Покажи участието
От тук може да видиш всички публикации на този потребител.
Публикации - Glasberg
Страници: 1 ... 6 7 8 [9] 10 11 12 ... 48
121
« -: Април 04, 2020, 01:49:49 pm »
Въпреки че Копенхагенската интерпретация често се бърка с идеята, че съзнанието причинява колапса на вълновата функция, тя дефинира "наблюдателя" само като онова, което причинява колапса на вълновата функция.[56]Интерпретация Von Neumann–WignerИнтерпретацията von Neumann–Wigner, наричана също "съзнанието причинява колапс [на вълновата функция]", е интерпретация на квантовата механика, която постулира, че съзнанието е необходимо за процеса на квантово измерване.
Ортодоксалната Копенхагенска интерпретация, квантовата механика прогнозира само вероятностите за различни наблюдавани експериментални резултати. Теорията не казва директно какво представлява "наблюдателят" или "наблюдението", а поведението на системата, когато бива измервана и наблюдавана, е абсолютно различно от обичайното й поведение. Т.е. самият акт на измерване оказва влияние върху системата. По време на наблюдението, настъпва колапс на вълновата функция, описваща системата, до една от няколко опции. Ако няма наблюдение, не настъпва колапс, и нито една от възможностите не става по-малко вероятна.
Според интерпретацията Von Neumann–Wigner, правилата на квантовата механика са коректни, но се отнасят само за една система, а именно целия материален свят. Съществуват външни за квантовата механика наблюдатели, а именно умовете на хората (и може би на животните), които извършват измервания на мозъка, което причинява колапс на вълновата функция. [3]
В своят трактат Математически Основи на Квантовата Механика / The Mathematical Foundations of Quantum Mechanics, Джон фон Нойман анализира т.нар. проблем на измерването и стига до заключението, че цялата физическа вселена може да бъде обект на Уравнението на Шрьодингер (универсална вълнова функция).
Той също така описва, как измерването може да причини колапс на вълновата функция.[42]
Тази гледна точка е разширена от Юджин Уигнър, който твърди, че съзнанието на човешкия експериментатор (или може би дори съзнанието на кучето) е решаващо за колапса на вълновата функция, но по-късно се отказва тази интерпретация.[43][44]
Вариации на интерпретацията "съзнанието причинява колапс на вълновата функция" са:
Джон Уилър твърди, че съзнанието има някаква роля в създаването на вселената (Participatory anthropic principle (PAP)).[47]
Henry Stapp подкрепя концепцията:[4]
"От гледна точка на математиката на квантовата теория, няма смисъл да разглеждаме измервателния уред като нещо различно от колекция от атомните му съставни части. Уредът е просто още една част от физическата вселена... Нещо повече, съзнателните мисли на човешки наблюдател би трябвало да са директно и непосредствено причинно-следствено свързани с онова, което се случва в мозъка му, а не с онова, което се случва на някакво измервателно устройство... Следователно, телата ни и мозъците ни са ... са части от описаната чрез квантова механика физическа вселена. Разглеждането на цялата физическа вселена по такъв унифициран начин осигурява концептуално проста и логически съгласувана теоретична основа..."
123
« -: Април 04, 2020, 11:54:25 am »
Не разбирам връзката между финната настройка и мултивселената? И мисля,че изобщо няма такава.
Т.е. ти не мислиш, че има фина настройка?
Т.е. ти вярваш, че всичко е продукт на случайността и е просто теория на вероятностите.
124
« -: Април 04, 2020, 11:34:38 am »
Не разбирам връзката между финната настройка и мултивселената?
Ами тя самата хипотеза за Мултивселена основно е свързана с фината настройка.
Концепцията за Мултивселена бори основния аргумент на теистите, че Бог съществува, защото нашата Вселена има фината настройка, позволяваща живот.
Аргументът Мултивселена се използва от атеистите като аргумент срещу теистите, защото е добър аргумент срещу съществуването на Бог.
Аргументът Мултивселена е добър аргумент на атеистите срещу аргумента на теистите, че вероятността нашата Вселена да е възникнала случайно, е равна на вероятността, торнадо да мине през склад за отпадъци и да сглоби Боинг 747.Ако приемем,че има мултивселена,това значи,че няма финна настройка ли?
Вселената и нейните настройки в концепцията за Мултивселена са продукт на случайност. Т.е. на практика не съществува фина настройка.
125
« -: Април 04, 2020, 11:31:54 am »
Не е ли релативизмът основна причина за това, някои да вярват в Мултивселената? Или основната причина е зорът да се отрече финната настройка на Вселената?
Много съм любопитна по отношение на това, каква точно е мотивацията на Мултивселенистите. Кое кара човек да вярва в Мултивселена?
Аз вече ти отговорих на въпроса,но ти си питаш ли питаш..Ами ще повторя,но това не значи,че е валидно за всички.
За мен Бог е безграничен и не приемам тълкуването на Мирозданието само в някакви съмнителни и също недоказани "рамки и граници"
Просто съществото ми се бунтува при идеята,че тази Вселена е единственото нещо което въобще .някога,някъде е съществувало,всичко се изчерпва с познатите ни неща и няма нищо друго освен тази Вселена...
Какво ти дава вярата в Мултивселената?
Съществото ти се бунтува срещу идеята да има само една Вселена?
Ама защо? Та ти никога няма да разбереш, дали има повече от една Вселена. Т.е. твоето същество по никакъв начин не е засегнато от това, дали има или няма още вселени, освен онази, в която същестуваш.
От тази гледна точка, тебе дори не би следвало да те интересува, дали има още вселени, освен нашата.
Именно затова ти зададох въпроса какво ти дава вярата в съществуването на Мултивселената.
Надежда, че някъде, извън нашата Вселена, има по-добър свят? ОК, ама ти никога няма да го видиш.Просто съществото ми се бунтува при идеята,че тази Вселена е единственото нещо което въобще .някога,някъде е съществувало,всичко се изчерпва с познатите ни неща и няма нищо друго освен тази Вселена...
С познатите ни неща?
Та ние нашата Вселена едва я познаваме 
За какво познато нещо ми говориш?
Нито знаем как е възкникнала, нито знаем, какво е тъмната материя, която уж я изпълва, нито пък знаем какво е т.нар. тъмна енергия във Вселената.
127
« -: Април 03, 2020, 06:47:53 pm »
Теория на De Broglie–BohmАлтернатива на стандартното разбиране на квантовата механика, теорията на De Broglie–Bohm гласи, че частиците имат точни местоположения през цялото време и че скоростите им се влияят от вълновата функция.
Теорията на de Broglie-Bohm генерира същите статистически резултати както стандартната квантова механика, но се освобождава от някои от концептуалните й трудности.[64]
Теорията на de Broglie–Bohm, известна още като пилотна вълнова теория (pilot wave theory), механика на Бом (Bohmian mechanics), Интерпретацията на Бом (Bohm's interpretation), и каузалната интерпретация (causal interpretation), е интерпретация на квантовата механика.Експериментът с двойния процеп е илюстрация на корпускулярно-вълновия дуализъм.Ако променим експеримента, като затворим единия процеп, не се наблюдава интерференчна картина. Следователно, състоянието на двата процепа влияе на крайните резултати. Ако сложим детектор на един от двата процепа, за да проследим, през кой точно процеп преминава частицата, интерференчната картина изчезва.
Копенхагенската интерпретация гласи, че частиците не са локалиризирани в пространството, докато не бъдат наблюдавани ("видени"), така щото, ако има няма детектор (наблюдател) на процепите, не е налице информация за това, през кой точно процеп е преминала частицата. Ако има детектор (наблюдател) на един от процепите, се наблюдава колапс на вълновата функция вследствие на наблюдението.
В теорията на de Broglie–Bohm, вълновата функция е дефинирана за двата процепа, но всяка частица има конкретна траектория, която преминава през точно един от двата процепа. Крайното местоположение на частицата върху екрана и процепа, през който преминава частицата, е детерминиран от първоначалното местоположение на частицата. Тази първоначална позиция не е в знанието или под контрола на експериментатора, така че се създава впечатление за случайност в модела на наблюдение.
Теорията на de Broglie–Bohm е детерминистична.
През 2016 г., се провежда експеримент, който демонстрира потенциалната валидност на теорията на de-Broglie-Bohm чрез използване на капчици силиконово масло. В експеримента се установява имитиране на статистическото поведение на електрона със забележителна точност. [7][8]
128
« -: Април 03, 2020, 04:10:44 pm »
Ние всичко може да си допускаме принципно. Например, може да допуснем, че броят на Вселените в Мултивселената е точно 18.497.
Също така можем да допуснем, че Вселена № 3.629 има формата на розово фламинго.
Това, обаче, не е наука, а фентъзи. Дори не може да го докара до научна фантастика.
Допускането за извънземните поне има някакъв смисъл от гледна точка на това, че има някаква, макар и минимална, вероятност да влезем в контакт с тях.
Допускането за Мултивселената изисква ВЪНШЕН НАБЛЮДАТЕЛ, т.е. външен за Вселената ... за която и да е Вселена от хипотетичното множество.
Тери Пратчет и Стивън Бакстър имат поредица за това. Но не e от добрите фентъзита на Пратчет.
Bottom line: Мултивселената е фентъзи.Но, не можеш да допуснеш,че вселените са множество и проявлението на Бог не се изчерпва само с едно творение?
Добре де, това допускане или идея за Мултивселена при тебе откъде дойде? От фантастични сериали си?
Въпросът ми е сериозен.
129
« -: Април 03, 2020, 01:23:02 pm »
РЕЛАЦИОННА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ
Релационната квантова механика (RQM) е интерпретация на квантовата механика, която разглежда състоянието на квантовата система като зависимо от наблюдателя, т.е. състоянието Е зависимостта/релацията между наблюдателя и системата.
Тази интерпретация за първи път е скицирана от Carlo Rovelli през 1994 г. Вдъхновена е от ключовата идея зад Специалната теория на относителността, че детайлите на едно наблюдение зависят от отправната система на наблюдателя, и използва някои идеи на Джон Уилър за квантовата информация.[1]
Най-важната идея, която стои зад интерпретацията RQM е, че различните наблюдатели могат да дадат различни, при все това абсолютно акуратни, описания на една и съща система. Например, за един наблюдател, системата може да бъде в състояние на колапс (колапс на вълновата функция). За втори наблюдател, същата тази система може да бъде в суперпозиция от две или повече състояния, като първият наблюдател е в корелирана суперпозиция от две или повече състояния.
RQM твърди, че това е цялостна картина на света, тъй като понятието "състояние" винаги е относително за някакъв наблюдател. При това, не съществува привилегировано, "истинско" описание.
Термините "наблюдател" и "наблюдавано" се прилагат за всяка произволна система, микроскопична или макроскопична. "Събитието на измерване" се описва като обикновено физическо взаимодействие, при което две системи стават до известна степен свързани помежду си.
Привържениците на релационната интерпретация твърдят, че тя решава някои от традиционните интерпретационни трудности в областта на квантовата механика.ИНФОРМАЦИЯ И КОРЕЛАЦИЯВсяко измерване в квантовата механика може да се сведе до набор от ДА/НЕ въпроси или битове, които са или 1, или 0.
Интерпретацията RQM използва това, за да формулира състоянието на квантовата система (спрямо даден наблюдател!) в термините на физическата идея за информацията, развита от Клод Шанън. Всеки да/не въпрос може да бъде описан като 1 бит информация. Това не трябва да се бърка с идеята за кюбит от квантовата информационна теория, защото кюбитът (квантов бит) може да бъде в суперпозиция от стойности, докато "въпросите" на интерпретацията RQM са обичайни бинарни променливи.
Всяко квантово измерване по същество представлява фундаментално взаимодействие между измервана система и някаква форма на измервателен уред. В допълнение, всяко фундаментално взаимодействие може да бъде разглеждано като форма на квантово измерване, тъй като всички системи се разглеждат като квантови системи в интерпретацията RQM. Фундаменталното взаимодействие се разглежда като установяване на корелация между системата и наблюдателя, и тази корелация е онова, което се описва и прогнозира от квантовия формализъм.
Но, посочва Ровели, тази форма на корелация е точно същото като дефиницията на информация в теорията на Шанън.ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА RQM: КВАНТОВА КОСМОЛОГИЯВселената е съвкупността от всичко съществуващо с всяка възможна вероятност за пряко и косвено взаимодействие с локален наблюдател. (Физически) наблюдател извън Вселената би изисквал физическо нарушение на калибровъчната инвариантност,[13], а така също и съпътстваща промяна в математическата структура на теорията на калибровъчната инвариантност.
По сходен начин, интерпретацията RQM концептуално забранява възможността за външен наблюдател.Според релационната интерпретация на квантовата механика, наблюденията в експеримента с двата процепа са резултат от конкретно от взаимодействието между наблюдател (измерващо устройство) и наблюдавания обект (, с който физически се взаимодейства), а не от някаква абсолютна характеристика на обекта.
В случай с електрон, ако той първоначално бива "наблюдаван" на конкретен процеп, тогава взаимодействието наблюдател–частица (фотон–електрон) включва информация за позицията на електрона. Това частично ограничава евентуалната локация на частицата на екрана. Ако тя бива "наблюдавана" (измервана с фотон) не на конкретен процеп, а на екрана, тогава няма "по кой път" ("which path") информация като част от взаимодействието, така че наблюдаваната позиция на електона на екрана се определя точно от неговата вероятностна функция. Това прави резултиращата картина на екрана същата, както ако всеки индивидуален електрон е преминал през двата процепа.
Предполага се също, че самите пространство и разстояние са релационни, и че един електрон може да изглежда, че се намира на "две места едновременно" — например, на двата процепа — , защото пространствените му отношения към определени точки на екрана остават идентични и от двете места на самите процепи.[62]
130
« -: Април 03, 2020, 05:54:30 am »
Проблемът с мисленето в термините на класическите измервания на квантови системи става особено остър в областта на квантовата космология, когато квантовата система е Вселената.[60]
E. T. Jaynes,[61] твърди, че вероятността е мярка за състояние на информацията за физическия свят. Квантовата механика в Копенхагенската интерпретация тълкува вероятността като физически явление, а това E. T. Jaynes нарича грешка на проекцията на ума (mind projection fallacy).
Грешката на проекцията на ума (mind projection fallacy) за първи път е описана от физика и философ E.T. Jaynes. Случва се, когато някой си мисли, че начинът, по който вижда света, отразява онова, което светът наистина е, стигайки дотам да се предполага реалното съществуване на въображаеми обекти.[1] Тоест, нечии субективни оценки се "проектират" като присъщи на даден обект, вместо да се приписват на личното възприятие. Едно от последствията е, че се стига до предположението, че другите споделят същото възприятие или че те са лишени от разум или неинформирани, ако не го правят.
Грешката се среща в две допълващи се форми и може да бъде обозначена по следния начин: (A) (Моето собствено въображение) → (Истинско свойство на природата) [или] (B) (Моето собствено невежество) → (Природата е неопределена)
131
« -: Април 02, 2020, 05:23:09 pm »
КРИТИКАЦентрално място в Копенхагенската интерпретация заемат процесът на наблюдение и самият наблюдател, но те не са ясно дефинирани от интерпретацията и тя не обяснява техните специални ефекти.
По този въпрос, Хайзенберг казва, че въвеждането на наблюдател не би следвало да означава субективизъм в описанието на природата. Наблюдателят по-скоро има само предназначението да регистрира развръзки, т.е. процеси във времето и пространството, и няма значение, дали наблюдателят е уред или човек; обаче регистрацията, т.е., преходът от "възможното" към "действителното", е абсолютно необходима и не може да бъде пренебрегната от интерпретацията на квантовата теория."[56]В Копенхагенската интерпретация, процесът на наблюдение и самият наблюдател заемат централно място - точно те определят кое от възможните състояния се реализира, изпълнявайки съзидателна роля, т.е. буквално сътворяват конкретната действителност.Много физици и философи възразяват срещу Копенхагенската интерпретация, както заради това, че тя е не-детерминистична, както и заради това, че тя включва недефиниран процес на измерване, който превръща вероятностните функции в не-вероятностни измервания.
Коментарите на Айнщайн "Във всеки случай съм убеден, че Той [Бог] не хвърля зарове."[57] (Бог не играе на зарове!) и "Наистина ли мислите, че Луната не е там, ако не я гледате?"[58] илюстрират точно това.
В отговор, Нилс Бор казва: "Айнщайн, не казвай на Бог какво да прави."[59]В "Грешките на Айнщайн", Physics Today, ноември 2005, с. 31, Стивън Уайнбърг казва:
"Версията на Нилс Бор за квантовата механика бе дълбоко погрешна, но не заради това, което смята Айнщайн. Копенхагенската интерпретация описва какво се случва, когато наблюдател направи измерване, но самият наблюдател и самото изследване се разглеждат по класически начин. А това със сигурност е погрешно: Физиците и техният апарат трябва да се ръководят от същите квантово-механични правила, които управляват всичко друго във вселената. Но тези правила се изразяват в термините на вълнова функция (или, по-точно, квантово състояние), която се развива по абсолютно детерминистичен начин.
И така, откъде идват вероятностните правила в Копенхагенската интерпретация? През последните години бе постигнат значителен напредък в разрешаването на този проблем. Нито Нилс Бор, нито Айнщайн са се фокусирали върху истинския проблем в квантовата механика."
132
« -: Април 02, 2020, 05:22:46 pm »
Винаги,човешката фантазия е била двигателя на науката,защото от едно предположение и идея,тръгва проучването и доказването.
Лошото е, че по света има много хора, дето бъркат фантазията, предположенията и идеите с факти.
133
« -: Април 02, 2020, 02:48:28 pm »
Специално за извънземните ...
Аз не се опитвам да убедя някого, че няма или има извънземни. По-скоро ми се иска да дискутираме по тая тема, защото дискусията може да ни накара да преосмислим някои свои предразсъдъци (макар че е по-лесно да разбиеш атома, отколкото предразсъдъците си). Във виртуалното пространство вилнеят какви ли не теории за извънземните. И аз се питам ..., каква точно е целта на това занятие? Защо има такъв неистов зор някой да ни убеди, че има сиви, черни и не-знам-си-там какви извънземни, след като животът на хората по никакъв начин не е засегнат от това.
С какво точно се променя живота на хората, когато се занимават с някакви доведени до абсурд теории за извънземните?
В това отношение, дискусиите и мислите за Бог са къде-къде по-полезни за човека и живота му. Да живееш така, сякаш има Бог, макар че понякога се и съмняваш, ..., това е огромен огромен прогрес в живота. Най-малкото животът става по-приятен за живеене и повече изпълнен със смисъл. Да живееш така, сякаш във всеки около теб има Божествена искра ... това е наистина голяма благодат. И да, решава много от проблемите на хората.
И не, изобщо не говоря за изповядване на някаква конкретна религия.
Та това ми е мотивацията на мене. Имам чувството, че разни хора измислят абсурдни теории за извънземните, за да стъпчат още повече и така стъпкания човек. Обяснява ни се, колко сме нищожни, колко сме малки, колко сме едно голямо нищо ..., а това особено важи за територията на България, където хората са смачкани от и това, че са българи.
Това ми е мотивацията на мене за моите теми. Иска ми се по-скоро да повдигна духа на хората, а така и моя дух.
Темата за Мултивселената бе изцяло мотивирана от нов сериал, който гледам (DEVS), и исках да споделя мислите си в това отношение.
134
« -: Април 02, 2020, 02:24:38 pm »
Последно,реши от каква идея разглеждаш нещата.От позицията,че Мирозданието е плод на случайно сблъскали се вероятноси,или,че е плод на един интелигентен дизайн,в който потенциала е заложен изначално?Защото,каква вероятност,ако Бог е Създателят на Вселената ни?Тогава излиза,че хората са не само тъпи,ами и доволно арогантни,за да слагат рамки и лимити на Бога,понеже не са видели и са пипнали..А нали за "вяра,колкото синапено зърно" се говори..Вяра,предполага да приемеш нещо без доказателстваИ приема ли ,че Бог е създател на Всичко,то автоматично приемам и идеята,че Всичкото е непознато и безкрайно,а това само по-себе си отхвърля другата идея.За край,ограничения и лимити у Бога.Само една Вселена създал,пък с милиради небесни тела,но само на едно от тях,създал живо същество..Изниква ми въпрос от серията тъпи(щом ще си задаваме такива) - Другите галактики за красота ли са,или да пречистват въздуха,който космическия вятър вее към земята?Въобще какъв е смисълът от тях,ако ние сме единствената форма на живот?
Моят Бог е Бог на белите полета. Ако някой поне успее да създаде теория за Сътворението без Бог, може и да спра да вярвам в Бог. Засега, няма такава теория. Дори и хипотеза няма.
Аз не си представям Бог. Бог е достатъчно абстрактен, за да не смея да си го представям. Бог е нети-нети, извън времето и извън пространството.
Аз съм бивш атеист, повярвал в Бог благодарение на науката (благодарение на увлечението ми по квантовата механика преди време). Не съм възпитана религиозно. Вкъщи бе забранено да се говори за религия или Бог.
Науката обяснила ли е Сътворението без Бог? НЕ! Науката е най-голямото доказателство, че има Бог.
А дали този Бог е създал някакви извънземни? Мииии, не знам.
135
« -: Април 02, 2020, 02:14:07 pm »
И тук всъщност излиза въпросът който ме терзае
Полето си го представям като суров и неосъзнат потенциал,в който възникват импулси и от един импулс тръгва поредната вселена.
Кое/какво поражда импулса?
(дори не съм сигурна,че правилната дума е импулс..)
Ама Ти така си го представяш, душа. Друг може по друг начин да си го представя.
Но в темата за Мултивселената аз съм описала научните възгледи по въпроса. Започнала съм с книгите на Стивън Хокинг и Лорънс М. Краус по тия въпроси. Обсъждат се научни хипотези и нещо, което те са написали в книгите си (и което някои хора си мислят, че са факти).
Не става въпрос за това, как някой нещо си представя. Всеки може да си представя различни неща. Но това не е наука, а просто мислене за онова, което може да е или да не е.
Страници: 1 ... 6 7 8 [9] 10 11 12 ... 48
