Виждаме, че вече и хора от научните среди започват да противоречат на същите онези неща, на които изследователи като мен противоречаха. От дълго време вече повтарям, че нищо не напуска така наречената ниска Земна орбита и ето малко наука в подкрепа на това ми твърдение – от Робърт Басано (Robert Bassano).


Crow777: Гостът ми тук е Робърт Басано. Как си, Робърт? Много се радвам, че разговаряме!

Басано: Добре съм, чудесно, благодаря ти, Crow.

Crow777: Струва ми се че има някакво разбуждане напоследък. Виждам все повече научни умове, които започват да се противопоставят на всички тези неща, които ни натякваха през изминалите десетилетия. Между другото, тъкмо направих едно интервю с Браян Мълин, което скоро ще пусна… Той е инжинер, и смята че космосът е някакъв вид течност. Можеш ли набързо да опишеш на хората онова видео, което публикува преди две седмици? Можеш ли да ни кажеш оригиналното му заглавие и къде е качено в момента?

Басано: Ами… оригиналното заглавие… Първоначално имаше две видеота, които качих. Първото се казваше “Зам-Шефът на Хъбъл не го е виждал да оперира в реално време от 25 години насам”. На база информацията, която той сподели с мен, в телефонния ни разговор, направих съпоставка между телескопа Хъбъл и “Sofia”, която е стратосферна обсерватория – партньорство между НАСА и Германската Космическа Агенция… Работата е там, че Sofia има почти идентични технически характеристики с Хъбъл…

Crow777: Чакай малко… нека те прекъсна точно тук… за да изясним нещата. Това което искаш да кажеш, е, че в твоята професионална кариера… Доколкото си спомням, ти се занимаваше с машинно учене, изкуствен интелект и други висши неща, дипломиран висшист си, всъщност още работиш върху магистратурата си, нали?

Басано: Да, дипломиран съм от една година, и астрофизиката и въобще този тип науки никога не са били основния ми интерес. Висшето ми образование е в областта на информацията и информационните изследвания. Но така се получи, че другото ми висше, което още не съм завършил, е в областта на инженерните системи, но то ме отведе до тази област… В момента правя изследване за разработването на напреднали системи в мрежа…

Както и да е… Всичко това ме отведе до полето на картинното обработване. И така започнах да работя върху напредналото картинно обработване на обекти в небето. Занимавам се с това как една машина да може напълно да идентифицира даден обект – да каже какъв вид е, каква е структурата му, на какво разстояние е, и тн.

Crow777: И това в крайна сметка те накара да разгледаш снимките, за които се твърди, че са правени от Хъбъл, така ли?

Басано: Да, започнах да разглеждам снимките на Хъбъл, и докато ги преглеждах, провеждайки изследванията си, намерих много информация на уеб-сайта на НАСА, намерих информация в Гугъл, и след това започнах да преглеждам университетската система за други видео-материали, видеографии и фотографски материали…

И се натъкнах… на “Sofia”. И си казах “Чакай малко, виждал съм тези снимки преди”. Тогава пуснах целия материал през сравнителен анализ – сравних снимките на Sofia и на Хъбъл – и започнах да сравнявам на практика идентични снимки. След това започнах да разглеждам фона им, и се запитах, “Добре де, къде са правени тези снимки?”

И така намерих няколко случая, в които Sofia е направила абсолютно същите снимки като Хъбъл, и то на точно една и съща дата.

Crow777: Чакай да разясним на слушателите… “Sofia” на практика е самолет, Бойнг 747, Робърт поправи ме, ако греша. Но както бях започнал да казвам, преди Робърт да опише тези неща, беше, че… Това което Робърт е открил е, че на практика на борда на Sofia има идентичен телескоп с Хъбъл, и че това е само една от многото телескопни системи, между които Sofia може да превключва, и един от режимите й е почти идентичен с техническите характеристики на телескопа Хъбъл.

И така… Ти намираш двойка снимки, които са идентични, намираш една и съща снимка, направена на същата дата…

Басано: Да. Въпросната снимка е на Суперновата MG 24. Намерих снимки, които са направени и от двата телескопа, в един и същи ден. Между другото, имаше три снимки – имаше една, направена от наземна обсерватория, имаше една направена от Sofia и една, направена от Хъбъл, и всичките бяха в един и същи ден.

И любопитното е, че снимката от Sofia беше с по-добро качество. Беше с по-висока резолюция от тази на Хъбъл. Въпреки че трябваше да е на 530+ км над МКС (Международната Космическа Станция), а Sofia лети на 14 км от земята, поместена в Бойнг 747 за специални цели, който лети с 1000+ км в час.

И това е толкова съмнително… Точно в този момент реших да задълбая в Хъбъл.

Цялата информация, с която се сдобих, я взех от уеб-сайта на НАСА. Прегледах им целия сайт. И стигнах до онази секция на сайта им с човешките полети. И открих материалите за STS 31, и там имаше снимка на настоящия директор на програмата, Чарли Боудън, когато е бил командир на мисията STS 31. И пояснението под снимката… се казва… това е Чарли Боудън, и тн. … вътре в совалката, в товарното отделение, подготвящ космическите костюми, и че EVA е било отменено за тази мисия, и че са пренасяли Хъбъл.

[Бел.прев: EVA – Extravehicular activity – означава излизане / операция в открития космос]

И си казах… Чакай малко, EVA е било отменено за тази мисия? Значи никой не е излязъл навън? Никой не е избутал Хъбъл навън, за да излезе в орбита? Това означава, че STS въобще не са достигнали 530 км. И след това започнах да се ровя малко по-дълбоко, и си мислех, че ще мога да намеря някакви видеота в YouTube. Но всяко видео, което се намира в YouTube, дори онези, качени от самата НАСА… нали знаете, показват излитането през 1990, показват и някаква космическа дейност вътре в STS, показват видео как онези вътре говорят за това… И показват нещо, което ПРИЛИЧА на Хъбъл, показват как механичната ръка се движи, как се опитва да го изкара от товарното отделение… и после не се вижда нищо повече. Има видеота за обслужващи мисии… Не съм подлагал на голямо съмнение обслужващите мисии… Само че си казах… Добре, нека се заровя още малко.

И открих една интернационална база данни, наречена FAI – Federation Aeronautique Internationale (Международна Федерация по Аеронавтика). FAI.org

 

И… тази организация съществува ОТ ПРЕДИ НАСА. Мисля, че е създадена през 40-те години. Теодор фон Карман (Theodor von Karman)  – никой не знае кой е той – Кармановата линия, линията между атмосферата и космоса, е наименувана на него. Той и група други физици и учени се събрали, направили голяма конференция в Швейцария… или май беше Австрия… И те искали да дефинират откъде точно, всъщност, започва космосът. Така решили да дадат началото на международен стандарт за това откъде всъщност започва космосът. И те решили, че това ще бъде на 100 км от повърхностния център на Земята…

Crow777: И това е наречено “Кармановата линия”, нали така?

Басано: Да. И това може да се променя с известно число метри заради слънчевия вятър, който кара атмосферата ни да се разширява и свива. Така че по време на Слънчевия цикъл може да има време, в което атмосферата се разширява и на човек ще му се налага да лети на по-голяма височина… Но ако вярвате на телеметричните данни на НАСА – а аз ви казвам още отсега: не можете да вярвате на тези данни, защото могат да се изкривят, могат да се фалшифицират, могат да се прекарат през различен софтуер, който да ви покаже нещо, което вие си мислите, че е Кармановата линия по телеметрични данни, но не е възможно да се потвърди. Такива неща вече си позволява НАСА.

Но интересното е, че DLD класифицира космоса на 80 км. А НАСА… не съм сигурен дали НАСА приемат, че космоса е на 100 или 80 км… Без значение…

Понеже, когато отидох да разгледам базата данни на FAI, и написах в търсачката… значи, отидох на FAI.org, и отидох на “космически рекорди”, само че тук трябва да се уточни нещо. Само защото на уеб-сайта им пише “космически рекорди”, това не означава, че трябва да е поставен рекорд. Защото ако този точно раздел от уеб-сайта подчертава, че това е изрично за поставени рекорди, тогава защо ще поставят там и обслужващите мисии?

Понеже има много извършени мисии, много мисии са били започвани от НАСА, при които не се е поставял никакъв рекорд. Знае се, че ако някой е пропътувал някакво разстояние, някой друг е счупил този рекорд. През цялото време се чупят рекорди. Само че – старите рекорди се пазят в записа.

Сега… Хъбъл, на практика… е трябвало да тежи 12 тона. Висок е 13 метра. Да го кажем така – в товарното отделение на совалката е имало половин метър пространство отстрани. Това значи, че Хъбъл едва е успял да влезе вътре в тази совалка.

И когато отидох, и написах в търсачката STS 31… Никакъв резултат. Написах го по различен начин – никакъв резултат. Написах го по три различни начина. Нямаше никакви резултати.

Така че реших да напиша името на всеки един, абсолютно всеки един член на екипажа на STS 31. На никой името не се показа – никакви резултати.

Казах си добре, нещо не го намирам. Затова реших да напиша годината – 24 Април 1990. Нали?

…НИЩО, намиращо се на Земята, не е напускало Земята през годината 1990…

Crow777: Значи STS 31, която се очаква, че трябва да е занесла Хъбъл до орбита…

Басано: Да, на 24 Април 1990, когато Хъбъл би трябвало да е излетял от Кейп Канаверал (ракетен полигон във Флорида, бел.прев), совалка трябва да е излетяла към космоса с 12 тона товар…

Crow777: Значи ти търсиш архивния запис за рекорда на началното изстрелване, което е трябвало да напусне планетата Земя…

Басано: Да, трябвало е да поставят рекорд, точно така…

Crow777: Но освен рекорд е трябвало и за първи път да изнесат Хъбъл в орбита…

Басано: Да. И това, разбира се, е преди да открият огледалната аномалния.

И тогава реших да преровя цялата база данни. Казах си – Добре, трябва да сърфирам за всяка една стойност от това излитане. Знаем, че е излетял много тежък товар, така че си казах… ще кликна върху “най-голяма тежест, издигната на най-голяма височина”. Човек би си помислил, че 12 тона ще да е била много голяма тежест през 1990г, издигната до най-голямата височина, която е 530 км…

Crow777: Да, това ще си помисли човек…

Басано: Казах си, добре, нека да телефонирам на FAI.org… Нека да ги питам за това, понеже може да се окаже някаква грешка в базата данни. Нали разбираш, може би пък нещо не е наред с моята система. Така че изчистих всичко, изчистих си курабийките, изчистих си кеш-паметта, рестартирах всичко, програмите за сигурност, всичко. Върнах се и пак потърсих. Отново никакви резултати.

Накрая реших да пратя и-мейл до FAI, за да ги питам за това. И те ми върнаха съобщение – “Извинете, но нямаме записи в базата данни за това, за което ни питате, за тази мисия”.

Crow777: Боже Господи… Значи буквално, буквално това, което казваш, е че – Мисията, действителната мисия, която е трябвало да изнесе телескопа Хъбъл в космоса за първи път и да го постави в орбита, за да направи онова, за което е бил направен… няма запис за тази мисия…

Басано: Да. Казаха че няма данни.

Но човекът оттам ми прати нов и-мейл, каза ми – “Можете ли да ми дадете малко повече информация?”. И добре, пратих му линка към НАСА относно космическия сателит Хъбъл, изпратих му данните за мисията, всичко което се намираше на уеб-сайта на НАСА, обобщаващо мисията. И отидох и малко по-далеч.

ООН, Обединените Нации, имат космическа администрация. ВСИЧКО, което е изстреляно от повърхността на тази Земя, всяко нещо което е трябвало да прекоси небето, с цел космоса, трябва да бъде регистрирано в ООН…

Crow777: Шегуваш се…

Басано: Не се шегувам, давам ти линка, можеш да отидеш на уеб-сайта на ООН, качил съм видео в YouTube за това…

Crow777: Ха-ха-ха…

Басано: Можеш да отидеш на уеб-сайта на ООН и можеш да провериш сам.

И отидох в ООН, на сайта, и видях списъка – архивния запис на САЩ при тях… И после отидох на описанието – описанието на обекта, който е бил изстрелян в космоса. И там пише – било е космическо превозно средство, пренасящо хора, имало е ракети за еднократна употреба, носещи ракети, и после – не-функционални предмети. Така е класифициран.

Crow777: Значи… не пише нищо за телескоп?

Басано: Не, не пише нищо за телескоп. Сега… чакай… чакай… Трябваше да направя сравнение. Така че реших да въведа номенклатурата и регистрационния номер на ДРУГ телескоп, за който твърдят, че е активен. И това е Шандра.

Телескопът Шандра. Той е бил изстрелятн 9 години след Хъбъл. И си викам, Чакай малко… как така ще пращаш друг телескоп, да прави същото нещо като Хъбъл, 9 години след него? Охоо, значи сега вече имам доказателства, за да докажа, че Хъбъл не съществува, или пък е бил свален обратно на Земята, защото по-късно са качили по-напреднал телескоп, който по случайност се намира на същото място, където Хъбъл уж трябва да бъде…

Crow777: Искаш да кажеш, че въобще не можеш да намериш оригиналния манифест, запис или каквото и да е споменаване, че високо-технологичен телескоп, който едва се е побирал в космическата совалка, е бил изстрелян в орбита? Аз си мисля, че това само по себе си е доста добро доказателство…

Басано: Да… Само че трябваше да се уверя, понеже, виждаш ли, питах ги “Моля ви, бихте ли проверили пак? А каква е процедурата, за да се въведе нещо в базата данни на FAI?”

И той ми казва “Ами… ние взимаме информацията директно от самата агенция, за която се отнася. Те изстрелват нещо, дават ни началните данни, и, след като се върнат, обикновено 3 до 6 месеца се въвежда в базата данни, след което се регистрира и сертифицира като рекорд”. И аз го питам, Значи никога нищо не е вкарвано като данни? И той ми казва “Отидох да погледна в архивните папки, там няма такава папка. Няма документ на хартия”.

И оставих нещата така.

Когато отидох до космическата администрация на ООН, и потърсих за “Хъбъл”, и после видях какво беше описанието на совалката там… И после погледнах за “Шандра”… там в действителност се обясняваше какво трябва да наблюдава Шандра! И ето го шокиращото нещо, което още не съм го казвал на никого, ти ще си първия, пред който го разкривам.

Когато отидеш на уеб-сайта на космическата администрация на ООН, и вкараш името “Шандра”, там пише, че задачата на Шандра е да гледа към небето. Разбираш ли? Шандра не гледа към звездите.

Crow777: Добре де, а към какво гледа?

Басано: Слушай… ще ти го прочета дословно, към какво трябва да гледа Шандра… Само преди това нека да довърша каквото казвах за Хъбъл.

Та, затова реших да направя телефонното обаждане да HST (Hubble Space Telescope, управата на операцията Космически Телескоп Хъбъл, бел.прев). Понеже исках да питам за това. И затова реших да направя спонтанно обаждане, без предупреждение, за да може да се види от всички и да не може никой да ме обвинява, че било фалшиво и тн.

Просто се обадих, исках да се свържа със заместник-ръководителя на програмата, казах си името и какво ме интересуваше. Разказах си всичко, обясних му, че работя върху приложения за дълбока картинна обработка (advanced imaging processing application) и така… просто завързахме разговор на тази тема…

И той каза, че за тези 25 години, откакто заема поста в програмата, никога не бил виждал Хъбъл в реално време. Казва, че бил виждал само обслужващите мисии.

Crow777: Чакай, това този от Sofia ли е, или този от Шандра?

Басано: Не, това е онзи от Хъбъл.

Crow777: Това е шефа на Хъбъл?

Басано: Да.

Crow777: Чакай сега, чакай че се обърках… Каква му е играта на този? Каква му е титлата?

Басано: Майкъл Мислински (Michael C. Myslinski) е заместник-директор операциите за космическия телескоп Хъбъл.

Crow777: Ясно. И какво иска да каже с това? Никога не е виждал събрани данни, никога не е виждал видео на живо, изображения взети в настоящето?

Басано: Не, виждал е събиране на данни, защото той седи зад монитора с телеметричния поток данни, но никога не е виждал Хъбъл “вътре”, не е виждал товарното отделение на STS. Каза, че е виждал обслужващи мисии, но не уточни дали тези обслужващи мисии ги е виждал в реално време. Разбираш ли? И за мен, за някой, който се съмнява в това дали въобще сме ходили в космоса, онези изображения на обслужващи мисии може да са били кой знае от къде.

Crow777: Точно така.

Басано: И само да те светна – имат зелен екран във водната тренировъчна камера.

Crow777: Който аз съм виждал. И откакто първоначално открих това, се опитвам да намеря хубави снимки, на които се вижда, понеже те правят всичко възможно да скрият този зелен екран. Мисля, че се свива на ролка в малка тръбичка, защото повечето снимки, на които можеше да хванеш малко крайче от него, сега не са толкова лесни за намиране.

Басано: Да… абсолютно прав си за това…

И, работата е, че аз имам снимки на това – имам снимки как астронавтите, под вода, слагат новите камери вътре в Хъбъл. И когато смесиш това със снимката, с твърдението им, че са го направили в космоса? Съвършено е…

И когато питаш хората защо го правят под вода, те казват, че, видиш ли, упражняват се, и понеже в космоса всичко трябва да е точно така, както са го правили на Земята, затова го правят под вода. И аз не противореча на това. Само че… когато направиш съдебен анализ на снимката (photo-forensic analysis), виждаш къде са проблемите…. Както и да е…

Освен това, в крайна сметка телефонирах и в Sofia относно това. Завързах разговор с Николас Веранико, от програмата Sofia. И с него говорихме за това какво може да прави телескопът Sofia. И той казва, Да, имаме 250 микронова инфра-червена способност, за виждане на неща в различни дължини на вълната, различни светлинни спектъри.

Crow777: Значи с други думи, това което ти казва е… за да могат да разберат слушателите… Че телескоп на Бойнг 747, летящ на голяма височина, има по-голяма способност да засича неща в инфра-червения спектър, от способността на телескопа Хъбъл, който е в космоса.

Басано: Да, беше много точен. Каза, че Хъбъл има 5 микрона способност, мисля че каза между 2.5 и 5 микрона способност, на 530 км, при буквално много ограничена атмосфера… И каза, че Sofia, летяща с 1000 км в час, има 250 микрона способност, гледаща през два или три различни слоя атмосфера.

Crow777: Ха-ха. И не само това, ами трябва да добавиш и колана на Ван Алън и всички останали глупости, понеже гледа и през тях.

Басано: О, за Ван Алън мога да ти кажа толкова много шокиращи неща… Изрових много информация за него от Университета на Айова. Той никога не е завършил изследването си, така и не е успял да прати ракета на 10 000 км…

Crow777: Дай да не се отклоняваме от разговора за сега… Но ясно е, че колана на Ван Алън е просто поредната простотия, няма какво да го обсъждаме.

Басано: Да… просто е странно…

Та, Николас ми обяснява всичко, на което Sofia е способна.

И аз му зададох направо въпроса.

Казах му, Знаеш ли какво? Това са ябълки и портокали. Това, което Sofia може и това, което Хъбъл може, са ябълки и портокали. Само че кое от всичко са ябълките, и кое от всичко са портокалите? И почнахме да се кикотим и да се смеем…

И той ми казва, като го питах… Казах му, Ей, знаеш ли, видях една снимка. Една снимка, взета на точно определена дата, снимка на Суперновата MG 24. И той ми казва, “Да, знам за тази снимка”. И аз казах, Така ли? А можеш ли да ми обясниш как Sofia е направила точно същата снимка като Хъбъл? На абсолютно същата дата? На абсолютно същия обект в космоса?

И той ми казва, “Да, мога!”. Казва, “Аз бях на тази мисия”. Викам, НА тази мисия? Бил си на борда на Sofia, когато е направена тази снимка? И той каза, “Да, ние направихме снимката!”

Crow777: Джакпот…

Басано: Да, джакпот. Казах си, Боже, не мога да повярвам, че току що ми каза това. И това потвърди каквото вече предполагах! Бях се усъмнил, бях си приготвил обвиненията и доказателствата, и ми трябваше само някой да ми потвърди. Това беше всичко, което ми трябваше, да потвърдя.

И той ми каза… Че Sofia има цели 7 различни инструмента. Седем телескопа! Каза ми седем…! не можеше дори да ми потвърди кои телескопи. Съгласи се да ми прати списък с телескопите! И някои от тях имат закодирани имена. Няма да видиш същите имена като онези, които са били изстреляни с ракетите… но мога да ти кажа, гледайки по техническите характеристики…

…че всеки един телескоп, който твърдят, че е там навън в космоса – не е в космоса. Всъщност са на борда на Sofia.

Е, няма да кажа “абсолютно всеки един”, но той казва, че те могат да пре-екипират и да сменят телескопите на всеки два дни. Отнема им два дни да сменят телескоп и да сложат друг на негово място.

Crow777: Да… нека го кажа вместо теб: НИЩО не преминава отвъд каквото наричаме ниска земна орбита, включително машини. Само че трябва да те попитам. Видя списъка… Или не, чакай да се върна малко назад.

Значи, за да могат слушателите да разберат, какво току що каза Робърт, е че космическият телескоп Хъбъл не съществува. Той изнесе поне три добри причини как и защо може да се докаже това. Само че след това свърза въпроса със Sofia, което е един Бойнг 747, летящ на голяма височина, използващ почти идентичен телескоп, който явно дори е малко по-добър от предполагаемия телескоп Хъбъл… САМО ЧЕ, каквото Робърт казва е, че дори не е нужно да има космически телескопи, защото Sofia може да прави снимки вместо всички тях и без това…

Но… Ти видя седемте типа телескопи. Въобще някои от тях оптически ли са? Въобще някои от тях имат ли видимостта на човешко око?

Басано: Ами… по този въпрос не съм сигурен. Понеже, виж, все още преглеждам техническите характеристики от списъка, понеже искам да ги сравня с различни неща, които уж имаме в космоса…

Crow777: Чудех се, понеже… Още през 90-те години, когато се сдобих с първия си телескоп, по онова време вярвах, че Хъбъл е истина, и си взех филмова камера и прекарах часове, проследявайки звезди, опитвайки се да си направя мой си мини-Хъбъл снимки… преди да започна да осъзнавам, че всичко това бяха глупости, защото започнах да изследвам онези изображения още в онези години…

И това, което откриваш, е че почни НИЩО не се намира в зрителния спектър…

Басано: Първото нещо, което искам да изясня, е следното.

Програмата Sofia на борда на Бойнга 747 стартира в началото на 2000г. Така че, ако някой иска да се усъмни в съществуването на Хъбъл, понеже Хъбъл е изстрелян през 1990г…

Crow777: А той тогава имаше лоши очи, нали! Имаше лоши очи и трябваше да отидат и да го коригират! И дори има голяма времева дупка, което е в полза на аргумента ти…

Басано: Ами, интересното нещо е следното. Намерих видеото онлайн, което беше качено от Научната фондация на НАСА, относно антарктическите балонни модули. И те предоставят таблица, графична таблица, показваща… нали знаеш, от едната страна вертикалната линия показва височината, а отдолу, хоризонталната линия показва товароносимостта. Колко тежък товар балона може да занесе на каква височина и за колко време.

И… ако хората видят експеримента Ийбекс в YouTube, или в интернет… Пускат в небето телескоп, тежащ 3600 кг (8000 паунда), бил е горе-долу две трети от размера на Хъбъл. С балон. Изглеждал е почти идентично с Хъбъл. Издигат го на почти 4.5 км. И това в Антарктика.

[Бел.прев: Не успях да намеря точния експеримент в Гугъл само по произношението, но определено се намира групата на въпросните експерименти. Произношението [Ийбекс] е на 32:00 от клипа.]

Crow777: Уау.

Басано: БАЛОННАТА програма е по-стара от космическата програма. Те ползват балони за въздушно разузнаване и проследяване от повече време, отколкото НАСА е съществува.

Crow777: Да, а и имаш цялата онази работа с пропагандата на Стар-Трек. А и сега се появи и тази реклама на Hennessi, която показва, че космосът е течен и че има, не знам как би го нарекъл, нещо като фирмамент, аз го наричам бариера… че има някакъв вид бариера там горе, но както и да е… Продължавай…

ЕДИНСТВЕНО НАПЪЛНО АВТОРСКО ИЗДАНИЕ НА ТОЗИ РЯДЪК РЪКОПИС. Предопределено е било, че малцина избрани от време на време трябва да преминават границата, която разделя настоящия смъртен живот от бъдещето. Написана преди повече от век, Джон Ури Лойд е визионер, говорещ за далечни светове, мъртви цивилизации, други измерения и най-вече, за един свят, който малцина от нас някога ще посетят... свят, скрит под краката ни вътре в Земята. Вдъхновен от фантастичното - особено от изкуството на алхимията - авторът разкрива в този отдавна изгубен ръкопис как се е присъединил към тайно общество и как е бил въведен в полето на мистицизма. Част от това духовно пътешествие включвала възможността за осъществяване на контакт със свръх-човешко, невидимо същество, в една пещера в Кентъки. Заедно били транспортирани до друго царство, изпълнено с магия и почуда. Някои го поставят в категорията на "Алиса в страната на чудесата"... къде свършва магията и къде започва? Решете сами.








Едно от множеството естествени последствия от движението със свръх-светлинна скорост в Реципрочната система е заключението, че свръх-светлинното движение не "пътува във времето" към миналото или бъдещето, а предизвиква инверсия на физическата структура.

Бележка от автора: Дюи Ларсън, "Показателят на плътността при звездите бели-джуджета" [Dewey B. Larson, “The Density Gradient in White Dwarf Stars”] обсъжда въпроса как имплодиращото ядро на суперновата експлодира в аспекта на времето, предизвиквайки свиване и инверсия на плътността на пространството.

Луните и планетите в стабилни орбити, тъй като имат "инверсна плътност" на структурата си, сходна с тази на звездите бели джуджета, водят до заключението, че са кухи в сърцевината си (най-ниската плътност) и имат плътна, защитна повърхност.

Бележка от автора: Телата без орбити, или с елиптични орбити, са просто мъртви и изцяло материални.




Концепцията е достатъчно проста; тези светли точки в небесата имат сияйна повърхност с тъмно, плътно, темпорално (времево) ядро.

Бележка от автора: Короналните дупки, "... области, където короната (повърхността) на Слънцето е тъмна" (НАСА) са примери за това.

Направете геометрията им реципрочна, като ги обърнете с вътрешното навън, и ще получите тъмна, плътна повърхност, с искрящо ядро. В астрономията първото се нарича звезда, а второто - планета.






Исторически, откритието на този "инверсен показател на плътността" на Земята е дошло по несвързани начини, от сеизмичното озвучаване на земетресенията, дълбокото минно дело, езотеричното познание или метафизичните изследвания, които са били исторически документирани като теорията за Кухата Земя. Астрономичната структура на Ларсън, както е описана във "Вселена на движението", не само посочва, че Земята е куха, но и че всички други плантети, луни и звезди-джуджета следват същия модел: теорията за кухата планета. Тъй като "кухата планета" е естествено последствие в Реципрочната система, не са ви нужни разни контактьори да правят ченълинги на извънземни, нито пък ви трябва адмирал Бърд да пише дневници за полета си над полярния отвор, за да можете да го опишете. Структурата на Земната вътрешност може да бъде описана с огромни подробности просто чрез логически заключения.

---

Бел.прев:
Не е нужно да имате свръх-естествени преживявания, нито да сте последователи на секта, нито да сте фенове на фейсбук Ню-ейдж шарлатани, нито да контактувате с демони, ангели и видения, за да опознаете езотериката.
Всичко това са морално остарели методи и не е нужно човек да губи достойнството си, за да опознае Творението, в което живее. Думата "езотерика" споделя обща черта в дефиницията си с думата "окултно" - и двете означават скрито знание. Живеем в ПОСТ-АПОКАЛИПТИЧНИТЕ Библейски времена. "Апокалипсис" означава - разкриване на всички тайни.
Затова на ден днешен никой няма нужда от свръх-естествени преживявания, секти, тайни общества, общуване с други същности, и не е нужно да губи достойнството си по какъвто и да е начин, превръщайки се в последовател или послушник на учители или авторитети, за да знае истината, да разбира истината и да използва истината за себе си.

---

Формирането на звезди бели джуджета, планети и луни е последствие от звездна или планетарна експлозия, имаща достатъчно енергия да изхвърли повърхностните слоеве при експлодирането в аспекта на пространството, докато едновременно с това имплодират по-тежките елементи в ядрото, създавайки експлозия в аспекта на времето. Това, което виждаме в пространството, е облак от останки и прах, и едно малко, твърдо ядро, която първоначално прилича на "черна дупка", въпреки че е просто материя, движеща се със свръх-светлинна скорост и излъчваща рентгенови лъчи и гама лъчи, както Ларсън описва в статията си "Астрономически източници на рентгенови лъчи" [Dewey B. Larson, “Astronomical X-Ray Sources,” ISUS, Inc., Salt Lake City, UT, 1974]. Интересен момент тук е, че черната дупка, бидейки материя в диапазона на свръх-високите скорости, демонстрира анти-гравитационно движение в пространството - няма да засмуква всичката материя около себе си като канала на космическа мивка, а ще отблъсква материята (в крайна сметка, това прави анти-гравитацията). Така че това, което се вижда през телескопите, е невидим (по-бърз от светлината) източник на интензивна гравитация, който е избутал всичките останки в пръстен около себе си.

Бележка от автора: Движението в 3D времето се наблюдава в 2D "еквивалентното пространство" като сянка, опитваща се да възприеме равнинна геометрия, като например пръстен, кръг.

Този пръстен погрешно се възприема като орбитиращи материални натрупвания. Защото тази "черна дупка" все пак е материална структура, темпоралното (времевото) движение евентуално ще намалее, довеждайки до появата на видими, инфра-червени и радио-излъчвания, променяйки тялото в кафяво джудже. Дайте й достатъчно часовниково време, и тази черна дупка просто ще изстине до бяло джудже, после ще започне да се загрява, за да се присъедини към основния звезден цикъл.

Бележка от автора: Звездните структури, които имат достатъчна темпорална скорост, за да се предвижат в космичния сектор, се наричат квазари, а не черни дупки. Веднъж след като движението прекрачи границата на тази дискретна единица на скоростта, черната дупка се превръща в реципрочното си: бяла дупка, която евентуално ще изчезне от наблюдаемото поле, защото темпоралната (времевата) гравитация ще издърпа структурата й в ненаблюдаемото, етерно поле.

Множество разумни концепции, приемани за истина през 19-ти век, в днешно време се смятат за боклук, и това е дело на свръх-образованите ни модерни научни мислители. Такова е положението и с концепцията за етера - или по-точно, понеже ги е много срам от това, че изследователите през 19-ти век всъщност се оказва че са били прави, тези модерни учени скриха концепцията за етера на тъмно - тъмна материя, по-точно.

Бележка от автора: Уикипедия: "Тъмната материя е вид хипотетична материя в астрономията и космологията, която има за цел да обясни определени ефекти, които изглежда са резултат от някаква маса, при положение, че такава маса не може да се наблюдава никъде. Тъмната материя не може да се наблюдава директно с телескопи; тя явно нито излъчва, нито поглъща светлина или друга електро-магнитна радиация в значима степен." Което по случайност е съвършено същото описание на етера в текстовете от 19-ти век. Тъмната енергия по принцип се свързва с етера, но тя всъщност просто представлява Прогресията на естествената отправна система от трудовете на Ларсън.

Никой от изследователите от 19-ти век не се споменава в изследванията на тъмната материя, за да може тези "експерти" да пожънат славата от откритието на тази невероятна, нова, вековно стара идея за себе си и да обяснят защо Вселената не се държи по начина, по който трябва... според модерната теория.

За да мога да обясня останалото съдържание от документа "Колонизацията на Тиамат", трябва да ви запозная с две концепции, като отново използвам контекста на Реципрочната система на Теорията на Дюи Б. Ларсън (Dewey B. Larson).

Бележка от автора: Книги и документи от Реципрочната система на Теорията могат да се намерят на http://reciprocalsystem.org .


Бел.прев: Както е обяснено в първите коментари от темата, този конкретен автор разглежда Реципрочната система индиректно. Използва я като контекст, който обяснява човешката история във връзка с извънземните. Последните няколко извадки и преводи тук са от поредицата му статии "Колонизирането на Тиамат".
Евентуално, ако има интерес, по-натам може и да преведа основната тема на статиите му, които говорят за шумерските богове-извънземни, за рептилите, атлантите, лемурианците и прочие познати образи в контекста на Рацепрочната система... но за мен лично тези неща са твърде спорни и все още не съм решил дали си заслужава да ги подкрепя, като си инвестирам времето в тях.



1. Нова концепция за етера, дефинираща го като проекцията на Ларсъновия космичен сектор (равнината на 3D координатно време и часовниково пространство) в Ин пространството ("еквивалентното" или вортексното пространство).

2. Теорията за кухата планета - не само кухата Земя, те всичките са кухи - звездите и луните, също! Но, както обикновено, конвенционалната мисъл все върви наобратно - или, в този случай, отвътре-навън.












Реципрочната система се основава на реципрочното отношение между пространство (П) и време (В), което конвенционално наричаме отношение между скорост (п/в) и енергия (в/п). Във Вселената на движението, само това има - пространство и време - нищо друго. Разполагайки само с тези два избора, това много ни улеснява в разбирането, защото ние вече знаем всичко за 3D пространството с часовниково време. Ние наблюдаваме пространството като вакум, в който има частици (атоми и молекули и др). Тъй като пространството е празно, тази "атомна прах" не може да бъде пространство - така че единственият друг избор е време.





Атомите на Ларсън са просто времева (темпорална) ротация в три измерения - с други думи, "съдържанието, съществото" на атома е физическа структура в 3D времето, на която е дадено координационно местоположение (точка) в нашата наблюдаема, координатна пространствена система. Местоположението е в пространството (Ян), структурата е във времето (Ин).

Бележка от автора: Ако сте запознати с Ин-Ян модела на Вселената, просто заменете пространството с Ян и времето с Ин, и на практика ще получите теорията на Ларсън. Веднъж след като преминете през началните сложности на концепцията, всичко останало доста прилича на нещо като Тао на движението. (Скорошните изследвания на форума "Реципрочната система 2" в момента разпознават еквивалентното пространство, ротационната проекция на времето върху пространството, като Ин пространство.)

Това също ни казва нещо важно: ние считаме, че атомите са твърди тела (в различни състояния), а атомите са време, така че следователно времето прилича на твърдо тяло - и точно това е същността на етера - "твърдото тяло на времето". Всичките ни материални частици, атоми и молекули са всъщност малки топки твърд етер, залепнали върху едно 3D, празно, разграфено пространство, точно както казвали изследователите през 19-ти век.





Сега си представете реципрочната перспектива. Ларсън се съгласява с Едингтън, че всичко, което съществува в пространството, също съществува и във времето и всичко, което съществува във времето, също съществува и в пространството. И това включва три измерения на пространството, три измерения на времето и часовници: часовниково време и часовниково пространство. От наблюденията си правим извода, че имаме местоположения в пространството и структури във времето, така че реципрочното отношение също трябва да съществува: местоположения във времето, със съответстващи им структури в пространството. Точно това изследователите от 19-ти век наричат етерно царство, а Ларсън го нарича космичен сектор.

Бележка от автора: Както казах в статията "Хомо Сапиенс Етикус", одухотворената жизнена единица е агрегат от материални и космични молекули, следователно имаща местопложения и структури и в двата сектора.

Бел.прев: Всъщност, ЛИЧНОТО ми мнение е, че именно това трябва да се разбира под твърдението, че сме "многоизмерни". А не че съществуваме в много измерения едновременно.





Тази интерпретация на пространството, че е "празно", и че времето е "пълно" дава възможност двете концепции да съществуват заедно и съвместно - материалната перспектива за "малки топчета от време в космическия вакум", и оригиналната космична/етерна концепция за "малки мехурчета пространство, плуващи в твърдия океан на времето". Съвместното и безпроблемно съществуване на тези две концепции съзвада по-завършено разбиране за Структурата на Физическата Вселена.

Бележка от автора: Дюи Ларсън, "Структурата на Физическата Вселена", Издателство North Pacific, Портланд, Орегон, 1959г.
[Dewey B. Larson, The Structure of the Physical Universe, North Pacific Publishers, Portland, OR, 1959]

Ларсън не е безгрешен и е минал "напряко" в астрономическото си изследване, като е използвал наготово данните, предоставени от астрономите през 1950г, като база за стеларните изчисления, вместо да се опита да извлече стеларна и галактическа геометрия директно от физиката на движението.

[Бележка от автора: Ларсън все пак е използвал ядрената физика за времето си, за да определи, че стеларната еволюция, и следователно че галактическата еволюция, е наобратно, както следва от начина, по който звездите генерират енергия. Работата му върху червеното отместване на квазарите и пулсарите също произлиза от ядрената физика, тъй като квазарите дори не са били открити до преди 1960г, чак 10 години по-късно.]

И логично, системата му работи както е обяснено.

Само че, тъй като е скочил от ядрени директно към стеларни данни в един единствен ход, той е прескочил някои важни, междинни последствия, които подреждат пъзела и обясняват какво всъщност е онова, което виждаме на нощното небе. Цялата теория на Ларсън се основава на концепцията за скаларното движение, и смешното е, че грешката му е в мащаба (скалата)!





Първоначалният проблем бил този: Вселената постоянно се разширява. Гравитацията е обратното на това разширяване - тя е компресия.

[Бележка от автора: Гравитацията е "пространство, обърнато навътре" и заради реципрочното отношения, тя също така е и "навън във времето". В Реципрочната система, цялата атомна ротация е "навън във времето", и следователно произвежда гравитация "навътре в пространството", директно от структурата си.]

Бел.прев: Отворете си ушите и се концентрирайте и за още една важна вметка:
Магнитните полюси не се привличат един друг - те не са инициаторите на това привличане. Нито са инициаторите на отблъскването си. Когато два разноименни полюса влязат в гравитационния обхват един на друг, помежду им се образува зона на свиващо се, имплодиращо пространство. САМОТО ПРОСТРАНСТВО помежду им се свива, придърпвайки двата магнита един към друг. Полюсите не се привличат взаимно.
И обратното - когато два еднакви полюса навлязат в обсега на гравитационния си лимит един на друг, помежду им пространството експлодира - поражда се зона на разширяващо се пространство - и поради това двата магнита се отблъскват.
Някой ден ще публикувам материалите, свързани с изследванията, водещи до тези изводи и резултати, но материалът е много обемен, затова не е в незабавния дневен ред.



Това "Хъбъл-разширение"... [К.В.К. Неру, "Гравитационният лимит и Законът на Хъбъл", Реципрочност 16, № 2 стр. 11 (KVK Nehru, “The Gravitational Limit and Hubble’s Law,” Reciprocity 16 № 2 page 11)]... иска да избута всичко е да раздалечи всяко нещо от другите неща със скоростта на светлината, докато гравитацията иска да придърпа всичко едно към друго със скоростта на светлината. В една гравитационно-слепена система съществува равновесие между навъншното разширение и навътрешното свиване, което води до нашата конвенционална триизмерна координатна система. Отвъд гравитационния лимит, обаче, навъншното разширение надделява. Представете си онзи пример с разширяващия се балон с нарисувани точки по него. Като се разширява балона, всички точки по него се раздалечават повече и повече една от друга - това е скаларното движение, то представлява промяна в мащаба, промяна в скалата. Ако добавите една точка между две точки, тя също ще продължи да се отдалечава от останалите и никога няма да се сблъска с друга. Точно това е случаят с фотоните и "пространството" извън гравитационния лимит. Те са просто нови фотонни "точки" и се отдалечават една от друга и от всичките звезди - те просто не могат да пресекат Празнината.

За да се поправи проблема, трябваше да се елиминират зоните на разширение между звездите, което означаваше, че трябваше да се намалят разстоянията между тях - и то значително. Това неизбежно повдигаше въпроса защо тези разстояния, които в началото са били измерени посредством триангулация, бяха толкова завишени. Методът на триангулация е достатъчно прост, измерва се ъгълът между Слънцето и звездата, която се измерва. Изчаква се 6 месеца, докато не отидем от другата страна на Слънцето, и се прави ново измерване, така че да се получи триъгълник с известна дължина на основата (2 AU) и два ъгъла при страните. По-късно се е използвал "звезден паралакс", което е подобна концепция, измерваща промяната по отношение на фоновите звезди (за които се предполага, че са неподвижни и че онези звезди са всъщност на заден план зад звездата, която се опитваме да измерим). По този начин сме се сдобили с всичките си галактични и стеларни разстояния.

Само че гравитационният лимит - една концепция, която е неизвестна на модерната астрономия - не се е взимала предвид. Смятало се е, че космосът е триизмерно пространство, хомогенно 3D навсякъде, което всъщност не е така. Изследвания на кълбовидните клъстери и галактиките показват, че звездната система се движи като вискозна течност или горещо твърдо тяло - а не като обекти, летящи наоколо като газови молекули във вакум. Всички звезди и мъглявини изглежда са взаимно обвързани, и то доста здраво. Изглежда, че галактиките имат съвсем същата структура и поведение като водовъртежа в мивката, когато махнете запушалката.

[Бележка от автора: К.В.К. Неру, "Голямомащабната структура на физическата Вселена: Космическите мехури", Реципрочност 20 № 2 стр. 5 (KVK Nehru, “The Large-Scale Structure of the Physical Universe: The Cosmic Bubbles,” Reciprocity 20 № 2 page 5)]

Това наблюдение дава възможност да се проумее ефекта, който гравитационният лимит има върху всичко онова, което виждаме. По същество, 3-измерният регион вътре в гравитационния лимит има структура, подобна на структурата на чистата течност, докато регионът, който е извън гравитационния лимит е по-скоро като газ. Сега имаме проста аналогия, с която да онагледим какво се случва: скочете в езеро и погледнете нагоре към обектите във въздуха. Ако някога сте се гмуркали или сте плували в лодка, може би знаете за проблема с ъгъла на пречупване.



Ако се приближите до една лодка под водата, пресегнете се нагоре към нея и се опитате да се хванете за стълбичката отстрани - ще пропуснете, защото стълбичката не е там, където я виждате. Когато светлината преминава между среди с различна плътност, тя се огъва - пречупва се - но ръката ви не се пречупва. Същият проблем се случва и когато се опитвате да хванете риба с ръце, като стоите във водата до колене. Ясно виждате рибата, пресягате се да я хванете, и пропускате - защото образът на рибата не е там, където самата тя в действителност се намира.

Точно това се случва между 3-измерното "водно" пространство в гравитационния лимит, и 2-измерното "въздушно" пространство извън гравитационния лимит. Звездите, които виждаме в космоса, не са там, където мислим, че са - действителните обекти са много по-близо от онова, което наблюдаваме, и това е довело до неверните изчисления на разстояниета.

Пречката, която възниква в много от тези проекти, е неразбирането на характеристиките на времето. За наш късмет Те са прекалено арогантни, за да признаят, че науката им е неадекватна! Онези, които ръководят проектите, винаги слушат "експертите". А моята дефиниция за "експерт" е: човек, който знае повече и повече, за все по-малко, докато най-накрая не ознае всичко за нищо.

"Ние" означава научните ъндърграунд среди, онези хора, които съсредоточават усилията си да дешифрират и проумеят древната извънземна наука и духовност без да ползват знанията на правителствата или масовото човечество.

Като резултат, крешната концепция, че е времето линейно и векторно ("стрелката на времето") доминира в научната мисъл - и се преподава във всички училища, така че повечето хора така и не започват да мислят извън тази кутия.



Бел.прв:

Причината, заради която го наричат Далекоглед, освен заради способността на Алиса от Страната на Чудесата да се транспортира до Страната на Чудесата, е че освен това е и стая с огледала. Поради това, че те предполагат линейно измерване в една полярна, етерна равнина, те получили отражения на отраженя на отражения - всяко едно изглеждащо подобно на останалите, но все пак малко изопачено от самия наблюдател. Това създало впечатлението за "парарелни вселени". Тези изопачавания били внесени от съзнанието на наблюдателя, но в действителност те просто виждали изопачени извивки на координатната равнина (която не е линейна, бел.прев).

 

На картинката в ляво: изобразено е едно планетарно ядро, фрагмент от звезда Бяло джудже. Това ще е примерен обект в случая.
На картинката вдясно: това се вижда, когато Те сърфират във Времето (Координатното Време) с предразсъдъка, че е линейно и векторно. Тава виждат, когато наблюдават обекта отвън.



На горните картинки: така Те виждат, когато сърфират Времето с предразсъдъка, че е линейно е векторно, и искат да видят някой обект отвътре.






За да се проумеят "времевите линии", човек трябва да проумее 3-D Времето като темпорален ландшафт, и в този ландшафт, "бъдещето" е онова, което е пред вас, и "миналото" е онова, което е зад вас. "Настоящето" е там, където се намирате върху темпоралния ландшафт. И искам да изясня - "настоящето" не се променя. Ако замразите присъствието си в момента, наречен "сега", ще бъдете вечни. Но ще бъде и доста скучно, защото нищо никога няма да се промени! Така че, когато мислите за концепцията за минало, настояще и бъдеще, опитайте се да мислите като за ориентация в 3-измерен, темпорален ландшафт - и позицията ви постоянно се сменя, съвсем по малко, дори и когато вярвате, че сте "неподвижни".

Замислете се за последствията от този сценарий: точно като в Пространството, двама души не могат да съществуват в една и съща точка от Координатното Време; винаги има известно разделение. От това следва, че гледната точка на всеки човек за миналото и бъдещето леко се различава... за основните характеристики на терена (планини, реки, долини, и тн.) може да има съгласие, но нещата, които са в близост, може да се гледат от коренно различни перспективи. Ако двама души в Координатното Време се обърнат лице в лице един към друг, тогава те са обречени да се срещнат в бъдещето (това, което е пред тях) - те са само на няколко темпорални крачки един от друг.

Това е и начинът, по който се случва парадоксът EPR... темпорална приближеност, а не пространствена приближеност, така че без значение от Пространствената отдалеченост, два фотона все още влияят на ориентацията си един на друг, като двойка танцьори, танцуващи балет във Времето.

Бел.прев: от уикипедия, "EPR парадоксът" от 1935г е влиятелен мислен експеримент в квантовата механика, с който Алберт Айнщайн и неговите колеги Борис Подолски и Нейтън Розен (EPR = Айнщайн, Подолски, Розен) твърдят, че демонстрират, че вълновата функция е предоставя завършено описание на физическата реалност, и поради това Копенхагенската интерпретация е незадоволителна; резолюциите на парадокса имат важни последствия за интерпретацията на квантовата механика"


Сега си представете псионичната страна (псионичната, метафизичната, или ЕСП страната). (ESP - абревиатура за свръх-естествено възприятие, бел.прев)

В Пространството, можем да видим една кола, отдалечена на половин километър, пътуваща към нас, и да си помислим, че е "нормално". Във Времето, ако човек види кола, пътуваща към него в темпоралния ландшафт, това се нарича "предчувствие". Предчувствието е способността да се гледа в далечината (което технически е "времетраенето") на ландшафта на Координатното Време - Ларсъновата концепция за Часовниково Пространство. Ако ние с вас бяхме отдалечени на разстояние 10 секунди в темпоралния ландшафт, тази кола може да удари вас, а мен да ме пропусне, въпреки че всички "предвиждаме сблъсък", защото всички сме я видели, че се отправя в наша посока. Можем да обсъждаме приближаващата кола, и хората в Пространствената равнина да си мислят, че сме телепати - защото стоим точно един до друг във Времето, а Пространствените ни тела може да са на километри разстояние. "Времевите линии" са просто по-голяма картина от същата система - вместо хора върху ландшафт, представете си градове и селища (колективи), които, поради темпоралната си близост, споделят сходно минало и бъдеще - но не задължително еднакви минало и бъдеще.

Когато се създаде една времева линия, значи, че някой е наел темпорален булдозер и е променил темпоралния терен. С TVG (генератор на темпорални вектори, бел.прев) можете да се прицелите в определена черта от този терен и чрез подходящия резонанс да изравните хълм, да промените *урса на река, или да издигнете планина. Не сте променили *урса на който и да е жител на темпоралния ландшафт, но сте създали препятствия с изменението на чертите на ландшафта, и трябва да бъдат заобиколени.

Представете си, че шофирате по шосето на път за работа, но днес някой е съборил дърво върху шосето. Вместо да се справите с изменението на терена, много по-вероятно е да заобиколите, и да минете по друг път - алтернативен път, или както е в темпоралния ландшафт - алтернативна времева линия. Заради това, че дървото е било на пътя ви, съзнателно сте изменили бъдещето си, като се поели по различен път, и поемайки по този път, ще срещнете много нови неща и ситуации, които нямаше да срещнете по стария път.

А ето и изненадващото последствие... няма темпорален закон, който ви забранява да излезете о тколата, да преместите дървото, и да продължите по пътя, по който първоначално сте искали да вървите! Това е неудобство, но не е непреодолимо.

Много от тези вреви линии са "неудобства", както Ку`о (ченълиран от Карла Ръкерт) се изразява, относно 2012г.

Веднъж щом ознаете какво следва да се случи, не е задължително да оставате на пътя му. Ако стоите на тротоара, погледнете нагоре и видите, че пияно пада към вас от 10тия етаж, дали просто ще изкрещите "краят е близо!" и ще се размажете, или просто ще се отместите от мястото си?

Ако останете невежи, просто ще следвате тълпата около препятствието, поставени от онези, които са построили времевата линия, отивайки където Те искат да отидете. Нека си признаем, хората са мързеливи и обикновено предпочитат най-лесния път. И това е начиа, по който Те опазват контрола си - осигурявайки "лесни пътища", не само във времевите линии, но и в политиката, законодателството, икономиката, храната, горивото... почти всичко, за което се сетите. В масовия случай дори не знаете, че сте имали избор.

Това са серия и-мейли, пратени до Дейвид Уйлкок през последната година (2012г), в които се обсъждат редица въпроси относно времето и времевите линии.


Видео на Проект Камелот: Дейвид Уйлкок интервюира Бил Ууд (Bill Wood)

Както се посочва във видеото [media=https://www.youtube.com/embed/9k7J0RWLFGo,480,360]"Бил Ууд: На живо, въпроси и отговори (Q&A)"[/media], Ууд явно е попаднал на всичко това от края към началото, но аз мога да изясня някои от дискутираните неща.

Както споменава Ууд, те (Новият Световен Ред) не разбират Времето, по-специално разликата между "часовниково време" и "координатно време". Триизмерното време, също като Пространствения си еквивалент, има координатни оси. В координатното Време има "часовниково Пространство" (нашата концепция за разстояние). Уйлкок споменава това 45 минути след началото, когато говори относно това да се прехвърлиш в координатно Време, да извървиш известно разстояние, и да се преведеш обратно в координатното Пространство, излизайки в различно часовниково Време.

Аз запознах Дейвид Уйлкок с теориите на Ларсън, включително и с координатното Време, още през 2005г, така че той има базово разбиране за Реципрочната система.

Това е вярно в същността си и хвърля малко светлина по въпроса какво всъщност е един "часовник" - той е "мащабиращ фактор", който съзнанието ни употребява, за да "мащабира" координатното Време, така че да изглежда като "темпорално разстояние" - продължителност. Подобен е механизмът при Пространството, където удвояването на разстоянието до даден обект изглежда по същия начин като това да се намали размерът му два пъти (превеждане/транслиране срещу мащабиране). Пичовете от Новия Световен Ред не разбират това и се опитват да приложат 1-D темпорални вектори в 3-D темпорална система - което породило нуждата от устройство, което било наречено Генератор на темпорални вектори (ГТВ) (TVG, Temporal Vector Generator).

Някъде около 58 минути след началото, Уйлкок констатира, че предназначението на ГТВ е било да подравни времевите линии... това не е точно така, въпреки, че може да им влияе. ГТВ беше устройство за навигация в 3-D Времето, точно както бихте се прицелили с пистолет в някой обект в Пространството - само че с разликата, че те се прицелват в темпорална координата. След като са установени координатите на мястото, на което се намирате и на мястото, на което искате да отидете, можете да планирате *урс от едното място към другото - тунелът. Самият ГТВ не е нищо повече от топографски инструмент за темпорален ландшафт.

Точно както Даниел Джаксън, от оригиналния филм "Старгейт", описва 7мия шеврон като "точката на произход".

Ако вие се прицелите с пистолет в някое място от Пространството и стреляте в него, Пространственият ландшафт ще се промени. Същото е, когато пращате нещо до набелязана координата в 3-D Времето. Именно онова, което изпращате, е нещото, което променя времевите линии... а не самата ориентация на векторите. И отново, като Пространствена аналогия, лесно е да взривите една сграда в далечината, но е доста трудно да изстреляте "поправителна" бомба, която да сглоби сградата отново както си е била. Същото е и с темпоралния ландшафт. Ако взривите нещо там, вече не можете да го сглобите както си е било, защото "минало" и "бъдеще" са абстракции, а не актуалности. ОТ вашата намеса няма отърване.

Структурите в темпоралния ландшафт не се влияят от онова, което считаме за "часовниково Време" - там, "сачовниковото Пространство" е онова, което действа аналогично на конвенционалния часовник.

Материялният сектор е основан на взаимовръзката Пространство/Време, как Пространството се променя по отношение на Времето. В космическия сектор, ситуацята е наобратно: структурата се основава на взаимовръзката Време/Пространство, как Времето се променя по отношение на Пространството, оттам и израза "часовниково Пространство".

Веднъж след като са започнали да се месят в ланшафта на координатното време, вече не могат да поправят каквото са сторили и трябва да продължават да се опитват да манипулират околните региони, за да направляват потока на нещата нанатм, накъдето са искали да отиде. Започва това осцилиране, скачането от едната страна в другата, както го описва Ууд. Те винаги свръх-компенсират и почти са изгубили контрол и буквално са "разрушили" бъдещето (отдалечената част на темпоралния ландшафт, в която са се били прицелили, а не самата казуалност).

Както споменах, нужни са ви координатите на мястото, на което се намирате, преди да планирате *урс към друга темпорална локация. Както с Уйлкок обсъждахме преди години, това означаваше справката към Нулево Време (СНВ).

Тази справка беше установена за нуждите на проекта Феникс III по време на експеримента Филаделфия, когато изпратиха кораб назад във времето до 1943г - Справката за Нулево Време за изкуствените реалности е центрирана върху 1943г и имат диапазон от около 50 години, в който да стрелят, така да се каже. Във Времето не изстрелвате времеви структури - изстрелвате "вълни", защото равнината на координатното Време е етерна - Времето изглежда като твърдо тяло, защото е реципрочното на Пространствения, материален сектор, който е празен. Координатното Пространство е "празно" с места, изпълнени с Време; координатното Време е "пълно" с места, изпразнени с Пространство.

Тази концепция за "празно Пространство" и "веществено Време" е много важна за проумяването реципрочната структура на Вселената. Атомите са буквално "веществето Време", "твърдо Време", позиционирано в координатния вакуум на Пространството. След което ние възприемаме космическия сектор, вселената на антиматерията, като "дупки в Пространството" в координатната твърд на Времето, което е произходът на етерните теории на 19ти век.

Така че техните "оръдия" са като двама души, свирещи на флейта пред отдалечен наблюдател. Дори и двамата да изсвирят нотата "Си", честотите няма да са съвсем едни и същи, така че колкото по-далече отивате, толкова повече вълните излизат от фаза. Ако разстоянието е достатъчно отдалечено, двата звука може дари да се нулират един друг заради рази фазова разлика. Оттук идва концепцията за разсотяние. Компютърната екипировка, която използват, за да генерират тези вълни работи на принципа на конвертирането от дигитален към аналогов сигнал. Дори и с много висока резолюция, сигналът си остава дигитална реконструкция... съдържа грешки, които се влошават с отдалечаването му напред във времето.




Бел.прев: Далекогледът е технология, полученна чрез обратно инженерство от извънземна технология, която позволява наблюдаване на различните възможни варианти на бъдещето, можете да разберете повече за нея от Бил Хамилтън (Bill Hamilton)

Нека сега се прехвърлим на Далекоглед. Орионският куб е технология на Саурианските Хора.

"СХ" е абревиатура, която отнасям до Саурианските Хора или Космическите Хора, често наричани "рептилий". (Реалният им вид не е сред таксономните класификации на земния живот.)

Бел.прев: Не го бъркайте със "сириански". Става дума за "-саурус", наставката на множество динозавърски видове.

Но Далекогледът е обратно-инжиниран от Златния Диск на Му, който е споменат в книгите на Джордж Хънт-Уилямсън.

Брат Филип, Тайните на Андите, редактирана от Тимоти Бекли и Брент Райнс, 1976г
Brother Philip, Secrets of the Andes, edited by Timothy Beckley and Brent Raynes, 1976

Не знам до къде се е развило оригиналното устройство, но е било подобно на "пръстенния-транспортьор" от Старгейт SG-1. (Мисля, че всички споменати "портали" във видеото са Далекогледи пръстенни транспортьори - а не интерпланетарни порти. Доколкото знам, Земята има един единствен портален адрес, и само едно функционално устройство, в Антарктида.) Слънчевият Диск също имал и способността на "далечното виждане", ремоут вюинг, и точно по този начин жрецът е определял дестинация и го е ползвал за пътуване. Използвайки песнопение, мантри и музика, жрецзът е извършвал фина настройка на устройството, прицелвайки го в много конкретна дестинация, която е била видима в самото устройство, преди да се осъществи прехвърлянето. (То работи с координатно Време, и поради това се управлява чрез вълнови форми - музика, мантра, песнопение и прочие).

OBT "всевиждащото око" е производна технология.

OBIT е абревиатура за "Отличителен Външно-честотен Телетрейсър" (теле-проследител) (Outer Band Individuated Teletracer), който е изтекъл като информация в пресата, нарочно издаден от онези, които са го проектирали, поради етични причини. Един епизод на сериала "До краен предел" е посветен със същото име с цел "правдоподобно отхвърляне" (за да може някой да каже, че това е просто фантастика, бел.прев), защото етичните въпроси относно употр*бата на това устройство били крайно смущаващи.

Те открили, че всяко едно място си има вид свой си ДНК-резонанс. В древността, това са били храмовете и свещените постройки - големите каменни постройки, построени с цел да осигурят много стабилен резонанс, който да бъде лесен за откриване със Слънчевия Диск. Тези честоти били във "вътрешния честотен сектор" на неодушевеното царство. След като започнали да обратно-инжерстват системата, открили, че могат да се настроят към "външния честотен сектор" на биологичното и да прихващат специфичния ДНК-резонанс на коя да е форма на живот, което им осигурявало възможността да локализират който и да е, където и да е.

Бел.прев: с това се занимава и скаларната физика.

Проблемите, които имат с обратно-инжинираните устройства, и извънземни и древно-земни, е че устройствата, инжинирани от хората, съдържат само неодушевени структури - единствено 3-D Пространство. Те все още не са осъзнали, че "водата", която трябва да ползват в тези устройства, е жива вода - всяко живо нещо има присъствие както в 3-D Пространството, таа и в 3-D Времето и създава естествено пресичане на двата сектора.

Вижте изследването на Виктор Шаубергер, и книгата "Живееща вода", от Олаф Александърсън (Living Water, by Olaf Alexandersson)

Третата компонента е съзнанието на оператора - той трябва да проумява принципите на координатното Време. Древните жреци създали принципите на Херметиката и аналогията с "реката на времето", за да опишат тази функция на съзнанието.

Когато се опитате да визуализирате 3-D Времето единствено от Пространствена перспектива, вие превключвате от линейно, стъпково измерване (равни интервали по права линия) към полюрно стъпково измерване (равни ъгли, водещи до измерване на нелинейно нарастване), което изглежда като безкрайна серия. Нарисувайте линия на лист хартия; сложете точка над линията. Свържете точката с линията, като начертаете двата радиуса... ако ъглите между радиусите са винаги равни, ще видите къде радиусите пресичат линията в неравни разстояния - те стават все по-дълги и по-дълги, кокото повече се отдалечавате от правия ъгъл, и в крайна сметка се разпростират до безкрайност, когато станат успоредни.

Причината, заради която го наричат Далекоглед, освен заради способността на Алиса от Страната на Чудесата да се транспортира до Страната на Чудесата, е че освен това е и стая с огледала. Поради това, че те предполагат линейно измерване в една полярна, етерна равнина, те получили отражения на отраженя на отражения - всяко едно изглеждащо подобно на останалите, но все пак малко изопачено от самия наблюдател. Това създало впечатлението за "парарелни вселени". Тези изопачавания били внесени от съзнанието на наблюдателя, но в действителност те просто виждали изопачени извивки на координатната равнина (която не е линейна, бел.прев).

Ще продължа с мои коментари относно времевите линии и как да ги измените - и дори как да си извадите задника от предначертаните.

Има множество на брой фактори, които участват в определянето на позицията на една планета, не само гравитацията. ИНтеракцията между различните скоростни нива в самото планетарно ядро, електрическите и магнитните ефекти от слънцето, и ефектите, които планетите оказват една на друга...
...тъй като всички те споделят едно общо ядро на звезда бяло джудже, което е все още единно и локализирано във времето, но разпръснато из пространството като планети.

Тази темпорална локалност поражда метафизичните ефекти, като онези, документирани в Астрологията.






Ин-планетите са компресиращи, пораждащи твърди, каменни повърхности, които се напукват с времето, докато ядрата им се охлаждат и разширяват. Това се наблюдава като тектонични плочи, разделящи континентите на Земята, и като бразди и фрактурни зони по другите твърди планети и луни. Тези фрактурни зони и области на различни надигания са индикация, че в сърцевината на структурата има фрагмент от бяло джудже, което гравитира във времето, и поради реципрочната взаимовръзка, се разширява в пространството.

Само че, без ориентирано магнитно поле, ранните планети биха били изложени на всякакви видове йонизираща радиация и изхвърляния на коронарна маса от слънцето, а това по принцип потиска, без да го спира, развитието на живота. Ранните форми на живот на тези светове или биха били устойчиви на радиация, или биха я употребявали градивно като вид хранителен източник, подобно на растенията, "ядящи" светлина чрез фотосинтеза. Веднъж след като възникне ситуация, която да ориентира магнитното поле, силното ориентирано магнитно поле отблъсква тези вредни ефекти от слънцето и на планетата се случва "експлозия на живот" - същото, каквото се е случило на Земята по време на Камбрийския период от Палеозоята. Тази ситуация се случва например, когато една планета се сдобие с луна.

Първоначално, вътрешните планети били гравитационно сключени със слънцето. Както и нашата днешна Луна, към слънцето било обърнато едно и също планетарно лице, което създавало "светла страна" и "тъмна страна".

Това разделяне на светло и тъмно формира есенцията на Ин и Ян; Ян бидейки слънчевата страна, а Ин - засенчената страна.

Дори и сега, Мер*урий и Венера едва едва се въртят около осите си. Денят на Мер*урий е по-дълъг от годината му.

Годината на Мер*урий е 87.97 Земни дни, докато един негов ден, от изгрев до изгрев, трае 176 Земни дни.

Това води до разделяне между горещото и студеното, като лицето, заключено към слънцето, става екстремно горещо. Тъмната, сенчеста страна, заради малкото или пълното отсъствие на атмосфера, би била почти толкова студена, колкото и заобикалящата я празнина на космоса. Термоклинът, където топлото среща студеното, по принцип е област на стрес и разкъсване, напукващо младата планета по обиколката й и образуващо величествени, зинали пропасти...




Замислете се над този норвежки мит за Сътворението:

Първото царство, дошло до съществуване, беше Муспел, място на светлина и горещина, чиито пламъци бяха толкова горещи, че всички онези, които не бяха родом от тази земя, не можеха да ги издържат.

Отвъд Муспел се простираше великата прозяваща се празнина, на име Гинунгагап, и отвъд Гинунгагап се намираше тъмното, студено царство Нифлхайм.


Замислете се дали не е описание на ранните, вътрешни планети, с тяхната огнено-гореща страна с лице към червеното гигантско слънце, умерен регион около хоризонта, където слънцето е ниско в небето, и вечният черен студ и тъмнината на страната, извърнала лице от слънцето. Отново, структурата Ин-разделител-Ян, като норвежките еквиваленти на това са Муспел (огън), Гинунгагап (великата пропаст), Нифлхайм (лед).

Сестринските светове Меркурий, Венера, Земя и Марс в началото изглеждали много подобно: изсушени топки от камък и вулкани, напукващи повърхността с разширението на ядрата им, като инвертния показател на плътността избутва по-тежките елементи близо до повърхността. Не много подходящо за образуването на живот. Поне все още не.

Древните записи описват неща, които ние няма как да знаем, но "боговете" са знаели, и са ни ги разказали през митологията и апокрифите.






Външните планети, бидейки по-големи и по-енергични фрагменти от звездата-джудже, отначало са тъмни тела, излъчващи рентгенови лъчи и гама-радиация (това е част от прехода им от слънчев до планетарен статут). Когато започват да изстиват, започват да произвеждат значителни количества видима светлина, като миниатюрни слънца, започвайки от най-енергичната, най-външната планета Нептун, и вървейки навътре на квантови стъпки. В основата си, те се държат като по-големия си братовчед, новата (слънцето точно след супернова взрива си, бел.прев), тъй като процесът на изстудяване произвежда по-леки елементи, гравитиращи към центровете им, включително водород и кислород - експлозивна комбинация.

Дюи Ларсън, "Вселена от движение", Глава 13, "Катаклизмените променливи", стр. 182. Планетарната "нова" е същият експлозивен процес като звездната нова, чиито момент на случване се определя от нивата на магнитна йонизация.

И рано ии късно те се детонират, разпръсквайки прах, камъни и парчета от планетата в околното пространство, типично това се случва по екваториалната им равнина, и това води до възникването на ледени луни и пръстени, много подобно на суперновата, която е създала планетите и астероидния колан. Отново, това е същият процес, просто в различен мащаб.


След като припламването им като нова се уталожи, те придобиват голяма атмосфера от леки елементи, със система от пръстени и известен брой луни, разпръснати наоколо.

Нова-пламъкът може да трае с месеци, заради по-малкия размер на ядрата, в сравнение с оригиналния размер на звездата-джудже. Повишената осветеност може да се запази със стотици години, докато достатъчно материал не се спусне под свръх-светлинните скорости, с което дискът да се затъмни.

Ако експлозията е достатъчон енергична, някои от тези луни могат да достигнат нужната скорост за бягство и се откъсват, реейки се до външния периметър на слънчевата система (анти-гравитационно движение), за да заемат нестабилни орбити във външния периметър.

Плутон, Хаумея, Макемаке и Ерис са най-вероятните кандидати за тази роля.

Поредицата събития в древното небе... заради транзициите, съставени от челочислени степени, и предвид факта, че всички планети споделят едно и също ядро в 3D-времето... е такава, че когато енергията на една планета спадне, следващата припламва, сякаш се изкачва стълба стъпало по стъпало.

В резултат, на небето ще доминират ярки звездоподобни планети:

- Отначало, няма да има видими планети, но на местата, където ще се "формират" планетите, могат да се засекат точкови източници на рентгенови лъчи и гама-радиация (планетите са вече там, просто нито излъчват, нито отразяват светлина).

- Нептун се запалва; останалите планети са все още тъмни, рентгенови тела. В това време, орбитите на вътрешните и външинте планети са много по-близо до граничния преход на скоростта, астероидния колан, и едва в този момент започват да се отдалечават от него.

- Нептун умира до състоянието на планета със система пръстени; по-ниските скорости преместват планетата в по-далечна орбита. Уран се запалва и започва да доминира нощното небе, докато Юпитер и сатурн са все още тъмни тела.

-  Уран умира заради същите условия и Сатурн се запалва, само Юпитер остава тъмно тяло.

- Сатурн умира и Юпитер се запалва, превръщайки се в доминиращото тяло в небето.

- Юпитер умира до планетарно състояние. До този момент, планетите са загубили повечето от анти-гравитационното си движение, орбиталните им скорости са намалели, и вече орбитиран много по-раздалечено една от друга, но също така те са се преместили и по-близо до Слънцето. Слънцето през цялото време се е кондензирало, смалявало се е и е ставало по-ярко, насочвайки се към основната си зрялост като джудже.

Това е настоящата структура на Слънчевата система. Тя се е променила значително спрямо момента на възникването си.

Забележете, че поредицата от ярки, звездоподобни обекти в небето, което е естествено последствие от астрономията на Реципрочната система, напълно съвпада с митологичните епохи (или "слънца", както казват ацтеките) или с доминирането на определени Титани: Посейдон (Нептун), Уран (Уран), Кронос (Сатурн) и Зевс (Юпитер). Онаследяващото се доминиране между тези много очевидни планетарни "сметлини" в небето играе значителна роля в митологията, защото планетарните орбити също се променят, когато "владетелят на небето" се смени. Например, когато Юпитер започва да доминира над Сатурн в небето, орбитата на Сатурн се премества по-навън и системата му от пръстени вече не може да се види - Зевс/Юпитер отхвърлил баща си, Кронос/Сатурн, който бил отхвърлил своя баща, Уран. Митологичните сюжети подражават на последствията от астрономията на Реципрочната система.

Вътрешните планети не са се променили много, освен да се забавят и да се приближат към Слънцето, тъй като ядрата им са твърде малки, за да отговорят на драстичните изригвания на външните планети. Припламването на ядрата им от време на време ще разпука повърхността им и ще предизвика внезапно разширяване.

Перет Брус, "При Земното ядро: Геофизиката на Планетарната еволюция", дискусия относно "припламванията на ядрото", вулканоподобно изригване, което после прилича на матеоритен кратер.

Настоящата геометрия на Земята е объл сфероид (плоска топка) със смесени пропорции, върху който съществуват континентални плочи, които се плъзгат насам-натам и се блъскат помежду си, с по 4-5см на столетие, създавайки планини, долини, земетресения и вулкани. "Науката" за това се нарича тектоника и е резултатът от стандартния, научен подход да се опитваш да създадеш теория, за да обясниш наблюдението.

Тектониката понастоящем е разширена до: протяжна тектоника, вклинителна тектоника, ударно-плъзгателна тектоника, плочова тектоника, солена тектоника, неотектоника, тектофизика, сеизмотектоника и планетарна тектоника.


Нека разгледаме подхода на Дюи Ларсън и да използваме концепциите на Реципрочната система, за да се опитаме да определим вътрешната структура на планетата, и да открием естествените последствия от тази структура.



Скица на това изследване е публикувана в изданието на Перет от 1998г, "При Земното ядро: Геофизиката на планетарната еволюция".

Перет Брус (Peret Bruce), "При Земното ядро: Геофизиката на планетарната еволюция", Реципрочност XXVII, №1, (пролет, 1998г)

В това издание се предлага планетарен модел, който се основава на разбирането за останките от звезда бяло джудже, "В-компонентата" на обикновената двойна звезда от червен гигант + бяло джудже. Идеята е подробно обяснена от Ларсън във "Вселена от движение", където "А-компонентата", гигантската звезда, достига лимита на възрастта си по-рано и експлодира в супернова.

Дюи Ларсън (Dewey Larson), "Вселена от Движение", Глава 7, "Двойни и множествени звезди", стр. 83-102.

Онова, което Ларсън е пропуснал да вземе предвид, и което е посочено от Перет, е че "В" бялото джудже, намиращо се в голяма близост до супернова, е малко вероятно да оцелее експлозията и ще бъде унищожено в пространството и ускорено във времето, създавайки по този начин известен брой малки, супер-плътни фрагменти, които по-късно еволюират в планетарни ядра.

Бел.прев: авторът описва как се пораждат планетите в една слънчева система - те започват живота си като отломки от слънцето, в следствие от етапите му на развитие.

Сега, след като знаем, че седим върху ядро, което е част от бяло джудже, изследването на Ларсън по въпроса с белите звездни джуджета ни дава пътя, по който да разберем какво се случва под краката ни.

Аналогичният астрономически обект технически ще бъде пулсар, което представлява бяло джудже, което е било ускорено във времето в диапазона на ултра-високите скорости. Терминът "бяло джудже" се използва за обръщение към генералния клас звезда, но вътрешното ядро проявява характеристики на пулсар.

Виж: "Вселена на Движението", Глава 6, Цикълът на звездата-джудже, и книгата на Ларсън "Показателят за плътността на звездите джуджета".

Реципрочната система демонстрира, че в природата същите процеси се случват отново и отново, просто в различни мащаби, така че знанието, което добиваме от квазарите (галактическите имплозии) може да се приложи при белите джуджета (звездни имплозии), планетите (фрагментите от джуджето), астероидите (по-малки фрагменти от джуджето)... и при всичко надолу до атомите и частиците, които също са просто движение във времето, локализирано в пространството.

Вътрешността на планетата, също като звездния си родител, е разделен на четири, отделни слоя, дефинирани спрямо концепцията за движението, и колко измерения на това движение съществуват в пространството или във времето - това, което Ларсън нарича астрономически "скоростни диапазони".

Ларсън използва единството (1.0) за скоростта на светлината и дефинира скоростните си диапазони спрямо идеята, че изначалното състояние на всичко е да се движи със скоростта на светлината. Гравитацията е опозицията на това движение, така че всички негови числени стойности се подреждат от скоростта на светлината надолу, което той отбелязва с "1-х" (старт от скоростта на светлината, и забавяне до х).




Всяка от тези "скоростни зони" има специфични характеристики, които се добавят към поведението на планетата:

1. 1-х: Ниска скорост на нормалната материя, която изгражда Сиаловата (континенталната) кора, Симатичната (океанското дъно) кора, астеносферата (хлъзгавия магмен слой) и мантията. Мантията е част от оригиналния звезден остатък от бялото джудже, докато кората е изградена от метеоричен агрегат. Мантията проявява качеството на движение в пространството, насочено навътре, което наричаме гравитация.

2. 2-х: Средна скорост, при която две измерения на движението съществуват в пространството, и едно във времето. Това формира външното ядро и има инвертен (обърнат) показател на плътността, като черупката на външното ядро съдържа най-плътните материали, а по-дълбоката вътрешност съдържа леки и газообразни материали. Тъй като гравитацията изисква всичките три измерения на движението да сочат навътре в пространството, а външното ядро има само две, то проявява неутрална гравитация. Заради това наличие на движение във времето, външното ядро създава интензивно, скаларно магнитно поле.

Дюи Ларсън, "Отвъд Нютон: Обяснение на гравитацията", North Pacific Publishers. Гравитацията изисква три измерения в пространството. Движението в средните и високите диапазони на скоростта имат само 2 или 1 пространствени измерения, и следователно проявяват неутрално, или анти-гравитационно движение.

3. 3-х: Ултра-бързи скорости, при които едно измерение остава в пространството, с две във времето. Това изгражда вътрешното ядро и проявява анти-гравитационно движение, както и други характеристики, свързани с пулсарите. Пропорцията между гравитацията на мантията и анти-гравитацията на вътрешното ядро пази всяка планета в стабилна орбита, подобно на това да се опиташ да вървиш нагоре по спускащ се ескалатор със същата като неговата скорост, без накрая да си отишъл никъде.

4. 1-х: Инвертен диапазон на ниска скорост, където цялото движение се случва в 3D време. Това е вътрешното вътрешно ядро, което беше открито от геофизиците едва наскоро и което Мехран Кеше нарече Каролиново ядро.


Мехран Кеше, "Статични и динамични плазмени реактори", Кеше Технолоджис

Това изглежда като празна, мехуроподобна кухина в самия център на вътрешното ядро, която създава връзка между пространствените и темпоралните структури на планетата, и когато се разгледа от гледна точка на живия организъм, би формирало душата на света.

Жизнената единица в Реципрочната система е агрегат от материални атоми (пространствени, веществени) и космически атоми (темпорални, душа или съзнание). Всяко нещо, което е агрегат от 3D време и 3D пространство, като една планета например, се счита за организъм.

Заради по-бързото от светлината движение, което се случва при звездата бяло джудже, ядрото демонстрира условия, които са обратните на онези при нормалните звезди.

Тъй като астрономията е схванала звездната еволюция наобратно, бялото джудже се държи като "нормална" звезда в очите на астрономите, поради което те сменили основния тип звезди да бъдат "джуджета", за да имат наблюдение, на което да се опрат. За нещастие, в науката е стандартна практика да се подменя наблюдаваното, за да се побере в теорията.

Вместо да увеличава плътността си и да се загрява, бялото джудже намаля плътността си и се изстудява, при което създава инвертен показател за плътност в ядрото на планетата.

Дюи Ларсън, "Показателят за плътност на белите джуджета".

Заради понижаването на плътността, ядрото с времето се разширява, напуквайки мантията и кората, лежащи отгоре, така създавайки тектоничните плочи, които наблюдаваме.

Само че, както звездните им противоположности, ядрата на белите джуджета не се разширяват бавно, ами се разширяват на дискретни етапи, аналогично на слънчевите транзиции, като остават в покой за стотици години, и когато достигнат критично ниво на свиване, начупват мантията, разширяват планетата и разделят кората по тектоничните линии. Заради увеличената площ, тези плочи свободно се плъзгат насам-натам по астеносферата, хлъзгав магмен слой, който се намира между кората и мантията.

Астеносферата също така е и източникът на суровия петрол, който е отпаден продукт на бактерии, живеещи в магмата, те бяха открити при изригването на връх Св. Елена.

Бел.прев: Знам за това изригване. Именно по негов адрес геодезиците се изказаха, че се било случило преди милиони години и данните били от радиогенно датиране с въглерод. По което време още имало стари вестници от преди 10 години, съобщаващи новината за изригването. Също така знам, като допълнение към този материал, че всички способи за производство на петрол чрез микробиална ферментация на органични материали се държат от илюминатските фамили Ротшилд и Рокфелер.

Повечето петролни полета са петрол, който се излива нагоре от астеносферата, така че петролните полета отново ще се напълнят с времето. Само няколко мили под повърхността съществува неограничено количество петрол. Най-достъпната точка е там, където кората е най-тънка - далеч от бреговете - сещате се, там където са хилядите и хилядите "зад-хоризонтни" нефтени платформи. И да, карате колата си на бактериални лайна, а не на разложени динозаври.

Плочите често изпадат в покоя, когато достигнат най-нискоенергийната си конфигурация, която обикновено е завъртане на 90 градуса, занасяйки тежината от масивните полярни шапки при екваториалния регион - като да подреждаш дрехите в дисбалансиран барабан на перална машина. Вземете предвид, че мантията, вътрешното и външното ядро не са се мърдали; кората просто се плъзга спрямо магнитните полюси, така че на повърхността изглежда, сякаш полюсите си сменят позициите насам-натам.

Рrчард Нуун, 05.05.200, "Лед: Върховното бедствие". Нуун уцелва правилното последствие, но от грешната причина. Ако полярните шапки се стопят, поради естествени или изкуствени причини, разместването на кората би било минимално по време на планетарно разширение.

Един прост начин да се разбере това разширение, е като се вземе балон, да се надуе, и да се покрие с кал и да се остави да изсъхне. После надуйте балона още малко и наблюдавайте какво ще се случи. Напукванията в калта стават океанското дъно, отделните парчета кал стават континентите. И с нарастването на балона, има все повече пространство, където парчетата кал да се пързалят, създавайки впечатлението за тектоника на плочите.

И така, като естествено последствие от устройството на планетата, ние откриваме не една статична сфера, ами планети, които с времето нарастват на размер, на внезапни етапи, които преподреждат повърхността им, което е придружено с много вулканична активност и обикновено води до завъртане на кората. Тези характеристики се наблюдават на Земята, при другите планети и при луните.