Дзен притчи и поучителни разкази

[Веско]

Притча за учителите на Учителя

Когато дошъл сетният час на един мъдър Учител, учениците се събрали край леглото му да се сбогуват с него и казали:

- Ти винаги ще си останеш нашият Учител. Но никога не си ни разказвал кой беше твоят Учител.

Мъдрецът отвърнал:

- Имал съм стотици учители, но ще ви разкажа за трима от тях.

Първият беше един крадец.

Веднъж се загубих в пустинята и когато най-накрая успях да се добера до някакво селце, всички отдавна спяха и домовете им бяха залостени. Обикалях от къща на къща и накрая попаднах на един човек, който се опитваше да пробие дупка в стената на чужд дом, за да го обере. Попитах го къде мога да отседна, а той ми отговори: „По това време на нощта трудно ще намериш подслон, но можеш да пренощуваш при мен, ако не те притеснява, че съм крадец." Оказа се прекрасен човек и аз останах при него цял месец. Всяка вечер ми казваше: „Отивам на работа. Ти си почивай." Когато се връщаше, го питах: „Успя ли?" А той отговаряше с усмивка: „Днес – не." След което казваше: „Бог е милостив, утре непременно ще стане." Запомних добре урока на вярата и си я повтарях всеки път когато бях на ръба на отчаянието.

Вторият ми учител беше едно куче.

Веднъж приближих до бистър поток, умиращ от жажда, и точно преди да се наведа да пия, се появи и едно куче, което също искаше да се напие с вода. Но щом погледна в потока, видя отражението си и се изплаши. Залая и отскочи назад. Жаждата му обаче бе толкова силна, че след малко се върна. Накрая, напук на страха, просто скочи във водата и страхът му изчезна. Така разбрах, че когато искаме нещо много силно, просто трябва да скочим срещу страховете си.

А третият ми учител бе едно момче.

Веднъж се озовах на свечеряване в един град. По пътя си срещнах момче, което носеше горящ светилник. Видях, че е младо и още зелено, и реших да се пошегувам с него и го попитах:

- Имаш ли огънче?

- Да, господине. - отвърна почтително момчето

- А то откъде идва? – продължих да се шегувам. Тогава момчето духна срещу пламъка и каза:

- Видяхте ли, огънчето взе, че си отиде? Кажете къде отиде?

Не казах нищо и продължих по пътя си. Това беше моментът, който разтърси егото ми, разделих се с глупостта, наглостта и предразсъдъците си и така разбрах колко е важно да се разделяме с това, от което нямаме нужда.

[Веско]

Старецът и монетата

Веднъж, старият Учител минавал с учениците през едно село. Научили местните хора, наизлезли от домовете си и от радост, започнали да обсипват странниците с монети.
Но каква изненада - монетите, докосващи стареца, отскачали от него и падали на земята, а тези, които падали върху учениците, прилепвали и се задържали по тях. Когато най-накрая излезли от селото, учениците попитали стареца защо се е случило така:

— Защото вие все още обичате света, деца мои, — отвърнал старецът.

[Веско]

Притча за тишината

Един ден фермер установил, че е загубил в обора часовника си. Той не струвал скъпо, но му бил подарък от любим за него човек. След няколко неуспешни опита да го намери, повикал в близост играещи деца, като обещал на този, който го намери голяма награда.

Децата търсели ли търсели, но така и не го намерили. Приближило се едно малко момче и помолило фермера и той да опита да намери часовника. Мъжът не възразил. Не след дълго малкият излязъл от бора с часовник в ръка. Фермерът много се зарадвал и попитал момчето как го е намерило.

– Не направих нищо кой знае какво. – отговорило детето. Просто седнах на пода и се заслушах. В тишината чух как часовникът тиктака. Звукът ми помогна да го намеря.

[Веско]

Помисли за това

Различните дейности на обикновения живот следват една след друга като вълните на океана. Богатите никога не чувстват, че имат достатъчно пари; силните никога не чувстват, че имат достатъчно сила.

Помислете за това: най-добрият начин да удовлетворите всичките си желания и да завършите всичките си проекти е да ги изоставите.

Едно осъзнато същество вижда грижите на обикновените хора като събития в съня и ги наблюдава като старец, който гледа игра на деца. Снощи сънувахте, може би, да сте велик крал, но когато се събудихте, какво остана? Това, което изпитвате в будно състояние, едва ли има повече реалност от това.

Вместо да преследвате тези неуловими мечти, оставете ума си да почива в спокойно съзерцание, без умствена възбуда и разсейване, докато осъзнаването на празнотата стане неразделна част от вашето преживяване.

~ Дилго Кхенце Ринпоче

[Веско]

**,,Хората непрекъснато се стремят
към сигурност,
но стремежът им е твърде илюзорен.
Всяка обвързаност е признак
за несигурност.
Този,който се стреми към сигурност,
я преследва цял живот и никога
не я постига"**

Дийпак Чопра

[Веско]

"Янг-шан попитал Куей-шан, "Ако един милион неща дойдат при теб, какво ще ги правиш?" Куей-шан отвърнал, "Зеленото не е жълто. Дългото не е късо. Всяко нещо си има собствена съдба. За какво ми е да им се бъркам?" Янг-шан се поклонил и си тръгнал."

[Веско]

Попитали Диоген:

- По какъв начин човек може да стане самостоятелен?
 
- Би могъл, ако започне преди всичко да упреква себе си в това, за което порицава другите.