Apocryphal Academy

Автор Тема: Размисли за цивилизацията  (Прочетена 3674 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Размисли за цивилизацията
« -: Август 01, 2018, 05:12:32 pm »
Читателите ни вече би трябвало да са обмислили въпроса, как образните представи за нещата, които сме възприели, влияят на поведението ни. След като Глава 13: Променящи с еобразни представи от книгата на Джим Кийт стана достъпна за вниманието на всички читатели, повечето от вас би трябвало да са запознати със сериозните инвестиции и усилия, които се полагат от световните социо-инженерни центрове, с цел широкоподдържаните образни представи на хората методически да се променят, защото това директно води до определяне посоките на поведението на хората и стремежите, които масите си развиват. Ето оригиналният документ на Станфордския институт от 1982г: http://www.global-vision.org/papers/changing-images-of-man.pdf

Човек рядко знае точно както представлява дадено нещо. За отделния човек важното е, че той си има свое МНЕНИЕ, има своя ПРЕДСТАВА какво евентуално е дадено нещо, и на база тази своя представа, той определя поведението си към нещото, намеренията си към нещото и отсъжда бъдещата съдба на въпросното нещо. Когато човек научава повече, мнението му се променя, представата му се променя, и след като представите му за това нещо се променят, променя се отношението му, поведението му и започва да отсъжда различна съдба за нещото. Действията на всеки човек се коренят в неговите образни представи за нещата. Умните хора държат образните им представи да са обосновани, глупавите хор не се интересуват дали образните им представи са реалистични, но това не променя факта, че човек отсъжда спрямо представите си. АКО образните представи се променят или преосмислят, без значение дали заради узнаването на нови факти или заради възприемането на нови лъжи и заблуди, човек ще промени и действията си спрямо обекта на своите представи.

Нека в тази тема да поразмишляваме над цивилизацията, като понятие. Всеки разбира, че образната представа за това понятие, която мнозинството от нас поддържат във впечатленията си, определя нашето отношение към цивилизацията, нашите намерения към цивилизацията, поражда идеите ни за това каква е най-подходящата посока, в която цивилизацията трябва да поеме и как трябва да изглежда. Нека направим обзор на миналото, и предимно на бъдещето на образната представа за цивилизацията, точно както SRI подхождат в горния документ по адрес на човека.






В миналото, цивилизацията е изчезвала. Глобално - вероятно няколко пъти, както твърдят някои, локално - със сигурност многократно. На много места по пламената са възниквали и напълно са изчезвали цивилизации. Това е основната завръзка в археологията и историческата наука - как да се разгадаят образните представи на хората от една цивилизация, която е изчезнала и която в най-добрия случай е оставила оскъдни следи за представите на хората от своето време? Разгадаването на образните представи на хората от даден забравен от времето период би ни дало отговорът на всички въпроси - какво са знаели и какво са вярвали, какво са постигнали и какво са искали да постигнат.

Какво означава да изчезне една цивилизация?

Една цивилизация се опира на няколко на брой неща. Тези неща, на които дадено нещо се опира, се наричат стожери. Стожер, това е кол в средата на харман, за който се връзва животното (кон, вол и др. ), за да обикаля около него при вършитба (български тълковен речник). Преносно, стожерът е колона, опорен стълб, подпора, на която почива някаква представа. Всяка образна представа се опира и зависи от стожер - тя обикаля около него и изцяло се поражда от него и той определя границите и мащабите на представата. Запомнете този израз, защото темата няма да е самостоятелна.

Няма да се впускам в анализ на това кои са истинските стожери на съвременната цивилизация. Само ще дам пример с по-малките стожери, които поддържат напредъка и развитието й, не самото й съществуване по принцип.
Вземете например лагерите. Човек не може да направи лагери на ръка:



Както чухте, топчетата на лагерите се произвеждат от тези машини няколко дни. Първите лагери, които хората са правели на ръка, са първите - тези на Леонардо да Винчи, който ги е изобретил. Ако лагерите поради някаква причина и по някакъв начин изчезнат, нивото на техническото ни развитие ще се върне в Ренесанса, когато хората са правели дървените лагери на Леонардо да Винчи (към 1500г), защото без тях не е възможно да се произвеждат прецизни механо-технически елементи. Обърнете внимание, че машините, които произвеждат лагери, зависят изцяло от лагери, защото те самите са изградени от лагери. Без лагери, машините, които произвеждат лагери, няма да могат да го правят. Това означава, че лагерите са един от стожерите на съвременната цивилизация. Ако някой бомбардира завод за лагери, той застрашава оцеляването на цивилизацията на локално ниво.

Какво означава оцеляване на цивилизацията и локалка или глобална цивилизация?

Цивилизацията, разбира се, няма да изчезне, защото дори и някой да бомбардира завод за лагери някъде, на ден днешен живеем в ерата на глобализацията. Няма такова нещо като "локална заплаха". Ако България има един единствен завод за лагери, и той бъде стратегически бомбардиран от НАТО, това няма да застраши цивилизацията в България, защото България в ерата на глобализацията има голямо количество чуждестранни търговски партньори и така или иначе лагери ще се вземат от някой, който все още има заводи за тях.

Глобализацията имунизира цивилизацията от локални заплахи. Точно затова в геополитиката е измислено ембаргото. Когато една държава бъде поставена под ембарго, тя с други думи се изважда от глобализирано състояние, което я прави подвластна на локални заплахи, локалите заплахи започват да диктуват благосъстоянието й. Затова една държава се поставя под ембарго, когато някой планира да я постави под локална заплаха.

Последното (значимо) локално изчезване на цивилизацията е било през 1177г преди Христа (така наречената късна Бронзова ера):



Обърнете внимание - това е времето на Тутанкамон, Рамзес II и III, Аменхотеп III, битката при Кадеш, Троянската война и Бягството на евреите от Египет, когато Моисей разделя морето. Всички тези неща се случват в едно и също време - при последното локално изчезване на цивилизацията. Що ни касае нас... доколкото съвременните историци предполагат, прото-траките са се заформили като етнос някъде през 1500г преди Христа, а траките са се обособили като техни наследници някъде около 1000г преди Христа (така наречената Желязна епоха), тоест по това време на Балканите и по нашите земи са живели предците на така наречените траки. Обърнете внимание, че 50% от нещата, с които се занимава езотеричното общество в България, са именно от този период.

Както се разбира от тази много интересна лекция, Средиземноморският регион е бил в състояние на относителна глобализация. Не е имало народ, който да няма връзка с друг народ, както презентаторът казва, не е имало народ, който да пропуска три стъпки от колелото на диаграмата в началото. Тоест, ако два народа не са се познавали и не са имали връзка помежду си, те задължително са имали поне един общ приятел, който е познавал и контактувал и с двата. В такова състояние никой от онези народи и държави не е бил уязвим към локални заплахи. Накрая на лекцията, когато са въпросите от публиката, презентаторът подчертава, че действително има намерени писмени доказателства, че по онова време народите са сключвали военни пактове - че ако единият е нападнат от някого, се приема, че партньорите му в пакта също са нападнати. С други думи това е била една глобалистична търговска атмосфера, която е имала и своя версия на НАТО.

Въпреки това, тази цивилизация и замесените в нея народи потъват в тъмни времена. Лекторът изтъква тезата, че за да се случи това, трябва да е имало не локална, а глобална заплаха за цивилизацията (след което се впуска в уточняване каква евентуално би могла да бъде тази глобална заплаха).

Важно е да разбираме всичко това, защото скоро след локалното затриване на цивилизацията в Средиземноморието през 1177г стартира Римската цивилизация, започвайки от италианския град Рим около 800г преди Христа. Може 400 години да ви се струват много като за онаследяване, но периода между 1200 - 800г преди Христа се нарича Тъмната епоха в Гръцката история, защото от нея и за нея не са намирани писмени данни. Разберете за какъв разпад на цивилизацията става дума.

Разберете и какво начало е това. Както всички знаем, тръгва от Италия, която е с формата на ботуш. Както всички знаем, свидетел е на рождението и разпването на Спасителя Исус. Както всички знаем, смята се за начало на Западната цивилизация и дава архитектурата на съдебните, банковите и държавните храмове на Западната цивилизация. Свидетел е на Клеопатровите египтяни и затова пази и тяхната архитектура, както и доста египетски ритуали (това също добре знаем). "Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги", е писал Джордж Оруел. Писмеността е един от стожерите на цивилизацията.





Знаем, че Египетската цивилизация многократно е губела някои от своите стожери. Всеки път, когато цивилизацията губи някой свой стожер, това е начало на нова епоха в нейната история, Древен Египет, Старо царство, Средно царство, Ново царство... винаги характеризираща се с все по-малко просветленост и проникновеност. Това кара съвременните изследователи да остават с впеатлението, че Египетската цивилизация, дори и да е част от развиващата се глобална цивилизация днес, никога да не е успяла да възстанови онези стожери, които е загубила в миналото.

Пирамидите са най-яркия пример за унищожен стожер на една цивилизация. Книгата на Давидовиц в нашата Библиотека подробно разглежда въпросният стожер. Това е техническо знание, което древните египтяни са имали и което им е позволило да направят пирамидите - знанието за геополимерните бетони. Давидовиц обръща внимание на същото, на което и SRI обръщат внимание - това знание, превърнало се в стожер на древната Египетска цивилизация, е следствие от образната представа за света, която са имали. То произлиза от техния пантеон и точно като вързано стопанско животно обикаля около техните религиозни представи, които оформят мащаба на това знание.

С това си знание те са направили паметници - техническо постижение, които съвременната ни цивилизация не може да повтори днес. Забележете как именно заради техническите постижения на тяхното знание някои от нас днес са склонни да възприемат древния египетски пантеон не като религиозна представа, а някаква конкретна представа, с физическо проявление. В крайна сметка, ако знание, което се е зародило поради религиозни вярвания, е довело до такива впечатляващи технически резултати, умът ни подсказва, че въпросните образни представи на тези народи не са били религиозни, а може би напълно практични. Точно това кара много от нас в така наречените езотерични общества да имаме различни образни представи по религиозните въпроси - ние сме по-склонни да считаме анунаките на древните шумери за конкретни, физически същества, буквално дошли от космоса, а не за умствени религиозни построения. Ние имаме различни образни представи от по-голямата част от съвременното човечество и тук се коренят много от разликите между социалните общества на нас като малцинство и на останалия свят като мнозинство, както обсъждаме в темата на Веско За и против хората.

След загубването на това знание и унищожаването на този стожер, образните представи на египтяните се променят и те никога повече не успяват да възстановят загубената си цивилизация. Древен Египет си отива и идва времето на Старото Египетско царство, но пирамидите остават. След като образните представи на хората са се променили, те вече не са в състояние да възпроизвеждат знанието, с което разполагат, а единствено да опазват колкото се може по-дълго време постоянно изчезващото и все повече забравяно старо записано знание. Когато и то се изчерпва, идва време на Средното Египетско царство, което вече не е способно на нищо от строителните технически постижения на предците си. Но пирамидите остават. И продължават да стоят и до днес. Те са постижението на хора с различни образни представи за света от нашите. Начинът, по който мислим, предопределя знанието, което можем да открием и запомним. Самият Давидовиц е добър пример за това колко е трудно да преоткрием старо знание. Той самият преди десетилетия е разгадал как са били произведени пирамидите, но е много по-лесно да промениш образните представи на един човек, отколото на всички, така че цивилизацията да се възползва от това.

Навярно нещо глобално се е случило назад в историята, защото този стожер на цивилизацията е еднакво изчезнал навсякъде и навсякъде е остави ледни и същи следи. Навсякъде по света се открива строителство с геополимерни бетони, както споменавам по-широко в темата Циклопно строителство и "митологично" каменоделие и навсякъде се забелязва същото все по-технически елементарно надграждане върху същите древни основи, маркирайки по този начин онаследяващите се все по-невежи в строително отношение епохи. Така е и на Американските континенти, и в Азия, и в Африка, както и в Европа и дори на Балканите. Библията споменава за такъв глобален катаклизъм, който не само е унищожил стожерите на цивилизацията глобално, но и почти е заличил човешката популация отново на глобално ниво. Нийнхюис разглежда този проблем по-дълбоко в Старата Земя - защо НЕ. Интересното е, че и в онзи древен глобален катаклизъм, и в локалните разрушения и амортизации на Египетската цивилизация, явно все става дума за религиозен елемент - за кардинална промяна в образните представи на хората.




Самата Римска цивилизация - Цивилизацията на ботуша - също се е разпадала заради образни представи. Смята се, че основната причина за разделянето на съвременната цивилизация на Западна и Източна е недостатъчното технологично развитие. Римската империя е била толкова добра империя именно заради образната представа на римляните - че силата на държавата е в инфраструктурата. Техническият израз на тези им представи е бил строежът на пътища, чиято идея е била, да се улесни транспорта по дължината на империята. Но най-вече - транспорта на новини.

Както се спекулир по форумите, с кон може да се минават около 40км дневно, а разстоянието между Неапол и Рим по модерни пътища е 226км. Това значи, че новините между двете дестинации пътуват за 4 дни. При това положение, новините между източната Римска империя и римските части на Британските острови отнемат страшно много време.

Днес говорим за информационни войни, хибридни войни, намеса в държавни избори чрез фейсбук-профили, фалшиви новини - неща, които биха звучали абсурдно за старите хора, които живеят в миналото. Но точно тази разлика в ритъма на осведомеността е била причината в крайна сметка в Римската империя да се обособят две зони с достатъчно различни образни представи, за да се породи идеята за държавен развод и на практика разпадане на Римската цивилизация на отломки. Днес разликите в образните представи на Източна и Западна Европа е в пълна сила, следваки разликите в образните представи на Западната Римска империя и Византия. До ден днешен тоталитарните режими използват техниката на желязната завеса, за да опазват собствените си локални образни представи и по този начин директно да опазват хегемонията на режимите си.

Затова интернет също е стожер на цивилизацията. Ако някой тактически бомбардира един от сървърите на интернет в САЩ или Европа, това ще представлява висок риск за съвременната глобална цивилизация и последствията от това може да са равни по сила на връщане в Ренесанса, ако някакъв глобален фактор възпрепятства световното производство на лагери.




Стожерите на цивилизацията са такива зависимости, които сами поддържат себе си. За пример може да послужи чдесния роман "Метро 2033" на Глуховски. В случай на такъв сценарий, в който глобална ядрена война унищожи условията за пребиваване на повърхността на планетата и човечеството се оттегли под земята, то ще използва всички налични запаси от технология и знание... докато технологията не изгние и докато помнещите знанието не умрат от старост. При наличие на такива глобални фактори, които действително да могат да застрашат глобалната цивилизация, дори и помнещите знанието да могат да го предадат на другите, учениците им никога няма да го видят наистина. Строителите на пирамидите също са предали знанията си на своите ученици, но в условията на застрашаващи цивилизацията фактори, без стожерът да бъде поставен, без нищо да бъде построено, това ще се забрави и въпреки преподадените уроци, учениците няма да могат да построят пирамидите на своите учители. И това се разглежда от Давидовиц в книгата му.

Ако възпроизвеждането на стожера е прекъснато, има много малък прозорец да бъде възстановено - годините живот, които остават на онзи, който има знанието. Ако всички заводи за лагери в глобален мащаб бъдат унищожени, и човечеството не успее да построи нов завод за лагери в рамките на оставащия живот на досегашните работници в унищожените заводи, то няма да успее да запази технологичното си ниво. В технически план, човечеството ще навлезе в цикъл на преоткриване на това достижение, който ще отнеме почти толкова време, колкото е отнело на лагерите да се развият от Ренесанса до сега. Това само при условие, че всичко друго остане непроменено - тоест само при условие, че същата глобална заплаха няма никакъв ефект върху останалата индустрия, образование, медицина и социални явления.


Така стигаме до два основни въпроса, които определят бъдещият образ на цивилизацията - образните представи на хората, и технико-производствените възможности. Образните представи определят какво ще си представят хората, а технико-производствените възможности определят как ще го постигнат. Ако представата на хората за идеалния човек е роб, те ще се стремят да бъдат роби и ще го постигнат. Затова световните социо-инженерни центрове като Тависток и SRI инвестират толкова много в оформянето на образните представи на хората. Но с това се занимава изследването на Джим Кийт.

За да обсъдим постижимите вероятности за бъдещето на цивилизацията, нека се замислим за образните си представи по отношение на космоса и нека разгледаме свързаните с тях технически възможности.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Размисли за цивилизацията
« Отговор #1 -: Август 01, 2018, 09:58:44 pm »
Както е ясно от фалшивите изображения на НАСА и от другите измами на НАСА, по-добре е да не говорим за космоса, защото е почти сто процента вероятно, че не знаем нищо за него. Какво да кажем за руската и китайската космичеки агенции? По мое мнение, аз по-скоро бих се доверил на нещо от НАСА, отколкото на другите две агенции, само заради империалистическата история на Русия и китайското комунистическо потисничество над собствения народ и всичките долни лъжи, изнудване и терор, които доказано са упражнявали и продължават да упражняват върху хората, само за да запазят господството на елита си.

В разсъжденията си винаги се опитват да изхождам от позицията, че никой никога не би ни казал нищо вярно за космоса.

Предпочитам да се вслушвам в разсъжденията и разкритията на сериозните уфолози. Един от истинските сериозни лица в уфологията е Стантън Фрийдман. В това кратко свое кратко представяне на Глобалния съревнователен форум (GCF) 2011, на който бяха поканени и други известни лица в полета като Жак Вале от SRI, Фрийдман споменава много важни опорни точки:



(Стантън Фрийдман има една скорошна нова лекция и едно , които задължително предстои да изгледам, защото са важни)

Фрийдман отбелязва, че флотовете на държавите по света разполагат с ядрени самолетоносачи, които могат да плават цели 18 години без да презаредят гориво. Не само да плават, но са способни и на постоянна война в продължение на това време, стига да им стигнат мунициите за това. За още по-добро онагледяване, може да си представите, че ако ядреният самолетоносач спре да презареди на някое пристанище, и някой от моряците без да иска вземе че направи дете и то бъде качено на борда, следващото презареждане на самолетоносача с гориво ще бъде, когато дете стане пълнолетен гражданин на Океания, докато корабът обикаля света.

Стремежът да се направят свръх-практични ядрени двигатели (не само бомби) е още от зората на ядрената ера. Още на първите нацистки ядрени учени им е било ясно, че бъдещето принадлежи на урановия двигател ("Райх на Черното слънце", Глава 9). Можете да си представите коли, кораби, самолети, косачки за трева ако щете, които се презареждат веднъж на 18 години.

Тук искам да вметна, за обща култура на читателя, че атомните електроцентрали нямат за цел да произвеждат ток. Те дори не се и опитват да произвеждат електричество. Ако някой искаше да произвежда електричество с ядрена енергия, той просто щеше да използва ядрен двигател (каквито ползват ядрените самолетоносачи, но по-малък, каквито са разработвали нацистите едно време), който задвижва стандартен електрогенератор. На пазара в момента се продават дизелови и бензинови генератори, които произвеждат най-различни мощности, за бита, както и за различни полеви дейности. Представете си, че такъв генератор трябва да се зареди с гориво веднъж на 18 години, като през цялото това време произвежда ток.
Атомните така наречени "електроцентрали" произвеждат радиоактивни изотопи за военно-индустриалния комплекс (за създаване на ядрени оръжия и горива за ядрени двигатели). Страничен, остатъчен продукт, като ефект от производството на изотопи, е отделянето на електричество (което не е толкова голямо количество, колкото се афишира). Поради нуждата тези социално неприемливи неща да бъдат скрити под черджето, обаче, тези заводи за радиоактивни изотопи за военната промишленост се скриват сред обществото под образа и названието "атомни електроцентрали". Другата причина тези заводи да бъдат внедрени в обществото е, че по този начин разходите за тези военно-индустриални мощности се поемат от данъкоплатците, на чиито гръб се върши всичко. По този начин, въпросът с построяването или закриването на атомни електроцентрали по света е геополитически въпрос. Важно е кой осигурява реакторите и кой горивото, защото това, логично, определя за кого ще се произвеждат и изнасят радиоактивните изотопи. В случая с малка България, която няма ядрена военна промишленост, въпросът е чии ядрени самолетоносачи ще снабдяваме с гориво - тези на САЩ, тези на Русия или тези на Китай.



С други думи - отдавна разполагаме с технологията. Цивилизацията ни разполага с ядрения двигател, и с ядреното гориво за него. Това означава, че ние с вас трябва лесно да си представим един свят - една световна цивилизация - която изцяло зависи от добива на уран или други основни елемнти за ядрената индустрия. Няма нужда вече от въглища, няма нужда вече от никакъв петрол или каквито и да е други неефективни горива.

Няма нужда дори от централизирано електроснабдяване, тъй като при положение, че всяко домакинство може да разполага със собствен генератор, който ще се презареди за половин час, когато децата станат на 18, АЕЦ-ите могат вече да не се наричат "електроцентрали", а точно това, което са - рафинерии (за ядрено гориво). Петролните рафинерии изчезват от нашите представи.




Нека погледнем с какви технологии разполагаме от гледна точка на машиностроенето, металургията и останалата индустрия:



3D-принтер принтира друг 3D-принтер. Глупака от видеото прави смотан опит да каже, че това все още не може наистина да стане, защото 3D-принтера не можел да принтира моторите и електрониката си. Аз по-скоро бих казал, че 3D-принтерите все още не могат да изпринтират лагерите си, иначе отдавна могат да изпринтират всичко останало. Това е метално принтиране:



Както виждате, принтирането на метални части всъщност може да се каже, че е клон на праховата металургия. Мощен лазер облъчва слой прахови метални частици, като ги споява. След това машината нанася нов слой, така че стария отпечатък да се покрие, и лазерът повтаря следващия отпечатък от горния разрез на модела, който трябва да се получи. Това е абсолютно същото като един от методите в праховата металургия, само че там вместо да се ползва мощен лазер, се ползва силен електрически ток, който се пуска по прахта, натъпкана в калъп, при което прахта се споява. Както знаете, праховата металургия произвежда някои от най-здравите сплави, които се ползват в индустрията (и във военната индустрия, разбира се).

Значи един 3D-принтер може без проблеми да изпринтира сам себе си от метал, включително и лагерите си. Работата е там, че не е нужно да изпринтира съвършени лагери. Нужно е само да може да изпринтира заготовките, а те ще си преминат през друга машина, както видяхме във видеото от предната публикация.

Принтиране на електроника:



Хората от видеото казват нещо много важно: До сега, ние създавахме двуизмерни, плоски електронни платки, и ги слагахме в триизмерни, обемисти кутии. Но след като вече можем да принтираме електроника, можем да правим електронните платки триизмерни и обемисти.

Вече няма нужда да затваряме електронните платки в пластмасови кутии. Електрониката вече може да е ВЪТРЕ в самата пластмаса. Обърнете внимание, например, че цялата електроника на телефона ви е толкова малка по обем, че тя може да се побере в обема на самия пластмасох корпус на телефона. По този начин в телефона си ще можете да си държите например стотинките, защото самият той ще представлява само една кутия.

Всички ние изгледахме много филми за киборзи и човекоподобни роботи, на които им се виждат кабелите, отвсякъде са опасани със снопове проводници и на гърбовете си носят метални раници, където са им електронните части, в стил Робокоп. Всъщност, това е много далече от реалността, която е постижима днес. Всичките тези проводници и електроника може да се намират ВЪТРЕ в металните части на машината!

Например... цялата електроника на един 3D-принтер може да е вградена, зазидана в самата му метално-механична конструкция. Чрез Wi-Fi или блутут 3D-принтера е напълно комуникативен и функционален, но прилича само на едно голо метално скеле.



Всичко това означава, че 3D-принтерът е стожер на бъдещата цивилизация.

  • може да репликира себе си
  • може да създаде различни машини като свои допълнителни инструменти за производството на невъзможни за принтиране части

Това означава, че на ден днешен, ние можем да имаме един кораб (голям като самолетоносач), който се презарежда с гориво веднъж на 18 години, който на борда си може да произведе всяка позната на науката и индустрията машина (стига да бъде снабден с нужните суровини в прахово състояние), и който може сам да поддържа собствения си индустриален производствен капацитет, защото 3D-принтерите на борда могат сами да създават други 3D-принтери.

Единственият оставащ въпрос е, може ли този голям кораб да създаде друг еднакъв такъв голям кораб?

Това е въпрос единствено на дизайн. Както Давидовиц подчертава, древен Египет никога не е бил източник на качествена дървесина. Египет винаги е внасял дървесина от съседните държави за нуждите си. Само че точно това е била причината древен Египет да е бил източника на най-напредналите продукти от дървесина. Поради липсата на местна качествена дървесина, египтяните са изобретили шперплата, който е чудесен продукт и го използваме и до днес.

Още нещо, още в Първа глава четем за лодката на фараон Куфу, която е направена по много иновативен начин. Египтяните използвали факта, че когато дървесината се намокри, се раздува, а кожато въжетата се намокрят, се скъсяват. По този начин може да се построи лодка от малки дървени елементи, сплетени един с друг като пъзел и обтегнати с нанизани през тях въжета с голяма дължина. Така, когато плавателният съд се постави във водата, поради развудането си дървените елементи се уплътняват и поради скъсяването на въжетата се пристягат един към друг. Тези египетски плавателни съдове са били способни на безпроблемно прекосяване на океана, без самата държава да разполага с качествена дървесина или да изисква такава от някой друг, много преди съвременниците на Древен Египет да са правели плавателни съдове с подобни възможности.

Това означава, че е само въпрос на подходящ дизайн един 3D-принтер да може да изпринтира частите за цял самолетоносач. В такъв случай, към всички изброени неща можем да добавим, че такъв един кораб ще е в състояние не само да поправя собствените си повреди и да подменя собствените си части, но и да пресъздава нови кораби.

Какво можем да кажем за новите материали?:



Във видеото се обяснява защо графинът (graphene) все още не е превзел света... но се обяснява и че ЩЕ го превземе, в крайна сметка. Общо казано, графинът ще се отрази на цивилизацията ни така, както се отрази откриването на пластмасата след Първата Световна война.

За графена всеки може да си сърфира, пълно е с информация и с видеота в Ютуб, но сега е важно да забележим, че това е материал със свръх-потенциал, който попада точно в обсега на работа на 3D-принтерите.

С други думи, към представата за бъдещето на цивилизацията можем да добавим, че корабът ще може да произвежда на борда си материали от изкуствени диаманти, до моливи за писане и стотици иновативни и незаменими материали... стига да има наличен въглерод от външната среда, един от най-често срещаните елементи в тази вселена.


Как ще се отрази това на цивилизацията като стремежи и поведение?

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Размисли за цивилизацията
« Отговор #2 -: Август 01, 2018, 11:24:32 pm »
Току що изяснихме, че на ден днешен разполагаме с прото-технологиите, които ще ни позволят да затворим цялата ни цивилизация в една кутия и да я завържем за балон, който да я прати в космоса.

Ясно е, че при това положение цивилизацията очевидно ще стане мобилна. Откакто човекът съществува, винаги се е опитвал да вземе цивилизацията си със себе си, когато пътува. Това е особено изострен стремеж на цивилизацията в последните векове, който постоянно се засилва, днес повече от всякога. В съвсем скоро бъдеще образната ни представа за Земята ще се промени и хората вече няма да я наричат свой "дом", а завинаги ще я запомнят като своя родна планета, от която всички сме произлезли.

При една мобилна цивилизация, в наш дом ще се превърне океана. Имаме множество исторически примери за това, в случай най-уместен е примера с пиратите от средновековието (или може би най-вече от романтичните филми на Холивуд), които са ползвали за нуждите си много пристанища, но без да живеят на нито едно от тях.

Кой тогава ще може да каже къде точно се намира нашата цивилизация, без да описва широки кръгове с ръце?







Ако аз бях капитана на един такъв кораб, поведението ми щеше да се диктува от това от какви външни материали се нуждая.

Ако съм капитан на такъв ядрен кораб, първото нещо, което ще искам да си осигуря, е ядрено гориво. Няма да имам нужда от ядрена рафинерия, защото, както вече знаем, когато ядрените рафинерии произвеждат ядрено гориво, остатъчният продукт е електричество, което аз мога да използвам на кораба си. Така че, достатъчно е да разполагам с малка версия на ядрена рафинерия на борда на кораба, която хем да ми произведе бъдещото гориво, хем през това време да ми даде още електричество, което ще ми е безплатно.

Ще имам нужда само от суровината - от ядрен материал, било то уран, плутоний или друго. (Плутоният е създаден от хората от уран, но кой знае дали неизследваните дълбини на океана не предлагат залежи от него, тъй като елементът е предвиден в Периодичната таблица преди създаването си.)

АКО имам нужда от уран... Аз бих обикалял островите в океана и бих търсил уранови жили. Когато намеря уранова жила на някой остров, ясно е, че някак си трябва да го усвоя.
  • Единият вариант е, екипажът да усвои колкото може или колкото е нужно, и да продължим мореплаването си.
  • Другият вариант е, да убедим или по някакъв начин са зарибим местните туземци да разработват урановата мина и да складират суровината, докато отново се върнем, за да презаредим след 18 години.



Разбира се, както знаем, има го и въпроса с така наречената Свободна Енергия. До сега говорихме за неща, които никой не може да отрече. Нека обаче предположим, че корабът ни с размерите на самолетоносач не ползва ядрен двигател, а акумулира Свободна Енергия. Това ще промени поведението ми, ако бях капитан на такъв кораб, защото нямаше да ми е нужно да търся гориво от заобикалящата ме външна среда, а от "отвъдната" среда, която не е точно външна и не е точно вътрешна, и следователно може да се приеме, че е на борда на кораба ми по всяко време.
(А и колко според вас е реалното КПД на една АЕЦ? Ако се абстрахираме от идиотско окастрените статистики на тясно специализираните компартментализирани доклади по специфични параметри, можем да се позамислим, защото, както Стантън Фрийдман отбелязва в представянето си в горната публикация... ядрените ракети (синтезните ракети) изстрелват частици, които съдържат 10 000 000 пъти повече енергия от частиците, които изстрелват обикновените химически реактивни ракети. Кой може да изчисли КПД на един АЕЦ спрямо този факт?)

Тогава не бих посещавал никакви острови и най-вероятно не бих имал каквато и да е причина да напускам дълбоките води на океана, освен за да задоволявам някакви ефимерни и субективни заблуди да ги наречем от типа на любопитството и прочие.




Освен ако не беше нуждата от материали. Все пак със сигурност ще ми трябва желязо, мед, калай, и множество други елементи, в прахова форма... Но пък това също е под въпрос, защото, както споменаха във видеото за графена по-горе, чрез влагане на графен в различни други материали се получават продукти с много изменени свойства. От въглерод се правят много неща и кой знае до каква степен може да се стеснят нуждите от външни материали, ако се разработи цялото разнообразие продукти, които можем да направим само от един елемент.

НАСА например отдавна използва филтри от аерогел, за да прихваща прахови частици от космоса за изследване на Земята. Океаните, както всички знаем, са богати на всякакви неща и мнозинството безгръбначни животни в океана разчитат за изхранването си на филтриране на водите около себе си. Ако се разработи достатъчно широко многообразие от синтетични материали на тясна база от само няколко основни елемента, може би като капитан на такъв кораб няма да ми се налага да акустирам където и да е дори и за строителен материал. Може би бих откривал всичко в околните води.

Нещо повече - правили сме го в историята.

В първа глава от книгата си Давидовиц споменава техниката, с която древните египтяни са си осигурявали достатъчно прясна вода за продължително плаване през океана - делвите им, направени от геополимерен бетон, са събирали прясна вода в себе си, когато ги завръзвали под водната линия за корпуса на корабите си. Едно от свойствата на геополимерния бетон е, че действа като филтър в този случай и преминаващата през него вода се десалинира, като солта остава отвън и след почистване и изпразване, делвата отново се потапя в океана.

На ден днешен, след като Давидовиц преоткрива геополимерната химия, тя е доста гореща тема в модерното строителство. Ако се разтърсите в интернет, ще видите, че едно от най-големите преимущества на строителството с геополимерни бетони е локалността.
Днешната доктрина в строителството изисква строителните материали да се добиват от едно единствено място и да снабдяват голямо множество строителни площадки. С други думи, както винаги, секторът страда от централизацията на метода. Така, строителния тматериал не само излиза много икономически скъп и неудачен, но излиза и страхотно екологично скъп, защото, например, за да се задоволят нуждите на централизирания тип строителство в модерен Китай, ще трябва да се премахне горния почвен слой на огромна плодородна територия земя, заради глината в нея. Това ще създаде локална екологична катастрофа... но в екологията по принцип не съществува такъв термин "локални последствия". Бездарното, неудачно световно строителство продължава по този централизиран модел, но геополимерите постепенно променят картинката.
Редица строителни компании (и собственици на имоти) започват да оценяват факта, че геополимерното строителство дава възможност всичко да се произведе намясто, в самата околия на строителната площадка, вместо цимента да идва от циментов възел на майната си и тухлите да идват чак от Турция, като и двете идват от тотално съсипани местни екологични зони. Сложният момент е, че изпълнението на геополимерния строителен проект изисква предварително проучване - какви растения, скали, почвни и води са достъпни в самата строителна площадка и в близката й околия. Има множество рецепти за устойчиви геополимерни бетони (всичките са по-добри от бетона на база Портландовия цимент) и всички имат проста рамка: нужен е някакъв силикат, някакъв силен основен агент, и някакво съединение, богато на алуминий, от който почвата по принцип изобилства. След като се направи проучването, може да се изберат удачните рецепти за геополимерен бетон и всичко да се организира намясто. Без осезаеми последствия за околната среда (защото няма концентрирано изземване на елементи от околната среда, което да изхранва строежите на цели квартали и държави), без самосвали, транспортни фирми и други посредници.

С други думи - геополимерното строителство е технологичен фактор, който прави една цивилизация мобилна.

Ако древните египтяни са успели да стъпят на друг континент, не е било нужно да организират жива верига от кораби, за да пренасят камъни от Египет за нови пирамиди в Америка. Знанието им за геополимерите им е позволявало да носят цивилизацията си със себе си, правейки пирамиди където успеят да стъпят, без да ги носят в раница през океана. Този стожер на тяхната цивилизация им е позволявал и да генерират ежедневни нужни по пътя си, като прясната вода например в геополимерните делви. Предвид тези мобилни фактори на тяхната цивилизация, не е чудно, че по целия свят има толкова много следи, които водят към Египет. (Заради пътуванията си египтяните са първите, които са устаноливи, че Земята е всъщност с формата на кълбо.)

Иронично е как сме загубили именно такава една опора на цивилизацията, която прави цивилизацията ни мобилна. От друга гледна точка, образните представи на крепостната феодална средновековна Европа и без друго не биха довели до откриването на подобно знание, което прави цивилизацията независима от закрепостената локалност.




Следващият въпрос, който възниква, е дали ЩЕ се върна въпросния остров, на който съм убедил туземците да поддържат урановата мина?

Телепортационните технологии са друга тема, която не ми се ще да засягам, защото е твърде спорна и не е нищо, на което човек може да разчита като факт, въпреки множеството индикации и споменавания тук-там, че военно-индустриалният комплекс разполага с такава.

В името на въображението обаче, нека си представим, че открием как се прави. В такъв случай аз, като капитан на описания вече кораб, който съдържа цялата цивилизация в себе си, не бих имал нужда да се връщам на острова с урановата жила.

Достатъчно би било да поставя телепортационен портал там, подобно на фантастичния филм "Старгейт". По този начин, корабът ми, където и да се намира в океана и където и да странства, ще има хем директна, хем индиректна връзка с урановия остров, защото постоянно ще получавам суровината си направо на борда, без да се връщам на пристанището.

Мога да си представя, в такъв случай, че мога да си намеря множество разнообразни острови с нужни за мен материали, за гориво и строителство. Бих могъл да ги скрия добре под земята (защото всичките материали, които ми трябват, са именно и най-вече под земята и без това), така че да не се набиват на очи. По този начин винаги мога да пращам миньорски екипи направо намясто на урановата мина винаги, когато ми потрябва, без никой да разбере, защото тя не би имала какъвто и да е изход към повърхността, не е нужен такъв.
Операторът на борда просто би виждал един списък с всички разработени мини, с които порталът на кораба има връзка, и по това би се преценявала материалната и горивната ни задоволеност, без въобще да имаме географска близост с локациите, съдбата на които слабо би ни интересувала.

« Последна редакция: Август 01, 2018, 11:26:32 pm от λ »

kipenzov

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Размисли за цивилизацията
« Отговор #3 -: Август 29, 2018, 12:18:27 pm »
Доста интересни размишления!
Принципно темата е доста актуална. На световно ниво. Навсякъде, където човешкият ум търси възможните бъдещи сценарии.
Но и там, където човешки ум е стигнал изследвайки самия себе си / третата теза, която ще опиша накратко/
В последно време много е нашумяла дискусията относно Кривата на Снукс-Панов
Няколко примера:
Първи коментар по отношение на Теорията за сингулярността, към която се е устремила цивилизацията ни описана в книгата на А.Д.Панов - „Кризата на планетарния цикъл на Универсалната история“ -
http://zahariada.blog.bg/technology/2011/03/11/singuliarnost-na-podhoda-a-posle.704564

Още един коментар, който е на "спорния" кабалистки авторитет Лайтман.



Като цяло има оформени две тези.
Едната е на ученият Панов - че периодът без глобални военни конфликти, в който се намираме е "затишие преди буря". Поддържа се предимно от руска интелектуална страна. Още повече, че в тезите си Панов използва математически модели. Дори това е една негова презентация


Другата е на, забравих му името, некъв американски философ - че периодът без глобални военни конфликти, в който се намираме е началото на дълъг мирен период, но тезата е подкрепена само с философски разсъждения.

Миналата година, доколкото ми каза едно приятелче от Москва, който се занимава с издателска дейност, дискусията е била водеща в конференциите, организирани от Нобеловия комитет, съпътстващи раздаването на наградите.

Но има и една концепция, която е извън двете тези. На пръв прочит е малко анархистка, но пък е впечатляваща и с доста по-дълбок смисъл.
Това е спомената в началото на поста - трета теза. Тя "идва" от един философ - Насим Талеб.
Това резюме на книгата му е доста завладяващо и според мен е излишен моя коментар за нея
http://knigolandia.info/book-review/cherniyat-lebed/

Това, което поне на мен, ми се оформя като мнение е, че след Третата световна война - Студената война, вече бидейки в Четвърта светавна война - Кибер войната за контрола върху съзнанията / чрез фейк новини и други дезинформиращи действия и локални но "представителни" военни конфликти/ наблюдаваме един "Идеен конфликт".
Този конфликт е вече за мемите /внушенаващите твърдения, "семената", imprint-ите /, които да се "посеят" в колективно несъзнавания ни психически слой като хора. Съответно манифестирането" на бъдещите събития предстоящи като модели за "изживяване".
Предполагам инфантилния модел на оценка, че само западните "тъмни" или па Тавистокски "окултисти" са наясно с механимите на "нещата", е изгубил почва в мислите на повечето разумни хора. Имам предвид, че самият дебат между двете тези е борба за "водеща" позиция или мнение в програмирането на човечеството /очаквания, страхове, бъдещи типове взаимоотношения и др./
Тази ми позиция може да бъде подкрепена дори и с информация присъстваща и тук във форума - http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=299.msg2566#msg2566

Нямам претенциите за обективност, но от позиция на наблюдател - такива са ми размислите за цивилизацията и така ми изглежда връзката между събитията!

Тагове към темата: цивилизации анализ размисли