Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 ... 43 44 45 [46] 47 48 49 ... 73
676
Превеждането на тази историческа статия продължава...

677
ТРЕТИЯТ ПРОБЛЕМ: КАК ДА СЕ УВЕЛИЧИ СИЛАТА, УСКОРЯВАЩА ЧОВЕШКАТА МАСА
- ЧЕРПЕНЕ ОТ ЕНЕРГИЯТА НА СЛЪНЦЕТО


От трите възможни решения на основния човешки проблем по увеличаването на човешката енергия, това решение е далеч най-важното, не само заради присъщата му значимост, но и заради интимното му отношение към всички елементи и условия, които определят движението на човечеството. За да подходя систематично, нужно е да се спра на всички онези съображения, които от самото начало ме направляваха докато стигна до решение, и които ме доведоха, стъпка по стъпка, до резултатите, които сега ще опиша. Аналитичното ми разследване на основните сили, определящи напредничавото движение, ще бъде едно полезно предварително изучаване на проблема, особено като прокарване на една идея за тази хипотетична "скорост", която, както е обяснено в началото, е мерител на човешката енергия; но ако се занимая изрично с това точно тук, както ми се иска, бих се отклонил твърде далеч извън обхвата на настоящия контекст. Достатъчно е да се каже, че резултатът от всички тези сили е винаги в посока на разума, който, следователно, определя, във всяко едно време, посоката на човешкото движение. Това ще рече, че всяко усилие, което е научно приложено, рационално, полезно или практично, ще да е в посоката, в която масата се движи. Практичният, разумен човек, наблюдателят, човекът на бизнеса, онзи който размишлява, пресмята, или определя предварително, внимателно прилага усилията си така, че когато влязат в сила, да бъдат в посоката на движение, бидейки по този начин най-ефикасни, и в това знание и способност е тайната на неговия успех. Всеки нов открит факт, всеки нов опит или елемент, добавен към знанието ни и навлизащ в полето на разума, влияе на същия и, следователно, променя посоката на движение, която, обаче, трябва винаги да се води по резултата от всички онези усилия, които, в даденото време, ние считаме за разумни, тоест, самосъхраняващи се, полезни, печеливши или практични. Тези усилия засягат всекидневния ни живот, нашите нужди и удобства, нашата работа и бизнес, и именно те тласкат човека напред.

Като гледаме целия този зает свят около нас, като гледаме как цялата тази сложна маса тупти и се движи, какво е това, ако не един огромен часовников механизъм, задвижван от пружина? Сутрин, когато ставаме, не можем да не забележим, че всички предмети около нас са произведения на машинарията: водата, която използваме, се повдига от парна тяга; влаковете носят закуската ни от отдалечени места; асансьорите в жилището ни и офисните ни сгради, колите, които ни носят дотам, всичко това се задвижва от енергия; във всичките ни дневни задачи, и в самите цели на животите ни, ние сме зависими от нея; всички предмети, които виждаме, ни говорят за нея; и когато се връщаме в машинно направените си обиталища вечер, всичките материални удобства на дома ни, горещата ни фурна и лампата, ни напомнят колко много сме зависими от енергията. И когато се случи инцидентно спиране на машините, когато градът е скован от сняг, или когато животоподдържащото движение по някакъв начин бъде възпряно, ние сме изплашени от осъзнаването колко невъзможно би ни било да водим живота, който водим, без задвижваща енергия. Задвижващата енергия означава работа. Да се увеличи силата, ускоряваща човешкото движение, означава, следователно, да се върши повече работа.

Така откриваме, че трите възможни решения на великия проблем на увеличаването на човешката енергия се съдържат в три думи: храна, мир, работа. Много години аз се питах и размишлявах, губех се в спекулации и теории, схващайки човека като маса, задвижвана от сила, виждайки необяснимото му движение в светлината на механичното такова, и прилагайки същите принципи на механиката в анализа на същото, докато не стигнах до решенията, само за да осъзная, че те са ми били преподадени в ранното ми детство. Тези три думи произнасят основните принципи на Християнската религия. Тяхното научно значение и предназначение сега са ми е ясно: храна, за да се увеличи масата, мир, за да се намали спъващата сила, и работа, за да се увеличи силата, ускоряваща движението на човека. това са единствените три възможни решения за този велик проблем, и всички те имат едно предназначение, една цел, именно, да увеличат човешката енергия. когато разпознаем това, не може да не се зачудим колко проницателно, научно, мъдро и колко неизмеримо практична е Християнската религия, и колко силно контрастира в това отношение на останалите религии. Тя безспорно е резултат от практически експерименти и научни наблюдения, които са провеждани през вековете, докато останалите религии изглежда са просто резултат от едно абстрактно мислене. Работа, неуморими усилия, полезни и натрупващи се, с периоди на почивка и възстановяване, целящи повишена ефективност, е основната и вечно повтаряща се заповед. Така, ние сме вдъхновени както от Християнството, така и от Науката, да направим максималното по силите си с цел повишаване ефикасността на човешкия вид. Сега подробно ще разгледам този най-важен от човешките проблеми.


ИЗТОЧНИКЪТ НА ЧОВЕШКАТА ЕНЕРГИЯ
- ТРИТЕ НАЧИНА ЗА ЧЕРПЕНЕ ОТ ЕНЕРГИЯТА НА СЛЪНЦЕТО


Първо нека попитаме: Откъде идва цялата двигателна сила? Коя е пружината, която задвижва всичко? Виждаме надигането и спадането на океана, как реките текат, вятъра, дъжда, градушка и снегът бият по прозорците ни, влаковете и параходите пристигат и заминават; чуваме тракащите звуци на каруците, гласовете от улицата; чувстваме, помирисваме и вкусваме; и мислим за всичко това. И цялото това движение, от притоците на мощния океан до неуловимите движения на мисълта ни, имат една единствена обща първопричина. Цялата тази енергия извира от един единствен център, един единствен източник - слънцето. Слънцето е пружината, която задвижва всичко. Слънцето поддържа целия човешки живот и доставя цялата човешка енергия. Друг отговор на горния велик въпрос, който сега открихме: Да се увеличи силата, ускоряваща човешкото движение, означава, да впрегнем повече от слънчевата енергия за нуждите на човека. Ние уважаваме и почитаме онези велики хора от древни времена, чиито имена са свързани с безсмъртни постижения, които са се доказали като благодетели на човечеството - религиозният реформатор с неговите мъдри максими за живота, философът с неговите дълбоки истини, математикът с неговите формули, физикът с неговите закони, откривателят с неговите принципи и тайни, изтръгнати от природата, творецът с неговите форми на красотата; но кой почита него, най-великият от всичките - кой може да каже името му - който първи впрегна енергията на слънцето, за да спести усилията на слабо братско същество? Това е бил първият човешки акт на научна филантропия, и последствията от него са неизчислими.

От самото начало три начина за извличане на енергия от слънцето са достъпни за човека. Дивакът, когато топлел измръзналите си крайници на огън, разпален по някакъв начин, се е възползвал от енергията на слънцето, съхранена в горящия материал. Когато пренесъл наръч пръчки до пещерата си и ги изгорил там, той употребил съхранената слънчева енергия, като я пренесъл от едно място на друго. Когато опънал платно на кануто си, той впрегнал слънчевата енергия, приложена в атмосферата и заобикалящата го среда. Не може да има съмнение, че първият е най-старият начин. Огънят, открит по случайност, научил дивака да оценява полезната му топлина. Тогава той най-вероятно родил идеята да пренесе тлеещите въглени до обиталището си. Най-накрая се научил да използва силата на бързите въздушни или речни течения. За модерното развитие е характерно разгръщането на процесите в същия ред. Впрягането на енергията, съхранена в дървото или въглищата, или, общо казано, в горивото, доведе до парния двигател. След това беше направен голям напредък в енергийния пренос чрез употребата на електричеството, което ни позволи да пренесем енергията от едно място на друго, без при това да пренасяме и материала. Но що се отнася до впрягането на енергията от заобикалящата ни среда, до сега не бяха оповестявани радикални крачки в тази посока...

678
ВТОРИЯТ ПРОБЛЕМ: КАК ДА СЕ НАМАЛИ СИЛАТА, СПЪВАЩА ЧОВЕШКАТА МАСА
- ИЗКУСТВОТО НА ТЕЛАВТОМАТИКАТА


Както казах преди, силата, която спъва напредничавото движение на човека, е отчасти триеща и отчасти отрицателна. За да илюстрирам разликата, мога да спомена, например, невежеството, глупостта и малоумието като пример за изцяло триещи сили, или съпротивление, лишено от всякаква насоченост. От друга страна, мечтателите, лудостта, саморазрушителните тенденции, религиозният фанатизъм, и подобните, са все сили с негативен характер, действащи в определени посоки. За да се намалят или изцяло да се преодолеят тези нееднакви спъващи сили, трябва да се приложат радикално различни методи. Знаем, например, какво може да направи един фанатик, и можем да вземем предпазни мерки, да го просветлим, убедим и, вероятно, да го пренасочим, да обърнем порокът му в добродетел; но ние не знаем, и никога не можем да знаем, какво може да направи един варварин или малоумник, и трябва да се справим с него като с маса, инертна, без съзнание, отприщена от лудостта на елементите. Отрицателната сила винаги намеква за някакво качество, което нерядко е висше качество, само че зле насочено, което е възможно да се пренасочи и да се обърне в добро предимство; но безпосочната, триеща сила означава неизбежна загуба. Очевидно, тогава, първият и генералният отговор на горния въпрос е: да се обърне цялата отрицателна сила в правилната посока и да се намали цялата триеща сила.

Не може да има съмнение, че, от всички триещи съпротивления, онова, което най-много спъва човешкото движение, е невежеството. Не напразно този човек на разума, Буда, каза: "Невежеството е най-голямото зло на света". Триенето, което е в резултат от невежеството, и което много се засилва поради многобройността на езиците и националностите, може да се намали единствено чрез разпространението на знание и сливане на хетерогенните елементи на човечеството. Никое усилие не може да бъде по-добре похарчено. Но по каквито и начини невежеството да е спъвало човечеството във времената до сега, сигурно е, че в днешно време, отрицателните сили са добили по-голяма важност. Сред тях има една, която в обратната си насоченост е набрала най-голяма скорост от всички други. Тя се нарича организирани военни действия. Когато вземем предвид милионите индивиди, като често това са най-кадърните по тяло и дух, цветът на човечеството, които са принудени да живеят неактивен и непродуктивен живот, огромните суми пари, които са нужни всеки ден за поддържането на армиите и военния апарат, като всичко това представлява толкова много от човешката енергия, всички онези усилия безсмислено похарчени в производството на въоръжение и средства за разрушение, загубата на живот и отглеждането на варварски дух, ние сме отвратени от неизчислимата загуба за човечеството, създавана от тези плачевни условия. Какво можем да направим, за да се преборим по най-добрия начин с това велико зло?

Законът и редът абсолютно изискват поддържането на организирана сила. Никое общество не може да съществува и да просперира без строга дисциплина. Всяка държава трябва да е способна да се защитава, ако се появи такава нужда. Условията на днешния ден не са резултат от вчера, и една радикална промяна не може да се извърши за утре. Ако нациите се разоръжат незабавно, повече от вероятно е, че ще последва състояние на нещата, което ще е по-лошо от войната. Вселенският мир е красива мечта, но тя не е незабавно постижима. Наскоро бяхме свидетели, че дори благородните усилия на човека, ангажиран с най-голямата световна сила, бяха на практика без ефект. И нищо чудно, защото установяването на световния мир, за момента, е физическа невъзможност. Войната е отрицателна сила, и не може да бъде обърната в положителна посока без да премине през забавяне, спиране, и ускорение наобратно.

Обсъждано е, че усъвършенстването на оръжията с голям разрушителен потенциал ще спре войната. Така мислех и аз самият, но сега вярвам, че това е фундаментална грешка. Подобно развитие в голяма степен ще измени войната, но няма да я възпре. Напротив, аз вярвам, че всяко ново оръжие, което се изобретява, всяка нова крачка в тази посока, просто кани появата на нов талант и умения, насърчава нови усилия, предлага нова инициатива, и само осигурява пресен подтик към по-нататъшно развитие. Помислете за откритието на барута. Можем ли въобще да измислим по-радикална крачка в същата посока от нещата, които последваха? Нека си представим, че живеем в онзи период: тогава нямаше ли да мислим, че войните са към своя край, когато рицарската броня се превърна в обект на подигравки, когато телесната сила и умения, значещи толкова много в миналото, станаха сравнително безполезни? И все пак барутът не спря войната: тъкмо обратното - той се превърна в най-мощен стимул. Нито пък вярвам, че войната може да бъде възпряна от някакво развитие в науката или идеалите, не и докато съществуват подобни обстоятелства на тези, които в момента съществуват, защото войната сама по себе си се е превърнала в наука, и защото войната дава израз на някои от най-свещените емоции, на които човек е способен. Всъщност, съмнително е дали хората, които не са готови да воюват в името на висш идеал, въобще стават за каквото и да е. Не умът прави човека, нито пък тялото; а умът и тялото. Нашите добродетели и нашите падения са неразделими, като силата и материята.

Когато се разделят, човекът вече го не бъде.

Друг известен аргумент, който носи значителна сила, е че войната скоро трябва да стане невъзможна, защото средствата за защита надминават онези за нападение. Това е по силата на един фундаментален закон, който може да се изрази с постулата, че е по-лесно да се руши, отколкото да се гради. Този закон дефинира човешкия капацитет и човешките условия. Ако тези условия бяха, че е по-лесно да се гради, отколкото да се руши, човекът щеше да жъне без съпротива, създавайки и трупайки без ограничения. Подобни условия не са от тази земя. Същество, което е способно на това, не е човек: то може да е бог. Отбраната винаги ще държи предимство пред нападението, но това само по себе си, на мен ми се струва, никога не може да спре войната. Чрез употребата на нови принципи на отбрана ние можем да направим пристанища, невъзможни за атакуване, но чрез такива средства ние не можем да предотвратим срещата на два бойни кораба в открито море. И тогава, ако проследим тази идея до максималното й развитие, ще стигнем до заключението, че за човечеството ще е по-добре, ако нападението и отбраната са точно равни едно на друго; защото ако всяка държава, дори най-малката, можеше да се заобиколи със стена абсолютно непреодолима, и ако можеше да се противопостави на останалата част от света, със сигурност щеше да се създаде такова състояние на нещата, което щеше да е екстремно неблагоприятно за човешкия напредък. Именно събарянето на всички прегради, които разделят нациите и държавите, е онова, което носи най-голям напредък на цивилизацията.

И отново, някои смятат, че зората на летателната машина трябва да донесе универсален мир. Това, също, смятам че е изцяло грешна гледна точка. Летателната машина със сигурност идва, и много скоро, но условията ще останат същите като преди. Всъщност, не виждам причина защо една доминираща сила, като Великобритания, може да не владее въздуха, така както владее морето. Без да искам да звуча като пророк, не се колебая да кажа, че в идните години ще сме свидетели на установяването на една "въздушна сила", и центърът й може да е недалеч от Ню Йорк. Но, за постигането на тази цел, хората с радост ще продължат да воюват.

Идеалното развитие на военния принцип в крайна сметка ще доведе до трансформация на цялата енергия на войната в чисто потенциална, експлозивна енергия, като тази от електрически кондензатор. В такава форма енергията на войната може да се поддържа без усилия; тя ще трябва да е много по-малка като количество, но ще е несравнимо по-ефективна.

Що се отнася до сигурността на една държава против чужда инвазия, интересно е да се отбележи, че това зависи само от относителния, а не от абсолютния, брой индивиди или размер на силите, и че ако всяка държава намали въоръжените си сили в еднакво съотношение, равновесието на сигурността няма да се промени. Едно интернационално споразумение по въпроса за намалянето на военните сили до минимум, с оглед на настоящото все още несъвършено образование на масите, е абсолютно незаменимо, и, следователно, би било първата разумна стъпка в посока намаляне на силата, спъваща човешкото движение.

За късмет, съществуващите условия не могат да продължат вечно, защото един нов елемент започва да се налага. Промяната в посока по-добро е сигурна, и сега ще се постарая да покажа това, което, според моите идеи, ще бъде първият напредък в посока установяването на мирни отношения между всички нации и чрез какви средства евентуално ще се постигне.

Нека се върнем към ранното начало, когато законът на по-силния беше единственият закон. Светлината на разума все още не беше разпалена, и слабият зависеше изцяло от милостта на силния. Тогава слабият индивид се научи как да се отбранява. Той започна да употребява сопа, камък, копие, прашка, или лък и стрела, и с течение на времето, вместо физическа сила, интелектът се превърна в основния решаващ фактор в една битка. Дивият характер постепенно бе омекотен от събуждането на благородните чувства, и така, незабелязано, след векове на продължителен напредък, ние тръгнахме от бруталния двубой на неразумните животни и стигнахме до това, което в съвремието наричаме "цивилизовано войнстване", в което бойците се ръкуват, разговарят приятелски, и пушат пури между битките, готови при сигнал отново да се вкопчат в смъртоносен конфликт. Нека песимистите говорят каквото си искат, но това е абсолютно доказателство за огромен и задоволителен напредък.

Но сега, каква е следващата фаза на еволюцията? Със сигурност не е мир, все още не. Следващата промяна, която естествено трябва да последва от съвременното развитие, трябва да е продължителното намаляване броя на индивидите, въвлечени в битка. Апаратите на войната ще бъдат с особено голяма мощ, но само няколко индивида ще са нужни, за да ги управляват. Такава еволюция с времето ще доведе на дневен ред една машина или военен механизъм, изискващ минимален брой индивиди за оперирането си, и абсолютно неизбежното последствие от това ще бъде изоставянето на големите, тромави, бавно движещи се и невъзможни за поддържане бойни машини. Основният въпрос ще бъде възможно най-високата скорост и възможно най-голямата степен на енерго-захранване на този апарат. Загубата на живот ще става все по-малка и по-малка, и накрая, броят на постоянно загиващите индивиди ще бъде изцяло компенсиран от машини, които ще водят битки без кръвопролитие, а нациите ще бъдат просто заинтересувани, амбициозни странични наблюдатели. Когато това щастливо обстоятелство стане факт, мирът ще бъде подсигурен. Само че, без значение до каква степен на съвършенство ще бъдат разработени картечните оръжия, огнестрелните оръжия, торпедните лодки или другите военни пособия, без значение колко разрушителни могат да се направят, това обстоятелство никога няма да може да се постигне чрез подобни развития. Всички тези пособия искат жизнен персонал за оперирането си; хората са незаменима част от машините. Тяхната цел е да убиват и да разрушават. Тяхната сила е в капацитета им да вършат зло. Докато хората влизат в битка един с друг, ще има и кръвопролития. Кръвопролитията вечно ще поддържат духа на варварските страсти. За да се пречупи този страховит дух, трябва да се направи едно радикално отдалечаване от него, трябва да се въведе изцяло нов принцип, нещо, което никога преди не е съществувало във военното дело - един принцип, който ще се наложи силово, и неизбежно ще превърне войната просто в един спектакъл, една игра, едно съревнование без проливане на кръв. За да постигнат този резултат, хората трябва да бъдат заменени: машини трябва да се сражават с машини. Но как да се постигне онова, което изглежда невъзможно? Отговорът е достатъчно прост: да се произведе машина, способна да се държи така, сякаш е част от човешко същество - не просто един механичен прибор, състоящ се от ръчки, болтове, колела, зъбци и нищо повече, а машина, въплъщаваща по-висш принцип, който ще й позволи да изпълнява задълженията си така, сякаш притежава интелект, опит, преценка и съзнание! Този извод е резултат от мислите и наблюденията ми, които съм трупал на практика през целия си живот, и сега накратко ще обясня как успях да постигна онова, което отначало изглеждаше като налудничава мечта.

Много отдавна, когато бях момче, страдах от един единствен проблем, който изглежда се дължеше на изключително необичайната възбудимост на ретината на окото. Изразяваше се в появата на картини, които, заради устойчивостта си, помрачаваха образа на истинските предмети и се намесваха в разсъдъка ми. Когато ми се кажеше някоя дума, образът на предмета, за който се отнасяше думата, изскачаше като жив образ пред очите ми, и на мен често ми беше невъзможно да определя дали предметът, който виждах, беше истински или не. Това ми създаваше голям дискомфорт и безпокойство и аз полагах много усилия да се освободя от тази магия. Но дълго време се опитвах напразно и ясно си спомням, че чак когато бях на 12 години за първи път успях, чрез усилие на волята си, да прогоня едно изображение, изскочило пред очите ми. Щастието ми никога няма да бъде толкова пълно, колкото беше в онзи момент, но, за нещастие (както мислех на времето), старият проблем се завърна, и заедно с него се върнаха и терзанията ми. В този момент започнах да правя наблюденията, за които говоря. Забелязах, именно, че когато и да изскачаше пред очите ми изображението на някой предмет, аз преди това бях видял нещо, което ми напомняше за него. Отначало си мислех, че това са просто случайности, но скоро се убедих, че не беше така. Някакво визуално впечатление, прието по съзнателен или несъзнателен начин, винаги предхождаше появата на образа. Постепенно в мен се породи желанието да откривам, всеки път, какво бе предизвикало образите да се появят, и задоволяването на това ми желание скоро се превърна в необходимост. Следващото нещо, което забелязах, беше, че точно както тези образи бяха последствие от нещо, което бях видял, по същия начин бяха вдъхновени и мислите, които ми хрумваха след това. Отново, аз изпитах същото желание да открия изображението, което бе предизвикало мисълта и това търсене за оригиналното визуално впечатление скоро се превърна в моя втора природа. Умът ми стана автоматичен и с течение на годините аз продължих с това почти неосъзнавано поведение, развих способността всеки път, като правило, веднага да откривам визуалното впечатление, което бе породило мисли в мен. И това не е всичко. Не след дълго ми стана ясно, че също и движенията ми бяха внушени по същия начин, и така, търсейки, наблюдавайки, и потвърждавайки всеки път, година след година, аз демонстрирах, с всяка своя мисъл и с всяко свое действие, за мое пълно удовлетворение, че аз съм един автомат, надарен със силата да се самозадвижва, който просто откликва на външни стимули, поразяващи сетивните ми органи, и който мисли и действа съответно на тях. За целия си живот помня само един или два случая, в които не бях способен да открия първичното впечатление, което ме бе подтикнало към движение или помисъл, или дори към сънуване.

При тези преживявания просто беше естествено, че преди много време, у мен се зароди идеята да конструирам един автоматон, който да ме представлява механично, и който да откликва, както аз самия го правя, но, разбира се, по много по-примитивен начин, на външните стимули. Такъв автоматон очевидно трябваше да разполага с повече енергия, локомотивни органи, ръководни органи и един или повече органи за осезание, така адаптирани, че да се възбуждат от външни стимули. Тази машина, мислех си аз, би изпълнявала движенията си както живите същества го правят, защото ще притежава всички основни механични характеристики или елементи на живите организми. Запазваше се капацитетът за растеж, разпространение и, най-вече, съзнанието, с  което моделът да бъде завършен. Само че растежът не беше нужен в този случай, защото една машина може да бъде произведена директно в пълния си размер, така да се каже. Колкото до капацитета за разпространение, той също може да се изключи, защото в механичния модел той е просто въпрос на производство. Дали автоматонът ще бъде от мускули и кости, или дърво и стомана, няма много значение, при условие, че е способен да изпълнява всички изисквани от него задължения като интелигентно същество. За да направи това, той трябваше да разполага с елемент, равностоен на съзнанието, който да извършва контрола върху всичките му движения и операции, и да го накара да действа, в който и да е възникнал непредвиден случай, със знание, разум, преценка и опит. Но този елемент аз лесно можех да въплътя в него, като му прехвърля моята собствена интелигентност, моето собствено разбиране. И така, това изобретение беше разработено, и така се появи едно ново изкуство, което бе наречено "телавтоматика", и това означава изкуството да се контролират движенията и операциите на отдалечени автоматони. Очевидно този принцип беше приложим към всякакви видове машини по земя или във водата или във въздуха. За първото му практическо приложение аз избрах лодката. (Фиг. 2)

Фиг.2 ПЪРВИЯТ ПРАКТИЧЕН ТЕЛАВТОМАТОН
Машина, притежаваща всички телесни преходни движения с интериорен механизъм, контролиран дистанционно без жици. Безекипажната лодка, показана на снимката, съдържа собствената си двигателна енергия, механизми за задвижване и направление, и множество други аксесоари, всички контролирани от дистанционни излъчвания на електрически осцилации, без жици, към електрическа верига, носена от лодката и настроена да отговаря на тези осцилации.

Една акумулаторна батерия, поместена в нея, беше източникът на двигателната сила. Перката, задвижвана от мотор, представляваше локомотивния орган. Витлото, контролирано от друг мотор, също задвижван от батерия, представляваше ръководния орган. Колкото до сетивния орган, очевидно първото хрумване беше да се използва устройство, реагиращо на светлинни лъчи, като селениева фото-клетка, която да представлява човешкото око. Но обмисляйки въпроса по-добре, счетох, с оглед на експерименталните и останалите трудности, че не може да се постигне напълно задоволителен контрол на автоматона чрез светлина, топлина и Херцова радиация, нито чрез лъчите като цяло, тоест, чрез стимулите, пътуващи по права линия през пространството. Една от причините беше, че всяко препятствие, което се появи между оператора и отдалечения автоматон, би извадило автоматона от контрол. Друга причина беше, че чувствителното устройство, представляващо окото, трябваше да бъде в определена позиция по отношение на отдалечения контролиращ апарат, и тази нужда щеше да създаде големи ограничения на контрола. А друга, и то много важна причина, беше, че използвайки лъчи, щеше да бъде трудно, ако не и невъзможно, на автоматона да се придадат индивидуални черти или характеристики, които да го различават от останалите машини от неговия вид. Очевидно е, че автоматонът трябва да отговаря на един единствен повик, както един човек отговаря на името си. Тези съображения ме доведоха до заключението, че сетивното устройство на машината трябва по-скоро да отговаря на ухото, вместо на окото на човешкото същество, защото в този случай действията му биха могли да се контролират независимо от възникващите междинни препятствия, независимо от позицията му спрямо отдалечения контролиращ апарат и, не на последно място, той би останал глух е неоткликващ на каквито и да е повици, освен на повика на господаря си, като верен слуга. Тези изисквания задължаваха при контрола на автоматона, вместо светлина или други лъчи, да се използват вълни или смущения, които се разпространяват във всички посоки в пространството, като звука, или които следват пътя на най-малкото съпротивление, както и да се извиват. Аз постигнах тази цел чрез електрическа верига, поместена в лодката, и пригодена, или "настроена", точно към електрически вибрации от правилния вид, предавани й от отдалечен "електрически осцилатор". Когато тази верига отговаря, макар и слабо, на предаваните й вибрации, въздейства върху магнити и други устройства, чрез посредничеството на които се управляват движенията на перката и витлото, както и оперирането на множество други приспособления.

Чрез описаните прости средства знанието, опитът, преценката - съзнанието, така да се каже - на отдалечения оператор беше въплътено в тази машина, която по този начин беше пригодена да се движи и да изпълнява всичките си функции с разум и интелигентност. Тя се държеше точно като човек с превръзка на очите, приемащ напътствия, които чува с ушите си.

До сега конструираните автоматони имаха "съзнания назаем", така да се каже, защото всеки просто представляваше част от отдалечения оператор, който му провеждаше своите интелигентни заповеди; но това изкуство е едва в началото си. Предлагам на внимание идеята, че колкото и невъзможно да изглежда сега, може да се построи автоматон, който да има "свое собствено съзнание", и с това имам предвид, че той ще може, независимо от който и да е оператор, оставен изцяло на себе си, да извършва, в отговор на външни стимули, влияещи на сетивните му органи, голямо разнообразие от действия и операции така, сякаш разполага с интелект. Той ще може да следва предначертана посока на действия или да се подчинява на нареждания, дадени с голяма преднина; той ще може да различава между какво трябва и какво не трябва да прави, и да създава опит или, казано по друг начин, да записва впечатления, които определено да повлияят върху следващите му действия. Всъщност, аз вече имам такъв план.

Въпреки че развих това изобретение преди много години и много често го обяснявах на посетителите на лабораторните ми демонстрации, чак на много по-късен етап, дълго след като го бях усъвършенствал, то доби известност, и тогава, естествено, стана повод за много дискусии и сензационни статии. Но множеството така и не схвана истинската важност на това ново изкуство, нито пък разпозна истинската сила на подлежащия принцип. Колкото е по силите ми да съдя по коментарите, които се появиха, резултатът, който постигнах, беше счетен за напълно невъзможен. Дори и малкото, които бяха благоразположени да признаят практичността на изобретението, не виждаха в него нещо повече от автомобилно торпедо, което да се използва за взривяването на бойни кораби, със съмнителен успех. Преобладаващото впечатление беше, че просто предлагам управлението на такова мобилно средство чрез Херцови или други лъчи. Има торпеда, управлявани електрически посредством жици, и съществуват начини за комуникация без жици, и горното, разбира се, беше очевидно заключение. Ако не бях постигнал нищо повече от това, приносът ми наистина би бил малък. Но изкуството, което развих, не се занимава единствено с управлението на движещо се тяло; то предлага средство за абсолютно контролиране, във всеки аспект, на всички многобройни преходни движения, както и на операциите на всички вътрешни органи, без значение колко много са, на един индивидуализиран автоматон. Критиките относно това, че може да се извърши вмешателство в контрола на автоматона, бяха отправени от хора, които дори не са сънували за чудесните резултати, постижими чрез електрическите вибрации. Светът се движи бавно, и новите истини са трудни за виждане. Определено, чрез употребата на този принцип може да се осигури едно оръдие за нападение, както и за отбрана, с разрушителност, измерима единствено по количеството експлозив, което може да носи, или по разстоянието, на което може да порази, и провалът в това е почти невъзможен. Но силата на този нов принцип не е изцяло в неговата разрушителност. Появата му въвежда един елемент, който никога преди не е съществувал във военното дело - бойна машина без персонал като средство за нападение или защита. Продължителното развитие в тази посока в крайна сметка трябва да превърне войната просто в едно съревнование между машини без хора и без загуба на живот - условие, което би било невъзможно без това ново отдалечаване и което, по мое мнение, трябва да бъде постигнато като предварителна стъпка преди перманентния мир. Бъдещето или ще понесе, или ще отхвърли вижданията ми. Идеите ми по този въпрос бяха изложени с дълбоко убеждение, но в скромен дух.

Установяването на постоянни мирни отношения между нациите най-ефективно ще намали силата, намаляща човешката маса, и би било най-доброто решение на този голям човешки проблем. Но дали мечтата за универсален мир някога ще бъде реализирана? Нека се надяваме, че ще бъде. Когато цялата тъмнина бъде разсеяна от светлината на науката, когато всички нации се слеят в една и когато патриотизмът е идентичен с религията, когато има един език, една държава, една цел, тогава мечтата ще е станала реалност.

679
ПРОБЛЕМЪТ С УВЕЛИЧАВАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ЕНЕРГИЯ
От Никола Тесла

Century Illustrated Magazine, June 1900
Списание "Век", Юни 1900г




НАПРЕДНИЧАВОТО ДВИЖЕНИЕ НА ЧОВЕКА
- ЕНЕРГИЯТА НА ДВИЖЕНИЕТО - ТРИТЕ НАЧИНА ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ЕНЕРГИЯ


От цялото безкрайно разнообразие феномени, които природата представя на сетивата ни, никой не изпълва съзнанията ни с повече почуда от този недоловимо сложен момент, който, в неговата цялост, ние определяме като човешки живот; мистериозният му произход е обгърнат от завинаги непрогледната мъгла на миналото, характерът му е неразбираем заради безкрайната му заплетеност и дестинацията му е скрита в невъобразимите дълбини на бъдещето. Откъде идва? Накъде завършва? са великите въпроси, на които мъдреците от всички времена са се посвещавали да отговорят.

Модерната наука казва: Слънцето е миналото, Земята е настоящето, Луната е бъдещето. От пламтяща маса сме произлезли, и в замръзнала маса ще се превърнем. Безмилостен е законът на природата, и бързо и неустоимо сме притегляни към гибелта си. Лорд Келвин, в проникновените си медитации, ни позволява само кратко време живот, нещо като шест милиона години, след което време ярката светлина на слънцето ще е престанала да блести, и животворната му топлина ще е изтляла, и нашата собствена земя ще бъде буца лед, устремена във вечната нощ. Но нека не се отчайваме. Върху нея все пак ще е останала блещукаща искрица живот и ще има шанс за разпалване на нов огън на някоя далечна звезда. Тази прекрасна възможност изглежда наистина съществува, ако се съди по красивите експерименти с течен въздух на професор Деуар (Dewar), които показват, че микробите на органичния живот не се унищожават при студ, без значение колко суров; следователно могат да пътуват през междузвездния космос. Междувременно веселите светлини на науката и изкуството, вечно все по-ярки, осветяват пътя ни, и чудесата, които разкриват, и удоволствията, които предлагат, ни карат в същата степен да забравим за мрачното бъдеще.

Въпреки че може никога да не проумеем човешкия живот, ние със сигурност знаем, че той е движение, от каквато и природа да е. Съществуването на движение неизбежно намеква за тяло, което е задвижвано и за сила, която го задвижва. Поради това, където и да има живот, има и маса, която е задвижвана от сила. Всяка маса притежава инерция, всяка сила се опитва да е постоянна. В резултат на това универсално качество и положение, едно тяло, независимо дали в покой или в движение, се опитва да остане в същото състояние, и една сила, проявяваща се където и да е и чрез каквато и да е причина, създава равна по големина противоположна сила, и като абсолютна необходимост от това следва, че всяко движение в природата трябва да бъде ритмично. Преди много време тази проста истина беше ясно посочена от Хърбърт Спенсър (Herbert Spencer), който стигнал до нея по по-различен логически път. Тя се съдържа във всичко, което възприемаме - в движението на една планета, в прилива и отлива, в ехтенето на въздуха, в люлеенето на махало, в осцилациите на електрическия поток, и в безкрайното разнообразие на органичния живот. Нима целият човешки живот не свидетелства за това? Раждане, старост и смъртта на индивида, семейството, расата, или нацията, какво е всичко това, ако не един ритъм? Цялата проява на живота, тогава, дори и в най-мъничката си форма, какъвто пример е човека, както и да е осъществена и колкото и да е неразгадаема, е просто едно движение, за което важат и се прилагат същите генерални закони за движението, които властват във физическата вселена.

Когато говорим за човека, имаме предвид концепцията за човечеството като едно цяло, и преди да прилагаме научни методи за изследване на неговото движение, трябва да го приемем като физически факт. Но може ли някой днес да се съмнява, че всичките милиони индивиди и всичките неизброими типове и характери съставляват единство, една единица? Въпреки че сме свободни да мислим и да действаме, ние сме обвързани едни с други, както звездите във фирмамента, с неразрушими връзки.

Тези връзки не могат да се видят, но можем да ги почувстваме. Порязвам пръста си, и изпитвам болка: този пръст е част от мен. Виждам мой приятел наранен, и това наранява и мен: моят приятел и аз, ние сме едно. И сега виждам поразен свой враг, една буца плът, за която, сред всички буци плът във вселената, ме е най-малко грижа, и все пак изпитвам скръб. Това нима не доказва, че всеки един от нас е само част от цяло?

От векове тази идея се прокламира в ненадминатите мъдри учения на религията, вероятно не само като средство за подсигуряване на мира и хармонията сред хората, но и като дълбоко вкоренена истина. Будистите го изразяват по един начин, Християните по друг, но и двете говорят за същото: Всички ние сме едно. Мeтафизичните доказателства, обаче, не са единствените, които можем да изтъкнем в подкрепа на тази идея. Науката също разпознава тази свързаност на отделните индивиди, въпреки че не съвсем в същия смисъл, в който признава, че слънцата, планетите и луните на едно съзвездие съставляват единно тяло, и не може да има и съмнение, че в идните времена, когато средствата и методите ни за изследване на физическите и другите състояния и феномени бъдат значително усъвършенствани, това ще бъде експериментално доказано. И още: това едно човешко същество продължава да живее и живее. Индивидът е мимолетен, расите и нациите се появяват и отмират, но човекът остава. В това е дълбоката разлика между индивида и цялото. В това се открива и частичното обяснение на много от онези чудесни феномени на наследствеността, които са резултат от безброй столетия на немощно, но устойчиво влияние.

Съзрете, тогава, човекът като маса, подбудена от сила. Въпреки че това движение не е от преводим характер, намекващ за промяна на мястото, все пак генералните закони за механичното движение са приложими към него, и енергията, асоциирана с тази маса, може да се измери според добре известните принципи, като половината от масата, умножена по квадрата на определената скорост. Така например едно гюле, което е в покой, съдържа определено количество енергия под формата на топлина, която измерваме по подобен начин. Представяме си, че гюлето се състои от неизброимо количество мънички частици, наречени атоми или молекули, които вибрират или се въртят една около друга. Ние определяме техните маси и скорости, и от тях определяме енергията на всяка от тези мънички системи, и събирайки всичките една с друга, добиваме идея за сборната топло-енергия, съдържаща се в гюлето, което само привидно е в покой. В това напълно теоретично приближение тази енергия после може да се изчисли, като умножим половината от цялата маса - тоест половината от сбора на всички мънички маси - по квадрата на една скорост, която се определя от скоростите на отделните частици. По същия начин можем да си представим човешката енергия, измерена като половината от човешката маса, умножена по квадрата на скорост, която все още не сме способни да изчислим. Но недостигът в това ни знание не ще отнеме от истината на умозаключенията, които ще начертая и които се основават на същата твърда основа, на която почиват и законите за масата и силата, властващи в природата.

Човекът, обаче, не е обикновена маса, състояща се от въртящи се атоми и молекули, съдържаща само топло-енергия. Той е маса, обладана от определени висши качества по силата на творческия принцип на живота, с който е надарен. Неговата маса, като водата във вълните на океана, непрестанно се подменя, и нова заема мястото на старата.

Не само това, но той расте, разпростира се, и умира, като по този начин променя масата си самостоятелно, и по обем и по плътност. Което е най-чудесно от всичко, той е способен да увеличава или намаля скоростта си на движение чрез мистериозната сила, която притежава, като присвоява повече или по-малко енергия от други вещества, и превръщайки я в двигателна енергия. Но във всеки един момент можем да пренебрегнем тези бавни промени и да приемем, че човешката енергия се измерва като половината от човешката маса, умножена по квадрата на определена хипотетична скорост. Както и да изчислим тази скорост, и каквото и да приемем за стандарт на това измерване, ние трябва, в синхрон с тази концепция, да стигнем до заключението, че големият проблем на науката е, и винаги ще бъде, да увеличи така дефинираната енергия. Преди много години, стимулиран от внимателния прочит на този дълбоко интригуващ труд на Драпер (Draper) "История на интелектуалното развитие на Европа", изобразяващ толкова ярко човешкото движение, аз разпознах, че разрешаването на този вечен проблем трябва завинаги да бъде основната задача на човешката наука. Тук ще се постарая накратко да опиша някои от резултатите от усилията си до сега.


ЧЕРТЕЖ а. ТРИТЕ НАЧИНА ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ЕНЕРГИЯ.

Нека тогава, на чертеж а, М да представлява човешката маса. Тази маса е тласната в една посока от сила f, която среща съпротива от друга, частично триеща и частично отрицателна сила R, която действа точно наобратно, и спъва движението на масата. Такава антагонична сила присъства във всяко движение и трябва да бъде взета предвид. Разликата между тези две сили е ефективната сила, която придава скорост V на масата М в посока на стрелката върху линията, представляваща силата f. По силата но споменатото, човешката енергия тогава ще бъде ½ MV2 = ½ M х V x V, в което М е сборната маса на човека в обикновената интерпретация на термина "маса", а V е определена хипотетична скорост, която, в настоящото състояние на науката, не сме способни с точност да дефинираме и определим. Да се увеличи човешката енергия означава, следователно, да се увeличи това произведение и има, както скоро ще се види, само три възможни начина да се постигне този резултат, и те са илюстрирани на горния чертеж. Първият начин, показан на горната фигура, е да се увеличи масата (изобразено чрез пунктирания кръг), като двете опониращи си сили се запазят същите. Вторият начин е, да се намали спъващата сила R към по-ниска стойност r, като масата и тласкащата сила се запазят същите, както е изобразено в средната фигура. Третият начин, изобразен в последната фигура, е да се увеличи тласкащата сила към по-висока стойност F, докато масата и спъващата сила R останат непроменени. Доказуемо е, че съществуват фиксирани ограничения, що се отнася до увеличаването на масата и намалянето на спъващата сила, но тласкащата сила може да се увеличава безкрайно. Всяко от тези три възможни решения представлява различен аспект на основния проблем по увеличаването на човешката енергия, което го разделя на три отличителни проблема, чрез които може успешно да се разгледа.



ПЪРВИЯТ ПРОБЛЕМ: КАК ДА СЕ УВЕЛИЧИ ЧОВЕШКАТА МАСА
- ГОРЕНЕТО НА АТМОСФЕРНИЯ АЗОТ


Погледнато отгоре, очевидно има два начина за увеличаване масата на човечеството: първо, като се спомагат и поддържат онези сили и условия, които я увеличават; и второ, като се намалят и като се оказва отпор на онези сили и условия, които я унищожават. Масата ще се увеличи чрез отделяне на внимание и грижа за здравето, чрез питателна храна, чрез умереност, чрез редовност на навиците, чрез промотиране на брака, чрез обръщане съзнателно внимание на децата, и, като цяло, като се съблюдават и спазват многото предписания и закони на религията и хигиената. Но при добавянето на нова маса към старата, отново се появяват три случая. Или добавената маса е със същата скорост като старата, или е с по-малка или по-висока скорост. За да добием представа за относителната важност на тези случаи, представете си един влак, съставен, от, да кажем, сто локомотива, движещи се по трасе, и предположете, за да се увеличи енергията на движещата се маса,още четири локомотива се добавят към влака. Ако тези четирите се движат със същата скорост, с която се движи влакът, цялата енергия ще бъде увеличена с 4%; ако се движат само с половината на скоростта, увеличението ще се равнява само на 1%; ако се движат с два пъти по-висока скорост, увеличението на енергията ще бъде 16%. Това просто онагледяване показва, че е от най-голяма важност да се добавя маса с по-голяма скорост. Казано още по-точно, ако, например, децата са със същата степен на просветленост като родителите, - тоест, маса "със същата скорост", - енергията просто ще се увеличи пропорционално на добавения брой. Ако са по-неинтелигентни или напреднали, или маса "с по-ниска скорост", ще е налице много малко увеличение на енергията; но ако те са още по-напреднали, или маса "с по-висока скорост", тогава новото поколение ще добави много значително към общата енергия на човечеството. Всяко добавяне на маса "с по-ниска скорост", по-малка от минималната, за да е изпълнен закона в поговорката "Mens sana in corpore sano" ("Здрав дух в здраво тяло"), трябва да среща силно противопоставяне. Например, развиването единствено на мускули, към каквото се целят някои от нашите колеги, аз считам за добавяне на маса "с по-ниска скорост", и няма да го поощрявам, въпреки че гледната ми точка беше различна, когато аз самият бях ученик. Умерените упражнения, подсигуряващи правилното равновесие между ума и тялото, и най-високата ефикасност в поведението на организма, е, разбира се, първостепенно изискване. Горният пример показва, че най-важният за постигане резултат, е образованието, или увеличението на "скоростта" на новодобавената маса.

И обратно, едва ли има нужда да споменаваме, че всичко, което е срещу ученията на религията и законите на хигиената, тенденциозно намалява масата. Уискито, виното, кафето, тютюнът, и други подобни стимуланти са отговорни за скъсяването на животите на много хора, и трябва да се употребяват с ограничение. Но аз не смятам, че непреклонните мерки и потискането на навици, които са повтаряни много поколения, са за препоръчване. По-мъдро е да се проповядва ограничение, отколкото въздържание. Ние сме привикнали към тези стимуланти, и ако се възприемат такива реформи, те трябва да са бавни и постепенни. Онези, които посвещават енергията си в преследване на такива цели, могат да бъдат по-полезни, ако преориентират усилията си в други посоки, като например, в посока осигуряването на чиста питейна вода.

За всеки човек, който погива заради ефектите от някой стимулант, поне хиляда умират заради последствията от пиенето на нечиста вода. Тази безценна течност, която всеки ден вдъхва нов живот в нас, е по същия начин основния двигател, чрез който в телата ни проникват заболявания и смърт. Микробите на разрушението, които пренася, са толкова по-ужасни врагове заради това, че вършат фаталната си работа незабелязано. Те решават съдбата ни, докато ние живеем и се забавляваме. Множеството хора са толкова невежи или невнимателни при пиенето на вода, и последствията от това са толкова пагубни, че един филантроп едва ли може да оползотвори силите си по-добре, ако се заеме да просветлява онези, които по такъв начин се самонараняват. Чрез системно пречистване и стерилизиране на питейната вода човешката маса ще се увеличи значително. Трябва да се направи строго правило - което да се наложи със закон - да се преварява или по друг начин да се стерилизира питейната вода във всяко домакинство и публично място. Филтрирането не е достатъчна пречка пред опасността от инфекция. Целия лед за вътрешна употреба трябва да бъде приготвен по изкуствен начин от изцяло стерилизирана вода. Като цяло нуждата да се елиминират болестотворните микроби от ледената вода добре се проумява, но твърде малко се прави за подобряване на съществуващите условия, тъй като за сега няма задоволителен метод за стерилизиране на големи количества вода. Чрез подобрение на електроуредите на ден днешен можем да произвеждаме озон евтино и в големи количества и този идеален дезинфектант изглежда е задоволително решение на този важен въпрос.

Хазарта, бизнес-треската и превъзбудата, особено на борсата, са причина за голямо намаляне на масата, и толкова повече, защото индивидите, занимаващи се с това, са единици с по-висока стойност. Невъзможността да се забележат първите симптоми на една болест, и небрежното й пренебрегване, са важни фактори на смъртността. Когато внимателно се наблюдават всички знаци за приближаваща опасност, и когато съзнателно се полагат на всички възможни усилия за избягване на опасността, ние не само следваме мъдрите закони на хигиената в интерес на добруването ни и успеха на труда ни, но спазваме и един висш морален дълг. Всеки трябва да счита тялото си за безценен подарък от онзи, когото обича най-много от всичко, да го счита като удивително произведение на изкуството, с неописуема красота и вещина отвъд човешките възприятия, толкова нежно и крехко, че една дума, един дъх, един поглед, не - една мисъл, може да го нарани. Нечистотата, която развъжда болести и смърт, е не само саморазрушителен, но и силно неморален навик. Предпазвайки телата си от инфекции, опазвайки ги здрави и чисти, ние даваме израз на своята почит към висшия принцип, с който са надарени. Онзи, който следва препоръките на хигиената в този дух, демонстрира, че е истински религиозен. Развратът на моралните принципи е ужасно зло, което отравя както ума, така тялото и това зло е отговорно за голямото намаляне на човешката маса в някои държави. Много от настоящите обичаи и тенденции водят до подобни болезнени резултати. Например, светският живот, модерното образование и преследването на жени с намерение да бъдат отклонени от домашните им задължения и да се превърнат в мъже, лишавайки ги по този начин от въздигащия идеал, на който са представителки, унищожава артистичната творческа сила и води до стерилитет и до общо отслабване на расата. Хиляда други злини мога да спомена, но всички събрани заедно, допринасяйки едновременно за обсъждания проблем, те пак няма да са равни на едно единствено зло, желанието за храна, създадено поради бедност, нищета и глад. Милиони индивиди умират всяка година от желание за храна, като по този начин се потиска нарастването на масата. Дори в нашите просветлени общества, и въпреки всички благотворителни усилия, това е все още, в пълната си вероятност, едно главно зло. Тук нямам предвид абсолютното желание за храна, а нуждата от здравословно питание.

Как да се осигури добра и изобилна храна, е, следователно, най-важен въпрос на съвремието. Като цяло отглеждането на добитък като средство за осигуряване на храна е възразително, защото, в споменатия по-горе смисъл, това несъмнено води до добавянето на маса "с по-ниска скорост". Определено е за предпочитане да се отглеждат зеленчуци, и аз мисля, следователно, че вегетарианството е похвално отдалечаване от установения варварски навик. Това, че можем да живеем на растителна храна и да вършим дори повече работа, не е теория, а е добре демонстриран факт. Много раси, живеещи почти изцяло на зеленчуци, имат превъзхождаща физика и сила. Няма съмнение, че някои растителни храни, като овесената каша, са по-икономични от месото, и го превъзхождат както по отношение на механичните, така и по отношение на умствените резултати. Освен това, такава храна значително по-малко натоварва храносмилателните ни органи, и, правейки ни по-задоволени и общителни, произвежда добро, което трудно може да се измери и оцени. В светлината на тези факти, трябва да се направи всяко възможно усилие за прекратяване на необузданото и жестоко избиване на животни, което е разрушително за морала ни. За да се освободим от животинските инстинкти и апетити, които ни дърпат към дъното, трябва да започнем от самия корен, от който произлизаме: трябва да извършим радикална реформа в характера на храната ни.

Изглежда, че няма философска нужда от храна. Можем да забележим организирани същества, живеещи без препитание и извличащи цялата енергия, от която имат нужда, за да извършват жизнените си функции, от заобикалящата ги среда. В лицето на кристала откриваме ясното доказателство за наличието на формиращ жизнен принцип, и въпреки че не можем да проумеем живота на един кристал, това не го прави по-малко живо същество. Може би съществуват, освен кристали, и други такива индивидуализирани, материални системи на същества, вероятно с газов строеж, или изградени от още по-неуловими вещества. В светлината на тази възможност, - не, вероятност, ние не можем с такава аподиктика да отричаме съществуването на организирани същества на една планета, само защото условията на нея са неподходящи за съществуването на живота както ние го разбираме. Ние не можем дори, с положителна увереност, да твърдим, че някои от тях не присъстват тук, в този наш свят, насред самите нас, защото тяхната структура и жизнено проявление може да са такива, че да сме неспособни да ги забележим.

Произвеждането на изкуствена храна като средство за увеличение на човешката маса естествено ни идва на ум, но такъв директен опит да осигурим питание на мен не ми изглежда разумен, поне не в настоящето. Дали можем да живеем на такава храна е много съмнително. Ние сме резултата от векове на продължителна адаптация и не можем радикално да се променим без непредвидени и, по всяка вероятност, катастрофални последици. Такъв несигурен експеримент не бива да се извършва. Далеч по-добрия начин, на мен ми изглежда, да отвърнем на опустошенията на злото, би било, да открием начини за увеличение продуктивността на почвата. В този контекст опазването на горите е от важност, която не е възможно да бъде надценена, и в тази връзка, също, утилизирането на водо-енергията за целите на електрифицирането, освобождаващо ни по много начини от нуждата да горим дървесина, и грижейки се по този начин за опазването на горите, трябва силно да се пропагандира. Но в напредъка на този и на подобни методи съществуват ограничения.

За да се увеличи продуктивността на почвата, тя трябва да бъде по-ефективно наторена чрез изкуствени средства. Въпросът с производството на храна, тогава, се разгръща във въпроса как най-добре да се натори почвата. Какво първоначално е създало почвата, все още е мистерия. Да се обясни произхода й вероятно е равносилно с това да се обясни произхода на самия живот. Камъните, дезинтегрирани от влагата и вятъра и времето, сами по себе си не са били способни да поддържат живота. Някакво необяснимо условие се е появило, и някакъв нов принцип е влязъл в сила, и първият слой, способен да поддържа нисши организми, като мъховете, се е формирал. Те, чрез живота и смъртта си, добавили още повече към живото-поддържащото качество на почвата, и тогава по-висши организми могли да се изхранват, и тн и тн, докато най-накрая високо развит растителен и животински живот не започнал да процъфтява. Но въпреки че теориите не са, дори и в момента, в съгласие помежду си относно как е възникнало наторяването, факт е, много добре известен факт, че почвата не може безкрайно да поддържа живота, и трябва да се открие някакъв начин да бъде снабдена с веществата, които растенията са извлекли от нея. Основните и най-ценните от тези вещества са съединения на азота, и евтиното производство на тези е, следователно, ключът за разрешаването на крайно важния хранителен проблем. Атмосферата ни съдържа неизчерпаемо количество азот, и само ако можехме да го оксидираме и да произведем тези съединения, щеше да последва неизчислима полза за човечеството.

Много отдавна тази идея силно беше обладала въображението на учените мъже, но не се появи ефикасен начин за постигане на този резултат. Проблемът беше счетен за екстремно труден заради изключителната инертност на азота, който отказва да се свърже дори с кислорода. Но тук ни идва на помощ електричеството: спящият афинитет на този елемент се пробужда при електрически поток с подходящото качество. Както един въглен, който е бил в контакт с кислорода от векове, без да изгори, се комбинира с него веднага щом бъде запален, така и азотът, след като бъде възбуден от електричеството, гори. Аз, обаче, до скоро не успявах да произведа електрически разряди, които достатъчно ефективно да възбуждат атмосферния азот, въпреки че демонстрирах, през Май 1891г, на една научна лекция, оригинално нова форма на разряд на електрически пламък, наречен "огънят на Св. Елмо", който, освен че е способен да прави озон в изобилие, също така притежаваше, както подчертах на онази лекция, отявленото качество да възбужда химическия афинитет. Този разряд или пламък тогава беше дълъг само три до четири инча (7-10 см), химическото му действие беше също така слабо, и в последствие процесът на оксидиране на азота беше прахоснически. Въпросът беше как да се усили това му действие. Очевидно трябваше да се произведат особен вид електрически потоци, за да стане процесът на оксидиране на азота по-ефикасен.

Като първи напредък, химическата активност на разряда беше много значително увеличена, чрез използването на потоци с екстремно висока честота или степен на вибрация. Това беше важно подобрение, но практическите съображения скоро поставиха ясни ограничения за напредъка в тази посока. След това, бяха изследвани ефектите от електрическото налягане на потоковите импулси, ефектите от формата на вълната им и други техни характерни черти. После бяха изучени влиянията от атмосферното налягане и температура и от наличието на вода и други тела, и така постепенно с точност бяха определени условията за създаване на най-интензивното химическо действие на разряда, водещо до най-високата ефикасност на процеса.

Естествено, напредъкът не се постигаше бързо; и все пак, малко по малко, напредвах. Пламъкът нарастваше все повече и повече, и оксидиращото му действие ставаше по-интензивно. От незначителен разряд-четка, дълъг няколко инча (х2.54см) се превърна във великолепен електрически феномен, ревящ пожар, поглъщащ азота от атмосферата и с големина 70 фута от край до край (21.34 м). Така бавно, почти незабележимо, възможността се превърна в постижение. Далеч не всичко е свършено, но в каква степен бяха възнаградени усилията ми, може да се добие представа от Фиг. 1, която, със заглавието си, сама говори за себе си. Видимият пламъкообразен разряд е създаден от интензивните електрически осцилации, които преминават през показаната намотка, и агресивно възбуждат електрифицираните молекули на въздуха. По този начин, между двете по принцип индиферентни съставки на атмосферата се създава силен афинитет, и те с готовност се комбинират, дори и без да се прави допълнително усилване на химическото действие на разряда. При производството на азотни съединения чрез този метод, разбира се, всяко възможно средство за увеличаване интензитета на действието и ефикасността на процеса, ще бъде използвано, освен това, ще бъдат направени специални приготовления за фиксирането на сформираните съединения, защото като цяло те са нестабилни и след кратко време азотът отново става инертен. Парата е прост и ефективен метод за перманентно фиксиране на съединенията. Илюстрираният резултат демонстрира, че е практически възможно атмосферният азот да се оксидира в неограничени количества, единствено чрез употребата на евтина механична сила и прости електрически апарати. Чрез този метод могат да се произвеждат много азотни вещества по цял свят, на ниска цена, и във всякакво желано количество, и почвата може да се наторява с тези съединения, което ще повиши продуктивността й за неограничен период от време. По този начин може да се добива изобилие от евтина и здравословна, не изкуствена храна, а такава, с каквато сме свикнали. Този нов и неизчерпаем източник на храна ще бъде от неизчислима полза за човечеството, и по този начин ще добави неимоверно към човешката маса. Скоро, надявам се, светът ще бъде свидетел на зараждането на индустрия, която в идните времена, вярвам, че ще стане толкова значима, колкото е желязната.

680
* В текста няма излишни части, прескачането и диагоналното четене е крайно непрепоръчително.  Бих болднал всичко, но така ефектът от форматирането би се обезсмислил. Затова ще болдна само най-критичните за смисъла неща.
* Формулите не са нужни за разбирането на текста; на картинки са, защото символите са гадни за писане.







Из "Енергия от вакума - концепции и принципи", Том Биърден, 2002г

6.4 Някои интересни магнитни процеси

В литературата има поне около 200 магнитин ефекта, и само по половината от тях има добро разбиране. От другата оставаща половина, някои са частично разбрани, а някои въобще не са. Изследователят на системите с КПД>1, интересуващ се от магнитни системи, ще има полза да се поинтересува от науката за магнитни материали {422a-422c}, познатите магнитни ефекти, и особено онези магнитни ефекти, които са все още аномални, като например онези в авангарда на суперпроводниковите изследвания. Новата ера на спинтрониката {423}, например, напредва бързо и в бъдещето ще окаже влияние върху концепциите за магнитните КПД>1 системи. По-нататък в тази книга не обсъждаме спинтрониката, но поднасяме това бързо развиващо се поле на вниманието на заинтересувания изследовател на КПД>1. 183

   -- 183 За техническа информация, вижте (а) Майкъл Зийс (Michael Ziese) и Мартин Дж. Торнтън (Martin J. Thornton), и екип, Спин-електроника, Спрингер-Верлаг (Springer-Verlag), 2001; (б) Д. Д. Ашалон, Н. Смарт и Д. Лос (D. D. Awschalon, N. Samarth, D.
Loss), и екип, Полупроводникова спинтроника и квантово изчисление, Спрингер-Верлаг, 2001

Няка разгледаме само няколко интересни магнитни ефекта, като реклама на това, което извикваме на вашето внимание.




6.4.2 Многовалентен магнитен потенциал

Конвенционалните системни дизайнери работят с консервативни полета, както е показано на Фигура 6-19. Консервативните полета възникват от моно-валентен потенциал - потенциал, който поддържа една и съща стойност във всяка една точка в 3-пространството, което заема. Представете си търкаляща се топка с маса m, върху овална рампа, както е показано на фигура 6-19, започвайки да се търкаля от точка А и търкаляйки се по дясната страна на трасето. Когато топката е в покой в точка А, ние й даваме лек тласък, до достигане на скорост Vi, добавяйки по този начин кинетична енергия

В точка А, топката има максимална потенциална енергия Ра, поради гравитацията.


Кръгов затворен път в потенциал, описан като А-B-C-B`-A
Линеен интеграл от А около кой да е затворен път обратно в А е консервативен
По пътя А-B-C, работата W(1) може да се извлече от търкалящата се топка
По пътя C-B`-A, трябва да се свърши работа W(2) върху топката, където W(2) = - W(1)

Фигура 6-19 Употреба на консервативно поле (моно-валентен потенциал)


Като започва да се движи надясно заради това, че я бутнахме, топката ускорява заради силата на гравитацията и увеличава кинетичната си енергия, докато не достигне точка С на дъното, където достига максималната си линейна скорост Vc и кинетична енергия Кc в точка С. Промяната (РА-Рс) на потенциалната й енергия от точка А до точка С е преобразувана в кинетична енергия

за точка С.

Продължавайки обиколката по лявата половина от пътя, когато топката се изкачва към А отново, порцията

- от кинетичната енергия на топката в точка С, която беше добавена от силата на гравитацията от А до С - е върната в потенциална енергия Ра. Топката достига най-ниската си кинетична енергия

при А, както и най-ниската си скорост V1. За съвършена система без никакви загуби, след като веднъж е стартирала, топката ще обикаля пистата завинаги, свободно заменяйки потенциална енергия за кинетична енергия и обратно за потенциална енергия. Само че, тя няма да върши никаква външна работа, защото това би представлявало загуби или изтичания на енергия от тази консервативна система. Следователно, топката бързо би стигнала и останала на дъното, ако се вършеше някаква работа, дори и системата да беше "съвършена".

Ако някой се наеме да интегрира промяната в потенциалната енергия във всички моменти от трасето, нетната промяна на потенциалната енергия щеше да е нула. Работата, свършена върху топката чрез увеличаване на гравитацията, за да се увеличи енергията на топката в един полу-цикъл, се взима обратно, когато топкат се изкатери извън тази половина и навлезе в полу-цикъла на отслабващата гравитация. Ако човек интегрира промените в кинетичната енергия по цялото трасе, след като началната скорост и кинетична енергия се породят от външни сили в съвършена система, нетната промяна на кинетичната енергия е нула. Разбира се, лесно се вижда, че топката натрупва кинетична енергия по надолнището, и после връща тази кинетична енергия по нагорнището. Счита се, че тази ситуация предполага консервативно поле и системата няма да произведе нетна енергия, която да се употребява като безплатна работа. ОПределено, идна истинска система почти винаги има някакво триене и други загуби при пробега на трасето {425}, така че топката постепено ще загуби нетната начална енергия, която й е дадена, ще се забави, и в крайна сметка ще достигне покой в точка С, точката от системата с най-ниска потенциална енергия.
 


Фигура 6-20 Полето може да е не-консервативно при многовалентния потенциал

Заряд, циркулиращ в затворена верига, също се движи в регион на консервативно поле по подобен начин. Поради това в такива конвенционални вериги няма излишно нетно количество енергия. От това следва, че човек трябва да подсигури цялата нужна входна енергия, за да обезпечи (прихваната и събирана от веригата), която после изтича към прикачените натоварвания и загуби. За нещастие, половината от енергията, която веригата събира, се инвестира в това да разруши диполния й източник, като по-малко от половината захранва свързаните консуматори. Следователно, такава верига винаги се характеризира с КПД<1.

Сега вижте Фигура 6-20, където правим аналогия с търкаляща се топка по кръгово трасе, в зона на гравитационен потенциал. В този случай, потенциалът има множество валентности А и D в точка A-D, което е една и съща точка (обозначаваме точка във валентността на потенциала, а не точка в 3-пространството, въпреки че може да има много точна приблизителност).

Наближавайки валентност D от точката B`, стойността на потенциала стабилно спада и е много по-ниска точно преди да се достигне точка A-D, отколкото е била при напускането на валентност А. По време на тази фаза, топката трупа кинетична енергия от гравитационния потенциал, и може да бъде използвана за свършването на полезна работа (равна на цялата придобита енергия, за съвършена система). Когато преминава през точка А-D, топката мигновено е отново в точка А вдясно. Акцентираме на това, че "мигновеният скок" на диаграмата представлява безплатно вложение на излишна енергия (асиметрично премащабирана енергия), идваща от околната среда на системата. Това е строго прекъсната система, която прекъсва вътрешното енергийно запазване на системата. Накратко, "топката" мигновено е била "повдигната" (в тази опростена аналогия) обратно в по-висок потенциал чрез безплатно влагане на излишна енергия от външната среда. Основният въпрос е, че се случва приток на потенциална енергия в "системата на топката", безплатно вложена от природата и околната среда. Топката може отново да премине през фазата за "вършене на работа", пътувайки от А обратно до D и отвъд.

Забележете, че това е не-консервативна система, защото продължително получава безплатен енергиен прилив от околната среда. Така че тази система - заради нарушената си симетрия - може продължително да върши работа и да продължава непрекъснато.

Определено, докато се случва това безплатно вложение от околната среда непрекъснато, това е "самозахранваща се" система, напълно вписваща се в законите на физиката и термодинамиката. Тя нарушава равновесната термодинамика, защото системата е периодично извън равновесие с околната си среда. Като последствие, системата може да прояви онези пет магически функции, за които говорихме по-рано. Тя може да прояви:
(i). самоорганизиране (в този случай, безплатно издигане на тази малка топка от ниска потенциална енергия D обратно до висока потенциална енергия A)
(ii). авто-осцилация или себе-ротация (топката ще продължи да обикаля трасето, дори ще върши малко работа, докато го прави)
(iii). да дава повече енергия, отколкото операторът влага в нея (в този случай, операторът въобще не влага енергия, така че енергийният добив наистина е по-голям от вложенията)
(iv). продължително да захранва самата себе си и консуматора си (цялата енергия се влага от околната среда в момента на вложение на безплатна енергия в точка D, за да се предвижи топката обратно в точка А), и
(v). да проявява негентропия.

Това е аналогия за не-консервативно поле и многовалентен потенциал. В случай, при който потенциалът има непродължителни стойности в една точка, като стойността зависи от това дали долавящият заряд ("топката", един вид) е отляво или отдясно на точката, на лице е многовалентен потенциал. Този многостойностен потенциал всъщност представлява заряд потенциална енергия в системата, случващ се свободно, без вложение от оператора. Накратко, това е асиметрично авто-премащабиране, което нарушава условието за симетрично премащабиране на Лоренц.

Всъщност, многовалентните магнитни потенциали възникват по естествен път в теорията на магнетизма, но - глупаво, според нас - теоретиците правят всичко по силите си да минимализират или напълно да премахнат това съображение {426a-k}. Те считат, че такъв не-линеен заряд е смущаващ и проблемен, и че трябва да се отърват от него на всяка цена! Само че, ако нарочно се използава и оптимизира, вместо да се елиминира, наличието на многовалентен магнитен потенциал може да осигури не-консервативно магнитно поле (аналогично на илюстрацията), обхващащо затворено кръгово трасе от постоянни магнити. Многовалентният потенциал представлява нарушена симетрия и води до възникването на не-консервативно поле. 184 В теорията, такава употреба на многовалентен потенциал и следващото от него не-консервативно поле могат да "самозахранват" магнито-двигател от постоянни магнити, действайки като отрицателен резистор, който безплатно извлича и употребява магнитна енергия от нарушената симетрия в енергийната обмяна между системата и активния вакуум.

   -- 184 Във физиката, появата на сила и последващото й действие да извършва работа се счита за природния начин за възстановяване на симетрията в една ситуация, в която симетрията е била нарушена. Както може да се види, нетната сила може да се използва, за да се провежда нещо (например електрически поток) и да се върши работа, по този начин употребявайки излишната потенциална енергия от условието на нарушената симетрия.

Само че, забележете, че многовалентният потенциал представлява точка на остро "асиметрично авто-премащабиране" от страна на веригата, като премащабиращата потенциална енергия идва от външната околна среда. Тя (веригата, бел.прев) изисква някакъв външен процес в обмяната между околната среда и системата да бъде автоматично сезиран в многовалентната точка, така че да има остро и рязко навлизане на излишна потенциална енергия, която да се приеме от обикалящата топка (или от обикалящите заряди в електрическа верига, или от въртящия се поток в една магнитна верига).

Един такъв начин за привикване на такъв внезапен приток на излишна енергия в дадена точка, мигновено, се предоставя от закона на Ленц,

Бел.прев: Проумяване Закона на Ленц

както обсъждаме при двигателя на Уанкел (Wankel). Друг начин е чрез Джонсъновото внезапно привикване на разменната сила, която може мигновено да произведе пулс с енергийна плътност дори няколко стотици пъти по-силен от обичайната полева енергия в дадена точка. Например, представете си, че топката от Фигура 6-20 представлява магнитен ротор в магнитен потенциал, изразен чрез височината на топката над прекъснатата базова линия. Точката (D-A) тогава представлява резултата от това, че системата внезапно е вкарала мигновена разменна сила в точка D, безплатно увеличавайки потенциала и потенциалната енергия на роторната система обратно до точка А. Роторът незабавно е отново повдигнат в ситуацията на стартовата си потенциална енергия в точка А, безплатно, чрез това внезапно и безплатон активиране на разменната сила. Накратко ще обсъдим тази разменна сила, когато говорим за Джонсъновия двигател.


681
Всички теми / Re: Трактат за Свободната Енергия
« -: Октомври 16, 2017, 10:03:01 am »
Вече трябва да сте забелязали, че колкото по-назад се връщаме в историята, толкова по-открито се говори за Своодната Енергия и толкова по-малко религиозни догми и табута има в официалния физичен свят. Освен това, колкото по-назад се връщаме в историята, толкова повече гениални учени и изобретатели има на квадратен километър.

Цитат
...
Получих помощта на няколко научно осведомени господа, които ме подкрепиха в описанието на различните инсрументи, експериментите които могат да се извършват с тях, и принципите от които зависят. Целта, която се преследва, е във всички случаи да се констатират наблюдаваните факти, и да се обобщят само дотолкова, доколкото позволява процеса на откривателското изследване. Теориите, засягащи магнетизма и електричеството в тяхната взаимовръзка, които са обсъждани в научните издания в Европа и Америка, все още трябва да се считат за хипотетични, и са избегнати доколкото е възможно...

Първият наръчник по електротехника, Даниел Дейвис, 1842г

Такова е било настроението на всеки един от великите умове, останали в историята като откриватели и основатели на течения, открития или разбирания, които до ден днешен оформят света ни.

НЕ това, обаче, е духът на съвременния свят. В модерния свят, всичко е догматизирано. Теоретичната физика е превърната в религиозен култ, академичните кръгове са се изродили във фанатични секти и така е била поставена основата на цяла една теоретична наука. Емпиричните действителности са сложени под карантината на цензурата, сякаш са чесън, застрашаващ цял един свят от вампири - не могат да унищожат емпиричния експериментариум, но той може да унищожи много титли, награди, авторитети и кръгове, и въобще - цялата съвременна образователна система. Могат, обаче, да го отдалечат от теоретичната наука, да го превърнат в мит и да индоктринират с лъжи всяко следващо поколение ученици, отблъсквайки ги от това да поемат пътя на науката, вместо това насочвайки ги да стават авто-монтьори, фризьорки, прависти, счетоводители, деловодители, хотелиери и озеленители.

Но всичко това е възможно да се случва, само благодарение на един критичен факт - пълната световна власт на гигантските планетарни корпоративни тела. Корпорациите са големият хищник-победител от историята на близкото минало. На ден днешен не само че разполагат с пъти по-големи годишни бюджети от една нормална държава, но и много от тях се простират на повече от една планета - отдавна най-големите корпорации не се ограничават с пределите на Земята. Тези титани сред Търговските дружества (каквито са всяка държава и съдебна система) абсолютно се разпореждат със света и се грижат за погребването на Истинската наука и заменянето й с ГМО-наука.

Така че... пределно ясно ни е, че ако искаме да се доближим до Свободната Енергия, в никакъв случай не бива да чакаме нови изобретения, защото такива няма да се появят. Тъкмо обратното - трябва да се връщаме назад, назад във времето и да изследваме най-архаичната информация от най-ранните дни на електричеството.

Затова, когато се питах, какъв ли може да бъде онзи електро-генератор, който не натоварва собствената си ос, която осъществява осевото му центробежно въртене, аз се сетих за възможно най-старата информация за нещо такова...




Фарадеевият диск




На картинката виждате първият дисков хомополярен генератор, изобретен от Фарадей. Нека разгледаме какво се учи в основното и средното училище за това изобретение:

Хомополярен генератор е електрически DC генератор (генератор на прав ток), състоящ се от проводящ диск или цилиндър, който се върти в равнина, перпендикулярна на едно униформено, статично поле. Униформено поле означава такова поле, при което потенциалът е еднакъв във всяка една точка от него. Ето какво пише Том Биърден относно униформеното поле -> ТУК, а в литературата думата "униформено поле" е синоним на постоянен магнит, защото всички постоянни магнити (освен ако не са засекретени хай-тек проекти на някои господстващи корпорации, като IBM, които имат магнити, каквито ние цивилните никога не сме виждали и мислим за невъзможни) имат униформено поле.

Когато се върти, между центъра на диска и ръба на периметъра му се създава потенциална разлика, с електрическа полярност, която зависи от посоката на въртене на диска срямо полето, с което е облъчван. Машината е известна и като Униполярен генератор, Акрилен генератор, Дисково динамо, или Фарадеев диск. Волтажът (електрическото налягане) от нея е нисък, например няколко волта при малките модели за демонстрация, но големите генератори, направени с цел научни изследвнания, могат да произведат стотици волтове, а някои системи имат множество генератори, монтирани в редица, за да се произведат дори по-високи волтажи. Те са необичайни с това, че могат да изсмучат от Темпоралната околна среда (от Времето) огромен електрически дебит, понякога повече от милион ампера, защото хомополярния генератор може да бъде така конструиран, че да има изключително ниско вътрешно съпротивление.

Първият хомополярен генератор бил изобретен от Майкъл Фарадей по време на експериментите му през 1831г. Често е наричан Фарадеев диск или Фарадеево колело в негова чест. Това е поставило началото на модерните динамота - тоест, електрически генератори, които оперират, използвайки магнитни полета. Да - това е ПЪРВОТО динамо. Помните ли какво казаха Питър Линдеман и Джон Бедини? - Съвременните динамота вече не ги произвеждат така, както едно време; едно реме, заради динамотата в колите, които през 70те години вече гниеха по моргите, човек можеше да си избере една кола от моргата, която няма критични механични повреди, да я пусне по един склон, за да я съживи, и да продължи да си я кара. Но след 80те години това вече е невъзможно.

Фарадеевият диск бил много неефикасен и не бил използван като практичен източник на енергия, но машината демонстрирала възможността да се генерира енергия, като се употребява магнетизъм и проправила пътя за комутираните динамота (после ще поговорим за това какво е комутатор) за прав ток (DC, direct current), след което и алтернаторите за променлив ток (AC, alternating current)

Фарадеевият диск бил неефикасен основно заради противоположно протичащите електрически потоци вътре в него. Тук виждаме някакво изродско привидение на онова, което познаваме като Закон на Ленц, но в някаква мутирала форма. Въпреки че електрическият поток се създава точно под магнита, този поток обикалял в кръг наобратно, в онези региони, които са извън влиянието на магнита. Вижте горната картинка, за да се ориентирате в това описание. Този противоположен поток ограничава дебита на енергията, поемана от отвеждащите жици, и освен това създава излишно загряване на медния диск. Това означава, че се произвежда хаос и енергията се опитва да избяга. По-късните хомополярни генератори разрешават този проблем, като използват множество постоянни магнити, подредени по периметъра им, за да поддържат стабилно поле по обиколката, което да премахне възникването на обратни електрически потоци.





Това е добро запознаване с Фарадеевия диск... смесица от моята свободна реч и стандартната информация от Уикипедия. Но ние трябва да знаем и още нещо - трябва да знаем ИДЕЯТА, на която се опира, идеята, която е довела до това изобретение. Защото точно тази идея е нещото, което отлично се възползва от магнитното окачване, което на мен ми се искаше да направя на вятърната турбина на Уотърс. Този феномен се нарича:


Фарадеев парадокс




Той се състои в следния емпиричен факт:

Да кажем, имаме униформено магнитно поле (тоест, постоянен магнит), и меден диск. Ако завъртим магнита около оста му, а медният диск остане неподвижен, НЯМА да се гененира електричество в диска. Причината за това е, че ние може да въртим Физическото тяло на магнита, но по този начи нне можем да въртим Духовното му тяло, така да се каже. Полето на магнита остава неподвижно. Хипотетично... ако физическото тяло на магнита не произвеждаше униформено поле, ами ако беше произведено в някаква секретна база на IMB, и ако създаваше поле с многовалентен магнитен потенциал, тогава, просто хипотетично, предполагам, че въртенето на физическото тяло на магнита щеше да генерира ток в диска. За сега, обаче, стандартните магнити не го правят.

Ако, обаче, завъртим медния диск около оста му, а магнита остане неподвижен... тогава по медния диск ЩЕ започне да протича електричество. Посоката на потока е от по-централните части на диска към по-външните периметрални части. Както се движи игличката, четяща една класическа винилова плоча, например.

Само че, вие вече знаете, че има такова нещо като Закон на Ленц. И ако завъртим медния диск над магнита, това ще създаде магнитно триене. Ние успешно ще изобретим и преоткрием магнитните спирачни накладки... и именно поради това магнитно триене, точно както при спирачните накладки при автомобилите, дискът започва да загрява. Това скъсява живота на проводниците, отнема от дебита на произведената енергия, и унищожава животоподдържането на движещата се система. Законът на Ленц Затваря последната страница на краткия, злощастен живот на този робот.



Има един умен въпрос, който може да се зададе тук. Какво ще стане, ако залепим с лепило медния диск за магнита, и ако завъртим и двете едновременно по оста им?

Да... точно така. В медния диск, закономерно, ще започне да протича електричество. Защото независимо, че въртим физическото тяло на магнита заедно с медния диск, ПОЛЕТО на магнита остава "статично", тоест то продължава да има моно-валентен потенциал и да създава такъв ефект, сякаш е статично и не се върти. Това означава, че медният диск все пак ще прерязва "магнитните силови линии", в действителност - ще преминава над зони с униформено поле, и следователно в медта ще се гененира електричество.

Полезното от това нещо е, че ако прекараме една обща ос през центъра на медния диск и през центъра на постоянния магнит, когато тази ос се върти, ще произвеждаме ток, БЕЗ НИКАКВО МЕХАНИЧНО ТРИЕНЕ към роторния елемент (оста). Единственото триене ще бъде от проводящите четки, които отвеждат електричеството от роторната част към статичната мрежа от проводници. По-късно ще говорим как ще преодолеем и това...

Важното за сега е, че ако ние вържем така модифициран Фарадеев диск към вятърната турбина на Уотърс, ще можем да имаме радиално магнитно окачване, само с точково триене и дори без триене при събиращите енергията проводящи четки, защото по-късно ще ви кажа как се премахва това триене.



Ако трябва да съм честен с вас, ще има само един източник на смущения върху магнитното окачване. Смущението ще идва от факта, че така въртящият се ротор ще представлява гироскоп, и, следователно, когато той се върти в хоризонтална позиция, постоянно ще се опитва да се изправи, следвайки Фи-вектора на Логаритмичната спирала. Този ефект на гироскопите е добре демонстриран от професор Лейтуайт -> . Цяла едночасова лекция на професор Лейтуайт за гироскопите можете да гледате -> . По-късно в кариерата си, Лейтуайт изобретява гироскопен двигател, който може да задвижва всякакви транспортни средства на Земята, както и в космоса, без електрическа енергия или пък каквото и да е гориво. Заради това си изобретение той е отлъчен от академичните кръгове на времето си.

И, както виждате, оста на ротора ще стои мирно, само ако оравновесяващият ефект при комбинацията между периметрално високо налягане и ниско, точково централно налягане при конусния нос на турбината компенсира и поема опитите на гироскопа да следва логаритмичния си Фи-вектор. В противен случай, магнитното окачване ще тябва постоянно да възпрепятства тези спирални забежки.

НО! Това отваря други възможности. Гироскопите, както гледахте по-горе, са опитват винаги да поддържат вертикално, изправено положение. Това означава, че така конструирана - реализирана чрез радиално магнитон окачване и Фарадеев диск като генератор, нашата вятърна турбина на Уотърс ще бъде най-стабилна във вертикално положение. Нали така? Замисляме се - къде има вертикални ветрове? - Вертикални ветрове има във въздушните шахти. Например, ако човек има висок комин, който се спуска чак до мазето му, през този комин ВИНАГИ ще духа отгоре-надолу, защото атмосферното налягане в комина винаги е по-високо от това в стаята на мазето.
Ако запалите огън, разбира се, коминът ще започне да дърпа, защото ще действа като въздушна помпа - ще дърпа въздух отдолу, под себе и, ще го нагрява и ще го изстрелва нагоре, което обръща атмосферното налягане по изкуствен, механичен начин.
Само че ние няма да правим камина в този случай. Не - ние ще вградим в този комин турбината на Уотърс. Защото, всичкият онзи вятър, който преминава покрай турбината на Уотърс няма значение... той не удря лицевата й повърхност. Така че, един комин е практичен в това отношение, защото 100% от течението в комина ще се усвоява от турбината.

По този начин, можете да генерирате ток от въздушното течение ВИНАГИ И НА ВСЯКО МЯСТО, дори и географското ви местоположение да е традиционно безветрено. И ще имате една вечна система.

Освен това, когато въздушните течения напускат турбината през страничните й хриле, вятърът там има по-голяма тяга, отколкото е имал при удара си с лицевата повърхност. Майкъл Уотърс споменава това в лекцията си, но не го обяснява. Ще го обясни в патента си, обаче (когато го получи). Получава се така, че самият вятър се явява генератор, и следвайки Фи-вектора на логаритмичната спирала, той допълнително попива енергия от Темпоралната околна среда, и я предава на хрилете на турбината. Така че, турбината на Уотърс ЗАСИЛВА още повече вятъра, който преминава през нея. Интересно, нали?

Всичко това се случва, защото така направена, турбината представлява скачени съдове от Отворени Системи.

И когато е вградена в комин, хрилете й се отбутват от стените на комина, така че това построение придава допълнтелна тяга на машината. И аз съм убеден, че в патента на Уотърс ще се споменава и нещо като метална "яка", която да обгръща хрилете на турбината, за да може да се използва тази придадена скорост на вятъра. Може би ще се създаде проблем с това, че турбината ще ускорява до саморазрушението си. Заложете 5лв на мен, в случай, че се окаже точно така в пълния патент на Майкъл, когато му го дадат. Просто едно мое предположение, като редовен читател на патенти и устройства.

(Има, между другото, такива двигатели, използващи този ефект на геометрично спираловидно ускорение на течностите и газовете. Единият е на Виктор Шаубергер, а другият е на един друг човек, и той работи с масло, а не с вода. Но не искам да отвличам излишно фокуса, така че сега нека продължим, а ще говорим за това по-натам в темата.)





И така, пред мен имаше избор от два много добри варианта...

Първи вариант: Турбина на Уотърс с генератор на Кромри

Предимства:
- проверен е, със сигурност ще стане и ще работи, защото няма изгъзици;
- генерира електричество през 100% от времето, като иска вятър със скорост минимум някъде под 1.6 км в час през поне 5% от времето;
- 12 000 % по висока ефективност на турбината в сравнение с витлова турбина същия размер; няколко пъти по-висока ефективност на безленцовия генератор в сравнение с подобен конвенционален генератор
- особено засилен ефект, когато DC сигналът се прилага спрямо акумулаторни батерии, заради ефектите, описани от Джон Бедини, които се случват в батериите при такъв сигнал; това отваря възможност за преработка на домашна фотоволтаична система по такъв начин, че акумулаторните й батерии да се запазят, а самите панели да се хвърлят, и да се заменят от системата Уотърс-Кромри; това е удобно, защото домашните фотоволтаични системи идват с готово окабеляване и електроника, която е измислена с целта да извършва електроразпределение из дома;
- възможност за инсталиране във вертикално положение в специално направен комин за постоянен вятър, независимо от условията (освен при буря, когато налягането се обръща, въпреки че има специални архитектурни комини за тази цел); в този случай има допълнителна придобивка на енергия заради усвояването на тягата от хрилете (дори да не е в комин или вентилационна шахта, на турбината може да й се изгради външна яка със същия ефект);

Недостатъци:
- постоянната работа означава постоянно триене и постоянно износване, ще е нужна подмяна на лагерите в даден момент, а това изисква източник на лагери - развита индустрия и пазари;
- трудна поправка и производство на ръка извън условията на цивилизацията;
- застрашена възможност за адекватни производство на машината, поддръжка и ремонти в пост-армагедонни условия на Балканите в Европа и света като цяло;



Втори вариант: Турбина на Уотърс с Фарадеев диск за генериране

Предимства:
- радиално магнитно окачване: никакво триене; пренебрежимо точково триене, като при правилна селекция на триещите се един в друг материали износването може да се сметне за пренебрежимо; в случай на износване: елементарна поддръжка и много лесна достъпност на материали;
- в рамките на един човешки живот или едно човешко поколение, това е вечна машина;
- лесна изработка в пост-армагедонни условия в света, при наличност на определен минимум от елементарни инструменти;
- генерира електричество през 100% от времето, като иска вятър със скорост минимум някъде под 1.6 км в час през поне 5% от времето;
- 12 000 % по висока ефективност на турбината в сравнение с витлова турбина същия размер; изключително много електрически дебит (ампери), както е характерно за Фарадеевите дискове, с практично нисък волтаж;
- възможност за инсталиране във вертикално положение в специално направен комин за постоянен вятър, независимо от условията (освен при буря, когато налягането се обръща, въпреки че има специални архитектурни комини за тази цел); в този случай има допълнителна придобивка на енергия заради усвояването на тягата от хрилете (дори да не е в комин или вентилационна шахта, на турбината може да й се изгради външна яка със същия ефект);


Недостатъци:
- теоретичен, непроверен модел, архитектурата може да създаде непредвидени и недогледани трудности при практическата изработка
- не изцяло изчистени противоречия във вътрешната природа на Фарадеевия диск - той вече не произвежда ефект на механично спиране, но причината за механичнто спиране - Законът на Ленц, е все още в сила. Това, че архитектурата на апарата заобикаля механичното спиране на ротора, не отменя факта, че Законът на Ленц продължава да трови Системата отвътре и да я Затваря;
- загряване на генераторния диск (поради наличие на Закон на Ленц в негов мутирал, частен случай);




Казах си, че ако с втория вариант не стане, винаги мога да направя компромис с първия вариант, който ще бъде напълно успешен и просто ще се надявам на най-доброто с него. Така че, спрямо тази логика, добих самочувсвието да се опитам да разбера... няма ли начин Законът на Ленц изцяло да се отмени при Фарадеевия диск?

Разтърсих се, и се оказа, че има такъв начин, разбира се. Всъщност се оказа нещо много вълнуващо:

Тесла не само, че е пречистил Фарадеевия диск от Закона на Ленц... но на всичкото отгоре още в края на 19ти век е изработил Фарадеев диск, който се самозахранва и самозадвижва. Проблемът е, че той е запазил това в тайна, която не е патентовал.


Ние обаче можем в известна степен да проследим тази тайна, защото Тесла е споделил части от нея, вмъквайки я незабелязано в интервютата си и в статиите по различните списания. Ще проследим пътя на тази тайна тук, не защото таим празни надежди за чудеса и магии, а защото тъкмо вървейки по този път, от чисто любопитство и благодарение на Тесла, попаднах на един изключително интересен изобретател и на неговите още по-интересни, патентовани устройства. Накрая на това кратко изследване, се оказах с повишено разбиране, с един доизкусурен втори вариант (турбина на Уотърс с Фарадеев диск) без видими недостатъци, и цял един нов пасивен генератор на Свободна Енергия, с чиято помощ всичкото ми старо знание се подреди в завършено цяло.

Затова, нека прегледаме мистериозните, завоалирани послания на Тесла в публичните му изяви и в някои негови официални патенти. Следва един по-обширен превод, който ще обогати всички ни.

682
Всички теми / Re: Трактат за Свободната Енергия
« -: Октомври 16, 2017, 09:55:39 am »
От това страдат повечето хора от населението на Земята - от мислене с вътрешно съпротивление на мисълта. В окабеляването на мозъка нещата някъде не са правилни. Има някакво неравновесие между еднакви, огледални елементи, което създава вградено вътрешно съпротивление, което действа като спирачка. Поради това, мнозинството от хората се нуждат от постоянен поток на стимуланти - било то битови наркотици, хранителни пристрастия или чисто емоционална зависимост към определени обстоятелства и ситуации. Без постоянно подаване на стимуланти - няма мотивация за поемане на личната отговорност за факта на собствения живот.

Постоянното разсъждаване в условията на вътрешно съпротивление води до развиване на житейския предразсъдък, че животът дължи нещо на човека. Че животът е длъжен постоянно да го снабдява със стимуланти, за да продължава да функционира, след като веднъж е създаден. Цял живот в състояние на вътрешно съпротивление, човечеството не вярва, че човек е създаден със свбоден избор. Въобще не им хрумва, че да си жив, означава, да носиш отговорност за това, че живееш и не че Светът е длъжен да поддържа дадения ти живот, а че човек е длъжен пред Света отговорно да стопанисва получения живот.

Така, битуването в състояние на вътрешно умствено съпротивление Затваря Системата. Човек започва да живее в пашкула на една илюзия за света - в една Матрица. Поради това, че неговият ум започва да представлява Затворена Система (в която всичко, което се опитва да влезе отвън, среща съпротива и в която на всичко онова, което иска да я напусне, му се пречи да го напусне) животът на човека се скъсява. Първоначално хиляди години, жизнената продължителност на поколенията постепено спада до съвременните средни максимуми от 70-80 години - точно както един генератор стремглаво забавя обороти и спира, когато е оставен единствено на собствената инерция, в условия на активен Закон на Ленц.

Така че нещо трябва да се промени в мисленето на човека. Нещо в окабеляването на мозъка му - целият му вътрешен свят трябва да се преизгради и преподреди - за да се върне обратно на Божествената пътека. Но това преподреждане и преизграждане не трябва да стане по кой да е начин - а трябва да стане по ПРАВИЛНИЯ начин. Трябва да се преоткрие, да се преизгради и препострои онзи вътрешен свят, в който Законът на убийственото Съпротивление е неактивен. И на тази идея й викат религия, религиозност. Преизграждане на онзи Вътрешен свят в собствената Вътрешна вселена, който не ограбва живота от мотивацията му да продължава да съществува.





Без повече да се отклоняваме, в търсене на правилното равновесие между източник-посредник-преобразувател, човек започва да изследва апаратите за възприемане на енергия от околната среда.

Трябва да проумеем, че когато става дума за така наречената "енергия от възобновяеми източници", това, че енергията идва от възобновяеми източници, не означава нищо само по себе си.

За да имаме налице Отворена Система, и следователно Свободна Енергия, освен възобновяем източник, на нас ни трябва и подходящ приемник, който да не Затваря Системата поради сподавен дебит или поради ниския си потенциал да възприема дебит от околната среда. Това се отнася не само за "плитките апарати", които бъркат в околната механична среда, но и за "дълбоките" апарати, които бъркат в граничната зона между Времето и Пространството. Нужен е приемникът - независимо дали архитектурно-механичен или чисто пасивно-електротехничен - да бъде адекватен, и да не Затваря Системата.

След като източникът е определен и добре опознат, и след като сме избрали добър приемник на навлизащия отвън дебит, Системата трябва се завършва от КОНСУМАТОРА. "Учените" и "електроинженерите" не разбират това. Ние с вас трябва да проумеем, че НАЧИНЪТ ПО КОЙТО Е КОНСУМИРАНА ЕНЕРГИЯТА ("консумирането" на енергия по-добре да се нарича "преобразуване") ИМА ЗНАЧЕНИЕ. Това е принцип навсякъде в природата - растенията много добре знаят, кога част от тях е отхапана от тревопасно животно, и кога част от тях е откъсната в следствие на механична повреда в следствие на други обстоятелства. И растенията реагират РАЗЛИЧНО, в зависимост от това как са загубили своя част.

Същото е в техниката. Нужно е с вас да си дадем сметка, че всички електроуреди на пазара в момента, достъпни за закупуване от цивилния частен потребител, Затварят Системата.

Малко по-късно ще ви обясня защо е ИЛЮЗИЯ И ЗАБЛУДА, че Свободна Енергия може да се подаде на стандартни електроуреди. За сега просто имайте предвид, че Цялата система представлява: Източник (околна среда) - Посредник (приемник) - Преобразувател (консуматор)... И ВСЕКИ ЕДИН от тези три елемента трябва да Отваря Системата. Не бива да я Затваря.



Наскоро аз открих за себе си идеалния Приемник на енергия от околната среда. Това изобретение напълно задоволява моите намерения, а ще го опиша тук пред вас сега, защото ми е нужно като удобен мост, за да продължим към следващата част от принципите на Свободната Енергия.








Вятърната турбина на Майкъл Уотърс

Разбрах за нея съвсем наскоро от конференцията "Тесла 2016".
Лекцията не е особено задоволителна, а и явно е първата на Майкъл, понеже е ужасен презентатор. Въпреки че приятелите му го рекламираха като "човека с турбината", той казва само две-три изречения (буквално) по този въпрос и почти не го споменава.

По-късно разбрах защо е така. Майкъл всъщност току що е кандидатствал за патент върху този нов вид турбина и той още не му е връчен. Връчването на патент отнема поне около една-две години, а трябва да се има предвид, че патентът му се опитва да защити едни скандални твърдения, в едно от най-експлоатираните полета за енергодобив на "зелена енергия" (от възобновяеми източници) и това би създало силно земетресение на този пазар. Така че патентът му най-вероятно ще се забави известно време и Майкъл просто не иска някой да се възползва от това.

Но лекцията на майкъл я рекламираха и с нещо друго - че щял да ни даде, на нас - жалките, отчаяни лаици, борещи се с чудовищното статукво на Сатанинската световна измама - най-издръжливия аргумент, с който да запушим устата на всеки академичен авторитет, който твърди, че Свободната Енергия е невъзможна. И това си заслужава.

Майкъл разказа, че бил на някаква научна конференция на Националната научна академия на САЩ във Вашингтон... и там, бидейки активист за Свободната Енергия и Отворените Системи, Майкъл си направил устата, вклинил се в дебата и точно когато спора започнал да се разгаря (както винаги), затапил целия симпозиум с един единствен аргумент, срещу който никой не успял да възрази... така че на практика Свободната Енергия негласно била приета за факт от всички на конференцията на Националната научна академия.

И този аргумент е енергийната плътност. Майкъл атакувал, както казва, "най-фундаменталното религиозно вярване в науката" - енергийната плътност - но не получил нито един отрицателен отговор, просто съгласие, примесено с голяма доза шок от страна на множество висши академици и представители на американските университети.




Знаете ли каква е абсолютната дефиниция за една Затворена Система? - Енергийната плътност трябва да бъде константа (постоянна), независимо от мащаба на системата.

Ако имате един литър бензин... десет литра бензин... хиляда литра бензин... Колкото и много бензин да имаме като обем, количеството енергия, което се съдържа в един литър бензин, няма да се промени. Нали? Има логика. така пише във ВСИЧКИ УЧЕБНИЦИ ЗА ОСНОВНО И СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ. Да... ама не...

Ей така. Пише го... но просто не е вярно. На ПРАКТИКА - не е вярно.

Това е просто един предразсъдък във физиката - нищо повече. Стандартната физика твърди и лъже учениците, право в очите: че няма значение колко голям изглеждаш, или колко малък изглеждаш, енергийната пълътност винаги остава една и съща. И това е просто една лъжа.




В действителност... истината на практика е... че всички емпирични наблюдения категорично показват, че енергийната плътност се увеличава, когато размерът се намаля. От химически реакции до ядрени реакции, чак до материя-антиматерия реакции, енергийната плътност РЯЗКО се увеличава с намаляне на размера.

И колкото по-малко бензин се впръсква в двигателя, толкова повече енергия се освобождава от веществото. Бензиновата пара има много по-голяма енергийна плътност от бензиновата струя. И то е факт при двигателите с вътрешно горене. И въпреки всичките емпирични примери навсякъде във физиката, "академиците", "физиците" и "учителите" продължават нагло да повтарят познатата лъжа в учебниците.

На този аргумент от страна на Майкъл Уотърс никой от колегиума на Националната академия на науките в САЩ не можал да се опълчи.

С което Майкъл доказва тезата си - създаването на Затворена Система е невъзможно. Следователно 100% от модерната така наречена "теоретична физика" е един пътуващ цирк, един абсурд.



За нас е важна обратната формулировка - когато една Система бъде Затворена, тя прогресивно започва да се самоунищожава, защото Затварянето на коя да е Система развенчава същетвуването й.








Нека разгледаме новата турбина на Майкъл Уотърс:



Когато става дума за вятърните турбини, ключовият фактор в енергийното им уравнение е повърхността на съприкосновение. Както виждате на картинката, цялата тяга на турбината идва от налягането, което вятърът упражнява върху повърхността й. Нали така?

Да си зададем тогава въпроса - Къде за бога е лицевата повърхност на конвенционалните витлови турбини? Тя представлява приблизително 5% от целия радиус на перката! На практика, единственият вятър, който има смисъл, е онзи, който удря и упражнява перпендикулярно налягане върху витлата, нали така? Цееееелият останал вятър е съвсем безсмислен. Това е лудост.

Майкъл Уотърс прави единственото разумно нещо, и това е да осигури 100% от лицевия радиус на турбината, и да го изложи на 100% от вятърния поток, за да черпи максималния енергиен капацитет на пространството.






Следващият въпрос е защо витлата - или по-точно хрилете - са под такъв ъгъл и защо е добре да имат тази леко извита форма.

Отговорът не е логическо заключение, а е по-скоро директно емпирично наблюдение. Наблюдавайте какво се случва, когато права водна струя удря равна, гладка, перпендикулярна повърхност:






Водата, когато й се предостави свобода, не се отклонява никога под прав ъгъл, когато пада върху перпендикулярна повърхност. Тя се отклонява по Фи-вектора, а Фе-вектора, както знаете, е още по-добре видим в питата на слънчогледа.

Още от средновековието са налични уравненията за изчисляването на Логаритмичната спирала и не е проблем спиралния логаритмичен вектор да се предвиди математически с абсолютна точност.







Логаритмична спирала // Архимедова спирала

Логаритмична спирала, равноъгълна спирала или спирала на растежа е себе-подобна крива, която често се среща в природата. Логаритмичната спирала за първи път е описана от Декарт (31 март 1596г – 11 февруари 1650г) и по-късно е изследвана в дълбочина от Якоб Берноули (един от многото известни математици от рода Берноули, 6 януари 1655г - 16 август 1705г), който я нарекъл "Spira mirabilis", Чудната спирала. Якоб Бернаули искал такава спирала да бъде гравирана на надгробния му камък, заедно с фразата "Eadem mutata resurgo", "Въпреки че съм променен, ще се въздигна/възникна/възкръсна същия", само че, поради грешка, на камъка му вместо това била гравирана Архимедова спирала.



Няма какво повече да кажа за турбината на Майкъл Уотърс... не и преди официално да му връчат патента, където със сигурнос тще пише повече неща. Явно, понякога е добра идея централното лице да представлява идеално оформен конус, както се вижда на горната снимка (алуминиевата турбина). На мен това ми говори за вортексна тръба - друго много класическо изобретение, служещо за дистилация на два обема течност или газ с различни температури... но не искам да правя публикацията излишно тежка.

Наоколо имах два видео-материала, за които Майкъл Уотърс е съдействал, които демонстрират колко по-ефисна и колко по-чувствителна е неговата турбина в сравнение с конвенционална перка... но за огромно съжаление не мога да ги намеря сега и нямам време повече да ги търся. Но можете да разсърфирате в YouTube.com, има доста репликатори. Имайте предвид, че Уотърс твърди, че неговата турбина се завърта дори и тогава, когато скоростта на вятъра е по-малка от 1.6 км в час.

В стремежа си абсолютно да се запозная с най-авангардните принципи на турбините, изрових най-популярните патенти по въпроса. И, както знаете, една от най-популярните турбини в света и до ден днешен е водната турбина на Тесла.

Ако прочетете внимателно патента на Тесла за водна турбина, ще стане ясно, че изключително високата й ефикасност се дължи именно на това, че тесла се съобразява с Фи-вектора на водните микро-поточета, които предпочитат да се плъзгат между две повърхности под траекторията на логаритмична крива. Тесла обосновава силата на турбината спрямо налягането на входящата вода чрез изменението на траекторията на логаритмичната крива, която водните молекули предприемат.



http://teslauniverse.com/nikola-tesla/patents/us-patent-1061206-turbine

Този линк, между другото, към сайта "Вселена Тесла", е страхотно полезен. Тесла има патенти за всиииииичко, което може да ни потрябва в тази тема. Аз не виждам никаква причина човек да ползва други електроуреди, а не тези на Тесла, като допълнение към системата за Свободна Енергия, на която се е спрял. Скоро ще се върнем към този сайт.

За сега, важното тук е, че Тесла е патентовал супер-ефикасна водна турбина на принципа, че при съприкосновение с твърда повърхност, микро-потоците на водната струя избират да следват Фи-вектора на логаритмичната спирала. Това се е случило на 17 януари 1911г. През 2016г, 100 години по-късно, Майкъл Уотърс се опитва да патентова вятърна турбина, разчитаща на същия принцип - използване на максимално контактна повърхност със струята под налягане (точно като Тесла), и използване на Фи-вектора на логаритмичната спирала на въздушните микро-потоци (също като Тесла).






Добре.

Да кажем, че сме се спрели на нашия Приемник от Източника на възобновяемата околната среда. Да кажем, че това ще е - турбината на Майкъл Уотърс.

Този приемник сега следва да ми генерира електричество. И аз разсъждавах за всякакви варианти на безленцови генератори, които да се вържат към тази турбина. Вие веднага разбирате, че турбината на Уотърс може, и ТРЯБВА, да се върже към безленцов електро-генератор, например генератора на Кромри. Получава се чудесна комбинация, защото вятърът е нещо непостоянно, както знаем, а пък генераторът на Кромри, бидейки безленцов, запазва инерцията си много дълго време поради липсата на вътрешно, вградено магнитно триене.

Така че комбинацията между тази турбина и генератора на Кромри например е много добра, защото тази комбинация ще се нуждае от вятър само 5% от времето... за да генерира електричество през 100% от времето. Ето ви една хубава идея. Бих гласувал за нея всеки ден.





Само че исках повече. Ако мога да намеря поне един недостатък в генератора на Кромри, това е, че има триене в лагерите. Аз не съм привърженик на триене в лагерите. Според мен, от много десетилетия на човечеството му е известно как да прави изцяло магнитни окачвания, и радиално и аксиално, без абсолютно никакво механично триене.

Когато седнем да помислим, лесно ще разберем, че не можем сами да си произведем лагери без заводи. Заводи, това ще рече развита индустрия. Замислете се, че в случай на Армагедон и затриване или влошаване на цивилизацията, първото нещо, което ще усетим като остър недостиг, след като индустрията се срине или се върне векове назад, ще бъдат лагерите. На практика, те са единственото решение, чрез което имаме сравнително функционална осева ротация в механиката. А всяко решение, което е единствено и незаменимо, е равносилно на отчаяна позиция.

И преди, на други места, бях изровил материали за пълно аксиално и радиално магнитно окачване. Става дума за "магнитната яма" на Николаев. Лошите новини са, че не е имало нищо ново по въпроса оттогава насам.



Така че, ще направя компромис - така разсъждавах. Да кажем... ще вържа турбината на Уотърс към генератора на Кромри, и ще заменя лагерите от аксиално точково триене (отпред и отзад) и пълно радиално магнитно окачване.

Ето как се прави, на долното видео:




При ос от подходящ материал, точковото триене в стъклена повърхност ще е вечно (няма да има износване). Вярно е - турбината ще е свободна и ще е способна на поклащане. Само че тя ще е стабилна, знаете ли защо? - Заради конуса в централната й лицева повърхност. Заради комбинацията на въртене с конусовидна лицева повърхност, самият вятърен поток ще стабилизира турбината.

Ох... не исках публикацията да става тежка... но ще трябва. Ще обясня защо вятърът ще я стабилизира.


Когато нещо изпитва налягане от всички страни, това е формула за неравновесие. Като да стискаш сапун в шепи - той постоянно ще се опитва да избяга и рано или късно ще успее. При центробежните и при центростремителните сили е едно и също.

Успешната формула за стабилизиране е да има наличност И НА ДВЕТЕ - и на центробежно движение, и на центростремително движение. Не е нужно да са в пропорция 1:1, всъщност противоположното напрежение трябва да е налично само в малка степен, за да се постига стабилизиране.

Когато вятър (или вода) духа циклонно към конусовидна повърхност, това се нарича Вортексна тръба.



Просто напишете "vortex tube" в Гугъл -> Изображения, има много картинки. Избрах тази, защото стрелките личат добре.

Вортексната тръба e изобретена през 1931г от френския физик Джордж Ж. Ранк (Georges J. Ranque) Германският физик Рудолф Хилш (Rudolf Hilsch) подобрява дизайна й и публикува широко разпространен документ през 1947г относно устройството, наричайки го , буквално Wirbelrohr - вортексна тръба. Така, Вортексната тръба, позната и като вортексна тръба на Ранк-Хилш, е механично устройство, което разделя компресиран газ на топъл и студен поток.

Когато един обем газ придобие вортексна динамика, по-топлият обем от него отива в периферията на вортекса, а по-студеният обем от него се концентрира в сърцевината, близо до централната ос на вортекса. В края има нещо като клапан - конусен отразител, по периферията на който е отворено. Така, топлият обем на газа праминава, но студеният обем на газа се отразява от конуса, прави тороиден завой, и се обръща наобратно, през централната кухина на газовия вортекс, и излиза от другата страна на тръбата.

Това означава, че ако вдухате въздух със стайна температура във вортексната тръба, например 20 градуса, щу разделите този въздух на два обема - единият ще е с температура 30 градуса, а другият ще е 10 градуса. (Грубо казано, разбира се).

Разбирате, че това е изключително полезно и гениално механично устройство. Ще се върна на него по-късно в тази тема.



Но нас в случая ни интересува друго. Интересува ни това, че по цялата лицева повърхност на турбината на Уотърс ще има високо налягане, и то ще се използва за генериране на нужната инерция за генератора на Кромри... Но точно на върха на конусовидната повърхност ще има НИСКО налягане... заради онзи газов тороид, който се образува, когато по-студеният въздух обръща посоката и създава ВСМУКВАНЕ на върха на конуса.

И точно заради този ефект въпросното полу-магнитно окачване, с точково аксиално триене, всъщност ще бъде много стабилно. А триенето ще е почти несъществуващо. Ще имаме налице една доста вечна машина. Но най-важното е не само това, че няма да има износване, заради това че няма да има лагери, ами това, че ДАЖЕ и машината да се счупи, на нас няма да са ни нужни лагери, за да я поправим. Тоест, поддръжката на тази машина не зависи от развитата индустрия и е добро решение във времената след края на света например...



Имаше само един проблем... както си разсждавах...


При такова окачване, генераторът на Кромри НЕ Е най-удачният вариант.

Не ме разбирайте погрешно - това е една прекрасна система! Системата от турбината на Уотърс и генератора на Кромри е система, която има нужда от вятър през 5% от времето, за да произвежда електричество през 100% от ремето... произведената електроенергия, доколкото зависи от турбината, е 12 000 % повече от перкова турбина със същите размери, а доколкото зависи от генератора - още няколко пъти повече от който и да е конвенционален електро-генератор с погрешно впрегнат Закон на Ленц. И на всичкото отгоре от тази система ще излиза точно онзи особен DC токов сигнал, който почти по магически начин възкресява от гроба всички видове провалени акумулатори. Единственото което остава, е да вържете тази система към батерията от акумулатори на една стандартна фото-волтаична домашна система, само че без фото-волтаичните панели, които трябва да отидат в кофата, а вместо тях батерията от акумулатори да осигурява електроснабдяване на дома от вашата самоделна Уотърс-Кромри система!

Това е наистина великолепно решение!




Работата е там... че аз просто имам фобия от лагери. Ако на вас не ви е проблем да ползвате лагери и постоянно да мислите за тяхното износване, тогава би трябвало да сте доволни.

Чел съм за Тесла, че той си представял функционирането на машините си с такава точност, че на ум можел да определи износването на лагерите им, в каква степен ще е и след колко време. Имам чувството, че ей такава фобия ме тресе. Затова на мен това не ми е достатъчно.



И в този ред на мисли - не, генераторът на Кромри не е добър вариант, защото странично разположените магнити в него постоянно ще упражняват дестабилизиращ натиск върху радиалното магнитно окачване на роторната ос. Проблемът е, че радиалното магнитно окачване, поне както е реализирано в този си елементарен вид, разчита на странично разположени магнити. Странично, магнитите са много по-слаби, отколкото директно пред лицата на полюсите си. А нужните постоянни неодимови магнити, които излъчват енергия към генериращата роторна част, са разположени с лице към нея. Те ще влияят много по-силно на оста, отколкото радиалното магнитно обезпечаване, и ще създават много силни смущения. Дори не съм сигурен дали това магнитно окачване е възможно при това архитектурно положение на генератора.







Така че си зададох простия въпрос - Трябва ми безленцов генератор, който да е съвместим с осевото въртене, без да го смущава, кой ли може да е този генератор?

Така попаднах на едно друго устройство за Свободна Енергия...

683
Всички теми / Re: Трактат за Свободната Енергия
« -: Октомври 16, 2017, 09:44:06 am »
Ще започна с малко предварителна информация...


ОГЛЕДАЛНИ НАМОТКИ


На английски думата е "bucking coils", тоест ритащи намотки, или намотки, биещи къч, както един кон или копитно животно рита назад със задните си крака.

Някои от вас определено няма да повярват на това, което ще прочетат тук. Това е нещо, което от една страна е толкова елементарно, толкова тривиално и добре познато, то си е направо факт от 10-ти клас, от гимназията... но едновременно с това е сложно, в една много особена светлина. Нещо, което хем заслужава да се опише подробно, хем от друга страна подробното му описание буди смях... просто защото е важно, но е толкова просто всъщност.



Вие вече познавате Закона на Ленц и вече сте наясно с проблемите, които създава и защо има неща, свързани с него, които трябва да се избягват, ако искаме да имаме Свободна Енергия.

Вижте горните намотки.

Както се вижда, това са огледални намотки. За да разберете какви полюси създават, когато през тях протича електричество, ползвайте следната картинка:






Човек веднага ще си помисли, че това е същото като да има една цяла, дълга намотка. И точно така го правят "електроинженерите" и точно на това мнение са "учените" - вместо две намотки, огледални една на друга, те правят една цяла, дълга намотка. И именно това е грешката.

Защото тук става дума за индукцията. Знаете, че когато се създаде един електро-магнит, има известен обратен ефект. токът протича през медния проводник, и поражда магнитен поток в желязната сърцевина. Да, но този магнитен поток на свой ред генерира електричестов в медния проводник, в медната намотка. И това вторично електричество е в ОБРАТНАТА посока на първоначалното.

Тоест, това е като да глътнете една хапка ядене, но да се задавите и част от нея да се върне в устата. Или да се задавите с таратор, да се изкашляте, в носа ви да дойде сопол, и като се издухате в носната кърпа, да установите, че сополът е парче крастевица.

Това не е Свободна Енергия. Това е едно недоразумение.




Ако обаче намотките бъдат две... тогава с магнитния поток в сърцевината се случва нещо особено. Магнитният поток от първата намотка УРАВНОВЕСЯВА магнитния поток от втората намотка... и в следствие на това електрическата енергия не се задавя в медния проводник.

Тъкмо обратното - забелязва се увеличение на електричеството, било то във волтажа (налягането), било то в ампеража (дебитите), зависи от експеримента.

Кликата на аматьорите-експериментатори няма достатъчно средства, за да изследва магнитния поток в желязната сърцевина на две огледални намотки... но множество репликатори подозират, че нещо особено се случва с магнитния поток. Някои твърдят, че това вече не е магнитен, че се преобразува в нещо друго, например някакъв вид лъчиста енергия (намеци към Тесла). Други репликатори пък смятат, че целия магнитен поток изчезва, защото един вид се "анулира".

Нямам представа каква е истината... само знам, че ВСИЧКИ АПАРАТИ ЗА СВОБОДНА ЕНЕРГИЯ ИЗПОЛЗВАТ ОГЛЕДАЛНИ НАМОТКИ.

Всички.

Пълен наръчник за Огледалните намотки можете да намерите тук, в този безплатен документ -> http://www.hyiq.org/Downloads/Guidelines%20to%20Bucking%20Coils.pdf



Сега по-скоро искам вече да продължавам с основното...




Генераторът на Кромри

До генератора на Кромри се стига лесно - просто трябва да прочетете Наръчника за напреднали на Джон Бедини. Там е обяснено всичко важно за предисторията на този генератор.

Повече за него се говори в лекцията на Питър Линдеман от конференция "Тесла 2016", казва се (Отвъд Наръчника за напреднали), пишете ми, ако искате да ви я пратя.





Както обяснява Питър Линдеман... Кромри патентовал един много интересен ефект.

Той занесъл тази постановка в патентната комисия, и им казал така:

Най-вдясно е малък електромотор, елемент 111. Следва, върху оста му, прекъсващо коляно, което го разкача от оста, елемент 118.

По-вляво следва същинският обект на патента на Кромри, същинският генератор. Той представлява две железни пръчки върху оста, с намотки върху тях, и те се въртят заедно с оста. Отгоре и отдолу на тях има П-образни магнити, елементи 109. За удобство, те са представени като електро-магнити, но Кромри подчертава, че няма никакво значение, и те могат да са и постоянни магнити - например, неодимови.

Когато двете железни пръчки се въртят между тези два магнита, в намотките върху железните сърцевини се генерира ток. Този ток се събира от четки - ако проследите жицата, ще видите, че тя отива до два медни пръстена отляво и отдясно на генератора, и тези медни пръстени се търкат в проводящи четки. Така се събира тока от въртящата се ос.

Токът се отвежда към измервателни уреди. Онзи елемент, 122, онези квадратчета - това са просто крушки. А пресечените на кръст намотки представляват просто ом-метри... или ампер-метри... не запомних. А и няма никакво значение. Те не са част от машината, абстрахирайте се от тях, все едно ги няма. (онези по-вляво също)

По-вляво следва голям маховик. Някакво голямо колело. То служи за запазване на инерцията на въртене, и за да може въртенето и оборотите да се следят по-добре, а и за да може генератора да се завърта до висока скорост чрез засилването на този маховик, не само с малкия електромотор най-вдясно.

Най-вляво е монтиран стандартен, напълно конвенционален електро-генератор. Например динамо, от най-разпространените видове динамота.





Демонстрацията е следната:


Кромри включва електромотора, и с негова помощ маховика развива максималната си скорост. Генераторът на Кромри се върти, и стандартното динамо също се върти.

Първо... генераторът на Кромри генерира забележително повече ток от стандартното динамо. Но това не е интересното...


Интересното е, когато Кромри разкача електро-мотора от колянната става... и оста вече е освободена от тяговата сила. Маховикът спира след броени секунди, тъй като, както знаете, в стандартните генератори и динамота има електро-магнитно триене - Законът на Ленц.

Стандартна физика. Всичко е нормално.



След това Кромри отново, с помощта на електро-мотора, развива максимална скорост на маховика. И двата генератора се въртят и генерират ток - неговия, и стандартното динамо.

Тогава, заедно с електро-мотора най-вдясно, Кромри изключва и стандартния електрически генератор, динамото, най-вляво.

Сега генераторът на Кромри е оставен да се върти сам на оста, заедно с маховика, без нищо да му придава допълнителна инерция.

Генераторът на Кромри се върти... и се върти... и продължава да се върти много минути. А спирането му е толкова плавно, че забавянето на големия маховик наподобява нормалното отмиране на инерцията на един пумпал, който се бори единствено с въздушното триене и неизбежното триене в лагерите.



Защо?

- Защото в генератора на Кромри няма Закон на Ленц. Там няма електро-магнитно триене, както го има в стандартните обикновени генератори.



Къде е тук Свободната Енергия?

- Много просто. За да произвежда ток, стандартното динамо се нуждае от постоянно инвестиране на инерция, през 100% от времето. За да произвежда ток, генераторът на Кромри се нуждае от инвестиране на инерция само през 5% от времето.

Това означава, че генераторът на Кромри се нуждае от механично въртене само през 5% от времето.

Защо? - Защото той не унищожава дипола. Ленцовият обратен енергиен поток Затваря Системата, но Ленцовият обратен поток при тази машина е заобиколен. Тази машина, този вид генератор, така направен, не унищожава отворения Портал, през който Времето се превръща в Енергия и навлиза в проводниците. Затова генераторът на Кромри продължава да се върти БЕЗ ВЪТРЕШНО СЪПРОТИВЛЕНИЕ - той не извършва постоянната работа по отваряне на Енергийния Портал.



На всичкото отгоре... количеството ток, генерирано от генератора на Кромри, е предостатъчно, за да задвижва собствения си електро-мотор през 5% от времето.




Къде е "магията"?






Огледалните намотки. Джон Бедини и Питър Линдеман докладват, че ако генераторът на Кромри се построи по друг начин, например ако вместо отделни, огледални намотки, се сложат цели, продължителни намотки, от край до край на всяка пръчка... генераторът СПИРА да демонстрира онова, което е защитено в патента, е започва да се държи досущ като съвсем обикновен електро-генератор.

Запомнете това, ще ни трябва по-късно...




Питър Линдеман обаче не започва, откъдето започнах аз сега (от Огледалните намотки). Неговият увод в лекцията е друг, и ще ви го преразкажа.


Питър започва да разказва за едно време, когато двамата с Бедини били млади. Характерно за онези времена било, че ако човек намери изоставена кола някъде, потънала в треволяци и цялата ръждясала, или пък ако реши да извади кола директно от някоя автоморга, човек можел лесно да я приведе в движение отново.

Трябвало само да я качи на някой хълм, и да я пусне да се търкаля надолу. Когато стигнела подножието на хълма, акумулаторът на колата вече щял да бъде напълно годен да направи контакт и да я пали без проблем... и човек можел да си кара бракмата, докато не се счупи нещо основно по двигателя.

Защо било това възможно? Защото в миналото динамотата се произвеждали различни. Динамотата в колите, произведени преди 70те години, които зареждали акумулаторите, излъчвали особен електрически сигнал.

Те излъчвали пулсирано електричество - права DC черта (прав ток), завършваща с внезапен и силен волтов импулс. Тоест, на всяка DC квота електричество имало нещо като хлъцване, волтажът на DC импулса изведнъж скачал до небето за много кратък миг. Сигналът, с други думи, бил нещо като прекъсната линия, като всяко протичане на ток завършвало с един остър шип.

Този специфичен електрически сигнал съживявал и най-умрелия акумулатор, а ако мъртвеца се зареждал всеки ден с този сигнал, той дори се връщал към оригиналното си производствено състояние, дори се представял с няколко процента по-добре от производствените характеристики, описани на етикета му.

И така... след време... Бедини разработил неговата зареждачка за акумулатори, чиято основна цел е да постигне точно този висок волтов импулс, и да го подава на акумулатори.

Знаете ли кое друго нещо генерира точно такъв импулс?



Генераторът на Кромри.

Сигналът от него е именно права, накъсана DC черта, като всеки залп завършва с много висок волтов импулс.

Така че генераторът на Кромри е DC генератор. Което аз намирам за интересно.





Когато прочетох всичко това, веднага се замислих, "Виждал съм някъде тези огледални намотки...". Това не е нищо особено де, защото ВСИЧКИ апарати за Свободна Енергия имат огледални намотки, има си хас да не съм ги виждал преди. Но в схемата на Кромри имаше нещо особено, нещо специфично.

В неговата схема виждах Подковата на Лийдскалнин.



"Държачът на вечно движение" на Лийдскалнин е просто различна архитектурна реализация на железните пръчки в роторната част на Кромри.

Най-особеното при тази Подкова са импулсите. Както сте прочели в линка, един мъничък електрически импулс е достатъчен да залепи Пазителя на Подковата много силно за нея. Винаги съм си мислел, че това са несъразмерни неща - механичният/гравитационният, ако щете, еквивалент на този импулс от малка АА батерия просто не отговаря на количеството електричество. Винаги съм си мислел, че трябва да има начин този механично-гравитационен еквивалент да може да се обърне в своя истински електрически еквивалент. Тоест малкият импулс от АА батерийката да бъде разгърнат в някакъв сериозен и мощен електрически импулс (КПД>1).

И има такъв начин.

Преди да стигна до него, ще трябва да разкажа за още няколко неща...

Например - как попаднах на Наръчника по електротехника от 1842г.

Важно е, защото попаднах на този учебник, докато се опитвах да намеря повече информация за Лийдскалнин. Както знаете, Лийдскалнин е обичал да виси в библиотеката на щата, в който се намирал. Забравих коя точно беше... Но Лийдскалнин умира през 1951г. Това е цели 100 години след написването на първия Наръчник по електротехника.

Така че, ясно е, че лийдскалнин е ЧЕЛ този наръчник. Нещо повече - тази Подкова, Държачът на вечно движение, както той го нарича, не е негово откритие. Това е описано в наръчника, и вече съм го превел -> ТУК. (фигури 50, 51 и 53)

Така че ясно е, че това нещо, което съвременните професори в университетите не могат да обяснят (а някои твърдят и че е невъзможно) е всъщност част от стандартния експериментариум още от зората на електричеството през 19ти век. И Лийдскалнин го е открил там, в тази книга, в щатската библиотека, и го е използвал.

Нещо повече: ако се загледате в КОРИЦАТА на този първи наръчник по електротехника... ще видите, че тя е стилизирано обрисувана с някаква шарка - именно енигматичният символ за магнетизъм на Лийдскалнин.


Така че... това не е просто символ на двата вортексни полюса, върху граничното лице между средата на Пространството и средата на Времето. Това е кодирано послание, което Лийдскалнин отпраща към хората от съвремието си, и посланието гласи - "Прочетете тази книга!"






Но всичко това настрана за сега...  Моят централен въпрос беше, как пълноценно да използвам този вид безленцови генератори (така се наричат в литературата), които нямат вътрешно електро-магнитно съпротивление, за да си задоволя собствения интерес. Постоянно измислях всякакви схеми за впрягането им към някакъв източник на движение, защото не е толкова лесно една система да се самозахранва. Аз първо не съм инженер, второ не съм електроинженер, и трето възможностите ми да правя неща са ограничени, защото нямам машини и нямам пари за достатъчно инструменти.

Освен това... имам и други, лични съображения, поради които ми е нужна наистина проста машина. Много по-проста от москвич или калашник.

Има много, много варианти, но аз постоянно търсех съвършеното решение, търсех идеалното нещо. Все още го търся, в известен смисъл.. но това ми търсене ме отведе до следващия епизод патентовани изобретения.

684
Всички теми / Re: Трактат за Свободната Енергия
« -: Октомври 16, 2017, 09:43:38 am »
Преди да продължим... тъй като следва да говорим вече много конкретни работи... искам да приключа с една кратка вметка.



Понеже това е форум за конспирации, мистика и езотерика, и поради това някак си технологичната тема никога не е намирала по-широко и задълбочено внимание в тукашната аудитория (освен в мое лице), искам да ви обърна внимание на ЗНАЧЕНИЕТО на тази конкретна тема. Понеже това се очертава да бъде най-конкретната ми авторска тема (не директен превод) по въпроса, искам да знам, че в даден момент съм обърнал внимание на читателите къде точно се нарежда тази информация в йерархията на нещата.

Винаги съм повтарял, че не може някой да отрича технологичната тема, но да твърди, че разбира от религии и езотерика; не може някой да отрича религиите и езотериката, но да твърди, че разбира от техническата тема. Когато дълбоко проумеете поне част от едното, ще започнете да разбирате малко от всичко останало. Китайците имат такава поговорка - че ако човек знае всичко за едно единствено нещо, той ще разбере всички други неща.

Максималната широчина не води до никъде, тя води единствено до объркване и възникване на въпроси, защото без да има достатъчна дълбочина, взаимовръзките между елементите липсват, невидими са. Постигането на максимална дълбочина води до усвояването на максималната широчина.




Затова насърчавам всички ви да се задълбочите заедно с мен в тази техническа тема, за да откриете за себе си взаимовръзките между нещата. Обясненото и разказаното до тук Е езотерика, то Е духовност. И то Е една конспирация. Само че езотерика, духовност и конспирация, разсъблечена от субективните сценарий и диви интерпретации. Това са нещата такива, каквито са, без непрогледния елемент на налудничавите метафори.

Убеден съм, например, че повечето от вас много добре разбират, че демонстрираното на горното видео относно полярностите всъщност представлява не само двата полюса - плюс и минус - но представлява също така и демонстриране на чакри. Прегледайте го отново:





Както виждате, това са чакрите на тялото. В случая - само две. Но в случая на тялото са множество - 7 главни и система от множество по-малки. И всички те са свързани с вортексни канали в определена последователност, йерархия и система. Тоест - всички те са скачени съдове, както навсякъде сте чели и както добер знаете от личен опит.

Сега обаче, чрез този физичен пример, човек лесно може да си даде сметка и за друго - къде се намират чакрите? Задавали ли сте си някога въпроса, какво се случва, когато се ампутира съответния орган или жлеза, която се свързва с определена чакра? Изчезва ли чакрата? Повечето от вас ще кажат, че не, защото тя се намира другаде - в аурата, да кажем, или в емоционалното тяло, например, или нещо такова. Но сега вече е ясен точният отговор - чакрите се намират на границата между двете среди. Не само това, но е ясно и друго - ако нямаше две среди, тогава чакрите нямаше да ги има. Единственият начин да съществуват, щеше да бъде вортексният тунел да срещне двата си края, за да образува затворен пръстен.

Това лесно ще ви отведе до отговора на други въпроси - как изглежда тялото на съзнанието, когато то се потопи в хомогенна среда и е далече от нейната граница? Отговорът е, че то може да изглежда само по един начин - като пръстеновиден тороид под някаква форма. Иначе не може да го бъде.

Дава се отговор на въпроса - когато човек спре да бъде човек... тоест, той спира да бъде човек още щом остави физическото си тяло, но да кажем, че стане нещо още по-различно от това... тогава какво е? - Отговорът е, че той се превръща във Време. Всяка енергия, когато спре да бъде енергия, се превръща във Време. И това се обяснява не само тук, в тази тема, това се обяснява още в предишната ми, не-авторска тема-превод за Резипрочната система.

Става ясно и коя е тънката граница между двете среди, между Времето и Пространството - това е скоростова граница (тоест граница, която е величина) и е скоростта на светлината. С други думи, една душа се превръща във Време, когато достигне определена величинна граница.



И така нататък. Можете да разберете много от нещата, които липсват като оригинално обяснение в полетата на религията, езотериката и конспирациите, където са облечени с двусмислени, нееднозначни, неконкретни и объркващи метафори и описателни приближения. Стига да поддържате концентрацията и вниманието си на ниво в тази тема, можете да разберете много истини за нещата.



След тази вметка, нека сега се задълбочим в някои конкретни апарати и системи и да поговорим как действат, каква е предисторията им, как се сглобяват с други от рода си, и прочие. Много от тях ще приличат на части от човешкото тяло. Други пък ще напомят за процеси, които се случват в психиката на човек. така че поддържайте възприятията си отворени и се старайте да извличате пълния смисъл от този технически обзор... или по-скоро разказ за истинската Свободна Енергия, така както присъства около нас на една ръка разстояние.

685
Всички теми / Re: Трактат за Свободната Енергия
« -: Октомври 16, 2017, 09:32:11 am »
Ще ми се да спомена и да разкажа основното за някои много интригуващи изобретения, но те са по-сложни, и за да разкажа за тях, трябва да обясня много други неща. Иска ми се, например, да разкажа за двигателя на Едвин Грей, патентован през 80те години в САЩ, защото не само, че двигателят му е източник на Свободна Енергия, но и демонстрира качества на електрическата енергия, които "учените" смятат за невъзможни.

Например, двигателят на Грей показва, че електричеството може да произвежда и студ в един проводник, по обратния начин, по който произвежда топлина в един проводник. Тук не става дума за термо-двойка от проводници, направени от различни метали. Става дума за това, че както електричеството може да стопи една жица, то може и да образува скреж по нея и дори да я скове в лед, заради влагата в околния въздух. За да се случи това така наречено "студено електричество", обаче, волтажът трябва да е отрицателен.

Конвенционалната наука не само твърди, че студеното електричество е невъзможно, но освен това твърди, че е невъзможно да има такова нещо като отрицателен волтаж. Конвенционалната наука смята, че не може да съществува отрицателно съпротивление, но въпреки това, един от най-влиятелните учени в Америка, за цялата й история, Габриел Крон, работил в тясно сътрудничество с правителството на САЩ на времето си, изобретява отрицателен резистор. Това ще рече материал, който не само не възпрепятства протичането на електричество, но ПРИКАНВА електричеството да протича през него, дори когато няма електрически източник наоколо.



Естествено, всичко това е добре известно на истинските учени, и е отдавна открито, отбелязано и изчислено от истинските учени, бащи на класическата наука. За да разберем студеното електричество, отрицателните резистори и отрицателния волтаж, е достатъчно да прочетем за Пол Дирак...




Пол Адриен Морис Дирак (8 август 1902г - 20 октомври 1984г)

Дирак е бил английски теоретичен физик, с основополагащ принос за ранното развитие както на квантовата механика, така и на квантовата електродинамика. Той е бил Лукасиански професор по математика (особен академичен пост) в Кембриджкия университет, член на Центъра за теоретични изследвания на университета в Маями и е прекарал последните десет години от живота си в държавния университет на Флорида.

Освен другите си открития, той е формулирал Уравнението на Дирак, което описва поведението на фермионите и предвижда съществуването на анти-материята. Дирак споделя Нобеловата награда за физика от 1933г с Ървин Шрьодингер, "за откриването на нови продуктивни форми на атомната теория". Трудовете му също така формират основата на модерните опити за обединяване на Теорията на относителността с квантовата механика.

Приятелите и колегите му го считали за необикновен образ. Алберт Айнщайн казва за него, "Ходенето по зашеметяващия ръб между гениалността и лудостта е ужасно".Математическата му безупречност, обаче, означава, че е считан за един от най-значителните физици на 20ти век.




За да проумеем как така е възможно да има отрицателен волтаж и електричество със студени ефекти, е достатъчно да се запознаем с Дираковата дупка и с така нареченото Дираково море. Това е лесно да се схване от всеки нормален, здравомислещ човек, но поради някаква причина съвременните така наречени "учени" отказват да го направят, може би защото не им отърва електричеството да има много повече и непознати качества, отколкото се смята в заробващия свят на неефективните електроуреди и електроразпределителните мафии.

Няма проблем да преразкажа със свои думи тези въпроси, но това ще отнеме известно време, а и смятам, че новите идеи може да идват твърде в повече и твърде наведнъж на някои читатели.

Затова ми се струва, че е по-подходящо да оставя апаратите, основаващи се на по-любопитните феномени на Свободната Енергия, за по-късно и може би е най-добре да започна с нещо по-достъпно.






Зареждачката за акумулатори на Джон Бедини е един хубав апарат, който може да служи хем за практически цели, хем за учебно показно, защото представлява съвкупност от фундаментални ефекти на Свободната енергия. Разбирането на тези ефекти е ключово за онези читатели, които желаят да проумеят полето на простите апарати за Свободна Енергия.

Как сами да си направите такава зареждачка съм превел тук:

Наръчник за начинаещи

Наръчник за средно-напреднали

Наръчник за напреднали

Можете да откриете много хора в България, които успешно са репликирали това устройство. Бих ви насочил към форума на mazeto.net - форум за свободна енергия.





Няма да преразказвам тези наръчници, защото всеки може да ги прочете сам, достатъчно са достъпни. Искам да обърна внимание, обаче, на най-важните ефекти, които се свързват с наличието на Свободна Енергия.


Те са четири. По степента на тяхната важност:




Важно е да се проумее, че батериите не са буквални, а ПРЕНОСНИ резервоари с енергия. В действителност, батериите не съдържат електрическа енергия, или поне не буквално, не директно. Представата, че батерията е чаша, която се пълни с електричество, е погрешна и невярна.

Батерията, в действителност, представлява химическо състояние. Всяко действие, което разваля това химическо състояние, изтощава батерията; и всяко действие, което възстановява това химическо състояние, я обновява и съживява.




Масовите хора са свикнали да си представят, че зареждането на един акумулатор представлява включването му в електро-преносната мрежа и чакането да минат 12 часа. това, обаче, не е нужно.

"презареждането" на един акумулатор може да представлява и изсипване на електролитния му разтвор, и наливането на нов. Тази процедура може да отнеме и само няколко минути, а не 12 часа. Всъщност... когато се тегли чертата... подменянето на електролита ръчно отнема много по-малко механична енергия от ваша страна, отколкото отнема 12-часовото зареждане от мрежата. Механичният еквивалент на 12 часа зареждане от електро-преносната мрежа е много по-огромен, от механичния еквивалент на ръчното подменяне на електролита в акумулатора.

Следователно, ръчното "презареждане" на един акумулатор е много по-ефикасно от конвенционалното му електрическо "презареждане". С много по-малко изразходвана енергия постигате същия резултат.

Работата е там, че паричната себестойност на електролита е по-скъпа от тази на електрическата енергия от мрежата. Това, както знаете, е нещо фиктивно, защото водата във Венецуела е много по-скъпа от бензина например... така че монетарната стойност е субективна оценка, а не обективна себестойност. И въпреки това е факт, че подменянето на електролита ръчно не е нито финансово, нито екологично изгодно.

Но... какво бихте казали, ако имаше друг начин за възстановяване на химическото състояние на един акумулатор?

Например... какво бихте казали, ако облъчването на един изтощен акумулатор със звук възстановява вътрешното му химическо състояние по акустичен път, в следствие на което изтощеният акумулатор се превръща в максимално "презареден" за минути и то почти без вложение на електрическа или механична енергия?

Какво ще кажете - това не е ли проява на Свободна Енергия?

Презаредили сте един акумулатор безплатно. Тоест... получили сте една пълна чаша, даром от Бога. Сега този акумулатор, който беше празен, след като е бил облъчен от звукова честота за няколко минути, изведнъж е пълен отново. Ако уловите тази звукова честота с антена, ще се види, че звуковите вълни въобще нямат такова количество енергия, с което сега се е сдобил до преди малко празния акумулатор. Тя явно не е дошла от звуковите вълни. Тогава, от къде е дошла?

Не е дошла от никъде. Защото всичко това е една илюзия - НЯМА трансфер на енергия към акумулатора. Защото в него на практика НЯМА енергия, той не е резервоар.

Батерията е една среда, която е важно да е в подходящо химическо състояние. И всичко, което разваля или възстановява това химическо състояние, "презарежда" или "изтощава" батерията.





Джон Бедини не използва звук. Но използва друг метод. Този метод се състои в това, че влияе на йоните, вътре в батерията, които се предвижват от едната към другата й страна. Методът връща движението им наобратно, чрез минимално употребяване на електрическа енергия (защото това е вид електрически импулс), което на практика връща акумулатора към пълноценно химическо състояние на цената на пренебрежителни усилия.





Друг много важен ефект и метод за Свободна Енергия е методът на Хидравличната помпа.

Описал съм как действа Хидравличната помпа на блога си -> ТУК  //очаквайте скоро в Библиотеката на "Апокрифна Академия"//

Не съм превел оригиналния патент на Хидравличната помпа, понеже е безсмислено, това е нещо, известно и добре познато на всеки ВиК инженер. Но съм превел един по-интересен патент, в който става дума за това как един обем с мръсна вода може да се употребява, за да изпомпва чиста вода от чист воден източник. Става дума за това как два обема вода, които нямат връзка помежду си и не се смесват, си взаимодействат така, че без вложение на енергия от наша страна, единият обем да изпомпва със собствени сили другия обем.

Превел съм го -> ТУК  //очаквайте скоро в Библиотеката на "Апокрифна Академия"//

Започнал съм да превеждам и друг патент, свързан с Хидравличната помпа, но съм го оставил за по-късно. Идеята ми е просто да покажа на читателите, че има такова нещо.

Основното при Хидравличната помпа е, че е нужно наличието на първоначален лек наклон или течаща вода. Поради това, повечето хора си мислят, че Хидравличната помпа не може да изпомпва вертикално стоящ воден обем, който не е в хоризонтално движение.

Това не е вярно. Дал съм данните, че такъв патент съществува, и съм превел увода му -> ТУК  //очаквайте скоро в Библиотеката на "Апокрифна Академия"//




Защо говоря за вода?

Защото електричеството много често е сравнявано с вода и електрическите вериги проводници често са сравнявани с ВиК система проводящи тръби. Приликите между двете полета е поразителна. Всъщност, в Класическата електродинамична теория се говори за НАЛЯГАНЕ на електричеството, което е наречено ПОТОК. Чак на по-късен етап електрическото налягане започва да се нарича "волтаж", в чест на Волта, направил открития, свързани с този въпрос и родил едноименната мерна единица за електрическото налягане.

Един от най-известните американски професори - професор Ерик Лейтуайт - сравнява електрическите системи с водни системи в тази кратка учебна презентация от 1968г, изгледайте я:







Тесла е твърдял, че електричеството, освен всичките му известни характеристики, и редом с всички останали негови неизвестни характеристики, също така проявява и ИНЕРЦИЯ.

Ако един електрически поток бъде рязко прекъснат, запушен, в следващият момент системата от проводници понася ефекта от натиска на инерцията, която този електрически поток носи в себе си.

Освен това, казва Тесла, ако разреждането на един кондензатор бъде рязко прекъснато, кондензаторът възстановява част от загубения си волтаж. Ако прекъсването, затапването на електрическия поток, изливащ се от кондензатора, не бъде извършено достатъчно рязко, този ефект няма да се прояви. Само че, ако се направи достатъчно бързо и рязко, кондензаторът се сдобива с частичен волтаж. Тесла обяснява, че това налягане всъщност идва именно от инерцията на електрическия поток.


Джон Бедини използва този ефект като допълнение към ефикасността в акумулаторната си зареждачка. (Какво е кондензатор и как работи можете да прочетете в първия "Наръчник за начинаещи".)



Това ясно показва... че щом във ВиК системите има само задвижваща се помпа, която сама изпомпва вода, използвайки за това инерцията и налягането на самата вода... то очевидно е, че в полето на електрическите системи може да се направи такава верига от електрически проводници, която да действа като помпа, и електричеството да се накара само да протича, задвижвано от собствената си инерция и волтаж/налягане.

Това е важен принцип на Свободната Енергия, защото, както отлично се вижда при Хидравличната водна помпа, той е сигурен признак за една Отворена Система, направена от затворен кръг на проводници.







Друг, още по-важен принцип на Отворените Системи за Свободна Енергия, е Законът на Ленц, защото е директно свързан с вроденото в електрическия поток налягане.

Законът на Ленц гласи, че винаги, когато се генерира електроенергия в проводник, или когато електроенергия се прехвърля от един проводник на друг посредством магнетизиране на желязно ядро (електромагнитна индукция), в Системата възниква ОБРАТЕН, срещуположен електрически поток, който протича срещу първоначалния и по този начин отнема от силата му.

Ум не ми побира защо съвременните "електроинженери" не правят нищо по този въпрос и защо продължават да произвеждат апарати, в които Законът на Ленц действа в ущърб на вложената енергия, възпрепятствайки я и пречейки й да осъществи своя пълноценен кръговрат. По същество - Законът на Ленц е фактор, който Затваря една Система... ако е насочен в грешната посока.

Ако обаче законът на Ленц бъде насочен в неутрална посока, така че да не оказва никакво влияние нито върху генерирането на електрическа енергия, нито върху механичното триене на генератора... и още по-добре - ако Законът на ленц е насочен в ПОДПОМАГАЩА генерирането посока... тогава всеки генератор с лекота започва да проявява признаци на Отворена Система, и следователно развива характеристики на апарат за Свободна Енергия.

За да не развивам сух преразказ, можете и сами да прочетете това в добре конзцентрирано резяме, в две странички в "Наръчника за напреднали", Глава Пет - Проумяване Закона на Ленц






Но най-важният от четирите основни принципа на Свободната Енергия в апарата на Бедини е волтовия импулс.



Добре известно е в конвенционалната наука, че когато захранването на един електромагнит бъде рязко преустановено, по проводниците се възбугда много високо, обратно налягане, волтаж в обратна посока, и този импулс е толкова силен, че изгаря всякаква електроника и електрически компоненти от веригата. А ако този мощен импулс от обратно налягане не намери какво да изгори, за да напусне системата чрез енергийна трансформация в температура, тогава ще напусне системата под формата на искра - мигновена волтова арка, която може да е доста разрушителна.

Поради това, конвенционалните електроинженери са се научили да я потушават, отклоняват, сподавят или по друг начин да се отърват от тази волтова искра, от този обратен импулс, опитвайки се да предпазят електроуредите си от изгаряне. Без въобще да се замислят, че електроуредите им са произведени от собствените им ръце с архитектурен дефект. Затова това са "електроинженери" в кавички.

Нека цитирам абзац от "Наръчника за начинаещи":

Цитат
Оптимизиране на енергийната възвръщаемост

В действителност, "електрическата наука" е съвсем наясно с малката волтова игла, появяваща се в една верига, когато заредена намотка бъде изключена от източника на ток. Този феномен като цяло се счита, че е:
1)  напаст, която
2) може да повреди електронните компоненти на веригата
3) освен ако по някакъв начин не е премахната.
4) Като цяло се вярва също така, че не е свързан със значително количество енергия, освен "свръх-волтовото" състояние, което за момент може да причини.

В този проект ще считаме, че тази малка волтова игла е:
1) от най-голяма важност за проумяване
2) и че трябва да се възползваме от нея
3) с цел възвръщаемостта на реалното й, но подценено, енергийно съдържание.

С изключение на тази една разлика относно значимостта и характера на феномена с волтовата игла, този проект е в унисон с всичко останало от класическото електроинженерство и електрически вериги.


Това, обаче, не винаги е било така. В зората на електричеството и електротехниката електроинженерите са били изключително любопитни към този волтов импулс, възникващ при рязкото прекъсване на захранването на един електромагнит.

През 19ти век са се правели множество машини, с едничката идея да произвеждат волтови искри именно по този начин. Наричали са ги "машини за електрически шокове" и функцията им е била човек да държи два електрода, произвеждайки електрически шокове, с които сам да се шокира и да изследва ефектите от това.

Можете да прочетете за действителността на онези времена в Първия наръчник по електротехника, написан от Дейвис през 1842г . Преводът е още в развитие -> ТУК

За жалост, нямам много време и колкото и да ми се иска да продължа с превода, за сега съм превел твърде малка част от този оригинален (буквално първия) наръчник по електротехника. Надявам се, че в най-скоро време ще имам време да продължа.





Сега, въоръжени с тези четири важни принципа и признака на апаратите за Свободна Енергия, можем да продължим с група генератори на енергия, които са ми любопитни лично на мен и върху които съм концентрирал вниманието си.

686
Енергия от вакума - Концепции и принципи, Томас Биърден (Thomas Bearden), издание 2002г.
(извадка)



1.1.3  Времето е енергия и трябва да бъде считано за такава

В един физичен модел, изборът на основните величини е арбитрарен. Например, в един вид физика само една основна величина - дължината - се използва. Следователно в този вид физика всички други величини стават функция на дължината.

Имаме и свободата да изберем джаулът като единствената основна величина за нашия физичен модел. Резултатът, че масата е функция на енергията, в днешно време е широко разпространен и радушно приеман, заради формулата E = mc2. Наистина, както се вижда, в това уравнение масата е инергията са едно и също нещо, тъй като с2 /скоростта на светлината на квадрат/ е безизмерна константа. Само че, в нашия нов физичен модел, времето става функция на енергията подобно на последното твърдение, и така времето е едно и също с енергията.

Нека проведем една експериментална мисъл. Да предположим, че вземаме една пространствена електро-магнитна (ЕМ) енергия в 3-пространството /триизмерното пространство/ и я свием с коефициент с2. Какво можем да правим с нея? Ако я оставим там в 3-пространството, тя ще се нарича "маса". Ако я поставим на четвъртата ос на Минковски ict, тя ще се нарича "време", защото t е единствената променлива на тази ос, и е "единственото място, на което можем да се настаним".

Значи към първи разряд, времето има същата енергийна плътност като масата. Умножавайки количество време t (в секунди) по с2 дава разгърнатата пространствена енергия Е, в която времето t ще се конвертира. На кратко, формулата за енергия е също така и Е=tc2.

Сега забелязваме какво има да каже относителността [1] относно отношението между време-енергията и маса-енергията. Когато маса-енергията се увеличава (например, като функция на скоростта) времето се "разширява" или "намалява". С други думи, има един вид специално разширение към закона за запазване на енергията: Ако масата (3-пространството) набере малко 3-пространствена енергия, тогава времето губи малко време-енергия. Тъй като времето е пространствена ЕМ енергия, компресирана с фактор с2, тогава промените на относителната енергия във времевия домейн са грамадно по-големи, в сравнение с относителните промени, изразени в пространствена енергия във фотона [2]. За външния 3-пространствен наблюдател, това представлява негентропна [3] инжекция по отношение на 3-пространствения закон за запазване на енергията. В обратния случай (тоест когато обектът намаля скоростта си), ако масата (3-пространството) загуби малко енергия, тогава времето печели малко време, защото разширяването на времето се намаля - тоест, времето се свива или сгъстява (по-малко време има повече енергия) [4]. От гледна точка на старничния наблюдател, това е произвеждането на ентропия, що се отнася до 3-пространственото запазване на енергията. И все пак наблюдателят пропуска факта, че нещо съпровожда ентропията в 3-пространството, и това е негентропията, изразена във време-енергия по четвъртата ос на Минковски [5], и обратно.

Според нас това е драматично разширение към предишната концепция за ентропията в светлината на термодинамиката. Имаме 3-пространствена ентропия във физическите процеси само ако имаме съответно негентропия по 4то измерение. Човек може да оцени въздействието върху цялото поле на термодинамиката, след като време-енергията се вземе предвид, както и взаимодействието между ентропията и негентропията. Вярваме, че този механизъм ще засегне и базовия механизъм на ентропията и негентропията. Нито едно от двете не се случва самостоятелно; и двете винаги се срещат в тандем. Това, разбира се, не го "наблюдаваме", защото всяко наблюдение е 3-пространствено. Следователно, за да се наблюдава системата, и да се види 3-пространствена ентропия или негентропия означава да се скрие 4-измерната негентропия или ентропия, която ненаблюдаемо е съпровождала наблюдаемото, което сме видели.

Отново, ние насочваме вниманието към оригиналното значение на ентропията: прахосване на потенциала (тоест, на потенциалната енергия).

Веднъж щом разберем, че времето е специален вид енергия (ще дискутираме това след малко), ние можем да вложим енергията, нужна, за да "преместим тази енергия назад" - тоест, ние директно можем да инициираме негентропия - чрез конвертирането на време-енергия в 3-пространствена енергия. Можем с лекота да постигнем това чрез обръщане на времето, и всеки един заряд във Вселената вече го прави. Или пък, можем да го направим като разрушим симетрията на потока на време-енергията - което е също толкова елементарно, колкото да образуваме малък дипол. Нарушената симетрия на разноименните заряди - и следователно на всеки дипол - беше открита от Лий и Янг {13a-13c}, които успешно я предвиждат математически през 1956г. Ву пък я доказва експериментално през ранната 1957г. Това бе толкова революционна промяна в света на физиката, че Лий и Янг бяха наградени с Нобеловата награда още в същата година - 1957 - почти безпрецедентно събитие [6].

...





[1] - Биърден прави всичко възможно да се придържа към всеобщо установения квантов език на официалната физика, която не признава съществуването на етерно поле, и в случая има предвид Теорията на относителността.
[2] - Единственият начин да се обсъждат случки в етерното поле на езика на официалната физика, е ако лексиката се смени, и вместо етерна терминология се ползва квантова терминология - "фотонна енергия от вакума" е квантовия синоним на "енергия от етеричното поле".
[3] - негентропия е обратното на ентропия - ентропията е схващането, че всичко във вселената се разпада, защото безвъзвратно и постоянно губи енергия, по дефиниця "ентропията е мярка за безредие". С това изречение Биърден иска да каже, че от позицията на страничния наблюдател в триизмерното пространство това е енергия, която се е появила в дадена система, но не от нищото, а за сметка на времето. Или, казано по друг начин - енергията е взета назаем от бъдещия момент, а потокът на времето е безкраен.
[4] - Прочетете нещо от Брус Ли (заглавия), за да получите и философско, и физиологично потвърждение на тази физико-техническа сентенция.
[5] - "Диаграмата на Минковски, известна още като диаграма на време-пространството, е развита през 1908г от Херман Минковски и представлява илюстрация на характеристиките на времето и пространството при теорията на относителността. Тя предоставя количествено разбиране за съответните феномени, като времево разширяване и дължинно свиване, без математически уравнения" - уикипедия.
[6] - За въпросните Лий и Янг можете да прочетете на страницата за тях в уикипедия -> http://en.wikipedia.org/wiki/Tsung-Dao_Lee.

687
Всички теми / Re: Трактат за Свободната Енергия
« -: Октомври 16, 2017, 09:24:12 am »
Затворена верига или Отворена Система?

Когато проумеем и опознаем цялостния, пълноценен кръговрат на енергията, тогава можем да правим каквото си искаме с нея, или поне каквото ни е по силите да измислим да правим с нея, възможностите са неограничени. Всичко тръгва от осъзнаването, че енергията има жизнен цикъл, като всяко едно живо нещо - тя се ражда в нашия свят, износва се в нашия свят, умира в нашия свят, възобновява се в отвъдния свят, и отново се преражда в нашия свят.

Смъртта на енергията, докато пътува в Отвъдното... или по-точно казано призракът на енергията, или духът на починалата енергия - това е времето.

Енергията като дух представлява времето, времевата величина.

Тленното съществуване на енергията под познатите й форми - магнитна, електрическа, топлинна, химическа... дори сексуална, климатична, и всички други видове мотивация, които наричаме с думата "енергия", представлява тленната форма на енергията. Или, ако щете, тези проявления са инкарнираните форми на това нещо, което наричаме енергия, когато е в инкарнация.





Това означава Отворена Система. Когато се казва Отворена Система, се има предвид съдовата скаченост между системата и нейната околна среда. Околната среда на всяка система сама по себе си е система. Така че в понятието "Отворена Система" винаги става дума минимум за две системи, обвързани и свързани помежду си. Зависими помежду си.

Понятието Затворена система не признава съществуването на околна среда за дадена система. Това е логически невъзможно, защото всяко едно нещо на този свят е поставено в някаква околна среда. Опитът връзката на дадено нещо с околната му среда да бъде нарушена, или прекратена, води до смъртта или унищожението на въпросното нещо.

Едно единствено нещо няма своя околна среда, и това е самото Сътворение. Целокупността на съществуването - инкарнирано или не-инкарнирано съществуване, светът на живите и светът на мъртвите, Битието и Небитието - е всичко. Това е целокупността на Вселената. Единствено целокупността на Вселената е Затворена Система, защото тя няма своя външна околна среда. Тя сама по себе си е върховната Околна среда.

Поради това, съществува една единствена Затворена Система, и това е Целокупността на Вселената. Всяко нещо, което не е еквивалентно на Целокупността на Вселената, трябва да общува с всички останали елементи, съставляващи тази Целокупност, и следователно е Отворена Система.






При апаратите за Свободна Енергия задължително трябва да има Отворена Система. В противен случай, ако естественият кръговрат на енергията е възпрепятстван и ако тя не може да изпълни и да завърши жизнения си цикъл, апаратът винаги ще произвежда по-малко енергия, отколкото би трябвало, и бавно ще умира. Тоест един апарат, който представлява Затворена Система, съществува на доизживяване, той е със съкратен живот, той постепенно умира и е само въпрос на време да изгасне или да се унищожи.

Това обаче не означава, че веригата на проводника трябва да е прекъсната.

Веригата от проводници ТРЯБВА да изгражда един затворен път, в противен случай енергията няма да протича. Тя въобще няма да се всели в тялото/апарата.

Както знаете, нашето тяло е затворена плът. Това не го прави Затворена Система. Кръвоносната система няма пролуки, кръвта е изцяло съдържана и защитена вътре във венозната мрежа. Само че, ако човек има достатъчно познание, ще види, че затвореният път на проводниците не е достатъчно условие, за да се нарече една система Затворена. Яйцето също е затворено и в него няма пролуки, но това не означава, че е Затворена Система. Черупката на яйцето има избирателна пропускливост - то пропуска вода и газове вътре в себе си, както и фини енергии (Шаубергер говори за последното).

Тялото не е Затворена Система, въпреки, че напълно съдържа плътта си и плътта описва един затворен път, затворен кръговрат. Не само, че тялото поема неща от околната среда и отдава неща в околната си среда, но също така то НЕ Е затвор за съзнанието, както много от вас знаят. Съзнанието може да напуска тялото както автоматично, когато спим, така и волево.

Но без тяло, съзнанието ни не може да пребивава в този свят. То ще бъде капка в морето на Отвъдния свят.




По същия начин, за да има Свободна Енергия в смисъла на неограничена електрическа енергия, ТРЯБВА да е налице затворен път от проводници. Трябва да е налице затворена верига.

Това, че веригата на проводниците е затворена, обаче, не означава, че Системата на мрежата от проводници е Затворена.




Генериране или трансформиране на енергия?

В модерните академични среди, обаче, това разбиране е ампутирано и отсъства. В модерния официален научен свят така наречените "учени" са абсолютно невежи за пълноценния жизнен цикъл на енергията. Това не е било така в зората на електричеството, това не е било така през 19ти век. Затова, на ден днешен, думата "учен" се пише в кавички, защото тези днес не са учени. Техните предшественици... като Фарадей, Максуел, Хевисайд, Волта, Дирак и много други... са били истински учени, и те са проумявали, че енергията има по-голям кръговрат от този, който се вижда с просто око. Но съвременните електроинженери и научни проповедници са забравили, или никога не са знаели знанието на своите предшественици.

Поради това, на ден днешен битува погрешното схващане, че батериите са източник на енергия. Погрешно е и схващането, че електрическите генератори, например едно динамо, преобразуват механична енергия в електрическа енергия. Това също е напълно невярно.




В действителност, няма директна връзка между енергията, която се съдържа в една батерия, и енергията, която консумира дадения електроуред, свързан към същата батерия.

Енергията, която се съхранява в батерията, се използва за създаване на дипол. Ако се върнете към горното видео, ще забележите, че енергията, нужна водещата да замахне с чинията във водата, е много по-малко от дългия живот на двуполюсния вортекс-тунел, който се образува в следствие от това.

По същия начин, батерията служи единствено за създаване на един дипол, за възбуждане на два взаимосвързани полюса.
Можете да кажете: Батерията се използва единствено за поляризиране на пространството.
Можете да кажете: Батерията се използва единствено за отваряне на портал между Пространството и Времето (както вече знаете, този портал представлява двойка портали, свързани с вортексен тунел).

Мрежата от проводници, която е прикачена към тази батерия, всъщност не консумира енергията, съдържаща се в самата батерия.

Мрежата от проводници, свързана с батерията, се изпълва НЕ от енергията в батерията, а се изпълва с енергията, бликваща от отворените портали между Пространството и Времето.




Това означава, че няма директна връзка между силата на една батерия... и силата на уреда, който уж "захранва". Защото тя не го захранва в действителност.

Представете си това като отварянето на люк в една подводница. Налягането отвън на подводницата е огромно. Това е Времевият домейн. Корпусът на подводницата е достатъчно як, и архитектурно съобразен, така че да постигне равновесие между външното и вътрешното налягане, за да се запази цялостта на системата/подводницата. Корпусът на подводницата е мрежата от проводници.

За да се изпълни подводницата с вода... е нужно нещо да наруши това равновесие, което прави подводницата Затворена Система.

Представете си, че люкът на подводницата има електрическа ключалка. Представете си, че тя се задейства от една малка, алкална АА батерия.

В момента, в който малката батерийка произведе единствен импулс от своята енергия, вътре в себе си, люкът се отваря. В резултат на това, в подводницата нахлува толкова силна водна струя, че може да откъсне главата на човек при директен сблъсък. След кратко време подводницата е пълна със стотици кубици вода.

Е... целият този изблик на агресивна, огромна и разрушителна енергия, от малката батерийка ли излезе?




Разбира се, че не. В малката батерийка никога не е имало такова количество енергия и е невъзможно да има. Но емпиричното случване е факт.

Тогава откъде е дошла цялата тази енергия?

- От Отвъдното. Цялата тази енергия идва ОТВЪН, от "околната среда" на Системата, която, както вече знаем, е самият Времеви домейн - онова, което е околната среда на Пространството. Батерията е послужила единствено за създаването на ПОРТАЛ между двете среди.

Това означава, че енергията, която дистанционното консумира, не идва от батериите в него и никога не е идвала.





Твърди се, освен това, че динамото е преобразувател на механична енергия в електрическа енергия. Нищо не може да бъде по-невярно.

Ръчката на динамото се върти с механична енергия. Това е съвсем вярно. Но тази механична енергия се използва за това да се поляризира пространството. човекът, който върти ръчката, просто избутва едната част от Пространството в единия край, и избутва другата част от Пространството в другия край... създавайки по този начин един дипол - създава два полюса.

С други думи - отваря портал. Механичната енергия отива за създаването на вортексен полу-пръстен, както можете да видите на видеото горе.

Водещата замахва с чинията, и създава дипол на повърхността на водата, на границата между двете среди. Същото се постига и с един оборот на динамото.

Оттам насетне... количеството енергия, което се бликва от Отвъдния свят, от Времевия домейн, и изпълва свързаната мрежа проводници... зависи единствено от налягането между двете среди. Зависи от налягането между Пространството и Времето. А НЕ от силата, с която се върти ръчката на динамото.



Значи всеки генератор и всяка батерия е всъщност източник на безкраен потенциал?

Точно така. Само че има един проблем с конвенционалните генератори и електрически вериги.

Проблемът е, че те са направени от умовете на така наречени "учени", които религиозно вярват в Ентропията и ревностно се стремят да възпроизвеждат Ентропията във всичко, което правят. И така, те измислят единствено Затворени електрически Системи, целенасочено и умишлено нарушавайки и възпрепятствайки естествения цикъл и кръговрат на енергията между световете и измеренията.

Какво означава това...

Това означава, че когато енергията на едно динамо(генератор) или една батерия се употреби за отваряне на Портал между Времето и Пространството... мрежата от проводници е така направена, че въобще да не може или дори да отблъсне прииждащия дебит на енергия от Отвъдното.

На всичкото отгоре, не само, че мрежата от проводници се прави неспособна да поеме прииждащата енергия... но и малкото енергия, която тръгва по проводника (компонентата от вектора на Пойнтинг, вижте по-горе), се насочва към унищожение на вече отворения Портал.

Това означава, че енергийната компонента на Пойнтинг (малкото, което се намира в проводниците), след като е преминало от Минуса към Плюса, се обръща, и се връща директно в Минуса. Без енергията да се преобразува във Време.





Това е същото, като да живеете в лайната си. Няма нито един организъм на този свят, който да оцелява в лайната си.

Когато червеите в пръстта изядат всичко, което има за ядене, и наситят пръстта с вермикулитна (червейна) тор, собствената им среда ги отравя, те умират, и на тяхно място идват гнилостните, трупни бактерии.

Когато лактобацилите се хранят с едно зеле, в един бидон, и наситят цялата среда с млечна киселина, те умират. Млечната киселина е собственият им продукт, и те не могат да живеят в него. Наследяват ги оцетните бактерии, които се хранят с млечната киселина, и я превръщат в оцетна.
Когато целият бидон се превърне в оцет, тогава оцетните бактерии на свой ред измират, и идва друг наследник.

Така, когато човек започне да се храни с лайната си... когато започне да взима лайна от гъза си, и да си ги слага обратно в устата... той не оцелява дълго.



И по същия начин - когато енергията е изминала пътя от Минуса към Плюса, тя трябва да умре там. От Плюса, тя трябва да премине в Отвъдното, където да се обнови и да се подготви за прераждане.

С други думи: От Плюса, енергията трябва да премине във Времевия домейн, БЕЗ да се връща директно в Минуса. Онова, което навлиза през Минуса, са капки от океана на Времето... които на свой ред преминават в нашия свят, привлечени от Плюса, и през него се връщат обратно в океана на Времето.

Не може енергията от Плюса да се върне в Минуса без смърт и прераждане.

Когато се направи по този начин, създаденият дипол (създаденият Портал) мигновено се разрушава, и потокът на енергията секва.



Какво се получава в следствие на това?

В следствие на това... налага се да направите още един оборот на динамото. Генерирате Портала отново... но понеже мрежата от проводници е така направена, че да връща лайната в устата без рециклиране, без прераждане, диполът мигновено се унищожава.

След като батерията излъчи импулс за отваряне на Портал, мрежата от проводници връща този импулс обратно, за да разруши същия този Портал.

И от батерията трябва да се вземе още един импулс, за отваряне на нов Портал. И пак, и пак, и пак, и пак... и пак... и пак...

Докато ръката ви не се измори да върти ръчката на динамото.




И всичко това се случва, защото нечии умове не предполагат, че има живот след смъртта - да, това религиозно схващане е в основата и на технологиите. Защото модерните технически умове са убедени, че няма други светове, освен нашия. Тоест - те са убедени, че нашият материален свят няма околна среда.

Следователно, те ДОРИ СЕ СТРАХУВАТ от мисълта, че енергията може да описва по-широк кръговрат... по-метафизичен кръговрат... от чисто материалното въртене в кръг между плюса и минуса.





И така, сега следва да разгледаме един малък спектър от безкрайните възможности за генериране на Свободна Енергия. Мога да ви разкажа само ограничените неща, които аз самият съм изучавал и съм се старал да проумея... не мога да ви разкажа всичко онова, което съществува като варианти.

Но се надявам, че малкото кътче от подходите за генериране на Свободна Енергия, върху което аз съм се концентрирал, ще е интересно и на вас.

688
Всички теми / Re: Трактат за Свободната Енергия
« -: Октомври 16, 2017, 09:23:24 am »

Том Биърден и Джон Бедини с легендарния Флойд Суийт - асистента и ученик на един от най-гениалните американски (с унгарски произход) електроинженери Габриел Крон, изобретил първия в света отрицателен резистор, както и откривател на едни от най-важните феномени, свързани със Свободната Енергия. Крон е предал тайната на най-приближения си асистент, в следствие на което Суийт разработва една от най-известните машини за Свободна Енергия и студено електричество, но за жалост отнася тайната в гроба си. Биърден вярва, че има достатъчно странични наблюдения и общуване със Суийт, за да твърди, че е сигурен поне за основната идея на машината му.

689
Всички теми / Re: Трактат за Свободната Енергия
« -: Октомври 16, 2017, 09:21:48 am »

Това е картинка-колаж, съставена от множество неща, съдържащи се в книгата на Том Биърден "Енергия от вакума: концепция и принципи". 900 страници, които винаги съм искал да преведа, но което така и не успях да направя преди да се пенсионирам от активно участие.



"Околното пространство" или енергийната компонента на Хевисайд

Първо, трябва да разберем какво е това "околно пространство" около проводниците.

Гледаме на картинката горе в ляво. На нея е изобразен един дипол - плюс и минус, защото винаги вървят заедно. Показано е, че енергията... магнитната енергия... винаги протича от минуса към плюса. Това протичане се извършва в нашия свят, така да се изразя, в нашето триизмерно пространство.

След това, обаче, енергията трябва да се рециклира. Тя не може до безкрай да се пълни в плюса. Вливайки се в плюса, тя преминава през него - като през портал - и се превръща в нещо друго.

Магнитната енергия се превръща във време. Магнитната енергия се превръща в количество време. Тя е съществувала под формата на магнитна енергия, докато е била в нашия триизмерен свят, след което преминава през Плюс-портала, и от енергия се превръща в количество време, като по този начин се влива в океана от време, в който плуваме.

Това е изобразено със стрелка, водеща от Плюс-портала до малък облак, наименуван "Времеви домейн".




Това може да е нова мисъл за много от вас. Ето тук, преди време, преведох един малък абзац от книгата, в който е обяснено с повече математически термини: Времето е енергия и трябва да бъде считано за такава

Дори и да не прочетете този текст (понеже за някои може да не е разбираем), просто обмислете идеята, че времето е много компресирана енергия, нещо като гъст захарен сироп. Ако само капчича от него падне в нашата чаша, тя ще се напълни със сладък сок. Капка време се равнява на голям обем енергия, и обратно - един голям обем енергия може да се компресира и сгъсти, кондензирайки в капчица време (или по-скоро секунда време).


Точно както магнитната енергия не може постоянно да пълни плюса, и трябва да прелее от Плюс-портала някъде другаде (във Времевия домейн)... по същия начин, за да извира в нашия свят от Минус-портала, тя трябва да идва от някъде. Времето от Времевия домейн се стича към Минус-портала, и през него извира в нашия свят като магнитна енергия.

Ще е правилно да се каже и малко по-сложно: Преминавайки през Минус-портала, времето се декомпресира в енергия. Преминавайки през Плюс-портала, енергията се компресира във време.



Вижте това видео:



Демонстрира се тороидната динамика в басейн и как може да се направи с механичното движение на нещо като чиния например. Демонстрира се образуването на два портала. Двата портала се въртят в противоположни посоки, точно като магнитния Плюс и магнитния Минус се въртят в противоположни посоки.

В един момент се демонстрира, че тороидният пръстен е само наполовина. Водещата обяснява, че когато има вортекс в дадена среда - например във водната среда на басейна - той не може да просъществува дълго, ако двата му края се намират във водна среда. Просто... не може. За да просъществува вортекса в една среда, двата му края или трябва да се съберат в завършен тороиден пръстен, или трябва да лежат на някаква граница между различни среди.

Така че, за да може тороидния вортекс да съществува във водата... той или трябва да образува завършен кръг, пръстен... или началото и края на вортекса трябва да лежат на граничната зона между въздуха и водата - на граничната зона между двете среди.





Разбирате ли... Магнитния Минус и Магнитния Плюс са двата края на един вортекс, и двата магнитни полюса са порталите, които лежат точно на граничната зона между Времето, и Пространството.




Можете да си представите цялата тази динамика като рециклиране. По-скоро като пикаене или като хранене. Вие пиете вода, чиста вода, през устата. Тя преминава през организма ви, и излиза от другата страна като пикня. Тоест, тази енергия е вече изменена. Тя не излиза като чиста вода.

Същото е и с храната - ядете пълноценна храна през устата, но тя излиза от вас като лайна. Лайната не са пълноценна храна за вас. Пикнята и лайната трябва да се върнат във външната природа. Те трябва да попаднат в почвата и да се включат в планетарния еко-кръговрат на рециклирането на веществата. Лайната и пикнята са пълноценна тор за храната, която отглеждаме, и по този начин същата енергия отново се връща в устата ни - отново като пълноценна храна.


И това е целият кръговрат на енергията в Сътворението. Тя извира от Минус-магнитния портал, преминава през нашия триизмерен свят, и след като е преминала през вътрешния свят на тялото ни, се влива в Плюс-магнитния портал. Оттам, тя се влива във външния свят, който е външен за нашето пространство, и този процес я рециклира и възстановява. След това тя отново навлиза в нашия вътрешен свят през Минус-магнитния портал.




Можете да го кажете и по следния начин: Енергията се ражда в нашия свят, който е вътрешен; изживява живота си като се раздава навсякъде; след което умира и се възобновява в Отвъдния свят, Света на мъртвите, който е външен за нашия свят; за да може да се прероди в магнитна форма отново.



Сега, след като знаем какъв е пълноценния, завършен цикъл на енергията, можем да разгледаме какво се случва, когато се опитваме целенасочено да я привлечем и използаме чрез различни начини и методи. С което може би ще продължа утре.




П.П.
Вдясно на картинката виждате как изглежда версорното опростяване на Хевисайд, на база оригиалната Максуелова алгебра. Версор се нарича вектор, към който е прибавен ротационен логически оператор. Отгоре пише "Quaternion Diagram". Оригиналните Максуелови уравнения са известни във физиката и математиката като "кватернии", най-близката дума на български е "четиристишие" (защото уравненията вървят по четири).

690
Всички теми / Re: Трактат за Свободната Енергия
« -: Октомври 16, 2017, 09:20:56 am »


Лудвиг Валентин Лоренц (18 януари 1829г - 9 юни 1891г)

Датски физик и математик. Разработил математически формули, за да опише феномени като отношението между рефракцията на светлината и плътността на чистото, прозрачно вещество, и отношението между електрическата и топлинна проводимост на един метал и температурата (Закон на Вийдеман-Франц-Лоренц).




Лоренц казва... "Вижте какво, цялата тази енергия, която се генерира в околното пространство и която е извън проводниците, е загубена. Тя върви успоредно на проводниците, не ги пресича и не влиза в тях. Само енергийните вектори, които съвпадат с посоката на проводниците (които са перпендикулярни на лицето на сечението им), вървят по жиците и само това използваме в електрическата верига. Дайте да не си тровим живота... и да се абстрахираме от повечето уравнения на Максуел. Дайте да оставим само ЕДНО... ЕДНО от 20".



Лоренц въобще не е гледал на нещата от моралната перспектива. Той не е изхождал от позицията на ценностната система, че науката трябва да отразява истината, само истината и цялата истина, доколкото й стигат силите. Лоренц е изхождал от гледната точка на ИЗГОДАТА. За него не са били важни евентуалните последствия от ампутирането на огромната част от емпиричната случка, която се разиграва всеки път, когато се генерира електричество. За него е бил важен само факта на онова, което е можел веднага да консумира и използва - само онова, което се намира вътре в проводника. Онова отвън - защо всеки път да се мъчи да разбира какво е и да решава цели тетрадки с уравнения? По-добре да забрави за него, да се направи, че не съществува...

Научният свят това и чакал. Предложението на Лоренц е известно в науката като Премащабирането на Лоренц. Идеята му научният модел всеки път да си затваря очите за уравненията на Максуел и за версорните 4 уравнения на Хевисайд, и да обръща внимание само на така наречената Компонента на Пойнтинг - онова мизерно количество ток, което по неволя попада в проводниците - става страхотен хит и обсебва целия академичен свят.





И днес... всичко това е забравено.

На ден днешен, трябва да преразказвате историята на професорите в университетите, защото те не я знаят. Никой не им я е преподавал. Те ще се съпротиляват на този разказ, а когато им кажете да проверят сами и да пререшат уравненията на Максуел, да прочетат отново опростените уравнения на Хевисайд, ще се окаже, че седящият пред вас професор не е способен да го направи.

И знаете ли защо?

Защото уравненията са сложни. Те са измислени от математици и са решавани от математици. А не от физици. Един професор по физика няма капацитета да се пребори с трудоемкия оригинален алгебричен модел на електродинамиката. Така че академикът по физика трябва да разчита на авторитетното мнение на свои колеги математици, а не на собствените си сили. И вашата война става много по-сложна.




Но Свободната Енергия е там - седи си прахясала, отхвърлена и охотно забравена, дълбоко в непроходимите, обрасли дебри на Класическата Електродинамична теория.

Свободната Енергия е, и винаги е била - от самото начало - математически доказана и пресметната, още от бащата на математическия модел на електродинамиката, самия Максуел.





На аматьорът изобретател и на аматьорът изследовател на Свободната Енергия, след като се е запознал с престъпното невежество, извършено още в зората на електричеството, му остава да разучи само едно: Как може да се направи така, че околната, пространствена енергия (компонентана на Хевисайд), да се отклони от успоредния си път, така че да пресече проводниците и да се влее в тях, смесвайки се с енергийната компонента на Пойнтинг - тоест, как онова отвън да се привлече при онова вътре.

И следва да представя на вниманието ви редица начини, които аз самият съм проследил като информация. И то много добре, бих казал...

Страници: 1 ... 43 44 45 [46] 47 48 49 ... 73