https://www.compact-online.de/staatsstreich-in-london-gruende-drahtzieher-folgen-1/
Staatsstreich in London: Gründe, Drahtzieher, Folgen
Coup in London: Reasons, Masterminds, Consequences
Превратът в Лондон: причини, организатори, последствия
(https://www.compact-online.de/wp-content/uploads/2019/12/Boris-Johnson-min.jpg)
Онова, което обществеността трябва да знае за интронизацията на новия министър-председател Риши Сунак, е в мейнстрийм-медиите. Много по-интересно обаче е онова, което го няма във вестниците.
Можем да озаглавим тази статия също по следния начин: „Какво знаем и какво не знаем“ – или по-добре: „Какво виждаме и какво не виждаме“. Системните медии използват това заглавие, когато става дума за тъмна материя... не, не за да хвърлят светлина върху въпроса, а напротив - за да направят нещата още по-тъмни.
Нека се съсредоточим върху някои от онези големи играчи (които, по собствено признание, не искат да имат нищо общо с властта) – с оглед на текущите събития във Великобритания, където на Даунинг стрийт 10 (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B3_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%82_10) се нанесе нов министър-председател.
Новокоронованият Риши Сунак е вторият по ред, чиято демократична легитимност е изключително ограничена: той никога не е представял предизборна програма. И защо му да го прави? На него не му бе нужно да си прави кампания, защото назначението му не бе направено от британския електорат, а в задните стаи на Парламента.
Превратът на глобалистите
Бившият консерватор Найджъл Фараж, който обърна гръб на партията си преди много години, за да инициира излизането на Великобритания от ЕС, нарича това „глобалистки преврат“, „преврат на NWO“.
Като оставим настрана автоголовете, които отборът на Европа в Брюксел сам си вкара, ефективните връзки с обществеността на Фараж доведоха до анти-ЕС вируса, който бързо проникна в редиците на утвърдените партии на Острова и доведе привърженика на Брекзит, Борис Джонсън, на власт.
Но след това Джонсън бе изоставен от собствените си хора. Той бе свален - той е аут. Уж, защото бил излъгал, или по-точно, защото бил изкривил истината според нуждите си.
Но това не е нищо ново - той го бе правил поне 1000 пъти преди това - като журналист и като политик.
Нещо повече, точността на истината, която никога не може да бъде определена при Джонсън (и 99% от всички политици по света), в този случай, в случая с екзекуцията на този специален човек, може да бъде описана като шега на историята. Защото действителният инструмент, с който Джонсън бе закаран до бесилото, ме напълно абсурден.
От самото начало бе ясно, че британците, които винаги са били известни като големи купонджии, няма да приемат сериозно Covid ограниченията, наложени им от 2020 г.
От тази гледна точка хоумофисът в офисите на Даунинг Стрийт прилича на купон: Разбира се, служителят на народа седи на бюрото си. И на същото това бюро има напитки с чадърчета, които, разбира се, човек не обича да пие сам. На всеки 10 минути идва състрадателен колега, вдига наздравица, дърдори нещо, докато ръката му на задника на секретарката, прави непристойни шеги. Самият министър-председател, въоръжен с с пълна чаша с шампанско, попада в капан и някой го снима.
Няколко дни по-късно таблоид, олекнал със £100 000, но обогатен с експлозивно заглавие, крещи: „Колко шокиращо!“.
И кариерата му е в кофата. Това се случи с Джонсън. Наследницата му нямаше по-добра съдба.
Дотук добре. Но кой му устрои този капан?
https://www.compact-online.de/staatsstreich-in-london-gruende-drahtzieher-folgen-2/
(https://www.compact-online.de/wp-content/uploads/2022/09/Liz-Truss-1300x680.jpg)
Много се изписа за смяната на караула във Великобритания - но никой не казва кой спъна първо Борис Джонсън, а после и сега Лиз Тръс, зад кулисите.
Системната преса не назовава нито един от онези, които стоят зад лондонския преврат.
Въпреки че на журналистите не им е много трудно да разберат. В повечето случаи, ако журналистите приемат работата си сериозно, те просто трябва да погледнат кой финансира техните собствени работодатели.
1.) Най-очевидните „играчи“ са противниците и губещите от Brexit.
1.a) Противниците на Брекзит
Някои от тях, като идеалисти, са поддръжници на идеята, че Великобритания трябва да бъде част от европейска група по интереси, отчасти и просто защото следват финансово подкрепените инсинуации на Брюксел и Вашингтон („Стойте там като наша 5-та колона“).
Откриваме тези така наречени Remainer предимно в политиката и медиите. На тези кръгове не им пука, че британците гласуваха за напускане на ЕС - тяхното лобиране не се промени и след това.
1.b) Губещите от Brexit - преди всичко „управителите на британските доминиони“ – невидимо правителство, каквото има в повечето страни.
Това невидимо правителство бързо усети насрещния вятър на суперсилата Брюксел, а именно под формата на преходните споразумения, с които Джонсън трябваше да продължи икономическите отношения на страната си с ЕС.
От самото начало тези укази, вдъхновени и продиктувани от Брюксел, имаха за цел да отслабят и дестабилизират Лондон – като предупредителен пример за други кандидати, които обмислят разкъсване на братската връзка между европейците.
В този смисъл, постепенното отделяне на Северна Ирландия от „нелоялния Албион“ е записано в отровните бракоразводни документи. Не изрично, разбира се - всичко е скрито под купчина от мерки на търговската политика, но в действителност означава истинска загуба на територия - което, разбира се, може да разчита на аплодисменти от Шотландия.
Ирландската републиканска партия Sinn Féin (https://en.wikipedia.org/wiki/Sinn_F%C3%A9in) – някога основана като легален отдел на освободителното движение ИРА – сега е най-силната политическа сила в Ъ̀лстър (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AA%D0%BB%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80).
Хронометрите отмерват времето за преход от Велика Британия към Малка Британия.
Перманентният национален истаблишмънт, който и във Великобритания играе ролята на защитник на геополитическите интереси – в тайните служби, във финансовия истаблишмънт, в патриотично-кралско-окултните среди – не може да допусне това.
И работеше - зад кулисите - срещу Джонсън. И срещу Тръс.
За другите организатори на капана – глобалираторското лоби, Лондонското сити, Световният икономически форум, израелското лоби, САЩ и окултната върхушка ... в третата част.
https://www.compact-online.de/staatsstreich-in-london-gruende-drahtzieher-folgen-4/
4. Крал Чарлз III.
Лиз Тръс не е приятел на глобалния климат и със сигурност не е убедена в „индустриалния преход“. Тя наложи вето на краля само дни преди желаното от Двореца дебютно кралско посещение на климатична конференция.
Тук си говорим за крал-с-мисия, човек с власт, който, за разлика от майка си, предпочита да спаси целия свят вместо традиционна железопътна гара, нуждаеща се от ремонт.
Всеки, който смята, че Чарлз няма такава власт, подценява влиянието на британския двор. Кралското семейство е кръстник с британското масонство, което гледа на себе си като на световен контролен център за същото това братство. Глобален играч с глобални претенции.
5. Световният Икономически Форум (СИФ)
На мушката на Клаус Шваб от NWO-мозъчния тръст не е нищо по-малко от „целия свят“. Засега босът на влиятелния Световен икономически форум (СИФ) се задоволява със заемането на центрове на властта във всички държави от глобуса. Един след друг.
Редица големи имена са преминали през неговата тренировъчна програма за млади глобални лидери (Young Global Leaders (https://en.wikipedia.org/wiki/Young_Global_Leaders)), вкл. основателят на Уикипедия, Джими Уейлс (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B8%D0%BC%D0%B8_%D0%A3%D0%B5%D0%B9%D0%BB%D1%81), основателят на Фейсбук, Марк Зукърбърг, съоснователят на Paypal, Peter Thiel, главният изпълнителен директор на YouTube, Чад Хърли (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B0%D0%B4_%D0%A5%D1%8A%D1%80%D0%BB%D0%B8), главният изпълнителен директор на Skype, Josh Silverman, и т.н.
Имената от висините на политиката биха запълнили цяла книга - Аналена Бербок, Еманюел Макрон, бившата министър-председателка на Нова Зеландия, Джасинда Ардерн, получават специална подкрепа в програмата на Шваб за млади лидери.
За Великобритания, още преди Ковид-ерата, Шваб смяташе дяволското дуо Penny Mordaunt/Риши Сунак за „предстоящи“ и ги покани при себе си.
Именно те трябваше да коригират консерваторите, които опасно се носеха към национализма, чрез свалянето на Джонсън и Тръс.
Самите жертви обаче също имат вина. Още месеци преди края на играта можеше да се види, че лоялността на Риши Сунак съответства на тази на сицилиански порно актьор, а способността му да работи в екип е нещо средно между Щефан Ефенберг и Kevin Großkreutz. Богатото индийско юпи – чиято банкова сметка, твърдят, че е по-пълна от тази на краля – стигна до министър-председател, а Penny Mordaunt - до „лидер на долната камара“ на Парламента на Обединеното кралство.
6. Израел
Не на последно място, с Риши Сунак, протягащ ръката си, на която носи кабала лента, при всяка възможност пред обективите на камерите.
(https://selahministriesblog.files.wordpress.com/2020/04/close-up-2.jpg)
Данните в социологическите проучвания за спретнатия, винаги усмихнат мъж са унищожителни. Той би загубил всякакви парламентарни избори. Освен ако не избухне нова световна война, Риши Сунак ще бъде временен заместник на лидера на Лейбъристите, Кийр Стармър (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D0%B9%D1%80_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BC%D1%8A%D1%80).
Той е предпочитаният от Тел Авив и Йерусалим кандидат. Коравият социалдемократ се препоръча на влиятелното израелско лоби, когато демонтира своя критично настроен към ционизма предшественик Джереми Корбин (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B8_%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B8%D0%BD), давайки всичко от себе си. Съратниците на Корбин също бяха пратени в пустинята.
Фактът, че едно ПР-бедствие като Кийр Стармър – в негово лице се смесват бдителността на таралежа през зимата и лекотата на оловна жилетка – говори много за пропагандните възможности на лобитата и наивността на обикновените британци.
7. САЩ
САЩ, които винаги са посягали на Европа, разбира се, могат само да се възползват. Специалните отношения на Америка с Великобритания се упражняват отгоре и служат за потискане на Европа.
По точно същия начин Старият континент бе предателски „смъртоносно освободен” в две световни войни.
Британците все още наивно вярват, че Великобритания е спечелила световните войни.
Дори самият Борис Джонсън в прощалната си реч предупреди наследниците си да вземат присърце неразрушимата трансатлантическа връзка.
И това, след като Вашингтон измами своя постоянно смаляващ се брат 2 пъти:
Първо, Овалният кабинет (където по това време бе Тръмп) отказа на привържениците на Брекзит преди това представената по изкусителен начин търговска сделка на века, която трябваше да замени изгубените пазари в ЕС.
Второ, правителствата на САЩ – обърнете внимание на множественото число – се противопоставиха на опита на Джонсън да изтръгне Северна Ирландия от здравата хватка на ЕС. САЩ стигнаха толкова далеч, че всъщност заплашиха Даунинг стрийт.
Всеки, който разбира поне малко от геополитика, бързо ще се досети защо американските администрации направиха това: излизането на Англия от Европейския съюз направи подводницата на Вашингтон в Брюксел неизползваема.
Независимо дали британците приемат тази роля или не, от гледна точка на САЩ, братята англосаксонци трябваше да торпилират, ако е необходимо, Стария континент отвътре. Johnson & Co. не искаха да поемат тази отговорност. И затова трябваше да си отидат.
Фактът, че за да предотвратят келтския сепаратизъм, тайните служби на Нейно Величество се намесиха креативно в организацията на антиевропейски парламенти, особено в Италия и Франция, изглежда не бе достатъчен. Императорите на Америка, новият Рим, не позволиха.