Apocryphal Academy

Автор Тема: Emedia-Press - охладителна система с КПД 4.0-6.0  (Прочетена 4079 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
400-600% свръхединна охлаждаща машина





Един университетски проект създаде охлаждаща система, която създава около 600% повече работа, отколкото е нужно, за да се привежда системата в действие, като ползва помнещ метал.



Бележка от преводача: Помнеща формата си сплав (memory metal) е сплав, която може да бъде деформирана, докато е студена, но се връща в първоначалната си форма (която си "спомня"), когато се нагрее. Може да се нарича и помнещ метал, помнеща сплав, умен метал, умна сплав или мускулна жица.
Частите, направени от помнещи формата си сплави могат да са леки, твърди алтернативи на конвенционалните актуатори като хидравличните, пневматичните и моторните системи. Това може да се използва и за създаването на херметически изолирани сглобки и стави при металните тръбопроводи.
https://en.wikipedia.org/wiki/Shape-memory_alloy


Нитинолът е сред най-известните помнещи сплави, създаден е от Никел и Титан във Флотската Артилерийна Лаборатория (NiTiNOL):






В тази кратка статия ще научите, как нещо може лесно да произведе много повече работа, отколкото е нужно за задвижването му и при това няма нарушаване на законите на физиката.

В тази кратка статия ще научите, как нещо може лесно да произведе много повече работа, отколкото е нужно за задвижването му и при това няма нарушаване на законите на физиката.

Нагревателите, направени чрез електрически нагряващи се елементи (нагревателни резистори, бел.прев), са големи гладници за енергия с цел топлината, която произвеждат, но въпреки това, че са 100% ефикасни. И няма нищо магическо или специално около тази 100% ефикасна нагревателна система.

Защо? Защото се смята, че жицата от никел-хром или някой друг нагревателен елемент разхищава или прахосва целия електрически ток, който минава през нея. Това дори не е близо до реалността, но именно в това вярва конвенционалната наука, така че и ние просто ще си въобразим същото за целите на тази статия, за да държим нещата прости. При нормални обстоятелства, топлината се счита за отпадък в не-нагревателните системи, но ако захранвате нагревателен елемент и той "разхищава" цялото електричество, то тогава той е 100% ефикасен, тъй като целевата работа е именно топлина.

Ефикасността е чудата тема, защото колкото и абсолютна да звучи, в действителност е субективно мерило, защото ефикасността се променя в зависимост от гледната точка и каква работа целим да постигнем.

Една крушка с нагреваема жичка се счита за 10% ефикасна, тъй като желаната работа е светлина, докато 90% от енергията се "разхищава" като топлина. Само че, ако искаме да ползваме тези крушки като нагреватели, тогава те, магически, ще се считат за 90% ефикасни, като 10% се разхищава като светлина. Но ако искаме малко топлина И малко светлина, тогава крушките, магически, стават 100% ефикасни, защото 100% от онова, което използваме като захранване, създава както топлина, така и светлина.

Топлинните помпи създават стотици проценти повече топлина/охлаждане от нужното за захранването им електричество - геотермалната енергия, хладилниците, климатиците, топлинно-помпените сушилници с въздушен източник и водните нагреватели и тн., обаче, все пак са по-малко ефикасни от електрическите нагревателни елементи.

Ефикасността е пропорция на ТОТАЛНОТО вложение към ТОТАЛНИЯ добив. Нагревателният елемент произвежда толкова топлина, колкото ватове му се осигуряват. Той е 100% ефикасен.

Но има и друго мерило, КПД или Коефициент на Полезно Действие, който е пропорция САМО НА ТОВА, КОЕТО НИЕ ОСИГУРЯВАМЕ като вложение, спрямо ТОТАЛНИЯ добив. С нагревателен елемент, ние осигуряваме цялото вложение, така че тоталният добив, разделен на нашето вложение ще даде 1.0 или КПД 1.0.

При топлинните помпи историята е много различна. Ако са нужни 200 вата електричество, за да се задвижи компресор, който да циркулира хладилна течност през свиващи и разширяващи цикли (което създава високи и ниски потенциали в системата), топлината се движи безплатно към по-студените зони, така че тоталното количество топлина в топлинната помпа може лесно да бъде 300, 400, 500 или 600 вата електрически еквивалент на свършена работа - като плащаме вложение само 200.

Ако вложим 200, но добиваме 600 вата топлинно движение, тоталната желана работа е 600 вата, разделено само на нашето вложение (без да броим безплатното вложение, направено от околната среда) от 200 вата = 3.0 или КПД 3.0. Това е производство на 300% НЕТЕН ДОБИВ в тотална енергия (работа), в сравнение с онова, за което трябва да плащаме. Но ако разгледаме цялото вложение, включително онова от околната среда, добивът ще е под 100%, защото ще има загуби. По този начин може да имаме система, която е произвела стотици процента повече работа в сравнение с онова, за което сме платили, въпреки че все още е 100% ефикасна или по-малко.




Методологията на системата за охлаждане, създадена от екип, воден от професорите Стефан Сийлек (Stefan Seelecke) и АНдреас Шутце (Andreas  Schütze) от Сарландския университет (Saarland University), технически не е нова като концепция, но е най-добрият пример за това как да се възползваме от един интересен помнещ метал, наречен Нитинол и познаните му ефекти да поглъща топлина, докато се огъва и да отделя топлината, когато се изправя.

Охладителната система е направена от цилиндрична камера с ротор, който има метални нишки от нитинол, монтирани по дължината. Има палец, който огъва жицата, докато тя се върти за половин оборот. По време на този половин оборот, жиците попиват топлина в това отделение, което води до охлаждането му. Когато жиците отидат от другата страна на камерата, на тях им се позволява да се изправят и те отделят много топлина, което загрява това отделение.

През устройствата има движещ се въздух, който да задвижва както топлия, така и студения въздух. Твърденията от университета са, че това е около два пъти по-ефикасно от топлинна помпа. Както знаем от примерите по-горе, една топлинна помпа с лекота може да има КПД 2.0 или 3.0. Това означава, че тази нова нитинолова охладителна система би имала КПД 4.0 - 6.0 или 400-600% повече свършена работа, отколкото мотора изисква, за да завърти цилиндъра!

Въпреки че последните клюки говорят за това развитие така, все едно е ново, университетът разработва този проект от няколко години. Порчетете това, за да видите откъде се е зародил мисловният им процес, както и финансирането им: https://www.asminternational.org/web/smst/newswire/-/journal_content/56/10180/26145309/

Също така предоставят тази графика, която илюстрира начина на работа - това не се показва на никоя от скорошните медийни презентации.





Ето PDF на германския патент: http://emediapress.com/wp-content/uploads/2019/04/DE102016118776A12.pdf
Ето PDF с нискокачествен превод на английски - достатъчно добър, за да се разбере какво се случва: http://emediapress.com/wp-content/uploads/2019/04/DE102016118776A11.de_.en_.pdf

Кой първи ще репликира тези твърдения и ще публикува резултатите си на форума? http://energeticforum.com

Разберете повече за Нитиноа тук: Нитинолови двигатели

Тагове към темата: технологии наука