Apocryphal Academy

Автор Тема: Разликата между човека и животното  (Прочетена 7432 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Темата за разликата или разликите между хората и животните е много нашумяла. Нашумяла е, от една страна, заради световния заговор, известен като Нов Световен Ред, който цели завладяването и робското подчиняване на целия свят на властта на няколко човека (повече в нашата Библиотека). Превръщането или свеждането на хората до животни е ключова цел на тази конспирация, без която крайната цел не може да бъде постигната и поради това в модерната култура се пропагандират стотици дезинформиращи сценарии за разликата между хората и животните.
От друга страна, в постоянното си търсене на знания и мъдрост, човекът винаги се е опитвал да изучава и да се учи от животните, поради което темата за разликите между него и животинския свят никога не му е била чужда. Малко или много, самият натиск на конспирацията на Новия Световен Ред подхранва съпротивата на осведомените и будни хора и по този начин техният интерес към естеството на нещата, божествения замисъл или кой както нарича това хрумване, чиято невинност добре се изразява в животинския свят, пропорционално се засилва.

Тези обстоятелства правят така, че дефинираното разбиране за това що е човек и що е животно в наши дни е от особена и подчертана важност.

Тук излагам своето виждане пред читателя, с претенция за вярност и точност в корена на въпроса.




На първо място следва да се установи, че разликата съществува. Голяма част от пропагандата разпространява идеята, че разликата е условна, сиреч, че в строгия терминологичен смисъл на нещата разлика няма, а става въпрос единствено на "натрупване", "наслагване" или "сгъстяване" на характерните прояви на живите същества, описвайки едно положение, в което сякаш изглежда, че човекът е просто едно "по-истинско, по-идеално или по-наситено животно".

С други думи, тези логически разсъждения по същество представляват така наречения "закон" на Карл Маркс - неговата приказка, че "количествените натрупвания водят до качествени изменения". Голямата част от пропагандата защитава тезата, че натрупването и концентрирането на животински прояви в едно същество го прави човек.

Математическата наука много лесно разобличава тази заблуда. Достатъчно е човек да има добро образование, за да види подвеждащите заключения.



В математиката, освен другото, числата се делят и на рационални и ирационални.
  • Рационалните числа са онези, които изразяват отношението между две числа. Тоест, рационалните числа могат да се запишат като обикновени дроби.
  • Ирационалните числа са всички онези (реални), които не могат да се представят като обикновена дроб. Те се записват като десетични дроби.

Повечето числа са ирационални. Което е логично, но рядко се замисляме за това. Рационалните числа са малцинство в безкрайната числова редица.

Освен това, ирационалните числа се делят и на алгебрични и трансцедентни:
  • Алгебричните числа могат да се изразят като полином с реални числа.
  • Трансцедентните числа не могат да се получат от израз, който съдържа само реални числа.

Наименованието "трансцедентни" идва от английската и латинска дума, която означава "изкачвам, прехвърлям". Самата дума на английски в модерната реч се използва, когато се говори за въздигане, възнасяне, възкачване и прочие. Тоест, математиците са наименували тази група числа по този начин, защото тук става дума за преодоляване на някаква граница.

Едно от най-известните трансцедентни числа е константата е. Нейната стойност е приблизително 2,7 18 28 18 28 45 90 45 ...

Константата участва в описанието на много процеси в природните и обществените науки, но за първи път е открита от Якоб Бернули, когато тръгнал да смята сложна лихва през 1685г.

Цитат
Нека имаме 1 лев в банкова сметка с годишна лихва 100%. Ако сметката се олихвява веднъж годишно, то след изтичане на годината ще имаме 2 лева. Колко лева ще имаме в края на годината, ако лихвата се начислява на по-къси интервали (и се натрупва към сметката)?

Ако лихвата се начислява веднъж на 6 месеца от годината (по 50% на шестмесечие), то в края на годината ще получим 2,25 лв. Ако лихвата се начислява ежемесечно (по 100% : 12 = 8,33% на месец), то в края на годината ще имаме 2,61 лв. Ако лихвата се начислява ежедневно (по 100% : 365 = 0,274% на ден), то в края на годината ще имаме 2,71 лв. Колкото по-често се олихвява сметката, толкова по-голяма сума се получава. Обаче крайният резултат не расте неограничено. Бернули забелязал, че резултатът не надхвърля определена граница, а именно 2,72 лв., към която стойност се приближава паричната сума в края на годината, когато сметката се олихвява все по-често и по-често. Именно тази гранична стойност 2,7 18 28 18 28 45 90 45 ...... лв. е Неперовото число. Наречено е в чест на Джон Непер — изобретателя на логаритмите.

Тоест, тук става дума за граница, която никога няма да се премине, без значение колко се разширява функцията надлъж и нашир или количествено. Става дума за качествен праг.

Цитат
През 1900 г. Давид Хилберт поставя влиятелен въпрос относно трансцендентните числа: Ако a е алгебрично число, което не е нула или единица, а b е ирационално алгебрично число, то задължително ли е ab да е трансцендентно? Потвърдителният отговор е предоставен през 1934 г. от теоремата на Гелфон-Шнайдер. Трудът е разширен от Алан Бейкър през 1960-те години.

С други думи... когато едно алгебрично число се степенува с ирационално число, тази комбинация води до трансцеденталност. Води до образуването на качествен праг, който не може да се премине.

Повече за числото е или Неперовото число може да се прочете в уикипедия. Друго известно трансцедентно число е константата Пи.





Това доказва (по математически път), че е възможно количествените натрупвания да доведат до качествени изменения, но това не е закон. Това е случай - обстоятелство, което се случва... Но не е закон.

Това също така доказва (по математически път), че непреодолимите качествени граници съществуват.

Това означава, че не съществува такава закономерност, според която натрупването на животински прояви в едно същество може да го направи човек. Това е лъжа, която се пропагандира с цел някой определен да получи възможност за контрол над останалите - по силата именно на тази качествена разлика, че на човек е дадено да бъде господар над всяка друга твар.





А какво означава "проява"?

Проява ще рече поведение. Важно е да се подчертае това, защото световният заговор и пропаганда много разчита на идеята, че човек може да бъде върнат към животно или човешкото да му се отнеме, като остане животинското. Според логиката на едно количествено натрупване, довело до качествено изменение, това е разбираемо. Само че, както доказва математическата наука, това е просто една лъжа и нейната логика не може да отиде далеч.

Проява означава поведение. Човек е способен на много повече прояви от животните, тоест, той има по-широко поведение. Затова казваме, че, спрямо животните, човек е свободен. Той е способен на поведение, на което животните не са способни.




Нека обаче разгледаме какво точно означава животинско поведение.

Животните изпитват емоции. Те също се радват, те също скърбят. Емоциите не са нещото, което различава човека от животните.

Животните са способни на състрадание. Това многократно се демонстрира във всякакви видове експерименти, особено многобройни са експериментите с бозайници.

Животните също са способни на морал. Интересно е, че моралното поведение не е нещо, което, отличава човека от животните.

Дори и характерните за човека низости не са чужди на животните. Известен факт е, например, че видрите системно изнасилват бебетата тюлени (и мъжки и женски) и нарочно ги удавят, като държат главите им под водата. Когато мъжкият гарван излети да търси храна, женските понякога изневеряват с други мъжки наоколо. Ако мъжкият гарван разбере за изневярата по следи наоколо или я хване в крачка, той бие женската жестоко и скубе перата й. Това се наблюдава и при други птици и при други видове.

Интелектът е може би най-изследваното нещо у животните и това също не е нещото, което ни отличава от тях.

Въобще, всички тези емоции, интелект, социално поведение, морал, които повечето хора са свикнали да смятат, че са характерни за царството и цивилизацията на хората, всъщност са все нормални животински поведения. Ако всички ние бяхме животни, тази страна от живота ни нямаше да се промени - от гледна точка на всекидневния ни бит, всичко щеше да изглежда нормално. Именно за онези, които искат да са наши господари, ние не сме нищо повече от една машина, или поне колелцата от нея, която генерира продоволствия за тях. Затова е разбираемо, че те на всяка цена се опитват да докажат, че човек не се различава от животното, тъй като това би било автоматично приемане, че ние сме им подчинени.

Всички изброени до сега прояви не са възможни без паметта. Нека се замислим, че паметта е също форма на проява.

Животните проявяват памет досущ като нашата. Както много добре се знае, слоновете погребват своите мъртви, като ги заравят под листа и клони. Те оплакват мътвите си, като се жалват около погребаното тяло и остават около гроба около седмица, преди да продължат. Известно е също, че отделни слонове се връщат всяка година и посещават останките на себеподобния си години наред след това. Това говори много и най-вероятно означава, че ако между нас и слоновете имаше по-ясни и по-пълноценнни форми на комуникация, те с лекота могат да приемат основни положения в културата на нашата цивилизация и да се чувстват удобно в нашите разбирания.

Това поведение не е нещо, което ни отличава от животните.





Човекът се отличава от животните по мистичното си усещане. Ние го наричаме по много начини, най-вече казваме, че човек има "дух", тоест смятаме, че за човек е характерно да е одухотворен - или сътворен в дух - а за животните не е характерно да са одухотворени.

Всъщност, това ни усещане, или по-скоро себеусещане за едно наше особено възприятие, произлиза от различното качество на нашата памет или знание.

За разлика от животните, човек знае, че знае. До сега, в множеството и най-различни експерименти, животните не са показали, че са информирани за факта на собствените си знания. Те получават знания, и развиват знания, но нямат способността да ги опазват в лицето на външен натиск...

С други думи - животните не са способни да познават истината. Винаги можеш да излъжеш животно. Те не възприемат лъжата като такава, а се водят единствено по причинно-следствените връзки на различни инстинкти и предпоставки в околната им среда. Иначе казано, те не познават своите собствени знания.



Да знаеш, че знаеш, е дефиницията за съзнание. Освен това, това е един степенуван израз - това е знаене, повдигнато в степен. Именно тук се намира трансцедентното у човека - качествената граница, която не може да се премине и заради която хората и животните не се трансформират едно в друго нито според хипотезата на еволюцията, нито според каквото и да е количествено натрупване на прояви.

Интересно е да се отбележи, след като стана дума за еволюция, че еволюцията може би наистина е възможна в царството на животните, и може би наистина сме я наблюдавали на някои места при животните. Но си остава неоспорим факт, че до ден днешен никога не сме били свидетели на неоспорими доказателства, че пътят на еволюцията е мост между животните и хората - всичко това винаги са били и продължават да бъдат хипотези. Според личното ми мнение, еволюцията е възможен, нелинеен процес, който може би е наблюдаван в животинското царство, но който не може да премине границата на трансцедентността и не може да навлезе в човешкото.

Степенуването на проявата на паметта у човека е дефакто неговата одухотвореност (сътворяването му в дух) и това е катализатор на проявата на паметта, която [проявата] няма общо с никакво натрупване.

Поради това, не е възможен такъв сценарий, според който от човека може нещо да се отнеме и да остане само животинската част от него. Дори човек да загуби паметта си, по този начин променяйки цялото си его, поведение, навици и всичко останало, което е характерно за животните и е просто едно животинско поведение, той не може да загуби усещането за себе си, че е трансцедентно същество, а не животно.



Поради тази причина убийството и изяждането на животни винаги е било позволено на човека, но никога не е било позволено обратното. Яденето на животни винаги се е разглеждало като въпрос на морал - това е показател доколко въпросният човек е способен на емоции, емпатия и прочие чувства и доколко са изтънчени разбиранията му... но това са животински показатели. Животните се изяждат едно друго и, следователно, човек също може да яде животните, защото има свободата да го прави.

Осъзнаването (знанието за собствените знания) придава на човека избор. Той може, способен е да се държи като животно. Но той никога няма да бъде животно. Животните не са способни да се държат като хора, следователно не могат да бъдат хора. Така, всички тези въпроси при човека са въпрос на избор - той е свободен - а при животните са въпрос на липса на избор - те са принудени да следват природата си.



Но същата трансцедентна граница съществува и над човека. Никога в древната литература не се е говорило за ангели, наследяващи Бог. Онези ангели, които са мислели, че могат да наследят Бог, са порицавани като примери за основно невежество. Но в древната литература много пъти хора са ставали ангели, или богове. Навежда на мисълта, че, точно както животните, човек може дори да станте ангел, тоест постоянно да се приближава към Бог и да казва, че в един или друг момент е по-близо или по-далеч от Бог, може да наследи дори Божието царство, но не може да наследи Бог, точно както животните никога няма да могат да наследят хората, само територията им.

И математическата наука доказва всичко това, като демонстрира теоретичния модел за хилядолетните практически примери, които постоянно наблюдаваме с очите си.




Ню-ейдж програмата (новата "духовност" на Новия Световен Ред) и пропагандата на световния заговор цели, чрез Прозореца на Овъртон, да извърши поетапно разграждане в самите основи на най-елементарното образование. Цели се на необразованите маси да се дадат подходящи внушения, така че образната представа за човека и човешкото да се промени така, че да е неразличимо от животинското. Това е причината бита и всекидневието ни да става все по-плоско и все по-плитко, следователно и все по-животинско. Такива са последиците, когато все повече хора се мислят за животни, без да се замислят, наподобявайки животинското незнание за собствените знания.

Никой нямаше въобще да се опитва да прави такива конспирации, ако човек действително не беше свободен да избира, тоест, ако не беше човек, а не просто поредното животно.
« Последна редакция: Юли 07, 2018, 01:14:04 pm от λ »

kipenzov

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Разликата между човека и животното
« Отговор #1 -: Юли 07, 2018, 02:52:21 pm »
Ламбда, прекрасно изведена и аргументирана теза! Поздравявам те!
Споменах някъде, че ако ме уважиш като такъв-какъвто съм, едва ли ще има спор в схващанията ни за еволюционизма и креационизма.
Дискусията не е задължително да е спор, както би ни подвело егото.
Дори ще си позволя да добавя, че най-простата разлика, която съм ,,открил'' между двете концепции е нуждата от основополагаща идея.
Бих искал, ако позволиш, да добавя една интерпретация и едно обединение.
Осъзнаването, както описваш, придава избор. Спокойно може да се приложи и интерпретацията, че осъзнаването е разбирането, че всъщност винаги си имал и имаш Избор. Обаче Изборът и Свободната воля са две различни понятия.


Обединението, което предлагам касае следното:
 
. Дори човек да загуби паметта си, по този начин променяйки цялото си его, поведение, навици и всичко останало, което е характерно за животните и е просто едно животинско поведение, той не може да загуби усещането за себе си, че е трансцедентно същество, а не животно.
Надявам се, да съм те разбрал погрешно и самото твърдение да не е, че поведението, навиците и всичко останало са отделни от егото.
Защото, според моите разбирания, те са продукт на егото. И тук не греша, повярвай ми.


Имам и една лична молба, която ще съм благодарен, ако уважиш.
Свалям ти шапка как си използвал като аргументи математически зависимости.
Много често се ,,докосвам'' до идеи, които не мога да предам разбираемо. Не мога, защото не знам как, а не че не искам!
Една такава е идеята за многоизмерността, въведена в математиката от Риман.
Гледах едно филче за историята на математиката и просто бях впечатлен от разработките му, които са в основата за развитието на математическия апарат, използван от квантовата механика.
Според мен, разработването на достъпен език на идеите на Риман ще е прекрасен аргумент за концепциите, чиято способност за осъзнаване ни различава от животните.
Моля те, не търси под вола теле! Просто не мога да ги обясня, както ти би могъл. Елементарно признание, от което не следва, че те обичам.

smsi-h

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Разликата между човека и животното
« Отговор #2 -: Юли 08, 2018, 08:45:30 pm »
Грхм-м-м-м...

Наистина, тази тема е много актуална, но не от сега, а откакто го има човека. Искам само да вмъкна допълнително инфо, което се намира в библиотеката на настоящия форум, написана преди около сто години. Воала: http://www.spiralata.net/biblioteka/kn_bul/tertium_organum.zip

Информацията, свързана с темата не е много, но пък се разкрива една съществена част от проблема, разкрива нивото на съзнание и разликата между животното и човека, като разлика не в организацията на телата и организацията на ума, а като разлика в представите и също в силата на проявление на съзнанието.
И бих цитирал по памет един дългогодишен български йога Христо Илиев, който в една от своите книги казва следното; "Знаем или не знаем, искаме или не искаме, целта на живота е само една единствена, а именно еволюция на съзнанието".
« Последна редакция: Юли 08, 2018, 09:40:36 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Разликата между човека и животното
« Отговор #3 -: Юли 08, 2018, 09:38:48 pm »
Ню-ейдж пропагандата продължава със следващите твърдения, които засягат превръщането на човека в животно.

Пропагандата на Новия Световен ред разпространява идеята, че истината е непознаваема. В Новата култура се набляга на схващането, че истината е субективна, следователно е просто една илюзия или вярване, както всичко останало на света, и зависи от светлината и от точката, от която се гледа. С други думи, според Новата култура, истината не съществува и човек просто си я въобразява, защото тази представа е практична в разни обстоятелства.

Има две много важни неща, които бдителните хора трябва да забележат в тази пропаганда:
  • Истината и Бог споделят всичките си признаци: истината, както и Бог, е непознаваема; истината, както и Бог, е вярване, въобразяване или най-грубо казано илюзия; истината, както и Бог, е представа, родена от хората; истината, както и Бог, като "илюзии" си имат практичното приложение в разни обстоятелства.
  • Истината е човешка измислица. Животните не могат да лъжат, защото те нямат представа за понятието истина. Точно както Бог е човешка измислица, защото животните не могат да разберат такова нещо.

Рамката на Новата епоха поставя истината и Бог в една и съща категория, която засяга единствено човека, не и животните.




Животните не могат да лъжат, защото лъжата е съзнателно поведение. Животните могат да заблуждават; да подмамват и да примамват, тоест да мамят; да преиначават; могат да бъдат подли, като манипулират други животни... но тези прояви не изискват съзнание. Тези поведения са животински и за проявата им са достатъчни животинските атрибути - интелект, емоции, инстинкти, памет (тоест знания) и морал.

Иначе казано - това са безсъзнателни прояви и е максималното, което животните могат да правят.

Лъжата е съзнателна проява. Тя изисква съзнание, тоест, знание за собствените знания, и затова е във възможностите на хората.



Истината е непознаваема... за животните. Действително, истината не може да бъде позната чрез животинските факултети - емоции, интелект, инстинкт, морал и памет. Вярата е също животинска проява. Животните могат да вярват, домашното ви куче например може да развие каквито вярвания поискате вие, като негови дресьори. Когато дресира животни, човекът подава внушенията, но животните трябва сами да използват своето въображение, за да изградят сами своите вярвания. Само по този начин могат да завършат дресировката си. Въображението е също животинска проява, животните са способни на това, те също така са способни и да сънуват и го правят.

Тъй като едно животно не е способно да знае истината, максималното, което то може да направи, е да повярва в доказателствата. Максималното, на което животните са способни в тази посока, е да вярват на смислово свързаните парченца от познатия свят на физическите закони, защото това е материалът, който се обработва от животинските факултети.

Човекът, разбира се, когато се прави на животно, е най-добрият във всичко това - с поведението си той е способен да имитира животинските идеали, тоест той е способен да пресъздава идеалните варианти на животинските прояви.

Но, бидейки човек, той може да знае истината, не само да вярва в доказателствата.

Уловката в пропагандата е, че истината е действително непознаваема - за животните и чрез животинските факултети. Но човекът е човек, а не животно, именно защото може и знае истината.

Това е причината Исус от християнската религия да казва, че той е истината; и че който знае истината, ще бъде свободен. Човекът е свободен по рождение (заради способността за избор, която идва със знанието за собствените знания). Следователно, човек знае истината по рождение... с други думи, истината е негово право.

Това е причината Бог никога да не отказва знание на онзи, който го поиска. Нито бога от християнската религия, нито от хиндуистката, нито от арабските религии някога е отвръщал в съответните свети писания "не мога да ти кажа, понеже няма да разбереш". Само че в ученията, които са на база учител-ученик, се твърди, че знанието има поетапност и преди определени неща трябва да се разберат други, "иначе не може". Това е понеже в единия случай става дума за истината, а в другия случай става дума за знания, които и едно много добро животно с животински факултети може да усвои, от тях идва нуждата от поетапност. Човекът няма нужда първо да бъде животно, преди да бъде човек, каквато е парадигмата в пропагандата на Новия Световен Ред.

Струва си да се замислим, че животните не са само физическо-материални. Цялата аудитория тук е запозната с идеята, че има и по-безплътни животни, ефирни, "етерични" или кой както ги нарича. Скромността на тибетските лами, за които е известно, че се дематериализират, прераждат, демонстрират невероятни умения чрез енергията чи и прочие, идва от факта, че това са неща, на които и животно може да се научи. Тези умения не са нещо, което различава животните от хората и със сигурност не са признак, че дадено същество е човек. Със същият успех то може и да е непознато за нас животно. Знаейки това, никой от тези адепти и подобните им не си позволява да презира останалата част от човечеството - именно защото всеки човек знае истината, количеството на знанията му е нещо отделно.



Това е коренът на културната пропаганда на Новия Световен Ред.

Тъй като животните не могат да знаят истината, а могат само да вярват в нея, те са съвършени роби. Човек използва животните като роби от самото начало на отношенията им. Тъй като човек е свободен по начало, той не може да бъде поробен. Единствено може да има робско поведение и да произвежда робски прояви - това ще се случи от само себе си и едновременно с животинското му поведение. Защото животно значи роб (неспособност на свобода).

Тъй като човек знае истината по рождение, той няма как да не я знае. За да започне да се държи като животно, влизайки в ролята на роб, Новият Световен Ред лъже хората, като ги затрупва със заблуди, подмамва ги и ги подвежда - тоест, набляга на животинските прояви на човека, надявайки се хората да направят свой приоритет поведението на животното и все по-рядко да бъдат това, което са. Новият Световен Ред има нужда от 24-часови актьори, които да се правят на животни (роби).

Примамват хората да проявяват по-голям интерес към материалния свят, защото това е материалът, който се обработва с животинските факултети. Материалният свят е всичко онова, което се манипулира с интелекта, емоциите, чувствата, паметта, морала, въображението, вярата, и други. Затова за конспираторите от Новия Световен Ред няма значение дали зарибяват света със сребролюбие, коли и чалга, или го зарибяват с Ерата на Водолея, астрала и езотеричните паралелни реалности. Всичко това са места, които си имат собствените животни, споделящи едни и същи факултети и една и съща слепота.




Истината не може да се вербализира и да се изрази чрез животинските факултети. Животинските факултети могат да проявят знанията, както го прави всяко животно. Човек проявява истината вътре в себе си, знаейки своите знания - нещо, което животинските факултети не могат да направят. Световната конспирация манипулира точно това - че животинските осезания, като чувства и интелект, могат само да се доближат до свидетелството за истината, но не могат да надскочат вярата заради онази граница на трансцеденталността, която отделя човешкото от животинското. Това е и разликата, например, между Исус и религията - едното е човек, а другото е институция, едното се обръща към истината вътре у всеки човек, а другото говори за вяра, защото едното е заради свободата, а другото е заради поробването.

Тъй като няма животно, което да може да бъде свободно, първата работа на Световната Конспирация е, да се опита да убеди хората да се правят на животни.


« Последна редакция: Юли 08, 2018, 09:58:48 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Разликата между човека и животното
« Отговор #4 -: Юли 17, 2018, 12:35:53 pm »





Маймуната с таблета е много добро. Чудесен пример за истинска магия! Най-вероятно повечето чудеса, които сме виждали и сме записали в митологията си, се правят с таблети.

Илюзията в крайна сметка представлява струпване на обстоятелства, които обикновено имат директна връзка. Просто в този един път, нямат директна връзка... или връзката е много дълга, а не обичайната, която е много къса. Най-вероятно Моисей е нямал нищо общо с разделянето на водите, просто по случайност е бил човека най-отпред и по случайност си е разперил ръцете. Но някой е искал Моисей да се превърне в обект-носител на вярвания. Маймуната започва да вярва в таблета, и започва да го иска за себе си и си го взима, за да го използва.

Вижда се как първо си взе таблета, а после отиде и гушна човека. Това е понеже видя, че тя не може да ползва таблета. Разбра, че човека може да го ползва и да й даунлоудва фъстъци, затова поиска да има човека, като средство за ползване на таблета.

Ако човек иска да контролира маймуните чрез таблети, трябва да ги накара да повярват в таблетите, и да поддържа илюзията, че маймуните могат да ги ползват, като винаги им сипва фъстъци на главите в правилния момент. И така, ако някой иска да управлява човечеството чрез месии, то трябва да накара хората да повярват в тях - чрез трикове и демонстрации.

Така, светът на хората винаги се гради на основите на вярванията им. В каквото и да вярват, ще изградят точно такъв свят. Но само при условие, че някой поддържа илюзията. Истината може да е съвсем различна, и съвсем не зависи от вярванията на хората. В момента, когато поддръжката на илюзията спре, вярванията се променят в посока, винаги приближаваща се към онова, което изглежда най-достоверно. Ако има някой, който да поддържа илюзии, вяравнията ще се завъртят около тях. Но ако няма кой да занимава хората с илюзии, вярванията ще се приближат максимално до истината. Не защото ще могат да я докажат, а защото ще съвпаднат с нея, на принципа на отгатването.

Но за разлика от животните хората имат нещо, което наричаме "вътрешен компас". Мъдрите хора винаги съветват хората да се допитват до този вътрешен компас, защото той винаги казва на човек дали вярванията му се въртят около илюзия, или са отгатнали истината. Този вътрешен компас не проговаря на езика на интелекта и ума, нито на езика на емоциите и чувствата, нито пък може да се опише като конкретно знание (запис в паметта). Той е израз на човешката същност, а не на животинските факултети, на които човекът също като животните е способен.

Оттам насетне, разликата между хората е в поведението. Някои хора се държат като животни; други хора рядко се държат като животни, възприемаме ги така, сякаш идват от друг свят; трети хора въобще не се държат като животни, свикнали сме да си мислим, че идват от други селения на действителността. Би трябвало да спрем да правим разлика между отделните групи хора (като това подхранва илюзиите ни за паралелни светове и различни времеви линии), защото същността на всички ни е еднаква. Но, както във всяко общество, едните заслужават повече уважение от другите - не заради това, че са повече от останалите, а заради поведението си. Различни поведения на хора - за това става дума из целия лабиринт на митологията и пантеона.

Тагове към темата: философия анализ конспирация