1. Привличането на кехлибара. --- Вземете парче жълт кехлибар, затоплете го, потъркайте го пъргаво в ръкава на палтото си, и го дръжте срещу малко трици, пера за пълнеж или други леки тела, поставени върху книга или гладка маса. Кехлибарът, тъй като е възбуден от търкането, ще привлече към себе си триците, и тн., и ще ги държи във въздуха. Това е първият електричен експеримент, записан в историята. Кехлибарните работници са толкова раздразнени от неговата силно привличащата и лесно възбудима природа, че върховете на пръстите им често са силно повлияни от него.

2. Привличането на восъка за запечатване. --- Подобен ефект се случва, когато пръчка запечатващ восък се натърка и се приведе в близост до какви да е леки материи; те, както преди, ще се надигнат и ще се закачат за него. Ако запечатващият восък или кехлибарът се държат срещу триците и тн., преди да бъдат натъркани, те няма да окажат ефект върху тях.


Всяко нещо, което е сухо и е покрито със запечатващ восък, отговаря на същата цел като запечатващия восък. Най-доброто нещо за ползване е стъклената тръба, спомената в Експ. 9, половината от дължината й се загрява, и после върху нея се натърква червен запечатващ восък; това ще се залепи за нея и ще се получи восъчна тръба.


3. Привличане на натърканата хартия. --- Вземете два листа бяла хартия, затоплете ги на огъня, поставете ги един върху друг на маса или върху книга, и силно натъркайте горния лист с гума за изтриване; ще откриете, че сега двата листа са силно електрически, толкова, че да се залепят един за друг с такава сила, че е нужно малко занимание, докато се разделят, и когато се разделят и отново бъдат приближени един към друг, те веднага ще се впуснат един към друг за втори път.

4. Залепване на кафява хартия за стена. --- Вземете лист обикновена кафява хартия с размер горе-долу колкото октаво книга (почти А5, бел.прев), подръжте го на огъня, докато не стане доста сух и горещ, пъргаво го прекарайте между страната на палтото и ръкава няколко пъти, така че да се натърка и от двете страни о вълната. Ще откриете, че хартията сега е толкова силно електрическа, че ако бъде поставена срещу ламперия, или тапетираната стена на някоя стая, листът ще остане залепен там няколко минути, преди да падне.

Бележка от перводача: За любознателните, октаво са се наричали книгите, на чиито лист са се печатали 16 страници, след което листът се е сгъвал 3 пъти, за да се получат 8 листа, и после са се подвързвали.

5. Залепване на перо към възбудена хартия. --- Ако, докато хартията продължава да стои на стената, леко мъхесто перце се постави срещу нея, то ще се залепи за хартията по същия начин, по който хартията е залепена за стената.

6. Възбудена стъклена плоча. --- Подпрете стъклен панел (първо затоплен) върху две книги, една във всеки край - поставете малко трици под него, и натъркайте горната страна с топла черна копринена кърпичка или парче фланел - сега триците ще се разлетят и ще танцуват нагоре-надолу с доста бързина.

Единствено с този експеримент е допринесъл сър И. Нютон за електричеството, но е бил важен, тъй като е доказал онова, което не е било известно преди, че стъклото показва електрически ефекти от обратната страна на онази, която е била възбудена. това сведение е било прочетено пред Кралското общество (Royal Society, общество на учени, формирано през 1660г и продължаващо да е най-големият научен авторитет в Англия и до днес, бел.прев) през 1675г. Много е интересно.
"След като на масата е поставено кръгло парче стъкло, около 5 см широко, и месингов пръстен, така че стъклото да е на разстояние 3 мм от масата, след което стъклото се натърка пъргаво с ъгълчето на коприненото наметало, малки парченца хартия, поставени под стъклото на масата, започват да се привличат към него, и да се движат чевръсто насам-натам; след като стъклото спре да се натърква, хартийките ще продължат значително време с всякакви движения; понякога подскачайки нагоре към стъклото и оставайки там известно време; и това поякога става по пътища перпендикулярни на масата; а понякога полегати спрямо масата; понякога също подскачат нагоре в арка, и подскачат надолу в арка, различен брой пъти, без да си почиват в промеждутъците; понякога подскачат в лъкообразна форма о тединия край на стъклото до другия, без да докосват масата; а понякога висят от някое ъгълче, въртейки се около себе си много чевръсто, сякаш са носени от вихър, и бидейки всякакси задвижени, всяка хартийка изпълнява различно движение. когато се прокара пръст по горната част на стъклото, въпреки че нито стъклото нито въздухът под него са били мръднати, то все пак се наблюдава, че хартийките, както са висели под стъклото, ще приемат ново движение, накланяйки се в тази или онази посока, спрямо начина, по който се движи пръста отгоре."
Това се прави много по-добре със стъкло, което е 15 или 20 см широко и на 2 см от масата.

Бележка от преводача: Тогава за първи път е бил изобретен принципът на тъч-скрийн технологията. Отнело ни е около 300 години да му намерим приложение.

7. Възбуждане на кафе. --- При намилането на кафе, особено ако е прясно изпечено, то ще бъде забелязано да виси от долната страна на мелницата, и също около чашката или съда, с който се улавя - понякога толкова силно, че да покрие повърхността на страните със слой, дебел 5 см.




Всичките тези експерименти са примери за електрическо привличане, а някои от тях могат да се направят много по-очевидни да публиката, ако леките материи, които ще се привличат, бъдат провесени по някакъв начин, като например на горния инструмент, който се нарича електроскопична везна. Монтирайте стъклена пръчка, обикновена епруветка или пръчка запечатващ восък в изправено положение върху основа или дъска, циментирайте остър връх върху това, сочещ нагоре; и върху игловия връх поставете равно-балансирано парче много сухо дърво, отрязано колкото се може по-тънко, обработено съвършено гладко и около 20 см дълго. Във всеки негов край сложете парченце хартия, или малко топче, направено от корк или сърцевина на бъзово дърво.

За да се направи един от тези електроскопи или електрически индикатори по възможно най-добрия начин, основата и подпората трябва да бъдат от месинг, а везната от фино стъклено влакно; топчетата - от дървесна сърцевина и покрити със златен лист.

8. Привличане на електроскопи. --- Дръжте възбуденият запечатващ восък, кехлибар, хартия, панделка или стъклото от тези експерименти към едно от топчетата на електроскопичната везна, окачената дървесна сърцевина ще се завърти около центъра, така че топчето да следва възбудената материя, държана срещу него.




По-деликатен и вероятно по-удобен електроскоп се прави както следва: --- Основата  е от дърво, изправената част е твърда тел, огъната при върха си, както е показано на фигурата. На куката на това са провесени две нишки шивашка коприна, всяко е дълго около 15 см, и на края си те има тили малки кръгчета от бяла хартия, две топчета от дървесна сърцевина, или две перца. Това се нарича електроскоп-махало. За горните експерименти една нишка с перце е достатъчна.

9. Възбудена стъклена тръба. --- това се демонстрира много по-очевидно, като се ползва, вместо запечатващия восък, стъклена тръба около половин метър дълга и 2 см в диаметър; нека тя бъде съвършено суха и затоплена на огъня, после я пъргаво я натъркайте със стара, черна, копринена носна кърпичка, предварително затоплена. Стъклото ще бъде силно възбудено, и разбира се с голяма сила ще привлича провесеното перце.

10. Десагулие дава следните любопитни експерименти. Той казва, че когато възбудена тръба е отблъснала перце, тя ще го привлече отново, след като бъде ненадейно потопена във вода, ако времето е ясно, няма да го привлече, освен ако не е била топопена доста дълбоко във водата, поне 30 см от дължината й; докато във влажно време 2 или 5 см ще бъдат достатъчни.
- Philos. Trans. Abr., vol. 8, p. 429

11. Привличането на вода към възбудена тръба се показва, когато тръбата се приближи до поток, изтичащ от конденциращ фонтан, който при това очевидно се привлича към нея. --- Десагулие

12. Рецесия на заредени обекти. --- Дръжте стъклената тръба в контакт с окаченото перце за кратко времеу перото, което отначало беше привлечено, скоро ще стане, както се казва, заредено, тоест изпълнено с електрическа течност. То, в това състояние, ще стане мъхесто, ресничките ще се раздалечат една от друга, а перцето ще отлети от стъклената тръба, и най-вероятно ще се залепи за телената подпора на електроскопа. Понякога, ако тръбата е силно възбудена, перцето ще лети напред-назад, давайки добър пример за електрическо привличане и отблъскване.

Бележка. --- Тук е мястото, където трябва да се наблюдава, че използваме термините отблъскване, зареждане, изпълване с електрическа течност, и тн. само в популярния им смисъл, затова също така, докато не вземем предвид по-цялостно природата, ефектите и законите на електричеството, не можем да влезем в дискусия, дали в действителност няма никакво отблъскване, или дали има само една електрическа течност или две.

13. Отблъскване на наелектризирани пера. --- Нека има две пера, провесени на електроскопа на различни копринени нишки, те и двете ще се залепят първо за стъклото, и после ще се оттеглят от него, както и едно от друго. Ако има три или повече пера, ще се наблюдава същия ефект.

14. Перце, разкарвано из стаята. --- Ако, докато все още е възбудена, мъхесто перце се поднесе в близост, то първоначално ще се закачи за стъкления прът, а след това ще отлети от него, и може да се направлява из стаята, ако стъкленият прът се държи постоянно между него и кой да е околен предмет. Ако то докосне каквото и да е нещо, което е неелектрифицирано, то отново ще полети към стъклената тръба. Ще се наблюдава, че перцето завърта към възбудената тръба винаги една и съща своя страна.

15. Наелектризирана коса. --- Друга ситуация на електрическо отблъскване се вижда, когато сноп дълга коса се среши пред огъня, "всеки отделен косъм ще щръкне", и ще се отдалечи колкото е възможно повече от съседните си.


Горните експерименти показват електрическото смущение на разнообразни тела, така че да ни информират, че съществува някаква сила, която се привиква към действие чрез триенето, спомагано от съвършена сухота на използваните материали, но те не комуникират никакви сведения за това каква може да е тази сила в действителност; и все пак много мъничко увеличение на интензитета на последните неща ще направи самата течност възприемчива за нашите телесни сетива, зрение, чуване, чувстване, обоняние и както ще покажем насетне също и вкус, въпреки че вярваме, че това не може да стане доловимо чрез простите средства, които до сега използваме.


Древните са били доста незапознати с кой да е друг електрически ефект на кехлибара, освен онзи, записан в първия експеримент. Д-р Хол (Hall) открил много други негови електрически характеристики, както е записано във Philo. Trans. Abr., Vol.2, Той казва ---

16. "Открих, като разтърках леко едно добре полирано парче кехлибар с ръката си в тъмното, че той произведе светлина; когато взех едно доста голямо парче кехлибар, който направих дълъг и заострен, и го провлачих нежно по ръката си, той отдаде значителна светлина. След това използвах много видове меки животински вещества, и открих, че никое не беше толкова добро, колкото вълната. И сега нови феномени се представиха, защото когато провлачих кехлибара през вълнения плат, и го стисках доста силно с ръката си, се чуха изумителен брой малки припуквания, и всяко едно от тези произведе малко проблясване светлина; но когато кехлибарът беше провлачен нежно и леко през плата, той произведе само светлина, но без припуквания; но ако човек си държеше пръста на известно разстояние от кехлибара, произвеждаше се голямо припукване с голям блясък светлина, и това, което за мен е много учудващо, е, че при изригването си, тя удря пръста много осезаемо, всеки път когато възникне, с едно путане или пуфтене като от вятър. Припукването е толкова силно и плътно, като от горящ въглен, и пет или шест припуквания или повече, в зависимост от бързината, с която се подава пръста, се произвеждат от едно единствено триене, и светлината винаги съпътства всяко едно. Сега, не искам да го поставям под въпрос, но когато се използва по-дълго и по-голямо парче кехлибар, и припукванията и светлината ще са много по-големи, защото никога не съм чул никакво пукане от главата на бастуна си, въпреки, че е доста голяма. Тази светлина и пукане по някакъв начин изглежда наподобяват гръмотевицата и светкавицата." Д-р Хол казва също, че светлина може да се произведе от гагат, запечатващ восък и от диаманта.

17. Строшете голям самун захар на тъмно, или я сбиите в хаван и ще видите, че ще се покрие с красив, трептящ син пламък. Когато магазинерите разрязват с трионите самуни захар за пробване в магазина, прахта е най-блещукаща и красива.

Бележка от преводача: До края на 19ти век рафинираната захар се е произвеждала на големи самуни. Домакинствата са ползвали метални крещи за захар, с които са се трошали парченца от буцата.

18. Електрическата светлина и плющене, добити от хартия. --- Възбудете лист кафява хартия, след като сте го направили доста топъл на огъня, както в Експ. 4; накарайте го да се залепи за стената в тъмна стая, и веднага го откъснете от стената, ще се възбуди светлина, съпроводена от бегъл плющящ звук. Това е електрическата искра.

19. Същото е много доловимо, ако двата листа бяла хартия, възбудени като в Експ. 3, се вземат и се разкъсат един от друг в тъмното.

20. Електрическа светлина и мирис, добити от кварц. --- Натрийте или настържете заедно два кръгли, необработени камъка кварц, калцедон, корналин, и тн., и ще се появи силна фосфорна светлина и мирис, което показва друга особеност: именно, че електрическата течност е доловина за нашето сетиво на обонянието.

21. Усещане на искрата. --- Подпрете кръгла метална плоча върху горната част на много суха чаша за вино. Възбудете кафявата хартия, както в Експ. 4, и я поставете върху металната плоча; ако сега бързо подадете кокалчето на юмрука към металната плоча, малка, но много осезаема искра ще премине от метала към ръката, което показва, че течността е доловима на допир, и също, че ще премине от едно тяло в друго, защото това е течността от възбудената хартия, която, преминавайки през метала, се усеща от ръката.

22. Усещане за паяжина. --- Поднесете възбудената стъклена тръба близо до лицето, веднага ще стане явно усещане, сякаш от паяжина по лицето, и косата ще бъде осезателно раздвижена, когато тръбата приближи.

23. Шок от котка. --- Вземете в скута черна котка, която известно време е лежала пред огъня; дръжте я с една ръка под гърлото, и с другата ръка потъркайте котката няколко пъти по гърба. Козината скоро ще стане толкова възбудена, и презаредена с електрическата течност, че понякога може да се усети истински шок, и обикновено поредица от малки искрички. Лесно ще забележим, че мис Писанка трябва да съдейства. Този експеримент, както е наистина с всички експеримети с електрическа природа, успява най-добре в мразовито време.

24. Наелектризиране на метално топче. --- Провeсете от тавана метално топче на копринена връв, и го докоснете с възбудената стъклена тръба. Това топче сега ще привлича перцата или топчетата на обикновения електроскоп по същия начин, по който го прави и самия стъклен прът. Това показва, че електричеството се комуникира от едно тяло на друго, тъй като е много очевидно, че металното топче е станало електрическо чрез контакта с тръбата.

Горните експерименти, и които показват различните ефекти от електрическата течност, се правят с някак си пъргаво и продължително триене, и следователно произвеждат ефекти с достатъчна очевидност и сила, за да бъдат доловими за нас без никакъв инструмент с повишена деликатност. Естествено би било да се заключи, че по-малка степен на триене ще произведе сходни ефекти, въпреки че те ще бъдат пропорционално по-малки. Действително, ние скоро ще имаме възможност да покажем, че най-тривиалните действия, които правим, и най-случайните операции в природата, се нуждаят единствено от благоприятни обстоятелства, за да се прояви електрическият им характер. Сред тези обстоятелства, най-важното е, че трябва да провеждаме експериментите с грижа, и второто е, че инструментите, които използваме, за да засичаме смущенията на течността, трябва да бъдат екстремно деликатни. Тези инструменти са наречени електроскопи и електрометри. Първото означава апарат, който показва, че смущението се е случило в течността на възбудено тяло, какъвто е случаят с електроскопът-махало и електроскопът-везна, които описахме, а другият (електрометърът) е способен да измерва точната степен на това смущение. Нужно е да се опише по един и от двата, за да можем да видим ефектите, произвеждани от други, и по-малко очевидни, или поне по-маломощни начини на възбуждане.

Ето картинка от списание "Наука и изобретения" от 1922г, показва високо издигнати балони... не знам с какво, вероятно с поли-водород по онова време, или нещо такова... всички тези балони са заземени и са свързани към онова хале с генератора. Тази идея представлява използването на атмосферно електричество с цел да се задвижват мотори и генератори, защото въпросът е, след като имаме толкова много електричество в атмосферата, можем ли да го направим полезно, за да захранваме домовете си? Преди около 100 години са мислели идеи в тази посока, чрез такива балони. Това естествено не се е случило, това е просто футуристична диаграма на научните възможности по онова време.



Но хората СА успели да задвижват мотори с атмосферно електричество в известна степен и един от най-важните хора в тази област е Олег Джефименко.




Бележка от преводача: Книгите "Електростатични мотори" и "Електростатични експерименти" могат да се намерят в Библиотеката.

Мураками: Това е някой, за който всеки трябва да знае, защото е... наистина голям гений. Според мен трябва да е име, което присъства във всеки дом, като това на Тесла. Книгата вляво е "Електростатични мотори" на Олег Джефименко и отдолу има линк към Рекс-рисърч... Рекс-рисърч имат наистина огромна база данни, те са нещо като енциклопедия за енциклопедии. Ако потърсите там, мисля че имат PDF на книгата. Вдясно е книгата "Електростатични експерименти" на Дж. У. Франсис. И двете книги разполагат с базови, прости експерименти, които всеки хобист може да повтори, за да използва атмосферно електричество за задвижване на мори и други неща. Тук ще покажа едно малко видео, за да видим пример.

Искам само да спомена едно нещо за Джефименко, защото е важно... "Джефименко работил върху генерализацията на Нютоновата гравитационна теория при времево-зависимите системи. Неговото мнение било, че няма обективна причина да се изоставя Нютоновата теория за гравитационните силови полета (в услуга на една метрична гравитационна теория). Той се опитвал да развие и да разшири Нютоновата теория, правейки я съвместима с принципа на казуалността и правейки я годна за приложение към времево-зависимите гравитационни взаимоотношения. Разширението, или генерализацията на Джефименко, се основава на съществуването на второ гравитационно силово поле, "съгравитационното поле, или полето на Хевисайд". Това може също да се нарече и гравимагнитно поле. То представлява един физичен подход, коренно различен от времево-пространствения геометричен подход на Теорията на относителността на Айнщайн. Оливър Хевисайд първи предвижда това поле в статията "Гравитационна и електромагнитна аналогия" (1893г)".




А това е моята презентация от миналата година, "Да хакнеш етера", в която на практика разказвам за един модел на обединеното/унифицираното поле, основаващ се флуидно-динамичен вид етер. Такава парадигма е лесно разбираема за аматьора, не са нужни предварителни големи технически познания. Някои от гравитационните концепции в тази презентация са напълно в унисон с опитите на Джефименко да се върне назад към силовите концепции на Нютон, защото ТОВА са правилните неща, а не пространството и огъването на пространството и всички онези Айнщайнови концепции, които са пълна измислица.

Ето едно кратко видео, което показва как атмосферно електричестов захранва малък мотор. Не е някакъв впечатляващ мотор, просто доказва идеята, че нещо такова е възможно и очевидно това може да се повдигне в мащаб.





Бележка от преводача: Второто видео е от Lasersaber, от сайта му "laserhacker".

Мураками: Идеята е доказана. Очевидно тези примери са с много ниска ефикасност, но коефициентът на полезно действие е очевидно безкраен, защото никаква част от тази енергия не е вложена от оператора, всичко това е безплатно получено от околната среда.

Грубо казано, в атмосферата има напрежение 100 волта на метър височина или 10 000 волта на метър височина, и тези твърдения зависят от това кой е писал книгата. Това зависи и от времето, при буреносно време напрежението е много по-голямо.







Нека сега поговорим за стимулирането на растежа, съпоставено с влиянието върху генната експресия.

Стимулиране на растежа означава, постигане на същия растеж, но за по-кратко време.

Промяна на генната експресия означава, промяна в характерните черти на растението, чрез проявяване на предварително записана информация, налична в ДНК басейна на организма. Тоест, генната експресия (генният израз) е променена, но генната информация не е (както е при ГМО, бел.прев).




Това тук е Гуидо Ебнър (Guido Ebner). Почина през 2001г.

През 1962г е фармацевтичен химик във фармацевтична компания в Базел. Отговорен е за разработването на химията на цветовете. В края на 60-те години започва да се занимава с реклама. Става вице президент в Лозана, Швейцария. През 70-те години любопитни неща, които забелязва в лабораторията, го карат да се върне към научните изследвания. На него се дължи голяма част от комуникирането на научни знания между индустрията и академичните среди. Разработките му водят до връчването на над 50 патента.

Старшият научен изследовател на Циба (CIBA, Химична Индустрия Базел, старото име на компанията Ciba-Geidy, понастоящем погълната от мултинационалния фармацевтичен гигант Novartis, бел.прев) Пол Райнър (Paul Rhyner) го насърчил да се заеме с възможни футуристични разработки във фармацевтичния сектор. На Ебнър му дали собствена лаборатория, включително и персонал.

Ебнер се интересувал от комуникацията между растенията и разработвал външен сърдечен пейсмейкър. Изследванията му се занимавали с подлагане на животинска тъкан на електростатични импулси, което водело до любопитни реакции, които науката не можела да обясни. Животински клетки били лишавани от светлина и били стресирани по различни начини, но въпреки това, при наличието на електростатично поле, те продължавали да се развиват "великолепно". Това било вдъхновението, което подсказало на Ебнър да подложи семена и яйца на електростатично поле.

Негов компетентен асистент-изследовател бил Хайнц Шурх (Heinz Schürch) (произношението на български мисля че е с негласно "х", бел.прев).




Хайнц Шурх преди това работил в базелската химическа фирма Хофман-Ларош при професор Ханс Тонен (Hans Thoenen). През 1971г отива в новооткрития отдел Биоцентър Базел. Оглавявал централната ветеринарна станция и бил делегат за животинските въпроси. В средата на 80те се връща в Биоцентър Базел и става асистент-изследовател от Циба Груп, за да помага на Ебнър.

Шефовете на Ебнър изоставили проекта за външния пейсмейкър, но опитите да се влияе на животински и растителни клетки с електростатични полета продължили.

От 1985г нататък започнали да експериментират с бактерии, пшеница, царевица, папрати и пъстърва.

Ако не сте запознати с това, ще ви падне шапката какво са открили...





Това е Новартис, от 1996г Циба-Гайди са част от тях.

През 1987г, в Циба-Гайди, Ебнър и Шурх били първите в света, които изолирали бактерии от солени кристали на възраст 200 милиона години и ги върнали към живота, като ги поставили в солена вода за няколко седмици. Останалата част от работата на Ебнър и Шурх в Циба-Гайди се фокусирала върху използването на електростатични полета при покълването на семена и върху оплодени яйца и това е било и продължава да е пазено в тайна от Циба-Гайди, които не искат това да е обществена информация.

Не само растежът се увеличавал, но се влияело и на генната експресия, което довело до появата на по-добри растения и риби.



Циба-Гайди кандидатства за патент със следната мотивация:

"Настоящото изобретение се отнася до новооткрит процес, който води до постоянни полезни и желани черти у рибите, които не биха били възможни по друг начин или само на цената на значителни допълнителни разходи.

Първото нещо, което ще се забележи, е значително повишена раждаемост (степен на излюпване), която често достига повишение от 100 до 300%.

Много е забележителна повишената степен на оцеляване на рибите. Тя се забелязва най-добре, ако се спре прилагането на медикаменти.

В допълнение, обработените риби, със същата диета, нарастват много по-бързо на маса и размер."



След това Циба-Гайди прави обръщение към медиие:

"Към настоящия момент Циба се отказва от всички тези проучвания, няма предприета нова научна работа в тази област, защото тя не може да се съотнесе към някоя от основните приоритетни области за изследване на компанията. Поради тази причина, изследователската индустрия по много, много интересни подходи в изследователските проекти ще бъде прекратена."

Да бе, да.

(смях в залата)

Отново сме свидетели на невъобразими научни резултати и това е, което имат да кажат на обществеността. В един от годишните доклади на Циба-Гайди се казва: "Бизнес дейността на Циба-Гайди е ориентирана към дълговременното препитание".

(смях в залата)

Това не е конспирация. Просто... бизнес. Защото очевидно тези резултати ще унищожат пазара за голяма част от химикалите, които произвеждат, а и трябва всички да са щастливи. Така че, те признават, че потискат тази информация.




Това е Кърт Филикс (Kurt Felix), телевизионен водещ по швейцарската телевизия и, удивителното е, че преди всичко това да бъде погребано, на 12 декември 1988г той кани Ебнър и Шурх в националната телевизия и те обясняват всичко. Показват и примери на някои от културите, които са обработили, както и видеоклипове на някои риби.

Ефектът на Ебнър се дефинира по следния начин: Желателна морфологична модификация на фенотипа при растенията и животните. Тя се постига чрез излагане на покълващите семена и оплодените яйца на статично "диелектрично" поле.

Тоест, това поле не се променя. Това е просто статичен потенциал и семената или яйцата се намират вътре в полето. Няма протичане на ток, така че системата е напълно отворена. Ето телевизионният видео-клип:

Бележка от преводача: Към днешна дата, този видеоклип е премахнат от YouTube заради нарушение на общите условия. Това е друг репортаж, който споменава оригиналното видео, но го представя накъсано. Първите оригинални кадри почват от 1:37 нататък.



Мураками: Обяснават, че това са модерни папрати, които днес могат да се видят при разходка в гората и порастват от спори. При третиране на спорите в електростатичното поле, и после посаждайки ги и отглеждайки растението, се получава това в саксията. Получилият се вид папрат е разпознат като вид папрат, изчезнал преди повече от 1 милион години.




Тези снимки са предоставени от Даниел Ебнър (Daniel Ebner), който е синът на Гуидо Ебнър и до ден днешен в Европа, мисля че най-вече в Германия, той продава електростатични устройства за третиране на семена. Той обикаля и изнася лекции, за да информира хората за това, но не знам колко е активен на ден днешен. Но като казах "Джурасик Парк технология", не се шегувах. Семена на обикновена папрат, обработени със статично поле, получава се папрат, която е изчезнала от над милион години.

(глас от публиката)

Мураками: Не чух? О, опитали сте да си поръчате такъв уред? Да, и аз мисля, че сайтът е малко бъгав, но мисля че е достатъчно просто да се репликира.

Бележка от преводача: Ето едно дълго интервю на немски с Даниел Ебнър:






Това тук са... отдясно-наляво... второто поколение, третото поколение и четвъртото поколение, така че с други думи се покриват 4 милиона години еволюция само за 4 поколения растения.

---

---

Бележка от преводача: Аудиторията на Апокрифна Академия знае, че това са всъщност пълни глупости. Тези научни открития всъщност служат като поредното доказателство, че Земята не е на милиони години. Демонстрира се, че генната експресия на видовете въобще не се нуждае от милиони години, за да се променя. Очевидно е, че обликът на Земята се определя от електростатичното поле около планетата (между земята и йоносферата), а то в крайна сметка зависи от Слънцето, защото то е основният електризиращ фактор. Така, тези научни открития се вписват не само в "Старата Земя? Защо НЕ" на Нийнхюис, но и в Реципрочната система на физическата теория на Дюи Ларсън, според която Слънцето преминава през дискретна еволюция (еволюция с резки, стъпаловидни промени) и тук въобще не става дума за милиони години.

Следващият път, когато Слънцето се промени, електростатичното напрежение в атмосферата също ще се промени и следователно обликът на всички видове организми също ще се промени, което ще бележи началото на поредната епоха. Както показват тези експерименти, тя най-вероятно би била, може би, пета или шеста подред... както и други източници се опитват да кажат, но не могат да се отърват от бремето на излишните си, глупави, псевдоезотерични мистификации.

Питър Линдеман: Следващият ни презентатор е добър мой приятел, познавам го от години, правели сме бизнес заедно. Вече съм се пенсионирал, но се връщам при вас за 5 минути, за да го представя днес. В този момент, той е геният, който поддържа развитието на тази годишна конференция. Всичко това започна през 2010г с първата конференция, на която Джон Бедини се беше съгласил да се появи от 25 години. Оттогава, от 2010г, тук всяка година се провежда научна конференция. През последните две години Арон беше единственият продуцент на конференцията. Миналата година беше най-добрата, която сме виждали и мисля, че тази година ще надмине предходната. Затова, преди да го представя за това изложение, нека го аплодираме... организирането на тези неща не е лесно, това е огромен обем работа...

(аплодират го)

Арон е буквално един от най-агресивните изследователи, които съм познавал някога. Когато той се зарови в интернет, намира неща, които аз никога не бих разбрал как да намеря. Той знае как да използва интернет и информационните ресурси там за онова, което го интересува. Тази вечер ще говори на тема "електро-био-хакване" и аз дори не знам какво означават тези думи, но след час и половина това вече няма да е така. Приветствайте Арон Мураками...




Мураками: Добро утро на всички...

Та, нека да започваме. Някой запознат ли е с термина електрокултура? Само няколко човека?

Терминът е на около 200-270 години, става дума за използване на високоволтови електростатични полета за насърчаване растежа на растенията. В голяма степен това е доказано и не подлежи на съмнение, че работи. Ще покрием част от историята на всичко това и ще обсъдим практическите приложения, ще спомена част от историята, която повечето хора никога не са чували. След това ще премина към една част от електрокултурата, става дума за много специфично приложение, което не само увеличава растежа на растенията, но също така променя и генната експресия на растението.

Бележка от преводача:Генна експресия е процесът, при който унаследяема информация от един ген, напр. ДНК секвенция, се трансформира във функционален генетичен продукт като белтъчина или РНК.
Няколко стъпки в процеса на генната експресия може да бъдат променени, напр. транскрипцията, транслацията и посттранслационната модификация на белтъчините. Генното регулиране дава на клетката контрол над структурата и функцията и е основата за клетъчната диференциация, морфогенезиса, променливостта и приспособимостта на всеки организъм.

Това не означава генно модифицирани организми, защото това означава дефакто променяне на гените. Докато, що се отнася до нас, всяко растение и животно и всичко, което има ДНК в себе си, всяко такова нещо има и един вид списък, който проследява историята чак до самото нещо, от което организмът първоначално се е развил. И при определени приложения на високоволтови полета, това дава потенциал на растенията... на семената им... да навлязат в собствената си информация, която вече е в тях самите, така че да се получи по-висш или по-стойностен продукт. Напълно безопасно и естествено. Този метод не само увеличава растежа на растенията, но също така има и някои доста необичайни характеристики, които граничат с един вид "Джурасик Парк технология".

Тук отпред... на онези отзад може да е малко трудно да виждат. Но тук, по някое време този уикенд, ще може да видите основна постановка, имам волтово устройство за концентриране на потока и високоволтов трансформатор и се надявах да мога да покажа някои експерименти, но през последния месец - месец и половина прекарах около 175 часа, само за да помогна на Ерик Долард да си сглоби PowerPoint-а за неговото изложение. И това дори не е за моята презентация, и заедно с организирането на конференцията и всичко останало, просто нямах време. Но в даден момент ще направя такава демонстрация.

Някои от нещата, които ще покрием, ще се занимават с електрокултурата, като дефиниция и история; ще говорим за някои от методите; ще разгледаме атмосферното електричество, което е ключово за цялата тази тема; ще разгледаме стимулирането на растежа, съпоставено с влияенето върху генната експресия - две свързани, но напълно различни теми; ще обсъдим нещо, наречено Ефект на Ебнер, наименуван на някой, който е открил един много първичен принцип; ще разгледаме патента; ще разгледаме едно устройство за електростатична обработка; накрая някои препратки и източници и бързо обобщение.





Мураками: Това е картинка, вероятно от 50-те или 60-те години. Момичето носи някакъв вид устройство, което прилага висок волтаж към тялото й. Но електрокултурата по принцип е нещо, което се прилага към растенията. Но аз лично считам това за каквото и да е електрическо приложение към което и да е живо същество.




Мураками: Ето друга картинка, която показва култивиране на зеленчуци с електричество. Забелязват се високоволтови линии и тази дама дърпа прекъсвача, който работи само определен период от време (държи часовник) и после го изключва. Окачвайки тези високоволтови линии на високо по отношение на земята, в която растат растенията, ще получим увеличен растеж. Наистина е толкова просто и ще обсъдим подробностите.



Дефиниция на електрокултура гласи, "Практиката да се употребява електричество в агрикултурата или хортикултурата, с цел да се стимулира растежа на растенията". В електрокулутрата може да се използват:

• електрически полета, електрически ток, магнитни полета или комбинация от тези - както AC, така и DC електричество; всичко това е изпробвано във всяка комбинация, за която можете да се сетите;
• обработване на покълващи семена, посадени семена, узряващи растения и плодоносещи растения (всички етапи);
• същото е прилагано и върху животни, обработка на оплодени яйца, новоизлюпени животни или съзряващи животни;
• правено е електрическо обработване на хора (което се нарича електротерапевтика);
• радиониката;
• пръстените на Лаковски;
• земното радио... споменавам това, защото Джон Бедини в миналото имаше система на земно радио и забелязахме, че плевелите там започнаха да растат като дървета, започнаха да развиват много дебели стебла... и Питър (Линдеман) беше там по онова време, когато експериментирахме, и той също видя как всичко в цялата област порасна в огромни размери;
• електрифициране на вода;
• и много други методи...

Твърдения, които електрокултурата прави:

• по-бърз растеж;
• повишена устойчивост срещу болести;
• намалена нужда от вода и хранителни вещества;
• храна с по-добър вкус;
• тези преимущества могат да се предават на следващите поколения;
• повлияване на генната експресия;

Очевидно е, ако разгледаме по-бързия растеж, устойчивостта на болести и този вид преимущества, само като четем между редовете това означава по-малко торове и пестициди и други отрови. Така че това означава предвижване към земеделска ситуация, която е по-свободна и по-чиста от химия. Сега ще поговорим малко за историята на електрокултурата.

Знам, че се забавихме и трябваше да започнем по същество по-рано, но ще се опитам по-бързо да разгледаме по-маловажните слайдове...








Виждал съм споменавания и вероятно наистина съществуват някакви древни методи, които прилагат този вид идеи, за увеличаване растежа на растенията, но не открих много информация за това. Така че просто реших да прескоча последните няколко хиляди години и направо започвам от 18ти век. Смятам, че тогава е "модерната" ера на електрокултурата, когато са използвали методи с различни видове енергия за насърчаване на растежа.


Мураками: Ето този човек, Жан-Антоан Ноле, или отец Ноле, бил свещеник. В онези дни много от свещениците били считани за авторитети в почти всяка научна област за времето. Аз считам, че той е истинският на електрокултурата, по-специално, той е първият експерт, който използва високоволтови електростатични полета, за да насърчава растежа на растенията.




Тази картинка тук се нарича "Електрическото момче". Момчето е спуснато от изолиращи го върви от тавана и виси на метър и половина от земята. Натриват в тялото му най-вероятно стъклена пръчка, за да генерират статично поле, и можете да видите как жената, която седи вдясно, пипа носа му, за да я удари електрически шок по пръста. Това е през 1746г. Ноле не е първият, който е правил такива експерименти, мисля, че това на картинката може да е Стивън Грей (Gray), той е един от ранните електрически експериментатори, мисля, че той е изобретил този вид експерименти. И, знаете, в онези времена тези неща са били почти като увеселително шоу, хората отивали на такива експерименти-демонстрации, за да се веселят, защото електричеството е било нещо ново за тях.




За тази картинка е много трудно да се намери информация, но е комична от една страна. Демонстрира се през 1746г, това са 200 монаха, хванати за ръце в кръг. Описанието от Ноле гласи, "Неповторимо е човек да стане свидетел на плеядата от жестикулации и да чуе моменталните възклицания на онези, изненадани от електрическия шок". Той зареждал някакъв вид кондензатор, след това шокирал всички в кръга едновременно (като разреждал кондензатора в ръката на първия) и всички в кръга подскачали едновременно, после с научна сериозност описвал резултата - "моментално възклицание от шока". Така се онагледявало колко бързо се прехвърля електричеството от един човек към друг.




Това тук е картинка от книгата "Тайният живот на растенията" от Питър Томпкинс (Peter Tompkins) и Кристофър Бърд (Christopher Bird). Препоръчвам всеки да прочете тази книга, има много интересни неща в нея, но най-вече това, че тя документира множество неконвенционални изследвания, които са изпробвани върху растения. Това изображение показва един от тези експерименти... всъщност това е сборно изображение на няколко различни експеримента, които Ноле е провеждал.

Долу в десния ъгъл можете да видите стъклена топка, която се натрива, за да се създаде високоволтово поле. Забележете, че е изолирана от земята (поставена е на масичка, бел.прев). За нея има закачена метална верижка, която провежда заряда. До нея се допира някакъв съд, от който изтичат водни струйки. Това е всъщност електроспрей. Тъй като не е заземен, а е зареден с високоволтово електростатично поле, всички водни молекули в него ще имат еднакъв заряд и ще се отблъскват една от друга и по този начин водата от чучурчетата сама ще се атомизира.


Бележка от преводача: Атомизиращите дюзи се използват за създаване на фин спрей течност (например за медицински спрейове). Атомизацията се дължи на няколко основни ефекта, които се различават по качество и ефикасност: ефектът на Вентури (спадането на налягането на течност, когато мине през стеснена част на тръба), ултразвук, центробежни сили и електростатика.


Не той е изобретил това. Това е изобретено през 1747г, един германски физик му го е обяснил... тогава не е имало физици, а общи философи, но за да не се обърква никой и да не усложняваме нещата, да кажем, че е бил физик.

Освен това, тази верижка продължава нагоре и отива в почвата на тези растения отгоре, които са издигнати над земята на тези поставки, за да бъдат електростатично изолирани. Тези растения растат по-бързо и освен това същият е ефектът с животните - птиците и котките в клетките отдолу. Замислете се, това е преди 270 години. Ноле казва, че вярва... според експериментите и наблюденията, които прави... че тази електрическа добродетел, впрегната по определен начин, може да има някакъв забележителен ефект върху организираните тела, на които може да се гледа като на хидравлични машини, създадени от самата природа. Той стигнал до заключението, че заради електростатичния заряд се увеличавало отделянето на влага (чрез потене). Става дума за процеса, при който едно растение поема вода с корените си, след което я освобождава през листата си. Дори в онова далечно минало той бил наясно, че този процес на растителен воден метаболизъм се засилва при наличието на високоволтово електростатично поле.

Когато животните и растенията били свързани за проводника (верижката), те губели тегло по-бързо. Те пораствали по-бързо, но причината да губят тегло по-бързо била, че губели влага по-бързо заради високоволтовото поле. Това е намек за подсиления процес, чрез който водата се придвижва през растенията.

Ето описание на един от експериментите, които направил. Ноле посадил няколко дузини семена горчица в два тенекиени съда. Наелектризирал единия от тях в периода от 7:00 до 10:00 часа и после от 15:00 до 20:00 часа в продължение на седем дни. В края на седмицата, всяко семенце от наелектризирания съдбило покълнало и пораснало до средна височина 15-16 френски линии, което е 2.25мм. Семенцата от необработения съд били пораснали на височина 2-3 линии. Ако погледнем това като количество, това е около 500% увеличение на растежа. Не знаем колко са точни тези цифри или колко прецизно е бил проведен експеримента... Но ето, това е експеримент от преди почти 300 години, който докладва 5 пъти увеличен растеж на растения при обработка с високоволтово електростатично поле.





През последните 271 години е имало стотици учени, експериментиращи с електрокултура. Очевидно не можем да засегнем цялата история на това научно поле, но само ще споменем другите отявлени имена.


Мураками: Това е Пиер Чарлз Лемоние. През 1752г, докато Бенджамин Франклин предлагал експерименти, които да тестват качествата на небесните светкавици, Моние открил, че дори и при чисто синьо небе атмосферата продължава да има електрически заряд. Понеже в онези времена хората си мислели, че трябва да се виждат облаците, трябва да има дъжд и въобще цялата тази осезаема среда, която да проведе всичкото електричество. Той бил първият, който го осенило прозрението, че въздухът може да бъде наелектризиран също както облаците. Но това как атмосферното електричество си взаимодействало с растенията, все още не било известно. Неговият пробив бил много важен в цялото това изследване.




Не можах да намеря снимка или портрет на следващата личност, но това е професор Гардини (Gardini) (1740 - 1816). Той бил свещеник в Турин (Taurin), Италия. Тази страница е от книга, която е написал, мисля че в края на 18ти век. Тя е посветена на влиянието на електричеството върху зеленчуците.

В нея се разказва, че Гардини имал градина в Турин, и опънал железни жици над растенията там. Не след дълго всички растения започнали да умират. След като в крайна сметка монасите премахнали жиците, животът в градината се върнал. Така че, след когато говорим за електрокултура, в която се ползва висок волтаж за увеличение на растежа на растенията, тогава защо жиците избили растенията? Ами... между земята и йоносферата има много стотици хиляди волта потенциална разлика. Ако прекараме жици през това пространство, това разстояние ще се раздели на сегменти и всеки ще има съответна част от това електростатично напрежение. От гледна точка на йоносферата, за да може силовите линии на полето да достигат до почвата, ще е нужен не само добър път, но трябва да има и добра електропроводимост в почвата. Ако се прекарат железни жици по този начин, моята спекулация е, че все пак са заземени някъде и така те отвеждат силовите линии от естественото атмосферно поле и ги заземяват далеч от градината, така че растенията не получават онова естествено електростатично поле, от което се нуждаят като минимум, за да растат правилно, и затова са почнали да залиняват.




Това са братията Монтголфие, живели са в края на 18ти век... Може би всички сте виждали този стар, класически, френски балон с горещ въздух. Гардини се свързал с тях. Искал да разбере на какви височини в небето могат да отведат железните жици, за да провеждат това атмосферно електричество за този тип експерименти. Не можах да намеря фактологични извори, които да потвърждават, че наистина са осъществили такъв проект, но е факт, че учените са търсели всевъзможни начини да се свържат с атмосферното електричество, понеже още тогава те разбирали, че то не е само в земята, а е нещо, което е достъпно в цялата околна среда, в атмосферата.




Отец Бертолон. Той също написал книга, която се занимава с електричеството и зеленчуците. Бил експериментален физик във френски и испански университети и поддържал идеята... че електричеството може да промени начина, по който растат растенията, като променя вискозитета на течностите. Така че, ако вискозитетът на течностите се понижи, ще се образува повърхностно налягане, което ще придвижва течностите през капилярните растителни системи по един засилен начин, което е възможно да доведе до засилен растеж. Но ще трябва да са налични достатъчно вода, почва, хранителни вещества и всичко останало.

Той бил първият, който обработил зряла култура, вместо да експериментира само с кълнове и саксии. Провеждал експериментите си на полето. Започнали да му викат Магьосника, защото... това което правел, било да наелектризира водата, след което да полива растенията с електроспрейния ефект от това... Поливаните растения пораствали до чудовищни размери и хората гледали на това като на магьосничество. Той изобретил нещо, наречено "електро-вегетометър".

Разкарвал тази своя машина по полето... по описанията спекулирам, че вероятно е дърпал машината на каруца по полето... Качвал се на нещо, масичка или столче, така че да бъде изолиран от директен контакт със земята и поливал растенията. Тук някъде трябва да има изображение, по-късно ще го покажа. В книгата пише следното:

"Инструментът е приложим към всички видове зеленчукова продукция, навсякъде и в каквото и да е време; и практичността и ефикасността му не могат да бъдат пренебрегнати или поставени под съмнение, освен от боязливи души, които не се вдъхновяват от открития и които никога няма да избутат границите на науката, но завинаги ще останат в тесния затвор на едно страхливо малодушие, което често бива омаловажавано с името благоразумие". -- отец Бертолон

(смях в залата)

Така казал той, забивайки шамар на всички скептици и циници в научния свят преди векове. Свещеник!

Добра новина!

Вчера открих, че статията на затворения сайт Проект Албатрос "Мирише на МК-Ултра" все още съществува, прекопирана на друг блог! Само че и той е замразен, просто не е свален от пространството. Картинките са загубени, вероятно линковете са били към оригиналната статия, но текстът не е.

https://electriccaves.wordpress.com/2014/07/27/smells-like-mk-ultra/

Ако някой доброволец предпочита тази тема, може да допреведе статията, преди да изчезне завинаги на английски. Спомням си, че този материал се характеризираше с много силно застъпен хорски и градски език. Авторът не е насочил материала към международна аудитория и има много сравнения и метафори с популярни в Америка личности, места и събития. Все едно ние да правим сравнения с Лили Иванова и град Перник, и да очакваме някой чужденец да схване смисъла, без да познава какво значат за нас тези нарицателни. Спомням си, че често отварях уикипедия, за да си изясня какъв смисъл изразява авторът.

Отбелязвам си това в списъка си с приоритети Въпреки че.. толкова неща има в този списък, че трябва да спра да го наричам приоритетен.


П.П.
Авторът на Проект Албатрос също е неоткриваем. По много форуми хората се чудят с какво ли се занимава сега, понеже явно няма други публични проекти. Сайтът на бившия Проект Албатрос е много здраво свален, като адреса сега се опитва да имплантира заразени с malware бисквитки на компютъра на посетителя, а различни вариации на името на домейна са реклами на фармацевтични компании.

Горният блог Electric Caves май е на музикална банда, "формирана, за да разпространява критика на капиталистическото индустриално общество, технологии и видео-надзорната ни държава към аудитории еднакво будни или събуждащи се за тези заплахи срещу човечеството". Неактивен е от две години.

Има доста, в случай, че има доброволци. Темата за Бигфут не е единствената, разбира се, важното е темата да е по вкуса на превеждащия и да е убеден, че допринася за каузата на Апокрифна Академия.

Библиотеката има нужда от нещо за Вилхелм Райх. Разполагам с всичките му книги (на английски) в PDF, и мога да ги пратя на всеки, ако имате трудност с издирването им. Според мен най-добре би било да се почне с коя да е, освен с онази за извънземния контакт. Биографичната книга за него също е полезна.

Библиотеката също така има нужда от някоя от книгите за работата на Виктор Шаубергер. Най-нужна е книгата относно работата му върху почвите и земеделието. Трябва да се има предвид, обаче, че този превод от английски може да не е от най-лесните. Шаубергер се характеризира с плеяда от несъществуващи в официалната наука негови лични термини и обикновено е малко зор да се обърнат на български.

Библиотеката има нужда от превод на книгата "Егото и неговата собственост" на Макс Щирнер (псевдоним). Тя е незаменимо допълнение към "Най-опасното суеверие" и "Краят на злото". Само че книгата е философска. Освен това, нивото на езика е много високо. Аз не успях да я преведа от английски, когато се опитах. Самият й прочит определено ми повдигна езика, какво остава да я предам на български. Освен това, оригиналът е всъщност на немски. Немският оригинал може да се окаже по-лесен от английския превод, защото словообразуването на немски е доста свободно и може би английската въртележка създава излишна сложност. Но авторът напълно се възползва от възможностите на германската реч. Бих казал, че този превод би трябвало да се поеме от по-опитни преводачи.

Има редица патенти за превеждане от английски, ако някой предпочита такава литература.

Както виждате, аз самият съм зарит с неща, така че, стига да има доброволци, ще се намери материал за вкуса на всекиго

Има и една книга за превеждане от немски, относно отглеждане на риби с електростатика, която предложих на Glasberg. Не съм я разлиствал все още, но знам за какво става дума, защото съм изчел патентите, които се споменават в нея. Книгата би трябвало да е техническа книга, написана на хорски език, както много други такива вече в Библиотеката.

Да разбирам ли, че смисълът не е бил открит, дори и след това преместване?


Аз си мисля, че всички трубва да спрем да търсим илюзията на смисъла. Мисля, че много добре знаем какво има смисъл да се прави, но бягаме точно от смисъла, предпочитайки залъгалките.

Особено в последно време си мисля за Федерацията на анархистите в България. Както пише, ФАБ работи за... ФАБ участва активно във... ФАБ се бори за... Само че аз никога не съм чувал за ФАБ, където и да е и от когото и да е. Разбрах, че съществува такова нещо като ФАБ, чак когато този сайт вече беше организиран (Апокрифна Академия) и един ден си казах, "Нима в България няма абсолютно никакви анархисти?" и реших да посърфирам.

И това е проблем според мен. След като работиш, участваш активно и се бориш, би трябвало аз или хората като мен поне да са чували за това, а не да разбират за това в обратната посока.


Искам да кажа, че всеки трябва да започне да упражнява онова, в което вече вярва. Както счита за добре или по какъвто начин му хрумва. Това е единственото интересно занимание на света.

Хмм, абсолютно си права. Това е така. Държавата винаги е действала точно по този начин.



Аз не смятам, че точно този Пакт, като политически акт, произлиза от Държавната машина. Не всеки, който се занимава с политика, е част от Машината. Джим Кийт например проследява начина им на организиране, и как по-точно толкова елементи по света действат в синхрон - разчита се на световен контрол върху идеологическата пропаганда, чрез узурпиране на световната мрежа от елитни университети. Така всъщност се разчита не на директно насочване, а, както винаги, на човешкия талант, който поради пълната си обърканост, да дава плодове на злото.
За пример мога да дам Иво Христов. Прекрасни разсъждения и човек, който уважавам заради разсъдливостта му. Но, от много време насам се наблюдава, как нарочно избягва да задълбава в националната и в държавната идея. Отказва да продължи линията на останалите си разсъждения, защото съм сигурен че усеща, че тези две идеи са абсолютно необосновани. Очевидно отказва да го признае пред другите и дори се навря в парламента. Само че аз мисля, че той се навря в парламента заради това, че простия българин го предпочита като трибуна и следователно там ще има по-добър подстъп към вниманието на като цяло простия българин.

Но не бих казал, че един Иво Христов например е част от Машината. За мен, част от машината са онези, които съзнателно участват в световното организирано съглашение (Джим Кийт дава доста добър списък). Останалите, които с идеите си допринасят за подсилването на Машината, защото са дълбоко объркани и облъчвани с пропаганда през формиращите си години, в крайна сметка, са просто едни жертви. И има много случаи в историята, които показват, че тези жертви на високо ниво всъщност са поставени на по-голям кантар, отколкото изглежда отстрани и някъде в тях винаги има една готовност да се откажат от посоката си.

Според мен... като лично впечатление... повечето неща в политиката са задвижвани от жертвите на Машината на високо ниво, които са дотолкова объркани, че си въобразяват, че държавата е пътят на човечеството и се опитват да правят добро. Това, естествено, е невъзможно. И абсурдно. И идеите им всъщност биват всекидневен фураж за организираната Машина (шепата хора), осигурявайки им една удобна, вечно хаотична среда, от която да извайват все нови и нови ужасии по стари банални начини.


В никакъв случай не се обявявам за политическо приемане на какъвто и да е пакт. Просто искам да кажа, че тези идеи трябва да се осъществят от хората, след като се запознаят с тях. Каквито и да е референдуми, подкрепяне, гласуване и прочие, са смешни и срамни занимания.

Става дума за идеята. И разбира се, че трябва да се осъществи от онези, които се запознаят с нея. Държавата за мен не съществува. Просто смятам, че трябва да се опитаме да изтръгнем откраднатия човешки талант от ръцете на Машината и да го ползваме в наша полза - каквото винаги е било намерението зад него.

Попитаха го един път селяните от Софийско, дето той устройваше трескаво комитети:

- Бай Василе! Когато се освободи България, кого ще си турим цар?

- Ако се бием с турците само за цар, то сме глупци. И сега си имаме султан. Нам трябва не господар, а свобода и човешко равенство - отговори Левски навъсено.

- Ами ти каква служба ще вземеш тогава?... Зер, пада ти се най-първа служба.

- Никаква. Ще ида у други поробени народи, да правя това, което правя тук сега.


Из "Немили-недраги" на Иван Вазов


Учудващо, че това, което си говорим тук за анархизма, се явява доста екзотична и нова идея за много българи. Най-вече за патриотично настроените, което е поредният парадокс. Изглежда така, сякаш ефектът от изучаването на литература в училище и по Бай Тошово, и по време на демокрацията, е еднакъв - тоест, безсмислено е било.