ЕЛЕКТРОСТАТИЧНИ ЕКСПЕРИМЕНТИ
Дж. У. Франсис
G. W. Francis
(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/11/exper.jpg)
Енциклопедия на ранните електростатични експериенти, демонстрации, устройства и апарати
Първоначално публикувана през 1852г под заглавие
"Електрически експерименти"
Редактирана и реформирана от Олег. Д. Джефименко (Oleg D. Jefсmenko), Университет на Западна Вирджиния (West Virginia Univercity)
Електретна научна компания "Стар Сити"
Предисловие от редактора
Електростатиката е очарователна наука. Сдобих се с основните си познания в младините си и завинаги останах запленен от нея. Сериозните ми проучвания в електростатиката започнаха, когато преди около 30 години основах научна лаборатория за изучаване на електрети и електростатични мотори. По онова време се запознах с много книги по електростатика, публикувани през 18ти и 19ти век. Една от тези книги привлече особено моето внимание. Това беше книгата на Г. У. Франсис "Електрически експерименти".
Написана в средата на 19ти век, тази книга на практика описва всички основни електростатични експерименти и апарати, проведени и изобретени още от времената, когато са били забелязани първите електростатични ефекти в античността, до около 1850г. Въпреки че не е толкова подробна, колкото книгите, написани лично от авторите, докладващи за своите собствени оригинални експерименти или описващи оригиналните свои апарати, книгата на Франсис е неповторима със своята изчерпателност и осигурява най-важните подробности за репликиране на оригиналните електростатични експерименти и за построяване на оригиналните електростатични устройства. Огромната й полезност за всеки, който се интересува от електростатика, е безспорна.
За нещастие, какъвто често е случаят със старите книги, "Електрически експерименти" на Франсис спада към "редките книги", които са труднодостъпни днес, дори и за изследващите учени, а какво да говорим за студентите, учителите, инженерите, аматьорите учени, изобретателите, патентните адвокати и всички други, които може да се интересуват от електрически науки и особено от електростатика. При все това, книгата на Франсис е още по-практична днес за широк кръг читатели, отколкото в миналото, когато книгата е била написана за първи път, защото самата електростатика на ден днешен се е превърнала в една много практична наука с множество полезни приложения и, следователно, днес за много хора зазопзнатостта с основните принципи и техники е много важна.
Съвсем наскоро се отвори възможност за преиздаване на книгата на Франсис и аз имах възможността да съм редакторът. Първата ми задача като редактор беше, да подсигуря, че забележителният труд на Франсис ще привлече вниманието на колкото е възможно по-широк кръг читатели, заинтересувани от електростатиката. За да постигна тази цел, аз реших да променя заглавието на книгата от "Електрически експерименти" на "Електростатични експерименти". Думата "електрически" в оригиналното заглавие, съвършено уместна в средата на 19ти век, когато книгата за първи път е публикувана, е подвеждаща за съвременните читатели: книгата се занимава изключително с електростатиката, докато "електрически" на ден днешен се разбира като нещо, свързано с електрическия ток. Също така реших да включа думата "енциклопедия" в подзаглавието. Обхватът на книгата действително е енциклопедичен и да се нарече "енциклопедия", е, според моето мнение, напълно оправдано.
Следващата ми задача като редактор бе, да подсигуря, че второто издание на книгата на Франсис ще бъде колкото е възможно по-привлекателно за читателите на ден днешен. Първоначално книгата е била издадена в много малък формат, била е трудна за четене и качеството на топографията й е било много ниско. Затова реших да преиздам книгата в нов формат, който да осигури лесен прочит и привлекателен външен вид, като обаче запазя оригиналния й текст, речник и граматика (освен в Експерименти 129, 347, 405 и 408, където направих малки промени). Някои думи и термини в книгата днес или са изчезнали от английския език, или са добили друго значение. Затова снабдих книгата с речник, където се обясняват най-мъгливите и противоречиви думи, срещани в нея. Освен това, вземайки предвид, че най-удобният от известните в днешно време генератори на статично електричество за провеждане на електростатични експерименти е машината за влияние на Вимсхурст (Wimshurs's influence machine), изобретена около 30 години след изданието на книгата на Франсис, аз допълних книгата с описание на тази машина. И последно, снабдих изданието с редица литературни препратки.
Радвам се, да изразя благодарността си към жена ми Валентина, за това, че ми асистира в подготовката на тази книга за издаване.
Олег Д. Джефименко (Oleg D. Jefimenko), юли 2004г
Предисловие
Труд, озаглавен "Електрически експерименти", по нужда трябва в известна степен да бъде копиран от предишни трактати: най-специално най-добрите експерименти, и може да се каже и най-добре построените апарати, само с някои изключения, са в резултат на гениалността и размислите на онези, които са изучавали дисциплината преди половин век, когато електричеството е било занимание на лектори, както и на философи; и когато откритията при него с голяма бързина са следвали едно след друго, всяко по-любопитно, по-красиво или по-важно от предходните.
В този по-ранен период, именно, от около 1740г до началото на днешното столетие, философите научавали фактите на науката чрез дълги поредици от експерименти; лекторите преподавали тези факти и им придавали популярност чрез изобретяването на гениални апарати, и претенциозни илюстрации, и авторите внимавали точно да въплътят тези интересни особености във всевъзможните си трактати; така трудовете на Прийстли (Priestley), Адамс (Adams), Кавало (Cavallo), Фъргюсън (Ferguson), Хоуксби (Hawkesbee), Сингър (Singer), и други, преливат от експериментаторски интерес. Тези времена вече са минало; експериментите доказаха фактите, фактите предложиха законите на науката, и след като тези станаха известни всекиму, учените хора с някои изключения извърнаха вниманието си към други въпроси. Ако те благоволяха да пишат по въпроса с триещото електричество, то те във всичките си последни трактати дават едва едно сухо обяснение на факти и закони, явно считайки подробностите на експериментите твърде ниско, за да им дадат своето внимание, като забравят, че начинаещите в науката имат нужда да задоволят сетивата си, както и да просветлят умовете си, и са еднакво невежи за истината, че ако един факт не е илюстриран от привлекателен популярен експеримент, той няма да бъде запомнен, нито пък зачетен.
Авторът на този мъничък труд, впечатлен, какъвто винаги е бил, с мнението, че колкото по-интересна и забавна може да се покаже една наука, толкова повече ще бъде изучавана, се заема да събере всичките добри експерименти, които е срещнал на други места и да създаде още много допълнителни илюстрации на някои части от темата. Той е свикнал сам да прави всичките си апарати и много години е изнасял лекции по естествена философия [природни науки, бел.прев]. Забележките, привнесени тук към множество експерименти, може да се считат за практични, също и описанията на всички апарати са оригинални и с надеждата, че са написани възможно най-ясно. Говорейки за оригиналността на описанията, обаче, трябва да се отбележи, че Авторът е написал някои части от настоящия труд за "Списание за наука", на което той е редакторът.
Този трактат съдържа повече експерименти и илюстрации от който и да е друг труд по темата и всички факти, които са известни със сигурност, са свързани с триещото електричество, въпреки че някои спорни въпроси, като произходът на електричеството, и това дали има две течности или една, се обсъждат много накратко, тъй като това са просто въпроси по догадки и по какъвто и начин да бъдат разрешени, не биха били от каквото и да е значение за практичното и популярното развитие на науката, поне що се касае до съмвременните ни приложения за нея.
Дж. Франсис (G. Francis, F.L.S)
1.
Електрическо действие, възбуждане и различни състояния на електрическата течност
Електрическата течност, въпреки че съществува у всеки обект около нас, бива, докато е в естественото си състояние на покой, недоловима за нашите сетива; но веднага щом по някаква причина е обезпокоена, онова, което преди бе латентно, става свободно и ние веднага ставаме чувствителни за неговото присъствие. Ако е силно раздразнена, течността сама по себе си също става явна; ако е по-малко обезпокоена, ние сме съзнателни за това обезпокоение единствено съдейки по ефектите, които произлизат от него, привличайки към себе си околните леки обекти и отблъсквайки ги, когато заради контакт течността в тези тела също е обезпокоена. Законите на това привличане и отблъскване трябва да бъдат тема на бъдещо обсъждане; в настоящето би било по-удобно да обсъдим природата на електрическото действие, и да насочим вниманието към въпросните няколко обичайни експеримента, които показват универсалността на електрическата течност и многобройните, но все пак прости операции, с които телата могат изкуствено да бъдат възбудени, или хвърлени в състояние на електрическо действие. Колкото и разнообразни да бъдат експериментите по възбуждане, все пак ще открием, че триенето участва във всички тях, и колкото по-внимателно се отбелязват различните феномени, толкова по-основателно следва да бъде убеждението, че единствено това причинява електрическо смущение. Ефектът в голяма степен ще бъде съответен на степента на приложеното триене, и съответен на степента на различие между телата, върху които се действа; и въпреки че ще се види в някои от илюстрациите, че изпарението и промяната в температурата на определени вещества ги кара да изглеждат електрически, то всяка от тези операции е съпътствана от движение на частици помежду им и срещу съдържащото ги тяло; така тук, както и в по-очевидни случаи, се произвежда триене, въпреки че по естествени начини, вместо чрез механичното търкане, което сме свикнали да прилагаме. Заключението, до което трябва да достигнем, че триенето е върховната причина за възбудата, ни се натяква още по-силно от обстоятелството, че всички онези тела, които стават електрически чрез загряване, охлаждане, кристализиране или друга промяна на формата или температурата, все пак са по-лесно и по-силно възбудими чрез натъркването, което влияе и на другите тела.
Когато се изпълняват електрически експерименти от кой да е вид, трябва винаги да се има предвид, че земята е върховният резервоар на електрическата течност; от земята трябва винаги да се взима тя, и за да бъде задържана дори за един миг, трябва да й се попречи да се върне в земята отново; това лесно се постига чрез прилагането на различните характеристики на електриците и проводниците. Първият от тези класове тела могат бързо да бъдат възбудени, но няма да търпят течността да премине по тях; проводниците напротив с трудност се възбуждат, но търпят течността да избяга по повърхността им с голяма скорост на движение. Нека наблюдаваме също, че електрическата течност се възползва от всяка възможност да се върне в покой и притишие, и за да я поддържаме обезпокоена, тялото, в което е възбудена, трябва да бъде изолирано, или подпряно с електрици, и никакво проводящо вещество не бива да се внася в сферата му на привличане. В някои от следващите експерименти, действително в повечето от тях, наблюдаваме електрическо действие само у едно от телата, подложени на триене, докато триещият или другото тяло не се взима предвид. Върху това, обаче, се действа в еднаква степен, и ако използваме подходящи средства за засичане на елекричеството и на търкащия предмет и на тялото, което е търкано, ще открием, че действието е еднакво по степен и в двете тела, но природата на действието е противоположна в търкащото тяло спрямо природата на действието в натъркваното тяло - едното изпитва това, което се нарича претрупаност, и което се казва, че е наелектризирано плюс или положително; докато другото има пропорционален недостиг, или се казва, че е наелектризирано минус или отрицателно. Тези две измерения на противоположност на ефекта се неутрализират едно друго и така, когато две тела се търкат едно в друго, докато продължават да са в контакт едно с друго, никакво действие не е очевидно; но когато този контакт се раздели, се случват видими ефекти. Тези предварителни забележки ще направят по-ясни посочените експерименти.
Обобщение:- Преди да започне да обсъжда по-сложните неща в електростатиката, Франсис ще ни запознае с двете категории тела - електрици и проводници - и с експериментите, които ги демонстрират, за да е ясно още отначало как се борави с електрическата течност.
- Електрическата течност идва от земята.
- Триенето е основният метод, чрез който се създават електростатичните ефекти.
- Всички електростатични ефекти започват да се проявяват тогава, когато контактът между триещите се тела се прекъсне.
1. Привличането на кехлибара. --- Вземете парче жълт кехлибар, затоплете го, потъркайте го пъргаво в ръкава на палтото си, и го дръжте срещу малко трици, пера за пълнеж или други леки тела, поставени върху книга или гладка маса. Кехлибарът, тъй като е възбуден от търкането, ще привлече към себе си триците, и тн., и ще ги държи във въздуха. Това е първият електричен експеримент, записан в историята. Кехлибарните работници са толкова раздразнени от неговата силно привличащата и лесно възбудима природа, че върховете на пръстите им често са силно повлияни от него.
2. Привличането на восъка за запечатване. --- Подобен ефект се случва, когато пръчка запечатващ восък се натърка и се приведе в близост до какви да е леки материи; те, както преди, ще се надигнат и ще се закачат за него. Ако запечатващият восък или кехлибарът се държат срещу триците и тн., преди да бъдат натъркани, те няма да окажат ефект върху тях.
Всяко нещо, което е сухо и е покрито със запечатващ восък, отговаря на същата цел като запечатващия восък. Най-доброто нещо за ползване е стъклената тръба, спомената в Експ. 9, половината от дължината й се загрява, и после върху нея се натърква червен запечатващ восък; това ще се залепи за нея и ще се получи восъчна тръба.
3. Привличане на натърканата хартия. --- Вземете два листа бяла хартия, затоплете ги на огъня, поставете ги един върху друг на маса или върху книга, и силно натъркайте горния лист с гума за изтриване; ще откриете, че сега двата листа са силно електрически, толкова, че да се залепят един за друг с такава сила, че е нужно малко занимание, докато се разделят, и когато се разделят и отново бъдат приближени един към друг, те веднага ще се впуснат един към друг за втори път.
4. Залепване на кафява хартия за стена. --- Вземете лист обикновена кафява хартия с размер горе-долу колкото октаво книга (почти А5, бел.прев), подръжте го на огъня, докато не стане доста сух и горещ, пъргаво го прекарайте между страната на палтото и ръкава няколко пъти, така че да се натърка и от двете страни о вълната. Ще откриете, че хартията сега е толкова силно електрическа, че ако бъде поставена срещу ламперия, или тапетираната стена на някоя стая, листът ще остане залепен там няколко минути, преди да падне.
Бележка от перводача: За любознателните, октаво са се наричали книгите, на чиито лист са се печатали 16 страници, след което листът се е сгъвал 3 пъти, за да се получат 8 листа, и после са се подвързвали.
5. Залепване на перо към възбудена хартия. --- Ако, докато хартията продължава да стои на стената, леко мъхесто перце се постави срещу нея, то ще се залепи за хартията по същия начин, по който хартията е залепена за стената.
6. Възбудена стъклена плоча. --- Подпрете стъклен панел (първо затоплен) върху две книги, една във всеки край - поставете малко трици под него, и натъркайте горната страна с топла черна копринена кърпичка или парче фланел - сега триците ще се разлетят и ще танцуват нагоре-надолу с доста бързина.
Единствено с този експеримент е допринесъл сър И. Нютон за електричеството, но е бил важен, тъй като е доказал онова, което не е било известно преди, че стъклото показва електрически ефекти от обратната страна на онази, която е била възбудена. това сведение е било прочетено пред Кралското общество (Royal Society, общество на учени, формирано през 1660г и продължаващо да е най-големият научен авторитет в Англия и до днес, бел.прев) през 1675г. Много е интересно.
"След като на масата е поставено кръгло парче стъкло, около 5 см широко, и месингов пръстен, така че стъклото да е на разстояние 3 мм от масата, след което стъклото се натърка пъргаво с ъгълчето на коприненото наметало, малки парченца хартия, поставени под стъклото на масата, започват да се привличат към него, и да се движат чевръсто насам-натам; след като стъклото спре да се натърква, хартийките ще продължат значително време с всякакви движения; понякога подскачайки нагоре към стъклото и оставайки там известно време; и това поякога става по пътища перпендикулярни на масата; а понякога полегати спрямо масата; понякога също подскачат нагоре в арка, и подскачат надолу в арка, различен брой пъти, без да си почиват в промеждутъците; понякога подскачат в лъкообразна форма о тединия край на стъклото до другия, без да докосват масата; а понякога висят от някое ъгълче, въртейки се около себе си много чевръсто, сякаш са носени от вихър, и бидейки всякакси задвижени, всяка хартийка изпълнява различно движение. когато се прокара пръст по горната част на стъклото, въпреки че нито стъклото нито въздухът под него са били мръднати, то все пак се наблюдава, че хартийките, както са висели под стъклото, ще приемат ново движение, накланяйки се в тази или онази посока, спрямо начина, по който се движи пръста отгоре."
Това се прави много по-добре със стъкло, което е 15 или 20 см широко и на 2 см от масата.
Бележка от преводача: Тогава за първи път е бил изобретен принципът на тъч-скрийн технологията. Отнело ни е около 300 години да му намерим приложение.
7. Възбуждане на кафе. --- При намилането на кафе, особено ако е прясно изпечено, то ще бъде забелязано да виси от долната страна на мелницата, и също около чашката или съда, с който се улавя - понякога толкова силно, че да покрие повърхността на страните със слой, дебел 5 см.
(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/11/0012.jpg)
Всичките тези експерименти са примери за електрическо привличане, а някои от тях могат да се направят много по-очевидни да публиката, ако леките материи, които ще се привличат, бъдат провесени по някакъв начин, като например на горния инструмент, който се нарича електроскопична везна. Монтирайте стъклена пръчка, обикновена епруветка или пръчка запечатващ восък в изправено положение върху основа или дъска, циментирайте остър връх върху това, сочещ нагоре; и върху игловия връх поставете равно-балансирано парче много сухо дърво, отрязано колкото се може по-тънко, обработено съвършено гладко и около 20 см дълго. Във всеки негов край сложете парченце хартия, или малко топче, направено от корк или сърцевина на бъзово дърво.
За да се направи един от тези електроскопи или електрически индикатори по възможно най-добрия начин, основата и подпората трябва да бъдат от месинг, а везната от фино стъклено влакно; топчетата - от дървесна сърцевина и покрити със златен лист.
8. Привличане на електроскопи. --- Дръжте възбуденият запечатващ восък, кехлибар, хартия, панделка или стъклото от тези експерименти към едно от топчетата на електроскопичната везна, окачената дървесна сърцевина ще се завърти около центъра, така че топчето да следва възбудената материя, държана срещу него.
(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/11/002.jpg)
По-деликатен и вероятно по-удобен електроскоп се прави както следва: --- Основата е от дърво, изправената част е твърда тел, огъната при върха си, както е показано на фигурата. На куката на това са провесени две нишки шивашка коприна, всяко е дълго около 15 см, и на края си те има тили малки кръгчета от бяла хартия, две топчета от дървесна сърцевина, или две перца. Това се нарича електроскоп-махало. За горните експерименти една нишка с перце е достатъчна.
9. Възбудена стъклена тръба. --- това се демонстрира много по-очевидно, като се ползва, вместо запечатващия восък, стъклена тръба около половин метър дълга и 2 см в диаметър; нека тя бъде съвършено суха и затоплена на огъня, после я пъргаво я натъркайте със стара, черна, копринена носна кърпичка, предварително затоплена. Стъклото ще бъде силно възбудено, и разбира се с голяма сила ще привлича провесеното перце.
10. Десагулие дава следните любопитни експерименти. Той казва, че когато възбудена тръба е отблъснала перце, тя ще го привлече отново, след като бъде ненадейно потопена във вода, ако времето е ясно, няма да го привлече, освен ако не е била топопена доста дълбоко във водата, поне 30 см от дължината й; докато във влажно време 2 или 5 см ще бъдат достатъчни.
- Philos. Trans. Abr., vol. 8, p. 429
11. Привличането на вода към възбудена тръба се показва, когато тръбата се приближи до поток, изтичащ от конденциращ фонтан, който при това очевидно се привлича към нея. --- Десагулие
12. Рецесия на заредени обекти. --- Дръжте стъклената тръба в контакт с окаченото перце за кратко времеу перото, което отначало беше привлечено, скоро ще стане, както се казва, заредено, тоест изпълнено с електрическа течност. То, в това състояние, ще стане мъхесто, ресничките ще се раздалечат една от друга, а перцето ще отлети от стъклената тръба, и най-вероятно ще се залепи за телената подпора на електроскопа. Понякога, ако тръбата е силно възбудена, перцето ще лети напред-назад, давайки добър пример за електрическо привличане и отблъскване.
Бележка. --- Тук е мястото, където трябва да се наблюдава, че използваме термините отблъскване, зареждане, изпълване с електрическа течност, и тн. само в популярния им смисъл, затова също така, докато не вземем предвид по-цялостно природата, ефектите и законите на електричеството, не можем да влезем в дискусия, дали в действителност няма никакво отблъскване, или дали има само една електрическа течност или две.
13. Отблъскване на наелектризирани пера. --- Нека има две пера, провесени на електроскопа на различни копринени нишки, те и двете ще се залепят първо за стъклото, и после ще се оттеглят от него, както и едно от друго. Ако има три или повече пера, ще се наблюдава същия ефект.
14. Перце, разкарвано из стаята. --- Ако, докато все още е възбудена, мъхесто перце се поднесе в близост, то първоначално ще се закачи за стъкления прът, а след това ще отлети от него, и може да се направлява из стаята, ако стъкленият прът се държи постоянно между него и кой да е околен предмет. Ако то докосне каквото и да е нещо, което е неелектрифицирано, то отново ще полети към стъклената тръба. Ще се наблюдава, че перцето завърта към възбудената тръба винаги една и съща своя страна.
15. Наелектризирана коса. --- Друга ситуация на електрическо отблъскване се вижда, когато сноп дълга коса се среши пред огъня, "всеки отделен косъм ще щръкне", и ще се отдалечи колкото е възможно повече от съседните си.
Горните експерименти показват електрическото смущение на разнообразни тела, така че да ни информират, че съществува някаква сила, която се привиква към действие чрез триенето, спомагано от съвършена сухота на използваните материали, но те не комуникират никакви сведения за това каква може да е тази сила в действителност; и все пак много мъничко увеличение на интензитета на последните неща ще направи самата течност възприемчива за нашите телесни сетива, зрение, чуване, чувстване, обоняние и както ще покажем насетне също и вкус, въпреки че вярваме, че това не може да стане доловимо чрез простите средства, които до сега използваме.
Древните са били доста незапознати с кой да е друг електрически ефект на кехлибара, освен онзи, записан в първия експеримент. Д-р Хол (Hall) открил много други негови електрически характеристики, както е записано във Philo. Trans. Abr., Vol.2, Той казва ---
16. "Открих, като разтърках леко едно добре полирано парче кехлибар с ръката си в тъмното, че той произведе светлина; когато взех едно доста голямо парче кехлибар, който направих дълъг и заострен, и го провлачих нежно по ръката си, той отдаде значителна светлина. След това използвах много видове меки животински вещества, и открих, че никое не беше толкова добро, колкото вълната. И сега нови феномени се представиха, защото когато провлачих кехлибара през вълнения плат, и го стисках доста силно с ръката си, се чуха изумителен брой малки припуквания, и всяко едно от тези произведе малко проблясване светлина; но когато кехлибарът беше провлачен нежно и леко през плата, той произведе само светлина, но без припуквания; но ако човек си държеше пръста на известно разстояние от кехлибара, произвеждаше се голямо припукване с голям блясък светлина, и това, което за мен е много учудващо, е, че при изригването си, тя удря пръста много осезаемо, всеки път когато възникне, с едно путане или пуфтене като от вятър. Припукването е толкова силно и плътно, като от горящ въглен, и пет или шест припуквания или повече, в зависимост от бързината, с която се подава пръста, се произвеждат от едно единствено триене, и светлината винаги съпътства всяко едно. Сега, не искам да го поставям под въпрос, но когато се използва по-дълго и по-голямо парче кехлибар, и припукванията и светлината ще са много по-големи, защото никога не съм чул никакво пукане от главата на бастуна си, въпреки, че е доста голяма. Тази светлина и пукане по някакъв начин изглежда наподобяват гръмотевицата и светкавицата." Д-р Хол казва също, че светлина може да се произведе от гагат, запечатващ восък и от диаманта.
17. Строшете голям самун захар на тъмно, или я сбиите в хаван и ще видите, че ще се покрие с красив, трептящ син пламък. Когато магазинерите разрязват с трионите самуни захар за пробване в магазина, прахта е най-блещукаща и красива.
Бележка от преводача: До края на 19ти век рафинираната захар се е произвеждала на големи самуни (https://en.wikipedia.org/wiki/Sugarloaf). Домакинствата са ползвали метални крещи за захар, с които са се трошали парченца от буцата.
18. Електрическата светлина и плющене, добити от хартия. --- Възбудете лист кафява хартия, след като сте го направили доста топъл на огъня, както в Експ. 4; накарайте го да се залепи за стената в тъмна стая, и веднага го откъснете от стената, ще се възбуди светлина, съпроводена от бегъл плющящ звук. Това е електрическата искра.
19. Същото е много доловимо, ако двата листа бяла хартия, възбудени като в Експ. 3, се вземат и се разкъсат един от друг в тъмното.
20. Електрическа светлина и мирис, добити от кварц. --- Натрийте или настържете заедно два кръгли, необработени камъка кварц, калцедон, корналин, и тн., и ще се появи силна фосфорна светлина и мирис, което показва друга особеност: именно, че електрическата течност е доловина за нашето сетиво на обонянието.
21. Усещане на искрата. --- Подпрете кръгла метална плоча върху горната част на много суха чаша за вино. Възбудете кафявата хартия, както в Експ. 4, и я поставете върху металната плоча; ако сега бързо подадете кокалчето на юмрука към металната плоча, малка, но много осезаема искра ще премине от метала към ръката, което показва, че течността е доловима на допир, и също, че ще премине от едно тяло в друго, защото това е течността от възбудената хартия, която, преминавайки през метала, се усеща от ръката.
22. Усещане за паяжина. --- Поднесете възбудената стъклена тръба близо до лицето, веднага ще стане явно усещане, сякаш от паяжина по лицето, и косата ще бъде осезателно раздвижена, когато тръбата приближи.
23. Шок от котка. --- Вземете в скута черна котка, която известно време е лежала пред огъня; дръжте я с една ръка под гърлото, и с другата ръка потъркайте котката няколко пъти по гърба. Козината скоро ще стане толкова възбудена, и презаредена с електрическата течност, че понякога може да се усети истински шок, и обикновено поредица от малки искрички. Лесно ще забележим, че мис Писанка трябва да съдейства. Този експеримент, както е наистина с всички експеримети с електрическа природа, успява най-добре в мразовито време.
24. Наелектризиране на метално топче. --- Провeсете от тавана метално топче на копринена връв, и го докоснете с възбудената стъклена тръба. Това топче сега ще привлича перцата или топчетата на обикновения електроскоп по същия начин, по който го прави и самия стъклен прът. Това показва, че електричеството се комуникира от едно тяло на друго, тъй като е много очевидно, че металното топче е станало електрическо чрез контакта с тръбата.
Горните експерименти, и които показват различните ефекти от електрическата течност, се правят с някак си пъргаво и продължително триене, и следователно произвеждат ефекти с достатъчна очевидност и сила, за да бъдат доловими за нас без никакъв инструмент с повишена деликатност. Естествено би било да се заключи, че по-малка степен на триене ще произведе сходни ефекти, въпреки че те ще бъдат пропорционално по-малки. Действително, ние скоро ще имаме възможност да покажем, че най-тривиалните действия, които правим, и най-случайните операции в природата, се нуждаят единствено от благоприятни обстоятелства, за да се прояви електрическият им характер. Сред тези обстоятелства, най-важното е, че трябва да провеждаме експериментите с грижа, и второто е, че инструментите, които използваме, за да засичаме смущенията на течността, трябва да бъдат екстремно деликатни. Тези инструменти са наречени електроскопи и електрометри. Първото означава апарат, който показва, че смущението се е случило в течността на възбудено тяло, какъвто е случаят с електроскопът-махало и електроскопът-везна, които описахме, а другият (електрометърът) е способен да измерва точната степен на това смущение. Нужно е да се опише по един и от двата, за да можем да видим ефектите, произвеждани от други, и по-малко очевидни, или поне по-маломощни начини на възбуждане.