Циско: Средностатистическият човек може да е за подкрепа, може да се свърже с пастори, които работят с оцелели от програмата на МК-УЛТРА, може да се свържат с терапевти и да кажат "Научих за МК-УЛТРА, за контрола над ума - тепърва започвам да си изглаждам представа за какво се е случило на тези хора, които са били травмирани от раждането си". Да попита как мога да ви помогна? Мога ли да работя с вас като терапевт, като пастор, като полеви човек - мога ли да работя с вас, за да разбера какво е контрол над ума? И като се уча и като започвам да разбирам това поле на по-дълбоко ниво, ще мога ли да бъда онази протегната ръка към някой оцелял там навън? Може ли да съм там, когато наближават техните ритуални празници, когато съзнанието им иска да има проблясъци за онова, което им се е случвало на тези ритуални дати? Може ли да съм там, за да помогна на този човек, който не може да излезе от дома си, защото е твърде травматично обвързан в този момент, понеже работи върху програмите си или се страхува за живота си и не иска дори да отиде до плод-зеленчука, защото е в ужас? Може ли да съм там, за да измия тази чиния, защото този оцелял може да няма силите за това, работейки върху проблемите си, и е твърде слаб дори да си измие чиниите? Може ли да съм там по средата на нощта и да те слушам, защото толкова много те боли от онова, което си успял да си спомниш? Може ли да съм там нощем, за да ти държа ръката? Може ли да съм там, за да те подкрепям? Това са малките неща, които ни дават стабилност, за да продължим, защото трябва да разберете, че като оцелял, за да решиш да се отправиш към оздравяването, всичко което ни е било причинено, за да можем да излезем от това здрави, трябва отново да преживеем всяка травма, която някога ни е била причинена. Трябва да я познаем с пълната й сила и последствията й върху емоциите ни, всяка наша страна с тези пет сетива, които Бог ни е дал. Ние трябва да видим всичко, да го помиришем, на до пипнем, да го чуем, да го почувстваме.
Морис: На хората им е много трудно да разберат през какво сте преминали.
Циско: Аз мога да говоря за себе си и само за себе си, защото съм го преживяла - някои от спомените, през които трябваше да мина, за да се отправя към оздравяване - докато преминавах през спомена, губех контрол върху процеса, който трябваше да отработя. Има определен процес по възвръщане на спомените, върху които трябва да се фокусираме - има определени неща, които трябва да направим, за да запазим целостта на спомена, така че съзнанието ни да не се разчлени от само себе си отново. Ако споменът за извършеното върху някой човек е толкова силен, че е разединил съзнанието, когато е бил травматизиран. Всеки наш спомен ни травмира отново. Това е процес - това е нещо, на което трябва да се научим, отново и отново - защото всеки спомен има различно усещане. Всеки спомен има различна цел зад себе си.
Така че онези, които искат да помогнат с присъствието си, трябва да научат какво е контрол над ума. Има много хора, които работят с оцелелите и на тях също им е нужна почивка. Трябва да си взимат отпуска от това от време на време и трябва да могат да се наспиват добре. Те трябва да знаят, че ако искат да отидат някъде или да направят нещо специално за себе си, оцелелият, който оставят, няма да бъде тормозен цяла вечер или с него няма да се свърже някой от тях, или че няма да излезе от дома си и да се набута в капан, където да бъде пре-програмиран и изтезаван. Защото илюминати просто чакат някой роб да направи грешка и да напусне дома си и да се срещне с дресьорите си. Всички програмирани роби имат дресьори, "хендлъри", и те просто ни причакват. Те отговарят пред илюминати и тяхната работа е, да се погрижат да бъдем наказани за това, което сме направили, а то е, че сме проговорили срещу фамилията, видели сме какво ни е било сторено и не сме си държали езика зад зъбите, издали сме, проговорили сме. И за това има голямо наказание.
Морис: За слушателите, които смятат, че може би са били повлияни от този род неща, или познават хора, какъв е съветът ти към тях?
Циско: Бих ги посъветвала да потърсят терапевт, който е бил трениран, поне пет години да е бил обучаван, с хора със синдром на множествената личност или жертви на дисоциативната личност. Който наистина разбира и вярва, че ритуалното насилие наистина съществува на планетата Земя. Ако се опитвате да работите с някой, който дори не вярва, че сатанинското ритуално насилие съществува, губите си времето. Ако се опитвате да работите с някой, който не разбира дисоциативната личност или синдрома на множествената личност, също си губите времето, защото нямаме време да си играем, умовете ни няма да ни позволят, това не е игрище. Това е въпрос на живот и смърт. Ако не сте в правилните условия и не работите с правилния човек, това може да ви струва живота. Има много висок процент самоубийства при възстановяването на жертви на ритуално насилие.
Морис: От твоя опит, Циско - колко беше важно да имаш силна поддържаща система, за да можеш да се лекуваш?
Циско: По десетобална скала, на върха на десетката. Без поддържаща система, направо можете да забравите според мен. Аз бях една от по-големите късметлии в процеса на лечението си - аз имах Фриц Шпрингмаер, който беше моят помощен екип за много, много месеци и дори години, той беше с мен, двадесет и четири часа на ден, седем дни в седмицата, 365 дни в годината, ден и нощ.
Терапевтите имат това схващане, че - и съм чувала топ терапевти да казват, че всичко е ОК при работата с оцелелите - предпочитам да използвам думата "жертва", защото ние сме продължително и системно превръщани в жертви, вътрешно и външно. Те казват, "ами можем да прекараме един или два часа седмично с тях, а ако дресьорите им ги отвлекат, това е ОК, понеже все пак ще сме имали напредък". Направо щях да умра, когато чух това за първи път. Помислих си, човече, ако ти беше онзи, който е отвлечен от някой от дресьорите си и ти този, който е изнасилван, или изнасилен с дулото на оръжие, или си бил посиняван така, както аз съм била посинявана, вътрешно и външно, нямаше да говориш така. Когато системно те превръщат в жертва, и те травматизират, и те пре-програмират, само на предната част от системата от личности им се казва, да кажат на терапевта си, че се справят чудесно. Програмите са толкова непокътнати, и ние сме толкова фино настроени, че части от нас могат да умират вътрешно, но части от системата ще ходят на работа всеки ден, без да знаят, че нещо някога се е случило. Жалко е. Това което хората не разбират е, колко е тежка травмата, когато дресьорите ти те докопат и дори какво можеш да си причиниш, ако си нямаш никого. Когато програмите се активират, са топли - топли и пресни като в деня, когато са били вложени - независимо дали това е било преди двадесет години или тридесет години, няма никакво значение - те са като живи въглени - и когато исках да се режа, исках добре да се порежа - когато исках да се горя - се горях много лошо. Имаше пъти, когато буквално трябваше да ме държат, понеже програмите бяха толкова силни, че не можех да се контролирам. Терапевтите не разбират, нито пък хората разбират дълбочината на програмирането - до каква крайност са отишли, за да подсигурят, че всичко, което са ни причинили, ще се запази в цялост, за да се подчиняваме на законите, по които се водят илюминати.
Морис: Значи част от ролята на поддържащия те екип е да те предпазва от опитите на програматорите отново да стигнат до теб?
Циско: О да. И е нужен специален човек като Фриц - мога да говоря само за себе си, защото не познавам никой друг, който е имал такъв късмет като мен, да бъда поддържана от човек, който оставаше с мен през онези трудни времена. Той оставаше с мен и когато не беше толкова трудно, защото има много дни, които са добри, и дни които са лоши. Когато попадахме в неприятности - фронтовата ни система е екстремно силна - функционира на много високо ниво. Те се кълняха по всякакви начини, че не са влизали в контакт, не са били заплашвани, че никой не ги е наранявал от двадесет години, доколкото им е известно. Това беше тяхната информация. Нещата не работят така, защото в нас има амнезийни стени, ние не би трябвало да знаем. Те са дълбоко, дълбоко в системата. Аз познавам предната част от себе си - вторичните личности във фронтовата част на собствения ми ум - те ходеха при терапевта си, с Фриц, с Бог - имаше някои неща, които нямаше да направят. Имаше граници, които нямаше да преминат - не, те нямаше да излязат от къщата в 1 сутринта. Да, но ние имаме сънни спусъци и прочие по време на определени ритуални празници. В момента, в който тази предна система легне, за да спи, има дълбоки части от нас, които са готови и са склонни да отидат на ритуала. Вторичните личности в предната част на съзнанието може да си легнат да спят, другите личности се измъкват. Предните личности си мислят, че са спели цяла вечер. Да, само че ние цяла вечер сме купонясвали. Разбирате ли какво казвам?
Морис: Сигурно е съкрушително да осъзнаеш, че са те повлияли на такова дълбоко ниво.
Циско: Не можеш да подписваш договори от името на по-дълбоките части на ума, защото умът дори не знае какво се случва в предната система, нито пък тези части ще спазват обещания, защото те са 100% програмирани. Те ще направят това, което им е казано да направят, защото не знаят никаква друга информация. Те знаят само сценариите, които текат в собствените им съзнания.
Морис: Мисля, че това говори за твоята смелост и сила, че си могла да пречупиш контрола дотолкова, колкото си могла, и че си успяла да минеш и да се справиш с толкова много, и мисля че това праща послание за надежда на останалите жертви на майндконтрола.
Циско: За жертвите на контрола над ума има много надежда, ако имат силен поддържащ ги екип. Като с Фриц - той стоеше с мен по 24 часа на ден, и когато беше лошо, когато изпадах в спомени и нещо натискаше спусъка ми и програмите се задействаха - той беше там, за да ме подкрепи - да ми помогне да дойда на себе си. И той ме научи как да карам по двете линии. Едната линия я разпознавам като програмната линия, а другата линия е де-програмираната линия, за да мога с уравновесяване да изляза от състоянията и да си стъпя на краката. Можете да останете в една програма дни наред, ако нямате някой, която да ви научи как да се освобождавате от старите послания.
Морис: Можеш ли да обясниш как работеше това? Как сте се сетили за двете линии, за да надвиете твоя контрол?
Циско: В умът ми, първата линия е устроена така: Аз исках животът ми да бъде нов - Посветих се на решението, че искам промяна на посоката - Аз не исках да съм това, което бях - Аз не исках да функционирам в степента, в която функционирах, работейки в илюминати. Не исках да имам нищо общо с това. Исках да измия ръцете си от това и да си тръгна от него. Бях много разстроена от това, което ми беше причинено, че изборите ми като индивид са ми били отнети още от инфантна възраст. Трябваше напълно да призная, че бях поробена. Не ми харесваше, и изборът ми беше "Изчезвам оттук - ще намеря начин да се измъкна оттук, ако ще да е последното нещо, което ще направя - по-скоро бих умряла, отколкото да им служа". И аз все още се чувствам по този начин и вече минаха няколко години. Все усещам, много силно, че по-скоро ще ура, отколкото да им служа. Трябваше да свикна с факта, че трябваше да намеря нов начин да функционирам. Добре - тук имам нова линия, и по тази линия ще премина право през всичко в непрограмирано състояние. Трябва да видите силата, или да осъзнаете в ума си, колко е хубаво чувството да може да имате избор, който можете да направите свободно, защото това е нещото, което са ви отнели.
Ако сте дете и сте се научили да вървите, и излезете навън и ви блъсне кола, и крачетата ви са смазани, и трябва месеци наред да сте в гипс и трябва отново да се учите да ходите, когато свалят гипсовете - като оцеляла аз се научих да вървя отново. Трябваше да се науча да пълзя, трябваше да се науча да ходя, сега мога да тичам, това е процес.
Знам също, че имам втора линия, която е линията на старите съобщения, вложени в мен от програмистите, които ме вкараха в състояние на 100% контрол над ума, под влиянието на стария сценарий, старите програми. Знам, че когато съм в това състояние, аз съм в едно опасно състояние. В тези моменти аз се режех, бягах, не исках да живея, всички негативи в живота. Когато програмите се включат от подсъзнанието до будното съзнаване, спомените активират програмите, те се разкриват с пълната сила на травмата, когато са ги наслоили в съзнанията ни преди толкова много години.
При де-програмирането ние трябва да разкрием програмния сценарий и да открием лъжата. Когато откриете лъжата, тогава можете да я осветите и лъжата губи силата си. В това е чудото. Програмите ви са лъжи. Нищо певече. Бях ли грозно малко момиченце? Не. Не бях. Децата не са грозни. Децата са красиви. Аз открих лъжата. Те ме излъгаха. Някой обичал ли ме е някога? Що се касаеше до култа, никой не можеше да ме обича, освен фамилията, защото не бях годна за обичане. Заради престъпленията, които извършиха върху мен, те възложиха вината и отговорността на мен, вместо да поемат отговорността да собствените си действия като възрастни. Те ми възложиха отговорността и аз носех палто с много цветове. Трябваше да си ушия ново палто, и тук помагат двете линии.
Морис: Явно са могли да продължат да вършат тези ужасяващи дела срещу другите хора, като не поемат отговорност или вина за собствените си действия, а ги прехвърлят.
Циско: Вярвам че е така за всеки оцелял по света - когато сте били програмирани в утробата и сте били 100% под техен контрол - когато ви кажат да плачете, вие плачете. Когато ви кажат да крещите, крещите. Когато ви кажат да ядете, ядете. Всяка частица от живота ви е под пълен контрол. Когато Фриц откри една част в моята система, и ми каза, че съм малко момиченце, аз просто го погледнах и му казах, "ти си луд, аз не съм малко момиченце, аз съм коте". Погледнах в огледалото и видях, че имах порцеланово лице, и че това лице е на коте и така ме бяха програмирали. те толкова ме бяха дехуманизирали като коте за секс, че дори не знаех, че бях дете. Когато се ровех в спомените си, за да открия някаква идентичност за себе си, осъзнах, че да бъда малко момиченце е най-болезненото нещо в целия свят, защото всеки път, когато бях човек във всеки смисъл на думата, или си мислех че имам каквато и да е хуманност в себе си, че да бъда малко момиченце, изпадах в толкова тежки мъчения, че стигнах до място в собственото си съзнание, в което никога не исках да бъда малко момиченце. Беше твърде болезнено да бъда малко момиченце.
Те направиха две клетки за нас - едната клетка беше пълна с хубави, красиви малки котета - бели, петнисти, черни, персийско сиви. Аз бях в съседната клетка до тях с тиган, свързан с електрически ток. Всеки път, когато исках вода или да ям нещо, и докоснех тигана, бях шокирана. Това е само един пример. Бях посрамвана, плюеха върху мен, бях тотално унижавана в тази клетка заради това, че бях малко момиченце. Илюминати, д-р Грийн, баща ми, се грижеха малките котета да са нахранени всеки път, когато искаха да ядат. Бяха обичани, галеха ги, гукаха им - просто бяха обичани - няколко дни. След цялото травмиране, което преминах, предполагам, че малката ми главица е решила да не бъде малко момиченце, а да бъде коте. Котетата ги хранят, не лежат голи в изпражненията си, не ги срамят, не ги заплюват, не ги подритват. когато имах спомени за това, тялото ми беше толкова натъртено от ритниците, които бях поела от фамилията на илюминати при програмирането, че трябваше да ходя със сини по тялото, докато не отработих тези спомени. Това е само малък пример за това колко далече стигат, за да получат каквото искат.
Морис: Екстремно садистично.
Циско: Не см мислила за това от около три години, но тези малки котета са много силни в ума ми днес, докато говоря по телефона. Виждам тези котета и колко добре ги третираха. Баща ми тотално ме отхвърли в този момент. Обичах баща си много, защото бях кондиционирана да го правя. Обичах го в нежността му, и в слабостта му, и в силата му, и когато беше лош. Нямаше значение, защото съзнанието ми беше настроено да приема каквото то и да беше той.
Морис: чувстваш ли дали баща ти също е бил жертва на програмиране?
Циско: Няма никакво съмнение в мен, че баща ми също беше множествена личност. Баща ми беше гений на всяко ниво, но имаше нежна страна, беше музикант както и сатанист. Както казах, той работеше за ЦРУ, беше 33та степен масон и нагоре - има много нива отвъд 33 между другото. той беше велик майстор при тях. Той имаше място във Великия друиден съвет. Беше много мъдър човек, просто не беше мъдър за правилните неща. Толкова е жалко, че учението му не е било приложено в други посоки - щеше да отиде толкова далеч. Не мога да уважавам баща си заради онова, което беше.
Морис: Мислиш ли, че е имал избор по тези въпроси?
Циско: Не. Не мисля, защото той беше потомствен. Той беше в капан, както аз бях в капан. Но разликата между мен и баща ми е, че имаше част от баща ми, която знаеше, дори и когато добрата страна от баща ми, която обичаше семейството си, работеше на работното си място, беше при военните - има истинска добра страна от баща ми. Той обичаше народа, обичаше хората и хората го обичаха. Но мисля, че имаше време в живота на баща ми, когато той осъзна какво е и какво върши, мисля че бариерите в собствения му ум, в собствената му множествена личност, се бяха сринали до такава степен, че той знаеше, но знаеше също и че е потънал над главата си. Щеше да му струва живота да се отдръпне или да смени посоката. Беше твърде навътре.
Морис: Очевидно разликата е, че ти избра, направи избора да се откъснеш и да се бориш срещу това.
Циско: Да. И има волево действие във фамилията, в семейството на илюминати, има волево действие там. И аз искрено мога да кажа, че нещата които направихме, ги направихме защото бяхме инструктирани. Бяхме програмирани да постъпим така, но когато светлината светна, и се потрудихме върху спомените си, и имахме свободен избор да кажем "да го правим ли или не?", системата ни не искаше. Искахме да постъпваме правилно, искахме тази надежда, този шанс да бъдем каквото наистина искахме да бъдем, което е вродено в нас, и това е да бъдем добри. Това е най-простият начин да се каже. Аз все още се чувствам много детски, чувствам се като дете, което иска да бъде добро. Не искам да съм лоша. Не харесвам какво ми беше сторено и не харесвам какво беше сторено на други. Не беше честно. Бяха унищожени много, много животи. Едничкото нещо, което исках да кажа е, че когато за първи път излязох от системата и Фриц работеше с мен всекидневно, аз го попитах, "тези деца по света? техните баща изнасилват ли ги?". Той каза, "не, добрите бащи не изнасилват децата си". това много ме обърка, седях там, гледах го и казах, "Наистина съжалявам тези деца по света, защото не са обичани". Той каза, "о, но тях ги обичат", и аз казах "о не - ако бащите не изнасилват децата си, тогава значи не ги обичат". Аз мислех, че изнасилването е любов. Това е доста извратено.
Морис: Те просто са обърнали тези идеи наобратно.
Циско: Първият път, в който имах сълза в окото, беше, когато ми каза, че малките момиченца и малките момченца по принцип не са насилвани от бащите си, че това начинът, по който ние живеем, не е стандартът на живеене. И това ме разтрои до толкова много - това беше първият път в живота ми, в който почувствах сълза върху лицето си. понеже се чувствах толкова зле от това, че децата не са обичани от бащите си. И ми отне дълго време да разбера разликата, защото правилното е грешно, и грешното е правилно, така те програмират. Не е ли голяма работа, като се замислиш? Сещам се за това сега, и не мога да повярвам какви способности са приложили върху съзнанието ми и толкова много други оцелели по света. Колко далеч могат да стигнат.
Морис: Особено с децата.
Циско: В Иниокерн (Inyokern, град и област в Калифорния, бел.прев) имаха клетки по стените. Слагаха ни в клетките и маймуните трябваше да се грижат за нас. Имахме три. Една ни хранеше, една ни биеше, и една ни изнасилваше, за да бъдем дехуманизирани.
Морис: ... Боже... леле мале...
Циско: Все още се будя и ето ме в петдесетте ми години и когато работя по спомените си от Иниокерн в клетките - ами вижте, зависи какво искат в системата - ако искат точно определена част от ума да бъде точно определено нещо, те трябва да подредят сцената така, че каквото искат да се появи.
Морис: Така че да манипулират точно определен контекст, за да постигнат определена цел...
Циско: Да, определена картина в съзнанието. Едно дете има творчески способности, но те трябва да ни подадат креативността, от която да работим, защото, трябва да разберете, че съзнанието е под защитата на фамилията, в смисъл, че то е скрито в себе си, като кутия в самата себе си - кутии и кутии, много кутии и всяка кутия има семейство в съзнанието, или пък всичко е разположено като координатна система. Система 13 на 13 и 13 дълбока, така че скритите ви части да не се влияят от външния свят и да не влияят на него. Когато излязох във външния свят и срещнах Фриц, никога преди това не знаех какво беше това свят. Имах свободата да знам как да отида до плод-зеленчука, или къде се намираше или какво представляваше. Преди не знаех, защото бях програмирана само да върша това, което искаха от мен. Те ме будеха, даваха ми програми, слагаха ме на правилната писта, в смисъл, където ме искаха да бъда. Тръгвах да правя това, което искаха от мен, веднага щом си свършех работата, отивах обратно да спя. Нямах влияние.
Когато Фриц ми каза, че имах семейство и майка, която е още жива, помислих този човек за луд. Ето още нещо, което ще ви учуди - аз имам седем правнуци, това означава, че имам три собствени деца, които са пораснали. Когато Фриц ме запозна със сина ми, когато той беше на 30 (той е пилот) от учтивост казах, много ми е приятно да те срещна в съзнанието си. След това казах на Фриц, ти си абсолютно луд. Ти мислиш, че аз съм луда - а всъщност вие сте. Казваш ми, че съм програмирана като коте, коте за секс, и когато се гледам в огледалото, аз виждам порцеланово лице, лицето на коте, и съм на 17, и не би трябвало да остарявам. Когато някой ме гледа, съм на 50, но когато ме гледа и ме снима, на снимката аз се виждам на 17. Аз все още изглеждам на 17, но въпросът е, че бях толкова 100% програмирана, че когато Фриц искаше да ми даде истината за това как е протекъл животът ми, умът ми дори не можеше да я получи, защото имах твърде много програмиране. Отне ми две години да осъзная, че не съм коте, преди да му повярвам. Две години усилена работа всеки божи ден, за да разградя лъжите. Толкова силна беше защитата ми. Гледах всичките тези деца и ето това казах на Фриц: "Фриц, ти си абсолютно луд. Ти искаш да повярвам, че това е синът ми. Казваш ми, че синът ми е на 30 години. Аз не си спомням. Не съм го износвала". Не го помня, когато си е играел като дете. Нямах никаква идентичност с това дете, дотолкова е бил гъст мрака вътре в моя свят. Казах, "Той е на 30, а аз съм на 17 - чакай малко, Фриц, нещо не излиза. Ти си луд. Очакваш да се вържа на това? Трябва да се вържа и да повярвам, нали?". Така се държи умът. Това е само един пример. Той ме запозна с майка ми, със сестрите ми. Имах две сестри, за които не знаех.
Морис: Значи докато си работела върху паметта си, успя ли да се възвърнеш онези части от живота си, в които знаеш кои са децата ти и...
Циско: Трябваше да градя взаимоотношения. Като ставах по-силна и като обработвах спомените - първо трябваше да приема лъжата - тоест, че баща ми ме харесваше. Това беше много силна лъжа за мен. Не можех да повярвам, че баща ми някога ме бе лъгал, не баща ми. Не мога да изразя колко ми беше трудно да призная, че баща ми ме беше лъгал. Защото ако приемех първата лъжа, тогава трябваше да приема и всичките други лъжи. Не исках. Не исках баща ми да загуби лицето си. С течение на времето, с течение на месеците, трябваше вече да приема какво беше той и какво беше сторил на други хора. Ако беше сторил това с мен, а аз бях детето му, о Боже мой, какво ли е направил на толкова много други деца като програматор? И това почти успя да ме убие.
Морис: Отново, това сигурно е било съкрушително за теб.
Толкова много ти благодаря, Циско, че участва в това предаване. Знам че е много трудно да говориш за тези неща, и наистина се възхищавам на огромната ти смелост, като разобличаваш всичко това.
Циско: Благодаря ти много, благодаря ти, че ме попита.
Морис: Слушахме интервю с Циско Уийлър, оцеляла от майндконтрола на илюминатската фамилия и правителството на САЩ.
...
Е, историята не свършва сега, драги слушатели. Тя продължава точно тук по CKLN, и продължаваме с тази поредица следващата седмица. Следете тази честота, ще имаме интервю с Брайс Тейлър (Brice Taylor), бивша умствено контролирана робиня, използвана от Беия дом като президентски модел секс-робиня и от ЦРУ и други разузнавателни групи, тя също така е автор на книгата "Звездна светлина: Храброто бягство на една жена от контрола над ума" ("Starshine: One woman's valiant escape from mind control").