Apocryphal Academy

Автор Тема: МАТЕРИАЛИ: продължаващият превод на "Старата Земя? Защо Не!"  (Прочетена 26508 пъти)

0 Потребители и 3 Гости преглежда(т) тази тема.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Твърдение 13
Маймуните еволюирали в хора преди около 3 милиона години

Някои от най-дръзките измами в историята на науката са извършени, за да предоставят "доказателства" за това, че маймуните (или някакъв незнаен маймунски предшественик) еволюирали в хора. Страстта, която някои староземци изпитали към еволюционните си въображения, ги подбудила да изработят "доказателства" за еволюцията. Някои от тези доказано измамни доказателства дари все още са крайъгълни камъни в главите за еволюцията в учебниците. В защита на Дарвинизма (който е анализиран в Глава 14) се извършват измами от най-високи интелектуални висини .

"Човекът от Пилтдаун" (Piltdown Man) е натрапван като основен пример за преходно същество, отчасти маймуна и отчасти човек. Само че, преди много години беше открито, че някаква маймунска челюст е била изпилена, за да пасне на човешки череп; после били направени гипсови отливки на измамната кост и били разпратени на музеи по целия свят като достоверно доказателство за еволюция. Дори и днес, Човекът от Пилтдаун е представян като легитимен в някои учебници.
[Марвин Л. Любнау, "Кости на раздора" (Гранд Рапидс, Мичиган: издателство Бейкър Букс, 1994г), стр. 39... Marvin L. Lubenow, Bones of Contention (Grand Rapids, Michigan: Baker Books, 1994), 39]

За "Човека от Небраска" се твърдеше, че е преходно същество между маймуни и хора, докато не се уточни, че художествената възстановка на този "маймуночовек" била интерпретирана от един единствен свински зъб! От един свински зъб, "учените" измислили маймуна-човек. Удивителното е, че този Човек от Небраска също се среща в някои учебници като доказателство, подкрепящо еволюционната "теория".

Малката "Люси", висока един метър, беше открита в Африка, и за нея се твърди, че е млада маймуно-жена, еволюционно преходно същество. Тя е маймуноподобно същество с извити бедрени кости, каквито имат хората. На нея следователно се гледа като еволюционен предшественик на хората. Учените не вземат предвид факта, че три маймуни имат бедрени кости, извити по този начин, така "Люси" навярно е била просто едно шимпанзе. Тази вкаменелост също се счита за основен пример за еволюционна преходност.
["Люси е ходела като маймуна", Криейшън Екс Нихило, том 22, No. 3 (2000г), стр. 7... “Lucy Was a Knuckle-Walker,” Creation Ex Nihilo, vol. 22, no. 3, (2000), 7]

"Човекът от Ява" е комбинация от кости, които са били открити на разстояние 15 метра едни от други от Евгени Дъбойс (Eugene Dubois) през 90-те години на 19-ти век (>1890). Натяква се, че Човекът от Ява бил "Хомо Еректус", но в действителност е съставен от маймунска глава и човешки крака, комбинирани по изобретателен начин, за да се изработи "липсващата връзка".
[Мур, "Пет лъжи", стр. 138... Moore, Five Lies, 138]

"Неандерталецът" е шампионът на преходните същества между маймуни и хора. Той има по-плътни черепни вежди, дръпната назад челюст, прегърбена стойка, лъковидни крака и ръце, които са по-плътни от нашите. Той е бил нисък и набит, съвършен кандидат за маймуно-човек.

Когато Робърт Вирчнау (Robert Virchnow) открил Неандерталеца, той теоретизирал, че необичайните физически черти на този индивид били следствие от рахит и артрит. Вирчау през цялото време е мислел, че това е човек, който просто е страдал от няколко патологии. После староземските еволюционисти грабнали индивида и обявили, че е отчасти маймуна и отчасти човек и, разбира се, официално известили, че това е най-новото "доказателство" за еволюцията. Само че, най-вероятно рахитът и артритът са причинили обезформянето на костите при Неандерталеца, защото по време на Ледената епоха след Потопа тежката облачна покривка предпазвала земята от Слънцето.

Повечето от витамин Д, който използваме, се създава от UV лъчите, които проникват в кожата ни. По време на екстремно студената Ледена епоха, хората са произвеждали твърде малко витамин Д, така че част от хората са страдали от рахит, който изкривява растежа на костите, както личи при Неандерталеца. Хората в Европа, по време на Индустриалната революция през 19ти век, са страдали от рахит поради почти постоянната облачна покривка, образувала се от пушеците на всичките въглищни фабрики на континента. Хората Неандерталци са били хора, които също не са имали достатъчно витамин Д, и, следователно, са страдали от рахит.




Те били напълно хора, но разядени от болести и стари обитатели на снеговете от Ледниковата епоха. Вероятно са живели значително над 100 години, тъй като Библията казва, че продължителността на живота на хората спаднала стремглаво в десетте поколения след Потопа. По-голямата продължителност на живота на древния човек се потвърждава от много древни историци, като например Беросус (Berosus), Николаус (Nicolaus), Хезиод (Hesiod), Хекатеус (Hecateus), Мохус (Mohus), Хиеронимус (Hieronymus) и Мането (manetho). Екстремно старите преклонни граждани често са превити и лицевата им форма е изменена; това може да е смекчена представа за нещото, помогнало за този външен вид на Неандерталците.
[Джак Кузо, "Заровени живи" (Грийн Форест, Арканзас, издателство Мастър Букс, 1999г), Глава 27... Jack Cuozzo, Buried Alive (Green Forest, Arkansas: Master Books, 1999), Chapter 27] и [Деянията на Йозефус, превод на Уилям Уистън (Пийбоди, Мериленд, издателска къща Хендриксън, 1996г), стр. 35... The Works of Josephus, translated by William Whiston (Peabody, Maryland: Hendrickson Publishers, 1996), 35]

Ако маймуните наистина са еволюирали в хора, бихте си помислили, че староземците еволюционисти биха имали някакви легитимни доказателства за преходни хуманоиди. Всичките "доказателствени вкаменелости" на тази предполагана еволюция са фалшификации, или са груба дезинформация. Отчаянието, с което Дарвинистите се боричкат за легитимност, със сигурност е умопомрачително.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Твърдение 14
Човешките "раси" еволюират, точно както животинските "видове" еволюират

Растящата популярност на Дарвиновата еволюция в късния 19ти век (1800г) окуражила един начин на мислене, който позволил дехуманизирането на много хора. Мислело се, че определени народностни групи били по-малко еволюирали и не били напълно хора. Африкански пигмей бил демонстриран редом до орангутан в клетка в зоологическата градина в Бронкс.
[Кен Хам, Карл Уийланд и Дон Батън, "Една кръв" (Гриън Форест, Арканзас: издателство Мастър Букс, 2001), Глава 10...  Ken Ham, Carl Wieland, and Don Batten, One Blood (Green Forest, Arkansas: Master Books, 2001), Chapter 10]




Австралийските аборигени били считани за от части маймуна и отчасти човек, и били ловувани и убивани като дивеч. Белите европейци занасяли мъртвите тела до местния препаратор, след което гордо показвали препарираните хора.



През Гражданската война в Америка е било разпространено схващане, че чернилките не са изоставили съвсем маймунските си навици, следователно не заслужавали  да се отнасят с тях много по-добре, отколкото с маймуните. Някои японци смятат, че по-косматите хора са отчасти маймуни. Социалните разриви в резултат от Дарвинистката философия със сигурност са продукт на научния расизъм - научната "зелена светлина" за това "расовите" различия да се считат за резултат от Дарвинова, основаваща се на мутации, еволюция.
["Статии под внимание", Криейшън Екс Нихило, том 18, No. 2 (1995-1996г), 7-9... “Focus Articles,” Creation Ex Nihilo, vol. 18, no. 2, (1995-1996), 7-9]

Омекотявайки расистките последствия от еволюционната теория, староземците еволюционисти допускат схващането, че щом пълноправните човеци са еволюирали от същества частично маймуни и частично хора, в рамките на милиони години, само някои се били облагодетелствали от финалната произволна мутация, която изстреляла тези няколко късметлии директно в пълната хуманност. Така че, само малко на брой станали напълно хора, другите останали мъничко маймуни; следователно, тези първи пълни хора доминирали, и се намножили, и така предали техната нова и напълно човешка генетична структура на техните по-висши наследници. По този начин, еволюционистите могат да кажат, че "расите" еволюират от оригиналните пълни хора, а не от маймуно-човеците.

Въпреки всичко, различните характеристики на разнообразните групи хора (раси) трябва все пак да бъдат рационализирани под правилото на Дарвиновата догма. Следователно, следвайки логиката, някои "раси" в крайна сметка ще се окажат висши спрямо други, и ще доминират и ще се намножат, предавайки техните "висши" гени на изобилното си потомство. Ясно е, че тази смегчена версия на човешката еволюция все още предполага генетично превъзходство на някои народностни групи върху други (както се демонстрира от дарвинистите, избиващи аборигени, за да ги изучават). Адолф Хитлер е бил добре запознат с тази "по-мека и нежна" версия за еволюцията; какво ли щеше да направи от позицията само на оригиналната версия?
[Джак Кузо, "Заровени живи" (Грийн Форест, Арканзас: издателство Мастър Букс, 1999г), стр 251...Jack Cuozzo, Buried Alive (Green Forest, Arkansas: Master Books, 1999), 251] и [Дейвид Т. Мур, Пет лъжи на века (Уийтън, Илинойс: издателство Тиндейл Хаус, 1995г), стр. 105...  David T. Moore, Five Lies of the Century (Wheaton, Illinois: Tyndale House, 1995), 105]

Първите пълни хора, които се облагодетелствали от споменатата финална мутация, която ги катапултирала отвъд частичната маймунност, били малка група. По този начин, генетичният басейн (обем от генетично разнообразие) на тези няколко човека бил малък. Така че, за да се е развило човешко разнообразие (раси), някакви мутации е трябвало да добавят генетична информация към този начален малък генетичен басейн. Което е невъзможно, обаче, защото мутациите винаги унищожават или пренареждат генетичната информация и никога не добавят информация (олсъдено е в Глава 8 ). Мутантните същества (като късокрилите мухи на ветровитите острови) понякога процъфтяват, но само защото мутацията е по късмет ползотворна, а не защото съществата се "адаптират" към определена околна среда чрез генетично подсилване. Пуделите са крайния продукт на селективното развъждане през множество поколения. Пуделите имат по-малък генетичен басейн в сравнение с дивите си предшественици, защото кучетата, които са били развъдени през поколенията са били онези, които са показали повече характеристики от визираната порода (пудел). Кучетата, които не са изглеждали сходно с новата порода предвид, не били развъждани, така че през развъжданите поколения е била премахната генетична информация от генетичния басейн, чрез неразвъждане на кучетата с нежелани черти. Следователно, крайните резултати на това селективно развъждане имат много по-малък генетичен басейн, отколкото дивите си предшественици. В следствие, заради ограничения си генетичен басейн, когато пуделите се сношават, излизат само пудели; но диви кучета, заради техния по-голям генетичен басейн, могат да се сношават и да раждат различно изглеждащи кучета.
["Една кръв", Глава 2... Ham, Wieland, and Batten, One Blood, Chapter 2]

Бел.прев: Което е толкова по-полезно за ветеринарната индустрия, защото изкуствените породи, заради мижавия си ДНК басейн, не могат без изкуствена кучешка храна, инжекции, хапчета, мазила и интервенции по ректумите. Знаете ли, че грухтенето на мопсовете не е нормално? Мопсовете се задушават, защото заради мутрата, която трябва да имат, за да заслужат правото да живеят, дихателните им пътища са непроходими.


Тъй като разнообразието в потомството е резултат от сношаването в относително голям генетичен басейн, възможно ли е човешките "раси" да са произлезли от предшественици с по-голям генетичен басейн? Изглежда така, в директно противоречие с Дарвинистичния каприз. Пуделите, които се сношават с пудели, имат кученца пудели, но дивите кучета (пумярите), които се сношават заедно, могат да имат различно изглеждащи кученца. Аналогично, белите хора, които се сношават с бели хора, имат бели бебета, докато мулатите (отчасти бели, отчасти черни), които се сношават с мулати, може да имат бебета с различаващи се цветове. Мулатите имат по-голям генетичен басейн от белите хора и от черните хора, така че по-голямо разнообразие от черти е възможно при потомството им. Изглежда, че оригиналните хора трябва да са имали по-голям генетичен басейн, така че да е било възможно да се прояви разнообразие (раси) в последващите им поколения.. Дарвиновата теория директно противоречи на този афоризъм в генетичната наука.

Списание "Наука" докладва, че "безполезни" ДНК сегменти (интрони) от хора от различни части на света, учудващо за Дарвинистите, нямат мутационни вариации. От това "потресаващо" разкритие последвало заключението, че човешкият вид е съществувал само от хиляди години, а не от няколко милиона. Учени от Медицинския университет в Орегон, които изучавали вариациите на човешкия хемоглобин, заключили, че човечеството е преминало през заприщтване на популацията в скорошното минало и дори докладвали, че Ноевият Потоп (със само осем души в Ковчега)  може да е било това историческо заприщтване на човешката популация.
[Дон Батън: "Лигъри и делкоси" Какво следва?, Криейшън ЕКст Нихило, том 2, No. 3 (2000г), стр. 29... Don Batten, “Ligers and Wolphins” What Next?, Creation Ex Nihilo, vol. 22, no. 3 (2000), 29]
Бел.прев: Лигърите са потомство на лъвове с тигри, а делкосите (wholphin) са потомство на делфини с косатки.

Възможно ли е огириналните котки да са били от по-голям генетичен басейн, както хората, оцелели от Потопа и както оригиналните До-Потопни кучета (и други животински видове), така че да е възможно изолирано, на малки групи, интра-сношаване, което да е довело до по-малки генетични басейни (така наречените видове)? Институтът по Много застрашени и редки видове, Миртъл Бийч, Южна Каролина, отгледали лъв и тигрица заедно. Въпреки че са естествени врагове в дивата природа, те станали приятели и се сношили и ето, появил се "лигър" (отчасти лъв и отчасти тигър). Тъй като тези два вида котки могат да създадат потомство, те трябва да са дошли от общи предшественици.

Зебрите и магаретата създават "магебри" (zeedonk), косатките и делфините създават "делкоси" (wholphin), самилите и ламите създават "калами" (cama) а кравите и бизоните създават "кразони" (cattalo); всички те показват, че сношените двойки са от едно и също животно; следователно, имали са общи предшественици, те са от един и същи "вид". Така че, хората по света са дошли от няколко предшественика с по-голям генетичен басейн, всички кучета са дошли от няколко кучета с по-голям генетичен басейн; същото за котките и тн. Изглежда милионите "видове" на света идват от далеч по-малобройно разнообразие предшественици. Това така наречено "разновидяване" (еволюционистки термин) (образуване на видове, бел.прев) се получава, когато генетичните басейни се изчерпват, а не когато генетичните басейни се увеличават (както еволюционистите смятат помежду си).

Някои "видове", които са от един и същи животински вид, са репродуктивно изолирани едни от други, като зебрите и магаретата (zeedonk). Те могат да се сношават и да създават потомство (при положение, че са от едни и същи предци); само че поколението е стерилно, така че не може да се размножава. Протеиновото отпечатване върху генетичния материал, причинено от мутации, може да доведе до това изменение в репродуктивния капацитет на потомството. Само защото еднакво изглеждащи "видове" създават стерилно потомство не означава, че имат различни предшественици. Гените на един от видовете са били отпечатани, така че масово сношаване с другия "вид" вече не е било генетично продуктивно (защото поколението от такова сношаване са били стерилни), но сношаването вътре в съответните им "видови" групи все още и било осъществимо. Това протеиново отпечатване е един от механизмите, чрез които животинските видове се разделят на различни "видове" през поколенията.

Относително малкото оригинални животински видове (които са имали големи генетични босейни) се сношавали, и потомството им се отдалечавало в изолирани кланове. Тези кланове имали по-малки генетични басейни, защото носели само част от генетичния багаж на родителите си. В изолирани сношаващи се групи като тези, рецесивните гени можели да станат доминиращи гени, и по този начин, произвели нови физически черти (както при селектирането на пуделите, ако щете). Някои от тези характеристики, като например дебела козина, позволявали дълъг живот за някое същество на север, така че то имало повече потомства от свой късокосмест брат, който би замръзнал в по-ранна възраст в студа (Ледената епоха). По-косматият брат предал дългокосместия си ген на потомството си, а късокосместият брат умрял рано, без да има потомство, и така, генът за дълга козина станал доминантен в студените климати. Обратното мажи за топлите климати.

Тъй като потомствените кланове на оригиналните предци наследили само част от големия генетичен басейн на предшествениците си, по всяка вероятност един клан е щял да има повече гени за дебела козина, или по-къси крака, или по-големи лапи, и тн. от друг. От това следва, че е имало предразположеност потомствените кланове да станат различни на външен вид едни от други, вграден механизъм за "азвидяване".

Различното поведение и размер на индивидите вътре в съответните кланове също е довело до "разновидяване". Лъвовете и тигрите станали естествени врагове, въпреки че имат еднакви предшественици; на един гепард ще му е трудно да се сноши с домашна котка, както и на Клейдсдейл коня (тежка и масивна порода кон, бел.прев) ще му е трудно с някое пони, или на ламата с камила, и тн. Колкото по-физически различни станали клановете, толкова по-малко вероятно станало кръстосаното им сношаване.

Климатът на Земята е бил много по-различен след Великия Потоп. Ледниковата епоха е развивала повече валежи, както от сняг, така и от дъжд (дъжд в по-ниските ширини). И планините се надигнали, така че имало нови екологични зони, към които животните е трябвало да се адаптират. Някои животински черти работели добре в някои зони на света, и не толкова добре в други. Гените на успешните животни продължили нататък към потомството им, а зле-справящите се животни отмрели.

Когато човешките кланове се пръснали по Земното кълбо, те също променили физическия си облик, както и клановете на различните животни, по този начин довеждайки до различните групи хора (расите). Уникалните черти на човешките групи се развили в отговор на много от същите фактори, които предизвикали "разновидяване" в животинските кланове.

Предразположеността на генетичния басейн към определени черти (резултат от разделението на оригиналния генетичен басейн на по-малките кланови генетични басейни) е явна при туземните, светлокожи Южно Американци. Те живеят в слънчев климат, така че са по-податливи на рак на кожата заради светлата си кожа; по-тъмнокожите хора са по-добре пригодени за този климат. Тези светлокожи туземци не са се адаптирали към слънчевия климат (не са станали, чрез Дарвинова еволюция, по-тъмни). Те са имали генетична предразположеност за светла кожа в ранния си генетичен басейн, така че са станали светлокожи, и просто се е случило да мигрират в слънчевия си климат, където те оцеляват, въпреки зле пригодените си генетични характеристики.

Планинското племе на Аляска са тъмнокожи, а пък живеят във ветровита околна среда. Тъмната кожа свежда проникването на UV от Слънцето до минимум. UV проникването генерира повечето от нашия витамин Д, така че тъмнокожите хора не са пригодени за облачни зони, защото могат да развият рахит. Планинският генетичен басейн на предшествениците им е предразположен към тъмна кожа, и просто се е случило така, че са мигрилали към облачна околна среда, и оцеляват там въпреки зле пригодения цвят на кожата си.


Бел.прев: Може би се сещате вече, че ако неандерталците са обитавали зони, поразени от снеговете на Ледниковата епоха, то значи те са били и с тъмна кожа, за да са толкова изродени. Затова във фолклора изродите от древното минало се свързват едновременно с тъмнина/студ и с обезформена стойка и дентална линия, както и тъпоумие. А пък изродите от фолклора на тъмнокожите племена се свързват с бяла кожа, светлина ("демонична") и лудост (свръхактивност и бълнуване).


Помните ли Неандерталския човек от Глава 13? Той вероятно е бил тъмнокож човек, който мигрирал близо до снежната шапка през Ледниковата епоха в една много облачна среда. Тъмната му кожа довела до недостиг на витамин Д; така че костите му се уплътнили и се извили, и развил симптоми на рахит. Планинското племе от Аляска, обаче, ядели много риба, чудесен източник на витамин Д, и по този начин избегнали рахита.

Бел.прев: Съвсем вярно. Книгата на Уестън А. Прайс (Weston A. Price) за дентално здраве е нещото, което реже главата на съвременната зъбоминьорщина. Този линк води до Фондация Уестън Прайс, която на ден днешен се занимава с развиване на труда му и популяризиране на холистичната дентология. Абсолютно всичко в устата е обратимо и лечимо без никакви механични интервенции, когато се приложи правилна месоядна диета.
http://www.westonaprice.org/holistic-healthcare/guide-to-holistic-dentistry/

Дарвинизмът предвижда, че животинските "видове" и човешките "раси" разклоняват еволюцията си чрез мутации, които добавят информация към генетичните им басейни. В действителност, "видовете" и "расите" са развили разлики помежду си чрез генетични вариации от големите генетични басейни на своите оригинални предци към по-малките генетични басейни на по-разновидените потомци.

Само че, генетичните вариации между "расите" е изненадващо малка. Вземете кои да е двама души, на произволен принцип, от популацията на Земята. Генетичната разлика между тези двамата всъщност е по-малка от средната генетична разлика между хората от една и съща "раса".
[Хам, Уийланд и Батън, "Една кръв", стр. 54... Ham, Wieland, and Batten, One Blood, 54]
Следователно, ние сме едно; човечеството биологически се е разклонило (както са направили и животинските видове) заради различни генетични басейни в различни климати и терени, а не заради еволюционно "адаптиране" към вариации в околната среда чрез уж ползотворни мутации за милион години.



λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Твърдение 15
Ноевият Ковчег не може да е поместил милиони "видове" животни

Предположението, че всички типове дишащи въздух животни са били поддържани на Ноевия Ковчег е нелепа според староземните еволюционисти. В края на краищата, милионите "видове" животни никога не биха могли да се поберат на примитивен шлеп. Както беше показано в предната глава, всички "видове" са се развили чрез делене на генетичен басейн и последващо адаптиране на някои от по-малките генетични басейни към определени околни среди; така, броят на оригиналните предци е бил много по-малко от милиони, защото генетичните им басейни са били големи и способни да предоставят достатъчно гени за силно разнообразните наследници на своето поколение. Следователно, броят на животните в Ковчега е бил много по-малък от милионите "видове".

Учените, подкрепящи Сътворението, очакват, че около 16 000 животни от всички животински видове е възможно да са били оригиналните предшественици на всички настоящи милиони "видове". Повечето от животните са били с размерите на овца или по-малки, така че 16 000 животни биха запълнили само 15% от Ковчега! Ковчегът е бил около 134 м на 24 м на 13 м височина. За спасяване вероятно са били подбрани динозаври "тинейджъри" и други "тинейджъри" от големите животни, понеже те биха се нуждаели от по-малко пространство и храна. Освен това, според изчисленията за адекватната приложимост на Ковчега, само 12% от пространството на Ковчега е трябвало да са заети с храна, и само 9% за вода. Имало е предостатъчно място, за да се посрещнат всички нужди на едни 16 000 хиляди животни и осем човека, които се грижели за тях.
[Джон Удморейп, "Ковчегът на Ной: Изучаване на адекватностите" (Ел Кайон, Калифорния: Институт за изучаване на Сътворението, 1996г), стр. 10... John Woodmorappe, Noah’s Ark: A Feasibility Study (El Cajon, California: Institute for Creation Research, 1996), 10]

Нужната технология, за да се построи такъв плавателен съд и ефективно да се поддържат животните на борда, е била налична за древните. Елините са строили масивни бойни кораби, като например "Леонтифера" (Leontifera) около 300г пр. Хр. Имал е осем нива гребци с по 100 гребци на ниво, което прави общо 1600 гребци. Предвижданата му дължина е 150 - 180 метра (по-голям от Ноевия Ковчег). Народът на Мохеньо-Даро построили сложна канализация и санитарна система, заедно с тоалетни и топла и студена вода в северозападна Индия около 2000г пр. Хр.
[Лари Пиърс, "Най-горлемите кораби от Античността", Криейшън Екс Нихило, том 22, No. 3 (2000г), стр. 46... Larry Pierce, “The Largest Ships of Antiquity,” Creation Ex Nihilo, vol. 22, no. 3 (2000), 46]

Голямата баня в Мохеньо Даро

Бел.прев: Леонтифера е само исторически запис, описана е в описанието на корабите, участвали в битка в Егейско море през 280г пр. Хр.

От около 2000г пр. Хр., според Лотал (Lothal), Индия е имала построено пристанище за акустиране на кораби; представлявало е трапецовиден басейн с размери 180 м на 30 м с входящ дебит и преливник с поддържащо устройство. Имало е материални бази за товарене и разтоварване на стоки. Най-ранните китайци показват напреднали умения по свързването на елементите на различни крайводни постройки.

Древните са ползвали и пролагали почти всички инструменти на модерното дърводелство: брадви, тесли, чукове, дървени чукове, клинове, длета, бургии, стругове, Т-линеали, отвеси, компаси, равнини и пили. Почти всички модерни дърводелски техники също са се прилагали: дълбане, фрезоване, коване на пирони, скосяване, лепене и сложно свързване и инкрустиране.
["Дърво", Оксфордска енциклопедия по археология в Близкия Изток, Ерик М. Майерс, (Ню Йорк, Ню Йорк: издателство на Оксфордския университет, 1997г), 347-349... “Wood,” The Oxford Encyclopedia of Archaeology in the Near East, Eric M. Meyers, ed., (New York, New York: Oxford, University Press, 1997), 347-349]

След-Потопните капитани мореплавали по цялото Земно кълбо, както сочат сложните карти, разкриващи брегови линии преди Ледниковата епоха и геоморфологични структури, които едва наскоро бяха открити чрез специализирана чувствителна техника за проникване под полярните региони от разстояние (както се говори в Глава 11). Точността на дължините и ширините на тези карти изисква силна технологична схватливост. Това, че древните са имали практическите познания как да навигират през моретата с модерна точност, се потвърждава от скорошното откритие на инструмент за астрономически измервания, състоящ се от колело, монтирано върху кръст, който се ориентира чрез отвес. Строителите на пирамидите от най-ранен Египет и строителите на зигуратите от Асирия и Вавилон, и Маите, и Инките, демонстрират невероятно напреднала инженерна проницателност, и вероятно са употребявали този "келтски кръст" за инженерните си проучвания.
["Работещият Келтски кръст", Е. М. Кричтън, този линк е жив: http://www.world-mysteries.com/sar_5.htm ... “The Working Celtic Cross,” E. M. Crichton]


Има исторически потвърждения за акостирането на Ковчега в източна Турция (в планините Арарат, според Библията). Следното е написано от Йозефий (Josephus), преди около 2000 години:

"Сега всички писатели на варварски истории потопа и този ковчег; сред тях е Беросий (Berosus) Калдееца (Вавилонец); и когато той описва обстоятелствата на потопа, твърди така: "Говори се, че все още има останала част от кораба в Армения в планината Кордиея (част от Арарат, бел.прев); и че някои хора отнасят парчета от битума (асфалта, бел.прев), които си присвояват и използват главно като амулети за отблъскване на злото."
Хиеронимус Египтянина, който написа и "Финикийски античности", и "Мнасас" (Mnaseas) и още много, споменава същото. Николаус от Дамаск, в неговата деветдесет и шеста книга, прави особено споменаване на тези неща и говори така: "Има голяма планина в Армения, над Минас (Minyas), наречена Барис (Baris), върху която, както се говори, много от хората, живели по времето на Наводнението, се спасили; и че един, който бил носен от ковчег, акостирал на върха й; и че останките от дървесината отдавна са запазени. Това може да е човекът, който Моисей, законодателят на евреите, е писал."
[Делата на Йозефий, преведени от Уилям Уистън (Пийбоди, Мериленд: издателство Хендриксън, 1996г), стр. 34... The Works of Josephus, translated by William Whiston (Peabody, Maryland: Hendrickson Publishers, 1996), 34]




Областта, за която тези древни историци говорят, се намира в модерна източна Турция, в "Планините Арарат". Тези езически историци, без да имат интерес да копират еврейски писания, говорят за исторически глобален потоп и за ковчег, на който били спасени оцелелите.

Една персийска експедиция до тези планини около 600г сл. Хр. докладва, че е отрила "Глинената къща на Варуна (varuna)". Варуна е персийският и индийският "Ной". Този плавателен съд бил открит в кално свлачище, и както твърди експедицията, имал много помещения.
["Измерване на Ноевия Ковчег", още жив линк: http://brians_annex_ii.tripod.com/noahsarkmeasured.html ... “Measuring Noah’s Ark”]

Много от документираните 270 племена по света, които имат познанието за глобалния Потоп в легендите си, разказват, че оцелелите са плавали в кутия, или сандък, или издълбано дърво, или кану или лодка; като всички дават обобщително описание за едни и същи средста за оцеляване от потоп. Целият свят знае за Ноевия Потоп, освен модерните и "просветлени" староземни еволюционисти.

Най-изхвърлената религиозна фантастична приказка за някои хора изглежда, че има научна правдоподобност и историческо документиране. Нищо от историята за Ноевия Ковчег не е доказано невярно, а геологичните доказателства за глобален потоп са непреодолими, каквито са и историческите потвърждения от древните езически хроники. Логистичните изисквания за Ковчега са задоволени, вземайки предвид напредналите технологии на древните и нуждата само 16 000 животни да се вземат в Ковчега, а не милионите "видове", които, както староземците невежо си въобразяват, трябвало да се поместят вътре.


λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил





Твърдение 16
Каменната ера започнала преди около един милион години, а Бронзовата и Желязната епохи последвали много по-късно

Маймуните започнали да стават хора преди около два милиона години, според еволюционната хронология на Дарвинистите; маймуно-хората започнали да използват камъни и пръчки като оръдия и започнали да стоят изправени и започнала да им опада цялата онази гадна маймунска козина. Този сценарий е съставен на база Дарвинистичен светоглед и на база надеждността на радиогенното датиране (въглерод 14) на органични материали, асоциирани с "пещерни хора" от преди "30 000 години" и по-скоро. (Разпадът на 14С е около 5000 години, така че количествата на 14С в органичния материал, на възраст "50 000 години", са толкова малки, че са трудни за измерване.)

Отвъд "преди 30 000 години" староземците разчитат на своите "преходни вкаменелости" (полу маймуна, полу човек, както беше обсъдено в Глава 13), които уж отразяват един или два милиона предполагана еволюция чрез постепенно подсилване на генетичния басейн с мутации, които, според Дарвинистите, довели до повече човешки характеристики у тези по-човекоподобни същества, и, по този начин, изчезване на по-нисшите им братовчеди, по-нееволюиралите. Предполага се, че така еволюирали пълните хора и по този начин било осъществено изчезването на маймуно-хората.

Повечето останки на "пещерняци" (Неандерталският човек и Хомо Еректус) са намерени из централна и южна Европа, северна Месопотамия (Близкия Изток) и централна Азия. Староземците асоциират Ледниковата епоха с последните фази на "човешката еволюция". "Пещерняците" (в действителност, много стари, страдащи от недостиг на витамин Д, хора) живели около южната граница на Ледниковата шапка през горе-долу 800-те години след Великия Потоп (започвайки от около 2400 пр. Хр., както се отбелязва в Глава 11), а не по време на Ледникова епоха, траеща стотици хиляди години, както си мислят староземците.
[Марвин Л. Любнау, "Костите на раздора", (Гранд Рапидс, Мичиган: издателство Бейкър букс, 1994г), Глава 12... Marvin L. Lubenow, Bones of Contention (Grand Rapids, Michigan: Baker Books, 1994), Chapter 12]




Тези "пещерняци", с техните груби сечива, погрeбални практики, изкуство, прости музикални инструменти и употрeба на огън, очевидно са живели, както живеят хората в съвременните "каменнокултурни" общества. Някои народностни групи са запазили прост начин на живот за много поколения наред в по-отдалечените зони на света. Или по избор, или заради липса на контакт с по-"цивилизовани", технологично напреднали пришълци, тези народи имат култури, които са съпоставими с тези на "пещерняците". Единствената голяма разлика са по-набитите крайници и лицеви кости на "пещерняците". Както вече обсъдихме, тези много стари, пълноценни хора, старадали от патологии (рахит, артрит), които са били свързани с буреносния, много облачен климат на Ледниковата епоха. Те не са били хуманоиди в еволюционна крачка.
[Хенри М. Морис, "Научно Сътворенчество", (Грийн Форест, Арканзас: издателство Мастър Букс, 1998г), стр. 175 ... Henry M. Morris, Scientific Creationism (Green Forest, Arkansas: Master Books, 1998), 175]

Бел.прев: Били са тъмнокожи изродени племена с хронични рахити и артрити, развили генетични увреждания и затъпели от студ, недоимък и примитивизъм.




Откакто Ковчегът акостирал в "Планините на Арарат" (източна Турция) и в това време започнала Ледниковата епоха, може да се очаква вкаменелостите на "пещерняци" да преобладават по ръба на Ледниковата шапка и в зоните в обхвата на планините Арарат, което да подчертае, че човешката миграция се е развивала само в рамките на стотици години, отдалечавайки се от източна Турция. И точно това отразява фосилната история. Почти всички вкаменелости на "пещерняци" са радиус от няколко хиляди километра от източна Турция, и близо до ръба на (сега значително намалена) Ледникова шапка.
[Майкъл Дж. Оард, "Ледникова епоха, предизвикан от Потопа от Сътворението", (Ел Кайон, Калифорния: ИНститут за изследване на Сътворението, 1990г), стр. 94... Michael J. Oard, And Ice Age Caused by the Genesis Flood (El Cajon, California: Institute for Creation Research, 1990), 94]

Някои кланове, обаче, като Толтеките от южно Мексико, имали страст към пътешествията и прекосили Азия и Беринговия сухоземен мост (както се обсъжда в Глава 11), влезли в Северна Америка и се отправили на юг към Мексико, пристигайки там 104 години след объркването на езиците и 520 години след Потопа.
[Дуейн Т. Гиш, "Динозаври в замисъла си", (Грийн Форест, Арканзас: издателство Мастър Букс, 1996г), стр. 75... Duane T. Gish, Dinosaurs by Design (Green Forest, Arkansas: Master Books, 1996), 75]

"Маймуно-човешките", както се твърди, вкаменелости са по-приматни и се откриват в различни части на света. Те са се доказали или като изфабрикувани, или като напълно маймунски вкаменелости (както е отбелязано в Глава 13).

Значителен факт е, че твърде малко вкаменелости на "пещерняци" са открити по местата, където някога се развивали великите първоначални цивилизации на След-Потопния свят. Областите на древните Вавилонска, Египетска и Харапска цивилизации (северозападна Индия, където градове като Мохеньо-Даро са имали напреднала канализация) са чисти от "пещерняшки" вкаменелости. Човек би си помислил, че "пещерняшките" предшественици са еволюирали в технологично напреднали строители на тези велики начални цивилизации; и все пак, вкаменелости на пещерняци не се откриват по тези земи.

След като осемте човека с животните излезли от Ковчега и започнали да заселват земята, онези кланове, които били запазили много знание от До-Потопния свят (света на Атлантида и Му, бел.прев) и които били по-организирани и агресивни обявили най-добрите земи за свои и започнали да строят силно напредналите най-ранни култури.


По-неефективните кланове били принудени да се изнесат. По-елементарните в технологичен и организационен смисъл кланове били прогресивно изтиквани по-далеч и по-далеч, надалеч по Европа и Азия в отвратителните условия на Ледниковата пустош, както и на юг и на изток. Те често живеели в пещери (лесни подслони) и се справяли с прости сечива и прости облекла. С приключването на Ледниковата епоха патологиите, свързани с Ледниковата околна среда (както и голямата продължителност на живота) изчезнали. В тази връзка, физическите израждания на "пещерняците" също изчезнали.

Бел.прев: Не забравяйте, че според Йоб по онова време на изток е имало адски виелици, както и динозаври.

"Бронзовата ера" всъщност се е развила докато тази "Каменна ера" се е разигравала по границата с Ледниковите снегове. Потомството на оцелелите в Ковчега, които изградили ранните цивилизации в Близкия Изток, са били опазили металургично и математическо познание. Така че бързо си присвоили рудните жили в областта и започнали производство на метал. Впечатляващите инженерни чудеса като пирамидите в Египет, зигуратите (кулите) на Вавилон и напредналата канализация на Харапа били построени скоро след това. Тези най-ранни цивилизации имали техническа грамотност, на която никой нямало да започне да съперничи в следващите хиляда години.



Така че, както виждате, по-знаещите и по-добре организирани кланове доминирали Месопотамия, Египет и Харапа, докато по технологически невежите и по-малко сплотените кланове били изтикани към вътрешността на снеговете на Ледниковата епоха, и на юг и изток.

През вековете, докато популацията на напредналите цивилизации набъбвала, някои технологично напреднали кланове също се отдалечили, в търсене на по-малко населени райони. Миграционни вълни навлезли в след-Ледниковите земи, в които "пещерняците" едва оцелявали. "Пещерняци" вече нямало, защото условията за патологиите на онези хора и скъсяващата се продължителност на живота (в приблизително десетте поколения след Потопа) вече ги нямало.

Близо до завършека на Ледниковата епоха и успоредната на нея Бронзова епоха, племената от Кавказките планини (югозападна Русия), тъкмо на север от Месопотамия, изнамерили метода за правене на желязо. Хетите (потомци на Хет, един от Ноевите внуци) (произлизащи от Хам, който Ной проклел приживе, същите хети, дали толкова много на илюминати, бел.прев) от този регион залели Ханаан (съвременен Израел) около 1500г пр. Хр. в първите железни колесници и с железни оръжия. Те държали това голямо военно предимство няколко века, докато и други кланове не се сдобили със знанието за правене на желязо.


Кавказките планини били, и все още са, минерално богати. Това било известно на древните вавилонци, елини и египтяни, тъй като те търгували в този регион. Древните източници пишат, че областта е била много по-богата на дървесина и разнообразие на дивите животни, отколкото сега, и вулканите били активни.
[Робърт Бедросиян, "Източна Мала Азия и Кавказ в древните митологии"... Robert Bedrosian, “Eastern Asia Minor and the Caucasus in Ancient Mythologies"]
Звучи като нещо, което може да се очаква в края на Потопа. Високите нива на валежите по време на Ледниковата епоха довели до изобилен растителен и животински живот в тази относителна гола в днешно време част на света (както се споменава в Глава 10). Вулканите били предвидимо активни, защото бързата тектоника на плочите от годината на Потопа тъкмо намалила скоростта, и Земната кора се е намествала след тектоничното надигане.

Древните племена са имали легенди за световен потоп и са проследили родствения си произход до оцелелите в Ковчега и техните потомства. Древните елини казват, че техният предшественик бил Яван (Javan), който по случайност е правнук на Ной. Финикийската столица е била Сидон (в днешно време Ливан), а Сидон е бил пра-правник на Ной. Вавилонците проследили рода си до първия си император, Нимрод, който е бил пра-правнук на Ной. Египет, до ден днешен, се нарича Мизр (Misr) от арабите, а мизраимите се споменават в Библията като трето поколение от Ной. Древните асирийци (северен Иран и Ирак, северен Вавилон) почитали първия си предшественик, Ашур, и включили името му в много от имената на царете си (като Пушер-Ашур I). Той е бил правнук на Ной. Африка, до ден днешен, е известна като земята на Хам (син на Ной) и Етиопия, до ден днешен, се нарича земя на Куш (син на Хам).
[Н. Г. Хамънд, "История на Гърция", (Оксфорд, Англия: Кларендонска печатница, 1967г), стр. 87... N. G. L. Hammond, A History of Greece (Oxford, England: Clarendon Press, 1967), 87]

Тези нации не са имали интерес да копират еврейската история, защото са били съперници на Израел. Следователно, историите на предците им не са били копирани от историята на Стария Завет, така че Библейските имена в историите им съвпадат по независим начин със същите имена в Библията, като по този начин представляват външен паралел на имената и местата от Библията.

Тъй като тези древни култури са процъфтявали в един по-влажен Ледников период (както е записано в историята, и както е потвърдено от сателитни снимки), ясно е, че основателите им са били След-Потопните поколения на Ной. Някои от тях се отдалечили и са се превърнали в пещерняци от "каменната ера", други са заселили най-добрите местни земи и са построили напредналите ранни цивилизации (Бронзовата ера), докато други мигрирали в посока юг и изток. Тогава, около 1500г пр.Хр., желязото започнало да се произвежда комерсиално, и по този начин настъпила Желязната епоха.



λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Твърдение 17
"Големият взрив" породил Вселената преди милиарди години

Староземците обикновено са симпатизанти и на старата Вселена и вярват, че и Земята и космосът са създадени преди милиарди години. Те казват, че щом звездите са на много трилиони километри разстояние, на светлината са й необходими милиарди години, за да стигне до нас (за да можем да видим звездата); следователно, далечните звезди и галактики ще да са на милиарди години. (Предстоящото по-долу обяснение на модел, който обгръща и обяснява всички астрономически наблюдения, се основава на д-р Ръсел Хъмфри и книгата му "Звездната светлина и времето". Моля, консултирайте се с нея за повече подробности.)
[Ръсел Хъмфри, "Звездната светлина и времето", (Грийн Форуст, Арканзас: издателство Мастър Букс, 2002г)... Russell Humphreys, Starlight and Time (Green Forest, Arkansas: Master Books, 2002)]

Обичайната логика за стара Вселена е сериозно необоснована, защото предполага, че Вселената е формирана от космическа експлозия, един "Голям взрив", който накарал материята да започне да се разширява навън. Само че, да се каже "разширява навън" означава, че възниква нужда от нещо вътрешно, център, ако щете. Следователно, при разширяването на материята (дори и в момента) навън, остава все пак един център, и следователно, очевидно, получава се също и ръб на разширената навън (и вероятно все още разширяваща се) материя. Старовселенците извеждат това заключение за "Голям взрив" от допускането, че Вселената е безкрайна, директно противоречие на току що подчертаната нужда от център, и следователно, и от външен ръб на материята (ръб на вселената), така че, ограничена вселена, а не безгранична.
[Ръсел Хъмфри, "Релативистична космология спрямо една млада Земя"... Russell Humphrey, “A Young Earth Relativistic Cosmology”]

Бел.прев: Това, че вселената има точно определен обем и точно определени граници е логически изведено и в Кабала.

Привържениците на Големия взрив трябва да използват това тяхно допускане за една трудно въобразима (и противоречива) безгранична Вселена, защото ако бяха казали, че има външен ръб на материята (ограничена Вселена), тогава с това признават, че има и център. Ако има център, тогава съществува възможността за гравитационно влияние върху разширяващата се материя, както и върху скоростта на светлината, и по този начин, възможност за много по-малко време, отколкото милиарди години, за да ни достигне звездната светлина.

Един часовник на морското равнище тиктака по-бавно, отколкото часовник на върха на планината. Това е заради по-силното гравитационно придърпване върху часовника на морското равнище, за разлика от онзи на върха на планината, който е по-далече от центъра на масата на Земята. Предположете сега, че Вселената е крайна, както говорят доказателствата, и се е разширила навън от един център. Според Теорията на относителността на Айнщайн, гравитационното времево разширяване значително е ускорило степента на образуване на звездите (като при стареенето; тоест по-бързо тиктакащи часовници, по-далеч от гравитацията), и ускорило скоростта на светлината. Това хрумване за ускорение е противоположно на забавянето на скоростта на светлината и на стареенето на материята, доближавайки теоретична "черна дупка" (учените мислят, че са открити три такива във Вселената), където материята и светлината са привлечени от гравитационен вортекс.

Съществува една разширяваща се невидима гравитационна сфера, обгръщаща черна дупка; тази сфера се нарича Хоризонтът на събитията (Event Horizon, това е научен термин и от официалната наука, бел.прев). Когато светлината и материята се привличат към черната дупка, те навлизат в Хоризонта, в който момент скоростта на светлината и степента на стареене на материята драстично се смаляват. Колкото повече материя навлиза в Хоризонта на събитията, той се разширява, защото гравитационното притегляне, упражнявано от черната дупка, се увеличава с натрупването на материя в него (маса).

По подобен начин, ако Земната материална плътност мистериозно се преполови (по този начин намаляйки масата й на половина), часовникът на върха на планината ще се забърза, защото ще има по-малко гравитация. (Така че, часовникът ще трябва да се спусне до по-ниско положение, за да се забави отново.) В следствие, ако Земната материална плътност (маса) мистериозно се увеличи два пъти, часовникът на върха на планината ще се забави, защото ще е под влияние на повече гравитационно притегляне, така че часовникът ще има нужда "да се разшири навън", по-далеч от Земния център, за да ускори отново. Следователно, когато материята се отдалечава от гравитацията, се състарява (предвижва се към ентропията, към хаотичността), с по-голяма степен.

Това е аналогично на това, което може да се е случило при формирането на Вселената. Материята и светлината се разширили навън, така че "бялата дупка" (в противовес на черна дупка) загубила маса, и по този начин, Хоризонтът на събитията й се е сринал, защото все повече и повече материя избягала навън от този сриващ се Хоризонт. Следователно, докато скоростта на светлината и на стареенето рязко намаляват при приближаването им до Хоризонта на черна дупка, те рязко се забързали, когато избягали от Хоризонта на бялата дупка, по време на Сътворяването. Драстичното ускоряване на светлина и стареенето продължило, докато Хоризонтът на събитията не се сринал до нулата, и по този начин цялата материя и светлина били вън от него, в който момент, скоростта на светлината и и на стареенето се нормализирали.

Когато Хоризонтът на събитията се сринал до нулата, страствания на разширена материя предизвикали термоядрен синтез в новоформираните звезди; те се състарили с милиарди години, и светлината от тях пътувала с много повишена скорост (според Теорията на относителността на Айнщайн), докато Хоризонтът не се сринал до нула. Д-р Ръсел Хъмфри, признат астрофизик, който изтъква тази теория за бялата дупка, предвиди показанията на магнитните полета на планетите Нептун и Уран, снети от пробата на Вояджър.

Предвижданията му са възоснова на неговата теория, че бяла дупка, в момента на Сътворението, е била водна топка две светлинни години в диаметър; при Сътворението, Бог се замисля над "Дълбокото" (дълбокото се превежда като бездънна вода), както е записано в Сътворение 1:2. Тогава тази водна материя се е разширила рязко, сраснала се е в звезди, които се състарили милиарди "Земни години", изпращайки светлина с хипер-скорост към Земята, всичко това в рамките на чосове (няколко дни, както твърди Библията). Термоядреният синтез обърнал водната материя в минералогията на планетите. Строежите на планетите са резултат от вода, преминала термоядрен синтез, и по този начин Хъмфри точно предвидил строежа им и силата на магнитните им полета.

Според теорията на Айнщайн, и голямата вероятност, че Вселената е ограничена, далечните звезди може да са се оформили и да са остарели с милиарди години в рамките на часове, и светлината от тях дошла до Земята също в рамките на часове. На звездната светлина не са й трябвали милиарди години, за да стигне до нас, защото скоростта на светлината е била ултра-ускорена по време на разширяването на материята и последващото формиране на Вселената. По този начин една теория, от може би най-уважавания физик в историята, осигурява чудесна рамка, с която да се обясни развитието и младата възраст на Вселената.



видеото има български субтитри, пуснете си ги от първия бутон долу вдясно

Суперновите са звезди, които експлодират, изхвърляйки отломки във всички посоки в пространството. Колкото по-отдавна се е случила една супернова, толкова по-далече от точката на взрива ще се намират отломките. Това вечно разширяващо се поле от парчета и отломки се нарича Остатък от супернова. Ако Вселената е на милиарди години, трябва да очакваме Остатъците от суперновите да са с огромни диаметри, което да свидетелства, че супернови са се случили преди милиони години. Само че, всички наблюдавани Остатъци от супернова са толкова малки, че суперновите изглежда като да са експлодирали само преди няколко хиляди години, а не милиони.
[Джонатан Сафарти, "Експлодиращи звезди сочат една млада Вселена", Криейшън Екс Нихило, том 9, No. 3 (1997г), стр. 46-48... Jonathan Safarti, “Exploding Stars Point to a Young Universe,” Creation Ex Nihilo, vol. 9, no. 3 (1997), 46-48]

Ако Слънчевата система и галактиките наистина са на милиарди години, не би трябвало да има никакви спираловидни галактики. Различните скорости на звездите на тези спирали от звезди щяха да са причина за прекъсването на спиралната формация преди милиарди години. Спиралите от звезди (галактики) не са се разпръснали, така че спиралите трябва да са млади.
[Дани Фолкнър, "Кометите и възрастта на Слънчевата система", Криейшън Екс Нихило, Техническо списание, том 11, No. 3 (1997г), 264-273... Danny Faulkner, “Comets and the Age of the Solar System,” Creation Ex Nihilo Technical Journal, vol. 11, no. 3 (1997), 264-273]

Повечето астрофизици мислят, че огънят на Слънцето е топлина, която идва от термоядрено преобразуване на водорода в хелий. Суб-атомни частици, наречени неутрони, се излъчват от Слънцето, докато се случва това термоядрено преобразуване. Някои от тези неутрони удрят Земята. Тези неутрино удари могат да се измерят в кобалтовите скали. Учените използват кобалт, за да преценят количествата неутрони, които са били излъчени от Слънцето. Ако Слънцето е старо, много неутрони са били излъчени. Както се оказва обаче, удивително малко неутрони са излъчени от Слънцето до сега, защото преобразуването на водорода в хелий се случва само от скоро време, само от хиляди години.

Земята се върти около една секунда по-бавно всяка година. При тази степен на забавяне, само преди 30 милиона години Земята трябва да се е въртяла толкова бързо, че един ден е щял да бъде дълъг четири часа.

Ако Слънчевата ни система е на милиарди години, не би трябвало да има метеори или комети, които да я обикалят. Известната комета Хейл-Боб, кометата на Хейли (Haley), и "стрелкащите се звезди" ("shooting stars"), всички тези са обекти, които орбитират в нашата Слънчева система, но които би трябвало отдавна да ги няма, ако Слънчевата система беше на милиарди или на милиони години. Тези орбитиращи тела е трябвало да се сблъскат с планети, достатъчно пъти, за да изгорят, или да са достигнали достатъчна скорост, за да избягат от орбитите си и да се изстрелят извън Слънчевата система. Всъщност, всички тези орбитиращи обекти трябваше да са изчезнали от Слънчевата ни система в първите 10 000 години. (Староземците и старовселенците казват, че мистериозният и ненаблюдаван "Облак на Орт" някак си постоянно ни снабдява с комети.)

Наблюдаемите доказателства абсолютно не се нуждаят от модел за стара Вселена, за да бъдат рационализирани. Тъкмо обратното, те доста добре се вписват в рамката, описвана от Библията, също като геологичните и биологичните доказателства за млада Земя, както и антропологическите и културните доказателства, които ще обсъдим по-късно. Нищо от Библията не е било оспорено, а доказателствата, поддържащи Библейските тези, изобилстват.


« Последна редакция: Юли 10, 2017, 10:25:46 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Твърдение 18
Динозаврите измрели преди 65 милиона години, заради вулкани и/или метеоритни удари

Тъй като орбитиращите тела (комети и метеори) трябваше да са се сблъскали с планета, да са изгорели, или да са напуснали Слънчевата система в първите 10 000 години, малко вероятно е да са бомбардирали катастрофално Земята преди 65 милиона години и да са създали задушаващи прашни облаци, които да доведат до измирането на динозаврите. Също така, ако космическа бомбардировка наистина е причинила задушаването на динозаврите, другите животни защо не са били избити? И защо динозаврите са образували вкаменелости в утайки от наводнение, често струпани в общи фосилни гробища, в които стотици динозаври са обезобразени и струпани заедно в огромни утаечни депозити?

Задушени динозаври биха измрели на суха земя, щели са да бъдат нападнати от мършояди и са щели да се разложат и в рамките на месеци е нямало да остане и следа от останките на съществата и, по този начин, нямаше да има никакво формиране на вкаменелости. Но ние имаме хиляди динозавърски вкаменелости. Те са били наводнени и загробени в утайки, като другите животни, които не са се качили на Ковчега.

Ако комети и метеори са удряли Земята за поне 65 милиона години, би трябвало да видим доказателства за тях в утаечните вкаменели слоеве; метеоритните кратери би трябвало значително да са изкопали утаечните слоеве, и тези огромни вдлъбнатини в утаечните слоеве е щяло да се запълнят с последващи утаявания от цикличните навлизания на океана навътре в континентите. Обаче няма следи от метеоритни кратери в утаечната колона, която уж бавно се е натрупала за 500 милиона години. (Метеоритните кратери на повърхността на Земята са след Потопа.)
[Том Ван Фландерн, "Тъмна материя, липсващи планети и нови комети", (Бъркли, Калифорния: издателство Норт Атлантик букс, 1993г), стр. 235... Tom Van Flandern, Dark Matter Missing Planets and New Comets (Berkley, California: North Atlantic Books, 203 1993), 235]

На повърхността на Луната има много метеоритни кратери, а на повърхността на Земята са много малко; така че или Луната е много по-стара от Земята (малко вероятно), или утаечните и вулканичните скали на Земята са се формирали след метеоритните удари по Земята и Луната. (В края на краищата, метеоритна бомбардировка, удряща Луната, вероятно ще удари и близката й съседка, Земята.) Всъщност, единствената твърда планета в Слънчевата система без множество кратери по себе си е Земята; следователно, Земните утаечни и вулканични скали ще да са се формирали и уталожили след почти всички метеоритни удари по планетите. Тъй като Слънчевата ни система е млада, почти всички удари по планетите (включително Земята) са се случили само преди хиляди години, последвани (на Земята) от катастрофалното седиментиране и вулканизъм от ноевия Потоп, който е ерозирал и покрил кратерите.

Интересно е, че равин Раши (Rabbi Rashi) констатира, че кима (комета) е предизвикала Ноевия Потоп, както се споменава в Талмуда. Древните вавилонци вярвали, че техният бог Мардук разрушил планетата "Тиамат" (което означава водно чудовище) и "очите" на Тиамат станали източника на реките Тигър и Ефрат (тъй като Потопът е бил предизвикан от "Тиамат", която се ударила в Земята), и че половината й "кожа" била използвана, за да се "покрие небето като с навес". Интересно е, че замръзналата вода е значителна съставна част (близо 20%) на кометите.
[Енума Елиш, Вавилонският мит за Сътворението, плоча IV... Enuma Elish, The Babylonian Creation Epic, Tablet IV] и ["Мазаротът или Зодиакът"... “The Mazzaroth or Zodiac"]

Бел.прев: Работещ линк към Енума Елиш, плоча IV, на английски



Много астрофизици, като например Том Ван Фландерн, мислят, че планета като "Тиамат" наистина е съществувала, някъде между Марс и Юпитер. Орбитите на кометите и метеоритите в Слънчевата система подсказват, че са дошли от експлозия в центъра на орбитите им, който е между Марс и Юпитер. Наличието на диаманти в някои метеорити говори, че са формирани от висока температура и налягане, каквито биха били условията при една избухваща планета. Кометите съдържат сяра, оливин и желязо, които също индикират останки от избухнала планета. Парчетата от експлозията на Тиамат са се отдалечили във всички посоки, след което са възприели орбитите си; някои са ударили планетите, някои са изгорели, други са избягали от гравитацията на Слънчевата система, а други са били задържани от гравитацията вътре в нашата Слънчева система, оформяйки орбити.

Луната и твърдите, бавно въртящи се планети (Меркурий, Земята, Венера и Марс) на нашата Слънчева система изглежда да са удряни от метеорити от една и съща посока, което подсказва, че са били бомбардирани от много отломки в кратък период време, от една посока. Експлодиралата планета ("Тиамат") осигурява научно валидно обяснение за този кратерен феномен, и вероятно е причинила тектоничното надигане, което е включвало и Ноевия Потоп, докато другите планети вероятно са били бомбардирани от отломки от експлозията. После, масивната ерозия от Ноевия Потоп е заличила следите от кратерите по Земята.

В древният индийски запис за Брахма и последователите му се споменава пристигането на много малко бяло тяло в небето, което в рамките на час нараснало и било голямо колкото слон, преди да удари Земята и да предизвика световен потоп. Китайските легенди разказват как при управлението на император Я-хоу (Ya-hou), ярка звезда дошла от съзвездието "Ин" ("Yin"), точно преди голямо планетарно надигане. В древно Перу героят, който оцелял от потопа, като се изкачил на една планина, успял да извърши тези дела, чрез внимателно предвиждане на необичайното поведение на "звездите".
[Д. С. Алън и Дж. Б. Делейр, "Когато Земята почти умря"... D. S. Allan and J. B. Delair, “When the Earth Nearly Died”]

Вулканите се формирали по време и след Потопа заради силно движение на Земните плочи (както говорихме в Глава 9). 50 000 угаснали вулкани по цял свят са свидетелства за това тектонично надигане, защото в днешно време не се формират вулкани. Изгасналите вулкани не се различават много от спящите или активните вулкани. За много от днешните изгаснали вулкани се знае, че са изригвали в запомнената от хората история.

Вулканите са млади. И спомнете си отново, че при днешните нива на ерозия, континентите ще се изравнят с морското равнище в следващите 15 милиона години. Вулканичните планини, и планините като цяло, ще са първите да ерозират, в рамките на тези 15 милиона години, защото са стръмни и са най-изложени на ерозиращи метеорологични условия; така че няма начин интензивната вулканична активност да е обгазила динозаврите до измиране преди 65 милиона години, както предполагат староземците.

Но представете си, че динозаврите всъщност наистина са били избити от газове и отломки от масивен вулканизъм или метеорити. Тогава те щяха да са измрели на сушата, щяха да са изядени от мършояди и да са се разградили до нищо в рамките на месеци, и по този начин нямаше да е останало нищо, което да вкаменява. А ако динозаврите са измрели по този начин, тогава защо другите животни не са измрели? Другите видове животни, както и динозаврите, се откриват в утаечни скали под формата на вкаменелости (загробени същества), които са били сразени от масивни притоци вода и кал, залели континентите по време на Ноевия Потоп.



λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Твърдение 19

Земята е на милиарди години и човечеството е на милиони години


Староземците вярват, че Земята, дори и континентите и океаните, са на милиарди години. Това не може да бъде, тъй като континентите трябваше да са ерозирали до морското равнище само в рамките на 15 милиона години. Океаните имат около 5 пъти обема на континенталните скали, които са над морското равнище. Така че, океаните е трябвало да са изцяло запълнени от утайки в рамките на 80 милиона години. Следователно, ако океаните и континентите са на поне 80 милиона години, океаните е трябвало да са запълнени от утайки и континентите е трябвало да се изравнят до морското равнище, и после да се преизградят отново и така общо пет пъти. (Или пък трябва да повярваме, че планините някога са били 100 пъти по-високи от сега и са ерозирали до настоящата си височина?) Всички вкаменелости в континенталните скали е трябвало да са ерозирали в рамките на 15 милиона години от формирането си, но въпреки това разполагаме с вкаменелости и скали, за които се твърди, че са на по 500 милиона години.

Океанът (солена вода) има известна концентрация на сол. И ние можем да предвидим количеството сол, което навлиза в океана всяка година, поради ерозията от континентите. Ако предположим нулева наличност на сол в първоначалния океан, може да се изчисли, че цялата сол в океана е трябвало да се натрупа в него само за 62 милиона години. И въпреки това, океаните са на милиарди години?
[Джон Д. Морис, "Младата Земя" (Грийн Форест, Арканзас: изателство Мастър Букс, 1999г), стр. 87... John D. Morris, The Young Earth (Green Forest, Arkansas: Master Books, 1999), 87]

По същия начин, други материали също ерозират в океана и се разтварят в океанските води. Концентрациите на желязо, мед, никел, манган, натрий и други в океанските води, са измерени; и при настоящите нива на ерозия, тези концентрации е трябвало да бъдат достигнати в рамките на хиляди години, а не за милиард плюс години, както предполагат староземците.
[Хенри М. Морис, "Научно Сътворенчество" (Грийн Форест, Арканзас: издателство Мастър Букс, 1998г), стр. 154... Henry M. Morris, Scientific Creationism (Green Forest, Arkansas: Master Books, 1998), 154]

Имайте предвид, че агресивната ерозия по време на Великия Потоп е откъртила множество тонове минерали в Потопните води. Следователно, големи концентрации на сол и други минерали вече са били в След-потопния океан, така че няма абсолютно никаква причина да се мисли, че Потопът се е случил по-отдавна от около 5 000 години. (Библията предполага, че Потопът се е случил преди около 4 400 години.)

Радиоактивният уран в скалите с времето се разпада до стабилен материал (както обсъдихме в Глава 7), последствие от което е хелият. Този хелиев газ прониква нагоре през частично порестите надлежащи скални слоеве и бяга в атмосферата. Понеже сме измерили количествата хелий, който напуска скалните слоеве е навлиза в атмосферата всяка година, и защото ни е известна концентрацията на хелий в атмосферата, изчислено е, че целият хелий в атмосферата е трябвало да се натрупа в нея само в рамките на 3 милиона години, което е много по-малко време, отколкото е според сценария на староземците за атмосфера на милиарди години.

Силата на Земното магнитно поле спада с такава скорост, че само преди 20 000 години магнитното поле е трябвало да бъде толкова много по-силно от днес, че Земната кора е щяла да се стопи. Староземците продължават да твърдят, че Земното магнитно поле по някакъв начин се възстановява (чрез някакъв мистериозен и незнаен механизъм, създаващ магнетизъм), така че силата му в действителност не била отслабнала. Само че магнитното поле наистина, всъщност, е отслабнало със 7% през последните 150 години (и следователно е спаднало със 100% през последните 1400 години).

Това отслабване на силата на магнитното поле е предвидимо, според Втория закон на Термодинамиката, който по същество казва, че всички физически системи естествено деградират до пълна ентропия (хаотичност). Радиоактивният материал се разпада, планините ерозират, организмите остаряват и умират, металите корозират, магнитите губят магнетизма си, както Земното магнитно поле губи силата си през вековете.

Целият обем на изчислените световни въглищни резерви разполага със същото количество съхранена в себе си енергия, колкото е еквивалента съхранена енергия в обема на акумулираната растителна маса в последните 128 години. Следователно, световните въглищни жили трябва да са 30 милиона метра дебели (това ще изхрани доста камини), защото се предполага, че повечето въглища са започнали да се формират преди 300 милиона години и се твърди, че са продължили да се формират през тази времева рамка. Предположете, че въглищните слоеве съставляват 1% от утаечната геоложка колона; средната дълбочина на утаечните скали е 1524 метра; следователно, около 15 метра от нея са въглищни слоеве. Тъй като 128 години развитие на глобалната растителност са представени в 15 метра средна дебелина на глобалните въглищни залежи, то 300 милиона години развитие на глобалната растителност би трябвало да са предоставили биомасата за въглищни легла с дебелина приблизително 35 милиона метра (тъй като 300 милиона години, умножено по 15 метра / 128 години, е равно на 35 милиона метра).
[Андрю Снелинг, "Въглищни легла и Ноевия Потоп", Криейшън Екс Нихило, том 8, No. 3, 20-21... Andrew Snelling, “Coal Beds and Noah’s Flood,” Creation Ex Nihilo, vol. 8, no. 3, 20-21]

Сега прибавете към това обстоятелството на цялата допълнителна биомаса, която ще да се е натрупала от умирането на животните през тези 300 милиона години. Представете си всички животни, живи днес, и умножете броя им (трилиони) по 300 милиона години. Крайният резултат (безброй) от този хипотетичен сценарий отразява масивния обем мъртва животинска материя, която трябва да е помежду утаечните слоеве под формата на вкаменелости или въглеродни находища (петрол, газ). Животните и растенията, очевидно, не са живели и умирали стотици милиони години.

Има обаче много вкаменелости и въглеродни находища, които пасват в сценария за глобален потоп, в който случай животните от няколко поколения са били пометени от потопните води, някои са били загробени в утаечните слоеве, а останалите са изгнили. Също така, нужното количество растителна материя за формирането на въглищата, които очакваме, че се намират в земята в днешно време, е само около три пъти настоящия обем жива растителна материя по целия свят. Така че, Пред-Потопния свят вероятно е имал три пъти повече растителност от нашия съвременен свят; не е трудно да си представим такъв сценарий, вземайки предвид обширните безплодни райони на След-Потопния ни свят, които са пустини, тундра или сухи планини.

Предположете, че първите напълно хора са еволюирали от маймуно-хора преди около един милион години. Днешната световна популация е 6.5 милиарда, докато преди 2000 години, световната популация се очаква да е била 250 милиона души. Така че може да се каже, че световната популация е била средно 10 милиона души през единия милион години, откакто първите "напълно хора" се предполага че са еволюирали. Ако се предположат 10 милиона средно, 250 милиарда души би трябвало да са живели и да са умирали през онзи един милион години (предполагайки поколение от 40 години).

Повечето хора, включително и "Хомо Еректус" и "Неандерталските" хора (Голямата стъпка, бел.прев) (за много от които се твърди, че са живели преди повече от един милион години), погребвали мъртвите си в ритуално положение, често заедно с особените им принадлежности (флейти, цветя и предмети на изкуството). Следователно, би трябвало да има много повече от 250 милиарда погрeбални места и гробници по света. Къде са?

Староземците признават, че световната популация е била много по-малко, между 2000г пр. Хр. и 1000г пр. Хр., от грубата цифра 250 милиона души по времето на Исус Христос. Следователно, спекулативните изчисления на световната популация в историята подкрепят Библейската история, като популацията на света започва в 2400г пр. Хр., когато осемте души и около 16 000 дишащи въздух животни слезли от Ноевия Ковчег (както се обсъжда в Глава 15).

Ако се предполага, че поколенията след Ной са имали шест рожби за двойка (много консервативно число, тъй като хората живели от 600 години до 150 години през първите десет поколения след Ной), тогава световната популация е била поне 100 000 души около 200 години след Потопа, и много милиони души около 400 години след Потопа (около 2000г пр. Хр.); тоест, стотици хиляди, ако не милиони души до времето на Вавилонската кула на Нимрод (2200г пр. Хр.). Така, проспериращата цивилизация на древния свят е била изградена от милиони души в периода от първите 200 до първите 400 години след Потопа.

Данните очевидно са в подкрепа на Билейската история, а не в подкрепа на теориите, основани на Дарвиновата еволюция и на схващането, че Земята е на милиарди години. Захранени сме с пропагандата на модерните земни и биологични науки, а не с истината, но староземските Дарвинови предразсъдъци очевидно създават колосални статистически кошмари на привържениците на версията за стара Земна история.

« Последна редакция: Юли 10, 2017, 10:32:40 pm от λ »

Тагове към темата: