания... поддържана от сървър... с възможност за промяна на нормата на частните преживявания. Но без интерактивна размяна на данни в реално време (м, интересно го казах... нали коментирахме, че времето може и да го няма евентуално :)))

Това е... интересна "форма на реалност" според мен  :P Аз бих го нарекъл илюзия за реалност.

Защото, все пак, трябва да обърнем внимание, че дигиталната реалност не е наречена така с идеята, че дигиталната компонента на словосъчетанието е реална, а защото реалната компонента на словосъчетанието е илюзорна! Киното например не е наречено "великата реалност", наречено е "великата илюзия".

И този пример с въпросната игра е много подобно на това да се снима филм. Правят се едни неща, които са действителността... и тяхната цел е, да създадат илюзорната представа за нещо кохерентно. А всъщност няма нищо действително в кохерентността на преживяването.




ИЛИ

Мога да тълкувам горните две положения (от точките) и по следния начин:

Може би, този "континент" е общ за всички хора... не защото е един като бройка... а защото всички хора имат един и същи модел съзнание.

И е ФАКТ, че всички хора споделяме еднакъв модел на психична архитектура. Доказателството е самата практика на програмиране на Монарх роби. Ако архитектурата на човешките съзнания не беше еднаква за всички ни, щеше да бъде невъзможно разработването на систематизирани и стандартизирани практики.

Тоест... този "континент" може би е просто модел. Модел, който е характерен за мисловния свят на всеки един от нас.

И може би... човек сънува селенията на собствения си разсъдък?

Нима това не би обяснило по един лесно разбираем начин, защо всички могат да преживяват една и съща карта, но не могат да се видят един друг :) Нещо повече - това лесно би обяснило и малките незначителни разлики.



Не казвам, че няма връзки. Повечето от нас ползват Уиндоус като операционна система, и между компютрите ни, чрез интернет и другите видове мрежи, съществуват множество връзки... но те не са от този директен характер, който си представяме, когато говорим за "нахлуване" в нечий сън.

Което също така не значи, че човек не може да си инсталира TeamViewer. С което да направи нахлуванията възможни. ИСкам просто да кажа, че е необходим СОФТУЕР за това, необходимо е инсталирането на допълнителни програми, които да създадат такъв достъп. Операционната система не идва с ТиймВюър във фирмения пакет.



П.П.
А да не забравяме, че в даден момент трябва да се поинтересуваме какво се случва с машините за виждане на сънища? Едно време бяха част от идиотските новини на тъпите новирански сайтове. Но преди време чух, че вече правели съвсем реално изобразяване на монитор какво сънува човек като образи?

Не може да не обсъдим този въпрос по-късно. Този вид технология би ни дала реален свидетел на съня на някого. Не съм се задълбочавал в тези технологии (защото, да си призная, темата за ОИТ и сънищата е последното в приоритетите на интересите ми, на мен лично), но би си заслужавало да видим на какво се основава концепцията за тая техника, и как работи :)
« Последна редакция: Юни 27, 2017, 08:48:12 am от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Нямам много възможност,по-късно ще се включа подробно,но защо хакерите казват,че виждат съня "като сфера"?
Защо дедо ти Митко(а и не само той) говореше за "тъжните" като в сфери?
Защо самоубийците се виждат в нещо като сивокавява мътна сфера?
Сфера,сфера и пак сфера..

Хм. Може би Е сфера? Аз бих направил паралел с онзи единствен път, когато сънят ми се оформи като сфера... Може би, докато съм сънувал, съм излязал от тялото, и тогава сънят ми е придобил сферична измерност, като образно представяне?

Еба ли му майката.

Важното е, че нашия сайт няма цензура и няма и да има  ;D

Psyhea

  • Гост


Защо "сфера"?


http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=157.msg297#msg297

И да.Не е идеална сфера в никакъе случай.
По-скоро овал/елипса
Моделът на сътворението ни си мисля,че не е на идеална на сфера,а елипса

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Тороид, ако трябва да сме съвсем точни.

Psyhea

  • Гост
Тороид, ако трябва да сме съвсем точни.

Именно!

fin

  • Гост


Защо "сфера"?


http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=157.msg297#msg297

И да.Не е идеална сфера в никакъв случай.
По-скоро овал/елипса
Моделът на сътворението ни си мисля,че не е на идеална на сфера,а елипса

Ах, Психо, ти за какво се хвана пак... Да, не е сфера! И не е и тороид, а полигон! Поне според впечатленията и изследванията на хакерите на сънища. Следва частичен превод от превода от някъде тук :)
"Хакерите на сънища смятат, че системата на човешкото възприятие е подобна на "архивираща програма", която изобразява възприеманата информация под формата на специфични символи и фигури. Това ускорява обработката на данни.
...
Веднъж седях на летището в Иркутск и си мислех за внезапните промени в пейзажа от мехурите на сънищата. И там на летището ме осени! Да, същото беше като проблема с полигоналната текстуризация! В триизмерната графика за създаване на виртуални светове се използват два метода: вокселарен и полигонен.  Те се отличават с метода на конструиране на графиката. Във вокселова графика се използва основната конструктивна единица на "воксел". (voxel = Обем на пиксела). Обемна точка, или по-точно, обичайно цветен куб. Единиците са изградени от воксели все едно че са кубчета Лего. Недостатъкът на този метод се проявява при промяна на мащаба на обекта. С увеличаване на размера (чрез приближаване до изобразения обект) съставните части се превръщат в квадратчета.

Използването на полигонална графика като основа дава полигонална структура- многоъгълник в пространството. За да се създаде изкуствен свят, е необходимо огромно количество полигони.
Да приемем, че трябва да построим няколко къщи във виртуално пространство. В графичния редактор скицираме картина с текстурата и я "разтегляме" върху плоските квадратни полигони. Залепяме цветен "тапет" по белите им стени. В резултат на това се получава парче от виртуален свят.

Но всичко това е теория, а на практика текстурата се съхранява в паметта на видеокартата.  С формирането на изображение на всяка точка на екрана има избран цвят, който съответства на "тексел" - фиксираният байт на текстурата в паметта. В компютърната графика има няколко метода на текстуриране. Въпреки това в сънищата този процес често причинява деформации, присъщи на линейното семплиране (linear sampling), което е най- бързият, но и най- примитивният метод. Това прави възможно да се направи паралел: странното преобразуване на ландшафта в сънищата може да се обясни не със специалното качество на съня, а с някои пропуски на "програмистите".

Един допълнителен пропуск в сънищата е забележим при осветяването на полигоните (или мехурите на сънищата). В най- простия случай ние често възприемаме по "плосък" визуален начин, където полигонът има само една степен на яркост, аналогично на Gouraud системата на засенчване (Gouraud System of Shading), с която само върховете на полигоните са осветени. В такива случаи обикновено виждаме тъмен център и ярко осветени ъгли. Пресинкопалните (свързани с понижаване на кръвното налягане в мозъка) състояния на съзнанието са пример за този втори тип.

В допълнение, в сънищата има доста лоши условия за "заглаждане" [на ръбовете](чрез antialiasing). Ако се опитате да начертаете кръг на земята по време на сънуване, ще разберете какво имам предвид. И колкото по- голям е диаметърът на кръга, толкова по- видим е този пропуск на "програмистите". Струва ми се, че Дон Хуан е знаел за тази особеност на сънищата. Точно поради тази причина е карал Кастанеда да рисува кръгове около къщата си."

Атос

  • Гост
Ок, тороид, логично е да е тороид, това е универсалният модел за движението/цикъла на енергиите в нашата Вселена от микро до макрониво...

"Полигон" е по-скоро конструктивният начин за изграждане на обемна структура.
Полигон=многоъгълник (понякога има полза, че знам гръцки ;)

Сега обаче аз нещо не мога да ви разбера и да вникна в идеите, които споделяте...?
Не мога да разбера как "виждат съня като сфера"? Откъде го гледат? Може ли да се "гледа" подобно нещо отвън, като обект?
Ако си вътре пък, как знаеш формата, трябва да си обходил "границите" по някакъв начин?

Изобщо...непонятна ми е идеята е "да виждаш съня"? Мога да си представя да виждам В съня, но да виждам самия сън като обект...това не мога да го проумея?

fin

  • Гост
Aми просто са изследвали границите на съня. Ако примерно сънуваш, че си в стая, стените, подът и таванът са границите на тази сцена. Както пише в другата тема, всичко се случва в много ограничено пространство, което съвсем условно е наречено мехур/ сфера (на възприятие). Защото е ограничено от всички посоки.
Можеш да си го представиш като полигон от игра, по който се движат фигурките по картата- едно многоъгълниче на стъпка.
« Последна редакция: Юни 27, 2017, 12:33:08 pm от fin »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Ами... ето тука в послеписа на този коментар е описанието за този един единствен път, в който ми се е случвало.


Да, особено е. В онзи момент, сякаш сетивата не бяха отделни. Сякаш всички сетива (очи, усещане, допир и тн) бяха ЕДНО, едно кохерентно сетиво.

Аз нямах пръсти, с които да боравя с топката. Но се усещах много естествено от това, че нямам тяло. Аз сякаш бях съзнанието си, бях мисъл, чиито основен и единствен инструмент за всичко, беше волята.

И аз усещах границите на кълбото. Беше като кристално кълбо, с бежав фон - ето такъв цвят, и с изображение вътре (съжета на съня). Усещах как се чувства това кълбо (тоест усещах какво е чувството да бъдеш кълбо... и това чувство идваше от самото кълбо).

И го виждах като кълбо. Но, както казах, не само, че го виждах, като образ... моята гледна точка беше вън от това кълбо... но го и усещах. Кохерентно възприятие.

И да, понеже го виждах като предмет (по-точно "съчувствах го" като предмет, не само че го виждах), отзад имаше и фон. Аз, моя взор по-скоро, защото не бях тяло, и това кълбо с изображението, висяхме насред едно тъмно или затъмнено пространство. Не казвам черно... защото това пространство можеше да е всякакъв цвят, и аз няма как да знам какъв цвят е имало пространството около нас, но беше толкова тъмно, че какъвто и да беше цвета - той беше тъмен сега. Но не мрак, не черно, не като сажди. НЯКАКЪВ ЦВЯТ, но много тъмен нюанс. Все едно си намалил контраста на телевизора на малко преди окончателния минимум.

И насред това пространство, навсякъде, имаше нещо като съзвездия от нещо размазано. Като съзвездия от паяжина или дим. Севетла паяжина-дим, светъл цвят, който само изглеждаше като мръсно бяло на тъмния фон. И на места се сгъстяваше в точки и петна, на места се виеха мъгливи условни снопове от мръснобяла паяжина-дим, а на места беше чисто - виждаше се само тъмното пространство.



И докато сънувах... когато започнах да се осъзнавам... пространството се изкриви - картината, която виждах (аз гледах през погледа си в съня) се огъна. Започна силно да се огъва така, както е изкривеното издуто отражение в едно изпъкнало огледало. Ефекта "рибешко око" в оптиката и фотографията.

Всичко се огъна така, това се случи сравнително бързо, не беше много постепенно... и застина така - като изображение върху изпъкнала сферична повърхност, и спря.

И аз, като се зачудих какво става, автоматично се отдалечих (взора ми се отдалечи) и видях, че се отдалечавам от това стъклено кълбо, в което картината беше застинала. И това беше съпроводено с металическия пронизителен звук или пращене, все едно влачиш магнит по намотка.

Звукът имаше и стахотно пищящ фактор. Не само пращене, като накъсване на магнитното поле по намотката... но и като убийственото скърцане на гигантска желязна панта. Като невероятно огромна сирена. ТОЧНО като звуците, които ХААРП прави в йоносферата, ако си ги чувал... Пращене, на фона на това скърцане.


И това кълбо... То можеше да се върти. Да се върти в 360 посоки, нали... и в зависимост от разликите некъде ще го завъртя, сюжета вътре щеше да поеме различна посока. това го получих като мигновено хрумване, без да съм питал. Просто осъзнах, че го знам.

Нещо такова...

Атос

  • Гост
Aми просто са изследвали границите на съня. Ако примерно сънуваш, че си в стая, стените, подът и таванът са границите на тази сцена. Както пише в другата тема, всичко се случва в много ограничено пространство, което съвсем условно е наречено мехур/ сфера (на възприятие). Защото е ограничено от всички посоки.
Можеш да си го представиш като полигон от игра, по който се движат фигурките по картата- едно многоъгълниче на стъпка.
Не мога да ви разбера, понеже никога не съм преживявал подобно нещо!
В някои от най-сензитивните ми сънища съм се транслирал от място на място без ограничения (и без логика, разбира се), дори съм летял над града и полето, но никога не съм усещал някакви граници или ограничено пространство като "мехур на възприятие"...

Може би не съм стигал подобно ниво на осъзнатост, че да мога да "се погледна" отстрани?
« Последна редакция: Юни 27, 2017, 01:02:06 pm от Атос »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Е, не :) В самия сън не мисля, че се усещат граници, все едно си в сфера.

fin

  • Гост
Aaaaaaaaaaa... Aтос... разбирам какво те притеснява. Нека приемем, че това описание се отнася до ежедневните сънища, в които сънуващият няма контрол върху средата. Можеш, предполагам и сам да прецениш доколко тези сънища се различават от осъзнатите сънища. Все пак човек прекарва 1/3 от живота си сънувайки, и само една много малка част от тези сънища са осъзнати независимо от опитността на сънуващия. Нека не забравяме, че техниката с картографирането е с крайна цел (една от многото) "събуждане" в съня, тоест казано по- просто осъзнато сънуване. Така когато мехурчетата на всеки сън (или една определена част от тях) бъдат правилно подредени по картата, се преживява нещо като просветление (теоритично) и всичко в главата ти се намества като пъзел- вътрешната ти карта тоест става напълно ясна. Както например при игровите карти- разкриваш терена само там, от където си минал.
И така когато си щъкаш по нея вече осъзнат, знаеш къде си във всеки момент, какво има наблизо и как да стигнеш до там. От тук нататък вече можеш да се впуснеш в целенасочени приключения, които са много по- интересни, ако разполагаш с карта, а не се шляеш като муха без глава и само се дивиш на това, което ти се случва без да разполагаш с каквато и да било информация за света. А такава информация има доста по форумите на хакерите. 
« Последна редакция: Юни 27, 2017, 02:15:41 pm от fin »

Атос

  • Гост
fin, всичко това, което казваш, технически го разбрах отдавна (нали чета предишните ви постове), но просто не мога да си го представя като изживяване!

Аз много рядко съм припознавал места на сън (при повторно сънуване)...
Иначе ми се е случвало да сънувам един и същ сън през голям интервал от време, случвало ми се е и да сънувам като в "сериал" - все едно съм натиснал пауза и при следващото сънуване, продължава, макар разликата между "сериите" понякога да е месец или години! Най-странното ми е било, като осъзная, че подобен сън не съм го запомнил непосредствено на другия ден, но е останал някъде в "харда" ми и след "Н"-тата серия си го спомням почти целия, без значение, че е започнал преди години...

Много е трудно да се унифицират картографически места от съня и особено преживявания. Светът е толкова пъстър, понеже има ИНДИВИДУАЛНОСТ на възприятията, дори и да става дума (хипотетично) за едно и също място, на което са пребивавали двама различни сънуващи!

Виж, ако наистина се измисли машина за визуализиране...може би ще е по-унифицирано като представа, макар, че...пак ще е трудно да се "припознаят" еднакви места при различните хора, всичко това, поради индивидуалността на възприятията...
« Последна редакция: Юли 06, 2017, 01:43:02 pm от Атос »

fin

  • Гост
Извинявай, Атос, ако си останал с впечатлението, че подценявам когнитивните ти способности, но може би просто не си обръщал внимание.

Аз например имам повтарящи се сънища, някои дори са на едно и също място, или наблизо едно до друго. Истината е, че хората сънуват много ограничен брой сюжети- съдържащи по малко говорене, малко действия, някое и друго задължително клише... в общи линии нищо интересно. В по- голямата част от времето. Особено ако тялото има нужда от почивка, тогава сънищата съвсем не се помнят.

Разбира се, че сънищата се изживяват индивидуално. Не казваме, че картата е една обща и еднаква за всички, а че има универсални общи елементи, които се намират горе-долу на едно и също място по картите на сънуващите! И общото лежи във функцията, а не във външния вид. При някого например може да има библиотека, при друг университет, но и двете места са седалища на знанието. Архетипният смисъл е един и същ. А и по време на сънуване интуитивното "знаене" е много по- силно изразено отколкото в ежедневието, така че не би трябвало да има съмнение. Унифицирането на преживяванията също е невъзможно, разбира се. Някои места от картата все пак са специфични (като например зоната на бедствия), и човек има поне някаква представа какво може да очаква, ако попадне там.