Apocryphal Academy

Автор Тема: Генеалогия на Елизабет II. От Авраам до Уиндзор.  (Прочетена 50961 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Psyhea

  • Гост
ЛИНКОВЕ КЪМ ГЕНЕАЛОГИЯТА НА ЕЛИЗАБЕТ II В ЕКСЕЛ ФОРМАТ:


1. Подробна Генеалогия на Елизабет II

2. Генеалогия на Елизабет II - Кратък преглед











Изображението сочи,че тронът на Британската корона,всъщност е трона на Давид.
Но дали това е така?

С Glasberg обсъждахме нещата и се чудим дали това е истина..Започнахме търсене и "изскочиха" много интересни неща които ще коментираме в настоящата тема.Изображението показва, че Елизабет II-ра е потомка на племето на Юда (юдеево племе ли се води това?)на Троянските крале, Франкските крале, Ирландските крале и Шотладските крале от древността.



Цитат
В славянската митология, Юда (още юда-самовила) е зъл женски дух с човешки облик, сроден на самодивите и вилите. Обитават гори и планини и са характерни за вярванията на южните славяни, особено на българите.
Юдите имат големи вълшебни способности, занимават се с билкарство и отровителство. Понякога се явяват пред млади мъже, омайват ги с красотата си и ги придумват да се оженят за тях. Ако мъж се ожени за юда, тя отвлича душата му в света на мъртвите, Нав, а тялото му залинява и умира. За да се предпазят от юди в някои райони на България мъжете носели пришити към поясите или калпаците си листа от вратика, босилек, бяла комунига или пелин. Вярвало се, че тези растения отблъскват злите духове
.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D0%B4%D0%B0

(но по-натам ще пишем за това) :)




Схемата показва, че Елизабет II-ра е потомка на Давид и седи на Давидовия трон. Освен това, сочи,че Кралицата е потомка на братовчедката на Дева Мария, Анна.



Това е столът, на който се осъществява коронацията на британските монарси.


Image result for william the conqueror throne                 





Схемата е съставена на базата на следните източници:
1. Библията (Стар и Нов Завет)
2. Charts by W.H.Probus-Pleming
3. Charts by M.H.Gayer & Rev
4. W.M.H.Milner. Queen Elizabeth Descendant of King David   







Синтезирана версия на Генеалогията на Елизабет II:


https://c1.staticflickr.com/3/2018/2239023691_e7b5c1a7a5_b.jpg



Родословието започва с Авраам и се базира на Библията:


1. Битие 38:24-30
2. Неемия 11:24
3. Летописи 2:1-8
4. Матей 1:2-8
5. Лука 3:23-38






1. Битие 38:24-30


Цитат
24 Около три месеца подир това, известиха на Юда, казвайки: Снаха ти Тамар блудствува; а още, ето, непразна е от блудството. А Юда рече: Изведете я да се изгори.   
25 А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тия неща, съм непразна. Рече още: Познай, моля, чии са тия неща - печатът, ширитът и тоягата.   
26 И Юда ги позна и рече: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече.   
27 И когато дойде времето й да роди, ето, имаше близнета в утробата й.   
28 И като раждаше, едното простря ръка: и бабата взе та върза червен конец на ръката му и каза: Тоя пръв излезе.   
29 А като дръпна надире ръката си, ето, брат му излезе; и тя рече: Какъв пролом си направи ти? За това го наименуваха Фарес.   
30 После излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си, и него наименуваха Зара.




2. Неемия 11:24


Цитат
24 А Петаия, син на Месизавеила, от потомците на Юдовия син Зара, беше помощник на царя във всичко що се касаеше до людете.


3. Летописи 2:1-8


Цитат
1 Ето синовете на Израиля: Рувим, Симеон, Левий, Юда, Исахар, Завулон,   
2 Дан, Иосиф, Вениамин, Нефталим, Гад и Асир.   
3 Юдови синове: Ир, Онан и Шела: тримата му се родиха от ханаанката, дъщерята на Суя. А първородният на Юда, Ир, бе лош пред Господа, та Той го умъртви.   
4 И снаха му Тамар му роди Фареса и Зара. Всичките Юдови синове бяха петима.   
5 Фаресови синове: Есрон и Амул.   
6 А Зарови синове: Зимрий, Етан, Еман, Халкол и Дара(; всичко петима.   
7 А Хармиев син: Ахар, смутителят на Израиля, който извърши престъпление относно обреченото.   
8 А Етанов син - Азария.




4. Матей 1:2-8


Цитат
2 Авраам роди Исаака; Исаак роди Якова; Яков роди Юда и братята му;   
3 Юда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрона; Есрон роди Арама;   
4 Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона;   
5 Салмон роди Вооза от Рахав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Есея;   
6 а Есей роди цар Давида. Давид роди Соломона от Уриевата жена;   
7 Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса;   
8 Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия;


5. Лука 3:23-38


Цитат
23 И сам Исус беше на около тридесет години, когато почна да поучава, и, както мислеха, беше син на Иосифа; който бе син Илиев.   
24 А Илий, Мататов; Матат, Левиев; Левий, Мелхиев; Мелхий, Яанайев; Яанай, Иосифов;   
25 Иосиф, Мататиев; Мататия, Амосов; Амос, Наумов; Наум, Еслиев; Еслий, Нагеев;   
26 Нагей, Маатов; Маат, Мататиев; Мататия, Семеинов; Семеин, Иосехов; Иосех, Иодов;   
27 Иода, Иоананов; Иоанан, Рисов; Риса, Зоровавелов; Зоровавел, Салатиилев; Салатиил, Нириев;   
28 Нирий, Мелхиев; Мелхий, Адиев; Адий, Косамов; Косам, Елмадамов; Елмадам, Иров;   
29 Ир, Исусов; Исус, Елиезеров; Елиезер, Иоримов; Иорим, Мататов; Матат, Левиев;   
30 Левий, Симеонов; Симеон, Юдов; Юда, Иосифов; Иосиф, Иоанамов; Иоанам, Елиакимов;   
31 Елиаким, Мелеев; Мелеа, Менов; Мена, Мататов; Матата, Натанов; Натан, Давидов;   
32 Давид, Есеев; Есей, Овидов; Овид, Воозов; Вооз, Салмонов; Салмон, Наасонов;   
33 Наасон, Аминадавов; Аминадав, Арниев; Арний, Есронов; Есрон, Фаресов; Фарес, Юдов;   
34 Юда, Яковов; Яков, Исааков; Исаак, Авраамов; Авраам, Таров; Тара, Нахоров;   
35 Нахор, Сеарухов; Серух, Рагавов; Рагав, Фалеков; Фалек, Еверов; Евер, Салов;   
36 Сала, Каинанов; Каинан, Арфаксадов; Арфаксад, Симов; Сим, Ноев; Ное, Ламехов;   
37 Ламех, Матусалов; Матусал, Енохов; Енох, Яредов; Яред, Малелеилов; Малелеил, Каинанов;   
38 Каинан, Еносов; Енос, Ситов; Сит, Адамов; а Адам, Божий.



                                         АВРААМ
                                               I
                                         ИСААК
                                               I
                                           ЯКОВ
                                               I
                                            ЮДА
                                               I
                                            ЗЕРА




Искам специално да благодаря на Glasberg,за огромния труд който положи,защото без нея,тази тема просто не би съществувала.
Цялото проучване,целия къртовски труд,с дни да ровиш в информационните източници,да го систематизираш,анализираш..Който го е правил,знае за какво става въпрос.
Благодаря ти,Glasberg!
« Последна редакция: Декември 11, 2019, 02:40:59 pm от λ »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Генеалогия на Елизабет II. От Авраам до Уиндзор.
« Отговор #1 -: Декември 07, 2019, 08:47:45 pm »



Ще ми се наложи да споделя няколко разочарования по отношение на така представеното родословие на Елизабет II.



Elizabeth II clickstream (Dec 2017)
DarTar [CC0], via Wikimedia Commons




Следното:

1. Calgol не е имал потомство.
 
2. Връзката между Елизабет II и Давидовото коляно на юдеите, според мен, е спекулативна.

3. Връзката между Елизабет II и родословието на Исус, според мен, е спекулативна.




С една дума, синтезираната версия на родословието би трябвало да изглежда по следния начин:





Специално за връзката с родословната линия на Исус ще обясня в следващи постове, защо смятам, че е за подсилване на емоцията.


За мое голямо учудване, напук на скептичния ми ум, голяма част от схемата за генеалогията на Елизабет II, т.е. на Уиндзорите, се оказа до голяма степен вярна. Има доста неща, които могат да приети с известна доза съмнение, или изобщо да не бъдат приети, но в схемата има неща, които са доказани от съществуващи исторически документи.

Като цяло, горната част на схемата е базирана на Библията, както и на Древногръцката, Ирландската, Английската и Шотландската митология. Това важи особено за кралете и царете от древността. Долната част на схемата е напълно ОК дори и за онези със скептична нагласа.





ЛИНКОВЕ КЪМ ГЕНЕАЛОГИЯТА НА ЕЛИЗАБЕТ II В ЕКСЕЛ ФОРМАТ:


1. Подробна Генеалогия на Елизабет II

2. Генеалогия на Елизабет II - Кратък преглед






Така представеното родословно дърво представлява исторически данни, в които е интегрирано родословието на Троянските крале, както и Библейската генеалогия на основни характери.


Сглобяването се базира на презумпцията, че Зевс от Древногръцката митология е идентичен със Zerah от Библията. Подробностите следват.


Освен това се приема, че Один е човек, роден през 215 г. в Асгард, който се жени за Фреа.


Така илюстрираното родословно дърво се състои от 6 основни клона, от които аз бих премахнала последните 3, т.е. 4-и, 5-и и 6-ти, защото, по мое мнение, тези връзки са до много голяма степен спекулации.






Като цяло, родословието е изведено на базата на бащата, т.е. отгоре надолу са бащи и синове.


Пример:



Ansegisel, s/o Arnulf of Metz
I
Pepin II (Pépin ll "the Fat", Pepin of Herstal), s/o Ansegisel
I
Charles Martel, Duke and Prince of the Franks, s/o Pepin II (Pepin of Herstal)
I
Pépin III (Pepin the Short), King of the Franks, s/o Charles Martel
I
Charlemagne (Charles the Great (748 – 814), Emperor of the Holy Roman Empire, s/o Pepin III
I



s/o = son of = "син на"
d/o = daughter of = "дъщеря на"

« Последна редакция: Декември 16, 2019, 01:16:08 am от Glasberg »

Psyhea

  • Гост
Re: Генеалогия на Елизабет II. От Авраам до Уиндзор.
« Отговор #2 -: Декември 07, 2019, 09:03:31 pm »




Да видим какво представлява камъкът ,който лежи под стола,нарочен за "Давидов трон"



Цитат
Stone of Scone

From Wikipedia, the free encyclopedia

https://en.wikipedia.org/wiki/Stone_of_Scone

This article needs attention from an expert in History. Please add a reason or a talk parameter to this template to explain the issue with the article. WikiProject History may be able to help recruit an expert. (February 2018)
Replica of the Stone of Scone, Scone PalaceTheStone of Scone (/ˈskuːn/; Scottish Gaelic:An Lia Fàil, Scots: Stane o Scuin)—also known as the Stone of Destiny, and often referred to in England as The Coronation Stone—is an oblong block of red sandstone that has been used for centuries in the coronation of the monarchs of Scotland, and later also when the monarchs of Scotland became monarchs of England as well as in the coronations of the monarchs of Great Britain and latterly of the United Kingdom following the acts of union. Historically, the artefact was kept at the now-ruined Scone Abbey in Scone, near Perth, Scotland. It is also known as Jacob's Pillow Stone and the Tanist Stone, and in Scottish Gaelic, clach-na-cinneamhain. Its size is 66 cm (26 in) by 42.5 cm (16.7 in) by 26.7 cm (10.5 in) and its weight is approximately 152 kg (335 lb). A roughly incised cross is on one surface, and an iron ring at each end aids with transport. The Stone of Scone was last used in 1953 for the coronation of Elizabeth II of the United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland.

Превод с Гугъл

Реплика на камъка на Сконе, двореца на Сконе
Камъкът на Сконе (/ ˈskuːn /; шотландски гелски: An Lia Fàil, шотландци: Stane o Scuin) - известен също като Камъкът на съдбата и често наричан в Англия като Коронационният камък - е продълговат блок от червен пясъчник, който се използва от векове при коронацията на монарсите на Шотландия, а по-късно и когато монарсите на Шотландия стават монарси на Англия, както и в коронациите на монарсите на Великобритания и по-късно на Обединеното кралство вследствие на актовете на съюз. В исторически план артефактът се е съхранявал в сега разрушеното абатство Сконе в Сконе, близо до Пърт, Шотландия. Известен е още като Камъкът на възглавниците на Яков и Танисткият камък, а в шотландски гелски - clach-na-cinneamhain. Размерът му е 66 см (26 инча) с 42,5 см (16,7 инча) с 26,7 см (10,5 инча), а теглото му е приблизително 152 кг (335 фунта). Грубо врязан кръст е на една повърхност, а железен пръстен от всеки край помага за транспортиране. [1] Камъкът на Сконе е използван за последен път през 1953 г. за коронацията на Елизабет II от Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия.





Цитат
Историите на три мистични камъка

Как легендите се преплитат с любопитни исторически фактиКамъкът Лиа Файл на хълма ТараСпоред легендите, камъните имат душа?... Вероятно затова хората от древни времена насам, вярват в силата им - в тяхната способност да бъдат вечни духовни символи - устойчиви на превратностите на времето.ОщеИзумрудът - камъкът на КлеопатраКамъкът на Съдбата, наричан още Скунския камък, е известен като мястото за коронация на шотландските управници. Ето защо според мнозина той е също така и Камъкът на раздора между Шотландия и Англия.Сведенията за това как се е появил този камък са оставени главно в ръцете на митологията и "гарнирани" с реални исторически факти. Според една от легендите, този камък бил използван от Иаков като възглавница, докато мечтаел да се възнесе на Небето. Според същата легенда, на същия камък бил положен ковчегът му.



Камъкът на съдбата

ОщеТези археологически находки ще ви вцепенят от ужасОттам насетне има думата историята. Камъкът е бил пренесен във Великобритания чрез Ирландия през 840 г. - от Скун в Пертшир, като символ на обединението между пиктите и скотите /б.а. Пиктите са местни предкелтски племена, колонизирани от скотите/.През 1292 г. на камъка бил коронован Джон I Балиол.Той е крал на Шотландия от 1292 г. до 1296 г. Признава суверенитета на Англия, което става причина за тривековната борба за независимост на Шотландия.Джон I Балиол е последният крал на Шотландия, удостоен с коронация на Камъка на съдбата.





Джон I Балиол
ОщеИсторически митове, с които са ни промивали мозъците години наредПрез 1926 г. Едуард I премества ирландската реликва в Уестминстърското абатство, където Камъкът преседява в продължение на столетия.Върнат е обратно в Шотландия през 1996 г. Оттогава насам пък много шотландци се измъчват от съмненията, че Камъкът е бил подменен с ерзац?
Подобно на Камъка на съдбата, камъкът Лиа Файл е служел за място за коронацията на кралете на Ирландия. Този камък стои гордо изправен върху хълма Тара в продължение на 5 000 години. Камъкът е висок метър и половина и в този си "ръст" няколко пъти е бил преместван в различни точки на хълма. В сегашното си местоположение е от 1824 г.



Френски археолози 4 години крили уникална находкаСпоред легендата, Лиа Файл е един от четирите дара на богинята Дану (бел.psyhea,Лондон е кръстен на Диана богинята ) /б.а. богинята-майка на ирландските племена/, за смъртните земни жители на Ирландия. Другите три подаръка били меч, копие и котел.Както е известно, Йерусалим е пресечна точка на три религии и своеобразен център на този свещен град е т.нар. Крайъгълен камък. Според мюсюлманите той е мястото, където възкръснал Мохамед и под него се намирала бездънната яма, в която отиват за Божия съд душите на покойниците.





Крайъгълният камък е считан за центъра на ЙерусалимСпоред евреите пък, Крайъгълният камък е мястото, от което е започнало Сътворението на света и създаването на Десетте Божи заповеди.Независимо от различията в трактовките, Крайъгълният камък е считан за свещен от всички вярващи.Еми МАРИЯНСКА






Цитат
Камъкът на съдбата (Stone of Scone, Stone of Destiny) или Камъка на коронацията (Coronation Stone) , на гелски,ирландски гейлик (Lia Fáil ), (Sgàin, Clach na Cinneamhainn, An Liath Fàil) играе много важна роля при ритуала: коронация на шотландските крале . Впоследствие англичаните под управлението на Едуард Първи го открадват и започват да го ползват при техните коранации (сложи ли са го под трона си) като символ на единството между Англия и Шотландия. Сега камъка е отново в Шотландия, Единбург, но се твърди, че оригинала е скрит на времето и англичаните са откраднали фалшификат, защото този камък сега не отговаря на древните описания, които гласят , че той е от черен мрамор с гравюри. Сегашният Камък на съдбата (Stone of Scone, Stone of Destiny) е червен пясъчен камък с размери 66 cm x 41 cm x 27 височина , 152 кг.

Тук ще поясня има два Камъка на коронацията :1 за шотландците и 1 за ирландците: единият е в Единбург, който описах горе и ще продължа да описвам, а другия се намира на хълма Тара. Той е Камъка на „съдбата” на ирландците
Снимка на камъка от Тара тук: http://en.wikipedia.org/wiki/File:Tara_stone.jpg и
http://de.wikipedia.org/w/index.php?title=...=20090704011937

Този камък на Тара е донесен според легендите от Tuatha Dé Danann (Деца на богинята Дану) в Ирландия. За този камък се говори, че е твърд като диамант и идва от град Falias , който се намира на север. Той също се е използвал при коронация. Неговата сила се е състояла във факта, че е изкрещявал, когато пред него застанел истински крал. И за този камък има много истории. В северната част на Тара има място наречено „Rath der Synoden” (на немски език) „Rath of the Synods” (на англ.ез.) с три концентрични стени. Думата Rath обозначава ирландски изкопни съоръжения в земята от времето на желязната епоха или по-рано, които най- често имат кръговидна форма, стена и окопи. В първите години на 20-ти век, тези съоръжения са били разрушени от британските евреи. Те вярвали, че ще намерят ковчега на Ной там. Материалът, който по-късно се допълва от материала от изкопните работи, показва, че през първите три века след Хрисата са построени къщи край Rath, които са били заобиколени от палисади.
Днешното име на Тара идва от келтската богиня Теа (Tea Múr, Teas Mauer) . От името на богинята се е получило Temair, а сега Тара. Тара е бил седалище на мистичните Велики ирландаки крале.
От Тара трябва да са царували ок. 140 краля на южния клан на Ui Néill (O'Neill) . И така Тара се е превърнал в символ на национално единство и индетификация за ирландците. Планува се да се направи магистрала през този хълм и много ирландци не са съгласни. Паметникът на Тара наречен Mound of the Hostages (Могила на заложниците) е на най- малко 5000 г, датира от ок. 2700 пр. Хр.

На кратко ще спомена и за Шведския камък на коронацията, Камък на Мора (Stein von Mora, Stones of Mora).
Снимка тук: http://de.wikipedia.org/w/index.php?title=...=20060128161052
Камъкът се е намирал на10 км югоизточно от гр. Uppsala, намиращ се в днешната шведска област Knivsta. Местоположението му е било между старите региони Attundaland и Tiundaland. При избиране на шведския крал, събрание от видни особи за шведския народ се е събирало около Монумента на Мора.
За следните крале има писменни доказателства, че са избрани пред Камъка на Мора : 1. Magnus Ladulås е първия крал избран пред Камъка на Мора; 2. Magnus Birgersson, внукът на Magnus Ladulås, които е екзекутиран през 1319 г, малко след неговата коронация; 3. Albrecht von Mecklenburg, също Albrecht III., Herzog zu Mecklenburg (роден ок .1338; починал на 1. März 1412) , царувал между1364 и 1389; 4. Сhristian I.-последният крал, за когото има доказателства да е коронясан пред Камъка на Мора през 1457г..
След коронацията на краля, той е сядал на плосък камък и всички от събранието са полагали клетва за вярност пред него. След коронацията новия крал е предприемал пътуване наречено Eriksgata. Целта на патуването му е била да посети всички важни градове на кралството си. При посещението е имало церемония по признаването му за крал от тамошния управител. Върху Монумента на Мора новия владетел е поставял малък мемориален (паметен) камък, който е оставал там до края на царуването му. След периода на царуването камъка е свалян от Камъка на Мора и поставян до него. Самият монумент е разрушен нарочно около 1515 г. Има исторически доказателства, че Gustav Wasa и сина му Johann III. безуспешно са се опитвали да възстановят монумента.

И така отново за Шотландския камък на съдбата (Stone of Scone, Stone of Destiny).

Според хрониката Lebor Gabála Érenn от 11 век, принцеса Скота е донесла Камъка на съдбата от Египет.
Християнска легенда разказва, че главата на библейския Jakob е била положена върху камъка като е видял видението наречено Стълбата Якова - стълба към Бога , от Библията, поради което камъка е наречен и „Възглавницата на Яков” .
По други легенди Камъка на съдбата бил даже част от трона на библейския цар Давид и затова може да се разглежда според последователите от движението на British-Israelism или още Anglo-Israelismus като еврейски символ . Последователите на това движение вярват дълбоко в теорията за 10-те загубени еврейски рода след победата на асирийците над Северното израелско царство от 722/21 пр. Хр. . Те приемат скитите за едно от тези загубени еврейски племена. Друго загубено племе за тях е рода Bnei Menashe от Индия и т. н .
Камъкът на съдбата се е намирал от 1296 до 1996 в Уестминстърското абатство, Англия.
Той е бил приеман в ранното средновековно кралство като магически камък със сакрално значение. Градът Scone на гелски ез, ирландски гейлик- Sgàin; на средновековен език Scoine, е градче край Perth и Kinross, Шотландия. В абатството на Scone се е съхранявал камъка до 1296 г. Именно там Kenneth Mac Alpin е застанал пред камъка и се обявил за крал на всички шотландци през 843 г.
Шотландските крале е трябвало да застават пред камъка на съдбата при коронацията си и така да бъдат короновани. Според някой изследователи даже краля е стъпвал на камъка и така е коронован. Писменно документирани коронации пред камъка съществуват за кралете: von Alexander II. (1214), Alexander III. (1249) и John Balliol (1292).
След кражбата на камъка от Едуард Първи през 1296 г, той е положен под трона на английския владетел и така английските крале са седели на камъка векове наред.Това било прието от шотландците като обида, а за англичанието било триумфален символ на единството между Англия и Шотландия. През 1950 година, точно за Коледа камъка е откраднат от шотландски студенти от Уестминстер, счупен е на две части и тайно поправен. След 3 месеца е намерен от полицията и върнат в Уестминстърското абатство. През 1996 (след 700 г. заточение) е върнат в крепостта в Единбург с пищна церемония.




http://www.voininatangra.org/modules/ipboard/index.php?showtopic=2872

Psyhea

  • Гост
Re: Генеалогия на Елизабет II. От Авраам до Уиндзор.
« Отговор #3 -: Декември 07, 2019, 09:03:58 pm »


Цитат
Българският "Камък на съдбата". Символика и сравнение.ДРЕВНИТЕ СИМВОЛИ



Камъкът на съдбата



Репликата на Stone of Destiny в Единбург

  Древният символ, наричан "Камъкът на съдбата", познат още и като "Камък на коронацията". В Европа има няколко такива сакрални символа .




Шотландския Камък на съдбата (Stone of Scone, Stone of Destiny) или Камъка на коронацията (Coronation Stone), Ирландския Камък от Тара, наречен също Камък на коронацията или Камък на съдбата, а на гелски език или по-точно на ирландски гейлик (Lia Fáil ), (Sgàin, Clach na Cinneamhainn, An Liath Fàil), както и Шведския камък на коронацията, Камъкът от Мора (Stein von Mora, Stones of Mora) – в историята са играли и играят и досега много важна роля при ритуала: коронация на шотландските, ирландски и шведските крале.

                 



Няколко хилядолетия по-рано, траките първи издълбават каменните си "тронове" на Перперек и Белинташ.


Въпреки това, обаче, днес никой по света не е и чувал, че в България също има "Камък на съдбата", наречен още „Свещен камък” или „Престолен камък”, съществуващ в някои от древните ни светилища и в двата му варианта:

- в шотландския вариант, като четвъртит олтарен камък и досега съществува гигантския скален олтар, разположен южно от светилището при Мадарския конник, изсечен върху шестметров блок с дълга ос по посока към конника, както и запазените множество негови по-малки проекции, удивително подобни по вид, структура и размери на шотландския „Stone of Destiny”, във формата на свещенните за българите жертвени олтарни плочи, символи на модела на света, съхранени в музеите в Плиска и в Бургас, Варна, Силистра, Шумен, Каменяк), както тази в лапидариума на музея в Акерман (Белгород) Приднестровский в земите на Стара Велика България.



- в ирландския вариант (подобно камъка от Тара с неговия соларен израз) като Побит камък или Царски камък (под формата на най-прочутата от колоните в центъра на десетките ясно запазени кръгове от вида "кромлех" в комплекса Побитите камъни край Варна, оприличавана на огромен фалос) и като Менхир – в Камъка на колобъра, мистичен (пеещ) сакрален къмък, заобиколен от всички страни с крепостна стена при светилището край Мадара, наречен още „Свещенния камък на българите”, за който споменава самия княз Борис Първи в „запитванията си”, изпратени от него до папата в Рим, докато се е двоумял коя религия да приеме целокупно народът му;

Подобни "Свещени камъни" в техния соларен израз като Побити камъни - фалоси, символи на мъжкото оплодително начало, са били открити в Източните Родопи, край село Груево, Момчилградско, край светилището при Мадара и този край гр.Сопот, висок цели 6 метра.

Трети аспект на Камък на Съдбата, ясно изразен и усвоен като Камък на коронацията има на тракийското светилище в Перперек. Това е скалния трон изсечен в скалата. В храма Перперикон се намира специално изсеченият камък чийто релеф точно повтаря гледката на планините отсреща. Друг тип подобни Камъни, има на праисторическите ни мегалитни светилища при Белинташ и Бегликташ, като там отделен камък е оформен като трон и понякога има великански размери.


В тази статия ще стане дума за всичко това.



Каменния жертвеник, намерен през 2007г. в чертите на гр.Варна. Наподобяващ по вид и структура шотландския "Stone of Destiny", включително по дълбоките жлебове, разположени равномерно отстрани.














ШОТЛАНДИЯ

Stone of Destiny

Камъкът на съдбата (Stone of Scone, Stone of Destiny) или Камъка на коронацията (Coronation Stone) играе много важна роля при ритуала: коронация на шотландските крале.



Шотландските крале е трябвало да застават пред камъка на съдбата при коронацията си и така да бъдат короновани. Според някой изследователи даже краля е стъпвал на камъка и така е коронован. Писменно документирани коронации пред камъка съществуват за кралете: von Alexander II. (1214), Alexander III. (1249) и John Balliol (1292).

Легендата разкрива, че историята на Скунския камък (Stone of Scone), понякога наричан Камъкът на съдбата или Възглавницата на Яков, е започнала преди повече от 3000 години. Този външно с нищо забележителен пясъчник, в който няма нито скъпоценни камъни, нито благородни метали, попаднал в Шотландия от Египет, осъществявайки дълго пътешествие заедно с дъщерята на египетския фараон Рамзес Втори, Скота.

Според хрониката Lebor Gabála Érenn от 11 век, принцеса Скота (Scota) е донесла Камъка на съдбата от Египет.

Скота е фигура от шотландската и ирландската митология. Името Скота, (Scota) носят 2 различни дъщери на египетски фараони. Според тези митологии гелите (древни келтски племена), (на шотландски Gàidheal, на ирландски -Gael) водят техния произход именно от Скота и нейните наследници. Гелите се явяват прадеди на днешните шотландци и ирландци.



Рисунка на принцеса Скота и Gaedel Glas при пътуването им от Египет, от хрониката „Scotichronicon” ( Шотландска хроника) на Walter Bower, 15 век (1454г) , където се казва че шотландците водят името си от родоначалничката Скота, дъщеря на фараон. Тази хроника е базирана на по-старата хроника „Chronica Gentis Scotorum” на John of Fordun от около 1360г., а тя от своя страна е базирана на още по-стари хроники и документи, включително и по писания на монаха от Уелс, наречен Nennius или Nemniuus от 8 и 9 век. Той съставя в Уелс хрониката Historia Brittonum през 829/830 г.

Ако се вярва на преданията, след бягството на евреите от Египет, принцесата също напуснала родината си, за да търси своята обетована земя. След дълги митарства тя се появила на бреговете на мъгливия Албион и се заселила на територията на съвременна Шотландия, ставайки съпруга на царя на скифите Гатела.

ДЪЩЕРЯТА НА ФАРАОНА

Според една от легендите скотите, предшественици на съвременните шотландци, са потомци на Скота, дъщерята на Рамзес ІІ (познат също като Рамзес Велики).

В ирландската митология пък Скота е дъщерята на фараон Nectanebus или Nektanebos I., или Nektanebos II. Съпруга е на Niul, сина на Fenius Farsaid, който има Вавилонски произход и след сриването на кулите от Вавилон се мести в СКИТИЯ (Skythien). В ирландката митолгия не се споменава, къде се споменава къде се е намирала Скития.

Скота, Нийл и синовете им заселват Ирандия и се явяват родоначалници на ирландците. Племената Érainn (по-рано Euerni или Iverni) са смятани от някои историци за Menapii, Bolgi, Builg, Belgae и Fir bolgs. Днес се признава, че белгите от времето на Цезар са и митичните болги от ирландския епос “Левор Гавала Еирен”. За тях се казва, че са потомци на Немед от Скития. Средновековното найменование на Ирландия било Scotia Major.




Знаме на ирландската фамилия Болгер

Stones of Bolgar

Най-големия мегалитен комплекс в далечния север на Британските острови - островите Orkney. Той е известен под името "Камъните на Болгар". Тези мегалитни съоръжения имат абсолютен аналог в "девташларите" в България, концентрирани предимно около Плиска.

В книга I-ва на “География” Страбон обяснява, че в най-дълбока древност името скити е било употребявано за хората живеещи на север от гърците. Т.е. траките също са включени в етноса на скитите.). Стефан Византийски е още по ясен пишейки – „(Skythen) Скути етнос тракон” – скитите са тракийски народ.

Според някой историци думата скити (Skythen) е производна от стрелци или за стрелците, скитите от изтока. И вероятно думата Skoten (шотландци), има общо по произход с думата скити (Skythen) . На съвременен български ез. двете думи не изглеждат сходни и ако има прилики евентуално те биха се открили в старобългарския език.

Възглавницата на св. праведни патриарх Яков

Според други легенди Камъка на съдбата бил даже част от трона на библейския цар Давид. Според ортодоксалните равинистични възгледи това се вписва в теорията за 10-те загубени еврейски рода след победата на асирийците над Северното израелско царство от 722/21 пр. Хр. Те приемат скитите за едно от тези загубени еврейски племена



Видение на стълбата от св. праведни патриарх Яков.
Икона от I половина на XII в. в манастира "Св. Екатерина" в Синай, Египет.

Християнска легенда разказва, че главата на библейския Jakob е била положена върху Камъка на съдбата (Stone of Destiny), в нощта когато е видял видението наречено Стълбата Якова - стълба към Бога, от Библията, поради което камъка е наречен и „Възглавницата на Яков” .

Полагайки глава върху този камък, пророкът Яков видял ангели, вървящи нагоре-надолу по небесна стълба, и чул пророчество за съдбата на еврейския народ. По тайнствен начин реликвата попаднала в Британия, над нея били короновани шотландски и английски крале. Камъкът на Съдбата крие много тайни.

 






Абатството на Scone

Градът Scone на гелски ез, ирландски гейлик- Sgàin; на средновековен език Scoine, е градче край Perth и Kinross, Шотландия. В абатството на Scone се е съхранявал камъка до 1296г. Именно там Kenneth Mac Alpin е застанал пред камъка и се обявил за крал на всички шотландци през 843г.

През 847г. владетелят на Шотландия Кенет Първи преместил Възглавницата на Яков в град Скун (Scone). Тогава в Шотландия и възникнала традицията кралят да бъде коронован, седейки на този камък. Обаче през 1296г. английски войници отмъкнали древната реликва в Лондон.

Тук Скунският камък бил поставен под трона на Свети Едуард, на който били короновани всички английски монарси с изключение на кралица Мери Втора. Започнали да го ползват при коранациите, като символ на единството между Англия и Шотландия.




Камъкът на съдбата се е намирал от 1296 до 1996 в Уестминстърското абатство, Англия и едва през 1996г. бил върнат обратно в Шотландия. Сега се намира в замък в Единбург.

До ден днешен обаче не е изяснено дали тази реликва не е измама. Мнозина изследователи са на мнение, че този камък, завладян от английските войски под предводителството на Едуард Дългия, е евтин фалшификат. Напълно е възможно скунските монаси да са скрили истинската реликва.






Трона на английските крале в Уестминстърското абатство, Англия.

След кражбата на камъка от Едуард Първи през 1296г., той е положен под трона на английския владетел и така английските крале са седели на камъка векове наред.Това било прието от шотландците като обида, а за англичанието било триумфален символ на единството между Англия и Шотландия.

Той е бил приеман в ранното средновековно кралство като магически камък със сакрално значение.

През 1950 година, точно за Коледа камъка е откраднат от шотландски студенти от Уестминстер с цел да го върнат в родината му,, счупен е на две части и тайно поправен. След 3 месеца е намерен от полицията и върнат в Уестминстърското абатство. През 1996 (след 700г. заточение) е върнат в крепостта в Единбург с пищна церемония. Някои специалисти обаче подозират, че студентите са могли да го подменят, превръщайки Скунският камък в двоен фалшификат.

По този начин съществува вероятност камъкът, съхраняван в замъка в Единбург, да е фалшификат на Уестминстърския камък, който пък е фалшификат на оригиналния Камък на Съдбата, който е или загубен, или някъде надеждно скрит.



Посветени в тайните на далечното минало на Великобритания хора твърдят, че оригинала е скрит още на времето и англичаните са откраднали фалшификат, защото този камък сега не отговаря на древните описания, които гласят , че той е от черен мрамор с гравюри. Сегашният Камък на съдбата (Stone of Scone, Stone of Destiny) е червен пясъчен камък с размери 66 cm x 41 cm x 27 височина, 152 кг.



                     
БЪЛГАРИЯ

КАМЕННИТЕ ЖЕРТВЕНИЦИ НА НЕБЕТО

През 2007г. в чертите на българския гр. Варна и на около 1300 км от него, в рамките днешна Украйна, в лапидариума на музея в Акерман (Белгород Преднестровский) са намерени и описани две новооткрити каменни жертвени плочи със сходни форми и размери , удивително подобни по вид, структура и размери на шотландския „Stone of Destiny, с приблизителна форма на петоъгълник, със заоблени ъгли, като дългата основа на този във Варна е 130 см., късата - 107 см. Максималната дебелина на каменния блок е 30 см., с тегло около 250 кг.





Каменния жертвеник от Варна с характерното врязване на свещенната за българите фигура - модел на света.

Тези две открития са в пряка връзка и с намерените в началото на миналия век жертвени каменни блокове с издълбани басейнчета и улеи от Североизточна България (Шкорпил 1905, 399). Той съобщава, че населението ги счита за винарски камъни и ги нарича шарап-таши, самият Шкорпил обаче, правилно ги определя като „жертвеници".

ГИГАНТСКИЯ ОЛТАР ПРИ СВЕТИЛИЩЕТО ОТ МАДАРА

Шкорпил регистрира няколко паметника по скалите на Мадара, всичките ориентирани по посоки¬те на света. Единият е особено внушителен - разположен южно от конника и изсечен върху шестметров блок с дълга ос по посока към него. Представлява система от правоъгълно корито и правоъгълно вдълбаване, отделени с пояс. Във вдълбаването е разположено второ, по-малко правоъгълно корито, с жлеб от юг.






Част от гигантския скален олтар за възлияния край Мадара, ясно се вижда характерното врязване на свещенната фигура- модел на света.

На практика, тук в монументален вид е била пресъздадена концепцията, реализирана върху по-малките „преносими" жертвеници. К. Шкорпил регистрира още един в непосредствена близост до споменатия шестметров блок, други два - на известно разстояние, в „западния край на Мадарските скали". (Шкорпил 1905, 399).


 



Олтар от Плиска

СВЕЩЕННИТЕ КАМЪНИ НА БЪЛГАРИТЕ, СИМВОЛИ НА СВЕТА, ВЕЩАЕЛИ СЪДБАТА

Издълбаването на улеи и оформянето на „чучури" навежда на извода, че шарапташите са ползвани за ритуали, при които се извършвало изливане на течности (възлияния) . При изпълване улеите на жертвеника, течността приемала техните очертания - формата на квадрат и очертаването на свещена фигура - символ на света чрез жлебовете на камъка.

При жертвениците с двойно очертаване, както и при тези с единично, е неизбежно сравнението с прабългарските капища с квадратна или правоъгълна форма, при които също има вписани квадрати и правоъгълници. Именно тази форма превръща храма и жертвеника в модели на света, където двата квадрата представят съчетаване на материалното с нематериалното начало. Подобен символизъм е заложен в архитектурата на зоро-астрийските храмове.

В своето описание за българите от 11 век византийският богослов и архиепископ Теофилакт Охридски изтъква, че „Те не познаваха името на Христа и по скитски обичай се кланят на слънцето, месечината и други звезди“ – оттам и многобройните соларни символи, характерни за същността на зороастрийската религия.






Рисунка с антропоморфно изображение на Слънцето от Плиска.

В научната литература е изказана и една по-необичайна хипотеза. В статията си, посветена на т.нар. двоен жертвеник от Красен, основавайки се на наблюденията и изводите на А. Калоянов, С. Генчева и Н. Ненов допускат, че съоръжението и дупките, издълбани на скалите, представляват вид требище (обсерватория). Според тях, то било съчетано с астрономическа лаборатория и обслужвало култ, свързан с определени моменти в календара (Генчева-Ненов,1998).

Те следват общ модел, конкретна представа и са използвани за извършването на уеднаквени, „канонични" ритуали. Голямото им разпространение в т. нар. зона на първично заселване на прабългарите в днешна Североизточна България и същевременно засвидетелстването им северно до Акерман (Белгород Приднестровский), потвърждават свързването им с култовете на прабългарското езичество, практикувани от Аспаруховите българи.



Основи на култови сгради при светилището от Мадара

Същевременно, зоната на най-голяма концентрация на тези паметници до голяма степен съвпада със зоната на изграждане на капища, с характерен план от вписани квадрати или правоъгълници.

Останките от сгради с неизвестно предназначение от Плиска и Мадара също се определят като капища. Те са почти с квадратен план, със стени, ориентирани по посоките на света, т.е. мястото на сградата бележи центъра на вселената в определен ден от годината (в момента на извършването на обредите), където минава космическата ос. Все същата старинна и по потекло езическа представа ни разкриват наши обредни песни, в които църквата се намира под едно дърво или от престола изниква дърво.



Паметниците от групата на шарапташите-жертвеници се откриват предимно в днешна Североизточна България, с най-голяма концентрация в района на Плиска-Мадара

Символната връзка между жертвениците и капищата може да бъде открита и в други отношения. Разполагането на жертвенците по оста север-юг, както е при скалата с вдълбавания от Мадара, описана от К. Шкорпил, може да се оприличи на ориентирането на квадратните капища - например това от Цитаделата в Плиска по същата ос, с вход от юг. Предположението на К. Шкорпил, че на скалата в Мадара приносителят е бил обърнат на юг, а в случая със съседния й по-малък жертвеник - на изток, може да се свърже с начина на разполагане входовете на капищата от юг (квадратните) и от изток (правоъгълните). Това виждане отговаря на тезата, че у прабългарите именно посоката юг е била свещена (Бешевлиев 1981, 76). Южно са разположени входовете и на други сгради, притежаващи сакрална натовареност - Малкия дворец, крилата на двореца в Преслав, т.нар. Болярско жилище и др.



Репликата на Камъка на Scone в Единбург.

Интересно е за какво са служели дълбоките жлебове, разположени равномерно, отстрани на два от запазените у нас жертвеници. По всяка вероятност, подобно на тези от реликвата в Единбург (ориг.), те са издълбани с цел подпиране на камъка върху някаква конструкция, може би ниска каменна или дървена стойка. Закрепването е ставало посредством набити къси греди или колове. По такъв начин се оформял същински олтар, издигнат на 60-70 см или повече над земята.

За момента жертвеникът от Акерман отбелязва най-северното разпространение на групата. Два цели екземпляра могат да се видят в музея на НИАР Плиска и по всяка вероятност произхождат от столицата. Цял запазен шарапташ е изложен в средновековната зала на РИМ - Шумен, в същия музей се пази и втори, частично разрушен, открит в Длъжко, както и фрагмент от трети, произхождащ от Пет могили. Друг жертвеник е от Каменяк и все още се намира там. Той има по-специфична форма - представлява петоъгълник с издължен връх, в който е издълбан доста широк в сравнение с останалите екземпляри чучур. Един от жертвениците с малки размери е изложен в историческия музей в Силистра.




Каменен олтар от времето на траките, сега прибран в двора на гробницата на Демир Баба - най-почитаният светец сред алианското /къзълбашкото/ население на Североизточна България.





Антична каменна плоча със слънчеви символи, взидана също в стените на Демир Баба теке.

Намирането на такива жертвеници в Плиска, Силистра и Варна, както и върху големи и по-малки каменни блокове в главния езически култов център Мадара показва, че жертвениците не са обслужвали само второстепенни култови места, а са служели за извършването на ритуали за предсказания, практикувани във всички категории езически центрове.

ШВЕДСКИЯ КАМЪК НА КОРОНАЦИЯТА,


КАМЪК НА МОРА (STEIN VON MORA, STONES OF MORA).




Камъкът се е намирал на 10 км югоизточно от гр. Uppsala, намиращ се в днешната шведска област Knivsta. Местоположението му е било между старите региони Attundaland и Tiundaland. При избиране на шведския крал, събрание от видни особи за шведския народ се е събирало около Монумента на Мора.

За следните крале има писменни доказателства, че са избрани пред Камъка на Мора : 1. Magnus Ladulås е първия крал избран пред Камъка на Мора; 2. Magnus Birgersson, внукът на Magnus Ladulås, които е екзекутиран през 1319г., малко след неговата коронация; 3. Albrecht von Mecklenburg, също Albrecht III., Herzog zu Mecklenburg (роден ок.1338; починал на 1 март 1412), царувал между1364 и 1389; 4. Сhristian I.-последният крал, за когото има доказателства да е коронясан пред Камъка на Мора през 1457г.

След коронацията на краля, той е сядал на плосък камък и всички от събранието са полагали клетва за вярност пред него. След коронацията новия крал е предприемал пътуване наречено Eriksgata. Целта на пътуването му е била да посети всички важни градове на кралството си. При посещението е имало церемония по признаването му за крал от тамошния управител.




Дротнингхолм (Drottningholm Palace) е името на Кралския дворец в Швеция, който е официалната рециденция на шведското кралско семейство.

Върху Монумента на Мора новия владетел е поставял малък мемориален (паметен) камък, който е оставал там до края на царуването му. След периода на царуването камъка е свалян от Камъка на Мора и поставян до него. Самият монумент е разрушен нарочно около 1515г. Има исторически доказателства, че Gustav Wasa и сина му Johann III. безуспешно са се опитвали да възстановят монумента.
цялата статия четете на:
http://alexandradelova.blogspot.co.at/2015/01/blog-post_31.html




Черния Камък в Кааба
Цитат
he Kaaba (Arabic: كَعْبَة‎ kaʿbah IPA: [kaʕba], "Cube"), also referred to as al-Kaʿbah al-Musharrafah (Arabic: ٱلْكَعْبَة ٱلْمُشَرَّفَة‎, the Holy Ka'bah), is a building at the center of Islam's most important mosque, Great Mosque of Mecca (Arabic: ٱلْمَسْجِد ٱلْحَرَام‎, The Sacred Mosque), in the Hejazi city of Mecca, Saudi Arabia.[1] It is the most sacred site in Islam.[2] It is considered by Muslims to be the Bayt Allāh (Arabic: بَيْت ٱلله‎, "House of God"), and has a similar role to the Tabernacle and Holy of Holies in Judaism. Its location determines the qiblah (Arabic: قِبْلَة‎, direction of prayer). Wherever they are in the world, Muslims are expected to face the Kaaba when performing Salah, the Islamic prayer.
One of the Five Pillars of Islam requires every Muslim who is able to do so to perform the Hajj (Arabic: حَجّ‎, Greater Pilgrimage) at least once in their lifetime. Multiple parts of the hajj require pilgrims to make Tawaf (Arabic: طَوَاف‎, Circumambulation) seven times counter-clockwise around the Kaaba, the first three times fast, at the edge of the courtyard, and the last four times slowly, nearer the Kaaba. Tawaf is also performed by pilgrims during the Umrah (Arabic: عُمْرَة‎, Lesser Pilgrimage).[2] However, the most significant time is during the hajj, when millions of pilgrims gather to circle the building during a 5-day period.[3][4] In 2017, the number of pilgrims coming from outside the Kingdom of Saudi Arabia to perform hajj was officially reported as 1,752,014 and 600,108 Saudi Arabian residents bringing the total number of pilgrims to 2,352,122.[5]
https://en.wikipedia.org/wiki/Kaaba


Image result for princess scotia from egypt

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Генеалогия на Елизабет II. От Авраам до Уиндзор.
« Отговор #4 -: Декември 07, 2019, 10:59:59 pm »



Както бе вече споменато, схемата се състои от 6 ръкава / клона, като, според мен, 4-рият, 5-тият и 6-тият са до голяма степен неблагодеждни като информация за родословието на Елизабет II:



- 4 се базира на несъществуващи потомци на ХАЛКОЛ (CALCOL)



« Последна редакция: Декември 12, 2019, 03:21:21 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Генеалогия на Елизабет II. От Авраам до Уиндзор.
« Отговор #5 -: Декември 07, 2019, 11:15:11 pm »


- 5 се базира на противоречива информация за TAMAR-TEPHI, която е била Юдейска принцеса или Египетска принцеса



- 6 се базира на абсолютно спекулативна информация за Анна, братовчедка на Дева Мария, т.е. е от Давидовото коляно на Юдейското племе


Според мен, последният клон е добавен в схемата, за да се поддържа мита за трона на Давид, на който се осъществява коронацията на британските владетели.




Всъщност, столът, на който е коронасяна Елизабет II (Coronation Chair), е от 13 в. Единствено камъкът, който стои под трона, може да означава нещо повече. Мисля, че Psyhea е обърнала внимание точно на този аспект.





« Последна редакция: Декември 12, 2019, 10:45:26 pm от Glasberg »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Генеалогия на Елизабет II. От Авраам до Уиндзор.
« Отговор #6 -: Декември 07, 2019, 11:38:25 pm »
Аз мога да кажа нещо за Йосиф, от генеалогията... Както и за този "камък"...




Пазех си тази информация за по-късно, за да я оформя като по-интригуваща публикация. Но вие започнахте тема, която ми изпреварва плановете :P Така че ето... споделям...







Знаете, че се интересувам от геополимери, и се интересувам от Давидовиц, понеже е химикът, създал този нов клон в химията и основал Геополимерния институт.

Докато сърфирах в сайта на Геополимерния институт, попаднах на много любопитна статия относно Колосите на Мемнон. Ето статията: https://www.geopolymer.org/archaeology/civilization/colosses-of-memnon-masterpiece-by-amenophis-son-of-hapu/



В статията малко по-надолу четем следното:


Цитат
...Върху биографичната му статия в Карнак, царския писар Аменофис (1350 Пр.Хр) описва построяването на тези колосални статуи чрез техниката на агломерацията (геополимерен камък) "както хляб се прави", използвайки кутия (матрица за отливка), специално направена от работниците му. Ето редове 16 и 17 от биографическия му надпис, в превод от Джоузеф Давидовиц, който много се различава от този на египтолозите (вижте надписите), защото те не са били способни да интерпретират техническите ключови думи:

(Относно аргументацията защо египтолозите са неспособни да интепретират и да преведат техническите ключови думи и следователно разликите между официалния превод на египтолозите и този на Давидовиц, прочетете останалата статия, която сега прескачам. Освен това не забравяйте, че не съществува такава наука "египтология" - това е нарицателно за сбор от данни, стартиран в самото начало от непрофесионалисти запалянковци и аматьори с любителска цел и така е и до днес.)



Смятах да направя нова преведена картинка на български, но сега няма време


Цитат
Господарят ми (фараонът Аменхотеп III) ме назначи началник на всички работи. Не съм имитирал онова, което е направено преди мен. Аз създадох чудноват кварцитен хълм, подарък от Тум, направен от мен самия с любов и интелект, майсторски създавайки неговото копие в големия храм с всички минерали така, както хляб се прави. Никой преди мен не е правил нещо такова от основаването на Двете Земи насам. Изпълних работа по направата на статуи с голяма широчина и по-високи от колонадата, по-изящни от пилона, висок 40 кубита; тази великолепна планина от чудноват кварцит е близо до Ре-Тум. Наредих да ми изготвят съд от 8 и наредих да плава нагоре по Нил, за да постави образа й (на статуята) в големия й храм, според изчисленията ни (с технологията), както за направата на хляб. Те ги изготвиха (статуите) с лекотата на сърцата си, без колебание, след което почетоха съвършеният образ на бога (фараона), по този начин създаден. Тогава дойдоха онези от Тива, обрадвайки се от колосалните статуи и доволни, че ще пребъдат за цяла вечност.





Това го е писал Аменхотеп, син на Хапу.

Аменхотеп, син на Хапу, е бил писарят на фараона Аменхотеп III. Казвал се е по същия начин като фараона. Вероятно поради това (само че това е спекулация) името му се е изписвало наобратно. Египтяните тогава са пишели отдясно-наляво, а името на писаря Аменхотеп се е пишело отляво-надясно.

На древногръцки (елински) името Аменхотеп се произнася Аменофис. Аменофис е поелинченото име Аменхотеп.





Малко по-надолу в статията Давидовиц без да иска открива, че Аменхотеп, син на Хапу не е друг... ами е пророка Йосиф от Библията.

Четем следното:

Цитат
Най-великият екипетски учен е Библейският патриарх Йосиф.

Професор Джоузеф Давидовиц представя своята пета книга върху Египетската цивилизация, тук във връзка с Библията, публикувана от Éditions Jean-Cyrille Godefroy, Париж.


През 1935г в Карнак, в Египет, двама френски египтолози откриват фреска в руините на мемориалния храм на Аменофис, син на Хапу, най-бележитият писар и учен на древен Египет, Велик канцлер на фараона Аменхотеп III, баща на монотеистичния фараон Ехнатон.

Наскоро, 75г по-късно, Джоузеф Давидовиц забелязва, че текстът на тази фреска е репродуциран дума по дума в Библията, Битие 41, когато Фараона назначава библейския патриарх Йосиф да управлява цял Египет. Царският писар Аменофис, син на Хапу и патриарх Йосиф по този начин са един и същи човек.

Още повече, фреската съдържа изненадващи подробности, които подчертават автентичността й. Действително, в Битие 41, Фараонът наименува Йосиф: çaphenat-paneah (сапнат-панеах), име, което не означава нищо на иврит. Наистина, Джоузеф Давидовиц открива, че çaphenat-paneah е египетското име Аменофис син на Хапу, написано наобратно, отляво-надясно, тъй като еврейският език е изписван отдясно-наляво. Изненадващата подробност във фреската е именно това, че египетското име Аменофис се изписва наобратно и с йероглифи, отляво-надясно, вместо отдясно-наляво, както е изписана останалата част от текста. По този начин има пълно съгласие между фреската и Библията.





С други думи... еврейнът, който си е приписвал историята на други народи, за да си състави Стария Завет, крадейки от египтяните, явно не е знаел, че името на фараонския писар Аменхотеп се е изписвало наобратно (отляво-надясно). Логично да е така, защото най-вероятно това написване е било много векове след смъртта на реалния човек.

Евреите от по-новото време навярно просто са си спомняли, че този човек се е казвал Аменофис - поелинченото име, останало в древногръцките извори. Оттам и съвременното Йосиф.




Така че, според мен лично (лична спекулация), Йосиф въобще не е бил еврейн, а е откраднат образ, защото, както на всички е известно, Старият Завет се е ползвал като националистическа пропаганда по онова време, целяща да даде на евреите история, за да ги консолидира - както като народ, така и като родово наследство.



Освен това, ако прочетете всичко за Йосиф от Стария Завет, ще стане ясно нещо много интересно - кога именно египетския фараон е отнел цялата недвижима собственост на египетския народ!

Йосиф предвижда няколко години на изобилие, последван от няколко години голям глад. И съветва фараона да се запасят с изобилието и да напълнят хранилищата, и после да продават храната във времето на недостига и глада.

Не само египтяните, но и съседните народи усилено търгуват с Египет за храна по време на глада (поредния глад в египетската история). Парите свършват и хората започват да продават на фараона стадата си срещу храна. Стадата свършват и хората започват да продават земята си на фараона срещу храна.

И става така, че фараонът изкупува ЦЯЛАТА земя от народа, в замяна на храна от хранилищата. Това е първият път в египетската история, когато ДЪРЖАВАТА (владетеля) става 100% собственик на цялата земя, която допреди това е била ЧАСТНА, а не притежание на владетеля!

И цялата тази схема е измислена от Йосиф!

Точно затова Фараонът от Библията му позволява да прави каквото си иска и е склонен да му предоставя в услуга цялата държавна власт и авторитет! От признателност!




Тази класическа схема не ви ли напомня на начина, по който Рокфелер, Ротшилд, Онасис и много други илюминатски фамилии са стартирали финансовите си империи?





Та... във връзка с генеалогията, там където пише Йосиф, този клон не води до Исус Христос (както Glasberg също се съмнява), а е по-вероятно да е връзка с фараона Аменхотеп III (баща на Ехнатон). Доколкото си спомням, в Библията не пише ли, че Аменхотеп дава някаква своя роднина за жена на Йосиф?

А не... сега като проверих, Фараона от Библията (Аменхотеп III) дава на Йосиф за жена дъщерята на Потифар от Библията, който е бил някакъв висш жрец в Египет. Но все пак фараонът му я дава. Кой знае...





А... относно този "Камък на съдбата"... аз лично си мисля, че това е чиста символика.

Това най-вероятно представлява алхимическо знание (същото като "Философския камък") и предвид това с какво се е гордеел Аменофис/Йосиф, най-вероятно се отнася до алхимическото знание за агломерирането на скалите и ювелирните минерали (древната форма на бетона), с които са били построени най-великите от всичките паметници и храмове на властта.

Не мислете, че това е нещо маловажно. В по-късната египетска история боговете изрично казват какъв е ПРАВЕДНИЯТ начин да се добиват камъни и какъв е праведният начин да се обработват и въпреки че е имало по-добри технологии и сечива, които вече са били известни за периода, те не са били употребявани заради РЕЛИГИОЗНИ съображения. Така че методологията за обработване на камъните и изготвянето на алхимичния бетон е било нещо много важно.

« Последна редакция: Декември 07, 2019, 11:52:07 pm от λ »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Генеалогия на Елизабет II. От Авраам до Уиндзор.
« Отговор #7 -: Декември 08, 2019, 12:03:23 am »

Та... във връзка с генеалогията, там където пише Йосиф, този клон не води до Исус Христос (както Glasberg също се съмнява), а е по-вероятно да е връзка с фараона Аменхотеп III (баща на Ехнатон). Доколкото си спомням, в Библията не пише ли, че Аменхотеп дава някаква своя роднина за жена на Йосиф?

А не... сега като проверих, Фараона от Библията (Аменхотеп III) дава на Йосиф за жена дъщерята на Потифар от Библията, който е бил някакъв висш жрец в Египет. Но все пак фараонът му я дава. Кой знае...


Именно. Но ирландците и шотландците твърдят, че тя е била осиновена от Аменхотеп III Юдейска принцеса. И не стига, че била осиновена, ами била и от Давидовото коляно, от което е и Дева Мария  ;D






Tamar Tephi е от Соломоновото коляно на Давидовия род, а Дева Мария - от Натановото.





Аз мога да кажа нещо за Йосиф, от генеалогията...

Йосиф не е от Давидовото коляно. Нали е Дева Мария  :P





За камъка под стола, който Британското кралско семейство използва само по време на коронации, съм чувала, че е от Египет. Но в момента мога само да спекулирам, тъй като беше в някакво видео в тубата, и то на немски. Като ми остане време, ще се помъча да си спомня. Но найстина мисля, че това е варовик (limestone), т.е. същият камък, от който са построени пирамидите. Варовикът е в изобилие точно в тези местности и каменоломните се намират непосредствено до самите пирамиди. Доколкото помня от онова, което съм чела, 85% от пирамидите са от варовик, защото там има предимно седиментни, а не магмени скали. Те затова са можели и по-лесно да ги добиват. Магмените скали, които са вътре, са пренесени по Нил отдалеч. Наскоро открих как по всяка вероятност са обработвали магмените скали (теория, свързана с Южна Америка), които са наистина твърди.




« Последна редакция: Декември 13, 2019, 03:06:34 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Генеалогия на Елизабет II. От Авраам до Уиндзор.
« Отговор #8 -: Декември 08, 2019, 12:19:58 am »



Във връзка с Тамар Тепхи (Tamar/Tea Tephi) ще ви разкажа една много интересна история от Библейско време.


Имало едно време, приблизително между 605-562 г. пр.н.е. един цар Навуходоносор II, който е основателят на Нововавилонското царство.








През 597 г. пр.н.е., по време на Обсадата на Йерусалим, Навуходоносор II пленява тогавашния цар Иоахин, заедно с редица видни граждани и назначава Седекия да управлява Юдея.
 

4 Царе 24:17


Цитат
17 И вавилонският цар постави чичо му Матания цар вместо него, като промени името му на Седекия.


Според Стария Завет, това се случва през 597 г. пр.н. е., когато Седекия е на 21 години. Това напълно съответства с Вавилонските летописи.

По това време, царството е васална държава на Навуходоносор II. Въпреки силните възражения на Еремия, на Барух бен Нерия (Baruch ben Neriah) и на семейството и останалите му съветници, и въпреки примера на Иоаким, (който бива убит от покушители, след като се опълчва срещу Навуходоносор II някъде след 601 г. пр.н.е.), Седекия въстава срещу Вавилон и сключва съюз с египетския фараон Хофра (Априй).


Навуходоносор II отговоря чрез нахлуване в Юдея.


2 Царе 25:1


Цитат
1 И тъй, в деветата, година на Седекиевото царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Ерусалим, и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления наоколо против него;


Навуходоносор превзема Йерусалим през 586 г. пр.н.е. и поставя край на 11-годишното управление на Седекия.








4 Царе 24:18

Цитат
18 Седекия бе двадесет и една година на възраст, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим;







4 Царе 25:2

Цитат
2 и градът бе обсаждан до единадесетата година на цар Седекия.



Седекия и неговите последователи се опитват да избягат, но биват пленени в Йерихон и отведени в Рибла (Riblah). Там, след като става свидетел на смъртта на синовете си, окован във вериги, той е отведен в плен във Вавилон (2 Царе 25:1–7; 2 Летописи 36:12; Еремия 32:4–5; 34:2–3; 39:1–7; 52:4–11; Езекиил 12:13), където е затворник до края на живота си.



4 Царе 25:7

Цитат
7 заклаха синовете на Седекия пред очите му, избодоха очите на Седекия, и като го вързаха в окови заведоха го във Вавилон.


След падането на Йерусалим, Небузарадан (капитан на гвардията на Навуходоносор, според Библията) е изпратен да го унищожи. Градът е ограбен и съборен до основи. Храмът на Соломон е разрушен. Позволено е само на малък брой лозари и животновъди да останат по земите си (Еремия 52:16).





« Последна редакция: Декември 13, 2019, 02:38:42 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Генеалогия на Елизабет II. От Авраам до Уиндзор.
« Отговор #9 -: Декември 08, 2019, 06:56:25 am »


След това, Навуходоносор II назначава Годолия (Gedaliah) за управител на Юдейската провинция и му дава халдейска гвардия, разположена в Масфа (2 Царе 25:22-24; Еремия 40:6–8).


Чувайки тази новина, всички евреи в Моав, Амон, Едом и други страни, се връщат в Юдея (Еремия 40:11–12).








 
Ала Исмаил Натаниевият син, заедно с 10 от неговите мъже, убиват Годолия, както и всички евреи с него, а така също и много вавилонци, които Навуходоносор II оставил при Годолия (Еремия 41:2-3).


Останалите юдеи, страхувайки се от отмъщението на Навуходоносор, избягват в Египет (2 Царе 25:26, Еремия 43:5–7). Там те се заселват в Мигдол, Патрос, Тафнес и Мемфис (Еремия 44:1). (бел.ав. Това е нещо като обратен път на Изход / Екзодус).




Моав, Амон, Едом, Мигдол, Мемфис







Вероятно това се е случва някъде около 582/1 г. пр.н.е., около 4 до 5 години и 3 месеца след унищожаването на Йерусалим и Соломоновия храм през 586 г. пр.н.е.




« Последна редакция: Декември 13, 2019, 02:40:37 pm от Glasberg »

Psyhea

  • Гост
Re: Генеалогия на Елизабет II. От Авраам до Уиндзор.
« Отговор #10 -: Декември 08, 2019, 11:32:13 am »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Генеалогия на Елизабет II. От Авраам до Уиндзор.
« Отговор #11 -: Декември 08, 2019, 11:27:21 pm »



Исмаил Натаниевият син е член на царското семейство на Юдея, който, според библейските сведения в 4 Царе и Еремия, убива Годолия след назначението му за управител на Юдея от цар Навуходоносор на Вавилонската империя. Библейските разкази предполагат, че действията на Исмаил Натаниевият син са ключов фактор за последвалото бягство на хората от Юдея в Египет, нещо, срещу което Еремия категорично съветва (Еремия, Глава 42Глава 43). Въпреки това хората, водени от Иоанан Кариевия син, пренебрегват съветите му и заминават за Египет (Еремия 43:6).


Еремия 42:19

Цитат
19 Господ рече за вас, остатъче Юдин: Не отивайте в Египет: познайте добре че днес засвидетелствувам на вас.


Еремия 43:2

Цитат
2 тогаз говори Азария Осаиевът син, и Иоанан Кариевът син, и всичките горделиви мъже, и рекоха на Иеремия: Лъжливо говориш ти: Господ Бог наш не те проводи да речеш: Не отивайте в Египет за да пришелствувате там;


Иоанан Кариевия син e водач на армията, която води останките от населението на Юдейското царство към Египет след събарянето на Царството от през 586 г. пр.н.е. от Нововавилонската империя и последвалото убийство на Годолия, назначен от Вавилон за Еврейски управител.



Еремия 43:4-7

Цитат
4 И Иоанан Кариевът син, и всичките началници на войските, и всичките люде не послушаха гласа Господен да се населят в Юдината земя;   
5 но Иоанан Кариевът син и всичките началници на войската взеха всичкия остатък Юдин които бяха се върнали от всичките народи дето бяха се разпръснали за да пришелствуват в Юдината земя, -   
6 мъжете, и жените, и децата, и дъщерите царски, и всекиго человека когото Навузардан началникът на телохранителите бе оставил с Годолия сина на Ахикама, Сафановия син, и пророк Иеремия, и Варуха Нириевия син, -   
7 та отидоха в Египетската земя; защото не послушаха гласа Господен. И отидоха до Тафнес.




Отказвайки да послуша съвета на Еремия, Иоханан повежда Еремия, Барух и дъщерите на царя към Тафнес на делтата на р. Нил.





Всъщност, Иоанан е очаквал репресии от страна на вавилонския крал Навуходоносор заради покушението срещу назначения от него Годолия, и, в отчаянието си, побягва към Египет, принуждавайки пророк Еремия да го придружи. Дъщерите на цар Седекия вероятно също са сред бежанците (Еремия 43:5-7) в свитата на Иоанан.
 

Те се установяват в Тафнес (Tahpanhes (Daphnae)), на границата на Египет (Еремия 43:7).


Тафнес (Tahpanhes (древногръцки: Daphnae (Δάφναι αἱ Πηλούσιαι) и Taphnas (Ταφνας) в Стария Завет)) е град в Египет, където, според Стария Завет, евреите бягат от Йерусалим и се заселват за известно време след убийството на Годолия (Еремия 2:16; 43:7,8,9; 44:1; 46:14; Езекиил 30:18).



На това място е открита платформа от тухлени зидове, която прилича на настилката пред входа на двореца на фараона.

Еремия 43:8-10


Цитат
8 Тогава Господното слово дойде към Еремия в Тафнес и рече:   
9 Вземи в ръката си големи камъни, и пред очите на Юдовите мъже постилай ги с вар в тухлената постилка, която е при входа на Фараоновия дворец в Тафнес; и кажи им:   
10 Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, ще пратя та ще взема слугата Си вавилонския цар Навуходоносора, и ще поставя престола му върху тия камъни, които постлах, и той ще разпъне царския си шатър върху тях.


Мястото е открито от сър Уилям Матю Флиндърс Петри през 1886 г . По това време то е известно сред местните като Qasr Bint al-Yahudi ("Castle of the Jew's Daughter"), „Двореца на дъщерята на евреина“.



Масивната крепост и заграждение са с датировка към края на VII или началото на VI в. пр.н.е.




Верен на пророчеството на Еремия, вавилонският цар Навуходоносор II изпраща поредната военна експедиция в Юдея, за да потърси отмъщение за убийството на назначения от него управител, Годолия, и да покори Ханаан / Палестина. Новината за настъплението на Навуходоносор предизвика тревога сред хората от Юдея, и при настъпването на вавилонците към Египет еврейските бежанци там, водени от Иоанан, се качват на кораби, за да отидат в "В страна, която не знаеш" (Еремия 15:11-14), за която една теория твърди, че са били Британските острови.



Любопитно е да се отбележи, че местност на име Тарсис (иврит: תַּרְשִׁישׁ) се споменава на много места в Стария Завет (Еремия 10:9; Езекил 27:12, 38-13; Йон 1:3, 4-2) се асоциира от някои с иберийския Тартес на атлантическото крайбрежие на днешна Испания, но може да става дума и за Сардиния.










Тук, обаче, дъщерите на цар Седекия, заедно с пророк Еремия, напускат официалната еврейска история и влизат в легендите на древния ирландски и келтски народ.


Еремия и разрушаването на Йерусалим на Рембранд






И така, нека оставим пророк Еремия в очакване на кораб към "островите оттатък морето" (Еремия 25:22) и да се обърнем към древните ирландски, шотландски и английски хроники.





« Последна редакция: Декември 14, 2019, 08:09:30 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Генеалогия на Елизабет II. От Авраам до Уиндзор.
« Отговор #12 -: Декември 09, 2019, 10:32:55 am »


Защо, ще попитате вие, си ги разказваме тия неща тука за Юдея и Египет и какво общо имат те с генеалогията на кралица Елизабет II.

Малко търпение и ще стигнем до целта.

В една популярна книжка от на John Dunham Massey от 1924 г., "Tamar Tephi: or, The maid of destiny: The great romance of the Royal House of Britain" / "Тамар Тефи: или, Девата на съдбата: Големият романс на Британския кралски дом", четем следното.



През или около 583-582 г.пр.н.е. (около 4 години след унищожаването на Йерусалим от Вавилонския цар Навуходоносор), на пристанище в Североизточната част на Ирландия, сега известно като Карикфъргъс, на кораб, принадлежащ на иберийския Данан (Danaan), слиза възрастен мъж на име Ollam Fodhla, придружен от "египетска" принцеса с ненадмината красота, възвишеност и очарование, носеща името Тамар или Теа Тефи (Tamar или Tea Tephi), и секретаря на възрастния мъж, Simon Brug.









Снабдени с препоръчителни писма до Eochaidh II, Danite Ardagh (главен крал на Ирландия), непознатите се отправят към Clothair, (след това станал известен като "Torah" или "Tara" - "Хълмът на закона"), кралската резиденция през този период.




Хълмът на Тара







Тук техните акредитирани писма осигуряват на скитниците почетен и любезен прием в кралския двор на Ирландския монарх, за което, несъмнено, допринася и великолепната красота на "египетската" принцеса.



Този крал Eochaidh сигурно е бил добър и благоразположен човек, защото по-късно, под влиянието на Ollam Fodhla прочиства кралския си двор, ако не и цялото си кралство, от измами и неправди; премахва идолите и ашерите (издялани дървени предмети за поклонение) и заменя Баализма на праотците си с абсолютно монотеистичен подход към поклонение.



Той също така въвежда по-регулярна форма на управление, обнародва справедливи закони и устави, определя и регулира празниците според указанията на Ollam Fodhla, и също така основава училища. По този начин се полагат основите на академична и напреднала образователна система, за която се знае, че е съществувала в Ирландия във времена, много преди Християнската ера.


Не може да има съмнение, че в Ирландия е имало висока цивилизация през този период, която бива съществено обогатена и затвърдена по време на царуването на Eochaidh и на неговите непосредствени наследници.



Естествено и логично е да предположим, че готовността на Eochidh да приеме широкообхватните и радикални промени на Ollam Fodhla в религията и правителството на неговата страна, и личната му трансформация, както и тази на неговите поданици, са повлияни от мислите за красивата ”еврейска принцеса”, описана в много древни балади като „Дъщерята на фараоните, с кралска благоденстваща усмивка“ ("The Daughter of the Pharoahs, With a royal prosperous smile.").



Както и да е било, Eochidh я ухажва и спечелва сърцето й. И накрая й предлага брак. Ollam Fodhla с охота дава съгласието си за женитбата на младата си повереничка с Eochaidh, и Тамар / Теа Тефи, както си му е реда, става Кралица-консорт на Ирландия.



Грубият квадратен камък, донесен с принцесата, играе важна роля в брачната церемония, тъй като бракосъчетанието на кралската двойка се осъществява пред този „Камък на съдбата“ ("Stone of Destiny") като мълчалив свидетел на техния тържествен съюз.



След бракосъчетанието, върху камъка се провежда Коронацията на двамата, с новото златисто знаме на Кралицата, развяващо се над тях.



« Последна редакция: Декември 14, 2019, 02:15:51 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Генеалогия на Елизабет II. От Авраам до Уиндзор.
« Отговор #13 -: Декември 09, 2019, 10:50:27 am »

Авторът твърди, че това бил Камъкът на съдбата (Stone of Destiny), който също се нарича:

Скунския камък (The Stone of Scone),
Камък на коронацията (The Coronation Stone),
Камък на възкачването на трона (Stone Of Ascension),
Възглавницата на Яков (Jacob's Pillow),
Израилевия камък (The Stone Of Israel).


В книгата се твърди, че именно това е камъкът, за който се говори в Светата Библия.





Битие 49:24

Цитат
24 Но лъкът му запази якостта си. И мишците на ръцете му се укрепиха, Чрез ръцете на Силния Яковов, - Отгдето е пастирът, Израилевият камък,


Исус Навин 24:27

Цитат
27 И Исус каза на всичките люде: Ето тоя камък ще ни бъде за свидетел, защото той чу всичките думи, които Господ ни говори, и той ще ви бъде за свидетел, в случай, че се откажете от вашия Бог.


1 Царе 7:12

Цитат
12 Тогава Самуил взе един камък та го постави между Масфа и Сен, и нарече го Евен-езер, като казваше: До тука ни помогна Господ.


Това е камъкът, който Яков използва като възглавница, за да положи главата си.

Битие 28:11
 
Цитат
10 Яков, прочее, излезе от Вирсавее и отиде към Харан.   
11 И, като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък та го тури за възглавница, и легна да спи на това място.   
12 И сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.



За камъка се говори отново в Изход – това е камъкът, върху който седи Моисей.

Изход 17:12-15

Цитат
12 А като натегнаха ръцете му, взеха камък и подложиха на Моисея, и той седна на него; а Аарон и Ор, единият от едната страна и другият от другата, подпираха ръцете му, така щото ръцете му се подкрепяха до захождането на слънцето.




Това бил същият камък, твърди авторът, който е поставен под стола за коронация на кралете и кралиците на Шотландия, Ирландия и Англия от векове насам.




А "Ollam Fodhla", т.е. името на възрастният мъж, придружител на "египетската" принцеса, било форма на древни еврейски думи, означаващи "прекрасен пророк/ гадател" ("seer") ("ollam" означавало и "човек, който прави разкрития" на келтски ("revealer")). Името му било описвало поста му и го свързвало с неговия произход от Юдея.



Малката група от непознати, състояща се от Ollam Fodhla, Тамар Тефи (Tamar Tephi) и Simon Brug, не били никой друг, освен пророк Еремия, най-голямата дъщеря на цар Седекия, Юдейската принцеса Тамар Тефи, и Барух (Baruch), писар или секретар на пророк Еремия.




Илюстрация на Барух на Гюстав Доре




Тамар Тефи била най-голямата дъщеря на Седекия и след свалянето на баща й, и убийството на всичките й братя, фактически била Царицата на Юдея.

4 Царе 25:6-7

Цитат
6 И хванаха царя та го въведоха при вавилонския цар в Ривла; и издадоха присъда против него, именно,   
7 заклаха синовете на Седекия пред очите му, избодоха очите на Седекия, и като го вързаха в окови заведоха го във Вавилон.






В книгата се спекулира, че Тамар Тефи, дъщеря на назначения от Вавилонския цар Навуходоносор II управител на Юдея, Седекия, бяга от Йерусалим през 586 г. пр.н.е., когато Навуходоносор II превзема Йерусалим и избива баща й и братята й. Тя тръгва заедно с пророк Еремия, други "царски дъщери" на баща й, Седекия, т.е. нейни сестри, водени от  Иоанан Кариевия син към Тафнес, Египет (Еремия 43:5-7).


След това, Тамар Тефи, заедно с пророк Еремия и неговият писар, Барух, се отправят към Испания, а оттам към Ирландия, където тя се жени за Eochaidh II, ирландски Ardagh (Главен крал (Head King)).

И тъй като те имат деца, Тамар Тефи, дъщерята на Седекия от Давидовото коляно, се явявала прародител на Негово Кралско Височество Джордж V, дядото на Елизабет II, което прави Елизабет II потомка на цар Давид.







« Последна редакция: Декември 14, 2019, 12:59:53 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Генеалогия на Елизабет II. От Авраам до Уиндзор.
« Отговор #14 -: Декември 09, 2019, 11:19:39 am »




ИСТИНАТА




1. Името на Тамар Тефи никога, при никакви обстоятелства, не е споменато в Светата Библия, нито в Lebor Gabála Érenn "The Book of the Taking of Ireland" (The Book of Invasions), нито пък в Хрониките на Кралство Ирландия (Annals of the Four Masters), нито в Историята на Ирландия (Foras Feasa ar Éirinn




2. Указаното в книгата име на възрастния човек, който авторът подозира, че е самият пророк Еремия, Ollam Fodhla, всъщност е име на Върховен крал на Ирландия, баща на крал Fíachu Fínscothach.



Ollam Fodhla се изписва също като Ollom Fotla и, според превода на R.A.S. Macalister на Lebor Gabála Érenn "The Book of the Taking of Ireland" (The Book of Invasions), е пра-пра-правнук на Míl Espáine и Scota II.



Според Хрониките на Кралство Ирландия (Annals of the Four Masters), собственото име на Ollom Fotla е било Eochaid.



Хрониките на Кралство Ирландия (Annals of the Four Masters) датират Eochaid или Ollom Fotla към 1318–1278 г. пр.н.е., а Историята на Ирландия (Foras Feasa ar Éirinn) - към 943–913 г. пр.н.е.


А Тамар/Теа Тефи (Tamar/Tea Tephi) е живяла преди и след превземането на Йерусалим от Вавилон през 587 г. пр.н.е.



Ollom Fotla управлява 40 години и умира от естествена смърт в Тара.


Твърди се, че именно той е основал Feis Temrach или Законодателното събрание на Тара. Geoffrey Keating описва Feis Temrach като подобно на парламент събрание, на което благородниците, учените и военните командири на Ирландия се събират на всеки три години, за да приемат и подновяват законите и да одобряват летописи и протоколи. Той също така построява структурата в Тара, наречена Múr nOlloman или Стената на учения (Scholar's Rampart).

Установено е, че гробницата на Ollamh Fodhla е Cairn T в Loughcrew. На мястото има и голям неолитен камък, известен като Hags chair или стола на Ollamh Fodhla. Смята се, че Cairn T е било мястото, където, където великият „крал-законодател” ('Law-giver king'), най-напред обнародва своя правен кодекс.


« Последна редакция: Декември 14, 2019, 04:52:52 pm от Glasberg »

Тагове към темата: