(http://fourquadranttheory.com/images/eric_dollard.jpg)
Ерик Долард е единственият човек, за който е известно, че е в състояние точно да възпроизведе много от експериментите на Тесла с лъчиста енергия и безжични трансмии на енергия. Това е защото той разбира, че конвенционалната електрическа теория е само половината от истината.
https://wiki.naturalphilosophy.org/index.php?title=Eric_P_Dollard (https://wiki.naturalphilosophy.org/index.php?title=Eric_P_Dollard)
Ерик Долард (Eric Dollard) е електроинженер, който е "жива легенда" в полето на електрическите изследвания. Много хора го считат за най-знаещия експерт по истинската природа на електричеството, жив днес. Автор на бележитите математически публикации "Символно репрезентиране на променливотоковите вълни" и "Символна репрезентация на генерализираната електрическа вълна", Ерик показва как всички електрически феномени могат да бъдат математически измерени и инженирани БЕЗ да се използват клонове на висшата математика или "уравненията на Максуел". Автор на "Концентрирано въведение в Тесловите трансформатори и Теорията за безжичното захранване", той също така е единственият човек от смъртта на Тесла насам, който успешно е построил истински увеличаващ предавател (Magnifying Transmitter).
Възкресяване на Електрическата наука в дигиталната ера
http://ericpdollard.com/wp-content/uploads/2019/03/2019-03-17-EPD-REVIVAL-PAPER.pdf (http://ericpdollard.com/wp-content/uploads/2019/03/2019-03-17-EPD-REVIVAL-PAPER.pdf)
В тази статия Ерик Долард покрива историческата перспектива и теоретичната основа на електрическото инженерство. Това е нужно, тъй като съвременната идея за електроинженерството е деградирала до онова, което той нарича заблудни отричания, силово налагани от един кабал на академични теоретици. Ерик покрива основите, които са възникнали от експериментите на Фарадей и математиката на Максуел.
Тези основи, положени от Фарадей и Максуел неизбежно изискват намесата на етера. По-късно, "електронът" и Относителността на Айнщайн-Минковски заменя този модел, въпреки че Етерният модел е бил функционален, смислен и инженерно постижим.
Научете какво са мислели истинските пионери на електрическите науки за този заговор, който избутал етера, боготворял "уравненията на Максуел", които не са уравненията на Максуел, и поставил на пиадестал електронът, въпреки че дори "откривателят" му Дж. Дж. Томпсън признал, че е безполезен.
Тази статия включва много от цитатите им в подходящия контекст, както и всички препратки, така че да можете да ги проверите сами. На последната страница има списък с трудовете на Ерик.
Тази информация е важна част от презентацията му, която ще бъде представена на "Конференция за енергийни науки и технологии 2019", където Долард изяснява природата на Тесловия трансформатор в Колорадо Спрингс, като демонстрира и мащабиран негов модел.
EPD Ldboratories
http://ericpdollard.com (http://ericpdollard.com)
info@epdlabs.orghttp://ericpdollard.com
1)
В тази Дигитална епоха, теоретичната основа на електрическото инженерство е вече омърсена, сведена до една асамблея на заблудно невежество, наложено със сила от един кабал на академици-теоретици. Онова, което дава авторитетната сила на техните диктати, е свръх-усложнената и усукана математика, с която се обгръщат. Тази математика на свой ред се превръща в един "каменист път", чиято цел е да замени здравия разум и експериментите в обучителния процес. Веднъж след като идолите бъдат дигитализирани, те стават закон, и в последствие електричеството се е превърнало в една изгубена наука, захвърлена на същото бунище като алхимията.
Само че, в историческа перспектива, теоретичната основа на електрическото инженерство е постигнала много високо ниво на развитие в началото на 20ти век, за да задоволи нуждите на едно стремглаво развиващо се комерсиално предприятие, най-вече това на електромагнитната телеграма и късната електрическа светлина и захранване. Електрическата наука напредна забележително добре в тази ера и по този начин се превърна в точна наука, която роди добре обмислени теории. Основите на тази наука били извлечени от "Експериментални изследвания (https://archive.org/details/experimentalrese00faraiala/page/n8)" на Майкъл Фарадей (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D1%8A%D0%BB_%D0%A4%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B9) и тяхното "Математическо развитие" от Кларк Максуел. Това станало известно като Теориятана електричеството на "Фарадей-Максуел (https://docs.lib.purdue.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1007&context=puhistorian)". Дж. Дж. Томпсън (J. J. Tompson) разказва за основата на теорията:
"Този метод се основава на концепцията, представена от Фарадей, за тръбички от електрическа сила, или по-скоро, електростатична индукция. Фарадей, както е добре известно, използвал тези тръбички като език, на който да изрази феномена на електричното поле. По този начин, поради тенденцията им да се свиват, и последващото отблъскване, които сходни такива тръбички упражняват една върху друга, той обяснява механичните сили между наелектризираните тела, а влиянието на средата върху тези тръбички според неговата гледна точка се посочва от специфичния индукционен капацитет при диелектриците". [1] (#post_link1)
Жизненоважно за концепцията Фарадей-Максуел е съществуването на една фундаментална "Електрическа среда", или етер, който запълва цялото простраство и пронизва цялата материя. Въпреки плодовитостта на тази идея за етера, и нейните тръбички или каналчета от електрична индукция, по-късно тя насила е изтикана от електрическата теория и заменена с един идол, "Електронът", и свещеният му другар, Относителността на Айнщайн-Минковски (https://arxiv.org/ftp/arxiv/papers/1210/1210.6929.pdf).
В историята на човешките дела винаги идва един момент, когато определени сили се заемат да разкъсат на парчета онова, което е успяло да се превърне в добре установен и обмислен процес на здравия разум. Такава беше целта на модернистичните теоретици. Отличен коментар за това състояние на историческите събития прави Е. Т. Уитейкър (E. T. Whittaker (https://en.wikipedia.org/wiki/E._T._Whittaker)):
"Може би нищо в историята на естествената философия не е по-удивително от превратностите в теорията на топлината. Истинската хипотеза, след като срещаше всеобщо приемане през цял един век, и след като бе одобрена от редица просветлени мъже, беше нарочно изоставена от наследниците им заради една толкова безкрайно грешна концепция, която в някои свои развития е дори гротесктна и абсурдна". [2] (#post_link1)
Междувременно, както отбелязва Густав Льобон (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2_%D0%9B%D1%8C%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%BD) (Gustave Le Bon) (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2_%D0%9B%D1%8C%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%BD): "Математиците извличаха формули, физиците правеха експерименти, и тези експерименти по-малко пасваха с формулите. Така че не след дълго уравненията вече не бяха в съгласие с експериментите, уравненията бяха сверени чрез въобразяването на "скрити сили", които хвърляха наблюдението в пълно объркване". [3] (#post_link1)