Привет на Всички!
λ, Привет!
Тази нощ се запознавах с настоящата тема. За първи път срещам подобен поглед, говоря за документите: РАЗСЕКРЕТЕНО ОТ ЦРУ, 1983Г ---- ПРОЕКТ "ГЕЙТУЕЙ" .
Все още премислям как да формулирам мислите си и да ги изложа подходящо в темата. Нощес писах на λ на лични, заливайки го с коментари, защото темата ме потресе. Аз от години търся информация, която съгласувам или не с виденията, които имам. Умишлено съм страняла от някои източници на информация, доколкото съм се опитвала да имам независимо наблюдение, преди всичко. Истината е, че информацията, която съм намирала не ме е задоволявала никак. Преди години обаче открих паралели с това, което намирам в някои религиозни описания, напълно идентични в сравнение. Какво твърдя. Твърдя, че съм чувала фрази, виждала съм видения и съм присъствала в състояние на възприятие, които съм срещала в опредлени източници, някои от тях с религиозна или митологична насочност, което ме е отпращало в посока на изследване на това, което към днешна дата знам, че е едно архетипно поле. Т.е съмнявайки се в това, което виждам, аз съм търсела в посока архетипните прояви на безсъзнателното, сънното, една психологична наслоеност. Никога не съм вярвала, че ще срещна описанието на "тороидния модел" в "документите" (Проект "Гейтуей"), защото съм виждала описаното и съм опитвала многократно да го обясня.
λ, Преди да продължа, тъй като изпитвам респект към теб и работата ти върху настоящата тема, искам да попитам до каква степен допускаш да се споменават лични видения. Аз съзнавам отношението и посоките на темата... Не познавам ню ейдж терминологията, свързана с "полети" и т.н, но аз имам свои преживявания, които не мога да твърдя, че са "извън" тялото. Защото аз съм "схващала" себе си в състоянието, в което съм, т.е аз знам, че аз съм човек, съответстващите ми функции са също човешки, но възможностите за възприятие са относителни, т.е това "отвъд" и това "тук" са едно. Няма нищо изключително в мен. Аз не медитирам съсредоточено. И това състояние на "променено възприятие" прелива в другото, а никъде не излиза! То е постоянно и тук и там. Нишката на взаимосвързаност обаче е някак тънка, все едно политаш през стеснена фуния, притежаваща свойството да "бъде забравен спомена", "връзката", граничното свързващо състояние, което би интегрирало възприятието в едно "сега", в една цялост, а не като "тук" и "там".
Но това се оказва трудно, защото е като да задържиш окото отворено. Възможно е самото око да играе в тази система по-съществена роля. Светлината като че се оказва е вибрацията на пречупването, образността, обаче при видението отвъд става ясно, че това е точно момента на колебливост, разкъсващ цялостта. Тази светлина, скоростта и при прехода е като едно премигване, обаче съзнанието би могло да разтегне това осезание, този миг "преход" ... И какво ще бъде възприето тогава? - Това стеснение, което се явява като тясно гърло на фуния, и което абсолютно е модел на очното възприятие, "разширяване на зеницата"... Фото - обектива също... при този кратък миг се "вижда" като едно място и време. Та исках да кажа, че за съзнателното възприятие е Реално състояние (а не полет нанякъде!) да може да възприеме този момент като на забавен каданс, "междинно". Не съм правила опити да задържам това състояние, не мисля, че това някога ме е вълнувало, аз го възприемам като естествени човешки способности и съответстваща нагласа да бъдат или да не бъдат проявени. И за мен тази нагласа и наблюдението на процеса е по-важно, отколкото самото видение. Та исках да споделя чисто физическо наблюдение. След някои интензивни състояния на "виждане", докато съм възвръщала нормалното си състояние съм се поглеждала в огледалото, зениците ми са по-разширени от обичайното, освен това има и друго, че съм наблюдавала, че се движа в тези случаи опипом, плавно, ако е нощ, не паля лампа, имам нужда от тъмнината, за да виждам, за да премина гладко в "нормално състояние" на възприятие... друго съпътстващо е едно тихо жужене, което като че ли оставя фон при "възвръщането", поддържа състоянието, знам ли как да го онагледя... Когато това състояние е активно може да унесе посред бял ден... Чувството е като на рязко заспиване на сърцето (!), плътно, дълбоко унасяне. Не винаги е така, но излизането е като излизане от "другаде", помня като по-малка веднъж след подобно преживяване се видях в огледалото и буквално видях различно лице, и чертите са по-чувствено осезаеми. Аз съм намерила начин да се заземявам след тези предели... Забелязах, че хапка хляб и сол и вода, поети бавно възстановяват тялото след тези процеси и промени.
Четейки други съпътстващи материали, тук в Апокрифна Академия, като тези за майнд-контрол искам преди всичко да кажа, че намирам известно основание да мисля, че има едно тяло, което за мен не е отделеност на "физическо и безплътно", аз изобщо не мисля така, а е проява на скорост на въртене, нестихващо движение на взаимодействащи се въртящи се колела... Това, което ме притеснява е, че както бих могла да кажа, че има "чисти видения", което по настне може да се опитам да обоснова, знам ли как ще се развие възможността за подобно споделяне... съществуват също така, как да кажа има поне две страни, аз съм стигала до четри успоредни линии на възприемане за един момент, четири нива на присъствие. Защо го казвам, защото когато се запознах със следните заглавия тук в Библиотеката на АА:
КНИГА: Фриц Шпрингмаер, 1996г- Формулата на Илюминати за програмирането "МОНАРХ"
ИНТЕРВЮ: Циско Уийлър разказва за себе си и майндконтрола на илюминати
ИНТЕРВЮ: Coast to Coast AM, 1998г---- Ловецът на извънземни
както и с настоящите ДОКУМЕНТИ: РАЗСЕКРЕТЕНО ОТ ЦРУ, 1983Г ---- ПРОЕКТ "ГЕЙТУЕЙ"
Когато прочетох тези данни, всичко това, си дадох сметка, че се покриват като информация в много частни моменти от преживяванията ми. Освен това ако имам тази възможност ще отбележа в сравнение абсолютно същите "възприети модели", "мисловни конструкции", "описания" и "фрази", също и "програмни фрази", описани в някои от материалите... Това за мен би могло да означава, че да - има едно поле, което може по силата на описаното в Проект "Гейтуей" да бъде класифицирано като познание. Обаче по силата на факта, че го има успоредно като присъствие факта на преживяното и описаното от Циско Уийлър, аз се чувствам задължена да споделя и това, че съм виждала, чувала, преживявала успоредно с "виденията", които възприемам като "чисти", улавяла съм и данни от нещо, което мога да нарека с мой термин "втъкаване" в чистото познание, идващо от видението. И това става по ръба на отделните фази. Т.е улавяла съм "насочване", това, което т.н Ловец на Извънземни описва като "екран", ще дам цитат насетне, когато ще пиша абсолютно конкретно за всяко, което открих в сравнение с моя опит. Аз наричам този "екран" - "втъкаване" в основното поле. Т.е има едно непосредствено случване, но съм прихващала и "влияние", все едно "проследяване", "вмъкване" на "странична подавка" - било фраза, образ, чувство, които идват от някаква "преднамерна среда", която аз съм наблюдавала, докато съответно съм била "наблюдавана". И това, което мога да кажа е, че при все, че съм мислила и отчитала, че голяма част от вътрешната комуникация в подобно състояние на възприятие протича сякаш в себе си със самия себе си, то в тези частни, "преплетени моменти", аз съм разграничавала " чуждо присъствие", което не е плод на "естествния ми порядък", не е само "основното поле" ... Да Ви кажа, че напомня на Биг Брадър, може би ще се смеете, но съм се чувствала точно така. Бях на 13 години, когато взех вътрешното решение да започна да говоря на глас, за нещата, които виждам, защото един ден "усетих", имах натрапчивото чувство, че мислите ми са четливи от някого, аз усещах наистина, че ако не започна да говоря на глас за всичко това ще остана напълно затворена за света, но не това ме накара да говоря, аз усетих "проследяването", което не знам как да опиша. Тогава някакъв инстинкт проби, казах си, че ако говоря на глас, дори и несвързано за това, което виждам и преживявам в себе си, тогава то ще излезе извън, така мислех си няма да стои в полето на редовата мисъл, където би могло да бъде улавяно лесно, защото при опита да се говори за това, част от вниманието се насочва извън и разпилява състоянието, вътрешната съсредоточеност. (ето и от тази обратна връзка, аз знам, че иде реч за нормално състояние на човешкото възприятие, макар и не индуцирано от всеки лично. Не е задължително да бъде сън, сънно състояние, може да дойде по средата на деня, всред дневното възприятие, в същия момент). Самото вербализиране, опита да внесеш някакво разбиране съзнателно до някаква степен не позволява, по-точно извежда в дневното възприятие тези вътрешни съзерцания. (точно по тази тънка линия стават прозирни външните вмешателства). Предполагам и това е мое лично наблюдение, че по-съзнателните индивиди, не че не могат да "виждат", посредством тази настройка, не, това не е вярно по никой начин, напротив, тъкмо по силата на тяхната Целе-съзнателност те развиват интуитивно, но напълно съзнателно възприятие, и биха достигнали същите изводи, но изведени по съвсем друг път... Как да обясня това. Навремето опитах да дам пример чрез това, което делфините имат като "сензорно възприятие", техния "логичен извод" не се поддържа от нещо повече от една вибрация, която те възприемат, поради установена видова функционалност и нейното практическо отразяване. Делфиновата функционалност изпитва необходимост, поради средата, в която съществува, да разработи съответстваща сетивност. Същото и с човека. Средата, обаче може за добро или зла да се моделира. Познатата коварна фраза - "битието определя съзнанието"... И от тук дори е логично как би могло да бъде изведено съвсем наопаки, че дадена функционалност би могла да бъде видо-изменена. И тоди момент е по граничната линия на осезанието, което е човешка способност, ако обаче, не сме допуснали битието да диктува развитието на човешкия вид. Вида е заявен, създаден с точни параметри, това означава, че сетивните му възможности, независимо от това в каква посока са проявени, предполагат оппеделена среда, за да се проявят. Защо тази среда, в която живеем не дава възможност да бъде осъзнато това в цялост? Защото ако бъде осъзнато няма да може битието да диктува сетивното възприятие! Някой се е сетил, че това "разделение" на възприятието е удобна средство за контрол или дори за насочване... И това е и травма и развитие. Въпросът е кой нанася травмата! Защото ако едно решение не е лично, ако човечеството е обърнато изкуствено, чрез фалшиви модели, представени уж като процес на естествена функционална за човека еволюция, то тогава Психичното основание не би могло да свърже "видяно" с "осъзнато" и да го разграничи от "внедрено", - чуждо влияние. Та в мен като дете се прокрадна идеята, че каквото и да се опитва да ме проследи, на едно несъзнателно ниво, докато аз се опитвам да присъствам реално, тук и сега и в това тук и сега да съотнеса "видяното", говорейки дори несвързано за него, то тогава това ще примине в полето на "осезаемата видимост", рано или късно, защото е част от цялостната ми човешка функционалност, и така аз ще го пре(и)веда тук, и с това и ще разбера от какво идва натрапчивото чувство за проследяване и контрол върху тези вътрешни собствени процеси.
Всички тези материали тук за мен се явяват манна небесна!
Предполагам този ми отговор е твърде хаотичен. Нещата са твърде много, които ме връхлитат, докато чета встъплението от тези страници в темата и се извинявам, но това е за мен нещо ново. Т.е най-сетне имам надежда, че нещата, които изглеждат толкова нелепо и неописуемо биха могли да бъдат изследвани! От моя страна мога да заявя с ръка на сърце, че докато споделям каквото споделям, по повод този род информация и съзнавайки колко е трудно да се говори за всичко това, ще бъда откровена до крайност. За мен това е шанс да разбера своя собствен свят, себе си. Видяла съм, че има някаква връзка помежду способността на ума да възприема една мисъл и вътрешната откровеност. Понятието "телепатия". От години аз развих мисълта, че може да се случи подобен вид "прочит", ако протича с едновременна откритост помежду две системи. Ако има доверие, ако е индуцирано състояние на взаимно допускане, аз го нарекох за себе си "доверие", осигуряващо достъп до системата, която предава и тази, която възприема съобщението може да има контакт, отчитане на сигнала. Обаче, запознавайки се с реалността, а сега и с материалите относно преживяното и описано от Циско към днешна дата, разбирам, че това, което аз наричам "доверие", е било използвано съвсем целенасочено и манипулирано, с цел достъп до нечия система от възприятие. Аз съм убедена, че този достъп е много лично пространство и за да се влезе там е нужно честотата на възприятие да е ровностойна (предаващ - предавател). За да се получи следва да утихне до конкретното послание и да няма странични неясни, "несподелени", невключени елементи. Т.е посланието следва да е чисто, "без възли", без тайна. Защото всичко странично, несъзнавано създава фон и този фон е като разклащащи се вълни и получателя се затваря пред това, както когато усещаме, че някой ни лъже, било приднамерно или не. Сега за да онагледя ще ви споделя едно мое преживяване, което при други случаи съм разказвала, но са ме приемали напълно несериозно, така че аз не губя ако пак го споделя и бъда набедена, да речем че не може да е вярно. За мен е по-важно, че аз на базата на предоставените от λ материали имам шанс да изследвам тези процеси за себе си, макар че силно се надявам да не останат на листа, за мен това наблюдение е постоянен процес. Историята, преживяването, което искам да разкажа е от много ранното ми детство. Била съм на месеци, приди да навърша една година. Бях заведена от баба на онези рутинни прегледи в Поликлиниката, редови за всяко бебе... Аз ясно виждах стаята и знаех какво ще последва, т.е ясно помнех предходния преглед. Знаех кой какво върши, къде ще влезем и т.н, поставиха ме на едно от онези лежанки, каквито по мое време имаше, боядисани в зелено, където преобличат малки бебета и ме оставиха там, защото баба ми си говореше с докторката... през това време вратата остана отворена и влезе майка с бебе, колкото е едно месечно, не повече от три месеца бебе, което плачеше интензивно... Някак майка му не съумяваше да го успокои и това го осезавах като от фона на нейното общо състояние на напрегнатост, бебето нямаше просто да спре да плаче... И тогава, както си лежах увита като пашкул реших да се свържа с него и да му говоря, да му кажа, и започнах да му говоря наум, че това е рутинен преглед, някаква глупост, която ей сега ще свърши, и може просто да си блее спокойно, докато приключи всичко... Съзнавах, което е особено важно и заради което пиша това (а не за да ви се похваля какво съм правила като бебе...аз съм чувала и за други подобни случаи, не смятам, пак казвам, това за някаква изключителност, напротив и затова изрично го споминям сега в скоби, че аз съм сигурна, че това са нормални човешки способности, макар и неизползвани и това ще се опитам да докажа за себе си и за когото е необходимо. Защото, за да ползваш една нагласа като работеща практически, следва да имаш причина да я задействаш. Т.е аз твърдя, че това е и плод на собствена лична необходимост, за подобна настройка. Това е вътрешно решение, дори, когато човекът е манипулиран да види. В това съм убедена. Както и съм убедена, че и да не ползва това "поле" на възприятие е отново лично, макар и нисъзнавано решение). Та аз реших да успокоя онова бебе, за да не плаче. Аз не знаех, че опитвам да му изпратя телепатично съобщение, не, аз знаех, че мога да му предам информацията за това, че може да има и друго състояние на възприятие за ставащото, ако спре да плаче и само наблюдава спокойно. И тогава се сетих нещо... Усетих, че сякаш съм правила това "преди" и е било съвсем лесно, а ето сега, това бебе стоеше пред мен и аз му говорех, а то не искаше да чува, или не успяваше, и това бе от всичкия "шум", "вторичния хаос" наоколо, който уж трябва да е ред, усетих този "ред" като ограда, като спънка за естествеността на моята комуникация с бебето... То се успокои и го сложиха до мен... И си мислех как уж сме едно, защото мислех че щом сме там с това дете и то е същото като мен, но не го чувствах същото. Тези мисли представляват мислите, наблюдението на едно бебе, и сега аз имам и друга опитност. Ала онази опитност не се е променила особено. Аз просто разбрах, че не е толкова лесно, както "си мислех", че е възможно да бъда "чута" от "себеподобното". Аз разбрах тогава, че не сме "така еднакви", макар да бях сигурна, че сме!
Самата честност у децата отваря тази врата. Тези всичките защити, които възрастните имат, дори когато не им вършат работа, този както аз го наричам "шум", който бива възприет като дневно възприятие, като свят, като нормалност е неадекватен спрямо човешкото присъствие и естествено проявяващата се навременна, съответстваща функционалност. И аз като малко момиче съм правила опити да описвам този "шум", да знам, да го опозная, да се защитя, да помня, че това е неестествено за мен. Този свят, както е изграден увлича сетивата, което не означава, че те съзерцават истината, само, защото са приели тази реалност като цялата истина или пък още по-групавото, да възприемеш, че има отвъдна реалност, която е извън тази реалност. Не, и защо твърдя, че е невярно. Защото има една цялостна реалност и тя се провижда, припокрива, а не се отива от едно в друго, дори и да изглежда така. Просто ние кме като влакна, които се свързват със себеподобни влакна, като вибрация и когато не сме равномерно разпределени като поднива, тогава срещаме подобни по разнородност съответстващи "полета". Т.е. каквито сме това и идва насреща ни. Така го и възприемаме.Тази каузалност е едничката истина, за която аз се сещам. И отвъд бива погълната. Аз го наршчам някак "прогаряне", някаква обособимост, след която възприемаш в цялост. И затова твърдя, че виждаме, колкото сами за себе си изберем да видим, спрямо моментната функция, необходимостта, която сме заели да отразим. Пълното съзнание не е отделена функция на Абсолюта, защото се проявява при пълно присъствие на всяко основание. И затова е трудно да бъде отразено с думи, понеже все едно да обясниш, че строежа на червата отразява красотата на корема. Т.е, че вътрешното е равно по смисъл и проявление за теб в един единствен момент заедно с външното му състояние. Това би значело да няма никаква нужда от нищо за никакво сравнение и база за подобно, а всяко да бъде възприемано точно според каквото е, биз никакъв умисъл, все едно и без мисълта за всеки опит преди и след, при това точно гледайки през целия този възможен опит, който дори не се е проявил в завършеност все още, защото ако бе, би значело да поемеш всичко като възможност в един единствен момент. И тогава е и възможно да "видиш" с очите си, че наистина червата са красиво подредени и да отразиш това като една цялостна вътрешно - външна красота, без никакво пристрастие. Просто съзерцание на неизбежното присъствие на нещо. Може и да провидиш дисхармония с очите на тази вътрешна утихналост. Виждала съм например как чриз дъха прониква болест и как се "издишва" по обратен ред като през канал, и това го виждам и го правя едновременно. Следователно този поглед се простира отвъд сетивното, т.е бива обхванат от по-оцялостен поглед, а не представлява "излизане от едно в друго състояние", т,е "полет извън".
И ето защо "дневното" възприятие, губещо време да задава въпроси, да сравнява, да включва и да изключва, просто няма шанс да види тази ситуация. Защото този вид отразяване, както пишеше и в "документите", чрез - "да"/"не" е твърде тромав, и аз мисля, че е тромав, защото в крайна сметка е оборим от по-дълбоко насоченото осъзнание и освен всичко това по-пълно осъзнание според мен не е задължително да се извършва единствено в "нощно виждане", т.е в "друго състояние на възприятие", "астрален полет" или каквото и да е, не знам какво си състояние на промененост, защото цялостта на възприятието е принципна естествена възможност, естествено състояние на ума. И даже мисля, че е опасно ако се търси преднамерено, от любопитство или някакви суетни основания. Една естественост сама се движи към себе си, за разлика от една посредственост. И още повече, че всяко стремление към фалшиво оподобяване на една сетивност е като лов в неугледен мрак, кому е нужно... По вероятно е един човек без видения да разбере за какво става реч, отколкото някой ню ейдж имитатор. Още повече, че някои от преживяванията, по време на някои видения, някои неща не са приятни, дори по скоро човек не иска да се сеща за тях, още по-малко да говори за тях.