541
БИБЛИОТЕКА / Re: ДОКУМЕНТИ: Разсекретено от ЦРУ, 1983г ---- Проект "Гейтуей"
« -: Април 03, 2018, 12:27:16 am »
21. Междинни измерения. Сега след като изразихме валидността на твърдението, че енергийните форми, които изграждат съзнанието, могат да се движат отвъд време-пространственото измерение, трябва да насочим вниманието си към енергийните форми, които обитават онези измерения между време-пространството и Абсолюта. Така можем по-добре да възприемем формата, която “реалността” приема, когато се сблъскаме с нея в онези междинни измерения. В този контекст, Бентов ни казва, че:
“Казуалните взаимоотношения (причинно-следствените взаимоотношения, бел.прев) между събитията се разпадат; движенията стават отривисти, вместо плавни. Времето и пространството може да станат “зърнести” или “на буци”. Може би единица пространство може да се измине от материална частица в коя да е посока, без това да е задължително обвързано с единица време. Накратко, двойка събития ще се случат или във времето, или в пространството, двойката няма да е свързана причинно-следствено, а на база произволна флуктуация.”
Бентов иска да каже, че вътре в измерението на време-пространството, където важат и двете концепции, по един като цяло униформен начин между тях има пропорционални взаимоотношения. Определено пространство може да се прекоси от енергия, която е или под формата на частица, или под формата на вълна, за определено време, като възприема специфична скорост на практика където и да е във време-пространствената вселена. Тази взаимовръзка е удобна и предвидима. Само че, в междинните измерения отвъд време-пространството, наложените върху енергията ограничения, които я поставят в състояние на осцилиращо движение, не са униформени така, както са в нашата физическа вселена. По този начин е възможно да се случат цяла палитра различни смущения и нелепости, така че удобните ни, спретнати очаквания относно отношенията между времето и пространството, каквито ги познаваме в това измерение, не важат. Но нещо дори по-важно, когато измерението на настоящото време-пространство се напусне, се отваря достъп както до миналото, така и до бъдещето.
22. Специално положение, преживяването извън тялото. Въпреки че човешкото съзнание може, с достатъчно практика, да се движи отвъд измерението на време-пространството и да се намесва в други енергийни системи в други измерения, целият процес значително се усилва, ако може това съзнание да се откъсне в голяма степен от физическото тяло, преди да се опита такова намесване. Веднъж след като индивидът стане вещ в техниката на извънтелесното движение и след това достигне момента, в който може да се откъсне от време-пространството, докато е извън тялото си, той добива предимството да “прищрака” част от усиленото си съзнание, стартирайки от изходна позиция, намираща се много по-близо до измеренията, с които иска да комуникира. С други думи, ако трябва да ползвам аналогия от време-пространствения контекст, тъй като индивидът стартира от много “по-висока” точка, тази част от съзнанието му, която “прищраква”, ще има толкова повече време да взаимодейства с измеренията отвъд време-пространството, защото така е нужно по-малко време за пресичане на междинните слоеве. Още повече, веднъж след като индивидът стане способен да проектира съзнанието си отвъд време-пространството, логично е това съзнание да се опита да скачи честотното си излъчване с новата енергийна среда, на която е изложено, по този начин значително увеличавайки степента, в която измененото съзнание на индивида може допълнително да се променя, за да постигне много по-силно фокусиране и много по-изчистен шаблон на осцилиране. Като резултат, би трябвало да се получи един самоподдържащ се процес, в който колкото по-далеч отвъд време-пространственото измерение може да се проектира съзнанието в извънтелесно състояние, толкова по-засилено ще е енергийното му излъчване, като така се насърчава потенциала за още по-далечно пътуване. Прави се временното заключение, че извънтелесното състояние може да се счита за екстремно ефективен начин за ускоряване на процеса по усилване на съзнанието и взаимодействане с измерения отвъд време-пространството. Ако практикуващият техниката Гейтуей има избора да се концентрира върху постигането и експлоатирането на извънтелесното преживяване, вместо да концентрира всичките си усилия върху това да разширява съзнанието си от физическа база, то той много по-бързо ще стане обещаващ и ще постигне по-впечатляващи успехи.
23. Абсолютът в перспектива. В този момент може да е полезно да се направи пауза и да се преговорят основните аспекти на интелектуалното ни пътуване от време-пространството до царството на Абсолюта. Говорихме малко за невероятно сложната холограма, която се създава от пресичането на енергийни шаблони, генерирани от тоталността на всички измерения на вселената, включително време-пространството. Отбелязахме, че умовете ни изграждат енергийни полета, които си взаимодействат с различни аспекти от тази холограма, за да извлекат информация, която в крайна сметка се обработва от лявата мозъчна половина, за да бъде редуцирана до форма, използвана в процеса, който наричаме мислене. Намекнахме, че тази холограма е ограниченото въплъщение на безкрайния съзнателен Абсолют в активна, енергийна форма. Това е името, което дадохме на този широк океан от енергия в състояние на съвършен покой, върху който е наслоена физическата вселена, и откъдето произлиза. Случайно, за да опише това, Бентов използва аналогията с едно много дълбоко море, сравнявайки неподвижните дълбини на морето с измерението на Абсолюта, а мятаните от бурята вълни на повърхността представляват физическата вселена, с която сме запознати. Леко развълнуваните течения на морето, намиращи се между турбулентната повърхност и напълно неподвижните дълбочини представляват енергия в процес или на успокояване (тоест приближаваща безкрайност), или излизаща от покой.
24. От Големият взрив до тороид. Работейки от широко известната теория за “Големия взрив”, Бентов представя концептуален модел, за да изобрази процеса на време-пространствената еволюция на относителната позиция на универсалната холограма. Тази холограма често се нарича “Тороид”, защото се смята, че има цялостната форма на една огромна, себе-съдържаща се спирала. Като базира тезата си на скорошни проучвания относно разпределението на квазарите (квази-звездни обекти), и като действа въз основа на схващането, че във вселената по-малките процеси обикновено са огледални изображения на по-големите (тоест шаблонът на електрона около ядрото на атом отразява начина, по който планетите орбитират слънцата си, и тн.), Бентов постулира следния сценарий. Тръгвайки от наблюдаваната способност на квазарите да изхвърлят огромни, концентрирани фунии материя от вътрешността си като една контролирана, не-концентрична версия на “Големия взрив”, той си представя, че при генерирането на вселената се случва сходен процес (виж изображение 4, следващата страница). Отбелязвайки, че онези галактики, намиращи се на север от нашата собствена галактика, се отдалечават по-бързо, отколкото онези, намиращи се на юг, и че онези на изток и запад са видимо по-отдалечени, Бентов взима това като солидно доказателство, че фунията от материя, която е била изхвърлена в нашата вселена, се е завила обратно в себе си, и така в крайна сметка е оформила овална, яйцевидна форма. Той вижда как “материята” в нашата вселена навлиза в овалния шаблон, следвайки пътя на концентрираното изхвърляне от едно ядро, съставено от екстремно компресирана енергия, през “бяла дупка”. В края на пътешествието й до далечния край на празнотата, той вижда как тя си отива през “черна дупка”. В един такъв модел, времето прилича на мярка за промяната, която се разгръща, докато енергията еволюира в нови, по-сложни форми, напредвайки по разстоянието от страната на ядрото, където е бялата дупка, обикаляйки по черупката на “космическото яйце”, докато не влезе в черната дупка. С други думи, докато енергията – изхвърлена от безкрайността и поставена в ограничения от съзнателния Абсолют – постига форма и движение, следвайки пътеката на изхвърляне от бялата дупка на върха на яйцето, времето стартира като мярка за ритъма на това еволюционно движение, като “реалността” обикаля по черупката на яйцето, на път към черната дупка в далечния край.
25. Нашето място във времето. Наблюдаваното разпределение на галактиките говори, че специално нашата вселена се намира близо до върха на яйцето в точката, където материята започва да се обръща върху себе си, което обяснява причината защо галактиките на север се вижда, че се отдалечават по-бързо, хванати от въртопа на потока от материя към далечния край на космическото яйце (виж изображение 5, следващата страница). Върху това космическо яйце е наслоен Абсолютът, който поддържа излъчващото ядро, от който струи оригиналната струя материя. Движейки се около яйцевидната форма към дестинацията си при черната дупка, в която ще бъде отново погълната в излъчващото ядро и след това в Абсолюта, потокът на материята генерира интерферентния шаблон вътре в космическото яйце, който изгражда вселенската Тороидна холограма. Тъй като Тороидът е едновременно генериран от материя във всичките различни фази на “времето”, той отразява развитието на вселената в миналото, настоящето и бъдещето (както ще бъде видяно от нашата лична перспектива в една фаза от времето). Мислейки върху този модел, вече е възможно да се “види” как човешкото съзнание, доведено до достатъчно изменено (фокусирано) състояние може да добие информация за миналото, настоящето и бъдещето, тъй като всичко това съществува във вселенската холограма едновременно (в случая с бъдещето, всички последствия от миналото и настоящето може да се види как се събират в холограмата, така че бъдещето да може да се предвиди или да се “види” с абсолютна точност). Още повече, възможно е да се види как имплозията на енергийните шаблони ще се пресече отново и отново, създавайки невероятно сложна четириизмерна холограма или Тороид, в спирална форма като отражение на мулти-измерния развиващ се шаблон на еволюцията. Всички движения на енергиите, които изграждат вселената, оставят белега си и така разказват историята си през времето.
26. Качеството на съзнанието. По-рано отбелязахме, че извънтелесното състояние е проекция на голяма част от енергийния шаблон, който представлява човешкото съзнание, така че да може да се движи свободно през земната сфера с цел сдобиване с информация или в други измерения извън време-пространството, може би за да взаимодейства с други форми на съзнание във вселената. Съзнанието е организиращият и поддържащ принцип, който осигурява устрема и водачеството, които да доведат и да поддържат енергията в движение в рамките на даден набор параметри, така че в резултат да се получи специфична реалност. Когато съзнанието достигне степен на софистикация, в която може да възприеме себе си (собствената си холограма), то достига точката на себе-когниция. Човешките същества имат тази форма на издигнато съзнание, както и Абсолютът, но в неговия случай, това е функция на енергията и асоциираното с нея качество на съзнанието в безкрайността (всезнаене и вездесъщност в постоянно единство). Когато енергията се върне в състояние на тотален покой в Абсолюта, тя се връща до континуума на съзнанието в океана на неограниченото, безвремево възприятие, което пребивава там. По този начин, колкото е по-сложна една система в “материалното” състояние, толкова повече съзнание притежава тя, за да поддържа реалността си. Нашето съзнание, следователно, е онзи разграничен аспект от вселенското съзнание, което пребивава в Абсолюта. То отговаря за организирането на енергийните шаблони, които изграждат физическото ни тяло, но е ясно разграничено от него и го превъзхожда. Тъй като съзнанието съществува доста отделено от и извън реалността, отвъд пределите на време-пространството, то, като Абсолюта, няма нито начало, нито край. Реалността има както начало, така и край, защото е в пределите на време-пространството, но фундаменталното количество енергия и асоциираното с нея съзнание е вечно. Когато реалността свърши, изграждащата я енергия просто се връща в безкрайността в Абсолюта.
“Казуалните взаимоотношения (причинно-следствените взаимоотношения, бел.прев) между събитията се разпадат; движенията стават отривисти, вместо плавни. Времето и пространството може да станат “зърнести” или “на буци”. Може би единица пространство може да се измине от материална частица в коя да е посока, без това да е задължително обвързано с единица време. Накратко, двойка събития ще се случат или във времето, или в пространството, двойката няма да е свързана причинно-следствено, а на база произволна флуктуация.”
Бентов иска да каже, че вътре в измерението на време-пространството, където важат и двете концепции, по един като цяло униформен начин между тях има пропорционални взаимоотношения. Определено пространство може да се прекоси от енергия, която е или под формата на частица, или под формата на вълна, за определено време, като възприема специфична скорост на практика където и да е във време-пространствената вселена. Тази взаимовръзка е удобна и предвидима. Само че, в междинните измерения отвъд време-пространството, наложените върху енергията ограничения, които я поставят в състояние на осцилиращо движение, не са униформени така, както са в нашата физическа вселена. По този начин е възможно да се случат цяла палитра различни смущения и нелепости, така че удобните ни, спретнати очаквания относно отношенията между времето и пространството, каквито ги познаваме в това измерение, не важат. Но нещо дори по-важно, когато измерението на настоящото време-пространство се напусне, се отваря достъп както до миналото, така и до бъдещето.
22. Специално положение, преживяването извън тялото. Въпреки че човешкото съзнание може, с достатъчно практика, да се движи отвъд измерението на време-пространството и да се намесва в други енергийни системи в други измерения, целият процес значително се усилва, ако може това съзнание да се откъсне в голяма степен от физическото тяло, преди да се опита такова намесване. Веднъж след като индивидът стане вещ в техниката на извънтелесното движение и след това достигне момента, в който може да се откъсне от време-пространството, докато е извън тялото си, той добива предимството да “прищрака” част от усиленото си съзнание, стартирайки от изходна позиция, намираща се много по-близо до измеренията, с които иска да комуникира. С други думи, ако трябва да ползвам аналогия от време-пространствения контекст, тъй като индивидът стартира от много “по-висока” точка, тази част от съзнанието му, която “прищраква”, ще има толкова повече време да взаимодейства с измеренията отвъд време-пространството, защото така е нужно по-малко време за пресичане на междинните слоеве. Още повече, веднъж след като индивидът стане способен да проектира съзнанието си отвъд време-пространството, логично е това съзнание да се опита да скачи честотното си излъчване с новата енергийна среда, на която е изложено, по този начин значително увеличавайки степента, в която измененото съзнание на индивида може допълнително да се променя, за да постигне много по-силно фокусиране и много по-изчистен шаблон на осцилиране. Като резултат, би трябвало да се получи един самоподдържащ се процес, в който колкото по-далеч отвъд време-пространственото измерение може да се проектира съзнанието в извънтелесно състояние, толкова по-засилено ще е енергийното му излъчване, като така се насърчава потенциала за още по-далечно пътуване. Прави се временното заключение, че извънтелесното състояние може да се счита за екстремно ефективен начин за ускоряване на процеса по усилване на съзнанието и взаимодействане с измерения отвъд време-пространството. Ако практикуващият техниката Гейтуей има избора да се концентрира върху постигането и експлоатирането на извънтелесното преживяване, вместо да концентрира всичките си усилия върху това да разширява съзнанието си от физическа база, то той много по-бързо ще стане обещаващ и ще постигне по-впечатляващи успехи.
23. Абсолютът в перспектива. В този момент може да е полезно да се направи пауза и да се преговорят основните аспекти на интелектуалното ни пътуване от време-пространството до царството на Абсолюта. Говорихме малко за невероятно сложната холограма, която се създава от пресичането на енергийни шаблони, генерирани от тоталността на всички измерения на вселената, включително време-пространството. Отбелязахме, че умовете ни изграждат енергийни полета, които си взаимодействат с различни аспекти от тази холограма, за да извлекат информация, която в крайна сметка се обработва от лявата мозъчна половина, за да бъде редуцирана до форма, използвана в процеса, който наричаме мислене. Намекнахме, че тази холограма е ограниченото въплъщение на безкрайния съзнателен Абсолют в активна, енергийна форма. Това е името, което дадохме на този широк океан от енергия в състояние на съвършен покой, върху който е наслоена физическата вселена, и откъдето произлиза. Случайно, за да опише това, Бентов използва аналогията с едно много дълбоко море, сравнявайки неподвижните дълбини на морето с измерението на Абсолюта, а мятаните от бурята вълни на повърхността представляват физическата вселена, с която сме запознати. Леко развълнуваните течения на морето, намиращи се между турбулентната повърхност и напълно неподвижните дълбочини представляват енергия в процес или на успокояване (тоест приближаваща безкрайност), или излизаща от покой.
24. От Големият взрив до тороид. Работейки от широко известната теория за “Големия взрив”, Бентов представя концептуален модел, за да изобрази процеса на време-пространствената еволюция на относителната позиция на универсалната холограма. Тази холограма често се нарича “Тороид”, защото се смята, че има цялостната форма на една огромна, себе-съдържаща се спирала. Като базира тезата си на скорошни проучвания относно разпределението на квазарите (квази-звездни обекти), и като действа въз основа на схващането, че във вселената по-малките процеси обикновено са огледални изображения на по-големите (тоест шаблонът на електрона около ядрото на атом отразява начина, по който планетите орбитират слънцата си, и тн.), Бентов постулира следния сценарий. Тръгвайки от наблюдаваната способност на квазарите да изхвърлят огромни, концентрирани фунии материя от вътрешността си като една контролирана, не-концентрична версия на “Големия взрив”, той си представя, че при генерирането на вселената се случва сходен процес (виж изображение 4, следващата страница). Отбелязвайки, че онези галактики, намиращи се на север от нашата собствена галактика, се отдалечават по-бързо, отколкото онези, намиращи се на юг, и че онези на изток и запад са видимо по-отдалечени, Бентов взима това като солидно доказателство, че фунията от материя, която е била изхвърлена в нашата вселена, се е завила обратно в себе си, и така в крайна сметка е оформила овална, яйцевидна форма. Той вижда как “материята” в нашата вселена навлиза в овалния шаблон, следвайки пътя на концентрираното изхвърляне от едно ядро, съставено от екстремно компресирана енергия, през “бяла дупка”. В края на пътешествието й до далечния край на празнотата, той вижда как тя си отива през “черна дупка”. В един такъв модел, времето прилича на мярка за промяната, която се разгръща, докато енергията еволюира в нови, по-сложни форми, напредвайки по разстоянието от страната на ядрото, където е бялата дупка, обикаляйки по черупката на “космическото яйце”, докато не влезе в черната дупка. С други думи, докато енергията – изхвърлена от безкрайността и поставена в ограничения от съзнателния Абсолют – постига форма и движение, следвайки пътеката на изхвърляне от бялата дупка на върха на яйцето, времето стартира като мярка за ритъма на това еволюционно движение, като “реалността” обикаля по черупката на яйцето, на път към черната дупка в далечния край.
25. Нашето място във времето. Наблюдаваното разпределение на галактиките говори, че специално нашата вселена се намира близо до върха на яйцето в точката, където материята започва да се обръща върху себе си, което обяснява причината защо галактиките на север се вижда, че се отдалечават по-бързо, хванати от въртопа на потока от материя към далечния край на космическото яйце (виж изображение 5, следващата страница). Върху това космическо яйце е наслоен Абсолютът, който поддържа излъчващото ядро, от който струи оригиналната струя материя. Движейки се около яйцевидната форма към дестинацията си при черната дупка, в която ще бъде отново погълната в излъчващото ядро и след това в Абсолюта, потокът на материята генерира интерферентния шаблон вътре в космическото яйце, който изгражда вселенската Тороидна холограма. Тъй като Тороидът е едновременно генериран от материя във всичките различни фази на “времето”, той отразява развитието на вселената в миналото, настоящето и бъдещето (както ще бъде видяно от нашата лична перспектива в една фаза от времето). Мислейки върху този модел, вече е възможно да се “види” как човешкото съзнание, доведено до достатъчно изменено (фокусирано) състояние може да добие информация за миналото, настоящето и бъдещето, тъй като всичко това съществува във вселенската холограма едновременно (в случая с бъдещето, всички последствия от миналото и настоящето може да се види как се събират в холограмата, така че бъдещето да може да се предвиди или да се “види” с абсолютна точност). Още повече, възможно е да се види как имплозията на енергийните шаблони ще се пресече отново и отново, създавайки невероятно сложна четириизмерна холограма или Тороид, в спирална форма като отражение на мулти-измерния развиващ се шаблон на еволюцията. Всички движения на енергиите, които изграждат вселената, оставят белега си и така разказват историята си през времето.
Фигура А. Фотография на квазер, излъчващ насочена струя материя
Фигура Б. Диаграма на Космичното яйце
Фигура В. Стилизирана интерпретация на просто тороид
26. Качеството на съзнанието. По-рано отбелязахме, че извънтелесното състояние е проекция на голяма част от енергийния шаблон, който представлява човешкото съзнание, така че да може да се движи свободно през земната сфера с цел сдобиване с информация или в други измерения извън време-пространството, може би за да взаимодейства с други форми на съзнание във вселената. Съзнанието е организиращият и поддържащ принцип, който осигурява устрема и водачеството, които да доведат и да поддържат енергията в движение в рамките на даден набор параметри, така че в резултат да се получи специфична реалност. Когато съзнанието достигне степен на софистикация, в която може да възприеме себе си (собствената си холограма), то достига точката на себе-когниция. Човешките същества имат тази форма на издигнато съзнание, както и Абсолютът, но в неговия случай, това е функция на енергията и асоциираното с нея качество на съзнанието в безкрайността (всезнаене и вездесъщност в постоянно единство). Когато енергията се върне в състояние на тотален покой в Абсолюта, тя се връща до континуума на съзнанието в океана на неограниченото, безвремево възприятие, което пребивава там. По този начин, колкото е по-сложна една система в “материалното” състояние, толкова повече съзнание притежава тя, за да поддържа реалността си. Нашето съзнание, следователно, е онзи разграничен аспект от вселенското съзнание, което пребивава в Абсолюта. То отговаря за организирането на енергийните шаблони, които изграждат физическото ни тяло, но е ясно разграничено от него и го превъзхожда. Тъй като съзнанието съществува доста отделено от и извън реалността, отвъд пределите на време-пространството, то, като Абсолюта, няма нито начало, нито край. Реалността има както начало, така и край, защото е в пределите на време-пространството, но фундаменталното количество енергия и асоциираното с нея съзнание е вечно. Когато реалността свърши, изграждащата я енергия просто се връща в безкрайността в Абсолюта.